Гласът на Моя Дух изразява целия Ми нрав. Разбирате ли? Да не сте наясно с това би било равносилно на пряко неподчинение. Истински ли видяхте значението на тези Мои думи? Давате ли си сметка какви усилия, колко енергия изразходвам за вас? Наистина ли бихте се осмелили да разкриете пред Мен постъпките си и поведението си? И имате наглостта да се наричате Мой народ право в лицето Ми — нямате никакъв срам, а още по-малко разум! Рано или късно хора като вас ще бъдат изпъдени от Моя дом! Не се правете пред Мен на ветерани, като си приписвате, че сте свидетелствали за Мен! Нима това е по силите на човешкия род? Ако целите и намеренията ти бяха изчезнали без остатък, отдавна щеше да си поел по друга пътека. Да не мислиш, че не зная колко може да поеме човешкото сърце? От днес нататък трябва да навлезеш в реалността на практиката във всички свои действия; вече няма да минаваш между капките както досега, като дърдориш празни приказки. В миналото повечето от вас се бяха настанили под Моя покрив като хрантутници; фактът, че днес си в състояние да устояваш, се дължи изцяло на суровите Ми думи. Да не мислиш, че говоря несвързано и безцелно? Абсурд! Застанал нависоко, оглеждам всички неща под Мен и от висотата Си властвам над всички тях. По същия начин въдворих Божието спасение на земята. Стоя в Своята тайна обител и от погледа Ми и за миг не убягва всяко движение на човеците, всяка тяхна дума и постъпка. За Мен те са разтворена книга: виждам ги и ги познавам до един. Тайната обител е Мой дом, а целият небосвод е Мое ложе. Недосегаем съм за силите на Сатана, защото съм преизпълнен с величие, праведност и правосъдие. Словото Ми е пропито с неизразимо тайнство. Щом проговоря, вие се слисвате като току-що хвърлени във водата птичета или като стреснати пеленачета и губите ума и дума, защото духът ви е стъписан. Защо казвам, че тайната обител е Мой дом? Вниквате ли в по-дълбокото значение на думите Ми? Кой от човеците е в способен да Ме опознае? Кой би могъл да Ме опознае така добре, както познава майка си и баща си? Докато си почивам в Своята обител, внимателно наблюдавам: всички хора по земята се щурат насам-натам, „обикалят света“ и препускат напред-назад, за да подобрят живота си и да подсигурят бъдещето си. Но нито един от тях не влага енергия в градежа на Моето царство и не полага и най-слабо усилие. Аз създадох хората и много пъти съм ги спасявал от изпитания; но те са до един неблагодарници: Нито един от тях не би могъл да изброи всички случаи, в които съм го спасявал. От сътворението на света до днес изминаха толкова много години, толкова много векове; сътворих толкова много чудеса и толкова много пъти проявявах мъдростта Си. Въпреки това човеците са с притъпен разум и чувства, сякаш са душевно болни, а понякога дори са като диви зверове, вършеещи из гората, и нямат ни най-малко намерение да обърнат внимание на Моите дела. Много пъти съм издавал смъртна присъда на човеците и съм ги обричал на гибел, но Моят план за управление не може да бъде променен от никого. Затова в Моите ръце те продължават да разкриват остарелите неща, в които са се вкопчили. Заради стъпките от делото Си за кой ли път спасих вас, създания, родени в голямото изродено и извратено, отвратително и подло семейство.

Делата Ми се развиват според плана, без миг прекъсване. Сега, когато вече съм в Епохата на царството и когато съм пренесъл и вас в Моето царство като Мой народ, ще имам други изисквания към вас; тоест, ще започна да оповестявам пред вас върховния закон, посредством който ще управлявам тази епоха:

Тъй като сте наречени Моят народ, трябва да можете да славите Моето име; тоест да свидетелствате за Мен посред изпитания. Ако някой се опита да Ме залъже с ласкателства или прикрие истината от Мен, или ако зад гърба Ми се замеси в нечисти дела, всички подобни хора без изключение ще бъдат прогонени от Моя дом и ще стоят извън него в очакване да се разправя с тях. Ще изгоня от дома Си също и проявявалите в миналото нелоялност и непочтителност към Мен, а също и онези, които днес отново надигат глас в открита критика към Мен. Моите избраници трябва неизменно да зачитат бремето, тегнещо на плещите Ми, и да се стремят да научат Моето слово. Само такива хора ще просветлявам и те със сигурност ще живеят под Моите напътствия и просвещение, без никога да бъдат порицавани. Категорично отказвам да използвам онези, които не зачитат бремето Ми, а вместо това се стараят да планират собственото си бъдеще — иначе казано, чиито действия не са подчинени на стремежа да възрадват сърцето Ми, а като просяци гледат да измъкнат дребни подаяния. Отказвам да работя с тях, защото от раждането си досега не знаят какво означава да зачитат Моето бреме. Това са хора без разум; те страдат от мозъчно „недохранване“ и трябва да се върнат вкъщи, за да се „подхранят“. Такива хора не са Ми нужни. От всеки в Моя народ ще бъде изисквано да се отнася към опознаването Ми като към постоянно задължение от край до край, като храненето, обличането и съня — нещо, което човек не забравя нито за миг. Така в крайна сметка опознаването Ми ще стане толкова естествен акт, колкото храненето — нещо, което човек прави без усилие, с опитна ръка. Що се отнася до думите, които изричам, всяка една трябва да бъде приемана със най-силната вяра и да бъде напълно усвоена; нехайството и половинчатостта са недопустими. Ще считам за открито противящ Ми се всеки, който не обръща внимание на словото Ми; ще сметна, че Ме пренебрегва всеки, който не вкусва от него или не се стреми да го опознае, и ще го изхвърля през портата на Моя дом. Ще постъпя така, защото (както съм отбелязвал и преди) се нуждая не от голямо множество хора, а от безупречност. Ако само един от сто души е в състояние да Ме опознае чрез словото Ми, охотно ще изхвърля всички останали, за да се съсредоточа върху просветлението и озарението на този единствен човек. Това ви показва, че не е задължително необходимо да намеря проявление и да бъда изживян чрез множество хора. Нуждая се от пшеница (макар и с неузрели зърна), а не от плевели (дори зърната им да са напълно узрели и да предизвикват възхищение). А що се отнася до онези, които не обръщат внимание на търсенето, а вместо това се отнасят небрежно, ще трябва да си тръгнат по собствена воля; Аз не желая да ги виждам повече, за да не позорят Моето име. Засега спирам да ви наставлявам за изискванията към Моите избраници, и ще налагам бъдещи санкции в зависимост от промяната на обстоятелствата.

В отминалите времена повечето хора мислеха, че Аз съм Самият премъдър Бог, че Аз съм Богът, който прозря дълбоко в човешките сърца; това обаче бяха просто празни думи. Ако хората Ме познаваха истински, нямаше да правят прибързани заключения, а вместо това щяха да се опитват да Ме опознаят чрез словото Ми. Едва когато биха достигнали етапа наистина да прозрат действията Ми, щяха да бъдат достойни да Ме наричат Мъдър и Чудесен. Познанията ви за Мен са твърде повърхностни. През вековете толкова много хора Ми служеха продължително и като станаха свидетели на постъпките Ми, действително опознаха част от Мен. Затова сърцата им постоянно бяха изпълнени с покорство към Мен и не се осмеляваха да таят ни най-малко намерение да Ми се противопоставят, защото веднъж отклонил се от стъпките Ми, човек трудно ги намира отново. Ако не бяха Моите напътствия, тези хора не биха се осмелили да действат необмислено. Поради това, след като добиха многогодишен опит, накрая те обобщиха част от знанието си за Мен, наричайки Ме Мъдър, Чудесен и Пастир, и казваха, че словото Ми е като двуостра сабя, че делата Ми са велики, будещи възхита и почуда, че съм наметнат с мантията на величието, че мъдростта Ми се извисява по-високо от небосвода и други прозрения. Днес обаче познанието ви за Мен почива изцяло върху основата, положена от тези хора, така че повечето от вас повтарят като папагали казаните от тях думи. Спестил съм ви доста порицания само защото си давам сметка колко повърхностен е начинът, по който Ме познавате, и колко слабо „образовани“ сте. Въпреки това повечето от вас все още не познават себе си или си въобразяват, че с постъпките си са се доближили до Моята воля и затова са избегнали правосъдие; или че след като съм се въплътил, Аз съм загубил всякаква представа за делата на хората и покрай това сте избегнали порицанието Ми; или че Бог, в когото вярвате, не съществува в необятната вселена и затова сте свели опознаването на Бог до задължение, с което да се позанимаете в свободното си време и вместо да го пазите в сърцата си като дълг, който трябва да бъде изпълнен, за вас вярата в Бог е занимавка, с която да запълвате моментите на скука. Ако не будехте у Мен съжаление с липсата си на умения, разум и проникновение, щях да погубя всички ви с порицанието Си, да залича съществуването ви. Въпреки това ще продължа да проявявам снизходителност към човешкия род, докато довърша делото Си на земята. Това е нещо, което всички вие трябва знаете и да престанете да бъркате добро и лошо.

25 февруари 1992 г.