152. Христос от последните дни носи живот, носи вечния и непреходния път на истината. Тази истина е пътят, по който човек намира живота, и е единственият път, по който човек познава Бог и получава Неговото одобрение. Ако не търсиш пътя на живота, който дава Христос от последните дни, тогава никога няма да получиш одобрението на Исус и никога няма да бъдеш достоен да влезеш през портата на небесното царство, защото си едновременно марионетка и затворник на историята. Онези, които се ръководят от правила, от думи и са оковани от историята, никога няма да могат да придобият живот, нито пък вечния начин на живот. Това е така, защото всичко, с което разполагат, е мътна вода, към която са се придържали в продължение на хиляди години, вместо водата на живота, която тече от трона. Тези, които не си набавят водата на живота, завинаги ще останат трупове, играчки на Сатана и синове на ада. Как тогава ще могат да видят Бог? Ако само се придържаш към миналото, само се стремиш да оставиш нещата такива, каквито са били, като стоиш на едно място, и не се опитваш да промениш статуквото и да отхвърлиш историята, няма ли тогава неизменно да си против Бог? Етапите на Божието дело са огромни и могъщи, като бушуващи вълни или гръмотевици, а ти седиш пасивно и очакваш унищожение, вкопчил се в глупостта си и не правиш нищо. По този начин как може да се смяташ за човек, който следва следите на Агнеца? Как можеш да докажеш, че Богът, към когото се придържаш, е Бог, който е винаги нов и никога стар? Как думите в пожълтелите ти книги могат да те пренесат в нова епоха? Как те могат да те насочат да търсиш етапите на Божието дело? И как могат да те отведат до небето? Това, което държиш в ръцете си, са думи, които могат да дадат само временна утеха, букви, но не и истини, които могат да дадат живот. Думите в писанията, които четеш, могат само да обогатят езика ти, но те не са философски слова, които биха ти помогнали да опознаеш човешкия живот, а още по-малко пътеките, които могат да те доведат до съвършенство. Това противоречие не ти ли дава храна за размисъл? Не те ли насърчава да осъзнаеш тайните, които се съдържат в него? Способен ли си сам да отидеш на небето, за да се срещнеш с Бог? Можеш ли без Божието пришествие да отидеш на небето, за да се радваш на семейно щастие с Него? Все още ли си мечтаеш? Тогава ти предлагам да спреш да мечтаеш и да погледнеш към този, който работи сега, да погледнеш и да видиш кой върши делото по спасението на човека в последните дни. Ако не го направиш, никога няма да намериш истината и никога няма да намериш живота.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само Христос от последните дни може да даде на човека пътя към вечния живот“)

153. Моите думи са вечната неизменна истина. Аз съм източникът на живот за човека и единственият му водач. Стойността и значението на Моите думи не се определят от това дали те са признати или приети от хората, а от същността на самите думи. Дори и нито един човек на тази земя да не приеме Моите думи, стойността и помощта им за човешкия род са неоценими. Ето защо, когато се сблъсквам с многото хора, които се бунтуват, отхвърлят или напълно презират думите Ми, единственото Ми отношение е следното: нека времето и фактите Ми бъдат свидетели и нека те покажат, че Моите думи са истината, пътят и животът. Нека те покажат, че всички Мои думи са истинни и че те са именно това, което човек трябва да получи и най-вече да приеме. Нека всички, които Ме следват, да знаят този факт: хората, които не приемат напълно думите Ми, не ги изпълняват и не намират цел в тях, и които не получават спасение чрез тях, са били осъдени от думите Ми и освен това са загубили спасението Ми, и Моят жезъл никога няма да се отклони от тях.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Трябва да обмисляте делата си“)

154. Самият Бог е живот и истина и Неговият живот и истина съществуват едновременно. Онези, които не са способни да намерят истината, никога няма да намерят живота. Без напътствието, подкрепата и осигуряването на истината ще намериш само думи, учения и най-вече смърт. Божият живот е вездесъщ и Неговата истина и живот съществуват едновременно. Ако не можеш да намериш източника на истината, тогава няма да получиш храната на живота; ако не можеш да си осигуриш живот, тогава със сигурност няма да имаш истина и тогава, ако изключим фантазиите и представите ти, цялото ти тяло ще бъде само плът, твоята воняща плът. Знай, че книжните думи не могат да се смятат за живот, историческите сведения не могат да се почитат като истина, а правилата от миналото не могат да служат като запис на думите, изричани от Бог днес. Само това, което Бог изразява, когато идва на земята и живее сред хората, е истината, животът, волята на Бог и Неговият настоящ начин на действие.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само Христос от последните дни може да даде на човека пътя към вечния живот“)

155. Истината е най-реалният от афоризмите на живота и най-върховният от тези афоризми сред цялото човечество. Тъй като това е изискването на Бог към човека и е дело, извършвано лично от Бог, то се нарича „афоризъм на живота“. Това не е афоризъм — обобщение на нещо, нито е известен цитат от велика личност. Вместо това е слово към човечеството от Господаря на небето, на земята и на всяко нещо. Това не е обобщение, направено от човек, а присъщият на Бог живот. Затова се нарича „най-върховният от всички афоризми на живота“.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само онези, които познават Бог и Неговото дело, могат да Му бъдат угодни“)

156. Истината идва от света на хората, но Христос е проводник на тази истина сред тях. Нейният първоизточник е Христос, тоест Самият Бог, докато човекът е лишен от такава способност. Но Христос само предава истината; Той не идва, за да отсъди дали човек ще успее в стремежа си към истината. Следователно, успехът или неуспехът в търсенето на истината изцяло зависи от стремежа на търсещия. Успехът или неуспехът на човека в търсенето на истината никога не са имали нищо общо с Христос, а са предопределени от стремежа му. Човекът не може да вини Бог нито за предназначеното му място, нито за своя успех или провал, така че Бог да носи този товар, защото това не е въпрос, с който Самият Бог да се занимава, а е пряко свързан с дълга на Божиите създания.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Успехът или неуспехът зависят от пътя, по който върви човек“)

157. Истината не е шаблонна, нито е закон. Тя не е мъртва — тя е самият живот, тя е жива и това е правилото, което едно сътворено същество трябва да следва, докато е живо, и правилото, което човек трябва да следва, докато е жив. Това е нещо, което трябва, доколкото е възможно, да разбереш от опит. До какъвто и етап да си стигнал в опита си, ти си неотделим от Божието слово и от истината и това, което разбираш за Божия нрав, както и което знаеш за това, което Бог притежава и представлява, а всичко това е изразено в Божиите слова; те са неразривно свързани с истината. Божият нрав и това, което Той притежава и представлява, сами по себе си са истината; истината е неподправено проявление на Божия нрав и това, което Той притежава и представлява. Тя прави това, което Той притежава и представлява конкретно, и тя ясно изразява това, което Той притежава и представлява; тя ти казва по-ясно какво харесва Бог, какво не харесва, какво иска да правиш и какво не ти позволява да правиш, кои хора презира Той и на кои се радва. Зад истините, които Бог изразява, хората могат да видят Неговото удоволствие, гняв, скръб и щастие, както и Неговата същина — това е разкриването на Неговия нрав.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог III“)

158. Независимо дали на пръв поглед думите, изричани от Бог, изглеждат прости, или дълбокомислени, всички те са истини, които са незаменими за навлизането в живота на човек. Божиите думи са източникът на жива вода, даваща на човека способността да оцелява както духом, така и телом. Те дават на човека това, от което се нуждае, за да остане жив, дават му принципи и верую за ежедневието му, дават му пътя към спасението, който трябва да следва, както и неговата цел и посока, дават му всички истини, които той трябва да знае като сътворено същество пред Бог, и всички истини за това как човек се подчинява и прекланя пред Бог. Божиите думи служат като гаранция за оцеляването на човека, те са неговият ежедневен хляб, както и здрава опора, която му позволява да бъде силен и да устоява. Те са изпълнени с истината реалност, с която сътвореното човечество изживява нормалната човешка природа, те са изпълнени с истината, която позволява на човечеството да се освободи от покварата и да избегне капаните на Сатана; те са изпълнени с неуморно учение, увещание, насърчение и утеха, които Създателят дарява на сътвореното човечество. Божиите думи са пътеводна звезда, която води и просветлява човека, помагайки му да разбере всичко положително. Те служат като гаранция, че човек ще изживее и ще придобие всичко, което е праведно и добро. Божиите думи са мерило за всички хора, събития и предмети, както и фар, водещ човека към спасението и пътя на светлината.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Предисловие“)

159. Божието слово не може да бъде представено за думи на човека, а още по-немислимо е човешкото слово да бъде представено за Божие. Човек, ползван от Бог, не е въплътеният Бог и въплътеният Бог не е човек, ползван като инструмент от Бог. Разликата е съществена. Възможно е след като прочетеш писаното тук, да не го приемеш като слово Божие, а просто като просветление, придобито от човека. В такъв случай ти си ослепен от невежество. Как е възможно Божието слово да е еднакво с нечие просветление? Словото на въплътения Бог поставя начало на нова епоха, ръководи цялото човечество, разкрива тайнства и указва на хората пътя, по който да поемат в новата епоха. Просветлението, добито от човек, не е нищо повече от прости указания как да практикува знанието. То не е в състояние да поведе цялото човечество в нова епоха или да разкрие тайнствата на Самия Бог. В крайна сметка Бог е Бог, а човекът е човек. Бог притежава Божествена същност, а човекът притежава човешка същност. Ако човек гледа на изреченото от Бог слово като на обикновено просветление от Светия Дух и приема думите на апостолите и пророците за слово, изречено лично от Бог, това е негова грешка.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Предисловие“)

160. Истината е животът на Самия Бог — тя представлява Неговия нрав, Неговата същина и това, което Той има и е. Ако кажеш, че като имаш известен опит и знание, значи имаш истината, то постигнал ли си святост? Защо все още показваш поквара? Защо не можеш да различаваш различни типове хора? Защо не можеш да свидетелстваш за Бог? Дори да разбираш някои истини, можеш ли да представляваш Бог? Можеш ли да изживееш Божия нрав? Ти може да имаш известен опит и знание относно някакъв аспект от истината и може да си способен да хвърлиш малко светлина в речта си, но това, което можеш да дадеш на хората, е много ограничено и не може да трае дълго. Това е така, защото твоето разбиране и светлината, която си получил, не представляват същината на истината, нито пък цялата истина. Това може да представлява само една страна или малък аспект от истината, то е само ниво, което може да бъде постигнато от човешките същества, и е все още далеч от същината на истината. Тези малки откъси светлина, просветление, опит и знание никога не могат да заемат мястото на истината. Дори ако всички хора са постигнали някакви резултати чрез преживяване на истина и целият им опит и знание бъдат събрани заедно, това не би достигнало цялостта и същината на дори един ред от тази истина. В миналото е казвано: „Обобщавам това с една максима за човешкия свят: сред хората няма никой, който да Ме обича“. Това изречение е истината, истинската същина на живота, изключително дълбоко нещо и израз на Самия Бог. След три години опит ти може би ще имаш малко повърхностно разбиране, а след седем-осем години може да имаш малко повече разбиране, но това разбиране никога няма да може да заеме мястото на този ред истина. След две години някой друг може да има малко разбиране или малко повече разбиране след десет години, или пък относително много разбиране след един живот, но колективното разбиране и на двама ви не може да заеме мястото на този ред истина. Независимо колко прозрение, светлина, опит или знание може да имате вие двамата общо, то никога не може да заеме мястото на този ред истина. Това ще рече, че човешкият живот си е винаги човешки живот и независимо как твоето знание съответства на истината, Божията воля или Божиите изисквания, то никога не може да заеме мястото на истината. Да се каже, че хората имат истината означава, че те истински разбират истината, преживяват някои реалности на Божието слово, имат известно истинско знание за Бог и могат да въздигат Бог и да свидетелстват за Него. Но не може да се каже, че хората вече притежават истината, защото тя е твърде дълбока. На хората може да е необходим цял един живот, за да преживеят само един ред от Божието слово, а дори след няколко живота опит или хиляди години, един-единствен ред от Божието слово не може да бъде преживян напълно. Ясно е, че процесът на разбиране на истината и познаване на Бог е наистина безкраен и че има граница за това колко от истината могат да разберат хората в опита на един живот. Някои хора казват, че имат истината веднага щом разберат текстовото значение на Божието слово. Това не е ли глупост?

(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Трета част“)

161. Когато се говори за хора, които разбират истината и живеят с нея като техен живот, за какво се отнася този „живот“? Това означава, че истината царува над всичко в сърцата им, че те могат да живеят според Божиите слова и че имат истинско знание за Божиите слова и истинско разбиране на истината. Когато хората притежават този нов живот вътре в себе си, той е постигнат изцяло чрез практикуване и преживяване на Божиите слова. Той е съграден върху основата на истината на Божиите слова и се постига чрез живеене в света на истината — всичко, което се съдържа в живота на хората, е тяхното познание и преживяване на истината. Това е неговата основа и тя не надвишава този обхват. Това е животът, за който става дума, когато се говори за спечелване на истината и живота. Да можеш да живееш според истината на Божиите слова не означава, че животът на истината е в хората, нито че ако те притежават истината като свой живот, те стават истината и техният вътрешен живот става животът на истината; камо ли че те са истината и животът. В крайна сметка техният живот все пак е човешки живот. Ако можеш да живееш според Божиите слова и притежаваш знание за истината, ако това знание се вкоренява в теб и става твой живот, и истината, която си придобил чрез опит, става основата на твоето съществуване, ако живееш според тези Божии слова, никой не може да промени това и Сатана не може да те измами или поквари, тогава ще си спечелил истината и живота. Тоест твоят живот просто съдържа истината, което означава твоето разбиране, опит и прозрение за истината, и каквото и да правиш, ще живееш според тези неща и няма да преминеш техния обхват. Това значи да притежаваш истината реалност и такива хора иска Бог да спечели с делото Си в крайна сметка. Но независимо колко добре хората разбират истината, тяхната същина все пак е човешка и изобщо не може да се сравни със същината на Бог. Това е така, защото тяхното преживяване на истината продължава вечно и за тях е невъзможно да изживеят истината напълно. Те могат да изживеят само изключително ограничената част от истината, постижима от човешките същества. Как тогава биха могли да се превърнат в Бог? […] Ако имаш малко опит с Божиите слова и живееш чрез истинско преживяване и познаване на истината, то Божиите слова постепенно ще станат твой живот. Обаче все пак не можеш да кажеш, че истината е твоят живот или че това, което изразяваш, е истината. Ако това е мнението ти, значи грешиш. Ако имаш известен опит само с един конкретен аспект от истината, това само по себе си може ли да означава, че притежаваш истината? Това може ли да се счита за получаване на истината? Можеш ли да обясниш истината напълно? Можеш ли да откриеш Божия нрав и това, което Бог има и е, от истината? Ако тези следствия не са постигнати, това доказва, че преживяването само на даден аспект от истината не може да се счита за истинско разбиране на истината или познаване на Бог, а още по-малко да се каже, че е придобита истината. Всеки има опит със само един аспект и обхват на истината; всеки я преживява в своя ограничен обхват и не може да се докосне до всички неизброими аспекти на истината. Могат ли хората да преживеят първоначалното значение на истината? На колко се равнява твоят мъничък опит? Само на една песъчинка на брега, на едничка капка вода в океана. Затова независимо колко ценни може да са знанието и чувствата, които си придобил от твоите преживявания, те все пак не могат да се считат за истината. Може само да се каже, че те са в съответствие с истината.

(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Трета част“)

162. Самият Бог е истината и Той притежава цялата истина. Бог е източникът на истината. Всяко положително нещо и всяка истина идват от Бог. Той може да отсъди за правилността и неправилността на всички неща и събития; Той може да отсъди за неща, които са се случили, за неща, които се случват сега, и за бъдещи неща, които все още не са известни на човека. Бог е единственият Съдия, който може да отсъди за правилността и неправилността на всички неща, а това означава, че правилността и неправилността на всички неща може да бъде отсъдена само от Бог. Той знае критериите за всички неща. Той може да изразява истини по всяко време и навсякъде. Бог е въплъщението на истината, което означава, че Той Самият притежава същината на истината. Ако хората разбират много истини и са доведени до съвършенство от Бог, тогава те ще имат ли нещо общо с въплъщението на истината? Не. Това е сигурно. Когато хората са доведени до съвършенство по отношение на текущото Божие дело и различните стандарти, които Бог изисква от тях, те могат да имат точна преценка и начини за практикуване и ще разбират Божията воля напълно. Те могат да правят разлика между това, което идва от Бог, и това, което идва от човека, между това, което е правилно, и това, което е неправилно. И все пак има някои неща, които остават недостижими и неясни за хората, неща, които те могат да узнаят едва след като Бог им ги каже. Могат ли хората да знаят или да предсказват неща, които все още не са известни, неща, които Бог все още не им е казал? Категорично не. Нещо повече, дори ако хората получат истината от Бог и притежават истината реалност, познават същината на много истини и имат способността да различават доброто от злото, ще имат ли те способността да контролират и управляват всички неща? Те няма да имат тази способност. Това е разликата между Бог и човека. Сътворените същества могат да получат истината само от източника на истината. Могат ли те да получат истината от човека? Нима човекът е истината? Може ли човек да предостави истината? Не може и в това се крие разликата. Можеш само да получиш истината, но не и да я предоставиш. Можеш ли да се наречеш човек, който притежава истината? Можеш ли да се наречеш въплъщение на истината? Категорично не! Каква точно е същината на въплъщението на истината? Тя е източникът, който предоставя истината, източникът на управление и върховенството над всички неща, а също така е единственият критерий и стандарт, по който се съди за всички неща и събития. Това е въплъщението на истината.

(„Словото“, Т.4, „Разобличаване на антихристите“, „Осма точка (Трета част)“)

163. Истината е реалността на всички положителни неща. Тя може да бъде животът на човека и посоката, в която той пътува; тя може да му позволи да се отърси от покварения си нрав, да започне да се бои от Бог и да отбягва злото, да стане човек, който се подчинява на Бог и е подготвено сътворено същество, което Бог обича и към което Той е благосклонен. Като се има предвид колко са ценни, какво отношение и какви възгледи трябва да има човек към Божиите слова и към истината? Съвсем очевидно е: за онези, които наистина вярват в Бог и имат богобоязливо сърце, словата Му са тяхната жизнена сила. Хората трябва да ценят Божиите слова, да ядат и пият от тях, да им се наслаждават и да ги приемат като свой живот, като посока, в която вървят, като помощ и ресурс; хората трябва да практикуват и изживяват в съответствие с твърденията и изискванията на истината и да се подчиняват на всички изисквания и принципи, които истината им дава. Само така човек може да получи живот. Стремежът към истината се изразява най-вече в практикуването и изживяването на Божиите слова, а не в подлагането им на изследване, анализ, размишления и съмнения. Тъй като истината е помощ и ресурс на хората и може да бъде техният живот, те трябва да се отнасят към нея като към най-ценното нещо, защото трябва да разчитат на истината, за да живеят, да успяват да изпълняват изискванията на Бог, да започнат да се боят от Него и да отбягват злото, да намерят в ежедневието си пътя на практиката, да разберат принципите на практиката и да постигнат покорство пред Бог. Хората трябва да разчитат на истината, за да се отърсят от покварения си нрав и да станат спасени и подготвени сътворени същества.

(„Словото“, Т.4, „Разобличаване на антихристите“, „Десета точка (Седма част)“)

164. Когато Бог изразява истината, Той изразява Своя нрав и същината Си; това, че Бог изразява истината, не се основава на човешкото обобщаване на различните положителни неща и твърдения, които хората разпознават. Божиите слова са Божии слова; Божиите слова са истина. Те са единствената основа и закон, по който съществува човечеството, и всички така наречени догми, които произлизат от човека, са погрешни, нелепи и заклеймени от Бог. Те не получават Неговото одобрение, а още по-малко са източникът или основата на Неговите слова. Бог изразява Своя нрав и същината Си чрез Своите слова. Всички слова, изречени от Бог, са истина, защото Той има същината на Бог и Той е реалността на всички положителни неща. Където и да поставя Божиите слова това покварено човечество, както и да ги определя, както и да гледа на тях и както и да ги разбира, Божиите слова са вечната истина и това е факт, който никога не се променя. Колкото и Божии слова да са изречени и колкото и поквареното, зло човечество да ги заклеймява и отхвърля, остава един факт, който е вечно неизменен: Божиите слова винаги ще бъдат истината и човекът никога не може да промени това. В крайна сметка човекът трябва да признае, че Божиите слова са истината и че почитаните от човечеството традиционна култура и научно познание никога не могат да се превърнат в положителни неща и че те никога не могат да станат истината. Това е категорично. Традиционната култура и начинът на съществуване на човечеството няма да се превърнат в истина поради промените или изминалото време, нито Божиите слова ще станат човешки поради заклеймяването или забравянето им от страна на човечеството. Истината винаги е истина; тази същина никога няма да се промени. Какъв е фактът тук? Всички сентенции на традиционната култура произлизат от Сатана, от човешките представи и идеи, или възникват в резултат на прибързаността и покварения нрав на хората, и нямат нищо общо с положителните неща. От друга страна, Божиите слова са израз на Божията същина и идентичност. По каква причина Той изрича тези слова? Защо казвам, че те са истина? Причината е, че Бог управлява всички закони, правила, корени, същини, реалности и тайни на всички неща. Те са в ръцете Му. Затова само Бог знае правилата, действителните обстоятелства, фактите и тайните на всички неща. Бог знае произхода на всички неща и знае какъв точно е коренът на всички неща. Само Божиите слова са най-точното определение на всички неща и само Божиите слова са стандартите и принципите за живота на човешките същества и те са истините и критериите, на които човешките същества могат да разчитат, за да живеят.

(„Словото“, Т.4, „Разобличаване на антихристите“, „Девета точка (Първа част)“)