От човешка гледна точка не е възможно потомците на Моав да бъдат направени пълноценни, нито пък са достойни за това. Децата на Давид, от друга страна, със сигурност имат надежда и наистина могат да бъдат направени пълноценни. Ако някой е потомък на Моав, той не може да бъде направен пълноценен. Дори и сега вие все още не знаете колко значимо е делото, което се извършва сред вас; дори на този етап все още държите перспективите за бъдещето си в сърцата си и не желаете да се откажете от тях. Никой не се интересува защо днес Бог просто е избрал такива недостойни хора, като вас самите, за обект на Своето дело. Възможно ли е Той да е сгрешил в това дело? То моментно недоглеждане ли е? Защо Бог, който винаги е знаел, че вие сте чада на Моав, е слязъл, за да извърши делото си точно сред вас? Никога ли не се замисляте за това? Бог никога ли не взема това предвид, когато върши делото Си? Безочливо ли се държи Той? Не знаеше ли Той от самото начало, че вие сте потомците на Моав? Нима не проумявате тези неща? Къде отидоха представите ви? Изневери ли ви вашето здравомислие? Къде са вашата хитрост и мъдрост? Нима сте толкова възвишени, че не обръщате внимание на такива дребни неща? Умовете ви са изключително чувствителни към неща, като перспективите за бъдещето ви и собствената ви съдба, но когато става въпрос за нещо друго, те са безчувствени, отъпели и напълно невежи. В какво, за бога, вярвате? В перспективите за бъдещето ви ли? Или в Бог? Не е ли това, в което вярваш, красивата ти крайна цел? Не са ли перспективите за бъдещето ти? Доколко си разбрал пътя на живота? Какво си постигнал? Мислиш ли, че делото, което се извършва в потомците на Моав сега, е за да ви унижи? Нарочно ли се върши, за да разкрие вашата грозота? Нарочно ли се върши, за да ви накара да приемете наказанието и да ви захвърли след това в огненото езеро? Никога не съм казвал, че нямате бъдещи перспективи, още по-малко, че трябва да бъдете унищожени или да погинете. Обявявал ли съм открито такива неща? Казваш, че нямаш надежда, но не е ли това присъда, която самият ти си произнесъл? Не е ли това следствие от твоя собствен начин на мислене? Твоите собствени присъди имат ли значение? Ако кажа, че не си благословен, тогава със сигурност ще бъдеш обект на разруха, а ако кажа, че си благословен, тогава определено няма да бъдеш унищожен. Казвам само, че си потомък на Моав. Не съм казал, че ще бъдеш унищожен. Просто потомците на Моав са прокълнати и са един покварен род. По-рано се спомена грехът. Не сте ли всички вие грешни? Не са ли всички грешници покварени от Сатана? Не се ли съпротивляват и бунтуват срещу Бог всички грешници? Не трябва ли онези, които се съпротивляват на Бог, да бъдат прокълнати? Не трябва ли всички грешници да бъдат погубени? Кой човек от плът и кръв, тогава, би могъл да се спаси? Бихте ли могли да оцелеете до днес? Станали сте негативно настроени, защото сте потомци на Моав; не се ли броите и вие за хора, които са грешници? Как сте издържали до днес? Когато се спомене съвършенството, започвате да се радвате, а когато чуете, че ще преживеете големите мъки, смятате, че това ви прави дори още по-благословени. Мислите, че това да станете победители, след като излезете от мъките, ще бъде още повече велика Божия благословия за вас и великото ви въздигане от Него. Когато се спомене Моав, сред вас се надига смут. Както възрастните, така и децата, изпитват неописуема тъга, нямате абсолютно никаква радост в сърцата си и съжалявате, че сте се родили. Не разбирате значимостта на този етап от делото, което се извършва в потомците на Моав; знаете само как да преследвате високи позиции, а когато видите, че няма надежда, отстъпвате. При споменаване на това да бъдете усъвършенствани и на бъдещата крайна цел, се чувствате щастливи. Вярвате в Бог, за да придобиете благословии и да имате добра крайна цел. Някои хора сега изпитват безпокойство заради положението си. Тъй като са с нисък статус и без достойнство, те не желаят да се стремят да бъдат усъвършенствани. Първо се говореше за съвършенството, а след това се споменаха потомците на Моав, затова хората отхвърлиха пътя на усъвършенстването, споменат по-рано. Това е така, защото от началото до края вие никога не сте знаели колко значимо е това дело, нито пък ви е грижа за това. Духовният ви ръст е твърде малък и не можете да понесете дори най-малкото прекъсване. Когато видите, че идентичността ви е твърде незначителна, ставате негативни и губите вяра да продължите да се стремите. Хората просто смятат благодатта, с която са се сдобили, и мира, на който се радват, за символи на вярата и виждат стремежа към благословии като основа на вярата си в Бог. Много малко хора се стремят да опознаят Бог или да променят своя нрав. Във вярата си хората се стремят да накарат Бог да им даде подходящата крайна цел и цялата благодат, която биха могли да пожелаят, за да Го направят свой слуга, да Го накарат да поддържа мирни, приятелски отношения с тях, така че никога да няма конфликт. Тоества означава, че тяхната вяра в Бог изисква Той да обещае да отговори на всичките им нужди и да им дари всичко, което искат, в съответствие със словата, които са прочели в Библията: „Ще чуя всичко, което поискате“. Те очакват Бог да не съди и да не кастри никого, защото Той винаги е бил милостивият Спасител Исус, който поддържа добри отношения с хората по всяко време и на всяко място. Начинът, по който хората вярват в Бог, е следният: те просто безсрамно изискват от Него, като вярват, че независимо дали са непокорни или покорни, Той трябва просто да продължава да им дарява всичко. Те просто непрекъснато „събират дългове“ от Бог, като смятат, че Той трябва да им ги „изплати“ без никаква съпротива, и нещо повече, да им плати двойно. Те мислят, че независимо дали Бог е получил нещо от тях или не, Той може само да бъде манипулиран от тях, а не може да устройва хората, както Той пожелае и без тяхното разрешение, а още по-малко да им разкрива Своята мъдрост и праведен нрав, скрити в продължение на много години. Те само изповядват греховете си пред Бог, като вярват, че Той просто трябва да ги опрости, без да изпитва никаква неприязън към това и че това ще продължава вечно. Те само заповядват на Бог, като смятат, че Той просто трябва да им се подчинява, защото в Библията е написано, че Бог не дойде, за да Му служат хората, а за да им служи Той и че Той дойде, за да бъде техен слуга. Не мислите ли по този начин дори сега? Когато не можете да получите нещо от Бог, вие искате да избягате. Когато не разбирате нещо, толкова негодувате и дори стигате дотам, че Го оскърбявате по всякакъв начин. Вие просто няма да позволите на Самия Бог напълно да изрази Своята мъдрост и удивителност. Вместо това просто искате да се отдавате на преходно спокойствие и комфорт. Досега вашето отношение към вярата ви в Бог се е състояло само от едни и същи стари възгледи. Ако Бог ви покаже само малка част от величието Си, вие ставате нещастни. Виждате ли сега точно колко голям е духовният ви ръст? Не приемайте, че всички вие сте верни на Бог, когато в действителност старите ви възгледи не са се променили. Когато нищо не ти се случва, ти вярваш, че всичко върви гладко и любовта ти към Бог достига апогей. Когато ти се случи нещо незначително, падаш в пъкъла. Това ли е вярност към Бог?

Ако последният етап от завоевателното дело започваше в Израел, тогава то нямаше да има смисъл. Делото е най-значимо, когато се извършва в Китай и когато вие сте негов обект. Вие сте най-низши от хората, с най-нисък статус. Вие сте на най-долното стъпало на това общество и сте тези, които най-малко зачетоха Бог в началото. Вие останахте най-далече от Бог и пострадахте най-тежко. Тъй като този етап от делото е само завоевателен, не е ли най-подходящо вие да бъдете избрани за бъдещите свидетели? Ако първата стъпка от делото на завоюването не беше извършена сред вас, хората, тогава ще е трудно бъдещото завоевателно дело да се продължи, защото то ще бъде успешно само въз основа на делото, което се извършва днес. Настоящото завоевателно дело е само началото на всеобхватното завоевателно дело. Вие сте първите, които ще бъдат завоювани. Вие сте представители на цялото човечество, което ще бъде завоювано. Хората, които наистина притежават знание, ще видят, че цялото дело, което Бог върши днес, е велико. Той не само позволява на хората да познаят собственото си непокорство, но също така разкрива и тяхната идентичност. Целта на Неговите слова и смисълът от тях не е да направи хората негативни, нито събарянето им. Целта е те да придобият откровения и да постигнат спасение чрез Неговите слова; целта е да се пробуди духът им чрез Неговите слова. От създаването на света човекът живее под властта на Сатана, без нито да знае, нито да вярва, че има Бог. Това, че тези хора могат да получат Божието велико спасение и велико въздигане наистина показва Божията любов. Всички онези, които наистина имат познание, ще мислят по този начин. Ами онези, които не притежават такова познание? Те ще кажат: „О, Бог каза, че сме потомци на Моав. Казва го със собствените Си думи. Може ли въпреки това да ни чака нещо добро? Ние сме потомци на Моав и сме Му се противопоставяли в миналото. Бог е дошъл, за да ни осъди. Не виждаш ли как Той винаги ни е съдил от самото начало? По този начин трябва да бъдем наказани, понеже сме се противили на Бог“. Правилни ли са тези думи? Днес Бог ви съди, наказва ви и ви заклеймява, но трябва да знаеш, че целта на твоето заклеймяване е да опознаеш себе си. Той заклеймява, проклина, съди и наказва, за да познаеш себе си, така че нравът ти да се промени и още повече, за да разбереш стойността си и да видиш, че всички Божии действия са праведни и в съответствие с Неговия нрав и потребностите на делото Му, че Той работи в съответствие с плана Си за спасението на човека и че Той е праведният Бог, който обича и спасява човека, както и съди и наказва човека. Ако знаеш само, че си с нисък статус, че си покварен и непокорен, но не знаеш, че Бог възнамерява да разкрие Своето спасение чрез правосъдието и наказанието, които Той извършва в теб днес, тогава няма как да преживяваш нещата, а още по-малко ще можеш да продължиш напред. Бог не е дошъл, за да порази или да унищожи хората, а за да ги съди, проклина, наказва и спасява. Докато неговият 6 000-годишен план за управление не приключи — преди Той да разкрие изхода за всяка категория хора — Божието дело на земята е изцяло заради спасението; целта му е само да направи онези, които Го обичат, напълно пълноценни и да ги накара да се предадат на господството Му. Без значение как Бог спасява хората, Той прави всичко това, като ги кара да се откъснат от старата си сатанинска природа. Тоест, Той ги спасява, като ги кара да се стремят към живот. Ако не го направят, няма да могат да приемат Божието спасение. Спасението е дело на Самия Бог, а стремежът към живот е нещо, което човек трябва да има, за да приеме спасението. В очите на човека спасението е Божията любов, а Божията любов не може да бъде наказание, правосъдие и проклятия. Спасението трябва да съдържа милост, любяща доброта и, освен това, думи на утеха, както и безпределни благословения, дарявани от Бог. Хората вярват, че когато Бог спасява човека, Той го прави, като го подбужда със Своите благословии и благодат, така че той да може да отдаде сърцето си на Бог. С други думи, това, че Бог докосва човека означава, че го спасява. Този вид спасение е сделка. Само когато Бог му въздаде стократно, човекът ще се предаде пред името Му и по този начин ще накара Бог да се гордее и ще Му отдаде слава. Това не е Божието намерение за човечеството. Бог е дошъл да върши делото си на земята, за да спаси поквареното човечество. Това не е лъжа. Ако не беше така, Той със сигурност не би дошъл да върши делото си лично. В миналото Неговият начин за спасение е бил да прояви най-голямата милост и любяща доброта, дотолкова, че даде всичко, което имаше, на Сатана в замяна на цялото човечество. Настоящето изобщо не е като миналото: вашето спасение днес се извършва в периода на последните дни, когато всеки е сортиран според вида си. Начинът да бъдете спасени не е чрез милост и любяща доброта, а чрез наказание и правосъдие, за да може човек да бъде напълно спасен. Така че всичко, което получавате, е наказание, правосъдие и безчувствено поразяване, но знайте това: в това безчувствено поразяване няма и най-малко наказание. Колкото и тежки да са словата Ми, това, което ви сполетява, са само няколко думи, които може да ви се струват напълно безсърдечни, и колкото и да съм разгневен, това, което се стоварва върху вас, пак са укоряващи думи, и Аз не искам да ви навредя или да ви умъртвя. Не е ли факт всичко това? Знайте, че в днешно време, независимо дали става въпрос за праведен съд или безчувствено облагородяване и наказание, всичко е заради спасението. Независимо от това дали днес всеки ще бъде сортиран според вида си или дали всички типове хора ще бъдат разкрити, целта на всички Божии слова и делото Му е да се спасят онези, които истински обичат Бог. Праведният съд се извършва, за да пречисти човека и безчувственото облагородяване се извършва, за да го пречиси. Суровите думи и укорите са за пречистване и спасение. По този начин днешният метод на спасение е различен от този в миналото. Днес праведният съд служи за вашето спасение и е добър инструмент за сортиране на всеки един от вас според вида му, а безчувственото наказание служи за окончателното ви спасение. Какво имате да кажете, изправени пред такова наказание и съд? Не сте ли се радвали винаги на спасение, от началото до края? Видели сте въплътения Бог и сте осъзнали Неговото всемогъщество и мъдрост; освен това, сте преживели многократно поразяване и дисциплина. Не сте ли получили въпреки това и най-висша милост? Не са ли вашите благословения по-големи от тези на всички останали? Вашите блага са по-изобилни дори от славата и богатството, на които се е радвал Соломон! Помислете за това: ако намерението, с което дойдох, беше да ви осъдя и накажа, вместо да ви спася, можеха ли дните ви да продължат толкова? Щяхте ли вие, грешни същества от плът и кръв, да оцелеете до днес? Ако целта Ми беше просто да ви накажа, тогава защо бих станал плът и бих предприел такова велико начинание? Не можех ли да накажа вас, никакъвците, само с една единствена дума? Щеше ли въпреки това да се наложи да ви унищожа, след като ви осъдих с цел? Все още ли не вярвате на тези Мои думи? Мога ли да спася човека само чрез милост и любяща доброта? Или мога да използвам само разпятието, за да го спася? Не е ли по-вероятно Моят праведен нрав да направи човека напълно покорен? Не може ли по-скоро той да спаси напълно човека?

Въпреки че словата Ми са сурови, всички те са спасение за човека, тъй като Аз изговарям само слова, а не наказвам плътта на човека. Тези слова карат човека да живее в светлината, да знае, че светлината съществува, че е скъпоценна, и още повече, да знае колко полезни са тези слова за него, както и че Бог е спасение. Въпреки че изрекох много слова на наказание и правосъдие, това, за което се отнасят те, всъщност нищо не ти се е случило. Аз дойдох точно за да извърша Моето дело и да изговоря словата Си, и въпреки че словата Ми са сурови, те са изговорени, за да ви съдят за вашата поквара и непокорство. Целта, с която го правя, си остава — да спася човека от властта на Сатана. Целта е да използвам словата Си, за да спася човека; не е да навредя на човека със словата Си. Словата Ми са строги, за да постигна резултати в делото Си. Само чрез такова дело човек може да стигне до познание на себе си и да се откъсне от непокорния си нрав. Най-значимото нещо, което думите правят е, че дават възможност на хората да приложат на практика истината, когато я разберат, и по този начин да постигнат промени в нрава си и да придобият познание за себе си и за Божието дело. Само вършенето на делото чрез изговарянето на думи може да изгради връзка между Бог и човека и само думите могат да обяснят истината. Този начин на извършване на делото е най-доброто средство за завоюване на човека. Никой друг метод не може да даде възможност на хората да разберат истината и Божието дело с по-голяма яснота. По този начин, в последния етап от делото Си, Бог използва метода на говорене на човека, за да му разкрие всички истини и загадки, които той не разбира, като му позволява да придобие от Бог истинския път и живота, и по този начин да удовлетвори намеренията Му. Целта на Божието дело в човека е да му даде възможност да удовлетвори Божиите намерения и да го спаси. Ето защо, по времето на спасението на човека, Той не извършва делото на наказанието му. Докато спасява човека, Бог не наказва злото, не възнаграждава доброто, нито разкрива крайната цел на всичките типове хора. По-скоро, едва след края на последния етап от делото Си, Той ще извърши делото на наказване на злото и възнаграждаване на доброто, и едва тогава ще разкрие изхода на всички типове хора. Наказаните ще бъдат онези, които наистина не могат да бъдат спасени, докато спасените ще бъдат тези, които са придобили Божието спасение по времето, когато Той е спасявал човека. Докато върши Своето дело на спасението, Бог спасява всеки един човек, който може да бъде спасен, доколкото е възможно, и никого не отхвърля, защото целта на Божието дело е да спаси човека. Всички онези, които по времето, когато Бог спасява човека, не могат да постигнат промяна в нрава си, както и всички онези, които не са в състояние да се подчинят напълно на Бог, ще станат обекти на наказание. Този етап от делото — делото на словата — разкрива на хората целия път, който те не разбират, както и всички тайни, които не са разбрали. Това им позволява да разберат Божиите намерения и Божиите изисквания към тях и да имат предпоставките да приложат на практика Божиите слова, и да направят промени в своя нрав. Бог използва само думи, за да върши делото Си и не наказва хората за това, че са малко непокорни. Това е така, защото сега е времето за делото на спасението и ако хората не бяха наказвани, когато са непокорни, никой нямаше да има възможност да се спаси и всички щяха да бъдат наказани и да отидат в пъкъла. Целта на използването на слова, за да бъде съден човек, е да му позволят да опознае себе си и да се покори на Бог, а не е да го накажат с такова правосъдие. По времето на делото на словата много хора ще разкрият бунтарството и съпротивата си, както и неподчинението си и отсъствието на покорство пред въплътения Бог. Въпреки всичко, Той няма да накаже всички тези хора в резултат на това, а само ще отхвърли онези, които са съвсем покварени и които не могат да бъдат спасени. Той ще предаде плътта им на Сатана и в някои случаи ще я унищожи. Тези, които останат, ще продължат да Го следват и да бъдат кастрени. Ако, докато Го следват, тези хора все пак не са в състояние да приемат да бъдат кастрени, и все повече и повече западат, тогава те ще са загубили шанса си за спасение. Всеки човек, който е приел да бъде завоюван от Божиите слова, ще има няколко възможности за спасение. В Божието спасение на всеки човек Той ще покаже възможно най-голяма търпимост. С други думи, ще им бъде показана максимална снизходителност. Стига хората да се върнат от грешния път и да могат да се покаят, Бог ще им даде възможности да получат Неговото спасение. Когато хората първоначално се разбунтуват срещу Бог, Той няма желание да ги порази. Той по-скоро прави всичко възможно, за да ги спаси. Ако при някой наистина няма място за спасение, тогава Бог ще го изостави. Причината, поради която Бог се бави с наказанието на даден човек, е, че Той иска да спаси всеки, който може да бъде спасен. Той използва слова, за да съди, просветлява и напътства хората; не използва жезъл, за да ги порази. Използването на слова, за да донесе спасение на хората е целта на последния етап от делото и нещото, което го прави значим.