Днес, като се стремите да обичате и познавате Бог, от една страна трябва да понесете трудности и облагородяване, а от друга трябва да платите определена цена. Никой урок не е по-задълбочен от урока за любовта към Бог и може да се каже, че урокът, който хората научават от вярата през целия си живот, е как да обичат Бог. Тоест, ако вярваш в Бог, трябва да обичаш Бог. Ако само вярваш в Бог, но не Го обичаш, не си постигнал познанието за Бог и никога не си обичал Бог с истинска любов, която идва от вътрешността на сърцето ти, тогава твоята вяра в Бог е напразна; ако в своята вяра в Бог не обичаш Бог, тогава живееш напразно и целият ти живот е най-низкият от всички животи. Ако през целия си живот никога не си обичал или удовлетворявал Бог, тогава какъв е смисълът да живееш? И какъв е смисълът от твоята вяра в Бог? Не е ли това загуба на усилия? Това означава, че ако хората искат да вярват в Бог и да Го обичат, те трябва да платят определена цена. Вместо да се опитват да дават външен израз на своите действия по определен начин, те трябва да търсят истинско прозрение в дълбините на сърцата си. Ако пееш и танцуваш с ентусиазъм, но не си способен да приложиш истината на практика, може ли да се каже, че обичаш Бог? Да обичаш Бог изисква да търсиш Божиите намерения във всичко, да изследваш дълбоко в себе си, когато нещо ти се случи, да се опиташ да разбереш Божиите намерения и да се опиташ да видиш какви са Божиите намерения по тези въпроси, какво иска Той да постигнеш и как трябва да проявиш внимание към Неговите намерения. Например: случва се нещо, което изисква от теб да понесеш трудност, и тогава трябва да разбереш какви са Божиите намерения и как трябва да проявиш внимание към Неговите намерения. Не трябва да удовлетворяваш себе си. Първо остави себе си настрана. Нищо не е по-жалко от плътта. Трябва да се стремиш да удовлетвориш Бог и да изпълниш дълга си. С такива мисли Бог ще ти донесе особено просветление по този въпрос и сърцето ти ще намери утеха. Независимо дали е голямо или малко, когато ти се случи нещо, първо трябва да оставиш себе си настрана и да гледаш на плътта като на най-незначителното нещо от всичко. Колкото повече задоволяваш плътта, толкова повече свобода отнема тя; ако я задоволиш този път, следващия път тя ще поиска повече. Докато това продължава, хората ще обичат плътта все повече. Плътта винаги има екстравагантни желания; тя винаги иска да я задоволиш и да ѝ угодиш вътрешно, независимо дали става дума за нещата, които ядеш или носиш, или за това да загубиш самообладание, или да се поддадеш на собствените си слабости и мързел… Колкото повече задоволяваш плътта, толкова по-големи стават нейните желания и толкова по-развратена става плътта, докато се стигне дотам, че плътта на хората да таи още по-дълбоки представи, да се бунтува срещу Бог, да се превъзнася и да се съмнява в Божието дело. Колкото повече задоволяваш плътта, толкова по-големи са нейните слабости; винаги ще си мислиш, че никой не съчувства на слабостите ти, винаги ще вярваш, че Бог е отишъл твърде далеч и ще казваш: „Как може Бог да е толкова суров? Защо не дава мира на хората?“. Когато хората задоволяват плътта и я ценят твърде много, тогава те се погубват. Ако обичаш Бог предано, а не задоволяваш плътта си, ще видиш, че всичко, което Бог прави, е толкова правилно и толкова добро и че проклятието Му за твоето непокорство и съдът Му за липсата на праведност у теб, са оправдани. Ще има моменти, в които Бог ще те порицава и дисциплинира, ще създава среда, която те калява, като те принуждава да се изправиш пред Него, и ти винаги ще чувстваш, че това, което Бог прави, е прекрасно. Ще почувстваш, че болката не е толкова много и че Бог е толкова прекрасен. Ако угаждаш на слабостите на плътта и твърдиш, че Бог отива твърде далеч, тогава винаги ще изпитваш болка и винаги ще бъдеш потиснат, а цялото Божие дело ще бъде неясно за теб и ще ти се струва, че Бог изобщо не е съпричастен към човешката слабост и не осъзнава трудностите на човека. И така винаги ще се чувстваш нещастен и самотен, сякаш си претърпял голяма несправедливост, и тогава ще започнеш да се оплакваш. Колкото повече угаждаш на слабостите на плътта по този начин, толкова повече ще имаш усещането, че Бог отива твърде далеч, докато не стане толкова лошо, че да отречеш Божието дело, да започнеш да се противопоставяш на Бог и да се изпълниш с непокорство. Затова трябва да въстанеш срещу плътта, а не да ѝ угаждаш: „Съпругът (съпругата) ми, децата, перспективите, бракът, семейството — нищо от това не е от значение! Само Бог е в сърцето ми и трябва да дам всичко от себе си, за да удовлетворя Бог, а не да задоволя плътта“. Трябва да имаш тази решителност. Ако винаги притежаваш такава решителност, когато приложиш истината на практика и оставиш себе си настрана, ще можеш да го направиш с минимални усилия. Казват, че имало навремето селянин, който видял напълно неподвижна змия на пътя. Селянинът я вдигнал и я притиснал до гърдите си, но тя, след като се съживила, го ухапала смъртоносно. Плътта на човека е като змията: нейната същност е да навреди на живота и когато постигне своето напълно, животът ти става загубен. Плътта принадлежи на Сатана. У нея има екстравагантни желания, тя мисли само за себе си, иска да се отдава на удобство и да се наслаждава на спокойствие, като тъне в леност и безделие, и след като я задоволиш до известна степен, в крайна сметка ще бъдеш погълнат от нея. Тоест, ако я задоволиш този път, следващия път ще поиска повече. Тя винаги има екстравагантни желания и нови изисквания и се възползва от това, че ѝ угаждаш, за да те накара да я обгрижваш още повече и да живееш сред нейните удобства и ако не я преодолееш, в крайна сметка ще се погубиш. Дали ще можеш да получиш живот пред Бог и как ще свършиш накрая зависи от това как се противопоставяш на плътта. Бог те е спасил, избрал и предопределил, но ако днес не си склонен да Го удовлетвориш, не искаш да приложиш истината на практика, не искаш да въстанеш срещу собствената си плът с истински боголюбиво сърце, в крайна сметка ще се погубиш и така ще изпиташ изключителна болка. Ако винаги угаждаш на плътта, Сатана постепенно ще те погълне и ще те остави без живот или без допир до Духа, докато дойде ден, в който ще си съвсем тъмен отвътре. Когато живееш в мрак, ще си в плен на Сатана, Бог вече няма да е в сърцето ти и тогава ще отречеш съществуването на Бог и ще Го изоставиш. Затова, ако хората искат да обичат Бог, те трябва да платят цената на болката и да понесат страданието. Няма нужда от външно усърдие и страдание, от повече четене и повече суетене; вместо това те трябва да оставят настрана нещата, които са вътре в тях: екстравагантните мисли, личните интереси и собствените си съображения, представи и цели. Такова е Божието намерение.

Това, че Бог кастри външния нрав на хората, също е част от Неговото дело. Той кастри външната, ненормална човешка природа или с техния начин на живот и навици, техните маниери и обичаи, както и с техните външни практики и тяхната страст. Но когато Той иска от хората да приложат истината на практика и да променят нравите си, това, което най-вече кастри, са техните намерения и представи. Да се кастри само външният ти нрав не е трудно; това е все едно от теб да се иска да не ядеш нещата, които обичаш, а това е лесно. Не е лесно обаче да се откажеш от това, което засяга съкровените ти представи. Това изисква хората да въстанат срещу плътта, да платят определена цена и да страдат пред Бог. Това е особено приложимо за намеренията на хората. Хората таят много неправилни намерения, откакто започнаха да вярват в Бог. Когато не прилагаш истината на практика, смяташ, че всичките ти намерения са правилни, но когато ти се случи нещо, ще видиш, че имаш много неправилни намерения. Така, когато Бог усъвършенства хората, Той ги кара да осъзнаят, че в тях има много представи, които препятстват познанието им за Бог. Когато осъзнаеш, че намеренията ти са погрешни, ако си в състояние да спреш да практикуваш според представите и намеренията си и ако си в състояние да свидетелстваш за Бог и да останеш непоколебим в позицията си за всичко, което ти се случва, това доказва, че си въстанал срещу плътта. Когато въстанеш срещу плътта, неизбежно ще се стигне до битка вътре в теб. Сатана ще се опита да накара хората да го следват, ще се опита да ги накара да следват приумиците на плътта и да отстояват интересите на плътта, но Божиите слова ще просветят и озарят хората отвътре и тогава зависи от теб дали ще следваш Бог, или ще следваш Сатана. Бог иска от хората да приложат истината на практика, най-вече за да кастри нещата, които са вътре в тях, да кастри мислите и представите, които не са в съгласие с Божиите намерения. Светият Дух докосва сърцата на хората и ги просветлява и озарява. Така че зад всичко, което се случва, се крие битка: всеки път, когато хората прилагат истината на практика или прилагат любовта към Бог на практика, се води голяма битка и макар че всичко може да изглежда наред с плътта им, в дълбините на сърцата им всъщност ще се води битка на живот и смърт — и едва след тази напрегната битка, след много размишления, може да се реши дали ще има победа, или поражение. Човек не знае дали да се смее, или да плаче. Тъй като много от намеренията на хората са погрешни или защото голяма част от Божието дело е в противоречие с техните представи, когато хората прилагат истината на практика, зад кулисите се води голяма битка. След като приложат тази истина на практика, зад кулисите, хората ще са пролели безброй сълзи от тъга, преди най-накрая да решат да удовлетворят Бог. Заради тази битка хората понасят страдания и се облагородяват; това е истинско страдание. Когато битката те връхлети, ако си способен предано да заемеш страната на Бог, ще можеш да удовлетвориш Бог. Докато практикува истината, човек неизбежно ще страда вътрешно; ако при прилагането на истината на практика всичко в хората беше правилно, тогава нямаше да е необходимо да бъдат усъвършенствани от Бог, нямаше да има битка и те нямаше да страдат. Тъй като у хората има много неща, които не са годни за използване от Бог, и тъй като у тях има много от непокорния нрав на плътта, хората трябва да научат по-задълбочено урока за въставането срещу плътта. Така Бог нарича страданието, което Той поиска от човека да понесе заедно с Него. Когато се сблъскаш с трудности, побързай да се помолиш на Бог: „О, Боже! Искам да Те удовлетворя, искам да изтърпя последното страдание, за да удовлетворя Твоето сърце, и колкото и големи да са неуспехите, които ме сполитат, пак трябва да Те удовлетворя. Дори ако трябва да се откажа от целия си живот, пак трябва да Те удовлетворя!“. С тази решителност, когато се молиш така, ще можеш да останеш непоколебим в свидетелството си. Всеки път, когато прилагат истината на практика, всеки път, когато се облагородяват, всеки път, когато са подложени на изпитания, и всеки път, когато ги застигне Божието дело, хората трябва да понасят изключителна болка. Всичко това е изпитание за хората и затова във всеки от тях се води битка. Това е действителната цена, която плащат. Четенето на повече от Божиите слова и по-голямото суетене са част от тази цена. Това е, което хората трябва да правят, това е техен дълг и отговорност, които трябва да изпълнят, но хората трябва да оставят настрана онова в себе си, което е необходимо да бъде оставено настрана. Ако не го направиш, колкото и голямо да е външното ти страдание, колкото и да се суетиш, всичко ще бъде напразно! Тоест, само промените в теб могат да определят дали твоето външно страдание има стойност. Когато вътрешния ти нрав се е променил и когато си приложил истината на практика, тогава всички твои външни страдания ще получат Божието одобрение; ако не е настъпила промяна във вътрешния ти нрав, тогава без значение колко страдания понасяш или колко се суетиш привидно, няма да получиш одобрение от Бог, а страданието, което не е потвърдено от Бог, е напразно. Така че дали цената, която си платил, е одобрена от Бог, се определя от това дали в теб е настъпила промяна и от това дали прилагаш истината на практика и дали въставаш срещу собствените си намерения и представи, за да постигнеш удовлетворение на Божиите намерения, познаване на Бог и вярност към Бог. Колкото и да се суетиш, ако никога не си умеел да въстанеш срещу собствените си намерения, а само търсиш външни действия и пламенност и никога не обръщаш внимание на живота си, тогава страданието ти ще е било напразно. Ако в дадена среда има нещо, което искаш да кажеш, но вътрешно усещаш, че не е правилно да го кажеш, че не е от полза за твоите братя и сестри да го кажеш и че може да ги нарани, тогава няма да го кажеш, а ще предпочетеш да се измъчваш вътрешно, защото тези думи не могат да удовлетворят Божиите намерения. Тогава вътре в теб ще се води битка, но ти ще си готов да страдаш и да се откажеш от това, което обичаш. Ще бъдеш готов да понесеш това изпитание, за да удовлетвориш Бог, и въпреки че вътрешно ще изпитваш болка, няма да се поддадеш на плътта и Божието сърце ще бъде удовлетворено, а така и ти вътрешно ще бъдеш утешен. Това е истинското заплащане на цена и е цената, желана от Бог. Ако практикуваш по този начин, Бог непременно ще те благослови; ако не успееш да постигнеш това, тогава колкото и да разбираш или колкото и добре да можеш да говориш, всичко това ще бъде напразно! Ако по пътя към любовта към Бог си способен да заемеш страната на Бог, когато Той се сражава със Сатана, и не се върнеш при Сатана, тогава ще си постигнал любовта към Бог и ще си останал непоколебим в свидетелството си.

Всяка стъпка от работата, която Бог върши в хората, външно изглежда като взаимодействие между хората, сякаш е породено от човешка подредба или от човешки смущения. Но зад кулисите всяка стъпка от работата и всичко, което се случва, е облог, направен от Сатана пред Бог, и изисква хората да останат непоколебими в свидетелството си за Бог. Да вземем, например, когато Йов беше подложен на изпитание: зад кулисите Сатана направи облог с Бог и това, което се случи с Йов, беше дело на хората и тяхното смущение. Зад всяка стъпка от работата, която Бог върши във вас, стои облогът на Сатана с Бог — зад всичко това се крие битка. Например, ако си предубеден към братята и сестрите си, ще има думи, които искаш да кажеш — думи, които усещаш, че може да са неприятни за Бог, но ако не ги кажеш, ще изпиташ вътрешно притеснение и в този момент ще започне битка вътре в теб: „Да говоря ли, или да не говоря?“. Това е битката. Така във всичко, с което се сблъскваш, има битка, а когато битката е вътре в теб, благодарение на твоето действително съдействие и действително страдание Бог работи в теб. В крайна сметка успяваш да оставиш въпроса настрана в себе си и гневът естествено угасва. Такъв е резултатът от твоето съдействие на Бог. Всичко, което хората правят, изисква от тях да платят определена цена в своите усилия. Без истинско страдание те не могат да удовлетворят Бог; те дори не се доближават до това да удовлетворят Бог и само бълват празни лозунги! Могат ли тези празни лозунги да удовлетворят Бог? Когато Бог и Сатана се сражават в духовната сфера, как трябва да удовлетвориш Бог и как да останеш непоколебим в свидетелството си за Него? Трябва да знаеш, че всяко нещо, което ти се случва, е голямо изпитание и е момент, в който Бог има нужда да свидетелстваш. Макар че отстрани, когато се случват, тези неща може да изглеждат маловажни, те показват дали обичаш Бог, или не. Ако го обичаш, ще можеш да останеш непоколебим в свидетелството си за Него, а ако не си приложил на практика любовта си към Него, това показва, че не си човек, който прилага истината на практика, че си без истината и без живот, че си плява! Всичко, което се случва на хората, се случва, когато Бог има нужда да останат непоколебими в свидетелството си за Него. Въпреки че в момента не ти се случва нищо съществено и не даваш силно свидетелство, всеки детайл от ежедневието ти е въпрос на свидетелство за Бог. Ако успееш да спечелиш възхищението на братята и сестрите си, на членовете на семейството си и на всички около теб; ако един ден невярващите дойдат и се възхитят на всичко, което правиш, и видят, че всичко, което Бог прави, е прекрасно, тогава ще си свидетелствал. Въпреки че ти липсва проницателност и заложбите ти са незначителни, чрез усъвършенстването ти от Бог си способен да Го удовлетвориш и да проявиш внимание към Неговите намерения, като покажеш на останалите какво велико дело е извършил Той в хора с най-незначителни заложби. Когато хората опознаят Бог и излязат победители пред Сатана, когато са предани на Бог в голяма степен, никой няма да има по-силен характер от тази група хора и това е най-голямото свидетелство. Въпреки че не си способен да вършиш велики дела, ти си в състояние да удовлетвориш Бог. Други не могат да оставят настрана желанията си, но ти можеш; други не могат да свидетелстват за Бог по време на действителните си преживявания, но ти можеш да използваш действителния си духовен ръст и действия, за да се отплатиш за Божията любов и да дадеш силно свидетелство за Него. Само това се счита за истинска любов към Бог. Ако не си способен на това, не свидетелстваш нито сред роднините си, нито сред братята и сестрите си, нито пред хората по света. И ако не можеш да свидетелстваш пред Сатана, Сатана ще ти се присмее, ще се отнася към теб като към шега, като към играчка, често ще те прави на глупак и ще те докара до лудост. В бъдеще може да те сполетят големи изпитания, но днес, ако обичаш Бог с предано сърце и ако независимо от това колко големи са предстоящите изпитания, независимо от това какво се случва с теб, ти си способен да останеш непоколебим в свидетелството си и си способен да удовлетвориш Бог, тогава твоето сърце ще се утеши и ти няма да се страхуваш, независимо колко големи изпитания ще срещнеш в бъдеще. Не можете да видите какво ще се случи в бъдеще; можете единствено да удовлетворите Бог в днешните обстоятелства. Вие сте неспособни да извършите каквото и да е велико дело и трябва да се съсредоточите върху удовлетворяването на Бог, като преживеете Неговите слова в реалния живот и дадете силно и гръмко свидетелство, което да посрами Сатана. Въпреки че плътта ти ще остане неудовлетворена и ще е страдала, ти ще си удовлетворил Бог и ще си посрамил Сатана. Ако винаги практикуваш по този начин, Бог ще открие път пред теб. Когато един ден дойде голямо изпитание, други ще паднат, а ти все още ще можеш да останеш непоколебим. Заради цената, която си платил, Бог ще те защити, за да можеш да останеш непоколебим и да не паднеш. Ако обикновено си в състояние да прилагаш истината на практика и да удовлетворяваш Бог с истински боголюбиво сърце, тогава Бог със сигурност ще те защити по време на бъдещи изпитания. Дори и да си глупав, нищожен на ръст и с незначителни заложби, Бог няма да се разграничи от теб. Зависи от това дали намеренията ти са правилни. Днес си способен да удовлетвориш Бог, в което си внимателен до най-малкия детайл, удовлетворяваш Бог във всичко, имаш истински боголюбиво сърце, отдаваш преданото си сърце на Бог и въпреки че има някои неща, които не можеш да разбереш, можеш да дойдеш пред Бог, за да поправиш целите си, да търсиш Божиите намерения и да правиш всичко необходимо, за да удовлетвориш Бог. Възможно е твоите братя и сестри да те изоставят, но сърцето ти ще удовлетворява Бог и няма да ламтиш за удоволствията на плътта. Ако винаги практикуваш по този начин, ще бъдеш защитен, когато те сполетят големи изпитания.

Към какво вътрешно състояние на хората са насочени изпитанията? Те са насочени към непокорния нрав на хората, който не е в състояние да удовлетвори Бог. У хората има много нечисти неща и много лицемерие и затова Бог подлага хората на изпитания, за да ги пречисти. Но ако днес си в състояние да удовлетвориш Бог, бъдещите изпитания ще бъдат усъвършенстване за теб. Ако днес не си в състояние да удовлетвориш Бог, бъдещите изпитания ще те изкушат, неволно ще паднеш и тогава няма да можеш да си помогнеш, защото не можеш да следваш Божието дело и не притежаваш истински духовен ръст. И така, ако искаш да си способен да останеш непоколебим в бъдеще, да удовлетвориш по-добре Бог и да Го следваш до самия край, днес трябва да изградиш здрава основа. Трябва да удовлетвориш Бог, като във всичко прилагаш истината на практика и проявяваш внимание към Неговите намерения. Ако винаги практикуваш по този начин, у теб ще има основа и Бог ще вдъхнови в теб сърце, което Го обича, и ще ти даде вяра. Един ден, когато наистина те сполети изпитание, може да изпиташ болка и тъга до известна степен и да изпиташ съкрушителна скръб, сякаш си умрял, но боголюбивото ти сърце няма да се промени, а ще стане още по-силна. Такива са Божиите благословии. Ако си способен да приемеш с покорно сърце всичко, което Бог казва и прави днес, със сигурност ще бъдеш благословен от Бог и така ще бъдеш някой, който е благословен от Бог и получава Неговото обещание. Ако днес не практикуваш, когато един ден те сполетят изпитания, ще останеш без вяра или любящо сърце и тогава изпитанието ще се превърне в изкушение; ще попаднеш сред изкушенията на Сатана и няма да имаш възможност за избавление. Днес може да си непоколебим, когато те сполети малко изпитание, но това не означава, че непременно ще можеш да останеш непоколебим, когато един ден те сполети голямо изпитание. Някои хора са самонадеяни и мислят, че вече са почти съвършени. Ако в такива моменти не се задълбочиш, а останеш самодоволен, ще бъдеш в опасност. Днес Бог не изпълнява дела с по-големи изпитания и всичко изглежда наред, но когато Бог те подложи на изпитание, ще откриеш, че си твърде слаб, защото духовният ти ръст е твърде малък и не си способен да издържиш на големи изпитания. Ако останеш такъв, какъвто си, и ако си в състояние на инертност, когато дойдат изпитанията, ще паднеш. Често трябва да се вглеждате в това колко малък е вашият духовен ръст; само по този начин ще постигнете напредък. Ако едва по време на изпитанията видиш, че ръстът ти е толкова малък, че волята ти е толкова слаба, че твърде малко у теб е истинско и че не си подходящ за Божиите намерения — ако едва тогава осъзнаеш тези неща, ще бъде твърде късно.

Ако не познаваш Божия нрав, неизбежно ще паднеш по време на изпитанията, защото не знаеш как Бог усъвършенства хората, с какви средства Той ги усъвършенства, и когато те сполетят Божиите изпитания и те не съответстват на твоите представи, няма да успееш да останеш непоколебим. Истинската Божия любов е целият Му нрав и когато целият Божи нрав се проявява пред хората, какво носи това на твоята плът? Когато праведният Божи нрав се покаже на хората, плътта им неминуемо ще понесе много болка. Ако не изстрадаш тази болка, не можеш да бъдеш усъвършенстван от Бог, нито ще можеш да отдадеш истинска любов на Бог. Ако Бог те усъвършенства, Той непременно ще разкрие целия Си нрав пред теб. От момента на сътворението до днес Бог никога не е показвал целия Си нрав пред човека, но през сетните дни Той го разкрива пред тази група от хора, които е предопределил и избрал, и като усъвършенства хората, Той разкрива Своя нрав, чрез което Той прави пълноценна една група хора. Такава е истинската Божия любов към хората. За да изпитат истинската Божия любов, хората трябва да понесат изключителна болка и да платят висока цена. Едва след това те ще бъдат придобити от Бог и ще могат да Му отвърнат с истинската си любов и само тогава Божието сърце ще бъде удовлетворено. Ако хората искат да бъдат усъвършенствани от Бог и ако искат да следват Неговата воля и напълно да отдадат истинската си любов на Бог, те трябва да изпитат много страдания и много мъчения в своето положение, да понесат болка, по-страшна от смъртта. В крайна сметка те ще бъдат принудени да отдадат обратно истинското си сърце на Бог. Дали някой наистина обича Бог, се разкрива по време на трудности и облагородяване. Бог пречиства любовта на хората, а това също се постига само в условията на трудности и облагородяване.