В действителност делото, което се извършва сега, е да накара хората да се опълчат на Сатана и техния древен прародител. Всяко правосъдие на словото цели да разобличи покварения нрав на хората и да им позволи да разберат същността на живота. Това повтарящо се правосъдие пронизва сърцата на хората. Всяко правосъдие е пряко свързано с техните съдби и има за цел да нарани сърцата им, за да могат да се откажат от всички тези неща и по този начин да опознаят живота, да опознаят този мръсен свят, да опознаят Божията мъдрост и всемогъщество, а също и да опознаят човечеството, което е покварено от Сатана. Колкото повече наказанието и правосъдието е такова, толкова повече сърцето му може да бъде наранено и толкова повече духът му може да бъде пробуден. Целта на такова правосъдие е да пробуди духовете на тези изключително покварени и най-дълбоко заблудени хора. Човекът няма дух, т.е. духът му е умрял отдавна и той не знае, че има Небе, не знае, че има Бог, и със сигурност не знае, че се бори в бездната на смъртта; как би могъл да знае, че живее в този зъл човешки ад? Как би могъл да знае, че този негов разлагащ се труп е попаднал в Хадес на смъртта, след като е бил покварен от Сатана? Как би могъл да знае, че всички неща на земята отдавна са били непоправимо разрушени от човечеството? И как би могъл да знае, че Създателят е дошъл днес на земята и търси група покварени хора, които може да спаси? Макар човекът да е преживял всяко възможно облагородяване и правосъдие, неговото несъобразително съзнание е останало изцяло недокоснато и на практика не реагира. Колко изроден е човекът! И макар че този вид правосъдие е като жестока градушка, която пада от небето, то е от огромна полза за човека. Без хората да бъдат съдени по този начин, резултатът не може да се постигне и би било абсолютно невъзможно да бъдат спасени от бездната на нещастието. Без такова дело за хората би било много трудно да излязат от Хадес, защото сърцата им отдавна са умрели и духовете им отдавна са потъпкани от Сатана. Спасяването на вас, които сте потънали в дълбините на разложението, изисква усилено да ви призовавам и съдя; само тогава замръзналите ви сърца могат да бъдат пробудени.

Вашата плът, вашите разточителни желания, вашата алчност и вашата похот са дълбоко вкоренени във вас. Тези неща така постоянно контролират сърцата ви, че сте безсилни да отхвърлите игото на тези феодални и развратени мисли. Вие не копнеете нито да промените сегашното си положение, нито да избягате от влиянието на мрака. Просто сте обвързани с тези неща. Въпреки че всички знаете, че този живот е толкова мъчителен и този човешки свят е толкова мрачен, нито един от вас няма смелостта да промени живота си. Вие само копнеете да избягате от реалностите на този живот, да постигнете трансцендентност на душата и да живеете в мирна, чудесна, подобна на рая среда. Не желаете да понасяте трудности, за да промените настоящия си живот; не желаете и да търсите в рамките на този съд и наказание живота, в който трябва да навлезете. По-скоро бленувате напълно нереалистични мечти за онзи прекрасен свят отвъд плътта. Животът, за който копнеете, е такъв, какъвто можете да постигнете без усилие, без да изпитвате никаква болка. Това е напълно нереалистично! Това е така, защото това, на което се надявате, не е да изживеете един смислен живот в плътта и да придобиете истината с течение на живота, т.е. да живеете за истината и да отстоявате справедливостта. Това не е живот, който бихте сметнали за сияен и ослепителен. Вие смятате, че това не би бил бляскав или смислен живот. Във вашите очи воденето на такъв живот би се усещало като несправедливост! Въпреки че днес приемате това наказание, онова, към което се стремите, не е да придобиете истината или да изживеете истината в настоящето, а по-скоро да можете по-късно да навлезете в щастлив живот отвъд плътта. Вие не търсите истината, не отстоявате истината, а още по-малко живеете заради истината. Днес не се стремите заради навлизането, а по-скоро мислите ви са заети с това, което би могло да се случи някой ден: взирате се в синьото небе и проливате горчиви сълзи, докато очаквате деня, в който ще бъдете отведени в рая. Нима не знаете, че подобно мислене вече няма връзка с реалността? Продължаваш да си мислиш, че Спасителят с безкрайната Си доброта и състрадание несъмнено ще дойде един ден, за да те вземе със Себе Си — теб, който си преживял трудности и страдания на този свят, и че Той ще поправи твоите неправди и ще отмъсти за теб — теб, който си бил измъчван и потискан. Не си ли пълен с грях? Ти ли си единственият, който е страдал на този свят? Ти самият си попаднал под властта на Сатана и си страдал — наистина ли Бог все пак има нужда да облекчава твоите болки? Онези, които не са в състояние да удовлетворят Божиите изисквания — не са ли всички те Божии врагове? Онези, които не вярват във въплътения Бог — не са ли всички те антихристи? Колко струва доброто ти поведение? Може ли то да замести сърце, което почита Бог? Не можеш да получиш Божията благословия само като вършиш някакви добри неща и Бог няма да облекчи болките ти и да отмъсти за злините срещу теб само защото си бил измъчван и потискан. Онези, които вярват в Бог, обаче не Го познават, но които вършат добро — не са ли те също наказани? Ти просто вярваш в Бог, просто искаш Бог да поправи неправдите срещу теб и да отмъсти за тях, и искаш Бог да ти даде твоя ден — ден, в който най-накрая ще можеш да държиш главата си високо изправена. Но ти пренебрегваш истината и не жадуваш да изживяваш истината. Още по-малко си в състояние да избягаш от този тежък, празен живот. Вместо това, докато живееш в плътта и сред грях, очакваш Бог да въздаде за страданията ти и да разсее мъглата на съществуването ти. Но дали това е възможно? Ако притежаваш истината, можеш да следваш Бог. Ако въплъщаваш истината в живота, можеш да бъдеш проявление на Божието слово. Ако имаш живот, можеш да се наслаждаваш на Божието благословение. Тези, които имат истината, могат да се радват на Божието благословение. Бог осигурява удовлетворение за онези, които Го обичат с цялото си сърце и които понасят трудности и страдания, но не и за онези, които обичат само себе си и които са станали жертва на измамите на Сатана. Как може да има доброта в онези, които не обичат истината? Как може да има праведност в онези, които обичат само плътта? Не се ли говори за праведност и доброта само по отношение на истината? Не са ли те запазени за онези, които обичат Бог с цялото си сърце? Онези, които не обичат истината и които са само гниещи трупове — нима всички тези хора не таят зло? Тези, които не са способни да изживеят истината — не са ли всички те врагове на истината? А какво да кажем за вас?

Ако успееш да се освободиш от тези влияния на тъмнината и да се откъснеш от тези нечисти неща, ако можеш да станеш осветен, тогава ще притежаваш истината. Не става дума за това, че природата ти се е променила, а само за това, че си в състояние да приложиш истината на практика и можеш да се опълчиш на плътта. Това притежават онези, които са били пречистени. Основната цел на делото на завоюването е да пречисти хората, за да могат те да притежават истината, тъй като разбират твърде малко от истината! Извършването на делото на завоюването върху такива хора е от най-дълбоко значение. Всички вие сте попаднали под влиянието на тъмнината и сте дълбоко увредени. Следователно целта на това дело е да ви даде възможност да опознаете човешката природа и по този начин да живеете в истината. Да бъдат усъвършенствани е нещо, което всички сътворени същества трябва да приемат. Ако делото на този етап включваше само усъвършенстване на хората, тогава то можеше да се извърши в Обединеното кралство, Америка или Израел; можеше да се извърши върху хората от всяка държава. Делото по завоюването обаче е избирателно. Първият етап от делото на завоюването е краткосрочен; освен това той ще бъде използван за унижаване на Сатана и завоюване на цялата вселена. Това е първоначалното дело на завоюването. Може да се каже, че всяко сътворено същество, което вярва в Бог, може да бъде усъвършенствано, защото да бъдеш усъвършенстван е нещо, което може да бъде постигнато само след дългосрочна промяна. Да бъдеш завоюван обаче е нещо различно. Образецът и моделът за завоюване трябва да бъдат хората, които са най-назадничави, които живеят в най-дълбокия мрак; трябва да бъдат най-изпадналите хора, онези, които най-малко признават Бог и които са най-непокорни към Бог. Точно такъв е типът човек, който може да свидетелства, че е бил завоюван. Основната цел на делото на завоюването е да се победи Сатана, докато целта на усъвършенстването на хората е те да бъдат придобити. Целта е да се даде възможност на хората да свидетелстват, след като са завоювани, че това дело на завоюването е извършено тук, върху хора като вас. Целта е хората да свидетелстват, след като бъдат завоювани. Тези завоювани хора ще бъдат използвани за постигане на целта да бъде унизен Сатана. И така, какъв е основният метод на завоюването? Наказание, правосъдие, отправяне на проклятия и изобличение — използване на праведен нрав за завоюване на хората, така че те да бъдат напълно убедени заради Божия праведен нрав. Да се използва реалността и властта на словото, за да бъдат завоювани хората, така че да са напълно убедени — ето какво означава да бъдеш завоюван. Онези, които биват усъвършенствани, не само са способни да постигнат покорство, след като са били завоювани, но също така могат да имат познание за делото на правосъдието, да променят своя нрав и да опознаят Бог. Те изживяват пътя на любовта към Бог и се изпълват с истината. Могат да преживяват Божието дело, стават способни да страдат за Бог и да имат собствена решимост. Усъвършенстваните са тези, които имат практическо разбиране за истината благодарение на това, че са преживели Божието слово. Завоюваните са тези, които знаят за истината, но не са проумели нейното истинско значение. След като са завоювани, те се покоряват, но цялото им покорство е резултат от съда, на което са били подложени. Те нямат абсолютно никакво разбиране за истинското значение на много истини. На думи признават истината, но нямат навлизане в нея; разбират истината, но не са я преживели. Делото, което се извършва върху тези, които биват усъвършенствани, включва наказание и съд, заедно с приток на живот. Човек, който се концентрира върху навлизането в истината, е човек, който трябва да бъде усъвършенстван. Разликата между усъвършенстваните и завоюваните се състои в това дали те имат навлизане в истината. Усъвършенстваните са тези, които разбират истината, навлизат в истината и изживяват истината; хората, които не могат да бъдат усъвършенствани, са тези, които не разбират истината и не навлизат в истината, т.е. тези, които не изживяват истината. Ако такива хора са в състояние сега да се покорят напълно, тогава те са завоювани. Ако завоюваните не търсят истината — ако следват, но не изживяват истината, ако виждат и чуват истината, но не се концентрират върху изживяването ѝ — тогава те не могат да бъдат усъвършенствани. Хората, които трябва да бъдат усъвършенствани, практикуват истината според Божиите изисквания по пътя на усъвършенстването им. Чрез това те удовлетворяват Божиите намерения и се усъвършенстват. Всеки, който следва докрай, преди да завърши делото на завоюването, е завоюван, но не може да се каже, че е усъвършенстван. „Усъвършенстваните“ се отнася до онези, които, след края на делото на завоюването, могат да се стремят към истината и ще бъдат придобити от Бог. То се отнася за онези, които след края на делото на завоюването остават непоколебими в изпитанията и живеят според истината. Това, което отличава завоюването от усъвършенстването, са разликите в етапите на делото и разликите в степента, в която хората разбират и навлизат в истината. Всички онези, които не са поели по пътя да бъдат усъвършенствани, тоест онези, които не притежават истината, накрая все пак ще бъдат отстранени. Само онези, които притежават истината и които живеят според нея, могат да бъдат напълно спечелени от Бог. Тоест тези, които изживяват образа на Петър, са усъвършенстваните, а всички останали са завоюваните. Делото, което се извършва върху всички завоювани, се състои в проклинане, наказание и гняв, а това, което идва при тях, е праведност и проклятия. Да се действа върху такъв човек означава да се разобличава без ни най-малко снизхождение — да се разобличи поквареният нрав в него, така че той сам да го разпознае и да се убеди напълно. След като човекът стане напълно покорен, делото по завоюването приключва. Дори и повечето хора все още да не се стремят да разберат истината, делото по завоюването ще е приключило.

Ако искаш да бъдеш усъвършенстван, трябва да отговаряш на определени критерии. Трябва да имаш преживяване, що се отнася до живота, и да удовлетвориш Божиите намерения чрез своята решимост, упоритост и съвест и чрез своя стремеж. Това е твоето навлизане и това е, което се изисква по пътя да бъдеш усъвършенстван. Делото на усъвършенстването може да бъде извършено върху всички хора. Всеки, който се стреми към Бог, може да бъде усъвършенстван и има възможността и качествата да бъде усъвършенстван. Това не е нещо, което е предопределено. Дали човек може да бъде усъвършенстван, зависи най-вече от това към какво се стреми. Хората, които обичат истината и са способни да живеят според нея, със сигурност могат да бъдат усъвършенствани. Хората, които не обичат истината, не са одобрени Бог; те не притежават живота, който Бог изисква, и не могат да бъдат усъвършенствани. Делото по усъвършенстването е единствено заради това да се придобият хората. То не е част от делото на борбата със Сатана; делото по завоюването е само с цел борба със Сатана, което означава да се използва завоюването на човека, за да се победи Сатана. Делото на завоюването е главното дело, най-новото дело, което никога не е извършвано през всички епохи. Може да се каже, че целта на този етап от делото е главно да се завоюват всички хора, за да се победи Сатана. Делото по усъвършенстването на хората — това не е ново дело. Целта на цялото дело, което Бог извършва през времето, докато действа в плътта, е главно да се завоюват хората. Това е като в Епохата на благодатта, когато основното дело бе изкуплението на цялото човечество чрез разпъването на кръста. „Спечелването на хора“ бе допълнително към делото в плътта и бе извършено едва след разпъването на кръста. Когато Исус дойде и извърши Своето дело, Неговата цел беше главно да използва разпъването Си на кръста, за да възтържествува над робството на смъртта и Хадес, да възтържествува над влиянието на Сатана — т.е. да победи Сатана. Едва след като Исус бе разпнат, Петър тръгна стъпка по стъпка по пътя към усъвършенстването. Разбира се, Петър бе сред онези, които следваха Исус, докато Той работеше, но не бе усъвършенстван през това време. Напротив, след като Исус завърши делото Си, Петър постепенно разбра истината и след това се усъвършенства. Въплътеният Бог идва на земята само за да завърши ключов, решаващ етап от делото за кратък период от време, а не за да живее дългосрочно сред хората на земята с намерението да ги усъвършенства. Той не върши това дело. Той не чака до момента, в който човекът ще бъде напълно усъвършенстван, за да завърши Своето дело. Това не е целта и значението на Неговото въплъщение. Той идва само за да извърши краткосрочното дело по спасяването на човечеството, а не за да извърши много дългосрочното дело по усъвършенстването на човечеството. Делото по спасяването на човечеството е представително, способно да постави началото на нова епоха. То може да бъде завършено за кратък период от време. Но усъвършенстването на човечеството изисква човекът да бъде обработен до определено ниво; такова дело отнема много време. Това е дело, което трябва да бъде извършено от Божия Дух, но то се извършва върху основата на истината, която бе изречена по време на Божието дело в плътта, или иначе се извършва чрез Неговото издигане на апостолите, които да вършат дългосрочно пастирско дело — по този начин се постига целта Му за усъвършенстване на човечеството. Въплътеният Бог не върши това дело. Той само говори за начина на живот, така че хората да го разберат, и само предоставя на човечеството истината, а не придружава непрекъснато човека в практикуването на истината, защото това не е в рамките на Неговото служение. Следователно Той няма да придружава човека до деня, в който човекът напълно разбере истината и напълно я придобие. Неговото дело в плътта приключва, когато човекът официално навлезе в правия път на вярата в Бог, когато човекът стъпи на правия път на усъвършенстването. Това, разбира се, е и моментът, когато Той напълно ще е победил Сатана и ще е възтържествувал над света. Той не се интересува от това дали по това време човекът окончателно ще е навлязъл в истината, нито от това дали животът на човека е велик или незначителен. Нищо от това не би трябвало да Го занимава в плътта; нищо от това не е в рамките на служението на въплътения Бог. След като завърши делото, което трябва да завърши, Той ще приключи и делото Си в плътта. Така че делото, което въплътеният Бог върши, е само делото, което Божият Дух не може да върши пряко. Нещо повече, това е краткосрочното дело на спасението, а не дело, което Той ще извършва на земята в дългосрочен план.

Подобряването на заложбите ви не е в обхвата на Моето дело. Искам от вас да направите това само защото заложбите ви са твърде ниски. В действителност това не е част от делото по усъвършенстването; по-скоро това е допълнително дело, което се извършва върху вас. Делото, което се извършва днес върху вас, се извършва според това, от което се нуждаете. То е индивидуално и не е път, в който трябва да навлезе всеки, който се усъвършенства. Тъй като заложбите ви са по-ниски от тези на всеки, който е бил усъвършенстван в миналото, и това дело е изпълнено с препятствия, когато се извършва върху вас, и понеже всички обекти на усъвършенстване са различни, затова трябва да извърша малко допълнително дело сред вас. Първоначално, когато Бог дойде на земята, Той остана в рамките на Своята присъща компетенция и извърши Своето дело, без да се занимава с други несвързани въпроси. Не се намесваше в семейни дела и не участваше в живота на хората. Той е напълно безразличен към такива незначителни неща; те не са част от Неговото служение. Но вашите заложби са много по-ниски от това, което изисквах — всъщност не може да се прави никакво сравнение — че създава изключителни пречки за делото. Нещо повече, това дело трябва да се извърши сред хората в тези земи на Китай, а вие сте толкова нискообразовани — така че бях принуден да Се изкажа и да изискам от вас да се образовате. Казах ви, че това е допълнително дело, но то е и нещо, което трябва да постигнете, нещо, което ще ви помогне да се усъвършенствате. Всъщност образованието, основните познания за това как да се държите и основните познания за живота са неща, които трябва да притежавате по природа; не би трябвало да ви говоря за тези неща. Но тъй като вие не притежавате тези неща, не Ми остава нищо друго, освен да извърша дело по втълпяването им във вас. Макар да таите много представи за Мен, Аз все пак изисквам това от вас — изисквам да повишите своите заложби. Моето намерение не е да дойда и да върша това дело, защото Моето дело е само да ви завоювам, само да получа вашето пълно убеждение, като ви съдя, посочвайки ви по този начин пътя на живота, по който трябва да навлезете. Казано по друг начин, това колко сте образовани и дали сте запознати с живота не би имало абсолютно никакво отношение към Мен, ако не беше фактът, че Аз трябва да ви завоювам със словото Си. Всичко това се добавя, за да се гарантира постигането на резултати в делото по завоюването и заради по-късното ви усъвършенстване. То не е част от делото по завоюването. Тъй като заложбите ви са ниски и сте мързеливи и лениви, глупави и бавно схващащи, безчувствени и слабоумни — тъй като сте изключително далеч от нормалното — Аз изисквам от вас първо да повишите своите заложби. Всеки, който иска да бъде усъвършенстван, трябва да отговаря на определени критерии. За да бъде усъвършенстван, човек трябва да е с ясен и трезв ум и да желае да води смислен живот. Ако ти си човек, който не желае да живее празен живот, човек, който се стреми към истината, човек, който е сериозен във всичко, което прави, и човек с изключително нормална човешка природа, тогава ти отговаряш на условията да бъдеш усъвършенстван.

Това дело, което се извършва сред вас, се извършва върху вас според нуждите на делото. След завоюването на тези хора ще бъде усъвършенствана една група от хора. Затова и голяма част от делото в момента е подготовка за целта на вашето усъвършенстване, защото има много хора, жадни за истината, които могат да бъдат усъвършенствани. Ако делото на завоюването беше единствената стъпка, извършена по отношение на вас, и след това не бе извършено никакво допълнително дело, тогава нямаше ли да се случи така, че някои жадуващи за истината да не я получат? Настоящото дело има за цел да отвори пътя за усъвършенстване на хората по-късно. Въпреки че Моето дело е само дело на завоюването, начинът на живот, за който говоря, все пак е подготовка за усъвършенстване на хората по-късно. Делото, което идва след завоюването, се съсредоточава върху усъвършенстването на хората, а завоюването се извършва, за да се постави основата за делото по усъвършенстването. Човекът може да бъде усъвършенстван само след като бъде завоюван. Точно сега основната задача е да се завоюва; по-късно тези, които търсят и копнеят за истината, ще бъдат усъвършенствани. Да бъдеш усъвършенстван включва позитивните аспекти на навлизането на хората: дали имаш боголюбиво сърце, колко си преживял, докато вървиш по този път, колко чиста е любовта ти към Бог и доколко точно е практикуването на истината от твоя страна. За да бъде усъвършенстван, човек трябва да има основни познания за човешката природа във всяко едно отношение. Това е базово изискване. Всички онези, които не могат да бъдат усъвършенствани, след като са били завоювани, стават средства за обслужване и в крайна сметка пак ще бъдат хвърлени в езерото от огън и жупел и пак ще паднат в бездънната яма, защото твоят нрав не се е променил и все още принадлежиш на Сатана. Ако човек не отговаря на условията за усъвършенстване, той е безполезен — той е боклук, инструмент, нещо, което не може да издържи на огненото изпитание! Доколко притежаваш боголюбиво сърце в момента? А доколко притежаваш себемразещо сърце? Колко дълбоко наистина познаваш Сатана? Укрепихте ли своята решимост? Има ли ред в начина, по който живеете в рамките на вашата човешка природа? Промени ли се животът ви? Живеете ли нов живот? Промениха ли се перспективите на живота ви? Ако тези неща не са се променили, ти не можеш да бъдеш усъвършенстван дори и да не отстъпваш; по-скоро само си завоюван. Когато дойде време да те изпитат, няма да притежаваш истината, човешката ти природа няма да бъде нормална и ще си толкова низък, колкото един звяр. Единственото, което ще си постигнал, е че си бил завоюван — ще бъдеш просто обект, който съм завоювал. Точно както магаре, веднъж изпитало камшика на господаря, става страхливо и се страхува да действа всеки път, когато види господаря, така и ти ще бъдеш просто магаре, което е било завоювано. Ако на човек му липсват тези положителни качества и вместо това е негативен и страхлив, плах и колеблив във всичко, неспособен да види нищо ясно, неспособен да проумее истината, все още без път за практикуване, а освен това дори без обичащо Бог сърце — ако човек няма разбиране за това как да обича Бог, как да живее смислен живот или как да бъде истински човек — как такъв човек може да свидетелства за Бог? Това би показало, че животът ти има малка стойност и си само едно завоювано магаре. Ще бъдеш завоюван, но това би означавало само, че си се опълчил на големия червен змей и си отказал да се подчиниш на властта му; това би означавало, че вярваш, че има Бог, искаш да се покориш на всички Божии подредби и нямаш оплаквания. Но що се отнася до положителните качества, способен ли си да живееш според Божието слово и да проявяваш Бог? Ако не притежаваш нито едно от тези качества, това означава, че не си бил завоюван от Бог и си само завоювано магаре. В теб няма нищо желано и Светият Дух не действа в теб. Твоята човешка природа е твърде недостатъчна; невъзможно е Бог да те използва. Трябва да бъдеш счетен за достоен от Бог и да си сто пъти по-добър от невярващите зверове и ходещите мъртъвци — само онези, които достигнат това ниво, са достойни да бъдат усъвършенствани. Само ако човек има човешка природа и съвест, той е годен за Божията употреба. Само когато сте били усъвършенствани, можете да бъдете считани за човешки същества. Само усъвършенстваните са хора, които водят смислен живот. Само такива хора могат да дадат по-гръмко свидетелство за Бог.