135. Как трябва да познаваме Бог, като вярваме в Него? Човек трябва да опознае Бог въз основа на настоящите Му слова и дело, без отклонение или заблуда, и преди всичко трябва да познава Божието дело, което е основата на познаването на Самия Бог. Всички онези различни заблуди, при които липсва чисто възприемане на Божиите слова, са религиозни представи; те са изопачени разбирания. Най-голямото умение на религиозните дейци е да вземат Божиите слова по начина, по който са разбирани в миналото, и да ги сравнят с Божиите слова днес. Ако, когато служиш на Бог днес, ти се придържаш към нещата, разкрити от просвещението на Светия Дух в миналото, тогава твоята служба ще причини прекъсване и ще се превърне в един вид остаряла практика, нищо повече от религиозни ритуали. Ако вярваш, че хората, които служат на Бог, трябва външно да бъдат смирени и търпеливи, наред с други качества, и ако приложиш този вид знание на практика днес, тогава това знание е религиозна представа; практикуването по този начин се равнява на проява на лицемерие. Фразата „религиозни представи“ се отнася до неща, които са изтъркани (включително разбирането на слова, изречени преди от Бог, и светлината от прякото просветление на Светия Дух), и ако се прилагат на практика днес, те нарушават Божието дело и не носят полза на човека. Ако хората не могат да изчистят от себе си нещата, които спадат към религиозните представи, тогава тези неща ще станат голяма пречка за тяхното служене на Бог. За хората с религиозни представи е невъзможно да следват стъпките на делото на Светия Дух — те изостават първо с една крачка, а след това и с две. Това е така, защото тези религиозни представи карат човека да стане изключително самодоволен и арогантен. Бог не изпитва носталгия по това, което е казал и направил в миналото; ако нещо е остаряло, Той го премахва. Наистина ли не си способен да изоставиш своите представи? Ако се придържаш към думите, които Бог е говорил в миналото, това доказва ли, че познаваш Божието дело? Ако не можеш да приемеш настоящата светлина на Светия Дух и вместо това се придържаш към светлината на миналото, може ли това да докаже, че следваш стъпките на Бог? Все още ли не можеш да изоставиш религиозните представи? Ако това е така, ще станеш човек, който се противопоставя на Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само тези, които познават настоящото Божие дело, могат да служат на Бог)

136. Тъй като в Божието дело винаги има ново развитие, има работа, която става ненужна и остаряла, когато се появи нова работа. Тези различни видове работа, стара и нова, не си противоречат, а се допълват; всеки етап произтича от предишния. Тъй като има нова работа, старите неща, разбира се, трябва да бъдат премахнати. Например, някои отдавна установени практики и обичайни човешки изказвания, съчетани с многогодишните преживявания на човека и взетите поуки, са формирали в ума на човека представи от всякакъв вид и с всякаква форма. Това, че Бог не е разкрил напълно Своето истинско лице и присъщия Си нрав на човека — в комбинация с дългогодишното разпространение на традиционните теории от древни времена до днес — още повече допринася за формирането на такива представи у човека. Може да се каже, че в хода на вярата на човека в Бог влиянието на различни представи е довело до непрекъснатото формиране и еволюция на всякакви теоретични разбирания за Бог у човека, което е накарало много религиозни фигури, които служат на Бог, да станат Негови врагове. И така, колкото по-силни са религиозните представи на хората, толкова повече те се противопоставят на Бог и толкова повече те са врагове на Бог. Божието дело винаги е ново и никога не е старо — то никога не установява правила; вместо това преминава през различни степени на промяна и обновяване. Този начин на работа на Бог е израз на присъщия Му нрав. Освен това е и присъщият принцип на Божието дело и един от начините на извършване на делото, чрез които Бог осъществява Своето управление. Ако Бог не работеше по този начин, човек не би се променил и не би могъл да познае Бог, а Сатана не би бил победен. По този начин в делото Му непрекъснато се случват промени, които изглеждат хаотични, но всъщност са периодични. Начинът, по който човек вярва в Бог, обаче е съвсем различен. Той се придържа към стари, познати правила и системи, и колкото по-стари са те, толкова по-приятни са за него. Как би могъл глупавият ум на човека, ум, който е закостенял като камък, да приеме толкова много необясними нови Божии дела и слова? Човекът не харесва Бог, който е винаги нов и никога стар; той харесва само стария остарял, побелял Бог, който не може да ходи. Затова, понеже Бог и човекът си имат свои собствени „предпочитания“, човекът се е превърнал във враг на Бог. Много от тези противоречия все още съществуват и днес, във време, когато Бог върши ново дело в продължение на почти шест хиляди години. Поради това те са непоправими. Може би заради упорството на човека или може би заради ненарушимостта на Божиите управленски закони за всеки, тези духовници от мъжки и женски пол все още се придържат към мухлясали стари книги и документи, докато Бог продължава Своето недовършено дело на управление, сякаш никой не гледа. Въпреки че има такива неблагоприятни противоречия, които дори са неразрешими, Бог не им обръща внимание, сякаш едновременно съществуват и не съществуват. Човекът обаче все още се придържа към своите вярвания и представи и изобщо не ги изоставя. Но едно нещо е очевидно: въпреки че човек не се отклонява от позицията си, Божиите „нозе“ винаги се движат и Той винаги променя позицията Си в зависимост от средата. В крайна сметка именно човекът ще бъде победен без бой. Междувременно Бог е „най-големият враг“ на всички Свои победени врагове, но също така е „защитникът“ на човечеството, на победени и непобедени в еднаква степен. Кой може да си съперничи с Бог и да победи? Човешките представи сякаш идват от Бог, защото много от тях се появяват лека-полека вследствие на Неговото дело. Бог обаче не прощава на човека заради това, още по-малко пък го затрупва с похвали за това, че той отново и отново произвежда продукти „за Бог“, произтичащи от Неговото дело, но на практика извън него. Вместо това, Той е изключително погнусен от човешките представи и от старото, благочестиво вярване, и няма никакво намерение дори да признае датата, на която тези представи са се появили за първи път. Той изобщо не приема, че тези представи са причинени от Неговото дело, защото представите на човека идват от човешка зараза; техният източник са мислите и умът на човека — не Бог, а Сатана. Божието намерение винаги е било Неговото дело да бъде ново и живо, а не старо и мъртво, и това, към което Той иска човек да се придържа, варира в зависимост от епохата и периода и не е нито вечно, нито неизменно. Това е защото Той е Бог, който кара човека да живее и да бъде нов, а не е дявол, който кара човека да умре и да бъде стар. Нима не проумявате това? Това, че имаш представи за Бог и не си в състояние да се избавиш от тях, се дължи на неспособността ти да разбереш нещата — не е, защото има твърде малко смисъл в Божието дело, нито защото Неговото дело не се отнася деликатно към човешките чувства, а още по-малко защото Бог никога не се занимава със същинското Си дело. Не можеш да се откажеш от представите си, защото си твърде непокорен и не приличаш ни най-малко на сътворено същество, а не защото Бог те затруднява. Ти си причинил всичко това и то няма абсолютно никаква връзка с Бог; цялото страдание и бедствие е създадено от човека. Божиите мисли винаги са добри: Той не желае да те кара да развиваш представи, а желае да се обновиш и да претърпиш промяна с течение на епохите. И все пак ти не знаеш какво е добро за теб и винаги или проверяваш, или анализираш. Не Бог прави нещата трудни за теб, а сърцето ти не е богобоязливо и твоето непокорство е твърде голямо. Едно малко сътворено същество, което дръзва да вземе някаква незначителна частичка от това, което Бог е дал преди това, и се обръща и го използва, за да атакува Бог — не е ли това бунтарството на човека? Справедливо е да се каже, че хората изобщо нямат нужните качества да изразяват възгледите си пред Бог, камо ли да парадират с безполезното си, вонящо, гнило, архаично хлевоустие, както те желаят — да не говорим за онези мухлясали представи. Не са ли те дори още по-безполезни?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само тези, които познават настоящото Божие дело, могат да служат на Бог)

137. Делото на Бог винаги напредва и макар че целта на делото Му не се променя, методът, по който Той върши делото Си, постоянно се изменя; Така онези, които следват Бог, също постоянно се променят. Колкото повече от делото върши Бог, толкова по-пълно е познанието на човека за Бог. Вследствие на Божието дело настъпват съответни промени и в нрава на човека. Но именно поради това, че Божието дело непрекъснато се променя, онези, които не познават делото на Светия Дух, и онези нелепи хора, които не познават истината, се превръщат в хора, които се противопоставят на Бог. Божието дело никога не отговаря на представите на човека, защото Неговото дело е винаги ново, никога не е старо и Той никога не повтаря старо дело, а вместо това върши дело, което никога не е вършил преди. Тъй като Бог не повтаря Своето дело, а човекът неизменно съди за сегашното Божие дело по делото, което Той е извършил в миналото, за Бог става изключително трудно да осъществява всеки етап от делото на новата епоха. Човекът има твърде много затруднения! Той е твърде консервативен в мисленето си! Никой не познава Божието дело, но всеки го очертава. Когато напусне Бог, човекът губи живота, истината и Божиите благословения, но не приема нито живота, нито истината, а още по-малко по-големите благословения, които Бог дарява на човечеството. Всички хора искат да спечелят Бог, обаче не търпят никакви промени в Божието дело. Тези, които не приемат новото Божие дело, вярват, че Божието дело е неизменно, че то завинаги остава в застой. Според тях всичко, което е необходимо, за да получат вечно спасение от Бог, е да спазват закона и, стига да се покайват и изповядват греховете си, Божиите намерения винаги ще бъдат удовлетворени. Те са на мнение, че Бог може да бъде само Бог според закона и Бог, който беше прикован на кръста заради човека; тяхното мнение е също, че Бог не бива и не може да надхвърля Библията. Точно тези мнения са ги приковали здраво към старите закони и са ги подчинили на мъртви правила. Още повече са онези, които смятат, че каквото и да е новото Божие дело, то трябва да бъде подкрепено с пророчества, и че на всеки етап от това дело на всички онези, които Го следват с „истинско“ сърце, трябва да се показват и откровения; в противен случай това дело не би могло да бъде Божие. По начало не е лесна задача за човека да опознае Бог. Ако към това се прибавят абсурдното сърце на човека и неговата бунтовна природа, изпълнена със самомнение и самонадеяност, за него става още по-трудно да приеме новото Божие дело. Човекът нито проучва внимателно новото Божие дело, нито го приема със смирение; вместо това възприема отношение на презрение към него и очаква откровения и напътствия от Бог. Не са ли това проявленията на бунтуването и съпротивата на човека срещу Бог? Как такива хора могат да получат Божието одобрение?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Как могат да получат Божиите откровения онези, които са ограничили Бог в представите си?)

138. Тъй като човекът вярва в Бог, той трябва да следва плътно всяка една от стъпките на Бог; той трябва да „следва Агнеца, където и да отиде“. Само хората, които правят това, са тези, които наистина търсят истинския път, тези, които познават делото на Светия Дух. Хората, които упорито се придържат към думи и доктрини, са онези, които са били отстранени чрез делото на Светия Дух. Във всеки период от време Бог ще започва ново дело и във всеки период ще има ново начало сред хората. Ако човек се придържа само към истините, че „Йехова е Бог“ и „Исус е Христос“, които са истини, всяка от които е валидна само за една епоха, тогава човек никога няма да бъде в крак с делото на Светия Дух и никога няма да може да придобие делото на Светия Дух. Независимо от начина, по който Бог върши делото Си, ако човекът Го следва без ни най-малко съмнение и Го следва отблизо, тогава как може човек да бъде отстранен от Светия Дух? Независимо какво прави Бог, ако човек е сигурен, че това е дело на Светия Дух, и сътрудничи на делото на Светия Дух без никакви опасения, като се опитва да изпълни Божиите изисквания, тогава как може да бъде наказан? Делото на Бог никога не е преставало, стъпките Му никога не са спирали, преди да завърши делото на управлението, Той винаги е бил зает и никога не спира. Но човекът е различен: след като е придобил само минимална част от делото на Светия Дух, той се отнася към нея така, сякаш тя никога няма да се промени; след като е придобил малко познания, той не тръгва напред, за да проследи по-новото Божие дело; след като е видял само малко от Божието дело, той веднага ограничава Бог като конкретна дървена фигура и вярва, че Бог винаги ще запази този образ, който той вижда, че е бил такъв в миналото и винаги ще бъде такъв в бъдеще; след като е придобил само малко повърхностно познание, човекът е толкова горд, че се самозабравя и започва необуздано да провъзгласява Божия нрав и Божието същество, каквито просто не съществуват; и след като се е уверил в един етап от делото на Светия Дух, независимо кой провъзгласява новото Божие дело, човекът не го приема. Такива хора не могат да приемат новото дело на Светия Дух; те са твърде консервативни и не могат да приемат новите неща. Това са хората, които вярват в Бог, но същевременно Го отхвърлят. Човекът вярва, че израилтяните са сгрешили, като са „вярвали само в Йехова и не са вярвали в Исус“, но въпреки това мнозинството от хората играят роля, в която „вярват само в Йехова и отхвърлят Исус“ и „копнеят за завръщането на Месията, но се противопоставят на Месията, който се нарича Исус“. Затова не е чудно, че хората все още живеят под властта на Сатана, след като са приели един етап от делото на Светия Дух и все още не получават Божиите благословии. Не е ли това резултатът от човешкото непокорство? По цял свят всички хора в християнството, които не вървят в крак с новото дело на днешния ден, са се вкопчили в надеждата, че ще имат късмет, като предполагат, че Бог ще изпълни съответните им желания. И все пак те не могат да кажат с категорична сигурност защо Бог ще ги отведе на третото небе, нито как Исус ще дойде да ги посрещне, възседнал бял облак, а още по-малко категорично са сигурни дали Исус наистина ще пристигне на бял облак в деня, който си представят. Всички са неспокойни и объркани; дори не знаят дали Бог ще вземе всички — различните малки шепи хора, които идват от всякакви вероизповедания. Делото, което Бог върши сега, настоящата епоха, Божиите намерения — те не разбират нито едно от тези неща и не правят нищо друго, освен да броят дните на пръсти. Само тези, които следват стъпките на Агнеца до самия край, могат да получат последната благословия, докато „умните хора“, които не могат да следват до самия край, но вярват, че са спечелили всичко, не могат да станат свидетели на явяването на Бог. Всички те вярват, че са най-умните хора на земята, и прекъсват по-нататъшното развитие на Божието дело без никаква причина, а също така изглежда, че вярват с абсолютна сигурност, че Бог ще ги вземе на небето — хората, които „са всеотдайно предани на Бог, следват Бог и се придържат към Божиите слова“. Въпреки че са „всеотдайно предани“ на словата, изречени от Бог, техните думи и действия са все така отвратителни, защото се противопоставят на делото на Светия Дух и извършват измама и зло. Тези, които не могат да следват докрай, които не могат да бъдат в крак с делото на Светия Дух и се придържат само към старото дело, не само не са успели да постигнат вярност към Бог, но напротив, превърнали са се в хора, които се противопоставят на Бог, в хора, които са отхвърлени от новата епоха, и в хора, които ще бъдат наказани. Има ли по-жалки от тях? Мнозина дори смятат, че всички, които отхвърлят стария закон и приемат новото дело, са без съвест. Тези хора, които се съсредоточават само върху „съвестта“, но не познават делото на Светия Дух, накрая ще бъдат лишени от перспектива заради собствената си съвест. Дори Бог не се подчинява на правила в делото Си и макар да е Негово собствено дело, Бог не се придържа ревностно към него. Това, което трябва да бъде отречено, е отречено, това, което трябва да бъде отстранено, е отстранено. И все пак човекът се придържа само към една малка част от делото на Божието управление, за да Му противодейства. Не е ли това абсурдът на човека? Не е ли това невежеството на човека? Колкото повече хората са плахи и прекалено предпазливи, защото се страхуват, че няма да получат благословии, толкова са по-неспособни да придобият повече благословии и да получат последната благословия. Всички онези хора, които упорито се придържат към закона, проявяват всеотдайна преданост към закона, и колкото повече проявяват такава вярност към закона, толкова повече са бунтовници, които се противопоставят на Бог. Защото сега е Епохата на царството, а не Епохата на закона, и делото на днешния ден и делото от миналото не могат да се споменават едновременно, нито пък делото от миналото може да се сравнява с делото от днешния ден. Божието дело се е променило и човешката практика също се е променила; тя вече не е да държиш на закона или да носиш кръста. Затова предаността на хората към закона и кръста няма да получи Божието одобрение.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божието дело и практиката на човека)

139. Хората, които са претърпели покваряване, живеят в капана на Сатана. Всички живеят в плът, живеят според егоистичните си желания и сред тях няма нито един, който да Ми съответства. Онези, които казват, че Ми съответстват, всички те се покланят на нереалистични идоли. Въпреки че твърдят, че името Ми е свято, те вървят по път, който Ми противоречи, и думите им са изпълнени с надменност и самоувереност. Това е така, защото всички те изначално са против Мен и не Ми съответстват. Всеки ден те търсят следи от Мен в Библията и наслуки намират „подходящи“ откъси, които четат безконечно и рецитират като стихове. Те нито знаят как да Ми съответстват, нито какво означава да бъдат против Мен. Те просто сляпо четат стихове от Писанието. Те ограничават един нереалистичен бог, когото просто не са виждали и когото по принцип не могат да видят в рамките на Библията, и когато им е удобно, изваждат Библията и я четат. Те вярват, че съществувам само в границите на Библията, и Ме отъждествяват с Библията; без Библията Аз не съществувам, а без Мен не съществува и Библията. Те не обръщат внимание на Моето съществуване или действия, а вместо това отделят изключително и специално внимание на всяка дума от Писанието. Много повече хора дори вярват, че не трябва да правя нищо от това, което искам да направя, освен ако не е предсказано от Писанието. Те придават твърде голямо значение на Писанието. Може да се каже, че те смятат буквалните думи за твърде важни, дотолкова, че използват стихове от Библията, за да претеглят всяка Моя дума и да Ме заклеймяват. Това, което те търсят, не е път за постигане на съответствие на Мен или път за съответствие на истината, а път за постигане на съответствие с думите на Библията, като вярват, че всичко, което не съответства на Библията, без изключение не е Мое дело. Такива хора не са ли послушните потомци на фарисеите? Еврейските фарисеи използваха закона на Моисей, за да заклеймят Исус. Те не търсеха как да съответстват на Исус от онова време, а се отнасяха към всеки член на закона толкова сериозно, че след като Го обвиниха в неспазване на старозаветния закон и в това, че Той не е Месията, в крайна сметка приковаха невинния Исус на кръста. Каква беше същината им? Не беше ли това, че те не търсеха пътя за съответствие на истината? Те обръщаха внимание единствено на всяка една дума от Писанието, без да обръщат внимание нито на Моите намерения, нито на стъпките и методите на Моето дело. Те не бяха хора, които търсеха истината, а хора, които твърдо се придържаха към думите; те не бяха хора, които вярваха в Бог, а хора, които вярваха в Библията. Казано направо, те бяха кучета-пазачи на Библията. За да защитят интересите на Библията, да запазят нейното достойнство и да защитят репутацията ѝ, те стигнаха дотам, че приковаха милостивия Исус на кръста. Те направиха това единствено с цел да защитят Библията и да запазят статуса на всяка дума от Библията в сърцата на хората. Затова предпочетоха да изоставят собственото си бъдеще и да не придобият приноса за грях, за да осъдят на смърт Исус, който не спазваше правилата в Писанието. Не бяха ли всички те лакеи на всяка дума от Писанието?

А какво да кажем за хората днес? Те по-скоро биха отлъчили от този свят Христос, който е дошъл да изрази истината, за да могат да придобият влизане в рая и да получат благодат. Те по-скоро биха отрекли напълно идването на истината, за да защитят интересите на Библията, те по-скоро биха приковали отново върналия се в плът Христос на кръста, за да осигурят вечното съществуване на Библията. Как може човек да получи Моето спасение, когато сърцето му е толкова злобно и природата му е толкова враждебна към Мен? Аз живея сред хората, но те не познават Моето съществуване. Когато осветявам човека с Моята светлина, той все още остава в неведение за съществуването Ми. Когато отприщвам гнева Си върху човека, той още повече отрича съществуването Ми. Човек се стреми към съответствие с думите и съответствие с Библията, но нито един човек не идва пред Мен, за да потърси начина за съответствие на истината. Човек гледа към Мен на небето и отделя особено внимание на Моето битие на небето, но никой не се интересува от Мен в плътта, защото Аз, който живея сред хората, просто съм твърде незначителен. Онези, които търсят съответствие само с думите на Библията, и онези, които търсят съответствие само с един нереалистичен бог, са долна гледка за Мен. Това е така, защото това, на което се покланят, са мъртви думи и един бог, който е способен да им даде несметни богатства; това, на което се покланят, е един бог, който би се оставил на милостта на човека — един бог, който не съществува. Тогава какво могат да спечелят такива хора от Мен? Човекът просто е твърде долен за думите. Онези, които са против Мен, онези, които предявяват безгранични претенции към Мен, онези, които не обичат истината, онези, които са непокорни към Мен — как могат те да Ми съответстват?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да търсиш пътя да съответстваш на Христос)

140. Ако използвате представите си, за да оценявате Бог и Го ограничавате, сякаш Той е непроменяща се глинена статуя, като напълно ограничавате Бог до Библията и Го застопорявате в дело с ограничен мащаб, това доказва, че сте осъдили Бог. Тъй като евреите от Стария завет приемаха Бог за идол с неизменна форма, който носеха в сърцата си, сякаш Бог е можел да бъде наричан единствено Месия и само онзи, който е бил наричан Месия, е можел да бъде Бог, и тъй като тогава хората служеха на Бог и Го почитаха като (безжизнена) глинена статуя, те приковаха Исус на кръста, осъждайки Го на смърт. Така невинният Исус беше осъден да умре. Бог беше невинен, но въпреки това човекът отказа да Го пощади и упорито Го осъди на смърт, и така Исус беше разпнат на кръста. Човек винаги приема, че Бог не се променя, и Го ограничава въз основа на една единствена книга, Библията, сякаш схваща напълно Божието управление и от него зависи всичко, което Бог прави. Хората са крайно нелепи и арогантни и всички те са склонни към хвалби. Независимо колко възвишено е познанието ти за Бог, ще продължа да твърдя, че не познаваш Бог и си от онези, които най-много му се противопоставят, и че си се отрекъл от Бог, защото си напълно неспособен да се покоряваш на Божието дело и да вървиш по пътя към усъвършенстването от Бог. Защо Бог никога не е доволен от действията на човека? Това е така, защото човекът никога не познава Бог, той има прекалено много представи и познанието му за Бог няма нищо общо с действителността, а е клиширано и монотонно, механично копирано и прилагано без гъвкавост. И така, след като днес Бог е дошъл на Земята, Той отново е разпнат на кръста от човека.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Злите със сигурност ще бъдат наказани)

141. В продължение на няколко хилядолетия човекът е копнеел да види с очите си пристигането на Спасителя. Човекът е копнеел да съзре как Спасителят Исус лично се спуска, възседнал бял облак, сред онези, които са жадували и са се надявали за Него в продължение на хиляди години. Човекът е копнеел също така Спасителят да се завърне и отново да се съедини с него; с други думи, жадували са за завръщането на Спасителя Исус, който е бил отделен от хората в продължение на хилядолетия, за да може Той отново да се захване с делото на изкуплението, което извърши сред юдеите, и да прояви милосърдие и любов към човеците, да опрости греховете им и да ги понесе, като дори поеме всичките човешки прегрешения и спаси хората от тяхната греховност. Човечеството копнее Спасителят Исус да е същият като преди — Спасител, който да е мил, почтен и добросърдечен, и никога да не се ядосва на хората, да не ги кори, а да им прощава и да поеме всичките им грехове и дори, както преди, да пожертва живота си на кръста за хората. Откакто Исус си тръгна, учениците, които Го следваха, както и всички светии, избавени в Неговото име, жадуват отчаяно за Него и Го очакват. Всички спасени от благодатта на Исус Христос в Епохата на благодатта са живели в копнеж по този ден на несравнима радост в последните дни, когато Спасителят Исус ще слезе на бял облак, за да се яви пред безбройното човечество. Разбира се, това е и общото желание на всички, приемащи днес името на Исус Спасителя. Всеки във вселената, който знае за спасението на Спасителя Исус, от все сърце е жадувал Исус Христос внезапно да се появи, за да изпълни казаното от Исус в земния Му живот: „Ще се върна точно така, както си тръгнах“. Човекът вярва, че след разпятието и възкресението Исус се е завърнал на небето на бял облак, за да заеме мястото Си от дясната страна на Всевишния. По подобен начин Исус ще слезе отново на бял облак (същият онзи облак, който Исус възседна, за да се върне на небето) сред онези, които отчаяно са копнели за Него хиляди години; Той ще бъде с облика и с облеклото на юдеите. След явяването си пред тях Той ще ги нахрани, ще излее за тях жива вода и ще заживее сред хората, изпълнен с благодат и любяща доброта, жизнен и истински. Това са представите в мислите на хората. Исус Спасителят обаче не направи това; онова, което направи, беше точно обратното на човешките представи. Не пристигна сред онези, които отчаяно копнееха за завръщането Му и не се появи пред безбройните хора върху бял облак. Той вече е пристигнал, но хората не Го познават и остават в неведение за това. Те тънат в безцелно очакване — въобще не подозират, че Той вече е слязъл на „белия си облак“ (който всъщност е Неговият дух, Неговото слово, цялостният Му нрав и всичко, което Той е) и сега е заобиколен от група победители, които Той ще създаде през сетните дни. Как би могъл човекът да знае, че макар светият Спасител Исус да е изпълнен с любяща доброта и любов към човека, за Него е невъзможно да работи в тези „храмове“, които са изпълнени с мръсотия и са обитавани от нечисти духове? При все че хората очакват пришествието Му, как да се яви пред онези, които се хранят с плътта на нечестивците, пият кръвта им и носят одеждите им; пред онези, които вярват в Него, но въпреки това не Го познават и постоянно Го изнудват? Хората знаят само, че Спасителят Исус е изпълнен с любяща доброта и с безгранично милосърдие и че Той е приносът за грях, изпълнен с изкупление. Човеците обаче нямат представа, че Той е Самият Бог, преливащ от праведност, величие и гняв и правосъдие, властен и изпълнен с достойнство. Ето защо, макар че човекът копнее и лелее за завръщането на Изкупителя и молитвите му дори трогват „Небесата“, Спасителят Исус не се явява пред онези, които вярват в Него, но не Го познават.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Спасителят вече се е завърнал, възседнал „бял облак“)

142. Ако, както си въобразява човек, Исус дойде отново и в последните дни Той все още ще се нарича Исус и все така ще дойде на бял облак, слизайки при хората в образа на Исус — това няма ли да е повторение на Неговото дело? Може ли Светият Дух да се придържа към старите неща? Всичко, в което човекът вярва, са само представи, и всичко, което човекът разбира буквално и според своите фантазии; те не са съгласно принципите на делото на Светия Дух и не са съобразени с Божиите мисли. Бог не действа по този начин; Бог не е толкова невежн и глупав и Неговото дело не е толкова просто, колкото си го представяш. Според човешките фантазии Исус ще се появи, възседнал облак, и ще слезе сред вас. Вие ще Го видите и Той, седнал на облака, ще ви съобщи, че е Исус. Ще видите и следите от гвоздеи по ръцете Му и ще разберете, че Той е Исус. Той ще ви спаси отново и ще бъде вашият могъщ Бог. Той ще ви спаси, ще ви даде ново име и ще даде на всеки от вас бяло камъче, след което ще ви позволи да влезете в небесното царство и да бъдете приети в небето. Не са ли такива вярвания човешки представи? Бог действа ли в съответствие с човешките вярвания или действа противно на човешките вярвания? Нима всички човешки представи не идват от Сатана? Не е ли цялото човечество покварено от Сатана? Ако Бог вършеше делото Си според човешките представи, нямаше ли да е Сатана? Нямаше ли да бъде като сътворените същества? Тъй като сътворените същества са станали толкова покварени от Сатана и човекът се е превърнал в олицетворение на Сатана, ако Бог действаше според делата на Сатана, нямаше ли да бъде в съюз със Сатана? Как човек може да разбере Божието дело? Следователно Бог никога не действа според човешкото разбиране и винаги действа различно от това, което си представяш. Може да кажеш, че Самият Бог е казал, че ще се появи на облак. Вярно е, че Самият Бог е казал това, но знаеш ли, че тайните на Бог са непонятни за човека? Знаеш ли, че никой човек не може да обясни Божиите думи? Сигурен ли си извън всякакво съмнение, че Светият Дух те е просветил и осветил? Сигурно Светият Дух не ти е дал указания по такъв директен начин? Наистина ли това са инструкции от Светия Дух или само въображението ти те кара да мислиш така? Може да кажеш: „Това е казано от Самия Бог“. Но ние не можем да използваме собствените си възприятия и ума си, за да измерваме Божиите думи. Вземете думите на Исая — можеш ли да обясниш думите му с пълна увереност? Осмеляваш ли се да обясниш думите му? След като не се осмеляваш да обясниш думите на Исая, защо се осмеляваш да обясниш думите на Исус? Кой е по-велик — Исус или Исая? Тъй като отговорът е Исус, защо се осмеляваш да обясниш думите на Исус? Ще ти каже ли Бог предварително за Своето дело? Нито едно сътворено същество — дори небесните пратеници, дори Човешкият Син — не може да знае, така че как можеш да знаеш ти?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Видение за Божието дело (3))

143. Искате ли да знаете в какво се корени противопоставянето на фарисеите на Исус? Искате ли да узнаете същността на фарисеите? Те бяха изпълнени с фантазии за Месията. Нещо повече, те вярваха само, че Месията ще дойде, но не се стремяха към живот истината. И така, дори и днес те все още очакват Месията, тъй като не познават пътя на живота и не знаят какъв е пътят на истината. Как според вас такива глупави, упорити и невежи хора биха могли да придобият Божието благословение? Биха ли могли да съзрат Месията? Те се противопоставяха на Исус, защото не познаваха насоката на делото на Светия Дух, защото не познаваха пътя на истината, изречен от Исус, и дори повече, защото не разбираха Месията. И тъй като никога не бяха виждали Месията и никога не бяха общували с Него, те допуснаха грешката да се придържат само към името на Месията, докато се противопоставят на същността Му с всички възможни средства. В същността си тези фарисеи бяха упорити, надменни и не се подчиняваха на истината. Принципът на тяхната вяра в Бог беше: колкото и задълбочена да е твоята проповед, колкото и висша да е твоята власт, ти не си Христос, ако не си наречен Месията. Това убеждение не е ли абсурдно и нелепо? Питам ви още: не ви ли е изключително лесно да извършите грешките на фарисеите от онова време, при положение че изобщо не разбирате Исус? Способен ли си да разпознаеш пътя на истината? Можеш ли наистина да гарантираш, че няма да се противопоставиш на Христос? В състояние ли си да следваш делото на Светия Дух? Ако не знаеш дали ще се противопоставиш на Христос, тогава казвам, че вече живееш на ръба на смъртта. Всички, които не познават Месията, са способни да извършат действия на противопоставяне на Исус, да Го отхвърлят, да Го оклеветят. Всички хора, които не разбират Исус, са в състояние да Го отхвърлят и да Го наругаят. Дори още повече, те могат да възприемат завръщането на Исус като подвеждане от страна на Сатана и все повече от тези хора ще заклеймят Исус, върнал се в плът. Всичко това не ви ли кара да се страхувате? Изправени сте пред нещо, което е богохулство срещу Светия Дух, разкъсване на словата на Светия Дух към църквите и отритване на всички слова, изразени от Исус. Какво можете да придобиете от Исус, ако сте толкова затъпели? Как можете да разберете делото, което Исус върши, когато Той се завръща в плът на бял облак, ако упорито отказвате да се осъзнаете? Казвам ви следното: хората, които не приемат истината, но сляпо очакват пристигането на Исус на бели облаци, със сигурност са онези, които богохулстват срещу Светия Дух и със сигурност са категорията, която ще погине. Вие желаете само благодатта на Исус и искате единствено да се насладите на блажената небесна сфера, но никога не сте се подчинявали на изречените от Исус слова и изобщо не сте приели изразената от Исус истина при завръщането Му в плът. Какво ще предложите в замяна на факта на завръщането на Исус на бял облак? Искреността ли, с която многократно извършвате грехове, а след това изричате изповедта си отново и отново? Какво ще предложите като жертва на Исус, Който се връща на бял облак? Дали е капиталът от множеството години на работа, с който се превъзнасяте? Какво ще предложите, за да ви се довери завърналият се Исус? Вашата надменна природа ли, която не се покорява на никаква истина?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. До момента, в който видиш духовното тяло на Исус, Бог ще е направил наново небето и земята)

144. Вашата преданост е само на думи, знанията ви са само мислене и представи, трудът ви е единствено за да придобиете небесните благословения, а каква ли ще да е вашата вяра? Дори и днес вие продължавате да сте глухи за всяко слово на истината. Вие не знаете какъв е Бог, не знаете какъв е Христос, не знаете как да се боите от Йехова, не знаете как да навлезете в делото на Светия Дух и не знаете как да различавате делото на Самия Бог от подвеждането на човек. Знаеш само да заклеймяваш всяко слово на истина, казано от Бог, което не съответства на твоите мисли. Къде е твоето смирение? Къде е твоето покорство? Къде е твоята преданост? Къде е нагласата ти за търсене на истината? Къде е богобоязливото ти сърце? Казвам ви, че тези, които вярват в Бог поради знаменията, със сигурност са категорията, която ще погине. Онези, които не са способни да приемат словата на Исус, Който се е завърнал в плът, със сигурност са рожбите на ада, потомците на архангела, категорията, която ще погине навеки. На много хора може да им е все едно какво изричам, но все пак искам да кажа на всеки така наречен светец, който следва Исус, че когато със собствените си очи видите Исус да слиза от небето на бял облак, това ще бъде времето на публичното явяване на Слънцето на праведността. Може би това ще бъде момент на голямо вълнение за теб. Трябва обаче да знаеш, че времето, когато станеш свидетел на слизането на Исус от небето, ще бъде и времето, когато ще слезеш в ада, за да бъдеш наказан, времето, когато краят на Божия план за управление е провъзгласен и когато Бог възнаграждава добрите и наказва злите. Защото Божият съд вече ще е приключил, преди човечеството да види знамения, когато го има само изразяването на истината. Тези, които приемат истината и не търсят знамения, и по този начин са били пречистени, ще са доведени пред Божия престол и ще са влезли в прегръдките на Създателя. Само онези, които упорито вярват, че „Исус, който не се носи на бял облак, е лъжехрист“, ще бъдат подложени на вечно наказание, тъй като вярват само в Исус, който извършва знамения, но не признават Исус, който изразява строг съд и предоставя живота и истинския път. И така остава само Исус да се справи с тях, когато се завърне открито на бял облак. Те са твърде упорити, твърде самоуверени, твърде надменни. Как биха могли такива отрепки да бъдат възнаградени от Исус? Завръщането на Исус е велико спасение за способните да приемат истината, но за онези, които не са способни да приемат истината, то е знамение за заклеймяване. Трябва да изберете своя път и не бива да хулите Светия Дух и да отхвърляте истината. Не бъдете невежи и надменни, а се покорявайте на напътствията на Светия Дух и жадувайте за истината и я търсете — само така ще бъдете облагодетелствани! Съветвам ви да вървите внимателно по пътя на вярата в Бог. Не правете своеволни заключения, а още повече — не бъдете небрежни и немарливи във вярата си в Бог. Знайте, че които вярват в Бог, трябва най-малкото да имат смирени и богобоязливи сърца! Които са чули истината и въпреки това гледат отвисоко на нея, са глупави и невежи. Които са чули истината и въпреки това лекомислено правят прибързани заключения или я заклеймяват, са надменни хора. Никой, който вярва в Исус, не е пригоден да проклина или заклеймява другите. Всички вие трябва да сте хора, които имат разум и приемат истината. Може би след като си чул пътя на истината и си прочел словото на живота, смяташ, че само една десетохилядна от тези думи е съгласно твоето разбиране и Библията, и затова трябва да продължиш да търсиш в тази десетохилядна от тях. Освен това те съветвам да се смириш, да не бъдеш прекалено самоуверен и да не бъдеш твърде самомнителен. С малкото богобоязливо сърце, което имаш, ще добиеш по-голяма светлина. Ако внимателно изследваш тези думи и многократно размишляваш върху тях, ще разбереш дали те са истина и дали са живот. Може би след като са прочели само няколко изречения, някои хора сляпо ще заклеймят тези думи, като кажат: „Това е само някакво си просветление от Светия Дух“ или „Това е лъжехрист, дошъл да подвежда човека“. Онези, които казват такива неща, са твърде невежи! Твърде малко разбираш ти делото и мъдростта на Бог и те съветвам да започнеш отново от самото начало! Не бива сляпо да заклеймявате изразените от Бог слова, защото през последните дни ще се появят лъжехристи, и не бива да хулите Светия Дух, защото се страхувате да не ви подведат. Не би ли било наистина жалко? Ако след нееднократни изследвания все още смяташ, че тези слова не са истината, не са пътят и не са израз на Бог, то накрая ще бъдеш наказан и ще останеш неблагословен.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. До момента, в който видиш духовното тяло на Исус, Бог ще е направил наново небето и земята)

145. Ти не си вярвал в Бог от много дълго време, но имаш много представи за Него, толкова много, че не смееш и за миг да си помислиш, че Богът на израилтяните може да благоволи да ви удостои със Своето присъствие. Още по-малко се осмелявате да помислите как бихте могли да видите Бог да се явява лично, като се има предвид колко крайно мръсни сте. Не сте се и замисляли как Бог би могъл лично да слезе в една езическа земя. Той трябва да слезе на планината Синай или на Елеонския хълм и да се яви на израилтяните. Не са ли всички езичници (т.е. хората извън Израел) обект на Неговата омраза? Как би могъл Той лично да работи сред тях? Всичко това са дълбоко вкоренени представи, които сте развивали в продължение на много години. Целта на това да бъдете завоювани днес е да бъдат разбити тези ваши представи. Така ще видите личното появяване на Бог сред вас — не на планината Синай или на Елеонския хълм, а сред хора, които Той никога преди не е водил. След като Бог извърши двата етапа на Своето дело в Израел, както израилтяните, така и всички езичници заживяха трайно с мисълта, че макар да е вярно, че Бог е създал всички неща, Той желае да бъде Бог само на израилтяните, но не и на езичниците. Израилтяните вярват в следното: Бог може да бъде само наш Бог, а не Бог на вас, езичниците, и тъй като вие не се страхувате от Йехова, Йехова — нашият Бог — ви ненавижда. Евреите вярват още повече в следното: Господ Исус прие нашия образ — образа на евреите — и е Бог, който носи белега на еврейския народ. Бог работи сред нас. Божият образ и нашият образ са подобни; нашият образ е близък до Божия. Господ Исус е Цар на нас, евреите; езичниците нямат право да получат такова велико спасение. Господ Исус е жертвоприношение за нас, евреите. Израилтяните и еврейският народ са формирали всички тези представи само върху основата на два етапа от делото. Те високомерно твърдят, че Бог е само техен, като не допускат, че Бог е и Бог на езичниците. По този начин Бог се превърна в празнина в сърцата на езичниците. Това е така, защото всички повярваха, че Бог не иска да бъде Бог на езичниците и че обича само израилтяните — Неговия избран народ — и еврейския народ, особено учениците, които Го последваха. Не знаете ли, че делото, което извършиха Йехова и Исус, е за оцеляването на цялото човечество? Признаваш ли сега, че Бог е Бог на всички вас, родени извън Израел? Бог не е ли точно тук сред вас днес? Това не може да е сън, нали? Не приемате ли тази реалност? Не смеете да повярвате, нито да помислите за това. Независимо от начина, по който го разбирате, не е ли Бог точно тук сред вас? Все още ли не смеете да повярвате на тези думи? От този ден нататък всички завоювани хора и всички, които искат да бъдат последователи на Бог, не са ли Божии избраници? Не сте ли всички вие, които сте последователи днес, избраният народ извън Израел? Не е ли вашата идентичност същата като на израилтяните? Не трябва ли да приемете всичко това? Не е ли това целта на делото на вашето завоюване? Тъй като можете да виждате Бог, Той ще бъде вашият Бог завинаги, от самото начало и в бъдещето. Той няма да ви изостави, стига всички да сте готови да Го следвате и да бъдете Негови верни и покорни сътворени същества.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Истинската история на делото на завоюването (3))

146. Само ако оставите настрана старите си представи можете да придобиете нови знания, но старите знания не са непременно равнозначни на стари представи. „Представите“ се отнасят до нещата, които хората си въобразяват и които са в противоречие с реалността. Ако с преминаването на епохите старото познание е остаряло, то трябва да бъде отхвърлено. Старото познание е част от представите на хората и то им пречи да навлязат в новото дело. Ако човек може да се отнася правилно към това старо познание и е способен да комбинира старото и новото, тогава старото познание всъщност се превръща в помощ за него, като става основата, чрез която той навлиза в новата епоха. Урокът по опознаване на Бог изисква от теб да овладееш много принципи: как да навлезеш в пътя към опознаването на Бог, кои истини трябва да разбереш, за да опознаеш Бог, и как да се отървеш от своите представи и стария си нрав, така че да можеш да се подчиниш на всички норми на новото Божие дело. Ако използваш тези принципи като основа за навлизане в урока по опознаване на Бог, твоите познания ще стават все по-задълбочени. Ако имаш ясни познания за трите етапа на делото — тоест за цялостния Божи план за управление — и ако можеш напълно да съпоставиш предишните два етапа на Божието дело с настоящия и да видиш, че това е дело, извършено от един Бог, тогава ще имаш възможно най-дълбоката основа. […] Ако от трите етапа на делото човекът може да види, че те са извършени от Самия Бог по различно време, на различни места и върху различни хора; ако човекът може да види, че макар и делото да е различно, то е извършено от един Бог и че щом е извършено от един Бог, то трябва да е правилно и безпогрешно и че макар и да е в противоречие с човешките представи, не може да се отрече, че е дело на един Бог — ако човекът може да каже със сигурност, че това е дело на един Бог, то тогава човешките представи ще бъдат сведени до обикновени дреболии, които не си струва да споменаваме. Човекът не е наясно с виденията, познава само Йехова като Бог, а Исус — като Господ, и се двоуми относно въплътения Бог на днешния ден. Следователно мнозина остават привързани към делото на Йехова и Исус и са обзети от представи за делото на днешния ден и повечето хора постоянно се чувстват несигурни и не приемат сериозно делото на днешния ден. Човекът няма никакви представи за последните два етапа на делото, които бяха невидими. Това е така, защото човекът не разбира реалността на последните два етапа от делото и не е бил техен личен свидетел. Тъй като тези етапи на делото не могат да бъдат видени, човекът си въобразява, каквото пожелае; независимо от това какво измисля, няма факти, които да доказват подобни фантазии, и няма кой да ги коригира. Човекът дава воля на своя темперамент, като захвърля предпазливостта на вятъра и оставя въображението си да се развихри. Няма факти, които да потвърдят фантазиите му, и така тези негови фантазии стават „факт“, независимо дали има някакво потвърждение за тях. Така човекът вярва в своя собствен въображаем бог в съзнанието си, а не се стреми към реалистичния Бог. Ако един човек има един вид вяра, то сред сто души ще се намерят сто вида вяра. Човекът има такива убеждения, защото не е видял практическото дело на Бог, защото само е чувал за него, но не го е виждал с очите си. Човекът е чувал легенди и истории, но рядко е чувал факти за Божието дело. Случва се така, че хора, които са вярващи едва от една година, започват да вярват в Бог заради собствените си представи и същото важи и за тези, които са вярвали в Бог през целия си живот. Тези, които не могат да видят фактите, никога няма да могат да избягат от вярата, в която имат представи за Бог. Хората вярват, че са се освободили от оковите на старите си представи и че са навлезли в нова територия. Нима човек не знае, че знанието на онези, които не могат да видят истинското лице на Бог, не е нищо друго освен представи и слухове? Човекът смята, че представите му са правилни и безпогрешни, и мисли, че тези представи идват от Бог. Днес, когато човекът става свидетел на Божието дело, той дава воля на представите, които са се натрупвали в продължение на много години. Фантазиите и идеите от миналото са се превърнали в пречка за делото на този етап и за човека е станало трудно да се откаже от тези представи и да отхвърли подобни идеи. Представите на мнозина, които са следвали Бог до днес по всяка стъпка от това дело, са станали все по-тежки и у тези хора постепенно се е породила непреодолима омраза към въплътения Бог. Източникът на тази омраза са представите и фантазиите на човека. Фактите не позволяват на човека да дава воля на въображението си, а още по-малко се поддават на каквото и да било небрежно опровержение, като човешките представи и фантазии не могат да търпят съществуването на факти; нещо повече, човек не се замисля за правилността и истинността на фактите, а просто продължава да дава воля на своите представи и да развива собствените си фантазии. Именно поради това представите и фантазиите на човека са станали враг на днешното дело, дело, което е в разрез с представите на човека. Може само да се каже, че това е по вина на представите на човека, и не може да се каже, че е по вина на Божието дело.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Познаването на трите етапа на Божието дело е пътят към познаване на Бог)

147. Хората казват: „Бог е праведен Бог. Стига човек да Го следва до самия край, Той със сигурност ще бъде безпристрастен към него, защото е най-праведен. Ако човекът Го следва до самия край, може ли Той да отхвърли човека?“. Аз съм безпристрастен към всички хора и съдя всички хора с праведния Си нрав, но всички изисквания, които поставям на хората, включват подходящи условия и това, което изисквам, трябва да бъде изпълнено от всички хора, независимо кои са те. Не се интересувам от твоето старшинство и от това колко си опитен; интересува Ме само дали следваш Моя път и дали обичаш и жадуваш за истината. Ако в теб я няма истината и вместо това опозориш Моето име и не действаш според Моя път, а само следваш, без да те е грижа и без да се интересуваш, тогава Аз ще те поразя и ще те накажа за твоето зло и какво ще кажеш тогава? Би ли могъл да кажеш, че Бог не е праведен? Ако си се придържал към словата, които изрекох днес, значи си човек, когото одобрявам. Казваш, че винаги си страдал, докато си следвал Бог, че си Го следвал в бури и си споделял с Него добрите и лошите моменти, но не си изживял словата, изречени от Бог. Ти желаеш само да тичаш за Бог и да даваш всичко от себе си за Бог всеки ден, но никога не си мислил за това да изживееш смислено живота си. Ти казваш и това: „Така или иначе вярвам, че Бог е праведен. Страдам за Него, тичам насам-натам за Него и съм Му се посветил, а дори и нищо да не съм постигнал, съм понесъл трудности; Той със сигурност ще си спомни за мен“. Вярно е, че Бог е праведен, но в тази праведност няма никакви примеси: тя не съдържа човешка воля, не е опетнена от плътта или от сделки между хората. Всички, които са непокорни и се противопоставят, всички, които не се придържат към Неговия път, ще бъдат наказани; на никого не е простено и никой не е пощаден! Някои хора казват: „Днес тичам заради Теб; можеш ли накрая да ми дадеш малко благословия?“. Затова те питам: „Ти подчини ли се на Моите слова?“. Праведността, за която говориш, се основава на сделка. Ти мислиш само, че Аз съм праведен, че съм безпристрастен към всички хора и че всички, които Ме следват докрай, със сигурност ще бъдат спасени и ще получат Моите благословии. Моите думи, че „всички, които Ме следват докрай, със сигурност ще бъдат спасени“, имат вътрешен смисъл: онези, които Ме следват докрай, са хората, които ще бъдат напълно придобити от Мен; те са тези, които, след като са били завоювани от Мен, търсят истината и са доведени до съвършенство. Колко изисквания си изпълнил? Изпълнил си само изискването да Ме следваш докрай, но какво друго? Подчини ли се на Моите слова? Ти си изпълнил едно от Моите пет изисквания, но нямаш намерение да изпълниш останалите четири. Ти само си намерил най-простия, най-лесния път и се стремиш към него с нагласата просто да се надяваш да имаш късмет. Спрямо такъв човек като теб Моят праведен нрав означава само наказание и съд, и праведно възмездие; означава праведно наказание за всички злодеи. Всички онези, които не следват Моя път, със сигурност ще бъдат наказани, дори и да го следват докрай. Това е Божията праведност. Когато този праведен нрав се изрази в наказанието на човека, той ще бъде смаян и ще съжалява, че докато е следвал Бог, не е следвал Неговия път. „По онова време само малко страдах, докато следвах Бог, но не следвах Божия път. Какви са оправданията? Няма друг избор, освен наказание!“. И все пак в съзнанието си човек мисли: „Така или иначе аз Те следвах до самия край, така че дори и да ме накажеш, това не може да бъде твърде тежко наказание, а и след като бях наказан, Ти все още ще ме искаш. Знам, че Ти си праведен и няма да се отнасяш така с мен завинаги. Все пак аз не съм като онези, които ще погинат. Онези, които ще погинат, ще получат тежко наказание, докато моето ще бъде по-леко“. Праведният нрав не е такъв, какъвто ти казваш. Не е вярно, че към онези, които изповядват греховете си правилно, отношението е снизходително. Праведността е святост и е нрав, който не търпи оскърбление от страна на човека, а всичко, което е скверно и не се е променило, е обект на Божията ненавист. Божият праведен нрав не е закон, а управленска заповед: това е управленска заповед в рамките на царството и тя е справедливото наказание за всеки, който не притежава истината и не се е променил, и няма място за спасение. Защото, когато всеки човек бъде сортиран според вида си, добрият ще бъде възнаграден, а злият — наказан. Това е моментът, в който ще се разкрие крайната цел на човека; това е времето, в което делото на спасението ще приключи, след което делото на спасението на човека вече няма да се извършва и възмездието ще се стовари върху всеки един от онези, които вършат зло. Някои хора казват: „Бог помни всеки един от онези, които често са до Него. Той няма да забрави никого от нас. Гарантирано е, че Бог ще ни доведе до съвършенство. Той няма да си спомни за никого от онези, които са долу. Със сигурност онези от хората, които са долу и които ще бъдат доведени до съвършенство, са по-малко от нас, които често взаимодействаме с Бог; Бог не може да забрави никого от нас, всички ние сме счетени за достойни от Него и на нас е гарантирано ще бъдем доведени до съвършенство от Бог“. Вие всички имате такива представи. Това праведност ли е? Прилагал ли си истината на практика, или не? Ти наистина разпространяваш такива безпочвени слухове — нямаш никакъв срам!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Преживяванията на Петър: познанието му за наказанието и съда)

148. Трябва да знаете, че се съпротивлявате на Божието дело или използвате вашите собствени представи, за да преценявате днешното дело, защото не познавате неговите принципи и защото се отнасяте невнимателно към делото на Светия Дух. Вашата съпротива срещу Бог и възпрепятстването на делото на Светия Дух се дължат на представите, които имате, и на присъщата ви арогантност. Причината не е в това, че Божието дело е погрешно, а в това, че вие по природа сте твърде непокорни. След като открият своята вяра в Бог, някои хора дори не могат да кажат със сигурност откъде е произлязъл човекът, но въпреки това се осмеляват да правят публични изказвания, в които отсъждат кое е правилно и кое е грешно в делото на Светия Дух. Дори поучават апостолите, които са приели новото дело на Светия Дух, подхвърлят коментари и отправят нагли забележки; човешката им природа е твърде низка и нямат капка разум. Нима няма да дойде ден, в който такива хора ще бъдат отритнати от действието на Светия Дух и ще бъдат изгорени от огъня на ада? Те не познават Божието дело, а го преценяват и се опитват да инструктират Бог как да работи. Как могат тези хора, които са лишени от разум, да познават Бог? Човекът опознава Бог в процеса на търсене и преживяване; познанието за Бог не се придобива чрез просветлението на Светия Дух, докато човекът прави произволни преценки. Колкото по-точно е познанието на хората за Бог, толкова по-малко Му се съпротивляват. И обратното — колкото по-малко хората познават Бог, толкова по-вероятно е да Му се съпротивляват. Твоите представи, твоята стара същност и твоята човешка природа, характер и морални възгледи са капиталът, с който се съпротивляваш на Бог, и колкото по-покварен е твоят морал, колкото по-противен е характерът ти и колкото по-низка е твоята човешка природа, толкова повече си враг на Бог. Онези, в които представите и самодоволството са много силни, са още по-враждебни на въплътения Бог; такива хора са антихристите. Ако твоите представи не бъдат коригирани, тогава те винаги ще бъдат против Бог; ти никога няма да съответстваш на Бог и винаги ще бъдеш отделен от Него.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Познаването на трите етапа на Божието дело е пътят към познаване на Бог)

149. Откакто истината за въплъщението на Исус стана факт, човекът вярва, че на небето има не само Отец, но и Син, и дори Дух. Традиционната представа, която хората са си изградили, е, че на небето има такъв Бог: триединен Бог, който е Отец, Син и Свети Дух. Всички хора имат представи: Бог е един, но се състои от три части, които, всички онези, здраво закотвени в традиционните представи, смятат за Отец, Син и Свети Дух. Само тези три части, съединени в едно, са целият Бог. Без Светия Отец Бог не би бил цял. По същия начин Бог не би бил цял и без Сина или Светия Дух. В своите представи хората вярват, че нито Отец, нито Синът сами по себе си могат да бъдат смятани за Бог. Само Отец, Син и Свети Дух заедно могат да бъдат смятани за Самия Бог. Всички религиозни хора и дори всеки последовател сред вас вярва в това. И все пак, никой от вас не може да обясни дали това убеждение е правилно, тъй като вие винаги сте в мъгла от объркване по отношение на Самия Бог. Дори когато става въпрос за познание, основано на човешки представи, вие не знаете дали е правилно, или погрешно, защото сте твърде силно заразени от религиозни идеи. Приели сте твърде сериозно тези традиционни представи за религията и тази отрова е проникнала твърде дълбоко във вас. Ето защо и по този въпрос сте се поддали на това пагубно влияние, защото триединният Бог просто не съществува. Тоест Троицата от Отец, Син и Свети Дух просто не съществува. Всичко това са традиционните представи на човека и погрешните му убеждения. В продължение на много векове човекът е вярвал в тази Троица, която е скроена от представи в човешкия ум, измислена от човека, която той никога не е виждал. През всички тези години е имало много тълкуватели на Библията, които са обяснявали „истинското значение“ на Троицата, но тези обяснения на триединния Бог като три отделни личности са мъгляви и неясни и всички хора са объркани от „състава“ на „Бог“. Няма велик човек, който да е успял да предложи задълбочено обяснение; повечето обяснения отговарят на изискванията по отношение на аргументация и теория, но нито един човек не разбира напълно ясно нейното значение. Това е така, защото тази „велика Троица“, която хората пазят в сърцата си, просто не съществува. […]

Ако трите етапа на делото се оценяват в съответствие с тази концепция за Троицата, тогава трябва да има три Бог, тъй като делата, които всеки от тях извършва, не са еднакви. Ако някой от вас твърди, че Троицата наистина съществува, тогава нека да обясни какво точно представлява този единствен Бог в три личности. Какво представлява Светият Отец? Какво представлява Синът? Какво представлява Светият Дух? Йехова ли е Светият Отец? Исус ли е Синът? Тогава какво ще кажете за Светия Дух? Отецът не е ли Дух? Нима същността на Сина не е също Дух? Нима делото на Исус не беше дело на Светия Дух? Нима делото на Йехова по онова време не беше извършено от Дух, същият като този на Исус? Колко Духа може да има Бог? Според твоето обяснение трите личности на Отца, Сина и Светия Дух са едно цяло; ако това е така, тогава излиза, че има три Духа, но ако има три Духа, това означава, че има трима Богове, а това не би бил единственият истински Бог. Как може такъв Бог да е запазил присъщата същност на Бог? Ако приемаш, че има само един Бог, как тогава Той може да има син или баща? Това не са ли само твоите представи? Има само един Бог, само една личност в този Бог и само един Божи Дух, точно както е записано в Библията, че „има само един Свят Дух и само един Бог“. Независимо дали Отец и Син, за които говориш, съществуват, все пак има само един Бог, а същността на Отца, Сина и Светия Дух, в която вярваш, е същността на Светия Дух. Иначе казано, Бог е Дух, но е способен да се въплъти и да живее сред хората, както и да бъде над всичко. Неговият Дух е всеобхватен и вездесъщ. Той може да бъде едновременно в плътта, както и над и из цялата вселена. Щом всички хора казват, че Бог е единственият истински Бог, значи има един-единствен Бог, който не може да бъде разделен по желание от никого! Бог е само един Дух и само една личност; и това е Божият Дух. Ако е така, както ти твърдиш, тогава не са ли Отецът, Синът и Светият Дух три Бог? Светият Дух е едно, Синът — второ, а Отецът — нещо трето. Техните личности и Техните същности са различни, така че как тогава всеки от Тях може да бъде част от един-единствен Бог? Светият Дух е Дух; това е лесно за разбиране от човека. Ако това е така, то Отецът е още повече Дух. Той никога не е слизал на земята и никога не е ставал плът; в сърцата на хората Той е Бог Йехова и със сигурност също е Дух. Тогава каква е връзката между този Дух и Светия Дух? Дали това е връзката между Отец и Син? Или е връзката между Светия Дух и Духа на Отца? Еднаква ли е същността на всеки Дух? Или Светият Дух е инструмент на Отца? Как може да се обясни това? А каква е връзката между Сина и Светия Дух? Дали това е връзка между два Духа или връзка между човешко същество и Дух? Това са все неща, които не могат да бъдат обяснени! Ако всички Те са един Дух, тогава не може да се говори за три личности, защото Те са обладани от един Дух. Ако бяха отделни личности, тогава Техните Духове щяха да се различават по сила и Те просто не биха могли да бъдат един-единствен Дух. Тази концепция за Отец, Син и Свети Дух е изключително абсурдна! Тя разделя Бог и Го превръща в три отделни личности, всяка от които има статус и Дух; как тогава Той може да бъде един Дух и един Бог? Кажете Ми, небето и земята, и всички неща от Отца, Сина или Светия Дух са създадени? Някои казват, че Те са създали всичко това заедно. Тогава кой изкупи човечеството? Дали това беше Светият Дух, Синът или Отецът? Някои казват, че Синът е този, който изкупи човечеството. Тогава кой е Синът по Своята същност? Не е ли въплътената плът на Божия Дух? През призмата на сътворено човешко същество плътта нарича Бог на небето „Отец“. Нима не знаеш, че Исус беше роден чрез зачатието на Светия Дух? Светият Дух е в Него; каквото и да казваш, Той все пак е едно с Бог на небето, защото Той е въплътената плът на Божия Дух. Тази идея за Сина просто не е вярна. Един е Духът, който извършва цялото дело, именно Самият Бог го извършва — т.е. именно Божият Дух извършва делото. Кой е Божият Дух? Не е ли това Светият Дух? Не е ли Светият Дух този, който действа в Исус? Ако делото не беше извършено от Светия Дух (т.е. Божия Дух), тогава можеше ли Неговото дело да представлява Самия Бог? Когато Исус нарече Бог на небето „Отец“, докато се молеше, Той направи това единствено през призмата на сътворено човешко същество, само защото Божият Дух беше облечен в обикновена и нормална плът и имаше външната обвивка на сътворено същество. Макар че в Него беше Божият Дух, външният Му вид все пак беше на нормално човешко същество; с други думи, Той беше се превърнал в „Човешкият Син“, за когото всички хора, както и Самият Исус, говореха. Като се има предвид, че е наречен „Човешки Син“, Той е човек (независимо дали е мъж или жена, във всеки случай с външната обвивка на човешко същество), роден в нормално семейство от обикновени хора. Следователно, когато Исус нарече Бог на небето „Отец“, Той направи същото като вас, когато вие първоначално Го нарекохте Отец; Той направи това през призмата на сътворено човешко същество. Помните ли още Господнята молитва, която Исус ви научи да запаметите? „Отче наш, Който си на небесата […]“. Той поиска всички хора да наричат Бог на небето с името „Отец“. И тъй като Той също Го наричаше „Отец“, Исус правеше това от гледната точка на човек, който е равнопоставен на всички вас. Тъй като вие нарекохте Бог на небето „Отец“, Исус се смяташе за равнопоставен на вас и за човешко същество на земята, избрано от Бог (т.е. за Божият Син). Ако вие наричате Бог „Отец“, не е ли това, защото сте сътворени същества? Колкото и голяма да беше властта на Исус на земята, преди разпятието Той беше само Човешки син, управляван от Светия Дух (т.е. от Бог), и едно от сътворените същества на земята, тъй като все още не беше завършил делото Си. Ето защо това, че Той наричаше небесния Бог „Отец“, беше само израз на Неговото смирение и покорство. Това, че се обръщаше към Бог (т.е. към Духа на небето) по такъв начин обаче не доказва, че Той беше Синът на Божия Дух на небето. По-скоро Неговата гледна точка просто беше различна, а не че Той беше различна личност. Съществуването на отделни личности е заблуда! Преди да бъде разпънат на кръста, Исус беше Човешки син, обвързан от ограниченията на плътта, и не притежаваше напълно властта на Духа. Ето защо Той можеше да търси намеренията на Бог Отец само от гледната точка на сътворено същество. Така, както Той три пъти се моли в Гетсиманската градина: „Не обаче както Аз искам, но както Ти искаш“. Преди да бъде положен на кръста, Той беше само юдейският Цар; Човешкият Син, Христос, а не тяло на славата. Ето защо, от позицията на сътворено същество, Той наричаше Бог „Отец“. Не може да се каже, че всеки, който нарича Бог „Отец“, е Негов Син. Ако беше така, тогава нямаше ли вие всички да станете „Синът“, след като Исус ви научи на Господнята молитва? Ако все още не сте убедени, тогава Ми кажете кой е този, когото наричате „Отец“? Ако имате предвид Исус, тогава кой е Отецът на Исус според вас? След като Исус си отиде, тази идея за Отец и Син вече не съществуваше. Тази идея беше уместна само в годините, когато Исус се въплъти; във всички останали случаи, когато наричате Бог „Отец“, връзката е между Създателя и сътворено същество. Няма време, в което тази идея за Троицата на Отца, Сина и Светия Дух да може да устои; тя е заблуда, която рядко се среща през вековете и не съществува!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Съществува ли Троицата?)

150. В Стария завет на Библията не се споменава нито Отец, нито Син, нито Свети Дух, а само единственият истински Бог, Йехова, който извършва Своето дело в Израил. Бог е наричан с различни имена в зависимост от епохата, но това не може да докаже, че всяко име се отнася за различна личност. Ако това беше така, тогава нямаше ли да има безброй личности в Бог? Това, за което се пише в Стария завет, е делото на Йехова, етап на започване на делото на Самия Бог през Епохата на закона. Това беше Божието дело, при което Той говореше, то се осъществяваше, Той повеляваше и то се създаваше. Никога Йехова не е казвал, че е Отец, дошъл да извърши дело, нито пък е пророкувал, че Синът ще дойде да изкупи човечеството. А що се отнася до времето на Исус, казваше се само, че Бог е станал плът, за да изкупи цялото човечество, а не че Синът е дошъл. Тъй като епохите не си приличат и делото, което възнамерява да извърши Самият Бог, също е различно, Той трябва да извършва Своето дело в различни сфери. Така идентичността, в която Той се представя, също е различна. Човекът вярва, че Йехова е Отец на Исус, но това всъщност не беше признато от Исус, който каза: „Ние никога не сме се различавали като Отец и Син; Аз и Небесният Отец сме едно. Отец е в Мене и Аз съм в Отца; когато човек вижда Сина, той вижда Небесния Отец“. В крайна сметка, независимо дали става дума за Отца или Сина, Те са един Дух, който не е разделен на отделни личности. Когато човекът се опита да обясни, нещата се усложняват с идеята за различни личности, както и с връзката между Отец, Син и Дух. Когато човекът говори за отделни личности, това не материализира ли Бог? Човекът дори класифицира личностите като първа, втора и трета; всичко това са само човешки фантазии, които не заслужават внимание и са напълно нереалистични! Ако попиташ човека: „Колко Богове има?“, той ще каже, че Бог е единственият истински Бог, Който се състои от Троицата на Отца, Сина и Светия Дух. Ако попиташ още: „Кой е Отец?“, той ще отговори: „Отец е Божият Дух на небето; Той ръководи всичко и е Господарят на небето“. „Тогава Йехова ли е Духът?“. Човекът ще отговори: „Да!“. Ако след това го попиташ: „Кой е Синът?“, той, разбира се, ще каже, че Исус е Синът. „Тогава каква е историята на Исус? Откъде е дошъл Той?“. Той ще отговори: „Исус е роден от Мария чрез зачатието на Светия Дух“. Тогава Неговата същност не е ли същата, като тази на Духа? Неговото дело не е ли олицетворение и на Светия Дух? Йехова е Духът, такава е и същността на Исус. Сега, в последните дни, не е толкова необходимо да се казва, че това пак е Духът; как биха могли Те да са различни личности? Не е ли това просто Божият Дух, който извършва делото на Духа от различни гледни точки? В този смисъл, разлика между личностите няма. Исус беше заченат чрез Светия Дух и несъмнено Неговото дело беше дело именно на Светия Дух. В първия етап от делото, извършено от Йехова, Той нито стана плът, нито се яви на хората. Така че хората никога не са виждали как изглежда. Независимо колко голям и висок е бил, Той все пак е Духът, Самият Бог, който е създал човека в началото. Тоест Той беше Божият Дух. Той говореше на хората от облаците, само като Дух, и никой не стана свидетел на появата Му. Едва в Епохата на благодатта, когато Божият Дух дойде в плът и се въплъти в Юдея, човекът за първи път видя образа на въплътената плът на Бог като евреин. В Него нямаше нищо от Йехова. Въпреки това, Той беше заченат от Светия Дух, т.е. заченат от Духа на Самия Йехова, и Исус все пак се роди като въплъщение на Божия Дух. Това, което човекът видя по онова време, беше Светият Дух, който се спусна като гълъб върху Исус; това не беше Духът, присъщ единствено на Исус, а по-скоро Светият Дух. Тогава може ли Духът на Исус да бъде отделен от Светия Дух? Ако Исус е Исус, Синът, и Светият Дух е Светият Дух, тогава как биха могли Те да са едно? Ако беше така, делото нямаше да може да бъде извършено. Духът в Исус, Духът на небето и Духът на Йехова са едно цяло. То се нарича Светият Дух, Божият Дух, седемкратно усиленият Дух и всеобхватният Дух. Божият Дух може да върши много дела. Той може да създаде света и да го унищожи, като залее земята; Той може да изкупи цялото човечество, и дори повече, може да завоюва и унищожи цялото човечество. Всички тези дела се извършват от Самия Бог и не могат да бъдат извършени от никоя от личностите на Бог вместо Него. Неговият Дух може да бъде наричан с имената Йехова и Исус, както и Всемогъщият. Той е Господ и Христос. Той може да стане и Човешкият Син. Той е както на небесата, така и на земята; Той е над вселените и сред безбройните хора. Той е единственият Господар на небесата и земята! От времето на сътворението досега това дело се извършва от Самия Божи Дух. Независимо дали става дума за дела в небесата или в плътта, всичко се извършва от Неговия присъщ Дух. Всички създания, без значение дали са на небето или на земята, са в дланта на Неговата всемогъща ръка; всичко това е дело на Самия Бог и не може да бъде извършено от никой друг вместо Него. В небесата Той е Духът, но и Самият Бог; сред хората Той е плът, но остава Самият Бог. Въпреки че може да бъде наричан със стотици хиляди имена, Той все пак е Самият Той и цялото Му дело е прекият израз на Неговия Дух. Изкуплението на цялото човечество чрез Неговото разпятие беше извършено пряко от Неговия Дух, както и наставлението към всички народи и всички земи през последните дни. Винаги и всякога Бог може да бъде наречен само всемогъщия единствен истински Бог, Самият всеобхватен Бог. Трите личности в Бог изобщо не съществуват, а още по-малко тази идея за Отец, Син и Свети Дух. Има само един Бог на небето и на земята!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Съществува ли Троицата?)

151. Все пак някои могат да кажат: „Отец е Отец; Синът е Синът; Светият Дух е Светият Дух и накрая ще станат едно“. Тогава как трябва да Ги направиш едно? Как е възможно Отец и Светият Дух да бъдат свързани в едно? Ако Те изначално са две личности, тогава независимо от начина, по който са съединени, няма ли да останат две части? Когато говорите за свързването на двете части в едно, не е ли това просто съединяване на две отделни части, за да се получи едно цяло? Но те не бяха ли две части, преди да бъдат свързани в едно цяло? Всеки дух има отделна същност и два духа не могат да бъдат превърнати в един. Духът не е материален обект и не прилича на нищо друго в материалния свят. Според човешките представи Отец е един Дух, Синът е друг, а Светият Дух е още един, след което трите Духа се смесват като три чаши вода в едно цяло. Тогава това не би ли означавало, че трите се свързват в едно цяло? Това е напълно погрешно обяснение! Не е ли това разделяне на Бог? Как Отец, Син и Свети Дух могат да станат едно? Не са ли Те три части, всяка от които има различна природа? Има и други, които казват: „Нима Бог не е заявил изрично, че Исус е Неговият възлюбен Син?“. Исус е възлюбеният Син на Бог, в когото е Неговото благоволение — това със сигурност е казано от Самия Бог. Това беше Бог, свидетелстващ за Себе Си, но просто от различна гледна точка — тази на Духа в небето, свидетелстващ за Своята собствена въплътена плът. Исус е Неговата въплътена плът, а не Неговият Син на небето. Разбираш ли? Нима думите на Исус, че „Аз съм в Отца и Отец е в Мене“ не показват, че Те са един Дух? И не е ли въплъщението причината Те да бъдат разделени между небето и земята? В действителност Те пак са едно; независимо от всичко, това е просто Бог, който свидетелства за Себе Си. Поради смяната на епохите, нуждите на делото и различните етапи на Божия план за управление, името, с което хората наричат Бог, също е различно. Когато дойде да извърши първия етап от делото, Той можеше да се нарича само Йехова, който беше пастирът на израилтяните. Във втория етап въплътеният Бог можеше да бъде наричан само Господ и Христос. Но по онова време Духът в небето заяви само, че Той е възлюбеният Син на Бог, без да споменава, че е единственият Син на Бог. Това просто не се случи. Как е възможно Бог да има едно-единствено дете? Тогава Бог не би ли се превърнал в човек? Тъй като беше въплътената плът, Той беше наречен възлюбеният Син на Бог и от това произлезе връзката между Отец и Син. Причината е просто в разделението между небето и земята. Исус се молеше от гледната точка на плътта. Тъй като беше облечен в плът с такава нормална човешка природа и каза следното именно от гледна точка на плътта: „Моята външна обвивка е на сътворено същество; тъй като се облякох в плът, за да дойда на тази земя, сега съм много, много далеч от небето“, Той можеше да се моли на Бог Отец само от гледната точка на плътта. Това беше Неговият дълг и това, което въплътената плът на Божия Дух трябваше да притежава. Не може да се каже, че Той не беше Бог, понеже се молеше на Отца през призмата на плътта. Въпреки че беше наречен възлюбения Син на Бог, Той все пак беше Самият Бог, защото беше само въплътената плът на Духа и Неговата същност пак беше тази на Духа.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Съществува ли Троицата?)