Днес вече не е Епохата на благодатта, нито епохата на милосърдието, а Епохата на царството, в която се разкрива Божият народ, епохата, в която Бог върши нещата директно чрез божествената Си същност. Следователно, в тази глава от Божиите слова, Бог води всички онези, които проумяват Неговите слова, в духовния свят. Във встъпителния параграф Той предварително прави тази подготовка и ако човек притежава знанието за Божиите слова, ще проследи знаците и веднага ще разбере това, което Бог иска да постигне в Своя народ. В миналото хората бяха подлагани на изпитание чрез прилагане на названието „обслужващи“, а днес, след като са били подложени на изпитание, започва официалното им обучение. Освен това хората трябва да имат по-добро познание за Божието дело, основано на словата от миналото, и трябва да разглеждат словата и плътта, Духа и плътта като едно неделимо цяло — като една уста, едно сърце, едно действие и един източник. Това изискване е най-високото изискване, което Бог е поставял на човека от сътворението насам. Оттук се вижда, че Бог иска да изразходва част от Своите усилия за Своя народ, че Той иска да покаже някои знамения и чудеса в тях и, което е по-важно, че Той иска да накара всички хора да се покорят на всички Божии дела и слова. От една страна, Самият Бог поддържа Своето свидетелство, а от друга, Той е поставил изисквания към Своя народ и направо е провъзгласил Божиите управленски закони пред масите: затова „понеже се наричате Мой народ, нещата вече не са такива, каквито бяха. Трябва да се вслушвате и да се покорявате на словата на Духа Ми, и да следите внимателно делото Ми. Не бива да отделяте Моя Дух от Моята плът, защото Ние изначално сме едно цяло и по природа сме неразделни“. Така, за да предотврати пренебрегването на въплътения Бог от страна на хората, Той отново набляга на думите „защото Ние изначално сме едно цяло и по природа сме неразделни“. Тъй като такова пренебрегване е човешки недостатък, това е записано още веднъж в Божиите управленски закони. След това Бог информира хората за последствията от нарушаването на Божиите управленски закони, без да крие нищо, като казва: „ще загуби и единствено ще може да изпие собствената си горчива чаша“. Тъй като човекът е слаб, след като чуе тези слова, той не може да не стане по-предпазлив към Бог в сърцето си, защото тази „горчива чаша“ е достатъчна, за да накара хората да се замислят за известно време. Хората имат много тълкувания на тази „горчива чаша“, за която говори Бог: човек да бъде съден със слова или да бъде отлъчен от царството, или да бъде изолиран за определен период от време, или плътта му да бъде покварена от Сатана и обладана от зли духове, или да бъде изоставен от Божия Дух, или плътта му да бъде унищожена и заточена в Хадес. Тези интерпретации са това, което може да се постигне чрез мисленето на хората, и затова във въображението си хората са неспособни да стигнат отвъд тях. Божиите мисли обаче са различни от човешките. Тоест „горчивата чаша“ не се отнася до никое от гореспоменатите неща, а до степента на познание на хората за Бог след като Той ги кастри. Казано по-ясно, когато някой произволно отделя Божия Дух от Неговите слова или словата от плътта, или Духа от плътта, с която Той се облича, този човек не само не е способен да познае Бог в Божиите слова, но и ако стане малко подозрителен към Бог, ще бъде заслепяван на всяка крачка. Не е така, както хората си въобразяват, че направо ще бъдат отсечени. По-скоро те постепенно попадат под Божието наказание — тоест те изпадат в големи катастрофи и никой не може да им съответства, сякаш са обладани от зли духове, и сякаш са мухи без глави и се блъскат наред, където и да отидат. Въпреки това, те все още не са способни да си тръгнат. В сърцата им е неописуемо тежко, сякаш в тях има невъобразимо страдание — но въпреки това те не могат да отворят уста, а прекарват целия ден в транс, неспособни да почувстват Бог. Именно при тези обстоятелства Божиите управленски закони ги заплашват, така че те не смеят да напуснат църквата, въпреки че не изпитват никакво удоволствие — това се нарича „вътрешна и външна атака“, която хората понасят ужасно трудно. Казаното тук се различава от представите на хората — и това е така, защото при онези обстоятелства те все още знаят как да търсят Бог и това се случва, когато Бог им обърне гръб, а по-важното е, че точно като невярващия, те са напълно неспособни да почувстват Бог. Бог не спасява веднага такива хора. Когато горчивата им чаша се изпразни, тогава настъпва последният им ден. Но в този момент те все още търсят Божиите намерения и искат да се насладят само още малко — този път обаче е различно от преди, освен ако няма специални обстоятелства.

След това Бог обяснява на всички и положителните аспекти и така те отново придобиват живот — защото в миналото Бог каза, че обслужващите нямат живот, но днес Бог изведнъж говори за „живота в тях“. Само с приказки за живот хората разбират, че в тях все още може да има Божи живот. Така тяхната любов към Бог нараства с няколко степени и те придобиват по-голямо познание за Божията любов и милост. Затова, след като видят тези слова, всички хора се покайват за предишните си грешки и тайно проливат сълзи от разкаяние. Повечето от тях тихо решават и че трябва да удовлетворят Бог. Понякога Божиите слова пронизват сърцата на хората толкова дълбоко, че за хората е трудно да ги приемат и им е трудно да се успокоят. Понякога Божиите слова са искрени и сериозни и стоплят сърцата на хората, така че след като ги прочетат, те се чувстват като агне, което вижда майка си отново, след като е било изгубено дълги години. Очите им се пълнят със сълзи, обзети са от емоции и нямат търпение да се хвърлят в Божията прегръдка, раздирани от ридания, за да освободят неописуемата болка, която е била в сърцата им в продължение на много години, и така да покажат своята преданост към Бог. Поради няколкомесечните изпитания те донякъде са станали свръхчувствителни, сякаш току-що са получили нервен пристъп, като инвалид, който е прикован към леглото от години. За да направи вярата им в Божиите слова непреклонна, Бог много пъти подчертава следните думи: „За да може следващият етап от Моето дело да протече гладко и безпрепятствено, Аз използвам облагородяването на словата, за да подложа на изпитание всички в Моя дом“. Тук Бог казва: „за да подложа на изпитание всички в Моя дом“. Внимателният прочит ни показва, че когато хората са в ролята на обслужващи, те все още са хора в Божия дом. Нещо повече, тези слова подчертават Божията правдивост към титлата „Божи народ“, която носи на хората известно облекчение в сърцата им. И така, защо Бог многократно изтъква многобройните проявления у хората, след като те са прочели Божиите слова, или когато титлата „Божи народ“ все още не е разкрита? Дали това е само за да покаже, че Бог е Бог, който гледа дълбоко в сърцето на човека? Това е само една от причините — и тук тя е само от второстепенно значение. Бог прави това, за да убеди напълно всички хора, за да може всеки човек да разбере от Божиите слова собственото си несъвършенство и да узнае предишните си недостатъци по отношение на живота, и, което е по-важно, за да положи основата на следващия етап от делото. Хората могат да се стремят да опознаят Бог и да Му подражават единствено въз основа на себепознаването. Благодарение на тези слова хората се превръщат от негативни и пасивни в позитивни и инициативни и това дава възможност да се утвърди втората част от Божието дело. Може да се каже, че с този етап на делото като основа, втората част от Божието дело се превръща в проста задача, която изисква само минимални усилия. Затова, когато хората прогонят тъгата от сърцата си и станат позитивни и инициативни, Бог се възползва от тази възможност да постави други изисквания към Своя народ: „Моите слова се обявяват и изразяват по всяко време и на всяко място, така че и вие трябва да опознавате себе си пред Мен през цялото време. Защото днешният ден все пак не прилича на миналото и вече не можеш да вършиш каквото пожелаеш. Вместо това, под напътствието на Моите слова, трябва да сте способни да подчините тялото си; трябва да използвате словата Ми като своя опора и да не действате безразсъдно“. Тук Бог набляга най-вече на „Моите слова“; и в миналото Той многократно е споменавал „Моите слова“ и затова всеки човек не може да не обърне внимание на това. Така се посочва същината на следващия етап от Божието дело: всички хора трябва да насочат вниманието си към Божиите слова и да не обичат нищо друго. Всички трябва да ценят словата, изречени от Божиите уста, и да не ги приемат лекомислено. Така ще се сложи край на предишните обстоятелства в църквата, когато един човек четеше Божиите слова, а мнозина казваха „Амин“ и бяха покорни. По онова време хората не познаваха словата на Бог, но ги приемаха като оръжие, с което да се защитят. За да промени това, Бог поставя нови, по-високи изисквания към хората на земята. За да попречи на хората да станат негативни и пасивни, след като видят високите стандарти и строгите изисквания на Бог, Той многократно насърчава хората, като казва: „Тъй като нещата са стигнали до днешното положение, не е нужно да се чувствате твърде огорчени и да съжалявате за постъпките и действията си в миналото. Великодушието Ми е безгранично като моретата и небето — как може човешките способности и познания за Мен да не са Ми познати като пръстите на собствената Ми ръка?“. Тези сериозни и искрени думи внезапно отварят умовете на хората и веднага ги пренасят от отчаяние към любов към Бог, към позитивност и инициативност, защото Бог говори, като се възползва от слабостта в сърцата на хората. Несъзнателно хората винаги се срамуват пред Бог заради миналите си постъпки и отново и отново изразяват разкаяние. Затова Бог разкрива тези слова по особено естествен и нормален начин, така че хората да не чувстват, че Божиите слова са сковани и скучни, а че са едновременно строги и нежни, ярки и живи.

От сътворението до днес Бог мълчаливо е подреждал всичко за човека от духовния свят и никога не е описвал на човека истината за духовния свят. И все пак днес Бог изведнъж прави преглед на битката, която бушува в духовния свят, което естествено озадачава хората, задълбочава чувството им, че Бог е труден за разбиране и необясним, и още повече ги затруднява да открият източника на Божиите слова. Може да се каже, че това състояние на битка в духовния свят въвежда всички хора в духа. Това е първата важна част от делото на бъдещето и е ключът, който позволява на хората да навлязат в духовния свят. Оттук се вижда, че следващият етап от Божието дело е насочен главно към духа, като основната му цел е да даде на всички хора по-голямо познание за чудотворните дела на въплътения Божи Дух, като по този начин всички предани на Бог хора получават по-голямо познание за глупостта и природата на Сатана. Въпреки че не са родени в духовния свят, те се чувстват така, сякаш са видели Сатана и след като имат това чувство, Бог веднага преминава към друг начин на говорене — и след като хората са постигнали този начин на мислене, Бог пита: „Защо толкова бързам да ви обуча? Защо ви разказвам фактите за духовния свят? Защо ви напомням и увещавам отново и отново?“. И така нататък — цяла поредица от въпроси, които провокират много въпроси в съзнанието на хората: защо Бог говори с този тон? Защо говори по въпроси от духовния свят, а не за изискванията Си към хората по време на изграждането на църквата? Защо Бог не атакува представите на хората, като им разкрива тайни? Просто като са малко по-внимателни, хората придобиват малко познание за етапите на Божието дело и така, когато в бъдеще се сблъскат с изкушения, в тях се поражда истинско чувство на ненавист към Сатана. И дори когато се сблъскат с изпитания в бъдеще, те все още са в състояние да познаят Бог и да ненавиждат Сатана по-дълбоко, и следователно да прокълнат Сатана.

Накрая Божието намерение е разкрито напълно на човека: „като позволите на всяка Моя дума да се вкорени, да разцъфне и да даде плод в душата ви и, което е по-важно, да даде повече плод. Това е така, защото не искам ярки и пищни цветя, а изобилни плодове, които не губят своята зрялост“. Сред многократно поставените изисквания на Бог към Неговия народ, това е най-изчерпателното от всички, това е основната точка и се излага по ясен начин. Преминах от работа в нормална човешка същност към работа в пълна божествена същност; затова в миналото, когато говорех с прости думи, не беше необходимо да добавям допълнителни обяснения и повечето хора бяха способни да разберат значението на словата Ми. Резултатът беше, че тогава от хората се изискваше единствено да познават словата Ми и да са способни да говорят за реалността. Този етап обаче е коренно различен. Моята божествена същност е поела пълен контрол и не е оставила място за намеса на човешката същност. Затова е изключително трудно за хората от Моя народ да разберат истинското значение на словата Ми. Само чрез Моите слова те могат да получат просветление и озарение, а ако не използват този начин, всякакви мисли за разбиране на целта на Моите слова са само празни блянове. Когато всички хора придобият по-голямо познание за Мен, след като са приели Моите слова, тогава Моят народ ще Ме изживее, тогава Моето дело в плът ще завърши и тогава Моята божествена същност ще е напълно изживяна в плът. В този момент всички хора ще Ме познаят в плът и наистина ще могат да кажат, че Бог се явява в плът, и това ще бъде плодът. Това е още едно доказателство, че Бог се е уморил от изграждането на църквата — тоест „макар цветята в оранжерията да са безбройни като звездите и да привличат цялата тълпа от възхитени хора, щом повехнат, те стават толкова раздърпани, колкото измамните замисли на Сатана и никой не проявява интерес към тях“. Въпреки че Бог лично работеше и по време на изграждането на църквата, тъй като Той е Бог, Който е винаги нов и никога стар, Той не изпитва носталгия към нещата от миналото. За да престанат хората да си мислят за миналото, Той използва думите „толкова раздърпани, колкото измамните замисли на Сатана“, за да покаже, че Бог не се съобразява с доктрини. Някои хора могат да изтълкуват погрешно Божието намерение и да се запитат: защо, след като това е работа, извършена от Самия Бог, Той каза: „щом цветята повехнат, никой не проявява интерес към тях“? Тези слова дават на хората откровение. Най-важното е, че те позволяват на всички хора да имат нова и правилна отправна точка; само тогава хората ще могат да удовлетворят Божието намерение. В крайна сметка, Божият народ ще бъде способен да даде на Бог не насилена, а истинска възхвала, която идва от сърцата им. Именно това е в основата на Божия шестхилядолетен план за управление. Тоест това е кристализацията на този шестхилядолетен план за управление: всички хора да разберат значението на Божието въплъщение — да им позволи практически да опознаят въплътения Бог, което ще рече да познават делата на Бог в плът, така че да се отрекат от нереалистичния Бог и да познават Бог, Който е от днес, а също и от вчера, и нещо повече — Бог на утрешния ден, Който наистина и реално съществува от вечни времена до вечността. Само тогава Бог ще навлезе в покой!