Глава 4

За да попречи на хората да се самозабравят и да се отклонят след прехода от негативност към позитивност, в последната глава от Божието слово, след като Бог изразява най-високите Си изисквания към Своя народ — след като казва на хората каква е волята Му на този етап от плана Му за управление — Той им дава възможност да размислят върху думите Му, за да се решат накрая да удовлетворят Божията воля. Когато хората се настроят оптимистично, Бог незабавно започва да им задава въпроси относно другата страна на нещата. Той ги пита поредица от въпроси, в които на хората им е трудно да вникнат: „Беше ли любовта ви към Мен опетнена от нечисти примеси? Бяхте ли Ми предани искрено и от все сърце? Опознахте ли Ме истински? Колко място заемах в сърцата ви?“, и тъй нататък. Като изключим два укора, първата половина на този абзац се състои изцяло от въпроси. Особено уместен е следният въпрос: „Намериха ли словата Ми отклик у вас?“. Той действително е право в целта, защото засяга най-тайните кътчета в дълбините на човешките сърца и кара хората несъзнателно да се питат: „Истински предана ли е любовта ми към Бог?“. В сърцата си хората несъзнателно си припомнят как са Му служили в миналото: погълнати от самоопрощение, самомнителност, чувство за важност и самодоволство, незаинтересованост и горделивост. Като едри риби, уловени в мрежа — веднъж оплетени в нея, им е било трудно да се освободят. При това те често били невъздържани, многократно мамели нормалната човешка природа на Бог и се поставяли на първо място с всяко свое действие. Преди да бъдат наречени „обслужващи“, те преливали от енергия като новородено тигърче. Макар и донякъде да съсредоточавали вниманието си върху живота, на моменти само отбивали номера; послушанието им към Бог било привидно, като на роби. По времето, когато били разкрити като обслужващи, те били негативно настроени, изоставали, били изпълнени със скръб, роптаели срещу Бог, обронвали глави в знак на отчаяние и така нататък. Всяка стъпка от чудесните им и затрогващи истории продължава да занимава умовете им. Дори и сън не ги лови, а дните си прекарват във вцепенение. Изглежда че Бог ги е пропъдил за втори път, сякаш са се озовали в Хадес и не могат да се измъкнат оттам. При все че Бог просто зададе няколко трудни въпроса в първия абзац, ако ги прочетем внимателно, виждаме, че Той не задава въпросите Си просто така; те съдържат дълбок подтекст, който трябва да бъде разяснен в подробности.

Защо веднъж Бог каза, че сега е сега, а понеже вчерашният ден е вече в миналото и няма място за носталгия, но въпреки това в първото изречение тук Той задава на хората въпроси, отвеждащи ги назад в отминалите дни? Помислете добре: Защо Бог призовава хората да не тъгуват по миналото, но все пак да го преосмислят? Възможно ли е да има грешка в Божиите думи? Възможно ли е източникът на тези думи да е сгрешил? Естествено, хората, които не обръщат внимание на Божиите думи, не биха си задавали толкова дълбоки въпроси. Но за момента няма нужда да обсъждаме това. Нека първо ви обясня първия от горните въпроси — причината. Разбира се, всеки знае, че Бог не говори празни приказки. Каквото се отрони от Божията уста е значимо и целенасочено — това е сърцевината на въпроса. Най-големият недостатък на хората е неспособността им да променят порочните си пътища и неподатливостта на старата им природа. За да позволи на хората да се опознаят по-изчерпателно и реалистично, Бог първо насочва мислите им обратно към миналото, за да се самоанализират по-задълбочено и така да осъзнаят, че нито едно от Божиите слова не е безсъдържателно, а всяко едно от тях се осъществява в различна степен при отделните хора. В миналото начинът, по който Бог вземаше мерки спрямо хората, им позволяваше да добият известно познаване за Бог и искреността им към Него в по-голяма степен да идва от сърцата им. Думата „Бог“ намира място у едва 0,1 процента от хората и техните сърца. За да постигне и този резултат, Бог е извършил колосална работа по спасението. Може да се каже, че Божието постижение в тази група хора — група, използвана от големия червен змей и обладана от Сатана — е толкова голямо, че те не смеят да постъпват, както им е угодно. Това е така, защото Бог не може да заеме сто процента от сърцата на онези, които са били пленени от Сатана. За да повиши човешкото познание за Себе Си през следващия етап, Бог сравнява състоянието на обслужващите от миналото с това на Божия народ днес и така прави ясна съпоставка, която предизвиква силен срам у хората. Както Бог казва, „няма къде да скриете срама си“.

И така, защо казах, че Божиите въпроси не са безцелни? Препрочитайки ги внимателно от начало до край виждаме, че макар и да не са щателно обяснени, всички те засягат степента, до която хората са предани на Бог и Го познават; с други думи всички те се отнасят до истинското състояние на хората, което е достойно за съжаление и за което им е трудно да говорят откровено. Оттук можем да се види, че духовният ръст на човека е твърде нищожен, познанията му за Бог са твърде повърхностни, а верността му към Него е твърде омърсена и нечиста. Както Бог каза, почти всички хора ловят риба в мътна вода и присъстват само за да запълнят бройката. Когато пита „Наистина ли вярвате, че сте недостойни да бъдете Мой народ?“, истинското значение на тези думи е, че сред всички народи никой не е годен да бъде Божий народ. Но за да постигне по-силно въздействие, Бог използва метода на задаване на въпроси. Този подход е несравнимо по-ефективен от думите от миналото, които безжалостно нападаха, съсичаха погубваха хората, пронизвайки сърцата им. Представете си, ако Бог беше казал нещо скучно и безинтересно като: „Вие не сте Ми предани, верността ви е омърсена и не заемам изцяло сърцата ви… Няма да ти оставя място, на което да се скриете от себе си, защото нито един от вас не е достоен да бъде Мой избраник“. Ако сравните двете форми и при все че съдържанието им е същото, тонът им е различен. Използването на въпроси е много по-ефективно. Затова мъдрият Бог прибягва до въпросителния тон, което показва вещината Му на оратор. Това е непостижимо за хората и затова Той каза: „Хората са просто принадлежности, използвани от Мен. Различава ги само това, че някои от тях са незначителни, а други са безценни“.

Хората продължават да четат нататък и Божиите думи се нижат бързо и изобилно, спирайки дъха на четящите, защото Той никак не щади човеците. Когато изпитат най-покрусително съжаление, Бог отново ги предупреждава: „Ако въобще не обръщате внимание на горните въпроси, това показва, че ловите риба в мътна вода, че сте тук само за да запълните бройката и че в предварително постановения от Мен момент ще бъдете пропъдени и повторно захвърлени в бездънната пропаст. Това е Моето предупреждение и всеки, който го приема несериозно, ще бъде поразен от Моето правосъдие и в уреченото време ще го постигне бедствие“. Прочитайки тези думи, хората неволно се замислят за моментите, когато са били захвърлени в бездънната пропаст: заплашени от крушение, подвластни на Божиите управленски закони, чакащи края си, дълго време ужасени, подтиснати и неспокойни, неспособни да говорят с никого за обзелата сърцата им тъга — в сравнение с това те биха предпочели плътта им да бе подложена на очистване… Когато мислите им достигнат тази точка, ги обзема покруса. Като се замислят за състоянието си в миналото, за днешните си обстоятелства и за утрешния си ден, скръбта в сърцата им се усилва, те несъзнателно се разтреперват и започват да гледат с по-голям страх на Божиите управленски закони. Когато се сетят, че фразата „Божий народ“ може да е просто изразно средство, радостта в сърцата им мигновено се преобръща в ужас. Бог се възползва от фаталната им слабост, за да ги накърни, и в този момент Той започва новия етап от делото Си, непрестанно провокирайки нервите на хората и усилвайки усещането им, че Божиите постъпки са непонятни, че Бог е непознаваем, че Бог е чист и свят и че те не са годни да бъдат Негов народ. В резултат на това те удвояват усилията си да се подобрят и не смеят да изостават от другите.

След това, за да им даде урок, да ги подтикне да опознаят себе си, да се боят от Бог и да се ужасяват от Бог, Той започва новия Си план: „От момента на сътворението до днес, мнозина не се подчиняваха на словото Ми и затова ги отделих и пропъдих от Моя обновителен поток; накрая телата им погиват, а духовете им се озовават в Хадес и до ден днешен са подложени на страховити мъчения. Много хора последваха Моето слово, но се противопоставиха на просветлението и озарението Ми […] а някои […]“. Това са действителни примери. С тези думи Бог не само сериозно предупреждава всички Божии хора, като ги запознава с действията Си през епохите, но и леко повдига завесата на част от случващото се в духовния свят. Това позволява на хората да осъзнаят, че от неподчинението им пред Бог няма да излезе нищо добро. Завинаги ще носят дамгата на срама и ще се превърнат в олицетворение на Сатана, в негово копие. В Божието сърце този аспект на значение е от второстепенна важност, тъй като думите Му вече са накарали хората да треперят и да се чудят какво да правят. Положителната страна на това е, че докато се тресат от страх, те добиват и известна представа за духовния свят — но само някои от тях постигат това, затова ще дам кратко обяснение. От портата на духовния свят се вижда, че има всякакъв вид духове. Някои от тях са в Хадес, други са в ада, трети са потопени в огненото езеро, а четвърти са в бездънната пропаст. Тук трябва да добавя нещо. Незадълбочено казано, можем да разделим тези духове според обитаваното от тях място; по-конкретно, някои пряко изтърпяват Божието наказание, докато други са в оковите на Сатана, а Бог се възползва от това. По-точно, те получават наказания според тежестта на простъпките си. В този момент нека дообясня: онези, които получават наказанието си непосредствено от Божията ръка, не са оставили дух на земята, което означава, че са лишени от възможността да се преродят. Духовете, подвластни на Сатана — враговете, за които Бог казва „са станали Мои врагове“ — са свързани със земните неща. Различните зли духове на земята до един са Божии врагове, слуги на Сатана и причината за съществуването им е да служат, да служат така, че чрез тях Божиите дела да изпъкват. Затова Бог казва: „Тези хора не само са били пленени от Сатана, но са се превърнали във вечни грешници и са станали Мои врагове и открити противници“. След това Бог казва на хората какъв ще е краят на този вид духове: „Те подлежат на Моето правосъдие в разгара на Моя гняв“ и обяснява какво е настоящото им състояние: „До днес си остават слепци, до днес са в тъмниците“.

За да покаже на хората истинността на словото Си, Бог привежда действителен пример (случаят с Павел, за който говори), за да усили въздействието на предупреждението Си върху хората. За да не приемат хората за приказка разказаното от Него за Павел и за да не се чувстват като безучастни зрители — и най-вече, за да спрат да се хвалят с неща, случили се преди хилядолетия, за които са научили от Бог, Той не се съсредоточава върху целия житейски път на Павел. Вместо това Той Се насочва към последиците за Павел, какъв край го е сполетял, какво е подтикнало Павел да се опълчи на Бог и как се е стигнало до този негов край. Бог подчертава как в крайна сметка е отказал да изпълни Павловите самозалъгващи надежди и без заобикалки описва състоянието на Павел в духовния свят: „Павел пряко получава Божието порицание“. Но тъй като хората са с притъпени осезания и са неспособни да вникнат в Божиите думи, Бог хвърля още светлина (следващата част от словото) и започва да говори за друг проблем, отнасящ се до различен аспект: „Осъждам в телесната му форма всеки проявил неподчинение към Мен (като се е опълчил не просто на въплътеното Мое Аз, а на словото Ми и на Моя Дух — тоест на Моята божествена същност)“. При все че, погледнато повърхностно, тези думи изглеждат несвързани с предишните им липсва взаимосвързаност, не се тревожете: Бог има Свои цели и простичката фраза „горният пример доказва, че“ органически слива двата наглед несвързани въпроса — в това се състои находчивостта на Божиите думи. Така хората биват просветени чрез разказа за Павел и поради връзката между предишния и следващия текст, чрез предоставения урок те още по-усърдно се устремяват към познание за Бог, което е тъкмо ефектът, търсен от Бог с тези думи. След това Бог изрича някои думи, предоставящи помощ и просветление при навлизането на хората в живота. Не е необходимо да говоря за това; ще усетиш, че тези неща са лесни за разбиране. Все пак се налага да обясня думите на Бог: „Когато работех в нормално човешко състояние, повечето хора вече се бяха сблъсквали с Моя гняв и с величието Ми и отчасти познаваха мъдростта Ми и нрава Ми. Днес говоря и действам пряко от божествената Си същност и някои хора тепърва предстои да видят с очите си Моя гняв и Моето правосъдие; при това основната работа от втората част на Епохата на правосъдието изисква пряко да запозная всички Мои хора с действията Ми като въплътен Бог и да накарам всички вас непосредствено да видите Моя нрав“. Тези няколко думи бележат завършека на Божието дело в нормално човешко състояние и официално полагат началото на втората част от него в епохата на правосъдието, което се извършва в божественост и предрича края на определена група хора. Сега е моментът да обясним, че Бог не каза на човечеството, че това е втората част от ерата на правосъдието, когато се превръщат в Божии избраници. Той само отбелязва, че това е втората част от ерата на правосъдието, след като е съобщил на човеците Божията воля и целите, които желае да постигне през този период, а също и коя е заключителната стъпка от делото Му на земята. Разбира се, тук виждаме и Божията мъдрост. Когато хората едва са се надигнали по време на тежко боледуване, ги занимава едничката мисъл дали ще умрат, или не, или дали болестта може да бъде прогонена от телата им. Не се вълнуват дали ще си върнат теглото и дали са подобаващо облечени. Тоест, едва когато хората напълно повярват, че са част от Божия народ, Бог малко по малко изрича изискванията Си и съобщава на човеците в каква епоха се намират днес. Прави това, защото хората добиват енергията да се съсредоточат върху стъпките от Божието управление чак няколко дни след възстановяването си от болестта. Затова Той изчаква най-подходящия момент. Хората започват да анализират едва след като осъзнаят: тъй като това е втората част от ерата на правосъдието, Неговите изисквания са станали по-строги и аз съм станал един от Божиите избраници. Това е правилният и постижимият за хората анализ; затова Бог прибягва до този начин на говорене.

Щом хората добият известно разбиране, Бог отново преминава в духовния свят, за да говори от там, и човеците отново попадат в клопка. Тази серия от въпроси кара всекиго да почесва глава в озадачение и да се чуди къде всъщност е Божията воля, не знае на кои от Божиите въпроси да отговори, а и на какъв език да изкаже отговорите си. Човек се чуди да се смее ли, да плаче ли. На хората им се струва, че тези думи съдържат много тайнствени проникновения, но всъщност е точно обратното. Тук е редно да добавя кратко обяснение за теб — така умът ти ще си отдъхне и ще усетиш, че това е нещо елементарно и не е нужно да го премисляш. В действителност всички тези думи са изказани от Бог с една-единствена цел — чрез въпросите си да спечели предаността на хората. Но директното заявяване не е целесъобразно и затова Бог пак избира пак да зададе въпроси. Този път обаче тонът Му е подчертано мек, за разлика от началото. Макар че подлага хората на разпит, този контраст им помага да си поотдъхнат. Може да прочетеш въпросите един по един; тези неща не бяха ли често споменавани в миналото? Няколкото простички въпроса са много съдържателни. Някои описват човешкия начин на мислене: „Желаете ли да се насладите на живот на земята, който е подобен на небесния?“. Други са „клетва за вярност“, полагана от хората пред Бог: „Способни ли сте наистина да се оставите да ви обрека на смърт и да ви водя като овце?“. Някои пък изразяват Божиите изисквания към човека: „Ако не говорех без заобикалки, щеше ли да можеш да се откажеш от всичко около себе си и да се оставиш да те използвам? Не е ли това реалността, която изисквам? […]“. Те включват и Неговите увещания и уверения към хората: „Все пак искам вече да не се поддавате на опасения, да бъдете инициативни в навлизането си и да вникнете в същността на думите Ми. Това ще ви помогне да не ги разбирате погрешно и значението им да не остава неясно за вас, което би довело до неспазване на Моите управленски закони“. Накрая Бог споделя надеждите Си за хората: „Надявам се чрез думите Ми да разбирате намеренията Ми спрямо вас. Не мислете повече за собственото си бъдеще и действайте в съгласие с обещанието, което Ми дадохте, да се оставите на Божиите разпореждания по всички въпроси“. Последният въпрос е с дълбок подтекст. Кара хората да се замислят, отпечатва се в човешките сърца и те трудно го забравят, защото непрестанно отеква у тях като камбанен звън.

Целта на гореизложеното кратко обяснение е да ти служи за ориентир.

Предишна: Глава 3

Следваща: Глава 5

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Настройки

  • Текст
  • Теми

Плътни цветове

Теми

Шрифтове

Размер на шрифта

Разредка

Разредка

Ширина на страницата

Съдържание

Търсене

  • Търсене в този текст
  • Търсене в тази книга

Свържете се с нас в Messenger