В Моята светлина хората отново виждат светлината. В Моето слово хората придобиват неща, на които да се наслаждават. Дошъл съм от Изток, от Изтока съм тръгнал. Когато славната Ми светлина възсияе, безчислените нации са осветени, всичко е озарено, нищо не остава в мрак. В царството животът на Божия народ с Бог е извънредно щастлив. Водите танцуват радостно заради благословения живот на хората, а планините се наслаждават на Моето изобилие заедно с човеците. Всички хора са усърдни, усилено работят и показват своята отдаденост в царството Ми. В царството няма вече непокорство, няма вече съпротива; небесата и земята са взаимнозависими, човекът и Аз се сближаваме в дълбоко чувство, живеем заедно сладък живот, като се облягаме един на друг… В този момент официално започва небесният Ми живот. Смущенията на Сатана вече ги няма и хората встъпват в покой. Моите избраници живеят в славната Ми светлина във вселената, несравнимо благословени, не като хора, битуващи сред хора, а като народ, живеещ с Бог. Всички хора са преминали през покварата на Сатана и до дъно са изпили и горчилката, и сладостта на живота. Как да не ликуват сега, когато живеят в светлината Ми? Как да подминат с лека ръка този прекрасен момент и да го оставят да се изплъзне? Народе мой! Бързо запейте песента в сърцата си, впуснете се в радостен танц за Мен! Бързо издигнете искрените си сърца и Ми ги принесете! Бързо забийте барабаните си и свирете весело за Мен! Излъчвам радостта Си над цялата вселена! Пред народа разкривам великолепния Си лик! Ще извикам със силен глас! Ще се издигна над вселената! Вече Аз царувам сред народа! Аз съм въздиган сред народа! Рея се из небесната синева, а народът се движи редом с Мен. Разхождам се сред народа Си и той Ме заобикаля! От сърцата на хората се лее ликуване, гръмките им песни разтърсват вселената, като пропукват небесната твърд! Вселената вече не е обгърната в мъгла; вече няма кал, няма и събиране на скверни води. Свети вселенски народе! Под зоркия Ми поглед те разкриват същинския си лик. Не са хора, покрити с мръсотия, а свети хора, чисти като нефрит, и всички те са Мои възлюбени, всички са Моята радост! Всички неща се събуждат за нов живот. Светите хора до един се завръщат, за да Ми служат в небето, пристъпват в топлата Ми прегръдка и вече не ридаят, не се тревожат, принасят себе си на Мен, завръщат се в Моя дом и в отечеството си безспир ще Ме обичат! Това не ще се промени във вечността! Къде остана скръбта! Къде останаха сълзите! Къде остана плътта! Земята вече я няма, но небесата са вечни. Явявам се пред безчислените народи и безчислените народи Ме възхваляват. Този живот и тази красота не ще се променят от памтивека до края на времето. Това е животът в царството.