Когато Бог отправя към хората изисквания, които те трудно си обясняват, а също и когато думите Му уцелват право в човешките сърца и хората искрено Му ги предлагат, за да Го възрадват, Бог им дава възможност да помислят, да вземат решение и да издирят пътека за практикуване. По този начин всички Негови избраници отново Му предлагат целите си същества, с ръце свити в юмруци в знак на решителност. Някои може би си очертават план и ежедневен график, докато се подготвят да се мобилизират да работят усърдно, за да отдадат своята частица сила за Божия план за управление, за да го прославят и да ускорят завършека му. И тъкмо когато хората са усвоили този тип съзнание и тези мисли занимават умовете им, докато изпълняват другите си задължения, докато разговарят и работят, Бог отново проговаря: „Гласът на Моя Дух изразява целия Ми нрав. Разбирате ли?“. Колкото по-твърда е решимостта на хората, толкова по-силно жадуват те да вникнат в Божията воля и с по-голяма искреност копнеят Бог да им заяви исканията Си. Затова Бог ще им даде желаното, възползвайки се от тази възможност да отправи в най-съкровените кътчета на човешките души думите, които отдавна е сдържал в готовност. Макар и тези думи да изглеждат малко резки или груби, човешкият род открива в тях несравнима сладост. Сърцата на хората мигом разцъфтяват от радост, сякаш са се озовали в небесните селения или са пренесени в друг свят — същински рай на въображението — където над човеците вече не тегне случващото се във външния свят. За да заобиколи евентуалната опасност хората да говорят и да действат като външен наблюдател, както бяха привикнали да правят в миналото, и по този начин да не намерят почва за развитие, щом постигнат съкровените си желания и още повече, когато се подготвят да работят с несдържан ентусиазъм, Бог продължава да съобразява начина Си на изразяване с техния начин на мислене и без да се церемони, отхвърля целия плам и религиозна обредност, пазени в сърцата им. Както Бог каза, „Истински ли видяхте значението на тези Мои думи?“. Хората не придават особено значение на опознаването за Бог чрез действията Му и думите Му, било то преди да вземат решение за нещо, или след това, а продължават да обмислят въпроса „Какво мога да направя за Бог? Ето това е главното!“. Затова Бог възкликва: „И имате наглостта да се наричате Мой народ право в лицето Ми — нямате никакъв срам, а още по-малко разум!“. Веднага щом Бог изрича тези думи, хората ги проумяват и като ударени от ток бързо отдръпват ръце и търсейки безопасност, ги притискат към гърдите си от силен страх, че отново ще предизвикат Божия гняв. В допълнение към това Бог казва още: „Рано или късно хора като вас ще бъдат изпъдени от Моя дом! Не се правете пред Мен на ветерани, като си приписвате, че сте свидетелствали за Мен!“. Още по-силен страх обзема хората, когато чуят тези думи, сякаш са видели лъв. Реагират инстинктивно. Не искат да бъдат разкъсани от лъва, но пък нямат идея как да избягат. В този момент кроежите изчезват от човешкото сърце, безследно и завинаги. Божието слово Ме кара да се чувствам сякаш мога да прозра всички аспекти на човешкото безчестие: гузно наведена глава и поведение на бито куче, като кандидат-студент, провалил се на приемния изпит въпреки възвишените си амбиции, щастливото си семейство, обещаващото си бъдеще и прочие, а като добавим и Четирите модернизации до 2000-та година, превърнали се в кухи лозунги, получаваме въображаем сценарий за фантастичен филм. Целта е безучастността да бъде заменена с действеност, хората да се отърсят от равнодушието си и да се изправят в целия си ръст в позицията, която Бог им е отредил. От изключително значение е фактът, че хората силно се страхуват да не изгубят името си; затова са се вкопчили в скъпоценния живот чрез служебните си титли, ужасени, че някой ще се опита да ги лиши от тях. Когато човечеството е с такава нагласа, Бог не Се тревожи, че хората ще изпаднат в състояние на безучастност и съответно променя тона Си от осъдителен във въпросителен. Така не само позволява на хората да си поемат дъх, но им дава възможност да направят разбор на предишните си стремежи, за да имат база за съпоставка в бъдеще: неподходящото може да бъде променено. Бог позволява този период на щастие сред голямото нещастие и не заклеймява хората, защото все още не се е захванал с делото Си. Затова ще продължа да Му служа с цялата си отдаденост!

Освен това не бива в страха си да пренебрегвате Божиите думи. Проверете дали Той има нови изисквания. Със сигурност ще откриете нещо такова: „От днес нататък трябва да навлезеш в реалността на практиката във всички свои действия; вече няма да минаваш между капките както досега, като дърдориш празни приказки“. Тук отново се проявява Божията мъдрост. Бог винаги е бдял над Своите свидетели и когато реалността на миналото Му слово достигне завършека си, никой не е в състояние да отгатне какво означава да усвоиш „реалността на практиката“. Това е достатъчно потвърждение за истинността на казаното от Него: „Аз Сам се заемам с делото“. Свързано е със същинското значение на работата в божествена същност, а също и с причината, поради която вече достигналото ново начало човечество е все така неспособно да разгадае истинския смисъл на Божието слово. Това се дължи на факта, че в миналото повечето хора се придържаха към реалността на Божието слово, докато днес нямат никакво понятие от реалността на практиката — не вникват в същината на тези думи, а схващат само повърхностното им значение. Още по-важно е, че никому не е позволено да се меси днес в изграждането на царството, а само да се подчинява на Божиите заръки като робот. Добре запомнете това! Всеки път щом Бог спомене миналото, започва да говори за днешната ситуация; това е маниер на говорене, създаващ рязък контраст между онова, което е било, и това, което предстои. Този Негов начин на говорене дава още по-добри плодове, защото позволява на хората да съпоставят настоящето с миналото и така да разграничават едното от другото. Това е един аспект на Божията мъдрост, чиято цел е да добие плодовете от работата. След това Бог отново разкрива грозотата на хората, за да не забравят никога ежедневно да ядат и пият словото Му и — което е дори по-важно — да опознаят себе си и да приемат това като урока, който трябва да усвояват ден след ден.

Изричайки тези слова, Бог е постигнал резултатите, които бяха Негова първоначална цел. И тъй, без повече да се интересува дали човечеството Го е разбрало, или не, Той набързо разяснява това с две-три изречения, защото работата на Сатана няма нищо общо с човеците, а те изобщо не осъзнават това. Сега да оставим духовния свят и да доразгледаме начина, по който Бог поставя изискванията Си към хората: „Докато си почивам в Своята обител, внимателно наблюдавам: всички хора по земята се щурат насам-натам, „обикалят света“ и препускат напред-назад, за да подобрят живота си и да подсигурят бъдещето си. Но нито един от тях не влага енергия в градежа на Моето царство и не полага и най-слабо усилие“. След като разменя тези баналности с хората, Бог пак спира да им обръща внимание, но продължава да говори от гледната точка на Духа и посредством тези думи напълно разкрива житейските обстоятелства на човешкия род. От фразите „обикалят света“ и „препускат напред-назад“ става ясно, че човешкият живот е напълно лишен от съдържание. Ако не беше всесилното Божие спасение, хората — и особено родените в западащото многолюдно семейство потомци на имперски Китай — биха били още по-склонни безцелно да пропиляват целия си живот и биха се чувствали по-добре в Хадес или в ада, отколкото да се родят на земята. Под господството на големия червен змей те несъзнателно са обидили Бог и в резултат съвсем естествено и без да го разбират, са попаднали под прицела на Божието порицание. Ето защо Бог противопоставя „спасявал съм ги“ на „неблагодарници“, за да даде на хората възможност по-ясно да се опознаят и от това създава контраст с акта на Божията спасителна благодат. Нима резултатът не е още по-въздействащ? Излишно е да подчертавам, че от Божиите слова хората могат да изведат елемент на укор, елемент на спасение и призив, а също и лека нотка тъга. Неосъзната тревожност обзема хората, докато четат тези думи, и пълни очите им със сълзи… Но действията на Бог не могат да бъдат възпрени от това преходно чувство на тъга, нито пък обстоятелството, че целият човешки род е покварен, би Го спряло да изисква от Своите избраници и да ги превъзпитава. По тази причина Той веднага заговаря за положението днес, като при това оповестява на човечеството величието на управленските Си закони, за да може планът Му да продължава да напредва. Ето защо след това, без да забавя темпото, Бог кове желязото, докато е горещо, и в този критичен момент оповестява върховния Си закон за епохата — върховен закон, който хората трябва да прочетат, обръщайки внимание на всяка клауза, преди да могат да разберат Божията воля. В момента не е необходимо да навлизаме в повече подробности за това; хората просто трябва да четат по-внимателно.

Днес вие — събралата се тук група хора — сте единствените, които истински могат да видят Божието слово. Въпреки това съвременните хора изостават много в познаването на Бог от който и да било човек от миналите времена. Това ясно показва какви усилия е вложил Сатана в хората през изминалите няколко хилядолетия, а също и до каква степен е успял да ги поквари — развалата им е толкова дълбока, че въпреки многото казани от Бог думи те нито разбират, нито успяват да Го опознаят, а напротив, дръзват да въстават срещу Него и открито да Му се противопоставят. Затова Бог често съпоставя хората от миналото с днешните, за да даде на съвременния човек, колкото и безчувствен и невъзприемчив да е, обективна база за сравнение. Тъй като човешките същества не познават Бог и им липсва искрена вяра в Него, Той е отсъдил, че хората са неподготвени и неразумни; затова неведнъж е проявявал към тях търпимост и им е дарявал спасение. В духовния свят в тома отношение се води битка: Сатана напразно се надява да поквари човечеството до степен да направи света нечист и изпълнен със зло и така да завлече хората със себе си в тресавището и да разруши Божия план. Планът на Бог обаче не е да превърне цялото човечество в хора, които Го познават, а по-скоро да подбере част от него, която да го представлява в цялост, а другите да са остатъчен продукт, бракувана стока, чието място е на бунището. Така, макар и от позицията на Сатана завладяването на неколцина може да е чудесна възможност да осуети Божия план, какво би могъл да знае за Божиите намерения глупак като Сатана? Затова Бог много отдавна каза: „Покрих лицето Си, за да не гледам този свят“. Всичко това ни е отчасти известно, а и Бог не изисква човешките създания да са способни да правят каквото и да било; Той по-скоро иска те да признаят, че делото Му е чудодейно и необозримо и сърцата им да са изпълнени със страх от Него. Ако Бог въздаваше наказания според човешките представи, а именно без да се съобразява с обстоятелствата, светът отдавна трябваше да е погинал. Нима това не би било равносилно на попадане в капана на Сатана? И така, Бог използва думите Си просто за да добие плодовете, които е избрал, но тези факти рядко осеняват хората. Не са ли това Негови думи: „Ако не будехте у Мен съжаление с липсата си на умения, разум и проникновение, щях да погубя всички ви с порицанието Си, да залича съществуването ви. Въпреки това ще продължа да проявявам снизходителност към човешкия род, докато довърша делото Си на земята“?