Доколко обичаш Бог днес? И доколко знаеш за всичко, което Бог е направил в теб? Това са нещата, които трябва да научиш. Когато Бог пристига на земята, всичко, което Той е направил в човека и е позволил на човек да види, има за цел човек да Го обикне и опознае истински. Такъв човек е в състояние да страда за Бог и е успял да стигне дотук от една страна поради Божията любов, а от друга — поради Божието спасение; нещо повече, именно заради съда и делото на наказанието Бог е извършил това в човека. Ако нямате съд, наказание и изпитания от Бог, и ако Бог не ви е накарал да страдате, тогава, честно казано, не обичате Бог истински. Колкото по-голямо е Божието дело в човека и колкото по-голямо е човешкото страдание, толкова по-очевидно е колко изпълнено със смисъл е Божието дело и толкова повече човешкото сърце е способно да обича Бог истински. Как се научаваш да обичаш Бог? Без мъчения и облагородяване, без болезнени изпитания — и ако при това всичко, което Бог е дал на човека, е благодат, любов и милост — ще успееш ли да достигнеш до точката на истинска любов към Бог? От една страна по време на Божиите изпитания човек разбира недостатъците си и вижда, че е нищожен, жалък и низък, че няма нищо и е нищо; от друга страна по време на Своите изпитания Бог създава различни обкръжения за човека, които го правят по-способен да преживее обичливостта на Бог. Въпреки че болката е голяма и понякога непреодолима — дори достигаща нивото на съкрушителна скръб — след като я е изпитал, човек вижда колко прекрасно е Божието дело в него и само на тази основа в човека се ражда истинската любов към Бог. Днес човекът вижда, че само с благодатта, любовта и милостта на Бог той не е в състояние истински да опознае себе си, а още по-малко е в състояние да опознае същността на човека. Само чрез облагородяването и съда на Бог и в самия процес на облагородяване човек може да разбере недостатъците си и да осъзнае, че няма нищо. По този начин любовта на човека към Бог се изгражда на основата на облагородяването и съда на Бог. Ако се радваш само на Божията благодат, имаш спокоен семеен живот или материални благословения, тогава не си спечелил Бог и вярата ти в Него не може да се счита за успешна. Бог вече е извършил един етап от делото на благодатта в плътта и е дал материални благословения на човека, но човек не може да стане съвършен само с благодат, любов и милост. В преживяванията си човек се натъква на известна част от Божията любов и вижда Божията любов и милост, но след като ги е преживял за определен период от време разбира, че Божията благодат, любов и милост не могат да направят човека съвършен, не могат да разкрият покварата в човека и не могат да освободят човека от покварения му нрав или да усъвършенстват любовта и вярата му. Божието дело на благодат е било дело за определен период и човек не може да разчита на насладата в Божията благодат, за да опознае Бог.

С какви средства се постига Божието усъвършенстване на човека? То се постига чрез праведния Му нрав. Божият нрав се състои главно от праведност, гняв, величие, съд и проклятие и Той усъвършенства човека предимно чрез Своя съд. Някои хора не разбират и питат защо Бог може да направи човека съвършен единствено чрез съд и проклятие. Те казват: „Ако Бог прокълне човека, човекът няма ли да умре? Ако Бог съди човека, човекът няма ли да е осъден? Тогава как може той да бъде усъвършенстван?“. Такива са думите на хората, които не познават Божието дело. Това, което Бог проклина, е непокорството на човека, а това, което Той съди, са греховете на човека. Въпреки че Той говори рязко и безмилостно, Той разкрива всичко, което е вътре в човека, разкривайки чрез тези сурови думи това, което е съществено вътре в човека, но чрез този съд Той дава на човека дълбоко познание за същността на плътта и по този начин човекът се подчинява на Бог. Плътта на човека е греховна и сатанинска, тя е непокорна и е обект на Божието наказание. Следователно, за да може човекът да опознае себе си, трябва да го сполетят думите на Божия съд и да се използва всякакъв вид облагородяване; само тогава Божието дело може да даде резултат.

От думите, изречени от Бог, се вижда, че Той вече е осъдил човешката плът. Тогава дали тези думи не са думи на проклятие? Думите, изречени от Бог, разкриват истинската същност на човека и чрез това откровение той бива съден и когато вижда, че не е способен да удовлетвори Божиите намерения, вътрешно изпитва скръб и угризения; чувства, че е много задължен на Бог и не може да изпълни Божиите намерения. Има моменти, когато Светият Дух те дисциплинира отвътре и това дисциплиниране идва от Божия съд; има моменти, когато Бог те укорява и крие лицето Си от теб, когато не ти обръща никакво внимание и не работи в теб, като безмълвно те наказва, за да те пречисти. Божието дело в човека е предназначено главно да изясни Неговия праведен нрав. Какво свидетелство в крайна сметка дава човекът пред Бог? Човекът свидетелства, че Бог е праведният Бог, че Неговият нрав е правда, гняв, наказание и съд; човекът свидетелства за праведния нрав на Бог. Бог използва Своя съд, за да направи човека съвършен, Той е възлюбил човека и го е спасил — но какво съдържа Неговата любов? Има съд, величие, гняв и проклятие. Въпреки че Бог прокле човека в миналото, Той не го хвърли напълно в бездънната пропаст, а използва това средство, за да пречисти вярата на човека; Той не умъртви човека, а действа, за да направи човека съвършен. Същността на плътта е тази, която е сатанинска — Бог го е казал точно — но фактите, извършени от Бог, не са завършени според словата Му. Той те проклина, за да можеш да Го обикнеш и за да познаеш същността на плътта; Той те наказва, за да те пробуди, за да ти позволи да разбереш недостатъците в теб и да разбереш пълното недостойнство на човека. Така Божиите проклятия, Неговият съд и Неговото величие и гняв — всички те са предназначени да направят човека съвършен. Всичко, което Бог прави днес, и праведният нрав, който Той разкрива във вас — всичко това е предназначено да направи човека съвършен. Такава е Божията любов.

Според традиционните си представи човек смята, че Божията любов е Неговата благодат, милост и съчувствие към човешката слабост. Въпреки че тези неща също са Божията любов, те са твърде едностранчиви и не са основното средство, чрез което Бог усъвършенства човека. Някои хора започват да вярват в Бог заради болест. Тази болест е Божията благодат за теб; без нея ти не би повярвал в Бог, а ако не вярваш в Него, тогава не би стигнал дотук — следователно дори тази благодат е Божията любов. Докато са вярвали в Исус, хората са правили много неща, които не са угодни на Бог, защото не са разбирали истината, и все пак Бог проявява любов и милост и е довел човека дотук; и въпреки че човекът не разбира нищо, Бог му позволява да Го следва и дори е довел човека до днешния ден. Не е ли това Божията любов? Това, което се проявява в Божия нрав, е Божията любов — това е абсолютно вярно! Когато изграждането на църквата достигна своя апогей, Бог извърши етапа на работата на обслужващите и хвърли човека в бездънната пропаст. Всички думи от времето на обслужващите бяха проклятия: проклятията на твоята плът, проклятията на покварения ти сатанински нрав и проклятията на нещата, свързани с теб, които не удовлетворяват Божиите намерения. Работата, извършена от Бог в този етап, беше проява на величие, скоро след което Бог извърши етапа на делото на наказанието и дойде изпитанието на смъртта. В това дело човекът видя гнева, величието, съда и наказанието на Бог, но видя също и Божията благодат, Неговата любов и милост. Всичко, което Бог направи и всичко, което беше проява на Неговия нрав, беше Божията любов към човека и всичко, което Бог направи, беше в състояние да задоволи нуждите на човека. Той го направи, за да усъвършенства човека и да се погрижи за него според духовния му ръст. Ако Бог не беше направил това, човекът нямаше да може да дойде пред Бог и нямаше как да познае истинското лице на Бог. От времето, когато човекът за първи път повярва в Бог, до ден-днешен Бог неизменно се е грижил за човека в съответствие с неговия духовен ръст, така че отвътре човекът постепенно да Го опознае. И едва след като е стигнал до днешния ден, човек осъзнава колко прекрасен е Божият съд. Етапът на делото на служителите беше първата проява на работата на проклятието от времето на сътворението до днес. Човекът беше прокълнат в бездънната пропаст. Ако Бог не беше направил това, днес човекът нямаше да има истинско познание за Бог; само чрез Божието проклятие човекът официално се запозна с Неговия нрав. Човекът беше разкрит чрез изпитанието на обслужващите. Той видя, че неговата лоялност е неприемлива, че духовният му ръст е недостатъчен, че не е в състояние да удовлетвори Божиите намерения и че твърденията му, че постоянно удовлетворява Бог, не са нищо повече от думи. Въпреки че Бог прокле човека в етапа на работата на обслужващите, но сега, като погледнем назад, тази стъпка на Божието дело беше прекрасна: тя се оказа значима повратна точка за човека и предизвика голяма промяна в начина му на живот. Преди времето на обслужващите човекът не е разбирал нищо за стремежа към живот, за това какво означава да вярваш в Бог или за мъдростта на Божието дело, нито пък е разбирал, че Божието дело може да изпита човека. От времето на служителите до днес човекът вижда колко чудно е Божието дело — то е непонятно за човека. Човекът не е в състояние с ума си да си представи как работи Бог и при това вижда колко е незначителен и колко е непокорен. Когато Бог прокле човека, целта беше да постигне резултат и Той не умъртви човека. Въпреки че Той прокле човека, го направи чрез думи и Неговите проклятия всъщност не сполетяха човека, защото това, което Бог прокле, беше непокорството на човека, а словата Му на проклятие бяха изречени, за да усъвършенстват човека. Независимо дали Бог съди човека или го проклина, и двете усъвършенстват човека: и двете са предназначени да направят съвършено онова, което е нечисто в човека. Чрез това средство човекът се облагородяваи онова, което вътрешно му липсва, става съвършено чрез Неговите слова и дело. Всеки етап от Божието дело — било то остри думи или съд, или наказание — усъвършенства човека и е абсолютно уместен. Никога през вековете Бог не е извършвал такова дело; днес Той работи във вас, за да оцените мъдростта Му. Въпреки че сте претърпели някаква вътрешна болка, сърцата ви се чувстват непоколебими и спокойни; вашето благословение е да сте способни да се наслаждавате на този етап от Божието дело. Независимо какво можете да спечелите в бъдеще, всичко, което виждате в Божието дело във вас днес, е любов. Ако човекът не преживее Божия съд и облагородяване, неговите действия и плам винаги ще останат на повърхностно ниво и нравът му ще си остане непроменен завинаги. Това счита ли се за победа за Бог? Днес, въпреки че в човека все още има много арогантност и тщеславие, нравът му е много по-стабилен от преди. Кастренето ти от Бог е предназначено да те спаси и въпреки че може понякога да чувстваш известна болка, ще дойде ден, когато в нрава ти ще настъпи промяна. Тогава ще погледнеш назад и ще видиш колко мъдро е Божието дело и в този момент ще можеш наистина да разбереш Божиите намерения. Днес някои хора казват, че разбират Божиите намерения, но това не е съвсем реалистично. Всъщност те говорят лъжи, защото към момента те още не са разбрали дали Божиите намерения са да спаси човека, или да го прокълне. Може би не можеш да го видиш ясно сега, но ще дойде ден, когато ще видиш, че е настъпило времето, когато Бог придобива слава, и ще видиш колко е смислено да обичаш Бог, за да опознаеш човешкия живот и твоята плът да живее в света на любящия Бог, за да бъде духът ти освободен, животът ти изпълнен с радост и винаги да си близо до Бог и да Го гледаш. Тогава истински ще разбереш колко ценно е Божието дело днес.

Днес повечето хора нямат това знание. Те вярват, че страданието няма стойност, светът ги е изоставил, семейният им живот е проблемен, не са възлюбени от Бог и перспективите им са мрачни. Страданието на някои хора стига до крайност и мислите им се обръщат към смъртта. Това не е истинска любов към Бог; такива хора са страхливци, не са постоянни, а са слаби и безсилни! Бог желае човек да Го обича, но колкото повече човек Го обича, толкова по-големи са страданията му, и колкото повече Го обича, толкова по-големи са изпитанията му. Ако Го обичаш, тогава ще те сполети всякакъв вид страдание, а ако не Го обичаш, тогава вероятно при теб всичко ще върви гладко и всичко около теб ще е спокойно. Когато обичаш Бог, ще почувстваш, че около теб има доста непреодолими неща и тъй като духовният ти ръст е твърде малък, ще бъдеш облагороден; освен това ще си неспособен да удовлетвориш Бог и винаги ще чувстваш, че Божиите намерения са твърде възвишени, че са извън обсега на човека. Поради всичко това ще бъдеш облагороден — тъй като в теб има много слабости и много неща, които не са способни да удовлетворят Божиите намерения, ще бъдеш вътрешно облагороден. И все пак трябва ясно да разберете, че очистването се постига само чрез облагородяване. Затова през тези последни дни трябва да свидетелствате за Бог. Колкото и да е голямо страданието ви, трябва да вървите до самия край и дори до последния си дъх трябва да продължавате да сте верни на Бог и да се оставяте на устроеното от Бог; само това е истинска любов към Бог и само това е силно и отекващо свидетелство. Когато си изкушаван от Сатана, трябва да кажеш: „Сърцето ми принадлежи на Бог и Бог вече ме спечели. Не мога да те удовлетворя — трябва да дам всичко от себе си да удовлетворя Бог“. Колкото повече удовлетворяваш Бог, толкова повече Бог те благославя и толкова по-голяма е силата на любовта ти към Бог; така ще имаш вяра и решителност и ще почувстваш, че нищо не е по-достойно или значимо от живот, прекаран в любов към Бог. Може да се каже, че е достатъчно човек да обича Бог, за да живее без скръб. Въпреки че има моменти, когато плътта ви е слаба и сте сполетени от многобройни реални проблеми, ако в такива периоди наистина разчитате на Бог, то в духа си ще бъдете утешени, ще се почувствате заземени и ще има на какво да разчитате. По този начин ще можеш да преодолееш много обстоятелства и няма да се оплакваш от Бог поради страданието, което те мъчи. Вместо това ще искате да пеете, да танцувате и да се молите, да се събирате и общувате, да мислите за Бог и ще почувствате, че всички хора, проблеми и неща около вас, които са допуснати от Бог, са необходими. Ако не обичаш Бог, всичко, което гледаш, ще ти бъде досадно и нищо няма да е приятно за очите ти; в духа си няма да бъдеш свободен, а потиснат; сърцето ти винаги ще се оплаква от Бог и винаги ще чувстваш, че страдаш от толкова много мъки и че това е толкова несправедливо. Ако не преследваш на всяка цена щастието, а се стремиш да удовлетвориш Бог и да не бъдеш обвинен от Сатана, този стремеж ще ти даде голяма сила да обичаш Бог. Човек е способен да изпълни всичко, което е изречено от Бог, и с всичко, което прави, може да удовлетвори Бог — именно това означава да владееш реалността. Целта да удовлетвориш Бог означава да използваш боголюбивото си сърце, за да приложиш думите Му на практика; независимо от времето — дори когато останалите са безсилни — в теб все още има боголюбиво сърце и ти дълбоко копнееш за Бог и Той ти липсва. Това е истински духовен ръст. Колко точно ще се извисиш зависи от това колко боголюбиво е сърцето ти, от това дали си способен да устояваш, когато си изпитван, дали си слаб, когато те застигне определено обстоятелство и дали можеш да отстояваш позицията си, когато братята и сестрите ти те отхвърлят; тези факти ще покажат какво точно е боголюбивото ти сърце. В голяма част от Божието дело се вижда, че Бог наистина обича човека, въпреки че очите на човешкия дух все още не са напълно отворени и той не е в състояние ясно да види голяма част от Божието дело и Неговите намерения, нито многото прекрасни неща, свързани с Бог; човек има твърде малко истинска любов към Бог. Ти си вярвал в Бог през цялото това време и днес Бог е отрязал всички възможности за бягство. Реално погледнато, нямаш друг избор, освен да поемеш по правилния път, правилната пътека, до която си бил доведен от суровия съд и върховното Божие спасение. Само след като изпита трудности и облагородяване, човек разбира, че Бог е прекрасен. Преживявайки това до днес, може да се каже, че човек е познал част от Божията прелест, но това все още не е достатъчно, защото на човека му липсва толкова много. Той трябва да изпита повече от чудното Божие дело и повече от цялото облагородяване на страданието, отредено от Бог. Само тогава житейският нрав на човека може да се промени.