Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

След няколко хиляди години поквара човекът е станал безчувствен и слабоумен; превърнал се е в демон, който се противопоставя на Бог — дотолкова, че непокорството на човека спрямо Бог е документирано в историческите книги и дори самият човек е неспособен напълно да си даде сметка за своето непокорно поведение, защото човекът е бил дълбоко покварен от Сатана и е бил подведен от Сатана така, че не знае накъде да тръгне. И днес човекът продължава да предава Бог: Когато човек вижда Бог, той Го предава, а когато не може да види Бог, той пак Го предава. Има дори такива хора, които, след като са станали свидетели на Божиите проклятия и Божия гняв, продължават да Го предават. Ето защо казвам, че разумът на човека е изгубил първоначалното си предназначение и че съвестта на човека също е изгубила първоначалното си предназначение. […] Човекът, който е роден в такава мръсна земя, е заразен от обществото в значителна степен, обусловен е от феодалната етика и е получил образованието на „институти за висше образование“. Изостаналото мислене, поквареният морал, принизеният възглед за живота, презряната философия за светските отношения, напълно безполезното съществуване и низки обичаи и ежедневие — всички тези неща нахлуват сериозно в сърцето на човека и сериозно вредят на неговата съвест и я нападат. В резултат на това човекът все повече се отдалечава от Бог и все повече Му се противопоставя. С всеки изминал ден човешкият нрав става все по-безскрупулен и няма нито един човек, който доброволно да се откаже от нещо заради Бог, нито един, който доброволно да се покори на Бог, и дори няма нито един човек, който доброволно да търси явяването на Бог. Вместо това, под властта на Сатана, човекът преследва удоволствия до насита и безгрижно покварява плътта си в блатото. Дори когато чуят истината, онези, които живеят в мрака, нямат никакво желание да я практикуват и не са склонни да търсят дори когато видят, че Бог вече се е явил. Как може едно толкова извратено човечество да има каквато и да било възможност за спасение? Как може едно толкова упадъчно човечество като това да живее в светлината?

Промяната на човешкия нрав започва с познанието за човешката същност и чрез промени в мисленето, природата и мисловната нагласа на човека, т.е. чрез фундаментални промени. Само по този начин ще се постигнат истински промени в нрава на човека. Основната причина за появата на покварени нрави в човека е подвеждането, покварата и отровата на Сатана. Човекът е бил ограничен и контролиран от Сатана и страда от огромните вреди, които Сатана е нанесъл на неговото мислене, морал, проницателност и разум. Човекът се противопоставя на Бог и не може да приеме истината именно поради това, че нещата, които са фундаментални за човека, са покварени от Сатана и са напълно различни от това, което Бог е създал първоначално. Следователно промените в нрава на човека трябва да започнат с промени в неговото мислене, проницателност и разум, които ще променят познанието му за Бог и познанието му за истината. Онези, които са се родили в най-дълбоко покварената от всички земи, са още по-невежи за това какво е Бог и какво означава да вярваш в Бог. Колкото по-покварени са хората, толкова по-малко знаят за съществуването на Бог и толкова по-слаби са техният разум и проницателност. Източникът на противопоставянето и непокорството на човека спрямо Бог е неговата поквара от Сатана. Заради покварата на Сатана съвестта на човека е станала безчувствена, той е неморален, мислите му са изродени и мисловното му състояние е изостанало. Преди да бъде покварен от Сатана, човекът по природа се е покорявал на Бог и се е покорявал на словата Му, след като ги е чул. По природа е имал здрав разум, съвест и нормална човешка природа. След като са били покварени от Сатана, изначалният разум, съвестта и природата на човека са се притъпили и са били увредени от Сатана. Така човекът е загубил покорството и любовта си към Бог. Разумът на човека е станал неестествен, нравът му е същият като на животно, а непокорството му спрямо Бог става все по-често и по-силно. И все пак човекът все още нито знае, нито разпознава това, а само се противопоставя и се бунтува упорито. Нравът на човека се разкрива в проявите на неговия разум, проницателност и съвест; тъй като разумът и проницателността му са нездрави, а съвестта му е силно притъпена, неговият нрав е непокорен спрямо Бог. Ако разумът и проницателността на човека не могат да се променят, тогава не може да става и дума за промени в нрава му или за съобразяване с Божиите намерения. Ако човекът е с нездрав разум, той не може да служи на Бог и не е годен за употреба от Бог. „Нормален разум“ означава да се покоряваме и да бъдем верни на Бог, да копнеем за Бог, да бъдем абсолютно предани на Бог и да имаме чиста съвест пред Бог. Това означава сърцето и умът ни да са единни по отношение на Бог и да не се противопоставяме умишлено на Бог. Не е така, когато имаш неестествен разум. Откакто човекът е покварен от Сатана, той си е създал представи за Бог и не е имал никаква преданост към Бог или копнеж по Него, да не говорим за съвест пред Бог. Човекът умишлено се противопоставя на Бог и Го осъжда, а освен това отправя хули зад гърба Му. Човекът осъжда Бог зад гърба Му с ясното съзнание, че Той е Бог; човекът няма никакво намерение да се покорява на Бог и просто не спира да отправя искания и молби към Него. Такива хора, хора с неестествен разум, не са способни да осъзнаят собственото си отвратително поведение или да съжаляват за непокорството си. Ако хората са способни да опознаят себе си, значи са възвърнали част от разума си; колкото са по-непокорни спрямо Бог хората, които все още не могат да опознаят себе си, толкова по-нездрав е техният разум.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Да имаш непроменен нрав означава да си във вражда с Бог)

Хората не могат да променят собствения си нрав; те трябва да преминат през съда и наказанието, страданието и облагородяването на Божиите слова или да бъдат дисциплинирани и кастрени от Неговите слова. Само тогава те могат да постигнат покорство и вярност към Бог и повече да не бъдат повърхностни спрямо Него. Именно при облагородяването на Божиите слова се променя нравът на хората. Само чрез разкриването, правосъдието, дисциплинирането и кастренето, осъществявани с Неговите слова, те вече няма да се осмеляват да действат прибързано, а ще станат стабилни и уравновесени. Най-важният момент е, че те са способни да се покорят на настоящите Божии слова и на Неговото дело, дори то да не е в съответствие с човешките представи, те са способни да оставят тези представи настрана и с готовност да се покорят. В миналото говоренето за промени в нрава се е отнасяло главно до способността да се опълчиш на себе си, да позволиш на плътта да страда, да дисциплинираш тялото си и да се отървеш от плътските предпочитания — което е един вид промяна в нрава. Днес всеки знае, че истинският израз на промяната в нрава е да се покориш на настоящите слова на Бог и да познаваш истински Неговото ново дело. По този начин предишното разбиране на хората за Бог, което бе оцветено от собствените им представи, може да бъде заличено и те да постигнат истинско познание и покорство към Бог — само това е истинският израз на промяната в нрава.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Хората, чиито нрав е променен, са тези, които са навлезли в реалността на Божиите слова)

В своя живот, ако човек желае да бъде пречистен и да постигне промени в нрава си, ако желае да изживее смислен живот и да изпълни добре дълга, който има като сътворено същество, тогава трябва да приеме Божието наказание и съд и да не допуска Божието дисциплиниране и поразяване да го напуснат, за да може да се освободи от манипулациите и влиянието на Сатана и да живее в Божията светлина. Знай, че Божието наказание и съд са светлина; те са светлината на спасението на хората и за човека няма по-добра благословия, благодат или защита. Човекът живее под влиянието на Сатана и съществува в плът. Ако не се пречисти и не получи Божията закрила, той ще става все по-покварен. Ако иска да обича Бог, той трябва да бъде пречистен и спасен. Петър се молеше: „Боже, когато Ти се отнасяш с мен мило, аз се радвам и чувствам утеха; когато ме наказваш, чувствам още по-голяма утеха и радост. Въпреки че съм слаб и понасям неописуеми страдания, въпреки че има сълзи и тъга, Ти знаеш, че тази тъга е заради моето непокорство и заради моята слабост. Плача, защото не мога да удовлетворя намеренията Ти, изпитвам скръб и съжаление, защото съм недостатъчен за Твоите изисквания, но съм готов да достигна тази висота, готов съм да направя всичко по силите си, за да Те удовлетворя. Твоето наказание ми донесе защита и ми даде най-доброто спасение. Твоят съд засенчва Твоята поносимост и търпение. Без Твоето наказание и съд не бих се радвал на Твоята милост и любяща доброта. Днес виждам още по-ясно, че Твоята любов надминава небесата и е по-висша от всички останали неща. Твоята любов не е само милост и любяща доброта, а е нещо повече от това — тя е наказание и съд. Придобих толкова много от Твоето наказание и съд. Без Твоето наказание и съд нито един човек не би бил пречистен и нито един човек няма да може да изпита любовта на Създателя“.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Изживяванията на Петър: знанията му за наказанието и съда)

В хода на изживяването на Божието дело, независимо колко пъти си се провалял, падал си, бил си кастрен или разкриван, това не са лоши неща. Независимо от това как си бил кастрен и дали е от водачи, работници или твоите братя и сестри, всичко това са добри неща. Трябва да запомниш следното: независимо колко страдаш, ти всъщност печелиш. Всеки, който има опит, може да потвърди това. Независимо от всичко, кастренето или разкриването винаги е нещо добро. Това не е осъждане. Това е Божие спасение и най-добрата възможност да опознаеш себе си. Това може да стане повратен момент в житейското ви преживяване. Без това няма да имаш нито възможността, нито условията, нито контекста, за да си способен да достигнеш до разбиране на истината за покварата си. Ако наистина разбираш истината и си способен да разкриеш покварените неща, скрити в дълбините на сърцето ти, ако можеш ясно да ги различиш, това е добре, това е решило основен проблем при навлизането в живота и е от голяма полза за промените в нрава. Да станеш способен наистина да опознаеш себе си е най-добрата възможност да си поправиш поведението и да станеш нов човек; това е най-добрата възможност да получиш нов живот. Щом наистина опознаеш себе си, ще можеш да видиш, че когато истината се превърне в нечий живот, тя е нещо наистина ценно и ще жадуваш за истината, ще я практикуваш и ще навлезеш в нейната реалност. Това е толкова велико нещо! Ако можеш да се възползваш от тази възможност, сериозно размишляваш върху себе си и придобиеш истинско познание за себе си, винаги, когато се провалиш или паднеш, ще можеш да се изправиш отново насред негативността и слабостта. Щом преминеш този праг, ще си способен да направиш голяма крачка напред и да навлезеш в истината реалност.

Ако вярваш в Божието върховенство, то трябва да вярваш, че ежедневните събития, били те добри или лоши, не се случват произволно. Не че някой умишлено ти създава трудности или те е взел на прицел — всичко е подредено и устроено от Бог. Защо Бог устройва всички тези неща? Не за да те разобличи или да те разкрие и да те отстрани. Да те разкрие не е крайната цел. Целта е да те усъвършенства и спаси. Как те усъвършенства Бог? И как те спасява? Отначало те кара да осъзнаеш собствения си покварен нрав и да разбереш своята природа същност, недостатъците си и това, което ти липсва. Само като си наясно с тези неща и имаш разбиране за тях, можеш да се стремиш към истината и постепенно да се отървеш от покварения си нрав. Така Бог ти дава шанс. Това е Божията милост. Трябва да знаеш как да се възползваш от тази възможност. Не бива да изпитваш съпротива спрямо Бог, да се съревноваваш и препираш с Него или да Го разбираш погрешно. В частност, когато се изправиш пред хората, събитията и нещата, които Бог е организирал около теб, недей постоянно да мислиш, че те не са такива, каквито ти искаш да бъдат, не искай непрестанно да избягаш от тях и не се оплаквай от Бог и не Го разбирай погрешно. Ако непрестанно правиш това, то ти не изживяваш Божието дело и така много трудно ще успееш да навлезеш в истината реалност. Независимо с какво се сблъскваш — било то нещо, което не можеш да разбереш напълно, или нещо, което ти причинява трудности, трябва да се научиш да се покоряваш. За начало трябва да дойдеш пред Бог и да се молиш повече. Така, незабелязано, в твоето вътрешно състояние ще настъпи промяна и ще можеш да търсиш истината, за да решиш проблема. Така ще можеш да изживяваш Божието дело. В този процес истината реалност ще се изгради в теб и именно по този начин ще напредваш и състоянието на живота ти ще се преобразява. Щом претърпиш тази промяна и придобиеш истината реалност, ще притежаваш и духовен ръст, а с него се постига и живот. Ако животът на някого се ръководи от покварен сатанински нрав, колкото и да е ентусиазиран или енергичен, не може да се счита, че притежава духовен ръст или живот. Бог работи във всеки един човек и без значение какъв е методът Му, с какви хора, събития и неща си служи или какъв е тонът на думите Му, Неговата крайна цел е само една: спасението ти. И как те спасява? Променя те. При това положение как може да не страдаш поне малко? Ще ти се наложи да страдаш. Това страдание може да се отнася до много неща. Първо, хората може да страдат, когато приемат съда и наказанието на Божиите слова. Когато Божиите слова са твърде сурови и директни и хората разбират Бог погрешно, и дори имат представи, това също може да е болезнено. Понякога Бог изгражда среда около хората, за да разкрие тяхната поквара, за да ги накара да се самоанализират и да се опознаят, и тогава те също ще страдат малко. Понякога, когато бъдат директно скастрени, или са разобличени, на хората им се налага да страдат. Все едно се подлагат на операция — ако няма страдание, няма и резултат. Ако всеки път, когато те кастрят, и всеки път, когато бъдеш разкрит от дадена ситуация, това вълнува сърцето ти и ти дава тласък, то чрез този вид преживяване ти ще навлезеш в истината реалност и ще имаш духовен ръст. Ако всеки път, когато бъдеш кастрен и бъдеш разкрит от дадена ситуация, не изпитваш никаква болка или неудобство и не чувстваш абсолютно нищо, и не се изправяш пред Бог да търсиш Неговото намерение, нито се молиш или търсиш истината, тогава си безчувствен! Бог не работи в теб, когато духът ти не чувства нищо, когато не реагира. Тогава Той ще каже: „Този човек е прекалено безчувствен и е твърде дълбоко покварен. Както и да го дисциплинирам, колкото и да го кастря и както и да се опитвам да го държа под контрол, все не успявам да развълнувам сърцето му или да събудя духа му. Този човек ще има проблеми, той не е лесен за спасяване“. Да речем, че Бог нагласява определени среди, хора, събития и неща за теб или те кастри, а ти си извличаш поуки от това; научаваш се да заставаш пред Бог, да търсиш истината и, без да осъзнаваш, биваш просветлен и озарен и придобиваш истината; преживяваш промени в тези среди, придобиваш нещо и постигаш напредък, и започваш да имаш малко разбиране за Божието намерение и спираш да се оплакваш. Това означава, че си останал непоколебим в изпитанията на тези среди и си преминал успешно през тях. В такъв случай ще си преодолял това препятствие. Как ще се отнесе Бог към тези, които са издържали изпитанието? Бог ще каже, че сърцето им е вярно, че могат да изтърпят такова страдание и че дълбоко в себе си те обичат истината и искат да я спечелят. Ако Бог те оценява по този начин, не си ли човек с духовен ръст? Нямаш ли живот? И как се постига този живот? Дарен от Бог ли е? Бог те осигурява по различни начини и използва различни хора, събития и неща, за да те обучава. То е все едно Бог лично те храни и пои, лично те снабдява с различни хранителни продукти, които да ядеш до насита и на които да се насладиш. Само тогава можеш да израснеш и да си силен. Ето така трябва да преживяваш и разбираш тези неща; това е начинът да се подчиниш на всичко, което идва от Бог. Това е начинът на мислене и отношението, които трябва да притежаваш, и трябва да се научиш да търсиш истината. Не трябва постоянно да търсиш външни причини или да обвиняваш другите за проблемите си, или да търсиш вина у тях. Трябва ясно да разбираш Божието намерение. Отстрани може да изглежда, че някои хора имат определено мнение за теб или са предубедени към теб, но ти не трябва да гледаш на нещата по този начин. Ако гледаш на нещата така, само ще възразяваш и няма да можеш да постигнеш нищо. Трябва да гледаш на нещата обективно и да приемаш всичко от Бог. Когато гледаш на нещата по този начин, ще ти е лесно да се покоряваш на Божието дело и ще можеш да търсиш истината и да разбереш Божието намерение. Щом гледната ти точка и умствената ти нагласа се поправят, ще можеш да постигнеш истината. Така че защо просто не го направиш? Защо се съпротивляваш? Ако спреш да се съпротивляваш, ще спечелиш истината. Ако се съпротивляваш, няма да спечелиш нищо, а освен това ще нараниш чувствата на Бог и ще Го разочароваш. Защо Бог ще бъде разочарован? Защото не приемаш истината, нямаш надежда за спасение и Бог не е в състояние да те спечели — как е възможно да не е разочарован? Когато не приемаш истината, това е все едно да отказваш храна, която ти е лично предложена от Бог. Казваш, че не си гладен и не се нуждаеш от нея. Бог опитва отново и отново да те насърчи да ядеш, но ти пак не искаш. Би предпочел да си стоиш гладен. Мислиш си, че си сит, а всъщност нямаш абсолютно нищо. Такива хора са толкова лишени от разум и толкова самоправедни. Те наистина не разпознават хубавото, като го видят; те са най-низшите и жалки хора.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. За да придобие истината, човек трябва да се учи от хората, събитията и нещата около себе си)

Ако искате да бъдете очистени от покварата и живот нравът ви да бъде променен, трябва да обичате истината и да сте способни да я приемете. Какво означава да приемеш истината? Приемането на истината означава, че независимо от това какъв вид покварен нрав имаш или кои от отровите на големия червен змей — отровите на Сатана — има в природата ти, когато Божиите слова разобличат тези неща, трябва да ги признаеш и да се покориш — нямаш друг избор — и трябва да познаваш себе си според Божиите слова. Това означава да си способен да приемеш Божиите слова и да приемеш истината. Каквото и да казва Бог, колкото и строги да са Неговите слова и каквито и думи да използва, вие можете да ги приемете, стига това, което казва, да е истината, и можете да ги признаете, стига да отговарят на действителността. Можете да се покорите на Божиите слова, независимо от това колко задълбочено ги разбирате, и сте способни да приемете и да се покорите на светлината от просветлението на Светия Дух, за която разговарят вашите братя и сестри. Когато такъв човек е търсил истината до известна степен, той може да придобие истината и да постигне промяна в нрава си. Дори хората, които не обичат истината, ако имат малко човешка природа, могат да извършат някои добри неща, могат да се отрекат и да отдадат всичко на Бог, са объркани по отношение на истината и не се отнасят сериозно към нея, затова житейският им нрав никога не се променя. Можеш да видиш, че Петър имаше сходна човешка природа с тази на останалите ученици, но се отличаваше с пламенното си търсене на истината. Каквото и да казваше Исус, Петър сериозно размишляваше върху него. Исус попита: „Симоне, сине Йонов, обичаш ли Ме?“ Петър отговори честно: „Аз обичам само Отца, Който е на небето, но не съм обичал Господ на земята“. По-късно се осъзна и си помисли: „Това не е правилно, Бог на земята е Бог на небето. Не е ли един и същ Бог и на небето, и на земята? Ако обичам само Бог на небето, тогава любовта ми не е практическа. Трябва да обичам Бог на земята, защото само тогава любовта ми ще е практическа“. Така Петър разбра истинското значение на Божието слово от това, което Исус го попита. За да обича Бог и за да бъде тази любов практическа, човек трябва да обича въплътения Бог на земята. Любовта към неясния и невидимия Бог не е нито реалистична, нито практическа, докато любовта към практическия, видим Бог е истина. От думите на Исус Петър придоби истината и разбирането за Божието намерение. Ясно е, че вярата на Петър в Бог е била насочена единствено към търсенето на истината. В крайна сметка той постигна любов към практическия Бог — Бог на земята. Петър беше особено сериозен по отношение на своето търсене на истината. Всеки път, когато Исус го съветваше, той размишляваше сериозно върху думите Му. Може би е размишлявал месеци наред, година или дори години, преди Светият Дух да го просветли и преди да разбере същината на Божиите слова. Така Петър навлезе в истината, а когато го направи, животът му нрав се промени и обнови.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да опознаем човешката природа)

За да се промени поквареният нрав, човек първо трябва да е способен да приеме истината. Приемането на истината означава да се приеме Божието правосъдие и наказание; означава да се приемат Неговите слова, които разобличават същината на човешката поквара. Ако въз основа на Божиите слова опознаеш и разнищиш разкриването си на поквара, покварените си състояния и намерения, както и поквареното си поведение, и ако си способен да разкриеш същината на проблемите си, тогава ще си придобил познание за покварения си нрав и ще си започнал процеса на промяната му. От друга страна, ако не практикуваш по този начин, не само няма да си способен да промениш непреклонния си нрав, но и няма да имаш възможност да изкорениш покварения си нрав. Всеки човек притежава множество видове покварен нрав. Откъде трябва да започне да ги променя? На първо място, човек трябва да реши проблема с непреклонния си нрав, тъй като непреклонността пречи на хората да се приближат до Бог, да търсят истината и да се подчинят на Бог. Непреклонността е най-голямото препятствие пред молитвата и общението на човека с Бог; тя най-много пречи на нормалната връзка между хората и Бог. След като промените непреклонния си нрав, лесно ще се справите с останалите. Промяната на покварения нрав започва със самоанализ и себепознание. Променете всички видове покварен нрав, с които сте наясно — колкото повече от тях откривате, толкова повече можете да промените; колкото по-задълбочено ги познавате, толкова по-радикално ще можете да ги промените. Това е процесът на промяна на покварения нрав; той се извършва чрез молитва към Бог, чрез самоанализ, чрез опознаване на себе си и чрез разнищване на същината на покварения нрав чрез Божиите слова, докато човек успее да се опълчи на плътта и да практикува истината. Да опознаете същината на вашия покварен нрав не е лесна задача. Да опознаете себе си не означава да обобщите: „Аз съм покварен човек; аз съм дявол; аз съм потомък на Сатана, потомък на големия червен змей; аз се противопоставям на Бог и съм враждебен към Него; аз съм Негов враг“. Подобно говорене не означава непременно, че истински познавате собствената си поквара. Може и да сте научили тези думи от някой друг и да не знаете много за себе си. Истинското себепознание не се основава на човешки познания или преценки, а на Божиите слова — то е да видиш последиците от покварения си нрав и страданията, които си изживял заради тях, да почувстваш как поквареният нрав вреди не само на теб, но и на околните. То е прозрение за факта, че поквареният нрав произлиза от Сатана, че той е сатанинска отрова и философия и че е напълно враждебен към истината и към Бог. Когато разберете този проблем, ще опознаете своя покварен нрав. Някои хора, макар и да признават, че са дяволи и Сатани, все още не приемат да бъдат кастрени. Те не признават, че са извършили нещо нередно или че са престъпили истината. Какъв е проблемът при тях? Те все още не са опознали себе си. Някои хора казват, че са дяволи и Сатани, но ако ги попиташ: „Защо казваш, че си дявол и Сатана?“, те няма да успеят да отговорят. Това показва, че те не познават своя покварен нрав или своята природа същност. Ако можеха да разберат, че тяхната природа е природата на дявола, че поквареният им нрав е сатанински, и да признаят, че следователно са дявол и Сатана, те щяха да достигнат до опознаване на собствената си природа същност. Истинското себепознание се постига чрез разобличаването, правосъдието, практикуването и изживяването на Божиите слова. То се постига чрез разбиране на истината. Ако човек не разбира истината, каквото и да казва за себепознанието си, то няма стойност и е непрактично, защото той не може да открие или разбере онези неща, които стоят в основата му и които са съществени. За да опознае себе си, човек трябва да признае кои видове покварен нрав е разкрил в определени случаи, какво е било намерението му, как се е държал, с какво е примесен и защо не е могъл да приеме истината. Хората трябва да са способни да го заявят ясно и само така могат да опознаят себе си. Когато някои хора се сблъскат с необходимостта да бъдат кастрени, те признават, че изпитват неприязън към истината, че имат подозрения и погрешни разбирания за Бог и че са предпазливи към Него. Те също така признават, че всички Божии слова, които съдят и изобличават човека, са действителни. Това показва, че те имат известно себепознание. Но тъй като нямат познание за Бог и Неговото дело и не разбират Неговите намерения, себепознанието им е съвсем повърхностно. Ако някой само признава собствената си поквара, но не е открил къде се корени проблемът, ще може ли да промени своите подозрения, погрешни разбирания и предпазливост по отношение на Бог? Не, няма да може. Затова себепознанието е нещо повече от обикновено признаване на собствената поквара и на собствените проблеми — човек трябва да разбере истината и да разреши проблема с покварения си нрав из основи. Това е единственият начин човек да разбере истината за собствената си поквара и да постигне истинско покаяние. Когато онези, които обичат истината, опознаят себе си, те са способни да търсят и разбират истината, за да разрешат проблемите си. Само с този вид себепознание се постигат резултати. Всеки път, когато човек, който обича истината, прочете фраза от Божиите слова, която разобличава и съди човека, той трябва първо да повярва, че Божиите слова, които разобличават човека, са действителни и истински, и че Божиите слова, които съдят човека, са истината и че представляват Божията праведност. Това е най-малкото, което някой, който обича истината, трябва да признае. Човек може ли да опознае себе си чрез Божиите слова, ако дори не вярва в тях и не вярва, че Неговите слова, които разобличават и съдят човека, са действителни и са истината? Определено не може — не би могъл, дори и да искаше. Ако можеш непоколебимо да вярваш, че всички Божии слова са истината, и да вярваш във всички тях, независимо от това какво казва Бог и как го изразява, ако си способен да вярваш в Божиите слова и да ги приемеш, дори и да не ги разбираш, ще ти бъде лесно да размишляваш над себе си и да се опознаеш чрез тях. Самоанализът трябва да се основава на истината. Това не подлежи на съмнение. Само Божиите слова са истината — нито една от човешките думи и нито една от думите на Сатана не представлява истината. От хиляди години Сатана покварява човечеството с всевъзможни знания, учения и теории, а хората са станали толкова безчувствени и глупави, че не само че нямат и бегло познание за себе си, но дори и поддържат ереси и заблуди и отказват да приемат истината. Такива хора са безнадеждни. Онези, които имат истинска вяра в Бог, са убедени, че само Неговите слова са истината, такива хора са способни да опознаят себе си въз основа на Божиите слова и истината и така да постигнат истинско покаяние. Някои хора не се стремят към истината; те основават самоанализа си единствено върху човешкото познание и не признават за нищо друго, освен за греховно поведение, като през цялото време те не са способни да прозрат собствената си покварена същина. Такова себепознание е безполезно и не дава никакви резултати. Човек трябва да се опира на Божиите слова при самоанализа си и след него постепенно да започне да опознава покварения нрав, който разкрива. Човек трябва да е способен да преценява и познава собствените си недостатъци, своята човешка природа същност, своите възгледи за нещата, своите житейски възгледи и ценности въз основа на истината и след това да направи точна оценка и да си извади заключения за всички тези неща. Така може постепенно да постигне познание за себе си. С натрупването на житейски опит обаче себепознанието продължава да се задълбочава и е невъзможно човек да прозре изцяло своята природа същност преди да е придобил истината. Ако човек наистина познава себе си, той може да разбере, че покварените човешки същества наистина са потомци и въплъщения на Сатана. Той ще почувства, че не заслужава да живее пред Бог, че е недостоен за Божията любов и Неговото спасение, и ще е напълно способен да се унижи пред Него. Само онези, които са способни на познание в такава степен, познават себе си истински. Себепознанието е предпоставка за навлизане в истината реалност. Ако човек иска да практикува истината и да навлезе в реалността, той трябва да познава себе си. Всички хора имат покварен нрав, който винаги ги оковава и контролира, независимо от тях самите. Нито са способни да практикуват истината, нито да се покоряват на Бог. Затова, ако искат да го правят, първо трябва да опознаят себе си и да променят покварения си нрав. Само чрез процеса на промяна на покварения си нрав човек може да разбере истината и да придобие познание за Бог; само тогава може да се подчини на Бог и да свидетелства за Него. Така се придобива истината. Процесът по навлизане в истината реалност е процес на промяна на покварения нрав. И така, какво трябва да се направи, за да се промени поквареният нрав? На първо място, хората трябва да познават собствената си покварена същина. По-конкретно това означава да разбират как е възникнал поквареният им нрав и кои от дяволските думи и заблудите на Сатана, които са приели, са го породили. След като с помощта на Божиите слова човек започне да разбира напълно тези основни причини и да ги различава, той повече няма да иска да живее според покварения си нрав, а ще иска само да се подчини на Бог и да живее според Неговите слова. Всеки път, когато хората разкриват покварен нрав, те ще могат да го разпознаят, да го отхвърлят и да се опълчат на плътта си. Само чрез подобно практикуване и изживяване хората бавно ще се отърват от целия си покварен нрав.

(Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (1))

Трябва да разпознаеш най-отличителните и очевидни неща в собствения си покварен нрав, като надменност, лукавост или нечестивост. Като започнеш с този покварен нрав, размишлявай, анализирай и придобивай знания за себе си. Ако успееш да постигнеш истинско себепознание и ненавист към себе си, лесно ще се отървеш от покварения си нрав и ще практикуваш истината. И така, как по-конкретно трябва да се приложи това на практика? Нека разговаряме по-просто за това, като използваме примера с надменния нрав на човека. Където и в каквито и обстоятелства да се намираш, пред какъвто и проблем да си изправен, винаги трябва да се съсредоточаваш върху това да изследваш какъв вид надменен нрав си разкрил в ежедневието си, в начина си на говорене, в поведението си и в начина, по който се справяш с проблемите, изпълняваш дълга си, общуваш с останалите и т.н. Трябва да извадиш наяве всички свои разкривания, мисли и идеи, които произлизат от надменния ти нрав, и които осъзнаваш и можеш да доловиш, както и намеренията и целите си — по-специално това, че все искаш да поучаваш другите отвисоко, да не се подчиняваш на никого, да смяташ, че си по-добър от останалите, да не приемаш това, което казват другите, колкото и правилно да е то, да караш останалите да приемат и да се подчиняват на това, което казваш дори когато грешиш, постоянно да проявяваш склонност да ръководиш другите, да си непокорен и да се оправдаваш, когато водачите и работниците те кастрят, като ги заклеймяваш като фалшиви, все да заклеймяваш другите, а себе си да превъзнасяш, непрестанно да смяташ, че превъзхождаш всички останали, все да искаш да си прочута и видна личност, да обичаш да се изтъкваш непрекъснато, така че другите да те ценят високо и да те почитат… Като практикуваш размишление и анализиране на тези разкривания на поквара, можеш да разбереш колко грозен е надменният ти нрав, можеш да се презираш и ненавиждаш и да го намразиш още повече. Така ще искаш да се замисляш дали не си разкрил надменния си нрав във всичко. Една част от това е да се замислиш какъв надменен и самоправеден нрав се разкрива в начина, по който говориш — какви самохвални, надменни и безсмислени неща изричаш. Другата част е да се замислиш какви нелепи и безсмислени неща вършиш, докато действаш според представите, идеите, амбициите и желанията си. Само този вид самоанализиране може да доведе до себепознание. След като си придобил истинско познание за себе си, в Божиите слова трябва да потърсиш пътищата и принципите за практикуване на това да си честен човек, а след това да практикуваш, да изпълняваш дълга си, да се отнасяш с останалите и да взаимодействаш с тях според пътищата и принципите, посочени в Божиите слова. След като практикуваш така известно време, може би месец или два, ще почувстваш светлина в сърцето си, ще спечелиш нещо от това и ще усетиш вкуса на успеха. Ще почувстваш, че имаш път, по който да вървиш, за да станеш честен човек, който има разум, и ще се почувстваш много по-уравновесен. Макар че все още не си способен да говориш за особено задълбочено познание за истината, ще си придобил известно познание за нея, основано на възприятията, и ще имаш път за практикуване. Макар да не си способен да го изразиш ясно с думи, ще разбираш вредата, която надменният нрав нанася на хората, и как изкривява тяхната човешка природа. Например надменните и самонадеяни хора често се хвалят, говорят непремерено и говорят дяволски думи, за да заблудят останалите. Те използват гръмки думи, цитират лозунги на висок глас и произнасят високопарни тиради. Нима това не са различни проявления на надменен нрав? Нима не е напълно неразумно да се разкрива този надменен нрав? Ако си способен наистина да разбереш, че щом разкриваш такъв надменен нрав, трябва да си изгубил нормалния си човешки разум, и че да живееш с такъв нрав означава, че изживяваш по-скоро дяволската, отколкото човешка природа, то наистина си разбрал, че поквареният нрав е сатанински, и ще си способен от все сърце да намразиш Сатана и покварения нрав. След такова изживяване в продължение на шест месеца или година, ще си способен на истинско себепознание и ако отново разкриеш надменен нрав, веднага ще го осъзнаеш и ще си способен да му се опълчиш и да го отхвърлиш. Вече ще си започнал да се променяш и постепенно ще успееш да се отървеш от надменния си нрав и да се разбираш нормално с останалите. Ще си способен да говориш честно и от сърце и повече няма да лъжеш и да говориш надменно. Нима тогава няма да притежаваш малко разум и известно подобие на честен човек? Нима няма да си придобил това навлизане? Тогава ще започнеш да печелиш нещо. Когато практикуваш да бъдеш честен по този начин, ще си способен да търсиш истината и да размишляваш над себе си, независимо от това какъв вид надменен нрав разкриваш, а след като известно време изживяваш това да си честен човек по този начин, несъзнателно и постепенно ще започнеш да разбираш истините и съответните Божии слова за това да си честен човек. И когато използваш тези истини, за да анализираш надменния си нрав, дълбоко в душата ти ще се появи просветлението и озарението на Божиите слова и сърцето ти ще започне да става по-ведро. Ясно ще видиш покварата, която надменният нрав причинява на хората, и грозотата, която ги кара да изживяват, и ще можеш да разпознаеш всяко от покварените състояния, в които те се намират, когато разкриват надменен нрав. Колкото повече анализираш, толкова по-ясно ще виждаш грозотата на Сатана и толкова повече ще го намразиш. Така лесно ще се отървеш от надменния си нрав.

(Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (2))

За да постигне истинско покаяние, човек трябва да промени покварения си нрав. И така, как по-конкретно трябва да практикува и навлиза човек, за да промени покварения си нрав? Ето един пример. Хората имат измамен нрав, все лъжат и мамят. Ако осъзнаваш това, тогава най-простият и пряк принцип на практикуване, за да се отървеш от измамността си, е да бъдеш честен човек, да казваш истината и да вършиш честни неща. Господ Исус е казал: „Говорът ви да бъде: Да, да! Не, не!“. За да бъде човек честен, той трябва да се придържа към принципите на Божиите слова. Тази проста практика е най-ефективна и е лесна за разбиране и прилагане. Но тъй като хората са толкова дълбоко покварени, тъй като всички те имат природата на Сатана и живеят със сатанински нрав, за тях е доста трудно да практикуват истината. Те искат да са честни, но не могат. Няма как да не лъжат и мамят, но макар и да се разкайват, след като го признаят, те пак не са способни да се освободят от възпирането на покварения си нрав и продължават да лъжат и мамят както преди. Как да се реши този проблем? Част от решението е да знаеш, че същината на покварения нрав на човека е грозна и презряна, и да си способен да я ненавиждаш от сърце; друга част е да се научиш да практикуваш според истината принцип: „Говорът ви да бъде: Да, да! Не, не!“. Когато практикуваш този принцип, ти си в процес на преодоляване на измамния си нрав. Естествено, ако си способен да прилагаш истините принципи докато променяш измамния си нрав, това е проявление на твоята промяна и начало на истинското ти покаяние, а Бог одобрява това. Това означава, че когато се променяш, Бог ще промени мнението си за теб. Всъщност това, което Бог прави, е един вид опрощаване на покварения нрав и непокорството на човека. Той прощава на хората и не помни техните грехове или прегрешения. Това достатъчно конкретно ли е? Разбрахте ли го? Ето още един пример. Да речем, че си с надменен нрав и каквото и да ти се случва, си много своенравен — все искаш да командваш, да караш останалите да ти се подчиняват и да правят това, което искаш. Тогава настъпва денят, в който осъзнаваш, че причината за това е в надменния ти нрав. Твоето признание, че това е надменен нрав, е първата стъпка към себепознанието. След това трябва да потърсиш няколко откъса от Божиите слова, които разобличават надменния нрав, за да се сравниш с тях, да се самоанализираш и да опознаеш себе си. Ако разбереш, че сравнението е съвсем уместно, и признаеш, че надменният нрав, който Бог разобличава, съществува в теб, а след това разпознаеш и разкриеш откъде произхожда надменният ти нрав, защо възниква и кои от отровите, ересите и заблудите на Сатана го управляват, тогава, след като вникнеш в същността на всички тези въпроси, ще си стигнал до корените на надменността си. Това е истинско себепознание. Когато определиш по-конкретно как проявяваш този покварен нрав, това ще ти помогне да опознаеш себе си по-задълбочено и по-практично. Какво следва да направиш? Трябва да потърсиш истините принципи в Божиите слова и да разбереш какъв вид постъпки и реч са проявления на нормална човешка природа. След като намериш пътя за практикуване, трябва да практикуваш в съответствие с Божиите слова и когато сърцето ти се промени, ще си се покаял истински. Не само ще има принципи в речта и действията ти, но и ще изживееш човешко подобие и постепенно ще се отървеш от покварения си нрав. Другите ще те видят като нов човек: повече няма да си предишният покварен човек, който си бил някога, а човек, прероден в Божиите слова. Това е човек, чийто живот нрав се е променил.

(Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (1))

За да се стреми към промяна в нрава си, човек първо трябва да може да осъзнае собствения си покварен нрав. Истинското себепознаване включва разгадаване и задълбочен анализ на същността на собствената поквара, както и осъзнаване на различните състояния, които поражда поквареният нрав. Само когато някой ясно разбере собствените си покварени състояния и покварен нрав, може да намрази плътта си и да намрази Сатана, което едва тогава води до промяна на нрава му. Ако не може да осъзнае тези състояния и не успее да ги свърже и съпостави със себе си, може ли да се промени нравът му? Не може. Промяната на нрава изисква човек да осъзнава различните състояния, които поражда поквареният му нрав. Той трябва да достигне до момент, в който не е възпиран от покварения си нрав, и да практикува истината — само тогава нравът му може да започне да се променя. Ако не може да осъзнае първопричината за покварените си състояния и само се въздържа според думите и доктрините, които разбира, тогава дори да има някакво добро поведение и да се променя малко външно, това не може да се счита за промяна на нрава. Щом е така, каква тогава е ролята, която повечето хора имат по време на изпълнението на дълга си? Това е ролята на полагащи труд. Те просто полагат усилия и вършат задачи. Макар че изпълняват и дълга си, през повечето време са съсредоточени само върху това да свършат нещо, без да търсят истината, а само да полагат усилия. Понякога, когато са в добро настроение, те полагат повече усилия, а друг път, когато настроението им е лошо, малко се поотпускат. Но след това се изследват и имат угризения, така че отново полагат повече усилия, като вярват, че това е покаяние. Всъщност това не е истинска промяна, нито е истинско покаяние. Истинското покаяние започва със себепознанието, то започва с промяна в поведението. Щом поведението на някого се промени и той може да се опълчи на плътта си, да практикува истината и по отношение на поведението си да изглежда, че е в съответствие с принципите, това означава, че е настъпило истинско покаяние. След това, малко по малко, той достига до момента, в който може да говори и да действа според принципите, като напълно се съобразява с истината. Тогава започва промяната в живота нрав.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. В стремежа към истината помага единствено себепознанието)

Ако разкриеш поквара по даден въпрос, можеш ли веднага да практикуваш истината, след като я осъзнаеш? Не можеш. На този етап на разбиране другите те кастрят и се разправят с теб, а после твоята среда те заставя и те принуждава да действаш в съответствие с принципите на истината. Понякога все още не се примиряваш с това и си казваш: „Трябва ли да го правя така? Защо не мога да го направя както искам? Защо винаги се иска от мен да практикувам истината? Не искам да правя това, омръзна ми!“. Преживяването на Божието дело изисква да преминете през следния процес: от неохота да практикувате истината до доброволно практикуване на истината; от негативност и слабост към сила и способност да се опълчиш на плътта. Когато хората достигнат определен етап в преживяванията си и след това преминат през някои изпитания, облагородяване и в крайна сметка разберат Божиите намерения и някои истини, тогава те ще бъдат донякъде щастливи и готови да действат в съответствие с принципите на истината. Отначало хората не са склонни да практикуват истината. Вземи за пример отдаденото изпълнение на дълга си: имаш известна представа как да изпълняваш дълга си и да бъдеш отдаден на Бог, освен това имаш някакво разбиране за истината, но кога ще можеш да станеш напълно отдаден? Кога ще можеш да изпълняваш дълга си и на думи, и на дела? За това е нужен определен процес. По време на този процес може да изтърпиш много трудности. Някои хора може да те кастрят, а други може да те критикуват. Всички погледи ще са насочени към теб, ще те проучват внимателно и едва тогава ще започнеш да осъзнаваш, че грешиш и че ти си този, който се е справил зле, а липсата на отдаденост при изпълнението на твоя дълг е неприемлива и че не бива да бъдеш нехаен! Светият Дух ще те просвети отвътре и ще те укори, когато направиш грешка. По време на този процес ще разбереш някои неща за себе си и ще разбереш, че имаш твърде много нечистотии, таиш твърде много лични мотиви и имаш твърде много неумерени желания, когато изпълняваш своите задължения. След като разбереш същината на тези неща, ако можеш да застанеш пред Бог с молитва и да се покаеш истински, може да се пречистиш от покварата. Ако често търсиш истината по този начин, за да разрешиш собствените си практически проблеми, ти постепенно ще стъпиш на правилния път на вярата; ще започнеш да имаш истински житейски преживявания и поквареният ти нрав ще започне постепенно да се пречиства. Колкото повече се пречиства поквареният ти нрав, толкова повече ще се променя живот нрава ти.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Какво трябва да знаем за промяната на нечий нрав)

Ако поквареният човешки нрав не се преодолее, хората не могат да навлязат в истината реалност. Ако те не знаят какъв покварен нрав имат или каква е собствената им сатанинска природа същност, способни ли са наистина да признаят, че те самите са покварени хора? (Не.) Ако хората не са способни наистина да признаят, че принадлежат на Сатана, че са членове на покварената човешка раса, тогава могат ли истински да се покаят? (Не.) Ако не могат истински да се покаят, тогава няма ли да мислят често, че не са толкова лоши, че са достойни, с високо положение, че имат статус и чест? Няма ли да имат често такива мисли и състояния? (Да.) Тогава защо се появяват тези състояния? Всичко се свежда до едно изречение: ако човешкият покварен нрав не се преодолее, човешките сърца винаги ще са смущавани и за хората ще е трудно да имат нормално състояние. Което означава, че ако твоят покварен нрав не се преодолее в някои аспекти, за теб ще е много трудно да си свободен от въздействието на негативното състояние и ще е много трудно да излезеш от това негативно състояние, дотолкова, че може дори да сметнеш, че това твое състояние е добро, правилно и съгласно истината. Ти ще се придържаш към него и ще упорстваш в него, и естествено ще бъдеш впримчен в него, затова ще е много трудно да излезеш от него. После, един ден, когато разбереш истината, ще осъзнаеш, че това състояние те води да се съпротивляваш на Бог и да Го съдиш. Води те към противене и осъждане на Бог дотам, че се съмняваш, че Божиите слова са истината, съмняваш се в Божието дело, съмняваш се, че Бог господства над всичко и че Бог е реалността и източникът на всички положителни неща. Ще видиш, че състоянието ти е много опасно. Това сериозно последствие те сполетя, защото нямаше истинско познание за тези сатанински философии, идеи и теории. Едва в този момент ще можеш да видиш колко зловещ и злобен е Сатана. Сатана е напълно способен да подвежда и да покварява хората, да ги подтиква да поемат по пътя на противопоставяне на Бог и на предателство спрямо Него. Ако покварения нрав не се преодолее, последствията са тежки. Ако си способен да имаш това познание, това осъзнаване, то е изцяло резултат от това, че разбираш истината и от това, че Божиите слова те просветляват и озаряват. Хората, които не разбират истината, не могат да прозрат как Сатана покварява хората, как ги подвежда и ги кара да се противопоставят на Бог. Това последствие е особено опасно. Докато хората преживяват Божието дело, ако не знаят как да се самоанализират, да различават негативните неща или сатанинските философии, тогава нямат начин да се освободят от заблудите и покварата на Сатана. Защо Бог изисква от хората да четат повече от Неговите слова? Иска го, за да разберат хората истината, да опознаят себе си, да видят ясно какво предизвиква покварените им състояния и да видят откъде идват идеите, гледните им точки и начините на говорене, постъпките и подходът им към нещата. Когато осъзнаеш, че тези гледни точки, към които се придържаш, не са съгласно истината, че се противопоставят на всичко, което Бог е казал и че не са това, което Той иска; когато Бог има изисквания към теб, когато словата Му достигнат до теб и когато състоянието и нагласата ти не ти позволяват да се покориш на Бог, нито да си покорен на обстоятелствата, които е нагласил Той, нито да живееш свободен и независим в присъствието на Бог и да Го удовлетворяваш — всичко това доказва, че състоянието, в което си, е погрешно. Попадали ли сте на такава ситуация преди: живееш според нещата, които смяташ за положителни, които смяташ, че са най-полезни за теб. Но неочаквано, когато ти се случи нещо, онова, което смяташ за най-правилно, често няма положителен ефект. Напротив, то създава в теб съмнения за Бог, оставя те без път, създава недоразумения относно Бог и предизвиква съпротива срещу Бог — имал ли си такива моменти? (Да.) Разбира се, ти със сигурност няма да се придържаш към онези неща, които смяташ за погрешни. Ти ще се придържаш само към нещата, които смяташ за правилни, и ще упорстваш в тях, като живееш винаги в това състояние. Когато един ден разбереш истината, само тогава ще осъзнаеш, че нещата, към които се придържаш, не са позитивни — те са напълно погрешни, неща, които хората смятат, че са добри, но те не са истината. През каква част от времето разбирате и осъзнавате, че нещата, към които се придържате, са погрешни? Ако осъзнавате, че те са погрешни през повечето време, но не разсъждавате върху това и се съпротивлявате в сърцето си, ако сте неспособни да приемете истината и не сте способни да посрещнете правилно тези неща и също спорите от свое име — ако този вид погрешно състояние не се промени, то е много опасно. Винаги да се придържате към такива неща създава условия лесно да изпаднете в скръб, лесно да се препънете и да се провалите, а освен това няма да навлезете в истината реалност. Когато хората винаги спорят от свое собствено име, това е бунтарство. Означава, че те нямат никакъв разум. Дори и да не казват нищо на глас, ако го мислят в сърцата си, тогава основният проблем все още не е решен. Кога си способен да не чувстваш съпротива срещу Бог? Трябва да промениш състоянието си и да разрешиш проблемите си из основи в това отношение. Трябва да си наясно къде точно е грешката във възгледа, към който се придържаш. Трябва да се разровиш в това и да търсиш истината, за да го преодолееш. Едва тогава може да живееш в правилното състояние. Когато живееш в правилното състояние, ти няма да имаш недоразумения относно Бог и няма да се съпротивляваш срещу Него, още по-малко в теб ще изникват представи. В този момент твоето непокорство в това отношение ще бъде преодоляно. Когато то е преодоляно и знаеш как да действаш съгласно Божиите намерения, няма ли в този момент действията ти да бъдат съответстващи на Бог? Ако ти си съответстващ на Бог по този въпрос, тогава няма ли всичко, което правиш, да е съгласно Неговите намерения? Не е ли начинът на действие и практиката, които са съгласно Божиите намерения, също и съгласно истината? Докато оставаш непоколебим по този въпрос, ти живееш в правилното състояние. Когато живееш в правилното състояние, това, което разкриваш и изживяваш, вече не е покварен нрав. Ти си в състояние да изживееш нормална човешка природа, за теб е лесно да приложиш истината на практика и ти си истински покорен.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само преодоляването на покварения нрав може да доведе до истинска промяна)

Свързани свидетелства за преживяване

Знам начина да се справя с покварения нрав