За живота на Петър

Петър беше Божият модел за подражание за човечеството, светило, известно на всички. Защо някой толкова незабележителен беше издигнат като пример от Бог и възхваляван от следващите поколения? От само себе си се разбира, че това е неотделимо от неговия израз на любов към Бог и решимостта му да Го обича. Що се отнася до това как се проявяваше боголюбивото сърце на Петър и какви бяха всъщност неговите житейски преживявания, трябва да се върнем към Епохата на благодатта, за да разгледаме отново обичаите на времето и какъв е бил Петър през тази епоха.

Петър е роден в обикновено еврейско семейство на земеделци. Родителите му са издържали цялото семейство чрез земеделие и той е бил най-голямото дете, като е имал четирима братя и сестри. Това, разбира се, не е основната част от нашата история; Петър е нашият главен герой. Когато е на пет, родителите му започват да го учат да чете. По това време еврейският народ е доста образован и със значителен напредък в области като селско стопанство, промишленост и търговия. В резултат на социалната си среда и двамата родители на Петър получават висше образование. Въпреки че са от провинцията, те имат добро образование, сравнимо с образованието, което получават студентите днес. Очевидно Петър е бил благословен да се роди в толкова благоприятни социални условия. Умен и бързо усвояващ, той лесно възприема нови идеи. Когато започва да се обучава, той много лесно усвоява уроците. Родителите му се гордеят, че имат такъв интелигентен син, и полагат всички усилия, за да може да посещава училище, с надеждата, че ще може да се отличи и да получи някакъв официален пост в обществото. Без да го осъзнава, Петър започва да се интересува от Бог, в резултат на което, на четиринадесетгодишна възраст, докато учи в гимназията, учебната програма по древногръцка култура, която изучава, му омръзва, по-специално по отношение на измислените хора и събития от древногръцката история. Оттогава Петър — който току-що е навлязъл в пролетта на своята младост — започва да търси повече знания за човешкия живот и света. Той не се чувства длъжен да се отплати за усилията, които родителите му са положили, защото ясно вижда, че всички хора живеят в състояние на самозаблуда, че водят безсмислено съществуване, като съсипват собствения си живот в борбата си за богатство и признание. Неговото прозрение е свързано до голяма степен със социалната среда, в която живее. Колкото повече знания имат хората, толкова по-сложни са отношенията между тях и вътрешните им светове, и следователно толкова по-празно е съществуването им. При тези обстоятелства Петър прекарва свободното си време като посещава най-различни хора, повечето от които са религиозни личности. В сърцето си изглежда е имал смътното усещане, че религията би могла да даде обяснение на всичко необяснимо в човешкия свят, и затова често посещава близката синагога, за да присъства на службите. Родителите му не знаят за това и не след дълго Петър, който бил винаги с добър характер и добре образован, започва да мрази училището. Под надзора на родителите си той едва завършва гимназия. След като изплува на брега на океана на познанието, той си поема дълбоко въздух; оттогава нататък никой вече няма да го възпитава или ограничава.

След като завършва училище, той започва да чете всякакви книги, но на седемнадесет години все още не знае много за широкия свят. След дипломирането си се издържа със земеделие, като отделя колкото може повече време за четене на книги и посещение на религиозни служби. Родителите му, които имат големи надежди за него, често проклинат Небето за своя „бунтовен син“, но дори това не възпира неговия глад и жажда за праведност. Петър претърпява немалък брой неуспехи, но сърцето му е ненаситно и той расте като трева след дъжд. Не след дълго той има „късмет“ да срещне някои видни фигури в религиозния свят и тъй като копнежът му е толкова силен, той започва да общува с тях все по-често и да прекарва почти цялото си време сред тях. Потънал в щастие и задоволство, той изведнъж осъзнава, че вярата на повечето от тези хора е само на думи, но не и сърцата им. Как би могъл Петър, чиято душа е чиста и почтена, да понесе такъв удар? Той разбира, че почти всички хора, с които общува, са зверове в човешки дрехи — те са животни с човешко лице. По това време Петър е много наивен, затова няколко пъти ги моли от сърце. Но как е възможно тези хитри и коварни религиозни фигури да се вслушат в молбите на този пламенен младеж? Именно в този момент Петър осъзнава истинската празнота на човешкия живот: той се проваля още в началото на житейския си път… Една година по-късно той напуска синагогата и започва самостоятелен живот.

Неуспехът превръща 18-годишния Петър в много по-зрял и по-опитен човек. Вече няма и следа от младежката му наивност. Невинността и простотата на младежа са безсърдечно задушени от претърпения неуспех и той започва живот като рибар. Впоследствие са забелязани хора, които го слушат да проповядва от лодката си. Докато изкарва прехраната си с риболов, той разпространява посланието навсякъде, а всички, на които проповядва, са завладени от неговите проповеди, защото това, за което говори, докосва струна в сърцата на обикновените хора и всички те са дълбоко развълнувани от неговата честност. Той често учи хората да се отнасят към другите от сърце, да призовават Суверена на небесата и земята и всички неща, да не пренебрегват съвестта си и да не вършат срамни неща, във всичко да удовлетворяват Бог, Когото обичат в сърцата си… Хората често са дълбоко трогнати, след като са слушали проповедите му. Те се чувстват вдъхновени от него и често са развълнувани до сълзи. По онова време той е обект на силно възхищение от страна на последователите си, които живеят в нищета, и разбира се, като се има предвид какво представлява обществото тогава, са много малко на брой. Петър е преследван по същото време от различни религиозни елементи в обществото. В резултат на всичко това той се мести от място на място и в продължение на две години води уединен живот. През тези две години на необикновени преживявания той достига до много прозрения и научава много неща, за които не е имал никаква представа преди, и се променя до такава степен, че сякаш вече няма нищо общо с предишното си 14-годишно „аз“. През тези две години той се сблъсква с всякакви хора и вижда всякакви истини за обществото, в резултат на което започва постепенно да се избавя от всички ритуали на религиозния свят. Дълбоко въздействие върху него оказват промените в дейността на Светия Дух по това време. Дотогава Исус вече е работил много години, така че работата на Петър е повлияна и от тогавашното дело на Светия Дух, въпреки че срещата му с Исус тепърва предстои. Поради тази причина, докато проповядва, Петър придобива много неща, които предишните поколения светии никога не са имали. Разбира се, по онова време той знае немного за Исус, но до момента не е имал възможност да се срещне с Него лично. Той само таи надежда и копнеж да види тази небесна фигура, родена от Светия Дух.

Една вечер, по здрач, Петър лови риба с лодката си (близо до брега на това, което тогава беше известно като Галилейското езеро). Въпреки че държи въдица в ръцете си, умът му е зает с други неща. Залязващото слънце осветява повърхността на водата като огромен океан от кръв. Светлината се отразява върху младото, но спокойно и сдържано лице на Петър. Той изглежда дълбоко замислен. В този момент полъхва ветрец и той внезапно осъзнава самотата на живота си, което веднага поражда у него усещане за пустота. Докато вълните на океана блестят на светлината, става ясно, че той не е в настроение за риболов. Потънал в мисли, той внезапно чува някой зад себе си да казва: „Симоне, син на Йона евреина, дните на живота ти са самотни. Ще Ме последваш ли?“. Стреснат, Петър моментално изпуска въдицата, която държи, и тя веднага потъва на дъното на морето. Петър бързо се обръща и вижда мъж, застанал в лодката му. Той Го оглежда от горе до долу: косата на мъжа, която достига до раменете Му, има лек златистожълт оттенък на слънчевата светлина, Той носи сиви дрехи, среден е на ръст и е облечен от глава до пети като евреин. На угасващата светлина сивото облекло на мъжа изглежда почти черно, а лицето Му — с лек отблясък. Петър е опитвал много пъти да срещне Исус, но безуспешно. В този момент, дълбоко в душата си, той е убеден, че този мъж трябва да е светият човек на сърцето му, и затова той се хвърля по лице на дъното на рибарската лодка и казва: „Възможно ли е Ти да си Господ, който дойде да проповядва евангелието на небесното царство? Чувал съм за твоите преживявания, но никога не съм Те виждал. Исках да Те следвам, но не можех да Те намеря“. Дотогава Исус вече е отишъл под навеса на лодката, където седи спокойно. „Стани и седни до Мен!“, казва Той. „Тук съм, за да търся онези, които наистина Ме обичат. Дойдох специално, за да разпространявам евангелието на небесното царство, и ще пътувам из земите, за да търся онези, които са в единомислие с Мен. Искаш ли?“. Петър отговаря: „Аз трябва да следвам онзи, който е изпратен от Небесния Отец. Трябва да призная този, който е избран от Светия Дух. Тъй като обичам Небесния Отец, как бих могъл да не пожелая да Те следвам?“. Въпреки че думите на Петър са изпълнени с религиозни представи, Исус се усмихва и кимва със задоволство. В този момент в Него се заражда бащинска любов към Петър.

Петър следва Исус в продължение на няколко години и вижда в Него много неща, каквито няма в другите хора. След като Го следва една година, Петър е избран от Исус измежду дванадесетте апостоли. (Разбира се, Исус не казва това на глас и другите изобщо не го разбират.) В живота Петър съпоставя себе си с всичко, което Исус прави. По-специално посланията, които Исус проповядва, са запечатани в сърцето му. Той е напълно отдаден и верен на Исус и никога не надига глас срещу Него. В резултат на това той става верен спътник на Исус навсякъде. Петър наблюдава ученията на Исус, Неговите кротки слова, храната Му, дрехите Му, подслона Му и как пътува. Петър подражава на Исус във всяко отношение. Той никога не е самоправеден, а отхвърля всичко остаряло, като следва примера на Исус както в думите, така и в делата. Именно тогава Петър разбира, че небесата, земята и всички неща са в ръцете на Всемогъщия и че поради тази причина той няма личен избор. Петър възприема също така всичко, което е Исус, и го използва като пример. Животът на Исус показва, че Той не е самоправеден в това, което прави: вместо да се хвали със Себе Си, Той трогва хората с любов. Различни неща показват какъв е Исус и поради тази причина Петър Му подражава във всичко. Преживяванията на Петър му дават все по-голямо усещане за обичливостта на Исус и той казва следното: „Търсих Всемогъщия из цялата вселена и видях чудесата на небесата, земята и всички неща, и така получих дълбок усет за обичливостта на Всемогъщия. Но аз никога не бях изпитвал истинска любов в сърцето си и никога не бях виждал обичливостта на Всемогъщия със собствените си очи. Днес, в очите на Всемогъщия, аз получих Неговия благосклонен поглед и най-накрая почувствах Божията обичливост. Най-накрая открих, че човечеството обича Бог не само заради това, че създал всички неща; аз открих Неговата безгранична обичливост в своето ежедневие. Как би могла тя да се ограничи до това, което се вижда в момента?“. С течение на времето голяма част от обличливостта се проявява и в Петър. Той става силно покорен на Исус, но разбира се, претърпява и доста неуспехи. Когато Исус го води да проповядва на различни места, Петър винаги се смирява и слуша проповедите на Исус. Той никога се възгордява заради годините, през които е следвал Исус. След като Исус му казва, че причината, поради която е дошъл, е да бъде разпнат, за да може да завърши делото Си, Петър често изпитва болка в сърцето си и плаче тайно, когато е сам. Въпреки това този „злощастен“ ден най-накрая настъпва. След като Исус е арестуван, Петър плаче сам в рибарската си лодка и казва много молитви за това. Но в сърцето си знае, че това е волята на Бог Отец и че никой не може да я промени. Той страда и очите му са пълни със сълзи само заради любовта си. Това е човешка слабост, разбира се. Когато научава, че Исус ще бъде прикован на кръста, той Го пита: „След като си тръгнеш, ще се върнеш ли, за да бъдеш сред нас и да бдиш над нас? Ще можем ли все още да Те виждаме?“. Въпреки че тези думи са много наивни и пълни с човешки представи, Исус познава горчивината от страданието на Петър и така чрез Своята любов Той показва разбиране към слабостта на Петър: „Петре, Аз те възлюбих. Знаеш ли това? Въпреки че няма причина за думите, които казваш, Отецът е обещал, че след Моето възкресение Аз ще се явявам на хората в продължение на 40 дни. Не вярваш ли, че Моят Дух често ще дарява благодат на всички вас?“. Въпреки че Петър се чувства донякъде утешен от това, той все пак чувства, че има едно нещо, което липсва, и затова, след като е възкресен, Исус му се явява открито за първи път. За накара Петър да спре да се придържа към представите си обаче, Исус отказа пищната храна, която Петър Му е приготвил, и изчезва мигновено. От този момент нататък Петър най-накрая започва да разбира по-задълбочено Господ Исус и Го обиква още повече. След Своето възкресение Исус често се явява на Петър. Той се му се явява още три пъти, след като изтичат четиридесетте дни и се възнася на небето. Всяка появя е точно тогава, когато делото на Светия Дух е на път да бъде завършено и новото дело е на път да бъде започнато.

През целия си живот Петър се занимава с риболов, за да изкарва прехраната си, но освен това живее, за да проповядва. В по-късните си години той написва първото и второто послание на Петър, както и няколко писма до църквата във Филаделфия от онова време. Хората от този период са дълбоко трогнати от него. Вместо да ги поучава, като използва собствения си авторитет, той им осигурява съответния запас от живот. Той никога не забравя онова, което Исус го е учил преди да си отиде, и се вдъхновява от тях през целия си живот. Като следва Исус, той решава да се отплати за любовта на Господ със смъртта си и да следва Неговия пример във всичко. Исус се съгласява с това, така че когато Петър е на 53 години (повече от 20 години след заминаването на Исус), Исус му се явява, за да му помогне да изпълни стремежа си. През следващите седем години Петър прекарва живота си в опознаване на себе си. Един ден, в края на тези седем години, той е разпънат с главата надолу, което слага край на неговия необикновен живот.

Предишна: Глава 6

Следваща: Глава 8

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Настройки

  • Текст
  • Теми

Плътни цветове

Теми

Шрифтове

Размер на шрифта

Разредка

Разредка

Ширина на страницата

Съдържание

Търсене

  • Търсене в този текст
  • Търсене в тази книга

Свържете се с нас в Messenger