Множеството на Моя народ Ме приветства с радостни викове, множеството на Моя народ Ме възхвалява; безброй усти назовават единствения истински Бог, безброй хора вдигат взор, като се взират в далечината, за да наблюдават делата Ми. Царството се спуска в света на човеците. Богата и преизобилна е Моята личност. Кой не би ликувал от това? Кой не би затанцувал от радост? О, Сион! Издигни победния си флаг, за да Ме отпразнуваш! Изпей победната си песен, за да провъзгласиш святото Ми име! Всички създания от краищата на света! Побързайте да се пречистите, за да Ми станете приношение! Множество звезди там горе! Бързо се върнете по местата си, за да покажете могъщата Ми власт над небесната твърд! Напрягам слух, за да чуя гласовете на Моя народ по земята, които изливат в песен безграничната си любов и почит към Мен! В този ден, когато цялото сътворение получава нова жизненост, Аз се спускам в света на човеците. Точно в този момент всички цветя се разпукват в пищни цветове, всички птици извиват трели в хор, всички неща се изпълват с радост! Сред екота на салютите на царството, сатанинското царство рухва, унищожено от гърмежите на този химн на царството, и вече никога не ще се надигне!

Кой на земята се осмелява да се надигне за съпротива? Спущайки се на земята, Аз нося пожарища, нося гняв, нося всички катаклизми. Земните царства сега са Мое царство! Облаците горе в небесата се търкалят и премятат; под небесната твърд езерата и реките се надигат и радостно бушуват във вълнуваща мелодия. Животните, които са почивали в леговищата си, излизат оттам, и Аз пробуждам безчисления Мой народ от дрямката му. Денят, очакван от безчисления Мой народ, най-сетне е настъпил! Моят народ Ми посвещава най-красивите песни!

В този прекрасен миг, в това време на въодушевление,

във всички кътчета на небесата и по земята ехти възхвала. Кой не би бил обзет от възторг?

На чие сърце не би му олекнало? Кой не би заплакал пред тази гледка?

Небето вече не е предишното небе, сега то е небето на царството.

Земята вече не е предишната земя, сега тя е святата земя.

И щом отмине поройният дъжд, нечистият стар свят е изцяло обновен.

Планините се променят … водите се променят…

хората също се променят … всички неща се променят…

Хей вие, смълчани планини! Надигнете се в танц в Моя чест!

Хей вие, тихи води! Впуснете се във волен поток!

А вие, хора, потънали в мечтания! Разбудете се, преследвайте!

Аз съм тук … Аз съм Царят…

Цялото човечество ще съзре с очите си Моя лик, ще чуе с ушите си Моя глас,

всеки сам ще изживее живота на царството…

Колко омайно … колко прелестно…

Незабравимо … незаличимо…

Големият червен змей се извива в мъки сред огньовете на Моя гняв;

под Моето величествено правосъдие дяволите разкриват истинските си форми;

от строгите Ми думи на всички хора им иде да потънат вдън земя от срам, но няма къде да се скрият.

Спомнят си миналото, насмешките и подигравките си към Мен.

И за момент не престанаха да се самоизтъкват, и за миг не спряха да се бунтуват срещу Мен.

Кой не ридае днес? Кой не се терзае от угризения?

Цялата вселена е изпълнена с ридания…

изпълнена с ликуване … изпълнена с весел смях…

Несравнима радост … безподобна радост…

Леко трополене на ситни капки дъжд … във въздуха пърхат едри снежинки…

А вътре хора, скръбта се смесва с радостта … дочува се смях…

някои хлипат … други надават радостни възгласи…

Сякаш всеки е забравил … дали е пролет, натежала от облаци и дъждове,

или е лято, изпъстрено с кипящ цъфтеж, или пък есен на щедър урожай,

или е зима, скована в лед и мраз, никой не знае…

Облаците се носят по небето, а по земята океаните бушуват.

Синовете махат с ръце … човеците се впускат в танц…

Ангелите вършат делото си … ангелите предвождат паството…

Оживление цари сред хората по земята и всички земни неща се множат.