65. Адам и Ева, създадени от Бог в началото, бяха чисти хора. По-точно казано, докато бяха в Едемската градина, те бяха чисти, неопетнени от скверността. Освен това бяха предани на Йехова и нямаха представа как може да бъде предаден Йехова. Това е така, защото не бяха смущавани от влиянието на Сатана, в тях нямаше сатанинска отрова. Те бяха най-чистите от цялото човечество. Живееха в Едемската градина, неосквернени от мръсотия, необсебени от плътта и в страх от Йехова. По-късно, когато бяха изкушени от Сатана, у тях се появи отровата на змията и желанието да предадат Йехова и те заживяха под влиянието на Сатана. В началото те бяха чисти и се бояха от Йехова; само в това състояние те бяха хора. По-късно, след като бяха изкушени от Сатана, те ядоха от плода на дървото за познаване на доброто и злото и заживяха под влиянието на Сатана. Постепенно бяха покварени от Сатана и загубиха първоначалния човешки образ. В началото човекът имаше диханието на Йехова, в него нямаше никакво непокорство и в сърцето му нямаше зло. По онова време човекът беше наистина човешко същество. След като беше покварен от Сатана, човекът се превърна в звяр. Мислите му се изпълниха със зло и мръсотия, без добро или святост. Нима това не е Сатана?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Преживяванията на Петър: познанието му за наказанието и съда)

66. Откакто се появиха социалните науки, човешкото сърце е заето с наука и знание. След това науката и знанието се превърнаха в инструменти за властване над човечеството, като оставиха човека без достатъчно пространство за поклонение пред Бог и с по-малко благоприятни условия за поклонение пред Бог. Позицията на Бог в сърцата на цялото човечество се понижава все повече. Без място за Бог в сърцето му, вътрешният свят на човека е мрачен, безнадежден и пуст. Впоследствие, за да запълнят сърцата и умовете на хората, се появиха много социолози, историци и политици, които предлагаха теории на социалната наука, теорията за човешката еволюция и други теории, които противоречат на истината, че Бог е създал човека. По този начин онези, които вярват, че Бог е създал всичко, са станали още по-малко, а онези, които вярват в теорията на еволюцията, са станали още по-многобройни. Все повече хора се отнасят към хрониките за Божието дело и Неговите слова през епохата на Стария завет като към митове и легенди. В сърцата си хората стават безразлични към достойнството и величието на Бог и стават безразлични към съществуването на Бог и към принципа, че Бог господства над всички неща. Оцеляването на човечеството и съдбата на държавите и нациите вече не са важни за тях, а човекът живее в празен свят и е зает единствено с ядене, пиене и преследване на удоволствия… Малко хора се заемат да търсят къде Бог извършва делото Си днес или как господства над крайната цел на човека и я урежда. Така, без човекът да го осъзнае, човешката цивилизация става все по-неспособна да се съобразява с желанията на човека и дори има много хора, които смятат, че живеейки в такъв свят, са по-нещастни от онези, които вече са починали. Дори хора от някогашните високоцивилизовани държави изразяват подобни оплаквания. Защото дори и управниците и социолозите да си блъскат главите, за да запазят човешката цивилизация, без Божието напътствие усилията им ще са напразни. Нито един човек не може да запълни празнотата в човешкото сърце, защото нито един човек не може да бъде животът на човека и никоя социална теория не може да освободи човека от неволите на празнотата. Науката, знанието, свободата, демокрацията, удоволствието и комфортът носят на човека само временна утеха. Дори и с тези неща човекът все още неизбежно съгрешава и се оплаква от несправедливостта на обществото. Наличието на тези неща не може да попречи на копнежа и желанието на човека да изследва. Причината е, че човекът е създаден от Бог и неговите безсмислени жертви и изследвания само могат все повече да му носят терзание и да станат причина да бъде в постоянно състояние на безпокойство, без да знае как да се изправи пред бъдещето на човечеството или как да се изправи пред пътя, който му предстои, до степен, в която човекът дори е уплашен от науката и знанието, а още повече се страхува от чувството на празнота. В този свят, независимо дали живееш в свободна страна или в такава, в която няма човешки права, ти си напълно неспособен да избягаш от съдбата на човечеството. Независимо дали управляваш или си управляван, ти си напълно неспособен да се освободиш от желанието да изследваш съдбата, тайните и крайната цел на човечеството, и си още по-неспособен да се освободиш от необяснимото чувство за празнота. Социолозите наричат такива общи за цялото човечество явления „социални явления“, но нито един велик човек не може да се появи и да реши подобни проблеми.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Приложение 2: Бог господства над съдбата на цялото човечество)

67. Тази скверна от хилядолетия земя е непоносимо мръсна, мизерията е навсякъде, навсякъде вилнеят призраци, които мамят и заблуждават, отправят безпочвени обвинения^[1], безмилостно прилагат жестоки средства, тъпчат този призрачен град и го оставят осеян с трупове. Вонята на разложение се носи над земята и прониква във въздуха, а земята е строго охранявана^[2]. Кой може да види света отвъд небето? Дяволът завързва плътно цялото тяло на човека, превързва очите му и запечатва здраво устните му. Царят на дяволите е вилнял в продължение на няколко хиляди години, та чак до днес, когато все така строго охранява призрачния град, сякаш е непробиваем дворец на демони. Същевременно тази глутница кучета-пазачи гледа с гневни очи, като изпитва дълбок страх, че Бог ще ги свари неподготвени и ще ги изтреби всички, че ще ги остави без спокойно и щастливо място. Как е възможно хората на призрачен град като този някога да са видели Бог? Възможно ли е да са се наслаждавали на нежността и обичливостта на Бог? Някога биха ли могли да разберат въпросите на човешкия свят? Кой от тях може да разбере Божиите нетърпеливи намерения? Затова не е чудно, че въплътеният Бог остава напълно скрит: как в такова мрачно общество, където демоните са безмилостни и безчовечни, царят на дяволите, който убива хора, без да му мигне окото, би могъл да търпи съществуването на Бог, Който е обичлив, мил и свят? Как би могъл да аплодира и да се радва на Божието идване? Тези лакеи! Те отвръщат на добротата с омраза, отдавна са започнали да се отнасят към Бог като към враг, малтретират Бог, крайно жестоки са, не изпитват ни най-малко уважение към Бог, нападат и плячкосват, загубили са всякаква съвест, вървят срещу всякаква съвест и подлъгват невинното човечество до изпадането му в ступор. Какви наследници на древни мъдреци? Какви любими водачи? Всички те са отрепки, които се противопоставят на Бог! Тяхната намеса е оставила всичко под небето в състояние на мрак и хаос! Каква религиозна свобода? Какви законни права и интереси на гражданите? Всичко това са трикове за прикриване на злото! Кой е подкрепил Божието дело? Кой е дал живота си или е пролял кръвта си за Божието дело? Хората, които са поробени за поколения наред, в непрекъсната верига от родители до деца, безцеремонно са поробили Бог — как това да не предизвика безконечна ярост? В сърцето са натрупани хилядолетия на омраза, върху него са отпечатани десет хиляди години зло — как това да не предизвика омраза? Отмъстете за Бог, унищожете напълно Божия враг — да видим тогава как ще вилнее и ще управлява като тиранин! Сега е моментът: човекът отдавна е събрал всичките си сили и ще отдаде цялата кръв на сърцето си и ще плати всяка цена за това да разкъса отвратителното лице на този дявол и да позволи на хората, които са били заслепени и са понесли всякакви страдания и трудности, да се надигнат от болката си и да се опълчат на този зъл стар дявол. Защо прегражда Божието дело толкова плътно, че и капка да не може да проникне? Защо използва различни трикове, за да измами Божиите люде? Къде са истинската свобода и законните права и интереси? Къде е справедливостта? Къде е утехата? Къде е топлината? Защо използва кроежи, за да измами Божиите люде? Защо използва сила, за да потиска идването на Бог? Защо Бог не е оставен да броди свободно по земята, която е създал? Защо преследва Бог, докато не остане място, на което да положи глава? Къде е топлината сред хората? Къде е приветстването Му от хората? Защо се предизвиква такъв отчаян копнеж у Бог? Защо Бог е принуден да призовава отново и отново? Защо Бог е докаран дотам, че да трябва да се тревожи за Своя възлюбен Син? Това общество е толкова мрачно, защо неговите презрени кучета пазачи не позволяват на Бог да идва и да си отива свободно в света, който е създал? Защо човекът, който живее сред болка и страдание, не разбира? Заради вас Бог е понесъл голяма мъка, с голяма болка ви е дарил Своя възлюбен Син, Своята плът и кръв — така че защо продължавате да си затваряте очите? Пред очите на всички вие отхвърляте идването на Бог и отказвате Божието приятелство. Защо сте толкова безсъвестни? Готови ли сте да понасяте несправедливостите в едно мрачно общество като това? Защо, вместо да пълните стомасите си с продължаваща хилядолетия омраза, се тъпчете с „лайната“ на царя на дяволите?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Дело и навлизане (8))

Забележка:

1. „Отправят безпочвени обвинения“ се отнася до методите, чрез които дяволът вреди на хората.

2. „Строго охраняван“ означава, че методите, с които дяволът измъчва хората, са особено жестоки и контролират хората до такава степен, че те не могат да мръднат.

68. От горе до долу и от началото до края Сатана смущава Божието дело и се противопоставя на Бог. Всички тези приказки за „древно културно наследство“, ценни „знания за древната култура“, „учения на даоизма и конфуцианството“, „конфуцианска класика и феодални обреди“ са отвели човека в ада. Никъде не могат да се видят напреднали технологии и съвременна наука, нито високоразвита индустрия, селско стопанство или търговия. По-скоро всичко, което Сатана прави, е да подчертае феодалните обреди, донесени от „маймуните“ в древността, за да нарушава, опонира и разрушава Божието дело умишлено. Той не само продължава да измъчва хората и до днес, но дори иска да ги погълне^[1] цели. Разпространяването на ученията на феодалната етика и предаването на знанията на древната култура отдавна са заразили хората, превръщайки ги в малки и големи дяволи. Малцина са онези, които с радост биха приели Бог, малцина са онези, които с радост биха приветствали Неговото идване. Ликът на цялото човечество е изпълнен със смъртоносни намерения и навсякъде във въздуха се носи погубващ дъх. Хората се стремят да пропъдят Бог от тази земя; с ножове и мечове в ръка те се подреждат в боен строй, за да „унищожат“ Бог. Навсякъде из тази земя на дяволи, където на човека постоянно се повтаря, че няма Бог, е пълно с идоли, а въздухът над нея е пропит от отвратителна миризма на горяща хартия и тамян — толкова гъста, че чак задушава. То е като воня на утайка, която се носи с извиването на отровната змия, толкова силна, че човек не може да се сдържи да не повърне. Освен това слабо се долавя звукът от зли демони, които монотонно напяват писания — звук, който сякаш идва от далечния ад, толкова много, че тръпки те побиват. Навсякъде из тази земя са издигнати идоли от всички цветове на дъгата, които превръщат земята в кичозен, крещящ свят, докато царят на дяволите продължава да се смее злобно, сякаш подлият му заговор е успял. В същото време човекът остава в пълно неведение, а и не подозира, че дяволът вече го е покварил до степен, че той е изгубил съзнание и е свел глава. Дяволът иска с един замах да изтрие всичко, свързано с Бог, и отново да Го омърси и да Го убие. Той е решен да разруши и смути Неговото дело. Как може да позволи на Бог да му бъде равнопоставен? Как може да търпи Бог да се „намесва“ в работата му в човешкия свят? Как може да позволи на Бог да разобличи отвратителното му лице? Как да позволи на Бог да обърка делата му? Как може този дявол, почервенял от ярост, да позволи на Бог да управлява в неговия имперски двор на земята? Как да се преклони пред Неговата изключителна мощ доброволно? Отвратителният му лик се разкрива такъв, какъвто е, така че човек не знае дали да се смее, или да плаче, и наистина е трудно да се говори за него. Нима това не е същината му? С уродливите си души те все още вярват, че са невероятно красиви — тази банда от съучастници в престъплението^[2]! Те слизат в света на смъртните, за да се отдадат на удоволствия и да предизвикат смут, като разбъркват нещата до такава степен, че светът се превръща в променливо и непостоянно място, а сърцето на човека се изпълва с тревога и безпокойство, и до такава степен са си играли с човека, че на външен вид той е заприличал на звяр в полето, у когото не е останало нищо човешко — изключително грозен и изгубил и последната следа от първоначалния свят човек. Нещо повече, те дори искат да поемат върховна власт на земята. Те спъват Божието дело толкова много, че то едва се придвижва напред, и затварят човека така плътно, като зад стени от мед и стомана. След като са извършили толкова много тежки грехове и са причинили толкова много бедствия, все още ли очакват нещо различно от наказание? От известно време дяволите и демоните вилнеят на земята и толкова плътно са запечатали намеренията и кръвта на Божието сърце, че нищо не може да излезе навън. Това наистина е смъртен грях! Как да не се тревожи Бог? Как да не се ядосва Бог? Те сериозно възпрепятстваха Божието дело и му се противопоставиха: колко непокорно!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Дело и навлизане (7))

Забележка:

1. „Погълне“ се отнася до поквареното поведение на царя на дяволите, който поглъща хората цели.

2. „Съучастници в престъплението“ е подобно на „банда мошеници“.

69. Древната културна история и древните знания, обхващащи няколко хиляди години, са ограничили мислите и представите на хората, както и техните духовни възгледи, толкова плътно, че ги е направило непроницаеми и неразградими^[1]. Хората живеят в осемнадесетия кръг на ада, където, сякаш са пропъдени от Бог в подземията, никога не виждат светлината. Феодалното мислене така е потиснало хората, че те едва дишат и се задушават. Те нямат и капчица сила да се съпротивляват; всичко, което правят, е да търпят и то да търпят мълчаливо… Никога никой не се е осмелявал да се бори или да отстоява правосъдието и справедливостта. Под ударите и злоупотребите на феодалната етика хората просто водят начин на живот, по-лош от животинския, ден след ден, година след година. Те никога не са се замисляли да търсят Бог, за да се радват на щастие в човешкия свят. Сякаш хората са били пребити до степен, в която са като падналите есенни листа — повехнали, избледнели и изтънели. Хората отдавна са изгубили паметта си, живеят безпомощно в ада, наречен човешки свят, и очакват настъпването на последния ден, за да загинат заедно с този ад, сякаш последният ден, за който копнеят, е денят, в който човекът ще се „радва на мирно спокойствие“. Феодалната етика е отвела живота на човека в „Хадес“, което още повече отслабва силата му да се съпротивлява. Всички видове потисничество стъпка по стъпка тласкат хората, докато не паднат в Хадес, и ги отдалечават все повече и повече от Бог, така че днес те чувстват, че Бог им е напълно чужд и бързат да Го избегнат, когато Го срещнат. Хората Го пренебрегват и Го оставят да стои сам настрани, сякаш никога преди не са Го познавали или виждали. И все пак Бог е чакал човека през целия дълъг път на човешкия живот, като никога не е стоварвал неудържимия Си гняв върху него, а само мълчаливо, без да продума, е чакал човекът да се покае и да започне отначало. Бог отдавна дойде в човешкия свят, за да сподели страданията на човешкия свят с хората. През всичките години, в които Той е живял с хората, никой не е разкрил Неговото съществуване. Бог само мълчаливо понася страданията от занемареността в човешкия свят, докато изпълнява делото, което е донесъл лично. Той търпи заради волята на Бог Отец и заради нуждите на човечеството, понасяйки страдания, каквито човекът никога не е изпитвал. В присъствието на хората Той спокойно ги е чакал и в тяхно присъствие се е смирил заради волята на Бог Отец, а също и заради нуждите на човечеството. Знанието за древната култура тайно е откраднало човека от Божието присъствие и го е предало на царя на дяволите и потомството му. Четирите книги и Петте класики^[а] са пренесли мислите и представите на хората в друга бунтовна епоха, като са ги накарали да се прекланят още повече от преди пред онези, които са съставили тези Четири книги и Пет класики, и в резултат на това да задълбочат още повече представите си за Бог. Без знанието на хората царят на дяволите безмилостно пропъди Бог от сърцата им и след това ги завзе с тържествуващо задоволство. Оттогава хората притежават грозна душа и лика на царя на дяволите. Омраза към Бог е изпълнила гърдите им, а злобата на царя на дяволите се е разпространявала в хората ден след ден, докато не ги е погълнала напълно. Хората вече нямат и капчица свобода и няма как да се избавят от обвързаностите на царя на дяволите. Нямаха друг избор, освен да бъдат пленени на място, да му се предадат и да му се покорят в негово присъствие. Много отдавна, когато сърцето и душата на човека бяха още в младенческа възраст, царят на дяволите посади в тях семето на тумора на атеизма, научи човека на заблуди като „изучавай науката и технологиите, осъзнай четирите модернизации и на света няма такова нещо като Бог“. Не само това, а и при всеки удобен случай се провиква: „Да разчитаме на нашия усърден труд, за да изградим красива родина“, като призовава всеки човек да бъде подготвен от детството си да служи вярно на своята страна. Несъзнателно хората са доведени при него, където той без колебание си присвоява всички заслуги (тоест заслугите, които принадлежат на Бог, за това, че държи цялото човечество в ръцете Си). Никога не е изпитвал чувство на срам. Нещо повече, той безсрамно грабва Божия народ и го завлича обратно в дома си, където скача на масата като мишка и кара хората да му се поклонят като на „Бог“. Колко отчайващо! Той крещи силно скандални, шокиращи неща, като например: „На света няма такова нещо като Бог. Вятърът се поражда от промени, които се подчиняват на природните закони; дъждът се появява, когато водните пари, срещайки се с ниски температури, се кондензират в капки, които падат на земята; земетресението е разтърсване на земната повърхност поради геоложки промени; сушата се дължи на сухота във въздуха, причинена от разпадането на ядрени частици на повърхността на слънцето. Това са естествени явления. Къде във всичко това има Божие дело?“. Има дори такива, които гръмогласно изразяват неописуеми твърдения като следните: „Човекът е еволюирал от маймуните в древното минало, а днешният свят произлиза от примитивно общество, което започва преди около един еон. Дали една държава ще процъфтява, или ще запада, зависи изцяло от нейния народ“. На заден план той кара хората да го окачват по стените или да го поставят на масата, за да му се покланят и да му правят приношения. В същото време, докато крещи: „Няма Бог“, той самият се представя за бог, като безцеремонно изтласква Бог от пределите на земята, заемайки мястото Му и влизайки в ролята на цар на дяволите. Каква пълна загуба на разум! Това кара хората да го презират до мозъка на костите си. Сякаш Бог и той са заклети врагове и не могат да съществуват заедно. Той се опитва да пропъди Бог, а самият той вилнее на воля, извън обсега на закона^[2]. Какъв цар на дяволите само! Как може да му се позволи да съществува? Той няма да се успокои, докато не обърка Божието дело и не остави всичко в пълен хаос^[3], сякаш иска да се противопостави на Бог докрай, докато рибата не умре или мрежата не се скъса, като умишлено се противопоставя на Бог и оказва натиск все по-близо. Маската, покриваща отвратителното му лице, отдавна е свалена напълно и сега то е напълно съкрушено и тормозено от тревоги^[4], но въпреки това омразата му към Бог не отслабва, сякаш само ако погълне Бог на една хапка, ще успее да смекчи омразата, натрупана в сърцето му. Как можем да го търпим, този враг на Бог! Само неговото изкореняване и пълното му унищожение ще доведат до осъществяване на желанието на живота ни. Как може да се остави да продължава да вилнее? Той е покварил хората до такава степен, че не познават небесното слънце и са станали несъобразителни и оглупели. Хората са загубили нормалния си човешки разум. Защо не посветим цялото си същество на това да го унищожим и да го изгорим, за да премахнем всички тревоги за бъдещето и да позволим на Божието дело по-скоро да достигне невиждано великолепие? Тази банда мошеници е влязла в света на хората и го е свела до смут. Те са довели цялото човечество до ръба на пропастта и тайно планират да го избутат в нея, за да го разбият на парчета и след това да погълнат труповете на хората. Те напразно се надяват да унищожат Божия план и да влязат в двубой с Него, залагайки всичко на едно хвърляне на заровете^[5]. Това не е никак лесно! В края на краищата кръстът е подготвен за царя на дяволите, който е виновен за най-отвратителните престъпления. Мястото на Бог не е на кръста. Той вече го е захвърлил настрана за дявола. Бог отдавна е излязъл победител и вече не скърби за греховете на човечеството, а ще донесе спасение на цялото човечество.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Дело и навлизане (7))

Забележка:

1. „Неразградими“ тук се използва саркастично и означава, че хората са закостенели в своите знания, култура и психическа нагласа.

2. „Вилнее на воля, извън обсега на закона“ означава, че дяволът е необуздан в своята жестокост и вилнее из цялата земя.

3. „Пълен хаос“ се отнася до това, че насилственото поведение на дявола е непоносимо за гледане.

4. „Напълно съкрушено и тормозено от тревоги“ се отнася до грозното лице на царя на дяволите.

5. „Залагайки всичко на едно хвърляне на заровете“ означава да заложиш всички пари на един залог с надеждата да спечелиш накрая. Това е метафора за зловещите и злобни кроежи на дявола. Изразът се използва подигравателно.

а. Четирите книги и Петте класики са авторитетните книги на конфуцианството в Китай.

70. В така нареченото знание на човека Сатана е вложил голяма част от философията си за светските отношения и мисленето си. И докато Сатана прави това, той оставя човека да възприема неговото мислене, философия и възгледи, за да може човекът да отрече съществуването на Бог, да отрече Божието господство над всички неща и над човешката съдба. Така с напредването на обучението и придобиването на повече знания човек чувства, че съществуването на Бог става неясно, и дори може вече да не чувства, че Бог съществува. Тъй като Сатана е внушил на човека определени мисли, възгледи и представи, щом веднъж е вкарал тази отрова в човека, нима човекът не е подведен и покварен от Сатана? И така, с какво бихте казали, че живеят днешните хора? Нима те не живеят със знанията и мислите, внушени от Сатана? А нещата, които се крият в тези знания и мисли, не представляват ли философията и отровата на Сатана? Човекът живее с философията и отровата на Сатана. А какво стои в основата на покварата на човека от страна на Сатана? Сатана иска да накара човека да се отрече от Бог, да се съпротивлява срещу Него и да Му се противопоставя, както прави Сатана. Това е целта, както и средството, чрез което Сатана покварява човека.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият V)

71. По време на процеса, в който хората придобиват знания, по какъв точно път иска да поведе хората Сатана, като използва всякакви методи, било то като им разказва истории, като просто им предоставя някакво познание или като им позволява да удовлетворят своите желания или домогвания? Хората си мислят, че в научаването на знания няма нищо лошо, че то е напълно естествено и обосновано. Казано по по-привлекателен начин, да се подхранват възвишени въжделения или да се притежават амбиции означава да се притежава устрем и това трябва да е правилният път в живота. Ако човек може да осъществи собствените си въжделения или да изгради успешна кариера през живота си, това не е ли по-славен начин да се живее? По този начин човек не само може да донесе чест на предците си, но и да има възможност да остави своя отпечатък за идните поколения — нима това не е нещо добро? Добро е в очите на светските хора, те го приемат за правилно и положително. Дали обаче Сатана, със зловещите си мотиви, води хората по такъв път и толкова? Разбира се, че не. Всъщност, колкото и големи да са човешките домогвания, колкото и реалистични и оправдани да са желанията на хората, всичко, което човекът иска да постигне, всичко, което човекът търси, е неделимо свързано с две думи. Тези две думи са жизненоважни за всеки човек през целия му живот и тъкмо тях Сатана възнамерява да втълпи на човеците. Кои са тези две думи? Те са „слава“ и „придобивки“. Сатана използва много мек метод, метод, който е съвсем съгласно човешките представи и не е много агресивен, за да накара хората неусетно да приемат неговите средства и закони за оцеляване, да развият житейски цели и посоки и да придобият домогвания в живота. Колкото и високопарни да са описанията на техните домогвания в живота, тези домогвания винаги се въртят около славата и придобивките. Всичко, което всяка велика и прочута личност — или всъщност всеки човек — преследва през целия си живот, се свежда до тези две думи: „слава“ и „придобивки“. Хората си мислят, че веднъж добили слава и придобивки, имат капитала да се наслаждават на висок статус и голямо богатство и да се наслаждават на живота. Те смятат, че щом се сдобият със слава и придобивки, имат капитала да търсят удоволствия и да се впускат в разюздани плътски наслади. Заради така желаните слава и придобивки хората с удоволствие и несъзнателно полагат в ръцете на Сатана телата си, сърцата си и дори всичко свое, включително перспективите и съдбите си. Правят го безрезервно, без да се съмняват нито за миг и без изобщо да им хрумне да си възвърнат всичко, което някога са имали. Могат ли хората да запазят контрол над себе си, след като са се предали на Сатана и са му станали предани по този начин? Категорично не. Те напълно са контролирани от Сатана. Затънали са до гуша в това тресавище и не успяват да се измъкнат от него. Затъне ли в слава и придобивки, човек спира да търси това, което е светло, което е справедливо, и това, което е добро и красиво. Това е, защото съблазънта на славата и придобивките е твърде голяма за хората и това са неща, които те могат да преследват безкрайно през целия си живот и дори за цяла вечност. Не е ли това действителното положение? Някои хора ще кажат, че придобиването на знания се свежда само до четене на книги и усвояване на някои неща, които все още не знаеш, за да не изоставаш от времето и да не изоставаш от света. Усвояваш знания просто за да си осигуриш прехрана и бъдеще и да задоволиш основните си потребности. Но нима някой би се подложил на десетилетие усърдно учене само за да задоволи основните си потребности, само за да не остане гладен? Не, няма такива хора. Тогава защо изтърпява тези многогодишни трудности? Прави го за слава и придобивки. Защото славата и придобивките го очакват в далечината, зоват го и той вярва, че само чрез собственото си усърдие, трудности и борби ще може да стъпи на пътя, който води до слава и придобивки, като така придобива тези неща. Такъв човек трябва да изтърпи тези трудности заради собствения си бъдещ път, заради бъдещите си наслади и за да придобие по-добър живот. Какво по-точно представлява това знание — можете ли да Ми отговорите? Не представлява ли законите и философията за оцеляване, внушени на човека от Сатана, като „обичай партията, родината и религията си“ и „мъдрият човек се подчинява на обстоятелствата“? Не са ли житейските „възвишени въжделения“, внушени на човека от Сатана, като например идеите на великите личности, почтеността на прочутите, смелостта на героите, или благородството и добротата на рицарите и майсторите на меча в романите за бойни изкуства? Тези идеи и твърдения влияят на поколение след поколение; много хора приемат тези идеи и преследват, непрестанно се борят и дори са готови да жертват живота си, за да изпълнят тези „възвишени въжделения“. Това са средствата и методът, с които Сатана използва знанието, за да поквари човека. А щом Сатана го поведе по този път, дали човекът е способен да се покорява на Бог и да Му се покланя? Способен ли е да приеме Божието слово и да се стреми към истината? Категорично не, защото е отклонен от правилния път от Сатана. Нека обмислим следното: в знанията, идеите и възгледите, втълпени на човека от Сатана, съдържат ли се истините за покорство към Бог и покланяне на Бог? Има ли ги истините за боязън от Бог и отбягване на злото? Включват ли поне част от Божието слово? Съдържат ли изобщо нещо, което принадлежи на истината? Абсолютно нищо — тези неща изцяло липсват.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият VI)

72. Сатана използва славата и придобивките, за да контролира мислите на човека, като го кара да си мисли само за тези две неща и да се бори за слава и придобивки, да търпи трудности за слава и придобивки, да понася унижения и да носи тежко бреме за слава и придобивки, да жертва всичко свое за слава и придобивки и да прави всяка преценка или да взема всяко решение в името на славата и придобивките. Така Сатана слага невидими окови на човека и, окован по този начин, той няма нито способността, нито куража да се освободи. Без да се усети, той носи тези окови, докато крета напред стъпка по стъпка с голямо усилие. Заради тази слава и придобивки човечеството се отклонява от Бог, предава Го и става все по-нечестиво. По този начин се унищожава поколение след поколение насред славата и придобивките на Сатана. Сега, като се вглеждаме в неговите действия, не са ли крайно омразни коварните му подбуди? Може би днес все още не успявате да прозрете коварните подбуди на Сатана, защото си мислите, че без слава и придобивки животът не би имал смисъл и хората вече не биха могли да виждат пътя пред себе си и целите си, и бъдещето им би било тъмно, мъгляво и мрачно. Но полека-лека един ден всички вие ще осъзнаете, че славата и придобивките са масивни окови, които Сатана слага на човечеството. Когато този ден настъпи, напълно ще се съпротивляваш срещу контрола на Сатана и напълно ще се съпротивляваш срещу оковите, донесени ти от Сатана. Когато пожелаеш да се освободиш от всички тези неща, които Сатана ти е внушил, напълно ще скъсаш със Сатана и наистина ще намразиш всичко, което Сатана ти е донесъл. Чак тогава ще имаш истинска любов и копнеж към Бог.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият VI)

73. Науката позволява на хората да виждат само обектите от физическия свят, като просто задоволява човешкото любопитство, но не може да даде възможност на човека да види законите, чрез които Бог господства над всички неща. Изглежда, че човекът е намерил отговори в науката и тези отговори са подвеждащи и носят временно удовлетворение, удовлетворение, което служи да ограничи сърцето на човека до материалния свят. Човекът чувства, че е получил отговори от науката, така че какъвто и въпрос да възникне, той използва научни възгледи като основа, за да провери и да приеме този въпрос. Сърцето на човека бива съблазнено от науката и обсебено от нея, а в резултат на това човекът вече няма желание да познава Бог, да Му се покланя и да вярва, че всички неща идват от Бог и че човек трябва да получава всички отговори от Бог. Не е ли така? Колкото повече човек вярва в науката, толкова по-нелеп става той, като вярва, че всичко има научно решение, че всичко може да бъде решено чрез изследване. Такива хора не търсят Бог и не вярват, че Той съществува. Когато са изправени пред какъвто и да било проблем, много хора, които отдавна вярват в Бог, ще се обърнат към компютъра, за да търсят информация и отговори. Те вярват единствено в научното познание. Не вярват, че Божието слово е истина, не вярват, че Божиите слова могат да решат всички проблеми на човечеството, и не разглеждат всеки един от човешките проблеми от гледна точка на истината. С какъвто и проблем да се сблъскат, те никога не се молят на Бог, нито се опитват да го разрешат чрез търсене на истината в Божиите слова. По много въпроси те все още вярват, че знанието може да реши проблема и че науката има последната дума. В сърцата на такива хора Бог отсъства напълно. Те са неверници и техните възгледи за вярата в Бог не се различават от тези на много високообразовани интелектуалци и учени, които непрекъснато се опитват да изучават Бог чрез научни методи. Има много религиозни експерти например, които са отишли да изследват ковчега в планината, където се е спрял, и така са доказали съществуването му. Но от вида на ковчега те не виждат съществуването на Бог. Те вярват само на разказите и на историята. Това е резултатът от тяхното научно изследване и изучаване на материалния свят. Ако изследваш материалната сфера — било то микробиология, астрономия или география, никога няма да получиш резултат, който категорично да покаже, че Бог съществува или че Той господства над всички неща. Какво дава науката на човека? Нима тя не го отдалечава от Бог? Не подтиква ли хората да подложат Бог на изследване? Не кара ли хората да се съмняват още повече в съществуването на Бог и Неговото върховенство и по този начин да се отрекат от Него и да Го предадат? Това е последствието. Какво иска да постигне Сатана, когато покварява човека с помощта на науката? Той иска да подведе хората с помощта на научни заключения и да ги направи несъобразителни, и използва двусмислени отговори, за да обсеби сърцата на хората, така че да не търсят Бог, нито да вярват в Неговото съществуване. Ето защо казвам, че науката също е един от начините, по които Сатана покварява хората.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият V)

74. Сатана е съчинил множество народни приказки и разкази, поместени в историческите книги, които оставят у хората трайни впечатления за образи от традиционната култура и суеверията. В Китай например имаме „Осмината безсмъртни, прекосяващи морето“, „Пътешествието на Запад“, Нефритения император, „Неджа надвива царя на драконите“ и „Възцаряването на боговете“. Не са ли те дълбоко отпечатани в умовете на хората? Дори и някои от вас да не ги познават в подробности, все пак знаеш за какво се разказва в тези приказки и това общо съдържание е съхранено в ума ти и в сърцето ти така, че да не ги забравиш. Това са различните идеи и легенди, които Сатана съчини за хората още отдавна, а после и разпространява сред тях в различни моменти. Те нанасят непосредствена вреда върху душите на хората и ги съсипват, тегнейки над тях като низ от магии. Това ще рече, че приемеш ли веднъж този тип традиционна култура, разкази и суеверия, щом те се загнездят в ума ти и щом ги допуснеш в сърцето си, ти си като омагьосан — оплиташ се в мрежите на тези културни капани, тези идеи и традиционни истории, и попадаш под влиянието им. Те влияят на живота ти, житейските ти възгледи и преценката ти за нещата. Още по-силно е влиянието им върху търсенето ти на верния път в живота: това е наистина черна магия. Колкото и да се мъчиш, не успяваш да се отърсиш от тях; кълцаш ги с нож, за да ги отстраниш, но те се впиват; замахваш срещу тях, но не ги отпъждаш от себе си. При това неусетно поразените от тази магия несъзнателно започват да почитат Сатана и образът му намира място в сърцата им. С други думи, Сатана се превръща в техен идол, обект на възхищение и обожание, а някои стигат дотам да го възприемат като Бог. Хората не осъзнават, че таят такива чувства в сърцата си, а те властват над думите и над делата им. Нещо повече, отначало отхвърляш тези приказки и легенди като измислици, но после неусетно приемаш съществуването им, превръщаш ги в реални образи, а оттам в обекти от действителността. В невежеството си ти подсъзнателно поемаш тези идеи и приемаш съществуването на тези неща. И все така несъзнателно разтваряш за дяволи, за Сатана и за идоли портите на дома си и на сърцето си — какво е това, ако не магия?

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият VI)

75. Суеверните дейности, с които хората се занимават, са това, което Бог мрази най-много, но мнозина все още не могат да се откажат от тях, като смятат, че те са повелени от Бог, и дори днес все още не са се отървали напълно от тях. Такива неща като приготовленията, които младите хора правят за сватбени тържества и булчински чеизи; паричните подаръци, банкетите и други подобни начини, с които се празнуват радостни събития; предадените древни формули; всички безсмислени суеверни дейности, извършвани за мъртвите и техните погребения: те са още по-отвратителни за Бог. Дори денят за поклонение (и Съботата, както се спазва от религиозния свят) е отвратителен за Него; а социалните взаимоотношения и светското общуване между хората са още по-отритнати от Бог. Дори Пролетният фестивал и Рождество Христово, които са известни на всички, не са повелени от Бог, да не говорим за играчките и украсата за тези празници като куплети, фойерверки, фенери, Свето причастие, коледни подаръци и коледни тържества — не са ли те идоли в съзнанието на хората? Споделянето на хляба и виното в Съботата и финият лен са още по-категорично идоли. Всички традиционни празници, популярни в Китай, като Денят на издигането на драконовите глави, Фестивалът на драконовите лодки, Фестивалът в средата на есента, Фестивалът Лаба и Нова година, както и фестивалите в религиозния свят като Великден, Денят на Светото кръщение и Коледа — всички тези празници, за които няма оправдание, са били изфабрикувани и предавани от много хора от древността до днес. Богатото въображение и изобретателният помисъл на човечеството са позволили те да бъдат предадени до наши дни. Те изглеждат без недостатъци, но всъщност са хитрости, с които Сатана си играе с човечеството. Колкото по-многобройни са сатаните на едно място и колкото по-остаряло и изостанало е то, толкова по-дълбоко са вкоренени неговите феодални обичаи. Тези неща толкова здраво привързват хората, че не позволяват никакво движение. Много от фестивалите в религиозния свят изглеждат оригинални и сякаш създават мост към Божието дело, но всъщност те са невидимите връзки, с които Сатана обвързва хората и им пречи да опознаят Бог — всички те са кроежи на Сатана. Всъщност, когато един етап от Божието дело е завършен, Той вече е унищожил инструментите и стила на онова време, без да остави никаква следа. Въпреки това „благочестивите вярващи“ продължават да се покланят на тези осезаеми материални предмети; междувременно те оставят това, което Бог притежава, на заден план, не го изучават и изглеждат изпълнени с любов към Бог, докато всъщност отдавна са Го избутали от къщата и са поставили Сатана на масата, за да му се покланят. Портретите на Исус, Кръста, Мария, Кръщението на Исус и Тайната вечеря — хората ги почитат като „Господаря на небето“, като през цялото време многократно викат: „Господи, небесни Отче“. Не е ли смешно всичко това? И до днес много подобни поговорки и практики, които са били предавани сред човечеството, са достойни за презрение от Бог; те сериозно пречат на пътя пред Бог и нещо повече — нанасят огромни загуби при навлизането на човечеството. Като оставим настрана степента, до която Сатана е покварил човечеството, отвътре хората са изпълнени до краен предел с неща като закона на Уитнес Лий, преживяванията на Лорънс, проучванията на Уочмън Ни и делото на Павел. Бог просто няма как да работи върху човешките същества, защото те имат в себе си твърде много индивидуализъм, закони, правила, разпоредби, системи и други подобни; тези неща, наред с остатъците от феодалните суеверия на хората, са пленили и погълнали човечеството. Сякаш мислите на хората са интересен филм, който разказва цветна приказка с фантастични същества, които се носят по облаците, толкова въображаеми, че изумяват хората, оставяйки ги зашеметени и безмълвни. В интерес на истината делото, което Бог идва да свърши днес, е най-вече да се справи с остатъците от суеверията на хората и да ги разсее, а също и напълно да преобрази тяхната мисловна нагласа. Божието дело не се е запазило до днес благодарение на наследството, което е предавано от човечеството през поколенията; то е дело, започнато лично от Него и завършено от Него, без да е необходимо да се приема наследството на определен велик духовен човек или да се наследява някакво дело с представителен характер, извършено от Бог в някоя друга епоха. Човешките същества не трябва да се интересуват от тези неща. Днес Бог има уникален стил на говорене и вършене на дело, така че защо хората трябва да се тревожат за тези неща? Ако хората вървят по пътя на днешния ден в рамките на текущия поток, продължавайки наследството на своите „предци“, те няма да достигнат до своята крайна цел. Бог изпитва дълбоко отвращение към този конкретен начин на човешко поведение, точно както се отвращава от годините, месеците и дните в човешкия свят.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Дело и навлизане (3))

76. Сатана покварява човечеството и властва над него посредством социалните тенденции. Те обхващат множество аспекти, включително области като боготворенето на прочутите и великите, на филмовите и музикалните идоли и знаменитостите, както и онлайн игрите. Всички те са част от социалните тенденции и не е необходимо да ги анализираме в подробности. Ще говорим само за идеите, които въпросните социални тенденции втълпяват у хората, за начина, по който те карат хората да се държат в света, и за житейските цели и възгледи, които натрапват в умовете им. Те са от особено значение, могат да контролират мисленето и мненията на хората и да им влияят. Всяка една от тези тенденции носи със себе си зло влияние. Това зло влияние непрекъснато деградира човечеството и кара хората да продължават да губят съвест, човешка природа и разум, непрекъснато отслабва техния морал и все повече намалява тяхната почтеност до такава степен, че дори можем да кажем, че днес мнозинството от хората нямат почтеност, човешка природа и съвест, а още по-малко какъвто и да било разум. И така, какви са тези социални тенденции? Те са тенденции, които не можеш да видиш с просто око. Когато се появи нова тенденция, може би само малцина я възприемат рано — те поемат водеща роля във вършенето на този вид неща и в приемането на този вид идеи и приемането на този вид гледище. Въпреки това повечето хора постоянно са заразявани, привличани и приобщавани от въпросната тенденция, без да го осъзнават, докато всички несъзнателно и неволно я приемат и бъдат потопени в нея, и ѝ станат подвластни. Една след друга тези тенденции карат хората, които са нездрави духом и телом и които не знаят каква е истината, и изобщо не могат да разграничават положителните от негативните неща, да възприемат охотно въпросните тенденции заедно с житейските възгледи и ценности, идващи от Сатана. С радост приемат това, което им казва Сатана за това как да подхождат към живота, както и начина да оцеляват, който той им „дарява“. Нито имат силата, нито способността, камо ли съзнанието да се съпротивляват. […]

… Сатана използва тези социални тенденции, за да примами хората стъпка по стъпка в леговище на дяволи, така че в социалните тенденции хората несъзнателно да се прекланят пред парите, материалните желания, злото и насилието. В какво се превръщат хората, щом тези неща навлязат в сърцата им? Превръщат се в дяволи и сатани! Това е така, защото сърцата на хората биват завладени от онова, пред което се прекланят; когато се прекланят пред негативни неща, те започват да обичат злото и насилието и не харесват красотата и добротата, а още по-малко мира. Вече не са склонни да живеят скромен живот в нормална човешка природа, а вместо това желаят да се радват на висок статус и голямо богатство, да намират наслада в плътта, като не пестят усилия да угодят на собствената си плът без ограничения или окови — с други думи, като правят каквото пожелаят. Така че щом веднъж си попаднал в капана на тези видове тенденции, може ли знанието, което си научил, да ти помогне да се освободиш? Могат ли аспектите на традиционната култура и суеверията, които знаеш, да ти помогнат да се измъкнеш от това тежко положение? Могат ли традиционният морал и етикет, които познаваш, да ти помогнат да проявиш въздържание? Вземете например „Аналекти“ и „Дао Дъ Дзин“. Могат ли те да помогнат на хората да измъкнат краката си от тресавището на тези нечестиви тенденции? Категорично не. По този начин хората стават все по-нечестиви, надменни, изключително високомерни, егоистични и злобни. Вече няма никаква обич и вярност сред хората, вече няма никаква любов между членовете на семейството, вече няма никакво разбирателство сред роднините и приятелите; човешките взаимоотношения са изпълнени с насилие. Всеки един човек се стреми да живее сред другите с насилствени средства и методи, да се докопа до препитание за себе си чрез насилие, да спечели положение и да получи печалбите си чрез насилие и да използва насилствени и нечестиви начини, за да направи което и да е от нещата, които иска. Не е ли ужасяващо това човечество? Определено да, такова е: човеците не само разпънаха Бог, но и биха унищожили всички, които Го следват — защото това човечество е твърде зло.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият VI)

77. „Светът се върти около парите“ е философия на Сатана. Тя е много широко разпространена сред човечеството, във всяко общество. Може да се нарече тенденция, тъй като тя е насадена в сърцето на всеки човек, който първоначално не я приема, но след като се сблъска с реалния живот, мълчаливо се съгласява с нея и започва да чувства, че тези думи всъщност са верни. Не е ли това процес на покваряване на човека от Сатана? Може би хората имат различни нива на познание от първа ръка за тази поговорка, но всеки човек я тълкува и приема в различна степен въз основа на това, което се е случило около него, и всичко, което лично е преживял. Не е ли така? Независимо колко дълбоко е преживяването, което човек има с тази поговорка, какъв негативен ефект е имала тя върху сърцето му? Той е, че човечеството в този свят — и може да се каже, че това включва всеки един от вас — разкрива нещо от своя нрав. Какво е то? Това е преклонението пред парите. Лесно ли е да се премахне това от сърцето на човека? Не, не е лесно! Това показва, че покварата на човека от Сатана е наистина дълбока! Сатана използва парите, за да примамва хората, и покварява всички тях, и те се превъщат в същества, които се прекланят пред парите и материалните желания. И как се проявява това поклонение пред парите у хората? Не мислите ли, че в този свят не бихте могли да оцелеете без пари и че не бихте могли да изкарате и един ден без тях? Това, колко пари имат хората, определя колко висок е техният статус и колко са изтъкнати. Бедните не чувстват, че могат да вървят с гордо вдигната глава, докато богатите имат висок статус, вървят с гордо вдигната глава и могат да говорят гръмко и да живеят по надменен и разюздан начин. Какво носят тази поговорка и тази тенденция на човека? Не е ли вярно, че много хора са готови на всякаква жертва, за да печелят пари? Не губят ли много хора достойнството и почтеността си в преследване на повече пари? Не губят ли много хора възможността да изпълняват дълга си и да следват Бог заради пари? Не е ли загубата на шанса да придобият истината и да бъдат спасени най-голямата от всички загуби за хората? Само като използва този метод и тази поговорка, Сатана покварява човека до такава степен. Не е ли намерението на Сатана зловещо? Не е ли това злобен трик? Докато тази поговорка става популярна, ти преминаваш от несъгласие с нея до окончателното вярване, че тя е истината, и в този момент твоето сърце е попаднало напълно в хватката на Сатана и следователно неволно започваш да живееш според нея. До каква степен ти е повлияла тази поговорка? Може да знаеш истинския път и може да знаеш истината, но си безсилен да се стремиш към нея. Може ясно да осъзнаваш, че Божиите слова са истината, но не желаеш да платиш цената или да страдаш, за да придобиеш истината. Вместо това би предпочел да пожертваш собственото си бъдеще, за да се съпротивляваш на Бог до самия край. Независимо какво казва Бог, независимо какво прави Бог, независимо колко дълбока и колко голяма е любовта, която Бог изпитва към теб, доколкото си способен да я разбереш, ти упорито би настоявал да се напрягаш заради тази поговорка. С други думи, тази поговорка вече е подвела и контролирала твоите мисли, тя вече е управлявала твоето поведение и ти би предпочел да ѝ позволиш да властва над твоята съдба, отколкото да се избавиш от преследването си на богатство. Това, че можеш да постъпваш така, че можеш да бъдеш контролиран и манипулиран от думите на Сатана, не означава ли, че си бил подведен и покварен от Сатана? Това не означава ли, че философията и мислите на Сатана, както и нравът на Сатана, са се вкоренили в твоето сърце? Когато целеустремено преследваш богатство и изоставиш стремежа към истината, не е ли постигнал Сатана своята цел да те подведе? Точно така е. Можеш ли да се усетиш, когато Сатана те подвежда и покварява? Не. Щом не виждаш стоящия точно пред теб Сатана и не усещаш подмолните му действия, ще можеш ли да видиш нечестивостта на Сатана? Би ли могъл да знаеш как Сатана покварява човечеството? Той покварява хората по всяко време и навсякъде. Сатана ги лишава от възможността да се защитят от тази поквара и ги прави безпомощни пред нея. Сатана кара хората да приемат неговите мисли, неговите възгледи и нечестивите неща, които произтичат от него, в ситуации, когато са неосъзнати и нямат представа какво се случва с тях, а след като приемат тези неща, хората не намират нищо нередно в тях. Милеят за тях и ги пазят като съкровище, позволяват им да ги манипулират и да си играят с тях. Ето така живеят хората под властта на Сатана, подчиняват му се несъзнателно и покварата им се задълбочава все повече и повече.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият V)

78. Сатана прилага шест основни трика, за да поквари човека

Първият е контрол и принуда. Тоест, Сатана прави всичко възможно, за да завладее сърцето ти. Какво означава „принуда“? Означава, че прибягва до заплашителни и силови тактики, за да те накара да му се подчиниш, принуждавайки те да мислиш до какви последици би довело твоето неподчинение. Обзема те страх, не смееш да му се противопоставиш и затова се предаваш.

Вторият му трик се състои в хитрини и измами. Какво означава „хитрини и измами“? Сатана си измисля разни истории и лъжи и те подвежда да повярваш в тях. Никога не ти казва, че човекът е създаден от Бог, но и не заявява направо, че не си създаден от Бог. Изобщо не споменава думата „Бог“, а я замества с други думи, за да те подведе и да нямаш понятие за съществуването на Бог. Естествено, тази „хитрина“ се изразява в още много аспекти, не само в този.

Третият му трик е насилствената индоктринация. Какво индоктринира насилствено у хората? Дали насилствената индоктринация е доброволен избор на човека? Дали човекът дава своето съгласие? Категорично не. Дори и да си несъгласен, ръцете ти са вързани. Без да се усетиш, Сатана те индоктринира, като ти втълпява своето мислене, своите житейски правила и своята същност.

Четвъртият му трик се състои в заплахи и заблуди. Тоест, Сатана прибягва до най-различни трикове, за да го приемеш, да го следваш и да му служиш. Не би се спрял пред нищо, за да постигне целите си. Понякога ти оказва дребни услуги, като същевременно те подмамва към греха. Откажеш ли да го последваш, ще те накара да страдаш и ще те накаже, ще те напада по различни начини и ще крои планове срещу теб.

Петият трик се изразява в подвеждане и вцепенение. С „подвеждане и вцепенение“ обозначаваме умението на Сатана да втълпява на хората сладки и наглед приемливи думи и идеи, които съответстват на представите им — струва им се, че той проявява разбиране към плътското състояние на хората и е загрижен за живота им и за бъдещето им, докато в действителност едничката му цел е да те измами. После те парализира, за да не различаваш добро от зло, неусетно да се поддадеш на измамата и така той да установи властта си над теб.

Шестият му трик е унищожението на ума и тялото. Коя част от човека унищожава Сатана? Той унищожава ума ти, така че да те лиши от съпротивителни сили, което ще рече, че сърцето ти постепенно и против волята ти се обръща към Сатана. Той ти втълпява тези неща ежедневно и използва тези идеи и култури, за да ти влияе и да те оформя ежедневно, като малко по малко пречупва волята ти, така че накрая вече да нямаш желание да си добър човек и да спреш да отстояваш това, което определяш като „справедливост“. Без да усетиш, вече си лишен от волята да плуваш срещу течението, а вместо това се оставяш да те носи. „Унищожението“ се изразява в упражнения от Сатана толкова силен тормоз, че хората се превръщат в сенки на самите себе си и губят човешкия си облик. Тогава Сатана използва случая да ги погълне.

Всеки от тези трикове, които Сатана прилага, за да поквари хората, отнема съпротивителните им сили и всеки от тях може да се окаже смъртоносен. С други думи всичко, което прави Сатана, и всеки трик, който използва, може да доведе до упадъка ти, може да те постави под негов контрол и може да те завлече в тресавището на злото и греховността. Такива са триковете, с които Сатана покварява хората.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият VI)

79. Човекът, който е роден в такава скверна земя, е заразен до сериозна степен от обществото, обусловен е от феодалната етика и е получил образованието на „институти за висше образование“. Изостаналото мислене, поквареният морал, принизеният възглед за живота, философията за светските отношения, достойна за презрение, напълно безполезното съществуване и низките обичаи и ежедневие — всички тези неща нахлуват сериозно в сърцето на човека и сериозно вредят на неговата съвест, и я нападат. В резултат на това човекът все повече се отдалечава от Бог и все повече Му се противопоставя. С всеки изминал ден човешкият нрав става все по-безмилостен и няма нито един човек, който доброволно да се откаже от нещо заради Бог, нито един, който доброволно да се покори на Бог, и дори няма нито един човек, който доброволно да търси явяването на Бог. Вместо това, под властта на Сатана, човекът преследва удоволствия до насита и невъздържано покварява плътта си в блатото. Дори когато чуят истината, онези, които живеят в мрака, нямат никакво желание да я практикуват и не са склонни да търсят дори когато видят, че Бог вече се е явил. Как може едно толкова порочно човечество да има каквато и да била възможност за спасение? Как може едно толкова упадъчно човечество като това да живее в светлината?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Да останеш непроменен по отношение на нрава си означава да си във вражда с Бог)

80. Въпреки че Сатана изглежда човечен, справедлив и добродетелен, същността му е жестока и нечестива

Сатана гради репутацията си като мами света и често се утвърждава като пионер на справедливостта и неин пример за подражание. Под фалшивия предлог, че защитава справедливостта, той вреди на хората и поглъща техните души, и използва всякакви средства, за да ги вцепени, да ги подвежда и да ги подстрекава, а целта на това е да накара хората да одобрят неговите зли постъпки и да се водят по тях, както и да се присъединят към него в противопоставянето на Божията власт и върховенство. Когато обаче човек прозре неговите кроежи и замисли и прозре отвратителното му лице и когато човек не иска да продължава да бъде тъпкан или заблуждаван от него, или да продължава да му робува, или да бъде наказан и унищожен заедно с него, тогава Сатана променя предишното си подобно на светец лице, сваля фалшивата си маска и разкрива свирепата си истинска същност, която е нечестива, жестока и грозна. Нищо не би го зарадвало повече от това да изтреби всички, които отказват да му се подчинят и които се противопоставят на неговите нечестиви сили. В този момент Сатана вече не може да приема благонадежден, порядъчен вид; на негово място идва неговата грозна истинска същност — дяволът — която преди това е била скрита под овча кожа. Щом кроежите на Сатана излязат наяве и истинската му същност бъде разобличена, той ще изпадне в ярост и ще отприщи своята варварщина и желанието му да вреди на човека и да го погълне ще се засили. Той е разгневен от пробуждането на човека за истината и развива силна омраза и отмъстителност към човека заради копнежа му за свобода и светлина и неговото въжделение да се измъкне от неговия затвор. Неговата ярост цели да защити неговата нечестивост и тя е също така истинско разкриване на неговата свирепа природа.

Във всичко, което прави, Сатана разкрива своята нечестива природа. От всички злодеяния, които Сатана е извършил върху човека — от ранните му усилия да подведе човека да го следва, през експлоатацията на човека, при която го кара да се присъедини към неговите злодеяния, до отмъщението му към човека, след като истинското му „аз“ е било разобличено и човекът го е разпознал и се е отрекъл от него, и така нататък — нито едно от тези дела не пропуска да разобличи нечестивата същност на Сатана, нито да докаже факта, че Сатана няма никаква връзка с положителните неща и че Сатана е източникът на всички зли неща. Всички негови действия служат да защитят неговата злина, да осигурят продължаването на неговите злодеяния, да се противопоставят на справедливите и положителните неща и да разрушат законите и правилата на нормалното съществуване на човечеството. Всички тези действия са враждебни към Бог и ще бъдат унищожени от Божия гняв. Въпреки че Сатана има своя собствена ярост, неговата ярост е просто средство да даде воля на своята нечестива природа. Причините, поради които Сатана е вбесен и изпада в ярост, са следните: неговите неописуеми кроежи са разобличени; малко вероятно е неговите заговори да успеят; безумната му амбиция и желание да замени Бог и да се представи за Бог са поразени и блокирани; и целта му да контролира цялото човечество вече е пропаднала и никога не може да бъде постигната. Именно многократното спускане на Божия гняв, отново и отново, е възпрепятствало успеха на кроежите на Сатана и е пресякло появата и ширещата се злина на Сатана. Поради тази причина Сатана едновременно мрази Божия гняв и се бои от него. Всеки път, когато Божият гняв се спусне, той не само демаскира истинското подло „аз“ на Сатана, но и разобличава злите желания на Сатана, а в същото време причините за яростта на Сатана срещу човечеството са извадени наяве. Избухването на яростта на Сатана е истинско разкриване на неговата нечестива природа и разобличаване на неговите кроежи. Разбира се, всеки път, когато Сатана е разярен, това възвестява унищожението на злите неща и защитата и продължаването на положителните неща; това възвестява факта, че Божият гняв не може да бъде накърнен!

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият II)