Все пак Епохата на царството се различава от миналите времена. Тя не се занимава с поведението на човешкия род; по-скоро Аз слязох на земята, за да осъществя лично Моето дело, което човеците не могат нито да си представят, нито да постигнат. В продължение на толкова години, още от сътворението на света, работата се свежда само до изграждане на църквата, но не се чува нито дума за градежа на царството. При все че Моята уста изрича тези думи, познава ли някой същността на казаното от Мен? Веднъж се спуснах в света на хората, наблюдавах и изпитах страданието им, но не успях да осъществя целта на въплъщението Си. Щом започна изграждането на царството, Моето въплътено Аз официално пое Своето служение; тоест, Царят на царството официално встъпи в суверенната Си власт. От това става ясно, че спускането на царството в света на хората далеч не е само буквално проявление, а е осезаема реалност; това е един аспект от значението на израза „реалността на практикуването“. Човеците никога не са виждали нито едно от действията Ми и не са чували нито едно от изказванията Ми. И да бяха видели Моите действия, какво ли биха открили? И да бяха Ме чули да говоря, какво ли биха разбрали? По целия свят всичко живо съществува благодарение на Моята любяща милост и любяща доброта, но същевременно целият човешки род подлежи на Моето правосъдие и на изпитанията, наложени от Мен. Проявявах милост и любов към хората дори когато до една или друга степен всички се поддадоха на покварата; въздавах им наказания дори когато всички те се подчиниха пред престола Ми. Има ли обаче поне едно човешко същество, което да не е подложено на страданията и облагородяването, пратени от Мен? Толкова много хора сред мрака опипом се стремят към светлината, толкова много се борят изтерзани с личните си изпитания. Йов имаше вяра, но нима не търсеше изход за себе си? При все че Моите хора могат да устоят на изпитанията, има ли някой, който, без да изрази гласно вярата си, все пак я изпитва в дълбините на сърцето си? Или по-скоро човеците огласяват вярванията си, докато в сърцата си още таят съмнения? Няма човешки същества, които да са устояли твърдо на изпитанията или които искрено да Ми се подчинят през изпитанията. Ако не закривах лицето Си, за да не гледам този свят, целият човешки род би рухнал под пламтящия Ми взор, защото Аз не искам нищо от човечеството.

Когато проехти салютът на царството — едновременно с екота на седемте гръма — звукът разтърсва небето и земята, разклаща небесната твърд и сърдечните струни на всички човеци затрептяват. Химнът на царството тържествено се въздига в земята на големия червен змей в знак, че съм унищожил този народ и съм основал царството Си. И което е още по-важно — установява се Моето царство на земята. В този момент разпращам ангелите Си до всички земни народи, за да бъдат пастири на Моите синове, Моите избраници; това отговаря и на изискванията за следващата стъпка от делото Ми. Аз обаче лично пристигам на мястото, където свит на кълбо лежи големият червен змей, и влизам в двубой с него. Щом цялото човечество опознае Моето въплътено Аз и види делата Ми в плът, леговището на големия червен змей ще се превърне в пепел и ще изчезне без следа. Като народ на Моето царство, тъй като ненавиждате големия червен змей с целите си сърца, вие трябва да Ме удовлетворите с действията си и така да опозорите змея. Истински ли усещате, че големият червен змей е омразен? Искрено ли чувствате, че той е врагът на Царя на царството? Действително ли сте уверени, че можете да дадете прекрасни свидетелства за Мен? Изпълнени ли сте с увереност, че ще успеете да победите големия червен змей? Това искам от вас; единственото Ми изискване е да успеете да стигнете до тази стъпка. Ще можете ли да направите това? Уверени ли сте, че ще се справите? Докъде точно стигат човешките способности? Дали пък да не се заема лично Аз? Защо казвам, че самият Аз се спускам на мястото на битката? Нуждая се от вярата ви, не от действията ви. Човеците до един са неспособни да проумеят словата Ми прямо и вместо това им хвърлят коси погледи. Това помогна ли ви да постигнете целите си? Опознахте ли Ме по този начин? Честно казано, нито един от цялото човечество не е способен да Ме погледне право в лицето и нито един не е в състояние да проумее чистото и неподправено значение на Моето слово. Затова задействах изпълнението на невиждан досега проект на земята, за да постигна целите Си и да вселя истинския Свой образ в човешките сърца. По този начин ще сложа край на епохата, в която представите упражняват власт върху хората.

Днес не само слизам сред народа на големия червен змей, но и обръщам лице към цялата вселена, разтърсвайки небесната твърд. Има ли изобщо място, което да е неподвластно на Моя съд? Има ли кътче, пощадено от бедствията, които изсипвам връз света? Навсякъде, където отивам, Аз посявам всевъзможни „семена на бедствия“. Това е един от начините Ми на работа и несъмнено е спасителен акт за човечеството — това, което му въздавам, е все пак някакъв вид любов. Искам да позволя на още повече хора да Ме опознаят и да успеят да Ме видят и така да започнат да се боят от Бог, когото не са успявали да съзрат в продължение на толкова години, но Който е практичен точно в този момент. Какъв бе Моят замисъл за сътворението на света? Защо не унищожих човечеството до корен, след като се поддаде на покварата? По каква причина целият човешки род живее сред беди? Каква бе целта на въплъщението Ми? Когато върша делото Си, човеците усещат не само горчилката, но и сладостта. От всички хора по света има ли някой, който да не живее в милостта Ми? Ако Аз не дарявах на човеците материална благодат, кой от тях би се радвал на изобилие? Възможно ли е да сте благословени с това, че ви позволявам да заемете мястото си на Мой народ? Ако не бяхте Мои хора, а само обслужващи, нямаше ли да съществувате в Моята благодат? Нито един от вас не е способен да вникне в първоизточника на словото Ми. Вместо да ценят титлите, които им раздавам, мнозина негодуват в сърцата си срещу определението „обслужващи“, а нарека ли ги „Мои хора“, в сърцата на много от тях се поражда любов към Мен. Не се опитвайте да Ме заблудите; очите Ми са всевиждащи! Кои от вас се подчиняват доброволно, кои предлагат пълно покорство? Ако салютът на царството не проехти, дали наистина ще можете да Ми останете покорни докрай? Много отдавна предопределих какво са способни да вършат и мислят хората и докъде са способни да стигнат.

Повечето хора приемат Моето изгаряне в светлината на Моя лик. Насърчени от Мен, огромното мнозинство от хората се вълнуват и бързо напредват в търсенето. Когато силите на Сатана нападнат Моите хора, Аз съм там, за да ги отблъсна; когато козните на Сатана внесат безредие в живота им, Аз гo обръщам в бягство и той не се връща повече. Всевъзможни зли духове непрестанно дебнат на земята къде да се установят и вечно търсят мъртъвци, които са годни за поглъщане. Народе Мой! Трябва да останете под Моите грижи и закрила. Не си позволявайте и миг разпуснатост! Никога не бъдете безразсъдни! Отдай предаността си в Моя дом, защото само с преданост ще преминеш в контранастъпление срещу вероломството на дяволите. При никакви обстоятелства не се дръжте както в миналото, като вършите едно пред Мен и друго зад гърба Ми; постъпите ли така, вече губите възможност за избавление. Но не изрекох ли предостатъчно думи като тези? Именно защото старата природа на човека е непоправима, бях принуден да ви напомням многократно. Не се отегчавайте! Предназначението на всички Мои слова е да осигуря съдбините ви! Сатана се нуждае именно от нечисто и омърсено място; колкото по-безнадеждно неспасяеми и безпътни сте, колкото повече отказвате да бъдете въздържани, толкова по-охотно ще се възползват нечистите духове от всяка възможност да навлязат във вас. Стигнете ли до това положение, предаността ви ще бъде неподплатено с истина празно дърдорене, лишено от каквато и да е реалност, и нечистите духове ще погълнат решимостта ви, преобразявайки я в бунтарство и сатанински кроежи, които ще се използват за прекъсване на Моето дело. Тогава може да бъдете поразени от Мен във всеки момент. Никой не проумява сериозността на тази ситуация, всички хора просто си правят оглушки за чутото и не проявяват и капка предпазливост. Не помня миналите деяния: наистина ли все пак очакваш да проявя снизходителност към теб, като „забравя“ още веднъж? При все че хората са Ми се противили, няма да ги държа отговорни за това поради твърде дребния им духовен ръст; затова и изискванията Ми към тях не са особено високи. От тях искам само да не са безпътни и да се подчиняват на ограничения. Положително не е непосилно за вас да отговорите на това единствено изискване, нали? Повечето хора Ме чакат да разкрия още тайнства, за да се насладят на гледката. Но дори и да разбереш всички небесни тайнства, за какво точно ще ти послужи това знание? Ще те накара да Ме заобичаш още повече? Ще пробуди любовта ти към Мен? Не подценявам хората, нито ги съдя с лекота. Ако това не бяха действителните обстоятелства на човеците, Аз никога не бих си позволил да ги окича с тези етикети толкова нехайно. Припомнете си миналото: кога се е случвало да ви очерня? Кога се е случвало да ви подценя? Кога се е случвало да обърна взор към вас, без да се съобразя с действителното ви положение? Колко пъти словата Ми не успяха да ви спечелят напълно? Колко пъти говорих, но дълбоко в сърцата си вие не откликнахте? Кои сред вас са чели словото Ми без страх и трепет, без дълбокото опасение, че ще ви запокитя в бездънната пропаст? Кой не е подложен на изпитания от думите Ми? Словата Ми са пропити с власт, но това не е за да съдя човеците с лека ръка; напротив, Аз осъзнавам действителното им положение и непрестанно им разкривам смисъла, свойствен на Моите думи. Всъщност дали някой е способен да разпознае в словата Ми Моето всемогъщество? Дали някой е способен да проумее най-чистото злато в словата Ми? Колко много слова изрекох? Дали някой някога ги оцени?

3 март 1992 г.