Множествата Ме приветстват, множествата Ме възхваляват; хората в един глас назовават единствения истински Бог и всички вдигат взор към Мен, за да наблюдават делата Ми. Царството се спуска в света на човеците. Щедра и преизобилна е Моята личност. Кой не би ликувал от това? Кой не би затанцувал от радост? О, Цион! Развей победния си флаг в Моя чест! Изпей победната си песен, разпространявай святото Ми име! Всички създания от краищата на света! Побързайте да се пречистите, за да сте достойни за приношение пред Мен! Съзвездия в небесата! По-скоро се върнете по местата си, за да разкриете могъщата Ми власт над небесната твърд! Заслушвам се в гласовете на хората по земята, които изливат в песен безграничната си любов и почит към Мен! В този ден, когато всички създания се връщат към живот, Аз се спускам в света на човеците. В този момент, точно в този миг, всички цветя се разпукват в пищни цветове, всички птици извиват трели в хор, всички неща затрептяват от радост! Когато проехти приветствието към царството, сатанинското царство рухва, сразено от екота на този химн на царството, и вече никога не ще се върне!

Кое от земните създания се осмелява да се надигне за съпротива? Спущайки се на земята, Аз нося пожарища, нося ярост, нося всякакви бедствия. Земните царства сега са Мое царство! Облаците горе в небесата се вихрят на талази; под небесната твърд езерата и реките се разбушуват във вълнуваща и радостна мелодия. Животните, които са почивали в леговищата си, излизат оттам, и Аз пробуждам всички народи от дрямката им. Денят, очакван от несметните човешки множества, най-сетне е настъпил! Хората Ми посвещават най-красивите песни!

В този прекрасен миг, в това време на въодушевление,

във всички кътчета на небесата и по земята ехти възхвала. Кой не би бил обзет от възторг?

Чие сърце не би се изпълнило с веселие? Кой не би заплакал пред тази гледка?

Небето вече не е предишното небе, сега то е небето на царството.

Земята вече не е предишната земя, сега тя е святата земя.

И щом отмине поройният дъжд, нечистият стар свят е изцяло обновен.

Планините се променят … водите се променят…

хората също се променят … всички неща се променят…

Хей вие, смълчани планини! Надигнете се в танц в Моя чест!

Хей вие, тихи води! Впуснете се във волен поток!

А вие, хора, потънали в мечтания! Разбудете се, оживете се!

Аз съм тук … Аз съм Царят…

Цялото човечество ще съзре с очите си Моя лик, ще чуе с ушите си Моя глас,

всеки ще изживее живота в царството…

Колко омайно … колко прелестно…

Незабравимо … незаличимо…

Големият червен змей се извива в мъки сред огньовете на Моя гняв;

под Моето величествено осъждане дяволите разкриват истинските си форми;

от строгите Ми думи на хората им иде да потънат вдън земя от срам, но няма къде да се скрият.

Спомнят си миналото, насмешките и подигравките си към Мен.

И за момент не престанаха да се самоизтъкват, и за миг не спряха да се опълчват срещу Мен.

Кой не ридае днес? Кой не се терзае от угризения?

Цялата вселена е изпълнена с ридания…

изпълнена с ликуване … изпълнена с весел смях…

Несравнима радост … безподобна радост…

Леко трополене на ситни капки дъжд … във въздуха пърхат едри снежинки…

А вътре хора, скръбта се смесва с радостта … дочува се смях…

някои хлипат … други надават радостни възгласи…

Сякаш всеки е забравил … дали е пролет, натежала от облаци и дъждове,

или е лято, изпъстрено с кипящ цъфтеж, или пък есен на щедър урожай,

или е зима, скована в лед и мраз, никой не знае…

Облаците се носят по небето, а по земята океаните бушуват.

Синовете приветствено махат с ръце … човеците се впускат в танц…

Ангелите вършат делото си … ангелите предвождат паството…

Оживление цари сред хората по земята и всички земни неща се множат.