81. Източникът на противопоставянето и непокорството на човека спрямо Бог е неговата поквара от Сатана. Заради покварата на Сатана съвестта на човека е станала безчувствена, той е неморален, мислите му са изродени и мисловната му нагласа е изостанала. Преди да бъде покварен от Сатана, човекът по природа се е подчинявал на Бог и се е подчинявал на думите Му, след като ги е чул. За него е било естествено да има здрав разум, съвест и нормална човешка природа. След като са били покварени от Сатана, изначалният разум, съвестта и природата на човека са се притъпили и са били увредени от Сатана. Така човекът е загубил покорството и любовта си към Бог. Разумът на човека е станал неестествен, нравът му е същият като на животно, а непокорството му спрямо Бог става все по-често и по-силно. И все пак човекът все още нито знае, нито признава това, а само се противопоставя и се бунтува сляпо. Нравът на човека се разкрива в проявите на неговия разум, проницателност и съвест; тъй като разумът и проницателността му са нездрави, а съвестта му е силно притъпена, неговият нрав е непокорен спрямо Бог. Ако разумът и проницателността на човека не могат да се променят, тогава не може да става и дума за промени в нрава му или за съобразяване с Божията воля. Ако човекът е с нездрав разум, той не може да служи на Бог и не е годен за употреба от Бог. „Нормален разум“ означава да се подчиняваме и да бъдем верни на Бог, да копнеем за Бог, да бъдем абсолютно предани на Бог и да имаме чиста съвест пред Бог. Това означава сърцето и умът ни да са единни по отношение на Бог и да не се противопоставяме умишлено на Бог. Не е така, когато имаш неестествен разум. Откакто човекът е покварен от Сатана, той си е създал представи за Бог и не е имал никаква преданост към Бог или копнеж по Него, да не говорим за съвест пред Бог. Човекът умишлено се противопоставя на Бог и Го осъжда, а освен това отправя хули зад гърба Му. Човекът осъжда Бог зад гърба Му с ясното съзнание, че Той е Бог; човекът няма никакво намерение да се подчинява на Бог и просто отправя слепи искания и молби към Него. Такива хора, хора с неестествен разум, не са способни да осъзнаят собственото си отвратително поведение или да съжаляват за непокорството си. Ако хората са способни да опознаят себе си, значи са възвърнали част от разума си; колкото са по-непокорни спрямо Бог хората, които все още не могат да опознаят себе си, толкова по-нездрав е техният разум.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Да имаш непроменен нрав означава да си във вражда с Бог“)

82. След няколко хиляди години поквара човекът е станал безчувствен и слабоумен; превърнал се е в демон, който се противопоставя на Бог — дотолкова, че непокорството на човека спрямо Бог е документирано в историческите книги и дори самият човек е неспособен напълно да си даде сметка за своето непокорно поведение, защото човекът е бил дълбоко покварен от Сатана и е бил подведен от Сатана така, че не знае накъде да тръгне. И днес човекът продължава да предава Бог: Когато човек вижда Бог, той Го предава, а когато не може да види Бог, той пак Го предава. Има дори такива хора, които, след като са станали свидетели на Божиите проклятия и Божия гняв, продължават да Го предават. Ето защо казвам, че разумът на човека е изгубил първоначалното си предназначение и че съвестта на човека също е изгубила първоначалното си предназначение. Човекът, какъвто го виждам Аз, е звяр в човешки облик, той е отровна змия и независимо колко достоен за съжаление се опитва да изглежда пред очите Ми, никога няма да бъда милостив към него, защото човекът не осъзнава разликата между черно и бяло, разликата между истина и неистина. Въпреки че разумът му е толкова притъпен, човекът иска да получи благословии; човешката му природа е толкова низка, но въпреки това той иска да има върховната власт на цар. Над кого може да царува той с такъв разум? Как би могъл с такава човешка природа да седне на престола? Човекът наистина няма срам! Той е един самонадеян негодник! На тези от вас, които искат да получат благословии, предлагам първо да намерят огледало и да погледнат собственото си грозно отражение — имаш ли необходимите качества, за да бъдеш цар? Имаш ли лицето на човек, който може да получи благословии? В твоя нрав не е настъпила ни най-малка промяна и не си приложил нищо от истината на практика, но въпреки това желаеш прекрасно бъдеще. Заблуждаваш се! Роден в земя, пълна с нечистотии, човекът е силно засегнат от обществото, повлиян е от феодалната етика и е обучаван в „институти за висше образование“. Изостаналото мислене, поквареният морал, ограничените възгледи за живота, отвратителната житейска философия, напълно безполезното съществуване, извратеният начин на живот и обичаи — всички тези неща са навлезли сериозно в сърцето на човека и сериозно са подкопали и атакували неговата съвест. В резултат на това човекът все повече се отдалечава от Бог и все повече Му се противопоставя. С всеки изминал ден човешкият нрав става все по-порочен и няма нито един човек, който доброволно да се откаже от нещо заради Бог, нито един, който доброволно да се подчини на Бог, нито пък някой, който доброволно да търси появата на Бог. Вместо това, под властта на Сатана, човекът не прави нищо друго, освен да се стреми към удоволствия, като се отдава на покварата на плътта в калната земя. Дори когато чуят истината, онези, които живеят в тъмнина, не се замислят как да я приложат на практика, нито са склонни да търсят Бог, дори и да са видели Неговата поява. Как може едно толкова извратено човечество да има възможност за спасение? Как може човечество с толкова упадъчен морал да живее в светлината?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Да имаш непроменен нрав означава да си във вражда с Бог“)

83. Разкриването на покварения нрав на човека произтича само от притъпената му съвест, злонамерената му природа и нездравия му разум; ако съвестта и разумът на човека успеят отново да станат нормални, тогава той ще се превърне в човек, годен за употреба пред Бог. Именно защото човешката съвест винаги е била притъпена и защото човешкият разум, който никога не е бил здрав, отслабва все повече, човекът става все по-непокорен спрямо Бог — дотолкова, че дори приковава Исус на кръста и отказва на Божието въплъщение в последните дни да влезе в дома му, осъжда Божията плът и вижда Божията плът като низша. Ако човек имаше поне малко човечност, той нямаше да бъде толкова жесток в отношението си към въплътения Бог; ако имаше поне малко разум, нямаше да бъде толкова порочен в отношението си към плътта на въплътения Бог; ако имаше поне малко съвест, нямаше да „благодари“ на въплътения Бог по този начин. Човекът живее в епохата на въплъщението на Бог, но не е способен да благодари на Бог, че му е дал такава добра възможност, и вместо това проклина идването на Бог или напълно пренебрегва факта на Божието въплъщение, и явно се противи и е уморен от него. Независимо от това как човекът се отнася към идването на Бог, накратко казано, Бог винаги е продължавал търпеливо Своето дело, въпреки че човекът не е бил ни най-малко благосклонен към Него и сляпо е отправял молби към Него. Човешкият нрав е станал изключително порочен, разумът му се е притъпил до крайност, а съвестта му е напълно потъпкана от Лукавия и отдавна е престанала да бъде изначалната съвест на човека. Човекът не само е неблагодарен на въплътения Бог за това, че е дарил толкова много живот и благодат на човечеството, но дори е възмутен от Бог за това, че му е дал истината; точно защото човекът няма ни най-малък интерес към истината, той е възмутен от Бог. Човекът не само че не е способен да даде живота си за въплътения Бог, но и се опитва да извлече облаги от Него и претендира за лихва, която е десетки пъти по-голяма от това, което той е дал на Бог. Хората с такава съвест и разум смятат, че това не е нещо съществено, и продължават да вярват, че са жертвали толкова много от себе си заради Бог и че Бог им е дал твърде малко. Има хора, които, след като са Ми дали купичка вода, протягат ръце и искат да им платя за две купички мляко, или, след като са Ми дали стая за една нощ, настояват да им платя наем за няколко. С такава човешка природа и такава съвест как можете все още да искате да получите живот? Какви жалки нещастници сте вие!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Да имаш непроменен нрав означава да си във вражда с Бог“)

84. Ако не разоблича грозотата в дълбините на сърцата ви, тогава всеки от вас би си сложил корона на главата и би запазил цялата слава за себе си. Арогантната ви и самонадеяна природа ви подтиква да се обърнете срещу собствената си съвест, да се бунтувате срещу Христос и да Му се противопоставяте и да разкривате грозотата си, като така изваждате наяве вашите намерения, представи, ексцентрични желания и алчни очи. И все пак продължавате да говорите, че страстта ви към делото на Христос гори през всички дни на живота ви и да повтаряте отново и отново истините, отдавна изречени от Христос. Това е вашата „вяра“ — „чистата ви вяра“. През цялото време Аз съм се придържал към строг стандарт за човека. Ако твоята вярност е обвързана със скрит умисъл и условия, тогава бих предпочел да мина без твоята така наречена вярност, защото се отвращавам от онези, които Ме мамят със скритите си умисли и Ме изнудват с условия. Искам човекът да Ми бъде абсолютно верен, да върши всичко в името на вярата и да я доказва. Презирам опитите ви да Ме спечелите с красиви думи, защото винаги Съм се отнасял към вас искрено и затова очаквам и вие да се отнасяте към Мен с истинска вяра. Когато става дума за вяра, мнозина вероятно си мислят, че следват Бог, защото имат вяра, иначе не биха понасяли такова страдание. Затова те питам следното: ако вярваш в съществуването на Бог, защо не се боиш от Него? Ако вярваш в съществуването на Бог, защо в сърцето ти няма и капчица ужас от Него? Ти приемаш, че Христос е въплъщение на Бог, защо тогава Го презираш? Защо се държиш неуважително към Него? Защо Го сочиш с пръст? Защо винаги тайно следиш действията Му? Защо не се подчиняваш на Неговите разпоредби? Защо не действаш в съответствие със словото Му? Защо се опитваш да Го изнудваш и да крадеш от пожертвованията Му? Защо говориш от името на Христос? Защо съдиш дали делото Му и словото Му са правилни? Защо се осмеляваш да Го хулиш зад гърба Му? Тези и други неща ли съставляват вярата ви?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Истински вярващ в Бог ли си?“)

85. Ако използвате собствените си представи, за да оценявате Бог и да определяте границите му, сякаш Той е непроменяща се глинена статуя, ако напълно ограничите Бог в рамките на Библията и ако ограничите мащабите на делото Му, това доказва, че сте осъдили Бог. Тъй като евреите от Стария завет приемаха Бог за идол с неизменна форма, който носеха в сърцата си, сякаш Бог е можел да бъде наричан единствено Месия и само онзи, който е бил наричан Месия, е можел да бъде Бог, и тъй като тогава хората служеха и почитаха Бог като (безжизнена) глинена статуя, те приковаха Исус на кръста, осъждайки Го на смърт. Така невинният Исус беше осъден да умре. Бог не беше извършил никакво престъпление и въпреки това човекът отказа да Го пощади и настояваше да Го осъди на смърт, и така Исус беше разпнат на кръста. Човек винаги приема, че Бог не се променя, и Го определя въз основа на една единствена книга, Библията, сякаш разбира идеално Божието управление и от него зависи всичко, което Бог прави. Хората са крайно нелепи и арогантни и всички те са склонни да преувеличават. Независимо от това колко много знаеш за Бог, ще продължа да твърдя, че не познаваш Бог и си от онези, които най-много му се противопоставят, и че си се отрекъл от Бог, защото си напълно неспособен да се подчиняваш на Божието дело и да вървиш по пътя към усъвършенстването от Бог. Защо Бог никога не е доволен от действията на човека? Защото човекът не познава Бог, защото има прекалено много представи и защото познанията му за Бог нямат нищо общо с действителността, а вместо това монотонно повтаря един и същи неизменен рефрен и подхожда към всяка ситуация по един и същи начин. И така, след като днес Бог е дошъл на Земята, Той отново е разпнат на кръста от човека. Жестоко човечество! Имат ли край заговорниченето и интригантството, кражбите и грабежите един от друг, надпреварата за слава и пари, взаимното избиване? Въпреки стотиците хиляди думи, които Бог е изрекъл, никой не се е вразумил. Хората действат в полза на своите семейства, синове и дъщери, за своите кариери и бъдеще, за постове, суета и пари, за храната, дрехите и плътта. Има ли някой, чиито действия наистина да са в името на Бог? Дори и сред онези, които действат в името на Бог, малцина са тези, които Го познават. Колко са тези, които не действат в името на собствените си интереси? Колко са тези, които не потискат и не прокуждат други хора, за да защитават собствените си позиции? Така Бог е осъждан на смърт безчет пъти от безброй варварски съдии, които отново Го разпват на кръста. Колко са тези, които могат да се нарекат праведни, защото наистина действат в името на Бог?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Нечестивите със сигурност ще бъдат наказани“)

86. Не се ли противопоставят много хора на Бог и не възпрепятстват ли делото на Светия Дух, защото не познават различните и разнообразни Божии дела и, освен това, защото разполагат само с капка знание и учение, с които да измерват делото на Светия Дух? Въпреки че преживяванията на такива хора са повърхностни, те са арогантни и отстъпчиви по природа и гледат на делото на Светия Дух с презрение, пренебрегват ученията Му и освен това използват своите тривиални стари аргументи, за да „потвърдят“ делото на Светия Дух. Те също така се преструват и са напълно убедени в собствените си познания и ерудиция, както и че могат да пропътуват света. Такива хора не са ли презирани и отхвърлени от Светия Дух и няма ли да бъдат пропъдени от новата епоха? Не са ли онези, които застават пред Бог и открито Му се противопоставят, невежи и неосведомени подлеци, които просто се опитват да покажат колко блестящи са? Само с оскъдни познания за Библията те се опитват да предизвикат бунт в световните „академични среди“. С повърхностното си учение се опитват да преобърнат делото на Светия Дух и да го накарат да се върти около собствения им мисловен процес. Със своето ограничено виждане те се опитват да обхванат с един поглед шестхилядолетното Божие дело. В тях няма нищо разумно, което си струва да се спомене! Всъщност колкото повече хората познават Бог, толкова по-малко избързват да съдят делото Му. Освен това те говорят само малко за познанията си за Божето дело днес и не са прибързани в преценките си. Колкото по-малко хората познават Бог, толкова по-арогантни и самоуверени са те и толкова по-своеволно провъзгласяват Божието същество, но говорят само на теория и не предлагат реални доказателства. Такива хора нямат никаква стойност. Онези, които гледат на делото на Светия Дух като на игра, са лекомислени! Онези, които не са предпазливи, когато се натъкнат на новото дело на Светия Дух, които не спират да говорят, съдят прибързано, дават пълна свобода на темперамента си и отричат правотата на делото на Светия Дух, обиждат го и го хулят — такива неуважителни хора не са ли невежи за делото на Светия Дух? Освен това те не са ли хора с голяма арогантност, хора, които по своята същност са горди и неуправляеми? Дори и един ден такива хора да приемат новото дело на Светия Дух, Бог пак няма да ги толерира. Те не само гледат с презрение на онези, които работят за Бог, но и богохулстват срещу Самия Бог. Такива безнадеждни хора няма да получат опрощение, нито в тази епоха, нито в следващата, и завинаги ще гният в ада! Подобни неуважителни, отстъпчиви хора се преструват, че вярват в Бог, и колкото повече се държат така, толкова по-склонни са да нарушават Божиите управленски закони. Не вървят ли по този път всички онези арогантни хора, които са необуздани по природа и никога не са се подчинявали на никого? Те не се ли противопоставят на Бог ден след ден, на Бог, който винаги е нов и никога стар?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Познаването на трите етапа на Божието дело е пътят към познаване на Бог“)

87. Трябва да знаете, че се противопоставяте на Божието дело или използвате вашите собствени представи, за да преценявате днешното дело, защото не познавате неговите принципи и защото се отнасяте невнимателно към делото на Светия Дух. Вашето противопоставяне на Бог и възпрепятстването на делото на Светия Дух се дължи на представите, които имате, и на присъщата ви арогантност. Причината не е в това, че Божието дело е погрешно, а в това, че вие по природа сте твърде непокорни. След като открият своята вяра в Бог, някои хора дори не могат да кажат със сигурност откъде е произлязъл човекът, но въпреки това се осмеляват да правят публични изказвания, в които оценяват кое е правилно и кое е грешно в делата на Светия Дух. Те дори поучават апостолите, които са приели новото дело на Светия Дух, подхвърлят коментари и говорят не на място; човешката им природа е твърде низка и те нямат никакъв разум. Нима няма да дойде ден, в който такива хора ще бъдат отхвърлени от действието на Светия Дух и ще бъдат изгорени от огъня на ада? Те не познават Божието дело, а го критикуват и се опитват да инструктират Бог как да работи. Как тези неразумни хора могат да познаят Бог? Човекът опознава Бог в процеса на търсене и преживяване и чрез просвещението на Светия Дух, а не като критикува, когато му хрумне. Колкото по-точно е познанието на хората за Бог, толкова по-малко те Му се противопоставят. И обратното — колкото по-малко хората познават Бог, толкова по-вероятно е да Му се противопоставят. Твоите представи, твоята стара същност и твоята човешка природа, нрав и морални възгледи са капиталът, с който се съпротивляваш на Бог, и колкото по-покварен е твоят морал, по-омразни качествата ти и по-низка твоята човешка природа, толкова повече си враг на Бог. Онези, в които представите и самодоволството са много силни, са още по-враждебни на въплътения Бог; такива хора са антихристите. Ако твоите представи не бъдат коригирани, тогава те винаги ще бъдат против Бог; ти никога няма да съответстваш на Бог и винаги ще бъдеш отделен от Него.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Познаването на трите етапа на Божието дело е пътят към познаване на Бог“)

88. Онзи, който не разбира целта на Божието дело, е такъв, който Му се противопоставя, и всеки, който е разбрал целта на Божието дело, но все още не се стреми да удовлетвори Бог, може още повече да се смята за противник на Бог. Има такива, които четат Библията в големи църкви и я рецитират по цял ден, но нито един от тях не разбира целта на Божието дело. Нито един от тях не е в състояние да опознае Бог, а още по-малко да се придържа към Божията воля. Всички те са безполезни, долни люде, които се издигат високо, за да корят Бог. Те умишлено се противопоставят на Бог дори когато носят Неговото знаме. Твърдейки, че вярват в Бог, те все пак ядат човешка плът и пият човешка кръв. Всички подобни хора са дяволи, които поглъщат душата на човека, архидемони, които умишлено смущават онези, които се опитват да стъпят на правилния път, и прегради, възпрепятстващи онези, които търсят Бог. Те може да изглеждат „със здрава физика“, но как да знаят техните последователи, че не са нищо друго, освен антихристи, които карат хората да се опълчват срещу Бог? Как техните последователи да знаят, че са живи дяволи, отдадени на поглъщането на човешки души? Онези, които се величаят в присъствието на Бог, са най-гнусните хора, докато онези, които са смирени, са най-почитани. И онези, които смятат, че познават Божието дело и които освен това са способни да разгласяват Божието дело на другите с много шум, дори когато гледат право към Него — това са най-невежите хора. Такива хора не са свидетели на Бог, те са високомерни и изпълнени със самонадеяност. Онези, които вярват, че имат твърде малко познание за Бог, въпреки че имат действителен опит и практически познания за Него, са тези, които са най-обичани от Него. Само такива хора наистина са одобрени и са наистина способни да бъдат усъвършенствани от Бог. Онези, които не разбират Божията воля, са противници на Бог; онези, които разбират Божията воля и въпреки това не практикуват истината, са противници на Бог; онези, които ядат и пият словата на Бог и въпреки това се противопоставят на същността на Божиите думи, са противници на Бог; онези, които имат представи за въплътения Бог и освен това са склонни да се бунтуват, са противници на Бог; онези, които съдят Бог, са противници на Бог; и който не е в състояние да познае Бог или да свидетелства за Него, е противник на Бог. Затова ви призовавам: ако наистина имате вяра, че можете да извървите този път, тогава продължавайте да го следвате. Но ако не сте в състояние да се въздържате от противопоставяне на Бог, тогава по-добре се отдръпнете, преди да е станало твърде късно. В противен случай шансовете нещата да завършат зле за вас са твърде големи, защото вашата природа е просто твърде покварена. Нямате нито грам вярност или послушание, нито пък сърце, което жадува за правда и истина, нито любов към Бог. Може да се каже, че вашето положение пред Бог е пълна разруха. Не можете да спазвате това, което трябва да спазвате, и не сте в състояние да кажете, каквото трябва да се каже. Не сте успели да приложите на практика това, което трябва да прилагате на практика, и не сте успели да изпълните функцията, която трябва да изпълните. Нямате верността, съвестта, послушанието или решимостта, които са нужни. Не сте издържали на страданието, което се изисква да издържите и нямате вярата, която е необходима. Просто казано, вие сте напълно лишени от всякаква заслуга: не се ли срамувате да продължите да живеете? Позволете Ми да ви убедя, че ще е по-добре да затворите очи във вечен покой, като по този начин спестите на Бог притеснението заради вас и страданието заради вас. Вие вярвате в Бог и въпреки това не знаете Неговата воля; ядете и пиете думите на Бог и въпреки това не сте в състояние да се придържате към това, което Бог изисква от човека. Вярвате в Бог и въпреки това не Го познавате, и живуркате без цел, към която да се стремите, без никакви ценности, без никакъв смисъл. Живеете като човешко същество и все пак нямате съвест, почтеност или сигурност дори в най-малката степен — можете ли все още да се наричате човешки същества? Вие вярвате в Бог и все пак Го заблуждавате; нещо повече, вие вземате парите на Бог и изяждате приношенията, които са му поднесени. При все това пак не успявате да покажете и най-малка съпричастност към Божиите чувства или капка съвест към Него. Не можете да отговорите дори и на най-обикновените Божии изисквания. Можете ли все още да се наричате човешки същества? Ядете храната, която Бог ви осигурява, и дишате кислорода, който Той ви дава, наслаждавате се на Неговата благодат, но в крайна сметка нямате и най-малко познание за Бог. Напротив, вие сте станали негодници, които се противопоставят на Бог. Това не ви ли прави звяр, по-низък дори от куче? Сред животните има ли такива, които са по-злостни от вас?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Всички, които не познават Бог, са хора, които се противопоставят на Бог“)

89. Най-големият проблем на човека е, че той обича само неща, които не може да види или пипне, неща, които са изключително тайнствени и чудни, които са невъобразими за човека и недостижими за простосмъртните. Колкото по-нереалистични са тези неща, толкова повече хората ги анализират, дори се стремят към тях, без да обръщат внимание на нищо друго и се опитват да ги получат. Колкото по-нереалистични са те, толкова по-внимателно хората ги изследват и анализират, дори стигат до там, че си съставят свои собствени задълбочени представи за тях. Точно обратното — колкото по-реалистични са нещата, толкова по-пренебрежително се отнасят хората към тях. Просто ги гледат отвисоко и дори ги презират. Не е ли точно това вашето отношение към реалистичната работа, която върша днес? Колкото по-реалистични са тези неща, толкова по-предубедени сте срещу тях. Не отделяте никакво време да ги изследвате, а просто ги пренебрегвате. Гледате отвисоко на тези реалистични изисквания с нисък стандарт, дори таите множество представи за този Бог, който е най-практичен, и просто не сте в състояние да приемете, че Той е практичен и обикновен. Не продължавате ли да държите една неопределена вяра по този начин? Вие имате непоколебима вяра в неясния Бог от миналото и не се интересувате от практичния Бог на днешния ден. Не е ли така, защото Бог на вчерашния ден и Бог на днешния ден са от две различни епохи? Не е ли също така, защото Бог на вчерашния ден е възвишеният Бог на небето, докато Бог на днешния ден е малко човешко същество на земята? Нещо повече, не е ли така, защото Бог, почитан от човека, е този, роден от неговите представи, докато Бог на днешния ден е от истинска плът, роден на земята? В крайна сметка, не е ли защото Бог на днешния ден е твърде реален причината човек да не се стреми към Него? Защото това, което Бог иска от хората днес, е точно това, което те най-малко желаят да правят и което ги кара да се чувстват засрамени. Това не усложнява ли нещата за хората? Не оголва ли белезите от раните им? По този начин много хора не преследват истинския, практически Бог и така стават врагове на въплътения Бог, т.е. антихристи. Това не е ли очевиден факт? В миналото, когато Бог все още не беше станал плът, може да си бил религиозна личност или благочестив вярващ. След като Бог стана плът, много такива благочестиви вярващи несъзнателно станаха антихристи. Знаеш ли за какво става въпрос тук? В твоята вяра в Бог не се съсредоточаваш върху реалността и стремежа към истината, а вместо това си обсебен от лъжи — не е ли това най-ясният източник на твоята враждебност към въплътения Бог?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само онези, които познават Бог и Неговото дело, могат да Му бъдат угодни“)

90. Преди да получиш досег с Христос, може да вярваш, че нравът ти е напълно променен, че си верен последовател на Христос, че няма по-достоен от теб, който да получи Неговите благословии и че след като си преминал по много пътища, свършил си много работа и си принесъл много плодове, ти със сигурност ще бъдеш един от тези, които накрая ще получат венеца. И все пак има една истина, която може би не знаеш: поквареният нрав на човека, с неговото непокорство и противопоставяне се проявяват, когато той види Христос, а непокорството и противопоставянето, които се излагат на показ в този момент, се разкриват по най-безспорен и пълен начин от всякога. Именно защото Христос е Човешкият син — Човешки син, който има нормална човешка природа — хората нито Го почитат, нито Го уважават. Именно защото Бог живее в плът, непокорството на хората се вижда толкова явно и с такива ярки подробности. Затова казвам, че идването на Христос е разкрило цялото непокорство на човечеството и е извадило на показ човешката природа. Това се нарича „да примамиш тигъра от планината“ и „да извадиш вълка от пещерата му“. Смееш ли да твърдиш, че си верен на Бог? Смееш ли да твърдиш, че проявяваш абсолютно послушание към Бог? Смееш ли да твърдиш, че не си непокорен? Някои ще кажат: „Винаги, когато Бог ме постави в нова среда, аз се подчинявам безропотно и освен това нямам никакви неправилни представи за Бог“. Някои ще кажат: „Каквото и да изисква от мен Бог, аз го правя по най-добрия начин и никога не допускам небрежност“. В такъв случай ви питам следното: можете ли да съответствате на Христос, когато живеете заедно с Него? И колко време ще бъдете в съответствие с Него? Един ден? Два дни? Един час? Два часа? Вярата ви може и да е похвална, но нямате много постоянство. Щом наистина заживееш с Христос, самодоволството и самомнението ти ще се проявят чрез твоите думи и действия, малко по малко, а така също ще бъдат разкрити и прекомерните ти желания, непокорния начин на мислене и недоволство. И накрая, високомерието ти ще става все по-голямо, докато несъответствието ти с Христос стане такова, каквото е между водата и огъня; и тогава природата ти ще бъде напълно разкрита. В този момент твоите представи вече няма да могат да бъдат прикривани, недоволството ти също ще излезе наяве по естествен начин и унизената ти човешка природа ще бъде напълно изложена на показ. Дори и тогава обаче ти отказваш да признаеш собственото си непокорство, като вместо това вярваш, че такъв Христос не е лесен за приемане от човека, че Той е твърде взискателен към хората и че ти би се подчинил напълно, ако Той беше един по-мил Христос. Вярвате, че вашето непокорство е оправдано, че се бунтувате срещу Него само когато Той изисква твърде много от вас. Никога не сте се замисляли, че не гледате на Христос като на Бог, че ви липсва намерението да Му се подчинявате. По-скоро упорито настояваш Христос да върши делото Си в съответствие с твоите собствени желания и щом направи нещо, което е в противоречие с мисленето ти, смяташ, че Той не е Бог, а човек. Не са ли мнозина тези сред вас, които са се борили с Него по този начин? В кого все пак вярвате? И по какъв начин търсите?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тези, които не съответстват на Христос, със сигурност са противници на Бог“)

91. Вие винаги искате да видите Христос, но Аз ви призовавам да не се отнасяте към себе си с такова високо уважение; всеки може да види Христос, но Аз казвам, че никой не е достоен да Го види. Тъй като човешката природа е изпълнена със зло, високомерие и непокорство, в момента, в който видиш Христос, твоята природа ще те унищожи и ще те осъди на смърт. Общуването ти с някой брат (или сестра) може да не говори много за теб, но когато общуваш с Христос, това не е толкова просто. По всяко време твоите представи могат да пуснат корени, високомерието ти да започне да покълва, а непокорството ти да „роди смокини“. Как можеш с такава човешка природа да си достоен да общуваш с Христос? Наистина ли си способен да се отнасяш към Него като към Бог всеки миг от всеки ден? Покорството ти пред Бог ще стане ли наистина реалност? В сърцата си се покланяте на възвишения Бог като Йехова, а считате видимия Христос за човек. Вашият разум е твърде непълноценен и човешката ви природа е твърде принизена! Вие не сте способни винаги да гледате на Христос като на Бог, а правите това само от време на време, когато ви хрумне, вкопчвате се в Него и Му се покланяте като на Бог. Ето защо казвам, че не сте вярващи в Бог, а група съучастници, които се борят срещу Христос. Дори хората, които проявяват доброта към другите, получават своята награда, но въпреки това Христос, който извърши такова дело сред вас, не получи нито човешка любов, нито отплата и покорство. Нима това не е нещо сърцераздирателно?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тези, които не съответстват на Христос, със сигурност са противници на Бог“)

92. Възможно е през всичките си години на вяра в Бог да не си проклел никого и да не си извършил лошо дело, и въпреки това в твоето общуване с Христос да не можеш да говориш истината, да действаш честно или да се подчиняваш на словото на Христос; в такъв случай казвам, че ти си най-лошият и злонамерен човек на света. Може да си изключително дружелюбен и отдаден на своите роднини, приятели, съпруга (или съпруг), синове и дъщери, родители и никога да не се възползваш от другите, но ако не си способен да бъдеш съответствие на Христос, ако не можеш да взаимодействаш в съгласие с Него, тогава дори да изразходваш всичките си сили, за да помогнеш на ближните си или да се грижиш най-добросъвестно за баща си, майка си и членовете на твоето домакинство, бих казал, че все още си нечестив и при това изпълнен с коварство. Не мисли за себе си, че съответстваш на Христос само защото се разбираш с другите или си извършил няколко добри дела. Нима мислиш, че твоите доброжелателни намерения могат да ти донесат благословиите на Небето? Мислиш ли, че с извършването на няколко добри дела можеш да заместиш послушанието? Нито един от вас не е в състояние да приеме, че с него ще се разправят и ще го скастрят, и на всички ви е трудно да приемете нормалната човешка природа на Христос, въпреки че постоянно разгласявате послушанието си пред Бог. Вяра като вашата ще доведе до възмездието, което се полага. Престанете да се отдавате на фантастични илюзии и да желаете да видите Христос, защото духовният ви ръст е твърде нисък — толкова нисък, че дори не сте достойни да Го видите. Когато сте напълно изчистени от своето непокорство и сте способни да бъдете в съгласие с Христос, тогава естествено Бог ще ви се яви. Ако отидете да видите Бог без да сте преминали през кастрене или съд, тогава със сигурност ще се превърнете в противник на Бог и ще бъдете обречени на унищожение. Природата на човека е изначално враждебна към Бог, защото всички хора са били подложени на абсолютната поквара на Сатана. Ако човек се опитва да общува с Бог от средата на собствената си поквара, сигурно е, че от това не може да излезе нищо добро; действията и думите на човека със сигурност ще излагат на показ покварата му на всяка крачка, а при общуването с Бог неговото непокорство ще се разкрие във всичките си аспекти. Несъзнателно човекът започва да се противопоставя на Христос, да мами Христос и да изоставя Христос; когато това се случи, човекът ще се окаже в още по-несигурно състояние и ако това продължи, ще стане обект на наказание.

Някои може да смятат, че ако общуването с Бог е толкова опасно, тогава би било по-разумно да се държим настрана от Него. Какво могат да спечелят такива хора? Могат ли те да бъдат верни на Бог? Със сигурност общуването с Бог е много трудно, но това е така, защото човекът е покварен, а не защото Бог не може да общува с хората. За вас би било най-добре да посветите повече усилия на истината за опознаването на собствената ви същност. Защо не сте намерили благоволение пред Бог? Защо вашият нрав Му е противен? Защо речта ви предизвиква Неговата ненавист? Веднага след като сте демонстрирали малко преданост, започвате сами да се възхвалявате и да изисквате награда за своя малък принос; гледате отвисоко на другите, когато сте проявили малко послушание, и започвате да презирате Бог, когато сте изпълнили някоя дребна задача. За да приемете Бог, вие искате пари, подаръци и комплименти. Боли ви сърцето, когато дадете една или две монети; когато дадете десет, искате да получите благословии и да се отнасят към вас с уважение. За човешка природа като вашата е направо обидно да се говори или да се слуша. Има ли нещо похвално във вашите думи и действия? Тези хора, които изпълняват своя дълг, и тези, които не го правят; тези, които водят и тези, които следват; тези, които приемат Бог и тези, които не го приемат; тези, които даряват и тези, които не го правят; тези, които проповядват и тези, които приемат словото, и така нататък: всички те хвалят себе си. Не намирате ли това за смешно? Знаейки много добре, че вярвате в Бог, вие въпреки това не можете да бъдете Негово съответствие. Знаейки много добре, че сте напълно лишени от заслуги, вие все пак продължавате да се хвалите. Не чувствате ли, че разумът ви се е увредил до такава степен, че вече не можете да контролирате себе си? Как можете да общувате с Бог с такъв разум? Не се ли страхувате за себе си при тези обстоятелства? Вашият нрав вече се е влошил до такава степен, че не сте способни да съответствате на Бог. При това положение вярата ви не е ли смешна? Не е ли абсурдна вашата вяра? Как ще подходиш към бъдещето си? Как ще избереш кой път да поемеш?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тези, които не съответстват на Христос, със сигурност са противници на Бог“)

93. Някои хора не се радват на истината, а още по-малко на правосъдието. Вместо това те се радват на власт и богатство и се наричат търсачи на власт. В света те търсят само деноминации, които имат влияние, и пастори и учители, обучавали се в духовни семинарии. Макар да са приели пътя на истината, те вярват само наполовина. Не са способни да отдадат цялото си сърце и ум, от устата им излизат думи, че се посвещават на служба на Бог, но очите им са насочени към великите пастори и учители, а към Христос гледат с пренебрежение. Сърцата им са прилепени към тщеславието, богатството и славата. Те смятат за невъзможно такъв скромен човек да може да покори толкова много хора, една толкова обикновена личност да е способна да усъвършенства човека. Мислят, че не е възможно тези нищожества сред прахта и бунищата да са избраните от Бог люде. Те смятат, че ако такива хора са обект на Божието спасение, то небето и земята биха се обърнали с главата надолу и всички хора биха се смели на глупостта си. Смятат, че ако Бог избира такива нищожества, за да бъдат усъвършенствани, то великите хора биха се превърнали в Самия Бог. Възгледите им са опетнени от неверие. Освен че са лишени от вяра, те са просто нелепи скотове, защото ценят единствено високия ранг, престижа и властта и уважават само големите групи и деноминации. Не изпитват ни най-малко уважение към онези, които са водени от Христос, станали са просто предатели, които са обърнали гръб на Христос, на истината и на живота.

Възхищаваш се не на смирението на Христос, а на онези лъжепастири с признат авторитет. Боготвориш не обичливостта или мъдростта на Христос, а онези развратници, които се въргалят в мръсотията на света. Присмиваш се на болката на Христос, който няма къде да подслони главата Си, но се възхищаваш на онези трупове, които ловуват пожертвования и живеят в разврат. Не желаеш да страдаш заедно с Христос, но с удоволствие се хвърляш в обятията на онези безразсъдни антихристи, въпреки че от тях получаваш само плът, думи и контрол. Дори и сега сърцето ти продължава да бъде привлечено от тях, от репутацията им, от положението им, от влиянието им. И все още си на мнение, че е трудно да повярваш в делото на Христос и не желаеш да го приемеш. Ето защо казвам, че ти липсва вяра да признаеш Христос. Причината, поради която Го следваш и до днес, е, че нямаш друг избор. Образите на редица възвишени личности отдавна се извисяват в сърцето ти, не можеш да забравиш нито една тяхна дума и дело, нито пък влиятелните им слова и ръцете им. В сърцата ви те винаги са най-важните и винаги са героите. Но не такова е отношението към днешния Христос. В сърцето ти Той винаги е омаловажен и никога не заслужава страх. Защото Той е твърде обикновен, има много малко влияние и въобще не е възвишен.

И тъй, Аз казвам, че всички, които не ценят истината, са неверници и предатели на истината. Такива хора никога няма да получат одобрението на Христос. Разбра ли сега с какво неверие си изпълнен и какво предателство таиш към Христос? Затова те призовавам: тъй като си избрал пътя на истината, посвети се с цялото си сърце. Не бъди противоречив или нерешителен. Трябва да разбереш, че Бог не принадлежи нито на света, нито на един човек, а на всички, които истински вярват в Него, на всички, които Му се покланят, и на всички, които са Му предани и верни.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Истински вярващ в Бог ли си?“)

94. Мнозина, които следват Бог, се интересуват само от това как да получат благословии или да избегнат бедствие. Щом стане дума за Божието дело и управление, те замлъкват и губят всякакъв интерес. Смятат, че разбирането на тези досадни въпроси няма да направи живота им по-добър и няма да им донесе никаква изгода. Следователно, въпреки че са чували за Божието управление, те не му обръщат особено внимание. Не го възприемат като нещо ценно, което трябва да бъде прието, а още по-малко го приемат като част от живота си. Такива хора имат само една проста цел в следването на Бог и тази цел е да получат благословения. Такива хора не могат да си направят труда да обърнат внимание на нищо друго, което не е пряко свързано с тази цел. За тях няма по-легитимна цел от това да вярват в Бог, за да получат благословения — това е цялата стойност на тяхната вяра. Ако нещо не допринася за постигането на тази цел, те остават напълно безразлични към него. Такъв е случаят с повечето хора, които днес вярват в Бог. Тяхната цел и намерение изглеждат легитимни, защото, вярвайки в Бог, те също така отделят средства за Него, посвещават Му се и изпълняват задълженията си. Те се отказват от младостта си, изоставят семейството и кариерата си и дори прекарват години извън дома, занимавайки се със себе си. В името на крайната си цел те променят собствените си интереси, възгледите си за живота и дори посоката, която търсят, но не могат да променят целта на вярата си в Бог. Те тичат насам-натам с цел постигане на собствените си идеали. Без значение колко далечен е пътят и колко трудности и препятствия има по него, те остават упорити и не се страхуват от смъртта. Каква сила ги принуждава да продължават така упорито по този начин? Дали това е тяхната съвест? Дали това е техният велик и благороден характер? Дали това е тяхната решимост да се борят със силите на злото докрай? Дали това е вярата им като свидетелство за Бог, без да търсят награда? Дали това е лоялността им, че са готови да се откажат от всичко, за да постигнат Божията воля? Или пък духът им на преданост, който винаги се отказва от екстравагантни лични потребности? За човек, който никога не е разбирал работата на Божието управление, да дава толкова много, е просто чудо! Засега няма да обсъждаме колко са дали тези хора. Поведението им обаче заслужава да бъде анализирано. Освен ползите, които са толкова тясно свързани с тях, може ли да има някакви други причини, поради които хора, които никога не са разбирали Бог, дават толкова много за Него? В това ние откриваме един неразкрит досега проблем: отношенията на човека с Бог са просто отношения на един чисто личен интерес. Това е връзка между получател и дарител на благословения. Казано направо, това прилича на отношенията между работник и работодател: работникът работи само за да получи наградата, която му дава работодателят. В тази връзка няма привързаност, а само сделка. Няма взаимна обич, а единствено милосърдие и благотворителност. Няма разбиране, а само потиснато недоволство и мамене. Няма близост, а само непреодолима пропаст. А когато нещата са стигнали дотук, кой може да обърне тази посока? И колко хора са способни наистина да разберат колко катастрофално е станало отношението им? Вярвам, че когато хората се потопят в радостта от това, че са благословени, никой не може да си представи колко срамна и грозна е такава връзка с Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Приложение 3: Човек може да бъде спасен само когато е под Божието управление“)

95. Най-тъжното нещо в човешката вяра в Бог е това, че човекът управлява сам себе си сред Божието дело и не обръща внимание на Божието управление. Най-големият провал на човека се състои в това, че едновременно със стремежа си да се подчини на Бог и да Му се поклони, човекът изгражда своя собствена идеална дестинация и крои планове как да получи най-голямото благословение и най-добрата крайна точка. Дори ако хората разбират колко жалки, отвратителни и нищожни са те, то колко от тях могат с готовност да се откажат от идеалите и надеждите си? И кои са способни да се отвърнат от пътищата си и да престанат да мислят само за себе си? Бог се нуждае от онези, които ще Му съдействат най-добре, за да завърши управлението Си. Той се нуждае от онези, които ще Му се подчинят, като посветят целия си ум и тяло на делото по Неговото управление. Той не се нуждае от хора, които всеки ден протягат ръце, за да просят от Него, а още по-малко от такива, които дават малко и после чакат да бъдат възнаградени. Бог презира онези, които дават малко и после почиват на лаврите си. Той ненавижда онези хладнокръвни хора, които негодуват срещу делото на Неговото управление и искат да говорят само за това, как ще отидат на небето и ще получат благословения. Той изпитва още по-голяма омраза към онези, които се възползват от възможността, предоставена от делото, което Той върши за спасението на човечеството. Защото такива хора никога не са се интересували от това, което Бог иска да постигне и осъществи чрез делото на Своето управление. Те се интересуват единствено от това как могат да използват възможността, предоставена от Божието дело, за да получат благословения. Те не се интересуват от Божието сърце, а са заети изцяло със собствените си надежди и съдба. Тези, които негодуват срещу делото на Божието управление и нямат никакъв интерес към начина, по който Бог спасява човечеството, и към Неговата воля, правят само това, което им доставя удоволствие, по начин, който има малко общо с делото на Божието управление. Тяхното поведение нито се помни, нито е одобрено от Бог — още по-малко пък Бог гледа на него благосклонно.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Приложение 3: Човек може да бъде спасен само когато е под Божието управление“)

96. Моите дела са по-многобройни от песъчинките по морския бряг, по мъдрост надминавам всички синове на Соломон, но хората просто Ме приемат като маловажен лекар и неизвестен учител на хората. Толкова много вярват в Мен, само за да мога да ги излекувам. Толкова много вярват в Мен, само за да мога да използвам силите Си, за да изгоня нечистите духове от телата им, и толкова много вярват в Мен, просто за да могат да получат мир и радост от Мен. Толкова много вярват в Мен, само за да искат от Мен по-голямо материално богатство. Толкова много вярват в Мен, само за да прекарат този живот в мир и да бъдат здрави в бъдещия свят. Толкова много вярват в Мен, за да избегнат страданията на ада и да получат благословенията на небето. Толкова много вярват в Мен само за временна утеха, но не се стремят да спечелят нищо в идния свят. Когато стоварих яростта Си върху човека и отнех всяка радост и мир, които някога бе притежавал, човекът се усъмни. Когато дадох на човека страданието на ада и си взех благословенията на рая, срамът на човека се превърна в гняв. Когато човекът Ме помоли да го излекувам, Аз не му обърнах внимание и се отвратих от него; човекът се отдалечи от Мен, за да търси вместо това пътя на злите лекове и магьосничеството. Когато отнех всичко, което човекът беше поискал от Мен, всички изчезнаха без следа. Затова казвам, че човек има вяра в Мен, защото давам твърде много благодат и има твърде много да се спечели.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Какво знаеш за вярата?“)

97. Ти се надяваш, че вярата ти в Бог няма да доведе до никакви предизвикателства или изпитания, нито до най-малките трудности. Винаги се стремиш към неща, които не струват нищо, и не придаваш никаква стойност на живота, а поставяш собствените си екстравагантни мисли пред истината. Ти си толкова безполезен! Живееш като прасе — каква е разликата между теб и прасетата и кучетата? Нима не са зверове всички тези, които не се стремят към истината, а обичат плътта? Нима не са ходещи трупове всички тези мъртъвци, в които няма дух? Колко думи са били изречени между вас? Малко ли работа е свършена сред вас? Колко съм раздавал сред вас? Тогава защо не си го спечелил? От какво се оплакваш? Не е ли вярно, че ти не си спечелил нищо, защото си прекалено влюбен в плътта? И дали не е защото твоите мисли са твърде екстравагантни? Дали не е защото си твърде глупав? Ако не успяваш да получиш тези благословии, можеш ли да виниш Бог, че не те е спасил? Това, към което се стремиш, е да постигнеш мир, след като си повярвал в Бог, децата ти да не боледуват, съпругът ти да има добра работа, синът ти да намери добра съпруга, дъщеря ти да намери достоен съпруг, воловете и конете ти да орат добре земята, да има добра година за реколтата ти. Това е, което търсиш. Стремежът ти е единствено да живееш удобно, да не се случват инциденти със семейството ти, ветровете да те подминават, по лицето ти да няма черни точки, реколтата на семейството ти да не е наводнена, да не си засегнат от никакви бедствия, да живееш в Божията прегръдка, да живееш в уютно гнездо. Страхливец като теб, който винаги се стреми към плътта — имаш ли сърце, имаш ли дух? Не си ли звяр? Аз ти давам истинския път, без да искам нищо в замяна, но ти не се стремиш към него. Дали ли си един от тези, които вярват в Бог? Аз ти давам истински човешки живот, но ти не се стремиш към него. По нищо ли не се различаваш от прасе или куче? Прасетата не се стремят към живота на човека, не се стремят да се пречистят и не разбират какво е животът. Всеки ден, след като се нахранят, те просто спят. Аз ти дадох истинския път, но ти не го спечели: ти си с празни ръце. Желаеш ли да продължиш да живееш този живот, живота на прасе? Какъв е смисълът такива хора да са живи? Твоят живот е презрян и позорен, живееш сред мръсотия и разврат и не се стремиш към никакви цели; не е ли твоят живот най-позорният от всички? Имаш ли дързостта да погледнеш към Бог? Ако продължаваш да изживяваш по този начин, нима ще придобиеш нещо? Истинският път ти е даден, но дали накрая ще успееш да го спечелиш зависи от твоя личен стремеж.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Изживяванията на Петър: знанията му за порицанието и съда“)

98. В своите житейски преживявания хората често си мислят: „Отказах се от семейството и кариерата си заради Бог и какво ми даде Той? Трябва да го изчисля и да потвърдя — получавал ли съм благословии напоследък? Дадох много през това време, тичах и тичах, много страдах — даде ли ми Бог някакви обещания в замяна? Запомнил ли е добрите ми дела? Какъв ще бъде моят край? Мога ли да получа Божиите благословии?…“. Всеки човек постоянно прави такива изчисления в сърцето си и отправя изисквания към Бог, в които личат неговите подбуди, амбиции и меркантилен манталитет. Това означава, че в сърцето си човекът постоянно изпитва Бог, постоянно крои планове за Бог, постоянно спори с Бог за собствения си индивидуален изход и се опитва да изтръгне становище от Бог, за да разбере дали Той може да му даде това, което иска. В същото време, докато се стреми към Бог, човекът не се отнася към Него като към Бог. Човекът винаги се е опитвал да сключва сделки с Бог, непрекъснато отправя изисквания към Него и дори Го притиска на всяка крачка, опитвайки се да отхапе ръката, след като му е било подадено кутрето. В същото време, докато се опитва да сключва сделки с Бог, човекът спори с Него и дори има хора, които, ако ги сполетят изпитания или попаднат в определени ситуации, често стават слаби, пасивни и отпуснати в работата си и са пълни с оплаквания срещу Бог. От времето, когато човекът за пръв път е започнал да вярва в Бог, той смята Бог за рог на изобилието, за швейцарско армейско ножче, а себе си — за най-големия Божи кредитор, сякаш опитите да получи благословии и обещания от Бог са негово изконно право и задължение, докато Божията отговорност е да защитава и да закриля човека, както и да му осигурява ресурс. Такова е основното разбиране за „вяра в Бог“ на всички, които вярват в Бог, и такова е най-дълбокото им разбиране на концепцията за вярата в Бог. От природата същност на човека до неговите субективни стремежи няма нищо, което да е свързано със страха от Бог. Целта на вярата му в Бог не би могла да има нищо общо с преклонението пред Бог. Това означава, че човекът никога не е смятал и не е разбирал, че вярата в Бог изисква страх и преклонение пред Него. Ако се вземат предвид тези условия, същината на човека е очевидна. Каква е тази същина? Тя е такава, че сърцето на човека е злобно, то крие в себе си предателство и измама, не обича справедливостта, праведността и положителните неща, а е презряно и алчно. Сърцето на човека е напълно затворено за Бог; той изобщо не го е отдал на Бог. Бог никога не е виждал истинското човешко сърце, нито пък някога е бил почитан от човека. Независимо колко голяма е цената, която Бог плаща, колко много работа върши и колко много ресурс осигурява на хората, те остават слепи и напълно безразлични към всичко това. Човекът никога не е отдавал своето сърце на Бог, той желае единствено да се грижи за него сам, да взема собствени решения — подтекстът на това е, че човекът не иска да следва пътя на боязънта от Бог и отбягването на злото, не иска да се подчинява на върховенството на Бог и Неговите подредби, нито пък иска да Му се прекланя като на Бог. Такова е състоянието на човека днес.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II“)

99. Винаги, когато се споменава назначението, вие се отнасяте към него с особена сериозност; нещо повече, то е онова, към което всички вие сте особено чувствителни. Някои хора нямат търпение да ударят чело в земята, раболепно покланяйки се на Бог, за да получат добро назначение. Мога да разбера вашето нетърпение, което не е необходимо да се изрази с думи. То не е нищо повече от нежеланието плътта ви да бъде наранена, а още по-малко да ви постигне вечното наказание в бъдеще. Надеждата ви е просто да можете да живеете малко по-свободно, малко по-лесно. Затова се чувствате особено развълнувани, когато се спомене назначението, дълбоко страхувайки се, че ако не сте достатъчно внимателни, може да обидите Бог и по този начин да станете обект на заслужено възмездие. Не сте се поколебали да направите компромиси в името на вашето назначение и дори много от вас, които някога са били коварни и лекомислени, изведнъж са станали особено благородни и искрени; вашата привидна искреност смразява хората до мозъка на костите. Независимо от това всички вие имате „честни“ сърца и с постоянство разкривате пред Мен тайните в сърцата си, без да укривате нищо, независимо дали е оплакване, измама или преданост. Като цяло, много откровено Ми „изповядахте“ съществените неща, които се намират в най-дълбоките кътчета на вашето същество. Разбира се, никога не съм подминавал подобни неща, защото за Мен те са твърде познати. Вие по-скоро бихте влезли в море от огън в името на крайното си назначение, отколкото да загубите косъм от главата си, за да спечелите Божието одобрение. Не Аз съм прекалено взискателен към вас, а вие нямате предано сърце, за да се изправите лице в лице към всичко, което правя. Може и да не разбирате това, което току-що ви казах, затова нека ви дам просто обяснение: вие изпитвате нужда не от истина и живот, нито от принципите за това как да се държите, а още по-малко от Моето усърдно дело. Вие по-скоро изпитвате нужда от притежанията на плътта — богатство, статус, семейство, брак и т.н. Вие напълно пренебрегвате Моите думи и дело, така че мога да обобщя вашата вяра с една дума: повърхностна. Няма да пожалите нищо, за да постигнете нещата, на които сте абсолютно отдадени, но разбрах, че не бихте направили същото в името на вярата си в Бог. По-скоро сте посредствено отдадени и посредствено сериозни. Ето защо твърдя, че онези, които нямат сърце, изпълнено с искреност, са претърпелите провал във вярата си в Бог. Помислете внимателно — много ли са претърпелите провал сред вас?

Трябва да знаете, че успехът на вярата в Бог се постига в резултат на личните усилия на хората. Когато те претърпяват провал, вместо да успяват, това също се дължи на техните собствени действия и никакви други фактори не играят никаква роля. Вярвам, че бихте сторили всичко, за да постигнете нещо, което е по-трудно и изисква повече страдание, отколкото да вярвате в Бог, и че бихте се отнесли към това толкова сериозно, че не бихте искали да търпите никакви грешки. Ето такива са непрестанните усилия, които полагате всички вие в собствения си живот. Способни сте дори да измамите плътта Ми при обстоятелства, при които не бихте измамили нито един член на собственото си семейство. Това е неизменното ви поведение и принципът, според който живеете. Нима не продължавате да показвате лъжлив външен вид, за да Ме заблудите заради вашето назначение, така че то да бъде съвършено красиво и всичко онова, което желаете? Наясно съм, че вашата преданост е само временна, както и вашата искреност. Не е ли вашата решителност и цената, която плащате, единствено заради настоящия момент, а не заради бъдещето? Готови сте да положите едно последно усилие, за да си осигурите красиво назначение с единствената цел да направите сделка. Вие не полагате това усилие, за да избегнете задлъжняване към истината, а още по-малко, за да Ми се отплатите за цената, която съм платил. Накратко, готови сте да използвате хитри стратегии, само за да получите това, което искате, но не и да водите открита битка за него. Нима не е това съкровеното ви желание? Не трябва да си придавате лъжлива външност, нито да си блъскате главите за вашето назначение така, че да не можете да ядете или да спите. Не е ли вярно, че онова, което ще постигнете, в края на краищата ще бъде предопределено?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „За назначението“)

100. Вие Ме следвахте през всичките тези години, но никога не сте Ми дали и капка вярност. Вместо това се въртяхте около хората, които обичате, и нещата, които ви доставят удоволствие — толкова много, че по всяко време и където и да отидете, ги държите близо до сърцата си и никога не сте ги изоставяли. Всеки път, когато сте нетърпеливи или въодушевени за нещо, което обичате, това се случва, докато Ме следвате или дори докато слушате думите Ми. Затова казвам, че вие използвате верността, която искам от вас, за да може вместо това да цените високо и да сте верни на вашите „домашни любимци“. Въпреки че може и да пожертвате едно-две неща за Мен, те не са всичко за вас и не показват, че Аз съм този, на когото сте наистина верни. Участвате в начинания, които ви вълнуват: някои хора са верни на синове и дъщери, други на съпрузи, съпруги, богатство, работа, началници, статус или жени. Вие никога не се чувствате уморени или раздразнени от нещата, на които сте верни. Вместо това ставате все по-нетърпеливи да притежавате тези неща в по-голямо количество и по-високо качество и никога не се отказвате. Аз и Моите думи винаги оставаме на заден план зад нещата, които ви вълнуват. И не ви остава нищо друго освен да ги класирате на последно място. Има дори такива, които оставят това последно място за неща, на които са верни и които тепърва ще откриват. Никога не е имало и най-малка следа от Мен в сърцата им. Вие може да мислите, че искам твърде много от вас или погрешно ви обвинявам, но замисляли ли сте се някога върху факта, че докато щастливо прекарвате време със семейството си, вие нито веднъж не сте Ми били верни? В моменти като този не ви ли боли? Когато сърцата ви са изпълнени с радост и сте възнаградени за труда си, не се ли чувствате обезсърчени, че не сте си набавили достатъчно истина? Кога сте ридали, че не сте получили Моето одобрение? Вие напрягате мозъците си и полагате големи усилия в името на синовете и дъщерите си, но въпреки това не сте доволни. Все още вярвате, че не сте били достатъчно усърдни в тяхна полза, че не сте направили всичко възможно за тях. Към Мен обаче винаги сте били нехайни и небрежни. Аз съм само в спомените ви, но не се задържам в сърцата ви. Моята всеотдайност и усилия завинаги остават незабелязани за вас и никога не сте ги оценявали. Просто разсъждавате за кратко и вярвате, че това ще е достатъчно. Такава „вярност“ не е това, за което отдавна копнея, а това, което отдавна презирам.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „На кого си верен?“)

101. Ако сложа малко пари пред вас точно сега и ви дам свободата да избирате — и ако не ви осъждам за вашия избор — тогава повечето от вас биха избрали парите и биха се отказали от истината. По-добрите от вас ще се откажат от парите и ще изберат истината неохотно, докато тези по средата ще грабнат парите в едната си ръка и истината в другата. Няма ли по този начин истинската ви същност да стане очевидна? Когато избирате между истината и нещо, на което сте верни, вие всички ще направите този избор и отношението ви ще остане същото. Не е ли така? Не са ли много тези сред вас, които са се колебали между правилното и грешното? При противопоставянето между положителното и отрицателното, черното и бялото, вие със сигурност сте наясно с изборите, които сте направили между семейството и Бог, децата и Бог, мира и разрухата, богатството и бедността, високия статус и обикновеността, подкрепата и отхвърлянето и т.н. Между хармонично и разбито семейство вие избрахте хармоничното и го направихте без никакво колебание; между богатствата и задълженията вие отново избрахте богатствата, дори без желание да се върнете на брега^[а]; между лукса и бедността вие избрахте лукса. Когато избирахте между вашите синове, дъщери, съпруги и съпрузи и Мен, вие избрахте тях; и между представата и истината отново избрахте представата. Изправен пред всичките ви зли дела, Аз просто загубих вяра във вас. Просто Ме удивлява, че вашите сърца са толкова трудни за смекчаване. Многото години всеотдайност и усилия очевидно не са Ми донесли нищо повече от изоставяне от ваша страна и отчаяние, но надеждите Ми за вас се увеличават с всеки изминал ден, тъй като Моят ден беше напълно разкрит пред всички. И все пак вие продължавате да търсите тъмни и зли неща и отказвате да ги пуснете. Какъв тогава ще бъде изходът за вас? Обмисляли ли сте някога внимателно това? Ако бъдете помолени да изберете отново, какъв ще бъде вашият избор? Все още ли ще изберете същите неща? Отново ли ще Ми причините разочарование и окаяна скръб? Все още ли в сърцата ви ще има само частица топлина? Все още ли няма да знаете какво да направите, за да утешите сърцето Ми?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „На кого си верен?“)

Забележка:

а. Връщане на брега: китайски идиом, означаващ „отвръщане от злите пътища“.

102. Делата и мислите на всеки човек се наблюдават от очите на Единствения ежедневно, докато се чертае пътят на неговото утре. Това е пътят, който трябва да бъде извървян от всички, които живеят; пътят, който съм предопределил за всички, и никой не може да го избегне или да бъде освободен от него. Неизброими са думите, които съм изрекъл, а делото, което съм извършил, е безгранично. Ежедневно наблюдавам как всеки човек по естествен начин изпълнява всичко, което трябва да направи, съгласно присъщото му естество и развитието на неговия характер. Несъзнателно мнозина вече са стъпили на „правия път“, който съм положил, за да изясня различните същности на хората. Всеки от хората с различни същности, които отдавна съм поставил в различни среди и на съответните им места, е изразил присъщите си качества. Никой не ги обвързва, никой не ги съблазнява. Те са свободни в своята цялост и изразяват онова, което е естествено за тях. Само едно нещо ги държи под контрол — Моите думи. Ето защо някои хора четат думите Ми с неохота, никога не ги прилагат, правят го само за да избегнат смъртта. Други пък трудно издържат дните без Моите думи, които да ги напътстват и изпълват, и затова инстинктивно винаги пазят думите Ми. С течение на времето те откриват тайната на човешкия живот, предназначението на човешкия род и стойността на това да бъдеш човек. Ето така се влияят човеците от Моите думи, а Аз просто оставям нещата на собствен ход. Не върша нищо, което да принуждава хората да превръщат думите Ми в основа на своето съществуване. Така онези, които никога не са имали съвест и чието съществуване никога не е имало някаква стойност, самонадеяно отхвърлят думите Ми и правят каквото си искат, след което спокойно наблюдават как се развиват нещата. Те започват да ненавиждат истината и всичко, което идва от Мен. Нещо повече, те се отвращават от престоя в Моя дом. Заради предназначението си и за да избегнат наказанието, за известно време тези хора пребивават в Моя дом, дори и като извършват служба. Въпреки това техните намерения и действия никога не се променят. Това ги кара да искат повече благословения и засилва желанието им да влязат в царството веднъж и да останат завинаги след това — дори да влязат във вечния рай. Колкото повече копнеят Моят ден да дойде скоро, толкова повече усещат, че истината се е превърнала в препятствие, в спънка по техния път. Нямат търпение да стъпят в царството, за да се наслаждават вечно на благословенията на небесното царство — всичко това, без да е необходимо да се стремят към истината или да приемат съд и порицание и най-вече без да е необходимо да се покланят в Моя дом и да правят каквото им заповядам. Тези хора влизат в Моя дом не за да задоволят желанието си да търсят истината, нито за да съдействат на Моето управление, а с цел просто да бъдат сред онези, които не са унищожени през идващия век. Затова сърцата им никога не са знаели какво е истината или как да я приемат. Това е причината, поради която тези хора никога не са прилагали истината и не са осъзнавали дълбочината на своята поквара, но въпреки това през цялото време са живели в Моя дом като „слуги“. Те „търпеливо“ очакват идването на Моя ден и неуморно се лашкат насам-натам сред вълните на Моето дело. Но колкото и големи да са усилията им или каквато и цена да плащат, никой никога не ги е виждал да страдат за истината или да дават нещо заради Мен. В сърцата си те горят от желание да видят деня, в който ще сложа край на старата епоха, и освен това нямат търпение да разберат колко голяма е Моята сила и власт. Онова, което никога не са бързали да направят, е да променят себе си и да се стремят към истината. Обичат онова, което не Ми е угодно, и са отвратени от онова, което Аз обичам. Копнеят за онова, което Аз мразя, но се страхуват да загубят онова, от което Аз се отвращавам. Живеят в този порочен свят, никога не се отвращават от него и все пак дълбоко се страхуват, че ще го унищожа. Сред противоречивите си намерения те обичат този свят, от който се отвращавам, но също така копнеят Аз да го унищожа колкото е възможно по-бързо, за да им бъдат спестени страданията от унищожението и да се превърнат в господари на следващата епоха, преди да са се отклонили от истинския път. Това е така, защото не обичат истината и мразят всичко, което идва от Мен. За да не изгубят благословенията, за кратко те може да станат „послушни“, но нетърпението им да бъдат благословени и страхът да не загинат и да влязат в огненото езеро няма как да бъдат прикрити. С наближаването на Моя ден желанието им постоянно се засилва. И колкото по-голямо е бедствието, толкова по-безпомощни стават те, не знаейки откъде да започнат, за да Ме зарадват и да не загубят благословенията, за които отдавна копнеят. Такива хора ревностно предприемат действия, за да служат като авангард, веднага щом ръката Ми започне делото Си. Мислят единствено за това да се втурнат към най-предната линия на войската, понеже много се страхуват, че Аз няма да ги видя. Те правят и говорят онова, което смятат за правилно, без да знаят, че делата и действията им никога не са съответствали на истината и че техните постъпки само подкопават и смущават Моя план. Може да са полагали големи усилия и да са искрени във волята и намерението си да издържат на трудностите, но нищо от това, което правят, не се отнася до Мен, защото никога не съм виждал делата им да са плод на добри намерения, още по-малко съм виждал да поставят нещо на Моя олтар. Такива са делата, които те са вършили пред Мен през всички тези години.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Трябва да обмисляте делата си“)

103. Много хора четат Божиите думи всеки ден и дори усърдно запомнят всички класически откъси като свое най-ценно съкровище. Освен това те проповядват навсякъде Божиите слова, като чрез тях се грижат за други хора и им помагат. Такива хора вярват, че по този начин свидетелстват за Бог, свидетелстват за Неговите думи, че по този начин следват Божия път. Мислят си, че по този начин живеят според Божието слово, че по този начин внасят Божиите думи в реалния си живот, че за това ще получат похвала от Бог и ще бъдат спасени и усъвършенствани. Но дори когато проповядват Божиите думи, те никога не ги следват на практика, нито се опитват да сравнят себе си с откровенията в Божиите думи. Вместо това те използват Божиите думи, за да спечелят чрез хитрост възхищението и доверието на другите хора, да започнат сами да управляват и да откраднат и присвоят Божията слава за себе си. Напразно се надяват да се възползват от възможността, която им дава разпространяването на Божието слово, за да бъдат възнаградени с Божието дело и с Неговата похвала. Изминаха толкова много години, а тези хора не само не бяха способни да спечелят Божията похвала, проповядвайки думите Му, не само не успяха да намерят пътя, който да следват, свидетелствайки за Божието слово, не само не си помогнаха и не се погрижиха за себе си, докато помагаха и се грижеха за другите чрез Божието слово, не само не бяха способни да познаят Бог или да събудят в себе си истинска боязън от Него, докато вършеха всичко това; а напротив — техните погрешни разбирания за Бог се задълбочават още повече, недоверието им към Него нараства, а фантазиите им за Него стават все по-преувеличени. Подхранвани и насочвани от своите теории за Божиите думи, те се чувстват като риба във вода, сякаш владеят уменията си с непринудена лекота, сякаш са намерили целта си в живота, своето призвание, и сякаш са спечелили нов живот и вече са спасени; сякаш чрез сладкодумното рецитиране на Божието слово са придобили истината, разбрали са Божиите намерения и са открили пътя към познаването на Бог; сякаш, проповядвайки Божиите думи, са се срещали често лице в лице с Бог. Освен това те често са „трогнати до сълзи“ и, често водени от „Бог“ в Божието слово, те като че ли постоянно се домогват до искрената Божия грижа и Неговите добри намерения, все едно са постигнали Божието спасение на човека и Божието управление, опознали са Неговата същина и са разбрали Неговия праведен нрав. Въз основа на това те изглежда още по-твърдо вярват в съществуването на Бог, още по-наясно са с Неговия възвишен статус, още по-дълбоко усещат Неговото величие и превъзходство. Потънали в повърхностно познаване на Божиите думи, сякаш вярата им е станала по-голяма, готовността им да търпят страдания се е увеличила и познанието им за Бог се е задълбочило. Те дори не знаят, че докато действително не преживеят Божието слово, цялото им знание за Бог и техните представи за Него ще са само плод на тяхното въображение и догадки. Тяхната вяра не би издържала нито едно Божие изпитание, техните така наречени духовност и духовен ръст просто не биха издържали Божия съд или Божията проверка, тяхната решителност е просто пясъчен замък, а тяхното така наречено познание за Бог не е нищо повече от плод на въображението им. Всъщност тези хора, които са вложили огромни усилия, така да се каже, в Божиите думи, изобщо не са осъзнали какво представлява истинската вяра, какво представлява истинското покорство, какво представлява истинската загриженост или какво представлява истинското познание за Бог. Те вземат теорията, въображението, знанието, дарбата, традицията, суеверията и дори моралните ценности на човечеството и ги превръщат в „капитал“ и „арсенал“ на вярата и следването на Бог, и дори ги превръщат в основа на своята вяра и своето следване на Бог. В същото време те превръщат този капитал и този арсенал в магически талисмани, чрез които да опознаят Бог, да издържат и да се справят с Неговите проверки, изпитания, порицание и съд. Но в крайна сметка това, което натрупват, не се състои от нищо повече от изводи за Бог, пропити с религиозно съдържание, с феодални суеверия и с всичко, което е романтично, гротескно и загадъчно. Техният начин на познаване и определяне на Бог е излят от същия калъп като този на хората, които вярват само в Небесата или в Стареца на небето, докато истинността на Бог, Неговата същина, Неговият нрав, Неговите притежания, Неговото същество и така нататък — всичко, което е свързано със самия реален Бог — са неща, които те не са успели да обхванат в своето разбиране. Познанието им е напълно откъснато от тях и дори е толкова отдалечено, колкото Северният полюс от Южния. По този начин, макар да са обгрижвани и хранени с Божиите думи, те все още не са в състояние да тръгнат истински по пътя на богобоязливостта и отбягването на злото. Истинската причина за това е, че те никога не са опознали Бог, нито са имали истински допир и духовна връзка с Него, и така за тях е невъзможно да стигнат до взаимно разбирателство с Бог или да събудят в себе си истинска вяра, следване или преклонение пред Бог. Тяхното становище и позицията им, че трябва по този начин да се отнасят към Божиите думи, че трябва по този начин да се отнасят към Бог, са обрекли всичките им усилия на провал и са ги обрекли никога във вечността да не могат да вървят по пътя на богобоязливостта и отбягването на злото. Целта на техните стремежи и посоката, в която вървят, означават, че те са врагове на Бог завинаги и че няма да могат да получат спасение във вечността.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Предисловие“)

104. През многото години на Моето дело хората са спечелили много и са изоставили много, но въпреки това казвам, че те не вярват истински в Мен. Защото хората признават, че Аз съм Бог, само с устата си, но не са съгласни с истините, които говоря; нещо повече, те не практикуват истините, които искам от тях. Тоест, хората признават само съществуването на Бог, но не и това на истината; хората признават само съществуването на Бог, но не и това на живота; хората признават само Божието име, но не и Неговата същност. Презирам ги заради тяхната ревностност, защото те използват само хубаво звучащи думи, за да Ме измамят; нито един от тях не Ми се покланя с истина. Вашите думи съдържат изкушението на змията; освен това те са тщеславни до крайност, същинско прокламиране на архангела. Нещо повече, вашите дела са окаяни и разпокъсани до позорна степен; вашите неумерени желания и алчни намерения са отвратителни за слушане. Всички вие станахте молци в Моята къща, предмети, които трябва да се изхвърлят с ненавист. Защото никой от вас не обича истината; вместо това желаете да бъдете благословени, да се възнесете на небето, да видите великолепното видение на Христос, упражняващ силата Си на земята. Но мислили ли сте някога как някой като вас, някой толкова дълбоко покварен, който няма представа какво е Бог, може да бъде достоен да Го следва? Как бихте могли да се възнесете на небето? Как бихте могли да бъдете достойни да гледате такива величествени сцени, сцени с безпрецедентно великолепие? Устите ви са пълни с думи на измама и мръсотия, на предателство и арогантност. Никога не сте Ми казвали думи на искреност, никакви свети думи, никакви думи на подчинение към Мен при преживяване на Моето слово. Каква в крайна сметка е вашата вяра? В сърцата ви няма нищо друго освен желание и пари, а в умовете ви няма нищо друго освен материални неща. Всеки ден пресмятате как да получите нещо от Мен. Всеки ден изчислявате колко богатства и колко материални неща сте получили от Мен. Всеки ден вие очаквате да ви се дадат все повече благословения, така че да можете да се наслаждавате, в по-големи количества и на по-високо ниво, на нещата, които носят наслада. Не Аз съм този, който е във вашите мисли във всеки един момент, нито истината, която идва от Мен, а по-скоро вашите съпруг или съпруга, вашите синове, дъщери и нещата, които ядете и обличате. Мислите си как можете да получите все по-голямо, все по-велико удоволствие. Но дори когато сте напълнили стомасите си до пръсване, не сте ли при все това мъртви тела? Дори когато външно се украсявате с толкова красиво облекло, не сте ли при все това ходещи трупове, лишени от живот? Вие се трудите за стомаха си, докато косата ви посивее, но никой от вас не жертва нито един косъм за Моето дело. Вие сте постоянно в движение, обременявайки тялото си и натоварвайки мозъка си в името на собствената си плът и заради синовете и дъщерите си, но никой от вас не показва тревога или загриженост за Моята воля. Какво все още се надявате да получите от Мен?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Мнозина са призовани, но малцина са избрани“)

105. Изрекох толкова много думи, изразих волята и нрава Си, но въпреки това хората все още не са способни да Ме познаят и да повярват в Мен. Или пък може да се каже, че хората все още не са способни да Ми се подчиняват. Онези, които живеят в границите на Библията, тези, които живеят в рамките на закона, тези, които живеят на кръста, тези, които живеят според учението, тези, които живеят сред делото, което върша днес — кой от тях Ми съответства? Вие мислите само как да получите благословии и награди, но никога не сте се замисляли как наистина да бъдете Мое съответствие или как да се предпазите от това да бъдете против Мен. Разочарован съм много от вас, защото ви дадох толкова много, а получих толкова малко. Вашите лъжи, вашето високомерие, вашата алчност, вашите прекомерни желания, вашето предателство, вашето непокорство — кое от тези неща би могло да убегне от вниманието Ми? Вие се държите с Мен небрежно, заблуждавате Ме, обиждате Ме, примамвате Ме, настоявате и Ме изнудвате за жертви — как може такава злонамереност да избегне наказанието Ми? Всички тези злодеяния са доказателства за вашата враждебност спрямо Мен и за вашето несъответствие на Мен. Всеки от вас смята, че Ми съответства в достатъчна степен, но ако това беше така, тогава за кого щяха да важат такива неопровержими доказателства? Вие вярвате, че притежавате изключителна прямота и вярност към Мен. Вие си мислите, че сте толкова добросърдечни, толкова състрадателни и че сте много всеотдайни към Мен. Вие си мислите, че сте направили повече от необходимото за Мен. Но дали някога сте сравнявали това с вашите действия? Казвам, че вие сте много високомерни, много алчни, много повърхностни; измамите, с които Ме заблуждавате, са много хитри, а намеренията и методите ви са много жалки. Вашата преданост е твърде недостатъчна, вашата искреност — твърде нищожна, а вашата съвест — още по-несъстоятелна. В сърцата ви има твърде много злонамереност и никой не е пощаден от вашата злоба, дори и Аз. Вие Ме отхвърляте заради децата си, съпрузите си или заради собственото си самосъхранение. Вместо да се грижите за Мен, вие се грижите за семейството си, за децата си, за положението си, за бъдещето си и за собственото си удовлетворение. Кога сте мислили за Мен, докато говорите или действате? В спокойни дни мислите ви се насочват към децата, съпруга, съпругата или родителите ви. В бурни дни Аз пак нямам място в мислите ви. Когато изпълнявате задълженията си, вие мислите за собствените си интереси, за личната си безопасност, за членовете на семейството си. Какво си направил някога за Мен? Кога си мислил за Мен? Кога си бил отдаден, независимо от цената, на Мен и Моето дело? Къде са доказателствата за това, че Ми съответстваш? Къде е истината за твоята вярност към Мен? Къде е истината за твоето покорство към Мен? Кога твоите намерения не са били с цел да получиш Моите благословии? Вие Ме заблуждавате и мамите, играете си с истината, прикривате нейното съществуване и предавате нейната същност. Какво ви очаква в бъдеще, ако вървите против Мен по този начин? Вие просто търсите съответствие на неясен Бог и неясна вяра, но не сте съответствие на Христос. Няма ли вашата злоба да доведе до същото възмездие като това, което заслужават нечестивите? Тогава ще разберете, че никой, който не съответства на Христос, не може да избегне деня на гнева, и ще разберете какво възмездие ще се стовари върху онези, които са против Христос.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Трябва да търсиш начин да съответстваш на Христос“)

106. В търсенето си имате твърде много индивидуални представи, надежди и перспективи. Настоящото дело е с цел да се справи с вашето желание за статут и с екстравагантните ви желания. Надеждите, статутът и представите — всички те са класически прояви на сатанинския нрав. Причината, поради която тези неща съществуват в сърцата на хората, се дължи изцяло на това, че отровата на Сатана винаги разяжда мислите на хората, а хората никога не са в състояние да се отърват от тези изкушения на Сатана. Те живеят сред грях, но не вярват, че това е грях, и още си мислят: „Ние вярваме в Бог, затова Той трябва да ни даде благословии и да подреди всичко за нас по подходящ начин. Ние вярваме в Бог, затова трябва да бъдем по-висши от останалите и трябва да имаме по-висок статут и повече перспективи от всеки друг. Тъй като вярваме в Бог, Той трябва да ни даде безгранични благословии. Иначе нямаше да се нарича вяра в Бог“. В продължение на много години мислите, на които хората са разчитали за оцеляването си, са разяждали сърцата им до такава степен, че те са станали коварни, страхливи и окаяни. Не само че им липсва воля и решителност, но и са станали алчни, арогантни и своенравни. На тях им липсва каквато и да е решителност да надхвърлят собственото си „аз“, а още повече — нямат и капка смелост да се отърсят от ограниченията на тези тъмни влияния. Мислите и животът на хората са толкова прогнили, че гледната им точка за вярата в Бог е все още непоносимо отвратителна и дори когато хората говорят за гледната си точка за вярата в Бог, е просто непоносимо да се слуша. Всички хора са страхливи, неспособни, окаяни и крехки. Те не изпитват отвращение към силите на мрака и не изпитват любов към светлината и истината; вместо това те правят всичко възможно да ги пропъдят. Нима сегашните ви мисли и гледни точки не са точно такива? „Тъй като вярвам в Бог, трябва просто да бъда обсипан с благословии и трябва да се гарантира, че статутът ми никога няма да ми се изплъзне и че ще остане по-висок от този на невярващите“. Вие не таите такава гледна точка в себе си само от една или две години, а от много години. Вашият интересчийски начин на мислене е свръхразвит. Въпреки че днес сте стигнали до този етап, вие все още не сте се отказали от статута и постоянно се напрягате да се интересувате от него и да го наблюдавате ежедневно, с дълбок страх, че един ден ще загубите статута си и името ви ще бъде погубено. Хората никога не са оставяли настрана желанието си за лекота. […] Колкото повече търсиш по този начин, толкова по-малко ще пожънеш. Колкото по-голямо е желанието на човек да придобие статут, на толкова по-сериозно справяне ще трябва да бъде подложен и през толкова повече облагородяване ще трябва да премине. Такива хора са безполезни! Те трябва да преминат през подходящо справяне и съд, за да могат напълно да се освободят от тези неща. Ако се стремите по този начин до края, няма да пожънете нищо. Онези, които не се стремят към живота, не могат да бъдат променени, а онези, които не жадуват за истината, не могат да получат истината. Ти не се съсредоточаваш върху стремежа си към лична промяна и навлизане, а вместо това се съсредоточаваш върху екстравагантни желания и неща, които ограничават любовта ти към Бог и ти пречат да се доближиш до Него. Тези неща могат ли да те променят? Могат ли да те доведат в царството?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Защо не искаш да служиш за контраст?“)

107. Човекът живее сред светлината, но не съзнава ценността ѝ. Той е невеж за същността на светлината и не познава източника ѝ, а най-важното — не знае на кого принадлежи тя. Когато давам светлина на хората, Аз незабавно проучвам състоянието им: светлината помага на човеците да се променят и да израстват и да напуснат тъмнината. Оглеждам всяко кътче на вселената и виждам, че планините тънат в мъгла, че водите са замръзнали в студа и че поради идването на светлината хората отправят взор на изток, за да открият нещо по-драгоценно, и въпреки това човекът си остава неспособен да различи ясната посока сред мъглата. Тъй като целият свят е покрит в мъгла, щом погледна надолу през облаците Аз не виждам нито един човек, който да открие съществуването Ми. Човекът тършува по земята за нещо, сякаш търси храна; изглежда възнамерява да дочака Моето идване, но не знае деня на пришествието Ми и не му остава друго, освен често да поглежда към мъждукащата на изток светлинка. Сред всички хора търся да открия онези, които са в унисон със собственото Ми сърце. Разхождам се сред всички народи, живея сред всички тях, но в земното си съществуване човек се чувства в безопасност, чувства се добре и затова никой не съответства на Моето сърце. Хората не знаят как да се съобразят с волята Ми, не могат да видят действията Ми и не могат да вървят в светлината, тъй че тя да ги озари. Макар че човекът винаги тачи словото Ми, той не е способен да прозре сатанинските козни; тъй като ръстът му е незначителен, не постъпва според повика на сърцето си. Хората никога не са Ме обичали искрено. Когато го възхваля, човекът се чувства недостоен, но това не го кара да се постарае да Ме удовлетвори. Просто държи в ръце „позицията“, отредена му от Мен, и я разглежда; безчувствен за обаянието Ми, той лакомо поглъща облагите, произтичащи от положението му. Нима това не е израз на човешкото несъвършенство? Когато планините се раздвижат, дали ще те заобиколят, за да не те поместят от мястото ти? Когато водите се стекат, дали ще спрат пред твоята позиция? Дали тя притежава силата да размени местата на небето и земята? Немалко пъти в миналото проявявах милост към хората, но никой не я оцени. Те изслушваха разказите за милосърдието Ми като приказка или ги изчитаха като роман. Нима словата Ми наистина не трогват човешките сърца? Нима речта Ми е лишена от въздействие? Възможно ли е никой да не вярва в съществуването Ми? Човекът не обича себе си — вместо това обединява сили със Сатана, за да Ме нападне, като го използва като „придобивка“, с която да Ми служи. Ще проникна във всичките измамни кроежи на Сатана и ще попреча на хората по земята да приемат заблудите му, за да не се опълчват срещу Мен заради неговото съществуване.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Думите на Бог към цялата вселена“, „Глава 22“)

108. Мнозина зад гърба Ми ламтят за облагите на общественото положение, тъпчат се с храна, обичат да се успиват и се грижат всячески за плътта си, като постоянно се боят, че няма изход за плътта. Не изпълняват истинската си функция в църквата, а използват църквата за свои облаги, или пък наставляват братята и сестрите си с Моите думи, като се разпореждат над други от позицията на авторитет. Тези хора постоянно твърдят, че вършат Божията воля и че са Божии довереници — не е ли абсурдно? Ако намеренията ти са правилни, но не можеш да служиш в съответствие с Божията воля, значи се държиш глупаво; но ако намеренията ти не са правилни, а все пак твърдиш, че служиш на Бог, значи се опълчваш срещу Бог и Той трябва да те накаже! Не съчувствам на такива хора! Те са търтеи в Божия дом, постоянно желаят удобството на плътта и нехаят за интересите на Бог. Те винаги търсят собствената си полза и не обръщат внимание на Божията воля. Не приемат вглеждането на Божия Дух в делата им. Постоянно манипулират и мамят братята и сестрите си и са двулични като лисица в лозе, която краде грозде и тъпче лозето. Могат ли такива хора да са Божии довереници? Заслужаваш ли да получиш благословенията на Бог? Не поемаш товар за своя живот и за църквата; годен ли си да получиш Божието поръчение? Кой ще посмее да се довери на човек като теб? Когато служиш по този начин, Бог може ли да ти довери по-важна задача? Няма ли това да забави делото Му?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Как да служим в съответствие с Божията воля“)

109. Повечето хора дори говорят за условия, когато служат на Бог: Те не се интересуват дали Той е Бог или човек, а говорят само за собствените си условия и се стремят да задоволят само собствените си желания. Когато готвите за Мен, изисквате плащане за услугата, когато бягате заради Мен, изисквате плащане за бягането, когато работите за Мен, изисквате плащане за работата, когато перете дрехите Ми, изисквате плащане за прането, когато се грижите за църквата, изисквате възстановяване на разходите, когато говорите, изисквате плащане за оратор, когато раздавате книги, изисквате плащане за разпространението им, а когато пишете, изисквате плащане за писането. Онези, с които съм имал работа, дори искат отплата от Мен, а онези, които са били изпратени вкъщи, искат обезщетение за накърненото си име; онези, които са неомъжени, искат зестра или компенсация за изгубената си младост; онези, които убиват пиле, искат касапска такса, онези, които пържат храна, искат такса за пържене, а онези, които правят супа, искат заплащане и за това… Това е вашата възвишена и могъща човешка природа и това са действията, които ви диктува вашата жива съвест. Къде е вашият разум? Къде е вашата човечност? Нека ви кажа! Ако продължавате така, ще спра да работя сред вас. Няма да работя сред глутница зверове в човешки облик, няма да страдам за такава група хора, чиито светли лица крият сърца на зверове, не ще търпя заради такава глутница животни, която няма и най-малкия шанс за спасение. Денят, в който ви обърна гръб, ще бъде денят, в който вие ще умрете, денят, в който тъмнината ще ви обхване, и денят, в който ще бъдете изоставени от светлината. Нека ви го кажа! Никога няма да бъда благосклонен към група като вашата — група, която стои по-долу дори от животните! Има граници на Моите думи и действия, а с човешка природа и съвест като вашите няма да работя повече, защото вие сте твърде лишени от съвест, причинили сте Ми твърде много болка и вашето подло поведение Ме отвращава твърде много. Хората, на които толкова им липсва човечност и съвест, никога няма да имат възможност за спасение; Аз никога не бих спасил такива безсърдечни и неблагодарни хора. Когато дойде Моят ден, ще изсипя за вечни времена изгарящите Си пламъци върху децата на непокорството, които някога предизвикаха свирепия Ми гняв, ще наложа вечното Си наказание върху онези животни, които някога хвърляха обиди по Мен и Ме изоставиха, ще изгоря за вечни времена с огъня на Моя гняв синовете на непокорството, които някога ядоха и живяха заедно с Мен, но не повярваха в Мен, които Ме обидиха и предадоха. Ще подложа на наказание всички онези, които предизвикаха гнева Ми; ще изсипя целия Си гняв върху онези зверове, които някога искаха да застанат до Мен като равни, но не Ме почетоха и не Ми се подчиниха; жезълът, с който ще ударя човека, ще падне върху онези животни, които някога се радваха на Моите грижи и на тайните, които изказах открито, и които някога се опитаха да получат материални наслади от Мен. Няма да простя на никой човек, който се опитва да заеме мястото Ми; няма да пощадя никого от онези, които се опитват да отнемат храна и дрехи от Мен.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Да имаш непроменен нрав означава да си във вражда с Бог“)

110. Това, което виждате днес, е само острият меч на устата Ми. Не сте видели жезъла в ръката Ми, нито пламъка, с който изгарям човека, и затова все още сте високомерни и невъздържани в Мое присъствие. Затова все още се борите с Мен в дома Ми, като оспорвате с човешкия си език това, което Аз съм изрекъл с устата Си. Човекът не се бои от Мен и въпреки че продължава да враждува с Мен и днес, у него все още няма никакъв страх. В устата си имате езика и зъбите на неправедните. Вашите думи и дела са като тези на змията, която подмами Ева към греха. Искате един от друг око за око и зъб за зъб и се борите в Мое присъствие, за да извоювате положение, слава и изгода, но не знаете, че Аз тайно наблюдавам вашите думи и дела. Още преди да се озовете в Моето присъствие, Аз вече бях изследвал дълбините на сърцата ви. Човекът винаги иска да измъкне от ръцете Ми и да избяга от взора Ми, но Аз никога не съм отбягвал неговите думи или дела. Вместо това съзнателно позволявам тези думи и дела да влязат в очите Ми, за да мога да накажа нечестивостта на човека и да извърша съд над неговия бунт. Така че тайните думи и дела на човека остават винаги пред престола на Моя съд и Моят съд никога не е напускал човека, защото бунтът му е твърде голям. Моето дело е да изгоря и пречистя всички думи и дела на човека, които бяха изречени и извършени в присъствието на Моя Дух. По този начин^[а], когато напусна земята, хората ще продължават да Ми бъдат верни и ще продължават да Ми служат, както правят Моите свети слуги в делото Ми, позволявайки на делото Ми на земята да продължи до деня, в който бъде завършено.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Делото на разпространяването на Евангелието е също делото на спасяването на човека“)

Забележка:

а. Оригиналният текст не съдържа фразата „по този начин“.

111. На Мен са Ми приятни онези, които не са подозрителни към другите, и харесвам онези, които с готовност приемат истината. Към тези два типа хора проявявам голяма грижа, защото в Моите очи те са честни хора. Ако си служиш с измама, тогава ще бъдеш предпазлив и подозрителен към всичко и към всички, и така твоята вяра в Мен ще бъде изградена на основата на подозрение. Никога не бих могъл да приема такава вяра. Когато ти липсва истинска вяра, ти си още по-лишен от истинска любов. И ако си склонен да се съмняваш в Бог и да правиш догадки за Него, когато ти скимне, то ти без съмнение си най-измамният от всички хора. Ти правиш догадки за това дали Бог може да бъде като човека: непростимо грешен, с дребнав характер, лишен от честност и разум, без чувство за справедливост, отдаден на порочни тактики, коварен и хитър, привлечен от злото и тъмнината и т.н. Причината хората да имат такива мисли не е ли, защото им липсва и най-малко познаване на Бог? Такава вяра не е нищо друго освен грях! Някои дори вярват, че тези, които са Ми приятни, са точно онези, които ласкаят и се подмазват, а онези, на които им липсват такива умения, няма да бъдат добре дошли в Божия дом и ще загубят мястото си там. Това ли е единственото нещо, което сте научили след всичките тези години? Това ли сте придобили? И вашето знание за Мен не се изчерпва с тези погрешни разбирания. Дори още по-лошо е вашето богохулство срещу Божия Дух и злословенето по адрес на небето. Затова казвам, че вяра като вашата само ще ви накара да се отдалечите още повече от Мен и да Ми се противопоставяте още повече. В продължение на много години работа вие сте видели много истини, но знаете ли какво са чули ушите Ми? Колко от вас са готови да приемат истината? Вие всички вярвате, че сте готови да платите цената за истината, но колко от вас наистина са страдали за истината? В сърцата ви няма нищо друго освен неправедност, което ви кара да мислите, че всеки, без значение кой, е също толкова измамлив и нечестив — до такава степен, че дори вярвате, че въплътеният Бог може, подобно на обикновен човек, да бъде без добро сърце или добронамерена любов. Нещо повече, вие вярвате, че благороден характер и милостива, доброжелателна природа съществуват само у Бог на небето. Вие вярвате, че такъв светец не съществува, че на земята царуват само тъмнина и зло, докато Бог е нещо, на което хората поверяват копнежа си за доброто и красивото, една приказна фигура, измислена от тях. Във вашето съзнание Бог на небето е много почтен, праведен и велик, достоен за преклонение и възхищение. Междувременно този Бог на земята е само заместител и средство на Бог на небето. Вие вярвате, че този Бог не може да бъде равен на Бог на небето, още по-малко да се споменава едновременно с Него. Когато става въпрос за величието и благородството на Бог, те принадлежат към славата на Бог на небето, но когато става въпрос за природата и покварата на човека, те са качества, в които Бог на земята има дял. Бог на небето е вечно възвишен, докато Бог на земята е вечно незначителен, слаб и неспособен. Бог на небето не е отдаден на емоции, а само на праведност, докато Бог на земята има само егоистични подбуди и не притежава никаква справедливост или разум. У Бог на небето няма и най-малкото безчестие, Той е винаги правдив, докато Бог на земята винаги има непочтена страна. Бог на небето много обича човека, докато Бог на земята показва незадоволителна грижа към човека, дори изцяло го пренебрегва. Това погрешно познание отдавна стои в сърцата ви, а в бъдеще то може и завинаги да се запази в тях. Вие разглеждате всички дела на Христос от гледната точка на неправедните и оценявате цялото Му дело, както и Неговата идентичност и същност, от гледната точка на нечестивите. Допуснали сте голяма грешка и сте направили онова, което никога не е било правено от онези, които са били преди вас. Тоест служите само на възвишения Бог на небето с корона на главата и никога не обръщате внимание на Бог, Когото считате за толкова незначителен, че е невидим за вас. Не е ли това вашият грях? Не е ли това класически пример за вашето оскърбление спрямо Божия нрав? Вие се покланяте на Бог на небето. Вие обожавате възвишени образи и почитате онези, които се отличават с красноречието си. С радост приемаш заповедите на Бог, Който изпълва ръцете ти с богатства, и жадуваш за Бог, Който може да изпълни всяко твое желание. Единственият, на когото не се покланяш, е този Бог, Който не е нависоко. Единственото нещо, което мразиш, е да имаш връзка с този Бог, към Когото никой не може да има голяма почит. Единственото нещо, което не желаеш да правиш, е да служиш на този Бог, Който никога не ти е дал нито стотинка, и Единственият, който не е в състояние да те накара да копнеш за Него, е този непривлекателен Бог. Този Бог не може да ти даде възможност да разшириш хоризонтите си, да се чувстваш така, сякаш си намерил съкровище, а още по-малко може да изпълни това, което искаш. Защо тогава Го следваш? Мислил ли си по такива въпроси? Това, което правиш, не просто обижда този Христос. По-важното е, че обижда Бог на небето. Мисля, че не това е целта на вашата вяра в Бог!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Как да познаем Бог на земята“)

112. Много хора биха предпочели да бъдат осъдени да отидат в ада, отколкото да говорят и постъпват честно. Нищо чудно, че имам подготвено друго отношение за онези, които са нечестни. Разбира се, знам много добре колко трудно е за вас да сте честни. Тъй като всички вие сте толкова умни, умеете толкова добре да измервате хората с вашия дребен аршин, това опростява много Моята работа. И тъй като всеки от вас крие тайните си в своята пазва, добре тогава — ще ви вкарам един по един в беда, за да бъдете „научени“ с огън, така че след това да можете да повярвате твърдо в Моите думи. Най-сетне Аз ще изтръгна от устите ви думите „Бог е Бог истинен“, при което вие ще се удряте в гърдите и ще ридаете: „Невярно е сърцето на човека!“. Какво ще бъде душевното ви състояние в този момент? Предполагам, че няма да сте толкова тържествуващи, колкото сега. И още по-малко ще сте „дълбоки и неясни“, каквито сте сега. В присъствието на Бог някои хора са самото благочестие, стараят се да имат „добро поведение“, но оголват зъбите си и показват ноктите си в присъствието на Духа. Бихте ли поставили подобни хора в редиците на честните? Ако си лицемер, човек, изкусен в „междуличностните отношения“, тогава казвам, че определено си човек, който се опитва да си играе с Бог. Ако думите ти са изпълнени с извинения и оправдания без стойност, тогава казвам, че си човек, който не желае да прилага истината на дело. Ако имаш много тайни, които не ти се иска да споделяш, ако силно се противиш да разкриеш своите тайни — своите трудности — пред другите, за да търсиш пътя на светлината, тогава казвам, че си човек, който няма лесно да постигне спасение и който няма лесно да излезе от тъмнината.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Три съвета“)

113. Напълно разбирам лукавството на вашите сърца; повечето от вас Ме следват от любопитство и са дошли да Ме търсят от празнота. Когато третата ви надежда се разруши — надеждата ви за мирен и щастлив живот — тогава и вашето любопитство угасва. Лукавството, което съществува в сърцето на всеки един от вас, се разкрива чрез думите и делата ви. Ако трябва да бъда откровен, към Мен изпитвате само любопитство, но не и страх; не внимавате за езика си, а още по-малко проявявате сдържаност в поведението си. Тогава каква вяра имате всъщност? Истинска ли е тя? Вие просто използвате думите Ми, за да разсеете тревогите си и да се избавите от скуката, за да запълните останалите празни пространства в живота си. Кой от вас е приложил думите Ми на практика? Кой има истинска вяра? Вие продължавате да крещите, че Бог е Бог, Който вижда дълбоко в сърцата на хората, но как Богът, за Когото крещите в сърцата си, е съвместим с Мен? След като вие крещите така, защо тогава се държите по този начин? Възможно ли е това да е любовта, с която искате да Ми се отплатите? На вашите устни има немалко отдаденост, но къде са вашите жертви и добрите ви дела? Ако не бяха думите ви, които стигат до ушите Ми, как бих могъл да ви ненавиждам толкова силно? Ако наистина вярвахте в Мен, как можеше да изпаднете в такова състояние на страдание? Лицата ви са окаяни, сякаш се намирате в Хадес и сте изправени пред съд. Нямате дори частица жизненост и слабо говорите за вътрешния си глас; още повече сте пълни с оплаквания и проклятия. Вие отдавна сте загубили вяра в това, което правя, и дори първоначалната ви вяра е изчезнала, така че как бихте могли да следвате докрай? След като това е така, как тогава можете да бъдете спасени?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Слова за млади и стари“)

114. Въпреки че човекът вярва в Бог, сърцето му е без Бог и той не знае как да обича Бог, а и не иска да Го обича, защото сърцето му никога не се приближава до Бог и винаги Го избягва. В резултат на това човешкото сърце е отдалечено от Бог. И така, къде е сърцето му? Всъщност човешкото сърце не е отишло никъде: вместо да го даде на Бог или да го разкрие, така че Бог да го види, той го пази за себе си. Това е така въпреки факта, че някои хора често се молят на Бог и казват: „О, Боже, погледни сърцето ми — Ти знаеш всичко, което мисля“, а някои дори се заклеват да позволят на Бог да ги наблюдава, за да бъдат наказани, ако нарушат клетвата си. Макар че човек позволява на Бог да надникне в сърцето му, това не означава, че е способен да се подчинява на Божието ръководство и разпоредби, нито че е оставил съдбата си, перспективите си и всичко под управлението на Бог. Така, независимо от клетвите, които полагаш пред Бог, или от това, което заявяваш пред Бог, в Божиите очи сърцето ти все още е затворено за Него, защото ти само позволяваш на Бог да гледа сърцето ти, но не и да го управлява. Иначе казано, ти изобщо не си отдал сърцето си на Бог и говориш само хубави думи, така че Той да ги чуе; в същото време криеш от Бог различните си измамни намерения заедно с интригите, подлостите и плановете си и стискаш в ръце перспективите и съдбата си, страхувайки се дълбоко, че Бог ще ти ги отнеме. Така Бог никога не вижда искреността на човека към Него. Въпреки че Бог наблюдава дълбините на човешкото сърце и може да вижда какво мисли и иска да направи човек в сърцето си, както и какви неща пази в сърцето си, сърцето на човека не принадлежи на Бог и той не го е предал под Божието управление. Това означава, че Бог има право да наблюдава, но няма право да управлява. В субективното си съзнание човекът не иска и не възнамерява да се предаде на Божиите разпоредби. Човекът не само се е затворил за Бог, но дори има хора, които измислят начини да забулят сърцата си, като използват благи думи и ласкателства, за да създадат фалшиво впечатление и да спечелят доверието на Бог, и скриват истинското си лице от погледа на Бог. С това, че не позволят на Бог да ги види, те целят да попречат на Бог да разбере какви са в действителност. Те не искат да отдадат сърцата си на Бог, а да ги запазят за себе си. Подтекстът на това е, че всичко, което човек прави и което иска, се планира, изчислява и решава от самия него; той не се нуждае от участието или намесата на Бог, а още по-малко — от ръководството и разпоредбите Му. Така, независимо дали става дума за Божиите заповеди, за Неговото поръчение или за изискванията, които Бог поставя към човека, решенията на човека се основават на собствените му намерения и интереси, на собственото му състояние и обстоятелства в дадения момент. Човекът винаги използва познанията и прозренията, с които е запознат, както и собствения си интелект, за да прецени и избере пътя, по който трябва да поеме, и не допуска намесата или управлението на Бог. Това е човешкото сърце, което Бог вижда.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II“)

115. Мнозина копнеят да Ме обичат истински, но тъй като сърцата им не им принадлежат, те нямат власт над себе си. Много хора наистина Ме обичат, докато преминават през изпитанията, пратени от Мен, но те са неспособни да разберат, че Аз наистина съществувам и просто Ме обичат напразно, а не поради действителното Ми съществуване; много хора полагат сърцата си пред Мен и повече не им обръщат внимание — така Сатана похищава сърцата им, щом има възможност, и тогава те Ме напускат; мнозина искрено Ме обичат, когато изричам словата Си, но не ценят думите Ми в душите си; вместо това небрежно ги използват като обществена собственост и когато им се прииска, ги хвърлят обратно там, откъдето са дошли. Човек Ме търси сред болка и се обръща към Мен сред изпитания. В мирни времена той Ми се наслаждава, когато е в опасност, той се отрича от Мен, когато е зает, той Ме забравя, а когато е безгрижен, той не си дава много зор за Мен, но никога никой не Ме е обичал през целия си живот. Искам хората да са честни с Мен: не държа да Ми дават нещо, а само всички хора да Ме приемат сериозно и, вместо да Ме ласкаят, да Ми позволят да върна човешката откровеност. Моето просветление, озарение и цената на Моите усилия проникват във всички хора, но и всички човешки постъпки се отразяват върху всички хора, както и тяхната измама към Мен. Изглежда, че човек носи в себе си зрънцата на измамата още от утробата, че притежава тези особени умения да хитрува от самото си раждане. Нещо повече, той старателно пази тайната си — никой никога не е прозрял източника на умението му да мами. В резултат на това човек живее сред измама, без да го осъзнава, и сякаш се оправдава, че такъв е редът Божи, а не негова съзнателна измама към Мен. Не е ли това източникът на човешката измама спрямо Мен? Дали това не е хитрият му план? Човешките ласкателства и уловки не могат да ме заблудят, защото отдавна съм разкрил същността на човека. Кой знае колко нечистотии има в кръвта му и с колко сатанинска отрова е пропит до мозъка на костите си? Хората свикват все повече с него с всеки изминал ден и не усещат вредата, нанесена от Сатана, и затова нямат интерес да открият „изкуството на здравословното съществуване“.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Думите на Бог към цялата вселена“, „Глава 21“)

116. Всички хора са същества, на които им липсва себепознание и са неспособни да опознаят себе си. Независимо от това, те познават всички останали като петте пръста на ръката си, сякаш всичко, което другите са направили и казали, първо е било „проверено“ от тях, направено е точно пред тях, и е получило одобрението им, преди да бъде направено. В резултат на това те сякаш са преценили точно всички останали, чак до психологическото им състояние. Всички човешки същества са такива. Въпреки че днес са навлезли в Епохата на царството, природата им не се е променила. Пред Мен те все още правят това, което Аз правя, докато зад гърба Ми започват да се захващат със собствените си уникални „дела“. След това обаче, когато дойдат пред Мен, те са като съвсем други хора, привидно спокойни и непоколебими, със сдържани лица и стабилен пулс. Нима именно това не прави хората толкова презрени? Толкова много хора имат две напълно различни лица — едно, когато са пред Мен, и друго — зад гърба Ми. Толкова много от тях се държат като новородени агънца, когато са пред Мен, но зад гърба Ми се превръщат в свирепи тигри, а после се държат като малки птички, които весело прехвърчат край хълмовете. Толкова много хора показват целеустременост и решителност в лицето Ми. Толкова много хора идват пред Мен, жадни и копнеещи за Моите слова, но когато са зад гърба Ми, те се отвращават и се отричат от тях, сякаш словата Ми са бреме. Толкова много пъти, когато виждах как човешката раса е покварена от Моя враг, Аз се отказвах да възлагам надеждите Си на хората. Толкова много пъти, когато ги виждах да идват пред Мен и със сълзи на очи да искат прошка, Аз все пак, поради липсата им на самоуважение и упоритата им непоправимост, с гняв затварях очите Си за техните действия, дори когато сърцата им бяха истински и намеренията им — искрени. Толкова много пъти съм виждал хора, достатъчно уверени, за да Ми съдействат, които, когато са пред Мен, сякаш са в Моята прегръдка, вкусвайки нейната топлина. Толкова много пъти съм бил свидетел на невинността, жизнеността и очарователността на Моите избраници, че как бих могъл да не изпитвам голямо удоволствие от тези неща? Човешките същества не знаят как да се наслаждават на предопределените им благословии, които държа в ръцете Си, защото не разбират какво точно означават „благословии“ и „страдание“. Поради тази причина хората далеч не са искрени, когато Ме търсят. Ако утрешният ден не съществуваше, тогава кой от вас, които стоите пред Мен, щеше да бъде чист като сняг и неопетнен като нефрит? Възможно ли е любовта ви към Мен да е просто нещо, което може да се замени с вкусна храна, елегантен костюм или висок пост с хубаво възнаграждение? Може ли да се замени с любовта, която другите изпитват към теб? Възможно ли е всъщност подлагането на изпитания да подтикне хората да изоставят любовта си към Мен? Дали страданията и изпитанията ще ги накарат да се оплакват от Моите мерки? Никой никога не е оценявал истински острия меч в устата Ми: те знаят само повърхностното му значение, без наистина да разбират какво означава той. Ако човешките същества наистина бяха способни да видят остротата на меча Ми, щяха да се разбягат като плъхове по дупките си. Поради своята безчувственост хората не разбират нищо от истинското значение на словата Ми и затова нямат представа колко застрашителни са те, колко много разкриват за човешката природа и колко много от човешката поквара е била съдена от тези слова. Поради тази причина, в резултат на техните половинчати идеи за това, което казвам, повечето хора са възприели хладно отношение.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Думите на Бог към цялата вселена“, „Глава 15“)

117. През вековете много хора са напускали този свят разочаровани и с неохота, а мнозина други са се раждали с вяра и с надежда. Уредих да дойдат много, множество други отпратих. Безчет човеци минаха през ръцете Ми. Много души бяха запокитени в Хадес, много живяха в плът, а мнозина умряха и се преродиха на земята. Но никой от тях така и не получи шанса да се наслади на благословението на царството днес. Дадох на хората толкова много, а те спечелиха нищожно малко, защото атаката на сатанинските сили ги направи неспособни да се насладят на Моите богатства. Късметът на хората се ограничи с това да гледат богатствата Ми, но те така и не успяха да им се насладят напълно. Човекът не успя да намери съкровищницата в тялото си, за да получи небесните блага, и така изгуби благословията, която Аз му дарих. Та нима човешката душа не е тъкмо средството му да се свърже с Моя дух? Защо хората никога не се свързват с Мен посредством духа си? Защо се доближават до Мен чрез плътта си, но са неспособни да го направят духовно? Нима истинският Ми лик е лице от плът? Защо човекът не познава същността Ми? Наистина ли в духа на човека никога не е присъствала и следа от Мен? Напълно ли съм заличен от неговата душа? Ако човек не навлезе в духовната сфера, как би могъл да разбере намеренията Ми? Годно ли е човешкото зрение да проникне направо в духовната област? Много пъти съм призовавал хората чрез Своя дух, но те реагират, сякаш ги убождам — наблюдават Ме от разстояние, сковани в страх, че ще ги отведа в друг свят. Толкова пъти съм се интересувал от човешкия дух, но хората си остават напълно непробудени, обзети от дълбок страх, че ще нахълтам в домовете им и ще им отнема всички техни притежания. Затова залостват вратата пред Мен, оставяйки Ме пред студена, плътно затворена врата. Толкова пъти спасявам хората от падението им, но веднага щом се окопитят, те Ме изоставят и, недокоснати от Моята любов, Ме стрелват с предпазлив поглед; така и не стоплих човешкото сърце. Човекът е лишено от емоции, студенокръвно животно. Макар и сгрят от Моята прегръдка, той никога не се е трогвал истински от нея. Човекът е като див планинец. Хората никога не са ценили загрижеността Ми за човечеството. Странят от Мен, предпочитайки да обитават планинските хребети, където търпят заплахата от диви зверове — и въпреки това не желаят да се приютят при Мен. Аз не заставям никого, просто си върша работата. Ще настъпи денят, в който човекът ще доплува до Моя пристан всред бушуващия океан, за да се наслади на всички земни богатства и да избяга от опасността да го погълнат бурните води.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Думите на Бог към цялата вселена“, „Глава 20“)

118. Вашата вяра е много красива; казвате, че сте готови да дадете целия си живот в името на Моето дело и че сте готови да пожертвате живота си за него, но нравът ви не са е променил много. Просто говорите високомерно, въпреки че действителното ви поведение е много жалко. Сякаш езиците и устните на хората са на небето, но краката им са далеч надолу на земята, в резултат на което думите и делата им, както и репутацията им, все още са в развалини и руини. Вашата репутация е унищожена, вашият начин на поведение е покварен, вашият начин на говорене е низък, а животът ви е окаян; дори цялата ви човешка природа е потънала в долна низост. Вие сте ограничени в отношението си към другите и спорите за всяка дреболия. Спорите за собствената си репутация и положение, дори до такава степен, че сте готови да слезете в ада и в огненото езеро. Сегашните ви думи и дела са достатъчни, за да определя, че сте грешни. Вашето отношение към Моето дело е достатъчно, за да определя, че вие сте неправедни, и нравът на всички ви е достатъчен, за да посоча, че сте мръсни души, които са пълни с мерзости. Вашите прояви и това, което разкривате, са достатъчни, за да кажа, че сте хора, които са пили до насита от кръвта на нечисти духове. Когато се говори за навлизане в царството, вие не разкривате чувствата си. Вярвате ли, че това, което сте сега, е достатъчно, за да преминете през портата на Моето небесно царство? Вярвате ли, че можете да навлезете в свещената земя на Моите дела и думи, без вашите собствени думи и дела първо да бъдат изпитани от Мен? Кой може да Ме заблуди? Как биха могли вашите окаяни низки постъпки и разговори да убягнат от погледа Ми? Животът ви е определен от Мен като живот, в който пиете кръвта и ядете плътта на тези нечисти духове, защото всеки ден им подражавате пред Мен. Пред Мен поведението ви е било особено лошо, така че как бих могъл да не ви намирам за отвратителни? Думите ви съдържат нечистотиите на нечистите духове: вие хитрувате, прикривате и ласкаете като онези, които се занимават с магьосничество, и като онези, които са коварни и пият кръвта на неправедните. Всички човешки прояви са изключително неправедни, така че как може всички хора да бъдат поставени в святата земя, където са праведните? Мислиш ли, че това твоеокаяно поведение може да те отличи като свят в сравнение с тези неправедници? Твоят змийски език в крайна сметка ще погуби тази твоя плът, която сее разруха и извършва мерзости, а тези твои ръце, които са покрити с кръвта на нечисти духове, в крайна сметка ще повлекат и твоята душа в ада. Защо тогава не се възползваш от тази възможност да изчистиш покритите си с мръсотия ръце? И защо не се възползваш от тази възможност да отрежеш езика си, който говори неправедни думи? Възможно ли е да си готов да страдаш в пламъците на ада заради твоите ръце, език и устни? Аз бдя над сърцето на всеки с двете Си очи, защото много преди да създам човечеството, държах сърцата на хората в ръцете Си. Отдавна бях прозрял сърцата на хората, така че как биха могли мислите им да избягат от погледа Ми? Как би могло да не е твърде късно за тях да избегнат изгарянето от Моя Дух?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Вие всички сте толкова примитивни по характер!“)

119. Устните ти са по-мили от гълъбите, но сърцето ти е по-зловещо от старата змия. Устните ти са красиви дори като ливанските жени, но сърцето ти не е по-мило от тяхното и със сигурност не може да се сравни с красотата на ханаанците. Твоето сърце е толкова коварно! Нещата, от които се отвращавам, са само устните на неправедните и техните сърца, а Моите изисквания към хората съвсем не са по-високи от това, което очаквам от светиите; просто изпитвам отвращение към злите дела на неправедните и се надявам, че те ще успеят да отхвърлят мръсотията си и да се измъкнат от сегашното си положение, за да могат да се откроят от неправедните и да живеят и да бъдат свети с тези, които са праведни. Вие сте в същите обстоятелства като Мен, но сте покрити с мръсотия; не съдържате дори и най-малка частица от първоначалното подобие на хората, които бяха създадени в началото. Нещо повече, тъй като всеки ден подражавате на подобията на тези нечисти духове, правейки това, което те правят, и говорейки това, което те казват, всички ваши части — дори езиците и устните ви — са напоени с тяхната мръсна вода до такава степен, че сте изцяло покрити с такива петна и нито една част от вас не може да бъде използвана за Моето дело. Това е толкова съкрушително! Вие живеете в такъв свят на коне и добитък, но всъщност не се чувствате притеснени; изпълнени сте с радост и живеете свободно и лесно. Плувате в тази мръсна вода, но всъщност не осъзнавате, че сте изпаднали в такова затруднение. Всеки ден общувате с нечисти духове и взаимодействате с „екскременти“. Животът ти е доста вулгарен, но всъщност не осъзнаваш, че изобщо не съществуваш в човешкия свят и че не контролираш себе си. Не знаеш ли, че животът ти отдавна е потъпкан от тези нечисти духове или че характерът ти отдавна е омърсен от мръсна вода? Нима си мислиш, че живееш в земен рай и че се намираш сред щастие? Нима не знаеш, че си живял заедно с нечисти духове и че си съжителствал с всичко, което те са ти подготвили? Как може начинът, по който живееш, да има някакъв смисъл? Как животът ти може да има някаква стойност? Ти търчиш напред-назад заради родителите си, родители на нечистите духове, но всъщност нямаш представа, че тези, които те впримчват, са родителите на нечистите духове, които са те родили и отгледали. Нещо повече, не знаеш, че цялата ти мръсотия всъщност ти е дадена от тях; всичко, което знаеш, е, че те могат да ти донесат „удоволствие“, не те порицават, не те съдят и най-вече не те проклинат. Никога не са избухвали в ярост към теб, а се отнасят към теб с обич и доброта. Думите им подхранват сърцето ти и те пленяват така, че се дезориентираш и, без да осъзнаваш, си засмукан и желаеш да им служиш, превръщайки се в техен отдушник и слуга. Не се оплакваш от нищо, а си готов да им служиш като куче, като кон; измамен си от тях. По тази причина не реагираш по никакъв начин на делото, което върша. Нищо чудно, че винаги искаш тайно да се изплъзнеш през пръстите Ми и нищо чудно, че винаги искаш да използваш сладки думи, за да измъкнеш измамно благосклонност от Мен. Оказва се, че вече имаш друг план, друга уговорка. Ти можеш да видиш малко от Моите действия като Всемогъщ, но нямаш ни най-малкото познание за Моя съд и порицание. Нямаш представа кога започна Моето порицание; знаеш само как да Ме мамиш, но не знаеш, че Аз няма да търпя никакво нарушение от страна на човека. Тъй като вече си взел решение да Ми служиш, Аз няма да те пусна да си тръгнеш. Аз съм ревнив Бог и съм Бог, който ревнува от човечеството. Тъй като вече си поставил думите си на олтара, Аз няма да толерирам твоето бягство пред очите Ми, нито пък ще толерирам твоето служене на двама господари. Нима си мислиш, че можеш да имаш втора любов, след като си поставил думите си на Моя олтар и пред Моите очи? Как бих могъл да позволя на хората да Ме правят на глупак по такъв начин? Нима си мислеше, че можеш небрежно да Ми даваш обети и клетви с езика си? Как можа да дадеш клетва пред Моя трон, трона на Мен, който съм Всевишен? Нима си мислеше, че твоите клетви вече са отминали? Нека ви кажа: макар че плътта ви може да премине, клетвите ви не могат. В крайна сметка Аз ще ви осъдя въз основа на вашите клетви. Вие обаче вярвате, че можете да се справите с Мен, като поставяте думите си пред Мен, и че сърцата ви могат да служат на нечисти и зли духове. Как би могъл Моят гняв да търпи тези кучеподобни, свинеподобни хора, които Ме мамят? Трябва да изпълня управленските Си закони и да изтръгна обратно от ръцете на нечистите духове всички онези задъхани „благочестиви“ хора, които имат вяра в Мен, за да могат да Ме „чакат“ дисциплинирано, да бъдат Моите волове, Моите коне и да разчитат на милостта на Моето клане. Ще те накарам да върнеш предишната си решимост и да Ми служиш отново. Няма да толерирам нито едно творение, което Ме мами. Нима си мислеше, че можеш просто така безразборно да отправяш искания и да лъжеш пред Мен? Нима си мислеше, че не съм чул или видял твоите думи и дела? Как е възможно думите и делата ти да не са били в полезрението Ми? Как бих могъл да позволя на хората да Ме мамят по този начин?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Вие всички сте толкова примитивни по характер!“)

120. Бях сред вас, общувах с вас в продължение на няколко пролети и есени; живях сред вас дълго време и живях с вас. Колко от вашето презряно поведение се е изплъзнало точно пред очите Ми? Тези ваши сърдечни думи постоянно отекват в ушите Ми; милиони и милиони ваши стремежи бяха положени на Моя олтар — твърде много, за да бъдат дори преброени. Въпреки това, що се отнася до вашата отдаденост и това, което давате, вие не давате дори най-малкото. Вие не поставяте дори една малка капка искреност върху Моя олтар. Къде са плодовете на вашата вяра в Мен? Получихте безкрайна благодат от Мен и видяхте безкрайни тайни от небето; Аз дори ви показах небесните пламъци, но не Ми даде сърце да ви изгоря. Въпреки това, колко Ми дадохте в замяна? Колко сте готови да Ми дадете? Ти се обръщаш и Ми предлагаш храната, която ти дадох в ръка, като дори стигаш дотам да кажеш, че това е нещо, което си получил в замяна на потта от собствения си труд, и че Ми предлагаш всичко, което притежаваш. Как можеш да не знаеш, че всичките ти „приноси“ към Мен са просто неща, които бяха откраднати от Моя олтар? Нещо повече, сега, когато Ми ги предлагаш, не Ме ли мамиш? Как може да не знаеш, че това, на което се радвам днес, са всички приноси на Моя олтар, а не това, което си спечелили от своя упорит труд и след това си Ми предложил? Вие всъщност се осмелявате да Ме мамите по този начин, така че как мога да ви простя? Как можете да очаквате от Мен да търпя това повече? Аз съм ви дал всичко. Отворих всичко за вас, задоволих нуждите ви и ви отворих очите, но вие Ме мамите по този начин, пренебрегвайки съвестта си. Аз безкористно ви дарих всичко, така че, дори и да страдате, все пак да сте получили от Мен всичко, което съм донесъл от небето. Въпреки това вие нямате никаква всеотдайност и дори и да сте направили малък принос, се опитвате да си „разчистите сметките“ с Мен след това. Дали приносът ти струва и пукната пара? Това, което си Ми дал, е само песъчинка, но това, което си поискал от Мен, е тон злато. Не си ли просто неразумен? Аз работя сред вас. Няма и следа от десятъка, който би трябвало да Ми се дава, да не говорим за някакви допълнителни жертви. Нещо повече, този десятък, внесен от благочестивите, е заграбен от нечестивите. Не сте ли всички вие отдалечени от Мен? Не сте ли всички враждебно настроени към Мен? Не разрушавате ли всички вие Моя олтар? Как биха могли такива хора да изглеждат като съкровища в Моите очи? Не са ли те свинете и кучетата, които Аз ненавиждам? Как бих могъл да нарека вашето злодеяние „съкровище“?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Вие всички сте толкова примитивни по характер!“)

121. Има много пътища, които не разбирате, много въпроси, по които нямате никакви познания. Вие сте толкова невежи. Много добре познавам вашия ръст и вашите недостатъци. Ето защо, въпреки че има много думи, които не сте в състояние да разберете, все още съм готов да ви кажа всички тези истини, които никога преди не сте могли да възприемете, защото продължавам да Се притеснявам дали в сегашния си ръст сте в състояние да останете непоколебими в свидетелството си за Мен. Не че нямам високо мнение за вас; всички вие сте зверове, на които предстои да преминат Моето формално обучение и Аз изобщо не мога да видя колко слава има във вас. Въпреки че съм изразходвал много енергия да работя върху вас, положителните елементи у вас изглеждат практически несъществуващи, а отрицателните елементи могат да се преброят на пръсти и служат само като доказателства, които носят срам за Сатана. Почти всичко останало във вас е отровата на Сатана. Изглеждате Ми така, сякаш сте отвъд спасението. Както стоят нещата, Аз гледам различните ви изражения и постъпки, и накрая Аз зная истинския ви ръст. Ето защо винаги се тревожа за вас: оставени да живеят живота си сами, дали хората наистина ще бъдат по-добре или толкова добре, колкото са днес? Инфантилният ви ръст не ви ли кара да се тревожите? Наистина ли можете да бъдете като избрания народ на Израел — верни на Мен и само на Мен по всяко време? Това, което се разкрива у вас, не е пакостливостта на децата, които са се отклонили от родителите си, а изблик на скотското у животните, които са извън обсега на камшиците на господарите си. Трябва да познавате природата си, която е и слабостта, която всички вие споделяте; това е заболяване, общо за всички вас. Затова единственият Ми призив към вас днес е да останете непоколебими в свидетелството си към Мен. При никакви обстоятелства не позволявайте на старото заболяване да пламне отново. Да свидетелствате е най-важното — то е същината на Моето дело. Вие трябва да приемете думите Ми така, както Мария прие откровението на Йехова, което ѝ се яви насън: като повярвате и след това се подчините. Само това се окачествява като целомъдрие. Защото вие сте тези, които се вслушват най-често в думите Ми, тези, които са най-благословени от Мен. Дадох ви всичките си ценни притежания, подарих ви всичко, но вие сте в толкова различно положение от народа на Израел. Вие сте просто съвсем различни. Но в сравнение с тях, вие получихте много повече; докато те отчаяно очакват появата Ми, вие прекарвате с Мен приятни дни, споделяйки Моята благодат. Като се има предвид тази разлика, какво ви дава право да протестирате и да спорите с Мен, и да изисквате своя дял от Моите притежания? Нима не получихте много? Аз ви давам толкова много, но това, което Ми давате в замяна, е просто сърцераздирателна тъга и безпокойство, неудържимо негодувание и недоволство. Толкова сте отблъскващи — но сте и жалки, така че нямам друг избор, освен да преглъщам цялото Си негодувание и да изразявам възраженията Си към вас отново и отново. В продължение на хиляди години работа Аз никога не съм се противопоставял на човечеството, защото открих, че през цялото развитие на човечеството сред вас биват прославени само „измамите“, като скъпоценно наследство, оставено ви от известни предци от древни времена. Как мразя тези примитивни свине и псета. Твърде много ви липсва съвест! Вие сте с твърде низък характер! Сърцата ви са твърде закоравели! Ако бях отнесъл такива думи и дела към израилтяните, отдавна щях да съм придобил слава. Но сред вас това е непостижимо. Сред вас има само жестоко пренебрежение, вашето хладно отношение и вашите извинения. Вие сте твърде безчувствени и напълно безполезни!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Какво е твоето разбиране за Бог?“)

122. Спомнете си за миналото: кога погледът Ми е бил гневен и гласът Ми строг към вас? Кога съм бил дребнав с вас? Кога съм ви порицавал без основание? Кога съм ви порицавал в очите? Това, че призовавам Моя Отец да ви пази от всяко изкушение, не е ли заради Моето дело? Защо се отнасяте така с Мен? Нима някога съм използвал властта Си, за да поразя вашата плът? Защо Ми се отплащате по този начин? След като бяхте непостоянни към Мен, вие нито се приближихте, нито се отдалечихте от Мен, а после се опитвахте да Ме примамите и да скриете нещо от Мен, а устите ви са пълни с плюнката на неправедните. Мислите ли, че вашите езици могат да измамят Моя Дух? Мислите ли, че вашите езици могат да избегнат Моя гняв? Смятате ли, че вашите езици могат да съдят Моите дела — делата на Йехова, както пожелаят? Аз ли съм Богът, когото хората осъждат? Мога ли да позволя на един малък червей да Ме хули по този начин? Как бих могъл да поставя такива непокорни синове сред тези, които съм благословил завинаги? Вашите думи и действия отдавна са ви разобличили и осъдили. Когато разпрострях небесата и създадох всички неща, не позволих на нито едно създание да участва с каквото поиска, а още по-малко позволих на нещо да нарушава Моето дело и Моето управление, както пожелае. Не търпях нито човек, нито предмет; как бих могъл да пощадя онези, които са жестоки и безчовечни към Мен? Как мога да простя на онези, които се бунтуват срещу думите Ми? Как мога да пощадя онези, които не Ми се подчиняват? Не е ли съдбата на човека в Моите ръце — ръцете на Всемогъщия? Как бих могъл да смятам вашата нечестивост и непослушание за свещени? Как може вашите грехове да осквернят Моята святост? Не съм осквернен от нечистотата на неправедните, нито се радвам на техните дарове. Ако беше верен на Мен, Йехова, щеше ли да вземеш за себе си жертвите на Моя олтар? Щеше ли да използваш отровния си език, за да хулиш Моето свято име? Щеше ли да се опълчваш срещу думите Ми по този начин? Щеше ли да се отнасяш към Моята слава и свято име като към инструмент, с който да служиш на Сатана, на Лукавия? Животът Ми е предоставен за радост на светиите. Как бих могъл да ти позволя да си играеш с Моя живот, както пожелаеш, и да го използваш като инструмент за конфликт между вас? Как може да сте толкова безсърдечни и да не познавате пътя на доброто в отношението си към Мен? Не знаете ли, че вече съм записал вашите злодеяния в тези думи на живота? Как бихте могли да избегнете деня на гнева, когато наказвам Египет? Как бих могъл да ви позволя да се противопоставяте и да Ме предизвиквате по този начин отново и отново? Казвам ви ясно, че когато настъпи този ден, вашето наказание ще бъде по-непоносимо от това на Египет! Как можете да избегнете деня на Моя гняв?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Никой, който е от плът, не може да избегне деня на гнева“)

123. Човекът не успява да спечели Бог не защото Бог има емоции или защото Бог не желае да бъде спечелен от човека, а защото човекът не иска да спечели Бог и защото не търси Бог настоятелно. Как може един от тези, които наистина търсят Бог, да бъде прокълнат от Него? Как може човек със здрав разум и чувствителна съвест да бъде прокълнат от Бог? Как може човек, който наистина почита и служи на Бог, да бъде погълнат от огъня на Неговия гняв? Как може човек, който с радост се подчинява на Бог, да бъде изгонен от Божия дом? Как може човек, който не е успял да обикне Бог достатъчно, да преживее Божието наказание? Как може човек, който с радост изоставя всичко заради Бог, да остане без нищо? Човекът не желае да се стреми към Бог, не желае да даде имуществото си за Бог и не желае да посвети усилията през целия си живот на Бог; вместо това той казва, че Бог прекалява, че твърде много неща, свързани с Него, се разминават с представите на човека. С такава човешка природа, дори и да сте полагали непрестанни усилия, пак няма да можете да получите Божието одобрение, да не говорим за това, че не търсите Бог. Нима не знаете, че вие сте увредената част от човечеството? Не знаете ли, че няма по-долна човешка природа от вашата? Не знаете ли как ви наричат другите, за да ви отдадат заслуженото? Тези, които наистина обичат Бог, ви наричат баща на вълка, майка на вълка, син на вълка и внук на вълка; вие сте потомци на вълка, хора на вълка и трябва да знаете своята идентичност и никога да не я забравяте. Не си мислете, че сте по-висши: вие сте най-порочната група нечовеци сред хората. Нима не знаете нищо от това? Знаете ли колко голям е рискът, който поемам, работейки сред вас? Ако разумът ви не може да стане отново нормален и съвестта ви не може да работи нормално, тогава никога няма да се освободите от името „вълк“, никога няма да избегнете деня на проклятието и никога няма да избегнете деня на наказанието си. Вие сте родени непълноценни, без никаква стойност. Вие по природа сте глутница гладни вълци, купчина отломки и боклук и, за разлика от вас, Аз не работя с вас, за да спечеля облаги, а поради нуждата от работа. Ако продължавате да сте така непокорни, Аз ще спра делото Си и никога повече няма да работя с вас; напротив, ще прехвърля делото Си към друга група, която Ми е угодна, и така ще ви напусна завинаги, защото не желая да гледам онези, които са във вражда с Мен. И така, искате ли да бъдете в съгласие с Мен, или във вражда с Мен?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Да имаш непроменен нрав означава да си във вражда с Бог“)

124. Когато вървиш по днешния път, какъв е най-подходящият вид стремеж? Като какъв човек трябва да се виждаш в стремежа си? Добре е да разбереш как трябва да подхождаш към всичко, което те сполетява днес, било то изпитания или трудности, или безмилостни порицания и проклятия. Изправен пред всички тези неща, трябва внимателно да се замисляш за тях във всеки един случай. Защо казвам това? Казвам го, защото нещата, които те сполетяват днес, в крайна сметка са краткотрайни изпитания, повтарящи се отново и отново; може би, що се отнася до теб, те не са особено натоварващи за духа и затова ги оставяш да се движат с естествения си ход и не ги разглеждаш като ценно преимущество в стремежа си към напредък. Колко си безразсъден! Дотолкова, че мислиш за този ценен актив като за облак, който се носи пред очите ти, и не цениш тези тежки удари, които валят отново и отново — удари, които са кратки и които ти се струват маловажни, а ги гледаш със студено безразличие, не ги вземаш присърце и ги третираш просто като случаен удар. Толкова си високомерен! Към тези свирепи атаки, подобни на бури, които идват отново и отново, проявяваш само лекомислено пренебрежение; понякога дори стигаш дотам, че се усмихваш хладно, разкривайки изражение на пълно безразличие — защото никога не си се замислял защо продължаваш да търпиш такива „нещастия“. Възможно ли е да съм крайно несправедлив към човека? Нима Си поставям за цел да търся вина в теб? Макар че проблемите с твоята психика може би не са толкова сериозни, колкото ги описах, чрез външното си спокойствие ти отдавна си нарисувал съвършен портрет на вътрешния си свят. Не е необходимо да ти казвам, че единствените неща, което се крие в дълбините на сърцето ти, са безпричинни обидни думи и слаби следи от тъга, които едва се забелязват от другите. Понеже смяташ, че е несправедливо да си подложен на такива изпитания, ти проклинаш; и понеже тези изпитания те карат да усещаш опустошението на света, ти си изпълнен с меланхолия. Вместо да възприемаш тези повтарящи се удари и дисциплиниращи действия като най-добрата защита, ти гледаш на тях като на безсмислено създаване на проблеми от страна на Небето или пък като заслужено наказание. Толкова си невеж! Безмилостно затваряш хубавите моменти в тъмнината; отново и отново гледаш на чудесните изпитания и дисциплиниращи действия като на атаки от страна на твоите врагове. Не знаеш как да се адаптираш към околната среда, а още по-малко желаеш да се опиташ да го направиш, защото не желаеш да спечелиш нищо от това повтарящо се — и жестоко за теб — порицание. Ти не се опитваш нито да търсиш, нито да изследваш, а просто се примиряваш със съдбата си и отиваш там, където тя те води. Това, което може да ти се стори жестоко порицание, не е променило сърцето ти, нито го е завладяло, а те е пронизало право в него. В това „жестоко порицание“ ти виждаш единствено своя враг в този живот и затова не си спечелил нищо. Толкова си самодоволен! Рядко вярваш, че търпиш такива изпитания заради собственото си презрение; вместо това се смяташ за нещастен, като освен това казваш, че Аз винаги намирам вина в теб. И сега, когато нещата са стигнали дотук, колко всъщност знаеш за това, което Аз казвам и правя? Не си мисли, че си вундеркинд по рождение, който е само малко по-долу от небесата, но безкрайно по-висок от земята. Далеч не си по-умен от когото и да е друг — дори може да се каже, че е просто възхитително колко по-глупав си от всички хора на земята, които притежават разум, защото имаш твърде високо мнение за себе си и никога не си имал чувство за малоценност, сякаш можеш да прозреш действията Ми до най-малката подробност. Всъщност си човек, на когото фундаментално му липсва разум, защото нямаш представа какво възнамерявам да направя, а още по-малко си наясно какво върша в момента. И затова казвам, че ти не можеш да се сравняваш дори с един стар фермер, който се грижи за земята си, фермер, който няма и най-малка представа за човешкия живот, и въпреки това разчита изцяло на благословиите на Небето, докато обработва земята си. Ти не отделяш и секунда в мисли за живота си, не знаеш нищо за славата, а още по-малко имаш някакво самопознание. Ти си толкова „над нещата“!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Онези, които не се научават и си остават невежи: не са ли те зверове?“)

125. Някои се разкрасяват прекрасно, но повърхностно: сестрите се кичат красиво като цветя, а братята се обличат като принцове или богати млади баровци. Грижат се само за външните неща, като например какво ядат и носят; вътрешно те са окаяни и нямат ни най-малко познание за Бог. Какъв смисъл може да има в това? А има и такива, които са облечени като бедни просяци — те наистина приличат на източноазиатски роби! Наистина ли не разбирате това, което искам от вас? Беседвайте помежду си: какво всъщност спечелихте? Вярвали сте в Бог през всичките тези години, но това е всичко, което сте пожънали — не се ли смущавате? Не се ли срамувате? През всичките тези години сте вървели по истинския път, но днес духовният ви ръст е по-нисък от този на врабче! Погледнете младите дами сред вас, красиви като картини в дрехите и с грима си, които се сравняват една с друга — и какво сравнявате? Удоволствието си? Вашите изисквания? Мислите ли, че съм дошъл да набирам модели? Вие нямате срам! Къде е вашият живот? Това, което преследвате, не е ли само вашето екстравагантно желание? Мислиш си, че си толкова красив, но макар да си натруфен с най-различни одежди, не си ли в действителност един гърчещ се червей, роден на бунището? Днес имаш щастието да се радваш на тези небесни благословения не заради красивото си лице, а защото Бог прави изключение, като те възпитава. Все още ли не ти е ясно откъде си дошъл? При споменаването на живота си затваряш устата и не казваш нищо, ням като статуя, но все още имаш наглостта да се кичиш! Все още си склонен да се пудриш и гласиш! Погледнете контетата сред вас, своеволните мъже, които по цял ден се шляят, нехайни, с безгрижно изражение на лицето. Така ли трябва да се държи човек? На какво обръща внимание всеки от вас, мъж или жена, по цял ден? Знаете ли от кого зависи да се изхранвате? Погледни дрехите си, погледни в ръцете си какво си пожънал, потъркай корема си — какво си спечелил от цената на кръвта и потта, която си платил през всичките тези години на вяра? Ти все още мислиш да ходиш на екскурзии, все още мислиш да разкрасяваш вонящата си плът — безполезни занимания! От теб се иска да бъдеш човек с нормална същност, но сега ти си не просто ненормален, ти си с отклонения. Как може такъв човек да има смелостта да се изправи пред Мен? С човешка природа като тази, с която демонстрираш прелестите си и изтъкваш плътта си, живеейки винаги в страстите на плътта — не си ли ти потомък на мръсни демони и зли духове? Няма да позволя на такъв мръсен демон да съществува дълго! И не си мисли, че не знам какво мислиш в сърцето си. Може да държиш похотта и плътта си под строг контрол, но как бих могъл да не знам какви мисли таиш в сърцето си? Как бих могъл да не знам всичко, което желаят очите ти? Нима вие, млади дами, не се разкрасявате, за да демонстрирате плътта си? Каква е ползата от мъжете за вас? Могат ли те наистина да ви спасят от морето на страданието? Що се отнася до контетата сред вас, всички вие се обличате, за да изглеждате джентълмени и изтъкнати, но не е ли това хитрост, целяща да привлече вниманието към вашия блестящ външен вид? За кого правите това? Каква е ползата от жените за вас? Не са ли те източникът на вашия грях? Вие, мъже и жени, казах ви много слова, но вие изпълнихте само няколко от тях. Ушите ви не чуват, очите ви са помрачени, а сърцата ви са закоравели до такава степен, че в телата ви има само похот, вие сте в неин плен и не можете да избягате. Кой иска да се доближи до вас, червеи, вие, които се гърчите в мръсотия и кал? Не забравяйте, че не сте нищо повече от онези, които съм издигнал от купчината тор, че първоначално не сте притежавали нормална човешка природа. Това, което искам от вас, е нормалната човешка природа, която първоначално не притежавахте, а не да парадирате с похотта си или да давате воля на своята изгнила плът, която бе тренирана от дявола толкова много години. Когато се обличате по този начин, не се ли страхувате, че ще се впримчите още по-дълбоко? Нима не знаете, че сте произлезли от греха? Нима не знаете, че телата ви са изпълнени с толкова много похот, че тя се просмуква дори от дрехите ви, разкривайки състоянията ви като непоносимо грозни и мръсни демони? Не е ли вярно, че знаете това по-ясно от всеки друг? Сърцата ви, очите ви, устните ви — не са ли всички те осквернени от мръсни демони? Не са ли тези части от вас мръсни? Мислиш ли, че щом не действаш, значи си най-свят? Мислиш ли, че обличането на красиви дрехи може да скрие мръсните ви души? Това няма да помогне! Съветвам ви да бъдете по-реалистични: не бъдете измамни и фалшиви и не парадирайте. Вие демонстрирате похотта си един пред друг, но единственото, което ще получите в замяна, е вечно страдание и безмилостен укор! Каква е нуждата да си хвърляте погледи един на друг и да се отдавате на романтика? Това ли е мярката за вашата почтеност, степента на вашия морал? Отвращавам се от онези сред вас, които се занимават със зла медицина и магьосничество; отвращавам се от младите мъже и жени сред вас, които обичат собствената си плът. По-добре е да се въздържате, защото сега от вас се изисква да притежавате нормална човешка природа и не ви е позволено да излагате на показ похотта си — и все пак вие се възползвате от всяка възможност, защото плътта ви е твърде пищна, а похотта ви — твърде голяма!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Практика (7)“)

126. Тези, които мислят само за плътта си и се наслаждават на комфорта; тези, които привидно вярват, но не вярват наистина; тези, които се занимават със зловредна медицина и магьосничество; тези, които са разпуснати, раздърпани и парцаливи; тези, които крадат жертвите към Йехова и Неговите притежания; тези, които обичат подкупите; тези, които бездейно мечтаят да се изкачат на небето; тези, които са надменни и самонадеяни, които се стремят само към лична слава и богатство; тези, които разпространяват дръзки думи; онези, които хулят Самия Бог; онези, които не правят нищо друго, освен да съдят и да клеветят Самия Бог; онези, които създават клики и се стремят към независимост; онези, които се превъзнасят над Бог; онези лекомислени млади, на средна възраст и по-възрастни мъже и жени, които са в плен на разпуснатостта; онези мъже и жени, които се радват на лична слава и богатство и се стремят към личен статус сред другите; онези непокаяли се хора, които са в капана на греха — не са ли те, всички те, извън спасението? Развратът, греховността, злите лекарства, магьосничеството, сквернословието и дръзките думи — всичко това се разбунтува сред вас; истината и словото на живота са потъпкани сред вас, а свещеният език е осквернен сред вас. Вие, езичници, надути от мръсотия и непокорство! Какъв ще бъде вашият краен резултат? Как могат да имат дързостта да продължават да живеят онези, които обичат плътта, които вършат магьосничество на плътта и които са впримчени в разпуснат грях! Нима не знаеш, че хора като вас са червеи, които не могат да бъдат спасени? Какво ви дава право да изисквате това и онова? Досега не е настъпила и най-малката промяна в тези, които не обичат истината, а обичат само плътта — как могат да бъдат спасени такива хора? Онези, които не обичат пътя на живота, които не възвеличават Бог и не свидетелстват за Него, които правят схеми в името на собственото си положение, които възхваляват себе си — не са ли те все още същите, дори и днес? Каква е ползата от спасяването им? Дали можеш да бъдеш спасен не зависи от това колко голям е стажът ти или колко години си работил, а още по-малко зависи от това колко препоръки си натрупал. По-скоро зависи от това дали стремежът ти към нещо е дал плод. Трябва да знаеш, че спасените са „дърветата“, които дават плод, а не дърветата с буйна листна маса и обилни цветове, които обаче не дават плод. Дори ако си прекарал много години в скитане по улиците, какво значение има това? Къде е твоето свидетелство? В сърцето ти има много по-малко страх от Него, отколкото любов към самия тебе и похотливите ти желания — нима такъв човек не е дегенерат? Как би могъл да бъде образец и модел за спасение? Твоята природа е непоправима, ти си твърде непокорен, ти не подлежиш на спасение! Не са ли такива хора тези, които ще бъдат изпъдени? Не е ли времето, когато Моето дело е завършено, времето на настъпването на твоя последен ден? Толкова много работа свърших и толкова много слова изговорих сред вас — колко от тях наистина са влезли в ушите ви? Колко от тях някога сте изпълнили? Когато делото Ми приключи, това ще бъде моментът, в който ти ще престанеш да Ми се противопоставяш, ще престанеш да се изправяш срещу Мен. Докато Аз работя, вие постоянно действате срещу Мен; никога не се съобразявате със словата Ми. Аз върша Моето дело, а ти вършиш своето собствено „дело“, като създаваш свое малко царство. Вие не сте нищо друго освен глутница лисици и кучета, които вършат всичко в противовес на Мен! Непрекъснато се опитвате да привлечете в прегръдката си онези, които ви предлагат своята несподелена любов — къде е вашето богобоязливо сърце? Всичко, което правите, е измамно! Вие нямате послушание и страх и всичко, което правите, е измамно и богохулно! Могат ли такива хора да бъдат спасени? Мъжете, които са сексуално неморални и похотливи, винаги искат да привлекат към себе си кокетни блудници за собствено удоволствие. Категорично няма да спася такива сексуално неморални демони. Мразя ви, мръсни демони, а вашата похотливост и кокетство ще ви потопят в ада. Какво можете да кажете за себе си? Вие, мръсни демони и зли духове, сте отблъскващи! Вие сте отвратителни! Как може да бъде спасен такъв боклук? Могат ли тези, които са в плен на греха, все още да бъдат спасени? Днес тази истина, този път и този живот не ви привличат; по-скоро ви привлича греховността, парите, авторитетът, славата и печалбата, плътските наслади, красотата на мъжете и прелестите на жените. Какво ви дава право да влезете в Моето царство? Вашият образ е дори по-голям от Божия, вашето положение е дори по-високо от Божието, да не говорим за престижа ви сред хората — вие сте се превърнали в идол, на който хората се покланят. Не си ли станал ти архангел? Когато се разкрият резултатите на хората, а това е и моментът, в който делото на спасението ще наближи своя край, много от тези сред вас ще бъдат трупове, които не могат да бъдат спасени и трябва да бъдат изпъдени.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Практика (7)“)

127. Хората са безполезни клетници, тъй като не ценят себе си. Нима това, че не обичат дори себе си, а сами се потъпкват, не е доказателство за тяхната безполезност? Човешката природа е като пропаднала жена, която си играе сама със себе си и охотно се оставя да бъде насилвана от всеки пожелал я. Въпреки това хората не осъзнават колко са пропаднали. На тях им харесва да работят за другиго, да се намират на празни приказки с другите; оставят се да бъдат контролирани от другите. Не се ли състои точно в това скверността на човечеството? При все че не съм преживял човешката природа и не съм изживял непосредствено човешкия живот, добих много ясно разбиране за всяко движение, всяко действие, всяка дума и всяка постъпка на хората. Дори съм в състояние да изоблича хората, предизвиквайки у тях толкова дълбок срам, че вече да не дръзнат открито да сплетничат и да се поддават на похотта си. Като охлюви, свиващи се в черупките си, те вече не смеят да демонстрират собственото си грозно състояние. Тъй като хората не познават самите себе си, най-големият им недостатък е желанието им да изтъкват пред околните привлекателните си черти, а така всъщност разкриват безобразния си облик; това е нещото, което Бог ненавижда най-силно. Това тяхно поведение се дължи на факта, че връзките между хората не са нормални и липсват нормални междуличностни отношения, а още по-малко нормални отношения между тях и Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тълкуване на тайните на „Думите на Бог към цялата вселена“, „Глава 14“)

128. Докато хората не изпитат Божието дело и не разберат истината, природата на Сатана е това, което ги управлява отвътре. Какво конкретно включва тази природа? Например, защо си себичен? Защо защитаваш собствената си позиция? Защо изпитваш толкова силни емоции? Защо се наслаждаваш на онези неправедни неща? Защо харесваш онези злини? Каква е основата за твоето влечение към такива неща? Откъде идват тези неща? Защо си толкова щастлив да ги приемеш? Досега всички вие сте разбрали, че основната причина за всички тези неща е, че отровата на Сатана е вътре в човека. Но каква е отровата на Сатана? Как може да бъде изразена? Например, ако питаш: „Как трябва да живеят хората? За какво трябва да живеят хората?“, те ще отговорят: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“. Тази една фраза изразява самия корен на проблема. Философията и логиката на Сатана са се превърнали в живота на хората. Без значение към какво се стремят хората, те го правят за себе си — и така те живеят само за себе си. „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ — това е житейската философия на човека, а също така представлява и човешката природа. Тези думи вече са станали природата на поквареното човечество и те са истинският портрет на покварената сатанинска природа на човечеството. Тази сатанинска природа вече е станала основа за съществуването на поквареното човечество. В продължение на няколко хиляди години поквареното човечество живее според тази отрова на Сатана, чак до наши дни. Всичко, което Сатана прави, е в името на собствения си апетит, амбиции и цели. Той иска да надмине Бог, да се освободи от Бог и да поеме контрола над всичко, създадено от Бог. Днес степента, в която хората са станали покварени от Сатана, е следната: всички те имат сатанинска природа, всички се опитват да отричат и да се противопоставят на Бог и искат да контролират собствените си съдби, и се опитват да се противопоставят на ръководството и подредбите на Бог. Техните амбиции и желания са точно същите като тези на Сатана. Следователно човешката природа е сатанинска природа. Всъщност девизите и афоризмите на много хора представляват човешката природа и отразяват същината на човешката поквара. Нещата, които хората избират, са техни собствени предпочитания и всички те представляват нравът и стремежите на хората. Във всяка дума, която човек казва, и във всяко нещо, което прави, без значение колко прикрито е то, не може да се прикрие тяхната природа. Така например фарисеите обикновено проповядваха доста хубаво, но когато чуха проповедите и истините, изразени от Исус, вместо да ги приемат, те ги заклеймиха. Това разкри природата същност на фарисеите да мразят истината и да се гнусят от нея. Някои хора говорят доста претенциозно и са добри в прикриването си, но след като други хора общуват с тях за известно време, те откриват, че тяхната природа е дълбоко лъжлива и нечестна. След дълго общуване с тях всички останали узнават тяхната природа същност. В крайна сметка останалите правят следното заключение: те никога не говорят истината и са измамни. Това твърдение представлява природата на такива хора и е най-добрата илюстрация и доказателство за тяхната природа същност. Тяхната житейска философия е да не казват на никого истината, както и да не се доверяват на никого. Сатанинската природа на човека съдържа много сатанински философии и отрови. Понякога ти самият дори не си наясно с тях и не ги разбираш. Въпреки това всеки момент от живота ти се основава на тези неща. Нещо повече, ти смяташ, че тези неща са съвсем правилни и разумни и в тях няма нищо погрешно. Това е достатъчно, за да покаже, че философиите на Сатана са станали природата на хората и че те живеят в пълно съответствие с тях, мислейки този начин на живот за добър, и без никакво чувство на покаяние. Затова те постоянно разкриват своята сатанинска природа и постоянно живеят според сатанинските философии. Природата на Сатана е животът на човечеството и това е природата същност на човечеството.

(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Как да вървим по пътя на Петър“)

129. Човешката природа е съвсем различна от Моята същност, защото покварената природа на човека произлиза изцяло от Сатана, човешката природа е променена и покварена от Сатана. Това означава, че човек живее под влиянието на неговото зло и уродливост. Човекът не израства в свят на истина или в свята среда, а още по-малко пък живее в светлината. Ето защо не е възможно той да притежава истината в своята природа от момента на раждането си, а още по-малко може да се роди със същност, която се бои от Бог и Му се подчинява. Напротив — хората притежават природа, която се съпротивлява на Бог, не Му се подчинява и не изпитва любов към истината. Тази природа е проблемът, който искам да обсъдя — предателството.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Един много сериозен проблем: предателството (2)“)

130. Поведение, с което не се изразява пълно подчинение към Мен, е предателство. Поведение, с което не Ми се показва вярност, е предателство. Да Ме мамите и да използвате лъжи, за да Ме заблуждавате, е предателство. Да таите многообразни представи и да ги разпространявате навсякъде е предателство. Да не можете да поддържате Моите свидетелства и интереси е предателство. Да се усмихвате фалшиво, когато сърцето ви е далеч от Мен, е предателство. Това са все деяния на предателство, на които винаги сте били способни, и те са обичайни за вас. Може би никой от вас не смята това за проблем, но Аз не мисля така. Не мога да се отнасям към предателството на човек към Мен като към нещо незначително и със сигурност не мога да го пренебрегвам. Сега, докато Аз действам сред вас, вие се държите по този начин. Ако дойде ден, в който няма кой да бди над вас, няма ли да бъдете като разбойници, които са се обявили за царе на собствените си малки планини? Когато това се случи и предизвикате бедствие, кой ще бъде там, за да се справи с последствията от действията ви? Смятате, че някои прояви на предателство са просто случайни инциденти, а не вашето постоянно поведение, и не заслужават да бъдат обсъждани с такава строгост, по начин, който наранява вашата гордост. Ако наистина мислите така, значи сте лишени от разум. Да мислите така означава да сте образец и първообраз на бунтарството. Природата на човека е неговият живот; тя е принцип, на който той разчита, за да оцелее, и не може да го промени. Вземете за пример същността на предателството. Ако можеш да направиш нещо, с което да предадеш роднина или приятел, това доказва, че то е част от твоя живот и от природа, с която си се родил. Никой не може да отрече това.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Един много сериозен проблем: предателството (1)“)

131. Всеки може да представи истинското си лице чрез думите и действията си. Това истинско лице, разбира се, е неговата природа. Ако говориш неискрено, то имаш неискрена природа. Ако природата ти е лукава, то действаш потайно и много лесно мамиш другите. Ако природата ти е злобна, думите ти може и да галят ухото, но действията ти не могат да прикрият злите ти измами. Ако си мързелив по природа, тогава всичко, казано от теб, е с цел да избегнеш отговорността за своята нехайност и мързел, а действията ти ще бъдат мудни и повърхностни и доста умели в прикриването на истината. Ако по природа притежаваш съпричастност, то думите ти ще бъдат разумни, а и действията ти ще бъдат в съгласие с истината. Ако си верен по природа, тогава думите ти със сигурност са искрени, а начинът ти на действие е обоснован, без нищо, което би могло да накара господаря ти да се притесни. Ако по природа си похотлив или алчен за пари, тогава сърцето ти често ще бъде изпълвано с тези неща и ти неволно ще извършваш лоши, неморални деяния, които хората няма да забравят с лека ръка и които ще ги отвращават. Точно както казах, ако имаш природа на предател, тогава много трудно можеш да се освободиш от нея. Не се доверявай на късмета, че ако не си навредил на другите, значи предателството не е в природата ти. Ако мислиш така, значи наистина си противен. Всеки път, когато говоря, думите Ми са насочени към всички хора, а не само към един човек или един тип хора. Това, че не си Ме предал по един въпрос, не доказва, че няма да Ме предадеш въобще. Когато срещат спънки в брака си, някои хора губят увереността си да търсят истината. Други изоставят задължението си да Ми бъдат верни, когато семейството им се разпада. Трети Ме изоставят, за да търсят моменти на радост и вълнение. Някои хора предпочитат да паднат в тъмна пропаст, вместо да живеят в светлината и да получат насладата от делото на Светия Дух. Има хора, които пренебрегват съветите на приятелите си в името на това да задоволят жаждата си за богатство и дори сега не могат да признаят грешката си и да променят пътя си. Има и такива, които живеят само временно под Моето име, за да получат закрилата Ми, а други Ми се отдават само малко по принуда, защото се вкопчват в живота и се страхуват от смъртта. Не са ли тези и други неморални деяния, които освен това са и непочтени, точно поведения, с които хората отдавна са Ме предали дълбоко в сърцата си? Разбира се, Аз знам, че хората не планират предварително да Ме предадат; предателството им е естествено разкриване на тяхната природа. Никой не иска да Ме предаде и никой не е щастлив от факта, че е направил нещо, за да Ме предаде. Напротив, такива хора треперят от страх, нали? И така, мислите ли как да се спасите от тези предателства и как да промените сегашната ситуация?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Един много сериозен проблем: предателството (1)“)

132. Вие бяхте отделени от калта и независимо от всичко бяхте от онзи материал, който беше изваден от утайката, мръсни и ненавиждани от Бог. Вие принадлежахте на Сатана и някога бяхте стъпкани и опетнени от него. Ето защо се казва, че бяхте отделени от калта и далеч от това да сте свети, вместо това сте нечовешки неща, които отдавна са обект на измамите на Сатана. Това е най-подходящата оценка за вас. Трябва да знаете, че първоначално бяхте нечистотии, намиращи се в застоялата вода и калта, за разлика от желания улов като риба и скариди, защото от вас не може да се извлече нищо, което да доставя удоволствие. Казано направо, вие сте най-долните зверове на едно ограничено общество, по-лоши от прасета и кучета. Честно казано, да се обърна към вас с такива думи не е нито преувеличение, нито хипербола, а по-скоро опростяване на въпроса. Дори може да се каже, че обръщението към вас с такива думи е начин да ви се отдаде уважение. Вашето прозрение, реч, поведение като хора и всеки аспект на живота ви, включително вашето положение сред калта, са достатъчни да докажат, че идентичността ви е „необичайна“.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Вродената идентичност на човека и неговата стойност: какво представляват те наистина?“)

133. Хората не са нищо повече от Мои врагове. Хората са злите, които Ми се противопоставят и не Ми се подчиняват. Хората не са нищо друго освен рожби на лукавия, прокълнат от Мен; нищо друго освен потомците на архангела, който Ме предаде; нищо друго освен наследството на дявола, който, отдавна отхвърлен от Мен, оттогава се превърна в Мой непримирим враг. Защото небето над цялото човечество е мътно и тъмно, без ни най-малко прояснение, а човешкият свят е потънал в мрак, така че обитателите му не могат дори да видят протегнатата пред лицето си ръка или слънцето, ако вдигнат главите си. Пътят под краката им, кален и осеян с дупки, криволичи; цялата земя е осеяна с трупове. Тъмните ъгли са пълни с останки от мъртви, а в прохладните и сенчести ъгли са се настанили тълпи от демони. И навсякъде в света на хората орди демони идват и си отиват. Потомството на всякакъв вид зверове, покрити с мръсотия, е въвлечено в ожесточена битка, чийто звук вдъхва ужас в сърцето. В такива моменти, в такъв свят, в такъв „земен рай“, къде да отиде човек, за да търси блаженствата на живота? Къде може да отиде човек, за да намери назначението на живота си? Човечеството, отдавна тъпкано под нозете на Сатана, от самото начало е актьор, приемащ образа му. Нещо повече, човечеството е въплъщение на Сатана и служи като силно и ясно доказателство за него. Как може човешката раса, тази изродена измет, това потомство на поквареното човешко семейство, да свидетелства за Бог? Откъде идва Моята слава? Откъде може да започне да се говори за Моето свидетелство? Защото врагът, който, след като е покварил човечеството, стои срещу Мен, вече е покорил човечеството — човечеството, което Аз създадох отдавна и което беше изпълнено с Моята слава и Моето преживяване — и го е омърсил. Той е откраднал славата Ми и всичко, с което е пропил човека, е отрова, силно примесена с грозотата на Сатана и сок от плода на Дървото за познаване на добро и зло.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Какво означава да си истински човек“)

134. Дългогодишното ви поведение пред Мен Ми отговори, както никога досега, на въпроса: „Какво е отношението на човека към истината и истинския Бог?“. Усилията, които съм посветил на човека, доказват същността на Моята любов към него, а всяко действие на човека пред Мен доказва същността на неговата ненавист към истината и противопоставянето му към Мен. Винаги се грижа за всички, които Ме следват, но няма момент, в който те да могат да приемат думите Ми, те дори не са в състояние да приемат съветите Ми. Това Ме натъжава най-много. Няма човек, който да е успял да Ме разбере, а още по-малко да Ме приеме, въпреки че отношението Ми е искрено и думите Ми са кротки. Всеки се опитва да върши работата, която съм му поверил, според собствените си представи, не се опитва да разбере намеренията Ми, а още по-малко пита какво изисквам от него. Продължават да твърдят, че Ми служат вярно, а в същото време се бунтуват срещу Мен. Мнозина вярват, че истините, които са неприемливи за тях или които не могат да прилагат, не са истини. За такива хора Моите истини се превръщат в нещо, което се отрича и отхвърля. В същото време на думи те Ме признават за Бог, но от друга страна Ме смятат за чужд Бог — който не е истината, пътят или животът. Никой не знае тази истина: Моите думи са вечната неизменна истина. Аз съм източникът на живот за човека и единственият му водач. Стойността и значението на Моите думи не се определят от това дали те са признати или приети от хората, а от същността на самите думи. Дори и нито един човек на тази земя да не приеме Моите думи, стойността и помощта им за човешкия род са неоценими. Ето защо, когато се сблъсквам с многото хора, които се бунтуват, отхвърлят или напълно презират думите Ми, единственото Ми отношение е следното: нека времето и фактите Ми бъдат свидетели и нека те покажат, че Моите думи са истината, пътят и животът. Нека те покажат, че всички Мои думи са истинни и че те са именно това, което човек трябва да получи и най-вече да приеме. Нека всички, които Ме следват, да знаят този факт: хората, които не приемат напълно думите Ми, не ги изпълняват и не намират цел в тях, и които не получават спасение чрез тях, са били осъдени от думите Ми и освен това са загубили спасението Ми, и Моят жезъл никога няма да се отклони от тях.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Трябва да обмисляте делата си“)