165. Възхвалата дойде в Сион и Божията обител се появи. Разпространява се славното свято име, възвеличавано от всички народи. О, Всемогъщи Боже! Вселенският предводител, Христос от последните дни — Той е сияйното слънце, изгряло над хълма Сион, който се издига величествено и великолепно над цялата вселена…

Всемогъщи Боже! Призоваваме Те, ликувайки, танцуваме и пеем. Ти наистина си нашият Изкупител, великият Вселенски цар! Ти създаде група победители и изпълни Божия план за управление. Всички народи ще се стекат на този хълм. Всички народи ще паднат на колене пред престола! Ти си единственият истински Бог и си достоен за слава и чест. Цялата слава, възхвала и власт да бъдат за престола! От престола блика изворът на живот, който напоява и храни многобройния Божи народ. Животът се променя с всеки ден; съпътстват ни нова светлина и откровения, които неизменно носят със себе си нови прозрения за Бог. Чрез изживяванията си ние постигаме пълна увереност в Бог. Словата Му се явяват непрестанно, явяват се в онези, които са прави. Наистина сме толкова благословени! Всеки ден се срещаме лице в лице с Бог, общуваме с Бог във всичко и признаваме върховенството на Бог над всичко! Внимателно размишляваме върху Божието слово, сърцата ни се уповават смирено в Бог и така се явяваме пред Него, за да получим светлината Му. Всеки ден в живота ни, в нашите дела, думи, мисли и идеи ние живеем в Божието слово и винаги можем да разграничаваме. Божието слово прекарва нишката през ухото на иглата; едно след друго всички неща, които се крият в нас, внезапно излизат на светло. Общението с Бог не бива да се отлага; нашите мисли и идеи се разголват пред Него. Във всеки един момент ние живеем пред престола на Христос, където биваме съдени. Всичко в телата ни все още е заето от Сатана. Днес, за да се възстанови Божието върховенство, Неговият храм трябва да бъде пречистен. За да принадлежим изцяло на Бог, ние трябва да се впуснем в битка на живот и смърт. Едва когато нашата стара същност бъде разпната, възкръсналият живот на Христос ще може да царува триумфално.

Сега Светият Дух се втурва в нападение срещу всяко наше кътче и започва битка, за да ни спечели отново! Ако сме готови да се отречем от себе си и да подкрепяме Бог, Той винаги ще ни осветява и пречиства отвътре и ще Си възвърне онова, което Сатана е заел, за да ни направи пълноценни възможно най-скоро. Не губете време — изживявайте всеки момент в Божието слово. Съзиждайте се заедно със светиите, бъдете доведени в царството и навлезте в славата заедно с Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Слова на Христос в Началото“, „Глава 1“)

166. Филаделфийската църква се оформи и това се дължи единствено на Божията благодат и милосърдие. Боголюбиви сърца се раждат у неизброимите светци, които следват без колебание своя духовен път. Те са непоколебими във вярата си, че единственият истински Бог се е въплътил, че Той е Вселенският предводител, който управлява всичко съществуващо: това е потвърдено от Светия Дух и е непоклатимо като планините! И това никога няма да се промени!

О, Всемогъщи Боже! Днес Ти отвори духовните ни очи, позволи на слепите да видят, на куците да ходят, а на прокажените да получат изцеление. Ти отвори прозореца към небето и ни позволи да прозрем тайните на духовния свят. Да сме изпълнени с Твоите свети думи и да сме избавени от нашата човешка природа, покварена от Сатана — това е Твоето неизмеримо велико дело и Твоето неизмеримо голямо милосърдие. Ние сме Твои свидетели!

Дълго време Ти си останал скрит, скромно и мълчаливо. Преживял си възкресението от мъртвите, страданието на разпятието; познал си радостите и скърбите на човешкия живот, преследването и несгодите. Ти си изпитал и вкусил болката на човешкия свят и си бил отхвърлен от епохата. Въплътеният Бог е Самият Бог. Заради Божията воля Ти ни спаси от нищетата, като ни подкрепяше с дясната Си ръка и щедро ни даряваше Своята благодат. Без да жалиш усилия, Ти вложи живота Си в нас; цената, която плати чрез Своята кръв, пот и сълзи, е кристализирана в светците. Ние сме плод^[а] на Твоите ревностни усилия; ние сме цената, която си платил.

О, Всемогъщи Боже! Заради Твоята любяща доброта и милост, Твоята праведност и величие, Твоята святост и смирение, всички народи ще се поклонят пред Теб и ще Те боготворят вечно.

Днес Ти направи пълноценни всички църкви — филаделфийската църква — като по този начин изпълни Своя шестхилядолетен план за управление. Светците могат смирено да Ти се подчинят, свързани в духа и съпровождащи Те в любов, съединени с източника на извора. Живата вода на живота тече непрестанно и отмива и прочиства от църквата цялата мръсотия и нечиста вода, за да пречисти отново Твоя храм. Ние опознахме практическия истински Бог, вървяхме в думите Му, осъзнахме своите функции и задължения и направихме всичко възможно, за да се посветим изцяло на църквата. Винаги смирени пред Теб, ние трябва да се вслушваме в работата на Светия Дух, за да няма в нас пречки пред волята Ти. Сред светците цари взаимна любов и силата на едни компенсира слабостите на други. Те непрекъснато могат да вървят в духа, просветлени и озарени от Светия Дух. Те прилагат истината на практика веднага след като я разберат. Те вървят в крак с новата светлина и следват Божиите стъпки.

Подкрепяйте активно Бог — да му позволите да ви управлява означава да вървите с Него. Всичките ни идеи, представи, мнения и светски затруднения изчезват като дим във въздуха. Позволяваме на Бог да царува триумфално в нашия дух, вървим с Него и така придобиваме трансцендентност, побеждаваме света и духът ни витае свободно, постигнал избавление — всичко това ще се осъществи, когато Всемогъщият Бог стане цар. Как може да не танцуваме и да не пеем хвалебствия, да не възхваляваме и да не принасяме нови химни?

Наистина има много начини да възхваляваме Бог: да призоваваме името Му, да се доближаваме до Него, да мислим за Него, да четем молитви, да се включваме в общение, да съзерцаваме и размишляваме, да казваме молитви и да пеем песни за възхвала. Във всички тези видове хвалебствия има радост, има и помазване; има мощ, но има и бреме. В хвалебствията има вяра, има и ново прозрение.

Подкрепяйте активно Бог, съгласувайте службата си и се слейте в едно, изпълнявайте намеренията на Всемогъщия Бог, бързайте да станете свято духовно тяло, стъпчете Сатана и сложете край на съдбата му. Филаделфийската църква е възнесена в Божието присъствие и се проявява в Неговата слава.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Слова на Христос в Началото“, „Глава 2“)

Забележка:

а. В текста на оригинала липсва думата „плод“.

167. Победоносният Цар седи на славния Си трон. Той е завършил изкуплението и е повел целия Си народ към славна поява. Той държи вселената в ръцете Си и със Своята божествена мъдрост и мощ е издигнал и укрепил Сион. В Своето величие Той съди грешния свят. Осъдил е всички нации и всички народи, земята и моретата и всички живи същества в тях, както и онези, които са пияни от виното на разврата. Бог със сигурност ще ги осъди и несъмнено ще им се разгневи, и в това ще се разкрие величието на Бог, Чийто съд е светкавичен и се въздава без забавяне. Огънят на гнева Му без съмнение ще изпепели отвратителните им престъпления и бедствието ще ги сполети всеки момент. Те няма да познаят пътя към спасението, нито ще има къде да се скрият; ще ридаят и ще скърцат със зъби, и ще донесат унищожение върху себе си.

Победоносните възлюбени Божии синове със сигурност ще останат в Сион, за да не го напуснат никога повече. Многобройните народи ще слушат внимателно гласа Му, ще следят отблизо действията Му и звуците на техните хвалебствия никога няма да отшумят. Яви се единственият истински Бог! В духа си трябва да сме уверени в Него и да Го следваме плътно. Трябва да се втурнем напред с всички сили и никога повече да не се колебаем. Краят на света се разгръща пред нас; нашето обучение дори сега се ускорява от правилния църковен живот, както и от хората, делата и нещата, които ни заобикалят. Нека побързаме да си върнем сърцата, които толкова обичат света! Нека побързаме да си върнем зрението, което сега е толкова замъглено! Нека забавим стъпките си, за да не прекосим границите. Нека държим устата си затворени, за да можем да вървим според Божието слово, и вече да не спорим за нашите придобивки и загуби. Затова се отречете от вашата ненаситна привързаност към материалистичния свят и към богатството! Освободете се от натрапчивата привързаност към съпрузите, дъщерите и синовете си! Обърнете гръб на своите възгледи и предразсъдъци! Събудете се, защото времето е кратко! Надигнете глава, погледнете нагоре в духа си и се оставете на властта на Бог. Каквото и да се случи, не бъдете като жената на Лот. Колко е жалко да бъдеш отхвърлен! Наистина, колко жалко! Събудете се!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Слова на Христос в Началото“, „Глава 3“)

168. Планините и реките се променят, водите текат по пътя си, а човешкият живот е мимолетен спрямо земната твърд и небето. Само Всемогъщият Бог е живот вечен и възкръснал, продължаващ поколение след поколение във вечността! Той държи в ръцете Си всички събития и всички неща, а Сатана е стъпкан в нозете Му.

Днес Бог ни освобождава от хватката на Сатана чрез предопределеното избавление. Той действително е нашият Изкупител. Вечният възкресен живот на Христос наистина се е превърнал в част от същността ни и ни повелява да се свържем с Божия живот, за да се изправим лице в лице с Него и да Го ядем, да Го пием и да Му се наслаждаваме. Това е себеотрицателната жертва, направена от Бог с цената на кръвта на сърцето Му.

Сезоните идват и си отиват, но и във ветрове и мраз, сред толкова много страдания, гонения и изпитания, толкова много от присъщите за света отлъчвания и злословия, толкова много скалъпени обвинения на властите, вярата на Бог и Неговата решимост остават непоклатими. Изцяло посветен на Божията воля и на стремежа да осъществи докрай Божието управление и план, Той загърбва собствения Си живот. Не щади усилия за несметното множество Свои хора и грижливо ги храни и пои. Колкото и да сме грешни, колкото и да сме трудни, от нас се иска само да Му се покорим и възкресеният Христов живот ще промени старата ни природа… Той неспирно полага усилия за всички първородни синове, лишавайки се от почивка и храна. Колко дни и колко нощи, сред парещ зной и сковаващ мраз Той всеотдайно ни наблюдава от Цион.

Светът, домът, работата и всичко друго напълно пренебрегнати — с радост и охота, защото светските наслади са напълно чужди Нему… Думите, изречени от устата Му, отекват в сърцата ни и разкриват съкровено пазени неща. Как може да не сме убедени? Всяко изречение, произнесено от Него, може да се изпълни в нас по всяко време. Каквото и да вършим, било то в Негово присъствие или скришом от Него, няма нищо, което Той да не знае и да не разбира. Всичко ще бъде разкрито пред Него въпреки нашите планове и кроежи.

Да седим пред Него с дух, изпълнен с радост, спокойствие и лекота, но същевременно да усещаме постоянна празнота и да се чувстваме истински задължени на Бог: това е невъобразимо и непостижимо чудо. Светият Дух е достатъчно доказателство, че Всемогъщият Бог е единственият истински Бог! Това доказателство е неопровержимо! Ние от тази група сме неописуемо благословени! Ако не беше Божията милост и благодат, щяхме да сме обречени на гибел и да последваме Сатана. Само Всемогъщият Бог може да ни спаси!

Ах! Всемогъщи Боже, практически Боже! Ти събуди духовното ни зрение и ни позволи да съзрем тайнствата на духовния свят. Безгранични са хоризонтите в царството. Да бъдем бдителни, докато чакаме. Денят не може да е твърде далеч.

Вихрят се пламъците на войната, пушечен дим се стеле във въздуха, времето се затопля, климатът се изменя, чума ще се разрази и единственият изход пред хората е смъртта — за тях няма никаква надежда за оцеляване.

О, Всемогъщи Боже, практически Боже! Ти си нашата непревземаема крепост! Ти си нашето убежище. Сгушваме се под Твоето крило и бедите не могат да ни застигнат. Такава е Твоята божествена грижа и закрила.

Всички ние извисяваме глас в песен; с песента си Те възхваляваме и звънкото наше хвалебствие прокънтява из целия Цион! Всемогъщият Бог, практическият Бог ни е подготвил за тази великолепна крайна цел! Бъдете бдителни — да, внимавайте! Все още не е твърде късно.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Слова на Христос в Началото“, „Глава 5“)

169. Откакто Всемогъщият Бог — Царят на Царството е засвидетелстван, обхватът на Божието управление се е разгърнал в своята цялост из цялата вселена. Не само, че Божието явяване е засвидетелствано в Китай, но името на Всемогъщия Бог е засвидетелствано във всички народи и по всички места. Всички те зоват това свято име, стремят се към общение с Бог с всички възможни средства, стремят се да разбират волята на Всемогъщия Бог и да Му служат в сътрудничество в църквата. Това е удивителният начин, по който действа Светият Дух.

Езиците на различните народи се различават един от друг, но Духът е само един. Този Дух обединява църквите във вселената и е напълно едно цяло с Бог, без ни най-малка разлика. Това е нещо, което не подлежи на съмнение. Сега Светият Дух ги призовава и гласът Му ги събужда. Това е гласът на Божията милост. Всички те зоват святото име на Всемогъщия Бог! Освен това го възхваляват и пеят. Никога не може да има отклонение в делото на Светия Дух; тези хора правят всичко възможно, за да напреднат по правилния път, те не отстъпват — чудеса се трупат едно след друго. Това е нещо, което хората трудно си представят и за което е невъзможно да се размишлява.

Всемогъщият Бог е Цар на живота във вселената! Той седи на славния престол и съди света, господства над всички и управлява всички народи; всички народи коленичат пред Него, молят Му се, приближават се към Него и общуват с Него. Независимо от колко време вярвате в Бог, колко високо е положението ви или колко сте се издигнали по старшинство, ако в сърцата си се противопоставяте на Бог, трябва да бъдете съдени, да паднете по очи пред Него и да стенете умолително. Това реално е да пожънете плодовете на собствените си действия. Този ридаещ звук е звукът от мъките в езерото от огън и жупел и е викът от наказанието с железния жезъл на Бог. Това е съд пред престола на Христос.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Слова на Христос в Началото“, „Глава 8“)

170. Всемогъщият Бог! Славният Му облик се разкрива, святото Му духовно тяло се надига и Той е Самият цялостен Бог! И светът и плътта са се променили и Неговото преображение на планината е личността на Бог. На главата Си носи златен венец, дрехите Му са снежнобели, Той е препасан около гърдите със златен пояс, а светът и всичко, което съществува, са в краката Му. Очите Му са като огнен пламък, в устата Си държи двуостър меч и в десницата си седемте звезди. Пътят към Царството е безкрайно ярък и Неговата слава се издига и блести; планините ликуват и водите се смеят, а Слънцето, Луната и звездите се въртят в своя строен ред, приветствайки единствения истински Бог, чието триумфално завръщане възвестява завършването на Неговия шестхилядолетен план за управление. Скачайте и танцувайте от радост! Ликувайте! Всемогъщият Бог сяда на Своя славен трон! Пейте! Победоносното знаме на Всемогъщия се вее високо над величествената, великолепна планина Сион! Всички народи ликуват, всички хора пеят, планината Сион се смее от радост и Божията слава засиява! Никога дори не съм се надявал, че ще видя Божия лик, и въпреки това днес Го видях. Лице в лице с Него всеки ден, разкривам сърцето си пред Него. Той щедро дарява ядене и пиене. Живот, думи, дела, мисли, идеи — славната Му светлина озарява всичко. Той непрестанно ни посочва пътя и присъдата Му незабавно ще сполети всяко непокорно сърце.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Слова на Христос в Началото“, „Глава 15“)

171. Дадено е свидетелство за Човешкия син и Самият Бог се яви открито. Божията слава заструи и засия ярко, както свети слънцето в силата си! Славният Му лик блести с ослепителна светлина; чий поглед би посмял да Му се противопостави? Съпротивата води до смърт! Нито капка милост не е проявена към нито една от мислите в сърцата ви, към никоя от думите, които произнасяте, към никое от делата ви. Всички ще разберете и ще видите онова, с което сте се сдобили — нищо друго, освен Моят съд! Мога ли да търпя, когато не полагате усилия да ядете и пиете от думите Ми, а вместо това своеволно прекъсвате и разрушавате изграденото от Мен? С такъв човек няма да се отнеса благо! Ако поведението ти се влоши още повече, ще бъдеш погълнат в пламъци! Всемогъщият Бог се разкрива в духовно тяло, без дори частичка плът или кръв от главата до петите. Той се издига над вселенския свят, седнал на славния престол на третото небе, управляващ всичко съществуващо! Вселената и всичко съществуващо са в Моите ръце. Каквото кажа, това ще бъде. Както го предопределя, така ще стане. Сатана е под нозете Ми; той е в бездънната пропаст! Когато гласът Ми прозвучи, небето и земята ще изчезнат и ще се превърнат в нищо. Всичко съществуващо ще се обнови — това е неизменна истина, която е напълно вярна. Победих света и всички онези, които са зли. Седя тук и ви говоря, и всички, които имат уши, да слушат, и всички, които са живи, да приемат.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Слова на Христос в Началото“, „Глава 15“)

172. Всемогъщият истински Бог, възкачилият се на трона Цар, управлява цялата вселена, изправяйки се срещу всички нации и всички народи, и всичко под небето блести с Божията слава. Всички живи същества във вселената и до краищата на земята ще видят. Планините, реките, езерата, земите, океаните, и всички живи същества са разтворили завесите си в светлината на истинското Божие лице и се съживяват, сякаш се събуждат от сън, сякаш са кълнове, които пробиват почвата!

О! Единственият истински Бог се явява пред света. Кой се осмелява да се обърне към Него със съпротива? Всички треперят от страх. Всички са напълно убедени и всички молят за прошка многократно. Всички хора падат на колене пред Него и всички уста Го боготворят! Континентите и океаните, планините, реките — всички неща Го хвалят безкрайно! Пролетта идва с топлите си бризове, носейки ситен пролетен дъжд. Подобно на всички хора, теченията на потоците текат със скръб и радост, проливайки сълзи на задлъжнялост и самообвинения. Реките, езерата, прибоят и вълните пеят, възхвалявайки святото име на истинния Бог! Звукът на хвалбите звучи с такава яснота! Старите неща, които някога са били покварени от Сатана — всяко едно от тях ще бъде обновено и променено и ще влезе в изцяло ново царство…

Това е свещената тръба и тя започна да звучи! Вслушайте се в нея. Този звук, толкова сладък, е словото на трона, което обявява на всяка нация и народ, че е дошло времето, че окончателният край е дошъл. Моят план за управление е завършен. Моето царството се яви открито на земята. Царствата на света станаха царството на Мен, който съм Бог. Моите седем тръби звучат от престола и такива чудни неща ще се случат! Хората в краищата на земята ще се втурнат заедно от всяка посока със силата на лавина и силата на гръмотевиците, някои плаващи в моретата, някои летящи в самолети, някои пътуващи в превозни средства с всякаква форма и размер, някои яздещи на кон. Гледайте внимателно. Слушайте внимателно. Тези ездачи на коне от всякакъв цвят, с възбудени духове, могъщи и величествени, сякаш превземащи бойното поле, са безразлични към смъртта. Сред цвиленето на коне и врявата на хората, викащи за истинския Бог, толкова много мъже, жени и деца ще бъдат стъпкани от копитата им в един миг. Някои ще бъдат мъртви, някои ще дишат последния си дъх, някои ще бъдат обезобразени, без никой, който да се погрижи за тях, те ще крещят истерично, ще вият от болка. Синове на бунта! Това не е ли вашият краен изход?

Гледам с радост хората Си, които слушат гласа Ми и се събират от всеки народ и земя. Всички хора, които постоянно говорят за истинския Бог, хвалят и скачат от радост безкрай! Те свидетелстват на света и звукът на тяхното свидетелство за истинския Бог е като гърмящия звук на много води. Всички хора ще се тълпят в царството Ми.

Моите седем тръби звучат, като събуждат ония, които спят! Ставайте бързо, не е твърде късно. Погледнете живота си! Отворете очите си и вижте кое време е сега. Какво има да се търси? За какво трябва да се мисли? И към какво има да се придържате? Никога ли не сте обмисляли разликата в стойността между спечелването на Моя живот и спечелването на всичко, което обичате и към което се придържате? Не бъдете повече упорити и спрете да се забавлявате. Не пропускайте тази възможност. Това време няма да дойде отново! Изправете се веднага, практикувайте упражняване на духа си, използвайте различни инструменти, за да прозрете и осуетите всеки заговор и хитрост на Сатана, и триумфирайте над Сатана, за да може да се задълбочи вашият житейски опит и да можете да изживеете Моето разположение, за да може животът ви да стане зрял и опитен и винаги да следвате Моите стъпки. Невъзмутими, не слаби, движещи се винаги напред, стъпка по стъпка, право до края на пътя!

Когато седемте тръби затръбят отново, това ще бъде призив за съд, съд на синовете на бунта, съд на всички нации и всички народи, и всеки народ ще се предаде пред Бог. Божият славен лик ще се яви със сигурност пред всички нации и пред всички народи. Всеки ще бъде напълно убеден и ще вика безкрайно към истинския Бог. Всемогъщият Бог ще бъде по-славен и синовете Ми и Аз ще споделяме славата и ще споделяме царството, като съдим всички нации и всички народи, наказваме злото, спасяваме и се смиляваме над онези, които Ми принадлежат, и правим царството силно и стабилно. Чрез звука на седемте тръби ще бъдат спасени много хора, които ще се върнат пред Мен, за да коленичат и да се покланят с постоянна похвала!

Когато седемте тръби зазвучат отново, това ще бъде финалната кода на епохата, тръбният звук на победата над дявола Сатана, поздравът, който възвестява началото на открития живот в земното царство! С какво грандиозно звучене този звук отеква около трона, този тръбен звук разтърсва небето и земята, като знак за победата на Моя план за управление, който е присъдата на Сатана. Той осъжда този стар свят изцяло на смърт, за да се върне в бездънната пропаст! Този тръбен звук означава, че вратата на благодатта е на път да се затвори, че животът на царството ще започне на земята, което е правилно и редно. Бог спасява онези, които Го обичат. След като се върнат в царството Му, хората на земята ще се сблъскат с глад и мор, а седемте чаши и седемте язви на Бог ще влязат в сила последователно. Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Слова на Христос в Началото“, „Глава 36“)

173. Когато от Изтока проблесне светкавицата, точно в мига, в който започвам да изричам думите Си — когато проблесне светкавицата, тя осветява цялата вселена и всички звезди се преобразяват. Целият човешки род е като подреден по категории. Под заревото на стълба светлина от Изтока се разкрива изначалната форма на всички човеци — със замаяни погледи, незнаещи какво да правят и още повече — как да прикрият грозните си черти. Те са подобни на животни, втурнали се да избягат от Моята светлина в планинските си леговища, но веднъж попаднал в светлината Ми, никой не ще успее да се скрие. Всички хора са зашеметени, всички чакат, всички наблюдават; щом се появи Моята светлина, всички благославят деня, в който са се родили, но и всички го проклинат. Невъзможно е толкова противоречиви емоции да добият ясен израз; стичат се реки от сълзи на самобичуване и буйният порой в миг ги отнася без следа. Моят ден отново надвисва над цялото човечество, отново събужда човешкия род и му дава още едно ново начало. Сърцето Ми тупти и планините подскачат радостно в ритъм с Него, водите се впускат в ликуващ танц, а вълните се разбиват в скалистите плитчини. Трудно е да изразя онова, което е в сърцето Ми. Искам да изпепеля с поглед всички нечисти неща; искам всички синове на непокорството да изчезнат от погледа Ми и никога повече да не съществуват. Аз не само поставих ново начало в свърталището на големия червен змей, но и започнах ново дело във вселената. Скоро земните царства ще се превърнат в Мое царство; скоро земните царства завинаги ще престанат да съществуват поради Моето царство, защото вече постигнах победа и Се завърнах триумфално. Големият червен змей е изчерпал всички мислими средства да разстрои Моя план, надявайки се да заличи постигнатото от Мен на земята, но нима Аз бих могъл да се обезсърча от измамните му хитрости? Нима заплахите му биха могли да Ме уплашат и да разклатят Моята увереност? Никога не е съществувало и едно-едничко същество на небето или на земята, което да не съм държал в шепата Си; с колко по-голяма сила се отнася това за големия червен змей, който Ми служи за противовес? Та не е ли и той предмет, който мога да управлявам със собствените Си ръце?

По време на въплъщението Ми в света на хората, напътствано от Мен, човечеството несъзнателно достигна днешния ден и неволно Ме опозна. Но никой няма никаква представа, и най-бледа идея как да извърви пътя, който предстои — а още по-малко подозира накъде ще го отведе този път. Човек може да достигне края му само под взора на Всемогъщия; само следвайки светкавицата от Изтока, ще може да прекоси прага на Моето царство. Нито един от човеците никога не съзря лицето Ми и не видя светкавицата от Изтока; тогава колко по-малко вероятно е някой да е чул словата, които произнасям от Своя престол? Всъщност още от древни времена нито едно човешко същество не е влизало в пряк досег с Моята личност; хората имат възможност да Ме видят едва днес, когато дойдох на света. Но дори и сега хората продължават да не Ме познават, защото само виждат Моя лик и чуват Моя глас, но не вникват в Моето значение. Всички човеци са такива. Тъй като сте от Моите избраници, не изпитвате ли дълбока гордост, когато виждате лицето Ми? А не ви ли обзема съкрушителен срам, задето не Ме познавате? Вървя сред хората, живея сред хората, защото се въплътих и дойдох в човешкия свят. Целта Ми не е просто да допусна човеците да зърнат Моето въплътено Аз; по-важното е, че така ще им позволя да Ме опознаят. При това посредством въплъщението Си ще осъдя човешкия род за греховете му; чрез въплъщението Си ще надвия големия червен змей и ще унищожа леговището му.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Думите на Бог към цялата вселена“, „Глава 12“)

174. Когато обръщам лицето Си към вселената, за да говоря, цялото човечество чува гласа Ми и след това вижда всички дела, които съм извършил из цялата вселена. Онези, които се противят на Моята воля, тоест тези, които Ми се противопоставят с човешки дела, ще изпитат Моето наказание. Ще взема многобройните звезди на небето и ще ги направя отново, благодарение на Мен слънцето и луната ще бъдат обновени — небесата вече няма да бъдат такива, каквито са били, и несметните неща на земята ще бъдат обновени. Всичко ще достигне пълнота чрез Моите слова. Множеството от народи във вселената ще бъде преразпределено и ще бъде заменено от Моето царство, така че народите на земята ще изчезнат завинаги и всичко ще стане едно царство, което Ме почита: всички народи на земята ще бъдат унищожени и ще престанат да съществуват. От човешките същества във вселената всички, които принадлежат на дявола, ще бъдат унищожени и всички, които се кланят на Сатана, ще бъдат повалени от Моя изгарящ огън — тоест, всички ще бъдат превърнати в пепел, освен тези, които сега са в потока. Когато наказвам многото народи, тези в религиозния свят в различна степен ще се завърнат в Моето царство, завладени от Моите дела, защото ще са видели идването на Светия, яздещ бял облак. Всички хора ще бъдат разделени според собствения им вид и ще получат наказания, съизмерими с действията им. Всички, които са се опълчвали срещу Мен, ще загинат, а онези, чиито дела на земята не са Ме засягали, заради начина, по който са се оправдали, ще продължат да съществуват на земята под ръководството на Моите синове и Моя народ. Ще се явя пред безчетните народи и безчетните нации и със собствения Си глас ще озвуча земята и ще провъзглася завършването на великото Си дело, за да може всеки да го види със собствените си очи.

Докато гласът Ми набира мощ, наблюдавам състоянието на вселената. Безчетните неща на творението се обновяват чрез Моите слова. Небето се променя, както и земята. Човешкият род се показва в първоначалния си образ и постепенно всеки човек е отделен според вида си и несъзнателно намира пътя обратно към лоното на своето семейство. Това ще Ми достави голямо удоволствие. Аз съм необезпокоен от смущенията и неусетно великото Ми дело е завършено и безчетните неща на творението са преобразени. Когато създавах света, Аз оформих всички неща според вида им и поставих всяко нещо в категорията му. Когато наближи краят на Моя план за управление, ще възстановя предишното състояние на сътвореното, ще възстановя всичко до първоначалния му вид и по този начин ще променя напълно всичко, така че всичко да се завърне в лоното на Моя план. Времето настъпи! Последният етап от Моя план е на път да бъде завършен. О, нечист стар свят! Ти непременно ще паднеш под Моите слова! Непременно ще бъдеш сведен до нищото от Моя план! Ах, вие несметни неща на творението! Всички вие ще придобиете нов живот в Моите слова — ще имате своя върховен Господ! О, чист и неопетнен нов свят! Ти непременно ще се съживиш в Моята слава! О, планина Цион! Не мълчи повече — Аз се завърнах триумфално! Насред творението Аз внимателно наблюдавам цялата земя. Човечеството е започнало нов живот на земята и се е сдобило с нова надежда. О, народът Ми! Как да не се върнеш към живота в Моята светлина? Как да не скачаш от радост под Моето напътствие? Земите викат тържествуващо, водите бушуват с радостен смях! О, възкръснал Израел! Как да не изпиташ гордост от Моето предопределение? Кой е плакал? Кой е ридал? Древният Израел вече не съществува, а днешният Израел се изправя, издига се и се извисява над света и в сърцата на цялото човечество. Днешният Израел със сигурност ще придобие основа за своето съществуване благодарение на Моя народ! О, омразен Египет! Още ли Ми се противопоставяш? Как можете да се възползвате от Моето милосърдие и да се опитвате да избегнете Моето наказание? Как може да не изпитате Моето наказание? Всички, които обичам, със сигурност ще пребъдат вечно, а всички, които Ми се противопоставят, със сигурност ще бъдат наказани от Мен завинаги. Защото Аз съм ревнив Бог и няма с лека ръка да пожаля хората за всичко, което са сторили. Ще бдя над цялата земя и, явявайки се от Изток с праведност, величие, гняв и наказание, ще Се явя пред безчетното множество на човечеството!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Думите на Бог към цялата вселена“, „Глава 26“)

175. Множествата Ме приветстват, множествата Ме възхваляват; хората в един глас назовават единствения истински Бог и всички вдигат взор към Мен, за да наблюдават делата Ми. Царството се спуска в света на човеците. Щедра и преизобилна е Моята личност. Кой не би ликувал от това? Кой не би затанцувал от радост? О, Цион! Развей победния си флаг в Моя чест! Изпей победната си песен, разпространявай святото Ми име! Всички създания от краищата на света! Побързайте да се пречистите, за да сте достойни за приношение пред Мен! Съзвездия в небесата! По-скоро се върнете по местата си, за да разкриете могъщата Ми власт над небесната твърд! Заслушвам се в гласовете на хората по земята, които изливат в песен безграничната си любов и почит към Мен! В този ден, когато всички създания се връщат към живот, Аз се спускам в света на човеците. В този момент, точно в този миг, всички цветя се разпукват в пищни цветове, всички птици извиват трели в хор, всички неща затрептяват от радост! Когато проехти приветствието към царството, сатанинското царство рухва, сразено от екота на този химн на царството, и вече никога не ще се върне!

Кое от земните създания се осмелява да се надигне за съпротива? Спущайки се на земята, Аз нося пожарища, нося ярост, нося всякакви бедствия. Земните царства сега са Мое царство! Облаците горе в небесата се вихрят на талази; под небесната твърд езерата и реките се разбушуват във вълнуваща и радостна мелодия. Животните, които са почивали в леговищата си, излизат оттам, и Аз пробуждам всички народи от дрямката им. Денят, очакван от несметните човешки множества, най-сетне е настъпил! Хората Ми посвещават най-красивите песни!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Думите на Бог към цялата вселена“, „Химн на Царството“)

176. Когато проехти приветствието на царството — едновременно с екота на седемте гръма — звукът разтърсва небето и земята, разклаща небесната твърд и сърдечните струни на всички човеци затрептяват. Химнът на царството тържествено се въздига в земята на големия червен змей в знак, че съм унищожил този народ и съм основал царството Си. И което е още по-важно — установява се Моето царство на земята. В този момент разпращам ангелите Си до всички земни народи, за да направляват Моите синове, Моите избраници; това отговаря и на изискванията за следващата стъпка от делото Ми. Аз обаче лично пристигам на мястото, където свит на кълбо лежи големият червен змей, и влизам в двубой с него. Щом цялото човечество опознае Моето въплътено Аз и види делата Ми в плът, леговището на големия червен змей ще се превърне в пепел и ще изчезне без следа. […]

Днес не само слизам сред народа на големия червен змей, но и обръщам лице към цялата вселена, разтърсвайки небесната твърд. Има ли изобщо място, което да е неподвластно на Моя съд? Има ли кътче, пощадено от бедствията, които изсипвам връз света? Навсякъде, където отивам, Аз посявам всевъзможни „семена на бедствия“. Това е един от начините Ми на работа и несъмнено е спасителен акт за човечеството — това, което му въздавам, е все пак израз на любов. Искам да позволя на още повече хора да Ме опознаят и да успеят да Ме видят и така да започнат да се боят от Бог, когото не са успявали да съзрат в продължение на толкова години, но Който е практичен точно в този момент.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Думите на Бог към цялата вселена“, „Глава 10“)

177. Вече няколко хилядолетия човечеството копнее да види с очите си пришествието на Спасителя. Човекът мечтае да съзре как Спасителят Исус лично се спуска, възседнал бял облак, сред онези, които са копнели и жадували за Него в продължение на хиляди години. Хората са копнели Спасителят да се завърне и отново да се съедини с тях; с други думи, жадували са за завръщането на Спасителя Исус, който е бил отделен от хората в продължение на хилядолетия, за да може Той отново да се захване с делото на спасението, което извърши сред юдеите, и да прояви състрадание и любов към човеците, да опрости греховете им и да ги понесе на плещите Си, като дори поеме всичките човешки прегрешения и избави хората от тяхната греховност. Човечеството копнее Спасителят Исус да е същият като преди — Спасител, който да е мил, почтен и добросърдечен, и никога да не изпитва гняв към хората, да не ги кори, а да им прощава и да поеме всичките им грехове и дори, както преди, да пожертва живота си на кръста за хората. Откакто Исус си тръгна, Неговите ученици и следовници, както и всички светии, избавени в Неговото име, жадуват за Него и Го очакват. Всички спасени от милостта на Исус Христос в Епохата на благодатта са живели в копнеж по този ден на несравнима радост в последните дни, когато Спасителят Исус ще слезе на бял облак, за да се яви пред цялото човечество. Разбира се, това е и общото желание на всички, приемащи днес името на Исус Спасителя. Всеки във вселената, който знае за спасението на Спасителя Исус, от все сърце е жадувал Исус Христос внезапно да се появи, за да изпълни казаното от Исус в земния Му живот: „Ще се върна точно така, както си тръгнах“. Човекът вярва, че след разпятието и възкресението Исус се е завърнал на небето на бял облак, за да заеме мястото Си от дясната страна на Всевишния. По подобен начин Исус ще слезе отново на бял облак (същият онзи облак, който Исус възседна, за да се възнесе) сред онези, които са копнели за Него хиляди години; Той ще бъде с облика и с облеклото на юдеите. След явяването си пред хората Той ще ги нахрани, ще накара да бликне за тях фонтан жива вода и ще заживее сред хората, изпълнен с милосърдие и обич, жизнен и истински. Това са представите, на които хората се уповават. Исус Спасителят обаче не направи това, а постъпи противно на човешките представи. Не се яви сред копнеещите за завръщането Му и не слезе при човечеството върху бял облак. Той вече е тук, но хората не знаят това и остават в неведение. Те тънат в безцелно очакване, без да подозират, че Той вече е слязъл на „белия си облак“ (който всъщност е Неговият дух, Неговото слово, цялостният Му нрав и всичко, което Той е) и сега е заобиколен от група победители, които Той ще създаде през сетните дни. Хората не знаят следното: въпреки цялата привързаност и обич на светия Спасител Исус към човечеството, как би могъл да работи Той в „храмове“, заселени от развала и нечисти духове? При все че хората очакват пришествието Му, как да се яви пред онези, които се хранят с плътта на нечестивците, пият кръвта им и носят одеждите им; пред онези, които вярват в Него, но не Го познават и които постоянно Го изнудват? Хората знаят само, че Спасителят Исус е изпълнен с обич и с безгранично състрадание и че Се е жертвал, за да изкупи греховете им. Човеците обаче нямат представа, че Той е Самият Бог, преливащ от праведност, величие и гняв, готов да съди, властен и изпълнен с достойнство. Ето защо, макар че хората копнеят и се молят за завръщането на Спасителя и молитвите им дори трогват „Небесата“, Спасителят Исус не се явява пред онези, които вярват в Него, но не Го познават.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Спасителят вече се е завърнал, възседнал „бял облак“)

178. Аз дарих Израел със славата Си, а после я оттеглих — така отведох израилтяните, а и цялото човечество, на изток. Доближих всички тях до светлината, за да се обединят отново с нея и да се свържат с нея, и да не трябва да я търсят повече. Ще позволя на всички търсещи отново да я съзрат и да видят славата, която имах в Израел. Ще им позволя да видят, че отдавна съм слязъл на бял облак сред човечеството, да се насладят на безбройните снежнобели облаци и изобилните гроздове от плодове и нещо повече — ще разкрия пред погледа им Йехова, Бог на Израел. Ще им позволя да видят Учителя на евреите, бленувания Месия, и пълното явяване на Мен, Който съм преследван от царе през всички епохи. Ще действам из цялата вселена и ще извърша велико дело, като в последните дни ще разкрия пред човечеството цялата Своя слава и всичко свършено от Мен. Ще покажа целия Си божествен лик на тези, които са Ме очаквали много години, които са копнели да се спусна върху бял облак, на Израел, който копнее за повторното Ми явяване, а също и на всички, които Ме преследват, за да може всички до един да узнаят, че преди много време съм пренесъл славата Си на изток и тя вече не е в Юдея. Защото последните дни вече настъпиха!

Осъществявам делото Си из цялата вселена и от изток безспир прогърмяват оглушителни тътени и разтърсват всички народи и религии. С гласа Си преведох цялото човечество в настоящето. Карам всички хора да бъдат завоювани от Моя глас, да попаднат в този поток и да Ми се подчинят, защото отдавна възвърнах славата Си от цялата земя и я проявих отново на изток. Кой не копнее да види Моята слава? Кой не очаква с трепет завръщането Ми? Кой не жадува за повторното Ми явяване? Кой не копнее за прелестта Ми? Кой би отказал да дойде в светлината? Кой не би желал да види щедростта на Ханаан? Кой не копнее за завръщането на Избавителя? Кой не обожава Този, чието могъщество е безгранично? Гласът Ми ще отекне из цялата земя. Ще се обърна към Моя избран народ и ще им говоря още. Думите Ми са като мощните гръмове, разтърсващи планините и реките — отправям ги към цялата вселена и към човечеството. Ето защо Моето слово е пазено като съкровище от хората и цялото човечество тачи думите Ми. Светкавицата прорязва целия небосвод от изток до запад. Словата Ми са такива, че хората не желаят да се откажат от тях, въпреки че ги смятат за неразгадаеми, но поради това им се наслаждават още повече. Всички хора отбелязват с радост и веселие Моето пришествие, сякаш празнуват раждането на дете. Със силата на гласа Си ще призова при Себе Си всички хора. От този момент нататък официално ще Се присъединя към човешкия род, за да започнат да Ме почитат. Със славата, която излъчвам, и с думите, изричани от Моята уста, ще накарам всички хора да се стекат пред Мен и да видят, че светкавицата просветва от изток и че съм слязъл на Елеонския хълм на изток. Ще видят, че от дълго време пребивавам на земята, вече не като Еврейски син, а като Мълнията от изток. Защото отдавна възкръснах и напуснах мястото си сред хората, и след това отново се появих сред тях със слава. Аз съм Този, на когото се покланяха от векове, а също съм и младенецът, от когото израилтяните се отрекоха преди хилядолетия. При това Аз съм преславният Всемогъщ Бог на днешната епоха! Нека всички да застанат пред Моя трон и да видят великолепния Ми лик, нека чуят Моя глас и се вгледат в делата Ми. Това е цялата Моя воля, това е краят и зенитът на Моя план, а също и целта на управлението Ми: всяка нация да се прекланя пред Мен, да Ме почитат на всички земни езици, всеки човек да се уповава на Мен и всички народи да са Мои верни поданици!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Гласовете на седемте гръма — предсказващи, че Евангелието на царството ще се разпространи из цялата вселена“)

179. Навремето Ми казваха Йехова. После пък бях Месия, а по-нататък човеците с обич и почит Ме наричаха Исус Спасителя. Обаче днес Аз вече не съм Йехова или Исус, когото хората познаваха в онези минали времена; Аз съм Бог, завърнал се в сетните дни — Бог, който ще постави край на епохата. Аз съм Самият Бог, който се въздига от края на земята с целия Си нрав и преизпълнен с властност, благородство и великолепие. Хората никога не са влизали в досег с Мен, не са Ме опознали и са съвсем невежи по отношение на Моя нрав. От създаването на света, та чак до днес нито един човек не Ме е виждал. Това е Бог, който се явява пред хората в сетните дни, но е скрит сред тях. Той пребивава сред човеците, истински и реален като жарещото слънце и бушуващия пламък, изпълнен с мощ и преизпълнен с власт. Съдът на словото Ми няма да пропусне нито един човек, нито едно нещо и всеки и всичко ще бъде пречистено в пламъците. Накрая всички народи ще получат благослова на думите Ми, но и ще бъдат разкъсани на парчета от Моите слова. Така през сетните дни всички хора ще видят, че Аз съм завърналият се Спасител и че съм Всемогъщият Бог, покоряващ цялото човечество. И всички ще се убедят, че преди Се жертвах за хората, но в сетните дни Се превръщам и в слънчевия пламък, изпепеляващ всичко, и в Слънцето на праведността, разкриващо всички неща. Това е Моето дело в последните дни. Приех това име и възприех този нрав, за да може всички хора да видят, че съм праведен Бог, изпепеляващото слънце и обгарящият пламък, за да може всички да почитат Мен, единствения истински Бог, и да съзрат истинското Ми лице: Аз не съм само Бог на израилтяните и не съм само Изкупителят; Бог съм на всички създания на небето, в океаните и на земята.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Спасителят вече се е завърнал, възседнал „бял облак“)

180. Божият план за управление в продължение на шест хиляди години наближава своя край, и дверите на царството вече са отворени за всички онези, които търсят Неговото появяване. Скъпи братя и сестри, какво чакате? Какво търсите? Чакате ли Бог да се яви? Търсите ли следите Му? Колко жадувано е появяването на Бог! И колко трудно е да се открият следите Му! В една такава епоха и в един такъв свят какво трябва да направим, за да станем свидетели на деня, в който Бог ще се появи? Какво трябва да правим, за да сме в крак с Божиите следи? Тези въпроси стоят пред всички, които чакат Бог да се яви. Всички вие многократно сте разсъждавали по тези въпроси, но какъв е резултатът от това? Къде се явява Бог? Къде са следите Му? Знаете ли отговора? Много хора биха отговорили така: „Бог се явява сред тези, които Го следват и Неговите следи са сред нас — толкова е просто!“. Всеки може да даде стереотипен отговор, но разбирате ли какво се има предвид под явяването на Бог и Неговите следи? Появяването на Бог означава, че Той ще дойде на земята, за да извърши делото Си лично. Той слиза сред хората, за да даде началото на една епоха и да сложи край на друга със собствената Си личност, със собствения Си нрав и по присъщия за Него начин. Това появяване не е някакъв вид церемония. То не е знак, картина, чудо или някакво величествено видение, а още по-малко е религиозен процес. То е реално и действително събитие, което може да бъде усетено и видяно от всекиго. Такова явяване не се извършва за целите на някакво механично действие или краткосрочно начинание: то представлява по-скоро работен етап от Неговия план за управление. Явяването на Бог винаги е смислено и винаги има връзка с плана Му за управление. Това, което тук наричаме „явяване“, е много по-различно от онова „явяване“, при което Бог напътства, предвожда и просвещава човека. Всеки път, когато Се разкрие, Бог осъществява един етап от Своето велико дело. Това дело е различно от делото на всяка друга епоха. Човек не може да си го представи и никога не го е преживявал. То бележи началото на нова епоха и слага край на старата епоха, то представлява нова и усъвършенствана форма на делото по спасяването на човечеството; още повече, то въвежда човека в нова епоха. Именно това означава явяването на Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Приложение 1: Появата на Бог възвестява нова епоха“)

181. След като вече сте разбрали какво означава появяването на Бог, как трябва да търсите Неговите следи? На този въпрос не е трудно да се отговори: където се яви Бог, там ще намерите Неговите следи. Това обяснение звучи очевидно, но на практика не е толкова лесно, тъй като мнозина не знаят къде се появява Бог, а още по-малко знаят къде е склонен да се явява и къде би трябвало да се яви. Някои импулсивно вярват, че където действа Светият дух, там се явява и Бог. Други вярват, че където има духовни фигури, там се явява Бог. Трети пък вярват, че където има хора с добра репутация, там се явява Бог. Нека засега да оставим настрана въпроса дали тези вярвания са правилни или погрешни. За да изясним този въпрос, първо трябва да си поставим ясна цел: ние търсим следите на Бог. Не търсим духовни фигури, още по-малко търсим фигури на бележити личности: ние търсим следите на Бог. Именно защото търсим не друго, а следите на Бог, ни е необходимо да търсим Божията воля, Божието слово, Божиите беседи, защото където има нови думи, изречени от Бог, там е Божият глас, а където са следите на Бог, там са и Неговите дела. Където е проявлението на Бог, там Той се явява, а където Той се явява, там са и пътят и истината и животът. В търсенето си на Божиите следи вие сте пренебрегнали словата „Бог е и пътят и истината и животът“. И така мнозина, дори и да узнаят истината, не вярват, че са открили следите на Бог, а още по-малко признават явяването Му. Каква огромна грешка! Явяването на Бог не е възможно да се съвмести с представите на човека, още по-малко е възможно Бог да се яви по човешка повеля. Бог прави собствени избори и има собствени планове, когато върши делото Си. Нещо повече, Той има Свои собствени цели и методи. Каквото и да прави, Той няма нужда да го обсъжда с човека или да търси неговия съвет, още по-малко е длъжен да уведомява всеки един човек за делата Си. Такъв е Божият нрав и той трябва да бъде приет от всички. Ако искате да бъдете свидетели на появяването на Бог и да следвате следите Му, първо трябва да се отдалечите от собствените си представи. Не трябва да искаш Бог да прави това или онова, още по-малко трябва да Го поставяш в собствените си граници и да Го свеждаш до собствените си представи. Вместо това трябва да изисквате от себе си да намерите начин да тръгнете по следите на Бог, да приемете Неговото явяване и да се подчините на новото Му дело — това се очаква от човека. Тъй като човекът не е истината и тя не е в него, той трябва да търси, да приема и да се подчинява.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Приложение 1: Появата на Бог възвестява нова епоха“)

182. Днес Бог извършва ново дело. Може би трудно възприемаш тези думи и си озадачен от тях, но съветът Ми към теб е да не разкриваш непринудеността си, защото само онези, които искрено гладуват и жадуват за праведност пред Бог, ще се сдобият с истината и само искрено посветените Нему ще получат Божието просветление и водачество. Ще добиеш плодове, ако търсиш истината с трезво спокойствие, а не с препирни и раздори. Казвайки, че „днес Бог извършва ново дело“, имам предвид Божието завръщане в плът. Може би тези думи не те трогват; може би ги презираш, а може пък да проявяваш голям интерес от тях. Каквато и да е реакцията ти, Аз се надявам, че всички искрено копнеещи за Божията поява ще приемат и внимателно ще анализират този факт, вместо да си правят необмислени заключения. Така постъпват мъдрите хора.

Не е трудно да разгледаме въпроса в дълбочина, но за целта е необходимо всеки един от нас да приеме следната истина: въплътеният Бог притежава Божията същност; въплътеният Бог притежава Божието проявление. Въплъщавайки се, Бог ще осъществи Своя замисъл делото Си, и тъй като Бог се превръща в плът, Той ще изрази онова, което представлява, и ще може да осени човека с истината, ще го дари с живота и ще го насочи по правилния път. Плът, която не съдържа Божията същност, категорично не е въплътеният Бог; в това няма съмнение. Ако човек иска да разбере дали пред него е Самият въплътен Бог, той трябва да прецени това по изразявания от Него нрав и по изричаните от Него думи. Иначе казано, за да потвърди, че това е въплътеният Бог и да прецени дали това е истинският път, човек трябва да ползва за ориентир Божията същина. Тоест, за да определи дали това действително е въплътеният Бог, той трябва да се вгледа в същността Му — в Неговото дело, в словото Му, в нрава Му и в множество други аспекти — вместо да съди по външни белези. Невеж и неук е човекът, който се взира само в Неговото външно проявление и в резултат пренебрегва същината Му. Външният вид не е определящ за същността; нещо повече — Божието дело никога не може да съвпадне с човешките представи. Нима външността на Исус не се различаваше от хорските представи? Та нали ликът и облеклото Му с нищо не подсказваха истинската Му самоличност? Та нали първите фарисеи се опълчиха срещу Него тъкмо защото имаха очи само за външността Му, но останаха глухи за думите Му? Надеждата Ми е, че всеки брат и сестра, които очакват Божията поява, не ще повторят тази историческа трагедия. Не бива да се превръщате в съвременни фарисеи и отново да приковете Бог на кръста. Трябва грижливо да премислите как ще приветствате Божието завръщане и да сте с ясна представа как да се отдадете на истината. Това е отговорността на всеки, който чака Исус да се върне, възседнал облак. Вместо да се заплитаме в преувеличени фантазии, трябва да проясним духовното си зрение. Трябва да мислим за практическата работа на Бог и да се вгледаме в практическите аспекти на Бог. Не се отнасяйте и изгубвайте в мечтания, винаги копнеейки за деня, в който Господ Исус внезапно ще слезе сред вас, възседнал облак, и ще възнесе вас, които никога не сте Го опознали, не сте Го видели и не знаете как да изпълните волята Му. По-добре е да разсъждавате по по-практични въпроси!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Предисловие“)

183. Този път Бог идва, за да върши делото Си не в духовно тяло, а в най-обикновено. Нещо повече, това не е просто тялото на второто въплъщение на Бог, а е и тялото, чрез което Бог се връща към плътта. Това е най-обикновена плът. Не можете да забележите нищо, което да Го отличава от другите, но можете да научите от Него истини, за които никога преди не сте чували. Тази с нищо незабележителна плът е онова, което олицетворява всички думи на Божията истина, което поема Божието дело в последните дни и изразява целия нрав на Бог, така че човекът да го разбере. Не изпитваш ли огромно желание да видиш небесния Бог? Не изпитваш ли огромно желание да разбереш небесния Бог? Не изпитваш ли огромно желание да видиш какво е назначението на човечеството? Той ще ти разкрие всички тези тайни — тайни, които никой човек не е могъл да ти каже. Той ще ти разкрие и онези истини, които не разбираш. Той е твоята врата към Царството, твоят водач в новата епоха. В тази толкова обикновена плът има множество непонятни тайни. Делата Му може да са неразбираеми за теб, но цялата цел на работата, която върши, е напълно достатъчна, за да ти позволи да разбереш, че Той не е просто плът, както си мислят хората. Защото Той олицетворява Божията воля и грижата, която Бог проявява към човечеството в последните дни. Макар да не можеш да чуеш думите Му, които сякаш разтърсват небето и земята, да не можеш да видиш очите Му като огнени езици и да не можеш да приемеш дисциплинирането на железния Му жезъл, ти все пак можеш да усетиш от думите Му, че Бог е изпълнен с гняв, и да разбереш, че Бог проявява състрадание към човечеството; можеш да видиш праведния нрав на Бог и Неговата мъдрост и освен това да осъзнаеш загрижеността на Бог към цялото човечество. Работата на Бог в последните дни е да позволи на човек да види как небесният Бог живее на земята сред хората и да даде възможност на човек да познае Бог, да Му се подчини, да се бои от Него и да Го обича. Ето защо Той се върна в плът за втори път. Въпреки че онова, което човек вижда днес, е Бог, който не се различава от човека, Бог с нос и две очи, един с нищо незабележителен Бог, в крайна сметка Той ще ви покаже, че ако този човек не съществуваше, небето и земята щяха да претърпят огромни промени; ако този човек не съществуваше, небето щеше да потъмнее, земята щеше да потъне в хаос и цялото човечество щеше да живее в глад и болести. Той ще ви покаже, че ако въплътеният Бог не беше дошъл да ви спаси в последните дни, то Бог отдавна щеше да е унищожил цялото човечество в ада; че ако не беше тази плът, вие завинаги щяхте да бъдете архигрешници и щяхте завинаги да останете трупове. Трябва да знаете, че ако не беше тази плът, цялото човечество щеше да се изправи пред неизбежно бедствие и нямаше да бъде в състояние да избегне още по-тежкото наказание, което Бог отсъжда на човечеството в последните дни. Ако не се беше родила тази обикновена плът, всички щяхте да се намирате в състояние, в което да молите за живот, без да можете да живеете, и да молите за смърт, без да можете да умрете; ако тази плът не съществуваше, днес нямаше да можете да придобиете истината и да се явите пред Божия престол, а щяхте да сте наказани от Бог за тежките си грехове. Знаете ли, че ако не беше завръщането на Бог в плът, никой нямаше да има шанс за спасение; и ако не беше идването на тази плът, Бог отдавна щеше да е сложил край на старата епоха? В такъв случай все още ли сте способни да отхвърлите второто въплъщение на Бог? След като можете да извлечете толкова много полезни неща от този обикновен човек, защо тогава не Го приемете с радост?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Знаеше ли, че Бог е свършил нещо велико сред хората?“)

184. Работата на Бог е нещо, което не можеш да разбереш. Ако не си в състояние напълно да разбереш дали изборът ти е правилен, нито можеш да знаеш дали Божието дело ще бъде успешно, тогава защо не си опиташ късмета и да разбереш дали този обикновен човек наистина може да ти бъде изключително полезен и дали Бог наистина е свършил нещо велико? Трябва обаче да ти кажа, че по времето на Ной хората ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха толкова често, че Бог не издържа на тази гледка и изпрати голям потоп, за да унищожи човечеството, като пощади само семейството на Ной от осем души и всички видове животни и птици. В последните дни обаче Бог ще пощади само онези, които са Му били верни до края. Въпреки че и двете епохи бяха времена на голяма, непоносима за Бог поквара и въпреки че човечеството и в двата периода бе станало толкова покварено и не признаваше Бог за свой Господ, Бог унищожи само хората от времето на Ной. Човечеството и в двете епохи причини големи страдания на Бог, но досега Бог проявяваше търпение към хората в последните дни. Защо е така? Замисляли ли сте се някога над това? Ако наистина не знаете, нека ви кажа. Причината, поради която Бог може да дарява милост на хората в последните дни, не е, че те са по-малко покварени от хората по времето на Ной, нито че са се разкаяли пред Бог, и със сигурност не е, че технологиите в последните дни са напреднали дотолкова, че Бог не може да се реши да унищожи хората. Причината е, че Бог трябва да свърши делото Си сред група хора в последните дни и че Бог сам ще свърши тази работа в Своето въплъщение. Освен това Бог ще избере част от хората в тази група, за да ги направи обекти на Своето спасение и плод на Своя план за управление, както и да отведе тези хора в следващата епоха. Затова, независимо от всичко, цената, платена от Бог, е била изцяло за подготовка на работата, която Неговата въплътена плът ще свърши през последните дни. Това, че сте оцелели до днес, се е случило благодарение на тази плът. Точно защото Бог живее в плът, вие имате шанс да оцелеете. Цялата тази благодат беше придобита заради този обикновен човек. И не само това: в крайна сметка всеки народ ще се поклони на този обикновен човек, ще благодари и ще се подчинява на този незабележителен човек, тъй като точно истината, животът и пътят, донесени от Него, спасиха цялото човечество, уредиха конфликта между Бог и човека, сближиха ги един с друг и установиха връзка между мислите на Бог и на човека. Точно Той донесе още по-голяма слава за Бог. Нима такъв обикновен човек не е достоен за твоето доверие и обожание? Нима такъв обикновен човек е непригоден да бъде наричан Христос? Може ли такъв обикновен човек да не се превърне в проявление на Бог сред хората? Не заслужава ли този човек, който е спасил човечеството от бедствие, вашата любов и желанието ви да не Го изоставяте? А ако отхвърлите истините, изречени от устата Му, и презрете съществуването Му сред вас, какво ще стане с вас накрая?

Цялото Божие дело в последните дни се извършва чрез този обикновен човек. Той ще ти даде всичко и освен това ще може да взема решения за всичко, което те засяга. Може ли този човек да бъде такъв, за какъвто Го смятате: твърде обикновен, за да бъде достоен за споменаване? Неговата истина не е ли достатъчна, за да ви убеди напълно? Не е ли достатъчно свидетелството на делата Му, за да се убедите напълно? Или пътят, който Той носи, не е достоен за вас да вървите по него? В крайна сметка какво ви подтиква да Го презирате, да Го отхвърляте и да Го избягвате? Та нали точно този човек говори истината, точно този човек носи истината и точно този човек ви дава път, който да следвате. Възможно ли е все още да не можете да намерите следи от Божието дело в тези истини? Без делото на Исус човечеството не би могло да слезе от кръста, но без днешното въплъщение онези, които слязоха от кръста, никога не биха могли да получат Божието одобрение или да навлязат в новата епоха. Без идването на този обикновен човек вие така и нямаше да получите възможност да видите истинското лице на Бог, нито пък щяхте да имате право на това, защото всички вие сте обекти, които отдавна е трябвало да бъдат унищожени. Благодарение на идването на второто въплъщение на Бог, вие сте простени от Него и Той е проявил милост към вас. Въпреки всичко думите, които трябва да ви кажа накрая, остават следните: този обикновен човек, който е въплътеният Бог, е жизненоважен за вас. Това е великото нещо, което Бог вече е свършил сред хората.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Знаеше ли, че Бог е свършил нещо велико сред хората?“)

185. Ако Спасителят слезеше в сетните дни пак под името Исус и отново Се родеше в Юдея и се захванеше с делото Си там, това би доказало, че съм създал единствено израилтяните и само тях съм спасил, както и че нямам нищо общо с езичниците. Нима това не би било в противоречие с думите Ми: „Аз съм Господ, който създаде небесата, земята и всички неща“? Напуснах Юдея и върша делото Си сред езичниците, защото съм не само Бог на израилтяните, а Бог на всички създания. В сетните дни се явявам сред езичниците, защото съм не само Йехова, Бог на израилтяните, а също и Творецът на всички Свои избраници сред езичниците. Аз създадох не само Израел, Египет и Ливан, а и всички езически народи отвъд Израел. Поради това Аз съм Господ на всички създания. Взех Израел само за начална точка на делото Си и превърнах Юдея и Галилея в крепости на Своето изкупително дело, а сега използвам езическите народи за основа, от която ще сложа край на цялата епоха. В Израел осъществих два етапа от работата Си (а именно Епохата на закона и Епохата на благодатта) и продължих Своето дело в Епохата на благодатта и Епохата на царството из земите извън Израел. Сред езическите народи ще предприема завоевателното Си дело и така ще поставя завършек на епохата. Ако хората продължат неизменно да Ме наричат Исус Христос, но не знаят, че съм положил началото на нова епоха през сетните дни и съм наченал ново Свое дело, и ако хората продължат да са обсебени в очакване на пришествието на Спасителя Исус, ще нарека тези хора невярващи в Мен; те не Ме познават и вярата им в Мен е подправена. Възможно ли е подобни хора да станат свидетели на слизането на Спасителя Исус от небето? Не Моето пристигане чакат те, а пришествието на Царя на юдеите. Те не копнеят за Мен, за да унищожа нечистия стар свят, а вместо това жадуват за Второто Исусово пришествие, което да им донесе изкупление. Те с нетърпение очакват Исус отново да спаси цялото човечество от омърсената, грешна земя. Как биха могли подобни хора да участват в завършека на делото Ми в сетните дни? Човешките желания не са в състояние да изпълнят волята Ми, нито да допринесат за осъществяването на делото Ми, защото човекът просто цени и се възхищава на предишната Ми работа и няма представа, че Аз съм Самият Бог, който е винаги нов и никога стар. Човеците знаят само, че Аз съм Йехова и Исус и съвсем не се досещат, че Аз съм Този от сетните дни, който ще сложи край на човечеството. Всичко, за което хората копнеят, и всичко, което знаят, произлиза от собствените им представи и е ограничено в рамките на това, което виждат с очите си. Това не е в съгласие с Моето дело, а му противоречи. Ако вършех делото си, съобразявайки се с човешките идеи, кога би дошъл завършекът му? Кога би встъпило в покой човечеството? И как бих могъл да навляза в седмия ден, Съботата? Работя според плана Си и според Своя замисъл — а не съгласно намеренията на човеците.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Спасителят вече се е завърнал, възседнал „бял облак“)

186. Независимо дали си американец, британец или друг, трябва да излезеш извън рамките на собствената си национална принадлежност, да надскочиш себе си и да видиш Божието дело от идентичността на сътворено същество. По този начин няма да поставиш ограничения на Божиите следи. Това е така, защото в наши дни мнозина смятат, че е невъзможно Бог да се появи в дадена нация или сред даден народ. Колко дълбока е значимостта на Божието дело и колко важно е явяването на Бог! Как е възможно човешките представи и мисли да ги обхванат? Затова казвам, че трябва да се освободиш от представите за националност и етническа принадлежност, за да търсиш явяването на Бог. Само така няма да си ограничен от собствените си представи, само така ще бъдеш достоен да посрещнеш появяването на Бог. Иначе ще останеш във вечен мрак и никога няма да спечелиш Божието одобрение.

Бог е Бог на цялото човечество. Той не Се смята за частна собственост на никой конкретен народ и на никоя конкретна нация: Той върши Своето дело според замисъла Си и не може да се ограничи до никаква форма, нация или народ. Може би никога не си си представял тази форма, а може би я отричаш, а може и народът, сред който Бог Се разкрива, да е дискриминиран от всички и да е най-изостаналият на земята. Бог обаче е мъдър. Със Своята велика сила и чрез Своята истина и Своето отношение Той истински е спечелил една група от хора, които мислят като Него, група от хора, която Той е пожелал да направи пълноценни човеци; група, която е завоювал и която, след като е изтърпяла всякакви изпитания, сътресения и гонения, може да Го последва до самия край. Целта на явяването на Бог, което не е ограничено до никоя форма или нация, е Той да може да извърши делото Си според Своя замисъл. Същото важи за онзи момент, в който в Юдея Бог се въплъти: целта Му беше да извърши делото на разпятието, за да откупи цялата човешка раса. Евреите обаче мислеха, че не е възможно Бог да направи това, и смятаха, че не е възможно Бог да се въплъти и да приеме образа на Господ Исус. Тяхното „невъзможно“ се превърна в основата, на която те осъждаха и се противопоставяха на Бог, което в крайна сметка доведе до гибелта на Израел. Днес мнозина допускат същата грешка. Заявяват с пълна сила, че Бог ще се появи всеки момент, а в същото време осъждат явяването Му; тяхното „невъзможно“ още веднъж ограничава явяването на Бог в рамките на тяхното въображение. Виждал съм много хора да избухват в див грубиянски смях при срещата си с Божието Слово. Но дали има разлика между този смях и осъждането и богохулството на евреите? Вие не благоговеете в присъствието на истината, а още по-малко изпитвате копнеж. Само учите безразборно и чакате с лековата безгрижност. Какво ще спечелите с това учене и чакане? Мислите ли, че ще получите лични напътствия от Бог? Ако не можеш да отличиш Божиите слова, по какъв начин си достоен да станеш свидетел на появяването на Бог? Всеки път, когато Бог се яви, истината излиза наяве и гласът Му се чува. Само тези, които могат да приемат истината, ще чуят Божия глас, и само такива хора са достойни да станат свидетели на Неговото явяване. Откажи се от представите си! Смири се и прочети тези думи много внимателно. Ако копнееш за истината, Бог ще те просветли и ще разбереш волята Му и словата Му. Откажете се от понятията си за „невъзможно“! Колкото повече човек вярва, че нещо е невъзможно, толкова по-вероятно е то да се случи, защото Божията мъдрост се извисява над небесата, Божиите мисли стоят по-високо от човешките мисли, а Божието дело преминава отвъд границите на човешките мисли и понятия. Колкото по-невъзможно е едно нещо, толкова повече то съдържа истина, към която да се стремим; колкото повече едно нещо е отвъд човешките понятия и представи, толкова повече то съдържа в себе си Божията воля. Това е така, защото където и да се яви Бог, Той винаги е Бог и Неговата същност никога няма да се промени заради мястото или начина на появата Му. Нравът на Бог остава същият, независимо къде са следите Му, и където и да са следите Му, Той е Бог на цялото човечество, също както Господ Исус е Бог не само на израилтяните, но и на всички народи на Азия, Европа и Америка. Нещо повече: Той е единственият Бог в цялата вселена. Така че да търсим Божията воля, да откриваме явяването Му в Неговите слова и да бъдем в крак със следите Му! Бог е и пътят и истината и животът. Неговите слова и Неговото явяване съществуват едновременно, а нравът и следите Му са всякога достъпни за човечеството. Скъпи братя и сестри, надявам се, че виждате явяването на Бог в тези думи, че тръгвате по Неговите следи по пътя към новата епоха и че навлизате в прекрасното ново царство, което Бог е приготвил за тези, които очакват Неговото появяване!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Приложение 1: Появата на Бог възвестява нова епоха“)