Когато от Изтока излезе светкавицата, точно в мига, в който започвам да изричам думите Си — когато излезе светкавицата, тя осветява цялата вселена и всички звезди се преобразяват. Целият човешки род е като подреден по категории. Под заревото на стълба светлина от Изтока се разкрива изначалната форма на всички човеци — със замаяни погледи, незнаещи какво да правят и още повече — как да прикрият грозните си черти. Те са подобни на животни, втурнали се да избягат от Моята светлина в планинските си леговища, но веднъж попаднал в светлината Ми, никой не ще успее да се махне. Всички хора са зашеметени, всички чакат, всички наблюдават; щом се появи Моята светлина, всички благославят деня, в който са се родили, но и всички го проклинат. Невъзможно е толкова противоречиви емоции да добият ясен израз; стичат се реки от сълзи на самобичуване и буйният порой в миг ги отнася без следа. Моят ден отново надвисва над цялото човечество, отново събужда човешкия род и му дава още едно ново начало. Сърцето Ми тупти и планините подскачат радостно в ритъм с Него, водите се впускат в ликуващ танц, а вълните се разбиват в скалистите плитчини. Трудно е да изразя онова, което е в сърцето Ми. Искам да изпепеля с поглед всички нечисти неща; искам всички синове на бунтарството да изчезнат от погледа Ми и никога повече да не съществуват. Аз не само поставих ново начало в свърталището на големия червен змей, но и започнах ново дело във вселената. Скоро земните царства ще се превърнат в Мое царство; скоро земните царства завинаги ще престанат да съществуват поради Моето царство, защото вече постигнах победа и Се завърнах триумфално. Големият червен змей е изчерпал всички мислими средства да разстрои Моя план, надявайки се да заличи постигнатото от Мен на земята, но нима Аз бих могъл да се обезсърча от измамните му хитрости? Нима заплахите му биха могли да Ме уплашат и да разклатят Моята увереност? Никога не е съществувало и едно-едничко същество на небето или на земята, което да не съм държал в шепата Си; с колко по-голяма сила се отнася това за големия червен змей, който Ми служи за контрастиращ предмет? Та не е ли и той предмет, който мога да управлявам със собствените Си ръце?

По време на въплъщението Ми в света на хората, напътствано от Мен, човечеството несъзнателно достигна днешния ден и неволно Ме опозна. Но никой няма никаква представа, и най-бледа идея как да извърви пътя, който предстои — а още по-малко подозира накъде ще го отведе този път. Човек може да достигне края му само под взора на Всемогъщия; само следвайки светкавицата от Изтока, ще може да прекоси прага на Моето царство. Нито един от човеците никога не съзря лицето Ми и не видя светкавицата от Изтока; тогава колко по-малко вероятно е някой да е чул словата, които произнасям от Своя престол? Всъщност още от древни времена нито едно човешко същество не е влизало в пряк досег с Моята личност; хората имат възможност да Ме видят едва днес, когато дойдох на света. Но дори и сега хората продължават да не Ме познават, защото само виждат Моя лик и чуват Моя глас, но не вникват в Моето значение. Всички човеци са такива. Тъй като сте от Моите избраници, не изпитвате ли дълбока гордост, когато виждате лицето Ми? А не ви ли обзема съкрушителен срам, задето не Ме познавате? Вървя сред хората, живея сред хората, защото се въплътих и дойдох в човешкия свят. Целта Ми не е просто да допусна човеците да зърнат Моето въплътено Аз; по-важното е, че така ще им позволя да Ме опознаят. При това посредством въплъщението Си ще осъдя човешкия род за греховете му; чрез въплъщението Си ще надвия големия червен змей и ще унищожа леговището му.

При все че обитаващите земята хора са многобройни като звездите, Аз познавам всеки един от тях като дланта на собствената Си ръка. И макар че човеците, които Ме „обичат“, също са неизброими като песъчинките по морското дъно, само неколцина са Мои избраници: само онези, които следват ярката светлина и са различни от „обичащите“ Ме. Не надценявам хората, нито пък ги подценявам; вместо това съобразявам изискванията Си към тях с естествените им качества и затова се нуждая от онези, които искрено Ме търсят, за да изпълня задачата Си да намеря избраници. Безчет диви зверове обитават планините, но всички те са кротки като агнета пред Мен; неразгадаеми тайни се таят под вълните, но всички те се представят пред Мен ясно като всичко по лицето на земята; небесата съдържат недостижими за човека светове, но Аз спокойно се разхождам из тези недостъпни светове. Човекът така и не Ме разпозна в светлината, а Ме виждаше единствено в света на мрака. Не сте ли в съвсем същата ситуация и вие днес? Когато безчинствата на големия червен змей достигнаха връхната си точка, Аз официално се въплътих, за да осъществя делото Си. Когато големият червен змей за първи път разкри истинската си форма, Аз свидетелствах за името Си. Нито едно същество, нито един човек не се сепна от дрямката си, докато обхождах пътищата на човешкия род, и затова, когато се въплътих в света на хората, никой не узна това. Но щом Моето въплътено Аз се залови за работа, човечеството се събуди, изтръгнато от сънищата си от гръмовития Ми глас. От този миг насетне, хората заживяха под Моите напътствия. Отново започнах ново дело сред Моите избраници. Отбелязвайки, че Моето дело на земята не е приключило, Това е достатъчно, за да покаже, че Моите избраници, за които говорих, не са Ми съвсем по сърце, но въпреки това избирам неколцина сред тях. Оттук става ясно, че Аз не само позволявам на Моите хора да опознаят въплътения Бог, но и ги пречиствам. Поради строгостта на Моите управленски закони, над огромно множество хора все още тегне опасност да бъдат отстранени от Мен. Ако не положите всички усилия да се кастрите, да дисциплинирате собствените си тела — ако не направите това, със сигурност ще бъдете отритнати от Мен и ще се озовете в ада, точно както директно с ръцете Си въздадох наказанието на Павел, от което нямаше път за бягство. Успяхте ли да извлечете нещичко от думите Ми? Намерението Ми остава същото, както преди — да прочистя църквата и да продължа да пречиствам хората, от които се нуждая, защото Аз съм Сам Бог, пресвят и безупречен. Ще направя Своя храм не просто искрящ с цветовете на дъгата, но и безупречно чист; вътрешността му ще отговаря на фасадата. В Мое присъствие вие — всички до един — трябва да преосмислите миналите си постъпки и да решите дали днес сте в състояние да се заречете напълно да удовлетворите Моето сърце.

Човекът не само не познава Моето въплътено Аз, но дори и не успя да опознае собствената си същност, пребиваваща в тленно тяло. От толкова години човеците Ме мамят и се отнасят към Мен като към странник. Толкова пъти Ме оставяха отвън, захлопвайки „вратите на домовете си“; толкова пъти заставаха пред Мен, но не Ми обръщаха внимание; толкова пъти се отричаха от Мен пред другите; толкова пъти Ме отхвърляха пред дяволи и толкова пъти ме нападаха с язвителните си усти. Въпреки това Аз не си водя сметка за човешките слабости, нито пък отмъщавам зъб за зъб за тяхното бунтарство. Единственото, което правих, бе да прилагам лекарствата за болестите им, за да изцеря нелечимите им недъзи и така да възвърна здравето им, за да Ме опознаят. Та нима всички Мои действия не бяха подчинени на оцеляването на човешкия род, на стремежа да му дам шанс за живот? Много пъти идвах в света на човеците, но тъй като на земята се явяваше Моята личност, те не Ми обръщаха никакво внимание; вместо това всеки от тях постъпваше както намираше за уместно и търсеше изход сам за себе си. Дори не се досещат, че всеки път под небесата е очертан от Моята десница! Дори не подозират, че всяко нещо под небосвода е под Мое разпореждане! Кой от вас дръзва да таи негодувание в сърцето си? Кой се осмелява с лека ръка да прави заключения? Аз тихо осъществявах делото Си сред хората — нищо повече. Ако не съчувствах на човешките слабости в периода на въплъщението Си, Самият Ми въплътен образ би изплашил до смърт цялото човечество и то вкупом би се озовало право в Хадес. Обстоятелството, че човешкият род избегна катастрофа, избави се от Моето наказание и така успя да стигне до днешния ден, се дължи единствено на това, че Аз се принизих и скрих Себе Си. Като знаете колко трудно стигнахте до днес, не трябва ли още по-високо да цените утрешния ден, който се задава?

8 март 1992 г.