Когато Бог говори от гледната точка на Духа, тонът Му е отправен към целия човешки род. Заговори ли от човешка гледна точка, тонът Му е предназначен за всички онези, които следват напътствията на Неговия Дух. Заговори ли от гледната точка на трето лице (от тъй наречената позиция на наблюдател), Той пряко разкрива словото Си пред хората, като ги кара да считат, че Той коментатор, и тогава им се струва, че устата Му изрича необозрими, непознати и непознаваеми за тях неща. Не е ли така? Когато говори от гледната точка на Своя Дух, те остават смаяни. „Любовта на човеците към Мен е нищожно малка; много слаба е и вярата им в Мен. Ако не насочвах острието на словото Си към човешките слабости, хората биха се впущали в хвалби, преувеличения и бомбастични теории, биха говорили надуто, сякаш са сведущи и всезнаещи по земните въпроси“. С тези слова Бог не само разобличава действителната природа на хората и мястото, което Бог заема в сърцата им, но и излага на показ целия живот на човешкия род. Всеки вярва, че е необикновена личност, но дори не знае, че съществува думата „Бог“. Затова хората се осмеляват да се впущат в бомбастични теории. Но това „впущане в бомбастични теории“ не е „говорене“, както се възприема в човешките представи. То по-скоро означава, че хората са покварени от Сатана, така че с всичко, което правят, с всяко действие, което предприемат, те се бунтуват срещу Бог и пряко Му се съпротивляват. В същината си тези техни действия са продиктувани от Сатана и се съпротивляват на Бог. Целта им е да постигнат независимост противно на Божиите намерения. Затова Бог казва, че всички хора до един се впущат в бомбастични теории. Защо Той казва, че острието на думите Му е насочено към човешките слабости? Това е, защото, в съответствие с Божиите намерения, ако Той не изложи на показ нещата, скрити дълбоко в човешките сърца, никой не би се поддал; тогава хората не биха могли да вникнат в себе си и не биха имали богобоязливи сърца. С други думи, ако не беше изложил на показ намеренията на хората, те биха дръзнали да правят какво ли не — дори да се възправят, за да проклинат небесата и да хулят Бог директно. Това са човешките слабости. Затова Бог казва: „Пътувам до всички кътчета на вселената свят в постоянно търсене на онези, които са в съгласие с Моите намерения и са годни да Ми служат“. В съчетание с последвалото Негово изказване за тържествения екот на салюта на царството, това ясно показва, че Божият Дух се е заловил с ново дело на земята; само че то е недостъпно за физическото зрение на хората. Тъй като е казано, че Духът отново осъществява ново дело на земята, целия вселенски свят отново претърпява много важна промяна: не само че Божиите синове и Божият народ започват да приемат свидетелството за Неговото въплъщение, но всяка религия и всяко вероизповедание, всички прослойки и по всички места също го приемат в една или друга степен. В духовния свят настъпва голямо раздвижване на вселената свят. Целият религиозен свят е силно разтърсен из основи и в това отчасти се изразява споменатото преди „земетресение“. След това ангелите официално се залавят за работа и израилтяните се завръщат в родината си и вече не се скитат и всички, включени в него, започват да приемат да бъдат паство. За разлика от тях, египтяните започват да излизат извън обсега на спасението Ми; тоест, те получават Моето наказание (но на това все още не е поставено официалното начало). Когато на света едновременно настъпят тези няколко големи раздвижвания, тогава ще отекне тържественият салют на царството, наречено от хората „времето, когато седемкратно усиленият Дух започва да работи“. Всеки път, щом Бог възобнови делото Си, никой не може да усети работата на Светия Дух в тези фази (или преходни периоди). Следователно, Божиите слова, „когато хората изгубят надежда“, се основават на реални обстоятелства. При това по време на всички тези преходи, когато хората губят надежда или когато чувстват, че това е грешният поток, Бог започва отначало и предприема следващата стъпка от делото Това е сходството в това, че Бог възобновява Своето дело и променя похватите Си от времето на сътворението до днес. При все че повечето хора до известна степен са способни да вникнат в едно или друго измерение на Божието дело, накрая всички те биват отнесени от водната стихия, защото ръстът им е твърде дребен; те са неспособни да следват неотклонно стъпките от Неговото дело и затова биват отстранени. Все пак това е също и начинът, по който Бог пречиства хората, и това е Неговият съд за остарелите представи на човечеството. Колкото по-здрава е основата на човешката вяра, толкова повече са религиозните им представи за Бог, от които им е трудно да се избавят; дотолкова са вкопчени в старото, че не приемат светлината на новото. От друга страна, ако човек остане непоколебим, той се нуждае от някаква основа за непоколебимостта си, и въпреки това повечето хора все още трудно изоставят представите си. Пределно ясно е, че това важи с особена сила за представите им за настоящия въплътен Бог.

В днешните си слова Бог говори много за видения и не е необходимо да се спираме с подробности върху това. Той говори предимно за това как градежът на църквата полага основите за изграждането на царството. По-конкретно, докато църквата се изграждаше, основната цел беше хората да бъдат убедени както в сърцето си, така и на думи, макар и да не бяха стигнали дотам да познаят Бог в плътта със собствените си очи. Въпреки че всички те вярваха в Него в сърцата си, те не Го познаваха, защото на онзи етап Той беше неразличим от обикновен човек. В Епохата на царството всички трябва да станат убедени в сърцата си, на думи и с очите си. Това е достатъчно, за да покаже, че за да станат всички убедени в сърцата си, на думи и с очите си, трябва да им бъде позволено да познаят Бог, живеещ в плътта, с физическите си очи — не по принуда, нито просто с небрежна вяра, а чрез това да стигнат до познание за Него, те се убеждават както в сърцето си, така и на думи. Следователно този етап на изграждане не е свързан с битки или убиване, а с това да се даде възможност на човечеството да придобие просветление от Божиите слова, позволявайки им по този начин да се стремят и да изследват, така че подсъзнателно да могат да стигнат до познание за въплътения Бог. Следователно за Бог този етап от делото е много по-лесен, тъй като оставя нещата да следват естествения си ход и не върви срещу хората. В крайна сметка той естествено ще доведе човеците до познание за Бог, така че не се притеснявайте или тревожете прекалено. Когато Бог каза: „Състоянието на битката в духовната сфера се разкрива пряко сред целия Мой народ“, Той имаше предвид, че когато хората поемат по правилния път и започнат да познават Бог, не само има изкушение от Сатана вътре в самите тях, но има и изкушение от Сатана вътре в църквата. Това обаче е път, който всеки трябва да поеме, така че никой не трябва да се тревожи. Изкушението на Сатана идва под няколко форми, като например това човек да се отнася към Божиите слова с безразличие и да се отказва от тях, и да говори негативни неща, за да попари позитивността на другите хора; човек, който прави такива неща обаче, няма да привлече другите на своя страна. Това е трудно да се разпознае. Основната причина за това е: такъв човек може все още да е активен в посещаването на събирания, но да няма яснота относно виденията. Ако църквата не се предпази от него, тогава неговата негативност би могла да накара цялата църква да откликва хладно на Бог и по този начин да не обръща внимание на Божиите слова. Това би означавало попадане в изкушението на Сатана. Такъв човек не се съпротивлява пряко на Бог, но тъй като не може да схване Божиите слова и не познава Бог, той има оплаквания и в сърцето му се поражда недоволство. Той казва, че Бог го е изоставил и затова е неспособен да получи просветление и озарение. Той иска да си тръгне, но донякъде се страхува и казва, че Божието дело не идва от Бог, а според него е дело на зли духове.

Защо Бог толкова често споменава Петър? И защо казва, че дори и Йов не е равен нему? Това твърдение не само подтиква хората да обръщат внимание на Петровите дела, но също така ги кара да отхвърлят всички примери, които пазят в сърцата си, тъй като дори и примерът на Йов — чиято вяра бе най-голяма — не е достатъчен. Само по този начин, когато те се избавят от всичко в опита си да подражават на Петър, ще постигнат по-добър резултат. По този начин те ще започнат да познават по-дълбоко Бог. Той показва на хората пътя за практикуване, който бе извървян от Петър, за да опознае Бог, а целта е той да им служи като отправна точка. След това Бог предсказва един от начините, по които Сатана ще изкуши човеците, като казва: „Ако обаче се отнасяш с безразличие към словата Ми, ти без съмнение Ми се съпротивляваш. Това е факт“. С тези свои слова Бог предвещава кроежите, които ще се опитва да използва Сатана, и предупреждава хората да внимават. Невъзможно е всички да останат безразлични към Божието слово; при все това някои ще се поддадат на изкушението. Затова накрая Бог отново подчертава: „Не опознаете ли словото Ми, не го ли приемете и не го ли практикувате, неизбежно ще се превърнете в обект на наказанието Ми! Със сигурност ще се превърнете в жертви на Сатана!“. Това е Божият съвет към човешкия род и въпреки това накрая част от хората със сигурност ще станат жертви на Сатана, както е предречено от Бог.