51. В Своето последно дело за приключване на епохата Божият нрав е нрав на наказание и съд, в който Той разкрива всичко неправедно, открито съди безбройните народи и усъвършенства онези, които искрено Го обичат. Само такъв нрав може да сложи край на епохата. Последните дни вече са настъпили. Всички неща са сортирани според вида си и са разделени в различни категории въз основа на различните им качества. Точно това е моментът, в който Бог разкрива изхода на хората и тяхната крайна цел. Ако хората не преживеят наказание и съд, тогава тяхното непокорство и неправедност не могат да бъдат разобличени. Само чрез наказание и съд може да се разкрие изходът на всички неща. Само когато са наказвани и съдени, хората показват какви са в действителност. Злият ще бъде поставен при злите, добрият — при добрите и всички хора ще бъдат сортирани според вида си. Чрез наказанието и съда ще бъде разкрит изходът на всички неща, за да може злите да бъдат наказани, а добрите — възнаградени, и безчисленото множество хора да се предадат на Божието господство. Цялото това дело трябва да се постигне чрез праведно наказание и праведен съд. Тъй като покварата на хората е достигнала своя връх и непокорството им е извънредно тежко, само праведният нрав на Бог, който се състои главно от наказание и съд и се проявява по време на последните дни, може напълно да преобрази хората, да ги направи пълноценни и да разкрие злото и така всички неправедници да бъдат наказани сурово. Ето защо подобен нрав е наситен със значението на епохата. Божият нрав се проявява и разбулва заради делото на всяка нова епоха. Бог не проявява Своя нрав произволно и безсмислено. Да предположим, че в последните дни на разкриването на изхода на хората Бог все така обича хората с безкрайна милост и любяща доброта и продължава да бъде любящ към тях, като не ги подлага на праведен съд, а по-скоро проявява снизходителност, търпение и прошка към тях и ги опрощава, независимо от това колко тежки са греховете им, без никакъв праведен съд. Кога тогава ще приключи цялото Божие управление? Кога подобен нрав ще бъде способен да доведе хората до подходящата крайна цел на човечеството? Това може да се сравни със съдия, който винаги проявява любов към хората, един любящ съдия с мило лице и нежно сърце, който обича хората, независимо какви престъпления са извършили, и проявява към тях любов и търпение, независимо кои са тези хора — кога изобщо би могъл такъв съдия да произнесе справедлива присъда? По време на последните дни само праведният съд може да сортира човешките същества според вида им и да въведе хората в нов свят. Така цялата епоха е доведена до край чрез Божия праведен нрав на съд и наказание.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Видение за Божието дело (3))

52. Преди човекът да бъде изкупен, Сатана вече беше посял много отрова в него. След хиляди години поквара от Сатана човекът има в себе си природа, която се съпротивлява на Бог. Така че, когато човекът беше изкупен, това беше само въпрос на изкупление. Тоест човекът беше изкупен обратно на висока цена, но отровната природа в него не беше отстранена. Човекът, който е толкова скверен, трябва да премине през промяна, преди да стане достоен да служи на Бог. Чрез това дело на съд и наказание човек ще опознае напълно скверната и покварена същност вътре в себе си и ще може да се промени напълно и да се пречисти. Само по този начин човек може да стане достоен да се завърне пред Божия престол. Цялото сегашно дело се извършва, за да може човекът да бъде пречистен и променен; то е, за да може човекът да се отърве от покварата си и да бъде пречистен чрез съда и наказанието на словото и чрез облагородяване. Вместо този етап на делото да се счита за дело на спасението, по-добре да бъде наричан дело на пречистването. Всъщност този етап също така е делото на завоюването, а също и вторият етап от делото на спасението. Именно чрез съда и наказанието на словото човекът е придобит от Бог, и чрез облагородяването, съда и разобличаването на словото са напълно разкрити всички примеси, представи, мотиви и лични надежди, които съществуват в човешките сърца. Въпреки че човекът е изкупен и опростен за греховете си, това може да означава само, че Бог не помни прегрешенията на човека и не постъпва с него според прегрешенията му. Човекът обаче живее в плътта, без да е освободен от греха, и може само да продължи да съгрешава, като безкрайно разкрива своя сатанински покварен нрав. Такъв е животът, който води човекът — един безкраен цикъл на грехове и прошка. Повечето хора съгрешават през деня и се изповядват вечер. По този начин, макар че приносът за грях има постоянно действие за човека, той не може да спаси човека от греха. Само половината от делото на спасението е извършено, тъй като човекът все още има покварен нрав. Например, когато хората научиха, че произхождат от Моав, те роптаеха, вече не се стремяха към живота и станаха крайно негативни. Не показва ли това, че човекът все така не е способен напълно да се покори на Божието господство? Не е ли това точно неговият сатанински покварен нрав? Когато не беше подложен на наказание, ти вдигаше ръка по-високо от всички останали, дори от Исус. И викаше с висок глас: „Искам да бъда възлюбен син на Бог! Искам да бъда Божи довереник! По-скоро ще умрем, отколкото да се поклоним на Сатана! Да се опълчим на стария Сатана! Да се опълчим на големия червен змей! Нека веднъж завинаги големият червен змей падне от власт! Нека Бог ни направи пълноценни!“. Ти викаше по-силно от всички останали. Но после дойде времето на наказанието и поквареният ти нрав се разкри отново. Виковете ти утихнаха и ти изгуби решимостта си. Това е покварата на човека; тя е нещо, което е по-дълбоко от греха, нещо, насадено от Сатана, и е дълбоко вкоренена в човека. Не е лесно за човека да осъзнае греховете си и той няма как да разпознае собствената си дълбоко вкоренена природа. Този резултат може да се постигне единствено чрез съда на словото. Само по този начин човек може постепенно да бъде променен оттук насетне.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тайната на въплъщението (4))

53. Днес Бог ви съди, наказва ви и ви заклеймява, но трябва да знаеш, че целта на твоето заклеймяване е да опознаеш себе си. Той заклеймява, проклина, съди и наказва, за да познаеш себе си, така че нравът ти да се промени и още повече, за да разбереш стойността си и да видиш, че всички Божии действия са праведни и в съответствие с Неговия нрав и потребностите на делото Му, че Той работи в съответствие с плана Си за спасението на човека и че Той е праведният Бог, който обича и спасява човека, както и съди и наказва човека. Ако знаеш само, че си с нисък статус, че си покварен и непокорен, но не знаеш, че Бог възнамерява да разкрие Своето спасение чрез правосъдието и наказанието, които Той извършва в теб днес, тогава няма как да преживяваш нещата, а още по-малко ще можеш да продължиш напред. Бог не е дошъл, за да порази или да унищожи хората, а за да ги съди, проклина, наказва и спасява. Докато неговият 6 000-годишен план за управление не приключи — преди Той да разкрие изхода за всяка категория хора — Божието дело на земята е изцяло заради спасението; целта му е само да направи онези, които Го обичат, напълно пълноценни и да ги накара да се предадат на господството Му. Без значение как Бог спасява хората, Той прави всичко това, като ги кара да се откъснат от старата си сатанинска природа. Тоест, Той ги спасява, като ги кара да се стремят към живот. Ако не го направят, няма да могат да приемат Божието спасение. Спасението е дело на Самия Бог, а стремежът към живот е нещо, което човек трябва да има, за да приеме спасението. В очите на човека спасението е Божията любов, а Божията любов не може да бъде наказание, правосъдие и проклятия. Спасението трябва да съдържа милост, любяща доброта и, освен това, думи на утеха, както и безпределни благословения, дарявани от Бог. Хората вярват, че когато Бог спасява човека, Той го прави, като го подбужда със Своите благословии и благодат, така че той да може да отдаде сърцето си на Бог. С други думи, това, че Бог докосва човека означава, че го спасява. Този вид спасение е сделка. Само когато Бог му въздаде стократно, човекът ще се предаде пред името Му и по този начин ще накара Бог да се гордее и ще Му отдаде слава. Това не е Божието намерение за човечеството. Бог е дошъл да върши делото си на земята, за да спаси поквареното човечество. Това не е лъжа. Ако не беше така, Той със сигурност не би дошъл да върши делото си лично. В миналото Неговият начин за спасение е бил да прояви най-голямата милост и любяща доброта, дотолкова, че даде всичко, което имаше, на Сатана в замяна на цялото човечество. Настоящето изобщо не е като миналото: вашето спасение днес се извършва в периода на последните дни, когато всеки е сортиран според вида си. Начинът да бъдете спасени не е чрез милост и любяща доброта, а чрез наказание и правосъдие, за да може човек да бъде напълно спасен. Така че всичко, което получавате, е наказание, правосъдие и безчувствено поразяване, но знайте това: в това безчувствено поразяване няма и най-малко наказание. Колкото и тежки да са словата Ми, това, което ви сполетява, са само няколко думи, които може да ви се струват напълно безсърдечни, и колкото и да съм разгневен, това, което се стоварва върху вас, пак са укоряващи думи, и Аз не искам да ви навредя или да ви умъртвя. Не е ли факт всичко това? Знайте, че в днешно време, независимо дали става въпрос за праведен съд или безчувствено облагородяване и наказание, всичко е заради спасението. Независимо от това дали днес всеки ще бъде сортиран според вида си или дали всички типове хора ще бъдат разкрити, целта на всички Божии слова и делото Му е да се спасят онези, които истински обичат Бог. Праведният съд се извършва, за да пречисти човека и безчувственото облагородяване се извършва, за да го пречиси. Суровите думи и укорите са за пречистване и спасение.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да се откажеш от благословиите на статуса и да разбереш Божието намерение за спасението на човека)

54. Бог върши делото на правосъдието и наказанието, за да може човек да придобие познание за Него и заради Неговото свидетелство. Без Божието правосъдие над покварения човешки нрав човек не би могъл да познае Божия праведен нрав, който не търпи оскърбление, нито би могъл да превърне старото си познание за Бог в ново. Заради Своето свидетелство и заради Своето управление Той прави всичко Свое обществено достояние, като по този начин дава възможност на човека, чрез Своето публично явяване, да придобие познание за Бог, да бъде преобразен в своя нрав и да даде гръмко свидетелство за Бог. Преобразяването на нрава на човека се постига чрез много различни видове Божие дело. Без тези промени в своя нрав човек не би могъл да свидетелства за Бог и да е в съгласие с Божиите намерения. Преобразяването на човешкия нрав означава, че човек е бил освободен от робството на Сатана и от влиянието на тъмнината и наистина се е превърнал в модел и образец на Божието дело, свидетел на Бог и човек, който е в съгласие с Божиите намерения. Днес въплътеният Бог е дошъл на земята, за да извърши Своето дело, и изисква от човека да постигне познание за Него, да Му се покорява и да свидетелства за Него — човекът трябва да познава Божието практическо и нормално дело, трябва да се покорява на всички Негови слова и дела, които не са в съгласие с представите на човека, и трябва да свидетелства за цялото дело, което Той върши, за да спаси човека, както и за всичките Му дела на завоюване на човека. Хората, които свидетелстват за Бог, трябва да имат познание за Него; само този вид свидетелство е точно и практическо и само този вид свидетелство може да посрами Сатана. Бог използва онези, които са Го опознали, като са преминали през Неговия съд и наказание, през Неговото кастрене, за да свидетелстват за Него. Той използва онези, които са покварени от Сатана, да свидетелстват за Него. Той използва онези, чийто нрав се е променил и които по този начин са придобили Неговите благословения, за да свидетелстват за Него. Той няма нужда човекът да Го хвали с устата си, нито се нуждае от хваленето и свидетелството на хората от вида на Сатана, които не са спасени от Него. Само онези, които познават Бог, са достойни да свидетелстват за Него, и само онези, чийто нрав е променен, са достойни да свидетелстват за Него. Бог няма да позволи на човека умишлено да посрами името Му.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само онези, които познават Бог, могат да свидетелстват за Него)

55. Христос от последните дни използва различни истини, за да учи човека, за да разобличи същината му и да разнищи думите и делата човешки. Тези слова съдържат различни истини, като например за дълга на човека, за това как той трябва да се покорява на Бог, да Му бъде предан, как да изживява нормална човешка природа, както и за мъдростта и нрава на Бог. Всички тези слова са насочени към същината на човека и неговия покварен нрав. Особено словата, които разобличават това как човекът отхвърля Бог, са насочени още повече към това, че човекът е въплъщение на Сатана и враждебна сила срещу Бог. В Своето дело на правосъдието Бог не обяснява изцяло природата на човека с няколко думи; Той разобличава и кастри дълго. Всички тези различни методи на разобличаване и кастрене не могат да бъдат заменени с обикновени думи; по-скоро истината, която човекът изобщо не притежава, се използва, за да извърши това дело на разобличаване и кастрене. Само такива методи могат да се наричат правосъдие; само чрез такова правосъдие човек може да бъде укротен и изцяло убеден относно Бог и само така човек може да придобие истинско познание за Бог. Това, до което води делото на правосъдието, е човек да разбере истинското лице на Бог и истината за собственото си непокорство. Делото на правосъдието позволи на човека да придобие много разбиране за Божиите намерения, за целта на Божието дело и за тайните, които са непонятни за него. То също така позволи на човека да разбере и да опознае своята покварена същност и корена на своята поквара, както и да открие грозното си лице. Всички тези резултати се постигат чрез делото на правосъдието, понеже същността на това дело в действителност е делото на разкриването на Божията истина, път и живот пред всички онези, които вярват в Него. Това е делото на правосъдието, извършвано от Бог. Ако не смяташ тези истини за важни, ако непрекъснато се опитваш да ги избегнеш или търсиш нов изход извън тях, то Аз ти казвам, че ти си един ужасен грешник. Ако вярваш в Бог, но не търсиш истината и не търсиш Божиите намерения, нито обичаш пътя, който те доближава до Бог, то Аз казвам, че ти си човек, който се опитва да избегне съда, и че си една марионетка и предател, който бяга от големия бял престол. Бог няма да пощади никого от бунтовниците, които убягват от погледа Му. Такива хора ще бъдат наказани още по-сурово. Тези, които идват пред Бог, за да получат Неговия съд, и при това са пречистени, ще живеят вечно в Божието царство. Това, разбира се, ще се случи в бъдещето.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Христос извършва делото на правосъдието с истината)

56. Съдното дело е лична работа на Бог и естествено тя трябва да бъде свършена от Самия Бог; човекът не може да я свърши вместо Него. Тъй като правосъдието е използване на истината за завоюване на човечеството, Бог безспорно се явява отново сред хората във въплътения Си облик, за да извърши това дело. Това означава, че Христос от последните дни ще използва истината, за да научи хората по целия свят и да разгласи всички истини пред тях. Такова е правосъдното дело на Бог. Мнозина изпитват неудобство по отношение на второто въплъщение на Бог, тъй като им е трудно да повярват, че Той ще стане плът, за да извърши делото на правосъдието. Трябва обаче да ти кажа, че често Божието дело далеч надхвърля очакванията на човека и на човешкия ум му е трудно да го приеме. Защото хората са просто едни ларви на земята, докато Бог е Върховният, който изпълва цялата вселена; човешкият ум е като помийна яма, в която се въдят само ларви, докато всеки етап от делото, направлявано от Божията мисъл, е еманация на Божията мъдрост. Човекът все се опитва да се бори срещу Бог, но според Мен е очевидно кой ще загуби накрая. Увещавам ви да не се мислите за по-ценни от златото. Ако другите могат да приемат Божията присъда, защо ти да не можеш? Колко по-велик си от другите? Ако те могат да сведат глава пред истината, защо ти да не можеш? Божието дело е неумолимо. Той няма да повтори делото на правосъдието само заради твоето „съдействие“, а ти горчиво ще съжаляваш, задето си пропуснал толкова добра възможност. Ако не вярваш на думите Ми, само почакай величественият бял престол в небесата да започне да те съди! Трябва да ти е ясно, че макар всички израилтяни да отхвърлиха и отрекоха Исус, фактът за Неговото изкупление на човечеството се разпростря из цялата вселена и по цялата земя. Нима това не е факт, осъществен от Бог много отдавна? Ако все още чакаш Исус да те вземе на небето, мога само да кажа, че ти си едно упорито парче мъртво дърво. Исус няма да признае такъв един фалшив вярващ като теб, който не е предан на истината и търси само благословии. Напротив, Той няма да прояви никаква милост и ще те хвърли в езерото от огън и жупел, където ще гориш в продължение на десетки хиляди години.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Христос извършва делото на правосъдието с истината)

57. Бог не съди хората един по един, нито ги кара да преминават през изпитване един по един; това не би било делото на правосъдието. Нима покварата на цялото човечество не е еднаква? Нима същността на цялото човечество не е еднаква? Това, което се съди, е покварената същност на човечеството, човешката същност, покварена от Сатана, и всичките човешки грехове. Бог не съди дребните и незначителни грешки на човека. Делото на правосъдието е представително и не се извършва специално за определен човек. По-скоро това е дело, в което група хора са съдени, за да символизират съда върху цялото човечество. Делото, извършено от въплътения Бог, се състои в това да използва непосредственото Си дело върху група хора, за да представи делото на цялото човечество, след което то постепенно се разпространява. Такова е и делото на правосъдието. Бог не съди определен тип хора или определена група хора, а съди неправедността на цялото човечество — например противопоставянето на човека на Бог или липсата на богобоязливост у човека, или смущаването на Божието дело. Това, което се съди, е човешката същност на противопоставяне срещу Бог, и това дело на правосъдието е делото на завоюването в последните дни. Делото и словото на въплътения Бог, засвидетелствани от човека, е делото на правосъдието пред големия бял престол в последните дни, което човекът е таил в представите си в отминалите времена. Делото, което в момента се извършва от въплътения Бог, е именно съдът пред големия бял престол. Въплътеният Бог днес е Богът, Който съди цялото човечество в последните дни. Тази плът и делото, словото и целият нрав на тази плът представляват целостта Му. Въпреки че обхватът на делото на тази плът е ограничен и не включва пряко цялата вселена, същността на делото на правосъдието е прекият съд на цялото човечество — това дело не е само заради Божиите избраници в Китай, нито е извършено заради малък брой хора.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Поквареното човечество има по-голяма нужда от спасението на въплътения Бог)

58. Словата, които изричам днес, са за съдене на човешките грехове, за съдене на човешката неправедност и за проклинане на човешкото непокорство и изкривяването и измамността на човека. Всичко в човешките думи и дела, което не е в съответствие с Божиите намерения, трябва да бъде подложено на съд, и цялото човешко непокорство е окачествено като грях. Думите на Бог се въртят около принципите на съда; Той използва осъждането на човешката неправедност, проклятието на човешкото непокорство и разобличаването на всички грозни лица на човека, за да изяви Своя праведен нрав. Светостта е израз на Неговия праведен нрав и Неговата святост е Неговият праведен нрав. Вашият покварен нрав е контекстът на днешните слова — Аз говоря и да съдя, и извършвам делото на завоюването според него. Само това е практическото дело и само по този начин Божията святост може да бъде изцяло изтъкната. Ако в теб няма следа от покварен нрав, тогава Бог няма да те съди, нито пък ще ти покаже Своя праведен нрав. Тъй като в теб има покварен нрав, Бог няма да те остави да се измъкнеш и именно чрез това се проявява Неговата святост. Ако Бог види, че мръсотията и непокорството на човека са твърде големи, но не проговори, не те съди, нито те наказва заради твоята неправедност, това би доказало, че Той не е Бог, защото няма да изпитва омраза към греха; Той ще бъде също толкова омърсен, колкото и човекът. Днес Аз те съдя заради твоята мръсотия и те наказвам заради твоята поквара и непокорство. Аз не изтъквам пред вас Моята власт и не ви потискам умишлено; правя тези неща, защото вие, които сте родени в тази земя на мръсотия, сте толкова силно заразени от мръсотията. Вие просто сте загубили своята почтеност и човечност, подобно на свинете, които живеят на мръсни места. Именно заради вашата мръсотия и поквара сте осъдени и Аз отприщвам Моя гняв върху вас. Именно поради съда на тези думи вие успяхте да видите, че Бог е праведният Бог и че Бог е светият Бог; именно поради Своята святост и праведност Той ви съди и отприщва гнева Си върху вас; именно защото вижда непокорството на човечеството, Той разкрива Своя праведен нрав. Скверността и покварата на човечеството разкриват Неговата святост. Това е достатъчно, за да покаже, че Той е Самият Бог, Който е свят и неопетнен, и все пак живее в земята на мръсотията. Ако човек се валя в тинята заедно с другите и в него няма нищо свято, и той няма праведен нрав, тогава той не е пригоден да съди човешката неправедност, нито е годен да извърши човешкия съд. Как биха могли хора, които са еднакво мръсни като другите, да са компетентни да съдят онези, които са като тях? Само Самият свят Бог е способен да съди цялото мръсно човечество. Как би могъл човек да съди човешките грехове? Как би могъл човек да види греховете на човека и как би могъл да бъде компетентен да заклейми човека? Ако Бог не беше компетентен да съди греховете на човека, тогава как би могъл Той да бъде Самият праведен Бог? Именно защото хората разкриват покварен нрав, Бог говори, за да ги съди, и само тогава те могат да видят, че Той е свят Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Как се постигат резултати във втория етап от делото на завоюването)

59. С какви средства се постига Божието усъвършенстване на човека? То се постига чрез праведния Му нрав. Божият нрав се състои главно от праведност, гняв, величие, съд и проклятие и Бог усъвършенства човека предимно посредством Своя съд. Някои хора не разбират и питат защо Бог може да доведе човека до съвършенство единствено чрез съд и проклятие. Те казват: „Ако Бог прокълне човека, човекът няма ли да умре? Ако Бог съди човека, човекът няма ли да е заклеймен? Тогава как може той все пак да бъде доведен до съвършенство?“. Такива са думите на хората, които не познават Божието дело. Това, което Бог проклина, е непокорството на човека, а това, което Той съди, са греховете на човека. Въпреки че Той говори рязко и без изобщо да щади чувствата на човека и разобличава всичко, което е вътре в човека, като разобличава чрез някои сурови думи това, което е съществено вътре в човека, чрез такъв съд Той дава на човека дълбоко познание за същината на плътта и по този начин човекът се покорява пред Бог. Плътта на човека принадлежи на греха и на Сатана, тя е непокорна и е обект на Божието наказание. Следователно, за да може човекът да опознае себе си, трябва да го споходят словата на Божия съд и да се използва всякакво облагородяване; само тогава Божието дело може да даде резултат.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само чрез преживяването на болезнени изпитания можеш да опознаеш Божията обичливост)

60. Бог използва Своя съд, за да направи човека съвършен, Той е възлюбил човека и го е спасил — но какво съдържа Неговата любов? Има съд, величие, гняв и проклятие. Въпреки че Бог прокле човека в миналото, Той не го хвърли напълно в бездънната пропаст, а използва това средство, за да облагороди вярата на човека; Той не постави човека в смъртоносна клопка, а действа, за да направи човека съвършен. Същината на плътта е тази, която е сатанинска — Бог го е казал точно — но фактите, извършени от Бог, не са се сбъднали според словата Му. Той те проклина, за да можеш да Го обикнеш и за да познаеш същината на плътта; Той те наказва, за да те пробуди, за да ти позволи да разбереш недостатъците в теб и да разбереш окаяността и недостойнство на човека. Така Божиите проклятия, Неговият съд и Неговото величие и гняв — всички те са предназначени да направят човека съвършен. Всичко, което Бог прави днес, и праведният нрав, който Той разкрива чрез вас — всичко това е предназначено да направи човека съвършен. Такава е Божията любов.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само чрез преживяването на болезнени изпитания можеш да опознаеш Божията обичливост)

61. Независимо дали Бог съди човека или го проклина, и двете усъвършенстват човека: и двете са предназначени да направят съвършено онова, което е нечисто в човека. Чрез това средство човекът се облагородява и онова, което вътрешно му липсва, става съвършено чрез Неговите слова и дело. Всяка стъпка от Божието дело — било то остри думи или съд, или наказание — усъвършенства човека и е абсолютно уместна. Никога през вековете и поколенията Бог не е извършвал такова дело; днес Той върши делото Си върху вас и ви кара да проумеете Неговата мъдрост. Въпреки че сте претърпели някаква вътрешна болка, сърцата ви винаги се чувстват стабилни и спокойни; фактът, че можете да се наслаждавате на този етап от Божието дело, е вашата благословия. Независимо какво можете да придобиете в бъдеще, вие виждате, че цялото Божие дело върху вас днес е любов. Ако човек не преживее Божието правосъдие и облагородяване, като винаги върши нещата само външно и показва външно усърдие, но нравът му никога не се променя, това счита ли се за придобиване от Бог? Днес, въпреки че в човека все още има много надменност, човешкият нрав е много по-стабилен от преди. Божието кастрене върху теб се извършва с цел да те спаси и въпреки че тогава може да изпитваш известна болка, когато дойде денят, в който твоят нрав се промени, ти ще погледнеш назад и ще видиш колко мъдро е Божието дело, и тогава ще можеш наистина да разбереш Божието намерение.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само чрез преживяването на болезнени изпитания можеш да опознаеш Божията обичливост)

62. Делото, което се извършва сега, е да накара хората да се опълчат на Сатана и техния древен прародител. Всяко правосъдие на словото цели да разобличи покварения нрав на хората и да им позволи да разберат същността на живота. Това повтарящо се правосъдие пронизва сърцата на хората. Всяко правосъдие е пряко свързано с техните съдби и има за цел да нарани сърцата им, за да могат да се откажат от всички тези неща и по този начин да опознаят живота, да опознаят този мръсен свят, да опознаят Божията мъдрост и всемогъщество, а също и да опознаят човечеството, което е покварено от Сатана. Колкото повече наказанието и правосъдието е такова, толкова повече сърцето му може да бъде наранено и толкова повече духът му може да бъде пробуден. Целта на такова правосъдие е да пробуди духовете на тези изключително покварени и най-дълбоко заблудени хора. Човекът няма дух, т.е. духът му е умрял отдавна и той не знае, че има Небе, не знае, че има Бог, и със сигурност не знае, че се бори в бездната на смъртта; как би могъл да знае, че живее в този зъл човешки ад? Как би могъл да знае, че този негов разлагащ се труп е попаднал в Хадес на смъртта, след като е бил покварен от Сатана? Как би могъл да знае, че всички неща на земята отдавна са били непоправимо разрушени от човечеството? И как би могъл да знае, че Създателят е дошъл днес на земята и търси група покварени хора, които може да спаси? Макар човекът да е преживял всяко възможно облагородяване и правосъдие, неговото несъобразително съзнание е останало изцяло недокоснато и на практика не реагира. Колко изроден е човекът! И макар че този вид правосъдие е като жестока градушка, която пада от небето, то е от огромна полза за човека. Без хората да бъдат съдени по този начин, резултатът не може да се постигне и би било абсолютно невъзможно да бъдат спасени от бездната на нещастието. Без такова дело за хората би било много трудно да излязат от Хадес, защото сърцата им отдавна са умрели и духовете им отдавна са потъпкани от Сатана. Спасяването на вас, които сте потънали в дълбините на разложението, изисква усилено да ви призовавам и съдя; само тогава замръзналите ви сърца могат да бъдат пробудени.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само усъвършенстваните могат да водят смислен живот)

63. Трябва да знаеш, че Божието довеждане на хората до съвършенство и пълноценност и придобиването на хората от Бог не носи нищо друго освен мечове и удари по плътта им, както и безкрайни страдания, изгаряне на огън, безмилостно правосъдие, наказание, проклятия и безпределни изпитания. Такава е истинската история и истината за делото на управлението на човека. Всички тези неща обаче са насочени към човешката плът и всички стрели на враждебността са безмилостно насочени към човешката плът (защото човекът е невинен). Всичко това е в името на Неговата слава и свидетелство и за Неговото управление. Това е така, защото Неговото дело не е само заради човечеството, но и заради целия план, както и за да изпълни първоначалното Божие намерение, когато Той създаде човечеството. Ето защо може би деветдесет процента от това, което човекът преживява, са страдания и изпитанията на огъня, а сладките и щастливи дни, за които копнее човешката плът, са много малко или дори липсват. Много по-малко човекът е способен да се наслаждава на щастливи мигове в плътта, като прекарва красиви моменти с Бог. Плътта е мръсна, така че това, което човешката плът вижда или на което се наслаждава, не е нищо друго освен Божието наказание, което човекът намира за несъобразително, сякаш му липсва нормален разум. Това е така, защото Бог ще разкрие Своя праведен нрав, който „не е съобразителен към човека“, не търпи накърняване от човека и мрази враговете. Бог открито разкрива целия Си нрав с всички необходими средства, като по този начин приключва делото на шестхилядолетната Си битка със Сатана — делото на спасението на цялото човечество и унищожаването на стария Сатана!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Целта на управлението на човека)

64. Сега вече разбираш ли какво е съдът и какво е истината? Ако разбираш, те съветвам да се оставиш покорно да бъдеш съден, иначе никога няма да получиш възможността да бъдеш одобрен от Бог или да бъдеш въведен от Него в царството Му. Тези, които само приемат съда, но никога не могат да бъдат пречистени, т.е. тези, които бягат насред делото на правосъдието, ще бъдат отритнати от Бог завинаги. Техните грехове са по-тежки и по-многобройни от онези на фарисеите, защото са предали Бог и са бунтовници срещу Него. Тези хора, които дори не са достойни да полагат труд, ще получат по-сурово наказание — наказание, което при това е вечно. Бог няма да пощади нито един предател, който някога на думи е демонстрирал преданост към Бог, но след това Го е предал. Такива хора ще получат възмездие чрез наказание на духа, душата и тялото. Не е ли именно това разкриване на праведния Божи нрав? Не е ли именно това целта, с която Бог съди и разкрива човека? Бог предава всички, които извършват всевъзможни злодеяния през времето на съда, на място, гъмжащо от зли духове, и оставя тези зли духове да унищожават плътта им, както си искат, а телата на тези хора излъчват воня на трупове. Такова е заслуженото им възмездие. Бог записва всеки един от греховете на тези неверни лъжевярващи, лъжеапостоли и лъжеработници в досиетата им, а в подходящия момент ги хвърля сред нечистите духове и оставя тези нечисти духове на воля да оскверняват целите им тела, и прави така, че те никога повече да не могат да се превъплътят и никога да не видят светлината отново. Бог причислява към злите тези лицемери, които служат известно време, но не остават предани до края, като ги оставя да тънат в блатото със злите хора и да сформират шайка от разнородни мерзавци, а накрая Бог ще ги погуби. Бог отхвърля и не забелязва онези, които никога не са били предани на Христос или с нищо не са допринесли, и при смяната на епохата Той ще ги погуби всичките. Те вече няма да съществуват на земята, камо ли да бъдат допуснати в Божието царство. Бог причислява към онези, които служат на Неговия народ, всеки, който никога не е бил искрен към Бог, но няма друг избор, освен да се отнася към Него нехайно. Само малцина от тези хора ще оцелеят, а мнозинството ще бъде унищожено заедно с онези, чийто труд дори не е съгласно критериите. Накрая Бог ще въведе в царството Си всички, които са в единомислие с Бог, Божия народ и Божиите синове, както и тези, които Бог е предопределил да бъдат свещеници. Те са кристализацията на Божието дело. Що се отнася до онези, които не могат да бъдат причислени към нито една от категориите, очертани от Бог, те ще бъдат включени в редиците на невярващите — и вие със сигурност можете да си представите какъв ще бъде техният изход. Вече ви казах всичко, което трябва да кажа; пътят, който избирате, е ваш личен избор. Трябва да разберете следното: Божието дело никога не чака нито един човек, който не може да върви в крак с Него, и праведният нрав на Бог не проявява милост към никой човек.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Христос извършва делото на правосъдието с истината)