Делото на въплътения Бог включва две части. Когато Той стана плът за първи път, хората не повярваха в Него, не Го познаха и приковаха Исус на кръста. След това, когато Той стана плът за втори път, те все още не вярваха в Него, още по-малко Го познаваха и отново приковаха Христос на кръста. Нима човекът не е враг на Бог? Ако не Го познава, как би могъл да бъде Негов довереник? Как би могъл да е пригоден да бъде свидетел за Бог? Нима претенциите на човека, че обича Бог, че Му служи и Го прославя, не са всичките коварни лъжи? Ако дадеш живота си за преследването на тези нереалистични и непрактични неща, не се ли трудиш напразно? Как би могъл да бъдеш Божи довереник, когато дори не знаеш кой е Той? Такъв стремеж не е ли абстрактен и неопределен? Не е ли измамен? Как трябва да подходи човек към това, че е Божи довереник? Какво е практическото значение на това да бъдеш Негов довереник? Можеш ли да бъдеш довереник на Божия Дух? Можеш ли да видиш колко голям и висок е Духът? Да бъдеш близък с един невидим и неосезаем Бог — това не е ли неопределено и абстрактно? Какво е практическото значение на такъв стремеж? Нима всичко това не е една коварна лъжа? Това, към което се стремиш, е да станеш Божи довереник, но всъщност си кученцето на Сатана, защото не познаваш Бог и се стремиш към несъществуващия „Бог всред всички неща“, който е невидим, неосезаем и се съдържа в собствените ти представи. Абстрактно казано, такъв „Бог“ е Сатана, а казано практично — това си ти самият. Искаш сам да си бъдеш довереник, но въпреки това казваш, че се опитваш да станеш Божи довереник — това не е ли богохулство? Каква е ползата от такъв стремеж? Ако Духът на Бог не стане плът, тогава в същността си Бог е просто един невидим и неосезаем Дух на живот. Той е безформен и няма образ, той е нематериален, недостъпен и неразбираем за човека. Как би могъл човек да бъде довереник на такъв безплътен, чуден и непонятен Дух? Това не е ли шега? Това са нелепи разсъждения, които са невалидни и най-вече нереалистични. Сътвореният човек има различна природа от тази на Божия Дух. Как двамата биха могли да бъдат довереници? Ако Божият Дух не се беше реализирал в плът — тоест ако Бог не беше станал плът, не беше се смирил и не беше станал сътворено същество, тогава сътвореният човек нямаше да има нито пригодността, нито способността да бъде Негов довереник, и освен онези благочестиви вярващи, които имат шанса да са Божии довереници, след като душите им са отишли на небето, повечето хора не биха могли да станат довереници на Божия Дух. А ако хората искат да станат Божии довереници на небето под ръководството на въплътения Бог, не са ли те удивително глупави нечовешки същества? Хората просто се стремят към „отдаденост“ на един невидим Бог, а не обръщат ни най-малкото внимание на видимия Бог, защото е много лесно да се стремиш към един невидим Бог. Хората могат да правят това както пожелаят, но стремежът към видимия Бог не е толкова лесен. Човекът, който се стреми към един нереалистичен Бог, е напълно неспособен да придобие Бог, защото всички неща, които са неясни и абстрактни, са онези, които човек си е въобразил, и те не могат да бъдат достигнати от него. Ако Бог, който дойде сред вас, беше велик и възвишен Бог, който бе недостъпен за вас, как тогава щяхте да разберете Неговите намерения? И как щяхте да Го познаете и разберете? Ако Той само вършеше Своята работа и нямаше нормален досег с човека или не притежаваше нормална човешка природа, а беше недостъпен за смъртните, тогава, дори и да вършеше голямо дело върху вас, ако вие нямахте досег с Него и не можехте да Го видите, как бихте могли да Го познаете? Ако нормалната човешка природа не притежаваше тази плът, човек по никой начин не би могъл да познае Бог. Само поради Неговото въплъщение човек е пригоден да бъде довереник на въплътения Бог. Хората стават Божии довереници, защото влизат в досег с Него и защото постепенно Го опознават, като живеят заедно с Него и си взаимодействат с Него. Ако не беше така, нямаше ли стремежът на човека да бъде напразен? Това означава, че не само заради работата на Бог човек е в състояние да бъде Негов довереник, но заради това, че въплътеният Бог е практически и обикновен. Само защото Бог става плът, хората имат шанса да изпълняват дълга си и да се покланят на истинския Бог. Не е ли това най-реалистичната и практическа истина? Сега все още ли искаш да бъдеш Божи довереник на небето? Само когато Бог смири Себе Си до определена степен, т.е. само когато Бог стане плът, човекът може да бъде Негов сърдечен приятел и довереник. Бог е Духът, Той е толкова велик и възвишен, и толкова неразгадаем — как така хората са пригодни да бъдат Негови довереници? Само когато Божият Дух понизи Себе Си в плът и стане сътворено същество със същата външност като човека, хората могат да разберат Неговите намерения и да бъдат спечелени от Него по практически начин. Той говори и работи в плът, споделя радостите, скърбите и премеждията на човечеството, живее в същия свят като него, защитава го, напътства го и му позволява да бъде пречистено и да придобие Неговото спасение и благословение. Едва след като са придобили тези неща и наистина са разбрали Божиите намерения, хората ще могат да бъдат Божии довереници. Това е единственото практическо нещо. Ако Бог беше невидим и неосезаем за хората, как тогава те биха могли да бъдат Негови довереници? Това не е ли празна доктрина?

Много хора, въпреки че до сега вярват в Бог, се стремят към това, което е неясно и абстрактно. Те не разбират практичността на Божието дело днес и все още живеят според думи и доктрини. Освен това, повечето все още не са навлезли в реалността на новите изрази като „новото поколение на онези, които обичат Бог“, „Божия довереник“, „образецът и моделът на любящия Бог“ и „стилът на Петър“. Вместо това техният стремеж е все още абстрактен и неопределен. Те все още се лутат в доктрини и не разбират реалността на тези думи. Когато Божият Дух стане плът и върши делото Си в плът, можеш да Го видиш и да Го докоснеш. Но ако въпреки това не сте в състояние да станете Негови довереници, ако въпреки това не можете да Му бъдете довереници, тогава как бихте могли да бъдете довереници на Божия Дух? Ако не познавате Бог на днешния ден, как можете да бъдете от новото поколение на онези, които обичат Бог? Това не са ли празни думи и доктрина? Можеш ли да видиш Духа и да разбереш намеренията Му? Това не са ли празни думи? Не е достатъчно просто да изречеш тези фрази и изрази, нито пък можеш да бъдеш угоден на Бог, като само вземеш решение. Ти си доволен, ако само изричаш тези думи, и го правиш, за да задоволиш собствените си желания, собствените си нереалистични домогвания и собствените си представи и мислене. Ако не познаваш Бог на днешния ден, тогава каквото и да правиш, няма да можеш да удовлетвориш Божиите намерения. Какво означава да бъдеш довереник на Бог? Все още ли не го разбираш? Тъй като довереникът на Бог е човек, Бог също е човек. Това означава, че Бог е станал плът и човек. Само онези, които са от един и същи вид, могат да се наричат сърдечни приятели, само тогава могат да се считат за довереници. Ако Бог беше Духът, как би могъл сътвореният човек да стане Негов довереник?

Вярата ти в Бог, стремежът към истината и дори начинът, по който се държиш, трябва да се основават на реалността. Всичко трябва да бъде реално и практично и не трябва да се стремиш към неща, които са измамливи и нереални. Няма полза от такива постъпки и, нещо повече, няма смисъл от такъв живот. Тъй като не се стремиш към нещо повече от една лъжа и измама, животът ти минава в това и не се стремиш към неща, които имат стойност и значение, единствените неща, които печелиш, са абсурдни разсъждения и доктрини, които не са според истината. Такива неща нямат връзка със значението и стойността на съществуването ти и могат само да те доведат до празнота. По този начин целият ти живот ще бъде без никаква стойност и смисъл, а ако не се стремиш към живот със смисъл, тогава дори и сто години да живееш, ще бъде за нищо. Как би могло това да се нарече човешки живот? Не е ли всъщност живот на животно? По същия начин, ако се стремите да вървите по пътя на вярата в Бог, но не се опитвате да се стремите към Бог, който може да се види, а вместо това се покланяте на невидим и неосезаем Бог, тогава не е ли такъв стремеж още по-безполезен? В края на краищата, твоят стремеж ще се превърне в купчина руини. Каква е ползата от такъв стремеж? Най-големият проблем на човека е, че той обича само неща, които не може да види или пипне, неща, които са изключително тайнствени и чудни, които са невъобразими за човека и недостижими за смъртните. Колкото по-нереалистични са нещата, толкова повече хората ги анализират, дори се стремят към тях, без да обръщат внимание на нищо друго, като напразно се надяват да ги получат. Колкото по-нереалистични са те, толкова по-внимателно хората ги изследват и анализират, дори стигат до там, че си съставят свои собствени задълбочени представи за тях. Точно обратното — колкото по-реалистични са нещата, толкова по-пренебрежително се отнасят хората към тях. Просто ги гледат отвисоко и дори ги презират. Не е ли точно това вашето отношение към реалистичната работа, която върша днес? Колкото по-реалистични са тези неща, толкова по-предубедени сте срещу тях. Не си оставяте и най-малко местенце да ги изследвате, а просто ги пренебрегвате. Гледате отвисоко на тези реалистични изисквания с нисък стандарт, дори таите множество представи за този Бог, който е най-практичен, и просто не сте в състояние да приемете, че Той е практичен и обикновен. Не продължавате ли да държите една неопределена вяра по този начин? Вие имате непоколебима вяра в нереалистичния Бог от миналото и не се интересувате от практичния Бог на днешния ден. Не е ли така, защото Бог на вчерашния ден и Бог на днешния ден са от две различни епохи? Не е ли също така, защото Бог на вчерашния ден е великият и възвишен Бог на небето, докато Бог на днешния ден е малко човешко същество на земята? Нещо повече, не е ли така, защото бог, почитан от човека, е този, роден от неговите представи, докато Бог на днешния ден е от физическа плът, роден на земята? В крайна сметка, не е ли защото Бог на днешния ден е твърде реалистичен причината човек да не се стреми към Него? Защото това, което Бог иска от хората днес, е точно това, което те най-малко желаят да правят и което ги кара да се чувстват засрамени. Това не усложнява ли нещата за хората? Не оголва ли белезите от раните им? Впоследствие много хора не преследват реалистичния, практически Бог и стават врагове на въплътения Бог, т.е. антихристи. Това не е ли очевиден факт? В миналото, когато Бог все още не беше станал плът, може да си бил религиозна личност или благочестив вярващ. След като Бог стана плът, много такива благочестиви вярващи несъзнателно станаха антихристи. Знаеш ли за какво става въпрос тук? В твоята вяра в Бог не се съсредоточаваш върху реалността и стремежа към истината, а вместо това се съсредоточаваш върху нереални неща — не е ли това най-ясният източник на твоята враждебност към въплътения Бог? Въплътеният Бог се нарича Христос, така че не са ли всички онези, които не вярват в Бог, въплътени антихристи? И така, наистина ли този Бог в плът е онзи, в когото вярваш и когото обичаш? Наистина ли е този жив, дишащ Бог, който е изключително реалистичен и обикновен? Каква е точно целта, към която се стремиш? На небето ли е, или на земята? Представа ли е, или е истина? Бог ли е, или е някакво свръхестествено същество? Всъщност, истината е най-практическата житейска максима и най-висшата житейска максима за човечеството. Тъй като това е изискването на Бог към човека и е дело, извършвано лично от Бог, то се нарича „житейска максима“. Това не е максима — обобщение на нещо, нито е известен цитат от велика личност. Вместо това е слово към човечеството от Върховния владетел на небето, на земята и на всяко нещо. Това не е обобщение, направено от човек, а присъщият на Бог живот. Затова се нарича „най-висшата житейска максима“. Стремежът на хората да приложат истината на практика е изпълнението на техния дълг — т.е. стремежът им да удовлетворят изискването на Бог. Същността на това изискване е по-скоро най-реалистичната истина, отколкото празна доктрина, непостижима от никой човек. Ако се стремиш само към доктрина, а не към нещо реално, не си ли човек, който се бунтува срещу истината? Не си ли някой, който напада истината? Как може такъв човек да се стреми да обича Бог? Хората, които нямат реалност, са онези, които предават истината, и всички те са бунтовници по своята същност!

Независимо от това, по какъв начин се стремиш, трябва преди всичко да разбираш делото, което Бог извършва днес, длъжен си да знаеш колко е значимо то. Трябва да разбираш и да знаеш с какво дело идва Бог в последните дни, какъв нрав носи и какво точно ще постигне в човека. Ако не знаеш и не разбираш делото, което е дошъл да извърши в плътта, как тогава можеш да схванеш намеренията Му и да станеш Негов довереник? Всъщност да бъдеш Божи довереник не е сложно, но не е и просто. Ако хората могат да разберат това напълно и да го приложат на практика, тогава не е сложно. Ако не могат да го разберат напълно, тогава става много по-трудно; нещо повече, те стават податливи на стремежа към неясни и абстрактни неща. Ако в стремежа си към Бог хората нямат своя собствена позиция, която да отстояват, и не знаят към каква истина трябва да се придържат, тогава това означава, че нямат основа и затова им става трудно да устояват. Днес има толкова много хора, които не разбират истината, не могат да разграничат доброто от злото и не знаят какво да обичат, и какво да мразят. Такива хора едва ли могат да устоят. Основното за вярата в Бог е да можеш да приложиш истината на практика, да проявиш внимание към Божиите намерения, да познаваш Божието дело в човека, когато Той дойде в плът, както и принципите, въз основа на които говори. Не следвай масите. Трябва да имаш принципи за това, в което трябва да навлезеш, и трябва да се придържаш към тях. Дръж се здраво за онези неща в теб, които идват от Божието просветление — това ще ти бъде от помощ. Ако не го направиш, днес ще се обърнеш в едната посока, утре ще се обърнеш в другата и никога няма да придобиеш нищо практическо. Да бъдеш такъв не е от полза за собствения ти живот. Тези, които не разбират истината, винаги следват другите: ако хората кажат, че това е дело на Светия Дух, тогава и ти казваш, че е дело на Светия Дух; ако хората кажат, че е дело на зъл дух, тогава и ти се разколебаваш или също казваш, че е дело на зъл дух. Винаги повтаряш като папагал думите на другите и не си в състояние сам да разпознаеш нищо, нито можеш да мислиш самостоятелно. Това е човек без позиция, който няма проницателност — такъв човек е некадърник! Ти винаги повтаряш думите на другите. Днес се казва, че това е дело на Светия Дух, но може би един ден някой казва, че това не е дело на Светия Дух, а всъщност са просто дела на човек, но ти не можеш да разпознаеш това и когато видиш другите да го казват, ти го повтаряш. Това всъщност е делото на Светия Дух, но ти казваш, че е дело на човек — не си ли станал един от онези, които хулят делото на Светия Дух? Нима така не се противопоставяш на Бог, защото нямаш проницателност? Може би един ден ще се появи някой глупак, който да каже, че „това е дело на зъл дух“, и когато чуеш тези думи, няма да знаеш какво да кажеш и отново ще бъдеш възпрян от думите на другите. Всеки път, когато някой те смути, ти си неспособен да отстояваш позицията си и всичко това е, защото не притежаваш истината. Вярата в Бог и стремежът да Го познаваш не са прости неща. Те не могат да бъдат постигнати просто чрез събирания и слушане на проповеди, нито можеш да бъдеш усъвършенстван само чрез страст. Ти трябва да си преминал през преживявания, да притежаваш познание и да бъдеш принципен в действията си и да придобиеш делото на Светия Дух. Когато натрупаш опит, ще можеш да разпознаваш много неща — ще можеш да разграничаваш доброто от злото, справедливостта от нечестието, това, което е от плът и кръв, и това, което е от истината. Трябва да можеш да правиш разлика между всички тези неща и по този начин, независимо от обстоятелствата, никога няма да се объркаш. Само това е истинският ти духовен ръст.

Познаването на Божието дело не е просто нещо. Трябва да имаш стандарти и цел в стремежа си, трябва да знаеш как да търсиш истинския път, как да прецениш дали това е истинският път и Божието дело, или не. Кой е най-основният принцип в търсенето на истинския път? Трябва да видиш дали в този път присъства делото на Светия Дух, или не, дали тези думи са израз на истината, или не, за кого се свидетелства и какво може да ти донесе това. За различаването на истинския от лъжливите пътища са необходими няколко аспекта на основното познание, най-основният от които е дали в него присъства делото на Светия Дух, или не. Тъй като същността на вярата на хората в Бог е вярата в Божия Дух и дори тяхната вяра във въплътения Бог е поради въплъщението на Божия Дух в тази плът, това означава, че такава вяра въпреки всичко е вяра в Духа. Има разлики между Духа и плътта, но понеже тази плът идва от Духа и е Словото станало плът, това, в което човек вярва, въпреки всичко е присъщата на Бог същина. Така че, когато търсиш да разпознаеш дали това е истинският път, или не, преди всичко трябва да видиш дали в него присъства делото на Светия Дух, или не, след което трябва да видиш дали в него има истина, или не. Истината, както я наричат, е животът нрав на нормалната човешка природа. С други думи, тя е това, което се изискваше от човека, когато Бог го създаде в началото, а именно нормална човешка природа в нейната цялост (включително разумът на човешката природа, както и проникновение, мъдрост и основното знание за това как да постъпва човек). Това означава, че трябва да видиш дали този път може да доведе хората до нормален човешки живот, или не, дали истината, за която се говори, поставя изисквания въз основа на реалността на нормалната човешка природа, или не, дали тази истина е реалистична и практична, или не, и дали е съвсем навременна, или не. Ако има истина, тогава тя може да води хората до нормални практични преживявания. Нещо повече, хората стават още по-нормални, разумът на човешката природа, която притежават, става още по-завършен, животът им в плът и духовният живот стават още по-подредени и емоциите им стават още по-нормални. Това е вторият принцип. Има още един принцип, който е дали познанието на хората за Бог расте, или не, и дали преживяването на такова дело и истина може да вдъхне в тях боголюбиво сърце и да ги приближи още повече до Него, или не. Така може да се прецени дали този път е истинският, или не. Най-основното е дали този път е реалистичен, а не свръхестествен и дали може да предостави ресурс за живота на човека. Ако отговаря на тези принципи, може да се направи изводът, че това е истинският път. Не казвам тези думи, за да ви накарам да приемете други пътища в бъдещите си преживявания, нито като предсказание, че ще има друго дело от нова епоха в бъдещето. Казвам ги, за да бъдете сигурни, че днешният път е истинският, така че да не вярвате само половинчато и никога да не можете да видите ясно днешното дело. Има мнозина, които, въпреки че са уверени, все пак продължават да следват по объркан начин. Такава увереност няма принцип в себе си и рано или късно такива хора ще бъдат отстранени. Дори тези, които са особено ревностни в следването си, са три части уверени и пет части неуверени, което показва, че нямат основа. Понеже имате твърде незначителни заложби, а основата ви е твърде повърхностна, нямате разбиране за въпроси на проницателност. Бог не повтаря делото Си, не върши дело, което не е реалистично, не поставя прекомерни изисквания към човека и не върши дело, което е отвъд разума на човека. Цялото дело, което Той върши, е в рамките на нормалния човешки разум, не надхвърля разума на нормалната човешка природа и се извършва според обикновените нужди на човека. Ако това е дело на Светия Дух, хората и тяхната човешка природа стават още по-нормални. Хората придобиват все повече познание за своя сатанински покварен нрав и за същината на човека, а също така придобиват все по-голям копнеж за истината. С други думи, животът на човека продължава да напредва, а поквареният му нрав претърпява все повече промени — което е смисълът на това Бог да стане животът на човека. Ако един път не е в състояние да разобличи онези неща, които са същността на човека, не е в състояние да промени нрава му и най-вече не е в състояние да доведе хората пред Бог или да им даде истинско разбиране за Бог и дори кара тяхната човешка природа да става все по-незначителна и разума им все по-ненормален, тогава този път не може да е истинският, а може да е дело на зъл дух или да е старият път. Накратко, той не може да бъде сегашното дело на Светия Дух. Вие вярвате в Бог през всичките тези години, но въпреки това нямате ни най-малка представа, какви са принципите за разграничаване на истинския път от лъжливите пътища или за търсене на истинския път. Повечето хора дори не обръщат внимание на тези неща: те просто отиват там, където отива мнозинството, и повтарят това, което мнозинството казва. Как може това да са хора, които търсят истинския път? И как могат такива хора да намерят истинския път? Ако схванеш тези няколко основни принципа, тогава каквото и да ти се случи, няма да бъдеш подведен. Днес е от решаващо значение хората да развият известна проницателност; това е нещо, което нормалната човешка природа трябва да притежава, и за което хората трябва да имат опит. Ако хората са следвали до днес и въпреки това все още нямат никаква проницателност, и разумът на тяхната човешка природа все още не е израснал, тогава те са твърде объркани, а техният стремеж е погрешен и съдържа отклонения. Ти си се стремил до днес, но нямаш и капчица проницателност, и макар да е вярно, както казваш, че си намерил истинския път, придобил ли си го? Развил ли си някаква проницателност? Каква е същността на истинския път? В истинския път не си придобил истинския път, нито пък нещо от истината. С други думи, не си постигнал онова, което Бог изисква от теб, и затова няма промяна в покварата ти. Ако продължиш да се стремиш по този начин, в крайна сметка ще бъдеш отстранен. След като си следвал до днес, трябва да си сигурен, че пътят, по който си поел, е правилният, и не трябва да имаш повече съмнения. Много хора винаги са изпълнени със съмнения и престават да се стремят към истината заради дребни неща. Такива са хората, които не познават делата на Бог и Го следват по объркан начин. Хората, които не познават Божието дело, не са способни да бъдат Негови довереници или да свидетелстват за Него. Съветвам онези, които търсят само благословения и онова, което е неясно и абстрактно, да започнат да се стремят към истината възможно най-скоро, за да има животът им смисъл. Не се залъгвайте повече!