135. Как трябва да познаваме Бог, като вярваме в Него? Човек трябва да опознае Бог въз основа на думите и делата Му днес, без отклонение или заблуда, и преди всичко трябва да познава Божието дело. Това е основата на познаването на Бог. Всички онези различни заблуди, при които липсва чисто разбиране на Божиите слова, са религиозни представи; те са отклоняващи се и погрешни разбирания. Най-голямото умение на религиозните дейци е да вземат Божиите слова по начина, по който са разбирани в миналото, и да ги сравнят с Божиите слова днес. Ако, когато служиш на Бог днес, ти се придържаш към нещата, разкрити от просвещението на Светия Дух в миналото, тогава твоята служба ще причини нарушение и твоята практика ще бъде остаряла, нищо повече от религиозна церемония. Ако вярваш, че хората, които служат на Бог, трябва външно да бъдат смирени и търпеливи, наред с други качества, и ако приложиш този вид знание на практика днес, тогава това знание е религиозна представа; такава практика се е превърнала в лицемерно изпълнение. Фразата „религиозни представи“ се отнася до неща, които са остарели и ненужни (включително разбирането на слова, изречени преди от Бог, и светлина, директно разкрита от Светия Дух), и ако се прилагат на практика днес, те нарушават Божието дело и не носят полза на човека. Ако хората не могат да изчистят от себе си нещата, които спадат към религиозните представи, тогава тези неща ще станат голяма пречка за тяхното служене на Бог. За хората с религиозни представи е невъзможно да следват стъпките на делото на Светия Дух — те изостават първо с една крачка, а след това и с две. Това е така, защото тези религиозни представи карат човека да стане изключително самодоволен и арогантен. Бог не изпитва носталгия по това, което е казал и направил в миналото; ако нещо е остаряло, Той го премахва. Наистина ли не си способен да изоставиш своите представи? Ако се придържаш към думите, които Бог е говорил в миналото, това доказва ли, че познаваш Божието дело? Ако днес не можеш да приемеш светлината на Светия Дух и вместо това се придържаш към светлината на миналото, може ли това да докаже, че следваш стъпките на Бог? Все още ли не можеш да изоставиш религиозните представи? Ако това е така, ще станеш човек, който се противопоставя на Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само тези, които познават Божието дело днес, могат да служат на Бог“)

136. Тъй като в Божието дело винаги има ново развитие, има работа, която става ненужна и остаряла, когато се появи нова работа. Тези различни видове работа, стара и нова, не си противоречат, а се допълват; всяка стъпка произтича от предишната. Тъй като има нова работа, старите неща, разбира се, трябва да бъдат премахнати. Например, някои отдавна установени практики и обичайни човешки изказвания, съчетани с многогодишния човешки опит и учения, са формирали в ума на човека представи от всякакъв вид и с всякаква форма. Това, че Бог все още не е разкрил напълно Своето истинско лице и изначалния Си нрав на човека, както и дългогодишното разпространение на традиционните теории от древни времена, са още по-благоприятна почва за формирането на такива представи у човека. Може да се каже, че в хода на вярата на човека в Бог влиянието на различни представи е довело до непрекъснатото формиране и еволюция на всякакви теоретични разбирания за Бог у човека, което е накарало много религиозни хора, които служат на Бог, да станат Негови врагове. И така, колкото по-силни са религиозните представи на хората, толкова повече те се противопоставят на Бог и толкова повече те са врагове на Бог. Божието дело винаги е ново и никога не е старо. То никога не установява догма, а вместо това се променя непрекъснато и се обновява в по-голяма или по-малка степен. Този начин на работа е израз на изконния нрав на Самия Бог. Това е и присъщият принцип на Божието дело и едно от средствата, чрез които Бог осъществява Своето управление. Ако Бог не работеше по този начин, човек не би се променил и не би могъл да познае Бог, а Сатана не би бил победен. По този начин в делото Му непрекъснато се случват промени, които изглеждат хаотични, но всъщност са периодични. Начинът, по който човек вярва в Бог, обаче е съвсем различен. Той се придържа към стари, познати учения и системи, и колкото по-стари са те, толкова по-приятни са за него. Как би могъл глупавият ум на човека, ум, който е закостенял като камък, да приеме толкова много необясними нови Божии дела и слова? Човек ненавижда Бог, който е винаги нов и никога стар; той обича само стария остарял, побелял Бог, който е застинал във времето. И така, понеже Бог и човек имат свои собствени предпочитания, човек се е превърнал във враг на Бог. Много от тези противоречия все още съществуват и днес, във време, когато Бог върши ново дело в продължение на почти шест хиляди години. Поради това те са непоправими. Може би това се дължи на упорството на човека или на ненарушимостта на Божиите управленски закони за всеки, но независимо от това тези духовници и жени все още се придържат към мухлясали стари книги и документи, докато Бог продължава Своето недовършено дело на управление, сякаш няма никого до Себе си. Въпреки че тези противоречия превръщат Бог и човека във врагове и дори са неразрешими, Бог не им обръща внимание, сякаш едновременно съществуват и не съществуват. Човекът обаче все още се придържа към своите вярвания и представи и изобщо не ги изоставя. Но едно нещо е очевидно: въпреки че човек не се отклонява от позицията си, Божиите нозе винаги се движат и Той винаги променя позицията Си в зависимост от средата. В крайна сметка именно човекът ще бъде победен без бой. Бог е най-големият враг на всички Свои победени врагове, но също така е защитникът на човечеството, на победени и непобедени в еднаква степен. Кой може да се състезава с Бог и да победи? Човешките представи сякаш идват от Бог, защото много от тях са родени вследствие на Неговото дело. Бог не прощава на човека заради това, още по-малко пък хвали човека за това, че той отново и отново произвежда продукти „за Бог“, произтичащи от Неговото дело, но на практика извън него. Вместо това, Той е изключително погнусен от човешките представи и от старите, благочестиви вярвания, и няма никакво намерение дори да признае датата, на която тези представи са се появили за първи път. Той изобщо не приема, че тези представи са причинени от Неговото дело, защото представите на човека се разпространяват от самия него; техният източник са мислите и умът на човека — не Бог, а Сатана. Божието намерение винаги е било Неговото дело да бъде ново и живо, а не старо и мъртво, и това, към което Той иска човек да се придържа, варира в зависимост от епохата и периода и не е нито вечно, нито неизменно. Това е защото Той е Бог, който кара човека да живее и да бъде нов, а не е дявол, който кара човека да умре и да бъде стар. Нима не проумявате това? Ти имаш представи за Бог и не си в състояние да ги изоставиш, защото мислиш ограничено. Не защото има твърде малко смисъл в Божието дело, нито защото Неговото дело не се отнася деликатно към човешките чувства, а още по-малко защото Бог винаги е небрежен в своите задължения. Не можеш да се откажеш от представите си, защото си твърде непокорен и не приличаш ни най-малко на сътворено същество, а не защото Бог те затруднява. Ти си причинил всичко това и то няма абсолютно никаква връзка с Бог; цялото страдание и нещастие е създадено от човека. Божиите мисли винаги са добри: Той не желае да те кара да произвеждаш представи, а желае да се променяш и да се обновяваш с течение на годините. И все пак ти не знаеш какво е добро за теб и винаги или проверяваш, или анализираш. Не Бог прави нещата трудни за теб, а сърцето ти не е богобоязливо и твоето непокорство е твърде голямо. Едно малко сътворено същество, дръзващо да вземе някаква незначителна част от това, което преди това е било дадено от Бог, след което да се обърне и да го използва, за да атакува Бог — не е ли това непослушанието на човека? Справедливо е да се каже, че хората изобщо нямат нужните качества да изразяват възгледите си пред Бог, камо ли да парадират с безполезния си, вонящ, гнил, цветист език, както те желаят — да не говорим за онези мухлясали представи. Не са ли те дори още по-безполезни?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само тези, които познават Божието дело днес, могат да служат на Бог“)

137. Делото на Бог винаги напредва и макар че целта на делото Му не се променя, методът, по който Той работи, постоянно се изменя, което означава, че онези, които следват Бог, също постоянно се променят. Колкото повече дела върши Бог, толкова по-задълбочено е познанието на човека за Бог. Вследствие на Божието дело настъпват съответни промени и в нрава на човека. Но именно поради това, че Божието дело непрекъснато се променя, онези, които не познават делото на Светия Дух, и онези нелепи хора, които не познават истината, се превръщат в хора, които се противопоставят на Бог. Божието дело никога не отговаря на представите на човека, защото Неговото дело е винаги ново, никога не е старо, и Той никога не повтаря старо дело, а напротив, движи се напред с дело, което никога преди това не е било извършвано. Тъй като Бог не повтаря Своето дело, а човекът неизменно съди за сегашното Божие дело по делото, което Той е извършил в миналото, за Бог става изключително трудно да осъществява всеки етап от делото на новата епоха. Човекът има твърде много затруднения! Той е твърде консервативен в мисленето си! Никой не познава Божието дело, но всеки го очертава. Когато напусне Бог, човекът губи живота, истината и Божиите благословения, но не приема нито живота, нито истината, а още по-малко по-големите благословения, които Бог дарява на човечеството. Всички хора искат да спечелят Бог, но не са в състояние да понесат никакви промени в Божието дело. Тези, които не приемат новото Божие дело, вярват, че Божието дело е неизменно, че то завинаги остава в застой. Според тях всичко, което е необходимо, за да получат вечно спасение от Бог, е да спазват закона и, стига да се покайват и изповядват греховете си, Божията воля винаги ще бъде удовлетворена. Те са на мнение, че Бог може да бъде само Бог според закона и Бог, който беше прикован на кръста заради човека; тяхното мнение е също, че Бог не бива и не може да надхвърля Библията. Точно тези мнения са ги приковали здраво към старите закони и са ги подчинили на мъртви правила. Още повече са онези, които смятат, че каквото и да е новото Божие дело, то трябва да бъде подкрепено с пророчества, и че на всеки етап от това дело на всички онези, които Го следват с „истинско“ сърце, трябва да бъдат показани и откровения; в противен случай това дело не би могло да бъде Божие. Вече не е лесна задача за човека да опознае Бог. Ако към това се прибавят абсурдното сърце на човека и неговата бунтовна природа, изпълнена със самомнение и самонадеяност, за него става още по-трудно да приеме новото Божие дело. Човекът нито внимателно изследва новото Божие дело, нито го приема със смирение; вместо това възприема отношение на презрение, докато очаква откровения и напътствия от Бог. Не е ли това поведението на онези, които се бунтуват срещу Бог и му се противопоставят? Как такива хора може да получат Божието одобрение?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Как човек, който е ограничил Бог в представите си, може да получи Божиите откровения?“)

138. Тъй като човекът вярва в Бог, той трябва да следва плътно стъпките на Бог, стъпка по стъпка; той трябва да „следва Агнето, където и да отиде“. Само те са хората, които търсят истинския път, само те познават делото на Светия Дух. Хората, които робуват на думи и доктрини, са онези, които са били пропъдени чрез делото на Светия Дух. Във всеки период от време Бог ще започва ново дело и във всеки период ще има ново начало сред хората. Ако човек се придържа само към истините, че „Йехова е Бог“ и „Исус е Христос“, които са истини, валидни само за съответната епоха, тогава човек никога няма да бъде в крак с делото на Светия Дух и никога няма да може да придобие делото на Светия Дух. Независимо от начина, по който Бог работи, човекът Го следва без ни най-малко съмнение и Го следва отблизо. Тогава как може човек да бъде пропъден от Светия Дух? Независимо какво прави Бог, ако човек е сигурен, че това е дело на Светия Дух, и сътрудничи в делото на Светия Дух без никакви опасения, като се опитва да изпълни Божиите изисквания, тогава как може да бъде наказан? Делото на Бог никога не е било прекъсвано, стъпките Му никога не са спирали, преди да завърши делото на управлението Той винаги е бил зает и никога не спира. Но човекът е различен: след като е придобил само минимална част от дейността на Светия Дух, той се отнася към нея така, сякаш тя никога няма да се промени; след като е придобил малко знания, той не тръгва напред, за да следва стъпките на по-новото Божие дело; след като е видял само малко от Божието дело, той веднага определя Бог като конкретна дървена фигура и вярва, че Бог винаги ще остане в тази форма, която вижда пред себе си, че е бил такъв в миналото и винаги ще бъде такъв в бъдеще; след като е придобил само повърхностно познание, човекът е толкова горд, че се самозабравя и започва безразсъдно да говори за някакви черти на Божия нрав и Божието същество, каквито просто не съществуват; и след като се е уверил в един етап от дейността на Светия Дух, независимо кой провъзгласява новото Божие дело, човекът не го приема. Това са хора, които не могат да приемат новото дело на Светия Дух; те са твърде консервативни и не могат да приемат новите неща. Това са хората, които вярват в Бог, но същевременно Го отхвърлят. Човекът вярва, че израилтяните са сгрешили, като са „вярвали само в Йехова и не са вярвали в Исус“, но въпреки това мнозинството от хората играят роля, в която „вярват само в Йехова и отхвърлят Исус“ и „копнеят за завръщането на Месията, но се противопоставят на Месията, който се нарича Исус“. Затова не е чудно, че хората все още живеят под властта на Сатана, след като са приели един етап от делото на Светия Дух и все още не получават Божиите благословии. Не е ли това резултатът от човешкото непокорство? Християните по цял свят, които не се движат заедно с новото дело на днешния ден, са се вкопчили в надеждата, че ще имат късмет, като приемат, че Бог ще изпълни всяко тяхно желание. И все пак те не могат да кажат със сигурност защо Бог ще ги отведе до третото небе, нито пък са сигурни как Исус ще дойде да ги приеме, възседнал бял облак, а още по-малко могат да кажат с абсолютна сигурност дали Исус наистина ще пристигне на бял облак в деня, който си представят. Всички са неспокойни и объркани; дори не знаят дали Бог ще вземе всички — различните малки шепи хора, които идват от всякакви вероизповедания. Делото, което Бог върши сега, настоящата епоха, Божията воля — те не разбират нито едно от тези неща и не могат да правят нищо друго, освен да броят дните на пръсти. Само тези, които следват стъпките на Агнето до самия край, могат да получат последната благословия, докато „умните хора“, които не могат да следват до самия край, но вярват, че са спечелили всичко, не могат да станат свидетели на явяването на Бог. Всички те вярват, че са най-умните хора на земята, и прекъсват по-нататъшното развитие на Божието дело без никаква причина, а също така изглежда, че вярват с абсолютна сигурност, че Бог ще ги вземе на небето — хората, които „са изключително верни на Бог, следват Бог и се придържат към Божиите думи“. Въпреки че са „изключително верни“ на словата, изречени от Бог, техните думи и действия са все така отвратителни, защото се противопоставят на делото на Светия Дух и извършват измама и зло. Тези, които не следват докрай, които не са в крак с делото на Светия Дух и които се придържат само към старото дело, не само не са успели да постигнат вярност към Бог, но напротив, превърнали са се в хора, които се противопоставят на Бог, превърнали са се в хора, които са отхвърлени от новата епоха и които ще бъдат наказани. Има ли по-жалки от тях? Мнозина дори смятат, че всички, които отхвърлят стария закон и приемат новото дело, са без съвест. Тези хора, които говорят само за „съвест“ и не познават делото на Светия Дух, накрая ще бъдат лишени от перспектива заради собствената си съвест. Божието дело не се подчинява на доктрини и макар да е Негово собствено дело, Бог не се придържа ревностно към него. Това, което трябва да бъде отречено, е отречено, това, което трябва да бъде пропъдено, е пропъдено. И все пак човекът се поставя в положение да враждува с Бог, като се придържа само към една малка част от делото на Божието управление. Не е ли това абсурдът на човека? Не е ли това невежеството на човека? Колкото повече хората са плахи и прекалено предпазливи, защото се страхуват, че няма да получат Божиите благословии, толкова са по-неспособни да получат по-големи благословии и да получат последната благословия. Тези хора, които робски спазват закона, проявяват изключителна вярност към него, и колкото повече проявяват такава вярност към закона, толкова повече са бунтовници, които се противопоставят на Бог. Защото сега е Епохата на царството, а не Епохата на закона, и делото на днешния ден и делото от миналото не могат да се споменават едновременно, нито пък делото от миналото може да се сравнява с делото от днешния ден. Божието дело се е променило и човешката практика също се е променила; тя вече не е да държиш на закона или да носиш кръста, затова верността на хората към закона и кръста няма да получи Божието одобрение.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Божието дело и практиката на човека“)

139. Човекът е покварен и живее в капана на Сатана. Всички хора живеят в плът, живеят според егоистичните си желания и сред тях няма нито един, който да Ми съответства. Има хора, които казват, че Ми съответстват, но всички те се покланят на неясни идоли. Въпреки че признават името Ми за свято, те вървят по път, който е противоположен на Моя, и думите им са изпълнени с високомерие и самоувереност. Това е така, защото по същество всички те са против Мен и не Ми съответстват. Всеки ден те търсят следи от Мен в Библията и наслуки намират „подходящи“ откъси, които четат безконечно и рецитират като стихове. Те нито знаят как да Ми съответстват, нито какво означава да бъдат против Мен. Те просто сляпо четат стихове от Писанието. В рамките на Библията те поставят ограничения на един неясен Бог, когото никога не са виждали и не са способни да видят, и го изваждат, за да го разглеждат, когато пожелаят. Те вярват, че съществувам само в границите на Библията и Ме отъждествяват с Библията; без Библията Аз не съществувам, а без Мен не съществува и Библията. Те не обръщат внимание на Моето битие или действия, а вместо това отделят изключително и специално внимание на всяка дума от Писанието. Много повече хора дори вярват, че не трябва да правя нищо от това, което искам да направя, освен ако не е предсказано от Писанието. Те придават твърде голямо значение на Писанието. Може да се каже, че те смятат буквалното значение на думите за твърде важно, дотолкова, че използват стихове от Библията, за да претеглят всяка моя дума и да Ме осъждат. Това, което те търсят, не е начин за постигане на съответствие на Мен или начин за съответствие на истината, а начин за постигане на съответствие с думите на Библията, като вярват, че всичко, което не съответства на Библията, без изключение не е Мое дело. Такива хора не са ли послушните потомци на фарисеите? Еврейските фарисеи използваха закона на Моисей, за да осъдят Исус. Те не търсеха как да съответстват на Исус от онова време, а усърдно следваха буквата на закона, до такава степен, че след като Го обвиниха в неспазване на старозаветния закон и че Той не е Месията, в крайна сметка приковаха невинния Исус на кръста. Що за хора бяха те? Не беше ли това, че те не търсеха как да съответстват на истината? Те отделяха прекомерно внимание на всяка дума от Писанието, без да обръщат внимание нито на Моята воля, нито на стъпките и методите на Моето дело. Те не бяха хора, които търсеха истината, а хора, които твърдо се придържаха към думите; те не бяха хора, които вярваха в Бог, а хора, които вярваха в Библията. По същество те бяха пазители на Библията. За да защитят интересите на Библията, да запазят нейното достойнство и да защитят репутацията ѝ, те стигнаха дотам, че приковаха милостивия Исус на кръста. Те направиха това единствено с цел да защитят Библията и да запазят престижа на всяка дума от Библията в сърцата на хората. Затова предпочетоха да изоставят бъдещето си и жертвата за грях и осъдиха на смърт Исус, който не отговаряше на учението на Писанието. Не бяха ли всички те лакеи на всяка дума от Писанието?

А какво да кажем за хората днес? Христос е дошъл да извади наяве истината, но те биха предпочели да Го изгонят от този свят, за да могат да влязат в рая и да получат благодат. Те по-скоро биха отрекли напълно идването на истината, за да защитят интересите на Библията, те по-скоро биха приковали отново върналия се в плът Христос на кръста, за да осигурят вечното съществуване на Библията. Как може човек да получи Моето спасение, когато сърцето му е толкова злобно и природата му е толкова враждебна към Мен? Аз живея сред хората, но те не знаят за Моето съществуване. Когато осветявам човека с Моята светлина, той все още остава в неведение за съществуването Ми. Когато отприщвам гнева Си върху човека, той отрича съществуването Ми още по-настойчиво. Човек търси съответствие на думите и съответствие на Библията, но нито един човек не идва пред Мен, за да потърси начина за съответствие на истината. Човек гледа към Мен на небето и отделя особено внимание на Моето битие на небето, но никой не се интересува от Мен в плътта, защото Аз, който живея сред хората, просто съм твърде незначителен. Онези, които търсят съответствие само на думите на Библията и които търсят съответствие само на един неясен Бог, са жалка гледка за Мен. Това е така, защото това, на което се покланят, са мъртви думи и един Бог, който е способен да им даде несметни съкровища; това, на което се покланят, е един Бог, който би се оставил на милостта на човека — един Бог, който не съществува. Тогава какво могат да спечелят такива хора от Мен? Човекът просто е твърде незначителен за думите. Онези, които са против Мен, които предявяват безгранични претенции към Мен, които не обичат истината, които са непокорни към Мен — как могат те да Ми съответстват?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Трябва да търсиш начин да съответстваш на Христос“)

140. Ако използвате собствените си представи, за да оценявате Бог и да определяте границите му, сякаш Той е непроменяща се глинена статуя, ако напълно ограничите Бог в рамките на Библията и ако ограничите мащабите на делото Му, това доказва, че сте осъдили Бог. Тъй като евреите от Стария завет приемаха Бог за идол с неизменна форма, който носеха в сърцата си, сякаш Бог е можел да бъде наричан единствено Месия и само онзи, който е бил наричан Месия, е можел да бъде Бог, и тъй като тогава хората служеха и почитаха Бог като (безжизнена) глинена статуя, те приковаха Исус на кръста, осъждайки Го на смърт. Така невинният Исус беше осъден да умре. Бог не беше извършил никакво престъпление и въпреки това човекът отказа да Го пощади и настояваше да Го осъди на смърт, и така Исус беше разпнат на кръста. Човек винаги приема, че Бог не се променя, и Го определя въз основа на една единствена книга, Библията, сякаш разбира идеално Божието управление и от него зависи всичко, което Бог прави. Хората са крайно нелепи и арогантни и всички те са склонни да преувеличават. Независимо от това колко много знаеш за Бог, ще продължа да твърдя, че не познаваш Бог и си от онези, които най-много му се противопоставят, и че си се отрекъл от Бог, защото си напълно неспособен да се подчиняваш на Божието дело и да вървиш по пътя към усъвършенстването от Бог. Защо Бог никога не е доволен от действията на човека? Защото човекът не познава Бог, защото има прекалено много представи и защото познанията му за Бог нямат нищо общо с действителността, а вместо това монотонно повтаря един и същи неизменен рефрен и подхожда към всяка ситуация по един и същи начин. И така, след като днес Бог е дошъл на Земята, Той отново е разпнат на кръста от човека.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Нечестивите със сигурност ще бъдат наказани“)

141. Вече няколко хилядолетия човечеството копнее да види с очите си пришествието на Спасителя. Човекът мечтае да съзре как Спасителят Исус лично се спуска, възседнал бял облак, сред онези, които са копнели и жадували за Него в продължение на хиляди години. Хората са копнели Спасителят да се завърне и отново да се съедини с тях; с други думи, жадували са за завръщането на Спасителя Исус, който е бил отделен от хората в продължение на хилядолетия, за да може Той отново да се захване с делото на спасението, което извърши сред юдеите, и да прояви състрадание и любов към човеците, да опрости греховете им и да ги понесе на плещите Си, като дори поеме всичките човешки прегрешения и избави хората от тяхната греховност. Човечеството копнее Спасителят Исус да е същият като преди — Спасител, който да е мил, почтен и добросърдечен, и никога да не изпитва гняв към хората, да не ги кори, а да им прощава и да поеме всичките им грехове и дори, както преди, да пожертва живота си на кръста за хората. Откакто Исус си тръгна, Неговите ученици и следовници, както и всички светии, избавени в Неговото име, жадуват за Него и Го очакват. Всички спасени от милостта на Исус Христос в Епохата на благодатта са живели в копнеж по този ден на несравнима радост в последните дни, когато Спасителят Исус ще слезе на бял облак, за да се яви пред цялото човечество. Разбира се, това е и общото желание на всички, приемащи днес името на Исус Спасителя. Всеки във вселената, който знае за спасението на Спасителя Исус, от все сърце е жадувал Исус Христос внезапно да се появи, за да изпълни казаното от Исус в земния Му живот: „Ще се върна точно така, както си тръгнах“. Човекът вярва, че след разпятието и възкресението Исус се е завърнал на небето на бял облак, за да заеме мястото Си от дясната страна на Всевишния. По подобен начин Исус ще слезе отново на бял облак (същият онзи облак, който Исус възседна, за да се възнесе) сред онези, които са копнели за Него хиляди години; Той ще бъде с облика и с облеклото на юдеите. След явяването си пред хората Той ще ги нахрани, ще накара да бликне за тях фонтан жива вода и ще заживее сред хората, изпълнен с милосърдие и обич, жизнен и истински. Това са представите, на които хората се уповават. Исус Спасителят обаче не направи това, а постъпи противно на човешките представи. Не се яви сред копнеещите за завръщането Му и не слезе при човечеството върху бял облак. Той вече е тук, но хората не знаят това и остават в неведение. Те тънат в безцелно очакване, без да подозират, че Той вече е слязъл на „белия си облак“ (който всъщност е Неговият дух, Неговото слово, цялостният Му нрав и всичко, което Той е) и сега е заобиколен от група победители, които Той ще създаде през сетните дни. Хората не знаят следното: въпреки цялата привързаност и обич на светия Спасител Исус към човечеството, как би могъл да работи Той в „храмове“, заселени от развала и нечисти духове? При все че хората очакват пришествието Му, как да се яви пред онези, които се хранят с плътта на нечестивците, пият кръвта им и носят одеждите им; пред онези, които вярват в Него, но не Го познават и които постоянно Го изнудват? Хората знаят само, че Спасителят Исус е изпълнен с обич и с безгранично състрадание и че Се е жертвал, за да изкупи греховете им. Човеците обаче нямат представа, че Той е Самият Бог, преливащ от праведност, величие и гняв, готов да съди, властен и изпълнен с достойнство. Ето защо, макар че хората копнеят и се молят за завръщането на Спасителя и молитвите им дори трогват „Небесата“, Спасителят Исус не се явява пред онези, които вярват в Него, но не Го познават.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Спасителят вече се е завърнал, възседнал „бял облак“)

142. Ако, както си въобразява човек, Исус дойде отново и в последните дни Той все още ще се нарича Исус и все така ще дойде на бял облак, слизайки при хората в образа на Исус — това няма ли да е повторение на Неговото дело? Може ли Светият Дух да се придържа към старите неща? Всичко, в което човекът вярва, са само представи, и всичко, което човекът разбира буквално, и всичко, което отговаря на въображението му, е в противоречие с принципите на работа на Светия Дух и несъвместимо с Божиите намерения. Бог не действа по този начин; Бог не е толкова неразумен и глупав и Неговото дело не е толкова просто, колкото си го представяш. Според всички човешки фантазии Исус ще се появи, възседнал облак, и ще слезе сред вас. Вие ще Го видите и Той, седнал на облака, ще ви съобщи, че е Исус. Ще видите и следите от гвоздеи по ръцете Му и ще разберете, че Той е Исус. Той ще ви спаси отново и ще бъде вашият могъщ Бог. Той ще ви спаси, ще ви даде ново име и ще даде на всеки от вас бяло камъче, след което ще ви позволи да влезете в Небесното царство и да бъдете приети в Небето. Не са ли такива вярвания човешки представи? Бог действа ли в съответствие с човешките вярвания или действа противно на човешките вярвания? Нима всички човешки представи не идват от Сатана? Не е ли цялото човечество покварено от Сатана? Ако Бог вършеше делото Си според човешките представи, нямаше ли да е Сатана? Нямаше ли да бъде като Своите собствени създания? Тъй като Неговите създания са били покварени от Сатана до такава степен, че човек се е превърнал във въплъщение на Сатана, ако Бог действаше според делата на Сатана, нямаше ли да бъде в съюз със Сатана? Как човек може да разбере Божието дело? Следователно Бог никога не действа според човешкото разбиране и винаги действа различно от това, което си представяш. Има хора, които говорят така, сякаш Самият Бог е казал, че ще се появи на облак. Вярно е, че Самият Бог е казал това, но знаеш ли, че тайните на Бог са непонятни за човека? Знаеш ли, че никой човек не може да обясни Божиите думи? Сигурен ли си извън всякакво съмнение, че Светият Дух те е просветил и осветил? Сигурно Светият Дух не ти го е показал по такъв директен начин? Наистина ли това са инструкции от Светия Дух или само въображението ти те кара да мислиш така? Ти каза: „Това е казано от Самия Бог“. Но ние не можем да използваме собствените си възприятия и ума си, за да измерваме Божиите думи. Вземете думите на Исая — можеш ли да обясниш думите му с пълна увереност? Осмеляваш ли се да обясниш думите му? След като не се осмеляваш да обясниш думите на Исая, защо се осмеляваш да обясниш думите на Исус? Кой е по-висш — Исус или Исая? Тъй като отговорът е Исус, защо се осмеляваш да обясниш думите на Исус? Ще ти каже ли Бог предварително за Своето дело? Нито едно създание — дори небесните пратеници, дори Човешкият Син — не може да знае, така че как можеш да знаеш ти?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Видение за Божието дело (3)“)

143. Искате ли да знаете в какво се корени противопоставянето на фарисеите на Исус? Искате ли да узнаете същността на фарисеите? Те имаха измислени представи за Месията. Нещо повече, те вярваха само, че Месията ще дойде, но не се стремяха към живота истина. И така, дори и днес те все още очакват Месията, тъй като не познават пътя на живота и не знаят какъв е пътят на истината. Как според вас такива глупави, упорити и невежи хора биха могли да получат Божието благословение? Как биха могли да съзрят Месията? Те се противопоставяха на Исус, защото не познаваха целта на делото на Светия Дух, защото не познаваха пътя на истината, изречена от Исус, и освен това защото не разбираха Месията. И тъй като никога не бяха виждали Месията и никога не бяха прекарвали време с Него, те допуснаха грешката да се придържат само към името на Месията, а се противопоставяха на същността Му с всички възможни средства. По същество тези фарисеи бяха упорити, арогантни и не се подчиняваха на истината. Принципът на тяхната вяра в Бог беше: колкото и мъдра да е Твоята проповед, колкото и висша да е Твоята власт, Ти не си Христос, ако не си наречен Месията. Това убеждение не е ли абсурдно и нелепо? Питам ви още: не ви ли е изключително лесно да извършите грешките на ранните фарисеи, при положение че нямате ни най-малка представа за Исус? Способен ли си да разпознаеш пътя на истината? Можеш ли наистина да гарантираш, че няма да се противопоставиш на Христос? В състояние ли си да следваш делото на Светия Дух? Ако не знаеш дали ще се противопоставиш на Христос, тогава казвам, че вече живееш на ръба на смъртта. Всички, които не познаваха Месията, не се затрудниха да се противопоставят на Исус, да Го отхвърлят, да Го оклеветят. Всички хора, които не разбират Исус, са в състояние да Го отхвърлят и да Го оклеветят. Нещо повече, те могат да възприемат завръщането на Исус като измама на Сатана и още повече хора ще осъдят Исус, върнал се в плът. Всичко това не ви ли кара да се страхувате? Ще се сблъскате с богохулство срещу Светия Дух, унищожаване на думите на Светия Дух към църквите и отхвърляне на всичко, изразено от Исус. Какво можете да получите от Исус, ако сте толкова объркани? Как можете да разберете делото Му, когато Той се върне в плът на бял облак, ако упорито отказвате да осъзнаете грешките си? Казвам ви: хората, които не приемат истината, но сляпо очакват пристигането на Исус на бял облак, със сигурност ще хулят Светия Дух и принадлежат към категорията, която ще бъде унищожена. При завръщането на Исус в плът вие ще желаете само благодатта Му и ще искате единствено да се насладите на блаженото небесно царство, но никога не сте се подчинявали на изречените от Исус думи и изобщо не сте приели изказаната от Него истина. Какво ще предложите в замяна на факта, че Исус ще се завърне на бял облак? Искреността ли, с която многократно извършвате грехове, а след това се изповядвате отново и отново? Какво ще принесете в жертва на Исус, Който се ще върне на бял облак? Годините на работа ли, с които се величаете? Какво ще предложите, за да ви се довери завърналият се Исус? Вашата арогантна природа ли, която не се покорява на никаква истина?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „До момента, в който видиш духовното тяло на Исус, Бог ще е направил ново небе и нова земя“)

144. Вашата вярност е само на думи, знанията ви са чисто интелектуални и концептуални, трудът ви е единствено за да спечелите небесните благословения, а каква ли ще да е вашата вяра? Дори и днес вие продължавате да сте глухи за всяко слово на истината. Вие не знаете какъв е Бог, не знаете какъв е Христос, не знаете как да се боите от Йехова, не знаете как да навлезете в делото на Светия Дух и не знаете как да различавате делото на Самия Бог от човешките измами. Знаеш само да осъждаш всяко слово на истина, казано от Бог, което не съответства на твоите мисли. Къде е твоето смирение? Къде е твоето послушание? Къде е твоята вярност? Къде е желанието ти да търсиш истината? Къде е богобоязливото ти сърце? Казвам ви, че тези, които вярват в Бог поради знаменията, със сигурност са от категорията, която ще бъде унищожена. Онези, които не са способни да приемат думите на Исус, Който се е завърнал в плът, със сигурност са рожбите на ада, потомците на архангела, множеството, което ще бъде подложено на вечно унищожение. На много хора може да им е все едно какво ще изрека, но все пак искам да кажа на всеки така наречен светец, който следва Исус, че когато видите Исус да слиза от небето на бял облак със собствените си очи, това ще бъде публичното появяване на Слънцето на праведността. Може би това ще бъде момент на голямо вълнение за теб, но трябва да знаеш, че времето, когато станеш свидетел на слизането на Исус от небето, е и времето, когато ще слезеш в ада, за да бъдеш наказан. Това ще бъде времето на края на Божия план за управление и тогава Бог ще възнагради праведните и ще накаже нечестивите. Защото Божият съд вече ще е приключил преди човечеството да види знамения, когато го има само изразяването на истината. Тези, които приемат истината и не търсят знамения, и по този начин са се пречистили, ще се върнат пред Божия престол и ще влязат в прегръдките на Създателя. Само онези, които упорито вярват, че „Исус, Който не язди на бял облак, е лъжехрист“, ще бъдат подложени на вечно наказание, тъй като вярват само в Исус, Който показва знамения, но не признават Исус, Който провъзгласява строг съд и показва истинския път и живот. И затова с тях Исус може да се разправи само когато се завърне открито на бял облак. Те са твърде упорити, прекалено самоуверени, извънредно арогантни. Как биха могли такива дегенерати да бъдат възнаградени от Исус? Завръщането на Исус е велико спасение за приелите истината, но за отхвърлилите я то е знамение за осъждане. Трябва да изберете своя път и не бива да хулите Светия Дух и да отхвърляте истината. Не бъдете невежи и арогантни, а се подчинявайте на напътствията на Светия Дух и копнейте за истината и я търсете — само така ще бъдете облагодетелствани! Съветвам ви да вървите внимателно по пътя на вярата в Бог. Не правете прибързани заключения и не бъдете небрежни и лекомислени във вярата си в Бог! Знайте, че които вярват в Бог, трябва да най-малкото да имат смирени и богобоязливи сърца! Които са чули истината и въпреки това гледат отвисоко на нея, са глупави и невежи. Които са чули истината и въпреки това лекомислено правят прибързани заключения или я осъждат, са обзети от високомерие. Никой, който вярва в Исус, няма право да проклина или осъжда другите. Всички вие трябва да сте разумни и да приемате истината. Може би след като си чул пътя на истината и си прочел словото на живота, смяташ, че само една десетохилядна от тези думи е в съответствие с твоите убеждения и с Библията, и затова трябва да продължиш да търсиш в тази десетохилядна от тях. Все пак те съветвам да се смириш, да не бъдеш прекалено самоуверен и да не се превъзнасяш твърде много. Дори с толкова нищожен страх от Бог в сърцето си ще получиш по-голяма светлина. Ако внимателно изследваш и многократно размишляваш върху тези думи, ще разбереш дали те са истина и дали са живот. Може би след като са прочели само няколко изречения, някои хора сляпо ще отхвърлят тези думи, като кажат: „Това е само някакво си просвещение на Светия Дух“ или „Това е лъжехрист, дошъл да заблуждава хората“. Които казват такива неща, са заслепени от невежество! Твърде малко разбираш ти делото и мъдростта на Бог и те съветвам да започнеш отново от самото начало! Не трябва сляпо да отхвърляте казаните от Бог думи заради появата на лъжехристи през последните дни и не трябва да хулите Светия Дух, защото се страхувате от измама. Не би ли било наистина жалко? Ако след дълги изследвания все още смяташ, че тези думи не са истината, не са пътят и не са изявата на Бог, то накрая ще бъдеш наказан и ще останеш неблагословен.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „До момента, в който видиш духовното тяло на Исус, Бог ще е направил ново небе и нова земя“)

145. Ти не си вярвал в Бог от много дълго време, но имаш много представи за Него, толкова много, че не смееш и за миг да си помислиш, че Богът на израилтяните може да благоволи да ви удостои със Своето присъствие. Още по-малко се осмелявате да помислите как бихте могли да видите Бог да се появява лично, като се има предвид колко непоносимо мръсни сте. Не сте се и замисляли как Бог би могъл лично да слезе в една езическа земя. Той трябва да слезе на планината Синай или на Елеонския хълм и да се яви на израилтяните. Не са ли всички езичници (т.е. хората извън Израел) обект на Неговата омраза? Как би могъл Той лично да работи сред тях? Всичко това са дълбоко вкоренени представи, които сте развивали в продължение на много години. Целта на това да бъдете завоювани днес е да бъдат разбити тези ваши представи. Така ще видите личното появяване на Бог сред вас — не на планината Синай или на Елеонския хълм, а сред хора, които Той никога преди не е водил. След като Бог извърши двата етапа на Своето дело в Израел, както израилтяните, така и всички езичници заживяха трайно с мисълта, че макар да е вярно, че Бог е създал всички неща, Той желае да бъде Бог само на израилтяните, но не и на езичниците. Израилтяните вярват в следното: Бог може да бъде само наш Бог, а не Бог на вас, езичниците, и тъй като вие не се страхувате от Йехова, Той — нашият Бог — ви мрази. Евреите вярват и в следното: Господ Исус прие нашия образ — образа на евреите — и е Бог, който носи белега на еврейския народ. Бог работи сред нас. Божият образ и нашият образ са подобни; нашият образ е близък до Божия. Господ Исус е Цар на нас, евреите; езичниците нямат право да получат такова велико спасение. Господ Исус е жертвоприношение за нас, евреите. Израилтяните и еврейският народ са формирали всички тези представи само върху основата на два етапа от делото. Те високомерно твърдят, че Бог е само техен, като не допускат, че Бог е и Бог на езичниците. По този начин Бог е просто една празнина в сърцата на езичниците. Това е така, защото всички повярваха, че Бог не иска да бъде Бог на езичниците и че обича само израилтяните — Неговия избран народ — и еврейския народ, особено учениците, които Го последваха. Не знаете ли, че делото, което извършиха Йехова и Исус, е за оцеляването на цялото човечество? Признаваш ли сега, че Бог е Бог на всички вас, родени извън Израел? Бог не е ли точно тук сред вас днес? Това не може да е сън, нали? Не приемате ли тази реалност? Нито смеете да повярвате, нито да помислите за това. Независимо от начина, по който го разбирате, не е ли Бог точно тук сред вас? Още ли се страхувате да повярвате на тези думи? От този ден нататък всички завоювани хора и всички, които искат да бъдат последователи на Бог, не са ли Божии избраници? Не сте ли всички вие, които сте последователи днес, избраният народ извън Израел? Не е ли вашето положение същото като на израилтяните? Не трябва ли да приемете всичко това? Не е ли това целта на делото на вашето завоюване? Тъй като можете да виждате Бог, Той ще бъде вашият Бог завинаги, от самото начало и в бъдещето. Той няма да ви изостави, стига всички да сте готови да Го следвате и да бъдете Негови верни и покорни създания.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Неразкритата истина за делото на завоюването (3)“)

146. Само ако оставите настрана старите си представи можете да придобиете нови знания, но старите знания не са непременно равнозначни на стари представи. „Представите“ се отнасят до нещата, които хората си въобразяват и които са в противоречие с реалността. Ако старото знание е било остаряло още в предишната епоха и не е позволявало на човека да навлезе в новото дело, тогава това знание също е представа. Ако човекът е способен да подходи правилно към това знание и може да опознае Бог от няколко различни аспекта, съчетавайки старото и новото, тогава старото знание помага на човека и се превръща в основата, чрез която той навлиза в новата епоха. Урокът по опознаване на Бог изисква от теб да овладееш много принципи: как да навлезеш в пътя към опознаването на Бог, кои истини трябва да разбереш, за да опознаеш Бог, и как да се отървеш от своите представи и стария си нрав, така че да можеш да се подчиниш на всички норми на новото Божие дело. Ако използваш тези принципи като основа за навлизане в урока по опознаване на Бог, твоите познания ще стават все по-задълбочени. Ако имаш ясни познания за трите етапа на делото — тоест за цялостния Божи план за управление — и ако можеш напълно да съпоставиш предишните два етапа на Божието дело с настоящия и да видиш, че това е дело, извършено от един Бог, тогава ще имаш несравнимо здрава основа. […] Ако човекът може да види от трите етапа на делото, че те са извършени от Самия Бог в различно време, на различни места и в различни хора; ако човекът може да види, че макар и делото да е различно, то е извършено от един Бог и че щом е извършено от един Бог, то трябва да е правилно и безпогрешно и че макар и да е в противоречие с човешките представи, не може да се отрече, че е дело на един Бог — ако човекът може да каже със сигурност, че това е дело на един Бог, то тогава човешките представи ще бъдат сведени до обикновени дреболии, които не си струва да споменаваме. Тъй като човешките видения са неясни и хората познават само Йехова като Бог, а Исус — като Господ, и се двоумят относно въплътения Бог на днешния ден, мнозина остават посветени на делото на Йехова и Исус и са обзети от представи за делото на днешния ден, поради което повечето хора постоянно се съмняват и не приемат сериозно делото на днешния ден. Човекът няма никакви представи за последните два етапа на делото, които бяха невидими. Това е така, защото човекът не разбира реалността на последните два етапа от делото и не е бил техен личен свидетел. Тъй като тези етапи на делото не могат да бъдат видени, човекът си въобразява, каквото пожелае; независимо от това какво измисля, няма факти, които да доказват подобни фантазии, и няма кой да ги коригира. Човекът дава воля на своя темперамент, като захвърля предпазливостта на вятъра и оставя въображението си да се развихри; няма факти, които да потвърдят фантазиите му, и така тези негови фантазии стават „факт“, независимо дали има някакво доказателство за тях. Така човекът вярва в своя собствен въображаем Бог в съзнанието си, а не търси истинския Бог. Ако един човек има един вид вяра, то сред сто души ще се намерят сто вида вяра. Човекът има такива убеждения, защото не е видял реалността на Божието дело, защото само е чувал за него, но не го е виждал с очите си. Човекът е чувал легенди и истории, но рядко е чувал факти за Божието дело. Случва се така, че хора, които са вярващи едва от една година, започват да вярват в Бог заради собствените си представи. Същото важи и за тези, които са вярвали в Бог през целия си живот. Тези, които не могат да видят фактите, никога няма да могат да избягат от вярата, в която имат представи за Бог. Хората вярват, че са се освободили от оковите на старите си представи и че са навлезли в нова територия. Нима човек не знае, че знанието на онези, които не могат да видят истинското лице на Бог, не е нищо друго освен представи и слухове? Човекът смята, че представите му са правилни и безпогрешни, и мисли, че тези представи идват от Бог. Днес, когато човекът става свидетел на Божието дело, той дава воля на представите, които са се натрупвали в продължение на много години. Фантазиите и идеите от миналото са се превърнали в пречка за делото на този етап и за човека е станало трудно да се откаже от тези представи и да отхвърли подобни идеи. Представите за това поетапно дело на много от онези, които са следвали Бог до днес, са станали все по-силно вкоренени и тези хора постепенно са формирали упорита враждебност към въплътения Бог. Източникът на тази омраза се крие в представите и фантазиите на човека. Представите и фантазиите на човека са се превърнали във враг на делото на днешния ден — дело, което е в противоречие с представите на човека. Това се случва именно защото фактите не позволяват на човека да даде воля на въображението си и освен това не могат лесно да бъдат отхвърлени от него, а представите и фантазиите на човека не търпят съществуването на факти, и още повече защото човекът не се замисля за правилността и достоверността на фактите, а само праволинейно дава воля на своите представи и използва собственото си въображение. Може да се каже, че това е грешка само на човешките представи и не може да се определи като грешка на Божието дело.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Познаването на трите етапа на Божието дело е пътят към познаване на Бог“)

147. Хората казват, че Бог е праведен Бог и че ако човекът Го следва докрай, Той със сигурност ще бъде безпристрастен към него, защото е най-праведен. Ако човекът Го следва до самия край, може ли Той да отхвърли човека? Аз съм безпристрастен към всички хора и съдя всички хора с праведния Си нрав, но има подходящи условия за изискванията, които поставям към човека, и това, което изисквам, трябва да бъде изпълнено от всички хора, независимо кои са те. Не се интересувам от това каква е твоята подготовка и от колко време я притежаваш. Интересува Ме само дали следваш Моя път и дали обичаш и жадуваш за истината. Ако в теб я няма истината и вместо това опозориш Моето име и не действаш според Моя път, а само следваш, без да те е грижа и без да се интересуваш, тогава Аз ще те поразя и ще те накажа за твоето зло и какво ще кажеш тогава? Ще можеш ли да кажеш, че Бог не е праведен? Днес, ако си спазил думите, които ти казах, значи си човек, когото одобрявам. Казваш, че винаги си страдал, докато си следвал Бог, че си Го следвал през всякакви трудности и си споделял с Него добрите и лошите моменти, но не си изживял словата, изречени от Бог. Ти желаеш само да тичаш за Бог и да даваш всичко от себе си за Бог всеки ден, но никога не си мислил да изживееш смислено живота си. Ти казваш и това: „Така или иначе вярвам, че Бог е праведен. Страдал съм за Него, тичал съм за Него, посветил съм се на Него и съм работил усилено, въпреки че не съм получил никакво признание. Той със сигурност ще си спомни за мен“. Вярно е, че Бог е праведен, но в тази праведност няма никакви примеси: тя не съдържа човешка воля, не е опетнена от плътта или от сделки между хората. Всички, които са непокорни и се противопоставят, всички, които не са в съответствие с Неговия път, ще бъдат наказани; на никого не е простено и никой не е пощаден! Някои хора казват: „Днес тичам заради Теб; когато дойде краят, можеш ли да ми дадеш малко благословия?“. Затова те питам: „Съобрази ли се с Моите слова?“. Праведността, за която ти говориш, се основава на сделка. Ти мислиш само, че Аз съм праведен и безпристрастен към всички хора и че всички, които Ме следват докрай, със сигурност ще бъдат спасени и ще получат Моите благословии. Моите думи, че „всички, които Ме следват докрай, със сигурност ще бъдат спасени“, имат вътрешен смисъл: онези, които Ме следват докрай, са хората, които ще бъдат напълно спечелени от Мен, те са тези, които, след като са били завоювани от Мен, търсят истината и са доведени до съвършенство. Какви условия си постигнал? Ти си постигнал само това да Ме следваш докрай, но какво друго? Съобрази ли се с Моите слова? Ти си изпълнил едно от Моите пет изисквания, но нямаш намерение да изпълниш останалите четири. Ти само си намерил най-простия, най-лесния път и го следваш с нагласата, че просто се надяваш да имаш късмет. Спрямо такъв човек като теб Моят праведен нрав се изразява в порицание и съд, справедливо възмездие и справедливо наказание за всички злодеи. Всички онези, които не следват Моя път, със сигурност ще бъдат наказани, дори и да го следват докрай. Това е Божията праведност. Когато този праведен нрав се изрази в наказанието на човека, той ще бъде смаян и ще съжалява, че докато е следвал Бог, не е следвал Неговия път. „По онова време само малко страдах, докато следвах Бог, но не следвах Божия път. Какви са оправданията? Няма друг избор, освен порицание!“. И все пак в съзнанието си човек мисли: „Така или иначе аз следвах докрай, така че дори и да ме порицаеш, това не може да бъде твърде тежко порицание, а и след като ме порицаеш, Ти все още ще ме искаш. Знам, че Ти си праведен и няма да се отнасяш така с мен завинаги. Все пак аз не съм като онези, които ще бъдат заличени. Онези, които ще бъдат заличени, ще получат тежко порицание, докато моето ще бъде по-леко“. Праведният нрав не е такъв, какъвто ти казваш. Не е вярно, че към онези, които умеят да изповядват греховете си, отношението е снизходително. Праведността е святост и е нрав, който не търпи оскърбление от страна на човека, а всичко, което е мръсно и не се е променило, е обект на Божието отвращение. Божият праведен нрав не е закон, а управленска заповед: това е управленска заповед в рамките на царството и тя е справедливото наказание за всеки, който не притежава истината и не се е променил, и няма място за спасение. Защото, когато всеки човек бъде класифициран според вида си, добрият ще бъде възнаграден, а злият — наказан. Това е моментът, в който крайната цел на човека ще стане ясна; това е времето, в което делото на спасението ще приключи, след което делото на спасението на човека вече няма да се извършва и възмездието ще се стовари върху всеки един от онези, които вършат зло. Някои хора казват: „Бог помни всеки един от онези, които често са до Него. Той няма да забрави никого от нас. Гарантирано е, че Бог ще ни доведе до съвършенство. Той няма да си спомни за никого от онези, които са долу, онези от хората, които са долу и които ще бъдат доведени до съвършенство, със сигурност са по-малко от нас, които често се срещаме с Бог; сред нас никой не е забравен от Бог, всички сме одобрени от Него и на нас е гарантирано ще бъдем доведени до съвършенство Бог“. Вие всички имате такива представи. Това праведност ли е? Прилагал ли си истината на практика, или не? Ти наистина разпространяваш подобни слухове — нямаш никакъв срам!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Изживяванията на Петър: знанията му за порицанието и съда“)

148. Трябва да знаете, че се противопоставяте на Божието дело или използвате вашите собствени представи, за да преценявате днешното дело, защото не познавате неговите принципи и защото се отнасяте невнимателно към делото на Светия Дух. Вашето противопоставяне на Бог и възпрепятстването на делото на Светия Дух се дължи на представите, които имате, и на присъщата ви арогантност. Причината не е в това, че Божието дело е погрешно, а в това, че вие по природа сте твърде непокорни. След като открият своята вяра в Бог, някои хора дори не могат да кажат със сигурност откъде е произлязъл човекът, но въпреки това се осмеляват да правят публични изказвания, в които оценяват кое е правилно и кое е грешно в делата на Светия Дух. Те дори поучават апостолите, които са приели новото дело на Светия Дух, подхвърлят коментари и говорят не на място; човешката им природа е твърде низка и те нямат никакъв разум. Нима няма да дойде ден, в който такива хора ще бъдат отхвърлени от действието на Светия Дух и ще бъдат изгорени от огъня на ада? Те не познават Божието дело, а го критикуват и се опитват да инструктират Бог как да работи. Как тези неразумни хора могат да познаят Бог? Човекът опознава Бог в процеса на търсене и преживяване и чрез просвещението на Светия Дух, а не като критикува, когато му хрумне. Колкото по-точно е познанието на хората за Бог, толкова по-малко те Му се противопоставят. И обратното — колкото по-малко хората познават Бог, толкова по-вероятно е да Му се противопоставят. Твоите представи, твоята стара същност и твоята човешка природа, нрав и морални възгледи са капиталът, с който се съпротивляваш на Бог, и колкото по-покварен е твоят морал, по-омразни качествата ти и по-низка твоята човешка природа, толкова повече си враг на Бог. Онези, в които представите и самодоволството са много силни, са още по-враждебни на въплътения Бог; такива хора са антихристите. Ако твоите представи не бъдат коригирани, тогава те винаги ще бъдат против Бог; ти никога няма да съответстваш на Бог и винаги ще бъдеш отделен от Него.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Познаването на трите етапа на Божието дело е пътят към познаване на Бог“)

149. След като идването на Исус в плът стана факт, човекът повярва, че на небето има не само Отец, но и Син, и дори Дух. Традиционната представа, която хората са си изградили, е, че на небето има такъв Бог: триединен Бог, който е Отец, Син и Свети Дух. Всички хора имат такива представи: Бог е един, но се състои от три части, които, всички онези, здраво закотвени в традиционните представи, смятат за Отец, Син и Свети Дух. Само тези три части, съединени в едно, са целият Бог. Без Светия Отец Бог не би бил цял. По същия начин Бог не би бил цял и без Сина или Светия Дух. В своите представи хората вярват, че нито Отец, нито Синът сами по себе си могат да бъдат смятани за Бог. Само Отец, Син и Свети Дух заедно могат да бъдат смятани за Самия Бог. Всички религиозни хора и дори всеки последовател сред вас вярва в това. И все пак, никой не може да обясни дали това убеждение е правилно, тъй като вие винаги сте в мъгла от объркване по отношение на Самия Бог. Макар че това са представи, вие не знаете дали са правилни или погрешни, защото сте твърде силно заразени от религиозни идеи. Приели сте твърде сериозно тези традиционни представи за религията и тази отрова е проникнала твърде дълбоко във вас. Ето защо и по този въпрос сте се поддали на това пагубно влияние, защото триединният Бог просто не съществува. Тоест Троицата от Отец, Син и Свети Дух просто не съществува. Всичко това са традиционните представи на човека и погрешните му убеждения. В продължение на много векове човекът е вярвал в тази Троица, която е скроена от представи в човешкия ум, измислена от човека, която той никога не е виждал. През всички тези години е имало много тълкуватели на Библията, които са обяснявали „истинското значение“ на Троицата, но тези обяснения на триединния Бог като три отделни единосъщни личности са размити и неясни и всички хора са объркани от „конструкцията“ на Бог. Няма велик човек, който да е успял да предложи задълбочено обяснение; повечето обяснения отговарят на изискванията по отношение на аргументация и теория, но нито един човек не разбира напълно ясно нейното значение. Това е така, защото тази велика Троица, която хората пазят в сърцата си, просто не съществува. […]

Ако трите етапа на делото се оценяват в съответствие с тази концепция за Троицата, тогава трябва да има три Бог, тъй като делата, които всеки от тях извършва, не са еднакви. Ако някой от вас твърди, че Троицата наистина съществува, тогава нека да обясни какво точно представлява този единствен Бог в три личности. Какво представлява Светият Отец? Какво представлява Синът? Какво представлява Светият Дух? Йехова ли е Светият Отец? Исус ли е Синът? Тогава какво ще кажете за Светия Дух? Отецът не е ли Дух? Нима същността на Сина не е също Дух? Нима делото на Исус не беше дело на Светия Дух? Нима делото на Йехова по онова време не беше извършено от Дух, същият като този на Исус? Колко Духа може да има Бог? Според твоето обяснение трите личности на Отца, Сина и Светия Дух са едно цяло; ако това е така, тогава излиза, че има три Духа, но ако има три Духа, това означава, че има трима Богове. Това означава, че няма един истински Бог; как може такъв Бог да е запазил изначалната същност на Бог? Ако приемаш, че има само един Бог, как тогава Той може да има син и да бъде баща? Това не са ли само твоите представи? Има само един Бог, само една личност в този Бог и само един Божи Дух, точно както е записано в Библията, че „има само един Свят Дух и само един Бог“. Независимо дали Отец и Син, за които говориш, съществуват, все пак има само един Бог, а същността на Отца, Сина и Светия Дух, в която вярваш, е същността на Светия Дух. Иначе казано, Бог е Дух, но е способен да стане плът и да живее сред хората, както и да бъде над всичко. Неговият Дух е всеобхватен и вездесъщ. Той може да бъде едновременно в плътта и във и над вселената. Щом всички хора казват, че Бог е единственият истински Бог, значи има един-единствен Бог, който не може да бъде разделен по желание от никого! Бог е само един Дух и само една личност; и това е Божият Дух. Ако е така, както ти твърдиш, тогава не са ли Отецът, Синът и Светият Дух три Бог? Светият Дух е едно, Синът — второ, а Отецът — нещо трето. Техните личности и Техните същности са различни, така че как тогава всеки от Тях може да бъде част от един-единствен Бог? Светият Дух е Дух; това е лесно за разбиране от човека. Ако това е така, то Отецът е още повече Дух. Той никога не е слизал на земята и никога не е ставал плът; в сърцата на хората Той е Бог Йехова и със сигурност също е Дух. Тогава каква е връзката между Него и Светия Дух? Дали това е връзката между Отец и Син? Или е връзката между Светия Дух и Духа на Отца? Еднаква ли е същността на всеки Дух? Или Светият Дух е инструмент на Отца? Как може да се обясни това? А каква е връзката между Сина и Светия Дух? Дали това е връзка между два Духа или връзка между човек и Дух? Това са все неща, които не могат да бъдат обяснени! Ако всички Те са един Дух, тогава не може да се говори за три личности, защото Те са обладани от един Дух. Ако бяха отделни личности, тогава Техните Духове щяха да се различават по сила и Те просто не биха могли да бъдат един-единствен Дух. Тази концепция за Отец, Син и Свети Дух е изключително абсурдна! Тя разделя Бог и Го превръща в три отделни личности, всяка от които има състояние и Дух; как тогава Той може да бъде един Дух и един Бог? Кажете Ми, небето и земята, и всички неща от Отца, Сина или Светия Дух са създадени? Някои казват, че Те са създали всичко това заедно. Тогава кой изкупи човечеството? Дали това беше Светият Дух, Синът или Отецът? Някои казват, че Синът е този, който изкупи човечеството. Тогава кой е Синът по Своята същност? Не е ли Той въплъщението на Божия Дух? Въплъщението нарича Бог на небето „Отец“ от гледната точка на сътворен човек. Нима не знаеш, че Исус беше роден чрез зачатието на Светия Дух? Светият Дух е в Него; каквото и да казваш, Той все пак е едно с Бог на небето, защото Той е въплъщението на Божия Дух. Тази идея за Сина просто не е вярна. Един е Духът, който извършва цялото дело; единствено Самият Бог, т.е. Божият Дух, извършва Своето дело. Кой е Божият Дух? Не е ли това Светият Дух? Не е ли Светият Дух този, който действа в Исус? Ако делото не беше извършено от Светия Дух (т.е. Божия Дух), тогава можеше ли Неговото дело да представлява Самия Бог? Когато Исус нарече Бог на небето „Отец“, докато се молеше, Той направи това единствено от гледната точка на сътворен човек, само защото Божият Дух беше облечен в обикновена и нормална плът и имаше външната обвивка на сътворено същество. Макар че в Него беше Божият Дух, външният Му вид все пак беше на нормален човек; с други думи, Той беше се превърнал в „Човешкият Син“, за когото всички хора, включително Самият Исус, говореха. Като се има предвид, че е наречен „Човешки Син“, Той е човек (независимо дали е мъж или жена, във всеки случай с външната обвивка на човешко същество), роден в нормално семейство от обикновени хора. Следователно, когато Исус нарече Бог на небето „Отец“, той направи същото като вас, когато вие първоначално Го нарекохте Отец; Той направи това от гледната точка на сътворен човек. Помните ли още Господнята молитва, на която Исус ви научи? „Отче наш, Който си на небесата […]“. Той помоли всички хора да наричат Бог на небето с името „Отец“. И тъй като Той също Го наричаше „Отец“, Исус правеше това от гледната точка на човек, който е равнопоставен на всички вас. Тъй като вие нарекохте Бог на небето „Отец“, Исус се смяташе за равнопоставен на вас и за човек на земята, избран от Бог (т.е. за Божият Син). Ако вие наричате Бог „Отец“, не е ли това, защото сте сътворени същества? Колкото и голяма да беше властта на Исус на земята, преди разпятието Той беше само Човешки син, управляван от Светия Дух (т.е. от Бог), и едно от сътворените същества на земята, тъй като все още не беше завършил делото Си. Ето защо това, че Той наричаше небесния Бог „Отец“, беше само израз на Неговото смирение и покорство. Това, че се обръщаше към Бог (т.е. към Духа на небето) по такъв начин обаче не доказва, че Той беше Синът на Божия Дух на небето. По-скоро Неговата гледна точка беше различна, а не че Той беше различна личност. Съществуването на отделни личности е заблуда! Преди да бъде разпънат на кръста, Исус беше Човешки син, обвързан от ограниченията на плътта, и не притежаваше напълно властта на Духа. Ето защо Той можеше да търси волята на Бог Отец само от гледната точка на сътворено същество. Така, както Той три пъти се моли в Гетсиманската градина: „Не обаче както Аз искам, но както Ти искаш“. Преди да бъде положен на кръста, Той беше само юдейският Цар; Той беше Христос, Човешкият Син, а не въплътена слава. Ето защо, от позицията на сътворено същество, Той наричаше Бог „Отец“. Не може да се каже, че всеки, който нарича Бог „Отец“, е Негов Син. Ако беше така, тогава нямаше ли вие всички да станете „Синът“, след като Исус ви научи на Господнята молитва? Ако все още не сте убедени, тогава Ми кажете кой е този, когото наричате „Отец“? Ако имате предвид Исус, тогава кой е Отецът на Исус според вас? След като Исус си отиде, тази идея за Отец и Син вече не съществуваше. Тази идея беше уместна само в годините, когато Исус стана плът; във всички останали случаи, когато наричате Бог „Отец“, връзката е между Бог Творец и сътвореното същество. Няма време, в което тази идея за Троицата на Отца, Сина и Светия Дух да може да устои; тя е заблуда, която рядко се среща през вековете и не съществува!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Съществува ли Троицата?“)

150. В Стария завет на Библията не се споменава нито Отец, нито Син, нито Свети Дух, а само единственият истински Бог, Йехова, който извършва Своето дело в Израил. Той е наричан с различни имена в зависимост от епохата, но това не може да докаже, че всяко име се отнася за различна личност. Ако това беше така, тогава нямаше ли да има безброй личности в Бог? Това, за което се пише в Стария завет, е делото на Йехова, етап от делото на Самия Бог за започване на Епохата на закона. Това беше Божието дело, където каквото Той казваше, това ставаше, и каквото Той заповядваше, това се случваше. Никога Йехова не е казвал, че е Отец, дошъл да извърши дело, нито пък е пророкувал, че Синът ще дойде да изкупи човечеството. А що се отнася до времето на Исус, казваше се само, че Бог е станал плът, за да изкупи цялото човечество, а не че Синът е дошъл. Тъй като епохите не си приличат и делото, което извършва Самият Бог, също е различно, Той трябва да извършва Своето дело в различни сфери. Така идентичността, в която Той се представя, също е различна. Човекът вярва, че Йехова е Отец на Исус, но това всъщност не беше признато от Исус, който каза: „Ние никога не сме се различавали като Отец и Син; Аз и Небесният Отец сме едно. Отец е в Мене и Аз съм в Отца; когато човек вижда Сина, той вижда Небесния Отец“. В крайна сметка, независимо дали става дума за Отца или Сина, Те са един Дух, който не е разделен на отделни личности. Когато човекът се опита да обясни, нещата се усложняват с идеята за различни личности, както и с връзката между Отец, Син и Дух. Когато човекът говори за отделни личности, това не материализира ли Бог? Човекът дори класифицира личностите като първа, втора и трета; всичко това са само човешки фантазии, които не заслужават внимание и са напълно нереалистични! Ако попиташ човека: „Колко Бог има?“, той ще каже, че Бог е Троицата на Отца, Сина и Светия Дух: единственият истински Бог. Ако попиташ още: „Кой е Отец?“, той ще отговори: „Отец е Божият Дух на небето; Той ръководи всичко и е Господарят на небето“. „Тогава Йехова ли е Духът?“. Човекът ще отговори: „Да!“. Ако след това го попиташ: „Кой е Синът?“, той, разбира се, ще каже, че Исус е Синът. „Тогава каква е историята на Исус? Откъде е дошъл Той?“. Той ще отговори: „Исус е роден от Мария чрез зачатието на Светия Дух“. Тогава Неговата същност не е ли същата, като тази на Духа? Неговото дело не е ли олицетворение и на Светия Дух? Йехова е Духът, такава е и същността на Исус. Сега, в последните дни, не е толкова необходимо да се казва, че това пак е Духът; как биха могли Те да са различни личности? Не е ли това просто Божият Дух, който извършва делото на Духа от различни гледни точки? В този смисъл, разлика между личностите няма. Исус беше заченат чрез Светия Дух и несъмнено Неговото дело беше дело именно на Светия Дух. В първия етап от делото, извършено от Йехова, Той нито стана плът, нито се яви на хората. Така че хората никога не са виждали как изглежда. Без значение колко голям и висок е бил, Той все пак е Духът, Самият Бог, който е създал човека в началото. Тоест Той беше Божият Дух. Той говореше на хората от облаците, само като Дух, и никой не стана свидетел на появата Му. Едва в Епохата на благодатта, когато Божият Дух дойде в плът и се въплъти в Юдея, човекът за първи път видя образа на въплъщението като евреин. В Него нямаше нищо от Йехова. Въпреки това, Той беше заченат от Светия Дух, т.е. заченат от Духа на Самия Йехова, и Исус все пак се роди като въплъщение на Божия Дух. Това, което човекът видя за първи път, беше Светият Дух, който се спусна като гълъб върху Исус; това не беше Духът, присъщ единствено на Исус, а по-скоро Светият Дух. Тогава може ли Духът на Исус да бъде отделен от Светия Дух? Ако Исус е Исус, Синът, и Светият Дух е Светият Дух, тогава как биха могли Те да са едно? Ако беше така, делото нямаше да може да бъде извършено. Духът в Исус, Духът на небето и Духът на Йехова са едно цяло. То се нарича Светият Дух, Божият Дух, седемкратно усиленият Дух и всеобхватният Дух. Божият Дух може да върши много дела. Той може да създаде света и да го унищожи, като залее земята; Той може да изкупи цялото човечество, а освен това може да завоюва и унищожи цялото човечество. Всички тези дела се извършват от Самия Бог и не могат да бъдат извършени от никоя от личностите на Бог вместо Него. Неговият Дух може да бъде наричан с имената Йехова и Исус, както и Всемогъщият. Той е Господ и Христос. Той може да стане и Човешкият Син. Той е както на небесата, така и на земята; Той е високо над вселените и сред множеството. Той е единственият Господар на небесата и земята! От времето на сътворението досега това дело се извършва от Самия Божи Дух. Независимо дали става дума за дела в небесата или в плътта, всичко се извършва от Неговия собствен Дух. Всички създания, без значение дали са на небето или на земята, са в дланта на Неговата всемогъща ръка; всичко това е дело на Самия Бог и не може да бъде извършено от никой друг вместо Него. В небесата Той е Духът, но и Самият Бог; сред хората Той е плът, но остава Самият Бог. Въпреки че може да бъде наричан със стотици хиляди имена, Той все пак е Самият Той, пряк израз на Неговия Дух. Изкуплението на цялото човечество чрез Неговото разпятие беше извършено пряко от Неговия Дух, както и провъзгласяването към всички народи и всички земи през последните дни. Винаги и всякога Бог може да бъде наречен само всемогъщия и единствен истински Бог, Самият всеобхватен Бог. Отделните личности не съществуват, а още по-малко тази идея за Отец, Син и Свети Дух. Има само един Бог на небето и на земята!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Съществува ли Троицата?“)

151. Все пак някои могат да кажат: „Отец е Отец; Синът е Синът; Светият Дух е Светият Дух и накрая ще станат едно“. Тогава как трябва да Ги направиш едно? Как е възможно Отец и Светият Дух да бъдат свързани в едно? Ако Те изначално са две личности, тогава независимо от начина, по който са съединени, няма ли да останат две части? Когато говорите за свързването Им в едно, не е ли това просто съединяване на две отделни части, за да се получи едно цяло? Но не бяха ли Те две части, преди да бъдат свързани в едно цяло? Всеки дух има отделна същност и два духа не могат да бъдат превърнати в един. Духът не е материален обект и не прилича на нищо друго в материалния свят. Според човешките представи Отец е един Дух, Синът е друг, а Светият Дух е още един, след което трите Духа се смесват като три чаши вода в едно цяло. Не е ли това моментът, в който трите личности се свързват в едно цяло? Това е напълно погрешно и абсурдно обяснение! Не е ли това разделяне на Бог? Как Отец, Син и Свети Дух могат да станат едно? Не са ли Те три части, всяка от които има различна природа? Има и други, които казват: „Нима Бог не е заявил изрично, че Исус е Неговият възлюбен Син?“. Исус е възлюбеният Син на Бог, в когото е Неговото благоволение — това със сигурност е казано от Самия Бог. Това беше Бог, свидетелстващ за Себе Си, но просто от различна гледна точка — тази на Духа в небето, свидетелстващ за Своето собствено въплъщение. Исус е Неговото въплъщение, а не Неговият Син на небето. Разбираш ли? Нима думите на Исус, че „Аз съм в Отца и Отец е в Мене“ не показват, че Те са един Дух? И не е ли въплъщението причината Те да бъдат разделени между небето и земята? В действителност Те пак са едно; независимо от всичко, това е просто Бог, който свидетелства за Себе Си. Поради смяната на епохите, нуждите на делото и различните етапи на Божия план за управление, името, с което хората наричат Бог, също е различно. Когато дойде да извърши първия етап от делото, Той можеше да се нарича само Йехова, който е пастирът на израилтяните. Във втория етап въплътеният Бог можеше да бъде наричан само Господ и Христос. Но по онова време Духът в небето заяви само, че Той е възлюбеният Син на Бог, без да споменава, че е единственият Син на Бог. Това просто не се случи. Как е възможно Бог да има едно-единствено дете? Тогава Бог не би ли се превърнал в човек? Тъй като беше въплъщението, Той беше наречен възлюбеният Син на Бог и от това произлезе връзката между Отец и Син. Причината е просто в разделението между небето и земята. Исус се молеше от гледната точка на плътта. Тъй като беше облечен в плът с такава нормална човешка природа, Той каза това именно от гледна точка на плътта: „Моята външна обвивка е на сътворено същество. Тъй като се облякох в плът, за да дойда на тази земя, сега съм много, много далеч от небето“. Поради тази причина Той можеше да се моли на Бог Отец само от гледната точка на плътта. Това беше Неговият дълг и въплътеният Божи Дух трябваше да притежава това качество. Не може да се каже, че Той не беше Бог само защото се молеше на Отца от гледната точка на плътта. Въпреки че беше наречен възлюбения Син на Бог, Той все пак беше Самият Бог, защото беше само въплъщението на Духа и Неговата същност пак беше тази на Духа.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Съществува ли Троицата?“)