152. Христос от последните дни носи живот и носи непреходния и вечен път на истината. Тази истина е пътят, по който човек придобива живота, и е единственият път, по който човек познава Бог и получава Божието одобрение. Ако не търсиш пътя на живота, който предоставя Христос от последните дни, тогава никога няма да получиш одобрението на Исус и никога няма да бъдеш пригоден да влезеш през портата на небесното царство, защото си едновременно марионетка и затворник на историята. Онези, които се контролират от правила, от думи и от оковите на историята, никога няма да могат да придобият живот, нито пък вечния път на живота. Това е така, защото всичко, което придобиват, е мътна вода, към която са се придържали в продължение на хиляди години, вместо водата на живота, която тече от трона. Тези, на които не е предоставена водата на живота, завинаги ще останат трупове, играчки на Сатана и синове на ада. Как тогава ще могат да видят Бог? Ти се стремиш само да се придържаш към миналото, да стоиш на едно място и да оставиш нещата такива, каквито са, а не се стремиш да промениш статуквото и да отхвърлиш историята, така че няма ли винаги да си враждебен към Бог? Стъпките на Божието дело са непреодолими и могъщи като надигащи се вълни и тътнещи гръмотевици, а ти седиш пасивно и очакваш унищожението, вкопчен в старото и в очакване нещата да ти паднат в скута. По този начин как може да се смяташ за човек, който следва стъпките на Агнеца? Това как може да покаже, че Богът, към когото се придържаш, е Богът, който е винаги нов и никога стар? Как думите в пожълтелите ти книги могат да те пренесат в нова епоха? Как те могат да те насочат да търсиш стъпките на Божието дело? И как могат да те отведат на небето? Това, което държиш в ръцете си, са просто думи, които могат да дадат само временна утеха, но не и истини, които могат да ти дадат живот. Думите в Писанията, които четеш, могат само да обогатят езика ти; те не са мъдри слова, които биха ти помогнали да опознаеш човешкия живот, а още по-малко са пътят, който може да те доведе до съвършенство. Тази разлика не дава ли повод за размисъл? Не ти ли дава прозрение в тайните, които се съдържат в това? Способен ли си да отведеш сам себе си на небето, за да се срещнеш с Бог? Можеш ли без Божието пришествие да отидеш на небето, за да се радваш на семейно щастие с Него? Все още ли си мечтаеш? Тогава те увещавам да спреш да мечтаеш и да погледнеш към този, който работи сега, да погледнеш и да видиш Кой върши делото по спасението на човека в последните дни. Ако не го направиш, никога няма да придобиеш истината и никога няма да придобиеш живота.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само Христос от последните дни може да даде на човека пътя на вечния живот)

153. Моите слова са вечната неизменна истина; Аз съм притокът на живот за човека и единственият водач за човечеството; ценността и значението на Моите слова не се определят от това дали те са признати и приети от човечеството, а от същността на самите слова; и дори нито един човек на тази земя да не може да приеме Моите слова, ценността и помощта им за човечеството са неизмерими за който и да било човек. Ето защо, когато се сблъсквам с многото хора, които се бунтуват или възразяват срещу словата Ми, или ги презират напълно, единственото Ми отношение е следното: нека времето и фактите да бъдат Моето свидетелство и нека те докажат, че Моите слова са истината, пътят и животът. Нека те докажат, че всичко, което съм изрекъл, е правилно и че то е онова, което човек трябва да притежава и още повече ‒ да приеме. Ще позволя на всички, които Ме следват, да узнаят този факт: хората, които не могат да приемат напълно словата Ми, тези, които не могат да практикуват словата Ми, тези, които не могат да намерят цел в словата Ми, и тези, които не могат да получат благодатта на спасението чрез словата Ми — това са хората, които са заклеймени от словата Ми, и дори още повече, те са онези, които са загубили благодатта на спасението Ми, и Моят жезъл никога няма да ги напусне.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да обмисляте делата си)

154. Самият Бог е живот и истината и Неговият живот и истина съществуват едновременно. Онези, които не са способни да придобият истината, със сигурност няма да придобият живот. Без напътствието, подкрепата и ресурса на истината единственото, което ще придобиеш, е просто думи и доктрини, и дори нещо повече — смърт. Божият живот е вечно присъстващ и истината и животът Му съществуват едновременно. Ако не можеш да намериш източника на истината, тогава няма да придобиеш храната на живота; ако не можеш да придобиеш ресурс на живот, тогава със сигурност няма да имаш истина и освен фантазиите и представите ти, цялото ти същество ще съдържа само твоята плът, твоята воняща плът. Знай, че само книжните думи не могат да се смятат за живот, историческите сведения не могат да се пазят свято като истината, а правилата от миналото не могат да служат като запис на сегашните слова на Бог и че само словата, изразени от Бог, когато идва на земята и живее сред хората, са истината, животът, намеренията на Бог и сегашният начин, по който върши делото Си.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само Христос от последните дни може да даде на човека пътя на вечния живот)

155. Истината е най-практическата житейска максима и най-висшата житейска максима за човечеството. Тъй като това е изискването на Бог към човека и е дело, извършвано лично от Бог, то се нарича „житейска максима“. Това не е максима — обобщение на нещо, нито е известен цитат от велика личност. Вместо това е слово към човечеството от Върховния владетел на небето, на земята и на всяко нещо. Това не е обобщение, направено от човек, а присъщият на Бог живот. Затова се нарича „най-висшата житейска максима“.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само онези, които познават Бог и Неговото дело, са тези, които удовлетворяват Бог)

156. Истината идва от света на хората, но Христос предава тази истина сред тях. Нейният първоизточник е Христос, тоест Самият Бог, докато човекът е лишен от такава способност. Но Христос просто предоставя истината; Той не е дошъл тук, за да отсъди дали човек ще успее в стремежа си към истината. Следователно дали човек е успешен, или неуспешен спрямо истината зависи изцяло от собствения му стремеж. Този въпрос никога не е имал нищо общо с Христос, а вместо това е предопределен от човешкия стремеж. Човекът не може изцяло да вини Бог нито за крайна си цел, нито за своя успех или провал, така че Самият Бог да носи този товар, защото това не е въпрос, с който Самият Бог да се занимава, а е пряко свързан с дълга на сътворените същества.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Успехът или неуспехът зависи от пътя, по който върви човек)

157. Истината не е шаблонна, нито е закон. Тя не е мъртва — тя е самият живот, тя е жива и това е правилото, което едно сътворено същество трябва да следва, докато е живо, и правилото, което човек трябва да следва, докато е жив. Това е нещо, което трябва, доколкото е възможно, да разбереш от опит. До какъвто и етап да си стигнал в опита си, ти си неотделим от Божието слово и от истината и това, което разбираш за Божия нрав, както и което знаеш за това, което Бог притежава и представлява, а всичко това е изразено в Божиите слова; те са неразривно свързани с истината. Божият нрав и това, което Той притежава и представлява, сами по себе си са истината; истината е неподправено проявление на Божия нрав и това, което Той притежава и представлява. Тя прави това, което Той притежава и представлява конкретно, и тя ясно изразява това, което Той притежава и представлява; тя ти казва по-ясно какво харесва Бог, какво не харесва, какво иска да правиш и какво не ти позволява да правиш, кои хора презира Той и на кои се радва. Зад истините, които Бог изразява, хората могат да видят Неговото удоволствие, гняв, скръб и щастие, както и Неговата същина — това е разкриването на Неговия нрав.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог III)

158. Независимо дали на пръв поглед думите, изричани от Бог, изглеждат прости, или дълбокомислени, всички те са истини, които са незаменими за навлизането в живота на човек. Божиите слова са изворът с живителна вода, предоставяща на човека способността да оцелява както духом, така и телом. Те предоставят на човека това, от което се нуждае, за да остане жив, предоставят му правила и верую за постъпките му в ежедневието, предоставят му пътя към спасението, който трябва да следва, както и целите и посоката за постигането на спасение, предоставят му всяка истина, която той трябва да притежава като сътворено същество пред Бог, и всяка истина за това как човек трябва да се покорява и да се покланя на Бог. Божиите слова служат като гаранция за оцеляването на човека, те са неговият ежедневен хляб, както и здрава опора, която му позволява да бъде силен и да остава непоколебим. Те са изпълнени с истината реалност, чрез която сътвореното човечество изживява нормалната човешка природа, те са изпълнени с истината, която позволява на човечеството да се освободи от покварата и да се измъкне от мрежата на Сатана; те са изпълнени с усърдно и търпеливо обучаване, увещание, насърчение и утеха, които Създателят дарява на сътвореното човечество. Божиите слова са пътеводна звезда, която води и просветлява човека, като му помага да разбере всички положителни неща. Те служат като гаранция, че човек ще изживее и ще придобие всичко, което е справедливо, красиво и добро. Божиите слова са критерият, по който се мерят всички хора, събития и неща, както и фар, водещ човека към спасението и пътя на светлината.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Предисловие)

159. Божието слово не може да се счита за човешка дума, а още по-малко човешката дума може да се счита за Божие слово. Човек, използван от Бог, не е въплътеният Бог и въплътеният Бог не е човек, използван от Бог. Разликата е съществена. Възможно е след като прочетеш тези слова, да не ги признаеш за Божии слова, а просто за просветление, получено от човека. В такъв случай ти си твърде невеж. Как е възможно Божиите слова да са еднакви с просветлението, което е получил човек? Словата на въплътения Бог поставят начало на нова епоха, водят цялото човечество, разбулват тайни и указват на човека посоката, по която да поеме в новата епоха. Просветлението, получено от човек, не е нищо повече от прости практики или познание. То не може да поведе цялото човечество в нова епоха или да разбули тайните на Самия Бог. В крайна сметка Бог е Бог, а човекът е човек. Бог притежава същността на Бог, а човекът притежава същността на човек. Ако човек гледа на изречените от Бог слова просто като на просветление от Светия Дух и приема думите на апостолите и пророците за слова, изречени лично от Бог, това е негова грешка.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Предисловие)

160. Истината е животът на Самия Бог — тя представлява Неговия нрав, Неговата същност и това, което Той притежава и представлява. Ако кажеш, че като имаш известно познание за преживяване, значи имаш истината, то постигнал ли си святост? Защо все още разкриваш поквара? Защо не можеш да различаваш различни типове хора? Защо не можеш да свидетелстваш за Бог? Дори да разбираш някои истини, можеш ли да представляваш Бог? Можеш ли да изживееш Божия нрав? Ти може да имаш известно познание за преживяване относно някакъв аспект от истината и може да си способен да хвърлиш малко светлина в речта си, но това, което можеш да доставиш на хората, е много ограничено и не може да трае дълго. Това е така, защото твоето разбиране и светлината, която си получил, не представляват същността на истината, нито пък цялата истина. Това представлява само една страна или малък аспект от истината, то е само ниво, което може да бъде постигнато от човешките същества, и е все още далеч от същността на истината. Тези малки откъси светлина, просветление, познание за преживяване никога не могат да заемат мястото на истината. Дори ако всички хора са постигнали някакви резултати чрез преживяване на истина и цялото им познание за преживяване бъде събрано заедно, това не би достигнало целостта и същността на дори един ред от тази истина. В миналото е казвано: „Обобщавам това с един афоризъм за човешкия свят: сред хората няма никой, който да Ме обича“. Това изречение е истината, истинската същност на живота, изключително дълбоко нещо и израз на Самия Бог. Ти преминаваш през преживявания и след три години преживяване може би ще имаш малко повърхностно разбиране, а след седем-осем години може да имаш малко повече разбиране, но това разбиране никога няма да може да заеме мястото на този ред истина. След две години някой друг може да има малко разбиране или малко повече разбиране след десет години, или пък относително много разбиране след един живот, но колективното разбиране и на двама ви не може да заеме мястото на този ред истина. Независимо колко прозрение, светлина, преживяване или знание може да имате вие двамата общо, то никога не може да заеме мястото на този ред истина. Това ще рече, че човешкият живот си е винаги човешки живот и независимо как твоето знание съответства на истината, Божиите намерения или Божиите изисквания, то никога не може да заеме мястото на истината. Да се каже, че хората имат истината означава, че те истински разбират истината, изживяват някои реалности на Божието слово, имат известно истинско знание за Бог и могат да възхваляват Бог и да свидетелстват за Него. Но не може да се каже, че хората вече притежават истината, защото тя е твърде дълбока. На хората може да е необходим цял един живот, за да преживеят само един ред от Божието слово, а дори след няколко живота опит или хиляди години, един-единствен ред от Божието слово не може да бъде преживян напълно. Ясно е, че процесът на разбиране на истината и познаване на Бог е наистина безкраен и че има граница за това колко от истината могат да разберат хората в цял живот преживяване. Някои хора казват, че имат истината веднага щом разберат текстовото значение на Божието слово. Това не е ли глупост?

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

161. Когато се говори за разбиране на истината от хората и приемането ѝ за техен живот, какво означава „живот“ в този контекст? Това означава, че в сърцата им властва истината, че те могат да живеят според Божиите слова и че имат истинско познание за Божиите слова и истинско разбиране на истината. Когато хората притежават този нов живот вътре в себе си, той е постигнат изцяло чрез практикуване и преживяване на Божиите слова, съграден е върху основата на истината на Божиите слова и се постига чрез живеене в сферата на истината — всичко, което се съдържа в живота на хората, е тяхното познание и преживяване на истината. Това е обхватът, в който попада той; придобиването на живот се отнася до придобиването на истината. Да можеш да живееш според истината на Божиите слова не означава, че животът на истината е в хората, нито че ако те притежават истината като свой живот, те стават истината и техният вътрешен живот става животът на истината; камо ли че те са истината и животът. В крайна сметка техният живот все пак е човешки живот. Тоест, ако можеш да живееш според Божиите слова и притежаваш познание за истината, ако това познание се вкоренява в теб и става твой живот, и истината, която си придобил чрез преживяване, става основата на твоето съществуване, ако живееш според тези Божии слова, никой не може да те промени и Сатана не може да те подведе или поквари, тогава ще си придобил истината и живота. Тоест твоят живот съдържа единствено истината и твоето разбиране за истината и нейното преживяване; и каквото и да правиш, ще живееш според тези истини и няма да преминеш техния обхват. Тогава ще притежаваш истината реалност и такива хора иска Бог да придобие чрез делото Си в крайна сметка. Но независимо колко добре хората разбират истината, тяхната същност все пак е човешка и изобщо не може да се сравни със същността на Бог. Това е така, защото им е невъзможно да преживеят цялата истина и за тях е невъзможно да изживеят истината напълно. Те могат да изживеят само изключително ограничената част от истината, постижима от човешките същества. Как тогава биха могли да се превърнат в Бог? […] Ако имаш малко преживяване с Божиите слова и живееш чрез истинско познание за преживяване на истината, то Божиите слова постепенно ще станат твой живот. Обаче все пак не можеш да кажеш, че истината е твоят живот или че това, което изразяваш, е истината. Ако това е мнението ти, значи грешиш. Ако имаш известно преживяване само с един конкретен аспект от истината, това само по себе си може ли да означава, че притежаваш истината? Това може ли да се счита за получаване на истината? Можеш ли да обясниш истината напълно? Можеш ли да откриеш Божия нрав и това, което Бог притежава и представлява, от истината? Ако тези следствия не са постигнати, това доказва, че преживяването само на даден аспект от истината не може да се счита за истинско разбиране на истината или познаване на Бог, а още по-малко да се каже, че е придобита истината. Всеки има преживяване със само един аспект и обхват на истината; всеки я преживява в своя ограничен обхват и не може да се докосне до всички неизброими аспекти на истината. Могат ли хората да изживеят първоначалното значение на истината? На колко се равнява твоето мъничко преживяване? Само на една песъчинка на брега, на едничка капка вода в океана. Затова независимо колко ценни може да са знанието и чувствата, които си придобил от твоите преживявания, те все пак не могат да се считат за истината. Може само да се каже, че те са в съответствие с истината.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

162. Самият Бог е истината и Той притежава всички истини. Бог е източникът на истината. Всяко положително нещо и всяка истина идват от Бог. Той може да отсъди за правилността и неправилността на всички неща и събития; Той може да отсъди за неща, които са се случили, за неща, които се случват сега, и за бъдещи неща, които все още не са известни на човека. Бог е единственият Съдия, който може да отсъди за правилността и неправилността на всички неща, а това означава, че правилността и неправилността на всички неща може да бъде отсъдена само от Бог. Той знае критериите за всички неща. Той може да изразява истини по всяко време и навсякъде. Бог е олицетворението на истината, което означава, че Той Самият притежава същността на истината. Дори ако човекът разбира много истини и е доведен до съвършенство от Бог, тогава той ще има ли нещо общо с олицетворението на истината? Не. Това е сигурно. Когато човекът е доведен до съвършенство по отношение на текущото Божие дело и различните стандарти, които Бог изисква от него, той ще има точна преценка и начини за практикуване и ще разбира Божиите намерения напълно. Може да прави разлика между това, което идва от Бог, и това, което идва от човека, между това, което е правилно, и това, което е неправилно. И все пак има някои неща, които остават недостижими и неясни за него, неща, които може да узнае едва след като Бог му ги каже. Може ли човекът да знае или да предсказва неща, които все още не са известни, неща, които Бог все още не му е казал? Категорично не. Нещо повече, дори ако човекът придобие истината от Бог, притежава истината реалност, познава същността на много истини и има способността да разпознава правилното и грешното, ще има ли той способността да контролира и управлява всички неща? Няма да има тази способност. Това е разликата между Бог и човека. Сътворените същества могат да придобият истината само от източника на истината. Могат ли те да придобият истината от човека? Нима човекът е истината? Може ли човек да предостави истината? Не може и в това се крие разликата. Можеш само да получиш истината, но не и да я предоставиш — можеш ли тогава да се наречеш човек, който притежава истината? Можеш ли да се наречеш олицетворение на истината? Категорично не! Каква точно е същността на олицетворението на истината? Тя е източникът, който предоставя истината, източникът на управление и върховенството над всички неща, а също така е единственото мерило и критерий, по който се съди за всички неща и събития. Това е олицетворението на истината.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: Искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (трета част))

163. Истината е реалността на всички положителни неща. Тя може да бъде животът на човека и посоката, в която той върви; тя може да му позволи да се отърве от покварения си нрав, да стигне до богобоязливост и отбягване на злото, да стане човек, който се покорява на Бог, който е съгласно критериите за сътворено същество и когото Бог обича и намира за приемлив. Като се има предвид колко е ценна истината, какво отношение и какви възгледи трябва да има човек към Божиите слова и към истината? Съвсем очевидно е: за онези, които наистина вярват в Бог, и за онези, които имат богобоязливо сърце, словата Му са техен основен източник. Хората трябва да ценят Божиите слова, да ги ядат и пият, да им се наслаждават и да ги приемат като свой живот, като посока, в която вървят, като незабавна помощ и ресурс; хората трябва да практикуват и преживяват в съответствие с твърденията и изискванията на истината и да се покоряват на различните изисквания и принципи, които истината им дава. Само така човек може да получи живот. Стремежът към истината най-вече е практикуване и преживяване на Божиите слова, а не в подлагането им на внимателна проверка, анализ, спекулации и съмнения. Тъй като истината е помощ и ресурс, постоянно на разположение на хората, и може да бъде техният живот, те трябва да се отнасят към нея като към най-ценното нещо. Това е така, защото трябва да разчитат на истината, за да живеят, да постигнат удовлетворяване на Божиите изисквания, да постигнат боязън от Бог и отбягване на злото, да намерят в ежедневието си пътя на практикуване и да схванат принципите на практикуване, като постигнат покорство пред Бог; хората трябва да разчитат и на истината, за да се отърват от покварения си нрав и да станат такива, които са спасени, и сътворени същества, които са съгласно критериите.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Десета точка (седма част))

164. Когато Бог изразява истината, Той изразява Своя нрав и същността Си; това, че Бог изразява истината, не се основава на различните положителни неща и твърдения, в които хората вярват и които са обобщени от човечеството. Божиите слова са Божии слова; Божиите слова са истината. Те са единствената основа и закон, по който съществува човечеството. Всички така наречени догми, които произлизат от човека, са погрешни, нелепи и заклеймени от Бог. Те не печелят Неговото признание, а още по-малко са източникът или основата на Неговите слова. Бог изразява Своя нрав и същността Си чрез Своите слова. Всички слова, изразени от Бог, са истината, защото Той има същността на Бог и Той е реалността на всички положителни неща. Където и да поставя Божиите слова това покварено човечество, както и да ги определя или както и да ги възприема или разбира, Божиите слова са вечната истина и това е факт, който никога не се променя. Колкото и слова да е изрекъл Бог и колкото и това покварено, нечестиво човечество да ги заклеймява и отхвърля, остава един факт, който е вечно неизменен: Божиите слова винаги ще бъдат истината. Човекът никога не може да промени това. В крайна сметка цялото човечество ще признае, че Божиите слова са истината и че почитаните от човечеството традиционна култура и научно познание никога не могат да се превърнат в положителни неща и че те никога не могат да станат истината. Това е безусловно. Традиционната култура и начините на оцеляване на човечеството няма да се превърнат в истината с течение на времето или след дълги периоди от време, нито Божиите слова ще станат човешки поради заклеймяването или забравянето им от страна на човечеството. Истината винаги ще бъде истината; тази същност никога няма да се промени. Какъв е фактът тук? Че всички тези често срещани поговорки, които човечеството е обобщило, произлизат от Сатана и човешките фантазии и представи, или възникват в резултат на прибързаността и покварения нрав на хората, и нямат нищо общо с положителните неща. От друга страна, Божиите слова са израз на Божията същност и идентичност. По каква причина Той изразява тези слова? Защо казвам, че те са истината? Причината е, че Бог господства над всички закони, правила, корени, същности, реалности и тайни на всички неща и ги държи в ръцете Си. Затова само Бог знае правилата, действителността, фактите и тайните на всички неща. Бог знае произхода на всички неща и знае какъв точно е коренът на всички неща. Само определенията за всички неща, представени в Божиите слова, са най-точни и само Божиите слова са стандартите и принципите за живота на човешките същества, както и истините и критериите, по които човешките същества могат да живеят.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Девета точка (първа част))