Глава 9

В човешкото въображение Бог е Бог и хората са хора. Бог не говори езика на хората, нито те могат да говорят езика на Бог. За Бог удовлетворяването на изискванията на човечеството към Него е лесна работа — като детска игра — докато Божиите изисквания към човечеството са непостижими и немислими за хората. Истината обаче е точно обратната: Бог иска само „0,1 процента“ от хората. Това не само учудва хората, но и ги кара да се чувстват много озадачени, сякаш са в небрано лозе. Само благодарение на Божието просвещение и благодат хората са придобили малко познание за Божията воля. На 1 март обаче всички хора отново останаха в недоумение и се почесваха по главите; Бог поиска Неговият народ да бъде като блестящ сняг, а не като блуждаещи облаци. И така, за какво се отнася този „сняг“? И какво означава „блуждаещи облаци“? В този момент Бог умишлено не разкрива нищо от по-дълбокия смисъл на тези слова. Това хвърля хората в объркване и по този начин увеличава тяхната вяра, докато търсят знание — защото това е конкретно изискване, отправено към Божия народ, и нищо друго; следователно всички хора се оказват в положение несъзнателно да прекарват повече време в размисъл върху тези необясними слова. В резултат на това в ума им възникват различни идеи, пред очите им проблясват играещи снежинки и в съзнанието им веднага се появяват блуждаещи в небето облаци. Защо Бог иска хората Му да бъдат като сняг, а не като блуждаещи облаци? Какъв е истинският смисъл тук? За какво конкретно се отнасят тези слова? „Снегът“ не само краси природата, но е и полезен за земеделието; той помага за убиване на бактерии. След обилен снеговалеж всички бактерии се покриват с блестящ сняг и цялата област незабавно започва да кипи от живот. По същия начин Божият народ трябва не само да познава въплътения Бог, но и да се дисциплинира върху факта на Божието въплъщение; по този начин той ще изживее една нормална човешка природа. Ето как снегът краси природата; в крайна сметка зрелостта на Божия народ ще сложи край на големия червен змей, като установи Божието царство на земята и разпространява и прославя святото Божие име, така че цялото царство на земята да е изпълнено с Божията праведност, да свети с Неговия блясък и да искри със славата Му. Навсякъде ще има сцени на мир и задоволство, на щастие и удовлетворение и непрекъснато обновявана красота. Различните напасти, които съществуват в момента — покварен сатанински нрав, изразяващ се в неправедност, коварство, измама, зли желания и така нататък — всички ще бъдат изкоренени и по този начин и небето, и земята ще бъдат обновени. Това е истинското значение на фразата „след обилен снеговалеж“. Тези, които са като блуждаещи облаци, са подобни на хората, които следват стадото, което Бог споменава; ако има някакви изкушения от Сатана или изпитания от Бог, те веднага ще се отдалечат и повече няма да съществуват. Дори никаква тяхна частица няма да оцелее, тъй като ще е изчезнала отдавна. Ако хората са като блуждаещи облаци, тогава те не само са неспособни да изживеят Божия образ, но и носят срам за Неговото име, тъй като за такива хора има опасност да бъдат отмъкнати по всяко време или на всяко място; те са храната, която Сатана поглъща — и когато Сатана ги плени, те ще предадат Бог и ще служат на Сатана. Това несъмнено носи срам за Божието име и от това Бог се възмущава най-много от всичко; такива хора са Божии врагове. Така те са както без същината на нормалните хора, така и без никаква практическа стойност. Именно поради това Бог поставя такива изисквания към Своя народ. След като разберат нещо от тези слова обаче, хората не знаят какво да правят по-нататък, тъй като темата за Божието слово се е насочила към Самия Бог, което ги поставя в трудно положение: „Понеже идвам от святата земя, Аз не съм като лотоса, който има само име и няма същина, защото той идва от калта, а не от святата земя“. Защо, след като говори за Своите изисквания към Своя народ, Бог описва собственото Си раждане? Възможно ли е да има връзка между двете? Наистина между тях има изначална връзка; ако не беше така, Бог нямаше да каже това на хората. Сред зелени листа лотосът се люлее напред-назад от лекия бриз. Той е приятен за окото и високо ценен. Хората просто не могат да му се наситят и изгарят от желание да заплуват във водата, за да откъснат лотосов цвят и да го разгледат отблизо. Въпреки това Бог казва, че лотосът идва от тинята и има само име, а няма същност; изглежда, че Бог не придава никакво значение на лотосите, и словата Му показват, че изпитва известно отвращение към тях. През епохите мнозина щедро са възхвалявали лотосите, защото излизат неопетнени от мръсотията, и дори изглежда загатват, че лотосите са несравними и неописуемо прекрасни. В Божиите очи обаче лотосите са безполезни — което е точно разликата между Бог и хората. Така може да се види, че разликата между Бог и хората е толкова голяма, колкото разстоянието между небесния свод и самата основа на земята. Тъй като лотосът идва от тинята, всички хранителни вещества, от които се нуждае, също идват оттам. Просто лотосът може да се прикрие и по този начин да осигури наслада за очите. Много хора виждат само красивата външност на лотоса, но никой не вижда, че животът, скрит в него, е мръсен и нечист. Затова Бог казва, че той има само име и няма същност — което е напълно правилно и вярно. Не е ли точно такъв Божият народ днес? Неговото подчинение и вяра в Бог са само повърхностни. Пред Бог хората угодничат и се самоизтъкват, за да Го накарат да бъде доволен от тях; вътрешно обаче са изпълнени с покварен, сатанински нрав и коремите им са пълни с нечистотии. Ето защо Бог задава въпроси на хората, питайки дали тяхната преданост към Него е опетнена от нечистотии, или е чиста и искрена. Когато бяха обслужващи, много хора хвалеха Бог на глас, но Го проклинаха в сърцата си. На думи те се подчиняваха на Бог, но в сърцата си не Му се покоряваха. Устата им изричаше думи на отрицание, а в сърцата си таяха противопоставяне на Бог. Имаше дори такива, чиито действия бяха съгласувани: те изричаха сквернословия с устата си и ръкомахаха напълно разпуснати, и дадоха жив и непресторен израз на истинското лице на големия червен змей. Такива хора наистина заслужават да бъдат наричани потомство на големия червен змей. Днес обаче те стоят на мястото на верни обслужващи и се държат така, сякаш са верни хора на Бог — колко безсрамно! Това обаче не е чудно; те идват от калта, така че няма как да не покажат истинското си лице. Тъй като Бог е свят и чист, истински и действителен, плътта Му идва от Духа. Това е категорично и неоспоримо. Не само да можеш да даваш свидетелство за Самия Бог, но и да можеш напълно да се отдадеш на осъществяването на Божията воля: тези неща представляват едната страна на Божията същина. Това, че плътта идва от Духа с образ, означава, че плътта, с която Духът Се облича, е съществено различна от плътта на хората и тази разлика се крие преди всичко в техния дух. Това, за което се отнася „Духът с образ“, е как, в резултат на това, че е обвит от нормална човешка природа, божествеността може да работи нормално отвътре. Това ни най-малко не е свръхестествено и не се ограничава от човешката природа. „Образът на Духа“ се отнася до пълната божественост и не се ограничава от човешката природа. Затова присъщият Божи нрав и истински образ могат да бъдат напълно изживени във въплътеното тяло, което е не само нормално и устойчиво, но притежава величие и гняв. Първото въплътено тяло можеше да представи само Бог, Когото хората можеха да си представят; тоест Той можеше само да извършва знамения и чудеса и да изрича пророчества. По този начин Той не изживя напълно реалността на Бог и така не беше въплъщение на Духа с образ; Той беше само пряката проява на божествеността. Освен това, тъй като надхвърляше нормалната човешка природа, Той не беше наречен Самият цялостен практичен Бог, но в Него имаше нещичко от неясния Бог в небето; Той беше Богът от представите на хората. Това е съществената разлика между двете въплътени тела.

От най-високата точка на вселената Бог наблюдава всяко движение на човечеството и всичко, което хората казват и правят. Той дори наблюдава всичките им най-съкровени мисли с абсолютна яснота, като никога не ги пренебрегва; затова словото Му се врязва право в сърцата на хората, поразявайки всяка тяхна мисъл, а Божието слово е проницателно и безпогрешно. „Въпреки че хората „познават“ Духа Ми, те все още оскърбяват Духа Ми. Словата Ми разкриват грозните лица на всички хора, както и най-съкровените им мисли, и карат всички на земята да рухват насред Моя изпитателен поглед“. От това е очевидно, че макар и Божиите изисквания към човечеството да не са много строги, хората все още не могат да издържат на изпитателната проверка на Божия Дух. „Но въпреки падането им техните сърца не смеят да се отдалечат от Мен. Кой от обектите на сътворението не Ме обича в резултат на делата Ми?“. Това е още по-показателно за всестранната Божия мъдрост и всемогъщество и по този начин разкрива всичко, което Божиите избраници са мислели, когато са били в позицията на обслужващи: след „сделка“, завършила с неуспех, „стотиците хиляди“ или „милионите“ в главите им се изпариха. Въпреки това, поради Божиите управленски закони и поради Божието величие и гняв — въпреки че наведоха глави в скръб — те все още служеха на Бог с негативна нагласа и всички техни практики от миналото станаха само празни приказки и бяха напълно забравени. Вместо това, за да се забавляват, за да прекарват или пропиляват времето си, те вършеха на воля неща, които правеха тях и всички останали щастливи… Точно това всъщност се случваше сред хората. Затова Бог Се отваря към човечеството и казва: „Кой не копнее за Мен в резултат на словата Ми? В кого не се раждат чувства на привързаност в резултат на Моята любов?“. Честно казано, всички хора са готови да приемат Божието слово и няма нито един сред тях, който да не обича да чете Божието слово; просто те не са в състояние да прилагат Божието слово на практика, защото са възпрепятствани от природата си. След като прочетат Божието слово, много хора не могат да понесат да бъдат отделени от него и любовта им към Бог извира в тях. Така Бог отново проклина Сатана, като за пореден път разкрива грозното му лице. „Тази ера, в която Сатана беснее и е безумно деспотичен“ е също и самата епоха, в която Бог започва официалното Си велико дело на земята. След това Той започва делото по унищожаването на света. С други думи, колкото повече Сатана вилнее, толкова по-скоро ще настъпи Божият ден. По този начин, колкото повече Бог говори за разложението на Сатана, толкова повече наближава денят, в който Бог ще унищожи света. Такова е Божието заявление към Сатана.

Защо Бог многократно каза: „[…] освен това зад гърба Ми те участват в онези „похвални“ мръсни сделки. Смяташ ли, че плътта, с която Се обличам, не знае нищо за твоите действия, твоето поведение и твоите думи?“. Той не каза такива слова само един или два пъти. Защо така? След като хората са били утешени от Бог и са наясно с Божията скръб за човечеството, за тях става лесно да забравят миналото, докато се борят да вървят напред. Въпреки това Бог не е ни най-малко снизходителен към хората: Той продължава да Се прицелва в техните мисли. По този начин Той казва на хората отново и отново да опознаят себе си, да прекратят разврата си, да не участват повече в такива похвални мръсни сделки и никога повече да не мамят Бог в плътта. Въпреки че природата на хората не се променя, има полза да им се напомня няколко пъти. След това Бог говори от човешка гледна точка, за да разкрие тайните в сърцата им: „Много години съм търпял вятъра и дъжда и също съм изпитвал горчивината на човешкия свят; но при по-внимателен размисъл никакво страдание не може да накара плътското човечество да изгуби надежда в Мен, а още по-малко пък някаква сладост може да накара хората от плът да станат студени, обезверени или пренебрежителни към Мен. Наистина ли любовта им към Мен е ограничена или до липса на страдание, или до липса на сладост?“. „Всичко под слънцето е празно“ — тези слова наистина имат вътрешно значение. Така Бог казва, че нищо не може да накара хората да загубят надежда в Него или да охладнеят към Него. Ако хората не обичат Бог, тогава те все едно са мъртви; ако не обичат Бог, тогава тяхното страдание е безполезно и щастието, на което се радват, е празно и се добавя към техните грехове. Тъй като нито един човек не обича истински Бог, Той казва: „Наистина ли любовта им към Мен е ограничена или до липса на страдание, или до липса на сладост?“. Как може някой да съществува без страдание или сладост в света на човечеството? Отново и отново Бог казва: „Нито един човек никога не е виждал истински лицето Ми или някога наистина е чувал гласа Ми, защото хората не Ме познават истински“. Бог казва, че хората не Го познават истински, но защо Той иска хората да Го познават? Това не е ли противоречие? Всяко едно от Божиите слова има определена цел. Тъй като хората са станали безчувствени, Бог използва принципа да върши 100% от Своето дело чрез хората, за да може в крайна сметка да притежава 0,1 процента от всяко от сърцата им. Такъв е методът, по който Бог работи, и Бог трябва да действа по този начин, за да постигне Своите цели. Точно това е и мъдростта в Божието слово. Разбрахте ли това?

Бог казва: „Когато пряко разкривам Моите тайнства и изяснявам Моята воля в плътта, вие не обръщате внимание; слушате звуците, но не разбирате значението им. Обзема Ме тъга. Въпреки че съм въплътен, не мога да върша делото на служението на плътта“. От една страна, тези слова карат хората, поради тяхната безчувственост, да поемат инициативата да си сътрудничат с Бог; от друга страна, Бог разкрива истинското лице на Своята божественост във въплътено тяло. Тъй като хората имат твърде нисък духовен ръст, разкриването на божествеността през периода, в който Бог е въплътен, настъпва само в съответствие с тяхната способност да го приемат. По време на тази стъпка от делото повечето хора остават неспособни да приемат това напълно, което достатъчно показва колко невъзприемчиви са те. По този начин, по време на това дело, божествеността не изпълнява цялото си първоначално предназначение; тя изпълнява само малка част от него. Това показва, че в бъдещото дело божествеността постепенно ще бъде разкривана според състоянието на възстановяване на човечеството. Въпреки това божествеността не нараства постепенно; по-скоро тя е това, което въплътеният Бог притежава в същината Си, и не прилича на духовния ръст на хората.

В Божието сътворение на хората имаше цел и смисъл, поради което Той каза: „Ако цялото човечество беше унищожено от Моя гняв, какво би било значението на създаването на небесата и земята от Мен?“. След като хората бяха покварени, Бог планира да спечели част от тях за Свое удоволствие; Неговото намерение не беше всички хора да бъдат унищожени, нито да бъдат изтребени при най-малкото нарушение на Божиите управленски закони. Не такава е волята на Бог; както каза Бог, това би било безсмислено. Именно поради тази „безсмисленост“ става ясна Божията мъдрост. Няма ли още по-голяма значимост в това Бог да говори и работи чрез много средства, за да порицава, съди и нанася удари на всички хора, като в крайна сметка избира само тези, които наистина Го обичат? Именно по този начин се разкриват Божиите дела и така сътворението на хората става още по-значимо. По този начин повечето от Божиите слова се изричат просто за да се носят покрай тях; това се прави за постигане на цел и точно това е реалността на част от словата Му.

Предишна: Глава 8

Следваща: Притурка: Глава 1

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Настройки

  • Текст
  • Теми

Плътни цветове

Теми

Шрифтове

Размер на шрифта

Разредка

Разредка

Ширина на страницата

Съдържание

Търсене

  • Търсене в този текст
  • Търсене в тази книга

Свържете се с нас в Messenger