Когато четат Божиите слова, хората са смаяни и мислят, че Той е извършил велико дело в духовната сфера — нещо, на което човекът е неспособен, и което трябва да бъде извършено лично от Самия Бог. И тъй, Бог отново изрича думи на търпение към човешките същества. В сърцата си те са раздвоени: „Бог не е Бог на милостта и любящата доброта, Той е Бог, Който само ни поразява. Тогава защо е снизходителен към нас? Възможно ли е отново да е променил подхода Си?“. Когато тези мисли и идеи проникнат в сърцата им, те с всички сили ги кастрят. Но след като Божията работа продължи известно време, Светият Дух извършва велико дело в църквата и всеки започва да изпълнява функцията си, всички хора навлизат в Божия метод, защото никой не открива никакви несъвършенства в казаното и извършеното от Бог. Никой няма ни най-малка представа каква ще е следващата Му стъпка. Както Бог каза, „От всичко под небето, кой не е в ръцете Ми? Кой не действа в съгласие с напътствията Ми?“. Все пак искам да ви дам един съвет: никой от вас не бива да се изказва или да предприема каквито и да било действия по въпроси, които не са ви ясни. Казвам това не за да потуша ентусиазма ви, а за да ви помогна да действате в съгласие с Божиите напътствия. В никакъв случай не реагирайте с обезсърчение или съмнения, защото споменах „несъвършенства“. Основната Ми цел е да ти напомня да обръщаш внимание на Божието слово. Хората за кой ли път се смайват, когато прочетат Неговите слова, гласящи: „Проявявайте проницателност по духовните въпроси, внимавайте за Моето слово и бъдете истински способни да възприемате Моя Дух и Моята личност и Моето слово и Моята личност като неделимо цяло, за да може всички хора да Ме удовлетворяват, когато са в присъствието Ми“. Вчера са чели предупреждения, думи за Божията търпимост, а днес Бог внезапно заговаря по духовни въпроси. Какво се случва? Защо Бог все променя подхода Си, когато се изказва? Защо всичко това трябва да се възприема като неделимо цяло? Възможно ли е Божието слово да не е практическо? След по-внимателен прочит на думите Му става ясно, че когато Божията плът бъде отделена от Божия Дух, плътта се превръща във физическо тяло с тленни свойства или в така наречения от хората жив мъртвец. Въплъщението Божие идва от Духа: то е олицетворение на Духа, Словото добива плът. С други думи, Сам Бог живее в плът. Толкова сериозно е отделянето на Божия Дух от Неговата личност. Следователно, макар че е наричан човек, Той не принадлежи към човешкия род. Не са му присъщи човешките качества, Той е съществото, в което Бог се облича, съществото, което Бог одобрява. Божието слово въплъщава Духа Божий, а словото Божие се открива непосредствено в плътта. Това също показва, че Бог живее във въплътена форма и е по-практическият Бог, което доказва съществуването Му и слага завършек на епохата на човешко бунтарство срещу Бог. След като разказва на хората за пътя към опознаване на Бог, Той отново сменя темата и се насочва към другата страна на въпроса.

„Кракът Ми стъпи върху всичко съществуващо, от край до край огледах необятната вселена и вървях сред всички хора, вкусвайки сладостта и горчилката в живота им“. Макар и прости, тези думи не са лесно разбираеми за хората. Темата е друга, но в същността си остава същата: тя пак помага на хората да опознаят въплътения Бог. Защо Бог казва, че е вкусил сладостта и горчилката в живота на хората? Защо отбелязва, че е вървял сред всички хора? Бог е Духът, а също и въплътеното Божие Аз. За Духа не съществуват ограниченията на плътта и кракът Му може да стъпи върху всичко, което съществува и от край до край да огледа необятната вселена — тези думи показват, че Божият Дух изпълва целия космос и покрива земята от полюс до полюс, че няма нищо, което Божията ръка да не е подредила, и няма кътче, в което Бог да не е оставил следи от стъпките Си. При все че Духът е станал плът и е роден като човек, Неговото съществуване не обезсилва всички човешки потребности: въплътеното Божие Аз се храни, спи, облича Се и живее като нормален човек и прави всичко, което обичайно правят хората. Но тъй като вътрешната Му същност е различна, Той не е съвсем „човек“ в класическия смисъл. Макар и да изпитва страдание, докато пребивава сред човеците, то не Го кара да се отрече от Духа. Макар и благословен, Той не забравя Духа поради тези благословения. Духът и въплъщението работят в тих синхрон. Духът и въплъщението не могат да бъдат отлъчени един от друг и никога не са били отлъчени, защото въплъщението олицетворява Духа. Въплъщението произлиза от Духа, Духът, който има форма. Тоест, трансцендентността е невъзможна за въплътения Дух, с други думи, Духът не може да върши свръхестествени неща, което означава, че Духът не може да напусне физическото тяло. Ако направеше това, Божието въплъщение би изгубило всякакъв смисъл. Хората могат да добият знание за Самия практически Бог само когато Духът е напълно изразен във физическото тяло и едва тогава ще бъдат спазени Божиите намерения. Бог подчертава човешката слепота и непокорство чак след като е представил поотделно въплъщението и Духа на човеците: „Но в тези Мои странствания човекът никога не Ме зачете и така и не Ме опозна истински“. От една страна Бог казва, че тайно се крие в телесната обвивка и не върши никакви чудеса, които да бъдат видени от хората; от друга страна, Той се оплаква, че човеците не Го познават. Това не съдържа противоречие. Всъщност, при по-внимателно вглеждане е лесно да се види, че Бог постига целите Си от тези две страни. Ако прибегнеше до свръхестествени явления и чудеса, нямаше да има нужда да предприема велико дело. Просто би изричал проклятия, обричащи хората на незабавна смърт и така щеше да ги убеди, но това не изпълнява Божията цел, на която служи въплъщението. Ако Бог действаше така, хората никога не биха добили осъзната вяра в съществуването Му. Биха били неспособни да вярват искрено и при това биха взели дяволи за Бог. Още по-важното е, че никога не биха опознали Божия нрав, а не е ли това част от значимостта на Божието въплъщение? Ако хората бяха лишени от възможността да опознаят Бог, тогава онзи друг нереалистичен Бог, свръхестественият Бог би продължил да властва в представите им завинаги. Нима при това положение хората не биха били в плен на собствените си идеи? Направо казано, дали Сатана и дяволите не биха упражнявали тази власт над хората? „Защо казвам, че отново съм поел властта в ръцете Си? Защо казвам, че Моето въплъщение е толкова значимо?“. В момента, в който Бог се въплъти, Той мигом си възвръща могъществото и едновременно с това Неговата божественост намира пряк израз в действия. Всички хора постепенно се запознават с практическия Бог — така те напълно заличават Сатана от сърцата си и отдават на Бог по-дълбоко място в тях. В миналото човешките умове придаваха на Бог облика на Сатана — един невидим и недосегаем Бог. Въпреки това те убедено вярваха, че този Бог не просто съществува, а е способен да дава знаци, да върши всякакви чудеса и да разкрива много тайни, например грозните лица на обладаните от демони. Това е убедително доказателство, че Бог в умовете на човеците носи облика на нещо друго, което е различно от Бог. Бог е казал, че желае да заема 0,1 процента от човешките сърца. Това е най-високото Му изискване към човека. Извън видимото значение на тези думи, те съдържат и практическа страна. Правя това пояснение, защото иначе хората биха решили, че Божиите изисквания към тях са твърде занижени, сякаш Бог не разбира добре какво са хората. Нима човешкото мислене не е такова?

Като съчетае гореспоменатото с изложения по-нататък пример с Петър, четящият тези редове ще се убеди, че Петър действително познаваше Бог по-добре от всекиго, защото бе в състояние да обърне гръб на нереалистичния Бог и да търси знание за практическия Бог. Защо изрично е упоменато, че родителите му бяха противящи се на Бог демони? Това доказва, че Петър не търсеше Бог в сърцето си. Родителите му представляваха нереалистичния Бог, затова Бог ги споменава. Повечето хора пренебрегват този факт и вместо това се съсредоточават върху Петровите молитви. Молитвите на Петър дори са на устните на някои хора и непрестанно се въртят в умовете им, но те никога не съпоставят нереалистичния Бог със знанието на Петър. Защо той се обърна срещу родителите си и се стремеше към познанието за Бог? Защо използваше като стимул поуките на провалилите се? Защо се постара да усвои вярата и любовта на всички възлюбили Бог през вековете? Петър осъзна, че всички добри неща идват от Бог и Той е пряк техен източник, без Сатана да е успял да ги омърси с намесата си. Това показва, че опознатият от Петър Бог е практическият, а не свръхестественият Бог. Защо се казва, че Петър съсредоточил усилията си върху това да усвои вярата и любовта на всички възлюбили Бог през вековете? Оттук става ясно, че хората са се проваляли векове наред най-вече поради неспособността си да опознаят практическия Бог, а са изпитвали само вяра и любов. В резултат, вярата им си останала нереалистична. Защо Бог толкова пъти споменава вярата на Йов, но не и познанието му за Него, и защо казва, че Йов не бил равен на Петър? Думите на Йов, „Слушал бях за Тебе със слушането на ухото, но сега окото ми Те вижда“, показват, че той просто имал вяра, но не притежавал познание. Повечето хора реагират с куп въпроси на думите „Съпоставяйки Ме със своите родители, Петър успя да оцени по-добре Моята любяща доброта и милост“. Защо на Петър му е била необходима съпоставка за контраст, за да познае Бог? Защо той не бе в състояние непосредствено да познава Бог? По каква причина е познал само Божията милост и любяща доброта, а Бог не е говорил за нищо друго? Търсенето на познание за практическия Бог е възможно само след признаването на нереалността на нереалистичния Бог. Целта на тези думи е да накара хората да пропъдят нереалистичния Бог от сърцата си. Ако от сътворението до днес хората винаги бяха познавали истинското лице на Бог, те биха били лишени от способността да разпознаят действията на Сатана, защото поговорката, „Човек не забелязва колко равно е полето преди да е прекосил планината“, подкрепя уместността на това Божие изказване. Тъй като иска да предостави на хората по-пълно разбиране за истинността на дадения пример, Бог съзнателно подчертава милостта и любящата доброта, по този начин доказвайки, че Петър е живял в Епохата на благодатта. От друга страна, така това разкрива още по-убедително скверния лик на дяволите, които само вредят на хората и ги покваряват. На неговия фон Божията милост и любяща доброта изпъкват още по-ярко.

Бог очертава и фактите около Петровите изпитания и описва същинските обстоятелства около тях, като при това посочва на хората, че Бог е изтъкан не само от милост и любяща доброта, но също и от величие и гняв и че живеещите в мир невинаги са обсипани с Божии благословения. Разказвайки на хората за Петровите преживявания след изпитанията, Бог препотвърждава истинността на реченото от Йов: „Доброто ли ще приемаме от Бог, а да не приемаме и злото?“. Така става видно, че Петровото познание за Бог действително е достигнало несравними висоти, непокорявани от никого преди него. Постижението му е плод също и на усилията му да усвои вярата и любовта на всички възлюбили Бог през вековете и на насърчението, което си е давал, вземайки поука от неуспехите на други хора в миналото. Ето защо наричаме „плодове“ всички, успели да добият познание за Бог, включително и Петър. Петровите молитви към Бог показват истинското му познание за Бог по време на изпитанията. Все пак лъжицата катран в кацата с мед е неспособността му напълно да схване Божиите намерения, затова, съдейки по познанието на Петър за Него, Бог желае да „заеме само 0,1 процента от човешкото сърце“. Фактът, че дори и Петър — човекът, познаващ Бог най-добре — беше неспособен да разбере точно какви са намеренията Му показва, че човеците са лишени от способността да познаят Бог, защото са дълбоко покварени от Сатана; това позволява на всички хора да вникнат в човешката същност. Тези две предпоставки — неспособността на хората да добият познание за Бог и дълбокото проникване на сатанинското в душите им — контрастират с великата Божия мощ, защото Бог работи само със словото Си, Той не предприема действия и по този начин заема определено място в човешките сърца. Но защо хората трябва да постигнат само този дял от 0,1 процента, за да удовлетворят Божиите намерения? Това може да бъде обяснено с обстоятелството, че Бог не е вложил в хората необходимата способност. Ако човекът придобиеше 100-процентово познание за Бог при липсата на въпросното умение, всяко Божие действие би било ясно като бял ден за хората — а като вземем предвид присъщата им природа, те тозчас биха предали Бог, биха въстанали в открито неподчинение срещу Него — което доведе до падението на Сатана. И тъй, Бог никога не подценява хората, защото вече ги е подложил на задълбочен анализ и Му е кристално ясно всичко за тях, дори и колко вода съдържа кръвта им. Тогава колко по-очевидна е за Него човешката природа? Бог никога не греши и подбира с голяма прецизност всяка дума от изказванията Си. Тоест, неспособността на Петър да вникне с точност в Божиите намерения не противоречи на факта, че той е човекът, опознал Бог най-добре от всички; при това двете изобщо не са свързани. Давайки примера с Петър, Бог нямаше за цел да насочи вниманието на хората към него. Защо Йов не успя да добие познание за Бог, а Петър постигна това? Защо Бог заяви, че човекът е в състояние да добие това знание, но същевременно каза, че това е възможно благодарение на великата Божия сила? Наистина ли хората имат вродени таланти? За тях самите не е лесно да преценят това; никой не би осъзнал дълбоката значимост на въпроса, ако Аз не бях го повдигнал. Целта на думите Ми е да предложа на хората проницателност, за да могат да имат вяра да съдействат на Бог. Едва тогава Той ще може да ползва човешкото сътрудничество в делото Си. Такава е действителната ситуация в духовната сфера и тя е напълно необозрима за човеците. Да се премахне мястото на Сатана в сърцата на хората, а вместо това да се даде място на Бог — ето това означава да се отблъсне яростната атака на Сатана и само тогава ще може да се каже, че Христос е слязъл на земята и че земните империи са станали Христово царство.

На този етап споменаването, че Петър е служил за мерило и пример в течение на хилядолетия няма за цел само да го представи като образец за подражание; тези думи са също и отражение на разразяващата се битка в духовната сфера. През цялото време Сатана е въздействал върху човека с напразната надежда, че ще го погълне и така ще предизвика Бог да унищожи света и да изгуби Своите свидетели. Но Бог каза: „Първо ще създам модел, за да заема възможно най-малко място в човешкото сърце. На този етап човешкият род нито Ме възрадва, нито Ме познава напълно; въпреки това, поради Моята велика сила хората ще могат изцяло да Ми се покорят и ще престанат да се бунтуват срещу Мен, а Аз ще използвам този пример, за да надвия Сатана. С други думи, Аз ще използвам заемания от Мен 0,1 процент от човешките сърца, за да смажа цялата власт, която Сатана упражняваше над човечеството“. Затова днес Бог споменава Петър като пример, за да послужи на целия човешки род за еталон за практика. В съчетание с уводния пасаж, това потвърждава истинността на казаното от Бог за ситуацията в духовната сфера: „Настоящето се различава от миналото: ще направя неща, невиждани от времето на сътворението, и ще изрека думи, нечувани през вековете, защото призовавам всички хора да опознаят въплътеното Мое Аз“. От това става ясно, че днес Бог е започнал да подкрепя думите Си с действия. Хората виждат само какво се случва отвън, но не могат да прозрат действителните събития, развиващи се в духовната сфера и затова Бог недвусмислено заявява: „Това са стъпките от управлението Ми, но човеците изобщо не подозират какво предстои. Макар и да говорих разбираемо, хората са все така объркани; трудно е да се достигне до тях. Нима това не показва колко нископоставен е човекът?“. Тези думи са с богат подтекст: те разкриват, че в духовната сфера се води битка, точно както е описано по-горе.

Божиите намерения не се спазват в цялост след краткото Му описание на Петровия живот и затова Той отправя към хората следното изискване, свързано с делото на Петър: „Из целия космос и по небесния свод, всички неща на небето и на земята способстват с всички сили за осъществяването на последния етап от делото Ми. Със сигурност не желаете да сте в ролята на наблюдатели, слугуващи на сатанинските сили?“. След като прочетат за знанието на Петър, хората добиват дълбоко просветление. За да е още по-въздействащ, Бог показва на хората последиците от техния разврат, невъздържаност и незнание за Него; при това Той съобщава на човечеството — отново и този път по-изчерпателно — как се развива битката в духовния свят в действителност. Само по този начин хората ще повишат бдителността си срещу това да бъдат заловени от Сатана. При това Той недвусмислено предупреждава, че няма да спаси човеците от евентуално ново падение, както ги е спасил този път. Като цяло, тези предупреждения задълбочават впечатлението на хората от Божието слово, карат ги да тачат още повече Божията милост и да ценят Божиите предупредителни думи, за да може Неговата цел — спасението на човечеството — да бъде постигната истински.