Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Какво е основното значение на вярата на хората? Казано просто, то е да бъдат спасени. […] Простичко казано, да си спасен означава, че ще можеш да продължиш да живееш, че си бил върнат към живот. Някога си живял в грях и си бил обречен на смърт — в очите на Бог си бил мъртъв човек. На какво се основава това твърдение? Под чия власт живеят хората, преди да постигнат спасение? (Под властта на Сатана.) А на какво разчитат хората, за да живеят под властта на Сатана? Разчитат на сатанинската си природа и на покварения си нрав, за да живеят. Тогава живо или мъртво е цялото им същество — плътта им и всички други аспекти, като духа и мислите им? От гледна точка на Бог те са мъртви, те са ходещи трупове. На пръв поглед изглежда, че дишаш и мислиш, но всичко, за което постоянно мислиш, е зло, в незачитане на Бог и в бунтарство срещу Него, всички твои мисли са за неща, които Бог мрази, ненавижда и заклеймява. В Божиите очи всички тези неща не само принадлежат на плътта, но изцяло принадлежат на Сатана и дяволите. Тогава, в Божиите очи, дали поквареното човечество е изобщо човечно? Не, хората са зверове, дяволи и сатани; те са живи Сатани! Всички хора живеят според природата на Сатана и неговия нрав, а в очите на Бог те са живи Сатани и са облечени в човешка плът, дяволи в човешка кожа. Бог описва такива хора като ходещи трупове, като мъртъвци. Сега Бог извършва делото на спасението, което означава, че Той ще се заеме с ходещите трупове, които живеят според покварения нрав на Сатана и неговата покварена същност — мъртъвците — и ще ги превърне в живи хора. В това е смисъла да си спасен. Човек вярва в Бог, за да бъде спасен — какво означава да си спасен? Когато човек постигне Божието спасение, той е мъртвецът, който става жив. Докато някога е принадлежал на Сатана, обречен на смърт, сега той оживява като човек, принадлежащ на Бог. Ако хората могат да се покорят на Бог, да Го познаят и да Му се поклонят като сведат глава, след като вярват в Бог и Го следват, ако в сърцата им вече няма противопоставяне и непокорство спрямо Бог, и вече няма да Му се противят или да Го нападат, и могат истински да Му се покорят, тогава, в Божиите очи, те са истински живи хора. […] За да може човек в крайна сметка да бъде спасен и да стане жив човек, той трябва поне да е способен да се вслушва в Божиите слова и да може да изрича слова на съвест и разум, и да е мислещ и проницателен, да може да разбира истината и да я практикува, да може да се покорява на Бог и да Му се покланя. Ето такъв е истинският жив човек.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Истинско доверие се постига само с истинско покорство)

Всички, които живеят под влиянието на мрака, живеят сред смъртта и са притежавани от Сатана. Без да бъдат спасени от Бог и без да са съдени и наказвани от Бог, хората не могат да избягат от влиянието на смъртта; не могат да станат живи хора. Такива мъртъвци не могат да свидетелстват за Бог, нито могат да бъдат оползотворени от Бог, а още по-малко могат да влязат в царството. Бог иска свидетелствата на живите, не на мъртвите, и иска живите, а не мъртвите, да работят за Него. „Мъртвите“ са тези, които се съпротивляват на Бог и се бунтуват срещу Него; те са онези, които са вцепенени в духа си и не разбират Божиите слова; те са онези, които не прилагат истината на практика и нямат и най-малка преданост към Бог; те са онези, които живеят под властта на Сатана и са експлоатирани от Сатана. Мъртвите се проявяват, като се противопоставят на истината, бунтуват се срещу Бог и постъпват долно, низко, безжалостно, брутално, коварно и подмолно. Дори ако тези хора ядат и пият Божиите слова, те не са способни да изживеят Божиите слова, и въпреки че са живи, те са просто ходещи трупове и дишащи мъртъвци. Мъртвите са напълно неспособни да удовлетворят Бог, а още по-малко да Му се покорят напълно. Те могат единствено да Го мамят, да богохулстват срещу Него и да Го предават и това, което изживяват е пълно разкриване на природата на Сатана. Ако хората искат да станат живи същества и да свидетелстват за Бог, както и да бъдат одобрени от Бог, те трябва да приемат Божието спасение; трябва с радост да се покорят на Неговото правосъдие и наказание и трябва с радост да приемат кастренето от Бог. Едва тогава те ще могат да приложат на практика всички истини, изисквани от Бог, и едва тогава ще получат Божието спасение и наистина ще се превърнат в живи същества. Именно живите са спасените от Бог; те са били съдени и наказвани от Бог, те са готови да се посветят на Бог и с удоволствие ще жертват живота си за Бог, и с радост ще посветят целия си живот на Бог. Едва когато живите свидетелстват за Бог, Сатана може да бъде посрамен; само живите могат да разпространяват евангелското дело на Бог, само живите са в съгласие с Божиите намерения и само живите са истински хора. В самото начало сътвореният от Бог човек бе жив, но поради покварата от Сатана човекът живее в смъртта и живее под влиянието на Сатана, и така хората се превърнаха в бездушни мъртъвци и станаха врагове, които се противопоставят на Бог, превърнаха се в оръдия на Сатана и негови пленници. Всички живи хора, създадени от Бог, се превърнаха в мъртъвци и така Бог загуби свидетелството Си и загуби човечеството, което беше създал и което е единственото нещо, притежаващо Неговия дъх. Ако Бог Си вземе обратно свидетелството и онези, които създаде със собствените Си ръце, но които са пленени от Сатана, Той трябва да ги възкреси, за да станат отново живи същества. Той трябва отново да ги приеме при себе Си, за да живеят в светлината Му. Мъртвите са онези, които нямат дух, които са крайно безчувствени и се противопоставят на Бог. Те преди всичко са тези, които не познават Бог. Тези хора нямат и най-малкото намерение да се покоряват на Бог; те само въстават срещу Него и Му се противопоставят и не изпитват абсолютно никаква лоялност. Живите са тези, чийто дух е прероден, тези, които знаят да се покоряват на Бог и които са Му верни. Те притежават истината и свидетелствата и единствено тези хора радват Бог в дома Му.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Ти от съживилите се ли си?)

До какво основно се отнася спасението? То се отнася най-вече до промяна на нрава. Само когато нравът на човек се промени, той може да се отърве от влиянието на Сатана и да бъде спасен. Следователно за онези, които вярват в Бог, промяната на нрава е основен проблем. Когато нравът на човек се промени, той ще изживее човешко подобие и напълно ще постигне спасение. Възможно е някой човек да не е много хубав, надарен или талантлив, да говори тромаво и не много разбираемо, да не умее да се облича добре и външно да изглежда съвсем обикновен, но когато нещо му се случи, той е способен да търси истината, а не да действа по своя воля или да крои планове в своя полза, и когато Бог му заповяда да изпълни някакъв дълг, той е способен да Му се покори и да изпълни това, което Той му е поверил. Какво мислите за този тип човек? Въпреки че привидно външният му вид не е привлекателен или предразполагащ, той има сърце, което се бои от Бог и Му се покорява, и в това се разкрива неговата сила. Когато хората видят това, те ще кажат: „Този човек има устойчив нрав и когато нещо се случи, той може да търси тихо пред Бог, без да е невнимателен или да направи нещо глупаво или недомислено. Той има сериозно и отговорно отношение; послушен е и може да се отдаде изцяло на предано изпълнение на дълга си“. Този човек е въздържан в начина, по който говори и действа, има нормална рационалност и според това какво изживява и нрава, който показва, има богобоязливо сърце. Ако има богобоязливо сърце, има ли принципи в действията му? Със сигурност търси принципите и не върши злосторничества безразсъдно. Това е крайният резултат, който се постига чрез практикуване на истината и стремеж към промяна на нрава. Речта му е премерена и точна, не говори небрежно, действа по начин, който вдъхва увереност и доверие, и притежава реалностите на покорство пред Бог и отбягване на злото. Всички тези проявления могат да се видят у този човек. Това е човек, който е навлязъл в истината реалност и чийто нрав се е променил.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Човешката плът принадлежи на Сатана, тя е пълна с бунтовнически нрав, тя е ужасно мръсна и е нещо нечисто. Хората твърде много жадуват за плътски удоволствия и има твърде много проявления на плътта; ето защо до известна степен Бог презира човешката плът. Когато хората отхвърлят мръсните, покварени неща на Сатана, те получават Божието спасение. Но ако те не се освободят от мръсотията и покварата, тогава продължават да живеят под властта на Сатана. Заговорниченето, измамата и коварството на хората са все неща от Сатана. Божието спасение за теб е да бъдеш освободен от тези неща на Сатана. Божието дело не може да бъде грешно; всичко това се прави, за да се спасят хората от тъмнината. Когато в определена степен повярваш и можеш да се освободиш от покварата на плътта, и вече не си възпиран от тази поквара, няма ли да си спасен? Когато живееш под властта на Сатана, ти си неспособен да си проявление на Бог, ти си нещо мръсно и не можеш да получиш Божието наследство. След като бъдеш пречистен и направен съвършен, ти ще бъдеш свят, ще бъдеш нормален човек и ще бъдеш благословен от Бог и наслаждение за Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Практика (2))

Много хора не са наясно какво означава да бъдат спасени. Някои хора смятат, че вероятно ще бъдат спасени, ако дълго време вярват в Бог. Други мислят, че ако разбират много духовни доктрини, то вероятно ще бъдат спасени, а трети смятат, че водачите и работниците със сигурност ще бъдат спасени. Всичко това са човешки представи и фантазии. Най-същественото е, че хората трябва да разберат какво означава спасението. Да бъдеш спасен означава преди всичко да бъдеш освободен от греха и от влиянието на Сатана и наистина да се обърнеш към Бог и да Му се покориш. Какво трябва да притежаваш, за да си свободен от греха и от влиянието на Сатана? Истината. Ако хората се надяват да придобият истината, те трябва да се въоръжат с много от Божиите слова, трябва да са способни да ги преживеят и да ги практикуват, за да могат да разберат истината и да навлязат в реалността. Едва тогава могат да бъдат спасени. Дали човек може или не може да бъде спасен няма нищо общо с това колко дълго е вярвал в Бог, колко знания има, дали притежава дарби или силни страни, или колко страда. Единственото, което има пряка връзка със спасението, е това дали човек може или не може да придобие истината. И така, колко истини действително си разбрал до днес? И колко от Божиите слова са се превърнали в твой живот? В кои от всички Божии изисквания си постигнал навлизане? През годините на вярата си в Бог доколко си навлязъл в реалността на Божието слово? Ако не знаеш или ако не си постигнал навлизане в реалността на нито едно от Божиите слова, тогава, честно казано, нямаш никаква надежда за спасение. Не е възможно да бъдеш спасен. Няма значение дали притежаваш висока степен на познание или дали отдавна вярваш в Бог, дали имаш добър външен вид, дали си красноречив и дали си бил водач или работник в продължение на няколко години. Ако не се стремиш към истината, не практикуваш Божиите слова и не ги преживяваш правилно и ако ти липсва истинско свидетелство за преживяване, тогава за теб няма надежда да бъдеш спасен. Не Ме интересува как изглеждаш, колко научни познания имаш, колко си страдал или колко висока цена си платил. Казвам ти следното: ако не приемеш истината и никога не навлезеш в реалността на Божиите слова, ти не можеш да бъдеш спасен. Това е сигурно. Ако Ми кажеш доколко си навлязъл в реалността на Божиите слова, тогава ще ти кажа каква е надеждата ти за спасение. Сега, след като ви казах критериите за измерването на това, трябва да сте способни да го измерите сами. Какъв факт ви съобщават тези слова? Бог е използвал слова, за да сътвори света, използвал е слова, за да осъществи всяко действително явление, за да осъществи всички неща, които Той е искал да се осъществят, и е използвал слова, за да изпълни два етапа от Своето дело. Днес Бог извършва третия етап от делото Си и на този етап от делото Той е изрекъл повече слова, отколкото на който и да е друг етап. В цялата история на човечеството това е времето, в което Бог е изрекъл най-много слова в Своето дело. Властта на Божиите слова се състои в това, че Той може да използва слова, за да сътвори света, да осъществи всички действителни явления, да ги доведе от нищото до съществуване и от съществуване до нищото. И накрая Бог ще използва словата и за да осъществи явлението спасение на човечеството. Днес всички вие можете да видите този факт. През последните дни Бог не е извършил нито едно дело, което да не е свързано с Неговите слова. Той говори и използва слова през цялото време, за да води човека до днешния ден. Разбира се, докато говори, Бог използва словата и за да запази връзката Си с хората, които Го следват. Използва слова, за да ги напътства, и тези слова са изключително важни за онези, които искат да бъдат спасени или които Бог иска да спаси. Бог ще използва тези слова, за да осъществи факта за спасението на човечеството. Очевидно е, че те са изключително важни за всеки, който иска да бъде спасен, независимо дали се разглеждат по отношение на тяхното съдържание или количество, независимо от вида на словата и независимо за коя част от тях става дума. Бог използва тези слова, за да постигне крайния резултат на Своя шестхилядолетен план за управление. Те са изключително важни за човечеството, било то днешното или бъдещото човечество. Ето какво е Божието отношение, каква е целта и какво е значението на словата Му. Какво тогава трябва да направи човечеството? То трябва да съдейства на Божиите слова и Неговото дело, а не да ги пренебрегва. Вярата на някои хора в Бог обаче не е такава. Каквото и да казва Бог, словата Му сякаш изобщо не ги касаят. Те продължават да се стремят към това, което искат, да правят каквото искат и да не търсят истината въз основа на Божиите слова. Това не е преживяване на Божието дело. Има и хора, които независимо какво казва Бог, не обръщат никакво внимание и имат само едно убеждение в сърцата си: „Ще направя всичко, което Бог поиска, ако Той ми каже да отида на запад, ще отида на запад, ако ми каже да отида на изток, ще отида на изток, ако ми каже да умра, нека ме види как умирам“. Има обаче само едно нещо: те не приемат Божиите слова. Мислят си: „Има толкова много Божии слова, би трябвало да са малко по-ясни и да ми казват точно какво да правя. В сърцето си съм способен да се покоря на Бог“. Колкото и слова да изрича Той, такива хора в крайна сметка остават неспособни да разберат истината, нито могат да говорят за своето познание за преживяване. Те са като миряни, на които им липсва духовно разбиране. Смятате ли, че Бог обича такива хора? Иска ли Бог да бъде милостив към подобни хора? (Не.) Със сигурност не иска. Бог не харесва такива хора. Бог казва: „Аз изрекох неизказано много хиляди слова. Защо тогава, сякаш си сляп или глух, ти нито ги видя, нито ги чу? Какво точно си мислиш в сърцето си? У теб не виждам нищо повече от човек, който е обсебен от преследването на благословии и на красивата крайна цел. Гониш същите цели като Павел. Ако не искаш да слушаш Моите слова, ако не искаш да следваш пътя Ми, тогава защо вярваш в Бог? Ти не преследваш спасението, а гониш красивата крайна цел и желанието за благословии. И щом замисляш такива неща, за теб е най-подходящо да бъдеш полагащ труд“. Всъщност да бъдеш предан полагащ труд също е едно от проявленията на покорство към Бог, но това е най-ниското ниво. Да останеш предан полагащ труд е много по-добре, отколкото да бъдеш потопен в погибел и унищожение като невярващ. В частност делото на Божия дом има нужда от полагащи труд, а способността да полагаш труд за Бог също се смята за благословия. Това е много по-добре — несравнимо по-добре, отколкото да бъдеш лакей на дяволските царе. Полагането на труд за Бог обаче не Го удовлетворява напълно, защото Божието дело на правосъдието има за цел да спаси хората, да ги пречисти и да ги усъвършенства. Ако те се задоволяват само с това да полагат труд за Него, то това не е целта, която Бог иска да постигне, като върши делото Си в хората, нито е резултатът, който Той иска да види. Хората обаче горят от желание, те са глупави и слепи. Те са омагьосани и погълнати от някаква дребна изгода и отхвърлят скъпоценните слова на живота, изречени от Бог. Хората дори не могат да се отнасят сериозно към тях, камо ли словата да са им скъпи. Да не четат Божиите слова и да не ценят истината — това умно ли е или глупаво? Могат ли хората да постигнат спасение по този начин? Те трябва да разберат всичко това. Хората имат надежда за спасение само ако загърбят своите представи и фантазии и се съсредоточат върху стремежа към истината.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Да се ценят Божиите слова е основата на вярата в Бог)

Всичко, което Бог прави, е необходимо и има изключително значение, тъй като всичко, което Бог прави в човека, се отнася до Неговото управление и спасението на човечеството. Естествено, работата, която Бог е извършил в Йов, не е изключение въпреки факта, че Йов е бил непорочен и порядъчен в очите на Бог. С други думи, независимо какво прави Бог или по какъв начин го прави, независимо от цената, независимо от Неговата задача, целта на Неговите действия не се променя. Целта му е да вложи у човека Божиите слова, както и Божиите изисквания и намерения за човека. С други думи, да вложи в човека всичко, което Бог смята за положително според Своите стъпки, като му позволи да разбере сърцето и същността на Бог, да се покори на Божието върховенство и подредби и по този начин да позволи на човека да стане богобоязлив и да отбягва злото. Всичко това е единият аспект на Божията цел във всичко, което Той прави. Вторият аспект е, че, тъй като Сатана е контрастиращ предмет и обслужващо средство в Божието дело, често му се дава човек. Това е един от начините, които Бог използва, за да позволи на хората да видят изкушенията и нападките на Сатана, грозотата, порочността и низостта му и по този начин да кара хората да мразят Сатана и да се научат да разпознават и разбират негативните неща. Този процес им позволява постепенно да се освободят от контрола на Сатана, от неговите обвинения, смущения и нападки, докато, благодарение на Божиите слова, на своето познание за Бог, на своето покорство към Бог, на своята вяра в Бог и на богобоязливостта, те триумфират над нападките на Сатана и неговите обвинения. Едва тогава те ще бъдат напълно избавени от властта на Сатана. Избавлението на човека означава, че Сатана е победен, то означава, че хората вече не са храна в устата на Сатана и вместо да ги погълне, Сатана се е отказал от тях. Причината е, че подобни хора са порядъчни, защото притежават вяра, покорство и богобоязливост и защото напълно са скъсали със Сатана. Те го посрамват, превръщат го в страхливец и го побеждават напълно. Убедеността им в следването на Бог, тяхното покорство и богобоязливост побеждават Сатана и го принуждават да се откаже напълно от тях. Само такива хора са наистина придобити от Бог и това е последната Божия задача в спасението на човека. Ако искат да бъдат спасени и искат да бъдат напълно придобити от Бог, всички, които следват Бог, трябва да се изправят както срещу големите, така и срещу малките изкушения и нападки на Сатана. Онези, които преодолеят тези изкушения и нападки и са в състояние напълно да победят Сатана, са хора, спасени от Бог. С други думи, хората, спасени от Бог, са онези, които са преминали през Божиите изпитания и които са били изкушавани и нападани от Сатана безброй пъти. Спасените от Бог разбират Божиите намерения и изисквания, способни са да се покорят на Божието върховенство и Неговите подредби и не се отказват от пътя на боязънта от Бог и отбягването на злото всред изкушенията на Сатана. Спасените от Бог са честни, добросърдечни, разграничават любовта и омразата, имат чувство за справедливост, рационални са и са способни да проявяват загриженост към Бог и да ценят всичко, което е от Бог. Тези хора не са ограничавани и наблюдавани от Сатана, не са обвинявани и малтретирани от него, те са напълно свободни, напълно освободени и избавени. Йов беше такъв свободен човек и точно в това се съдържа смисълът на предаването му на Сатана от Бог.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II)

Когато хората още не са спасени, техният живот често бива смущаван и дори контролиран от Сатана. С други думи, хората, които не са спасени, са затворници на Сатана, те нямат свобода, не са били освободени от Сатана, не са пригодни и нямат право да се покланят на Бог и са плътно преследвани и жестоко атакувани от Сатана. Такива хора нямат нито щастие, нито право на нормално съществуване, за което си струва да се говори, и освен това нямат никакво достойнство. Ако се изправиш и влезеш в битка със Сатана, като използваш вярата си в Бог и покорството и боязънта си от Бог като оръжия, с които да водиш битка на живот и смърт със Сатана, така че напълно да го победиш и да го накараш да подвие опашка и да се страхува всеки път, когато те види, едва тогава напълно да се откаже от атаките и обвиненията си срещу теб и в този момент ще бъдеш спасен и ще станеш свободен. Ако си твърдо решен само да скъсаш окончателно със Сатана, но не разполагаш с ефикасни оръжия да победиш Сатана, тогава ти пак ще бъдеш в опасност. С течение на времето, когато си бил толкова измъчван от Сатана, че в теб не е останала грам сила, но все още не си способен да свидетелстваш, все още не си се освободил напълно от обвиненията и атаките на Сатана срещу теб, тогава няма да имаш почти никаква надежда за спасение. Накрая, т.е. когато бъде обявен краят на Божието дело, ако ти все още си в хватката на Сатана, неспособен да се освободиш, то никога няма да имаш шанс или надежда. От това следва, че такива хора ще бъдат изцяло в плен на Сатана.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II)

Какво трябва да притежават хората, за да им бъде предоставено спасение? Първо, трябва да разбират много истини и да могат да разпознават същността, нрава и пътя на антихриста. Това е единственият начин да се уверим, че докато вярват в Бог, няма да почитат или следват хора, а ще следват само Него до самия край. Само хора, които могат да разпознават антихристите, могат истински да вярват в Бог, да Го следват и да свидетелстват за Него. Някои ще попитат: „Какво да правя, ако в момента нямам истината за това?“. Трябва спешно да се въоръжиш с истината, трябва да се научиш да вникваш в хората и в нещата. Да разпознаеш антихристи не е никак лесна задача и изисква способността ясно да се видиш същността им и да прозреш техните заговори, номера, намерения и цели. Така няма да бъдеш подведен или контролиран от тях и ще можеш да останеш непоколебим, да се стремиш към истината безопасно и сигурно и твърдо да вървиш по пътя на стремежа към истината и постигането на спасение. Ако не можеш да преодолееш препятствието на антихристите, тогава може да се каже, че си в сериозна опасност и си склонен да бъдеш подведен и пленен от антихрист и да живееш под влиянието на Сатана. Възможно е сред вас да има такива, които пречат и препъват хората, които се стремят към истината, и са техни врагове. Приемате ли това? Някои не смеят да се изправят пред този факт, нито смеят да го приемат като факт. Но антихристите наистина подвеждат хората в църквите и това се случва често, просто хората не могат да го разпознаят. Ако не можеш да преминеш това изпитание — изпитанието на антихристите, тогава или си подведен и контролиран от тях, или си принуден да страдаш, да бъдеш измъчван, изхвърлян, потискан и тормозен от тях. В крайна сметка мизерният ти живот няма да издържи дълго и ще повехне, ще загубиш вяра в Бог и ще кажеш: „Бог дори не е праведен! Къде е бог? В този свят няма справедливост или светлина и няма такова нещо като божието спасение на човечеството. По-добре да прекараме дните си в работа и печелене на пари!“. Отричаш се от Бог, отдалечаваш се от Него и вече не вярваш, че Той съществува. Всяка надежда да получиш спасение е напълно изгубена. Затова, ако искаш да стигнеш дотам, че да можеш да получиш спасение, първото изпитание, което трябва да преминеш, е способността да усетиш и прозреш Сатана и трябва също така да имаш смелостта да се изправиш срещу Сатана, да го разобличиш и да се отречеш от него. Къде тогава е Сатана? Сатана е до теб и около теб. Той може дори да живее в сърцето ти. Ако живееш според нрава на Сатана, може да се каже, че принадлежиш на Сатана. Не можеш да видиш или докоснеш Сатана и злите духове от духовния свят, но сатаните и живите дяволи в реалния живот са навсякъде. Всеки човек, който изпитва неприязън към истината, е зъл, а всеки водач или работник, който не приема истината, е антихрист или лъжеводач. Не са ли такива хора сатани и живи дяволи? Тези хора може би са точно онези, които почиташ и на които гледаш с уважение. Това може да са хората, които те водят, или хората, на които отдавна се възхищаваш, доверяваш, разчиташ и на които се надяваш в сърцето си. Всъщност обаче те са пречки на пътя ти, които те възпрепятстват да се стремиш към истината и да получиш спасение. Те са лъжеводачи и антихристи. Могат да контролират живота ти и пътя, по който вървиш, и могат да унищожат шанса ти да получиш спасение. Ако не успееш да ги разпознаеш и прозреш, тогава по всяко време можете да бъдеш подведен и пленен. Следователно си в голяма опасност. Ако не можеш да се измъкнеш от тази опасност, си жертва на Сатана.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Трета точка: те отхвърлят и нападат онези, които се стремят към истината)

Ако хората искат да бъдат спасени, когато вярват в Бог, най-същественото е дали имат богобоязливи сърца, дали Бог има място в сърцата им, дали са способни да живеят пред Него и да поддържат нормална връзка с Него. От решаващо значение е дали хората могат да практикуват истината и да постигнат покорство пред Бог. Такъв е пътят и това са условията за спасение. Ако сърцето ти не е способно да живее пред Бог, ако не Му се молиш често и не споделяш с Него, и губиш нормалната си връзка с Бог, никога няма да бъдеш спасен, защото си преградил пътя си към спасението. Ако изобщо нямаш връзка с Бог, значи си стигнал до края на пътя. Ако Бог не е в сърцето ти, тогава е безполезно да твърдиш, че имаш вяра, и само привидно да вярваш в Него. Няма значение колко думи и учения си способен да изречеш, колко си страдал заради вярата си в Бог или колко си надарен. Ако Бог отсъства в сърцето ти и не се боиш от Него, тогава няма значение как вярваш в Него. Бог ще каже: „Махни се от Мен, злосторнико“. Ще бъдеш категоризиран като злодей. Няма да си свързан с Бог и Той няма да е твоят Господ или твоят Бог. Макар да признаваш, че Бог господства над всичко и че Той е Създателят, ти не Го почиташ и не се подчиняваш на Неговото върховенство. Следваш Сатана и дяволите и само Сатана и дяволите са твои господари. Ако за всичко вярваш в себе си и следваш собствената си воля, ако вярваш, че съдбата ти е в собствените ти ръце, значи вярваш в самия себе си. Макар да твърдиш, че вярваш в Бог и че Го признаваш, Той не те признава. Нямаш никаква връзка с Бог и затова си обречен накрая Той да те отритне, да те накаже и да те отстрани. Бог не спасява хора като теб. Хората, които наистина вярват в Бог, са онези, които Го приемат като Спасителя, които приемат, че Той е истината, пътят и животът. Те са способни искрено да отдадат всичко на Бог и да изпълняват дълга си на сътворени същества. Изживяват Божието дело, практикуват Неговите слова и истината и вървят по пътя на стремеж към истината. Те са хора, които се покоряват на върховенството и подредбите на Бог и следват Неговата воля. Хората могат да бъдат спасени само когато имат такава вяра в Бог, в противен случай ще бъдат осъдени. Приемливо ли е хората да се отдават на пожелателно мислене, когато вярват в Бог? Могат ли да придобият истината при вярата си в Бог, когато постоянно се вкопчват в собствените си представи и в неясни и абстрактни фантазии? Категорично не. Когато хората вярват в Бог, те трябва да приемат истината, да вярват в Него, както Той иска, и да се покоряват на ръководството и подредбите Му; едва тогава могат да постигнат спасение. Няма друг начин освен този — каквото и да правите, не бива да се отдавате на пожелателно мислене. Общението на тази тема е много важно за хората, нали? Това е предупреждение към вас.

Сега, след като чухте тези слова, трябва да разбирате истината и да сте наясно какво включва спасението. Независимо какво харесват хората, към какво се стремят или какво ги въодушевява — това не е важно. Най-важното е да приемете истината. В крайна сметка най-важното е да си способен да придобиеш истината и правият път е този, който може да ти позволи да постигнеш богобоязливост и отбягване на злото. Ако си вярвал в Бог в продължение на няколко години и винаги си се съсредоточавал върху стремежа към неща, които нямат нищо общо с истината, значи вярата ти няма нищо общо нито с истината, нито с Бог. Може да твърдиш, че вярваш в Бог и устно да Го признаваш, но Бог не е твоят Господ. Той не е твоят Бог. Ти не приемаш върховенството на Бог над съдбата ти, не се покоряваш на всичко, което Той устройва за теб, и не признаваш факта, че Бог е истината. В такъв случай надеждата ти за спасение е разбита. Ако не тръгнеш по пътя на стремеж към истината, значи вървиш по пътя на унищожението. Ако всичко, към което се стремиш, върху което се съсредоточаваш, за което се молиш и за което призоваваш, се основава на Божиите слова и на това, което Бог иска, и ако все повече чувстваш, че се покоряваш на Създателя и Го почиташ, и чувстваш, че Той е твоят Господ, твоят Бог, ако все по-радостно се покоряваш на всичко, което Той организира и подрежда за теб, и връзката ти с Бог става все по-близка и все по-нормална, и ако любовта ти към Бог става все по-чиста и истинска, тогава оплакванията ти и погрешното ти разбиране за Бог, както и прекомерните ти искания към Него, все повече ще намаляват и ти напълно ще постигнеш богобоязливост и отбягване на злото, което означава, че вече си стъпил на пътя на спасението.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. По пътя на спасението може да се върви само с богобоязливост)

Свързани химни

Само онези, които победят Сатана, са спасени