Относно названията и идентичността

Ако искате да сте годни за ползване от Бог, трябва да познавате делото Му, трябва да познавате и предходните Му дела (тези от Новия и Стария завет), а освен това трябва да познавате и днешното Му дело; това означава, че трябва да познавате трите етапа от Божието дело, извършвано в продължение на 6 000 години. Ако от теб се иска да разпространяваш евангелието, няма да можеш да го правиш, ако не познаваш Божието дело. Някой може да те попита какво е казал вашият Бог за Библията, за Стария завет и за делата и думите на Исус от онова време. Ако не можеш да разговаряш за съдържанието на Библията в дълбочина, събеседникът ти няма да бъде убеден. По онова време Исус говореше много за Стария завет с учениците Си. Всичко, което те четяха, беше от Стария завет; Новият завет беше написан едва няколко десетилетия след разпъването на Исус. За да разпространявате евангелието, трябва преди всичко да разбирате скритата истина на Библията и Божието дело в Израел, което е делото на Йехова, а трябва и да разбирате делото, извършено от Исус. Това са въпросите, които най-вече занимават хората, и дълбокият смисъл на тези два етапа от делото е това, което те не са чували. Когато разпространявате евангелието, първоначално недейте да говорите за днешното дело на Светия дух. Този етап от делото е отвъд техните възможности, защото това, към което се стремите, е най-възвишеното от всичко — познанието за Бог и познанието за делото на Светия дух; нищо не е по-възвишено от тези две познания. Ако най-напред говорите за възвишеното, на тях ще им дойде в повече, тъй като никой не е преживявал такова дело от Светия дух; то е безпрецедентно и не е лесно за приемане от човека. Човешкият опит се свежда до стари неща от миналото заедно със спорадични прояви на делото на Светия дух. Това, което хората преживяват, не е днешното дело на Светия дух, нито днешната воля на Бог. Те все още се придържат към стари практики, лишени от нова светлина и нови неща.

В епохата на Исус Светият дух работеше най-вече в Исус, докато тези, които служеха на Йехова в храма, облечени в свещенически одежди, го правеха с непоклатима лоялност. Те също носеха у себе си делото на Светия дух, но не можеха да разберат волята на Бог в конкретния момент и просто продължаваха да бъдат верни на Йехова съгласно старите практики, без да имат ново напътствие. Исус дойде и начена ново дело, а онези, които служеха в храма, нямаха нито ново напътствие, нито ново дело. Служейки в храма, те можеха само да поддържат старите практики, а понеже не го напускаха, бяха просто неспособни на каквото и да е навлизане. Новото дело е въведено от Исус, а Исус не ходеше в храма, за да върши делото Си. Той го вършеше само извън храма, защото обхватът на Божието дело отдавна се бе променил. Той не работеше вътре в храма; когато човек служеше на Бог там, това беше само за да се запази установеното положение на нещата, а това не можеше да доведе до ново дело. По подобен начин днешните религиозни хора все още почитат Библията. Ако проповядваш евангелието сред тях, те ще започнат да те замерват с дребни подробности от библейското слово и ще намерят множество доказателства, с което ще те оставят потресен и безмълвен. След това ще ти лепнат етикет и ще си помислят, че такива хора проявяват глупост във вярата си. Ще кажат така: „Та ти дори не познаваш Библията, Божието слово, как може да твърдиш, че вярваш в Бог?“. После ще те погледнат презрително и ще добавят: „Щом като Този, в Когото вярвате, е Бог, защо Той не ви каже всичко за Стария и Новия завет? Щом като от Израел е пренесъл славата си на изток, защо не познава делото, извършено в Израел? Защо не познава делото на Исус? Ако не знаете, то това показва, че не са ви казали; щом Той е второто въплъщение на Исус, как е възможно да не знае тези неща? Исус познаваше делото на Йехова: как би могъл Той да не го познава?“. Когато настъпи моментът, всички те ще ти задават такива въпроси. Главите им са пълни с такива неща — как биха могли да не ги задават? Онези от вас, които са в този поток, не се съсредоточават върху Библията, защото вие сте в крак с поетапното дело, извършвано от Бог днес, видели сте това поетапно дело със собствените си очи и сте наблюдавали трите етапа на делото, така че ви се е наложило да оставите Библията настрана и да спрете да я изучавате. Религиозните хора обаче не могат да не я изучават, защото не знаят нищо за това поетапно дело. Някои ще попитат: „Каква е разликата между делото, извършвано от Въплътения Бог, и делото на пророците и апостолите от отминалите времена? Давид също е наричан Господ, Исус също. Въпреки че делата им са различни, те са били наричани по един и същи начин. Кажете ми: защо самоличността им не е била една и съща? Това, за което Йоан свидетелстваше, бе видение, идващо също от Светия дух, и Йоан е можел да изрече словата, които Светият дух е имал намерение да изрече: защо самоличността на Йоан е различна от тази на Исус?“. Думите, изречени от Исус, са можели изцяло да представляват Бог и те изцяло са представлявали Божието дело. Това, което Йоан е видял, е видение, и той не е бил в състояние изцяло да представлява Божието дело. Защо Йоан, Петър и Павел са изрекли много слова, както и Исус, и при все това не са имали същата самоличност като Исус? Преди всичко защото делото им е било различно. Исус е представлявал Божия дух и е бил пряко проявление на делото на Божия дух. Той е извършил делото на новата епоха — дело, което никой преди Него не е извършвал. Той е открил нов път, Той е представлявал Йехова, а е представлявал и Самия Бог, докато Петър, Павел и Давид, както и да са се наричали, са притежавали самоличността единствено на сътворени същества и са били изпратени от Исус или Йехова. Следователно, колкото и работа да са свършили, колкото и велики чудеса да са извършили, те не са били нищо повече от сътворени същества, неспособни да представляват Божия дух. Те са работили в името на Бог или след като са били изпратени от Него; нещо повече, те са работили в епохите, наченати от Исус или Йехова, и не са извършвали никакви други дела. В крайна сметка те са били просто едни сътворени същества. В Стария завет множество пророци са правили предсказания или са писали пророчески книги. Никой от тях не е твърдял, че е Бог, но щом Исус е започнал Своето дело, Божият дух е свидетелствал за Него като Бог. Защо е така? Вече би трябвало да знаеш! Преди апостолите и пророците са писали различни послания и са правели множество предсказания. След това хората са подбрали някои от тях и са ги включили в Библията, а други са се изгубили. Щом като има хора, които казват, че всичко, изречено от тях, е дошло от Светия дух, защо някои слова се смятат за добри, а други — за лоши? И защо някои са били избрани, а други — не? Ако това наистина бяха словата на Светия дух, щеше ли да се налага хората да ги избират? Защо разказите за изречените от Исус думи и за делата Му са различни във всяко от четирите Евангелия? Това не е ли по вина на тези, които са ги записали? Някои ще попитат: „Щом посланията, написани от Павел и останалите автори на Новия завет, и делата им частично произтичат от волята на човека и са били изкривени от човешките представи, то не е ли налице човешка намеса в думите, които Ти (Бог) изричаш днес? Те наистина ли не съдържат никакви човешки представи?“. Този етап от делото, извършвано от Бог, е напълно различен от делото на Павел и многото апостоли и пророци. Не само има разлика в самоличността, но има и принципна разлика в делото, което се извършва. След като Павел бе повален и падна пред Господ, той бе воден от Светият дух за работа и стана пратеник. Затова е писал писма до църквите и във всички тези писма е следвал учението на Исус. Павел бе изпратен от Господ да работи от името на Господ Исус, но когато Самият Бог дойде, Той не работеше от ничие име и не представляваше нищо друго, освен Божия дух в делото Си. Бог дойде, за да извърши делото Си лично: Той не беше усъвършенстван от човека, а делото Му не се извършваше въз основа на учението на който и да е човек. На този етап от делото Бог не ръководи чрез разкази за личните Си преживявания, а върши делото Си лично според това, което Той има. Например изпитанието на обслужващите, времето на наказанието, изпитанието на смъртта, времето да обичаш Бог… Всичко това са дела, които не са извършвани никога преди и представляват дела на настоящата епоха, а не на човешки преживявания. Къде са човешките преживявания в думите, които съм изрекъл? Нима всички те не идват пряко от Духа и нима не произлизат от Духа? Просто качеството ти е дотолкова неудовлетворително, че не можеш да прозреш истината! Практическият начин на живот, за който говоря, води по пътя; никой преди не е говорил за него, нито някой е вървял по този път, нито някой е знаел за тази реалност. Преди да изрека тези думи, никой не ги беше изричал. Никой не беше говорил за такива преживявания, нито беше посочвал такива подробности и освен това никой не беше описвал такива състояния, за да разкрие тези неща. Никой не е водил хората по пътя, по който Аз ги водя днес, а ако той беше прокаран от човек, нямаше да представлява нов път. Да вземем, например, Павел и Петър. Те нямаха свои лични преживявания, преди Исус да им проправи пътя. Едва след като Исус им проправи пътя, те преживяха думите, изречени от Исус, и тръгнаха по пътя, посочен от Него. Така те придобиха много опит и написаха посланията си. И така, човешките преживявания не са същите като Божието дело, а Божието дело не е същото като знанието, изразено чрез представите и опита на човека. Многократно съм казвал, че днес ви повеждам по нов път и върша ново дело и че делото Ми и словата Ми са различни от тези на Йоан и на всички останали пророци. Никога не правя така, че първо да събирам опит, а после да ви говоря за него — случаят изобщо не е такъв. Ако беше така, нямаше ли отдавна да сте закъснели? В миналото знанието, за което мнозина говореха, също беше възвеличавано, но всички техни думи се основаваха на думите на така наречените духовни фигури. Тези думи не посочваха пътя, а идваха от техния опит, от това, което бяха виждали, и от техните знания. Някои бяха продукт на техните представи, а други се състояха от техния обобщен опит. Днес естеството на Моето дело е напълно различно от тяхното. Аз нямам опита да бъда воден от други, нито съм приел да бъда усъвършенстван от други. Нещо повече, всичко, което съм изрекъл и за което съм разговарял, не прилича ни най-малко на изреченото от когото и да е другиго и никога не е било изричано от никого другиго. Независимо от това какви сте, днес вашата работа се извършва въз основа на думите, които изричам. Без словата и делото Ми кой би могъл да преживее тези неща (изпитанието на обслужващите, времето на наказанието…) и кой би могъл да говори за това знание? Наистина ли не можеш да разбереш това? Независимо от етапа на делото, щом изговоря словата Си, вие започвате да беседвате в съответствие с Моите слова и да действате в съответствие с тях и това е път, за който никой от вас никога не си е помислял. След като си стигнал дотук, още ли си неспособен да разбереш този ясен и прост въпрос? Това не е път, който някой си е измислил, нито е път, основан на този на някоя духовна фигура. Това е нов път и дори много от думите, изречени някога от Исус, вече не са валидни. Това, за което говоря, е делото, което слага началото на една нова епоха, и това дело е уникално: делото, което Аз извършвам, и думите, които Аз изричам, са изцяло нови. Не е ли това новото дело на днешния ден? С делото на Исус е било по същия начин. Неговото дело също е било различно от това на хората в храма, както и от делото на фарисеите, и никак не е приличало на делото, извършено от целия народ на Израел. След като са станали свидетели на това дело, хората са се чудели: „Това наистина ли бе извършено от Бог?“. Исус не се е придържал към закона на Йехова; когато Той дойде да поучи човека, всичко, което каза, беше ново и различно от това, което говореха древните светци и пророци на Стария завет, и поради това хората изпитваха колебания. Ето затова справянето с човека е толкова трудно. Преди да приемат този нов етап от делото, повечето от вас са вървели по пътя на практикуването и навлизането въз основа на пътя на тези духовни фигури. Днес обаче делото, което Аз върша, е коренно различно, и вие не можете да прецените дали е вярно, или не. Не Ме е грижа по кой път си вървял преди, нито Ме интересува чия „храна“ си ял, нито кого си приемал за свой „отец“. Тъй като Аз дойдох и започнах ново дело, за да поведа човечеството, всички, които Ме следват, трябва да постъпват според думите Ми. Колкото и влиятелно да е „семейството“, от което произхождаш, ти си длъжен да Ме следваш и не бива да постъпваш, както си постъпвал преди; твоят „пастрок“ трябва да се оттегли, а ти трябва да се явиш пред своя Бог и да потърсиш полагащия ти се дял. Цялото ти същество е в Моите ръце и не бива да посвещаваш твърде много сляпа вяра на своя пастрок: той няма пълна власт над теб. Днешното дело се извършва самостоятелно. Всичко, което казвам днес, очевидно не лежи на основите от миналото: то е ново начало и ако кажеш, че е създадено от човешка ръка, то ти си сляп до неспасяемост!

Исая, Йезекиил, Моисей, Давид, Авраам и Даниил са били водачи или пророци сред избрания народ на Израел. Защо не са били наричани „Бог“? Защо Светият дух не е свидетелствал за тях? Защо Светият дух е свидетелствал за Исус веднага щом Той е наченал делото Си и е заговорил словата Си? И защо Светият дух не е свидетелствал за други? Всички тези хора от плът са били наричани „Господ“. Както и да са били наричани, тяхното дело представлява същността и естеството им, а същността и естеството им представляват тяхната самоличност. Същността им не е свързана с названията им; тя е представлявана от това, което са изразили, и от това, което са изживели. В Стария завет нямаше нищо необичайно в това някой да бъде наричан Господ и хората можеха да бъдат наричани по всякакви начини, но тяхната същност и изконна самоличност бяха неизменни. Нима сред лъжехристите, лъжепророците и подвеждащите няма такива, които биват наричани „Бог“? А защо те не са Бог? Защото не са способни да извършват Божието дело. Изначално те са хора, които подвеждат другите хора, а не Бог, и следователно не притежават самоличността на Бог. Нима Давид не е наричан Господ сред дванадесетте племена? Исус също е наричан Господ; защо само Исус е наричан Въплътен Бог? Нима Йеремия не е също известен като Човешкия син? А Исус не беше ли известен като Син Човешки? Защо Исус бе разпнат от името на Бог? Не е ли защото същността Му бе различна? Не е ли защото делото, което вършеше, беше различно? Важни ли са титлите? Макар че Исус също беше наричан Човешки Син, Той беше първото въплъщение на Бог, Той дойде, за да властва и за да извърши изкупителното дело. Това доказва, че самоличността и същността на Исус бяха различни от тези на другите, наричани също Човешки синове. Колцина от вас днес смеят да кажат, че всички думи, изречени от онези, които са били използвани от Светия дух, са дошли от Светия дух? Някой смее ли да говори такива неща? Ако твърдиш това, тогава защо книгата на пророк Езра е била отхвърлена и защо с книгите на онези древни светци и пророци се е случило същото? Ако всички те са дошли от Светия дух, защо се осмелявате да правите такъв капризен подбор? Квалифициран ли си да подбираш работата на Светия дух? Много истории от Израел също са отхвърлени. И ако вярваш, че всички тези писания от миналото са дошли от Светия дух, тогава защо някои от книгите са били отхвърлени? Ако са дошли от Светия дух, трябвало е всички те да бъдат запазени и изпратени на братята и сестрите от църквите, за да ги четат. Не е трябвало да бъдат избирани или отхвърляни според човешката воля: не е правилно да се постъпва така. Като казваме, че преживяванията на Павел и Йоан са били примесени с личните им възгледи, това не означава, че преживяванията и знанията им са дошли от Сатана, а просто че е имало неща у тях, които са дошли от техните лични преживявания и възгледи. Знанието им е било основано на действителния им предходен опит от онова време и кой би могъл уверено да заяви, че цялото им знание е дошло от Светия дух? Ако и четирите евангелия са дошли от Светия дух, тогава защо всеки един от четиримата — Матей, Марк, Лука и Йоан, казаха различни неща за Исусовото дело? Ако не вярвате, че е така, прочетете разказите в Библията за това как Петър се отрекъл от Господ три пъти: всички те са различни и имат свои собствени особености. Мнозина невежи казват: „Въплътеният Бог също е човек, следователно възможно ли е думите, които изрича, да идват изцяло от Светия дух? Ако думите на Павел и Йоан са били примесени с човешката воля, тогава не са ли и Неговите слова примесени с човешката воля?“. Хората, които говорят такива неща, са слепи и невежи! Прочетете внимателно четирите Евангелия; прочетете какво пише в тях за делата и думите на Исус. Всеки разказ просто е различен и всеки разказ има своята гледна точка. Ако всичко написано от авторите на тези книги идваше от Светия дух, всичко щеше да е еднакво и съгласувано. Защо тогава има несъответствия? Нима човекът е толкова безгранично глупав, че да не може да види това? Ако от теб се иска да свидетелстваш за Бог, какво свидетелство можеш да представиш? Възможно ли е такъв път към познанието на Бог да бъде свидетелство за Него? Ако те попитат: „Ако текстовете на Йоан и Лука са примесени с човешката воля, то не са ли и думите, изречени от вашия Бог, също примесени с човешката воля?“, ще можеш ли да дадеш ясен отговор? След като Лука и Матей вече са чули думите на Исус и са видели делата Му, те говорят за собственото си знание по спомен, като изтъкват някои от фактите, свързани с Исусовото дело. Можеш ли да кажеш, че тяхното знание им е разкрито изцяло от Светия дух? Извън Библията има множество духовни фигури с повече знания от тях — тогава защо техните думи не са приети от следващите поколения? Не бяха ли и те също използвани от Светия дух? Знайте, че в днешното Си дело Аз не изричам собствените Си прозрения въз основа на делото на Исус, нито говоря за собствените Си знания на фона на делото на Исус. Какво дело извърши Исус по онова време? А какво дело извършвам Аз сега? Това, което казвам, и това, което правя, е безпрецедентно. Никой преди не е вървял по пътя, по който Аз вървя днес — никой човек от предните векове и поколения не е вървял по този път. Днес началото му е поставено — нима това не е дело на Духа? Водачите от миналото винаги са вършили делата си въз основа на делата на други хора, макар че самото дело е било от Светия дух; делото на Самия Бог обаче е различно. Етапът на Исусовото дело беше същият: Той откри нов път. Когато Исус дойде, Той проповядваше евангелието на небесното царство и казваше, че хората трябва да се покаят и да признаят греховете си. След като Исус завърши делото Си, Петър, Павел и други наченаха да извършват Исусовото дело. След като Исус беше прикован на кръста и се възнесе, те бяха изпратени от Духа, за да разпространяват пътя на кръста. Макар че думите на Павел бяха възвишени, те почиваха на основата, положена от казаното от Исус: търпение, любов, състрадание, забулване, кръщение и други доктрини, които трябва да се следват. Всичко това е било изречено въз основа на думите на Исус. Тези хора не са били способни да открият нов път, защото всички те са били човешки същества, използвани от Бог.

Словата и делото на Исус не се придържаха към доктрината от онова време и Той не вършеше делото Си според делото на закона на Стария завет. То беше извършено според делото, което трябваше да бъде изпълнено в Епохата на благодатта. Той се трудеше в съотвествие с делото, което самият Той бе наченал, според собствения Си план и според служението Си; Той извърши делото Си не според закона на Стария завет. Нищо от това, което направи, не е в съответствие със закона на Стария завет и Той не започна това дело, за да изпълни думите на пророците. Всеки етап от Божието дело не се изпълняваше с изричното намерение да се изпълнят предсказанията на древните пророци, и Той не дойде, за да се придържа към доктрини или да реализира преднамерено предсказанията на древните пророци. Действията Му обаче не бяха и в противоречие с предсказанията на древните пророци, нито бяха в конфликт с делата, които бе извършил преди това. Характерното за Неговото дело беше именно това, че Той не спазваше никаква доктрина, а вместо това вършеше делото, отредено на Самия Него. Той не беше пророк или гадател, а вършител, който всъщност дойде, за да свърши това, което Му беше отредено, да положи началото на Неговата нова епоха и да извърши новото Си дело. Естествено, когато Исус дойде, за да извърши делото Си, Той също така изпълни много от думите, изречени от древните пророци в Стария завет. Аз просто не съм поддръжник на този „стар алманах“, нищо повече. Тъй като има още работа, която трябва да свърша, има още думи, които трябва да ви кажа, и тази работа и тези думи са от много по-голямо значение, отколкото обясняването на откъси от Библията, защото тълкуването на Библията няма кой знае какво значение или стойност за вас и не може да ви помогне или да ви промени. Аз възнамерявам да извърша ново дело, не за да изпълня някой откъс от Библията. Ако Бог е дошъл на земята само за да изпълни предсказанията на древните пророци, то тогава кой е по-велик — Въплътеният Бог или тези древни пророци? В крайна сметка на пророците ли е подвластен Бог, или те са подвластни на Бог? Как си обясняваш тези думи?

В началото, когато Исус трябваше да започне официално да извършва служението Си, Той също понякога се събираше с хората, пееше химни, възхваляваше и четеше Стария завет в храма също като учениците, които Го следваха. След като беше покръстен и излезе от водата, Духът официално слезе върху Него и започна да работи в Него, разкривайки самоличността Му и служението, което Той трябваше да начене. Преди това никой не беше наясно с Неговата самоличност, освен Мария — дори Йоан не знаеше. Исус беше на 29 години, когато бе покръстен. След като беше покръстен, небесата се отвориха и един глас каза: „Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение“. След като Исус беше покръстен, Светият дух започна да свидетелства за Него по този начин. Преди да бъде покръстен на 29 години, Той живя живот на обикновен човек, хранеше се, когато трябваше да се храни, спеше и се обличаше нормално и по нищо не се различаваше от останалите хора, макар че, естествено, това беше така само в плътските очи на хората. Понякога проявяваше слабост, понякога преценката Му не беше най-добрата, точно както е написано в Библията: интелигентността Му нарастваше с възрастта. Тези думи просто показват, че Той притежаваше обикновена и нормална човешка същност и че не се различаваше особено от другите обикновени хора. Той също така беше израсъл като обикновен човек и в Него нямаше нищо специално. И все пак Той беше под опеката и закрилата на Бог. След като беше покръстен, се появиха и изкушенията над Него, след което Той започна да извършва на дело Своето служение и придоби мощ, мъдрост и власт. Това не значи, че Светият дух не е работил в Него или не е бил в Него преди покръстването Му. Преди да бъде кръстен, Светият дух пак живееше в Него, но не беше започнал официално да действа, защото Бог извършва делото Си в определени времеви граници, а освен това израстването на обикновените хора е един обикновен процес. Светият дух винаги е живеел в Него. Когато Исус се роди, Той беше различен от другите и на небето се появи зорница; преди раждането Му ангел се яви на Йосиф насън и му каза, че Мария трябва да роди мъжка рожба и че детето е заченато от Светия дух. След като Исус беше кръстен, Светият дух започна Своето дело, но това не значи, че Светият дух току-що бе слязъл върху Исус. Разказът, че Светият дух се е спуснал върху Него като гълъб, се отнася до официалното начало на Неговото служение. Божият дух беше в Него и преди това, но Исус още не беше започнал делото си, защото не беше настъпил моментът, а Духът не започна да работи изведнъж. Духът свидетелства за Него чрез покръстването. Когато Той излезе от водата, Духът официално започна да работи в Него, което беше знак, че Божието въплъщение бе започнало да изпълнява служението Си и да извършва делото на изкуплението. С други думи, Епохата на благодатта официално бе започнала. И така, всяка част от Божието дело си има определено време. Исус не претърпя съществени промени, след като беше покръстен: Той продължи да живее в първоначалната си плът. Той просто започна делото Си и разкри самоличността Си и беше изпълнен с власт и мощ. Именно в това отношение Той стана различен отпреди. Самоличността Му беше различна, което означава, че е налице съществена промяна в статута Му; това е свидетелството на Светия дух и не е човешко дело. В началото хората не знаеха и започнаха да разбират едва когато Светият дух свидетелства за Него по този начин. Ако Исус беше извършил велики дела, преди Светият дух да свидетелства за Него, но без свидетелството на Самия Бог, колкото и велики да бяха делата Му, хората никога нямаше да узнаят самоличността Му, защото човешкото око не би могло да я види. Ако не беше тази стъпка — свидетелството на Светия дух, никой нямаше да Го признае за Въплътения Бог. Ако след свидетелството на Светия дух Исус беше продължил да действа по същия начин, без никаква разлика, то Неговите дела нямаше да имат същото въздействие — именно в това се изразява най-вече работата на Светия дух. След като Светият дух свидетелства за Него, Светият дух трябваше да се разкрие, за да видиш ясно, че Той е Бог, че Той носи Божия дух у Себе Си. Божието свидетелство не е погрешно и именно това доказва, че то е вярно. Ако делото Му беше едно и също преди и след свидетелството на Светия дух, то служението Му в плътта и делото на Светия дух нямаше да се открояват и човекът нямаше да може да разпознае делото на Светия дух, защото нямаше да има ясна разлика. След като свидетелства за Него, Светият дух трябваше да отстоява това свидетелство, затова трябваше да покаже Своята мъдрост и власт чрез Исус, което е различно от проявлението Му в отминалите времена. Това, разбира се, не е резултат от покръстването — то е просто една церемония, но именно покръстването е начинът да се покаже, че е време Той да изпълни служението Си. Това дело имаше за цел да разкрие великата мощ на Бог, да разкрие свидетелството на Светия дух, Който поема отговорност за това свидетелство до самия край. Преди да започне служението Си, Исус също слушаше проповеди, Самият Той проповядваше и разпространяваше евангелието на различни места. Не вършеше обаче велики дела, защото още не беше настъпил моментът за Неговото служение, а и защото Самият Бог скромно се криеше в плътта и не вършеше никакви дела, докато не им дойде времето. Той не вършеше дела преди покръстването по две причини: първата е, че Светият дух още не беше слязъл върху Него, за да действа (което значи, че Светият дух още не беше удостоил Исус с мощта и властта да върши такива дела), и дори и Той да беше опознал собствената Си самоличност, Исус нямаше да е способен да извършва делата, които по-късно се канеше да свърши, и щеше да трябва да чака деня на покръстването Си. Това е Божието време и никой, дори Самият Исус, не можеше да го оспорва; Самият Исус не можеше да прекъсне собственото Си дело. Това, разбира се, е Божията скромност, както и законът на Неговото дело; ако Божият дух не действаше, никой не беше в състояние да извършва делата Му. Втората причина е, че преди да бъде покръстен, Исус е бил съвсем обикновен редови човек, неразличаващ се по нищо от останалите обикновени и нормални хора; това е един аспект, който показва, че въплътеният Бог не е бил свръхестествен. Въплътеният Бог не беше в конфликт с уредбата на Божия дух; Той работеше систематично и съвсем нормално. Едва след покръстването делото Му доби власт и мощ. Това означава, че макар и да беше въплътеният Бог, Той не вършеше свръхестествени дела и беше израснал като всички останали обикновени хора. Ако Исус вече беше познал Своята самоличност, ако беше извършил велики дела из цялата страна, преди да бъде кръстен, и ако беше различен от обикновените хора и беше демонстрирал Своята необикновеност, не само делото на Йоан щеше да бъде невъзможно, но и Бог нямаше да може да започне следващия етап от делото Си. Следователно това щеше да докаже, че онова, което Бог е направил, се е объркало, а на човека щеше да му се струва, че Божият дух и въплътената Божия същност не са произлезли от един и същи източник. Следователно делото на Исус, засвидетелствано в Библията, е извършено, след като Той е бил покръстен, и то в рамките на три години. Библията не посочва какво е правил Той преди покръстването Си, защото не е вършил това дело преди покръстването Си. Той е бил просто най-обикновен човек, нищо повече; преди Исус да започне да извършва служението Си, Той с нищо не се е различавал от нормалните хора и другите не са Го смятали за необикновен. Едва след 29-ата Си година Исус разбира, че е дошъл, за да изпълни един етап от Божието дело; преди това Самият Той не е бил наясно с това, защото делото, извършвано от Бог, не е било свръхестествено. Когато Той присъстваше на служба в синагогата на дванадесетгодишна възраст, Мария Го търсеше, а Той каза само едно изречение, както би го казало всяко друго дете: „Майко! Не знаеш ли, че съм длъжен да поставя волята на Моя Отец над всичко друго?“. Естествено, че след като е заченат от Светия дух, Исус няма как да не е бил специален по някакъв начин, нали? Но това, че е специален, не означава, че е свръхестествен, а само че обичал Бог повече от всяко друго малко дете. Въпреки че е изглеждал като човек, същността Му е била специална и различна от тази на другите. Едва след покръстването обаче Той наистина разбира как Светият дух работи в Него и разбира, че е Самият Бог. Едва когато става на 33 години, Той наистина разбира, че Светият дух възнамерява да изпълни делото на разпъването на кръста чрез Него. На 32 години Той вече знае някои скрити истини, както е написано в Евангелието от Матей: „Симон Петър отговори: Ти си Христос, Син на живия Бог“ (Матей 16:16), и „Оттогава Исус започна да открива на учениците Си, че трябва да отиде в Йерусалим, много да пострада от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит и на третия ден да бъде възкресен“ (Матей 16:21). Той не е знаел предварително какво дело трябва да извърши: знаел е това само в определен момент. Той не е бил напълно наясно с това, откакто се е родил; Светият дух е работил постепенно в Него — тази работа е била процес. Ако Той беше знаел от самото начало, че е Бог и Христос, въплътеният Човешки син, и че ще изпълни делото на разпъването на кръста, тогава защо не е вършил делото Си преди това? Защо Исус почувства тъга и започна да се моли усилено за това едва след като каза на учениците за служението Си? Защо Йоан проправи пътя за Него и Го покръсти, преди Той да разбере много неща, които преди не е разбирал? Това доказва, че това е дело на въплътения Бог, и е бил необходим процес, за да може Той да го разбере и постигне, защото Той е бил въплъщението на Бог, чието дело е било различно от това, извършено пряко от Духа.

Всеки етап от Божието дело следва едно и също направление, и така всяка стъпка от шестхилядолетния план за управление на Бог следва непосредствено след предишната — от основаването на света до днешния ден. Ако никой не проправяше пътя, никой нямаше да се появи на следващия етап; щом има такива, които се появяват на следващия етап, значи има и такива, които проправят пътя. По този начин делото се предава стъпка по стъпка. Всяка стъпка следва от предишната и ако няма никой, който да проправи пътя, не би било възможно да се започне делото и Бог не би имал средствата да го придвижва напред. Никоя стъпка не прекъсва друга и всяка следва от предходната, така че да формират поток; всичко това се извършва от един и същи Дух. Това дали някой проправя път, или продължава делото на предходния не определя самоличността на този някой. Нали така? Йоан проправи пътя, а Исус продължи неговото дело — това доказва ли, че самоличността на Исус е по-низша от тази на Йоан? Йехова извърши делото Си преди Исус — можеш ли да кажеш, че Йехова е по-велик от Исус? Не е важно дали са проправили пътя, или са продължили започнатото от друг; най-важна е същността на тяхното дело и самоличността, която тя представлява. Не е ли така? Тъй като Бог имаше намерение да работи сред хората, Той трябваше да подготви тези, които можеха да проправят пътя. В самото начало на проповядването си Йоан казва: „Пригответе пътя на Господа! Прави направете пътеките за Него!“. „Покайте се, понеже наближи небесното царство“. Той говореше така от самото начало — защо можеше да казва такива думи? Ако трябва да следваме хронологията на изказванията, то първо Йоан е проповядвал за небесното царство, а после Исус. Според човешките представи Йоан е проправил нов път и, следователно, Йоан, разбира се, е по-велик от Исус. Но Йоан не е казвал, че е Христос, а Бог не го е провъзгласил за възлюбения Божи син, а само го е използвал, за да подготви пътя за Господ. Той проправи пътя на Исус, но не можеше да работи от Негово име. Всички дела на човешките същества също се поддържат от Светия дух.

В епохата на Стария завет Йехова е бил водач, а делото на Йехова представлява цялата епоха на Стария завет и всички дела, извършени в Израел. Мойсей само е поддържал това дело на земята и неговите подвизи се смятат за сътрудничество от страна на човека. По онова време Йехова е говорил на Мойсей и го е призовавал, и Йехова е издигнал Мойсей сред народа на Израел и го е накарал да го поведе през пустинята към Ханаан. Това не е дело на самия Мойсей, а е дело, направлявано лично от Йехова, и затова Мойсей не може да бъде наречен Бог. Мойсей също така е дал закона на хората, но този закон е лично постановен от Йехова. На Мойсей само е поръчано да го изрази. Исус също е давал завети и е отменил закона на Стария завет, определяйки заветите на новата епоха. Защо Исус е Самият Бог? Защото има разлика. По онова време делото на Мойсей не е представлявало епохата, нито е проправило нов път; той е бил направляван от Йехова и е бил просто оръдие в ръцете на Бог. Когато Исус дойде, Йоан вече беше проправил пътя и беше започнал да разпространява евангелието за небесното царство (това е започнато от Светия дух). Когато Исус дойде, Той извърши Своето дело пряко, но има огромна разлика между Неговото дело и това на Мойсей. Исая също е изрекъл много пророчества — защо тогава не е бил Самият Бог? Исус не е изрекъл толкова много пророчества — защо тогава е бил Самият Бог? Никой не се е осмелил да каже, че цялото дело на Исус от онова време е дошло от Светия дух, нито някой се е осмелил да каже, че е дошло от човешката воля или че е дело изцяло на Самия Бог. Човекът не е имал средствата да анализира такива неща. Може да се каже, че Исая е вършил такова дело и е изричал такива пророчества и че всички те са дошли от Светия дух; те не са дошли пряко от самия Исая, а са били откровения на Йехова. Исус не е извършил огромно количество дела и не е изрекъл много думи, нито е изказал много пророчества. За човека Неговото проповядване не е било особено възвишено, но въпреки това Той беше Самият Бог и това е нещо, което човекът не може да си обясни. Никой никога не е вярвал в Йоан или в Исая, или в Давид, нито някой някога ги е наричал Бог или Бог Давид, или Бог Йоан; никой никога не е говорил така и само Исус изобщо някога е бил наричан Христос. Тази класификация е извършена въз основа на свидетелствата на Бог, Неговото дело и Неговото служение. Що се отнася до великите личности от Библията — Авраам, Давид, Исус Навин, Даниил, Исая, Йоан и Исус, от делата, които са извършили, ще ти стане ясно кой е Самият Бог и кои са пророци, а кои — апостоли. Кой е бил използван от Бог и кой е бил Самият Бог се разграничава и определя от същността и вида на делото, което са извършили. Ако не можеш да ги различиш, това показва, че не знаеш какво означава да вярваш в Бог. Исус е Бог, защото изговори много думи и извърши много дела, по-конкретно показа много чудеса. Йоан също извърши много дела и изрече много думи, а също и Мойсей; защо не ги наричат Бог? Адам беше създаден лично от Бог; защо, вместо да го наричат Бог, го наричат сътворено същество? Ако някой ти каже: „Днес Бог извърши толкова много дела и изрече толкова много думи; Той е Самият Бог. Тогава, щом Мойсей е изрекъл толкова много думи, той също ще да е бил Самият Бог!“, следва от своя страна да попиташ: „А защо по онова време Бог свидетелства за Исус, а не Йоан? Нима Йоан не дойде преди Исус? Чие дело е по-велико — това на Йоан или това на Исус? В човешките очи делото на Йоан изглежда по-велико от това на Исус, но защо Светият дух свидетелства за Исус, а не за Йоан?“. Същото се случва и днес! По времето, когато Мойсей поведе народа на Израел, Йехова му говореше от облаците. Мойсей не говореше директно, а беше напътстван пряко от Йехова. Това е израелското дело от Стария завет. У Мойсей не са присъствали нито Духът, нито Божията същност. Той не е можел да извърши това дело, следователно има огромна разлика между неговото дело и делото на Исус. И това е така, защото самите им дела са различни! Това дали някой е оръдие в ръцете на Бог, или е пророк, апостол или Самият Бог, може да се разбере от естеството на делото му, и това ще сложи край на твоите съмнения. В Библията пише, че само Агнецът може да отвори седемте печата. През вековете е имало много тълкуватели на писанието сред тези велики личности — можеш ли да кажеш, че всички те са Агнецът? Можеш ли да кажеш, че всички техни тълкувания идват от Бог? Те са просто тълкуватели; те нямат самоличността на Агнеца. Как биха могли да са достойни да отворят седемте печата? Вярно е, че „Само Агнецът може да отвори седемте печата“, но Той не идва само за да отвори седемте печата; няма необходимост от това дело, то се извършва случайно. Той е напълно наясно със собственото Си дело; дали Му е необходимо да прекарва толкова време в тълкуване на писанието? Трябва ли към шестхилядолетното дело да се добави „Епохата на Агнеца, тълкуващ писанието“? Той идва, за да извърши ново дело, но също така дава откровения за делата от изминалите времена, за да разберат хората истината за шестхилядолетното дело. Няма нужда да се тълкуват множество откъси от Библията; ключът е в днешното дело, то е важното. Трябва да знаеш, че Бог не идва специално за да отвори седемте печата, а за да извърши делото на спасението.

Ти знаеш само, че Исус ще слезе на земята в последните дни, но как точно ще слезе? Могат ли такива грешници като вас, които тъкмо са били откупени, но не са били променени, нито са усъвършенствани от Бог, да се подчинят на Божията воля? Вярно е, че ти, който все още имаш предишната си същност, си бил спасен от Исус и наистина не се броиш за грешник поради Божието спасение, но това не доказва, че не си грешен и нечист. Как може да си свят, ако не си бил променен? Вътрешно си обзет от нечистотия, егоизъм и подлост, но продължаваш да искаш да слезеш на земята с Исус — де този късмет! Пропуснал си една стъпка във вярата си в Бог: ти само си бил откупен, но не си бил променен. За да се подчиниш на Божията воля, Бог трябва лично да се заеме с това да те промени и пречисти; ако си само откупен, няма да можеш да постигнеш святост. Затова няма да ти се полага дял от добрите благословии на Бог, защото си пропуснал една стъпка от Божието дело по управлението на човека, която е ключовата стъпка на промяната и усъвършенстването. Следователно ти, грешникът, който току-що е бил откупен, не си способен пряко да получиш Божието наследство.

Ако този нов етап от делото не беше започнал, кой знае докъде щяхте да стигнете всички вие — евангелисти, проповедници, тълкуватели и така наречени велики духовници! Ако този нов етап от делото не беше започнал, вашите приказки щяха да бъдат безпредметни! Щяхте да говорите я за възкачване на трона, я за това как се става крал; я за отричането от себе си, я за подчиняването на тялото; я за търпението, я за ученето от всички неща; я за смирението, я за любовта. Това не е ли старата песен на нов глас? То е наричане на същото нещо с друго име! Я ще става въпрос за забулване, я за преломяване на хляб, я за ръкополагане или молитви, я за изцеряване на болните и прокуждане на демоните. Може ли да има някакво ново дело? Може ли да има перспектива за развитие? Ако продължаваш по този път, ще следваш сляпо доктрината или ще се придържаш към установените неща. Вярвате, че вашата работа е толкова величава, но нима не знаете, че тя вече е свършена и преподадена от онези „старци“ от древните времена? Не са ли всички ваши думи и дела последните думи на онези старци? Не е ли това, което тези старци поръчаха, преди да починат? Смятате ли, че вашите действия превъзхождат тези на апостолите и пророците от миналите поколения и дори превъзхождат всички неща? Началото на този етап от делото сложи край на вашето обожание към делото на Свидетел Лий, което се състоеше в това да се стреми да стане цар и да се възкачи на трона, и блокира арогантността и самохвалството ви, така че да не можете да се бъркате в този етап от делото. Без този етап от делото щяхте да потъвате все по-дълбоко и по-дълбоко, докато не станете неспасяеми. У вас има твърде много стари неща! За щастие днешното дело ви върна обратно; иначе кой знае в коя посока щяхте да поемете! Щом Бог е Бог, който е винаги нов и никога стар, защо не търсите нови неща? Защо все се придържате към старите? И така, познаването на днешното дело на Светия дух е от върховно значение!

Предишна: Трябва да знаеш как се е развило цялото човечество до наши дни

Следваща: Само усъвършенстваните могат да водят смислен живот

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Настройки

  • Текст
  • Теми

Плътни цветове

Теми

Шрифтове

Размер на шрифта

Разредка

Разредка

Ширина на страницата

Съдържание

Търсене

  • Търсене в този текст
  • Търсене в тази книга

Свържете се с нас в Messenger