Притурка: Глава 1

Това, което искам от вас, не е неясната и безсъдържателна теория, за която говоря, нито е невъобразимо за човешкия мозък или непостижимо за човешката плът. Кой е способен на пълна преданост в Моя дом? И кой може да даде всичко от себе си в Моето царство? Ако Моите намерения не бяха разкрити, щяхте ли наистина да изисквате от себе си да удовлетворите сърцето Ми? Никой никога не е разбирал сърцето Ми и никой никога не е разбирал намеренията Ми. Кой някога е виждал лика Ми или е чувал гласа Ми? Дали Петър? Или Павел? Или Йоан? Или Яков? Кой някога е бил облечен от Мен, притежаван от Мен или оползотворен от Мен? Макар че първия път, когато Се въплътих, се случи в божествена същност, плътта, в която Се облякох, не познаваше човешките страдания, защото не бях въплътен в образ и затова не можеше да се каже, че плътта следваше волята Ми напълно. Само когато Моята божествена същност е способна безпрепятствено и свободно да върши това, което Аз бих вършил, и да говори това, което Аз бих говорил, в човек с нормална човешка природа, може да се каже, че Моята воля се следва в плът. Целта Ми да бъда смирен и скрит се постига, защото Моята нормална човешка природа е способна да прикрие Моята божествена същност. По време на етапа на делото в плът, въпреки че божествената същност действа непосредствено, за хората не е лесно да възприемат такива действия, което се дължи единствено на живота и действията, присъщи на нормалната човешка природа. Това въплъщение не може да пости 40 дни като първото въплъщение, а работи и говори нормално; въпреки че разкрива тайни, Той е съвсем нормален; не е такъв, какъвто хората си го представят — гласът Му не е като гръмотевица, лицето Му не блести от светлина и небесата не треперят, когато Той върви. Ако беше така, тогава в това нямаше да има нищо от Моята мъдрост и щеше да е невъзможно да унизя и победя Сатана.

Когато показвам божествената Си същност зад щита на нормалната човешка природа, Аз придобивам пълна слава, великото Ми дело е изпълнено и нищо не представлява трудност. Това е така, защото целта на Моето въплъщение е най-вече да позволя на всички, които вярват в Мен, да видят делата на Моята божествена същност в плът и да видят Самия практически Бог, като по този начин пропъдя невидимия и неосезаем Бог от мястото, което заема в сърцата на хората. Тъй като Се храня, обличам Се, спя, живея и действам като нормален човек, и понеже говоря и се смея като нормален човек, и имам потребностите на нормален човек, но същевременно притежавам същината на пълната божественост, Аз съм наречен „практическият Бог“. Това не е абстрактно и е лесно за разбиране; в него може да се види в коя част се крие същината на Моето дело и върху коя фаза от делото Се съсредоточавам. Основната цел на Моето въплъщение е да разкрие Моята божествена същност чрез нормалната човешка природа. Не е трудно да се види, че центърът на Моето дело е във втората част на Епохата на правосъдието.

В Мен никога не е имало човешки живот, нито е имало следа от човешко същество. Човешкият живот никога не е заемал място в Мен и никога не е потискал разкриването на Моята божествена същност. Затова колкото повече се изразяват Моят глас в небето и намеренията на Моя Дух, толкова повече Сатана може да бъде унизен и така става по-лесно да се следва волята Ми в нормална човешка природа. Единствено това победи Сатана; Сатана вече е напълно посрамен. Въпреки че съм скрит, това не пречи на словата и действията на Моята божествена същност — това е достатъчно, за да покаже, че съм победил и съм придобил пълна слава. Тъй като Моето дело в плът е безпрепятствено и тъй като практическият Бог вече има място в сърцата на хората и е пуснал корени в сърцата им, това напълно доказа, че Сатана е победен от Мен. И тъй като Сатана не е способен да направи нищо повече сред хората, и тъй като е трудно да се насадят заложбите на Сатана в човешката плът, Моята воля се осъществява безпрепятствено. Основната идея на Моето дело най-вече е всички хора да видят удивителните Ми дела и истинския Ми лик: Аз не съм недостижим, не се извисявам в небето и не съм безформен и аморфен. Аз не съм невидим като въздуха, нито съм като плаващ облак, който лесно се разнася. Напротив, макар да живея сред хората и сред тях да изпитвам сладостта, киселостта, горчивината и пламенността, Моята плът се различава съществено от тази на човека. На повечето хора им е трудно да имат досег с Мен, но повечето от тях копнеят да го направят. Сякаш във въплътения Бог има огромни, необясними тайни. Заради прякото разкриване на божествената същност и заради щита на човешкия облик хората се държат на почтително разстояние от Мен, вярват, че съм милостив и любящ Бог, но и се страхуват от Моето величие и гняв. Така в сърцата си те желаят да говорят сериозно с Мен, но не могат да направят това, което желаят, това, за което жадуват сърцата им — не им достига сила. Такова е състоянието на всеки в тази ситуация — колкото повече хората са такива, толкова по-голямо е доказателството за разкриването на различните аспекти на Моя нрав и така се постига целта хората да познават Бог. Но това е второстепенно; основното е да накарам хората да познават Моите удивителни дела от делата на плътта Ми, да ги накарам да опознаят същината на Бог. Аз не съм необичаен и свръхестествен, както си представят хората. По-скоро Аз съм практическият Бог, който е нормален във всяко отношение. Хората вече нямат представи за Мен, а Ме опознават в реалността. Едва тогава заемам истинското Си място в съзнанието на хората.

Пред всички хора Аз не само никога не съм правил нищо свръхестествено, което да е било ценено от тях, но съм и изключително обикновен и нормален. Умишлено не позволявам на хората да видят във въплъщението Ми нещо, което да има какъвто и да е намек за Бог. Но заради словата Ми хората са напълно завоювани и се подчиняват на свидетелството Ми. Само така хората могат да Ме познаят в плът без опасения и на основата на пълната вяра, че Бог наистина съществува. Така познанието на хората за Мен става по-реално, по-ясно и не е примесено с нищо от доброто им поведение. Всичко това е резултат от прякото действие на Моята божествена същност, което дава на хората по-голямо познание за Моята божественост, защото само божествената същност е истинското лице на Бог и Негов изконен атрибут. Хората трябва да видят това. Искам слова, дела и действия на божествеността — не Ме интересуват думите и действията в човешка природа. Моята цел е да живея и да действам в божественото — не искам да пускам корени и да покълвам в човешкото и не искам да пребивавам в човешкото. Разбирате ли какво казвам? Въпреки че съм гост в човешкото, не това искам. Действам в пълната Си божественост и само така хората могат да разберат по-добре истинския Ми лик.

Предишна: Глава 9

Следваща: Глава 10

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Настройки

  • Текст
  • Теми

Плътни цветове

Теми

Шрифтове

Размер на шрифта

Разредка

Разредка

Ширина на страницата

Съдържание

Търсене

  • Търсене в този текст
  • Търсене в тази книга

Свържете се с нас в Messenger