81. Първопричината за противопоставянето и непокорството на човека спрямо Бог е неговата поквара от Сатана. Заради покварата на Сатана съвестта на човека е станала безчувствена, той е морално покварен, мислите му са изродени и мисловната му нагласа е изостанала. Преди да бъде покварен от Сатана, човекът първоначално се е покорявал на Бог и се е покорявал на словата Му, след като ги е чул. Първоначално е имал здрав разум, съвест и нормална човешка природа. След като човекът е бил покварен от Сатана, първоначалният му разум, съвест и човешка природа са станали безчувствени и са били увредени от Сатана. Така човекът е загубил покорството и любовта си към Бог. Разумът на човека е станал ненормален, нравът му е станал същият като на звяр, а непокорството му срещу Бог непрекъснато нараства и става по-сериозно. И все пак човекът все още нито знае, нито разбира това, а само се противопоставя и се бунтува упорито. Разкриванията на човешкия нрав са изрази на неговия разум, проникновение и съвест. Тъй като разумът и проникновението му са нездрави, а съвестта му е крайно безчувствена, неговият нрав е непокорен спрямо Бог. Ако разумът и проникновението на човека не могат да се променят, тогава не може да става и дума за промени в нрава му или за съобразяване с Божиите намерения. Ако човекът е с нездрав разум, той не може да служи на Бог и не е годен да бъде оползотворен от Бог. „Нормален разум“ означава покорство и преданост към Бог, копнеж за Бог, безрезервност по отношение на Бог и притежаване на съвест пред Бог. Това означава единомислие с Бог и да няма умишлено противопоставяне на Бог. Не е така, когато имаш ненормален разум. След покваряването си от Сатана човекът си е изградил представи за Бог и няма никаква преданост към Бог или копнеж по Него, да не говорим за съвест пред Бог. Човекът умишлено се противопоставя на Бог и Го съди, а освен това сипе обиди зад гърба Му. Човекът съди Бог зад гърба Му, като много добре знае, че Той е Бог; човекът няма абсолютно никакво намерение да се покорява на Бог, но просто не спира да отправя искания и молби към Него. Такива хора, хора с ненормален разум, не са способни да осъзнаят собственото си поведение, достойно за презрение, или да съжаляват за своите бунтовнически прояви. Ако хората са способни да опознаят себе си, значи са възвърнали малко от разума си; колкото повече хората се бунтуват срещу Бог и все така не познават себе си, толкова по-нездрав е техният разум.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Да останеш непроменен по отношение на нрава си означава да си във вражда с Бог)

82. През няколкото хилядолетия на поквара всички хора са станали напълно несъобразителни и бавносхващащи; всички те са се превърнали в зли демони, които се противопоставят на Бог, до такава степен, че тяхното непокорство срещу Бог е документирано в историческите записи и дори самите хора са неспособни да дадат пълен отчет за своето непокорно поведение — защото са дълбоко покварени от Сатана и са подведени от Сатана така, че не знаят накъде да се обърнат. Дори и днес хората все още предават Бог. Когато виждат Бог, те Го предават, и когато не могат да Го видят, също Го предават. Има дори такива, които, след като са станали свидетели на Божиите проклятия и Божия гняв, все пак Го предават. И затова казвам, че човешкият разум е загубил първоначалната си функция и че човешката съвест също е загубила първоначалната си функция. В Моите очи всички хора са зверове в човешки одежди и отровни змии. Колкото и жалки да се опитват да изглеждат в Моите очи, Аз никога няма да бъда милосърден към тях, защото те нямат абсолютно никаква представа за разликата между черното и бялото и никой от тях не разбира разликата между истината и неистината. Техният разум е толкова вцепенен, но те все пак желаят да получат благословии; човешката им природа е толкова низка, но те все пак желаят да царуват и да държат властта. На кого биха могли да бъдат царе с такъв разум? Как биха могли с такава човешка природа да седят на престоли? Хората са наистина безсрамни! Те са отрепки, които надценяват себе си! Предлагам на вас, които желаете да получите благословии, първо да си намерите огледало и да погледнете собственото си грозно отражение. Имаш ли необходимото, за да бъдеш цар? Имаш ли чертите на лицето на човек, който би могъл да получава благословии? Не е настъпила ни най-малката промяна в твоя нрав и не си успял да приложиш нищо от истината на практика, а все пак желаеш едно прекрасно утре. Това е чиста заблуда! Човекът, който е роден в такава скверна земя, е заразен до сериозна степен от обществото, обусловен е от феодалната етика и е получил образованието на „институти за висше образование“. Изостаналото мислене, поквареният морал, принизеният възглед за живота, философията за светските отношения, достойна за презрение, напълно безполезното съществуване и низките обичаи и ежедневие — всички тези неща нахлуват сериозно в сърцето на човека и сериозно вредят на неговата съвест, и я нападат. В резултат на това човекът все повече се отдалечава от Бог и все повече Му се противопоставя. С всеки изминал ден човешкият нрав става все по-безмилостен и няма нито един човек, който доброволно да се откаже от нещо заради Бог, нито един, който доброволно да се покори на Бог, и дори няма нито един човек, който доброволно да търси явяването на Бог. Вместо това, под властта на Сатана, човекът преследва удоволствия до насита и невъздържано покварява плътта си в блатото. Дори когато чуят истината, онези, които живеят в мрака, нямат никакво желание да я практикуват и не са склонни да търсят дори когато видят, че Бог вече се е явил. Как може едно толкова порочно човечество да има каквато и да била възможност за спасение? Как може едно толкова упадъчно човечество като това да живее в светлината?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Да останеш непроменен по отношение на нрава си означава да си във вражда с Бог)

83. Разкриването на покварения нрав на човека се корени единствено в несъобразителната му съвест, злобната му природа и нездравия му разум; ако съвестта и разумът на човека успеят отново да станат нормални, тогава той ще се превърне в човек, годен за употреба пред Бог. Именно защото човешката съвест винаги е била несъобразителна и защото човешкият разум никога не е бил здрав и става все по-несъобразителен, човешките действия на непокорство срещу Бог се множат — дотолкова, че дори приковава Исус на кръста и затваря вратата си за въплътената Божия плът в последните дни, заклеймява Божията плът и вижда Божията плът като низша. Ако човек имаше поне малко човечност, той нямаше да бъде толкова жесток в отношението си към въплътения Бог; ако имаше поне малко разум, нямаше да бъде толкова жесток в отношението си към въплътената Божия плът; ако имаше поне малко съвест, нямаше да „благодари“ на въплътения Бог по този начин. Човекът живее в епохата на въплъщението на Бог, но не благодари на Бог, че му е дал такава добра възможност, и вместо това проклина идването на Бог или напълно пренебрегва факта на Божието въплъщение, и изглежда се противи и изпитва неприязън към него. Независимо от това как човекът се отнася към идването на Бог, Бог винаги неуморно е вършил Своето дело, въпреки че човекът не е бил ни най-малко благосклонен към Него и продължава да отправя искания към Него. Човешкият нрав е станал изключително злобен, разумът му е станал крайно несъобразителен, а съвестта му е напълно потъпкана от Лукавия и отдавна е престанала да бъде изначалната съвест на човека. Човекът не само е неблагодарен на въплътения Бог за това, че е дарил толкова много живот и благодат на човечеството, а дори изпитва ненавист към Бог заради истината, с която го дарява Бог; тъй като човекът не се интересува от истината, той изпитва ненавист към Бог. Човекът не само че не е способен да даде живота си за въплътения Бог, а вместо това се опитва да извлече благоволение от Него и изисква отплата, която е десетки пъти по-голяма от това, което той е дал на Бог. Такива са съвестта и разумът на човека, но той все така си мисли, че това не е кой знае какво, продължава да вярва, че е отдал толкова много на Бог и че Бог му е дарил твърде малко. Има хора, които, след като са Ми дали купичка вода, протягат ръце и искат да им платя за две купички мляко, или, след като са Ми дали стая за една нощ, настояват да им платя многократно по-висока цена за настаняване. С такава човешка природа и такава съвест как можете все още да искате да получите живот? Какви презрени отрепки сте вие!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Да останеш непроменен по отношение на нрава си означава да си във вражда с Бог)

84. Ако не изровя грозотата от дълбините на сърцата ви, тогава всеки от вас би си сложил венец на главата и би приписал цялата слава на себе си. Надменната ви и самонадеяна природа ви подтиква да се обърнете срещу собствената си съвест, да се бунтувате срещу Христос и да Му се противопоставяте и да разкривате грозните си лица, като така изваждате наяве вашите намерения, представи, ексцентрични желания и алчни очи. И все пак продължавате да обявявате дългогодишната си страст към делото на Христос и да изричате и да повтаряте истините, отдавна изречени от Христос. Това е вашата „вяра“ — „чистата ви вяра“. През цялото време Аз съм се придържал към строг стандарт за човека. Ако твоята преданост е обвързана с намерения и с условия, тогава бих предпочел да мина без твоята така наречена преданост, защото се отвращавам от хората, които Ме мамят с намеренията си и Ме изнудват с условия. Желая само човекът да има пълна преданост към Мен, да върши всички неща заради една дума — вярата — и за да я докаже. Ненавиждам опитите ви да Ме възрадвате с ласкателства, защото винаги съм се отнасял към вас искрено и затова желая и вие да се отнасяте към Мен с истинска вяра. Когато става дума за вяра, мнозина вероятно си мислят, че следват Бог, защото имат вяра, иначе не биха понасяли такова страдание. Затова те питам следното: ако вярваш в съществуването на Бог, защо никога не се боиш от Него? Ако вярваш в съществуването на Бог, защо в сърцето ти няма и капчица ужас от Него? Ако признаваш, че Христос е Божията въплътена плът, защо тогава Го презираш? Защо се държиш неуважително към Него? Защо Го сочиш с пръст? Защо винаги тайно следиш действията Му? Защо не се покоряваш на Неговите подредби? Защо не приемаш словото Му за свой критерий в действията си? Защо Го изнудваш и крадеш приношенията Му? Защо се опитваш да говориш от позицията на Христос? Защо оценяваш правотата на делото и словото Му? Защо се осмеляваш да Го хулиш зад гърба Му? Тези и други неща ли съставляват вярата ви?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Наистина ли си вярващ в Бог?)

85. Ако използвате представите си, за да оценявате Бог и Го ограничавате, сякаш Той е непроменяща се глинена статуя, като напълно ограничавате Бог до Библията и Го застопорявате в дело с ограничен мащаб, това доказва, че сте осъдили Бог. Тъй като евреите от Стария завет приемаха Бог за идол с неизменна форма, който носеха в сърцата си, сякаш Бог е можел да бъде наричан единствено Месия и само онзи, който е бил наричан Месия, е можел да бъде Бог, и тъй като тогава хората служеха на Бог и Го почитаха като (безжизнена) глинена статуя, те приковаха Исус на кръста, осъждайки Го на смърт. Така невинният Исус беше осъден да умре. Бог беше невинен, но въпреки това човекът отказа да Го пощади и упорито Го осъди на смърт, и така Исус беше разпнат на кръста. Човек винаги приема, че Бог не се променя, и Го ограничава въз основа на една единствена книга, Библията, сякаш схваща напълно Божието управление и от него зависи всичко, което Бог прави. Хората са крайно нелепи и арогантни и всички те са склонни към хвалби. Независимо колко възвишено е познанието ти за Бог, ще продължа да твърдя, че не познаваш Бог и си от онези, които най-много му се противопоставят, и че си се отрекъл от Бог, защото си напълно неспособен да се покоряваш на Божието дело и да вървиш по пътя към усъвършенстването от Бог. Защо Бог никога не е доволен от действията на човека? Това е така, защото човекът никога не познава Бог, той има прекалено много представи и познанието му за Бог няма нищо общо с действителността, а е клиширано и монотонно, механично копирано и прилагано без гъвкавост. И така, след като днес Бог е дошъл на Земята, Той отново е разпнат на кръста от човека. Жестоко човечество! Имат ли край интригантството и сплетничеството, кражбите и грабежите един от друг, боричканията за слава и придобивки, взаимното избиване? Въпреки стотиците хиляди думи, които Бог е изрекъл, никой не се е вразумил. Хората действат в полза на своите семейства, синове и дъщери, за своите кариери и бъдеще, за статус, суета и пари, за храната, дрехите и плътта. Има ли някой, чиито действия наистина да са заради Бог? Дори и сред онези, които действат заради Бог, малцина са тези, които Го познават. Колко са тези, които не действат в името на собствените си интереси? Колко са тези, които не потискат и не прокуждат други хора, за да защитават собствения си статус? Така Бог е принудително осъждан на смърт безчет пъти и безброй жестоки съдии са го заклеймявали и са Го разпънали отново на кръста. Колцина могат да се нарекат праведни хора, защото наистина действат в името на Бог?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Злите със сигурност ще бъдат наказани)

86. Нима много хора не се съпротивляват на Бог и не възпрепятстват делото на Светия Дух, защото не познават разнообразното и многолико дело на Бог и, освен това, защото използват малкото познание и доктрина, които притежават, за да измерват делото на Светия Дух? Въпреки че тези хора са имали само повърхностни преживявания, те са надменни, своенравни и невъздържани по природа, гледат на делото на Светия Дух с презрение, пренебрегват дисциплинирането, наложено от Светия Дух, и нещо повече, — използват дребните си стари доктрини, за да „потвърждават“ делото на Светия Дух. Те също така са позьори и са напълно убедени в собствената си ерудиция, вярвайки, че се разпореждат свободно из целия свят. Не са ли такива хора онези, които са отритнати от Светия Дух, и онези, които са отстранени от новата епоха? Онези, които идват пред Бог и открито Му се съпротивляват, не са ли достойни за презрение индивиди с повърхностно и ограничено познание, които парадират със собствената си „гениалност“? Те имат съвсем малко познание за Библията, а въпреки това искат да имат пълна власт в световните „академични кръгове“; имат съвсем малко повърхностна доктрина, на която да учат хората, а въпреки това искат да обърнат хода на делото на Светия Дух и се опитват да го накарат да се върти около собствените им мисловни процеси. Колкото и да са късогледи, те искат да съзрат великолепието на 6000-годишното Божие дело. Тези хора нямат никакъв разум, за който си струва да се говори! Всъщност колкото повече познание за Бог имат хората, толкова по-малко те съдят лековато Неговото дело — те говорят само малко за своето познание относно настоящото Божието дело, но не произнасят небрежно присъда над него. Колкото по-малко хората познават Бог, толкова по-нахални са те, толкова повече надценяват себе си и толкова по-безразсъдно провъзгласяват какво е Бог, но това, което провъзгласяват, е само доктрина и няма фактическа основа. Това са най-безполезните хора. Онези, които гледат на делото на Светия Дух като на игра, са лекомислени! Хората, които се отнасят към делото на Светия Дух като към игра, са лекомислени хора! Щом се сблъскат с новото дело на Светия Дух, те не подхождат предпазливо към него, а вместо това говорят, каквото им дойде на езика, и бързат да съдят, отпускат юздите на собствената си воля да отричат правилността на делото на Светия Дух и дори го обиждат или хулят — нима тези неуважителни личности не са невежи за делото на Светия Дух, а освен това и хора с голяма надменност, които по природа са високомерни и невъздържани? Дори и да дойде ден, когато такива хора приемат новото дело на Светия Дух, те пак няма да получат Божието опрощение. Те не само гледат отвисоко на онези, които вършат работа за Бог, но и хулят Самия Бог. Такива безразсъдници няма да бъдат помилвани нито в този живот, нито в идния свят и ще погинат завинаги в ада! Такива неуважителни, самоугаждащи си хора само си поставят етикет, че са вярващи, и колкото повече са такива хората, толкова по-склонни са да нарушават Божиите управленски закони. Нима всички онези надменни личности, които са вродено необуздани и които никога не са се подчинявали на никого, не вървят по този път? Нима ден след ден не се съпротивляват по този начин на Бог, Който винаги е нов и никога не е стар?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Познаването на трите етапа на Божието дело е пътят към познаване на Бог)

87. Трябва да знаете, че се съпротивлявате на Божието дело или използвате вашите собствени представи, за да преценявате днешното дело, защото не познавате неговите принципи и защото се отнасяте невнимателно към делото на Светия Дух. Вашата съпротива срещу Бог и възпрепятстването на делото на Светия Дух се дължат на представите, които имате, и на присъщата ви арогантност. Причината не е в това, че Божието дело е погрешно, а в това, че вие по природа сте твърде непокорни. След като открият своята вяра в Бог, някои хора дори не могат да кажат със сигурност откъде е произлязъл човекът, но въпреки това се осмеляват да правят публични изказвания, в които отсъждат кое е правилно и кое е грешно в делото на Светия Дух. Дори поучават апостолите, които са приели новото дело на Светия Дух, подхвърлят коментари и отправят нагли забележки; човешката им природа е твърде низка и нямат капка разум. Нима няма да дойде ден, в който такива хора ще бъдат отритнати от действието на Светия Дух и ще бъдат изгорени от огъня на ада? Те не познават Божието дело, а го преценяват и се опитват да инструктират Бог как да работи. Как могат тези хора, които са лишени от разум, да познават Бог? Човекът опознава Бог в процеса на търсене и преживяване; познанието за Бог не се придобива чрез просветлението на Светия Дух, докато човекът прави произволни преценки. Колкото по-точно е познанието на хората за Бог, толкова по-малко Му се съпротивляват. И обратното — колкото по-малко хората познават Бог, толкова по-вероятно е да Му се съпротивляват. Твоите представи, твоята стара същност и твоята човешка природа, характер и морални възгледи са капиталът, с който се съпротивляваш на Бог, и колкото по-покварен е твоят морал, колкото по-противен е характерът ти и колкото по-низка е твоята човешка природа, толкова повече си враг на Бог. Онези, в които представите и самодоволството са много силни, са още по-враждебни на въплътения Бог; такива хора са антихристите. Ако твоите представи не бъдат коригирани, тогава те винаги ще бъдат против Бог; ти никога няма да съответстваш на Бог и винаги ще бъдеш отделен от Него.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Познаването на трите етапа на Божието дело е пътят към познаване на Бог)

88. Онези, които не разбират целта на Божието дело, са хора, които се съпротивляват на Бог. Това се отнася още повече за онези, които наистина разбират целта на Божието дело, но въпреки това не се стремят към това да Го удовлетворят. Има такива, които четат Библията в големи църкви и рецитират пасажи по цял ден, но нито един от тях не разбира целта на Божието дело, нито сред тях има някой, който да може да познава Бог — камо ли някой, който да може да бъде в съгласие с Божиите намерения. Всички те са безполезни, противни хора, които поучават „Бог“ отвисоко. Те са хора, които действат под знамето на Бог, но въпреки това преднамерено се съпротивляват на Бог, които носят етикета на вярата в Бог, докато ядат плътта на човека и пият кръвта на човека. Всички такива хора са зли дяволи, които поглъщат душата на човека, главни демони, които преднамерено смущават хората, за да не поемат по правилния път, и препъникамъни, които пречат на хората да търсят Бог. Може да изглеждат „физически силни“, но как последователите им да знаят, че те са антихристи, които водят хората към съпротива срещу Бог? Как последователите им да знаят, че те са живи дяволи, посветени на поглъщането на душата на човека? Онези, които смятат себе си за благородни в Божието присъствие, са най-низшите от всички, докато онези, които смятат себе си за низши, са най-благородни. А онези, които си въобразяват, че познават Божието дело, и които могат да провъзгласяват делото Му пред другите невъздържано, докато са вперили очи в Него, са най-невежите от всички. Такива хора нямат свидетелство за Бог и всички те са надменни и самонадеяни. Онези, които вярват, че познават Бог твърде малко, но които всъщност имат практическо преживяване и практическо познание за Бог, са най-обичаните от Него. Само такива хора наистина имат свидетелство и са наистина способни да бъдат усъвършенствани от Бог. Онези, които не разбират Божиите намерения, са хора, които се съпротивляват на Бог. Онези, които наистина разбират Божиите намерения, но въпреки това не практикуват истината, са хора, които се съпротивляват на Бог. Онези, които ядат и пият Божиите слова, но въпреки това вървят против същността на Божиите слова, са хора, които се съпротивляват на Бог. Онези, които имат представи за въплътения Бог и нещо повече, преднамерено се отдават на бунтарство, са хора, които се съпротивляват на Бог. Онези, които съдят Бог, са хора, които се съпротивляват на Бог. И всеки, който е неспособен да познава Бог и не може да свидетелства за Него, е човек, който се съпротивлява на Бог. Затова ви увещавам: ако вие наистина имате вярата да вървите по този път, тогава продължете да следвате. Но ако не сте способни да се въздържите от съпротива срещу Бог, тогава най-добре се отдръпнете, преди да е станало твърде късно, иначе нещата наистина няма да предвещават нищо добро за вас, тъй като вашата природа просто е твърде покварена. Вие сте лишени от преданост, лишени от покорство, лишени от сърце, което жадува за праведност и истина, и лишени от любов към Бог. Може да се каже, че вашето състояние пред Бог по същество е пълна бъркотия. Вие не сте способни да спазвате това, което трябва да спазвате, не сте способни да казвате това, което трябва да казвате, не сте способни да практикувате това, което трябва да практикувате, и не сте способни да изпълните функцията, която трябва да изпълните; вие нямате предаността, която трябва да имате, съвестта, която трябва да имате, покорството, което трябва да имате, или решителността, която трябва да имате; не сте понесли страданието, което е трябвало да понесете, и нямате и вярата, която трябва да имате. Вие сте почти напълно лишени от каквито и да било достойнства. Не ви ли е срам да продължавате да живеете? Съветвам ви, че може би е по-добре да затворите очи във вечен покой възможно най-скоро, като по този начин спестите на Бог тревогите по вас и страданието заради вас. Вие вярвате в Бог и все пак не разбирате Неговите намерения; ядете и пиете Божиите слова, но не сте способни да се съобразите с Божиите изисквания към човека. Вярвате в Бог и все пак не Го познавате, и живеете без цел, към която да се стремите, без никакви ценности или какъвто и да било смисъл. Вие сте човешки същества, но въпреки това нямате съвест и почтеност и изобщо не може да ви се вярва — все още ли можете да наричате себе си хора? Вярвате в Бог, но въпреки това Го мамите; вие дори ламтите за Божиите пари и ядете приношенията, които Му се принасят. И все пак накрая все още не успявате да проявите и капка внимание към Божиите чувства, нито капка съвест към Него. Не можете дори да удовлетворите едно малко изискване, поставено от Бог. Все още ли можете да наричате себе си човешки същества? Вие ядете храната, която Бог ви предоставя, дишате кислорода, който Той ви дава, и се наслаждавате на Неговата благодат, но в крайна сметка нямате ни най-малко познание за Бог. Напротив, превърнали сте се в негодници, които се съпротивляват на Бог. Това не ви ли прави зверове, които не могат да се сравнят дори с куче? Сред животните има ли такива, които да са по-злобни от вас?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Всички, които не познават Бог, са хора, които се съпротивляват на Бог)

89. Най-големият проблем на човека е, че той обича само неща, които не може да види или пипне, неща, които са изключително тайнствени и чудни, които са невъобразими за човека и недостижими за смъртните. Колкото по-нереалистични са нещата, толкова повече хората ги анализират, дори се стремят към тях, без да обръщат внимание на нищо друго, като напразно се надяват да ги получат. Колкото по-нереалистични са те, толкова по-внимателно хората ги изследват и анализират, дори стигат до там, че си съставят свои собствени задълбочени представи за тях. Точно обратното — колкото по-реалистични са нещата, толкова по-пренебрежително се отнасят хората към тях. Просто ги гледат отвисоко и дори ги презират. Не е ли точно това вашето отношение към реалистичната работа, която върша днес? Колкото по-реалистични са тези неща, толкова по-предубедени сте срещу тях. Не си оставяте и най-малко местенце да ги изследвате, а просто ги пренебрегвате. Гледате отвисоко на тези реалистични изисквания с нисък стандарт, дори таите множество представи за този Бог, който е най-практичен, и просто не сте в състояние да приемете, че Той е практичен и обикновен. Не продължавате ли да държите една неопределена вяра по този начин? Вие имате непоколебима вяра в нереалистичния Бог от миналото и не се интересувате от практичния Бог на днешния ден. Не е ли така, защото Бог на вчерашния ден и Бог на днешния ден са от две различни епохи? Не е ли също така, защото Бог на вчерашния ден е великият и възвишен Бог на небето, докато Бог на днешния ден е малко човешко същество на земята? Нещо повече, не е ли така, защото бог, почитан от човека, е този, роден от неговите представи, докато Бог на днешния ден е от физическа плът, роден на земята? В крайна сметка, не е ли защото Бог на днешния ден е твърде реалистичен причината човек да не се стреми към Него? Защото това, което Бог иска от хората днес, е точно това, което те най-малко желаят да правят и което ги кара да се чувстват засрамени. Това не усложнява ли нещата за хората? Не оголва ли белезите от раните им? Следователно много хора не се стремят към реалистичния, практически Бог и стават врагове на въплътения Бог, т.е. антихристи. Това не е ли очевиден факт? В миналото, когато Бог все още не беше се въплътил, може да си бил религиозна личност или благочестив вярващ. След като Бог се въплъти, много такива благочестиви вярващи несъзнателно станаха антихристи. Знаеш ли за какво става въпрос тук? В твоята вяра в Бог не се съсредоточаваш върху реалността, нито се стремиш към истината, а вместо това се съсредоточаваш върху нереални неща — не е ли това най-ясният източник на твоята враждебност към въплътения Бог?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само онези, които познават Бог и Неговото дело, са тези, които удовлетворяват Бог)

90. Преди да получиш досег с Христос, може да вярваш, че нравът ти е напълно променен, че си верен последовател на Христос и че никой не е по-достоен от теб да получи Неговите благословии, защото си преминал по много пътища, свършил си много работа и си принесъл много плодове, и затова смяташ, че накрая със сигурност ще бъдеш един от тези, които ще получат венеца. Но знаеш си следния факт, който е, че поквареният нрав на човека, с неговото непокорство и съпротива са разобличени, когато той види Христос, и че в този момент неговото непокорството и съпротива са разобличени по-безусловно и цялостно от всякога? Именно защото Христос е Човешкият син — Човешки син, който има нормална човешка природа — хората нито Го почитат, нито Го уважават. Именно защото Бог живее в плът, непокорството на хората извадено наяве толкова цялостно и с такива ярки подробности. Затова казвам, че идването на Христос е разкрило цялото непокорство на човечеството и е извадило на показ човешката природа. Това се нарича „да примамиш тигъра от планината“ и „да примамиш вълка от пещерата му“. Смееш ли да твърдиш, че си верен на Бог? Смееш ли да твърдиш, че проявяваш абсолютно покорство към Бог? Смееш ли да твърдиш, че не се бунтуваш? Някои ще кажат: „Когато и Бог да устрои среда за мен, никога не се оплаквам и винаги мога да се покоря и освен това не тая никакви представи за Бог“. Някои ще кажат: „Каквото и да ми възложи Бог, аз го завършвам възможно най-добре и никога не съм нехаен“. В такъв случай ви питам следното: можете ли да съответствате на Христос, когато живеете заедно с Него? И колко време ще бъдете в съответствие с Него? Един ден? Два дни? Един час? Два часа? Вярата ви може и да е похвална, но нямате много постоянство. Щом наистина заживееш с Христос, самоправедността и самомнението ти ще се разкриват чрез твоите думи и действия, малко по малко, а така също ще бъдат разкрити и прекомерните ти желания, непокорния начин на мислене и недоволство. И накрая, високомерието ти ще става все по-голямо, докато несъответствието ти с Христос стане такова, каквото е между водата и огъня; и тогава природата ти ще бъде напълно разкрита. В този момент твоите представи вече няма да могат да бъдат прикривани, естествено, недоволството ти също ще излезе наяве и твоята достойна за презрение човешка природа ще бъде напълно разобличена. Дори и тогава обаче ти отказваш да признаеш собственото си непокорство, като вместо това вярваш, че такъв Христос не е лесен за приемане от човека, че Той е твърде взискателен към хората и че ти би се подчинил напълно, ако Той беше един по-добър Христос. Вярвате, че вашето непокорство е оправдано, че се бунтувате срещу Него само когато Той изисква твърде много от вас. Никога не сте се замисляли, че не гледате на Христос като на Бог, че ви липсва намерението да Му се покорите. По-скоро упорито настояваш Христос да действа в съответствие с твоите собствени желания и щом направи нещо, което е в противоречие с мисленето ти, смяташ, че Той не е Бог, а човек. Не са ли мнозина тези сред вас, които са се борили с Него по този начин? В кого все пак вярвате? И по какъв начин се стремите?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тези, които не съответстват на Христос, със сигурност са противници на Бог)

91. Вие винаги искате да видите Христос, но Аз ви призовавам да не се отнасяте към себе си с такова високо уважение; всеки може да види Христос, но Аз казвам, че никой не е достоен да Го види. Тъй като човешката природа е изпълнена със зло, високомерие и непокорство, в момента, в който видиш Христос, твоята природа ще те унищожи и ще те осъди на смърт. Общуването ти с някой брат (или сестра) може да не говори много за теб, но когато общуваш с Христос, това не е толкова просто. По всяко време твоите представи могат да пуснат корени, високомерието ти да започне да покълва, а непокорството ти да „роди смокини“. Как можеш с такава човешка природа да си достоен да общуваш с Христос? Наистина ли си способен да се отнасяш към Него като към Бог всеки миг от всеки ден? Наистина ли притежаваш реалността на покорство към Бог? В сърцата си всички вие се покланяте на възвишения бог като Йехова, а считате видимия Христос за човек. Вашият разум е крайно беден и човешката ви природа е твърде низка! Вие не сте способни винаги да гледате на Христос като на Бог, а правите това само от време на време, когато сте в добро настроение, вкопчвате се в Него и Му се покланяте като на Бог. Ето защо казвам, че не сте вярващи в Бог, а група съучастници, които се противопоставят на Христос. Дори хората, които проявяват доброта към другите, получават своята награда, но въпреки това Христос, който извърши такова дело сред вас, не получи нито човешка любов, нито отплата и покорство. Нима това не е нещо сърцераздирателно?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тези, които не съответстват на Христос, със сигурност са противници на Бог)

92. Възможно е през всичките си години на вяра в Бог да не си проклел никого и да не си извършил лошо дело, и въпреки това в твоето общуване с Христос да не можеш да говориш истината, да действаш честно или да се покориш на словото на Христос; в такъв случай казвам, че ти си най-коварният и злобен човек на света. Може да си изключително дружелюбен и отдаден на своите роднини, приятели, съпруга (или съпруг), синове и дъщери, родители и никога да не се възползваш от другите, но ако не си способен да бъдеш съответствие на Христос, ако не можеш да взаимодействаш в съгласие с Него, тогава дори да изразходваш всичките си сили, за да помогнеш на ближните си или да се грижиш най-добросъвестно за баща си, майка си и членовете на твоето домакинство, бих казал, че все още си зъл човек и при това изпълнен с коварство. Не мисли за себе си, че съответстваш на Христос само защото се разбираш с другите или си свършил няколко добри неща. Нима мислиш, че с доброжелателните си намерения можеш да изтръгнеш благословиите на Небето? Мислиш ли, че с извършването на няколко добри неща можеш да заместиш покорството? Нито един от вас не е в състояние да приеме, че го кастрят, на всички ви е трудно да приемете нормалната човешка природа на Христос, а на всичко отгоре постоянно разгласявате покорството си пред Бог. Вяра като вашата ще доведе до възмездието, което се полага. Престанете да се отдавате на фантастични илюзии и да желаете да видите Христос, защото духовният ви ръст е твърде нисък — толкова нисък, че дори не сте достойни да Го видите. Когато напълно сте се отървали от своето непокорство и сте способни да взаимодействате хармонично с Христос, тогава естествено Бог ще ви се яви. Ако отидете да видите Бог без да сте преминали през кастрене или съд, тогава със сигурност ще се превърнете в противник на Бог и със сигурност ще бъдете обект на унищожение. Природата на човека е изначално враждебна към Бог, защото всички хора са били подложени на най-дълбока поквара от Сатана. Ако човек се опитва да взаимодейства с Бог, докато все още е сред собствената си поквара, сигурно е, че от това не може да излезе нищо добро; действията и думите на човека със сигурност ще разкриват покварата му на всяка крачка и при общуването с Бог неговото непокорство ще се разкрива на всяка крачка. Несъзнателно човекът започва да се противопоставя на Христос, да мами Христос и да отхвърля Христос; когато това се случи, човекът ще се окаже в още по-несигурна ситуация и ако това продължи, ще стане обект на наказание.

Някои може да смятат, че ако общуването с Бог е толкова опасно, тогава би било по-разумно да се държим настрана от Него. Какво могат да спечелят такива хора? Могат ли те да бъдат верни на Бог? Със сигурност общуването с Бог е много трудно, но това е така, защото човекът е покварен, а не защото Бог не може да общува с хората. За вас би било най-добре да посветите известни усилия на истината за опознаването на себе си. Защо Бог не ви цени? Защо вашият нрав Му е ненавистен? Защо речта ви предизвиква Неговата омраза? Когато сте демонстрирали малко преданост, започвате сами да се възхвалявате; когато правите малък принос, изисквате награда; гледате отвисоко на другите, когато сте проявили малко покорство, и започвате да презирате Бог, когато завършите някоя дребна задача. За това, че сте домакини на Бог, вие искате пари, материални неща и комплименти. Заболява ви сърцето, когато дарите две монети; когато дарите десет, искате да получите благословии и да се откроите от останалите. За вашия тип човешка природа направо е обидно да се говори или да се слуша. Има ли нещо похвално във вашите думи и действия? Тези хора, които изпълняват своя дълг, и тези, които не го правят; тези, които водят и тези, които следват; тези, които са домакини на Бог, и тези, които не са; тези, които дават приношения и тези, които не дават; тези, които проповядват и тези, които приемат Словото, и така нататък: всички такива хора хвалят себе си. Не намирате ли това за смешно? Знаейки много добре, че вярвате в Бог, вие въпреки това не можете да сте съвместими с Него. Знаейки много добре, че сте напълно лишени от заслуги, вие все пак продължавате да се хвалите. Не смятате ли, че разумът ви е стигнал до етап, в който вече не подлежи на контрол? С такъв разум как може да сте годни да установите контакт с Бог? Не се ли тревожите за себе си в този момент? Вашият нрав вече се е влошил до такава степен, че не сте способни да съответствате на Бог. При това положение вярата ви не е ли смешна? Не е ли абсурдна вашата вяра? Как ще подходиш към бъдещето си? Как ще избереш пътя, по който да поемеш?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тези, които не съответстват на Христос, със сигурност са противници на Бог)

93. Някои хора не обичат истината, а още по-малко правосъдието. Вместо това те обичат власт и богатство и се наричат търсачи на власт. Те търсят само вероизповедания, които имат власт в света, и пастори и учители, обучавали се в духовни семинарии. Макар да са приели пътя на истината, те вярват само наполовина и не са способни да отдадат цялото си тяло и ум; от устата им излизат думи, че отдават всичко на Бог, но очите им са насочени към великите пастори и учители, а на Христос гледат с презрение. Умовете им са изпълнени с мисли за известност, придобивки и слава. Те смятат за невъзможно такъв незначителен човек да може да завоюва толкова много хора, една толкова незабележима личност да е способна да усъвършенства човека. Мислят, че не е възможно тези нищожества сред прахта и бунищата да са Божиите избраници. Те смятат, че ако такива хора са обект на Божието спасение, тогава небето и земята биха се обърнали с главата надолу и всички хора биха се пръснали от смях. Смятат, че ако Бог избира такива хора, за да бъдат усъвършенствани, то великите хора биха се превърнали в Самия Бог. Възгледите им са опетнени от неверие. Те не само не вярват, а са просто неразумни скотове, защото ценят единствено високия статус, престижа и властта и уважават големите групи и вероизповедания и не изпитват ни най-малко уважение към онези, които са водени от Христос, станали са просто предатели, които са обърнали гръб на Христос, на истината и на живота.

Не се възхищаваш на смирението на Христос, а благоговееш пред онези лъжепастири с виден статус. Не обожаваш обичливостта или мъдростта на Христос, а харесваш онези развратници, които следват светската мръсотия. Само се надсмиваш на Христовата болка от това, че няма къде да положи главата Си, но се възхищаваш на онези трупове, които отмъкват приношения и живеят в разврат. Не желаеш да страдаш заедно с Христос, но с удоволствие се хвърляш в обятията на онези безразсъдни и своенравни антихристи, макар че ти предоставят само плът, думи и контрол. Дори и сега сърцето ти продължава да се обръща към тях, към репутацията им, към статуса им, към силите им. И все още продължаваш да възприемаш нагласата, че делото на Христос е трудно за приемане, и не желаеш да го приемеш. Единствено заради това казвам, че си лишен от вярата за признаването на Христос. Причината, поради която Го следваш и до днес, е само защото не си имал друг избор. Редица възвишени образи са извисени завинаги в сърцето ти, не можеш да забравиш нито една тяхна дума и дело, нито влиятелните им думи и ръце. В сърцата ви те винаги са върховни и винаги са герои. Но това не важи за днешния Христос. В сърцето ти Той завинаги е незначителен, Той е личност, която никога не заслужава боязън. Защото Той е твърде обикновен, има много малко влияние и въобще не е възвишен.

И тъй, Аз казвам, че всички, които не ценят истината, са неверници и предатели на истината. Такива хора никога няма да получат одобрението на Христос. Разбра ли сега с колко неверие си изпълнен и колко предателство таиш към Христос? Затова те увещавам: след като си избрал пътя на истината, посвети се с цялото си сърце. Не бъди несигурен и нерешителен. Трябва да разбереш, че Бог не е Бог на света, нито на който и да е човек, а Бог на всички, които истински вярват в Него, на всички, които Му се покланят, и на всички, които са Му отдадени и верни.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Наистина ли си вярващ в Бог?)

94. Мнозина, които следват Бог, се интересуват само от това как да получат благословии или да избегнат бедствие. Щом стане дума за Божието дело и управление, те замлъкват и губят всякакъв интерес. Смятат, че разбирането на тези скучни въпроси няма да подпомогне растежа на живота им и няма да им донесе никаква изгода. Следователно, въпреки че са чули информация за Божието управление, те подхождат несериозно към него. Не гледат на него като на нещо ценно, което трябва да бъде прието, а още по-малко го възприемат като част от живота си. Целта, с която тези хора следват Бог, е много проста; единствената им цел е да бъдат благословени. Тези хора не могат да си направят труда да обърнат внимание на нищо друго, което няма отношение към тази цел. За тях придобиването на благословии е най-оправданата цел във вярата в Бог — това е самата стойност на тяхната вяра. Независимо какво е дадено нещо, ако не служи за постигането на тази цел, то не ги трогва. Такъв е случаят с повечето хора, които днес вярват в Бог. Тяхната цел и намерение изглеждат легитимни, защото, вярвайки в Бог, те също така Му отдават всичко, посвещават Му се и изпълняват дълга си. Те се отказват от младостта си, изоставят семейството и кариерата си и дори прекарват години извън дома в изнурителни пътувания. Заради крайната си цел те променят собствените си интереси, възгледите си за живота и дори посоката на своите стремежи, но не могат да променят целта си във вярата в Бог. Те тичат насам-натам с цел управление на собствените си домогвания. Независимо колко далечен е пътят и колко трудности, опасности и препятствия има по него, те остават упорити и не се страхуват от смъртта. Каква сила ги принуждава да продължават да се посвещават по този начин? Дали това е тяхната съвест? Дали това е техният велик и благороден характер? Дали това е тяхната решимост да се борят със силите на злото докрай? Дали е вярата, която притежават, да свидетелстват за Бог, без да търсят награда? Дали това е тяхната отдаденост да са готови да се откажат от всичко, за да изпълнят Божията воля? Или е всеотдайният им дух винаги да се отказват от прекомерни лични изисквания? За човек, който никога не е разбирал делото на Божието управление, да е способен да отдава толкова много от кръвта на сърцето си, е просто огромно чудо! Засега няма да обсъждаме колко са дали тези хора. Поведението им обаче силно си заслужава да бъде анализирано. Освен ползите, които са толкова тясно свързани с тях, може ли да има някакви други причини, поради които хора, които никога не са разбирали Бог, плащат такава голяма цена за Него? Тук откриваме един проблем, който досега не е бил установяван от човека: отношенията на човека с Бог са просто отношения на чиста корист. Това е връзка между получател и дарител на благословения. Казано направо, това са отношенията между работник и работодател. Работникът работи здраво само за да получи наградата, която му дава работодателят. В този вид връзка, основана на личния интерес, няма родствена обич, а само сделка. Няма отдаване и получаване на любов, само милостиня и милост. Няма разбиране, а само безпомощно потиснато негодувание и мамене. Няма близост, а само непреодолима пропаст. А когато нещата са стигнали дотук, кой може да обърне този ход? И колко хора са способни наистина да разберат колко бедствена е станала тази връзка? Вярвам, че когато хората се потопят в радостната атмосфера от това, че са благословени, никой не може да си представи колко неловка и позорна е такава връзка с Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Приложение 3: Човек може да бъде спасен само всред Божието управление)

95. Най-тъжното нещо във вярата на човечеството в Бог е, че човекът се занимава със свои лични дела насред Божието дело и въпреки това не обръща внимание на Божието управление. Най-големият провал на вярата на човечеството в Бог е, че докато се стреми да се покорява на Бог и да Му се покланя, той същевременно гради своята собствена мечта за бленувана крайна цел и крои планове как да спечели най-голямата благословия и най-добрата крайна цел. Дори хората да разбират колко са жалки, омразни и будещи съжаление, колко от тях могат с готовност да се откажат от своите домогвания и надежди? И кой е способен да спре собствените си стъпки и да престане да крои планове за себе си? Бог се нуждае от онези, които ще си сътрудничат тясно с Него, за да завършат Неговото управление. Той се нуждае от онези, които ще посветят целия си ум и тяло на делото на Неговото управление, за да Му се покорят. Не се нуждае от хора, които всеки ден протягат ръце да просят от Него, още по-малко от такива, които отдават малко за Него и след това чакат да изискват отплата от Него. Бог мрази онези, които дават нищожен принос и след това лежат на стари лаври. Той мрази онези хладнокръвни хора, които изпитват отвращение към делото на Неговото управление и искат да говорят само за отиване на небето и получаване на благословии. Той изпитва още по-голяма омраза към онези, които се възползват от възможността, предоставена от делото Му на спасение, за своя собствена изгода. Това е така, защото тези хора никога не са се интересували от това, което Бог иска да постигне и да придобие чрез делото на Своето управление. Интересува ги единствено как могат да използват възможността, предоставена от Божието дело, за да получат благословии. Изобщо не проявяват внимание към Божието сърце, като са изцяло погълнати от собствените си перспективи и съдба. Всички онези, които се отвращават от делото на Божието управление и които не проявяват и капчица интерес към това как Бог спасява човечеството и към Неговите намерения, правят това, което им харесва, извън обхвата на делото на Божието управление. Техните действия нито се запомнят, нито се одобряват от Бог, още по-малко Бог гледа благосклонно на тях.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Приложение 3: Човек може да бъде спасен само всред Божието управление)

96. Моите дела са толкова многобройни, че са повече от песъчинките по морския бряг, и мъдростта Ми е толкова велика, че надминава тази на всичките синове на Соломон, но хората просто вярват в Мен така, сякаш съм малозначителен лекар и неизвестен учител на хората. Толкова много вярват в Мен, само за да мога да ги излекувам. Толкова много вярват в Мен, само за да мога да използвам могъществото Си да изгоня нечистите духове от телата им, и толкова много вярват в Мен, просто за да могат да получат мир и радост от Мен. Толкова много вярват в Мен, само за да изискват от Мен по-голямо материално богатство. Толкова много вярват в Мен, само за да прекарат този живот в мир и да бъдат здрави и невредими в следващия живот. Толкова много вярват в Мен, за да избегнат страданията на ада и да получат благословиите на небето. Толкова много вярват в Мен само за временно спокойствие, но не се стремят да придобият нищо в следващия живот. Когато дарявам гнева Си на човека и отнемам всяка радост и мир, които някога е притежавал, той започва да се съмнява. Когато дарявам на човека страданието на ада и си връщам благословиите на небето, той изпада в ярост. Когато човекът Ме моли да го излекувам, а Аз не му обръщам внимание и изпитвам ненавист към него, той се отдалечава от Мен, за да търси вместо това пътя на злите лекове и магьосничеството. Когато отнемам всичко, което човекът е изисквал от Мен, той изчезва безследно. Затова казвам, че човекът има вяра в Мен, защото Моята благодат е твърде изобилна и защото има твърде много облаги за придобиване.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Какво разбираш за вярата?)

97. Ти се надяваш, че вярата ти в Бог няма да доведе до никакви трудности или мъки, нито до най-малкото страдание. Винаги се стремиш към неща, които не струват нищо, и не придаваш никаква стойност на живота, а поставяш собствените си прекомерни мисли пред истината. Нямаш никаква стойност! Живееш като прасе — каква е разликата между теб и прасетата и кучетата? Нима не са зверове всички тези, които не се стремят към истината, а обичат плътта? Нима не са ходещи трупове всички тези мъртъвци, в които няма дух? Колко слова са били изречени сред вас? Само малко дело ли е свършено сред вас? Колко ресурс съм предоставил сред вас? Тогава защо не си го придобил? От какво се оплакваш? Не е ли вярно, че ти не си придобил нищо, защото си прекалено влюбен в плътта? И дали не е, защото твоите мисли са твърде прекомерни? Дали не е защото си твърде глупав? Ако не успееш да придобиеш тези благословии, можеш ли да виниш Бог, че не те е спасил? Всичко онова, което преследваш, е да придобиеш мир, след като си повярвал в Бог — децата ти да не боледуват, съпругът ти да има добра работа, синът ти да намери добра съпруга, дъщеря ти да намери добър съпруг, воловете и конете ти да орат добре земята, да има година с хубаво време за реколтата ти. Това е, което преследваш. Преследваш единствено удобен живот — да не се случват инциденти със семейството ти, ветровете да те подминават, лицето ти да е недокоснато от песъчинки, реколтата на семейството ти да не е наводнена — да не си засегнат от никакви бедствия, да живееш в „Божията прегръдка“, да живееш в уютно гнездо. Страхливец като теб, който винаги преследва плътта — имаш ли сърце, имаш ли дух? Не си ли звяр? Аз ти дарявам истинския път, без да искам нищо в замяна, но ти не се стремиш към него. Все още ли си един от тези, които вярват в Бог? Аз ти дарявам истински човешки живот, но ти не се стремиш към него. Не си ли от същия вид като прасетата и кучетата? Прасетата не се стремят към живота на човека, не се стремят да се пречистят и не разбират какво е животът. Всеки ден, след като се нахранят, те просто спят. Аз ти дарих истинския път, но ти не го придоби, оставаш с празни ръце. Желаеш ли да продължиш да живееш този живот, живота на прасе? Какъв е смисълът такива хора да са живи? Твоят живот е достоен за презрение и низък, живееш сред скверност и разврат и не се стремиш към никакви цели, а при това положение твоят живот не е ли най-низкият от всички? Имаш ли дързостта да се изправиш пред Бог? Ако продължаваш да преживяваш по този начин, нищо ли няма да придобиеш? Истинският път ти е дарен, но дали накрая ще успееш да го придобиеш, зависи от собствения ти стремеж.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Преживяванията на Петър: познанието му за наказанието и съда)

98. В своето преживяване на живота хората често си мислят: „Отказах се от семейството и кариерата си заради Бог и какво ми даде Той? Трябва да го изчисля и да потвърдя — получавал ли съм благословии напоследък? Отдадох много през това време, тичах и тичах, много страдах — даде ли ми Бог някакви обещания в замяна на представянето ми през това време? Запомнил ли е добрите ми дела? Какъв ще бъде моят изход? Мога ли да получа благословии?…“. Всеки човек често и непрестанно прави такива изчисления в сърцето си, като таи подбуди, амбиции и манталитет на пазарене, докато изисква неща от Бог. Това означава, че в сърцето си човекът постоянно изпитва Бог, постоянно крои планове срещу Бог, постоянно „спори“ с Бог относно собствения си изход и се опитва да изтръгне гаранция от Бог и да разбере дали Той ще му даде това, което иска. В същото време, докато се стреми към Бог, човекът не се отнася към Бог като към Бог. Човекът винаги се е опитвал да сключва сделки с Бог, като непрекъснато изисква неща от Него и дори Го притиска на всяка крачка, като се опитва да отхапе ръката, след като му е било подадено кутрето. В същото време, докато се опитва да сключва сделки с Бог, човекът също спори с Него и дори има хора, които, когато им се случат изпитания или попаднат в определени ситуации, често стават слаби, негативни и отпуснати в работата си и са пълни с оплаквания срещу Бог. От времето, когато човекът за пръв път е започнал да вярва в Бог, той смята Бог за рог на изобилието, за швейцарско армейско ножче, а себе си — за най-големия Божи кредитор, сякаш изискването на благословии и обещания от Бог е негово изконно право и задължение, докато защитата на човека, грижата за него и предоставянето му на ресурс са отговорности, които Бог трябва да изпълни. Такова е основното разбиране на трите думи „вяра в Бог“ на всички, които вярват в Бог, и такова е най-дълбокото им разбиране на концепцията за вярата в Бог. От природата същност на човека до неговите субективни стремежи няма нищо, което да е свързано с боязънта от Бог. Целта на вярата му в Бог не би могла да има нищо общо с преклонението пред Бог. Това означава, че във вярата си в Бог човекът никога не е възнамерявал да се бои от Бог и да Му се покланя и никога не е разбирал, че такива неща се изискват във вярата в Бог. Ако се вземе предвид това състояние, същността на човека е очевидна. Каква е тази същност? Тя е такава, че сърцето на човека е злобно, коварно и измамно, не обича справедливостта, праведността и положителните неща, а е низко и алчно. Сърцето на човека е напълно затворено за Бог; той изобщо не го дава на Бог. Бог никога не е виждал истинското човешко сърце, нито пък човекът някога се е прекланял пред Него. Независимо колко голяма е цената, която Бог плаща, колко много работа върши и колко много ресурс осигурява на хората, те остават слепи и напълно безразлични към всичко това. Човекът никога не е отдавал своето сърце на Бог, той желае единствено да се грижи за него сам, да взема собствени решения — подтекстът на това е, че човекът не иска да следва пътя на боязънта от Бог и отбягването на злото, не иска да се покорява на върховенството на Бог и Неговите подредби, нито пък иска да Му се прекланя като на Бог. Такова е състоянието на човека днес.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II)

99. Винаги, когато се споменава крайната цел, вие се отнасяте към нея с особена сериозност; нещо повече, то е онова, към което всички вие сте особено чувствителни. Някои хора нямат търпение да ударят чело в земята, като раболепно се покланят на Бог, за да получат добра крайна цел. Виждам вашето нетърпение, което не е необходимо да се изрази с думи. То не е нищо повече от нежеланието плътта ви да бъде наранена, а още по-малко да ви постигне вечното наказание в бъдеще. Надеждата ви е просто да можете да живеете малко по-свободно, малко по-лесно. Затова се чувствате особено развълнувани, когато се спомене крайната цел, дълбоко страхувайки се, че ако не сте достатъчно внимателни, може да обидите Бог и по този начин да станете обект на заслужено възмездие. Не сте се поколебали да направите компромиси в името на вашата крайна цел и дори много от вас, които някога са били коварни и лекомислени, изведнъж са станали особено благородни и искрени. Вашата привидна искреност е напълно смразяваща. Независимо от това всички вие имате „честни“ сърца и с постоянство разкривате пред Мен тайните в сърцата си, без да укривате нищо, било то оплакване, измама или преданост. Като цяло, много откровено Ми „изповядахте“ съществените неща, които се намират в най-дълбоките кътчета на вашето същество. Разбира се, никога не съм подминавал подобни неща, защото за Мен те са твърде познати. Вие по-скоро бихте влезли в море от огън в името на крайната си цел, отколкото да загубите косъм от главата си, за да спечелите Божието одобрение. Не Аз съм прекалено взискателен към вас, а вие нямате достатъчно предано сърце, за да се изправите лице в лице към всичко, което правя. Може и да не разбирате това, което току-що ви казах, затова нека ви дам просто обяснение: Това, от което се нуждаете, не е истината и животът, нито принципите за това как да се държите, а още по-малко от Моето ревностно дело. Вие по-скоро изпитвате нужда от всички притежания на плътта — богатство, статус, семейство, брак и т.н. Вие напълно пренебрегвате Моите думи и дело, така че мога да обобщя вашата вяра с една дума: нехайна. Няма да пожалите нищо, за да постигнете нещата, на които сте абсолютно предани, но разбрах, че не бихте направили същото заради въпросите, свързани с вярата ви в Бог. По-скоро сте относително предани и относително сериозни. Ето защо твърдя, че онези, които нямат сърце, изпълнено с искреност, са претърпелите провал във вярата си в Бог. Помислете внимателно — много ли са претърпелите провал сред вас?

Трябва да знаете, че успехът на вярата в Бог се постига в резултат на личните усилия на хората. Когато те претърпяват провал, вместо да успяват, това също се дължи на техните собствени действия и никакви други фактори не играят никаква роля. Вярвам, че бихте опитали всички възможни средства, за да постигнете нещо, което е по-трудно и изисква повече страдание, отколкото да вярвате в Бог, и че бихте се отнесли към това толкова сериозно, че не бихте искали да търпите никакви грешки. Ето такива са непрестанните усилия, които полагате всички вие в собствения си живот. Способни сте дори да измамите плътта Ми при обстоятелства, при които не бихте измамили нито един член на собственото си семейство. Това е неизменното ви поведение и принципът, според който се отнасяте към света. Нима не продължавате да показвате лъжлив външен вид, за да Ме заблудите заради вашата крайна цел, така че тя да бъде прекрасна и да е всичко онова, което желаете? Наясно съм, че вашата преданост е само временна, както и вашата искреност. Не съществуват ли вашата решимост и цената, която плащате, само сега, а в бъдеще няма да ги има? Искате единствено да положите едно последно усилие в стремежа си да си осигурите красива крайна цел. Единствената ви цел е да сключите сделка, не да не станете длъжници на истината, още по-малко да Ми се отплатите за цената, която съм платил. Накратко, готови сте само да използвате хитри стратегии, за да получите това, което искате, но не и да водите открита битка за него. Нима не са това най-съкровените ви мисли? Не трябва да си придавате лъжлива външност, още по-малко да си блъскате главите за вашата крайна цел до степен, в която нямате апетит за ядене или пиене през деня и не можете да заспите спокойно през нощта. Не е ли вярно, че изходът ви в края на краищата вече ще е бил определен?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. За крайната цел)

100. Вие Ме следвахте през всичките тези години, но никога не сте Ми дали и капка преданост. Вместо това се въртяхте около хората и нещата, които харесвате — толкова много, че по всяко време и където и да отидете, ги държите близо до сърцата си и никога не сте ги изоставяли. Всеки път, когато проявявате силно желание или въодушевление за всяко едно нещо, което обичате, вие го правите, докато Ме следвате или дори докато слушате словата Ми. Затова казвам, че вие използвате предаността, която искам от вас, за да сте предани на вашите „домашни любимци“ и да ги цените. Въпреки че може и да пожертвате едно-две неща за Мен, те не са всичко за вас и не показват, че Аз съм този, на когото сте наистина предани. Участвате в начинания, които ви вълнуват: някои от вас са предани на синовете и дъщерите си, други на съпрузите, съпругите, богатството, работата, началниците и статуса си или на жени. Вие никога не се чувствате уморени или раздразнени от нещата, на които сте верни. Вместо това ставате все по-нетърпеливи да притежавате тези неща в по-голямо количество и да ги притежавате по по-добър начин и никога не се отказвате. Аз и Моите слова винаги оставаме на заден план зад нещата, които ви вълнуват, и не ви остава нищо друго освен да ги класирате на последно място. Има дори такива, които оставят това последно място за нещата, на които са предани, но още не са открили. Никога не е имало и най-малка следа от Мен в сърцата им. Вие може да мислите, че искам твърде много от вас или погрешно ви обвинявам, но замисляли ли сте се някога върху факта, че докато щастливо прекарвате време със семейството си, вие нито веднъж не сте Ми били верни? В този момент не ви ли боли? Когато сърцата ви са изпълнени с радост от това, че ви е платено за труда ви, не се ли чувствате обезсърчени, че не сте се въоръжили с достатъчно истини? Кога сте ридали, че не сте получили Моето одобрение? Вие напрягате мозъците си и полагате големи усилия в името на синовете и дъщерите си, но въпреки това не сте доволни. Все още вярвате, че не сте били достатъчно усърдни в тяхна полза, че не сте направили всичко възможно за тях. Към Мен обаче винаги сте били нехайни и небрежни. Аз съм само в спомените ви, но не се задържам в сърцата ви. Никога не се опитвате да разберете Моите ревностни и грижовни намерения или да проявите внимание към тях. Просто се замисляте за кратко и смятате, че това е достатъчно. Такава „преданост“ не е това, за което отдавна копнея, а това, което отдавна мразя.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. На кого точно си предан?)

101. Ако сложа малко пари пред вас точно сега и ви дам свободата да избирате — и ако не ви осъждам за вашия избор — тогава повечето от вас биха избрали парите и биха се отказали от истината. По-добрите от вас биха се отказали от парите и биха избрали истината неохотно, докато тези по средата биха грабнали парите в едната си ръка и истината в другата. Няма ли по този начин истинската ви същност да стане очевидна? Когато избирате между истината и каквото и да било, на което сте предани, всички ще избирате по този начин и отношението ви ще остане същото. Не е ли така? Много от вас са се колебали между правилното и грешното, не е ли така? При всички борби между положителното и негативното, черното и бялото — между семейството и Бог, децата и Бог, хармонията и разрива, богатството и бедността, статуса и обикновеността, между това да бъдете подкрепени и това да бъдете отхвърлени и т.н. — със сигурност не сте невежи относно избора, който сте направили! Между хармонично и разбито семейство вие избрахте първото и го направихте без никакво колебание; между богатствата и дълга вие отново избрахте първото, дори без волята да се върнете на брега^[а]; между лукса и бедността вие избрахте първото. Когато избирахте между децата, съпругите и съпрузите си и Мен, вие избрахте първите; а между представите и истината пак избрахте първите. Изправен пред всевъзможните ви злодеяния, Аз просто загубих вяра във вас, просто бях изумен. Неочаквано вашите сърца никак не са в състояние да бъдат смекчени. Кръвта на сърцето, която съм отдавал в продължение на много години, изненадващо не Ми донесе нищо повече от изоставяне и примирение от ваша страна, но надеждите Ми за вас се увеличават с всеки изминал ден, тъй като Моят ден е напълно разкрит пред всички. Но сега продължавате да преследвате тъмни и зли неща и отказвате да ги пуснете. Какъв тогава ще бъде изходът за вас? Обмисляли ли сте някога внимателно това? Ако бъдете помолени да изберете отново, каква ще бъде вашата позиция? Все още ли ще изберете първите неща? Отново ли ще Ми се отплатите с разочарование и болезнена скръб? Все още ли сърцата ви ще притежават само частица топлина? Все още ли няма да знаете какво да направите, за да утешите сърцето Ми?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. На кого точно си предан?)

Забележка:

а. Връщане на брега: китайски идиом, означаващ „отвръщане от злите пътища“.

102. Делата и мислите на всеки човек се наблюдават от очите на Единствения ежедневно, докато се чертае пътят на неговото утре. Това е пътят, който трябва да бъде извървян от всички, които живеят; пътят, който съм предопределил за всички, и никой не може да го избегне или да бъде освободен от него. Неизброими са думите, които съм изрекъл, а делото, което съм извършил, е още по-неизмеримо. Ежедневно наблюдавам как всеки човек по естествен начин изпълнява всичко, което трябва да направи, съгласно присъщата му човешка природа и развитието на неговата човешка природа. Несъзнателно мнозина вече са стъпили на „правия път“, който съм положил, за да разкрия различните видове хора. Отдавна съм поставил тези различни видове хора в различни среди и на съответните им места, като всеки проявява присъщата си категория. Никой не ги обвързва, никой не ги съблазнява. Те са изцяло свободни и онова, което разкриват, е напълно естествено. Само едно нещо ги държи под контрол — Моите думи. Ето защо някои хора четат думите Ми с неохота, като никога не ги практикуват, а го правят само за да се измъкнат с изход, избягващ смъртта. Други пък трудно издържат дните без Моите думи, които да ги напътстват и изпълват, и затова инстинктивно винаги пазят думите Ми. С течение на времето те откриват тайната на човешкия живот, крайната цел на човешкия род и стойността на това да бъдеш човек. Ето така се влияят човеците от Моите думи, а Аз просто оставям нещата на собствен ход. Не върша нищо, което да принуждава хората да превръщат думите Ми в основа на своето съществуване. Така онези, които никога не са имали съвест и чието съществуване никога не е имало някаква стойност, самонадеяно отхвърлят думите Ми и правят каквото си искат, след което спокойно наблюдават как се развиват нещата. Те започват да изпитват неприязън към истината и всичко, което идва от Мен, и изпитват още по-голяма неприязън към престоя в Моя дом. Заради крайната си цел и за да избегнат наказанието, за известно време тези хора пребивават в Моя дом, дори и като полагат труд. Въпреки това техните намерения и действия никога не се променят. Това ги кара да искат повече благословения и засилва желанието им да влязат в царството веднъж и да останат завинаги след това — дори да влязат във вечния рай. Колкото повече копнеят Моят ден да дойде скоро, толкова повече усещат, че истината се е превърнала в препятствие, в спънка по техния път. Нямат търпение да стъпят в царството, за да се наслаждават вечно на благословенията на небесното царство — всичко това, без да е необходимо да се стремят към истината или да приемат съд и наказание и най-вече без да е необходимо да се покланят в Моя дом и да правят каквото им заповядам. Тези хора влизат в Моя дом не за да задоволят желанието си да търсят истината, нито за да съдействат на Моето управление, а с цел просто да бъдат сред онези, които не са унищожени през идващия век. Затова сърцата им никога не са знаели какво е истината или как да я приемат. Това е причината, поради която тези хора никога не са прилагали истината и не са осъзнавали дълбочината на своята поквара, но въпреки това през цялото време са живели в Моя дом като „слуги“. Те „търпеливо“ очакват идването на Моя ден и неуморно се лашкат насам-натам сред вълните на Моето дело. Но колкото и големи да са усилията им или каквато и цена да плащат, никой никога не ги е виждал да страдат за истината или да дават нещо заради Мен. В сърцата си те горят от желание да видят деня, в който ще сложа край на старата епоха, и освен това нямат търпение да разберат колко голяма е Моята сила и власт. Онова, което никога не са бързали да направят, е да променят себе си и да се стремят към истината. Обичат онова, което не Аз не обичам, и не обичат онова, което Аз обичам. Копнеят за онова, което Аз мразя, но се страхуват да загубят онова, от което Аз се отвращавам. Живеят в този зъл свят, никога не го мразят и все пак дълбоко се страхуват, че ще го унищожа. Сред противоречивите си намерения те обичат този свят, от който се отвращавам, но също така копнеят Аз да го унищожа колкото е възможно по-бързо, за да им бъде спестено бедствието на унищожението и да се превърнат в господари на следващата епоха, преди да са се отклонили от истинския път. Това е така, защото не обичат истината и изпитват неприязън към всичко, което идва от Мен. За да не изгубят благословенията, за кратко те може да станат „послушни“, но нетърпението им да бъдат благословени и мотивацията да не загинат и да влязат в огненото езеро няма как да бъдат прикрити. С наближаването на Моя ден желанието им се засилва все повече. И колкото по-голямо е бедствието, толкова по-безпомощни стават те, не знаейки откъде да започнат, за да Ме зарадват и да не загубят благословенията, за които отдавна копнеят. Такива хора ревностно предприемат действия, за да служат като авангард, веднага щом ръката Ми започне делото Си. Мислят единствено за това да се втурнат към най-предната линия на войската, понеже много се страхуват, че Аз няма да ги видя. Те правят и говорят онова, което смятат за правилно, без да знаят, че делата и действията им никога не са съответствали на истината и че техните постъпки само подкопават и смущават Моя план. Може да са полагали големи усилия и да са искрени в решимостта и намерението си да издържат на трудностите, но нищо от това, което правят, не се отнася до Мен, защото никога не съм виждал делата им да са извършени с добри намерения, още по-малко съм виждал да поставят нещо на Моя олтар. Такива са делата, които те са вършили пред Мен през всички тези години.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да обмисляте делата си)

103. Всеки ден много хора взимат Божиите слова, за да ги четат, и дори усърдно запомнят всички класически откъси като свое най-ценно съкровище. Освен това те проповядват навсякъде Божиите слова, като ги предоставят на други хора и им помагат. Такива хора вярват, че по този начин свидетелстват за Бог, свидетелстват за Неговите слова, че по този начин следват Божия път. Мислят си, че по този начин живеят според Божието слово, че по този начин внасят Божиите слова в реалния си живот, че за това ще получат похвала от Бог и ще бъдат спасени и усъвършенствани. Но дори когато проповядват Божиите слова, те никога не ги следват на практика, нито се опитват да сравнят себе си с откровенията в Божиите слова. Вместо това те използват Божиите слова, за да спечелят чрез хитрост възхищението и доверието на другите хора, да започнат сами да управляват и да откраднат и присвоят Божията слава за себе си. Напразно се надяват да се възползват от възможността, която им дава разпространяването на Божието слово, за да бъдат възнаградени с Божието дело и с Неговата похвала. Изминаха толкова много години, а тези хора не само не бяха способни да спечелят Божията похвала, проповядвайки думите Му, не само не успяха да намерят пътя, който да следват, свидетелствайки за Божието слово, и не само не го предоставиха на себе си и не си помогнаха, докато помагаха и го предоставяха на другите, не само не бяха способни да познаят Бог или да събудят в себе си истинска боязън от Него, докато вършеха всичко това; а напротив — техните погрешни разбирания за Бог се задълбочават още повече, недоверието им към Него нараства, а фантазиите им за Него стават все по-преувеличени. Подхранвани и насочвани от своите теории за Божиите слова, те се чувстват като риба във вода, сякаш владеят уменията си с непринудена лекота, сякаш са намерили целта си в живота, своята мисия, и сякаш са спечелили нов живот и вече са спасени; сякаш чрез сладкодумното рецитиране на Божието слово са придобили истината, разбрали са Божиите намерения и са открили пътя към познаването на Бог; сякаш, проповядвайки Божиите слова, са се срещали често лице в лице с Бог. Освен това те често са „трогнати“ до сълзи и, често водени от „Бог“ в Божието слово, те като че ли постоянно се домогват до искрената Божия грижа и Неговите добри намерения, все едно са постигнали Божието спасение на човека и Божието управление, опознали са Неговата същина и са разбрали Неговия праведен нрав. Въз основа на това те изглежда още по-твърдо вярват в съществуването на Бог, още по-наясно са с Неговия възвишен статус, още по-дълбоко усещат Неговото величие и трансценденталност. Потънали в повърхностно познаване на Божиите слова, сякаш вярата им е станала по-голяма, готовността им да търпят страдания се е увеличила и познанието им за Бог се е задълбочило. Те дори не знаят, че докато действително не преживеят Божието слово, цялото им знание за Бог и техните представи за Него ще са само плод на тяхното въображение и догадки. Тяхната вяра не би издържала нито едно Божие изпитание, техните така наречени духовност и духовен ръст просто не биха издържали Божия съд или Божията проверка, тяхната решителност е просто пясъчен замък, а тяхното така наречено познание за Бог не е нищо повече от плод на въображението им. Всъщност тези хора, които са вложили огромни усилия, така да се каже, в Божиите слова, изобщо не са осъзнали какво представлява истинската вяра, какво представлява истинското покорство, какво представлява истинската загриженост или какво представлява истинското познание за Бог. Те вземат теорията, въображението, знанието, дарбата, традицията, суеверията и дори моралните ценности на човечеството и ги превръщат в „капитал“ и „арсенал“ на вярата и следването на Бог, и дори ги превръщат в основа на своята вяра и своето следване на Бог. В същото време те превръщат този капитал и този арсенал в магически талисмани, чрез които да опознаят Бог, да издържат и да се справят с Неговите проверки, изпитания, наказание и съд. Но в крайна сметка това, което натрупват, не се състои от нищо повече от изводи за Бог, пропити с религиозно съдържание, с феодални суеверия и с всичко, което е романтично, гротескно и загадъчно. Техният начин на познаване и определяне на Бог е излят от същия калъп като този на хората, които вярват само в Небесата или в Стареца на небето, докато практичността на Бог, Неговата същина, Неговият нрав, Неговите притежания, Неговото същество и така нататък — всичко, което е свързано със самия реален Бог — са неща, които те не са успели да обхванат в своето разбиране. Познанието им е напълно откъснато от тях и дори е толкова отдалечено, колкото Северният полюс от Южния. По този начин, макар да живеят с притока и подхранването на Божиите слова, те все още не са в състояние да тръгнат истински по пътя на боязънта от Бог и отбягването на злото. Истинската причина за това е, че те никога не са опознали Бог, нито са имали истински допир и духовна връзка с Него, и така за тях е невъзможно да стигнат до взаимно разбирателство с Бог или да събудят в себе си истинска вяра, следване или преклонение пред Бог. Тяхната гледна точка и отношението им, че трябва по този начин да се отнасят към Божиите слова, че трябва по този начин да се отнасят към Бог, са обрекли всичките им усилия на провал и са ги обрекли никога във вечността да не могат да вървят по пътя на боязънта от Бог и отбягването на злото. Целта на техните стремежи и посоката, в която вървят, означават, че те са врагове на Бог завинаги и че няма да могат да получат спасение във вечността.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Предисловие)

104. През многото Ми години на вършене на дело хората са придобили много и са изоставили много, но въпреки това казвам, че те не вярват истински в Мен. Защото хората признават, че Аз съм Бог, само с устата си, но не са съгласни с истините, които изразявам; нещо повече, те не практикуват истините, които изисквам от тях. Тоест хората признават само съществуването на Бог, но не и съществуването на истината; хората признават само съществуването на Бог, но не и съществуването на живота; хората признават само Божието име, но не и Неговата същност. Отвращавам се от тях заради тяхната ревностност, докато използват само хубаво звучащи думи, за да Ме измамят, и нито един от тях не Ми се покланя с истинско сърце. Вашите думи съдържат примамливостта на змията; и са надменни до крайност, същинско прокламиране на архангела. Вашите дела са най-вече окаяни и разпокъсани до позорна степен и прекомерните ви желания и алчни намерения са отвратителни за слушане. Всички вие станахте молци в Моята къща, предмети, които да отритна. Защото никой от вас не обича истината; вместо това бихте искали да бъдете благословени, да се възнесете на небето, да видите великолепното видение на Христос, упражняващ силата Си на земята. Но мислили ли сте някога как някой като вас, някой толкова дълбоко покварен, който няма представа какво е Бог, може да бъде достоен да Го следва? Как бихте могли да се възнесете на небето? Как бихте могли да бъдете достойни да съзерцавате тази прекрасна гледка на това безпрецедентно великолепно видение? Устите ви са пълни с думи, които Ме мамят, думи на мръсотия, на предателство към Мен и думи на надменност. Никога не сте Ми казвали думи на искреност, никакви осветени думи, никакви думи на преживяване на словото Ми и покорство пред Мен. Каква в крайна сметка е вашата вяра? В сърцата ви няма нищо друго освен желание и пари, а в умовете ви няма нищо друго освен материални неща. Всеки ден пресмятате как да получите нещо от Мен. Всеки ден изчислявате колко богатства и колко материални неща сте получили от Мен. Всеки ден вие очаквате да ви се дадат все повече благословии, така че да можете да се наслаждавате на повече, по-висши неща, които носят наслада. Не Аз съм Този, Който е във вашите мисли във всеки един момент, нито истината, която идва от Мен, а по-скоро вашите съпруг или съпруга, вашите деца и нещата, които ядете и обличате. Мислите как можете да придобиете по-добра и по-висша наслада. Но дори и да сте напълнили стомасите си до пръсване, все пак не сте ли просто едни мъртви тела? Дори и външно да се украсявате с толкова красиво облекло, не сте ли все още просто ходещи трупове, лишени от жизненост? Вие се трудите за стомасите си до такава степен, че косата ви се прошарва, но никой от вас не жертва нито един косъм за Моето дело. Вие постоянно тичате насам-натам, като обременявате телата си и натоварвате мозъците си заради собствената си плът и синовете и дъщерите си, но никой от вас не се тревожи или притеснява за Моите намерения. Какво все още се надявате да получите от Мен?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Мнозина са призовани, но малцина са избрани)

105. Изразих толкова много слова, изразих намеренията и нрава Си, но въпреки това човекът все още не е способен да Ме познава и да повярва в Мен. Или пък може да се каже, че човекът все още не е способен да Ми се покорява. Онези, които живеят в границите на Библията, онези, които живеят по закона, онези, които живеят на кръста, онези, които живеят в рамките на правилата, онези, които живеят сред делото, което върша днес — кой от тях Ми съответства? Вие мислите само за това какви благословии и награди ще получите, но никога не сте се замисляли как наистина да Ми съответствате или как да се предпазите от това да бъдете против Мен. Толкова съм разочарован от вас, защото ви дарих толкова много, а придобих толкова малко от вас. Вашите измами, вашата надменност, вашата алчност, вашите прекомерни желания, вашето предателство, вашето неподчинение — кое от тези неща би могло да убегне от погледа Ми? Вие се отнасяте към Мен нехайно, опитвате се да Ме заблуждавате, позорите Ме, подмамвате Ме, изнудвате Ме и изисквате Моите приношения — как биха могли такива злодеяния да избегнат наказанието Ми? Всички тези злодеяния са доказателство за вашата враждебност към Мен и са доказателство, че не Ми съответствате. Всеки от вас смята, че изключително много Ми съответства, но ако това беше така, тогава за кого щяха да важат такива неопровержими доказателства? Вие вярвате, че притежавате изключителна искреност и преданост към Мен. Вие си мислите, че сте толкова добросърдечни, толкова състрадателни и че сте Ми отдали толкова много. Вие си мислите, че сте направили повече от необходимото за Мен. Но дали някога сте сравнявали това с вашите действия? Казвам, че вие сте доста надменни, доста алчни, доста нехайни. Триковете, с които се опитвате да Ме заблуждавате, са доста хитри и имате изобилие от намерения и методи, които са достойни за презрение. За разлика от това вашата преданост е твърде оскъдна, вашата искреност — твърде нищожна, а още повече сте лишени от съвест. Вие сте твърде злобни по сърце и никой не е пощаден от вас, дори и Аз. Вие Ме оставяте отвън заради децата си, съпрузите си или заради собственото си самосъхранение. Онова, за което сте загрижени, не съм Аз — това е семейството ви, децата ви, статусът ви, бъдещето ви и собственото ви удоволствие. Кога сте мислили за Мен, докато говорите или действате? В студени дни мислите ви се насочват към децата, съпруга, съпругата или родителите ви. В горещи дни Аз пак нямам място в мислите ви. Когато изпълняваш дълга си, ти мислиш за собствените си интереси, за личната си безопасност, за членовете на семейството си. Какво си направил някога за Мен? Кога си мислил за Мен? Кога изобщо си правил всичко възможно заради Мен и Моето дело? Къде са доказателствата за това, че Ми съответстваш? Къде е реалността на твоята преданост към Мен? Къде е реалността на твоето покорство към Мен? Кога твоите намерения не са били с цел да получиш Моите благословии? Всички вие се опитвате да Ме заблуждавате. Всички вие Ме мамите. Играете си с истината, прикривате нейното съществуване и предавате нейната същност. Като се има предвид, че вървите против Мен по този начин, какво ви очаква в бъдеще? Вие просто преследвате съответствие на мъгляв бог и просто преследвате мъглява вяра, но не съответствате на Христос. С такива злодеяния няма ли да понесете заслужено възмездие заедно със злите хора? Тогава ще разберете, че никой, който не съответства на Христос, не може да избегне деня на гнева, и ще разберете какво възмездие ще се стовари върху онези, които са против Христос.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да търсиш пътя да съответстваш на Христос)

106. В стремежа си имате твърде много лични представи, надежди и перспективи. Сега делото се изпълнява по този начин, за да се справи с желанието ви за статус и прекомерните ви желания. Всички тези надежди, това желание за статус и тези представи са типичен пример за сатанински нрав. Причината, поради която тези неща съществуват в сърцата на хората, се дължи изцяло на това, че отровите на Сатана винаги разяждат мислите на хората. Хората никога не са способни да се освободят от тези изкушения на Сатана и живеят сред грях, но не вярват, че това е грях. Нещо повече, те си мислят: „Ние вярваме в Бог, затова Той трябва да ни даде благословии и да подреди всичко за нас по подходящ начин. Ние вярваме в Бог, затова трябва да бъдем по-висши от останалите и трябва да имаме по-висш статус и по-добри перспективи от всеки друг. Тъй като вярваме в Бог, Той трябва да ни даде безгранични благословии. Иначе нямаше да се нарича вяра в Бог“. В продължение на много години мислите, на които хората са разчитали за оцеляването си, са разяждали сърцата им до такава степен, че те са станали коварни, страхливи и достойни за презрение. Не само че не притежават воля или решимост, но и са станали алчни, надменни и своенравни. Напълно им липсва решимостта да надхвърлят собственото „аз“, а още повече — и капчица смелост да се отърсят от възпирането на тези тъмни влияния. Мислите и животът на хората са толкова прогнили, че гледните им точки зад вярата в Бог са все още непоносимо отвратителни и дори направо обидни за ухото. Всички хора са страхливи, безсилни, достойни за презрение и крехки. Те не ненавиждат силите на мрака и не изпитват любов към светлината и истината; вместо това те правят всичко възможно да ги пропъдят. Не са ли точно такива вашите настоящи мисли и гледища? Тоест, след като вярвате в Бог, следователно трябва да придобиете благословии и трябва да е сигурно, че вашият статус никога няма да се понижи, че ще остане по-висок от този на невярващите — не сте таили такъв вид гледище само година-две, а години наред. Вашият меркантилен начин на мислене е свръхразвит. Въпреки че днес сте стигнали до тази стъпка, все още не можете да се отпуснете, когато става въпрос за статус; продължавате упорито да си пъхате носа в него и го наблюдавате ежедневно с дълбок страх, че един ден вашият статус ще бъде изгубен и името ви ще бъде съсипано. Хората никога не се избавят от желанието си за лекота. […] Колкото повече се стремиш по този начин, толкова по-малко ще пожънеш. Колкото по-голямо е желанието на човек да придобие статус, на толкова по-сериозно кастрене ще трябва да бъде подложен и през толкова повече облагородяване ще трябва да премине. Такива хора са толкова безполезни! Те трябва да преминат през много кастрене и съд, за да могат напълно да се избавят от желанието си за статус. Ако се стремите по този начин, накрая няма да пожънете нищо. Онези, които не се стремят към живота, не могат да бъдат променени, а онези, които не жадуват за истината, не могат да получат истината. Ти не се съсредоточаваш върху стремежа си към лична промяна и навлизане, а вместо това винаги се съсредоточаваш върху прекомерни желания и неща, които те ограничават в любовта ти към Бог и доближаването до Бог. Тези неща могат ли да те променят? Могат ли да те доведат в царството?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Защо не искаш да служиш като контрастиращ предмет?)

107. Човекът живее сред светлината, но не съзнава ценността ѝ. Той е невеж за същността на светлината и не познава източника ѝ, а нещо повече — не знае на кого принадлежи тя. Когато давам светлина в човешкия свят, Аз веднага забелязвам положенията на хората: заради светлината всички човеци се променят и израстват, и напускат тъмнината. Оглеждам всяко кътче на вселената и виждам, че планините тънат в мъгла, че водите са замръзнали в студа и че поради идването на светлината хората отправят взор на изток, за да открият нещо по-драгоценно, и въпреки това човекът си остава неспособен да различи ясната посока сред мъглата. Тъй като целият свят е покрит в мъгла, щом погледна надолу през облаците Аз не виждам нито един човек, който да открие съществуването Ми. Човекът тършува по земята за нещо, сякаш търси храна; изглежда възнамерява да дочака Моето идване, но не знае деня на пришествието Ми и не му остава друго, освен често да поглежда към мъждукащата на изток светлинка. Сред безчисленото множество Мои избраници търся онези, които наистина са в съгласие с намеренията Ми. Вървя сред безчисленото множество Мои избраници и живея сред тях, но в земното си съществуване човек се чувства в безопасност, чувства се добре и затова никой не е в съгласие с Моите намерения. Хората не знаят как да проявяват внимание към намеренията Ми, не могат да видят действията Ми и не могат да вървят в светлината, тъй че тя да ги озари. Макар че човекът някога ценеше словата Ми, той не е способен да прозре замислите на Сатана; тъй като ръстът му е твърде малък, не е способен да постъпва според желанието на сърцето си. Човекът никога не Ме е обичал искрено. Когато го издигна, човекът се чувства недостоен, но това не го кара да се постарае да Ме удовлетвори. Просто държи в ръце „статуса“, отреден му от Мен, и го проучва внимателно; безчувствен към обичливостта Ми, вместо това той продължава да се отдава на предимствата на статуса си. Нима това не е израз на човешките недостатъци? Когато планините се раздвижат, дали ще те заобиколят заради статуса ти? Когато водите се стекат, дали могат да спрат пред статуса на човека? Могат ли да се разменят местата на небето и земята заради статуса на човека? Преди проявявах милост към човека отново и отново, но никой не милееше за нея и не я ценеше. Хората просто изслушваха това като приказка или го изчитаха като роман. Наистина ли словата Ми не трогват човешките сърца? Нима Моите слова са лишени от въздействие? Възможно ли е никой да не вярва в съществуването Ми? Човекът не обича себе си — вместо това обединява сили със Сатана, за да Ме нападне, като използва Сатана като „актив“, с който да Ми служи. Ще прозра всички кроежи на Сатана, така че отсега нататък хората по земята повече да не бъдат подвеждани от Сатана и за да не Ми се противопоставят заради съществуването на Сатана.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божиите слова към цялата вселена, Глава 22)

108. Мнозина зад гърба Ми се отдават на предимствата на статуса; угаждат си с храната, обичат да спят и се грижат всячески за плътта си, като постоянно се боят, че няма изход за плътта. Не изпълняват правилно функцията си в църквата, а паразитират върху църквата или поучават братята и сестрите си с Моите слова, като възпират други от по-високата си позиция. Тези хора постоянно твърдят, че са хора, които следват Божията воля, и че са Божии довереници — не е ли абсурдно? Ако мотивацията ти е правилна, но не можеш да служиш в съответствие с Божиите намерения, значи си глупав; но ако мотивацията ти не е правилна, а все пак твърдиш, че си човек, който служи на Бог, значи се съпротивляваш на Бог и трябва да бъдеш наказан от Бог! Не съчувствам на такива хора! Те са търтеи в Божия дом, постоянно се отдават на удобството на плътта и нехаят за интересите на Бог. Винаги търсят лична облага и не обръщат внимание на Божиите намерения. Не могат да приемат внимателната проверка на делата си от Божия Дух. Постоянно лъжат братята и сестрите си, като са криви и измамни, както и двулични. Много приличат на лисица в лозе, която все краде грозде и съсипва лозето. Могат ли такива хора да са Божии довереници? Заслужаваш ли да наследиш благословенията на Бог? Не поемаш бреме за своя живот и за църквата; годен ли си да получиш Божието поръчение? Кой би посмял да се довери на човек като теб? Когато служиш по този начин, Бог може ли да ти повери по-голяма задача? Няма ли това да забави делото Му?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Как да служим в съответствие с Божиите намерения)

109. Повечето хора дори говорят за условия, когато служат на Бог. Те не се интересуват дали Той е Бог или човек, а говорят само за собствените си условия и се стремят да задоволят само собствените си желания. Когато готвите за Мен, изисквате плащане за услугата, когато бягате заради Мен, изисквате плащане за бягането, когато работите за Мен, изисквате плащане за работата, когато перете дрехите Ми, изисквате плащане за прането, когато се грижите за църквата, изисквате плащане за възстановяването ви, когато говорите, изисквате плащане за оратор, когато раздавате книги, изисквате плащане за разпространението им, а когато пишете, изисквате плащане за писането. Онези, които съм кастрил, дори искат отплата от Мен, а онези, които са били изпратени вкъщи, искат обезщетение за накърненото си име; онези, които са неомъжени, искат зестра или компенсация за изгубената си младост; онези, които убиват пиле, искат касапска такса, онези, които пържат храна, искат такса за пържене, а онези, които правят супа, искат заплащане и за това… Това е вашата възвишена и могъща човешка природа и това са действията, които ви диктува вашата добра съвест. Къде е вашият разум? Къде е вашата човечност? Нека ви кажа! Ако продължавате така, ще спра да работя сред вас. Няма да работя сред глутница зверове в човешки облик, няма да страдам за такава група хора, чиито светли лица крият сърца на зверове, не ще търпя заради такава глутница животни, която няма и най-малкия шанс за спасение. Денят, в който ви обърна гръб, ще бъде денят, в който вие ще умрете, денят, в който тъмнината ще ви обхване, и денят, в който ще бъдете изоставени от светлината. Нека ви го кажа! Никога няма да бъда благосклонен към група като вашата — група, която стои по-долу дори от животните! Има граници на Моите слова и действия, а с човешка природа и съвест като вашите повече няма да върша делото Си, защото вие сте твърде лишени от съвест, причинили сте Ми твърде много болка и вашето подло поведение Ме отвращава твърде много. Такива лишени от човешка природа и съвест хора никога няма да имат възможност за спасение; Аз никога не бих спасил такива безсърдечни и неблагодарни хора. Когато дойде Моят ден, ще изсипя за вечни времена изгарящите Си пламъци върху синовете на бунтарството, които някога предизвикаха свирепия Ми гняв, ще наложа вечното Си наказание върху онези животни, които някога хвърляха обиди по Мен и Ме изоставиха, ще изгоря за вечни времена с огъня на Моя гняв синовете на бунтарството, които някога ядоха и живяха заедно с Мен, но не повярваха в Мен, които Ме обидиха и предадоха. Ще подложа на наказание всички онези, които предизвикаха гнева Ми; ще изсипя целия Си гняв върху онези зверове, които някога искаха да застанат до Мен като равни, но така и не Ми се поклониха, нито Ми се покориха; жезълът, с който ще ударя човека, ще падне върху онези животни, които някога се радваха на Моите грижи и на тайните, които изказах открито, и които някога се опитаха да получат материални наслади от Мен. Няма да простя на никой човек, който се опитва да заеме мястото Ми; няма да пощадя никого от онези, които се опитват да отнемат храна и дрехи от Мен.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Да останеш непроменен по отношение на нрава си означава да си във вражда с Бог)

110. Това, което виждате днес, е само острият меч на устата Ми; не сте видели жезъла в ръката Ми, нито пламъка, с който изгарям човека. Затова все още сте високомерни и невъздържани в Мое присъствие и затова все още се борите с Мен в дома Ми, като оспорвате с човешкия си език това, което Аз съм изрекъл с устата Си. Човекът не се страхува от Мен и до ден днешен продължава да враждува с Мен, като все така не изпитва никакъв страх. В устата си имате езика и зъбите на неправедните. Вашите думи и дела са като тези на змията, която подмами Ева към греха. Изисквате един от друг око за око и зъб за зъб и се борите в Мое присъствие, за да извоювате положение, слава и придобивки, но не знаете, че Аз тайно наблюдавам вашите думи и дела. Още преди да навлезете пред погледа Ми, Аз вече съм измерил дълбините на сърцата ви. Човекът винаги иска да се измъкне от ръцете Ми и да избегне внимателната проверка на взора Ми, но Аз никога не съм избягвал неговите думи или дела. Вместо това съзнателно позволявам тези думи и дела да влязат в очите Ми, за да мога да накажа неправедността на човека и да извърша съд над неговото непокорство. Така че тайните думи и дела на човека винаги остават пред Моето съдилище и Моят съд никога не е напускал човека, защото непокорството му е твърде голямо. Моето дело е да изгоря и да пречистя всички думи и дела на човека, които бяха изречени и извършени в присъствието на Моя Дух. По този начин^[а], когато напусна земята, хората ще продължават да Ми бъдат предани и все така ще могат да действат спрямо делото Ми така, както правят Моите свети слуги, когато Ми служат, като позволят на делото Ми на земята да продължи до деня, в който бъде завършено.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Делото на разпространяването на Евангелието е също делото на спасяването на човека)

Забележка:

а. Оригиналният текст не съдържа фразата „по този начин“.

111. Наистина ценя онези, които не са подозрителни към другите, и наистина харесвам онези, които желаят да приемат истината; към тези два типа хора проявявам голяма грижа, защото в Моите очи те са честни хора. Ако си много измамлив, тогава ще бъдеш предпазлив и подозрителен към всичко и към всички, и така твоята вяра в Мен ще бъде изградена на основата на подозрение. Никога не бих могъл да призная такава вяра. Когато ти липсва истинска вяра, ти си още по-лишен от истинска любов. И ако дори можеш да се съмняваш в Бог и да правиш догадки за Него, когато ти скимне, то ти без съмнение си най-измамният от всички хора. Ти правиш догадки за това дали Бог може да бъде като човека: непростимо грешен, дребнав, лишен от безпристрастност и разумност, без чувство за справедливост, прилагащ порочни тактики, коварен и лукав, доволен от злото и мрака и т.н. Причината хората да имат такива мисли не е ли, защото им липсва и най-малко познаване на Бог? Такава вяра не е нищо друго освен грях! Някои дори вярват, че тези, които харесвам, са единствено тези, които ласкаят и се подмазват, а онези, които не знаят как да го правят, няма да бъдат добре дошли в Божия дом и ще загубят мястото си там. Това ли е единственото нещо, което сте научили след всичките тези години? Това ли сте придобили? И вашето знание за Мен не се изчерпва с тези погрешни разбирания. Дори още по-лошо е вашето богохулство срещу Божия Дух и злословенето по адрес на небето. Затова казвам, че вяра като вашата само ще ви накара да се отдалечите още повече от Мен и да да сте още по-враждебни към Мен. В продължение на много години работа вие сте видели много истини, но знаете ли какво са чули ушите Ми? Колко от вас са готови да приемат истината? Вие всички вярвате, че сте готови да платите цената за истината, но колко от вас наистина са страдали за истината? В сърцата ви няма нищо друго освен неправедност, което ви кара да мислите, че всеки, без значение кой, е също толкова измамлив и нечестив — до такава степен, че дори вярвате, че въплътеният Бог може, подобно на обикновен човек, да бъде без добро сърце или добронамерена любов. Нещо повече, вие вярвате, че благородна добродетел и милостива, доброжелателна природа съществуват само у Бог на небето. Вярвате, че такъв свят човек не съществува, че на земята царуват само тъмнина и зло, докато Бог е нещо, на което хората поверяват копнежа си за доброто и красивото, една приказна фигура, измислена от тях. Във вашето съзнание Бог на небето е много почтен, праведен и велик, достоен за преклонение и възхищение. Междувременно този Бог на земята е само заместител и средство на Бог на небето. Вие вярвате, че този Бог не може да бъде равен на Бог на небето, още по-малко да се споменава едновременно с Него. Когато става въпрос за величието и благородството на Бог, те са славата на Бог на небето, но когато става въпрос за природата и покварата на човека, те са неща, в които Бог на земята има дял. Бог на небето е вечно възвишен, докато Бог на земята е вечно незначителен, слаб и неспособен. Богът на небето няма плътски чувства, а само на праведност, докато Бог на земята има само егоистични подбуди и не притежава никаква справедливост или разумност. У Бог на небето няма и най-малкото безчестие, Той е винаги правдив, докато Бог на земята винаги има непочтена страна. Бог на небето много обича човека, докато Бог на земята показва незадоволителна грижа към човека, дори изцяло го пренебрегва. Това погрешно познание отдавна стои в сърцата ви; то е погрешно и вие може да продължите да настоявате на него оттук нататък. Вие разглеждате всички дела на Христос от гледната точка на неправедните и оценявате цялото Му дело, както и Неговата идентичност и същност, от гледната точка на злите хора. Допуснали сте голяма грешка и сте направили онова, което никога не е било правено от онези, които са били преди вас. Тоест служили сте само на възвишения бог на небето с венец на главата, а никога не сте „прислужвали“ на Бог, Когото считате за толкова незначителен, че просто е невидим за вас. Не е ли това вашият грях? Не е ли това класически пример за вашето оскърбление спрямо Божия нрав? Ревностно почитате бог на небето. Благоговеете пред възвишени образи и силно се възхищавате на хората с изключителна красноречивост. С голяма готовност приемаш заповедите на бога, който изпълва ръцете ти с богатства, и жадуваш за бога, който може да изпълни всяко твое желание. Единственият, Когото не почиташ, е този Бог, Който не е възвишен; единственото нещо, което ненавиждаш, е да имаш връзка с този Бог, към Когото никой не може да има голяма почит. Единственото нещо, което не желаеш да правиш, е да работиш за този Бог, Който никога не ти е дал нито цент, и Единственият, който не е в състояние да те накара да копнеш за Него, е този непривлекателен Бог. Този Бог не може да ти даде възможност да разшириш хоризонтите си, да се чувстваш така, сякаш си намерил съкровище, а още по-малко може да изпълни това, което искаш. Защо тогава Го следваш? Мислил ли си по такива въпроси? Това, което правиш, не просто обижда този Христос. По-важното е, че обижда Бог на небето. Мисля, че не това е целта на вашата вяра в Бог!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Как всъщност да се познае Богът на земята)

112. Много хора биха предпочели да бъдат запокитени в ада, отколкото да говорят и постъпват честно. Нищо чудно, че имам подготвено друго за справяне с онези, които са нечестни. Разбира се, много добре знам колко трудно е за вас да бъдете честни хора. Тъй като всички вие сте толкова „умни“, умеете толкова добре да измервате сърцата на благородните хора въз основа на своята собствена подла нагласа, това опростява много Моята работа. И тъй като всеки от вас крие тайните си в своята пазва, добре тогава — ще ви вкарам един по един в беда, за да бъдете „обучени“ чрез огън, така че след това да можете да повярвате твърдо в Моите думи. Най-сетне Аз ще изтръгна от устите ви думите „Бог е Бог верен“, при което вие ще се удряте в гърдите и ще ридаете: „Сърцето на човека е толкова измамно!“. Какво ще бъде душевното ви състояние в този момент? Сигурно няма да сте толкова увлечени по гордостта, колкото сте сега! И още по-малко ще сте „дълбоки и неясни“, каквито сте сега. В присъствието на Бог някои хора са самото благочестие и особено „примерни“, но оголват зъбите си и показват ноктите си в присъствието на Духа. Бихте ли поставили подобни хора в редиците на честните? Ако си лицемер, човек, изкусен в „междуличностните отношения“, тогава казвам, че определено си човек, който се опитва да си играе с Бог. Ако думите ти са изпълнени с извинения и оправдания без стойност, тогава казвам, че си човек, който изпитва неохота към прилагането на истината на практика. Ако имаш много лични въпроси, за които ти е трудно да говориш, ако изпитваш силна неприязън към разкриването на своите тайни — своите трудности — пред другите, за да търсиш пътя на светлината, тогава казвам, че си човек, на когото ще му бъде много трудно да постигне спасение и на когото ще му бъде много трудно да излезе от мрака.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Три увещания)

113. Напълно разбирам лукавството на вашите сърца; повечето от вас Ме следват от любопитство и са дошли да Ме търсят от празнота. Когато третата ви надежда се разруши — надеждата ви за мирен и щастлив живот — тогава и вашето любопитство угасва. Лукавството, което съществува в сърцето на всеки един от вас, се разкрива чрез думите и делата ви. Ако трябва да бъда откровен, към Мен изпитвате само любопитство, но не и страх; не внимавате за езика си, а още по-малко проявявате сдържаност в поведението си. Тогава каква вяра имате всъщност? Истинска ли е тя? Вие просто използвате думите Ми, за да разсеете тревогите си и да се избавите от скуката, за да запълните останалите празни пространства в живота си. Кой от вас е приложил думите Ми на практика? Кой има истинска вяра? Вие продължавате да крещите, че Бог е Бог, Който вижда дълбоко в сърцата на хората, но как Богът, за Когото крещите в сърцата си, е съвместим с Мен? След като вие крещите така, защо тогава се държите по този начин? Възможно ли е това да е любовта, с която искате да Ми се отплатите? На вашите устни има немалко отдаденост, но къде са вашите жертви и добрите ви дела? Ако не бяха думите ви, които стигат до ушите Ми, как бих могъл да ви ненавиждам толкова силно? Ако наистина вярвахте в Мен, как можеше да изпаднете в такова състояние на страдание? Лицата ви са окаяни, сякаш се намирате в Хадес и сте изправени пред съд. Нямате дори частица жизненост и слабо говорите за вътрешния си глас; още повече сте пълни с оплаквания и проклятия. Вие отдавна сте загубили вяра в това, което правя, и дори първоначалната ви вяра е изчезнала, така че как бихте могли да следвате докрай? След като това е така, как тогава можете да бъдете спасени?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова за млади и стари)

114. Въпреки че човекът вярва в Бог, сърцето му е без Бог и той не знае как да обича Бог, а и не иска да Го обича, защото сърцето му никога не се приближава до Бог и винаги Го избягва. В резултат на това човешкото сърце е отдалечено от Бог. И така, къде е сърцето му? Всъщност човешкото сърце не е отишло никъде: вместо да го даде на Бог или да го разкрие, така че Бог да го види, той го пази за себе си. Това е така въпреки факта, че някои хора често се молят на Бог и казват: „О, Боже, погледни сърцето ми — Ти знаеш всичко, което мисля“, а някои дори се заклеват да позволят на Бог да ги наблюдава, за да бъдат наказани, ако нарушат клетвата си. Макар че човек позволява на Бог да надникне в сърцето му, това не означава, че е способен да се покорява на Божието устройване и подредби, нито че е оставил съдбата си, перспективите си и всичко под контрола на Бог. Така, независимо от клетвите, които полагаш пред Бог, или от това, което заявяваш пред Бог, в Божиите очи сърцето ти все още е затворено за Него, защото ти само позволяваш на Бог да гледа сърцето ти, но не и да го контролира. Иначе казано, ти изобщо не си отдал сърцето си на Бог и говориш само хубави думи, така че Той да ги чуе; в същото време криеш от Бог различните си измамни намерения заедно с интригите, подлостите и плановете си и стискаш в ръце перспективите и съдбата си, страхувайки се дълбоко, че Бог ще ти ги отнеме. Така Бог никога не вижда искреността на човека към Него. Въпреки че Бог наблюдава дълбините на човешкото сърце и може да вижда какво мисли и иска да направи човек в сърцето си, както и какви неща пази в сърцето си, сърцето на човека не принадлежи на Бог и той не иска да се остави на Божия контрол. Това означава, че Бог има право да наблюдава, но няма право да контролира. В субективното си съзнание човекът не иска и не възнамерява да се предаде на Божиите разпоредби. Човекът не само се е затворил за Бог, но дори има хора, които измислят начини да забулят сърцата си, като използват благи думи и ласкателства, за да създадат фалшиво впечатление и да спечелят доверието на Бог, и скриват истинското си лице от Бог. С това, че не позволят на Бог да ги види, те целят да попречат на Бог да разбере какви са в действителност. Те не искат да отдадат сърцата си на Бог, а да ги запазят за себе си. Подтекстът на това е, че всичко, което човек прави и което иска, се планира, изчислява и решава от самия него; той не се нуждае от участието или намесата на Бог, а още по-малко — от ръководството и разпоредбите Му. Така, независимо дали става дума за Божиите заповеди, за Неговото поръчение или за изискванията, които Бог поставя към човека, решенията на човека се основават на собствените му намерения и интереси, на собственото му състояние и обстоятелства в дадения момент. Човекът винаги използва познанията и опита, които има, както и собствения си интелект, за да прецени и избере пътя, по който трябва да поеме, и не допуска намесата или контрола на Бог. Това е човешкото сърце, което Бог вижда.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II)

115. Мнозина копнеят да Ме обичат истински, но тъй като сърцата им не им принадлежат, те нямат власт над себе си. Много хора наистина Ме обичат, докато преминават през изпитанията, пратени от Мен, но те са неспособни да разберат, че Аз наистина съществувам и просто Ме обичат напразно, а не поради действителното Ми съществуване. Много хора полагат сърцата си пред Мен и повече не им обръщат внимание — така Сатана похищава сърцата им, щом има възможност, и тогава те Ме напускат. Много хора наистина Ме обичат, когато словата Ми им предоставят ресурс, но не ценят словата Ми в духа си, а вместо това небрежно ги използват като обществено имущество и когато им се прииска, ги хвърлят обратно там, откъдето са дошли. Всички хора Ме търсят сред болка и се обръщат към Мен сред изпитания. В мирни времена те Ми се наслаждават, когато са в опасност, се отричат от Мен, когато са заети, Ме забравят, а в свободното си време правят някакви нехайни усилия да се занимават с Мен. И все пак никой никога не Ме е обичал през целия си живот. Искам хората да бъдат искрени пред Мен. Не искам да Ми дават нищо, а само всички те да Ме приемат на сериозно и вместо да Ме ласкаят, да Ми позволят да получа в замяна тяхната искреност. Моето просветление, озарение и кръвта на сърцето Ми проникват във всички хора, но и всички човешки постъпки се отразяват върху всички хора, както и тяхната измама към Мен. Изглежда, че човек носи в себе си зрънцата на измамата още от утробата, че притежава особени умения да хитрува от самото си раждане. Нещо повече, той старателно пази тайната си — никой никога не е прозрял източника на умението му да хитрува. В резултат на това човек живее сред измама, без да го осъзнава, и сякаш се оправдава, че такъв е редът Божи, а не негова съзнателна измама към Мен. Не е ли това източникът на човешката измама спрямо Мен? Не е ли това планът на човека? Човешките фалшиви сладки приказки не могат да ме заблудят, защото отдавна съм разкрил същността на човека. Кой знае колко нечистотия има в кръвта му и с колко сатанинска отрова е пропит до мозъка на костите си? Тя се натрупва с всеки изминал ден, човек свиква с нея и изобщо не усеща страданията, причинени от Сатана, и затова няма намерение да открие „изкуството на здравословното съществуване“.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божиите слова към цялата вселена, Глава 21)

116. Всички хора са същества, на които им липсва себепознание и са неспособни да опознаят себе си. Независимо от това, те познават всички останали като петте пръста на ръката си, сякаш всичко, което другите са направили и казали, първо е било „проверено“ от тях, направено е точно пред тях, и е получило одобрението им, преди да бъде направено. В резултат на това те сякаш са преценили точно всички останали, чак до психологическото им състояние. Всички човешки същества са такива. Въпреки че днес са навлезли в Епохата на царството, природата им не се е променила. Пред Мен те все още правят това, което Аз правя, докато зад гърба Ми започват да се захващат със собствените си уникални „дела“. След това обаче, когато дойдат пред Мен, те са като съвсем други хора, привидно спокойни и непоколебими, със сдържани лица и стабилен пулс. Нима именно това не прави хората толкова презрени? Толкова много хора имат две напълно различни лица — едно, когато са пред Мен, и друго — зад гърба Ми. Толкова много от тях се държат като новородени агънца, когато са пред Мен, но зад гърба Ми се превръщат в свирепи тигри, а после се държат като малки птички, които весело прехвърчат край хълмовете. Толкова много хора показват целеустременост и решителност в лицето Ми. Толкова много хора идват пред Мен, жадни и копнеещи за Моите слова, но когато са зад гърба Ми, те изпитват неприязън към тях и се отричат от тях, сякаш словата Ми са бреме. Толкова много пъти, когато виждах как човешката раса е покварена от Моя враг, Аз се отказвах да възлагам надеждите Си на хората. Толкова много пъти, когато ги виждах да идват пред Мен и със сълзи на очи да искат прошка, Аз все пак, поради липсата им на самоуважение и упоритата им непоправимост, с гняв затварях очите Си за техните действия, дори когато сърцата им бяха истински и намеренията им — искрени. Толкова много пъти съм виждал хора, които имат увереността да Ми сътрудничат, които, когато са пред Мен, сякаш са в Моята прегръдка, вкусвайки нейната топлина. Толкова много пъти съм бил свидетел на невинността, жизнеността и очарователността на Моите избраници, че как бих могъл да не изпитвам голямо удоволствие от тези неща? Човешките същества не знаят как да се наслаждават на предопределените им благословии, които държа в ръцете Си, защото не разбират какво точно се има предвид нито под „благословии“, нито под „страдание“. Следователно хората не са искрени в стремежа им към Мен. Ако утрешният ден не съществуваше, тогава кой от вас, щеше да бъде чист като сняг и неопетнен като нефрит в Моето присъствие? Възможно ли е любовта ви към Мен да се размени за вкусна храна, елегантен костюм или висок пост или щедра заплата? Може ли тя да се размени за любовта, която другите изпитват към теб? Възможно ли е всъщност подлагането на изпитания да накара хората да изоставят любовта си към Мен? Или биха ли могли страданията и изпитанията да ги накарат да се оплакват от Моите подредби? Никой никога не е оценявал истински острия меч в устата Ми: те знаят само повърхностното му значение, без наистина да разбират какво означава той. Ако човешките същества наистина бяха способни да видят остротата на меча Ми, щяха да се разбягат като плъхове по дупките си. Поради своята несъобразителност хората не разбират нищо от истинското значение на словата Ми и затова не знаят колко застрашителни са словата Ми, колко много разобличават човешката природа и колко много от човешката поквара е била съдена от тези слова. И така, в резултат на тяхното непълно разбиране на Моите слова, повечето хора са възприели хладно отношение.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божиите слова към цялата вселена, Глава 15)

117. През вековете много хора са напускали този свят разочаровани и с неохота, а мнозина други са се раждали с вяра и с надежда. Уредих да дойдат много, множество други отпратих. Безчет човеци минаха през ръцете Ми. Много духове бяха запокитени в Хадес, много живяха в плът, а мнозина умряха и се преродиха на земята. Но никой от тях така и нямаше възможността да се наслади на благословиите на царството днес. Дадох на хората толкова много, а те придобиха малко, заради атаката на сатанинските сили останаха неспособни да се насладят на всички Мои богатства. Късметът на хората се ограничи с това да гледат богатствата Ми, но те така и не успяха да им се насладят напълно. Човекът не успя да намери съкровищницата в тялото си, за да получи небесните блага, и така изгуби благословията, която Аз му дарих. Та нима човешкият дух не е тъкмо органът, който го свързва с Моя Дух? Защо хората никога не се свързват с Мен посредством духа си? Защо се доближават до Мен чрез плътта си, но са неспособни да го направят духовно? Нима истинският Ми лик е плътта? Защо човекът не познава същността Ми? Наистина ли в духа на човека никога не е присъствала и следа от Мен? Напълно ли съм заличен от неговата душа? Ако човек не навлезе в духовната сфера, как би могъл да разбере намеренията Ми? Има ли нещо в човешките очи, което може да проникне направо в духовния свят? Много пъти съм призовавал хората чрез Своя дух, но те реагират, сякаш ги убождам — наблюдават Ме от разстояние, сковани в страх, че ще ги отведа в друг свят. Толкова пъти съм питал за човешкия дух, но хората си остават напълно непробудени, обзети от дълбок страх, че ще нахълтам в домовете им и ще им отнема всички техни притежания. Затова залостват вратата пред Мен, оставяйки Ме пред студена, плътно затворена врата. Толкова пъти спасявам хората от падението им, но веднага щом се окопитят, те Ме изоставят и недокоснати от Моята любяща доброта, Ме стрелват с предпазлив поглед; така и не стоплих човешкото сърце. Човекът е лишено от емоции, студенокръвно животно. Макар Моята прегръдка да е топла, той никога не се е трогвал истински от нея. Човекът е като див планинец. Хората никога не са ценили загрижеността Ми за човечеството. Странят от Мен, предпочитайки да обитават планинските хребети, където търпят заплахата от диви зверове — и въпреки това не желаят да се приютят при Мен. Аз не заставям никого, просто си върша работата. Ще настъпи денят, в който човекът ще доплува до Мен от средата на могъщия океан, за да се наслаждава на всички земни богатства и да остави зад гърба си опасността да бъде погълнат от морето.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божиите слова към цялата вселена, Глава 20)

118. Вашата вяра е много красива; казвате, че сте готови да дадете целия си живот в името на Моето дело и че сте готови да пожертвате живота си за него, но нравът ви не са е променил много. Просто говорите високомерно, въпреки че действителното ви поведение е много жалко. Сякаш езиците и устните на хората са на небето, но краката им са далеч надолу на земята, в резултат на което думите и делата им, както и репутацията им, все още са в развалини и руини. Вашата репутация е съсипана, вашето поведение е низко, вашият начин на говорене е долнопробен, а животът ви е достоен за презрение; дори цялата ви човешка природа е долна низост. Вие сте ограничени в отношението си към другите и спорите за всяка дреболия. Спорите за собствената си репутация и положение, дори до такава степен, че сте готови да слезете в ада и в огненото езеро. Сегашните ви думи и дела са достатъчни, за да определя, че сте грешни. Вашето отношение към Моето дело е достатъчно, за да определя, че вие сте неправедни, и нравът на всички ви е достатъчен, за да посоча, че сте мръсни души, които са пълни с мерзости. Вашите проявления и това, което разкривате, са достатъчни, за да се каже, че сте хора, които са пили до насита от кръвта на нечисти духове. Когато се говори за навлизането в небесното царство, вие не разкривате чувствата си. Вярвате ли, че това, което сте сега, е достатъчно, за да преминете през портата на Моето небесно царство? Смятате ли, че можете да получите разрешение да навлезете в святата земя на Моето дело и Моите слова, без собствените ви думи и дела първо да бъдат подложнени на изпитание от Мен? Кой може да Ме заблуди? Как биха могли вашите окаяни низки постъпки и разговори да убягнат от погледа Ми? Животът ви е определен от Мен като живот, в който пиете кръвта и ядете плътта на тези нечисти духове, защото всеки ден им подражавате пред Мен. Пред Мен поведението ви е било особено лошо и низко, така че как бих могъл да не ви намирам за ненавистни? Думите ви съдържат нечистотиите на нечистите духове: вие хитрувате, прикривате и ласкаете като онези, които се занимават с магьосничество, и като онези, които практикуват измама и пият кръвта на неправедните. Всички човешки проявления са изключително неправедни, така че как може всички хора да бъдат поставени в святата земя, където са праведните? Мислиш ли, че това твое презряно поведение може да те отдели като свят от онези неправедници? Твоят змийски език в крайна сметка ще погуби тази твоя плът, която сее разруха и извършва мерзости, а тези твои ръце, които са покрити с кръвта на нечисти духове, в крайна сметка ще повлекат и твоята душа в ада. Защо тогава не се възползваш от тази възможност да изчистиш покритите си с мръсотия ръце? И защо не се възползваш от тази възможност да отрежеш езика си, който говори неправедни думи? Възможно ли е да си готов да страдаш в пламъците на ада заради твоите ръце, език и устни? Аз проучвам внимателно сърцата на безбройните народи с двете Си очи, защото много преди да създам човечеството, държах сърцата им в ръцете Си. Отдавна бях прозрял сърцата на хората, така че как биха могли мислите им да избягат от погледа Ми? Как би могло да не е твърде късно за тях да избегнат изгарянето от Моя Дух?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Вие всички сте толкова низки по характер!)

119. Устните ти са по-мили от гълъбите, но сърцето ти е по-зловещо от старата змия. Устните ти са красиви дори като ливанските жени, но сърцето ти не е по-мило от тяхното и със сигурност не може да се сравни с красотата на ханаанците. Твоето сърце е толкова измамно! Нещата, които ненавиждам, са само устните на неправедните и техните сърца, а това, което изисквам от хората, не е да превъзхождат светиите; просто изпитвам отвращение към злодеянията на неправедните и се надявам, че те ще успеят да се отърват от своята скверност и да се измъкнат от сегашното си затруднено положение, така че да могат да се откроят от онези неправедници и да живеят и да бъдат святи с тези, които са праведни. Вие сте в същите обстоятелства като Мен, но сте покрити с мръсотия; нямате дори и най-малка частица от първоначалното подобие на хората, които бяха създадени в началото. Нещо повече, тъй като всеки ден подражавате на подобията на тези нечисти духове, правейки това, което те правят, и говорейки това, което те казват, всички ваши части — дори езиците и устните ви — са напоени с тяхната мръсна вода до такава степен, че сте изцяло покрити с такива петна и нито една част от вас не може да бъде използвана за Моето дело. Това е толкова съкрушително! Вие живеете в такъв свят на коне и добитък, но всъщност не се чувствате измъчени; изпълнени сте с радост и живеете свободно и лесно. Плувате в тази мръсна вода, но всъщност не осъзнавате, че сте изпаднали в такова затруднение. Всеки ден общувате с нечисти духове и взаимодействате с „екскременти“ и животът ви е доста вулгарен; но всъщност не осъзнаваш, че изобщо не живееш в човешкия свят и че не контролираш себе си. Не знаеш ли, че животът ти отдавна е потъпкан от тези нечисти духове или че почтеността ти отдавна е омърсена от мръсната вода? Нима си мислиш, че живееш в земен рай и че се намираш сред щастие? Нима не знаеш, че цял живот си живял заедно с нечисти духове и че си съжителствал с всичко, което те са ти подготвили? Как може начинът, по който живееш, да има някакъв смисъл? Как животът ти може да има някаква стойност? Ти тичаш насам-натам заради родителите си, родители на нечисти духове, но всъщност нямаш представа, че тези, които ти вредят, са именно родителите на нечисти духове, които са те родили и отгледали. Още повече, не осъзнаваш, че цялата ти скверност всъщност ти е дадена от тях; всичко, което знаеш, е, че те могат да ти носят „наслада“, не те наказват, не те съдят и най-вече не те проклинат. Никога не са избухвали в ярост към теб, а се отнасят към теб любезно и благосклонно. Думите им подхранват сърцето ти и те пленяват така, че се дезориентираш и, без да осъзнаваш, си засмукан и желаеш да им служиш, превръщайки се в техен отдушник и слуга. Не се оплакваш от нищо, а си готов да им служиш като куче, като кон; подведен си от тях. По тази причина не реагираш по никакъв начин на делото, което върша. Нищо чудно, че винаги искаш тайно да се изплъзнеш през пръстите Ми и нищо чудно, че винаги искаш да използваш сладки думи, за да измъкнеш измамно благосклонност от Мен. Оказва се, че вече имаш друг план, друга уговорка. Ти можеш да видиш малко от Моите действия като Всемогъщ, но нямаш ни най-малкото познание за Моя съд и наказание. Нямаш представа кога започна Моето наказание; знаеш само да Ме мамиш, но не знаеш, че Аз няма да търпя никакво нарушение от страна на човека. Тъй като вече си взел решение да Ми служиш, Аз няма да те пусна да си тръгнеш. Аз съм Бог, който се отвращава от злото, и съм Бог, който ревнува от човечеството. Тъй като вече си поставил думите си на олтара, Аз няма да позволя да избягаш пред очите Ми, нито пък ще позволя да служиш на двама господари. Нима си мислиш, че можеш да имаш втора любов, след като си поставил думите си на Моя олтар и пред Моите очи? Как бих могъл да позволя на хората да Ме правят на глупак по такъв начин? Нима си мислеше, че можеш небрежно да Ми даваш обети и клетви с езика си? Как можа да дадеш клетва пред Моя трон, трона на Мен, който съм Всевишен? Нима си мислеше, че твоите клетви вече са отминали? Нека ви кажа: макар че плътта ви може да премине, клетвите ви не могат. В крайна сметка Аз ще ви осъдя въз основа на вашите клетви. Вие обаче вярвате, че можете да се отнасяте нехайно към Мен, като поставяте думите си пред Мен, и че сърцата ви могат да служат на нечисти и зли духове. Как би могъл Моят гняв да толерира измамата на онези хора, които са като кучета и свине? Трябва да изпълня управленските Си закони и да изтръгна обратно от ръцете на нечистите духове всички онези задъхани „благочестиви“ хора, които имат вяра в Мен, за да могат да Ме „чакат“ дисциплинирано, да бъдат Моите волове, Моите коне и да разчитат на милостта на Моето клане. Ще те накарам да се върнеш към предишните си решения и да Ми служиш отново. Няма да позволя на нито едно сътворено същество да Ме мами. Нима си мислеше, че можеш просто така безразборно да отправяш искания и да лъжеш пред Мен? Нима си мислеше, че не съм чул или видял твоите думи и дела? Как е възможно думите и делата ти да не са били в полезрението Ми? Как бих могъл някога да позволя на хората да Ме мамят по този начин?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Вие всички сте толкова низки по характер!)

120. В продължение на няколко пролети и есени ходя сред вас; живея сред вас от дълго време и живея с вас. Колко от вашето презряно поведение се е изплъзнало точно пред очите Ми? Онези ваши сърдечни думи постоянно отекват в ушите Ми; милиони и милиони ваши решения бяха положени на Моя олтар — твърде много, за да бъдат дори преброени. Въпреки това, що се отнася до вашата отдаденост и това, което давате, вие не давате дори най-малкото. Вие не поставяте дори една малка капка искреност върху Моя олтар. Къде са плодовете на вашата вяра в Мен? Получихте безкрайна благодат от Мен и видяхте безкрайните тайни на небето; Аз дори ви показах небесните пламъци, но не Ми даде сърце да ви изгоря. Въпреки това, колко Ми дадохте в замяна? Колко сте готови да Ми дадете? Обръщаш се и Ми предлагаш храната, която съм ти дарил в ръка, като дори казваш, че това е нещо, което си получил в замяна на потта от собствения си труд, и че Ми предлагаш всичко, което притежаваш. Как можеш да не знаеш, че всичките ти „приноси“ към Мен са просто неща, които бяха откраднати от Моя олтар? Нещо повече, сега, когато Ми ги предлагаш, не Ме ли мамиш? Как може да не знаеш, че това, на което се радвам днес, са всички приноси на Моя олтар, а не това, което си спечелил от своя упорит труд и след това си Ми предложил? Вие всъщност се осмелявате да Ме мамите по този начин, така че как мога да ви простя? Как можете да очаквате от Мен да търпя това повече? Аз ви дарих всичко, разкрих ви всичко, предоставих ресурс за нуждите ви и разширих безкрайно хоризонтите ви, но вие Ме мамите по този начин, като пренебрегвате съвестта си. Аз безкористно ви дарих всичко, така че, дори и да страдате, все пак да сте получили от Мен всичко, което съм донесъл от небето. Но вие нямате никаква всеотдайност и дори да сте направили мъничък принос, след това се опитвате да си „уредите сметките“ с Мен. Дали приносът ти струва и пукната пара? Това, което си Ми принесъл, е само песъчинка, но това, което си поискал от Мен, е тон злато. Не си ли просто неразумен? Аз извършвам дело сред вас. Няма и следа от десятъка, който би трябвало да Ми се дава, да не говорим за някакви допълнителни жертви. Нещо повече, десятъкът, принесен от благочестивите, е заграбен от злите. Не сте ли всички вие отдалечени от Мен? Не сте ли всички враждебно настроени към Мен? Не разрушавате ли всички вие Моя олтар? Как биха могли такива хора да изглеждат като съкровища в Моите очи? Не са ли те свинете и кучетата, които Аз ненавиждам? Как бих могъл да нарека вашето злодеяние „съкровище“?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Вие всички сте толкова низки по характер!)

121. Има много пътища, които не разбирате, много въпроси, по които нямате никакви познания. Вие сте толкова невежи. Много добре познавам вашия духовен ръст и вашите недостатъци. Ето защо, въпреки че има много слова, които не сте в състояние да проумеете, все още съм готов да ви кажа всички тези истини, които никога преди не сте могли да приемете, защото продължавам да Се притеснявам дали в сегашния си ръст сте в състояние да останете непоколебими в свидетелството си за Мен. Не че нямам високо мнение за вас; всички вие сте зверове, на които предстои да преминат Моето формално обучение и Аз изобщо не мога да видя колко слава има във вас. Въпреки че съм изразходвал много енергия да работя върху вас, изглежда, че имате малко положителни аспекти, а негативните аспекти никъде не се забелязват; това просто е свидетелство, което посрамва Сатана. Почти всичко останало във вас е отровата на Сатана. Изглеждате Ми така, сякаш сте отвъд спасението. Както стоят нещата, Аз гледам различните ви изражения и постъпки, и накрая Аз зная истинския ви ръст. Ето защо винаги се тревожа за вас: ако бяхте оставени да живеете самостоятелно, наистина ли бихте били по-добре или толкова добре, колкото сте днес? Инфантилният ви духовен ръст не ви ли кара да се тревожите? Наистина ли можете да бъдете като избрания народ на Израил — предани на Мен и само на Мен по всяко време? Разкритото във вас не е палавостта на децата, когато са далече от родителите си, а зверството, което избухва у животните, когато да далеч от камшиците на господарите си. Трябва да познавате природата си, която е и слабостта, която всички вие споделяте; това е заболяване, общо за всички вас. Затова единственият Ми призив към вас днес е да останете непоколебими в свидетелството си към Мен. При никакви обстоятелства не позволявайте на старото заболяване да пламне отново. Да свидетелствате е най-важното — то е същината на Моето дело. Вие трябва да приемете словата Ми така, както Мария прие откровението на Йехова, което ѝ се яви насън, с вяра и после с покорство. Само това се окачествява като целомъдрие. Защото вие сте тези, които се вслушват най-често в словата Ми, тези, които са най-благословени от Мен. Дадох ви всичките си ценни притежания, дарих ви всичко, но вашата стойност е твърде различна от тази на народа на Израил — просто има огромна разлика. Но в сравнение с тях, вие получихте много повече; докато те отчаяно очакват появата Ми, вие прекарвате с Мен приятни дни, споделяйки Моята благодат. Като се има предвид тази разлика, какво ви дава право да протестирате и да спорите с Мен, и да изисквате своя дял от Моите притежания? Нима не получихте много? Аз ви давам толкова много, но това, което Ми давате в замяна, е просто сърцераздирателна тъга и безпокойство, неудържимо негодувание и недоволство. Толкова сте отблъскващи — но сте и жалки, така че нямам друг избор, освен да преглъщам цялото Си негодувание и да изразявам възраженията Си към вас отново и отново. В продължение на хиляди години работа Аз никога не съм се противопоставял на човечеството, защото открих, че през цялото развитие на човечеството сред вас са станали най-прочути именно само измамите, като скъпоценни наследства, оставени ви от известни предци от древни времена. Как мразя тези примитивни свине и псета. Твърде много ви липсва съвест! Твърде непочтени сте! Сърцата ви са твърде закоравели! Ако бях отнесъл такива слова и дела към израилтяните, отдавна щях да съм придобил слава. Но сред вас това е непостижимо. Сред вас има само жестоко пренебрежение, вашето хладно отношение и вашите извинения. Чувствата ви са твърде притъпени и сте напълно безполезни!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Какво е твоето разбиране за Бог?)

122. Спомнете си за миналото: кога погледът Ми е бил гневен и гласът Ми строг към вас? Кога съм бил дребнав с вас? Кога съм ви порицавал без основание? Кога съм ви порицавал в очите? Това, че призовавам Моя Отец да ви освободи от всяко изкушение, не е ли заради Моето дело? Защо се отнасяте така с Мен? Нима някога съм използвал властта Си, за да поразя вашата плът? Защо Ми се отплащате по този начин? След като бяхте непостоянни към Мен, вие нито се приближихте, нито се отдалечихте от Мен, а после се опитвахте да Ме примамите и да скриете нещо от Мен, а устите ви са пълни с плюнката на неправедните. Мислите ли, че вашите езици могат да измамят Моя Дух? Мислите ли, че вашите езици могат да избегнат Моя гняв? Смятате ли, че вашите езици могат да съдят Моите дела — делата на Йехова, както пожелаят? Аз ли съм Богът, когото хората осъждат? Мога ли да позволя на един малък червей да Ме хули по този начин? Как бих могъл да поставя такива непокорни синове сред тези, които съм благословил завинаги? Вашите думи и действия отдавна са ви разобличили и осъдили. Когато разпрострях небесата и създадох всички неща, не позволих на нито едно същество освен Самия Мен да участва с каквото поиска, а още по-малко позволявам на нещо да прекъсва Моето дело и Моето управление, както пожелае. Не търпя нито човек, нито предмет; как бих могъл да пощадя онези, които са жестоки и безчовечни към Мен? Как мога да простя на онези, които предават словата Ми? Как мога да пощадя онези, които се бунтуват срещу Мен? Не е ли съдбата на човека в Моите ръце — ръцете на Всемогъщия? Как бих могъл да смятам вашата нечестивост и непокорство за свещени? Как може вашите грехове да осквернят Моята святост? Не съм опетнен от скверността на неправедните, нито се радвам на техните дарове. Ако беше верен на Мен, Йехова, щеше ли да вземеш за себе си жертвите на Моя олтар? Щеше ли да използваш отровния си език, за да хулиш Моето свято име? Щеше ли да предадеш словата Ми по този начин? Щеше ли да се отнасяш към Моята слава и свято име като към инструмент, с който да служиш на Сатана, на Лукавия? Животът Ми е предоставен за наслада на онези, които са святи. Как бих могъл да ти позволя да се отнасяш към Моя живот като към играчка по свое усмотрение и да я използваш като инструмент за конфликт между вас? Как може да сте толкова безсърдечни и толкова лишени от пътя на доброто в отношението ви към Мен? Не знаете ли, че вече съм записал вашите злодеяния в тези думи на живота? Как бихте могли да избегнете деня на гнева, когато наказвам Египет? Как бих могъл да ви позволя да се противопоставяте и да се бунтувате срещу Мен по този начин отново и отново? Казвам ви ясно, че когато настъпи този ден, вашето наказание ще бъде по-непоносимо от това на Египет! Как можете да избегнете деня на Моя гняв?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Никой, който е от плът, не може да избегне деня на гнева)

123. Човекът не успява да спечели Бог не защото Бог има плътски чувства или защото Бог не желае да бъде спечелен от човека, а защото човекът не иска да придобие Бог и защото човекът няма сърце, което нетърпеливо търси Бог. Как може един от тези, които наистина търсят Бог, да бъде прокълнат от Него? Как може човек със здрав разум и чувствителна съвест да бъде прокълнат от Бог? Как може човек, който наистина се прекланя пред Бог и Му служи, да бъде погълнат от огъня на Неговия гняв? Как може човек, който е готов да се покори на Бог, да бъде изгонен от Божия дом? Как може човек, който смята, че никога не може да обича Бог достатъчно, да живее в Божието наказание? Как може човек, който е готов да се отрече от всичко заради Бог, да остане без нищо? Човекът не желае да се стреми към Бог, не желае да даде имуществото си за Бог и не желае да посвети усилията през целия си живот на Бог; вместо това той казва, че Бог прекалява, че твърде много неща, свързани с Него, се разминават с представите на човека. С такава човешка природа, дори и да сте полагали непрестанни усилия, пак няма да можете да получите Божието одобрение, да не говорим за това, че не търсите Бог. Нима не знаете, че вие сте увредената част от човечеството? Не знаете ли, че няма по-долна човешка природа от вашата? Не знаете ли как ви наричат другите, за да ви „почетат“? Тези, които наистина обичат Бог, ви наричат баща на вълка, майка на вълка, син на вълка и внук на вълка; вие сте потомци на вълка, хора на вълка и трябва да знаете своята идентичност и никога да не я забравяте. Не си мислете, че сте по-висши: вие сте най-порочната група нечовеци сред хората. Нима не знаете нищо от това? Знаете ли колко голям е рискът, който поемам, работейки сред вас? Ако разумът ви не може да стане отново нормален и съвестта ви не може да работи нормално, тогава никога няма да се освободите от името „вълк“, никога няма да избегнете деня на проклятието и никога няма да избегнете деня на наказанието си. Вие сте родени непълноценни, без никаква стойност. Вие по природа сте глутница гладни вълци, купчина отломки и боклук и, за разлика от вас, Аз не работя върху вас заради лични придобивки, а поради необходимостта от делото. Ако продължавате да сте така непокорни, Аз ще спра делото Си и никога повече няма да върша делото Си върху вас; напротив, ще прехвърля делото Си към група, която харесвам, и така ще ви напусна завинаги, защото не желая да виждам онези, които са във вражда с Мен. И така, да Ми съответствате ли искате, или да бъдете във вражда с Мен?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Да останеш непроменен по отношение на нрава си означава да си във вражда с Бог)

124. Когато вървиш по днешния път, какъв е най-подходящият вид стремеж? Като какъв човек трябва да се виждаш в стремежа си? Добре е да разбереш как трябва да подхождаш към всичко, с което се сблъскваш днес, било то изпитания или трудности, проклятие или безмилостно наказание. Изправен пред всички тези неща, трябва внимателно да прецениш всеки един от тях. Защо казвам това? Казвам го, защото нещата, с които се сблъскваш днес, в крайна сметка са краткотрайни изпитания, повтарящи се отново и отново; може би, що се отнася до теб, те не са особено напрягащи и затова ги оставяш да се движат с естествения си ход и не ги разглеждаш като ценно преимущество в стремежа си към напредък. Колко си безразсъден! Дотолкова, че мислиш за този ценен актив като за облак, който се носи пред очите ти, и не цениш тези тежки удари, които валят отново и отново — удари, които са кратки и които ти се струват не много тежки, а ги гледаш със студено безразличие, не ги вземаш присърце и ги третираш просто като сблъскване със стена. Толкова си високомерен! Към тези свирепи атаки, подобни на бури, които идват отново и отново, проявяваш само лекомислено пренебрежение; понякога дори стигаш дотам, че се усмихваш хладно, разкривайки изражение на пълно безразличие — защото никога не си се замислял защо продължаваш да търпиш такива „нещастия“. Възможно ли е да съм крайно несправедлив към човека? Нима Си поставям за цел да търся вина в теб? Макар че проблемите, свързани с това, което мислиш, може да не са толкова сериозни, колкото ги описах, ти, чрез външното си спокойствие, отдавна си нарисувал съвършен портрет на вътрешния си свят. Не е необходимо да ти казвам, че единствените неща, които се крият в дълбините на сърцето ти, са безпричинни обидни думи и слаби следи от тъга, които едва се забелязват от другите. Понеже смяташ, че е несправедливо да си подложен на такива изпитания, ти проклинаш; и понеже тези изпитания те карат да усещаш опустошението на света, ти си изпълнен с меланхолия. Ти не смяташ тези повтарящи се удари и дисциплиниращи действия за най-добрата защита; ти гледаш на тях като на безсмислено създаване на проблеми от страна на Небето или пък като заслужено наказание. Толкова си невеж! Безмилостно затваряш хубавите моменти в тъмнината; гледаш на последователните чудесни изпитания и дисциплиниране като на атаки от страна на твоите врагове. Не знаеш как да се адаптираш към околната среда, а още по-малко желаеш да се опиташ да го направиш, защото не желаеш да спечелиш нищо от това повтарящо се — и жестоко за теб — наказание. Ти не се опитваш нито да търсиш, нито да изследваш, а просто се примиряваш със съдбата си и отиваш там, където тя те води. Това, което може да ти се стори жестоко порицание, не е променило сърцето ти, нито го е завладяло, а те е пронизало право в него. В това „жестоко наказание“ ти виждаш единствено своя враг в този живот и затова не си спечелил нищо. Толкова си самоправеден! Рядко вярваш, че търпиш такива изпитания, защото си твърде презрян; вместо това се смяташ за толкова нещастен, като освен това казваш, че Аз винаги намирам вина в теб. И сега, когато нещата са стигнали дотук, колко всъщност знаеш за това, което Аз казвам и правя? Не си мисли, че си вундеркинд по рождение, който е само малко по-долу от небесата, но безкрайно по-висок от земята. Не си по-умен от когото и да е друг — дори може да се каже, че е просто възхитително колко по-глупав си от всички хора на земята, които притежават разум, защото имаш твърде високо мнение за себе си и никога не си имал чувство за малоценност, сякаш можеш да виждаш ясно действията Ми до най-малката подробност. Всъщност просто не си човек, който притежава разум, защото нямаш представа какво възнамерявам да направя, а още по-малко си наясно какво върша в момента. И затова казвам, че не можеш да се сравняваш дори с един стар фермер — фермер, който няма и най-малка представа за човешкия живот, и въпреки това разчита изцяло на благословиите на Небето, докато обработва земята си. Ти и пет пари не даваш за собствения си живот, дори не знаеш нищо за славата, а още по-малко имаш някакво самосъзнание. Ти си наистина толкова „велик“!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Онези, които не се научават и си остават невежи — не са ли те зверове?)

125. Някои се разкрасяват прекрасно, но повърхностно: сестрите се кичат красиво като цветя, а братята се обличат като принцове или богати млади баровци. Грижат се само за външните неща, като например какво ядат и носят; вътрешно те са окаяни и нямат ни най-малко познание за Бог. Какъв смисъл може да има в това? А има и такива, които са облечени като бедни просяци — те наистина приличат на източноазиатски роби! Наистина ли не разбирате това, което искам от вас? Беседвайте помежду си: какво всъщност спечелихте? Вярвали сте в Бог през всичките тези години, но това е всичко, което сте пожънали — не се ли смущавате? Не се ли срамувате? През всичките тези години сте вървели по истинския път, но днес духовният ви ръст е по-нисък от този на врабче! Погледнете младите дами сред вас, красиви като картини в дрехите и с грима си, които се сравняват една с друга — и какво сравнявате? Удоволствието си? Вашите изисквания? Мислите ли, че съм дошъл да набирам модели? Вие нямате срам! Къде е вашият живот? Това, което преследвате, не е ли само вашето екстравагантно желание? Мислиш си, че си толкова красив, но макар да си натруфен с най-различни одежди, не си ли в действителност един гърчещ се червей, роден на бунището? Днес имаш щастието да се радваш на тези небесни благословения не заради красивото си лице, а защото Бог прави изключение, като те възпитава. Все още ли не ти е ясно откъде си дошъл? При споменаването на живота си затваряш устата и не казваш нищо, ням като статуя, но все още имаш наглостта да се кичиш! Все още си склонен да се пудриш и гласиш! Погледнете контетата сред вас, своеволните мъже, които по цял ден се шляят, нехайни, с безгрижно изражение на лицето. Така ли трябва да се държи човек? На какво обръща внимание всеки от вас, мъж или жена, по цял ден? Знаете ли от кого зависи да се изхранвате? Погледни дрехите си, погледни в ръцете си какво си пожънал, потъркай корема си — какво си спечелил от цената на кръвта и потта, която си платил през всичките тези години на вяра? Ти все още мислиш да ходиш на екскурзии, все още мислиш да разкрасяваш вонящата си плът — безполезни занимания! От теб се иска да бъдеш човек с нормална същност, но сега ти си не просто ненормален, ти си с отклонения. Как може такъв човек да има смелостта да се изправи пред Мен? С човешка природа като тази, с която демонстрираш прелестите си и изтъкваш плътта си, живеейки винаги в страстите на плътта — не си ли ти потомък на мръсни демони и зли духове? Няма да позволя на такъв мръсен демон да съществува дълго! И не си мисли, че не знам какво мислиш в сърцето си. Може да държиш похотта и плътта си под строг контрол, но как бих могъл да не знам какви мисли таиш в сърцето си? Как бих могъл да не знам всичко, което желаят очите ти? Нима вие, млади дами, не се разкрасявате, за да демонстрирате плътта си? Каква е ползата от мъжете за вас? Могат ли те наистина да ви спасят от морето на страданието? Що се отнася до контетата сред вас, всички вие се обличате, за да изглеждате джентълмени и изтъкнати, но не е ли това хитрост, целяща да привлече вниманието към вашия блестящ външен вид? За кого правите това? Каква е ползата от жените за вас? Не са ли те източникът на вашия грях? Вие, мъже и жени, казах ви много слова, но вие изпълнихте само няколко от тях. Ушите ви не чуват, очите ви са помрачени, а сърцата ви са закоравели до такава степен, че в телата ви има само похот, вие сте в неин плен и не можете да избягате. Кой иска да се доближи до вас, червеи, вие, които се гърчите в мръсотия и кал? Не забравяйте, че не сте нищо повече от онези, които съм издигнал от купчината тор, че първоначално не сте притежавали нормална човешка природа. Това, което искам от вас, е нормалната човешка природа, която първоначално не притежавахте, а не да парадирате с похотта си или да давате воля на своята изгнила плът, която бе тренирана от дяволите толкова много години. Когато се обличате по този начин, не се ли страхувате, че ще се впримчите още по-дълбоко? Нима не знаете, че сте произлезли от греха? Нима не знаете, че телата ви са изпълнени с толкова много похот, че тя се просмуква дори от дрехите ви, разкривайки състоянията ви като непоносимо грозни и мръсни демони? Не е ли вярно, че знаете това по-ясно от всеки друг? Сърцата ви, очите ви, устните ви — не са ли всички те осквернени от мръсни демони? Не са ли тези части от вас мръсни? Мислиш ли, че щом не действаш, значи си най-свят? Мислиш ли, че обличането на красиви дрехи може да скрие мръсните ви души? Това няма да помогне! Съветвам ви да бъдете по-реалистични: не бъдете измамни и фалшиви и не парадирайте. Вие демонстрирате похотта си един пред друг, но единственото, което ще получите в замяна, е вечно страдание и безмилостен укор! Каква е нуждата да си хвърляте погледи един на друг и да се отдавате на романтика? Това ли е мярката за вашата почтеност, степента на вашия морал? Отвращавам се от онези сред вас, които се занимават със зла медицина и магьосничество; отвращавам се от младите мъже и жени сред вас, които обичат собствената си плът. По-добре е да се въздържате, защото сега от вас се изисква да притежавате нормална човешка природа и не ви е позволено да излагате на показ похотта си — и все пак вие се възползвате от всяка възможност, защото плътта ви е твърде пищна, а похотта ви — твърде голяма!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Практика (7))

126. Тези, които мислят само за плътта си и се наслаждават на комфорта; тези, които привидно вярват, но не вярват наистина; тези, които се занимават със зловредна медицина и магьосничество; тези, които са разпуснати и съсипани; тези, които крадат жертвите към Йехова и Неговите притежания; тези, които обичат подкупите; тези, които бездейно мечтаят да се изкачат на небето; тези, които са надменни и самонадеяни, които се стремят само към лична слава и придобивки; тези, които разпространяват дръзки думи; онези, които хулят Самия Бог; онези, които не правят нищо друго, освен да съдят и да клеветят Самия Бог; онези, които създават клики и се стремят към независимост; онези, които се превъзнасят над Бог; онези лекомислени млади, на средна възраст и по-възрастни мъже и жени, които са в плен на разпуснатостта; онези мъже и жени, които се радват на лична слава и придобивки и се стремят към личен статус сред другите; онези непокаяли се хора, които са в капана на греха — не са ли те, всички те, извън спасението? Развратът, греховността, злите лекарства, магьосничеството, сквернословието и дръзките думи — всичко това се разбунтува сред вас; истината и словото на живота са потъпкани сред вас, а свещеният език е осквернен сред вас. Вие, езичници, надути от мръсотия и непокорство! Какъв ще бъде вашият краен резултат? Как могат да имат дързостта да продължават да живеят онези, които обичат плътта, които вършат магьосничество на плътта и които са впримчени в разпуснат грях! Нима не знаеш, че хора като вас са червеи, които не могат да бъдат спасени? Какво ви дава право да изисквате това и онова? Досега не е настъпила и най-малката промяна в тези, които не обичат истината, а обичат само плътта — как могат да бъдат спасени такива хора? Онези, които не обичат пътя на живота, които не възвеличават Бог и не свидетелстват за Него, които правят схеми в името на собственото си положение, които възхваляват себе си — не са ли те все още същите, дори и днес? Каква е ползата от спасяването им? Дали можеш да бъдеш спасен не зависи от това колко голям е стажът ти или колко години си работил, а още по-малко зависи от това колко препоръки си натрупал. По-скоро зависи от това дали стремежът ти към нещо е дал плод. Трябва да знаеш, че спасените са „дърветата“, които дават плод, а не дърветата с буйна листна маса и обилни цветове, които обаче не дават плод. Дори ако си прекарал много години в скитане по улиците, какво значение има това? Къде е твоето свидетелство? Сърцето ти далеч не е толкова богобоязливо, колкото е сърце, което обича теб и е увлечено по похотливите ти желания — нима такъв човек не е дегенерат? Как би могъл да бъде образец и модел за спасение? Твоята природа е непоправима, ти обзет си от твърде много непокорство, ти не подлежиш на спасение! Не са ли такива хора тези, които ще бъдат отстранени? Не е ли времето, когато Моето дело е завършено, времето на настъпването на твоя последен ден? Толкова много работа свърших и толкова много слова изговорих сред вас — колко от тях наистина са влезли в ушите ви? На колко от тях някога сте се покорили? Когато делото Ми приключи, това ще бъде моментът, в който ти ще престанеш да Ми се противопоставяш, ще престанеш да се изправяш срещу Мен. Докато Аз работя, вие постоянно действате срещу Мен; никога не се съобразявате със словата Ми. Аз върша Моето дело, а ти вършиш своето собствено „дело“, като създаваш свое малко царство. Вие не сте нищо друго освен глутница лисици и кучета, които вършат всичко в противовес на Мен! Непрекъснато се опитвате да привлечете в прегръдката си онези, които ви предлагат своята всеотдайна любов — къде са вашите боязливи сърца? Всичко, което правите, е измамно! Вие нямате покорство и страх и всичко, което правите, е измамно и богохулно! Могат ли такива хора да бъдат спасени? Мъжете, които са сексуално неморални и похотливи, винаги искат да привлекат към себе си кокетни блудници за собствено удоволствие. Категорично няма да спася такива сексуално неморални демони. Мразя ви, мръсни демони, а вашата похотливост и кокетство ще ви потопят в ада. Какво можете да кажете за себе си? Вие, мръсни демони и зли духове, сте отблъскващи! Вие сте отвратителни! Как може да бъде спасен такъв боклук? Могат ли тези, които са в плен на греха, все още да бъдат спасени? Днес сърцата ви не са привлечени от тази истина, този път и този живот; по-скоро са привлечени от греховността, парите, авторитета, славата и придобивките, плътските наслади, красотата на мъжете и прелестите на жените. Какво ви дава право да влезете в Моето царство? Вашият образ е дори по-голям от Божия, вашият статус е дори по-висок от Божия, да не говорим за престижа ви сред хората — вие сте се превърнали в идол, на който хората се покланят. Не си ли станал ти архангел? Когато се разкрие изходът на хората, а това е и моментът, в който делото на спасението ще наближи своя край, много от тези сред вас ще бъдат трупове, които не могат да бъдат спасени и трябва да бъдат отстранени.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Практика (7))

127. Хората са безполезни клетници, тъй като не ценят себе си. Нима това, че не обичат дори себе си, а сами се потъпкват, не е доказателство за тяхната безполезност? Човешката природа е като пропаднала жена, която си играе сама със себе си и охотно се оставя да бъде насилвана от всеки пожелал я. Въпреки това хората не осъзнават колко са пропаднали. На тях им харесва да работят за другиго, да се намират на празни приказки с другите; оставят се да бъдат контролирани от другите. Не се ли състои точно в това скверността на човечеството? При все че не съм преживял човешката природа и не съм изживял непосредствено човешкия живот, добих много ясно разбиране за всяко движение, всяко действие, всяка дума и всяка постъпка на хората. Дори съм в състояние да анализирам хората, предизвиквайки у тях толкова дълбок срам, че вече да не дръзнат открито да сплетничат и да се поддават на похотта си. Като охлюви, свиващи се в черупките си, те вече не смеят да демонстрират собственото си грозно състояние. Тъй като хората не познават самите себе си, най-големият им недостатък е желанието им да изтъкват пред околните привлекателните си черти, а така всъщност разкриват безобразния си облик; това е нещото, което Бог ненавижда най-силно. Това тяхно поведение се дължи на факта, че връзките между хората не са нормални и липсват нормални междуличностни отношения, а още по-малко нормални отношения между тях и Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Разбулването на тайните на „Божиите слова към цялата вселена“, Глава 14)

128. Преди човекът да преживее Божието дело и да разбере истината, природата на Сатана го овладява и контролира отвътре. И какво точно съдържа в себе си тази природа? Например, защо си себичен? Защо защитаваш собствения си статус? Защо се влияеш толкова от чувствата си? Защо харесваш тези неправедни неща и тези зли неща? Каква е основата да харесваш такива неща? Откъде идват тези неща? Защо ги харесваш и приемаш? Досега всички вие сте разбрали: основната причина е, че отровите на Сатана са в човека. И така, какви са отровите на Сатана? Как могат да бъдат изразени? Например, ако питаш: „Как трябва да живее човекът? За какво трябва да живее човекът?“, всички ще отговорят: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“. Само тази една фраза изразява самия корен на проблема. Философията и логиката на Сатана са се превърнали в живот за човека. Независимо към какво се стреми човекът, той всъщност го прави за себе си — и така човекът живее за себе си. „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ — това е философията за живот на човека, а също така представлява и човешката природа. Тези думи вече са станали природата на поквареното човечество и те са истински портрет на сатанинската природа на поквареното човечество. Тази сатанинска природа изцяло се е превърнала в основа за съществуването на поквареното човечество. В продължение на няколко хиляди години поквареното човечество живее според тази отрова на Сатана, чак до наши дни. Всичко, което Сатана прави, е заради собствените си желания, амбиции и цели. Той иска да надмине Бог, да се освободи от Бог и да поеме контрола над всичко, създадено от Бог. Днес хората са станали покварени от Сатана до такава степен. Всички те имат сатанинска природа, всички имат склонността да отричат Бог и да Му се противопоставят и искат да вземат съдбите си в собствените си ръце и се опитват да се противопоставят на устроеното и подреденото от Бог. Техните амбиции и желания вече са точно същите като тези на Сатана. Следователно човешката природа е природа на Сатана. Всъщност много девизи и афоризми, следвани от хората, представляват човешката природа и отразяват покварената същност на човека. Нещата, които хората избират, отразяват техните собствени предпочитания и всички те представляват нравът и стремежите на хората. Във всяка дума, която човек казва, и във всяко нещо, което прави, независимо колко маскирано е то, тази маска не може да прикрие тяхната природа. Така например фарисеите обикновено проповядваха доста хубаво, но когато чуха проповедите и истините, изразени от Исус, вместо да ги приемат, те ги заклеймиха. Това разкри природата същност на фарисеите да изпитват неприязън към истината и да я мразят. Някои хора са доста сладкодумни и са добри в прикриването си, но след като други хора общуват с тях за известно време, те откриват, че тези хора са силно измамни по природа и изобщо не са честни. След дълго общуване с тези хора те откриват тяхната природа същност. В крайна сметка стигат до следното заключение: Тези хора никога не говорят истината и са измамни. Това твърдение представлява природата на такива хора и е най-добрата илюстрация и доказателство за тяхната природа същност. Тяхната философия за светските отношения е да не казват на никого истината, както и да не се доверяват на никого. Сатанинската природа на човека съдържа много философии и отрови на Сатана. Понякога самият ти не осъзнаваш това. Ако не разбираш истината, не можеш да разпознаваш сатанинския нрав. И все пак ти живееш според нрава на Сатана всяка минута на всеки ден и смяташ, че това е съвсем правилно и разумно, и изобщо не е погрешно. Това е достатъчно, за да покаже, че когато живееш според философиите на Сатана, ти живееш според нрава на Сатана, и че философиите и нравът на Сатана са се превърнали в твоя природа. Твърде често хората живеят според философиите на Сатана, но все пак смятат това за доста добро и нямат никакво чувство за покаяние. Защо е така? Защото хората не разбират истината. Следователно те постоянно разкриват своята сатанинска природа на всяка крачка и постоянно живеят според философиите на Сатана на всяка крачка. Природата на Сатана е животът на човека и тя е неговата природа същност.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да вървим по пътя на Петър)

129. Човешката природа е съвсем различна от Моята същност, защото покварената природа на човека произлиза изцяло от Сатана, човешката природа е променена и покварена от Сатана. Това означава, че човек живее под влиянието на неговото зло и уродливост. Човекът не израства в свят на истина или в свята среда, а още по-малко пък живее в светлината. Ето защо не е възможно той да притежава истината в своята природа от момента на раждането си, а още по-малко може да се роди със същност, която се бои от Бог и Му се покорява. Напротив — хората притежават природа, която се противопоставя на Бог, бунтува се срещу Него и не изпитва любов към истината. Тази природа е проблемът, който искам да обсъдя — предателството.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Един много сериозен проблем: предателството (2))

130. Поведение, с което не се изразява пълно покорство към Мен, е предателство. Поведение, с което не Ми се показва преданост, е предателство. Да Ме мамите и да използвате лъжи, за да Ме заблуждавате, е предателство. Да таите множество представи и да ги разпространявате навсякъде е предателство. Да не можете да поддържате Моите свидетелства и интереси е предателство. Да се усмихвате фалшиво, когато сърцето ви е далеч от Мен, е предателство. Това са все деяния на предателство, на които винаги сте били способни, и те са обичайни за вас. Може би никой от вас не смята това за проблем, но Аз не мисля така. Не мога да се отнасям към предателството на човек към Мен като към нещо незначително и най-вече не мога да го пренебрегвам. Дори сега, докато Аз върша делото Си сред вас, вие се държите по този начин — ако дойде ден, в който няма кой да бди над вас, няма ли да станете като разбойници, които са се обявили за царе на собствените си малки територии? Когато това се случи и предизвикате бедствие, кой ще бъде там, за да се справи с последствията от действията ви? Ако си мислите, че някои прояви на предателство са просто случайни действия, а не вашето упорито поведение, което не бива да се разглежда с такава строгост, за да не се нарани гордостта ви, и ако наистина вярвате именно в това, то вие сте напълно лишени от разум. Колкото повече някой мисли по този начин, толкова повече той е първообраз и модел на бунтарство. Природата на човека е неговият живот; тя е принцип, на който той разчита, за да оцелее, и не може да го промени. Вземете за пример същността на предателството. Ако можеш да направиш неща, с които да предадеш когото и да било от своите роднини или приятели, това доказва, че то е част от твоя живот и от природа, с която си се родил. Никой не може да отрече това.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Един много сериозен проблем: предателството (1))

131. Всеки може да представи истинското си лице чрез думите и действията си. Това истинско лице, разбира се, е неговата природа. Ако говориш неискрено, то имаш неискрена природа. Ако природата ти е лукава, то действаш потайно и много лесно мамиш и пързаляш другите. Ако природата ти е измамна, думите ти може и да галят ухото, но действията ти не могат да прикрият злите ти измами. Ако си мързелив по природа, тогава с всичко, което казваш, ще се опитваш да се оправдаеш за това, че си нехаен и мързелив, а действията ти ще бъдат мудни и нехайни и доста добри в прикриването на истината. Ако по природа притежаваш съпричастност, то думите ти ще бъдат разумни, а и действията ти ще бъдат в съгласие с истината. Ако по природа си предан на всички, тогава думите ти със сигурност са искрени, а начинът ти на действие е обоснован, без нищо, което би могло да накара господаря ти да се притесни. Ако по природа си похотлив или алчен за пари, тогава сърцето ти често ще бъде изпълвано с тези неща и ти неволно ще извършваш лоши, неморални деяния, които хората няма да забравят с лека ръка и които ще ги отвращават. Точно както казах, ако имаш природа на предател, тогава много трудно можеш да се освободиш от нея. Недей да таиш нагласата да изпробваш късмета си, като предполагаш, че само защото не си навредил на другите, предателството не е в природата ти. Ако мислиш така, значи наистина си противен. Всеки път, когато говоря, словата Ми са насочени към всички хора, а не само към един човек или един тип хора. Фактът, че не си Ме предал по един въпрос, не доказва, че няма да Ме предадеш въобще. Когато срещат спънки в брака си, някои хора губят вярата си в търсенето на истината. Други изоставят задължението си да Ми бъдат верни, когато семейството им се разпада. Трети Ме изоставят, за да търсят моменти на радост и вълнение. Някои хора предпочитат да паднат в тъмна пропаст, вместо да живеят в светлината и да получат насладата от делото на Светия Дух. Има хора, които пренебрегват съветите на приятелите си в името на това да задоволят жаждата си за богатство и дори сега не могат да признаят грешката си и да променят пътя си. Има и такива, които живеят само временно под Моето име, за да получат закрилата Ми, а други неохотно Ми се отдават само малко, защото се вкопчват в живота и се страхуват от смъртта. Не са ли тези и други подобни деяния, които са неморални и най-вече лишени от почтеност, точно поведение, с което хората отдавна са Ме предали дълбоко в сърцата си? Разбира се, Аз знам, че хората не планират предварително да Ме предадат, но предателството им е естествено разкриване на тяхната природа. Никой не иска да Ме предаде, а още по-малко някой се радва, че е извършил предателство спрямо Мен. Напротив, такива хора треперят от страх, нали? И така, мислите ли как да се спасите от тези предателства и как да промените сегашната ситуация?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Един много сериозен проблем: предателството (1))

132. Вие бяхте отделени от калта и независимо от всичко бяхте от онзи материал, който беше изваден от утайката, мръсни и ненавиждани от Бог. Вие принадлежахте на Сатана и някога бяхте стъпкани и опетнени от него. Ето защо се казва, че бяхте отделени от калта и далеч от това да сте свети, вместо това сте нечовешки неща, които отдавна са обект на измамите на Сатана. Това е най-подходящата оценка за вас. Трябва да знаете, че първоначално бяхте нечистотии, намиращи се в застоялата вода и калта, за разлика от желания улов като риба и скариди, защото от вас не може да се извлече нищо, което да доставя удоволствие. Казано направо, вие сте най-долните зверове на едно ограничено общество, по-лоши от прасета и кучета. Честно казано, да се обърна към вас с такива думи не е нито преувеличение, нито хипербола, а по-скоро опростяване на въпроса. Дори може да се каже, че обръщението към вас с такива думи е начин да ви се отдаде уважение. Вашето прозрение, реч, поведение като хора и всеки аспект на живота ви, включително вашето положение сред калта, са достатъчни да докажат, че идентичността ви е „необичайна“.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Присъщата идентичност на човека и неговата стойност: какво представляват те наистина?)

133. Хората не са нищо друго освен Мои врагове. Хората са зло, което Ми се противопоставя и се бунтува срещу Мен. Хората не са нищо друго освен потомството на злия, прокълнат от Мен. Хората не са нищо друго освен потомците на архангела, който Ме предаде. Хората не са нищо друго освен наследството на злия дявол, който отдавна е отритнат от Мен и е в пряка вражда с Мен. Защото небето над цялото човечество е мътно и тъмно, без ни най-малко прояснение, а човешкият свят е потънал в мрак, така че някой, който го обитава не може дори да види протегнатата пред лицето си ръка или слънцето, когато вдигне главата си. Пътят под краката му, кален и осеян с дупки, криволичи; цялата земя е осеяна с трупове. Тъмните ъгли са пълни с останки от мъртви, а в прохладните и сенчести ъгли са се настанили тълпи от демони. Навсякъде сред хората идват и си отиват орди демони. Потомството на всякакъв вид зверове, покрити с мръсотия, е въвлечено в ожесточена битка, чийто звук вдъхва ужас в сърцето. В такива моменти, в такъв свят, в такъв „земен рай“, къде да отиде човек, за да търси блаженствата на живота? Къде може да отиде човек, за да намери крайната цел на живота си? Човечеството, отдавна тъпкано под нозете на Сатана, е изпълнител, който приема образа на Сатана — нещо повече, човечеството е олицетворение на Сатана и служи като доказателство, което дава „гръмко свидетелство“ за Сатана. Как може човешкият род, такава шайка от изродена измет, такова потомство на поквареното човешко семейство да свидетелства за Бог? Откъде идва Моята слава? Има ли изобщо свидетелство за Мен, за което да се говори? Защото врагът, който стои срещу Мен и който поквари човечеството, вече е завладял човечеството — човечеството, което Аз създадох отдавна и което беше изпълнено с Моята слава и Моето изживяване — и го е осквернил. Той е откраднал славата Ми и всичко, с което е пропил човека, е отрова, силно примесена с грозотата на Сатана и сок от плода на Дървото за познаване на добро и зло.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Какво означава да си истински човек)

134. Дългогодишното ви поведение пред Мен Ми отговори, както никога досега, на въпроса: „Какво е отношението на човека към истината и истинския Бог?“. Кръвта на сърцето, която съм пролял за човека, доказва Моята същност на любов към него, а действията и делата на човека пред Мен доказват неговата същност на омраза към истината и враждебност към Мен. Винаги се грижа за всички, които са Ме последвали, но няма момент, в който те да могат да приемат думите Ми, те дори не са в състояние да приемат съветите Ми. Това Ме натъжава най-много. Няма човек, който някога да е успял да Ме разбере, а още по-малко да Ме приеме, въпреки че отношението Ми е искрено и думите Ми са кротки. Всеки върши работата, която съм му поверил, според собствените си намерения, без да търси Моите намерения, а още по-малко да пита какво изисквам от него. Продължават да твърдят, че Ми служат вярно, а в същото време се бунтуват срещу Мен. Мнозина вярват, че истините, които са неприемливи за тях или които не могат да прилагат, не са истини. За такива хора Моите истини се превръщат в нещо, което се отрича и отхвърля. В същото време на думи те Ме признават за Бог, но от друга страна Ме смятат за чужд Бог — който не е истината, пътят или животът. Никой не знае тази истина: Моите слова са вечната неизменна истина; Аз съм притокът на живот за човека и единственият водач за човечеството; ценността и значението на Моите слова не се определят от това дали те са признати и приети от човечеството, а от същността на самите слова; и дори нито един човек на тази земя да не може да приеме Моите слова, ценността и помощта им за човечеството са неизмерими за който и да било човек. Ето защо, когато се сблъсквам с многото хора, които се бунтуват или възразяват срещу словата Ми, или ги презират напълно, единственото Ми отношение е следното: нека времето и фактите да бъдат Моето свидетелство и нека те докажат, че Моите слова са истината, пътят и животът. Нека те докажат, че всичко, което съм изрекъл, е правилно и че то е онова, което човек трябва да притежава и още повече ‒ да приеме. Ще позволя на всички, които Ме следват, да узнаят този факт: хората, които не могат да приемат напълно словата Ми, тези, които не могат да практикуват словата Ми, тези, които не могат да намерят цел в словата Ми, и тези, които не могат да получат благодатта на спасението чрез словата Ми — това са хората, които са заклеймени от словата Ми, и дори още повече, те са онези, които са загубили благодатта на спасението Ми, и Моят жезъл никога няма да ги напусне.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да обмисляте делата си)