Днес, като се стремите да обичате и познавате Бог, от една страна трябва да понесете трудности и облагородяване, а от друга трябва да платите определена цена. Никой урок не е по-задълбочен от урока за любовта към Бог и може да се каже, че урокът, който хората научават през целия си живот на вяра, е да обичат Бог. Тоест, ако вярваш в Бог, трябва да обичаш Бог. Ако само вярваш в Бог, но не Го обичаш, не си постигнал познанието за Бог и никога не си обичал Бог с истинска любов, която идва от вътрешността на сърцето ти, тогава твоята вяра в Бог е напразна; ако в своята вяра в Бог не обичаш Бог, тогава живееш напразно и целият ти живот е най-низкият от всички животи. Ако през целия си живот никога не си обичал или удовлетворявал Бог, тогава какъв е смисълът да живееш? И какъв е смисълът от твоята вяра в Бог? Не е ли това загуба на усилия? Това означава, че ако хората искат да вярват в Бог и да Го обичат, те трябва да платят определена цена. Вместо външно да се стремят да действат по определен начин, те трябва да търсят истинско прозрение в дълбините на сърцата си. Ако пееш и танцуваш с голяма енергия, но не си способен да приложиш истината на практика, може ли да се каже, че обичаш Бог? Да обичаш Бог изисква да търсиш Божиите намерения във всичко, да изследваш дълбоко в себе си, когато ти се случи каквото и да било, да се опиташ да схванеш Божиите намерения и да видиш какви са те по тези въпроси, какво изисква Бог да постигнеш и как трябва да проявиш внимание към Неговите намерения. Например случва се нещо, което изисква от теб да страдаш, и тогава трябва да разбереш какво е Божието намерение и как трябва да проявиш внимание към Неговото намерение. Не трябва да удовлетворяваш себе си. Първо се избави от своето „аз“. Нищо не е по-низко от плътта. Трябва да търсиш да удовлетвориш Бог и да изпълниш добре дълга си. С такива мисли Бог особено ще те просветли по този въпрос и сърцето ти също ще намери утеха. Независимо дали е голямо или малко, когато ти се случи нещо, първо трябва да се избавиш от своето „аз“ и да гледаш на плътта като на най-низшето от всички неща. Колкото повече задоволяваш плътта, толкова по-нагла става тя; ако я задоволиш този път, следващия път тя ще поиска повече. Докато това продължава, ти ще обичаш плътта все повече. Плътта винаги има прекомерни желания; тя винаги иска да я задоволиш и да ѝ угодиш вътрешно, независимо дали става дума за нещата, които ядеш или носиш, или за това да загубиш самообладание, или да се отдаваш на собствените си слабости и мързел… Колкото повече задоволяваш плътта, толкова по-големи стават нейните желания и толкова по-ненаситна става плътта, докато се стигне дотам, че плътта ти таи още по-дълбоки представи, бунтува се срещу Бог, въздига себе си и се усъмнява в Божието дело. Колкото повече задоволяваш плътта, толкова по-големи са нейните слабости; винаги ще си мислиш, че никой не проявява внимание към слабостите ти, винаги ще вярваш, че Бог е отишъл твърде далеч и ще казваш: „Как може Бог да е толкова суров? Защо не дава мира на хората?“. Когато хората задоволяват плътта и я ценят твърде много, тогава те се погубват. Ако обичаш Бог истински, а не задоволяваш плътта си, ще видиш, че всичко, което Бог прави, е толкова правилно и толкова добро и че проклинането Му на твоето непокорство и съдът Му за твоята неправедност са оправдани. Ще има моменти, в които Бог ще те укорява и дисциплинира, ще издига среда, която те калява, като те принуждава да се изправиш пред Него, и ти винаги ще чувстваш, че това, което Бог прави, е прекрасно. Така ще почувстваш, че сякаш болката не е толкова голяма и че Бог е толкова обичлив. Ако угаждаш на слабостите на плътта и твърдиш, че Бог отива твърде далеч, тогава ще чувстваш, че винаги изпитваш болка и винаги си печален, а цялото Божие дело ще бъде неясно за теб, сякаш Бог изобщо не е съпричастен към човешката слабост и не осъзнава трудностите на човека. И така винаги ще се чувстваш нещастен и самотен, сякаш си претърпял голяма несправедливост, и тогава ще започнеш да се оплакваш. Колкото повече угаждаш на слабостите на плътта по този начин, толкова повече ще имаш усещането, че Бог отива твърде далеч, докато не стане толкова лошо, че да отречеш Божието дело, да започнеш да се противопоставяш на Бог и да се изпълниш с непокорство. Затова трябва да се опълчиш на плътта, а не да ѝ угаждаш: „Съпругът (съпругата) ми, децата, перспективите, бракът, семейството — нищо от това не е от значение! Само Бог е в сърцето ми и трябва да дам всичко от себе си, за да удовлетворя Бог, а не да задоволя плътта“. Трябва да имаш тази решителност. Ако винаги притежаваш такава решителност, тогава, когато приложиш истината на практика и се избавиш от своето „аз“, ще можеш да го направиш с малко усилие. Казват, че имало навремето селянин, който видял напълно замръзнала змия на пътя. Селянинът я вдигнал и я притиснал до гърдите си, но тя, след като се съживила, го ухапала смъртоносно. Плътта на човека е като змията: нейната същина е да навреди на живота му. Когато плътта ти постигне своето напълно, животът ти е унищожен. Плътта принадлежи на Сатана. В нея винаги има прекомерни желания, тя винаги мисли за себе си, винаги жадува за удобство и иска да се отдава на лекота, без тревожност или чувство за неотложност, като тъне в безделие. Ако я задоволиш до определена степен, в крайна сметка тя ще те погълне. Тоест, ако я задоволиш този път, тя ще поиска да я задоволиш отново следващия път. Тя винаги има прекомерни желания и нови изисквания и се възползва от това, че ѝ угаждаш, за да те накара да я цениш още повече и да живееш в нейните удобства и ако никога не можеш да я преодолееш, в крайна сметка ще се погубиш. Дали ще можеш да придобиеш живот пред Бог и какъв ще бъде изходът ти накрая зависи от това как практикуваш опълчване на плътта. Бог те е спасил, избрал и предопределил, но ако днес не искаш да Го удовлетвориш, не искаш да приложиш истината на практика и не искаш да се опълчиш на собствената си плът с истински боголюбиво сърце, в крайна сметка ще погубиш себе си и така ще изтърпиш изключително страдание. Ако винаги угаждаш на плътта, Сатана постепенно ще те погълне, като те остави без живот или без докосването на Духа, докато дойде ден, в който вътрешно ще си напълно погълнат от мрака. Когато живееш в мрак, ще си в плен на Сатана, Бог вече няма да е в сърцето ти и тогава ще отречеш съществуването на Бог и ще Го оставиш. Затова, ако хората искат да обичат Бог, те трябва да платят цената на болката и да страдат. Няма нужда външно да се проявява усърдие и да се понасят трудности, такива като повече четене и тичане насам-натам; вместо това те трябва да се избавят от нещата в себе си: екстравагантните мисли, личните интереси и собствените си планове, представи и намерения. Такова е Божието намерение.

Това, че Бог кастри външния нрав на хората, също е част от Неговото дело. Например Той кастри външната, ненормална човешка природа или техния начин на живот и навици, техните маниери и обичаи, както и техните външни практики и тяхната пламенност. Но когато Той иска от хората да приложат истината на практика и да променят нравите си, това, което най-вече кастри, са намеренията и представите вътре в тях. Да се кастри само външният ти нрав не е трудно; това е все едно от теб да се иска да не ядеш нещата, които обичаш, а това е лесно. Когато обаче става дума за представите вътре в теб, не е лесно да се избавиш от тях. Това изисква хората да се опълчат на плътта, да платят определена цена и да страдат пред Бог. Това е особено приложимо за намеренията на хората. Хората таят много неправилни намерения, откакто започнаха да вярват в Бог. Когато не прилагаш истината на практика, смяташ, че всичките ти намерения са правилни, но когато ти се случи нещо, ще видиш, че имаш много неправилни намерения в себе си. Така, когато Бог усъвършенства хората, Той ги кара да осъзнаят, че в тях има много представи, които препятстват познанието им за Бог. Когато осъзнаеш, че намеренията ти са погрешни, ако си способен да избегнеш да практикуваш според представите и намеренията си, и ако можеш да свидетелстваш за Бог и да останеш непоколебим в позицията си за всичко, което ти се случва, това доказва, че си се опълчил на плътта. Когато се опълчиш на плътта, неизбежно ще се стигне до битка вътре в теб. Сатана ще се опита да те накара да го следваш, ще се опита да те накара да следваш представите на плътта и да защитаваш интересите на плътта, но Божиите слова ще те просветляват и озаряват отвътре, и тогава зависи от теб дали ще следваш Бог или ще следваш Сатана. Когато Бог иска от хората да приложат истината на практика, това е преди всичко с цел да кастри нещата, които са вътре в тях, и да кастри мислите и представите, които не са в съответствие с Божиите намерения — Светият Дух докосва техните сърца, просветлява ги и ги озарява. Така че зад всичко, което се случва, се крие битка: всеки път, когато хората прилагат истината на практика или практикуват любов към Бог, се води голяма битка и макар че всичко може да изглежда наред с плътта им, в дълбините на сърцата им всъщност се води битка на живот и смърт — и едва след тази напрегната битка, след много размишления, може да се реши дали ще има победа, или поражение. Човек не знае дали да се смее, или да плаче. Тъй като много от намеренията на хората са погрешни или тъй като голяма част от Божието дело не се съобразява с техните представи, когато хората прилагат истината на практика, зад кулисите се води голяма битка. След като приложат тази истина на практика, зад кулисите, хората ще са пролели безброй сълзи от тъга, преди най-накрая да решат да удовлетворят Бог. Заради тази битка хората понасят страдания и облагородяване; това е истинско страдание. Когато битката те споходи, ако си способен истински да заемеш страната на Бог, ще можеш да удовлетвориш Бог. Докато практикува истината, човек неизбежно ще страда вътрешно; ако при прилагането на истината на практика всичко в хората беше правилно, тогава нямаше да е необходимо да бъдат усъвършенствани от Бог, нямаше да има битка и те нямаше да страдат. Заради това, че у хората има много неща, които не са годни за оползотворяване от Бог, както и голямо количество непокорен нрав на плътта, хората трябва да научат по-задълбочено урока за опълчването на плътта. Така Бог нарича страданието, което Той поиска от човека да понесе заедно с Него. Когато се сблъскаш с трудности, побързай да се помолиш на Бог: „Боже! Искам да Те удовлетворя, искам да изтърпя последното страдание, за да удовлетворя Твоето сърце, и колкото и големи да са неуспехите, с които се сблъсквам, пак трябва да Те удовлетворя. Дори ако трябва да се откажа от живота си, пак трябва да Те удовлетворя!“. С тази решителност, когато се молиш така, ще можеш да останеш непоколебим в свидетелството си. Всеки път, когато прилагат истината на практика, всеки път, когато се облагородяват, всеки път, когато са подложени на изпитания, и всеки път, когато ги застигне Божието дело, хората трябва да понасят изключителна болка. Всичко това е изпитание за хората и затова във всеки от тях се води битка. Това е действителната цена, която плащат. Четенето на повече от Божиите слова и по-голямото тичане насам-натам също са един вид цена. Това е, което хората трябва да правят, това е техен дълг и отговорност, които трябва да изпълнят, но хората трябва да се избавят от онова у себе си, от което е необходимо да се избавят. Ако не го направиш, колкото и голямо да е външното ти страдание, колкото и да тичаш насам-натам, всичко ще бъде напразно! Тоест, само промените в теб могат да определят дали твоето външно страдание има стойност. Когато вътрешният ти нрав се е променил и си приложил истината на практика, тогава всички твои външни страдания ще придобият Божието одобрение; ако не е настъпила промяна във вътрешния ти нрав, тогава независимо на пръв поглед колко голямо страдание понасяш или колко тичаш насам-натам, няма да получиш одобрение от Бог, а страданието, което не е потвърдено от Бог, е напразно. Така че дали цената, която си платил, е одобрена от Бог, се определя от това дали в теб е настъпила промяна и от това дали прилагаш истината на практика и дали се опълчваш на собствените си намерения и представи, за да постигнеш удовлетворение на Божиите намерения, познаване на Бог и преданост към Бог. Колкото и да тичаш насам-натам, ако никога не си знаел да се опълчиш на собствените си намерения, а преследваш само външни дела и външен устрем и никога не обръщаш внимание на живота си, тогава страданието ти ще е било напразно. Ако в дадена среда има нещо, което искаш да кажеш, но вътрешно усещаш, че не е правилно да го кажеш, че казаното не изгражда твоите братя и сестри и че може да ги нарани, тогава няма да го кажеш, а ще предпочетеш да се измъчваш вътрешно, защото тези думи не могат да удовлетворят Божиите намерения. Тогава вътре в теб ще се води битка, но ти ще си готов да страдаш и да се откажеш от това, което обичаш. Ще бъдеш готов да понесеш това страдание, за да удовлетвориш Бог, и въпреки че вътрешно ще изпитваш болка, няма да се отдадеш на плътта и Божието сърце ще бъде удовлетворено, а така и ти вътрешно ще бъдеш утешен. Това е истинското заплащане на цена и е цената, желана от Бог. Ако практикуваш по този начин, Бог непременно ще те благослови; ако не успееш да постигнеш това, тогава колкото и да разбираш или колкото и добре да можеш да говориш, всичко това ще бъде напразно! Ако по пътя към любовта към Бог си способен да заемеш страната на Бог, когато Той се сражава със Сатана, и не се върнеш при Сатана, тогава ще си постигнал любов към Бог и ще си останал непоколебим в свидетелството си.

Всяка стъпка от делото, което Бог извършва върху хората, външно изглежда като взаимодействие между хората, сякаш е породена от човешка подредба или от човешко смущение. Но зад всяка стъпка от делото и всичко, което се случва, стои облог, направен от Сатана пред Бог, и това изисква хората да останат непоколебими в свидетелството си за Бог. Например, когато Йов бе подложен на изпитание: зад кулисите Сатана направи облог с Бог и това, с което се сблъска Йов, бяха действията и смущенията на хората. Зад всяка стъпка от делото, което Бог върши върху вас, стои облогът на Сатана с Бог — зад това се крие битка. Например, ако си предубеден към братята и сестрите си, ще има думи, които искаш да кажеш — думи, които чувстваш, че са неприятни за Бог, но ако не ги кажеш, ще изпиташ вътрешно притеснение и в този момент ще започне битка вътре в теб: „Да говоря ли, или да не говоря?“. Това е битката. Така при всичко, с което се сблъскваш, се води битка. Когато вътре в теб се води битка, Бог върши делото Си върху теб чрез твоето действително сътрудничество и действителното ти страдание, и накрая вътрешно ще можеш да се избавиш от това, и гневът ти ще угасне по естествен начин. Това също е резултат от твоето сътрудничество с Бог. Всичко, което хората правят, изисква определено количество от кръвта на сърцето им. Без истинско страдание те не могат да удовлетворят Бог; те дори не се доближават до това да удовлетворят Бог и само бълват празни лозунги! Могат ли тези празни лозунги да удовлетворят Бог? Когато Бог и Сатана се сражават в духовния свят, как трябва да удовлетвориш Бог и как да останеш непоколебим в свидетелството си за Него? Трябва да знаеш, че всяко нещо, което ти се случва, е голямо изпитание и е момент, в който Бог има нужда да свидетелстваш. Макар че отстрани когато тези неща се случват, може да изглеждат незначителни, но те показват дали обичаш Бог, или не. Ако Го обичаш, ще можеш да останеш непоколебим в свидетелството си за Него, а ако не си практикувал любов към Бог, това показва, че не си човек, който прилага истината на практика, че си без истината и без живот, че си плява! Във всичко, което се случва на хората, Бог има нужда да останат непоколебими в свидетелството си за Него. Въпреки че в момента не ти се случва нищо съществено и не даваш монументално свидетелство, всички подробности от ежедневието ти са свързани със свидетелство за Бог. Ако успееш да спечелиш възхищението на братята и сестрите си, на членовете на семейството си и на всички около теб, ако един ден невярващите дойдат и се възхитят на всичко, което правиш, и видят, че всичко, което Бог прави, е прекрасно, то това ще бъде твоето свидетелство. Въпреки че ти липсва проницателност и заложбите ти са незначителни, чрез усъвършенстването ти от Бог си способен да Го удовлетвориш и да проявиш внимание към Неговите намерения, като покажеш на останалите какво велико дело е извършил Той върху хора с най-незначителни заложби. Когато хората опознаят Бог и станат победители пред Сатана, когато са предани на Бог в голяма степен, никой няма да има повече непоколебимост от тази група хора и това е най-голямото свидетелство. Въпреки че не си способен да вършиш велики дела, ти си в състояние да удовлетвориш Бог. Другите не могат да се избавят от представите си, но ти можеш; други не могат да свидетелстват за Бог по време на действителните си преживявания, но ти можеш да използваш действителния си духовен ръст и действия, за да се отплатиш за Божията любов и да дадеш гръмко свидетелство за Него. Само това се счита за действителна любов към Бог. Ако не си способен на това, не свидетелстваш нито сред роднините си, нито сред братята и сестрите си, нито пред хората по света. И ако не можеш да свидетелстваш пред Сатана, Сатана ще ти се присмее, ще се отнася към теб като към шега, като към играчка и често ще те прави на глупак и ще обърка ума ти. В бъдеще може да те връхлетят големи изпитания, но днес, ако обичаш Бог с истинско сърце и ако независимо от това колко големи са предстоящите изпитания, независимо от това какво се случва с теб, ти си способен да останеш непоколебим в свидетелството си и си способен да удовлетвориш Бог, тогава твоето сърце ще се утеши и ти няма да се страхуваш, независимо колко големи изпитания ще срещнеш в бъдеще. Не можете да видите какво ще се случи в бъдеще; можете единствено да удовлетворите Бог в днешните обстоятелства. Вие сте неспособни да извършите каквото и да е велико дело — трябва да се съсредоточите върху удовлетворяването на Бог, като преживявате Неговите слова в реалния живот, и трябва да дадете силно и гръмко свидетелство, с което да посрамите Сатана. Въпреки че плътта ти няма да е удовлетворена и ще е страдала, ти ще си удовлетворил Бог и ще си посрамил Сатана. Ако винаги практикуваш по този начин, Бог ще открие път пред теб. Когато един ден дойде голямо изпитание, други ще паднат, а ти все още ще можеш да останеш непоколебим. Заради цената, която си платил, Бог ще те защити, за да можеш да останеш непоколебим и да не паднеш. Ако обикновено си в състояние да прилагаш истината на практика и да удовлетворяваш Бог с истински боголюбиво сърце, тогава Бог със сигурност ще те защити по време на бъдещи изпитания. Макар да си глупав, с малък духовен ръст и с незначителни заложби, Бог няма да бъде предубеден спрямо теб. Зависи от това дали намеренията ти са правилни. Да предположим, че днес си способен да удовлетвориш Бог, с това, че си взискателен дори към дребните подробности и удовлетворяваш Бог във всичко, имаш истински боголюбиво сърце, отдаваш истинското си сърце на Бог и въпреки че има някои неща, които не можеш да видиш ясно, можеш да дойдеш пред Бог, за да поправиш намеренията си, да търсиш Божиите намерения и да правиш всичко, за да удовлетвориш Бог. И макар че твоите братя и сестри може да те отхвърлят, сърцето ти удовлетворява Бог и ти не ламтиш за удоволствията на плътта. Ако винаги практикуваш по този начин, ще бъдеш защитен, когато те сполетят големи изпитания.

Към какво вътрешно състояние на хората са насочени изпитанията? Те са насочени към непокорния нрав у хората, който им пречи да удовлетворяват Бог. В хората има много примеси и много лицемерие и затова Бог подлага хората на изпитания, за да ги пречисти. Но ако днес си в състояние да удовлетвориш Бог, бъдещите изпитания ще бъдат усъвършенстване за теб. Ако днес не си в състояние да удовлетвориш Бог, то бъдещите изпитания ще те изкушат, несъзнателно ще паднеш и тогава нищо няма да зависи от теб, защото няма да си в крак с Божието дело и няма да притежаваш реален духовен ръст. И така, ако искаш да си способен да останеш непоколебим в бъдеще, да удовлетвориш по-добре Бог и да Го следваш до самия край, днес трябва да изградиш здрава основа. Трябва да удовлетвориш Бог, като във всичко прилагаш истината на практика и проявяваш внимание към Неговите намерения. Ако винаги практикуваш по този начин, у теб ще има основа и Бог ще вдъхнови в теб сърце, което Го обича, и ще ти даде вяра. Един ден, когато наистина те споходи изпитание, може да страдаш от известна болка, да се разстроиш до определена степен и да изпиташ съкрушителна скръб, сякаш си умрял, но боголюбивото ти сърце няма да се промени, а ще стане още по-дълбоко. Такива са Божиите благословии. Ако си способен да приемеш с покорно сърце всичко, което Бог казва и прави днес, със сигурност ще бъдеш благословен от Бог и така ще бъдеш човек, който наследява Неговите благословии и обещания. Ако днес не практикуваш, когато един ден те споходят изпитания, ще останеш без вяра или любящо сърце и тогава изпитанието ще се превърне в изкушение; ще попаднеш сред изкушенията на Сатана и няма да има начин да избягаш. Днес може да си способен да оставаш непоколебим, когато се изправиш пред малко изпитание, но няма непременно да си способен да останеш непоколебим, когато един ден се изправиш пред голямо изпитание. Някои хора са доста доволни от себе си и мислят, че няма как да бъдат по-добри. Ако в такива моменти не се задълбочиш, а останеш самодоволен, то ще бъдеш в опасност. Днес, когато Бог не върши делото на по-големите изпитания, изглежда, че се справяш добре във всички отношения, но когато Бог те изпита, ще откриеш, че ти липсва твърде много, защото духовният ти ръст е твърде малък и не си способен да устояваш на големи изпитания. Ако останеш такъв, какъвто си, и си доволен да спреш да напредваш, тогава, когато дойдат изпитанията, ще паднеш. Често трябва да се вглеждате в това колко малък е вашият духовен ръст; само по този начин ще постигнете напредък. Ако едва по време на изпитанията видиш, че ръстът ти е толкова малък, че волята ти е толкова слаба, че твърде малко у теб е истинско и че не си на нужната висота за Божиите намерения — ако едва тогава осъзнаеш тези неща, ще бъде твърде късно.

Ако не познаваш Божия нрав, неизбежно ще паднеш по време на изпитанията, защото не знаеш как Бог усъвършенства хората, с какви средства Той ги усъвършенства, и когато те сполетят Божиите изпитания и те не съответстват на твоите представи, няма да успееш да останеш непоколебим. Истинската Божия любов е целият Му нрав и когато целият Божи нрав е разкрит на хората, какво носи това на тяхната плът? Когато праведният Божи нрав е разкрит на хората, плътта им неминуемо ще изстрада много болка. Ако не изстрадаш тази болка, не можеш да бъдеш усъвършенстван от Бог, нито ще можеш да отдадеш истинска любов на Бог. Ако Бог те усъвършенства, Той трябва да разкрие целия Си нрав пред теб. От момента на сътворението до днес Бог никога не е разкривал целия Си нрав пред човека, но през сетните дни Той го разкрива пред тази група от хора, които е предопределил и избрал, и като усъвършенства хората, Той разкрива Своя нрав, чрез което Той прави пълноценни една група хора. Такава е истинската Божия любов към хората. За да изпитат истинската Божия любов, хората трябва да понесат изключителна болка и да платят висока цена. Едва тогава хората в крайна сметка могат да бъдат придобити от Бог и най-после ще могат да Му отвърнат с истинската си любов и само тогава Божието сърце ще бъде удовлетворено. Ако хората искат да бъдат доведени до съвършенство от Бог и ако искат да следват Неговата воля и напълно да принесат истинската си любов на Бог, те трябва да преживеят много болка и много мъчения от своите обстоятелства и така да бъдат подложени на мъчително страдание, подобно на това да бъдат доведени до прага на смъртта, което в крайна сметка ги принуждава да отдадат истинското си сърце обратно на Бог. Дали някой наистина обича Бог, се разкрива по време на страдание и облагородяване. Божието пречистване на любовта на хората също се постига само чрез страдание и облагородяване.