165. Възхвалата дойде в Сион и Божието обиталище се яви. Славното свято име се възвеличава от безбройните Божии избраници и се разпространява. О, Всемогъщи Боже! Владетелят на вселената, Христос от последните дни — Той е сияйното Слънце, изгряло в цялата вселена, над величествената и великолепна планина Сион…

Всемогъщи Боже! Ликуващи, ние Те призоваваме; танцуваме и пеем. Ти наистина си нашият Изкупител, великият Вселенски цар! Ти направи група победители пълноценна и изпълни Божия план за управление. Безбройните Божии избраници ще се стекат на тази планина. Те ще коленичат пред престола! Ти си единственият истински Бог и си достоен за слава и чест. Цялата слава, възхвала и власт да бъдат за престола! От престола блика изворът на живота, който пои и храни целия Божи народ. Животът ни се променя с всеки ден; следват ни нова светлина и откровения, които неизменно осигуряват нови прозрения за Бог. Насред преживяванията си ние постигаме пълна увереност в Бог. Словата Му се явяват непрестанно, като се явяват в хората на място. Наистина сме толкова благословени! Всеки ден сме лице в лице с Бог, разговаряме с Бог за всички неща и оставяме Бог да господства над всичко! Внимателно размишляваме върху Божието слово, сърцата ни са в мир в Бог и така идваме пред Бог, където получаваме озарението Му. Всеки ден в живота ни, в нашите действия, думи, мисли и идеи ние живеем в Божието слово и винаги сме способни да различаваме нещата. Божието слово прекарва нишката през ухото на иглата; едно след друго нещата, които се крият в нас, неочаквано излизат на светло. Общението с Бог не търпи отлагане; нашите мисли и идеи се разкриват от Него. Във всеки един момент ние живеем пред Христовото съдилище, където преживяваме съда. Всяко кътче в телата ни все още е окупирано от Сатана. Днес, за да се възстанови Божието царуване, Неговият храм трябва да бъде пречистен. За да бъдем напълно завладени от Бог, ние трябва да преминем през битка на живот и смърт. Едва когато старото ни „аз“ бъде разпнато, възкръсналият живот на Христос може да властва като пълен господар.

Сега Светият Дух се втурва в нападение към всяко наше кътче, за да води битка за нашето отвоюване! Стига да сме готови да се отречем от себе си и да желаем да сътрудничим на Бог, Бог със сигурност ще ни озари и пречисти отвътре по всяко време и отново ще Си отвоюва онова, което Сатана е окупирал, за да бъдем направени пълноценни от Бог възможно най-скоро. Не губете време — всеки момент живейте в Божието слово. Бъдете съзиждани заедно със светиите, бъдете въведени в царството и навлезте в славата заедно с Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 1)

166. Филаделфийската църква се оформи и това се дължи единствено на Божията благодат и милосърдие. Боголюбиви сърца се раждат у светците, и те не се колебаят по своя духовен път. Те са непоколебими във вярата си, че единственият истински Бог се е въплътил, че Той е предводител на вселената, Който властва над всички неща: това е потвърдено от Светия Дух и е неоспоримо! И това никога няма да се промени!

О, Всемогъщи Боже! Днес Ти отвори духовните ни очи, позволи на слепите да видят, на парализираните да проходят, а на прокажените да получат изцеление. Ти си Този, Който отвори небесния прозорец и ни позволи да видим тайните на духовния свят. Да сме пропити с Твоите свети слова и да сме спасени от нашата човешка природа, покварена от Сатана — това е Твоето неизмеримо велико дело и Твоето неизмеримо голямо милосърдие. Ние сме Твои свидетели!

Дълго време Ти си останал смирен и скрит. Преживял си възкресението от мъртвите, страданието на разпятието, радостите и скърбите на човешкия живот, преследването и мъките. Ти си изпитал и вкусил болката на човешкия свят и си бил отхвърлен от епохата. Въплътеният Бог е Самият Бог. Заради Божията воля Ти ни спаси от нищетата, като ни подкрепяше с десницата Си и щедро ни даряваше Своята благодат. Без да жалиш усилия, Ти вложи живота Си в нас; кръвта на сърцето Ти и цената, която плати, са кристализирани в светците. Ние сме продукт^[а] на кръвта на Твоето сърце; ние сме цената, която си платил.

О, Всемогъщи Боже! Заради Твоята любяща доброта и милост, Твоята праведност и величие, Твоята святост и смирение, безбройните Твои избраници ще се поклонят пред Теб и ще Те боготворят вечно.

Днес Ти направи пълноценни всички църкви — филаделфийската църква — и Твоят шестхилядолетен план за управление се изпълни. Светците могат смирено да Ти се покорят, свързани в духа и следващи Те в любов, съединени с източника на извора. Живата вода на живота тече непрестанно и отмива и прочиства от църквата цялата мръсотия и нечиста вода, за да пречисти отново Твоя храм. Ние опознахме практическия истински Бог, вървяхме в словата Му и осъзнахме своите функции и дълга си, като направихме всичко възможно, за да се посветим изцяло на църквата. Винаги смирени пред Теб, ние трябва да се вслушваме в работата на Светия Дух, за да няма в нас пречки пред волята Ти. Сред светците цари взаимна любов и силата на едни компенсира слабостите на други. Те непрекъснато могат да вървят в духа, просветлени и озарени от Светия Дух. Те прилагат истината на практика веднага след като я разберат. Те вървят в крак с новата светлина и следват Божиите стъпки.

Подкрепяйте активно Бог — да Му позволите да властва означава да вървите с Него. Всичките ни идеи, представи, мнения и светски затруднения изчезват като дим във въздуха. Позволяваме на Бог да царува в духа ни, вървим с Него и така придобиваме трансцендентност, побеждаваме света и духът ни лети свободно, постигнал избавление — това е резултатът, когато Всемогъщият Бог царува. Как може да не танцуваме и да не пеем хвалебствия, да не възхваляваме и да не принасяме нови химни?

Наистина има много начини да възхваляваме Бог: да призоваваме името Му, да се доближаваме до Него, да мислим за Него, да четем молитви, да се включваме в общение, да съзерцаваме и размишляваме, да казваме молитви и да пеем песни за възхвала. Във всички тези видове хвалебствия има радост, има и помазване. Има могъщество във възхвалата, но има и бреме. В хвалебствията има вяра, има и ново прозрение.

Активно сътрудничете с Бог, сътрудничете в служенето и се слейте в едно, удовлетворявайте намеренията на Всемогъщия Бог, бързайте да станете свято духовно тяло, стъпчете Сатана и сложете край на съдбата му. Филаделфийската църква е възнесена пред Бог и се проявява в Неговата слава.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 2)

Забележка:

а. В текста на оригинала липсва думата „плод“.

167. Победоносният Цар седи на славния Си трон. Той е завършил изкуплението и е повел целия Си народ към явяване в слава. Той държи всички неща в ръцете Си и със Своята божествена мъдрост и мощ е изградил и укрепил Сион. Със Своето величие Той съди грешния свят. Съдил е безбройните нации и народи, земята и моретата и всички живи същества в тях, както и онези, които са пияни от виното на разврата. Бог със сигурност ще ги съди и несъмнено ще им се разгневи, и величието Му ще се разкрие. Съдът Му ще бъде светкавичен и ще се въздаде без забавяне. Огънят на гнева Му със сигурност ще изпепели гнусните им грехове и бедствието ще ги сполети всеки момент. Те няма да знаят път за бягство, нито ще има къде да се скрият; ще ридаят и ще скърцат със зъби, и ще донесат унищожение върху себе си.

Победоносните възлюбени Божии синове със сигурност ще останат в Сион и никога няма да си тръгнат оттам. Безбройните народи ще слушат внимателно гласа Му, ще следят отблизо действията Му и звуците на техните хвалебствия никога няма да отшумят. Яви се единственият истински Бог! В духа си трябва да сме уверени в Него и да Го следваме плътно. Трябва да се втурнем напред с всички сили и никога повече да не се колебаем. Краят на света се разгръща пред нас; нашето обучение дори сега се ускорява от правилния църковен живот, както и от хората, делата и нещата, които ни заобикалят. Нека побързаме да си върнем сърцата, които толкова обичат света! Нека побързаме да си върнем зрението, което сега е толкова замъглено! Нека забавим стъпките си, за да не прекосим границите. Нека държим устата си затворени, за да можем да вървим според Божието слово, и вече да не спорим за нашите придобивки и загуби. Затова се отречете от вашата ненаситна привързаност към материалистичния свят и към богатството! Освободете се от натрапчивата привързаност към съпрузите, дъщерите и синовете си! Обърнете гръб на своите възгледи и предразсъдъци! Събудете се, защото времето е кратко! Надигнете глава, погледнете нагоре в духа си и се оставете на властта на Бог. Каквото и да се случи, не бъдете като жената на Лот. Колко е жалко да бъдеш отхвърлен! Наистина, колко жалко! Събудете се!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 3)

168. Планините и реките се променят, водите текат по пътя си, а човешкият живот не трае толкова, колкото земната твърд и небето. Само Всемогъщият Бог е живот вечен и възкръснал, продължаващ поколение след поколение във вечността! Той държи в ръцете Си всички събития и всички неща, а Сатана е стъпкан в нозете Му.

Днес Бог ни освобождава от хватката на Сатана чрез предопределеното избавление. Той действително е нашият Изкупител. Вечният възкресен живот на Христос всъщност е бил изкован в нас, и е предопределено да се свържем с Божия живот, за да можем в действителност да се изправим лице в лице с Него и да Го ядем, да Го пием и да Му се наслаждаваме. Това е себеотрицателната всеотдайност на кръвта на Божието сърце.

Сезоните идват и си отиват. Бог минава през ветрове и мрази се сблъсква с толкова много страдания, гонения и мъки, толкова много от присъщите за света отлъчвания и злословия, толкова много скалъпени обвинения на властите, вярата на Бог и Неговата решимост остават непоклатими. Изцяло посветен на Божията воля и на стремежа да осъществи докрай Божието управление и план, Той загърбва собствения Си живот. Не щади усилия за несметното множество Свои хора и грижливо ги храни и пои. Колкото и да сме невежи, колкото и да сме трудни, от нас се иска само да Му се покорим и възкресеният Христов живот ще промени старата ни природа… Той неспирно полага усилия за всички първородни синове, лишавайки се от почивка и храна. Колко дни и колко нощи, сред парещ зной и сковаващ мраз Той всеотдайно ни наблюдава от Сион.

Светът, домът, работата и всичко друго напълно пренебрегнати — с радост и охота, защото светските наслади са напълно чужди Нему… Думите, изречени от устата Му, всъщност се забиват в сърцата ни и разкриват съкровено пазени неща. Как може да не сме убедени? Всяко изречение, произнесено от Него, може да се изпълни в нас по всяко време. Каквото и да вършим, било то в Негово присъствие или скришом от Него, няма нищо, което Той да не знае и да не разбира. Всичко ще бъде разкрито пред Него въпреки нашите планове и кроежи.

Да седим пред Него с дух, изпълнен с радост, спокойствие и лекота, но същевременно да усещаме постоянна празнота и да се чувстваме истински задължени на Бог: това е невъобразимо и непостижимо чудо. Светият Дух е достатъчно доказателство, че Всемогъщият Бог е единственият истински Бог! Това доказателство е неопровержимо! Ние от тази група сме неописуемо благословени! Ако не беше Божията милост и благодат, щяхме единствено да паднем в погибел и да последваме Сатана. Само Всемогъщият Бог може да ни спаси!

Ах! Всемогъщи Боже, практически Боже! Ти събуди духовното ни зрение и ни позволи да съзрем тайнствата на духовния свят. Безгранични са хоризонтите в царството. Да бъдем бдителни, докато чакаме. Денят не може да е твърде далеч.

Вихрят се пламъците на войната, пушечен дим се стеле във въздуха, времето се затопля, климатът се изменя, чума ще се разрази и единственият изход пред хората е смъртта — за тях няма никаква надежда за оцеляване.

О, Всемогъщи Боже, практически Боже! Ти си нашата непревземаема крепост! Ти си нашето убежище. Сгушваме се под Твоето крило и бедите не могат да ни застигнат. Такава е Твоята божествена грижа и закрила.

Всички ние извисяваме глас в песен; с песента си Те възхваляваме и звънкото наше хвалебствие прокънтява из целия Сион! Всемогъщият Бог, практическият Бог ни е подготвил тази красива крайна цел! Бъдете бдителни — да, внимавайте! Все още не е твърде късно.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 5)

169. Откакто Всемогъщият Бог — Царят на Царството е засвидетелстван, обхватът на Божието управление се е разгърнал в своята цялост из цялата вселена. Не само, че Божието явяване е засвидетелствано в Китай, но името на Всемогъщия Бог е засвидетелствано във всички народи и по всички места. Всички те зоват това свято име, стремят се към общение с Бог с всички възможни средства, разбират намеренията на Всемогъщия Бог и Му служат в сътрудничество в църквата. Това е удивителният начин, по който действа Светият Дух.

Езиците на различните народи се различават един от друг, но Духът е само един. Този Дух обединява църквите във вселената и е напълно едно цяло с Бог, без ни най-малка разлика. Това е нещо, което не подлежи на съмнение. Сега Светият Дух ги призовава и гласът Му ги държи нащрек. Това е гласът на Божията милост. Всички те зоват святото име на Всемогъщия Бог! Освен това го възхваляват и пеят. Никога не може да има отклонение в делото на Светия Дух; тези хора правят всичко възможно, за да напреднат по правилния път, те не отстъпват — чудеса се трупат едно след друго. Това е нещо, което хората трудно си представят и за което е невъзможно да се правят догадки.

Всемогъщият Бог е Цар на живота във вселената! Той седи на славния престол и съди света, има върховенство над всички и управлява всички народи; всички народи коленичат пред Него, молят Му се, приближават се към Него и общуват с Него. Независимо от колко време вярвате в Бог, колко висок е статусът ви или колко голямо е старшинството ви, ако в сърцата си се противопоставяте на Бог, трябва да бъдете съдени, да паднете по очи пред Него и да стенете умолително от болка. Това реално е да пожънете плодовете на собствените си действия. Този ридаещ звук е звукът от мъките в езерото от огън и жупел и е викът от наказанието с железния жезъл на Бог. Това е съд пред Христовото съдилище.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 8)

170. Всемогъщият Бог! Той е разкрил пред всички славния Си облик, святото Си духовно тяло и Той е Самият цялостен Бог! И светът, и плътта Му са се променили и Неговото преображение на планината е личността на Бог. На главата Си носи златен венец, дрехите Му са снежнобели, Той е препасан около гърдите със златен шарф, а светът и всичко, което съществува, са в краката Му. Очите Му са като огнен пламък, в устата Си има двуостър меч и в десницата си седемте звезди. Пътят към Царството е безкрайно ярък и Неговата славна светлина се издига и блести; планините ликуват и водите се смеят, а Слънцето, Луната и звездите се въртят в своя строен ред, приветствайки триумфалното завръщане на единствения истински Бог, който е завършил Своя шестхилядолетен план за управление. Всички подскачат и танцуват от радост! Ликувайте! Всемогъщият Бог сяда на Своя славен трон! Пейте! Победоносното знаме на Всемогъщия се вее високо над величествената, великолепна планина Сион! Всяка една нация ликува, безбройните Божии избраници пеят, планината Сион се смее от радост и Божията слава засиява! Никога дори не съм се надявал, че ще видя Божия лик, и въпреки това днес Го видях. Лице в лице с Него всеки ден говоря с Него и разкривам сърцето си. Той щедро дарява ядене и пиене. Славната Му светлина озарява живот, думи, дела, мисли, идеи, Той води всяка стъпка по пътя и ако някой се разбунтува в сърцето си, правосъдието Му се спуска бързо.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 15)

171. Дадено е свидетелство за Човешкия син и Самият Бог се яви открито. Божията слава заструи и засия ярко, както свети слънцето в силата си! Славният Му лик блести с ослепителна светлина; чий поглед би посмял да Му се противопостави? Съпротивата води до смърт! Нито капка милост не е проявена към нито една от мислите в сърцата ви, към никоя от думите, които произнасяте, към никое от делата ви. Всички ще разберете и ще видите онова, с което сте се сдобили — нищо друго, освен Моят съд! Мога ли да търпя, когато не полагате усилия да ядете и пиете от думите Ми, а вместо това своеволно прекъсвате и разрушавате изграденото от Мен? С такъв човек няма да се отнеса благо! Ако поведението ти се влоши още повече, ще бъдеш погълнат в пламъци! Всемогъщият Бог се разкрива в духовно тяло, без дори частичка плът или кръв от главата до петите. Той се издига над вселенския свят, седнал на славния престол на третото небе, властващ всичко съществуващо! Вселената и всички неща са в Моите ръце. Каквото кажа, това ще бъде. Както го повеля, така ще стане. Сатана е под нозете Ми; той е в бездънната пропаст! Когато гласът Ми прозвучи, небето и земята ще изчезнат и ще се превърнат в нищо! Всички неща ще се обновят — това е неизменна истина, която е напълно вярна. Победих света и всички онези, които са зли. Седя тук и ви говоря, и всички, които имат уши, да слушат, и всички, които са живи, да приемат.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 15)

172. Всемогъщият истински Бог, възкачилият се на трона Цар, управлява цялата вселена, изправен пред несметните нации и народи, и Божията слава блести из целия свят. Всички живи същества във вселената и до краищата на земята ще видят. Планините, реките, езерата, земите, океаните, и всички живи същества са разтворили завесите си в светлината на истинския Божи лик и се съживяват, сякаш се пробуждат от сън, сякаш са кълнове, които пробиват почвата!

О! Единственият истински Бог се явява пред хората по света. Кой се осмелява да се отнася към Него със съпротива? Всички треперят от страх. Всички са напълно убедени и многократно всички молят за прошка. Безчисленото множество хора падат на колене пред Него и безброй усти Го боготворят! Континентите и океаните, планините, реките и всички неща Го възхваляват безкрайно! Топлите бризове, придружени от дъха на пролетта, носят със себе си лек, нестихващ пролетен дъжд. Ромолящите поточета и множествата си приличат, и двете са изпълнени със скръб и радост, като проливат сълзи от вина и самообвинения. Реките, езерата, прибоят и вълните пеят във възхвала на святото име на истинския Бог! Звукът на възхвалите отеква с такава яснота! Старите неща, които някога са били покварени от Сатана — всяко едно от тях ще бъде обновено и променено и ще влезе в изцяло нов свят…

Това е свещената тръба и тя започна да звучи! Вслушайте се в нея. Този звук, толкова сладък, е словото от трона. Той обявява на всяка нация и народ, че е дошло времето, изходът на последните дни е тук, Моят план за управление е завършен, Моето царство се яви открито на земята и царствата на света станаха царството на Мен, Който съм Бог. Моите седем тръби звучат от престола и такива чудни неща ще се случат! Хората в краищата на земята ще се втурнат заедно от всяка посока със силата на лавина и силата на гръмотевиците, някои плаващи в моретата, някои летящи в самолети, някои пътуващи в превозни средства с всякаква форма и размер, някои яздещи на кон. Гледайте внимателно. Слушайте внимателно. Тези ездачи на коне от всякакъв цвят, с възбудени духове, могъщи и величествени, сякаш превземащи бойното поле, са безразлични към смъртта. Сред цвиленето на коне и врявата на хората, викащи за истинския Бог, толкова много мъже, жени и деца ще бъдат стъпкани от копитата им в един миг. Някои ще бъдат мъртви, някои ще дишат последния си дъх, някои ще бъдат обезобразени, без никой, който да се погрижи за тях, те ще крещят истерично, ще вият от болка. Синове на бунта! Това не е ли вашият краен изход?

Гледам с радост хората Си, които са способни да чуят гласа Ми и се събират от всеки народ и земя. Множествата, които постоянно говорят за истинския Бог, възхваляват и подскачат безспир! Те свидетелстват на света и звукът на тяхното свидетелство за истинския Бог е като гърмящия звук на много води. Множествата ще се тълпят в царството Ми.

Моите седем тръби звучат, като събуждат ония, които спят! Ставайте бързо, не е твърде късно. Погледнете живота си! Отворете очите си и вижте кое време е сега. Какво има да се търси? За какво трябва да се мисли? И към какво има да се придържате? Никога ли не сте обмисляли разликата в стойността между спечелването на Моя живот и спечелването на всичко, което обичате и към което се придържате? Не бъдете повече упорити и спрете да се забавлявате. Не пропускайте тази възможност. Това време няма да дойде отново! Изправете се веднага, практикувайте упражняване на духа си, използвайте различни инструменти, за да прозрете и осуетите всеки заговор и хитрост на Сатана, и триумфирайте над Сатана, за да може да се задълбочи вашият житейски опит и да можете да изживеете Моето разположение, за да може животът ви да стане зрял и опитен и винаги да следвате Моите стъпки. Невъзмутими, не слаби, движещи се винаги напред, стъпка по стъпка, право до края на пътя!

Когато седемте тръби затръбят отново, това ще бъде призив за съд, съд на синовете на бунта, съд на всички нации и всички народи, и всеки народ ще се подчини на Бог. Божият славен лик ще се яви със сигурност пред всички нации и пред всички народи. Всеки ще бъде напълно убеден и ще зове безкрайно истинския Бог. Всемогъщият Бог ще бъде по-славен и синовете Ми и Аз ще споделяме славата и ще споделяме царството, като съдим всички нации и всички народи, наказваме злото, спасяваме и се смиляваме над онези, които Ми принадлежат, и правим царството силно и стабилно. Чрез звука на седемте тръби ще бъдат спасени много хора, които ще се върнат пред Мен, за да коленичат и да се покланят с постоянна похвала!

Когато седемте тръби зазвучат отново, това ще бъде финалната кода на епохата, тръбният звук на победата над дяволите и Сатана, поздравът, който възвестява началото на открития живот в земното царство! С какво грандиозно звучене този звук отеква около трона, този тръбен звук разтърсва небето и земята, като знак за победата на Моя план за управление, който е съдът на Сатана. Той осъжда този стар свят изцяло на смърт, за да се върне в бездънната пропаст! Този тръбен звук означава, че вратата на благодатта е на път да се затвори, че животът на царството ще започне на земята, което е правилно и редно. Бог спасява онези, които Го обичат. След като се върнат в царството Му, хората на земята ще се сблъскат с глад и мор, а седемте чаши и седемте язви на Бог ще влязат в сила последователно. Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 36)

173. Когато от Изтока излезе светкавицата, това е точно мигът, в който започвам да изричам думите Си — когато излезе светкавицата, целите небеса са озарени и всички звезди се променят. Цялата човешка раса сякаш е претърпяла прочистване. Под заревото на стълба светлина от Изтока цялото човечество се разкрива в изначалната си форма — със заслепени очи, без да знаят какво да правят и още по-малко — как да прикрият грозните си лица. Те са подобни на животни, втурнали се да избягат от Моята светлина и търсещи убежище в планинските пещери, но нищо не може да се държи настрана от светлината Ми. Всички хора са зашеметени, всички чакат, всички наблюдават; поради появата на Моята светлина всички се чувстват късметлии за деня, в който са се родили, и всички също така проклинат деня, в който са се родили. Трудно е толкова противоречиви емоции да добият ясен израз; стичат се реки от сълзи на самобичуване и са отнасяни от порой след порой, като в миг изчезват без следа. Моят ден отново надвисва над цялото човечество, отново събужда човешкия род и му дава още едно ново начало. Сърцето Ми нараства и планините подскачат в ритмичен и радостен съпровод, водите се впускат в ликуващ танц, а вълните се разбиват в скалистите плитчини. Трудно е да изразя онова, което е в сърцето Ми. Ще изпепеля всички нечисти неща пред погледа Ми; ще накарам всички синове на бунтарството да изчезнат от погледа Ми и никога повече да не съществуват. Аз не само поставих ново начало в леговището на големия червен змей, но и разгърнах ново дело във вселената. Скоро земните царства ще се превърнат в Мое царство; скоро земните царства завинаги ще престанат да съществуват поради Моето царство, защото вече постигнах победа, защото Се завърнах триумфално. Големият червен змей е изчерпал всички мислими средства да прекъсне Моя план, с надеждата да заличи делото Ми на земята, но нима Аз бих могъл да се обезсърча от кроежите му? Нима заплахите му биха могли да Ме уплашат и да разклатят Моята увереност? Никога не е съществувало и едно-едничко същество на небето или на земята, което да не съм държал в шепата Си; с колко по-голяма сила се отнася това за големия червен змей, който Ми служи за контрастиращ предмет? Та не е ли и той предмет, който мога да управлявам със собствените Си ръце?

По време на въплъщението Ми в света на хората, напътствано от Мен, човечеството несъзнателно достигна днешния ден и неволно Ме опозна. Но никой няма никаква представа, никой не осъзнава как да върви по пътя, който предстои — а още по-малко има представа накъде ще го отведе този път. Човек може да достигне края му само под взора на Всемогъщия; само напътстван от светкавицата от Изтока, ще може да прекоси прага, който води към Моето царство. Сред хората не е имало нито един, който да е видял лицето Ми, нито един, който да е видял светкавицата в Изтока; колко по-малко вероятно е който и да било да е чул словата, идващи от престола Ми? Всъщност още от древни времена нито едно човешко същество не е влизало в пряк досег с Моята личност; хората имат възможност да Ме видят едва днес, когато дойдох на света. Но дори и сега хората продължават да не Ме познават, защото само виждат Моя лик и чуват Моя глас, но не разбират смисъла, който влагам. Всички човеци са такива. Тъй като сте от Моя народ, не изпитвате ли дълбока гордост, когато виждате лицето Ми? А не ви ли обзема срам, задето не Ме познавате? Вървя сред хората, живея сред тях, защото се въплътих и дойдох в човешкия свят. Целта Ми не е просто да допусна човечеството да зърне Моето въплътено Аз; по-важното е да им позволя да Ме познаят. Нещо повече, посредством въплъщението Си ще осъдя човешкия род за греховете му; чрез въплъщението Си ще надвия големия червен змей и ще унищожа леговището му.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божиите слова към цялата вселена, Глава 12)

174. Когато говоря на цялата вселена, всички хора чуват гласа Ми, т.е. всички хора виждат всички дела, които съм извършил из цялата вселена. Онези, които вървят против Моите намерения, тоест тези, които Ми се противопоставят с човешки дела, ще паднат под Моето наказание. Ще обновя многобройните звезди на небето; благодарение на Мен слънцето и луната ще бъдат обновени, небесата вече няма да бъдат такива, каквито са били, и всички неща на земята ще бъдат обновени — всичко това ще бъде осъществено заради Моите слова. Всички държави във вселената ще бъдат разделени наново и ще бъдат заменени от Моето царство, така че държавите на земята ще изчезнат завинаги и ще остане единствено царството, което Ми се покланя; всички държави на земята ще бъдат унищожени и ще престанат да съществуват. От човешките същества във вселената всички онези, които принадлежат на дяволите, ще бъдат погубени и всички, които се кланят на Сатана, ще паднат сред Моя изгарящ огън — тоест всички ще бъдат превърнати в пепел, освен тези, които сега са в потока. Когато накажа всеки народ, религиозните общности в различна степен ще се завърнат в Моето царство и ще бъдат завоювани чрез Моите дела, защото ще са видели, че „Светият, който язди на бял облак“, вече е пристигнал. Всички хора ще бъдат сортирани според вида си и ще получат различни наказания, съизмерими с действията им. Всички, които са Ми се съпротивлявали, ще загинат, а онези, чиито дела на земята не са Ме засягали, заради начина, по който са се държали, ще продължат да съществуват на земята под властването на Моите синове и Моя народ. Ще се явя на безбройните страни и народи и ще изразя собствения Си глас на земята, като провъзглася завършването на великото Си дело, за да могат всички хора да видят това със собствените си очи.

Докато словата Ми стават по-задълбочени, Аз наблюдавам и състоянието на вселената. Всички неща се обновяват чрез Моите слова. Небето се променя, както и земята. Човечеството е разобличено в първоначалната си форма и малко по малко всички хора са сортирани според вида си, и без да го съзнават, са върнати в своите „семейства“. Това много Ме радва. Аз съм необезпокоен от смущенията и неусетно великото Ми дело е завършено и всички неща са преобразени. Когато създадох света, Аз сортирах всички неща според вида им, категоризирах всички неща, които имаха форма. Когато наближи краят на Моя план за управление, ще възстановя предишното състояние на сътвореното, ще възстановя всичко до първоначалния му вид, като напълно променя всичко и направя така, че всичко да попада в Моя план. Времето настъпи! Последният етап от Моя план е напът да бъде завършен. О, нечист стар свят! Той непременно ще падне сред Моите слова! Непременно ще бъде сведен до нищото от Моя план! О, всички неща! Всички те ще придобият нов живот сред Моите слова — ще имат своя Върховен владетел! О, свят и неопетнен нов свят! Той непременно ще се съживи насред Моята славна светлина! О, планино Сион! Не мълчи повече — Аз се завърнах победоносно! Аз наблюдавам цялата земя сред всички неща. Хората на земята са започнали нов живот и имат нови надежди. О, народе Мой! Как да не се върнеш към живота сред Моята светлина? Как да не скачаш от радост под Моето напътствие? Земите надават ликуващ вик, водите бушуват с радостен смях! О, възкръснал Израел! Как да не изпиташ гордост заради Моето предопределение? Кой е плакал? Кой е ридал? Предишният Израел вече не съществува, а днешният Израел се е издигнал, възправен и извисяващ се в света, и се е изправил в сърцата на цялото човечество. Днешният Израел със сигурност ще придобие основа за съществуване благодарение на Моя народ! О, омразни Египете! Още ли Ми се съпротивляваш? Как можеш да се възползваш от Моето милосърдие и да се опитваш да избегнеш Моето наказание? Как можеш да не живееш в Моето наказание? Всички, които обичам, със сигурност ще пребъдат вечно, а всички, които Ми се съпротивляват, със сигурност ще бъдат наказани от Мен завинаги. Защото Аз съм ревнив Бог и няма с лека ръка да пожаля всички хора за всичко, което е сторил. Ще проуча внимателно цялата земя и като се явя в Източната част на света с праведност, величие, гняв и наказание, ще разкрия Себе Си пред безбройното множество хора!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божиите слова към цялата вселена, Глава 26)

175. Множеството на Моя народ Ме приветства с радостни викове, множеството на Моя народ Ме възхвалява; безброй усти назовават единствения истински Бог, безброй хора вдигат взор, като се взират в далечината, за да наблюдават делата Ми. Царството се спуска в света на човеците. Богата и преизобилна е Моята личност. Кой не би ликувал от това? Кой не би затанцувал от радост? О, Сион! Издигни победния си флаг, за да Ме отпразнуваш! Изпей победната си песен, за да провъзгласиш святото Ми име! Всички създания от краищата на света! Побързайте да се пречистите, за да Ми станете приношение! Множество звезди там горе! Бързо се върнете по местата си, за да покажете могъщата Ми власт над небесната твърд! Напрягам слух, за да чуя гласовете на Моя народ по земята, които изливат в песен безграничната си любов и почит към Мен! В този ден, когато цялото сътворение получава нова жизненост, Аз се спускам в света на човеците. Точно в този момент всички цветя се разпукват в пищни цветове, всички птици извиват трели в хор, всички неща се изпълват с радост! Сред екота на салютите на царството, сатанинското царство рухва, унищожено от гърмежите на този химн на царството, и вече никога не ще се надигне!

Кой на земята се осмелява да се надигне за съпротива? Спущайки се на земята, Аз нося пожарища, нося гняв, нося всички бедствия. Земните царства сега са Мое царство! Облаците горе в небесата се търкалят и премятат; под небесната твърд езерата и реките се надигат и радостно бушуват във вълнуваща мелодия. Животните, които са почивали в леговищата си, излизат оттам, и Аз пробуждам безчисления Мой народ от дрямката му. Денят, очакван от безчисления Мой народ, най-сетне е настъпил! Моят народ Ми посвещава най-красивите песни!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божиите слова към цялата вселена, Химн на Царството)

176. Когато проехти салютът на царството — едновременно с екота на седемте гръма — звукът разтърсва небето и земята, разклаща небесната твърд и сърдечните струни на всички човеци затрептяват. Химнът на царството официално се въздига в страната на големия червен змей в знак, че съм унищожил тази страна и съм основал царството Си. И което е още по-важно — установява се Моето царство на земята. В този момент ангелите са разпратени да бродят по всяка една от държавите по света, за да бъдат пастири на Моите синове и на Моя народ; това отговаря и на изискванията за следващата стъпка от делото Ми. Аз обаче лично пристигам на мястото, където свит на кълбо лежи големият червен змей, и влизам „в двубой“ с него. Щом всички хора опознаят Моето въплътено Аз и могат да видят делата Ми в плът, леговището на големия червен змей ще се превърне в пепел и ще изчезне без следа. […]

Днес не само се спускам над страната на големия червен змей, но и обръщам лице към цялата вселена, разтърсвайки цялата небесна твърд. Има ли изобщо място, което да е неподвластно на Моя съд? Има ли пощадено кътче сред бедствията, които изсипвам връз света? Навсякъде, където отивам, Аз посявам всевъзможни „семена на бедствия“. Това е един от начините Ми на работа и несъмнено е спасителен акт за човечеството — това, което му въздавам, е все пак някакъв вид любяща доброта. Ще позволя на още повече хора да Ме опознаят и да Ме видят и така да започнат да се боят от Бог, когото не са успявали да съзрат в продължение на толкова години, но Който е практичен точно в този момент.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божиите слова към цялата вселена, Глава 10)

177. В продължение на няколко хилядолетия човекът е копнеел да види с очите си пристигането на Спасителя. Човекът е копнеел да съзре как Спасителят Исус лично се спуска, възседнал бял облак, сред онези, които са жадували и са се надявали за Него в продължение на хиляди години. Човекът е копнеел също така Спасителят да се завърне и отново да се съедини с него; с други думи, жадували са за завръщането на Спасителя Исус, който е бил отделен от хората в продължение на хилядолетия, за да може Той отново да се захване с делото на изкуплението, което извърши сред юдеите, и да прояви милосърдие и любов към човеците, да опрости греховете им и да ги понесе, като дори поеме всичките човешки прегрешения и спаси хората от тяхната греховност. Човечеството копнее Спасителят Исус да е същият като преди — Спасител, който да е мил, почтен и добросърдечен, и никога да не се ядосва на хората, да не ги кори, а да им прощава и да поеме всичките им грехове и дори, както преди, да пожертва живота си на кръста за хората. Откакто Исус си тръгна, учениците, които Го следваха, както и всички светии, избавени в Неговото име, жадуват отчаяно за Него и Го очакват. Всички спасени от благодатта на Исус Христос в Епохата на благодатта са живели в копнеж по този ден на несравнима радост в последните дни, когато Спасителят Исус ще слезе на бял облак, за да се яви пред безбройното човечество. Разбира се, това е и общото желание на всички, приемащи днес името на Исус Спасителя. Всеки във вселената, който знае за спасението на Спасителя Исус, от все сърце е жадувал Исус Христос внезапно да се появи, за да изпълни казаното от Исус в земния Му живот: „Ще се върна точно така, както си тръгнах“. Човекът вярва, че след разпятието и възкресението Исус се е завърнал на небето на бял облак, за да заеме мястото Си от дясната страна на Всевишния. По подобен начин Исус ще слезе отново на бял облак (същият онзи облак, който Исус възседна, за да се върне на небето) сред онези, които отчаяно са копнели за Него хиляди години; Той ще бъде с облика и с облеклото на юдеите. След явяването си пред тях Той ще ги нахрани, ще излее за тях жива вода и ще заживее сред хората, изпълнен с благодат и любяща доброта, жизнен и истински. Това са представите в мислите на хората. Исус Спасителят обаче не направи това; онова, което направи, беше точно обратното на човешките представи. Не пристигна сред онези, които отчаяно копнееха за завръщането Му и не се появи пред безбройните хора върху бял облак. Той вече е пристигнал, но хората не Го познават и остават в неведение за това. Те тънат в безцелно очакване — въобще не подозират, че Той вече е слязъл на „белия си облак“ (който всъщност е Неговият дух, Неговото слово, цялостният Му нрав и всичко, което Той е) и сега е заобиколен от група победители, които Той ще създаде през сетните дни. Как би могъл човекът да знае, че макар светият Спасител Исус да е изпълнен с любяща доброта и любов към човека, за Него е невъзможно да работи в тези „храмове“, които са изпълнени с мръсотия и са обитавани от нечисти духове? При все че хората очакват пришествието Му, как да се яви пред онези, които се хранят с плътта на нечестивците, пият кръвта им и носят одеждите им; пред онези, които вярват в Него, но въпреки това не Го познават и постоянно Го изнудват? Хората знаят само, че Спасителят Исус е изпълнен с любяща доброта и с безгранично милосърдие и че Той е приносът за грях, изпълнен с изкупление. Човеците обаче нямат представа, че Той е Самият Бог, преливащ от праведност, величие и гняв и правосъдие, властен и изпълнен с достойнство. Ето защо, макар че човекът копнее и лелее за завръщането на Изкупителя и молитвите му дори трогват „Небесата“, Спасителят Исус не се явява пред онези, които вярват в Него, но не Го познават.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Спасителят вече се е завърнал, възседнал „бял облак“)

178. Аз дарих Израел със славата Си, а след това я отнех — така доведох израилтяните на Изток, а и доведох всички хора на Изток, като доведох всички тях до светлината, за да се обединят отново с нея и да бъдат свързани с нея, и да не търсят повече. Ще направя така, че всички търсещи отново да могат да съзрат светлината и да видят славата, която имах в Израел, да видят, че отдавна съм слязъл на бял облак сред хората, и да видят купищата бели облаци и плодовете в изобилните им гроздове. Дори нещо повече — ще направя така, че да могат да видят Израилевия Бог Йехова, да видят „Учителя“ на евреите, да видят бленувания Месия, и да видят пълния Ми лик, Аз, Който съм преследван от царе през вековете. Ще върша делото Си върху цялата вселена и ще извърша велико дело, и в последните дни ще покажа на човечеството цялата Своя слава и всички Свои дела и ще покажа целия Си славен лик на тези, които са Ме очаквали много години, на тези, които са копнели да дойда върху бял облак, на Израел, който е копнял за повторното Ми явяване, а също и на цялото човечество, което Ме преследва, за да може всички да узнаят, че преди много време взех славата Си и я пренесох на Изток и че тя вече не е в Юдея, защото последните дни вече настъпиха!

Осъществявам делото Си из цялата вселена и на изток безспир се разнася гръмотевичен тътен, който разтърсва всички народи и вероизповедания. Именно Моите слова преведоха всички хора до днешния ден. Аз правя така, че всички хора да бъдат завоювани от словата Ми, да попаднат в този поток и да се предадат пред Мен, защото отдавна оттеглих славата Си от цялата земя и отново я изпратих в изтока. Кой не копнее да види Моята слава? Кой не очаква с трепет завръщането Ми? Кой не жадува за повторното Ми явяване? Кой не бленува за обичливостта Ми? Кой не би дошъл при светлината? Кой не би съзрял изобилието на Ханаан? Кой не копнее за завръщането на Изкупителя? Кой не се възхищава на Този, Който притежава велико могъщество? Словата Ми ще бъдат разгласени из цялата земя и Аз ще говоря и изричам още слова пред Своите избраници, подобно на мощен гръм, разтърсващ планините и реките. Изричам словата Си пред цялата вселена и пред човечеството. Ето защо словата от устата Ми станаха съкровище на хората и всички хора милеят за словата Ми. Светкавицата проблясва от изток чак до запад. Словата Ми са такива, че хората не желаят да се разделят с тях, а също така са неразгадаеми за човека и още повече предизвикват у него радост. Подобно на новородени бебета, всички хора се радват и веселят и празнуват Моето пришествие. Посредством словата Си ще доведа пред Себе Си всички хора. От този момент нататък официално ще навляза сред човечеството и ще направя така, че да дойдат да Ми отдадат почит. Със славата, която извира от Мен, и със словата от устата Ми всички хора идват пред Мен и виждат, че светкавицата проблясва от изток, че освен това съм се спуснал на Елеонския хълм на изток и че отдавна съм дошъл на земята, и че вече не съм Еврейският Син, а Светкавицата от изток. Защото отдавна възкръснах от мъртвите и си тръгнах от човечеството, а след това отново се явих сред тях със слава. Аз съм Този, Който е почитан преди безброй епохи, а също съм и младенецът, от когото израилтяните се отрекоха преди безброй епохи. Още повече, Аз съм всеславният Всемогъщ Бог на днешната епоха! Нека всички да дойдат пред Моя престол и да видят великолепния Ми лик, нека да чуят словата Ми и да съзрат делата Ми. Това е цялото Ми намерение, това е краят и кулминацията на Моя план, а също и целта на управлението Ми: да накарам безброй нации да Ми отдадат почит, безброй уста да Ме признаят, безброй хора да Ми се доверят и безброй Мои избраници да Ми се предадат!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Екотът на седемте гръма — предсказващ, че евангелието на царството ще се разпространи из цялата вселена)

179. Едно време бях наричан Йехова, едно време бях известен на хората и като Месията, а някога хората с обич и почит Ме наричаха Исус Спасителя. Днес Аз вече не съм Йехова или Исус, Когото хората познаваха в онези минали времена. Вместо това Аз съм Бог, завърнал се в сетните дни — Богът, Който ще постави край на епохата. Аз съм Самият Бог, Който се въздига от края на земята, преизпълнен с целия Си нрав и пълен с власт, чест и слава. Човекът никога не е влизал в досег с Мен, никога не Ме е познавал и винаги е бил невеж по отношение на Моя нрав. От създаването на света та чак до днес нито един човек не Ме е виждал. Това е Богът, Който се явява на човека в последните дни, но е скрит сред хората. Той пребивава сред хората, жизнен и жив като жарещото слънце и лумналия пламък, изпълнен с могъщество и преизпълнен с власт. Няма нито един човек или нещо, които да не бъдат съдени от словата Ми, и нито един човек или нещо, които да не бъдат пречистени чрез горенето на огъня. Накрая безброй нации ще бъдат благословени заради Моите слова и също ще бъдат разбити на парчета заради словата Ми. Така всички хора от сетните дни ще видят, че Аз съм завърналият се Спасител и че съм Всемогъщият Бог, Който завоюва цялото човечество. И всички ще видят, че преди бях принос за грях на човека, но в сетните дни се превърнах в пламъците на жарещото слънце, изгарящи всички неща, както и в Слънцето на праведността, разкриващо всички неща. Това е Моето дело в последните дни. Приемам това име и нося този нрав, за да може всички хора да видят, че Аз съм праведният Бог, жарещото слънце и лумналият пламък, и за да може всички да се покланят на Мен, единствения истински Бог, и да съзрат истинското Ми лице: Аз не съм само Бог на израилтяните и не съм само Изкупителят, а по-скоро Аз съм Бог на всички създания на небесата, на земята и в моретата.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Спасителят вече се е завърнал, възседнал „бял облак“)

180. Божият шестхилядолетен план за управление наближава своя край, и дверите на царството вече са отворени за всички онези, които търсят Неговото явяване. Скъпи братя и сестри, какво чакате? Какво търсите? Чакате ли Бог да се яви? Търсите ли стъпките Му? Колко жадувано е явяването на Бог! И колко трудно е да се открият Божиите стъпки! В една такава епоха и в един такъв свят какво трябва да направим, за да станем свидетели на деня, в който Бог ще се яви? Какво трябва да правим, за да сме в крак с Божиите стъпки? Тези въпроси стоят пред всички, които чакат Бог да се яви. Всички вие многократно сте разсъждавали по тези въпроси, но какъв е резултатът от това? Къде се явява Бог? Къде са Божиите стъпки? Знаете ли отговорите? Много хора биха отговорили така: „Бог се явява сред тези, които Го следват и Неговите стъпки са сред нас — толкова е просто!“. Всеки може да даде стереотипен отговор, но разбирате ли какво се има предвид под явяването на Бог и Неговите стъпки? Явяването на Бог се отнася до пристигането на Самия Бог на земята, за да върши делото Си, Който слиза сред хората, за да извърши делото по започването на една епоха и да сложи край на една епоха със собствената Си идентичност, със собствения Си нрав и по присъщия за Него начин. Това явяване не е някакъв вид церемония. То не е знак, картина, чудо или някакво величествено видение, а още по-малко е религиозен процес. По-скоро то е реален и действителен факт, до който всеки може да се докосне и който всеки може да види. Такова явяване не се извършва за целите на някакво механично действие или с цел някакво краткосрочно дело. Вместо това то се извършва заради етап от делото в Божия план за управление. Явяването на Бог винаги е смислено и винаги има връзка с плана Му за управление. Това, което тук наричаме „явяване“, е съвсем различно от онова „явяване“, при което Бог напътства, предвожда и просветлява човека. Всеки път, когато Бог се яви, Той осъществява един етап от Своето велико дело. Това дело е различно от делото на всяка друга епоха. Човек не може да си го представи и никога преди това не го е преживявал. Това е дело, което започва нова епоха и слага край на старата епоха, то представлява по-нов и по-висш етап на делото по спасяването на човечеството; още повече, това е дело, което въвежда човечеството в новата епоха. Именно това е значението на явяването на Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Приложение 1: Явяването на Бог въвежда нова епоха)

181. След като вече сте разбрали какво означава явяването на Бог, как трябва да търсите Неговите стъпки? На този въпрос не е трудно да се отговори: където се яви Бог, там ще намерите Неговите стъпки. Такова обяснение звучи много недвусмислено, но на практика не е толкова лесно, тъй като мнозина не знаят къде се появява Бог, а още по-малко знаят къде е склонен да се явява и къде би трябвало да се яви. Някои импулсивно вярват, че където действа Светият Дух, там се явява и Бог. Или вярват, че където има духовни фигури, там се явява Бог. Или пък вярват, че където има известни хора, там се явява Бог. Нека засега да оставим настрана въпроса дали тези вярвания са правилни или погрешни. За да изясним този въпрос, първо трябва да имаме ясна цел: ние търсим стъпките на Бог. Не търсим духовни фигури, още по-малко следваме бележити личности; ние следваме стъпките на Бог. По тази причина, тъй като търсим стъпките на Бог, следва да търсим Божиите намерения, Божиите слова и Неговото слово. Това е защото където има нови слова, изречени от Бог, там е Божият глас, а където са стъпките на Бог, там са и Божиите дела; където е Божият израз, там се явява Бог, а където се явява Бог, там са истината, пътят и животът. В търсенето си на Божиите стъпки вие сте пропуснали словата „Бог е истината, пътят и животът“. Следователно мнозина, дори когато придобият истината, не вярват, че са открили стъпките на Бог, а още по-малко признават явяването Му. Каква сериозна грешка! Явяването на Бог не може да се съобразява с представите на човека, още по-малко е възможно Бог да се яви по начина, по който човек изисква да го направи. Бог прави собствени избори и има собствени планове, когато върши делото Си. Нещо повече, Той има Свои собствени цели и методи. Каквото и дело да върши, Той няма нужда да го обсъжда с човека или да търси неговия съвет, още по-малко да уведомява всеки един човек за делото Си. Такъв е Божият нрав и още повече трябва да бъде разпознат от всички. Ако искате да бъдете свидетели на явяването на Бог и да следвате стъпките Му, първо трябва да се отдалечите от собствените си представи. Не бива да изискваш Бог да прави това или онова, още по-малко трябва да Го поставяш в собствените си граници и да Го ограничаваш до собствените си представи. Вместо това трябва да изискате от себе си как следва да търсите стъпките на Бог, как следва да приемете Неговото явяване и как следва да се покорите на новото Му дело: това трябва да направи човекът. Тъй като човекът не е истината и не притежава истината, той трябва да търси, да приема и да се покорява.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Приложение 1: Явяването на Бог въвежда нова епоха)

182. Днес Бог извършва ново дело. Може трудно да приемеш тези думи и да ти изглеждат необичайни, но съветът Ми към теб е да не разкриваш непринудеността си засега, защото само онези, които искрено гладуват и жадуват за праведност пред Бог, ще придобият истината и само искрено посветените Нему ще получат Божието просветление и водачество. В търсене на истината резултати се добиват с трезво спокойствие, а не с препирни и раздори. Казвайки, че „днес Бог извършва ново дело“, имам предвид Божието завръщане в плът. Може би тези думи не те трогват; може би ги мразиш или може да проявяваш голям интерес към тях. Какъвто и да е случаят, Аз се надявам, че всички искрено копнеещи за Божието явяване ще могат да се изправят пред този факт и внимателно ще изследват този факт, вместо да си правят необмислени заключения. Така постъпват мъдрите хора.

Не е трудно да се изследва такова нещо, но това изисква всеки един от нас първо да знае следната истина: Този, Който е въплътеният Бог, притежава Божията същност; Този, Който е въплътеният Бог, притежава израза на Бог. Тъй като се е въплътил, Бог носи със Себе Си делото, което възнамерява да извърши; тъй като Той е въплътеният Бог, Той изразява какво е Бог; тъй като Той е въплътеният Бог, Той може да донесе истината на човека, да го дари с живота и да му посочи пътя. Плът, която няма Божията същност, категорично не е въплътеният Бог; в това няма съмнение. Ако човек възнамерява да изследва дали това е въплътената Божия плът, той трябва да определи това от нрава, който Той изразява, и от словата, които Той изрича. Иначе казано, за да определи дали това е плътта на въплътения Бог, или не е, и дали това е истинският път, или не е, човек трябва да прави разлика въз основа на Неговата същност. Затова ключът към това дали това е, или не е плътта на въплътения Бог, се крие в Неговата същност — в Неговото дело, слова, нрав и много други аспекти — а не във външния вид. Ако човекът изследва само Неговата външност и в резултат пренебрегва същността Му, това показва, че човекът е глупав и невеж. Външният вид не е определящ за същността; нещо повече — Божието дело никога не може да съвпадне с човешките представи. Нима външността на Исус не противоречеше на човешките представи? Та нали ликът и облеклото Му с нищо не показваха истинската Му идентичност? Та нали фарисеите по онова време се противопоставяха на Исус тъкмо защото имаха очи само за външността Му, но не приеха внимателно словата от Неговата уста? Надеждата Ми е, че всеки брат и сестра, които търсят явяването на Бог, не ще повторят тази историческа трагедия и няма да станат съвременни фарисеи и отново да приковат Бог на кръста. Трябва грижливо да премислите как ще приветствате Божието завръщане и да бъдете с ясно съзнание как да бъдете хора, които се покоряват на истината. Това е отговорността на всеки, който чака Исус да се върне, възседнал облак. Трябва да проясним духовните си очи и да не затъваме във фантасмагорични думи. Трябва да мислим за реалистичното дело на Бог и да се вгледаме в практическия аспект на Бог. Не се отнасяйте и изгубвайте в мечтания, като винаги се надявате, че Господ Исус внезапно ще слезе сред вас на облак и ще възнесе вас, които никога не сте Го познавали, не сте Го виждали и не знаете как да следвате волята Му. По-добре е да мислите за по-реалистични неща!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Предисловие)

183. Този път Бог идва, за да върши делото Си не в духовно, а в много обикновено тяло. Нещо повече, това е тялото на второто въплъщение на Бог и също така е тялото, чрез което Бог се връща в плътта. Това е много обикновена плът. Като Го гледаш, не можеш да забележиш нищо, което да Го отличава от останалите, но можеш да придобиеш от Него истини, за които никога преди не си чувал. Точно тази незначителна плът е олицетворението на всички Божии слова на истина, носителят на Божието дело в последните дни и изразът, чрез който човекът разбира целия Божи нрав. Не изпитваш ли огромно желание да видиш небесния Бог? Не изпитваш ли огромно желание да разбереш небесния Бог? Не изпитваш ли огромно желание да видиш крайната цел на човечеството? Той ще ти каже всички тези тайни — тайни, които никой човек никога не е могъл да ти каже — и Той ще ти каже и истините, които не разбираш. Той е твоята врата към царството, твоят водач в новата епоха. Тази обикновена плът съдържа множество неразгадаеми за човека тайнства. Делата Му са неразгадаеми за теб, но цялата цел на делото, което Той върши, е достатъчна, за да ти даде възможност да видиш, че Той не е обикновена плът, както си мислят хората, защото Той олицетворява Божиите намерения в последните дни и Божията грижа към човечеството в последните дни. Макар да не можеш да чуеш словата Му, които сякаш разтърсват небето и земята, макар да не можеш да видиш очите Му като огнен пламък и макар да не можеш да получиш дисциплинирането на железния Му жезъл, от словата Му все пак можеш да чуеш, че Бог е гневен, и да разбереш, че Бог проявява милост към човечеството, и да видиш праведния нрав на Бог и Неговата мъдрост и още повече да оцениш загрижеността на Бог за цялото човечество. Делото на Бог в последните дни е да позволи на човека да види на земята небесния Бог да живее сред хората и да даде възможност на човек да познае Бог, да Му се покори, да се бои от Него и да Го обича. Ето защо Той се върна в плът за втори път. Въпреки че онова, което човек вижда днес, е Бог, който не се различава от човека, Бог с нос и две очи, един много незабележителен Бог, в крайна сметка Бог ще ви покаже, че ако тази личност не съществуваше, небесата и земята щяха да претърпят огромни промени; ако тази личност не съществуваше, небесата щяха да притъмнеят, земята щеше да потъне в хаос и цялото човечество щеше да живее в глад и чуми. Той ще ви покаже, че ако въплътеният Бог от последните дни не беше дошъл да ви спаси, то Бог отдавна щеше да е унищожил цялото човечество в ада; че ако не беше тази плът, вие завинаги щяхте да бъдете архигрешници и щяхте завинаги да останете трупове. Трябва да знаете, че ако не беше тази плът, за цялото човечество щеше да е невъзможно да избегне голямо бедствие и щеше да му е невъзможно да избегне още по-тежкото наказание, което Бог налага на човечеството в последните дни. Ако не се беше родила тази обикновена плът, всички щяхте да се намирате в състояние, в което да молите за живот, без да можете да живеете, и да умолявате за смърт, без да можете да умрете; ако тази плът не съществуваше, днес нямаше да можете да придобиете истината и да се явите пред Божия престол, а щяхте да сте наказани от Бог за тежките си грехове. Знаете ли, че ако не беше завръщането на Бог в плът, никой нямаше да има шанс за спасение, и ако не беше идването на тази плът, Бог отдавна щеше да е сложил край на старата епоха? В такъв случай все още ли ще отхвърляте второто въплъщение на Бог? След като можете да извлечете толкова големи ползи от тази обикновена личност, защо тогава не Го приемете с радост?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Знаеше ли, че Бог е свършил нещо велико сред хората?)

184. Работата на Бог е нещо, което не можеш да разбереш. Ако не си в състояние напълно да разбереш дали изборът ти е правилен, нито можеш да знаеш дали Божието дело ще бъде успешно, тогава защо не си опиташ късмета и да разбереш дали този обикновен човек наистина може да ти бъде изключително полезен и дали Бог наистина е свършил нещо велико? Трябва обаче да ти кажа, че по времето на Ной човекът ядеше и пиеше, женеше се и омъжваше дъщерите си до такава степен, че Бог не издържа на тази гледка и изпрати голям потоп, за да унищожи човечеството, като пощади само семейството на Ной от осем души и всички видове животни и птици. В последните дни обаче Бог ще пощади всички онези, които са Му били предани до края. Въпреки че и двете епохи са времена на голяма, непоносима за Бог поквара и въпреки че човечеството и в двете епохи е толкова покварено и отрича, че Бог негов Господ, Бог унищожи само хората от времето на Ной. Човечеството и в двете епохи причинява големи страдания на Бог, но досега Бог проявяваше търпение към хората в последните дни. Защо е така? Замисляли ли сте се някога над това? Ако наистина не знаете, нека ви кажа. Причината, поради която Бог може да дарява милост на хората в последните дни, не е, че те са по-малко покварени от хората по времето на Ной или че имат намерение да се покаят пред Бог, и със сигурност не е, че технологиите в последните дни са напреднали дотолкова, че Бог не може да се реши да унищожи хората. Причината е, че Бог трябва да свърши делото Си сред група хора в последните дни и че Бог възнамерява Сам да свърши тази работа в Своето въплъщение. Освен това Бог възнамерява да избере част от хората в тази група, за да ги направи обекти на Своето спасение и плод на Своя план за управление, както и да отведе тези хора в следващата епоха. Затова, независимо от всичко, цената, платена от Бог, е за подготовка на делото, което Неговата въплътена плът върши в последните дни. Това, че сте стигнали до днес, е станало благодарение на тази плът. Точно защото Бог живее в плът, вие имате шанс да оцелеете. Всички тези благословии са били придобити благодарение на този обикновен човек. И не само това: в крайна сметка безброй народи ще се покланят на този обикновен човек, ще благодарят и ще се покоряват на този незабележителен човек, тъй като точно истината, животът и пътят, донесени от Него, спасиха цялото човечество, отслабиха конфликта между Бог и човека, скъсиха разстоянието между тях, и установиха връзка между мислите на Бог и на човека. Той също така придоби още по-голяма слава за Бог. Нима такъв обикновен човек не е достоен за твоето доверие и обожание? Нима такава обикновена плът е непригодна да бъде наричана Христос? Не може ли такъв обикновен човек да стане израз на Бог сред хората? Не заслужава ли този човек, който предпази човечеството от бедствие, вашата любов и желанието ви да държите на Него? А ако отхвърлите истините, изразени от устата Му, и ненавиждате съществуването Му сред вас, какво ще стане с вас накрая?

Цялото Божие дело в последните дни се извършва чрез този обикновен човек. Той ще ти дари всичко и освен това може да определя всичко, което те засяга. Може ли такъв човек да бъде такъв, за какъвто Го смятате: човек, който е толкова прост, че да е недостоен за споменаване? Неговата истина не е ли достатъчна, за да ви убеди напълно? Не може ли да ви убеди това, че виждате делата Му със собствените си очи? Или пътят, по който Той води хората, е недостоен да вървите по него? В крайна сметка какво ви подтиква да изпитвате антипатия към Него, да Го отхвърляте и да Го избягвате? Точно този човек изразява истината, точно този човек предоставя истината и точно този човек ви дава път, който да следвате. Дали пък все още не сте способни да намерите следите от Божието дело в тези истини? Без делото на Исус човечеството не би могло да слезе от кръста, но без днешния въплътен Бог онези, които слязоха от кръста, никога не биха могли да получат Божието одобрение или да навлязат в новата епоха. Без идването на този обикновен човек никога нямаше да имате възможност да видите истинското лице на Бог, нито щяхте да сте пригодни за това, защото всички вие сте обекти, които отдавна е трябвало да бъдат унищожени. Благодарение на идването на второто въплъщение на Бог, Бог ви е простил и е проявил милост към вас. Въпреки всичко думите, които трябва да ви кажа накрая, остават следните: този обикновен човек, който е въплътеният Бог, е жизненоважен за вас. Това е великото нещо, което Бог вече е свършил сред човека.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Знаеше ли, че Бог е свършил нещо велико сред хората?)

185. Ако Спасителят слезеше в сетните дни пак под името Исус и отново Се родеше в Юдея и се захванеше с делото Си там, това би доказало, че съм създал единствено израилтяните и само тях съм спасил, както и че нямам нищо общо с езичниците. Нима това не би било в противоречие с думите Ми: „Аз съм Господ, който създаде небесата, земята и всички неща“? Напуснах Юдея и върша делото Си сред езичниците, защото съм не само Бог на израилтяните, а Бог на всички сътворени същества. В сетните дни се явявам сред езичниците, защото съм не само Йехова, Бог на израилтяните, но най-вече съм Създателят на всички Мои избраници сред езичниците. Аз създадох не само Израел, Египет и Ливан, а и всички езически народи отвъд Израел. Поради това Аз съм Господ на всички сътворени същества. Взех Израел само за начална точка на делото Си и превърнах Юдея и Галилея в крепости на Своето изкупително дело, а сега използвам езически народ за основа, от която ще сложа край на цялата епоха. В Израел осъществих два етапа от работата Си (а именно Епохата на закона и Епохата на благодатта) и продължих Своето дело в Епохата на благодатта и Епохата на царството из земите извън Израел. Сред езическите народи ще предприема завоевателното Си дело и така ще поставя завършек на епохата. Ако хората продължат неизменно да Ме наричат Исус Христос, но не знаят, че съм положил началото на нова епоха през сетните дни и съм наченал ново Свое дело, и ако хората продължат да са обсебени в очакване на пришествието на Спасителя Исус, ще нарека тези хора невярващи в Мен; те са хора, които не Ме познават, които се представят за вярващи. Възможно ли е подобни хора да станат свидетели на слизането на Спасителя Исус от небето? Не Моето пристигане чакат те, а пришествието на Царя на юдеите. Те не копнеят за Мен, за да унищожа този мръсен стар свят, а вместо това жадуват за Второто Исусово пришествие, което да им донесе изкупление — те с нетърпение очакват Исус отново да спаси цялото човечество от омърсената, безправедна земя. Как биха могли подобни хора да участват в завършека на делото Ми в сетните дни? Човешките желания не са в състояние да изпълнят волята Ми, нито да допринесат за осъществяването на делото Ми, защото човекът просто цени и се възхищава на предишната Ми работа, като няма представа, че Аз съм Самият Бог, който е винаги нов и никога стар, и знае само, че Аз съм Йехова и Исус, без изобщо да се досеща, че Аз съм Единственият от сетните дни, който ще доведе човечеството до края. Всичко, за което човекът копнее и всичко, което знае, произлиза от собствените му представи и е просто това, което може да види със собствените си очи. Това не е в съгласие с Моето дело, а му противоречи. Ако вършех делото си, съобразявайки се с човешките идеи, кога би дошъл завършекът му? Кога би встъпило в покой човечеството? И как бих могъл да навляза в седмия ден, Съботата? Работя според плана Си и според Своя замисъл — а не съгласно намеренията на човеците.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Спасителят вече се е завърнал, възседнал „бял облак“)

186. Независимо дали си американец, британец или друг, трябва да излезеш извън рамките на собствената си национална принадлежност, да надскочиш себе си и да видиш Божието дело от гледната точка на идентичността на сътворено същество — по този начин няма да ограничиш Божиите следи до определен обхват. Това е така, защото, в съответствие със своите представи, мнозина днес вярват, че Бог не би могъл да се яви в определена страна или сред даден народ. Колко дълбока е значимостта на Божието дело и колко важно е явяването на Бог! Как е възможно човешките представи и мисли да ги обхванат? Затова казвам, че трябва да превъзмогнеш представите си за националност и етническа принадлежност, за да търсиш явяването на Бог. Само така няма да бъдеш обвързан от собствените си представи, само така ще бъдеш достоен да посрещнеш появяването на Бог. Иначе ще останеш във вечен мрак и никога няма да спечелиш Божието одобрение.

Бог е Бог на цялото човечество. Той не Се смята за частна собственост на никоя конкретна държава или нация: Той върши Своето дело според замисъла Си и не може да се ограничи до никаква форма, държава или нация. Може би никога не си си представял тази форма, а може би имаш нагласата да отричаш тази форма, а може държавата и нацията, където Бог се явява, просто да се окажат дискриминирани от всички и просто да се окажат най-изостаналите на земята. Бог обаче притежава Своя мъдрост. Със Своята велика сила и чрез Своята истина и Своя нрав Той наистина е спечелил една група от хора, които са в единомислие с Него, група от хора, които Той е пожелал да направи пълноценни — завоювана от Него група, която е изтърпяла всякакви изпитания, страдания и гонения, и може да Го последва до самия край. Целта на явяването на Бог, което не е ограничено до никоя форма или държава, е Той да може да извърши делото Си според Своя замисъл. Същото важи за онзи момент, в който в Юдея Бог се въплъти: целта Му беше да довърши делото на разпятието, за да откупи цялата човешка раса. Евреите обаче мислеха, че не е възможно Бог да направи това, и смятаха, че не е възможно Бог да се въплъти и да приеме образа на Господ Исус. Тяхното „невъзможно“ се превърна в основата, на която те осъждаха и се противопоставяха на Бог, което в крайна сметка доведе до гибелта на Израел. Днес мнозина допускат същата грешка. С пълна сила провъзгласяват предстоящото явяване на Бог, а в същото време осъждат явяването Му; тяхното „невъзможно“ още веднъж ограничава явяването на Бог в рамките на тяхното въображение. Виждал съм много хора да избухват в див и необуздан смях при срещата си с Божието Слово. Но дали има разлика между този смях и осъждането и богохулството на евреите? Вие не благоговеете в присъствието на истината, а още по-малко притежавате отношение на копнеж. Само упорито проучвате внимателно и чакате с лековато безгрижие. Какво ще спечелите с това внимателно проучване и чакане? Мислите ли, че ще получите лични напътствия от Бог? Ако не можеш да разпознаеш Божиите слова, какво право имаш да видиш Божието явяване? Навсякъде, където се яви Бог, ще бъде изразена истината и ще бъде гласът Му. Само тези, които могат да приемат истината, са способни да чуят Божия глас, и само такива хора са пригодни да видят Неговото явяване. Избави се от представите си! Притихни и внимателно прочети тези слова. Стига да имаш сърце, което копнее за истината, Бог ще те просветли, за да разбереш намеренията и словата Му. Избавете се от доводите си за „невъзможност“! Колкото повече хората смятат, че нещо е невъзможно, толкова по-вероятно е то да се случи, защото Божията мъдрост е по-висока от небесата, Божиите мисли са по-висши от човешките мисли, а Бог върши делото Си отвъд границите на човешкото мислене и представи. Колкото по-невъзможно е едно нещо, толкова повече истина трябва да се търси в него. Колкото повече едно нещо не може да се въобрази от човешките представи, толкова повече то съдържа Божиите намерения. Това е защото независимо къде се явява Бог, Той все пак е Бог и Неговата същност категорично няма да се промени заради мястото или начина на явяването Му. Нравът на Бог няма да се промени, независимо къде са стъпките Му, и където и да са стъпките на Бог, Той е Бог на цялото човечество, точно както Господ Исус е Бог не само на израилтяните, но и на всички народи на Азия, Европа и Америка. Нещо повече: Той е единственият Бог над и в цялата вселена. Затова нека да търсим Божиите намерения, да откриваме явяването Му в Неговите слова и думи и да бъдем в крак със стъпките Му! Бог е истината, пътят и животът. Неговите слова и Неговото явяване съществуват едновременно, а нравът и стъпките Му по всяко време се показват открито на човечеството. Скъпи братя и сестри, надявам се, че в тези слова всички можете да видите явяването на Бог, че започвате да настигате Неговите стъпки и вървите напред към нова епоха, и навлизате в красивото ново небе и земя, които Бог е приготвил за тези, които очакват Неговото явяване!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Приложение 1: Явяването на Бог въвежда нова епоха)