Когато Бог говори от гледната точка на Духа, тонът Му е отправен към целия човешки род. Заговори ли от човешка гледна точка, тонът Му е предназначен за всички онези, които следват напътствията на Неговия Дух. Заговори ли от трето лице (от тъй наречената позиция на наблюдател), Той пряко разкрива словото Си пред хората, за да Го възприемат като коментатор и тогава им се струва, че устата Му изрича необозрими, непознати и непознаваеми за тях неща. Не е ли така? Когато говори от гледната точка на Своя Дух, те остават смаяни. „Любовта на човеците към Мен е нищожно малка; много слаба е и вярата им в Мен. Ако не насочвах острието на словото Си към човешките слабости, хората биха се впущали в хвалби, преувеличения и бомбастични теории, биха говорили надуто, сякаш са сведущи и всезнаещи по земните въпроси“. С тези думи Бог не само разкрива действителната човешка природа и мястото, което хората са отредили за Него в сърцата си, но и излага на показ целия живот на човешкия род. Всеки вярва, че е необикновена личност, но дори не знае, че съществува думата „Бог“. Затова хората се осмеляват да се впущат в бомбастични теории. Но това „впущане в бомбастични теории“ не е „говорене“, както го разбират хората. То по-скоро означава, че хората са покварени от Сатана. С всички свои постъпки, с всяко действие, което предприемат, се бунтуват срещу Бог и пряко се опълчва срещу Него; в същината си тези техни действия са продиктувани от Сатана и противоречат на Бог. Целта им е да постигнат независимост противно на Божиите намерения. Затова Бог казва, че всички хора до един се впущат в бомбастични теории. Защо Той казва, че острието на думите Му е насочено към човешките слабости? Това е, защото, в съответствие с Божиите намерения, ако Той не разкрие нещата, загнездени дълбоко в човешките сърца, никой не би се поддал; тогава хората не биха могли да вникнат в себе си и не биха имали богобоязливи сърца. С други думи, ако не изложи на показ намеренията на хората, те биха дръзнали да правят какво ли не, та дори и нескрито да проклинат небесата или Бог. Това са човешките слабости. Затова Бог казва: „Пътувам до всички кътчета на вселената свят в постоянно търсене на онези, които са в съгласие с Моите намерения и са годни да Ми служат“. В съчетание с последвалото Негово изказване за тържествения екот на салюта на царството, това ясно показва, че Божият Дух се е заловил с ново дело на земята; само че то е недостъпно за физическото зрение на хората. Тъй като е казано, че Духът е на земята и осъществява ново дело, цялата вселена свят също претърпява много важна промяна: Божиите синове и Божият народ започват да приемат свидетелството за Неговото въплъщение и, нещо повече, всяка религия и всяко изповедание, всички прослойки и всички народи също го приемат в една или друга степен. В духовния свят настъпва голямо раздвижване на вселената свят. Целият религиозен свят е разтърсен из основи и в това отчасти се изразява споменатото преди „земетресение“. След това ангелите официално се залавят за работа и израилтяните се завръщат в родината си и вече не се скитат и всички, включени в него, приемат да бъдат Божие паство. За разлика от тях, египтяните започват да се отдръпват от обсега на спасението Ми; тоест, те получават Моето наказание (но на това все още не е поставено официалното начало). Когато на света едновременно настъпят тези няколко големи промени, тогава ще отекне тържественият салют на царството, наречено от хората „времето, когато седемкратно усиленият Дух започва да работи“. Всеки път, щом Бог се залови с делото по възстановяването, никой не може да усети работата на Светия Дух в тези фази (или преходни периоди). Следователно, Божиите слова, „когато хората изгубят надежда“, са правдиви. При това по време на всички тези преходи, когато човеците губят надежда или когато чувстват, че това е грешният поток, Бог започва отначало и предприема следващата стъпка от делото Си. От сътворението досега Той възстановява делото Си и изменя похватите Си по подобен начин. При все че повечето хора са способни в различна степен да вникнат в едно или друго измерение на Божието дело, накрая всички те биват отнесени от водната стихия, защото ръстът им е твърде дребен; те са неспособни да проумеят стъпките от Неговото дело и затова биват отстранени. Все пак това е също и начинът, по който Бог пречиства хората, и това е Неговият съд за остарелите представи на човечеството. Колкото по-здрава е основата на човешката вяра, толкова повече са религиозните им представи за Бог, които им е трудно да изоставят; дотолкова са вкопчени в старото, че не приемат светлината на новото. От друга страна, ако човек остане непоколебим, той се нуждае от някаква основа за непоколебимостта си, и въпреки това повечето хора все още трудно изоставят представите си. Пределно ясно е, че това важи с особена сила за представите им за настоящия въплътен Бог.

В днешните си слова Бог говори много за видения и не е необходимо да се спираме с подробности върху това. Той говори предимно за това как градежът на църквата полага основите за изграждането на царството. По-конкретно, докато се е изграждала църквата основната цел е била хората да се убедят в сърцата си и да изразяват тази увереност в думите си, макар че не са познали с очите си въплътения Бог. Въпреки че са таели вяра в сърцата си, те не са познавали въплътения Бог, защото на този етап Той е бил неразличим от човека. В Епохата на царството тази убеденост трябва да е в сърцата на всички и да намира израз в речта им и в погледа им. Това ще бъде достатъчно потвърждение, че, за да покажат убеденост в сърцата си, в речта си и в онова, на което са били свидетели, то трябва да им бъде позволено да опознаят Бог, който живее в плът, с физическото си зрение — не под натиск и не само с нехайна вяра, а със знание, произтичащо от убедеността в сърцата и речта им. Следователно, в този етап от градежа няма битки и убийства. Вместо това Божието слово ще води хората към просветление и чрез него те ще търсят и изследват, за да се запознаят подсъзнателно с въплътения Бог. Оттук следва, че за Бог този етап от делото е много по-лесен, доколкото оставя нещата на естествения им ход и не се противопоставя на човешкия род. Накрая това ще доведе човеците до непринудено познание за Бог — така че не се тревожете и не се притеснявайте. Когато Бог рече, „състоянието на битката в духовната сфера се разкрива ясно и пряко сред всички Мои хора“, Той имаше предвид, че когато хората тръгнат по верния път и започнат да опознават Бог, всеки човек става обект на сатанинското изкушение не само вътрешно, а и в самата църква. Въпреки това този път трябва да бъде извървян от всекиго, така че няма нужда да се тревожите. Сатанинското изкушение може да придобие различни форми. Някой може да пренебрегне Божиите слова или да се откаже от тях, или да се опита да обезсърчи останалите с негативни изказвания; такива хора обаче обикновено няма да спечелят никого на своя страна, но е трудно да бъдат разпознати, най-вече защото активно продължават да посещават сбирките, но не са наясно с виденията. Ако църквата не е нащрек за такива лица, има опасност всички вярващи да се повлияят от негативността им, да откликват вяло на Бог и в резултат да не обръщат внимание на думите Му, а това означава да попаднат право в сатанинското изкушение. Дори и да не се противопоставя открито на Бог, тъй като не може да вникне в Неговите слова и не Го познава, такъв човек може да стигне дори дотам, че да се оплаква и да допусне сърцето му да се изпълни с неприязън. Тези хора може да заявят, че са изоставени от Бог и поради това са неспособни да добият просветление и озарение. Може да им се иска да напуснат, но изпитват лек страх и може да твърдят, че не Бог е източник на Божието дело, а зли духове.

Защо Бог толкова често споменава Петър? И защо казва, че дори и Йов не е равен нему? Това твърдение не само подтиква хората да обръщат внимание на Петровите дела, но също така ги кара да оставят настрана всички примери, които пазят в сърцата си, тъй като дори и примерът на Йов — чиято вяра бе най-голяма — не е достатъчен. Само по този начин, когато те отхвърлят всичко в опита си да наподобят Петър, ще постигнат по-добър резултат. Правейки това, те ще се доближат с още една стъпка към познанието си за Бог. Той показва на хората пътя за практикуване, който бе извървян от Петър, за да опознае Бог, а целта е той да им служи като отправна точка. След това Бог предсказва един от начините, по които Сатана ще изкуши човеците, като казва: „Ако обаче си хладен и безчувствен към словото Ми, ти без съмнение се опълчваш срещу Мен. Това е безспорно“. С тези свои думи Бог предвещава коварните козни, които ще се опитва да използва Сатана; те са предупреждение. Невъзможно е всички да останат безразлични към Божието слово; при все това някои ще се поддадат на изкушението. Затова накрая Бог отново подчертава: „Не опознаете ли словото Ми, не го ли приемете и не го ли практикувате, неизбежно ще се превърнете в обект на наказанието Ми! Със сигурност ще се превърнете в жертви на Сатана!“. Това е Божият съвет към човешкия род и въпреки това накрая част от хората неизбежно ще станат жертви на Сатана, като е предречено от Бог.