Божии слова от Библията

„Но говорът ви да бъде: Да, да! Не, не! А каквото е повече от това, е от лукавия“ (Матей 5:37).

„Те са, които следват Агнеца, където и да отива; те са били изкупени измежду човеците като първи плодове на Бога и на Агнеца. И в устата им няма лъжа; те са непорочни“ (Откровение 14:4-5).

„И в него няма да влезе нищо нечисто, нито онзи, който върши мерзост и който лъже“ (Откровение 21:27).

„Истина ви казвам, ако не се обърнете и не станете като дечицата, няма да влезете в небесното царство“ (Матей 18:3).

Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Трябва да знаете, че Бог харесва онези, които са честни. В същността си Бог е верен, следователно на Неговите слова може да се вярва винаги; Неговите действия освен това са безпогрешни и неоспорими, поради което Бог харесва онези, които са абсолютно честни с Него. Честността означава да дадеш сърцето си на Бог, да не бъдеш неискрен към Бог по отношение на което и да било, да бъдеш открит с Него във всички неща, никога да не скриваш фактите, да не се опитваш да мамиш онези, които са по-високо и по-ниско от теб, и да не правиш неща, които са просто опит да угодничиш пред Бог. Накратко, да си честен означава да си чист в действията и думите си и да не мамиш нито Бог, нито хората. Това, което казвам, е много просто, но за вас това е двойна трудност. Много хора биха предпочели да бъдат осъдени да отидат в ада, отколкото да говорят и постъпват честно. Нищо чудно, че имам подготвено друго отношение за онези, които са нечестни. Разбира се, знам много добре колко трудно е за вас да сте честни. Тъй като всички вие сте толкова умни, умеете толкова добре да измервате хората с вашия дребен аршин, това опростява много Моята работа. И тъй като всеки от вас крие тайните си в своята пазва, добре тогава — ще ви вкарам един по един в беда, за да бъдете „научени“ с огън, така че след това да можете да повярвате твърдо в Моите думи. Най-сетне Аз ще изтръгна от устите ви думите „Бог е Бог истинен“, при което вие ще се удряте в гърдите и ще ридаете: „Измамно е сърцето на човека!“. Какво ще бъде душевното ви състояние в този момент? Предполагам, че няма да сте толкова тържествуващи, колкото сега. И още по-малко ще сте „дълбоки и неясни“, каквито сте сега. В присъствието на Бог някои хора са самото благочестие, стараят се да имат „добро поведение“, но оголват зъбите си и показват ноктите си в присъствието на Духа. Бихте ли поставили подобни хора в редиците на честните? Ако си лицемер, човек, изкусен в „междуличностните отношения“, тогава казвам, че определено си човек, който се опитва да си играе с Бог. Ако думите ти са изпълнени с извинения и оправдания без стойност, тогава казвам, че си човек, който не желае да прилага истината на практика. Ако имаш много лични въпроси, за които ти е трудно да говориш, ако силно се противиш да разкриеш своите тайни — своите трудности — пред другите, за да търсиш пътя на светлината, тогава казвам, че си човек, на когото ще му бъде много трудно да постигне спасение и на когото ще му бъде много трудно да излезе от мрака. Ако наистина се наслаждаваш на това да търсиш пътя на истината, тогава си човек, който живее винаги в светлината. Ако много се радваш да бъдеш обслужващ в дома на Бог, като се трудиш старателно и съвестно в сянка, като даваш винаги и не вземаш никога, тогава казвам, че си верен свят човек, защото не търсиш награда, а просто постъпваш честно. Ако желаеш да си искрен, ако си готов да дадеш всичко от себе си, ако си способен да пожертваш живота си за Бог и си твърд в своето свидетелство, ако си честен до такава степен, че знаеш само да удовлетворяваш Бог, без да мислиш за себе си или да вземаш за себе си, тогава казвам, че такива хора се хранят в светлината и ще живеят вечно в царството. Трябва да знаеш дали у теб има истинска вяра и истинска преданост, дали си страдал за Бог и дали си се подчинил напълно на Бог. Ако си лишен от тези неща, тогава у теб остава непокорство, измамност, алчност и недоволство. Щом като сърцето ти е далече от честността, ти никога не си получил признание от Бог и никога не си живял в светлината. Каква ще бъде съдбата на човек накрая, зависи от това дали има честно и кървавочервено сърце и дали има чиста душа. Ако си много нечестен човек, със злобно сърце, с нечиста душа, тогава със сигурност накрая ще отидеш на място, където човек търпи наказание, както е записано в летописа на твоята съдба. Ако твърдиш, че си много честен, и въпреки това никога не успяваш да постъпиш в съответствие с истината или да кажеш истинна дума, още ли очакваш Бог да те възнагради? Още ли се надяваш Бог да те цени като зеницата на окото Си? Не е ли абсурдно подобно мислене? Ти мамиш Бог във всички неща; как би могъл Божият дом да приеме такъв като теб, чиито ръце са нечисти?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Три увещания)

На Мен са Ми приятни онези, които не са подозрителни към другите, и харесвам онези, които с готовност приемат истината. Към тези два типа хора проявявам голяма грижа, защото в Моите очи те са честни хора. Ако си измамен, тогава ще бъдеш предпазлив и подозрителен към всичко и към всички, и така твоята вяра в Мен ще бъде изградена на основата на подозрение. Никога не бих могъл да призная такава вяра. Когато ти липсва истинска вяра, ти си още по-лишен от истинска любов. И ако си склонен да се съмняваш в Бог и да правиш догадки за Него, когато ти скимне, то ти без съмнение си най-измамният от всички хора. Ти правиш догадки за това дали Бог може да бъде като човека: непростимо грешен, с дребнав характер, лишен от справедливост и разум, без чувство за справедливост, отдаден на порочни тактики, коварен и хитър, доволен от злото и тъмнината и т.н. Причината хората да имат такива мисли не е ли, защото им липсва и най-малко познаване на Бог? Такава вяра не е нищо друго освен грях! Някои дори вярват, че тези, които са Ми приятни, са точно онези, които ласкаят и се подмазват, а онези, на които им липсват такива умения, няма да бъдат добре дошли в Божия дом и ще загубят мястото си там. Това ли е единственото нещо, което сте научили след всичките тези години? Това ли сте придобили? И вашето знание за Мен не се изчерпва с тези погрешни разбирания. Дори още по-лошо е вашето богохулство срещу Божия Дух и злословенето по адрес на небето. Затова казвам, че вяра като вашата само ще ви накара да се отдалечите още повече от Мен и да Ми се противопоставяте още повече.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Как да се познае Бог на земята)

Има много хора, които не разбират напълно какво точно е честен човек. Някои казват, че честните хора са онези, които са простодушни и прями, които са тормозени и изолирани, където и да идат, или които са бавни и винаги говорят и действат на крачка след другите. Някои глупаци и невежи хора, които се занимават с такава глупост, че другите ги гледат отвисоко, също описват себе си като честни хора. И всички онези необразовани хора от по-ниските прослойки на обществото, които се възприемат като по-низши, също казват, че са честни хора. Къде е грешката им? Те не знаят какво е честен човек. Какъв е източникът на заблудата им? Основната причина е, че те не разбират истината. Те смятат, че „честните хора“, за които говори Бог, са глупаци и идиоти, че са необразовани, бавни в своя език и реч, тормозени и потискани, и лесно разигравани и мамени. Намекът е, че обектите на Божието спасение са онези безмозъчни хора на дъното на обществото, които често са отритвани от другите. Кого ще спаси Бог, ако не тези незначителни, бедни хора? Не вярват ли те точно в това? Наистина ли това са хората, които Бог спасява? Това е погрешно тълкуване на Божиите намерения. Хората, които Бог спасява, са онези, които обичат истината, които имат заложби и способност за възприемане, те са все хора, които имат съвест и разум, които са способни да изпълняват Божиите поръчения и да изпълняват добре дълга си. Те са хора, които са способни да приемат истината и да се отърват от покварения си нрав, и хора, които истински обичат Бог, покоряват се на Бог и почитат Бог. Макар че повечето от тези хора са от дъното на обществото, от семейства на работници и фермери, те определено не са объркани хора, глупаци или некадърници. Напротив, те са умни хора, които са способни да приемат, да практикуват и да се покоряват на истината. Всички те са хора на справедливостта, които биха се отрекли от светската слава и богатства, за да следват Бог и да придобият истината и живота — те са най-мъдрите хора от всички. Те са все честни хора, които истински вярват в Бог и които наистина Му отдават всичко. Те могат да придобият Божието одобрение и благословии и да бъдат усъвършенствани да станат Неговия народ и стълбовете на храма Му. Това са хора от злато, сребро и скъпоценни камъни. Онези объркани, глупави, абсурдни некадърници са хората, които ще бъдат отстранени. Как възприемат неверниците и абсурдните хора Божието дело и Божия план за управление? Като сметище, нали? Тези хора не само са с ниски заложби, те са също и абсурдни. Независимо колко Божии слова четат, не могат да разберат истината и независимо колко проповеди чуят, те са неспособни да навлязат в реалността — ако са толкова глупави, как могат да бъдат спасени? Може ли Бог да иска такива хора? Независимо колко години са били вярващи, те все още не разбират никакви истини, все още говорят глупости и все пак се смятат за честни — нямат ли срам? Такива хора не разбират истината. Те винаги тълкуват погрешно Божиите намерения и все пак, където и да идат, опяват за своите погрешни тълкувания, като ги проповядват за истина и казват на хората: „Хубаво е да ви тормозят малко, хората трябва малко да изгубят, трябва да са малко глупави — това са обектите на Божието спасение и те са хората, които Бог ще спаси“. Хората, които казват такива неща, са отвратителни. Това ужасно опозорява Бог! Толкова е отвратително! Стълбовете на Божието царство и победителите, които Бог спасява, са все хора, които разбират истината и са мъдри. Това са онези, които ще имат дял в небесното царство. Всички онези, които са глупави и невежи, безсрамни и неразумни, които нямат и частица разбиране на истината, които са тъпаци и глупаци — не са ли до един некадърници? Как могат такива хора да имат дял в небесното царство? Честните хора, за които говори Бог, са онези, които могат да приложат истината на практика щом я разберат, които са мъдри и умни, които се разкриват лесно пред Бог и които действат в съответствие с принципите и се покоряват безусловно на Бог. Всички тези хора имат богобоязливи сърца, съсредоточават се върху това да правят нещата в съответствие с принципите и всички те се стремят към безусловно покорство пред Бог и обичат Бог в сърцата си. Само те са истински честни хора. Ако някой дори не знае какво означава да си честен, ако не може да види, че същността на честните хора е да се покоряват безусловно пред Бог, да се боят от Бог и да отбягват злото, или че честните хора са такива, защото обичат истината, защото обичат Бог и защото практикуват истината — тогава този тип човек е твърде глупав и наистина му липсва прозрение. Честните хора категорично не са простодушните, обърканите, невежите и глупавите индивиди, които хората си представят. Те са хора с нормална човешка природа, които имат съвест и разум. Умното при честните хора е, че те са способни да слушат Божиите слова и да са честни и заради това са благословени от Бог.

Нищо няма по-голямо значение от Божието изискване към хората да са честни — Той иска хората да живеят пред Него, да приемат внимателната му проверка и да живеят на светло. Само честните хора са истински членове на човешката раса. Хората, които не са честни, са зверове, те са животни в човешки дрехи, не са човешки същества. За да се стараеш да бъдеш честен човек, ти трябва да постъпваш в съответствие с Божиите изисквания. Трябва да преминеш правосъдие, наказание и кастрене. Когато поквареният ти нрав е изчистен и си способен да практикуваш истината и да живееш според Божиите слова, едва тогава ще бъдеш честен човек. Хората, които са невежи, глупави и простодушни, категорично не са честни хора. Като изисква от хората да са честни, Бог иска те да притежават нормална човешка природа, да се отърват от измамността и маскировките си, да не лъжат или мамят другите, да изпълняват дълга си с отдаденост и да са способни истински да Го обичат и да Му се покоряват. Само тези индивиди са хората от Божието царство. Бог изисква хората да бъдат добри Христови воини. Какви са добрите Христови воини? Те трябва да са въоръжени с истината реалност и да са в единомислие с Христос. Те трябва да могат да възвисяват Бог и да свидетелстват за Него по всяко време и навсякъде и да могат да използват истината, за да воюват със Сатана. Те трябва да стоят на страната на Бог във всичко, да свидетелстват и да изживяват истината реалност. Трябва да са способни да унижават Сатана и да печелят великолепни победи за Бог. Това означава да си добър Христов воин. Добрите Христови воини са победители, те са онези, които побеждават Сатана. Като изисква хората да са честни, а не измамни, Бог не иска от тях да са глупаци, а да се отърват от измамния си нрав, да постигнат покорство пред Него и да Му донесат слава. Именно това може да се постигне като се практикува истината.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само познаването на шестте вида покварен нрав е истинско себепознание)

Честен човек е този, който може да приеме истината, а не жалък клетник, некадърник, идиот или простодушен човек. Би трябвало да можете да различите тези неща, нали? Често чувам някои хора да казват: „Аз никога не лъжа — винаги мен ме лъжат. Винаги ме командват чужди хора. Бог е казал, че издига сиромаха от бунището, и аз съм един от тези хора. Това е Божията милост. Бог се смилява над простодушни хора като нас, които не са желани в обществото. Това наистина е Божията милост!“. Бог казва, че издига сиромаха от бунището, но това има практическа страна. Макар да можеш да го признаеш, то не доказва, че си честен човек. Всъщност някои хора просто са тъпаци и идиоти. Те са глупаци с ограничени заложби, които нямат абсолютно никакви умения и не разбират истината. Такива хора нямат абсолютно нищо общо с честните хора, за които говори Бог. Вярно е, че Бог издига сиромаха от бунището, но това не се отнася за идиотите и глупаците. Заложбите ти са много ограничени по рождение и ти си идиот, некадърник, и макар да си роден в бедно семейство и да си член на низшата класа в обществото, ти пак не си обект на Божието спасение. Не си мисли, че само защото си страдал много и си понесъл неравноправие в обществото, само защото си бил командван и мамен от всички, това те прави честен човек. Жестоко грешиш, ако си мислиш така. Придържал ли си се някога към каквото и да е погрешно разбиране или изопачено схващане за това какво е честен човек? Придоби ли някаква яснота от това общение? Да си честен човек не е това, което хората си мислят; то не означава да говориш прямо и да не извърташ. Човек може по природа да е много прям, но това не означава, че не хитрува и не мами. Всички покварени хора имат нечестен и измамен покварен нрав. Не е възможно хората да са честни, когато живеят на този свят под влиянието на Сатана, който ги управлява и контролира със силата си. Могат да стават единствено все по-измамни.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Най-основната практика да бъдеш честен човек)

Какви са проявите на честния човек? На първо място е това да не се съмнява в Божиите слова. Това е една от проявите на честния човек. Освен тази най-важната проява е това, че търси и практикува истината във всичко — това е най-важното. Казваш, че си честен, но винаги държиш Божиите слова на заден план в ума си и просто правиш каквото си поискаш. Нима това е проява на честен човек? Ти казваш така: „Макар че заложбите ми са лоши, аз имам честно сърце“. Но когато ти се падне някакъв дълг, ти се страхуваш от страданието и от това да понесеш отговорността си, ако не го изпълниш добре, и затова си измисляш оправдания, за да се измъкнеш от дълга си, или предлагаш някой друг да го изпълни. Така ли се проявява честният човек? Разбира се, че не. Как трябва да се държи честният човек тогава? Той трябва да се покори на Божията подредба, да бъде отдаден на дълга, който се очаква от него да изпълни, и да се стреми да удовлетворява Божиите намерения. Това се проявява по няколко начина: един от тях е да приемаш дълга си с честно сърце, да не вземаш под внимание плътските си интереси, да не изпълняваш дълга си половинчато и да кроиш козни в своя собствена полза. Ето това са прояви на честност. Друг начин е да влагаш цялото си сърце и цялата си сила в това да изпълняваш дълга си добре, да правиш нещата както трябва и да влагаш сърцето и любовта си в дълга си, за да удовлетвориш Бог. Това са проявите, които трябва да има един честен човек, когато изпълнява дълга си. Ако разбираш и знаеш какво да правиш, но не го правиш, то ти не влагаш цялото си сърце и сила в дълга си, а по-скоро хитруваш и съзнателно избягваш дълга си. Честни ли са хората, които изпълняват дълга си по този начин? Категорично не. На Бог не му трябват такива хитри и лъжливи хора; те трябва да бъдат отстранени. Бог използва само честни хора за изпълнението на дълг. Дори и преданите полагащи труд трябва да са честни. Хора, които постоянно са нехайни и хитри и все търсят начин да се скатаят, са измамни и всички те са демони. Никой от тях не вярва истински в Бог и всички те ще бъдат отстранени. Някои хора си мислят: „За да бъдеш честен човек е достатъчно просто да казваш истината и никога да не лъжеш. Всъщност е лесно да бъдеш честен човек“. Какво мислите за този възглед? Дали е толкова ограничен обхватът на това да бъдеш честен човек? Категорично не. Трябва да откриеш сърцето си и да го дадеш на Бог; това е отношението, което се очаква от един честен човек. Ето затова едно честно сърце е толкова ценно. Какво намеква това? Че честното сърце може да контролира поведението ти и да промени състоянието ти. Може да те води към правилните избори и към това да се подчиниш на Бог и да получиш Неговото одобрение. Такова сърце наистина е ценно. Ако имаш такова честно сърце, то това е състоянието, в което трябва да живееш, това е начинът, по който трябва да се държиш и начинът, по който да се отдадеш.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Защо Бог иска от хората да бъдат честни? Дали е за да Му е по-лесно да овладее хората и да се справя с тях? Категорично не. Бог изисква от хората да бъдат честни, защото обича и благославя честните хора. Да си честен човек означава да си човек със съвест и разум. Означава да бъдеш човек, който заслужава доверие, някой, когото Бог обича, и някой, който може да практикува истината и да обича Бог. Да бъдеш честен човек е най-основната проява на нормална човешка природа и на истинско човешко подобие. Ако човек никога не е бил честен или не е възнамерявал да бъде честен, той не може да разбере истината, а още по-малко да я придобие. Ако не Ми вярваш, иди и сам се убеди, или иди и го изживей лично. Само ако си честен човек, сърцето ти може да е отворено за Бог, можеш да приемеш истината, истината може да стане твой живот в сърцето ти и можеш да разбереш и придобиеш истината. Ако сърцето ти е винаги затворено, ако не се откриеш или не казваш на никого какво е в сърцето ти, така че никой да не може да те разбере, тогава ти си твърде лукав и непроницаем и си най-измамният сред хората. Ако вярваш в Бог, но не можеш непорочно да се откриеш пред Него, ако можеш да лъжеш Бог или да преувеличаваш, за да Го измамиш, ако не си способен да отвориш сърцето си за Бог и все още можеш да говориш с недомлъвки и да криеш намеренията си, тогава само ще навредиш на себе си, а Бог ще те пренебрегне и няма да работи в теб. Няма да разбереш нищо от истината и няма да придобиеш никаква част от нея. Сега разбирате ли колко е важно да се стремите към истината и да я придобиете? Кое е първото нещо, което трябва да направиш, за да се стремиш към истината? Трябва да си честен човек. Само ако хората се стремят да бъдат честни, те могат да разберат колко дълбоко са покварени и дали наистина притежават някакво човешко подобие и ясно да оценят себе си или да видят недостатъците си. Само когато практикуват честност, те могат да осъзнаят колко лъжи изричат и колко дълбоко скрити са измамата и нечестността им. Само когато имат опит в практикуването на честността, хората могат постепенно да опознаят истината за собствената си поквара и да опознаят собствената си природа същност, а само тогава поквареният им нрав постоянно ще се пречиства. Само в процеса на постоянното пречистване на покварения им нрав хората ще са способни да придобият истината. Отделете време, за да изживеете тези слова. Бог не довежда до съвършенство онези, които са измамни. Ако сърцето ти не е честно — ако не се опитваш да бъдеш честен човек — няма да бъдеш придобит от Бог. По същия начин и ти няма да придобиеш истината, а също така няма да си способен да придобиеш Бог. Какво означава да не придобиеш Бог? Ако не придобиеш Бог и не си разбрал истината, тогава няма да познаваш Бог и затова няма да има начин да съответстваш на Бог, а в такъв случай ти си враг на Бог. Ако не съответстваш на Бог, Бог не е твоят Бог, а ако Бог не е твоят Бог, ти не можеш да бъдеш спасен. Ако не се стремиш да постигнеш спасение, защо тогава вярваш в Бог? Ако не можеш да постигнеш спасение, ти завинаги ще бъдеш непримирим враг на Бог и краят ти ще бъде определен. Затова, ако хората искат да бъдат спасени, те трябва да започнат с това да бъдат честни. В крайна сметка тези, които са придобити от Бог, са белязани със знак. Знаете ли какъв е той? В Откровение, в Библията е казано: „И в устата им няма лъжа; те са непорочни“ (Откровение 14:5). Кои са „те“? Те са онези, които са спасени, доведени до съвършенство и придобити от Бог. Как Бог описва тези хора? Какви са характерните черти на техните постъпки и какво изразяват те? Те са непорочни. Те не изричат лъжи. Вероятно всички разбирате и схващате какво означава да не изричаш лъжи: означава да бъдеш честен. Какво означава „непорочен“? Това означава да не вършиш зло. А на каква основа се гради това „да не вършиш зло“? Без никакво съмнение, то е изградено на основата на страха от Бог. Следователно да бъдеш непорочен означава да се боиш от Бог и да отбягваш злото. Как Бог определя непорочния човек? В Божиите очи съвършени са само онези, които се боят от Бог и отбягват злото; затова хората, които са непорочни, са онези, които се боят от Бог и отбягват злото, а само онези, които са съвършени, са непорочни. Това е напълно вярно. Ако някой лъже всеки ден, не е ли това порок? Ако говори и действа според собствената си воля, не е ли това порок? Ако винаги изисква признание, когато действа, ако винаги моли Бог за награди, не е ли това порок? Ако никога не е възхвалявал Бог, а винаги е свидетелствал за себе си, не е ли това порок? Ако изпълнява дълга си нехайно, действа според изгодата си, таи зли намерения и не си дава зор, не е ли това порок? Всички тези разкрития на покварен нрав са пороци. Просто преди хората да разберат истината, те не ги познават. Точно сега вие всички знаете, че тези разкрития на поквара са пороци или нечистотия. Едва когато разберете малко от истината можете да имате този вид проницателност. Всичко, което спада към разкриването на поквара, е свързано с лъжите. Библейските думи „няма лъжа“ са ключов елемент за размишляване над това дали имате или нямате пороци. Затова за преценката дали някой човек е преживял растеж в живота си или не, има още един показател, който е: дали си навлязъл в това да си честен човек или не, колко лъжи могат да се намерят в думите ти и дали лъжите ти постепенно намаляват или са същите като преди. Ако лъжите ти, включително прикритите и измамни думи, постепенно намаляват, това доказва, че си започнал да навлизаш в реалността и животът ти расте. Не е ли това практичен начин да се разглеждат нещата? (Да.) Ако чувстваш, че вече си преживял растеж, но лъжите ти изобщо не са намалели, ти си в общи линии същият като невярващ, тогава това нормалното проявление на навлизане в истината реалност ли е? (Не.) Когато някой е навлязъл в истината реалност, той най-малкото ще говори много по-малко лъжи; като цяло, ще е честен човек. Ако лъжеш твърде много и думите ти са твърде подправени, това доказва, че изобщо не си се променил и че още не си честен човек. Ако не си честен човек, тогава нямаш навлизане в живота и какъв растеж можеш да преживееш така? Поквареният ти нрав е все още непокътнат и ти си невярващ и дявол. Да си честен човек е показател, по който се съди дали някой е преживял растеж в живота си или не, хората трябва да знаят как да съотнасят тези неща към себе си и да знаят как да преценяват себе си.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Шест показателя за израстване в живота)

Само честните хора заслужават доверие, имат съвест и разум, и са достойни да се наричат човешки същества. Ако човек може да приеме истината, докато изпълнява дълга си, и може да действа в съответствие с принципите, като изпълнява дълга си съгласно критериите, тогава този човек действително е честен и наистина заслужава доверие. А онези, които могат да получат Божието спасение, са честни хора. Да си честен човек, който заслужава доверие, не се свежда до твоите способности или външност, а още по-малко до твоите заложби, компетентност или дарби. Стига да приемаш истината, да действаш отговорно, да имаш съвест и разум, и да можеш да се покориш на Бог, това е достатъчно. Независимо какви способности притежава човек, основният въпрос е дали има добродетелност или не. Ако някой е лишен от добродетелност, той вече не може да се счита за човек, а по-скоро за звяр. Тези, които са отстранени от Божия дом, са отстранени, защото нямат човешка природа и добродетелност. Следователно хората, които вярват в Бог, трябва да са способни да приемат истината, да са честни хора, най-малкото да притежават съвест и разум, да са способни да изпълняват дълга си добре и да са способни да изпълнят Божието поръчение. Само тези хора могат да получат Божието спасение. Те са тези, които искрено вярват в Него и които Му отдават всичко. Те са хората, които Бог спасява.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Само честните хора могат да са постоянни в практикуването на истината, да успеят да действат според принципите и да изпълняват дълга си на ниво. Хората, които действат принципно, изпълняват задълженията си педантично, когато са в добро настроение; те не работят нехайно, не са надменни и не се изтъкват, за да накарат другите да ги ценят високо. Когато са в лошо настроение, те могат да изпълняват ежедневните си задачи също толкова сериозно и отговорно и дори ако се сблъскат с нещо, което е в ущърб на изпълнението на задълженията им или което ги притиска или предизвиква смущения, докато изпълняват задълженията си, те все пак могат да смирят сърцата си пред Бог и да се молят по следния начин: „Колкото и голям да е проблемът, с който се сблъсквам — дори небето да се срине — докато съм жив, съм решен да направя всичко възможно, за да изпълня дълга си. Всеки ден, в който живея, е ден, в който трябва да изпълнявам дълга си добре, за да съм достоен за този дълг, даден ми от Бог, както и за това дихание, което Той е вдъхнал в тялото ми. Колкото и трудности да изпитвам, ще ги загърбя, защото изпълнението на дълга ми е от първостепенно значение!“. Онези, които не се влияят от никой човек, събитие, вещ или среда, които не са ограничени от никакви настроения или външни ситуации и които поставят на първо място своите задължения и поръченията, които Бог им е поверил — те са хората, които са предани на Бог и които истински Му се подчиняват. Такива хора са постигнали навлизане в живота и са навлезли в реалността на истината. Това е един от най-истинските и практични изрази на изживяването на истината.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Навлизането в живота започва с изпълнението на дълга)

Когато Бог спасява хората, Той им позволява да се откъснат от влиянието на Сатана и да се отърват от покварения си нрав, да станат честни хора и да живеят според Неговите слова. Да живееш като честен човек е освобождаващо и волно и е много по-безболезнено. Това е най-щастливият живот. Честните хора са по-непринудени. Те казват това, което е в сърцата им, казват това, което мислят. В думите и в действията си те следват съвестта и разума си. Готови са да се стремят към истината и, когато я разберат, да я практикуват. Когато не могат да прозрат даден въпрос, са готови да търсят истината и тогава правят всичко, което е в съгласие с нея. Те търсят Божиите желания навсякъде и във всичко и след това ги следват в действията си. Възможно е да има някои области, в които са глупави, и трябва да се въоръжат с истините принципи, а това изисква от тях постоянно да израстват. Като преживяват по този начин, означава, че те могат да станат честни, мъдри хора и да са изцяло в съгласие с Божиите намерения. Но измамните хора не са такива. Те живеят според сатанински нрав, като разкриват своята поквара, но се страхуват, че като правят това, другите могат да намерят нещо, което да използват срещу тях. Затова в отговор те използват криви и измамни хитрости. Страхуват се от момента, в който всичко ще бъде разкрито, затова използват всички възможни средства, за да измислят лъжи и да ги прикриват, а когато се появи празнина, изричат още лъжи, за да я запълнят. Винаги да лъжеш и да прикриваш лъжите си — не е ли това изтощителен начин на живот? Те винаги си блъскат главите, за да измислят лъжи и да ги прикрият. Това е твърде обременително. Поради това измамните хора, които прекарват дните си в измислянето на лъжи и прикриването им, имат толкова изтощителен и мъчителен живот! При честните хора обаче е различно. Като честен човек той не трябва да се замисля толкова много за това, което говори и прави. В повечето случаи честният човек може просто да казва истината. Само когато конкретен въпрос засяга интересите му, той се напряга малко по-усилено да помисли — може да излъже малко, за да защити интересите си, да запази суетата и гордостта си. Тези видове лъжи са ограничени, така че за честните хора говоренето и действията не са толкова изтощителни. Намеренията на измамните хора са много по-сложни от тези на честните хора. Техните съображения са твърде многопластови: те трябва да се съобразяват със своята слава, придобивки и статус, както и със своята репутация и престиж, и трябва да защитават интересите си — всичко това, без да позволяват на другите да съзират някакви недостатъци или да им подаряват играта, затова трябва да си блъскат главите, за да измислят лъжи. Освен това измамните хора имат големи, прекомерни желания и много изисквания. Те трябва да измислят начини за постигане на целите си, поради което трябва да продължат да лъжат и мамят, а тъй като изричат повече лъжи, трябва да прикриват повече лъжи. Ето защо животът на измамния човек е много по-изтощителен и по-мъчителен от този на честния човек. Някои хора са относително честни. Ако могат да се стремят към истината, да се самоанализират, независимо от това какви лъжи са изрекли, да разпознаят измамата, в която са участвали, каквато и да е била тя, като я разгледат в светлината на Божиите слова, за да я разнищят и разберат, и продължат, за да я променят, тогава ще са способни да се отърват от голяма част от лъжите и измамите си за не повече от няколко години. Тогава ще са се превърнали в хора, които в общи линии са честни. Като живеят по този начин, не само ги освобождава от много болка и изтощение, но също така им носи спокойствие и щастие. По много въпроси те ще бъдат свободни от възпиранията на славата, придобивките и статуса, и от суетата и гордостта и естествено ще живеят волен и освободен живот.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Най-основната практика да бъдеш честен човек)

Фактът, че Бог изисква от хората да бъдат честни, доказва, че Той наистина ненавижда измамниците и не ги харесва. Божията неприязън към измамниците е неприязън към начина им на действие, към нрава, също така към намеренията и средствата им за измама. Бог изпитва неприязън към всичко това. Ако измамниците са способни да приемат истината, да признаят измамния си нрав и ако са готови да приемат Божието спасение, тогава и те имат надежда да бъдат спасени — защото Бог не показва пристрастие към никого, нито пък истината го прави. И така, ако искаме да станем хора, които са харесвани от Бог, първото нещо, което трябва да направим, е да променим принципите на постъпките си, да спрем да живеем според сатанинските философии, да спрем да разчитаме на лъжата и измамата, за да живеем живота си, да се отървем от всички лъжи и да се опитаме да бъдем честни хора. Тогава ще се промени Божието отношение към нас. В миналото хората все разчитаха на лъжи, преструвки и измама, докато живееха сред другите, и приемаха сатанинските философии като основа на съществуването си, като живота си и като основа за постъпките си. Бог ненавиждаше това. Ако говориш откровени думи, казваш истината и се стараеш да бъдеш честен човек, ще бъдеш оклеветен, заклеймен и отхвърлен от невярващите. Затова следваш светските тенденции и живееш според сатанинските философии. Ставаш все по-изкусен в лъжите и все по-измамен. Научаваш се и да използваш коварни средства, за да постигнеш целите си и да се защитиш. Все повече се издигаш в света на Сатана, а в резултат на това затъваш все по-дълбоко в греха, докато не стигнеш дотам, че не можеш да се измъкнеш. В Божия дом нещата стоят точно обратното. Колкото повече си способен да лъжеш и да мамиш, толкова повече Божиите избраници ще се отвращават от теб и ще те отхвърлят. Ако отказваш да се покаеш и продължаваш да се вкопчваш в сатанинските философии и логика, ако също така използваш схеми, кроежи и изтънчени тактики, за да се прикриваш и маскираш, тогава е много вероятно да бъдеш разкрит и отстранен, защото Бог мрази измамните хора. Само честните хора могат да преуспяват в Божия дом, а всички измамници накрая ще бъдат отхвърлени и отстранени. Това отдавна е било предопределено от Бог. Само честните хора могат да получат дял в небесното царство. Никога няма да си способен да получиш делото на Светия Дух и Божието одобрение, ако не се опитваш да бъдеш честен човек, ако не преживяваш и не практикуваш в посока на стремеж към истината, ако не разобличаваш собствената си грозота и ако не се разкриваш.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Най-основната практика да бъдеш честен човек)

Защо Бог винаги подчертава, че хората трябва да са честни? Защото е много важно да си честен — то има пряко отношение към това дали човек може да се покори на Бог и дали може да постигне спасение. Някои хора казват: „Аз съм надменен и самоправеден, често се ядосвам и разкривам поквара“. Други казват: „Аз съм много повърхностен и суетен и много обичам хората да ме ласкаят“. Това са все неща, които са видими за хората отвън, и не са големи проблеми. Не бива да продължаваш да се занимаваш с тях. Независимо какъв е твоят нрав или индивидуалност, стига да си способен да си честен човек, както изисква Бог, ти може да бъдеш спасен. И така, вие какво ще кажете? Важно ли е да си честен? Това е най-важното нещо и затова Бог говори за честността в главата от Своите слова „Три увещания“. В други глави Той често споменава, че вярващите трябва да имат нормален духовен живот и правилен църковен живот, и описва как трябва да изживяват нормална човешка природа. Словата Му по тези въпроси са общи. Те не се обсъждат твърде конкретно или твърде подробно. Но когато Бог говори за това да си честен, Той посочва пътя, който хората трябва да следват. Той казва на хората как да практикуват и говори с достатъчно подробности и яснота. Бог казва: „Ако имаш много лични въпроси, за които ти е трудно да говориш, ако силно се противиш да разкриеш своите тайни — своите трудности — пред другите, за да търсиш пътя на светлината, тогава казвам, че си човек, на когото ще му бъде много трудно да постигне спасение“. Това да си честен е свързано с постигането на спасение. И така, какво ще кажете, защо Бог изисква от хората да са честни? Това засяга истината за това как да постъпва човек. Бог спасява честните хора и онези, които Той иска за Своето царство, са честни. Ако си способен да лъжеш и мамиш, ти си измамен, нечестен и коварен, а не честен човек. Ако не си честен човек, няма шанс Бог да те спаси и изобщо не можеш да бъдеш спасен. Казваш, че сега си много благочестив, че не си надменен или самоправеден, че си способен да платиш цена, когато изпълняваш своя дълг, или че можеш да проповядваш евангелието и да накараш много хора да приемат вярата. Но не си честен, все още си измамник и изобщо не си се променил. Така че можеш ли да бъдеш спасен? Категорично не. Затова тези Божии слова напомнят на всички, че за да бъдат спасени, първо трябва да са честни в съответствие с Божиите слова и изисквания. Трябва да са откровени, да разкрият покварения си нрав, намеренията и тайните си и да търсят пътя на светлината.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Най-основната практика да бъдеш честен човек)

Свързани химни

Бог благославя онези, които са честни