Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Промяната на нрава е свързана главно с промяна в природата на човека. Нещата от човешката природа не могат да се възприемат от показното поведение. Те са пряко свързани с ценността и значимостта на вашето съществуване, с възгледите ви за живота и ценностите ви, те включват нещата от дълбините на душата ви и тяхната същина. Ако човек не може да приеме истината, той няма да претърпи промяна в тези аспекти. Само ако изживявате Божието дело, пълно навлизате в истината, променяте ценностите и възгледите си за съществуването и за живота, когато приведете в съответствие възгледите си за нещата с Божието слово и станете способни напълно да се покорите на Бог и да Му бъдете предани, може да се каже, че нравът се е променил. Сега може да изглежда, че полагаш известни усилия и че устояваш пред трудностите, докато изпълняваш дълга си, може да си способен да изпълняваш работни задачи, възложени ви от Горното, или може да си способен да отидеш, където ти кажат. На пръв поглед може да изглежда, че си донякъде послушен, но когато се случи нещо, което не е в съответствие с представите ти, непокорството ти излиза на преден план. Например не даваш да те кастрят, а ставаш още по-непокорен, когато настъпи природно или предизвикано от човека бедствие; дори дълбоко в себе си се оплакваш от Бог. Следователно малкото външно покорство и промяна са просто мъничка промяна в поведението. Има някаква промяна, но това не е достатъчно, за да се счита за промяна на нрава ти. Може и да избродиш много пътеки, да минеш през много изпитания и да изтърпиш голямо унижение; може да се чувстваш много близко до Бог и Светият Дух може да работи върху теб. Въпреки това, когато Бог те помоли да направиш нещо, което не съответства на твоите представи, ти все пак може да не се подчиниш, може да си намираш извинения, да се бунтуваш и да се съпротивляваш на Бог, и в тежки случаи дори да изказваш съмнение и да Му отвръщаш. Това ще е сериозен проблем! Ще покаже, че у теб все още има природа, която се съпротивлява на Бог, че не разбираш истината и че в живот нрава ти изобщо няма промяна. След като бъдат отхвърлени или прогонени, някои хора все още намират в себе си сили да съдят Бог и да казват, че Бог не е праведен. Те дори спорят с Бог и се съпротивляват, като разпространяват представите си за Бог и недоволството си от Бог навсякъде, където отидат. Такива хора са зли дяволи, които се съпротивляват на Бог. Хората, които имат дяволска природа, никога няма да се променят и трябва да бъдат изоставени. Само онези, които могат да търсят и да приемат истината във всяка ситуация и се подчиняват на Божието дело, могат да се надяват да се сдобият с истината и да постигнат промяна на нрава. В преживяванията си трябва да се научиш да различаваш състоянията, които външно изглеждат нормални. Може да ридаеш и да плачеш по време на молитва или да чувстваш, че сърцето ти обича Бог толкова много и е толкова близо до Бог, но тези състояния са само дело на Светия Дух и не означават, че ти си някой, който обича Бог. Ако все още можеш да обичаш и да се покоряваш на Бог, дори когато Светият Дух не действа и когато Бог прави неща, които не съответстват на твоите представи, само тогава ти си човек, който наистина обича Бог. Само тогава си човек, чийто живот нрав се е променил. Само това е човек, който има истина реалност.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Какво трябва да знаем за промяната на нечий нрав)

За какво се отнася промяната в нрава? Тя се отнася за човек, който обича истината, приема правосъдието и наказанието на Божиите слова и преминава през всякакви страдания и облагородяване, докато преживява Божието дело и се очиства от сатанинските отрови в себе си, напълно отхвърля покварения си нрав и е способен да се покори на Божиите слова и на всичко устроено и подредено от Бог, и никога повече да не се бунтува или противопоставя. Това е промяна в нрава. […] Промяната в нрава означава, че понеже човек обича истината и може да я приеме, накрая той опознава своята природа, която е бунтовна спрямо Бог и Му се противопоставя. Човекът разбира, че хората са твърде дълбоко покварени, разбира тяхната абсурдност и измамност, както и нищетата и окаяното им състояние, и накрая разбира човешката природа същност. Като знае всичко това, той става способен напълно да се отрече и да се опълчи на себе си, да живее според Божието слово и във всичко да практикува истината. Това е човек, който познава Бог, и чийто нрав е променен.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да опознаем човешката природа)

Промените в нрава по същество са различни от промените в поведението и също така са различни от промените в практиката — всички те са различни по същество. Повечето хора поставят специален акцент върху поведението в своята вяра в Бог, в резултат на което се случват определени промени в поведението им. След като са започнали да вярват в Бог, те спират да пушат и пият и вече не се карат с другите, като предпочитат да упражняват търпение, когато претърпят загуба. Те преминават през определени промени в поведението. Някои хора чувстват, че щом като повярват в Бог, те разбират истината посредством четенето на Божието слово. Те са преживели делото на Светия Дух и изпитват истинска наслада в сърцата си, което ги прави особено ревностни, като няма нещо, което да не могат да изоставят или да изстрадат. Въпреки това, след като са вярвали в продължение на осем, десет или дори двадесет или тридесет години, тъй като не е имало промяна в техния живот нрав, те в крайна сметка се връщат обратно към старите си навици. Тяхната надменност и самонадеяност стават все по-изразени, те започват да се конкурират за власт и придобивки, копнеят за парите на църквата и завиждат на онези, които са се възползвали от Божия дом. Те стават паразити и вредители в Божия дом, а някои дори биват разкрити и отстранени като лъжеводачи и антихристи. Какво доказват тези факти? Промените, свързани единствено с поведението, са неустойчиви. Ако няма промяна в живот нрава на хората, рано или късно те ще покажат истинската си същност. Това е така, защото промените в поведението имат своя източник в религиозната страст и заедно с известна работа от Светия Дух по същото време, за тях става изключително лесно да бъдат ревностни или да имат добри намерения за кратко време. Както казват невярващите: „Да извършиш едно добро нещо е лесно. Трудното е да вършиш добри неща цял живот“. Защо са неспособни хората да вършат добри неща през целия си живот? Защото по природа хората са зли, егоистични и покварени. Поведението на човека се ръководи от неговата природа. Каквато е неговата природа, такова е и поведението, което той разкрива, и само това, което се разкрива естествено, представлява неговата природа. Неща, които са фалшиви, не траят дълго. Когато Бог работи, за да спаси хората, целта му не е да ги украси с добро поведение — целта на Божието дело е да трансформира човешкия нрав, да ги накара да се преродят в нови хора. Божието правосъдие, наказание, изпитания и облагородяване на човека служат за промяна на нрава му, за да може да постигне абсолютно покорство и преданост към Бог и да започнат да Му се покланят по нормален начин. Това е целта на Божието дело. Да се държиш добре не е същото като да се подчиняваш на Бог, още по-малко е равнозначно на това да бъдеш съвместим с Христос. Промените в поведението се основават на доктрина и са породени от религиозна страст — те не се основават на истинското познаване на Бог или на истината, и в много по-малка степен почиват на напътствие от Светия Дух. Въпреки че има моменти, когато някои от нещата, които хората правят, са просветлени или ръководени от Светия Дух, това не е разкриване на техния живот. Те все още не са навлезли в истините реалности и техният живот нрав изобщо не се е променил. Без значение колко добро е поведението на човека, това не доказва, че той се покорява на Бог или че прилага истината на практика. Промените в поведението не представляват промени в живот нрава и не могат да се считат за разкриване на живота.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Това, което човекът смята за промяна на нрава, е само промяна в поведението, а това е различно нещо и различен път от промяната на нрава, за която Бог говори. Може ли това, което човек смята за промяна на нрава, да гарантира, че хората няма да се бунтуват срещу Бог, да Му се противопоставят или да Го предадат? Може ли да ги накара в края на краищата да останат непоколебими в свидетелството си и да удовлетворят Божиите намерения? Промяната на нрава, за която говори Бог, означава, че чрез практикуване на истината, чрез преживяване на Неговия съд и наказание, и чрез кастрене, подлагане на изпитание и облагородяване от Него, хората постигат разбиране за Божиите намерения и истините принципи, а след това живеят в съответствие с истините принципи, като придобиват покорство и богобоязливо сърце, без никакви погрешни разбирания за Бог, и като притежават истински знания и истинско преклонение пред Бог. Това, за което Бог говори, е промяна на нрава на даден човек, но за какво се отнася промяната на нрава, за която говори човекът? Тя се отнася до това да имаш по-добро поведение, да изглеждаш с добро държание и спокоен, и да не си надменен. Означава да говориш по изтънчен и дисциплиниран начин, да не си непристоен и злонамерен, и да притежаваш съвест, разум и морални критерии в речта и поведението си. Има ли някаква разлика между промяната на нрава, за която говори човекът, и промяната на нрава, която Бог изисква? Каква е разликата? Промяната на нрава, за която говори човекът, е промяна във външното поведение, промяна, която отговаря на човешките представи и фантазии. Промяната на нрава, която Бог изисква, означава човек да се отърве от покварения си нрав. Тя е промяна в живота нрав, която идва от разбиране на истината, от промяна на гледната точка към нещата, промяна на мирогледа и ценностите. Има разлика. Независимо дали се отнасяш към хора или към неща, всички твои мотиви, принципи на действие и критерий за преценка трябва да са в съответствие с истината, а ти трябва да търсиш истините принципи. Това е единственият начин да постигнеш промяна на нрава. Ако винаги се преценяваш спрямо поведенчески критерии, ако винаги си съсредоточен върху промените във външното ти поведение и смяташ, че изживяваш човешко подобие и имаш Божието одобрение само защото притежаваш известно добро поведение, това е напълно погрешно. Понеже имаш покварен нрав и може да се възпротивиш на Бог, и понеже рискуваш да предадеш Бог, ако не търсиш истината, за да преодолееш собствения си покварен нрав, независимо колко добро може да е външното ти поведение, няма да си способен да постигнеш истинско покорство пред Бог и няма да си способен да се боиш от Бог и да отбягваш злото. Може ли само външното добро поведение да доведе до богобоязливо сърце? Може ли да накара човек да се бои от Бог и да отбягва злото? Ако хората не могат да се боят от Бог и да отбягват злото, тогава колкото и добро да е поведението им, то не означава, че имат истинско покорство пред Бог. Следователно колкото и добро да е поведението им, то не означава промяна на нрава.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Доброто поведение не означава, че нравът на човека се е променил)

Ако човек има много случаи на добро поведение, това не означава, че притежава истините реалности. Само като практикувате истината и действате според принципите, можете да притежавате истините реалности. Само като се боите от Бог и отбягвате злото, можете да притежавате истините реалности. Някои хора имат ентусиазъм, могат да цитират доктрини, да следват правилата и да вършат много добри неща, но всичко, което може да се каже за тях, е, че притежават малко човешка природа. Онези, които могат да цитират доктрини и винаги следват правила, не винаги практикуват истината. Въпреки че това, което казват, е правилно и звучи безпроблемно, те нямат какво да кажат по въпроси, свързани със същината на истината. Следователно, без значение колко доктрини може да изрича някой, това не означава, че той разбира истината, и колкото и доктрини да разбира, той не може да разреши никакви проблеми. Религиозните теоретици могат да обяснят Библията, но в крайна сметка всички те се провалят, защото не приемат цялата истина, която Бог е изразил. Хората, които са преживели промяна в нрава си, са различни. Те са разбрали истината, проницателни са по всички въпроси, знаят как да действат в съответствие с Божиите намерения, как да действат в съответствие с истината принцип и как да действат, за да удовлетворят Бог, и разбират естеството на покварата, която разкриват. Когато техните собствени идеи и представи се разкрият, те са в състояние да бъдат проницателни и да се опълчат на плътта. Така се проявява промяната в нрава. Основното проявление на хората, които са претърпели промяна в нрава, е, че са стигнали до ясно разбиране на истината и когато извършват нещата, те прилагат истината на практика с относителна точност и не разкриват поквара толкова често. Като цяло онези, чиито нрав се е променил, изглеждат особено разумни и проницателни и поради разбирането им за истината, те не разкриват толкова голяма самоправедност или надменност. Те могат да виждат и да различават голяма част от покварата, която е разкрита в тях, така че да не дават възможност за проява на арогантността. Те са способни да имат премерено разбиране за това какво място трябва да заемат и какви разумни неща трябва да правят, как да бъдат отговорни, какво да кажат и какво да не кажат, и какво на кои хора да говорят и да правят. Така хората, чиито нрав се е променил, са относително разумни и само такива хора наистина проявяват човешко подобие. Понеже разбират истината, те са способни да говорят и виждат нещата в съответствие с истината и са принципни във всичко, което правят. Те не са подвластни на влиянието на никой човек, събитие или нещо, и всички те имат свои собствени възгледи и могат да поддържат истините принципи. Техният нрав е относително стабилен, те не променят често настроенията си и независимо от обстоятелствата разбират как да изпълняват дълга си правилно и как да се държат, за да удовлетворят Бог. Онези, чиито нрав се е променил, не са фокусирани върху това какво да правят външно, за да накарат другите да мислят добре за тях. Те са придобили вътрешна яснота за това какво да правят, за да удовлетворят Бог. Ето защо отвън те може да не изглеждат толкова ентусиазирани или че са направили нещо важно, но всичко, което правят, е смислено, ценно и дава практически резултати. Онези, чиито нрав се е променил, със сигурност притежават много истини реалности и това може да се потвърди от техните гледни точки за нещата и от техните принципи на действие. Онези, които не са придобили истината, абсолютно не са постигнали никаква промяна в живот нрава. Как точно се постига промяна в нрава? Човешките същества са дълбоко покварени от Сатана, всички те се противопоставят на Бог и всички те имат богоборческа природа. Бог спасява хората, като превръща онези, които имат богоборческа природа и които могат да се противопоставят на Бог, в хора, които могат да се покоряват и да се боят от Бог. Това означава да бъдеш човек, чийто нрав се е променил. Без значение колко покварен е човек или колко покварен нрав има, стига да могат да приемат истината, да приемат Божието правосъдие и наказание и да приемат различни изпитания и облагородявания, те ще имат истинско разбиране за Бог и в същото време ще могат ясно да видят собствената си природа същност. Когато наистина опознаят себе си, те ще бъдат в състояние да мразят себе си и Сатана, и ще бъдат готови да се опълчат на Сатана и напълно да се покорят на Бог. Когато човек вече притежава тази решимост, той може да се стреми към истината. Ако хората имат истинско познание за Бог, ако сатанинският им нрав е пречистен и Божиите слова са се вкоренили в тях и са станали техен живот и основа на тяхното съществуване, ако живеят според Божиите слова, напълно са се променили и са станали нови хора, тогава това се счита за промяна в техния живот нрав. Промяната в нрава не означава да имаш зряла и опитна човешка природа, нито означава, че външният нрав на хората е станал по-мек, че преди са били арогантни, а сега могат да комуникират разумно, или че преди не са слушали никого, а сега могат да се вслушват малко в другите. За такива външни промени не може да се каже, че са трансформации в нрава. Разбира се, трансформациите в нрава включват такива проявления, но най-важната съставка е, че вътрешно животът им се е променил. Това е така, защото Божиите слова и истината са се вкоренили в тях, властват в тях и са станали техен живот. Техните възгледи за нещата също са се променили. Те могат да видят директно през това, което се случва в света и с човечеството, как Сатана покварява човечеството, как големият червен змей се противопоставя на Бог и същината на големия червен змей. Те могат да мразят големия червен змей, Сатана, в сърцата си и могат напълно да се обърнат към Бог и да Го следват. Това означава, че техният живот нрав се е променил и че са придобити от Бог. Промените в живот нрава са фундаментални промени, докато промените в поведението са повърхностни. Само онези, които са постигнали промяна в живот нрава, са получили истината и само те са придобити от Бог.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Сега ти просто признаваш, че Божиите слова са добри и правилни, и ако погледнем външното ти поведение, не правиш неща, които очевидно противоречат на истината, още по-малко такива, с които да съдиш Божието дело. Ти си способен също така да се покориш на подредбите за работата в Божия дом. Това е да се превърнеш от невярващ в последовател на Бог с благоприличието на светец. Преобразяваш се от човек, който определено живее според философиите на Сатана и съгласно сатанинските понятия, закони и познания, в човек, който, след като е чул Божиите слова, счита, че те са истината, приема ги и се стреми към истината, превръща се в човек, който може да приеме Божиите слова за свой живот. Такъв е този процес — нищо повече. През този период твоето поведение и начините, по които вършиш нещата, със сигурност ще претърпят някои промени. Колкото и да се променяш, това, което се проявява в теб, за Бог не е нищо повече от промени в поведението и методите ти, промени в най-съкровените ти желания и решимост. То не е нищо повече от промени в мислите и възгледите ти. Сега може да си способен да принесеш живота си на Бог, когато събереш сили и имаш порив, но не можеш да постигнеш абсолютно покорство пред Бог по въпрос, който намираш за особено противен. Това е разликата между промяната в поведението и промяната в нрава. Вероятно доброто ти сърце ти дава възможност да пожертваш живота си и всичко за Бог, като кажеш: „Готов съм и желая да дам кръвта и живота си за Бог. В този живот не съжалявам за нищо и не се оплаквам от нищо! Отказах се от брака, от светските перспективи, от всякаква слава и богатство и приемам тези обстоятелства, които Бог ми е нагласил. Мога да издържа на всички подигравки и клевети на света“. Но в момента, в който Бог ти нагласи обстоятелство, което не отговаря на твоите представи, ти можеш да се изправиш срещу Него, да протестираш шумно срещу Него и да Му се съпротивляваш. Това е разликата между промяната в поведението и промяната в нрава. Възможно е също така да можеш да пожертваш живота си за Бог и да се откажеш от хората, които обичаш най-много, или от нещото, което обичаш най-много, с което сърцето ти най-трудно може да понесе да се раздели, но когато си призован да говориш на Бог от сърце и да бъдеш честен човек, ти е доста трудно и не можеш да го направиш. Това е разликата между промяната в поведението и промяната в нрава. От друга страна, може би не се отдаваш на плътски удобства в този живот, не ядеш хубава храна, нито носиш хубави дрехи, всеки ден работиш до скъсване и до изтощение в дълга си. Можеш да понесеш всякаква болка, причинена ти от плътта, но ако Божиите подредби не са в съгласие с твоите представи, не можеш да разбереш това и в теб се пораждат недоволство срещу Бог и погрешни разбирания за Него. Отношението ти с Бог става все по-ненормално. Винаги се съпротивляваш и се бунтуваш, неспособен си да се покориш напълно на Бог. Това е разликата между промяната в поведението и промяната в нрава. Готов си да дадеш живота си за Бог, но защо не можеш да Му кажеш една честна дума? Готов си да оставиш настрана всичко, което е извън теб, но защо не можеш да бъдеш единствено предан към поръчението, което Бог ти е дал? Готов си да се откажеш от живота си за Бог, но когато разчиташ на чувствата си, за да вършиш нещата и да поддържаш отношенията си с другите, защо не можеш да се самоанализираш? Защо не можеш да заемеш позиция за отстояване на църковната работа и на интересите на Божия дом? Дали си някой, който живее пред Бог? Вече си дал обет пред Бог да отдаваш всичко на Него през целия си живот и да приемеш всяко страдание, което те сполети. Защо тогава един случай на освобождаване от дълга ти те кара толкова дълбоко да потънеш в негативизъм, че да не можеш да излезеш от това състояние дни наред? Защо сърцето ти е изпълнено със съпротива, недоволство, погрешно разбиране и негативизъм? Какво се случва? Това показва, че сърцето ти най-много обича статуса и това е свързано с твоето слабо място. Затова когато бъдеш освободен, падаш и не можеш да се изправиш. Това е достатъчно доказателство, че макар поведението ти да се е променило, твоят живот нрав не се е променил. Това е разликата между промяната в поведението и промяната в нрава.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Човек може да тръгне по правилния път на вярата в Бог само като преобърне представите си (3))

Най-трудната част от това да вярваш в Бог е да постигнеш промяна в нрава си. Вероятно можеш цял живот да останеш неженен или никога да не ядеш качествена храна или да носиш хубави дрехи. Някои хора даже казват: „Няма значение дали цял живот ще страдам или ще съм самотен, мога да го понеса — когато Бог е до мен, тези неща не означават нищо“. Лесно е да се превъзмогне и преодолее този вид физическа болка и трудности. Какво обаче не е лесно да се превъзмогне? Покварения нрав на човека. Поквареният нрав не може да се преодолее само чрез самоконтрол. Хората могат да понесат физическо страдание, за да изпълнят дълга си правилно, да удовлетворят намеренията на Бог и да навлязат в царството на бъдещето — но това, че са способни да страдат и да платят цена означава ли, че нравът им се е променил? Не означава. За да преценим дали нечий нрав е променен, не бива да гледаме колко страдание може да понесе той или колко добро поведение показва на повърхността. Единственият начин да преценим правилно дали нравът на човек се е променил е да погледнем какви цели, мотиви и намерения стоят зад неговите действия, какви принципи ръководят поведението му и начина, по който се справя с въпросите, и какво е отношението му към истината.

След като започнат да вярват в Бог, някои хора престават да се занимават със светските тенденции или да обръщат внимание на облеклото и външния си вид. Те са способни да страдат и да работят усилено, да подчинят плътта и да се опълчат срещу нея. Но когато изпълняват дълга си, постъпват и се справят с нещата, те рядко са честни. Не им харесва да са честни, винаги искат да се откроят и да се отличат, а във всичко, което казват и правят, има умисъл. Правят старателни и педантични изчисления с цел да покажат на хората колко са добри, да спечелят сърцата им и да ги накарат да са благосклонни към тях и да се прекланят пред тях до степен, в която хората винаги идват и ги търсят, когато нещо ги сполети. С тези свои действия те се перчат пред останалите. Какъв нрав се разкрива по този начин? Сатанински нрав. Има ли много хора, които са такива? Всеки е такъв. Отстрани изглежда, че се придържат към всички правила, способни са да понесат известно страдание и донякъде са готови да отдадат всичко. Способни са да се избавят от няколко земни неща, имат известна непоколебимост и готовност да се стремят към истината, и са положили основите на пътя на вярата в Бог. Само че поквареният им нрав остава непокътнат. Те изобщо не са се променили. Дори да разбират истината, не могат да я практикуват. Ето това означава изобщо да не си се променил. Начинът, по който се държат хората, които живеят със сатанински нрав, е да действат своеволно във всичко. Когато действията им се ръководят от погрешно намерение, те не се молят на Бог, нито отричат собствената си воля, не търсят истините принципи, не търсят отговори от други хора, нито разговарят с тях. Правят каквото си искат, каквото желаят в дадения момент. Действат безразсъдно и без задръжки. Може външно да не вършат злини, но също така не практикуват истината. В действията си следват собствената си воля и живеят със сатанински нрав. Това означава, че нямат любов към истината, нито богобоязливи сърца, и не живеят пред Бог. Някои от тях дори може да разбират Божиите слова и истината, но не могат да ги практикуват. Това е така, защото не могат да преодолеят собствените си желания и амбиции. Ясно съзнават, че това, което правят, е погрешно, че е прекъсване и смущение, че е омразно на Бог, но въпреки това го правят отново и отново, като си мислят: „Да вярваш в Бог всъщност не означава ли да придобиеш благословии? Какво лошо има да се стремя към благословии? Понесох немалко страдание през годините, в които вярвах в Бог. Изоставих работата си и се отрекох от перспективите си в света, за да придобия Божието одобрение и благословии. Бог би трябвало да ме запомни най-малкото заради цялото страдание, което съм понесъл. Той трябва да ме благослови и да ме дари с добра съдба“. Тези думи подхождат на човешкия вкус. Всеки, който вярва в Бог, смята така — смята, че не е такъв голям проблем да е леко осквернен от намерението да придобие благословии. Но ако разгледате тези думи внимателно, дали някои от тях са съгласно истината или част от истината реалност? Цялото това отричане и страдание са просто видове добро човешко поведение. Тези действия се управляват от намерението да се придобият благословии, а не са практикуване на истината. Ако някой използва човешките морални критерии, за да прецени поведението на тези хора, щеше да ги определи като работливи и скромни, трудолюбиви и жилави хора. Понякога са толкова вглъбени в работата си, че забравят да се хранят и да спят, а някои от тях даже са готови да връщат загубени вещи на собствениците им, да са полезни и милосърдни, да се отнасят към другите с разбиране и щедрост, да не са свидливи и дребнави, и дори да раздават на останалите нещата, които обичат най-много. Такова поведение се цени високо от човека и тези хора се признават за добри. Такива хора изглеждат прекрасни, възхитителни и заслужаващи одобрение. В действията си те са безупречно морални, справедливи и разумни. Отплащат се на другите за добротата им и държат на братството до такава степен, че биха поели и куршум за всеки свой приятел, биха понесли страдание и биха отишли накрай света заради близките си. Въпреки че много хора сигурно получават похвали, че са от този вид добри хора, могат ли действително да приемат истината и да я практикуват? Биха ли отдали наистина живота си да възвисяват и свидетелстват за Бог? Не е задължително. Тогава могат ли да се нарекат добри хора? Ако се опиташ да отсъдиш дали даден човек се бои от Бог и отбягва злото или дали притежава истината реалност, правилно ли ще е винаги да го оценяваш въз основа на човешките представи, фантазии, етика и морал? Дали това ще е съгласно истината? Ако човешките представи, фантазии, етика и морал бяха истината, тогава нямаше да е необходимо Бог да изразява истината, нито да извършва делото на правосъдието и наказанието. Трябва ясно да видиш, че светът и човечеството са мрачни и зли, че са напълно лишени от истината и че поквареното човечество се нуждае от Божието спасение. Трябва ясно да видиш, че само Бог е истината, че само Неговите слова могат да пречистят човека, че само Той може да спаси човека и че колкото и добро да е поведението на човек, то не е истината реалност и още повече не е на висотата на самата истина. Макар че това добро поведение е широко разпространено и признато сред хората, то не е истината, никога няма да бъде истината и не може да промени нищо. Можеш ли да накараш човек, който би поел и куршум за приятелите си и би отишъл накрай света заради тях, да приеме Бог и истината? В никакъв случай, защото този човек е атеист. Можеш ли да накараш човек, който е изпълнен с представи и фантазии за Бог, да постигне истинско покорство пред Него? В никакъв случай, защото когато човек е изпълнен с представи, за него е много трудно да приеме истината и да ѝ се покори. Могат ли многобройните прояви на добро поведение да направят човек способен да се покори истински на Бог? Може ли той наистина да Го обича? Може ли да Го възвисява и да свидетелства за Него? Категорично не може. Можеш ли да гарантираш, че всеки, който се моли и работи за Господ, наистина ще заобича Бог? Това би било абсолютно невъзможно. Затова независимо колко добро поведение показва човек, това не означава, че той истински се е покаял и се е променил, а още по-малко означава, че се е променил неговият живот нрав.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Доброто поведение не означава, че нравът на човека се е променил)

Всички покварени хора живеят за себе си. Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните — това е обобщението на човешката природа. Хората вярват в Бог заради себе си. Когато изоставят нещата и отдадат всичко на Бог, това е, за да бъдат благословени, и когато са Му отдадени, това е все, за да бъдат възнаградени. Казано накратко, всичко това се прави с цел да бъдат благословени, възнаградени и да влязат в небесното царство. В обществото хората работят за своя собствена полза, а в Божия дом изпълняват дълг, за да бъдат благословени. В името на получаването на благословии хората изоставят всичко и могат да изтърпят много страдания: няма по-добро доказателство за сатанинската природа на човека. Хората, чиито нрав се е променил, чувстват, че смисълът идва от живота чрез истината, че основата да бъдеш човек е да се подчиниш на Бог, да се боиш от Бог и да избягваш злото, че приемането на Божието поръчение е отговорност, която е напълно естествена и оправдана, че единствено хората, които изпълняват дълга си на сътворено същество, са годни да бъдат наречени хора — и че ако не са способни да обичат Бог и да се отплащат за Неговата любов, те не са годни да бъдат наречени хора. Те чувстват, че животът за самия себе си е празен и лишен от смисъл, че хората трябва да живеят, за да удовлетворят Бог, да изпълняват добре дълга си, и да живеят живот, изпълнен със смисъл, така че дори когато стане време да умрат, да се чувстват доволни, да не изпитват ни най-малко съжаление и да не са живели напразно. Сравнявайки тези две различни ситуации, човек може да види, че последната е на хора, чиито нрав се е променил. Ако живот нравът на човек се е променил, то и неговият поглед върху живота със сигурност се е променил. Сега, когато имат различни ценности, те никога повече няма да живеят за себе си и никога повече няма да вярват в Бог с цел да получат благословии. Човек може да каже: „Да познаваш Бог е толкова ценно. Ако умра, след като позная Бог, това ще бъде страхотно! Ако мога да позная Бог и да се покоря на Бог, и ако мога да живея смислен живот, тогава няма да съм живял напразно, нито ще умра с каквото и да е съжаление, и няма да имам никакви оплаквания“. Перспективата на този човек за живота се е променила. Основната причина за промяна в живот нрава е, че човек притежава истината, придобил е истината и има познание за Бог. Следователно възгледите му за живота са се променили и ценностите му са различни от преди. Трансформацията започва от сърцето и от живота на човека, тя със сигурност не е външна промяна. Някои нови вярващи, след като са започнали да вярват в Бог, оставят светския свят зад себе си. Когато по-късно срещнат невярващи, тези вярващи нямат какво да кажат и рядко контактуват със своите невярващи роднини и приятели. Невярващите казват: „Този човек се е променил“. Тогава вярващите си мислят: „Моят живот нрав се е променил, а тези невярващи казват, че аз съм се променил“. Наистина ли се е променил нравът на такъв човек? Не. Това, което те проявяват, са само външни промени. В живота им не е имало реална промяна и сатанинската им природа остава вкоренена в сърцето им, напълно недокосната. Понякога хората са обхванати от религиозна страст заради делото на Светия Дух. Някои външни промени могат да се случат и те могат да направят някои добри неща. Това обаче не е същото като постигането на трансформация на нрава. Ако вие не притежавате истината и вашето виждане за нещата не се е променило, дори до степен, че да не се различава от това на невярващите, и ако вашият поглед върху живота и ценностите ви също не са се променили, и ако дори нямате богобоязливо сърце, което е най-малкото, което трябва да притежавате, тогава не сте дори близо до постигането на промяна в нрава. За да постигнете промяна в нрава, най-важното е, че трябва да се стремите към познание за Бог и да имате истинско познание за Него. Да вземем например Петър. Когато Бог искаше да го предаде на Сатана, той каза: „Дори и да ме дадеш на Сатана, Ти си оставаш Бог. Ти си всемогъщ и всичко е в Твоите ръце. Как да не Те хваля за това, което правиш? Но нямаше ли да е по-добре, ако можех да Те позная преди да умра?“. Той чувстваше, че в живота на хората познаването на Бог е най-важно. След познаването на Бог всякакъв вид смърт би била добра и всеки начин, по който Бог я управлява, би бил добър. Той чувстваше, че познаването на Бог е най-важното нещо. Ако не беше получил истината, никога не би могъл да бъде удовлетворен, но и не би се оплакал от Бог. Той би намразил единствено факта, че не е търсил истината. Предвид духа на Петър, неговият сериозен стремеж към познаването на Бог показва, че неговият възглед за живота и ценностите е претърпял промяна. Неговият дълбок копнеж да познае Бог доказва, че той наистина е познал Бог. Следователно от това твърдение човек може да разбере, че нравът му се е променил. Той е човек, чийто нрав се е трансформирал. В самия край на неговия опит Бог казва, че той е човекът, който познава Бог най-много. Той е човекът, който обича Бог истински. Без истината живот нрава никога не може да се промени. Ако вие наистина можете да търсите истината и да навлезете в истината реалност, само тогава можете да постигнете промяна в живот нрава си.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)