Думите на Бог към цялата вселена – Глава 8

Аз ще разкрия Моите избраници и ще ги направя цялостни, когато откровенията Ми достигнат апогей и осъждането Ми бъде приключено. Пътувам до всички кътчета на вселенското мироздание в постоянно търсене на онези, които са в съгласие с Моето намерение и са годни да бъдат ползвани от Мен. Кой ще се възправи и ще Ми съдейства? Любовта на човеците към Мен е нищожно малка; много слаба е и вярата им в Мен. Ако не насочвах острието на словото Си към човешките слабости, хората биха се впущали в хвалби, преувеличения и бомбастични теории, биха говорили надуто, сякаш са сведущи и всезнаещи по земните въпроси. Колцина от онези, които бяха „лоялни“ към Мен в миналото и от „застаналите непоколебимо“ пред Мен днес, все още дръзват да се възвеличават? Кой не се радва тайно на изгледите за личното си бъдеще? Когато не изобличавах хората директно, пак им идеше да потънат вдън земя от срам. А как биха се почувствали, ако говорех по друг начин? Биха се чувствали още по-задължени, биха решили, че няма лек за тях и биха били сковани от бездействие. Щом хората изгубят всякаква надежда, тържествено отеква приветствието на царството и ознаменува онова, което хората определят като „времето, когато седемкратно усиленият Дух започва да работи“. С други думи, това е моментът, бележещ официалното начало на царството на земята, когато Моята божественост се проявява пряко (без всякаква намеса на „мисловните процеси“). Всички човеци се втурват да вършат нещо, като съживени или пробудени от сън, сякаш, отваряйки очи, са слисани от това, че обстоятелствата около тях са такива. В миналото казах много неща за градежа на църквата; разкрих множество тайнства, но когато достигна своя връх, тази работа изведнъж прекъсна. Изграждането на царството, обаче, е различно. Отново подхващам делото Си на земята едва когато битката в духовната сфера навлезе във финалната си фаза. С други думи, чак когато целият човешки род е на ръба да отстъпи, полагам официално начало на новото Си дело и го оповестявам. Разликата между изграждането на царството и градежа на църквата е, че, градейки църквата, Аз работех с човечество, подчинено на божественост; пряко се занимавах със старата природа на хората, пряко разкривах грозното им „аз“ и изобличавах същността им. В резултат, те опознаха себе си на тази база и бяха убедени в сърцата си и в думите си. Градейки царството, Аз действам пряко чрез Своята божественост и позволявам на всички да узнаят какво притежавам и какво представлявам въз основа на познанието им за словото Ми, а накрая им позволявам да добият познание и за въплътеното Мое Аз. Така приключва за всички човеци търсенето на неопределения Бог и те вече не посвещават част от сърцата си на небесния Бог; тоест, позволявам на човечеството да опознае действията Ми на въплътен Бог и с това ще завърши времето Ми на земята.

Изграждането на царството е непосредствено насочено към духовната сфера. А именно, състоянието на битката в духовната сфера се разкрива ясно и пряко сред всички Мои хора и това красноречиво потвърждава, че — особено в Епохата на царството — не само църковните среди, но и всеки човек е постоянно във война. Въпреки физическите им тела, духовният свят пряко се разкрива пред хората и те влизат в непосредствен досег с живота там. Ето защо, щом бъдете обзети от вярата, трябва добре да се подготвите за следващия етап от делото Ми. Необходимо е да отдадете цялото си сърце; едва тогава ще възрадвате Моето сърце. Изобщо не се интересувам какво се е случвало в църквата преди; днес църквата е в царството. Още от началото на Моя план, Сатана дебне зад всяка стъпка и в противовес на мъдростта Ми постоянно се опитва да намери начини и средства да осуети първоначалния Мой замисъл. Но нима Аз бих могъл да се поддам на измамните му козни? Всичко в небесата и на земята служи на Мен; възможно ли е сатанинските кроежи да са изключение? Това е точката на пресичане на мъдростта Ми; в това се състои удивителността на действията Ми и това е принципът, по който се развива целият Ми план за управление. В епохата на градежа на царството Аз пак не избягвам измамните кроежи на Сатана, а продължавам да върша работата, която съм длъжен да свърша. Сред всички неща във вселената Аз избрах действията на Сатана за Свой противовес. Та не е ли това проява на мъдростта Ми? Не се ли състои точно в това възхитителността на делото Ми? При встъпването си в Епохата на царството всички неща на небето и по земята се преобразяват из основи, а после тържествуват и ликуват. По-различни ли сте вие? Чие сърце не е обзето от медна сладост? Кой не изпада в неописуема радост? Кой не се впуска в танц на радостта? Кой не изрича хвалебствени думи?

Дали вниквате в произхода и целите на всичко, за което говорих и обсъждахме досега, или не? Без този Мой въпрос повечето хора биха сметнали, че просто си бърборя и не биха могли да вникнат в първопричината за думите Ми. Ако ги обмислите добре, ще осъзнаете значимостта им. Съветвам те внимателно да ги прочетеш: коя от думите Ми не ти е от полза? Коя от тях не би ти помогнала да израстеш духовно? Кое от казаното не разкрива реалността на духовния свят? Повечето хора си мислят, че думите Ми са лишени от логика и смисъл и че не са разяснени и изтълкувани. Нима се изразявам толкова отвлечено и неразбираемо? Дали истински се подчинявате на Моето слово? Дали безрезервно го приемате? Дали не се отнасяте към него като към залъгалка? Дали не го използвате като наметка, с която да прикриете грозната си външност? В този необятен свят, кои от вас съм подлагал на обстоен личен преглед? Кои от вас лично са чули думите на Моя Дух? Толкова много хора се лутат опипом в тъмнината; толкова много отправят молитви сред несгодите; толкова много премръзнали и гладни клетници отправят взор в надежда; и толкова много са оковани от Сатана. Но пък и толкова много не знаят накъде да се обърнат, толкова много Ме предават в момент на щастие, толкова много са неблагодарни и толкова много са предани на сатанинските измамни козни. Кой от вас е Йов? А кой е Петър? Защо споменавах Йов много пъти? Защо се връщах на Петър отново и отново? Можахте ли изобщо да определите какви надежди ви възлагам? Посветете повече време на размисли за тези неща.

Петър Ми бе верен в продължение на много години, но и за миг не възнегодува и не се оплака; дори и Йов не му беше равен, а всичките светци през вековете бяха далеч по-недостойни от Петър. Той не само се стремеше да Ме опознае, а Ме опозна във време, когато Сатана осъществяваше измамните си кроежи. Това мотивира Петър да Ми служи дълги години, винаги съгласно Моята воля. Затова остана извън властта на Сатана. Петър си взе поуки от съдбата на Йов, но същевременно ясно виждаше неговите недостатъци. При все че вярата на Йов бе изключително силна, на него му липсваха познания по въпросите от духовната сфера и затова изрече доста думи, несъответстващи на действителността; това показва, че знанията на Йов бяха повърхностни и неспособни да достигнат съвършенство. Затова Петър неизменно се съсредоточаваше върху това да добие усет за духовното и винаги наблюдаваше внимателно динамиката в духовния свят. В резултат, той не само успя да потвърди някои от желанията Ми, но и доби известно знание за сатанинските измамни козни. Поради това Петровото познание за Мен надхвърля знанията на всеки друг през вековете.

Съдейки по опита на Петър виждаме, че човеците трябва внимателно да се вгледат в душите си, ако желаят да Ме опознаят. Не искам външно да Ми „посвещаваш“ нищо: това е от второстепенно значение. Ако не Ме познаваш, цялата вяра, любов и преданост, за които говориш, са просто илюзии, сапунени мехури и ти със сигурност ще се превърнеш в самохвалко, който се врича в Мен, но не познава себе си. В такъв случай отново ще попаднеш в мрежите на Сатана и не ще можеш да се освободиш от тях; ще станеш син на погибелта и обект на унищожение. Ако обаче си хладен и безчувствен към словото Ми, ти без съмнение се опълчваш срещу Мен. Това е безспорно и те съветвам да погледнеш през вратата на духовния свят към множеството разнообразни духове, които съм подложил на наказание. Кой от тях, като слушаше словото Ми, не остана бездеен, равнодушен и не приемащ? Кой не посрещна с откровено неверие Моите думи? Колцина от тях не се опитаха да намерят слабости в изреченото от Мен? Колко от тях не злоупотребиха със словото Ми, ползвайки го като „ръкопашно оръжие“, с което да се „предпазят“? За тях Моите думи не бяха път към опознаването Ми, а просто залъгалки, с които да се забавляват. Нима така не се опълчиха директно против Мен? Кое е словото Ми? Кой е Духът Ми? Задавал съм ви тези въпроси неведнъж, но дали сте достигнали по-висше и по-ясно прозрение за тях? Дали сте ги преживели истински? Отново ви напомням: не опознаете ли словото Ми, не го ли приемете и не го ли практикувате, неизбежно ще се превърнете в обект на наказанието Ми! Със сигурност ще се превърнете в жертви на Сатана!

29 февруари 1992 г.

Предишна: Думите на Бог към цялата вселена – Глава 6

Следваща: Думите на Бог към цялата вселена – Глава 10

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Настройки

  • Текст
  • Теми

Плътни цветове

Теми

Шрифтове

Размер на шрифта

Разредка

Разредка

Ширина на страницата

Съдържание

Търсене

  • Търсене в този текст
  • Търсене в тази книга

Свържете се с нас в Messenger