От човешка гледна точка не е възможно потомците на Моав да бъдат направени пълноценни, нито пък са достойни за това. Децата на Давид, от друга страна, със сигурност имат надежда и наистина могат да бъдат направени пълноценни. Ако някой е потомък на Моав, той не може да бъде направен пълноценен. Дори и сега вие все още не знаете колко значимо е делото, което се извършва сред вас. На този етап вие все още държите перспективите за бъдещето си в сърцата си и не желаете да се откажете от тях. Никой не се интересува защо днес Бог просто е избрал такива недостойни хора, като вас самите, за обект на Своето дело. Възможно ли е Той да е сгрешил в това дело? То моментно недоглеждане ли е? Защо Бог, който винаги е знаел, че вие сте чада на Моав, е слязъл, за да извърши делото си точно сред вас? Никога ли не се замисляте за това? Бог никога ли не взема това предвид, когато върши делото Си? Безочливо ли се държи Той? Не знаеше ли Той от самото начало, че вие сте потомците на Моав? Нима не проумявате тези неща? Къде отидоха представите ви? Изневери ли ви вашето здравомислие? Къде са вашата хитрост и мъдрост? Нима сте толкова възвишени, че не обръщате внимание на такива дребни неща? Умовете ви са изключително чувствителни към неща, като перспективите за бъдещето ви и собствената ви съдба, но когато става въпрос за нещо друго, те са безчувствени, отъпели и напълно невежи. В какво, за бога, вярвате? В перспективите за бъдещето ви ли? Или в Бог? Не е ли всичко, в което вярваш, красивото ти предназначение? Не са ли перспективите за бъдещето ти? Доколко разбираш живота сега? Какво си постигнал? Мислиш ли, че делото, което се извършва в потомците на Моав сега, е за да ви унижи? Нарочно ли се върши, за да разкрие вашата грозота? Нарочно ли се върши, за да ви накара да приемете порицанието и да ви захвърли след това в огненото езеро? Никога не съм казвал, че нямате бъдещи перспективи, още по-малко, че трябва да бъдете унищожени или да погинете. Обявявал ли съм открито такива неща? Казваш, че нямаш надежда, но не е ли това заключение, което самият ти си направил? Не е ли това следствие от твоя собствен начин на мислене? Твоите собствени заключения имат ли значение? Ако кажа, че не си благословен, тогава със сигурност ще бъдеш обект на разруха, а ако кажа, че си благословен, тогава определено няма да бъдеш унищожен. Казвам само, че си потомък на Моав. Не съм казал, че ще бъдеш унищожен. Просто потомците на Моав са прокълнати и са един покварен род. По-рано се спомена грехът. Не сте ли всички вие грешни? Не са ли всички грешници покварени от Сатана? Не се ли противят и бунтуват срещу Бог всички грешници? Не трябва ли онези, които се противят на Бог, да бъдат прокълнати? Не трябва ли всички грешници да бъдат погубени? Кой човек от плът и кръв, тогава, може да се спаси? Как сте оцелели до днес? Станали сте негативно настроени, защото сте потомци на Моав; не се ли броите и вие за хора, които са грешници? Как сте издържали до днес? Когато се спомене съвършенството, сте щастливи. След като чуете, че трябва да минете през голямата скръб, смятате, че това ви прави дори още по-благословени. Мислите, че можете да станете победители, след като излезете от голямата скръб, и нещо повече, че това е великата Божия благословия и великата Му възхвала за Вас. Когато се спомене Моав, сред вас се надига смут. Както възрастните, така и децата, изпитват неописуема тъга, нямате абсолютно никаква радост в сърцата си и съжалявате, че сте се родили. Не разбирате значимостта на този етап от делото, което се извършва в потомците на Моав. Вие се стремите само към висок статус и когато видите, че няма надежда, отстъпвате. Когато се спомене съвършенството и бъдещото предназначение, се чувствате щастливи. Вие сте повярвали в Бог, за да получите благословения и да отидете на добро място. Някои хора сега изпитват безпокойство заради положението си. Тъй като са с нисък статус и без достойнство, те не желаят да се стремят да бъдат усъвършенствани. Първо се говореше за съвършенството, а след това се споменаха потомците на Моав, затова хората отрекоха пътя на съвършенството, споменат по-рано. Това е така, защото от началото до края вие никога не сте знаели колко значимо е това дело, нито пък ви е грижа за това. Духовният ви ръст е твърде малък и не можете да понесете дори най-малкото смущение. Когато видите, че собственият ви статус е твърде нисък, ставате негативни и губите увереността да продължите да търсите. Хората просто смятат благодатта, с която са се сдобили, и мира, на който се радват, за символи на вярата и виждат търсенето на благословенията като основа за вярата си в Бог. Много малко хора се стремят да опознаят Бог или да променят своя нрав. Във вярата си хората се стремят да накарат Бог да ги изпрати на подходящото място и да им даде цялата милост, от която се нуждаят, за да Го направят свой слуга, да Го накарат да поддържа мирни, приятелски отношения с тях, така че никога да няма конфликт между тях. Това означава, че тяхната вяра в Бог изисква Той да обещае да отговори на всичките им нужди и да ги дари с всичко, за което се молят, в съответствие с думите, които са прочели в Библията: „Ще чуя всичките ви молитви“. Те очакват Бог да не съди и да не се разправя с никого, защото Той винаги е бил милостивият Спасител Исус, който поддържа добри отношения с хората по всяко време и на всяко място. Ето как хората вярват в Бог: те просто безсрамно изискват от Него, като вярват, че независимо дали са непокорни или покорни, Той просто сляпо ще им даде всичко. Те просто непрекъснато „събират дългове“ от Бог, като вярват, че Той трябва да им ги „върне“ без никаква съпротива, и нещо повече, да им плати двойно. Те мислят, че независимо дали Бог е получил нещо от тях или не, Той може само да бъде манипулиран от тях, а не може произволно да се разпорежда с хората, когато Той пожелае и без тяхното разрешение, а още по-малко да им разкрива Своята мъдрост и праведен нрав, скрити в продължение на много години. Те само изповядват греховете си пред Бог, като вярват, че Бог просто ще ги опрости, че няма да Му омръзне да го прави и че това ще продължава вечно. Те само заповядват на Бог, като вярват, че Той просто ще им се подчини, защото в Библията е написано, че Бог не дойде, за да Му служат хората, а за да може Той да служи на тях, и че е тук, за да бъде техен слуга. Не сте ли вярвали винаги по този начин? Когато не можете да получите нещо от Бог, вие искате да избягате. Когато не разбирате нещо, толкова негодувате и дори стигате дотам, че Го оскърбявате по всякакъв начин. Вие просто няма да позволите на Самия Бог напълно да изрази Своята мъдрост и удивителност. Вместо това просто искате да се насладите на временно спокойствие и комфорт. Досега вашето отношение към вярата ви в Бог се е състояло само от едни и същи стари възгледи. Ако Бог ви покаже само малка част от величието Си, вие ставате нещастни. Виждате ли сега точно колко голям е духовният ви ръст? Не приемайте, че всички вие сте верни на Бог, когато в действителност старите ви възгледи не са се променили. Когато нищо не те сполетява, ти вярваш, че всичко върви гладко и любовта ти към Бог достига апогей. Когато ти се случи нещо незначително, падаш в пъкъла. Това ли е вярност към Бог?

Ако последният етап от завоевателното дело започваше в Израел, тогава то нямаше да има смисъл. Делото е най-значимо, когато се извършва в Китай и когато вие сте негов обект. Вие сте най-низши от хората, с най-нисък статус. Вие сте на най-долното стъпало на това общество и сте тези, които най-малко зачетоха Бог в началото. Вие останахте най-далече от Бог и пострадахте най-тежко. Тъй като този етап от делото е само завоевателен, не е ли най-подходящо вие да бъдете избрани за бъдещите свидетели? Ако първата стъпка от завоевателното дело не бъде насочена към вас, тогава ще е трудно бъдещото завоевателно дело да се продължи, защото то ще бъде успешно само въз основа на делото, което се извършва днес. Настоящото завоевателно дело е само началото на всеобхватното завоевателно дело. Вие сте първите, които ще бъдат завоювани. Вие сте представители на цялото човечество, което ще бъде завоювано. Хората, които наистина притежават знание, ще видят, че всичкото дело, което Бог върши днес, е велико, и че той не само позволява на хората да познаят собственото си непокорство, но също така разкрива и тяхното положение. Целта на Неговите думи и смисълът от тях не е обезсърчаването на хората, нито събарянето им. Целта е хората да достигнат до просветление и спасение чрез Неговите думи и чрез тях да се събуди духът на хората. От създаването на света човекът живее под властта на Сатана, без нито да знае, нито да вярва, че има Бог. Това, че тези хора могат да бъдат включени във великото Божие спасение и могат да бъдат издигнати нависоко от Бог, наистина показва Божията любов. Всички, които наистина разбират, ще повярват в това. Ами онези, които не притежават такова знание? Те ще кажат: „О, Бог казва, че сме потомци на Моав. Казва го със собствените Си думи. Може ли въпреки това да ни чака нещо добро? Ние сме потомци на Моав и сме Му се противопоставяли в миналото. Бог е дошъл, за да ни осъди. Не виждаш ли как Той винаги ни е съдил от самото начало? По този начин трябва да бъдем порицани, понеже сме се противили на Бог“. Правилни ли са тези думи? Днес Бог ви съди, порицава ви и ви упреква, но трябва да знаеш, че целта на това осъждане, е да познаеш себе си. Той упреква, проклина, съди и порицава, за да познаеш себе си, така че нравът ти да се промени и, нещо повече, да разбереш стойността си и да видиш, че всички Божии действия са праведни и в съответствие с Неговия нрав и изискванията на делото Му, че Той работи в съответствие с плана Си за спасението на човека и че е праведният Бог, който обича, спасява, съди и порицава човека. Ако знаеш само, че си с нисък статус, че си покварен и непокорен, но не знаеш, че Бог иска да изяви Своето спасение чрез осъждането и порицанието, които Той извършва в теб днес, тогава няма как да придобиеш опит, а още по-малко ще можеш да продължиш напред. Бог не е дошъл, за да убива или да руши, а за да съди, проклина, порицава и спасява. Докато неговият 6 000-годишен план за управление не приключи — преди Той да разкрие изхода за всяка категория хора — Божието дело на земята ще бъде единствено за спасение. Неговата цел е само да направи онези, които обичат Бог, съвършени — и то напълно — и да ги покори под господството Си. Без значение как Бог спасява хората, Той прави всичко това, като ги кара да се откъснат от старата си сатанинска природа. Тоест, Той ги спасява, като ги кара да търсят живот. Ако не го направят, няма да могат да приемат Божието спасение. Спасението е дело на Самия Бог, а търсенето на живот е нещо, с което човек трябва да се заеме, за да приеме спасението. В очите на човека спасението е Божията любов, а Божията любов не може да бъде порицание, осъждане и проклятия. Спасението трябва да съдържа любов, състрадание и, освен това, думи на утеха, както и безпределни благословения, дарявани от Бог. Хората вярват, че когато Бог спасява човека, Той го прави, като го затрогва със Своите благословения и милост, така че човекът да предаде сърцето си на Бог. С други думи, това, че Бог затрогва човека означава, че го спасява. Този вид спасение се постига чрез сключване на сделка. Само когато Бог му въздаде стократно, човекът ще се подчини пред името Му, ще се стреми да прави добро заради Него и да Му носи слава. Не това е Божието намерение за човечеството. Бог е дошъл да върши делото си на земята, за да спаси поквареното човечество. Това не е лъжа. Ако беше лъжа, Той със сигурност не би дошъл да върши делото си лично. В миналото Неговият начин за спасение е бил да прояви най-голямата любов и състрадание, дотолкова, че даде всичко, което имаше, на Сатана в замяна на цялото човечество. Настоящето е съвсем различно. Спасението, което получавате днес, се случва през последните дни, по времето на категоризирането на всеки в зависимост от вида му. Начинът да бъдете спасени не е чрез любов или състрадание, а чрез порицание и осъждане, за да може човек да бъде напълно спасен. Така че всичко, което получавате, е порицание, осъждане и безмилостни удари, но знайте това: в тези безсърдечни удари няма и най-малко наказание. Колкото и тежки да са думите Ми, това което ви сполетява, са само няколко думи, които може да ви се струват напълно безсърдечни, и колкото и да съм разгневен, това, което се излива върху вас, са поучителни думи, и Аз не искам да ви навредя или да ви умъртвя. Не е ли факт всичко това? Знайте, че в днешно време, независимо дали става въпрос за праведен съд или безсърдечно облагородяване и порицание, всичко е заради спасението. Независимо от това дали днес всеки е категоризиран в зависимост от вида си или категориите хора са ясни, целта на всички Божии думи и дела е да се спасят онези, които истински обичат Бог. Праведният съд и безсърдечното облагородяване идват, за да очистят човека. Суровите думи и порицанията са за пречистване и спасение. По този начин днешният метод на спасение е различен от този в миналото. Днес вие сте спасени чрез праведен съд и това е добър инструмент за категоризиране на всеки от вас в зависимост от вида му. Нещо повече, безмилостното порицание служи за окончателното ви спасение — и какво имате да кажете, изправени пред такова порицание и съд? Не сте ли се радвали винаги на спасение, от началото до края? Видели сте въплътения Бог и сте осъзнали Неговото всемогъщество и мъдрост. Освен това, сте били подложени на постоянни удари и дисциплина. Не сте ли получили въпреки това и най-висша милост? Не са ли вашите благословения по-големи от тези на всички останали? Вашите блага са по-изобилни дори от славата и богатството, на които се е радвал Соломон! Помислете за това: ако намерението, с което дойдох, беше да ви осъдя и накажа, вместо да ви спася, можеха ли дните ви да продължат толкова? Щяхте ли вие, грешни същества от плът и кръв, да оцелеете до днес? Ако целта Ми беше просто да ви накажа, тогава защо бих станал плът и бих предприел такова велико начинание? Не можех ли да накажа вас, простосмъртните, само с една единствена дума? Щеше ли въпреки това да се наложи да ви унищожа, след като ви осъдих с цел? Все още ли не вярвате на тези Мои думи? Мога ли да спася човека само чрез любов и състрадание? Или мога да използвам само разпятието, за да го спася? Не е ли по-вероятно Моят праведен нрав да направи човека напълно покорен? Не може ли по-скоро той да спаси напълно човека?

Въпреки че думите Ми може да са сурови, те всички са изговорени за спасение на човека, тъй като Аз изговарям само думи, а не наказвам плътта на човека. Тези думи карат човека да живее в светлината, да знае, че светлината съществува, че е скъпоценна, и още повече, да знае колко полезни са тези думи за него, както и че Бог е спасение. Въпреки че изрекох много думи на порицание и осъждане, това, за което се отнасят те, не ви е било нанесено в действителност. Аз дойдох, за да извърша Моето дело и да изговоря думите Си, и въпреки че думите Ми може да са строги, те са изговорени, за да осъдят вашата поквара и непокорство. Целта, с която го правя, си остава — да спася човека от властта на Сатана. Използвам думите Си, за да спася човека. Целта Ми не е да навредя на човека с думите си. Думите Ми са строги, за да постигна резултати в делото Си. Само чрез такова дело човек може да стигне до познание на себе си и да се откъсне от непокорния си нрав. Най-значимото нещо, което думите правят е, че позволяват на хората да приложат на практика истината, след като са я разбрали, да променят нрава си и да придобият знание за себе си и за Божието дело. Само вършенето на делото чрез изговарянето на думи може да направи възможно общуването между Бог и човека и само думите могат да обяснят истината. Този начин на извършване на делото е най-доброто средство за завоюване на човека. Никой друг метод, освен изговарянето на думи, не е в състояние да даде на хората по-ясно разбиране на истината и на Божието дело. По този начин, в последния етап от делото Си, Бог говори на човека, за да му разкрие всички истини и тайни, които той все още не разбира, като позволява на човека да получи от Него истинския път и живота, и по този начин да изпълни волята Му. Целта на Божието дело в човека е да му даде възможност да изпълни Божията воля и да му донесе спасение. Ето защо, по времето на спасението на човека, Бог не извършва делото на наказанието. Когато донася спасение на човека, Бог не наказва злото, не възнаграждава доброто, нито разкрива къде ще отидат различните видове хора. По-скоро, едва след края на последния етап от делото Си, Той ще извърши делото на наказване на злото и възнаграждаване на доброто, и едва тогава ще разкрие сетнините на различните видове хора. Наказаните ще бъдат тези, които всъщност не могат да бъдат спасени, докато спасените ще бъдат тези, които са получили Божието спасение по времето, когато Той е спасявал човека. Докато се извършва Божието дело на спасение, всеки един човек, който може да бъде спасен, ще бъде спасен, доколкото е възможно, и никой няма да бъде отхвърлен, защото целта на Божието дело е да спаси човека. Всички онези, които по времето, когато Бог спасява човека, не са в състояние да постигнат промяна в нрава си, както и всички онези, които не са в състояние да се подчинят напълно на Бог, ще станат обекти на наказание. Този етап от делото — делото на думите — ще разкрие на хората всички пътища и тайни, които те не разбират, за да могат да разберат Божията воля и Божиите изисквания към тях и за да имат предпоставките да приложат на практика Божиите думи, и да направят промени в своя нрав. Бог използва само думи, за да върши делото Си и не наказва хората за това, че са малко непокорни. Това е така, защото сега е времето за делото на спасението. Ако всеки, който постъпваше непокорно, беше наказван, тогава никой нямаше да има възможност да се спаси. Всички щяха да бъдат наказани и да отидат в пъкъла. Целта на думите, които осъждат човека, е да му позволят да опознае себе си и да се подчини на Бог, а не е да го накажат с това осъждение. По времето на делото на думите много хора ще разкрият своя бунт и неподчинение, както и непокорството си към въплътения Бог. Въпреки всичко, Той няма да накаже всички тези хора в резултат на това, а само ще отхвърли онези, които са съвсем покварени и които не могат да бъдат спасени. Той ще предаде плътта им на Сатана и в някои случаи ще я унищожи. Тези, които останат, ще продължат да Го следват и да бъдат поправяни и кастрени. Ако, докато Го следват, тези хора все пак не са в състояние да приемат да бъдат поправяни и кастрени, и все повече и повече западат, тогава те ще са загубили шанса си за спасение. Всеки човек, който се е оставил да бъде завоюван от Божиите думи, ще има предостатъчно възможности за спасение. Божието спасение на всеки един от тези хора ще покаже Неговата изключителна снизходителност. С други думи, ще им бъде показана максимална търпимост. Стига хората да загърбят грешния път и да могат да се покаят, Бог ще им даде възможности да получат Неговото спасение. Когато хората първоначално се разбунтуват срещу Бог, Той няма желание да ги умъртви. Той по-скоро прави всичко възможно, за да ги спаси. Ако при някой наистина няма място за спасение, тогава Бог ще го отхвърли. Причината, поради която Бог се бави с наказанието на определени хора, е, че Той иска да спаси всеки, който може да бъде спасен. Той съди, просветлява и напътства хората само с думи и не използва тояга, за да ги умъртви. Използването на думи за спасението на хората е целта на последния етап от делото и нещото, което го прави значим.