Как човек, който е ограничил Бог в представите си, може да получи Божиите откровения?
Делото на Бог винаги напредва и макар че целта на делото Му не се променя, методът, по който Той работи, постоянно се изменя, което означава, че онези, които следват Бог, също постоянно се променят. Колкото повече дела върши Бог, толкова по-задълбочено е познанието на човека за Бог. Вследствие на Божието дело настъпват съответни промени и в нрава на човека. Но именно поради това, че Божието дело непрекъснато се променя, онези, които не познават делото на Светия Дух, и онези нелепи хора, които не познават истината, се превръщат в хора, които се противопоставят на Бог. Божието дело никога не отговаря на представите на човека, защото Неговото дело е винаги ново, никога не е старо, и Той никога не повтаря старо дело, а напротив, движи се напред с дело, което никога преди това не е било извършвано. Тъй като Бог не повтаря Своето дело, а човекът неизменно съди за сегашното Божие дело по делото, което Той е извършил в миналото, за Бог става изключително трудно да осъществява всеки етап от делото на новата епоха. Човекът има твърде много затруднения! Той е твърде консервативен в мисленето си! Никой не познава Божието дело, но всеки го очертава. Когато напусне Бог, човекът губи живота, истината и Божиите благословения, но не приема нито живота, нито истината, а още по-малко по-големите благословения, които Бог дарява на човечеството. Всички хора искат да спечелят Бог, но не са в състояние да понесат никакви промени в Божието дело. Тези, които не приемат новото Божие дело, вярват, че Божието дело е неизменно, че то завинаги остава в застой. Според тях всичко, което е необходимо, за да получат вечно спасение от Бог, е да спазват закона и, стига да се покайват и изповядват греховете си, Божиите намерения винаги ще бъдат удовлетворени. Те са на мнение, че Бог може да бъде само Бог според закона и Бог, който беше прикован на кръста заради човека; тяхното мнение е също, че Бог не бива и не може да надхвърля Библията. Точно тези мнения са ги приковали здраво към старите закони и са ги подчинили на мъртви правила. Още повече са онези, които смятат, че каквото и да е новото Божие дело, то трябва да бъде подкрепено с пророчества, и че на всеки етап от това дело на всички онези, които Го следват с „истинско“ сърце, трябва да бъдат показани и откровения; в противен случай това дело не би могло да бъде Божие. Вече не е лесна задача за човека да опознае Бог. Ако към това се прибавят абсурдното сърце на човека и неговата бунтовна природа, изпълнена със самомнение и самонадеяност, за него става още по-трудно да приеме новото Божие дело. Човекът нито внимателно изследва новото Божие дело, нито го приема със смирение; вместо това възприема отношение на презрение, докато очаква откровения и напътствия от Бог. Не е ли това поведението на онези, които се бунтуват срещу Бог и му се противопоставят? Как такива хора може да получат Божието одобрение?
Исус каза, че делото на Йехова е изоставало в Епохата на благодатта, точно както Аз казвам днес, че делото на Исус също изостава. Ако съществуваше само Епохата на закона, без Епохата на благодатта, тогава Исус нямаше да бъде разпънат на кръст и нямаше да може да изкупи греховете на цялото човечество. Ако съществуваше само Епохата на закона, дали човечеството щеше да стигне до днешния момент? Историята се движи напред, а не е ли тя естественият закон на Божието дело? Не е ли това изображение на Неговото управление на човека в цялата вселена? Историята се движи напред, както и Божието дело. Божиите намерения постоянно се променят. Той не би могъл да остане на един етап от делото Си в продължение на шест хиляди години, защото, както всеки знае, Бог е винаги нов и никога стар, и не би могъл да продължи да върши дело като разпъването на кръст, бидейки прикован на кръста веднъж, два пъти, три пъти… Би било нелепо да се мисли по този начин. Бог не продължава да върши едно и също дело; Неговото дело е постоянно променящо се и винаги ново, подобно на това как Аз ви говоря нови думи и върша ново дело всеки ден. Това е делото, което върша, и ключови са думите „ново“ и „чудно“. „Бог е неизменен и Бог винаги ще бъде Бог“: тази мисъл наистина е вярна; същността на Бог не се променя, Бог винаги е Бог и никога не би могъл да стане Сатана, но това не доказва, че Неговото дело е също толкова постоянно и неизменно като същността Му. Ти казваш, че Бог е неизменен, но как тогава можеш да обясниш, че Той е винаги нов и никога — стар? Божието дело непрекъснато се разпространява и неспирно се променя, а Неговите намерения непрекъснато се проявяват и стават достояние на човека. Когато човекът изживява Божието дело, неговият нрав се променя непрестанно, както и неговото познание. Откъде тогава се появява тази промяна? Не е ли от постоянно променящото се Божие дело? Ако нравът на човека може да се променя, защо човекът да не може да допусне Моето дело и Моите думи също да се променят непрекъснато? Трябва ли Аз да Се подчинявам на човешките ограничения? Не използваш ли в това отношение насилствени аргументи и изопачена логика?
След възкресението Си Исус се явява на учениците и казва: „Аз изпращам върху вас обещанието на Моя Отец; а вие стойте в града Йерусалим, докато се облечете със сила отгоре“. Знаеш ли как могат да бъдат обяснени тези думи? Сега облечен ли си с Неговата сила? Разбираш ли какво означава „сила“? Исус провъзгласи, че Духът на истината ще бъде дарен на човека през последните дни. Последните дни вече са тук; разбираш ли как Духът на истината изразява думите? Къде се появява и действа Духът на истината? В книгата с пророчествата на пророк Исая никога не се споменава, че в епохата на Новия завет ще се роди дете на име Исус; написано е само, че ще се роди мъжко дете на име Емануил. Защо не се споменава името „Исус“? Никъде в Стария завет това име не се появява, така че защо тогава все още вярваш в Исус? Със сигурност не си повярвал в Исус едва след като си Го видял със собствените си очи, нали? Или си започнал да вярваш, след като си получил откровение? Наистина ли Бог би проявил към теб такава благодат? Би ли те дарил с такива големи благословии? Каква е основата на вярата ти в Исус? Защо не вярваш, че Бог е станал плът днес? Защо казваш, че липсата на откровение от Бог за теб доказва, че Той не се е въплътил? Трябва ли Бог да информира хората, преди да започва Своето дело? Трябва ли първо да получи тяхното одобрение? Исая само провъзгласи, че в едни ясли ще се роди мъжко дете; той никога не пророкува, че Мария ще роди Исус. На какво точно се основава вярата ти в Исус, роден от Мария? Сигурно ли е, че вярата ти не е объркана? Някои казват, че името на Бог не се променя. Защо тогава името на Йехова стана Исус? Беше пророкувано, че ще дойде Месията, защо тогава дойде човек с името Исус? Защо името на Бог се промени? Не беше ли извършено отдавна такова дело? Може ли Бог да не извърши по-ново дело днес? Вчерашното дело може да бъде променено, а делото на Исус може да последва от това на Йехова. Не може ли тогава делото на Исус да бъде последвано от друго дело? Ако името на Йехова може да бъде променено на Исус, тогава не може ли да бъде променено и името на Исус? Нищо от това не е странно; просто хората са твърде елементарни. Бог винаги ще бъде Бог. Независимо как се променя Неговото дело и независимо как може да се промени името Му, Неговият нрав и мъдрост никога няма да се променят. Ако вярваш, че Бог може да бъде наречен само с името Исус, тогава познанието ти е твърде ограничено. Смееш ли да твърдиш, че името на Бог завинаги ще бъде Исус, че Бог винаги и вовеки ще Се нарича с името Исус и че това никога няма да се промени? Смееш ли да твърдиш със сигурност, че именно името на Исус завърши Епохата на закона и ще завърши и последната епоха? Кой може да каже, че благодатта на Исус може да доведе епохата до края? Ако нямаш ясно разбиране за тези истини, тогава не само няма да си способен да проповядваш Евангелието, но и самият ти няма да можеш да останеш непоколебим. Когато настъпи денят, в който ще разрешиш всички трудности на тези религиозни хора и ще опровергаеш всичките им заблуди, това ще бъде доказателство, че си абсолютно сигурен в този етап на делото и нямаш и най-малкото съмнение. Ако не си в състояние да опровергаеш техните заблуди, те ще те набедят и оклеветят. Няма ли да е срамно това?
Всички евреи бяха чели Стария завет и знаеха за пророчеството на Исая, че в ясла ще се роди мъжко дете. Защо тогава, въпреки че бяха напълно наясно с това пророчество, продължаваха да преследват Исус? Дали причината не е в тяхната непокорна природа и непознаване на делото на Светия Дух? По онова време фарисеите вярваха, че делото на Исус е различно от това, което знаеха за мъжкото дете, за което беше пророкувано, а днес хората отхвърлят Бог, защото делото на въплътения Бог не съответства на Библията. Не е ли същината на техния бунт срещу Бог една и съща? Можете ли да приемете без съмнение цялото дело на Светия Дух? Ако това е дело на Светия Дух, то е правилният поток и ти трябва да го приемеш без никакви опасения; не трябва да подбираш какво да приемаш. Ако прозреш Бог в по-голяма степен и проявиш повече предпазливост към Него, тогава не е ли това нежелателно? Не е нужно да търсиш допълнителни доказателства от Библията; ако това е дело на Светия Дух, тогава трябва да го приемеш, защото вярваш в Бог, за да следваш Бог, а не бива да Го проверяваш. Не трябва да търсиш допълнителни доказателства за Мен, за да докажеш, че Аз съм твоят Бог, а трябва да можеш да разпознаеш дали съм от полза за теб — това е най-важното. Дори и да намериш много неопровержими доказателства в Библията, те не могат да те доведат напълно пред Мен. Ти просто живееш в рамките на Библията, но не и пред Мен; Библията не може да ти помогне да Ме познаеш, нито да задълбочи любовта ти към Мен. Макар че Библията пророкува, че ще се роди мъжко дете, никой не можеше да прозре върху кого ще се сбъдне това пророчество, защото човекът не познаваше Божието дело и именно това накара фарисеите да се изправят срещу Исус. Някои знаят, че Моето дело е в интерес на човека, но продължават да вярват, че Исус и Аз сме две напълно отделни, взаимно несъвместими същества. По онова време в Епохата на благодатта Исус изнесе пред учениците Си само поредица от проповеди на теми като например как да практикуват, как да се събират, как да се молят, как да се отнасят към другите и т.н. Делото, което Той извърши, беше в Епохата на благодатта и Той разясняваше само как учениците и онези, които Го следваха, трябваше да практикуват. Той извърши само делото на Епохата на благодатта и нито едно от делата на последните дни. Когато Йехова установи старозаветния закон в Епохата на закона, защо тогава не извърши делото на Епохата на благодатта? Защо не изясни предварително делото на Епохата на благодатта? Това нямаше ли да помогне на човека да го приеме? Той само пророкува, че мъжко дете ще се роди и ще дойде на власт, но не извърши предварително делото на Епохата на благодатта. Делото на Бог във всяка епоха има ясни граници; Той върши само делото на настоящата епоха и никога не извършва предварително следващия етап на делото. Само по този начин Неговото представително дело за всяка епоха може да бъде изведено на преден план. Исус говори само за знаците на последните дни, за това как да бъдеш търпелив и как да се спасиш, как да се покаеш и изповядаш, как да носиш кръста и да понасяш страданията; никога не говори за това как човекът в последните дни трябва да постигне навлизане, нито как трябва да се стреми да удовлетвори Божиите намерения. В този смисъл не е ли нелепо да търсим в Библията Божието дело за последните дни? Какво можеш да видиш, като просто държиш Библията в ръка? Било то тълкувател на Библията, или проповедник, кой би могъл да види предварително делото на днешния ден?
„Който има ухо, нека слуша какво говори Духът към църквите“. Чухте ли сега думите на Светия Дух? Божиите думи ви обгърнаха. Чувате ли ги? В последните дни Бог върши делото на думите, а тези думи са думи на Светия Дух, защото Бог е Светият Дух и може да стане и плът; следователно думите на Светия Дух, за които се говори в миналото, днес са думи на въплътения Бог. Има много нелепи хора, които смятат, че щом говори Светият Дух, то Неговият глас трябва да звучи от небесата, за да го чуят хората. Всеки, който мисли по този начин, не познава Божието дело. В действителност словата, произнесени от Светия Дух, са слова, произнесени от Бог, станал плът. Светият дух не може да говори директно на човека; дори в Епохата на закона Йехова не говореше директно на хората. Няма ли да е много по-малко вероятно Той да го направи в тази епоха днес? За да може Бог да изрича слова, за да извърши дело, Той трябва да стане плът; в противен случай Неговото дело не би могло да постигне целите си. Онези, които отричат въплътения Бог, са онези, които не познават Духа или принципите, чрез които Бог действа. Онези, които вярват, че сега е епохата на Светия Дух, но не приемат Неговото ново дело, са онези, които живеят сред неясна и абстрактна вяра. Такива хора никога няма да получат делото на Светия Дух. Онези, които искат от Светия Дух само да говори и да извършва пряко Своето дело, а не приемат думите или делото на въплътения Бог, никога няма да могат да навлязат в новата епоха или да получат пълно спасение от Бог!