Проявявайте проницателност по духовните въпроси, внимавайте за Моето слово и бъдете истински способни да възприемате Моя Дух и Моята личност и Моето слово и Моята личност като неделимо цяло, за да може всички хора да Ме удовлетворяват, когато са в присъствието Ми. Кракът Ми стъпи върху всичко съществуващо, от край до край огледах необятната вселена и вървях сред всички хора, вкусвайки сладостта и горчилката в живота им, но в тези Мои странствания човекът никога не Ме зачете и така и не Ме опозна истински. Тъй като пазех мълчание и не сторих никакви чудеса, никой не Ме видя истински. Настоящето се различава от миналото: ще направя неща, невиждани от времето на сътворението, и ще изрека думи, нечувани през вековете, защото призовавам всички хора да опознаят въплътеното Мое Аз. Това са стъпките от управлението Ми, но човеците изобщо не подозират какво предстои. Макар и да говорих разбираемо, хората са все така объркани; трудно е да се достигне до тях. Нима това не показва колко нископоставен е човекът? Не е ли точно това недостатъкът, който искам да поправя? Години наред не работих в човека; макар да бяха в непосредствен контакт с въплътеното Ми тяло, с години никой не чуваше гласа, изхождащ пряко от Моята божественост. Ето защо хората не Ме познават, при все че това не им попречи да Ме обичат през вековете. Но днес извърших във вас чудотворна работа, която е недоловима и безмерна, и изрекох много думи. Въпреки тези обстоятелства все още са мнозина онези, които открито се съпротивляват срещу Мен в Мое присъствие. Нека ви дам няколко примера.

Всеки ден се молите на един нереалистичен Бог, като се опитвате да проумеете какви са намеренията Ми и да добиете усещане за жизненост. Но когато се изправите пред словото Ми, гледате на него по различен начин, като на едно цяло с Моя Дух, а същевременно изритвате встрани Моята личност, защото вярвате, че в този си вид съм неспособен да изрека подобни думи, че те са направлявани от Моя Дух. Какво ще кажеш за познанието си при такива обстоятелства? Донякъде вярваш на думите Ми, но все пак имаш различни по крайност представи за плътта, в която Съм облечен. Всеки ден я изучаваш и казваш: „Защо Той прави нещата по такъв начин? Дали това действително идва от Бог? Невъзможно! Той не е много по-различен от мен — Той също е нормална, обикновена личност“. Как да бъдат обяснени тези обстоятелства?

Кой от вас не притежава гореспоменатото? Кой не е зает с подобни неща? Грижливо ги пазиш, сякаш са твои ценни вещи и държиш да не ги изгубиш. Изобщо не полагаш лични усилия, а вместо това чакаш Аз да сторя всичко Сам. В интерес на истината, нито един човек, който не е търсещ, не успява да Ме опознае с лекота. Думите, с които ви поучавам, не са незначителни. Мога да ви дам друг пример, от различна гледна точка, за да се ориентирате.

Когато стане дума за Петър, хората се надпреварват да го възхваляват. Веднага си спомнят трите пъти, когато се отрекъл от Бог, как е изкушавал Бог, служейки на Сатана, как накрая бил разпнат с главата надолу в името на Бог и прочие. Сега ще ви опиша как Ме опозна Петър и какъв беше краят му. Заложбата на Петър беше добра, но бе живял при по-различни обстоятелства от Павел: родителите му Ме преследваха, бяха обсебени от Сатана демони и затова не бяха научили Петър на нищичко за Бог. Петър беше умен, талантлив и родителите му от малък го обсипваха с обич и грижи. Но когато порасна, той се превърна в техен враг, защото неуморно се стремеше да Ме опознае и впоследствие окончателно им обърна гръб. Случи се така, защото над всичко беше вярата му, че небето, земята и всички неща са в ръцете на Всемогъщия и че всички добри неща идват от Бог и Той е пряк техен източник, без Сатана да е успял да ги омърси с намесата си. Съпоставяйки Ме със своите родители, Петър успя да оцени по-добре Моята любяща доброта и милост и това усили желанието му да Ме търси. Той се бе съсредоточил не само върху яденето и пиенето на Моето слово, но най-вече върху разбирането на Моите намерения и бе непрестанно бдителен в сърцето си. В резултат на това той бе винаги чувствителен в духа си и затова всички негови действия бяха в съответствие с Моите намерения. За да се подтиква, Петър и за миг не забравяше провалите на някои хора в миналото, защото го гнетяха опасения и той да не попадне в клопката на неуспеха. По същия начин съсредоточи усилия да усвои вярата и любовта на всички възлюбили Бог през вековете. Ето така, учейки се не само от отрицателните, а също и от далеч по-важните положителни примери, той доби по-бързо такъв ръст, че по знанието си за Мен превъзхождаше всички, които са пред лицето Ми. Следователно, не е трудно да си представите как Петър положи всичко свое в Моите ръце, как дори се отказа да взима решения за това какво да яде и да облича, къде да живее и да спи и вместо това се наслаждаваше на Моето богатство като Ме удовлетворяваше във всичко. Подложих го на безчет изпитания, които почти го убиха, но посред стотиците изпитания вярата му в Мен остана непоклатима и той нито веднъж не изпита разочарование към Мен. Дори когато казах, че съм го изоставил, той не се обезсърчи и продължи да Ме обича практически и в съгласие с досегашните принципи за практикуване. Рекох му, че макар и да Ме обича, няма да го похваля и че накрая ще го хвърля в ръцете на Сатана. Но всред тези изпитания, които не засягаха плътта му, а се изразяваха в думи, той пак отправи към Мен молитва, казвайки: „О, Боже! Има ли сред небесата, на земята и във всички неща човек, нещо или събитие, което да не е в Твоите ръце, Всемогъщи? Когато проявиш милостта Си към мен, сърцето ми ликува поради Твоята милост. Когато ме съдиш, макар и да съм недостоен, добивам по-добро усещане за необозримостта на Твоите постъпки, защото Ти си изпълнен с власт и с мъдрост. Макар че плътта ми страда от трудностите, духът ми намира утеха. Как бих могъл да не възхваля Твоята мъдрост и делата Ти? Дори и да намеря смъртта си след като Те познах, нима не бих я посрещнал с радост и с готовност? Всемогъщи! Наистина ли не желаеш да ми позволиш да Те видя? Наистина ли съм недостоен за правосъдие от Теб? Възможно ли е в мен да има нещо, което Ти не желаеш да виждаш?“. Макар че по време на тези изпитания Петър не успя да схване съвсем точно намеренията Ми, беше очевидно, че изпитанията не го разстройваха, а се чувстваше горд и поласкан (при все че Му въздадох правосъдие, за да покажа на човечеството Своето величие и гняв). Поради предаността си към Мен и заради Моята благословия, той служи като пример и модел на хората вече хиляди години. Нима Петър не е примерът, който да следвате? Помислете много добре защо посветих на Петър толкова дълго обяснение; това следва да са принципите, определящи действията ви.

При все че само малцина Ме познават, Аз не отприщвам гнева Си върху хората, защото им липсва много и затова им е трудно да достигнат нивото, което изисквам от тях. Ето защо проявявам търпимост към хората от хилядолетия, та до днес, но въпреки това се надявам, че няма да се отпуснете поради снизходителността Ми. Чрез Петър Ме опознайте, чрез него Ме следвайте; всичките му подвизи трябва да ви донесат просветление, каквото не сте добили преди, и така ще достигнете сфери, досега недостижими за човечеството. Из целия космос и по небесния свод, всички неща на небето и на земята способстват с всички сили за осъществяването на последния етап от делото Ми. Със сигурност не желаете да сте в ролята на наблюдатели, слугуващи на сатанинските сили? Сатана присъства постоянно — той поглъща познанието за Мен в сърцата на хората, скърца със зъби и вади ноктите си в предсмъртна агония. Желаете ли да станете плячка на лукавите му козни в тези времена? Нима искате да съсипете живота си сега, когато Моето дело най-сетне е завършено? Чакате ли да проявя снизходителност за кой ли път? От ключово значение е да търсите познание за Мен, но е незаменимо важно да се съсредоточите върху практиката. Словото Ми се разкрива непосредствено пред вас и се надявам, че ще изоставите личните си планове и амбиции и ще следвате Моите напътствия.

27 февруари 1992 г.