Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Промяната на нрава е основното видение за вярващите в Бог. Постигането на промяна в нрава не е нещо просто. Това е така, защото Бог не спасява новосъздадени хора, които не са покварени от Сатана, а група хора, които са дълбоко покварени от него, изпълнени със сатанински отрови и сатанински нрав, които са точно като Сатана и се съпротивляват и бунтуват срещу Бог. Да се промени поквареният нрав на даден човек е като да се излекува онкоболен. Това е сложен процес, нали? Нужна е операция, продължителна химиотерапия и повторно изследване след определен период от време. Процесът е наистина сложен. Така че не приемайте промяната на нрава като нещо просто. Това не е промяната в поведението или индивидуалността, която си представят хората. Не е нещо, което хората постигат само защото искат. Има много процеси, свързани с промяната на нрава — процеси, които са много ясно обяснени в Божиите слова. Затова още от първия ден, в който повярваш в Бог, трябва да разбереш как Бог спасява хората и резултатът, който Той иска да постигне, като ги спасява. Ако искаш да се стремиш към истината и да постигнеш промяна в нрава си, трябва да промениш погрешните си възгледи за вярата в Бог. Вярата в Бог не изисква от теб да се държиш добре, да си добър човек, да спазваш законите или да сториш много добро, което печели одобрението на другите. В миналото хората са смятали, че да вярваш в Бог и да се стремиш към промяна в нрава означава да бъдеш човекоугодник — да проявяваш външно някакво човешко подобие, някаква култура, някакво търпение или пък да имаш някаква повърхностна благочестивост и любов към другите хора, да помагаш на другите и да даваш милостиня. С други думи, да си това, което се счита за добър човек в рамките на човешките представи и фантазии. Всички имат такива представи и неща в сърцата си — това е един от аспектите на сатанинските отрови. В миналото никой от вярващите в Бог не можеше да обясни ясно въпроса за промяната на нрава. Те не бяха запознати с въпросите на вярата — това не беше нещо, което разбираха от само себе си или което можеха да разберат след няколко години вяра в християнството. Това е така, защото Бог все още не беше извършил тази част от Своето дело и не беше разговарял за този аспект на истината. Поради това много хора смятаха, въз основа на своите представи и фантазии, че вярата е въпрос на извършване на известни промени в повърхностното им поведение и практики, както и на промяна на някои от очевидно погрешните им възгледи. Някои дори считаха, че да имаш вяра означава да понасяш по-големи трудности, да не ядеш хубава храна или да не носиш скъпи дрехи. Точно както католическите монахини в западните страни в миналото, които считаха, че вярата в Бог означава просто да понасят повече трудности и да се радват на по-малко хубави неща в живота си — да дават пари на бедните, когато имат възможност, или да вършат повече добродетелни дела и да помагат на другите. През целия си живот наблягаха на страданието. Изобщо не приемаха хубава храна. Не носеха никакви хубави дрехи. След смъртта им дрехите им се оценяваха само на няколко долара. Възможно е делата им да са били отразявани в новините по целия свят. Какво означава това? Означава, че в съзнанието на хората само такива хора са добри и добродетелни, че само за тези хора религиозният свят смята, че са извършили добродетелни дела и добри неща, че само те са претърпели промяна и наистина имат убеждения. Така че всички вие може да не сте изключения, може би и вие смятате, че вярата в Бог трябва да означава да си добър човек — такъв, който не удря и не обижда другите, който не използва лош език и не върши лоши неща, такъв, когото външно хората могат да възприемат като вярващ в Бог и като такъв, който може да прославя Бог. Това е душевно състояние, присъщо на онези, които наскоро са повярвали в Бог. Те вярват, че това е промяна в нрава и че това е човекът, който е угоден на Бог. Правилен ли е този възглед? Само хора, които току-що са повярвали, имат такива наивни мисли. Когато човек разбере някои истини, този вид мисли скоро ще изчезне. Колкото и дълбоко да е бил вкоренен този възглед в сърцето ти преди, вие все още не сте открили неговите грешки и отклонения. Колкото и години да си вярвал в Бог, тези погрешни възгледи не са били напълно преодолени. Оттук става ясно, че малцина наистина разбират какво е промяна на нрава, както и че не разбират какво означава да вярваш истински в Бог, как да бъдеш истински човек, какъв човек е угоден на Бог, или какъв човек е приемлив за Бог, и какъв човек Бог иска да придобие. Ако не разбираш тези неща, това показва, че не си положил здрава основа на истинския път. Тези човешки представи, фантазии и субективни мисли все още преобладават в твоето мислене и възгледи.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Пътят на практикуване към промяна на нрава)

За какво се отнася промяната в нрава? Тя се отнася за човек, който обича истината, приема правосъдието и наказанието на Божиите слова и преминава през всякакви страдания и облагородяване, докато преживява Божието дело и се очиства от сатанинските отрови в себе си, напълно отхвърля покварения си нрав и е способен да се покори на Божиите слова и на всичко устроено и подредено от Бог, и никога повече да не се бунтува или противопоставя. Това е промяна в нрава. […] Промяната в нрава означава, че понеже човек обича истината и може да я приеме, накрая той опознава своята природа, която е бунтовна спрямо Бог и Му се противопоставя. Човекът разбира, че хората са твърде дълбоко покварени, разбира тяхната абсурдност и измамност, както и нищетата и окаяното им състояние, и накрая разбира човешката природа същност. Като знае всичко това, той става способен напълно да се отрече и да се опълчи на себе си, да живее според Божието слово и във всичко да практикува истината. Това е човек, който познава Бог, и чийто нрав е променен.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да опознаем човешката природа)

Промяната на нрава не е промяна в поведението или в индивидуалността, а в много по-малка степен — промяна, чрез която хората стават по-осведомени и начетени. Бог иска да промени мислите и възгледите на всеки човек чрез Своите слова и да му даде възможност да разбере истината, така че да може да постигне промяна в начина, по който гледа на нещата. Това е само един от аспектите, а друг е да се променят принципите, които стоят в основата на начина, по който постъпват хората, което е промяна в техните възгледи за живота. Още един аспект е да се промени дълбоко вкоренената сатанинска природа и сатанинският нрав, които се разкриват у хората. Като цяло промяната на нрава обхваща тези три аспекта.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Пътят на практикуване към промяна на нрава)

Промяната на нрава е свързана главно с промяна в природата на човека. Нещата от човешката природа не могат да се възприемат от показното поведение. Те са пряко свързани с ценността и значимостта на вашето съществуване, с възгледите ви за живота и ценностите ви, те включват нещата от дълбините на душата ви и тяхната същина. Ако човек не може да приеме истината, той няма да претърпи промяна в тези аспекти. Само ако изживявате Божието дело, пълно навлизате в истината, променяте ценностите и възгледите си за съществуването и за живота, когато приведете в съответствие възгледите си за нещата с Божието слово и станете способни напълно да се покорите на Бог и да Му бъдете предани, може да се каже, че нравът се е променил. Сега може да изглежда, че полагаш известни усилия и че устояваш пред трудностите, докато изпълняваш дълга си, може да си способен да изпълняваш работни задачи, възложени ви от Горното, или може да си способен да отидеш, където ти кажат. На пръв поглед може да изглежда, че си донякъде послушен, но когато се случи нещо, което не е в съответствие с представите ти, непокорството ти излиза на преден план. Например не даваш да те кастрят, а ставаш още по-непокорен, когато настъпи природно или предизвикано от човека бедствие; дори дълбоко в себе си се оплакваш от Бог. Следователно малкото външно покорство и промяна са просто мъничка промяна в поведението. Има някаква промяна, но това не е достатъчно, за да се счита за промяна на нрава ти. Може и да избродиш много пътеки, да минеш през много изпитания и да изтърпиш голямо унижение; може да се чувстваш много близко до Бог и Светият Дух може да работи върху теб. Въпреки това, когато Бог те помоли да направиш нещо, което не съответства на твоите представи, ти все пак може да не се подчиниш, може да си намираш извинения, да се бунтуваш и да се съпротивляваш на Бог, и в тежки случаи дори да изказваш съмнение и да Му отвръщаш. Това ще е сериозен проблем! Ще покаже, че у теб все още има природа, която се съпротивлява на Бог, че не разбираш истината и че в живот нрава ти изобщо няма промяна. След като бъдат отхвърлени или прогонени, някои хора все още намират в себе си сили да съдят Бог и да казват, че Бог не е праведен. Те дори спорят с Бог и се съпротивляват, като разпространяват представите си за Бог и недоволството си от Бог навсякъде, където отидат. Такива хора са зли дяволи, които се съпротивляват на Бог. Хората, които имат дяволска природа, никога няма да се променят и трябва да бъдат изоставени. Само онези, които могат да търсят и да приемат истината във всяка ситуация и се подчиняват на Божието дело, могат да се надяват да се сдобият с истината и да постигнат промяна на нрава. В преживяванията си трябва да се научиш да различаваш състоянията, които външно изглеждат нормални. Може да ридаеш и да плачеш по време на молитва или да чувстваш, че сърцето ти обича Бог толкова много и е толкова близо до Бог, но тези състояния са само дело на Светия Дух и не означават, че ти си някой, който обича Бог. Ако все още можеш да обичаш и да се покоряваш на Бог, дори когато Светият Дух не действа и когато Бог прави неща, които не съответстват на твоите представи, само тогава ти си човек, който наистина обича Бог. Само тогава си човек, чийто живот нрав се е променил. Само това е човек, който има истина реалност.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Какво трябва да знаем за промяната на нечий нрав)

Ако живот нравът на човек се е променил, то и неговият поглед върху живота със сигурност се е променил. Сега, когато имат различни ценности, те никога повече няма да живеят за себе си и никога повече няма да вярват в Бог с цел да получат благословии. Човек може да каже: „Да познаваш Бог е толкова ценно. Ако умра, след като позная Бог, това ще бъде страхотно! Ако мога да позная Бог и да се покоря на Бог, и ако мога да живея смислен живот, тогава няма да съм живял напразно, нито ще умра с каквото и да е съжаление, и няма да имам никакви оплаквания“. Перспективата на този човек за живота се е променила. Основната причина за промяна в живот нрава е, че човек притежава истината, придобил е истината и има познание за Бог. Следователно възгледите му за живота са се променили и ценностите му са различни от преди. Трансформацията започва от сърцето и от живота на човека, тя със сигурност не е външна промяна. Някои нови вярващи, след като са започнали да вярват в Бог, оставят светския свят зад себе си. Когато по-късно срещнат невярващи, тези вярващи нямат какво да кажат и рядко контактуват със своите невярващи роднини и приятели. Невярващите казват: „Този човек се е променил“. Тогава вярващите си мислят: „Моят живот нрав се е променил, а тези невярващи казват, че аз съм се променил“. Наистина ли се е променил нравът на такъв човек? Не. Това, което те проявяват, са само външни промени. В живота им не е имало реална промяна и сатанинската им природа остава вкоренена в сърцето им, напълно недокосната. Понякога хората са обхванати от религиозна страст заради делото на Светия Дух. Някои външни промени могат да се случат и те могат да направят някои добри неща. Това обаче не е същото като постигането на трансформация на нрава. Ако вие не притежавате истината и вашето виждане за нещата не се е променило, дори до степен, че да не се различава от това на невярващите, и ако вашият поглед върху живота и ценностите ви също не са се променили, и ако дори нямате богобоязливо сърце, което е най-малкото, което трябва да притежавате, тогава не сте дори близо до постигането на промяна в нрава.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Промяната в нрава ти, която разбираше преди, е, че ти, който бързо съдиш, си престанал да говориш необмислено за Божията дисциплина; но това е само един аспект на промяната. Точно сега най-критичният момент е следването на ръководството на Светия Дух: следвай всичко, което Бог казва, и се покорявай на всичко, което Той казва. Хората не могат да променят собствения си нрав; те трябва да преминат през съда и наказанието, страданието и облагородяването на Божиите слова или да бъдат дисциплинирани и кастрени от Неговите слова. Само тогава те могат да постигнат покорство и вярност към Бог и повече да не бъдат повърхностни спрямо Него. Именно при облагородяването на Божиите слова се променя нравът на хората. Само чрез разкриването, правосъдието, дисциплинирането и кастренето, осъществявани с Неговите слова, те вече няма да се осмеляват да действат прибързано, а ще станат стабилни и уравновесени. Най-важният момент е, че те са способни да се покорят на настоящите Божии слова и на Неговото дело, дори то да не е в съответствие с човешките представи, те са способни да оставят тези представи настрана и с готовност да се покорят. В миналото говоренето за промени в нрава се е отнасяло главно до способността да се опълчиш на себе си, да позволиш на плътта да страда, да дисциплинираш тялото си и да се отървеш от плътските предпочитания — което е един вид промяна в нрава. Днес всеки знае, че истинският израз на промяната в нрава е да се покориш на настоящите слова на Бог и да познаваш истински Неговото ново дело. По този начин предишното разбиране на хората за Бог, което бе оцветено от собствените им представи, може да бъде заличено и те да постигнат истинско познание и покорство към Бог — само това е истинският израз на промяната в нрава.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Хората, чиито нрав е променен, са тези, които са навлезли в реалността на Божиите слова)

Промяната на нрава не се състои в промени в ритуалите или правилата, а още по-малко в промени във външния вид или външното поведение, индивидуалността или темперамента на човека. Не става дума за превръщане на бавен темперамент в бърз или обратното, нито за превръщане на интроверт в екстроверт, или на словоохотлив човек в мълчалив. Това не е пътят, това е много далеч от Божиите изисквания и толкова настрана! Когато човек за първи път повярва в Бог, тъй като не разбира истината, той винаги върши нещата според своите представи и фантазии. В резултат на това се отклонява от правия път и губи няколко години от времето си, без да постигне нещо реално. Тогава той не знае, че трябва да следва пътя на стремежа към истината в своята вяра в Бог. Това го насочва в погрешни посоки в продължение на няколко години, преди да осъзнае, че най-важното нещо във вярата в Бог е да се разбере истината и да се навлезе в реалността, за да се постигне спасение, и че това е решаващото нещо. Едва тогава той разбира, че промяната на нрава, за която говори Бог, не касае промени във външното поведение и че вместо това Бог иска от хората да разберат себе си и собствената си покварена същност, да положат усилия и да открият първопричината за разбирането на природата същност на човека, а след това да се отърват от покварения си нрав, да приложат истината на практика и да могат да се покоряват на Бог и да Му се покланят. Ето какво означава човек да промени своя живот нрав.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Пътят на практикуване към промяна на нрава)

Промяната на нечий нрав не е промяна в поведението, нито е престорена външна промяна или временна промяна, предизвикана от усърдие. Колкото и добри да са тези промени, те не могат да заместят промените в живот нрава, защото външните промени могат да бъдат постигнати чрез човешки усилия, но промените в живот нрава не могат да бъдат постигнати само със собствени усилия. За да се постигне това, е необходимо да се преживеят Божието правосъдие, наказание, изпитания и облагородяване, както и усъвършенстването на Светия Дух. Въпреки че хората, които вярват в Бог, демонстрират някакво добро поведение, нито един от тях не се покорява истински на Бог, нито наистина обича Бог, нито е способен да следва Божията воля. Защо е така? Така е, защото това изисква промяна в живот нрава, а просто промяна в поведението далеч не е достатъчна. Промяната в нрава означава, че имаш знание и опит за истината и че истината е станала твой живот, че тя води и управлява твоя живот и всичко, свързано с теб. Това е промяна в живот нрава ти. Само хората, които притежават истината като живот, са тези, чийто нрав се е променил. В миналото може да е имало някои истини, които не си могъл да приложиш на практика, когато си ги разбрал, но сега можеш да практикуваш всеки аспект от истината, който разбираш, без пречки или затруднения. Когато практикуваш истината, чувстваш, че си изпълнен с мир и щастие, но ако не си способен да практикуваш истината, изпитваш болка и съвестта ти е неспокойна. Способен си да практикуваш истината във всичко, да живееш според Божиите слова и да имаш основа за живот. Това означава, че нравът ти се е променил. Вече можеш лесно да се избавиш от своите възгледи и представи, от своите плътски предпочитания и стремежи и от онези неща, от които не си могъл да се избавиш преди. Чувстваш, че Божиите слова са наистина добри и че практикуването на истината е най-доброто, което може да направиш. Това означава, че нравът ти се е променил. Промяна в нрава звучи много просто, но всъщност е процес, който включва много опит. През този период хората трябва да преминат през много трудности, те трябва да подчинят собствените си тела и да се опълчат плътта си, те също трябва да изтърпят правосъдие, наказание, кастрене, да преминат през изпитания и облагородяване, а също трябва да преживеят много провали, падения, вътрешни борби и терзания в сърцата си. Само след тези преживявания хората могат да имат известно разбиране за собствената си природа, но частичното разбиране не води до пълна промяна веднага; хората трябва да преминат през дълъг период от опит, преди най-накрая да успеят малко по малко да се отърват от покварения си нрав.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Какво трябва да знаем за промяната на нечий нрав)

Постигането на промяна в нечий нрав не е лесна задача; то не означава просто да промениш малко поведението си, да усвоиш известно знание за истината, да можеш да разкажеш нещо от собствения си опит с всеки аспект на истината или да се промениш малко, или да станеш по-покорен, след като те дисциплинират. Всичко това не означава промяна в живот нрава. Защо казвам това? Въпреки че може да си се променил донякъде, ти все още не прилагаш истински истината на практика. Държиш се по този начин може би защото временно си в подходяща среда и ситуацията го позволява или настоящите ти обстоятелства са те принудили. Освен това, когато си в добро настроение, когато състоянието ти е нормално и когато имаш действието на Светия Дух, можеш да практикуваш истината. Но да предположим, че си сред изпитание, когато страдаш като Йов по време на изпитанията си или си изправен пред изпитанието на смъртта. Когато това се случи, ще можеш ли все още да практикуваш истината и да останеш непоколебим в свидетелството си? Можеш ли да изречеш нещо подобно на това, което Петър каза: „Дори и да намеря смъртта си след като Те познах, нима не бих я посрещнал с радост и с готовност“? Какво ценеше Петър? Ценеше покорството и смяташе познаването на Бог за най-важно, затова бе способен да се покоряваш до смъртта си. Промяната в нрава не става за една нощ; отнема цял живот в трупане на опит, за да я постигнеш. Разбирането на истината е малко по-лесно, но да успееш да практикуваш истината в различни ситуации е трудно. Защо хората винаги имат проблеми с прилагането на истината на практика? Всъщност всички тези трудности са пряко свързани с човешкия покварен нрав и всички те са пречки, които идват от покварения нрав. Следователно трябва да страдаш много и да платиш определена цена, за да можеш да практикуваш истината. Ако нямаше покварен нрав, нямаше да се налага да страдаш и да плащаш цена, за да практикуваш истината. Не е ли очевидно? Понякога може да изглежда, че прилагаш истината на практика, но всъщност природата на постъпките ти не показва, че го правиш. Следвайки Бог, много хора са способни да загърбят семействата и кариерата си и да изпълняват задълженията си и затова те вярват, че практикуват истината. Въпреки това те никога не могат да предложат истинско свидетелство за преживяване. Какво точно става тук? Оценени според човешките представи, те като че ли практикуват истината, но Бог не признава това, което правят, за практикуване на истината. Ако зад постъпките ти има лични мотиви и действията ти са престорени, значи си предразположен да се отклоняваш от принципите и не може да се каже, че практикуваш истината; това е просто вид поведение. Строго погледнато, това твое поведение вероятно ще бъде заклеймено от Бог; няма да бъде одобрено или запомнено от Него. Ако продължим да разнищваме това до неговата същност и корен, ти си някой, който върши зло, и твоето показно поведение представлява противопоставяне на Бог. Погледнато отстрани ти не прекъсваш, нито нарушаваш нещо и не си нанесъл реална вреда. Изглежда логично и разумно, но отвътре има човешки замърсители и стремежи и същината му е да върши зло и да се съпротивлява на Бог. Следователно ти трябва да определиш дали има промяна в нрава ти и дали прилагаш истината на практика, като използваш Божиите слова и като разгледаш мотивите зад собствените си постъпки. То не зависи от това дали твоите действия отговарят на човешките фантазии и човешките мисли, нито дали съответстват на вкуса ти; тези неща не са важни. По-скоро зависи от това дали Бог казва, че се съобразяваш с Неговите намерения, дали постъпките ти притежават реалността на истината, или не, и дали отговарят, или не на изискваните от Него нива. Точно е само съизмерването ти спрямо Божиите изисквания. Промяната на нрава и прилагането на истината на практика не са толкова прости и лесни, колкото хората си мислят. Разбираш ли го сега? Имаш ли опит в това? Когато става въпрос за същината на проблема, вие може да не го разберете; вашето навлизане е твърде повърхностно. Вие се суетите по цял ден, от зори до здрач, ставате рано и си лягате късно, но все още не сте постигнали промяна в живот нрава и не сте способни да разберете какво е промяна на нрава. Това означава, че вашето навлизане не е много задълбочено, нали? Независимо колко дълго сте вярвали в Бог, може да не усетите същината и дълбоките неща, свързани с промяната на нрава. Може ли да се каже, че нравът ви се е променил? Как да разберете дали Бог ви одобрява, или не? Най-малкото ще се почувстваш изключително непоколебим във всичко, което правиш, и ще усетиш, че Светият Дух те води и просвещава и работи в теб, докато изпълняваш задълженията си, извършваш каквато и да е работа в Божия дом или изобщо. Действията ти ще вървят ръка за ръка с Божиите слова и когато натрупаш определен опит, ще усетиш, че начинът, по който си действал преди, е бил относително подходящ. Ако обаче, след като си натрупал опит за определен период от време, почувстваш, че някои от нещата, които си правил в миналото, не са подходящи и си недоволен от тях и чувстваш, че не са били в съответствие с истината, тогава това доказва, че всичко, което си направил, е извършено в съпротива срещу Бог. Това е доказателство, че трудът ти е бил пълен с непокорство, съпротива и човешки начини на действие и че изобщо не си успял да постигнеш промени в нрава.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Какво трябва да знаем за промяната на нечий нрав)

Нравите са това, което природата на човека разкрива, а промяна в нрава означава, че нечий покварен нрав е бил пречистен и заменен с истината. Така че това, което се разкрива тогава, не е покварен нрав, а проявление на нормална човешка природа. След покваряването му от Сатана човекът се превърна в олицетворение на Сатана, превърна се в подобие на Сатана, което се противопоставя на Бог и е напълно в състояние да Го предаде. Защо Бог изисква от хората да променят нравите си? Защото Той иска да усъвършенства и да придобие хора и хората, които накрая е направил пълноценни, да притежават много допълнителни реалности на познанието за Бог и реалностите на всички аспекти на истината. Такива хора са изцяло в съзвучие с Божиите намерения. В миналото хората имаха покварен нрав и допускаха грешки или показваха съпротива при извършването на нещо, но днес те разбират някои истини и могат да правят много неща в съответствие с Божиите намерения. Това обаче не означава, че не предават Бог. Те все още са способни на това. Част от това, което разкрива природата им, може да се промени, и това е частта, в която хората са способни да практикуват в съгласие с истината. Но самият факт, че вече можеш да прилагаш истината практически, не означава, че природата ти се е променила. Все едно хората винаги са имали представи за Бог и изисквания към Него, а днес в редица отношения нямат — но може все още да имат идеи или изисквания по някои въпроси и все още могат да предадат Бог. Може да кажеш: „Мога да се покоря на всичко, което Бог върши, и да се покоря на много неща без оплакване и без претенции“, но въпреки това можеш да предадеш Бог в някои неща. Макар и да не се противиш умишлено на Бог, когато не разбираш намеренията Му, пак можеш да вървиш срещу Неговите желания. Тогава какво се има предвид под частта, която търпи промяна? Има се предвид, че когато разбираш Божиите намерения, можеш да се покориш, а когато разбираш истината, можеш да я приложиш практически. Ако не разбираш истината или Божиите намерения по някои въпроси, пак е възможно да разкриеш поквара. Ако разбираш истината, но не я прилагаш практически, защото си възпиран от някои неща, то това е предателство и това е нещо в твоята природа. Разбира се, няма граници за това доколко може да се промени нравът ти. Колкото повече истини придобиваш, тоест колкото по-задълбочено опознаваш Бог, толкова по-малко ще Му се съпротивляваш и ще Го предаваш. Търсенето на промяна в нечий нрав се постига основно чрез стремеж към истината, а разбирането на собствената природа същност се постига чрез разбиране на истината. Когато човек придобие истинско разбиране за истината, всичките му проблеми ще бъдат решени.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Хората изискват твърде много от Бог)

Хората, които са преживели промяна в нрава си, са разбрали истината, проницателни са по всички въпроси, знаят как да действат в съответствие с Божиите намерения, как да действат в съответствие с истината принцип и как да действат, за да удовлетворят Бог, и разбират естеството на покварата, която разкриват. Когато техните собствени идеи и представи се разкрият, те са в състояние да бъдат проницателни и да се опълчат на плътта. Така се проявява промяната в нрава. Основното проявление на хората, които са претърпели промяна в нрава, е, че са стигнали до ясно разбиране на истината и когато извършват нещата, те прилагат истината на практика с относителна точност и не разкриват поквара толкова често. Като цяло онези, чиито нрав се е променил, изглеждат особено разумни и проницателни и поради разбирането им за истината, те не разкриват толкова голяма самоправедност или надменност. Те могат да виждат и да различават голяма част от покварата, която е разкрита в тях, така че да не дават възможност за проява на арогантността. Те са способни да имат премерено разбиране за това какво място трябва да заемат и какви разумни неща трябва да правят, как да бъдат отговорни, какво да кажат и какво да не кажат, и какво на кои хора да говорят и да правят. Така хората, чиито нрав се е променил, са относително разумни и само такива хора наистина проявяват човешко подобие. Понеже разбират истината, те са способни да говорят и виждат нещата в съответствие с истината и са принципни във всичко, което правят. Те не са подвластни на влиянието на никой човек, събитие или нещо, и всички те имат свои собствени възгледи и могат да поддържат истините принципи. Техният нрав е относително стабилен, те не променят често настроенията си и независимо от обстоятелствата разбират как да изпълняват дълга си правилно и как да се държат, за да удовлетворят Бог. Онези, чиито нрав се е променил, не са фокусирани върху това какво да правят външно, за да накарат другите да мислят добре за тях. Те са придобили вътрешна яснота за това какво да правят, за да удовлетворят Бог. Ето защо отвън те може да не изглеждат толкова ентусиазирани или че са направили нещо важно, но всичко, което правят, е смислено, ценно и дава практически резултати. Онези, чиито нрав се е променил, със сигурност притежават много истини реалности и това може да се потвърди от техните гледни точки за нещата и от техните принципи на действие. Онези, които не са придобили истината, абсолютно не са постигнали никаква промяна в живот нрава. Как точно се постига промяна в нрава? Човешките същества са дълбоко покварени от Сатана, всички те се противопоставят на Бог и всички те имат богоборческа природа. Бог спасява хората, като превръща онези, които имат богоборческа природа и които могат да се противопоставят на Бог, в хора, които могат да се покоряват и да се боят от Бог. Това означава да бъдеш човек, чийто нрав се е променил. Без значение колко покварен е човек или колко покварен нрав има, стига да могат да приемат истината, да приемат Божието правосъдие и наказание и да приемат различни изпитания и облагородявания, те ще имат истинско разбиране за Бог и в същото време ще могат ясно да видят собствената си природа същност. Когато наистина опознаят себе си, те ще бъдат в състояние да мразят себе си и Сатана, и ще бъдат готови да се опълчат на Сатана и напълно да се покорят на Бог. Когато човек вече притежава тази решимост, той може да се стреми към истината. Ако хората имат истинско познание за Бог, ако сатанинският им нрав е пречистен и Божиите слова са се вкоренили в тях и са станали техен живот и основа на тяхното съществуване, ако живеят според Божиите слова, напълно са се променили и са станали нови хора, тогава това се счита за промяна в техния живот нрав. Промяната в нрава не означава да имаш зряла и опитна човешка природа, нито означава, че външният нрав на хората е станал по-мек, че преди са били арогантни, а сега могат да комуникират разумно, или че преди не са слушали никого, а сега могат да се вслушват малко в другите. За такива външни промени не може да се каже, че са трансформации в нрава. Разбира се, трансформациите в нрава включват такива проявления, но най-важната съставка е, че вътрешно животът им се е променил. Това е така, защото Божиите слова и истината са се вкоренили в тях, властват в тях и са станали техен живот. Техните възгледи за нещата също са се променили. Те могат да видят директно през това, което се случва в света и с човечеството, как Сатана покварява човечеството, как големият червен змей се противопоставя на Бог и същината на големия червен змей. Те могат да мразят големия червен змей, Сатана, в сърцата си и могат напълно да се обърнат към Бог и да Го следват. Това означава, че техният живот нрав се е променил и че са придобити от Бог. Промените в живот нрава са фундаментални промени, докато промените в поведението са повърхностни. Само онези, които са постигнали промяна в живот нрава, са получили истината и само те са придобити от Бог.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)