51. В Своето последно дело за приключване на епохата Божият нрав е нрав на наказание и съд, в който Той разкрива всичко неправедно, за да съди публично всички народи и да усъвършенства онези, които искрено Го обичат. Само такъв нрав може да сложи край на епохата. Последните дни вече са настъпили. Всички неща са сортирани според вида си и са разделени в различни категории въз основа на различните им качества. Точно това е моментът, в който Бог разкрива изхода на хората и тяхната крайна цел. Ако хората не преживеят наказание и съд, тогава тяхното непокорство и неправедност не могат да бъдат разобличени. Само чрез наказание и съд може да се разкрие изходът на всички неща. Само когато са наказвани и съдени, хората разкриват истинската си същност. Злият ще бъде поставен при злите, добрият — при добрите и всички хора ще бъдат сортирани според вида си. Чрез наказанието и съда ще бъде разкрит изходът на всички неща, за да може злият да бъде наказан, а добрият — възнаграден, и всички хора да се предадат на Божието господство. Цялото това дело трябва да се постигне чрез праведно наказание и съд. Тъй като покварата на човека е достигнала своя връх и непокорството му е извънредно тежко, само праведният нрав на Бог, който се състои главно от наказание и съд и се разкрива по време на последните дни, може напълно да преобрази хората, да ги направи пълноценни и да разкрие злото и така всички неправедници да бъдат наказани сурово. Ето защо подобен нрав е наситен със значението на епохата. Божият нрав се разкрива и разгласява в името на делото на всяка нова епоха. Бог не разкрива Своя нрав произволно или безсмислено. Да предположим, че в последните дни на разкриването на изхода на хората Бог все така обичаше хората с безкрайна милост и любяща доброта и продължаваше да бъде любящ към тях, като не ги подлага на праведен съд, а по-скоро проявява толерантност, търпение и прошка към тях и ги опрощава, независимо от това колко тежки са греховете им, без никакъв праведен съд. Кога тогава ще приключи цялото Божие управление? Кога подобен нрав ще бъде способен да доведе хората до подходящата крайна цел на човечеството? Да вземем за пример един съдия, който винаги проявява любов към хората, един любящ съдия с мило лице и нежно сърце. Той обича хората независимо какви престъпления са извършили, и той е любящ и търпелив към хората, които и да са те. Кога в такъв случай той ще може да произнесе справедлива присъда? По време на последните дни само праведният съд може да сортира хората според вида им и да ги въведе в нов свят. Така цялата епоха е доведена до край чрез Божия праведен нрав на съд и наказание.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Видение за Божието дело (3))

52. Преди човекът да бъде изкупен, Сатана вече е вложил много отрова в него. След хиляди години поквара от Сатана човекът има в себе си природа, която се съпротивлява на Бог. Така че, когато човекът е бил изкупен, това е било само случай на изкупление. Това означава, че за човека е била платена висока цена, но отровната природа в него не е била премахната. Човекът, който е толкова мръсен, трябва да премине през промяна, преди да стане достоен да служи на Бог. Чрез това дело на съд и наказание човек ще разбере напълно своята нечиста и покварена същност и ще може да се промени напълно и да се пречисти. Само по този начин човек може да стане достоен да се завърне пред Божия престол. Цялото дело, което се извършва днес, е необходимо, за да може човек да бъде пречистен и променен; чрез съд и наказание в словото, както и чрез облагородяване, човекът може да се отърве от покварата си и да бъде пречистен. Вместо дело на спасението по-добре да бъде наричано дело на пречистването. Всъщност този етап също така е делото на завоюването, а също и вторият етап от делото на спасението. Именно чрез съда и наказанието на словото човекът е придобит от Бог, а чрез облагородяването, съда и разобличаването на словото са напълно разкрити всички нечистотии, възприятия, мотиви и лични надежди, които съществуват в човешките сърца. Въпреки че човекът е получил изкупление и прошка за греховете си, това означава само, че Бог не помни прегрешенията на човека и не постъпва с него според прегрешенията му. Когато обаче човекът, който живее в тяло от плът, не е получил освобождение от греха, той може само да продължава да греши, безкрайно проявявайки своя покварен сатанински нрав. Такъв е животът, който води човекът — един безкраен цикъл на грехове и прошка. По-голямата част от човечеството съгрешава през деня и се изповядва вечер. Така че, дори приносът за грях да имаше постоянен ефект за човека, той не би могъл да го спаси от греха. Само половината от делото на спасението е било извършено, тъй като човекът все още има покварен нрав. Например, когато хората научиха, че произхождат от Моав, те започнаха да се оплакват, вече не се стремяха към живота и станаха крайно негативни. Не показва ли това, че човечеството все още не е готово напълно да се покори на Божия суверенитет? Не се ли състои точно в това тяхната покварена сатанинска природа? Когато не си бил наказван, ръцете ти са били вдигнати по-високо от тези на всички останали — дори от тези на Исус. И си викал с висок глас: „Бъди възлюбен син на Бог! Бъди Божи довереник! По-скоро ще умрем, отколкото да се поклоним на Сатана! Да се опълчим срещу стария Сатана! Да се опълчим срещу големия червен змей! Нека големият червен змей бъде напълно лишен от властта си! Нека Бог ни направи пълноценни!“. Твоите викове бяха по-силни от тези на всички останали. Но после дойде времето на наказанието и отново се разкри поквареният нрав на хората. Тогава виковете им утихнаха и те вече нямаха никаква решителност. Такава е човешката поквара; тя е по-дълбока от греха — насадена е от Сатана и е дълбоко вкоренена в човека. Не е лесно за човека да осъзнае греховете си; той не е в състояние да разпознае дълбоко вкоренената си природа. Този резултат може да се постигне единствено чрез съд чрез словото. Само по този начин човек може постепенно да бъде променен оттук насетне.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тайнството на въплъщението (4))

53. Днес Бог ви съди, наказва ви и ви заклеймява, но трябва да знаеш, че целта на това осъждане, е да познаеш себе си. Той заклеймява, проклина, съди и наказва, за да познаеш себе си, така че нравът ти да се промени и, нещо повече, да разбереш стойността си и да видиш, че всички Божии действия са праведни и в съответствие с Неговия нрав и изискванията на делото Му, че Той работи в съответствие с плана Си за спасението на човека и че е праведният Бог, който обича, спасява, съди и наказва човека. Ако знаеш само, че си с нисък статус, че си покварен и непокорен, но не знаеш, че Бог иска да изяви Своето спасение чрез правосъдието и наказанието, които Той извършва в теб днес, тогава няма как да преживяваш нещата, а още по-малко ще можеш да продължиш напред. Бог не е дошъл, за да убива или да руши, а за да съди, проклина, наказва и спасява. Докато неговият 6 000-годишен план за управление не приключи — преди Той да разкрие изхода за всяка категория хора — Божието дело на земята ще бъде единствено за спасение. Неговата цел е само да направи онези, които обичат Бог, съвършени — и то напълно — и да ги накара да се предадат на господството Му. Без значение как Бог спасява хората, Той прави всичко това, като ги кара да се откъснат от старата си сатанинска природа. Тоест, Той ги спасява, като ги кара да търсят живот. Ако не го направят, няма да могат да приемат Божието спасение. Спасението е дело на Самия Бог, а търсенето на живот е нещо, с което човек трябва да се заеме, за да приеме спасението. В очите на човека спасението е Божията любов, а Божията любов не може да бъде наказание, правосъдие и проклятия. Спасението трябва да съдържа милост, любяща доброта и, освен това, думи на утеха, както и безпределни благословения, дарявани от Бог. Хората вярват, че когато Бог спасява човека, Той го прави, като го затрогва със Своите благословения и милост, така че човекът да предаде сърцето си на Бог. С други думи, това, че Бог затрогва човека означава, че го спасява. Този вид спасение се постига чрез сключване на сделка. Само когато Бог му въздаде стократно, човекът ще се предаде пред името Му, ще се стреми да прави добро заради Него и да Му носи слава. Не това е Божието намерение за човечеството. Бог е дошъл да върши делото си на земята, за да спаси поквареното човечество. Това не е лъжа. Ако беше лъжа, Той със сигурност не би дошъл да върши делото си лично. В миналото Неговият начин за спасение е бил да прояви най-голямата милост и любяща доброта, дотолкова, че даде всичко, което имаше, на Сатана в замяна на цялото човечество. Настоящето е съвсем различно. Спасението, което получавате днес, се случва през последните дни, по времето на категоризирането на всеки в зависимост от вида му. Начинът да бъдете спасени не е чрез милост и любяща доброта, а чрез наказание и правосъдие, за да може човек да бъде напълно спасен. Така че всичко, което получавате, е порицание, правосъдие и безмилостни удари, но знайте това: в тези безсърдечни удари няма и най-малко наказание. Колкото и тежки да са думите Ми, това което ви сполетява, са само няколко думи, които може да ви се струват напълно безсърдечни, и колкото и да съм разгневен, това, което се стоварва върху вас, пак са укоряващи думи, и Аз не искам да ви навредя или да ви умъртвя. Не е ли факт всичко това? Знайте, че в днешно време, независимо дали става въпрос за праведен съд или безчувствено облагородяване и наказание, всичко е заради спасението. Независимо от това дали днес всеки ще бъде категоризиран в зависимост от вида си и дали всички видове хора ще бъдат разкрити, целта на всички Божии слова и делото Му е да се спасят онези, които истински обичат Бог. Праведният съд и безсърдечното облагородяване идват, за да очистят човека. Суровите думи и укорите са за пречистване и спасение.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да оставите настрана благословенията на статуса и да разберете Божието намерение за спасението на човека)

54. Бог върши делото на правосъдието и наказанието, за да може човек да придобие знание за Него и заради Неговото свидетелство. Без Божието правосъдие на покварения човешки нрав човек не би могъл да познае Божия праведен нрав, който не понася оскърбление, и не би могъл да превърне старото си познание за Бог в ново. В името на Своето свидетелство и в името на Своето управление, Той прави Своята цялост публично достояние, като по този начин дава възможност на човека, чрез Своето публично проявление, да придобие познание за Бог, да бъде преобразен в своя нрав и да даде гръмко свидетелство за Бог. Промяната в нрава на човека е предизвикана от много различни видове Божие дело. Без тези промени в своя нрав, човек не би могъл да свидетелства за Бог и да е в съгласие с Божиите намерения. Преобразяването на човешкия нрав означава, че човек е бил освободен от робството на Сатана и от влиянието на тъмнината и наистина се е превърнал в модел и образец на Божието дело, свидетел на Бог и човек, който е в съгласие с Божиите намерения. Днес въплътеният Бог е дошъл на земята, за да извърши Своето дело, и изисква от човека да постигне познание за Него, да Му се покорява и да свидетелства за Него — човекът трябва да познава Божието практическо и нормално дело, трябва да се покорява на всички Негови слова и дела, които не са в съгласие с представите на човека, и трябва да свидетелства за цялото дело, което Той върши, за да спаси човека, както и за всичките Му дела на завоюване на човека. Хората, които свидетелстват за Бог, трябва да имат познание за Него; само този вид свидетелство е точно и практическо и само този вид свидетелство може да посрами Сатана. Бог използва онези, които са Го опознали, като са преминали през Неговия съд и наказание, през Неговото кастрене, за да свидетелстват за Него. Той използва онези, които са покварени от Сатана, да свидетелстват за Него. Той използва онези, чийто нрав се е променил и които по този начин са придобили Неговите благословения, за да свидетелстват за Него. Той няма нужда човекът да Го хвали с устата си, нито се нуждае от хваленето и свидетелството на хората от вида на Сатана, които не са спасени от Него. Само онези, които познават Бог, са достойни да свидетелстват за Него, и само онези, чийто нрав е променен, са достойни да свидетелстват за Него. Бог няма да позволи на човека умишлено да посрами името Му.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само онези, които познават Бог, могат да свидетелстват за Него)

55. Христос от последните дни използва различни истини, за да научи човека, за да разобличи същината му и да разнищи думите и делата човешки. Тези думи съдържат различни истини, като например за дълга на човека, за това как той трябва да се покорява на Бог, да Му бъде предан, как да изживява нормална човешка природа, както и мъдростта и нрава на Бог и т.н. Всички тези думи са насочени към същината на човека и неговия покварен нрав. Особено думите, които разобличават как човек отрича Бог, засягат това, че човек е въплъщение на Сатана и вражеска сила срещу Бог. В Своето дело на правосъдието Бог не само изяснява човешката природа с няколко думи — Той разобличава и кастри в дългосрочен план. Всички тези различни методи на разобличаване и кастрене не могат да бъдат заменени с обикновени думи, а с истината, от която човекът е напълно лишен. Само такива методи могат да се наричат съд; само чрез такова правосъдие човек може да бъде укротен и изцяло убеден в Бог и само така човек може да придобие истинско познание за Бог. Това, до което води делото на правосъдието, е човек да разбере истинското лице на Бог и истината за собственото си непокорство. Делото на правосъдието дава възможност на човека да придобие много разбиране за Божиите намерения, за целта на Божието дело и за тайнствата, които са непонятни за него. То също така позволява на човека да разбере и познае своята покварена същност и корените на своята поквара, както и да открие грозното си лице. Всички тези резултати се постигат чрез делото на правосъдието, понеже неговата същност е всъщност делото по откриването на истината, пътя и живота на Бог на всички онези, които вярват в Него. Това е делото на правосъдието, извършвано от Бог. Ако не смяташ тези истини за важни, ако непрекъснато се опитваш да ги избегнеш или търсиш нов изход извън тях, то Аз ти казвам, че ти си един ужасен грешник. Ако имаш вяра в Бог, но не търсиш истината и Неговите намерения, нито обичаш пътя, който те доближава до Него, то за Мен ти се опитваш да избегнеш съда и си просто една марионетка, един предател, който бяга от големия бял престол. Бог няма да пощади никого от бунтовниците, които убягват от погледа Му. Такива хора ще бъдат наказани още по-сурово. Тези, които идват пред Бог да бъдат съдени и при това биват пречистени, ще живеят вечно в Божието царство. Това, разбира се, ще се случи в бъдещето.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Христос извършва делото на правосъдието с истината)

56. Съдното дело е лична работа на Бог и естествено тя трябва да бъде свършена от Самия Бог; човекът не може да я свърши вместо Него. Тъй като правосъдието е използване на истината за завоюване на човечеството, няма съмнение, че Бог все пак ще се яви във въплътения Си облик, за да извърши това дело сред човеците. Това означава, че Христос от последните дни ще използва истината, за да научи хората по целия свят и да разгласи всички истини пред тях. Такова е правосъдното дело на Бог. Мнозина изпитват неудобство по отношение на второто въплъщение на Бог, тъй като им е трудно да повярват, че Той ще стане плът, за да извърши делото на правосъдието. Трябва обаче да ти кажа, че често Божието дело далеч надхвърля очакванията на човека и на човешкия ум му е трудно да го приеме. Защото хората са просто едни ларви на земята, докато Бог е Върховният, който изпълва цялата вселена; човешкият ум е като помийна яма, в която се въдят само ларви, докато всеки етап от делото, направлявано от Божията мисъл, е еманация на Божията мъдрост. Хората все се опитват да се съревновават с Бог, но според Мен е очевидно кой ще загуби накрая. Увещавам ви да не се мислите за по-ценни от златото. Ако другите могат да приемат Божията присъда, защо ти да не можеш? Колко по-велик си от другите? Ако те могат да сведат глава пред истината, защо ти да не можеш? Божието дело не може да бъде спряно. Той няма да повтори делото на правосъдието само заради твоето „съдействие“, а ти горчиво ще съжаляваш, задето си пропуснал толкова добра възможност. Ако не вярваш на думите Ми, само почакай величественият бял престол в небесата да започне да те съди! Трябва да ти е ясно, че макар всички израилтяни да отхвърлиха и отрекоха Исус, фактът за Неговото изкупление на човечеството се разпростря из цялата вселена и по цялата земя. Нима това не е факт, осъществен от Бог много отдавна? Ако все още чакаш Исус да те вземе на небето, мога само да кажа, че ти си едно упорито парче мъртво дърво^[а]. Исус няма да признае такъв един фалшив вярващ като теб, който не е предан на истината и търси само благословии. Напротив, Той няма да прояви никаква милост и ще те хвърли в езерото от огън и жупел, където ще гориш в продължение на десетки хиляди години.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Христос извършва делото на правосъдието с истината)

Забележка:

а. Мъртво дърво: китайски идиом със значение „безнадежден случай“.

57. Бог не съди хората един по един, нито ги кара да преминават през изпитване един по един; това не би било делото на правосъдието. Нима покварата на цялото човечество не е еднаква? Нима същността на цялото човечество не е еднаква? Това, което се съди, е покварената същност на човечеството, човешката същност, покварена от Сатана, и всичките човешки грехове. Бог не съди дребните и незначителни грешки на човека. Делото на правосъдието е представително и не се извършва специално за определен човек. По-скоро това е дело, в което група хора са съдени, за да символизират съда върху цялото човечество. Като лично извършва Своето дело върху група хора, въплътеният Бог използва Своето дело, за да представи делото на цялото човечество, след което то постепенно се разпространява. Такова е и делото на правосъдието. Бог не съди определен тип хора или определена група хора, а съди неправедността на цялото човечество — например противопоставянето на човека на Бог или липсата на богобоязливост у човека, или смущаването на Божието дело. Това, което се съди, е човешката същност на противопоставяне срещу Бог, и това дело на правосъдието е делото на завоюването в последните дни. Делото и словото на въплътения Бог, засвидетелствани от човека, е делото на правосъдието пред големия бял престол в последните дни, което човекът е таил в представите си в отминалите времена. Делото, което в момента се извършва от въплътения Бог, е именно съдът пред големия бял престол. Въплътеният Бог днес е Богът, Който съди цялото човечество в последните дни. Тази плът и делото, словото и целият нрав на тази плът представляват целостта Му. Въпреки че обхватът на делото на тази плът е ограничен и не включва пряко цялата вселена, същността на делото на правосъдието е прекият съд на цялото човечество — не само заради Божиите избраници в Китай, нито заради малък брой хора.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Поквареното човечество се нуждае повече от спасението на въплътения Бог)

58. Думите, които изричам днес, са за съдене на човешките грехове, за съдене на човешката неправедност, за проклинане на човешкото непокорство. Човешката непочтеност и измамност, човешките думи и дела — всичко, което е в противоречие с Божиите намерения, трябва да бъде подложено на съд, и цялото човешко непокорство е осъдено като грях. Думите на Бог се въртят около принципите на съда; Той използва осъждането на човешката неправедност, проклятието на човешкото непокорство и разобличаването на всички грозни лица на човека, за да изяви Своя праведен нрав. Светостта е израз на Неговия праведен нрав и Неговата святост е Неговият праведен нрав. Вашият покварен нрав е контекстът на днешните слова — Аз говоря и да съдя, и извършвам делото на завоюването според него. Само това е практическото дело и само по този начин Божията святост може да бъде изцяло изтъкната. Ако в теб няма следа от покварен нрав, тогава Бог няма да те съди, нито пък ще ти покаже Своя праведен нрав. Тъй като в теб има покварен нрав, Бог няма да те остави да се измъкнеш и именно чрез това се проявява Неговата святост. Ако Бог види, че мръсотията и непокорството на човека са твърде големи, но не проговори, не те съди, нито те наказва заради твоята неправедност, това би доказало, че Той не е Бог, защото няма да изпитва омраза към греха; Той ще бъде също толкова омърсен, колкото и човекът. Днес Аз те съдя заради твоята мръсотия и те наказвам заради твоята поквара и непокорство. Аз не изтъквам пред вас Моята власт и не ви потискам умишлено; правя тези неща, защото вие, които сте родени в тази земя на мръсотия, сте толкова силно заразени от мръсотията. Вие просто сте загубили своята почтеност и човечност, подобно на свинете, които живеят на мръсни места. Именно заради вашата мръсотия и поквара сте осъдени и Аз отприщвам Моя гняв върху вас. Именно поради съда на тези думи вие успяхте да видите, че Бог е праведният Бог и че Бог е светият Бог; именно поради Своята святост и праведност Той ви съди и отприщва гнева Си върху вас; именно защото вижда непокорството на човечеството, Той разкрива Своя праведен нрав. Мръсотията и покварата на човечеството изявяват Неговата святост. Това е достатъчно, за да покаже, че Той е Самият Бог, Който е свят и неопетнен, и все пак живее в земята на мръсотията. Ако човек се валя в тинята заедно с другите и в него няма нищо свято, и той няма праведен нрав, тогава той не е компетентен да съди човешката неправедност, нито пък е годен да извърши човешкия съд. Как биха могли хора, които са еднакво мръсни като другите, да са компетентни да съдят онези, които са като тях? Само Самият свят Бог е способен да съди цялото мръсно човечество. Как би могъл човек да съди човешките грехове? Как би могъл човек да види греховете на човека и как би могъл да бъде компетентен да заклейми човека? Ако Бог не беше компетентен да съди греховете на човека, тогава как би могъл Той да бъде Самият праведен Бог? Именно защото хората разкриват покварен нрав, Бог говори, за да ги съди, и само тогава те могат да видят, че Той е свят Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Как се постигат резултати във втория етап от делото на завоюването)

59. С какви средства се постига Божието усъвършенстване на човека? То се постига чрез праведния Му нрав. Божият нрав се състои главно от праведност, гняв, величие, съд и проклятие и Бог усъвършенства човека предимно посредством Своя съд. Някои хора не разбират и питат защо Бог може да направи човека съвършен единствено чрез съд и проклятие. Те казват: „Ако Бог прокълне човека, човекът няма ли да умре? Ако Бог съди човека, човекът няма ли да е заклеймен? Тогава как може той все пак да бъде усъвършенстван?“. Такива са думите на хората, които не познават Божието дело. Това, което Бог проклина, е непокорството на човека, а това, което Той съди, са греховете на човека. Въпреки че Той говори рязко и без изобщо да щади чувствата на човека, Той разобличава всичко, което е вътре в човека, разобличавайки чрез някои сурови думи това, което е съществено вътре в човека, чрез такъв съд Той дава на човека дълбоко познание за същината на плътта и по този начин човекът се подчинява на Бог. Плътта на човека принадлежи на греха и на Сатана, тя е непокорна и е обект на Божието наказание. Следователно, за да може човекът да опознае себе си, трябва да го сполетят думите на Божия съд и да се използва всякакъв вид облагородяване; само тогава Божието дело може да даде резултат.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само чрез преживяването на болезнени изпитания можеш да опознаеш Божията обичливост)

60. Бог използва Своя съд, за да направи човека съвършен, Той е възлюбил човека и го е спасил — но какво съдържа Неговата любов? Има съд, величие, гняв и проклятие. Въпреки че Бог прокле човека в миналото, Той не го хвърли напълно в бездънната пропаст, а използва това средство, за да облагороди вярата на човека; Той не умъртви човека, а действа, за да направи човека съвършен. Същината на плътта е тази, която е сатанинска — Бог го е казал точно — но фактите, извършени от Бог, не са завършени според словата Му. Той те проклина, за да можеш да Го обикнеш и за да познаеш същината на плътта; Той те наказва, за да те пробуди, за да ти позволи да разбереш недостатъците в теб и да разбереш пълното недостойнство на човека. Така Божиите проклятия, Неговият съд и Неговото величие и гняв — всички те са предназначени да направят човека съвършен. Всичко, което Бог прави днес, и праведният нрав, който Той разкрива във вас — всичко това е предназначено да направи човека съвършен. Такава е Божията любов.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само чрез преживяването на болезнени изпитания можеш да опознаеш Божията обичливост)

61. Независимо дали Бог съди човека или го проклина, и двете усъвършенстват човека: и двете са предназначени да направят съвършено онова, което е нечисто в човека. Чрез това средство човекът се облагородява и онова, което вътрешно му липсва, става съвършено чрез Неговите слова и дело. Всеки етап от Божието дело — било то остри думи или съд, или наказание — усъвършенства човека и е абсолютно уместен. Никога през вековете Бог не е извършвал такова дело; днес Той работи във вас, за да разберете Неговата мъдрост. Въпреки че сте претърпели някаква вътрешна болка, сърцата ви се чувстват непоколебими и спокойни; вашето благословение е да сте способни да се наслаждавате на този етап от Божието дело. Независимо какво можете да придобиете в бъдеще, всичко, което виждате в Божието дело във вас днес, е любов. Ако човекът не преживее Божия съд и облагородяване, неговите действия и плам винаги ще останат на повърхностно ниво и нравът му ще си остане непроменен завинаги. Това счита ли се за придобиване от Бог? Днес, въпреки че в човека все още има много надменност и самонадеяност, нравът му е много по-стабилен от преди. Кастренето ти от Бог е предназначено да те спаси и въпреки че тогава може да чувстваш известна болка, ще дойде ден, когато в нрава ти ще настъпи промяна. Тогава ще погледнеш назад и ще видиш колко мъдро е Божието дело и в този момент ще можеш наистина да разбереш Божиите намерения.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само чрез преживяването на болезнени изпитания можеш да опознаеш Божията обичливост)

62. Делото, което се извършва сега, е да накара хората да се опълчат на Сатана, техния древен прародител. Всяко правосъдие с помощта на словото цели да изобличи покварения нрав на човечеството и да даде възможност на хората да разберат същината на живота. Това повтарящо се правосъдие пронизва сърцата на хората. Всяко правосъдие е пряко свързано с тяхната съдба и има за цел да нарани сърцата им, за да могат да се откажат от всички тези неща и по този начин да опознаят живота, да опознаят този мръсен свят, да опознаят Божията мъдрост и всемогъщество, а също и да опознаят човечеството, което е покварено от Сатана. Колкото повече наказанието и правосъдието е такова, толкова повече сърцето му може да бъде наранено и толкова повече духът му може да бъде пробуден. Пробуждането на духовете на тези изключително покварени и най-дълбоко заблудени хора е целта на този вид правосъдие. Човекът няма дух, т.е. духът му е умрял отдавна и той не знае, че има Небе, не знае, че има Бог, и със сигурност не знае, че се бори в бездната на смъртта; как би могъл да знае, че живее в този зъл ад на земята? Откъде би могъл да знае, че този негов разлагащ се труп чрез покварата на Сатана е попаднал в Хадес на смъртта? Как би могъл да знае, че всичко на земята отдавна е разрушено от човечеството и не подлежи на възстановяване? И откъде би могъл да знае, че Творецът е дошъл днес на земята и търси група покварени хора, които може да спаси? Дори след като човекът преживее всяко възможно облагородяване и правосъдие, неговото притъпено съзнание все още едва се движи и всъщност на практика не реагира. Колко изродено е човечеството! И макар че този вид правосъдие е като жестока градушка, която пада от небето, то е от огромна полза за човека. Ако хората не биваха съдени по този начин, нямаше да има никакъв резултат и щеше да е абсолютно невъзможно да се спасят от бездната на мизерията. Ако не беше това дело, за хората щеше да е много трудно да излязат от Хадес, защото сърцата им отдавна са умрели и духовете им отдавна са потъпкани от Сатана. Спасяването на вас, които сте потънали в дълбините на разложението, изисква усилено да ви призовавам и съдя; само тогава ще бъде възможно да се събудят замръзналите ви сърца.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само усъвършенстваните могат да водят смислен живот)

63. Трябва да знаеш, че Божието усъвършенстване, завършване и придобиване на хората не носи нищо друго освен мечове и удари по плътта им, както и безкрайни страдания, пожари, безмилостно правосъдие, наказание, проклятия и безкрайни изпитания. Такава е вътрешната история и истината за делото на управлението на човека. Всички тези неща обаче са насочени към човешката плът и всички стрели на враждебността са безмилостно насочени към човешката плът (защото човекът е невинен). Всичко това е в името на Неговата слава и свидетелство и за Неговото управление. Това е така, защото Неговото дело не е само заради човечеството, но и заради целия план, както и за да изпълни първоначалното Си намерение, когато създаде човечеството. Ето защо може би деветдесет процента от това, което човек преживява, включва страдания и огнени изпитания, а сладките и щастливи дни, за които копнее човешката плът, са много малко или дори липсват. Много по-малко човек е в състояние да се наслаждава на щастливи мигове в плътта, прекарвайки красиви моменти с Бог. Плътта е мръсна, така че това, което човешката плът вижда или на което се наслаждава, не е нищо друго освен Божието наказание, което човекът намира за неделикатно, сякаш му липсва нормален смисъл. Това е така, защото Бог ще прояви Своя праведен нрав, който не е деликатен към човека, не търпи човешките престъпления и мрази враговете. Бог открито разкрива целия Си нрав с всички необходими средства, като по този начин приключва делото на шестхилядолетната Си битка със Сатана — делото на спасението на цялото човечество и унищожаването на Сатана от миналото!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Целта на управлението на човечеството)

64. Сега вече разбираш ли какво е съдът и какво е истината? Ако разбираш, те съветвам да се оставиш покорно да бъдеш съден, иначе никога няма да получиш възможността да бъдеш одобрен от Бог или да бъдеш въведен от Него в царството Му. Тези, които само приемат съда, но никога не могат да бъдат пречистени, т.е. тези, които бягат насред делото на правосъдието, ще бъдат отритнати от Бог завинаги. Техните грехове са по-тежки и по-многобройни от онези на фарисеите, защото са предали Бог и са бунтовници срещу Него. Тези хора, които дори не са достойни да полагат труд, ще получат по-сурово наказание — наказание, което при това е вечно. Бог няма да пощади нито един предател, който някога на думи е демонстрирал преданост към Бог, но след това Го е предал. Такива хора ще получат възмездие чрез наказание на духа, душата и тялото. Не е ли именно това разкриване на праведния Божи нрав? Не е ли именно това целта, с която Бог съди и разкрива човека? Бог предава всички, които извършват всевъзможни злодеяния през времето на съда, на място, гъмжащо от зли духове, и оставя тези зли духове да унищожават плътта им, както си искат, а телата на тези хора излъчват воня на трупове. Такова е заслуженото им възмездие. Бог записва всеки един от греховете на тези неверни лъжевярващи, лъжеапостоли и лъжеработници в досиетата им, а в подходящия момент ги хвърля сред нечистите духове и оставя тези нечисти духове на воля да оскверняват целите им тела, и прави така, че те никога повече да не могат да се превъплътят и никога да не видят светлината отново. Бог причислява към злите тези лицемери, които служат известно време, но не остават предани до края, като ги оставя да тънат в блатото със злите хора и да сформират шайка от разнородни мерзавци, а накрая Бог ще ги погуби. Бог отхвърля и не забелязва онези, които никога не са били предани на Христос или с нищо не са допринесли, и при смяната на епохата Той ще ги погуби всичките. Те вече няма да съществуват на земята, камо ли да бъдат допуснати в Божието царство. Бог причислява към онези, които служат на Неговия народ, всеки, който никога не е бил искрен към Бог, но няма друг избор, освен да се отнася към Него нехайно. Само малцина от тези хора ще оцелеят, а мнозинството ще бъде унищожено заедно с онези, чийто труд дори не е съгласно критериите. Накрая Бог ще въведе в царството Си всички, които са в единомислие с Бог, Божия народ и Божиите синове, както и тези, които Бог е предопределил да бъдат свещеници. Те са кристализацията на Божието дело. Що се отнася до онези, които не могат да бъдат причислени към нито една от категориите, очертани от Бог, те ще бъдат включени в редиците на невярващите — и вие със сигурност можете да си представите какъв ще бъде техният изход. Вече ви казах всичко, което трябва да кажа; пътят, който ще изберете, е ваш личен избор. Трябва да разберете следното: Божието дело не чака нито един човек, който не може да върви в крак с Него, и праведният нрав на Бог не проявява милост към никого.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Христос извършва делото на правосъдието с истината)