33. Когато Исус дойде в света на хората, Той въведе Епохата на благодатта и сложи край на Епохата на закона. В последните дни Бог отново се въплъти и с това въплъщение сложи край на Епохата на благодатта и въведе Епохата на царството. Всички, които са способни да приемат второто Божие въплъщение, ще бъдат въведени в Епохата на царството, като освен това ще могат лично да получат Божието напътствие. При все че Исус дойде сред хората и свърши много дела, Той завърши единствено делото на изкуплението на цялото човечество и послужи като принос за грях на човека; Той не освободи човека от целия му покварен нрав. За пълно спасение на човека от влиянието на Сатана беше необходимо не само Исус да стане принос за грях и да понесе човешките грехове, но и Бог да извърши още по-велико дело, за да освободи напълно човека от покварения му от Сатана нрав. И така, след като човешките грехове бяха опростени, Бог отново се въплъти, за да поведе хората към новата епоха, и започна делото на наказанието и правосъдието. Това дело въведе човечеството в по-висш свят. Всички, покорили се на Неговото господство, ще се радват на по-висша истина и ще получат по-големи благословии. Те наистина ще живеят в светлината и ще придобият истината, пътя и живота.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Предисловие)

34. Преди човекът да бъде изкупен, Сатана вече беше посял много отрова в него. След хиляди години поквара от Сатана човекът има в себе си природа, която се съпротивлява на Бог. Така че, когато човекът беше изкупен, това беше само въпрос на изкупление. Тоест човекът беше изкупен обратно на висока цена, но отровната природа в него не беше отстранена. Човекът, който е толкова скверен, трябва да премине през промяна, преди да стане достоен да служи на Бог. Чрез това дело на съд и наказание човек ще опознае напълно скверната и покварена същност вътре в себе си и ще може да се промени напълно и да се пречисти. Само по този начин човек може да стане достоен да се завърне пред Божия престол. Цялото сегашно дело се извършва, за да може човекът да бъде пречистен и променен; то е, за да може човекът да се отърве от покварата си и да бъде пречистен чрез съда и наказанието на словото и чрез облагородяване. Вместо този етап на делото да се счита за дело на спасението, по-добре да бъде наричан дело на пречистването. Всъщност този етап също така е делото на завоюването, а също и вторият етап от делото на спасението. Именно чрез съда и наказанието на словото човекът е придобит от Бог, и чрез облагородяването, съда и разобличаването на словото са напълно разкрити всички примеси, представи, мотиви и лични надежди, които съществуват в човешките сърца. Въпреки че човекът е изкупен и опростен за греховете си, това може да означава само, че Бог не помни прегрешенията на човека и не постъпва с него според прегрешенията му. Човекът обаче живее в плътта, без да е освободен от греха, и може само да продължи да съгрешава, като безкрайно разкрива своя сатанински покварен нрав. Такъв е животът, който води човекът — един безкраен цикъл на грехове и прошка. Повечето хора съгрешават през деня и се изповядват вечер. По този начин, макар че приносът за грях има постоянно действие за човека, той не може да спаси човека от греха. Само половината от делото на спасението е извършено, тъй като човекът все още има покварен нрав. Например, когато хората научиха, че произхождат от Моав, те роптаеха, вече не се стремяха към живота и станаха крайно негативни. Не показва ли това, че човекът все така не е способен напълно да се покори на Божието господство? Не е ли това точно неговият сатанински покварен нрав? Когато не беше подложен на наказание, ти вдигаше ръка по-високо от всички останали, дори от Исус. И викаше с висок глас: „Искам да бъда възлюбен син на Бог! Искам да бъда Божи довереник! По-скоро ще умрем, отколкото да се поклоним на Сатана! Да се опълчим на стария Сатана! Да се опълчим на големия червен змей! Нека веднъж завинаги големият червен змей падне от власт! Нека Бог ни направи пълноценни!“. Ти викаше по-силно от всички останали. Но после дойде времето на наказанието и поквареният ти нрав се разкри отново. Виковете ти утихнаха и ти изгуби решимостта си. Това е покварата на човека; тя е нещо, което е по-дълбоко от греха, нещо, насадено от Сатана, и е дълбоко вкоренена в човека. Не е лесно за човека да осъзнае греховете си и той няма как да разпознае собствената си дълбоко вкоренена природа. Този резултат може да се постигне единствено чрез съда на словото. Само по този начин човек може постепенно да бъде променен оттук насетне.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тайната на въплъщението (4))

35. Делото от последните дни се състои в изричането на слова. Словата могат да доведат до големи промени в човека. Промените, които сега са настъпили у тези хора от приемането им на тези слова, са значително по-големи, отколкото промените, настъпили у хората при приемането им на знамения и чудеса в Епохата на благодатта. Защото в Епохата на благодатта демоните бяха пропъдени от човека чрез полагане на ръце и молитва, но поквареният нрав на човека все още оставаше. Човекът беше изцелен от болести и му бяха простени греховете, но що се отнася до това как човек да се отърве от сатанинския покварен нрав в себе си, това дело още предстоеше да бъде извършено върху него. Човекът просто получи изкупление и опрощение на греховете си чрез вярата си, но греховната човешка природа не беше премахната и все още оставаше в него. Греховете на човека бяха опростени чрез въплъщението на Бог, но това не означаваше, че в човека вече нямаше грях. Греховете на човека можеха да бъдат опростени чрез приноса за грях, но що се отнася до това как да се накара човекът да не съгрешава повече, как може напълно да се отърве от покварения си нрав и греховната си природа и как може донякъде да се промени неговият живот нрав, той няма как да реши този проблем. Заради делото на Божието разпятие на кръста греховете на човека са опростени, но той продължава да живее в стария си сатанински покварен нрав. Следователно човекът трябва да бъде напълно спасен от своя сатанински покварен нрав, трябва да се отърве напълно от греховната си природа и тя никога повече да не се развива, а неговият нрав трябва да претърпи трансформация. Това изисква човек да разбере пътя на израстване в живота, да разбере пътя на живота и начина на промяна на своя нрав. Изисква също така човек да практикува в съответствие с този път, за да може нравът му постепенно да се промени и той да заживее под огряването на светлината, за да може всичко, което върши, да бъде в съответствие с Божиите намерения, за да се отърве от сатанинския си покварен нрав и за да се освободи от тъмното влияние на Сатана, като по този начин напълно излезе от греха. Само тогава човек ще е получил пълната спасителна благодат. Когато Исус вършеше Своето дело, познанието на човека за Него все още беше мъгляво и неясно. Човекът винаги е вярвал, че Той е син на Давид и Го е наричал велик пророк и милостив Господ, който изкупва човешките грехове. Някои се изцеляваха благодарение на вярата си, само като докосваха края на дрехата Му; слепите получаваха зрение и дори мъртвите можеха да бъдат върнати към живот. Човекът обаче не можеше да открие дълбоко вкоренения в себе си сатанински покварен нрав, нито знаеше как да се отърве от него. Човекът получи голяма благодат, като например мир и телесно благополучие, благословение на цялото семейство, благодарение на вярата на един член от него, изцеление на болести и т.н. Останалото бяха добрите дела на човека и неговият божествен вид. Ако някой можеше да превърне това в основа на живота си, той се смяташе за вярващ, който отговаря на критериите. Само такива вярващи можеха да отидат на небето след смъртта, което означаваше, че получаваха изкупление. Но докато живееха живота си, те нямаха абсолютно никакво разбиране за начина на живот. Хората просто съгрешаваха, след това изповядваха греховете си и това беше един безкраен цикъл, лишен от какъвто и да било начин за промяна на нрава им. Такова беше състоянието на човека в Епохата на благодатта. Получи ли човекът пълно спасение? Не! Затова след края на онзи етап от делото пак остана делото на правосъдието и наказанието. Целта на този етап е да пречисти човека чрез словото и по този начин да му даде път, който да следва. Този етап не би бил плодотворен и смислен, ако продължеше с пропъждането на демони, защото нямаше да успее да отърве човека от греховната му природа и той би стигнал до застой на етапа на опрощаване на греховете му. Чрез приноса за грях човекът получи прошка на греховете си, защото делото на разпятието вече беше извършено и Бог беше спечелил надмощие над Сатана. Но поквареният нрав на човека все още остава в него и човекът все още греши и се съпротивлява на Бог; Бог не е придобил човечеството. Ето защо в този етап от делото Бог използва словото, за да разобличи покварения нрав на човека и да го накара да практикува в съответствие с подходящия път. Делото в този етап е по-значимо от предишното, а също така е и по-плодотворно, защото сега именно словото предоставя пряко ресурс за живота на човека и позволява цялостно обновяване на човешкия нрав; това е много по-дълбок етап от делото. Следователно въплъщението в последните дни е завършило значението на Божието въплъщение и напълно е приключило Божия план за управление за спасението на човека.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тайната на въплъщението (4))

36. Делото на последните дни е да сортира всички според вида им и да завърши плана за управление на Бог, тъй като моментът наближава и Божият ден вече е настъпил. Бог въвежда всички, които влизат в Неговото царство — всички, които са Му предани докрай — в епохата на Самия Бог. Преди настъпването на епохата на Самия Бог обаче Неговото дело не е да преглежда човешките дела или да се осведомява за живота на човека, а да съди непокорството му, защото Бог ще пречисти всички онези, които се явят пред престола Му. Всички, които са следвали стъпките на Бог до ден днешен, са тези, които идват пред Божия престол и така, всеки един, който приеме Божието дело в неговия последен етап, е обект на Божието пречистване. С други думи, всеки, който приеме Божието дело в последния му етап, е обект на Божия съд.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Христос извършва делото на правосъдието с истината)

37. Христос от последните дни използва различни истини, за да учи човека, за да разобличи същината му и да разнищи думите и делата човешки. Тези слова съдържат различни истини, като например за дълга на човека, за това как той трябва да се покорява на Бог, да Му бъде предан, как да изживява нормална човешка природа, както и за мъдростта и нрава на Бог. Всички тези слова са насочени към същината на човека и неговия покварен нрав. Особено словата, които разобличават това как човекът отхвърля Бог, са насочени още повече към това, че човекът е въплъщение на Сатана и враждебна сила срещу Бог. В Своето дело на правосъдието Бог не обяснява изцяло природата на човека с няколко думи; Той разобличава и кастри дълго. Всички тези различни методи на разобличаване и кастрене не могат да бъдат заменени с обикновени думи; по-скоро истината, която човекът изобщо не притежава, се използва, за да извърши това дело на разобличаване и кастрене. Само такива методи могат да се наричат правосъдие; само чрез такова правосъдие човек може да бъде укротен и изцяло убеден относно Бог и само така човек може да придобие истинско познание за Бог. Това, до което води делото на правосъдието, е човек да разбере истинското лице на Бог и истината за собственото си непокорство. Делото на правосъдието позволи на човека да придобие много разбиране за Божиите намерения, за целта на Божието дело и за тайните, които са непонятни за него. То също така позволи на човека да разбере и да опознае своята покварена същност и корена на своята поквара, както и да открие грозното си лице. Всички тези резултати се постигат чрез делото на правосъдието, понеже същността на това дело в действителност е делото на разкриването на Божията истина, път и живот пред всички онези, които вярват в Него. Това е делото на правосъдието, извършвано от Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Христос извършва делото на правосъдието с истината)

38. Човечеството, което е толкова дълбоко покварено от Сатана, не знае, че има Бог, и е престанало да се покланя на Бог. В началото, когато бяха създадени Адам и Ева, славата и свидетелството на Йехова присъстваха постоянно. Но след като беше покварен, човекът загуби славата и свидетелството, защото всички се разбунтуваха срещу Бог и съвсем престанаха да се боят от Него. Делото на завоюването днес има за цел да се възстанови цялото свидетелство и цялата слава и да накара всички хора да се поклонят на Бог, така че да има свидетелство сред сътворените същества; това е делото, което трябва да се извърши през този етап. Как точно ще бъде завоювано човечеството? Като се използва работата на думите на този етап, които изцяло да убедят човека; да го убедят напълно, като се използва разобличаване, съд, наказание и безмилостно проклятие; като се разобличи непокорството на човека и се осъди неговото противопоставяне, за да може той да познае неправедността и мърсотията на човечеството и по този начин да се използват тези неща като контрастиращ предмет на праведния нрав на Бог. Човекът ще бъде завоюван и напълно убеден най-вече чрез тези думи. Думите са средството за окончателното завоюване на човечеството и всички, които приемат Божието завоюване, трябва да приемат ударите и правосъдието на Неговите слова.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Истинската история на делото на завоюването (1))

39. В Епохата на царството Бог използва слова, за да въведе новата епоха, да промени методите, с които осъществява делото Си, и да изпълни делото на цялата епоха. Това е принципът, по който Бог върши делото Си в Епохата на Словото. Той се въплъти и говори от различни гледни точки, като дава възможност на човека действително да види Бог, Който е Словото, явяващо се в плът, и да съзре Неговата мъдрост и изумителност. Бог върши делото Си по този начин, за да постигне по-добре целите на завоюването на хора, усъвършенстването на хора и отстраняването на хора. Това е истинското значение на използването на словата за вършене на делото в Епохата на Словото. Чрез словата хората опознават Божието дело, Божия нрав, човешката същина и това, в което трябва да навлезе човекът. Чрез словата се осъществява цялото дело, което Бог желае да извърши в Епохата на словото. Чрез словата хората се разкриват, отстраняват и подлагат на изпитания. Хората са видели и чули тези слова и са признали съществуването на тези слова. В резултат на това те са повярвали в съществуването на Бог, във всемогъществото и мъдростта на Бог и в Божието сърце, което обича и спасява човека. Терминът „слова“ може да е обикновен и простичък, но словата, изречени от устата на въплътения Бог, разтърсват вселената; преобразяват сърцата на хората, преобразяват представите им и стария им нрав, и преобразяват целия предишен облик на света. През различните епохи само днешният Бог работи по този начин и само Той говори така и спасява човека така. Оттук насетне човекът живее под напътствието на Божиите слова, сред пастирското водачество и ресурса на словата Му. Всички хора живеят в света на Божиите слова, сред проклятията и благословиите на Божиите слова и повечето хора живеят под съда и наказанието от словата Му. Тези слова и това дело са изцяло с цел да спасят човека, с цел да изпълнят Божията воля и с цел да изменят първоначалния облик на света на старото творение. Бог създаде света, като използва словата Си, Той води всички хора във вселената чрез слова, завоюва и спасява хората чрез слова и накрая Той ще използва слова, за да сложи край на целия стар свят, и така ще завърши целия Свой план за управление.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Епохата на царството е Епохата на словото)

40. През Епохата на царството въплътеният Бог изрича слова, за да завоюва всички, които вярват в Него. Това е „Словото, явяващо се в плът“. Бог е дошъл през последните дни, за да извърши това дело и за да изпълни истинското значение на Словото, явяващо се в плът. Той изрича само думи и рядко са налице факти. Това е самата същност на Словото, явяващо се в плът, и когато въплътеният Бог изрича словата Си, това е явяването на Словото в плът и е Словото, което идва в плът. „В началото беше Пътят и Пътят беше с Бог, и Пътят беше Бог, и Словото се въплъти“. Това (делото за явяването на Словото в плът) е делото, което Бог ще извърши през последните дни и е последната глава от целия Му план за управление, така че Бог трябва да дойде на земята и да прояви думите Си в плът. Това, което се върши днес, това, което ще бъде направено в бъдеще, това, което ще бъде извършено от Бог, крайната цел на човека, кой ще бъде спасен, кой ще погине, и така нататък — цялото дело, което трябва да бъде постигнато накрая, е ясно заявено и всичко това е, за да се постигне истинското значение на Словото, явяващо се в плът. Управленските закони и конституцията, които бяха издадени по-рано, кой ще погине, кой ще навлезе в покой — всички тези думи трябва да бъдат изпълнени. Това е основното дело, което въплътеният Бог извършва през последните дни, така че хората да разберат къде е мястото на предопределените от Бог и къде е мястото на непредопределените от Бог, как ще бъдат разпределени Неговите хора и синове, какво ще се случи с Израел, какво ще се случи с Египет — в бъдеще всяка една от тези думи ще се изпълни. Темпото на Божието дело се ускорява. Бог използва словото като средство, за да извести на човека какво ще се направи във всяка епоха, какво ще направи въплътеният Бог от последните дни и какво е служението Му, което ще се извърши, и всички тези думи са с цел да се постигне истинското значение на Словото, явяващо се в плът.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Всичко се осъществява чрез Божието слово)

41. Днес Бог се е въплътил преди всичко, за да завърши делото на „Словото, явяващо се в плът“. Използва словото да доведе човека до съвършенство и прави така, че човекът да приеме кастренето на словото и облагородяването на словото. В словата Си Той прави така, че да придобиеш ресурс и да придобиеш живот, и те кара да видиш делото и постъпките Му. Бог използва словото, за да те накаже и облагороди и затова, дори ако понасяш болка, това също се дължи на Божието слово. Днес Бог не върши делото Си с факти, а с думи. Само след като словото Му достигне до теб, Светият Дух може да действа в теб и да те накара да изпиташ болка или да вкусиш сладост. Само Божието слово може да те въведе в реалността и само Божието слово може да те направи съвършен. Затова ти трябва да разбереш поне следното: делото, което Бог извършва през последните дни, е основно това да използва словото Си, за да направи всеки човек съвършен и да го напътства. Всички дела, които Той върши, са чрез словото: Той не използва факти, за да те наказва. Има моменти, в които някои хора се противопоставят на Бог. Бог не ти причинява голямо неудобство, плътта ти не е наказана, нито понасяш някаква болка, но веднага, щом словото Му достигне до теб и те облагороди, това става непоносимо за теб. Не е ли така? По времето на вършителите на услуги Бог каза, че човекът трябва да бъде хвърлен в бездънната пропаст. Човекът наистина ли се озова в бездънната пропаст? Човекът влезе в бездънната пропаст просто чрез използването на думи за облагородяването му. Затова през последните дни, когато Бог се въплъщава, Той използва основно словото, за да завърши всичко и да разкрие всичко. Само в словата Му можеш да видиш какво е Той; само в словата Му можеш да видиш, че Той е Самият Бог. Когато въплътеният Бог идва на земята, Той не върши други дела, освен да изрича словата — затова няма нужда от факти; достатъчни са само словата. Това е така, защото Той е дошъл главно за да извърши това дело, да позволи на човека да види Неговото велико могъщество и върховенство в словата Му, да позволи на човека да види Неговата смиреност и скритост в словата Му и да позволи на човека да познае в словата Му Неговата цялост. Всичко, което Той притежава и представлява, е в словата Му. Неговата мъдрост и дивност са в словата Му. В това можеш да видиш многото методи, с които Бог изрича словата Си. Бог върши делото толкова отдавна и най-вече предоставя ресурс на човека, разобличава го или го кастри. Бог не проклина човека с лека ръка и дори когато го прави, Той го проклина чрез словото. Затова в тази епоха, когато Бог се въплъщава, не очаквай да видиш как Бог изцелява болните и пропъжда отново демоните и спри постоянно да търсиш знаци — те са безполезни! Тези знаци не могат да доведат човека до съвършенство! Да го кажем ясно: днес Самият практически Бог на плътта не действа; Той само говори. Това е истината! Той използва слова, за да те доведе до съвършенство и използва слова, за да те нахрани и напои. Той също така използва слова, за да върши делото, и използва слова за да заменя факти и за да те накара да разбереш Неговата практичност. Ако ясно виждаш този начин на изпълнение на Божието дело, тогава няма вероятност да станеш негативен. Вместо да се съсредоточаваш върху неща, които са негативни, трябва да се съсредоточиш само върху положителни неща — това значи, че независимо дали думите на Бог са изпълнени или не, или дали фактите са налице или не, Бог кара човека да придобие живот от словата Му и това е най-великото от всички знамения; и още повече — това е безспорен факт. Това е най-доброто доказателство, чрез което да познаеш Бог и е дори по-голям знак от знаменията. Само тези думи могат да направят човека съвършен.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Всичко се осъществява чрез Божието слово)

42. През последните дни Бог използва основно словото, за да доведе човека до съвършенство. Той не използва знамения и чудеса, за да принуди човека да се убеди — така не може да се разкрие Божието велико могъщество. Ако Бог показваше само знамения и чудеса, тогава не би разкрило Божията практичност и не би довело човека до съвършенство. Бог не довежда човека до съвършенство чрез знамения и чудеса, а използва словото, за да напои и да нахрани човека, след което човекът може напълно да се покори на Бог и да придобие познание за Бог. Това е целта на делото, което Той върши, и на думите, които изрича. Бог не използва метода на показване на знамения и чудеса, за да направи човека съвършен — Той използва слова и много методи на извършване на делото, за да доведе човека до съвършенство. Независимо дали става въпрос за облагородяване, кастрене или приток на думи, Бог говори от много различни гледни точки, за да доведе човека до съвършенство и да даде на човека възможност да придобие повече познание за делото, мъдростта и дивността на Бог. […] Аз вече казах, че ще бъде придобита група победители от Изтока, победители, които ще излизат от големи мъки. Какво означават тези думи? Означават, че придобитите хора са станали истински покорни само след като са били подложени на правосъдие, наказание, кастрене, и на всякакъв вид облагородяване. Вярата на тези хора не е мъглява, а практическа. Те не са видели никакви знамения и чудеса. Те не могат да изричат възвишени думи и доктрини или да изричат дълбоки прозрения. Вместо това те разполагат с реалността, Божиите слова и практическото и истинско познание за Бог. Няма ли такава група по-добра способност да разкрие Божието велико могъщество?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Всичко се осъществява чрез Божието слово)

43. В последните дни Бог се въплъти и дойде на земята главно за да изрича слова. Когато Исус дойде, Той разпространи евангелието на небесното царство и завърши изкупителното дело на разпъването на кръста. Той сложи край на Епохата на закона и премахна всичко старо. Идването на Исус сложи край на Епохата на закона и възвести Епохата на благодатта. Идването на въплътения Бог от последните дни сложи край на Епохата на благодатта. Той дойде главно за да говори словата Си — като използва слова, за да направи човека съвършен, да просветли и озари човека — и така да премахне мястото на мъглявия Бог от сърцето му. Когато Исус дойде, Той изпълни този етап от делото. Когато Той дойде, Той извърши много чудеса, изцеряваше болните, изгонваше демони и завърши изкупителното дело на разпъването на кръста. В резултат на това в представите си човекът вярва, че Бог трябва да бъде такъв. Защото когато Исус дойде, Неговото дело не беше да премахне образа на мъглявия Бог от сърцето на човека. Когато Той дойде, Той беше разпънат, изцеряваше болните, изгонваше демони и проповядваше евангелието на небесното царство. От една страна въплъщението на Бог през последните дни измества мъглявия Бог от човешките представи, така че в сърцето на човека повече да не остава образът на мъглявия Бог. Чрез практичните Си слова и дело, чрез посещенията Си на различни места и изключително практичното и нормално дело, което върши сред хората, Той прави така, че човек да познае практичността на Бог и измества мъглявия Бог от сърцето на човека. От друга страна Бог използва словата, изречени от Неговата плът, за да направи човека завършен и да доведе до край всяко нещо. Това е делото, което Бог ще завърши през последните дни.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Знание за настоящото Божие дело)

44. През последните дни Бог е дошъл главно за да изрича словата Си. Той говори от гледната точка на Духа, от гледната точка на човека и от гледната точка на трето лице. Той говори по различни начини, като има по един начин за всеки период от време, и използва тези начини на говорене, за да промени представите на човека и да премахне образа на мъглявия Бог от сърцето му. Това е основното дело, извършено от Бог. Тъй като човекът вярва, че когато Бог дойде, Той ще изцерява болните, ще гони демони, ще върши чудеса и ще дарява човека с материални блага, Бог преминава към друг етап от работата — този на наказанието и съда, за да премахне тези неща от човешките представи, да позволи на човека да опознае практичността и нормалността на Бог и да премахне съществуващия образ на Исус от сърцето на човека, като вместо това позволи на новия образ на Бог да се настани в човешкото сърце. Щом образът на Бог в човека остарее, той се превръща в идол. Когато Исус дойде и извърши онзи етап от работата, Той не представляваше Бог в Неговата пълнота. Той извърши някои знамения и чудеса, изрече някои слова и в крайна сметка беше разпънат. Той представляваше една част от Бог. Той не можеше да представлява всичко онова, което е от Бог, а по-скоро онова, което Бог извърши като една част от делото Си. Това е така, защото Бог е толкова велик, толкова удивителен и необясним, и защото извършва само част от делото Си във всяка една епоха. Делото, което Бог извършва през тази епоха, е главно да предостави на човека словата на живота, да разобличи човешката природа същност и покварения му нрав, и да отстрани неговите религиозни представи, феодално, остаряло мислене и познание и култура. Всички тези неща трябва да бъдат пречистени, като бъдат разобличени от Божиите слова. През последните дни Бог използва слова, а не знамения и чудеса, за да доведе човека до съвършенство. Той използва словата Си, за да разкрие човека, да го съди, да го накаже и да го доведе до съвършенство, така че в словата на Бог човекът да види Неговата мъдрост и обичливост, да разбере Божия нрав и чрез словата Му да види Неговите дела. През Епохата на закона Йехова изведе Мойсей от Египет със словата Си и изрече слова на израилтяните. По онова време част от Божиите дела бяха разкрити, но тъй като заложбите на човека бяха ограничени и нищо не можеше да направи познанието му пълно, Бог продължи да говори и да работи. В Епохата на благодатта човекът отново видя част от Божиите дела. Исус показваше знамения и чудеса, изцеряваше болните и изгонваше демони, беше разпънат, след три дни възкръсна от мъртвите и се яви в плът пред човека. За Бог човекът не знаеше нищо повече от това. Човекът знае толкова, колкото му е проявено от Бог, и ако Бог не му проявява нищо повече, тогава това е степента, до която Бог ще бъде ограничен от него. Затова Бог продължава да работи, за да може човекът да задълбочи познанието си за Него и постепенно да стигне до познаване на Неговата същност. През последните дни Бог използва словата Си, за да направи човека съвършен. Поквареният ти нрав се разобличава от словата на Бог и религиозните ти представи се заменят от практичността на Бог. В последните дни Бог се въплъти главно за да изпълни словата „Словото става плът, Словото идва в плътта и Словото се явява в плътта“, и ако нямаш задълбочени познания за това, няма да можеш да устоиш. През последните дни Бог преди всичко възнамерява да извърши етап от делото, в който Словото се явява в плътта, и това е част от делото на Божия план за управление.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Знание за настоящото Божие дело)

45. В делото от последните дни могъществото на словото е по-силно от това на проявлението на знамения и чудеса, а властта на словото превъзхожда тази на знаменията и чудесата. Словото разобличава целия покварен нрав, скрит в дълбините на човешкото сърце. Няма начин да го откриеш сам. Когато този нрав бъде разобличен от словото, естествено ще го откриеш; ще трябва да го признаеш и ще бъдеш напълно убеден. Не е ли това властта на словото? Това е резултатът от делото на словото днес. Така че човек не може да бъде напълно спасен от греховете си чрез изцеление на болести и пропъждане на демони. Нито пък може да бъде направен напълно пълноценен чрез проявления на знамения и чудеса. Властта за изцеление на болести и пропъждане на демони само дава на човека благодат, но плътта на човека все така принадлежи на Сатана и сатанинският покварен нрав все така остава в човека. С други думи, човек, който не е бил пречистен, все така принадлежи на греха и скверността. Едва след като човек е пречистен със съдействието на словото, той може да бъде придобит от Бог и да бъде осветен.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тайната на въплъщението (4))

46. Този етап от делото ще ти разясни кристално ясно закона на Йехова и изкуплението на Исус. И най-вече ще ти даде възможност да разбереш цялото дело на Божия шестхилядолетен план за управление и да възприемеш цялото значение и същност на този шестхилядолетен план за управление, а също така ще ти даде възможност да разбереш целта на цялото дело, извършено от Исус, и на словата, които Той каза, и дори твоята сляпа вяра в Библията и поклонение пред нея. Той ще ти позволи да постигнеш пълно разбиране на всичко това. Ще разбереш както делото, извършено от Исус, така и делото, което Бог върши днес; ще разбереш и ще видиш всичко: истината, живота и пътя. Защо в етапа на извършване на Своето дело Исус си замина, без да извърши заключителната работа? Защото етапът на делото на Исус не беше заключителен. Когато бе разпънат на кръста, словата Му също свършиха. След като Исус бе разпнат, Неговото дело бе напълно завършено. То не беше като сегашния етап, в който Божието дело ще бъде завършено само след като словата бъдат изречени докрай и цялото Негово дело бъде приключено. В етапа на делото на Исус останаха много неизказани или непълно разкрити думи. Исус обаче не се интересуваше дали Неговите слова бяха изразени напълно, защото Неговото служение не беше служение на думи и затова след разпъването Си на кръста си тръгна. Този етап от делото бе предимно заради разпятието и не прилича на сегашния етап. Настоящият етап от делото е преди всичко за приключване, за разчистване и за завършване на цялото дело. Без да са изречени словата докрай, това дело не може да бъде завършено, защото на този етап цялото дело се завършва и се осъществява със слова. По онова време Исус извърши голямо дело, което бе неразбираемо за хората. Той си отиде тихо и днес все още мнозина не разбират словата Му. Разбирането им е погрешно, но те все така си мислят, че са прави и не знаят, че грешат. Последният етап ще доведе Божието дело докрай и ще го приключи. Всички ще разберат Божия план за управление и ще го познават. Представите на човека, неговите намерения, неговото погрешно разбиране, представите му за делото на Йехова и Исус, възгледите му за невярващите и всички други изопачени схващания ще бъдат поправени. И човекът ще разбере всички правилни пътища в живота и цялото дело, което Бог е извършил, и цялата истина. Когато това се случи, този етап от делото ще приключи.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Видение за Божието дело (2))

47. Остане ли заседнал в Епохата на благодатта, човекът никога няма да се отърве от покварения си нрав, а още по-малко ще познае присъщия Божи нрав. Ако човекът непрестанно живее сред изобилна благодат, но няма пътя на живота, който му позволява да познае Бог или да Го удовлетвори, той никога няма истински да придобие Бог във вярата си в Него. Този вид вяра наистина е достойна за съжаление. Когато си дочел тази книга и си преживял всяка стъпка от делото на въплътения Бог в Епохата на царството, ще почувстваш, че най-сетне са осъществени желанията, които си таил толкова много години. Ще почувстваш, че чак сега наистина си видял Бог лице в лице; едва сега си съзрял Неговия лик, чул си словата, произнесени от Самия Него, оценил си мъдростта на делото Му и действително си почувствал колко практически и всемогъщ е Той. Ще почувстваш, че си придобил много неща, които хората в минали времена никога не са виждали, нито са придобивали. Тогава ясно ще осъзнаеш какво е да вярваш в Бог и да си в съгласие с Божиите намерения. Разбира се, ако си се вкопчил в стари възгледи и отхвърляш и не приемаш факта на второто Божие въплъщение, ще останеш с празни ръце, няма да добиеш нищо и в крайна сметка ще бъдеш осъден за това, че се противопоставяш на Бог. Онези, които съумеят да се покорят на истината и да се покорят на Божието дело, ще принадлежат на името на втория въплътен Бог — Всемогъщия. Те ще могат да получат личните напътствия на Бог, ще придобият повече и по-висша истина, както и истински човешки живот. Те ще съзрат видението, което хората от миналото никога не са виждали: „И се обърнах да видя Този, Който ми проговори; и като се обърнах, видях седем златни светилника; и всред светилниците видях Един, Който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга до петите дреха и препасан около гърдите със златен пояс; а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му — като огнен пламък; и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена; а гласът Му беше като на много води; и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата Му излизаше меч, остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети слънцето в силата си“ (Откровение 1:12-16). Това видение е израз на цялостния нрав на Бог, а изразът на Неговия цялостен нрав е също и израз на Божието дело в настоящото Му въплъщение. В пороя от наказания и правосъдие Човешкият Син изразява присъщия Си нрав чрез слова, като позволява на всички, приели наказанието и правосъдието Му, да видят истинското лице на Човешкия Син, което е вярно изображение на лицето на Човешкия Син, видяно от Йоан. (Естествено, неприемащите Божието дело в Епохата на царството изобщо не могат да видят това.) Истинското лице на Бог не може да бъде напълно изразено с човешки език и затова Бог използва метода на изразяване на присъщия Си нрав, за да покаже на човека истинското Си лице. Това ще рече, че всички, които са разбрали присъщия нрав на Човешкия Син, са видели истинското лице на Човешкия Син, защото Бог е твърде велик, за да бъде напълно изразен с човешки език. Веднъж преживял всяка стъпка от Божието дело в Епохата на царството, човек ще разбере истинското значение на думите, с които Йоан описва Човешкия Син сред светилниците: „Главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му — като огнен пламък; и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена; а гласът Му беше като на много води; и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата Му излизаше меч, остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети слънцето в силата си“.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Предисловие)

48. Защо делото на завоюването е последният етап? Не е ли точно за да разкрие какъв изход очаква всяка категория хора? Не е ли за да позволи на всеки, в хода на делото на завоюването, наказанието и съда, да покаже истинското си „аз“ и след това да бъде сортиран според вида си? Вместо да се казва, че човечеството се завоюва, може би е по-добре да се каже, че на човечеството се разкрива какъв ще бъде изходът за всяка категория хора. Тук става въпрос за съдене на греховете на хората и след това за разкриване на различните категории хора, като по този начин се решава дали те са зли, или праведни. След делото на завоюването идва работата по възнаграждаването на доброто и наказването на злото. Хората, които изцяло се покоряват — което означава напълно завоюваните — ще бъдат пратени в следващия етап от разпространението на Божието дело в цялата вселена; незавоюваните ще бъдат пратени в тъмнината и ще ги сполети бедствие. Така хората ще бъдат сортирани според вида си — злите ще бъдат групирани заедно със злите, за да останат завинаги без светлината на слънцето, а праведните — с добрите, за да получат светлина и да живеят вечно в светлината. Изходът на всички неща е близо и изходът на хората е ясно показан пред очите им. Всички неща ще бъдат сортирани според вида им, тогава хората как могат да избегнат мъката от това всеки да бъде сортиран според вида си? Изходът на всеки вид човек се разкрива, когато изходът на всички неща е близо, и това става по време на делото на завоюването на цялата вселена (включително цялото дело на завоюването, като се започне с настоящото дело). Разкриването на изхода на всички хора се извършва пред Божието съдилище, по време на наказанието и по време на делото на завоюването в последните дни. […]

Последните дни са времената, когато всички неща ще бъдат сортирани според вида им чрез завоюване. Завоюването е делото на последните дни; казано по друг начин, съдът на греховете на всеки човек е делото на последните дни. Иначе как биха могли хората да бъдат сортирани според вида им? Делото на сортирането на всеки според вида му, което се извършва сред вас, е началото на такова дело в цялата вселена. След това хората от всички земи и народи също ще трябва да получат делото на завоюването. Това означава, че всеки човек, който е част от творението, ще трябва да бъде сортиран според своя вид и да се предаде пред Божието съдилище, за да бъде съден. Никой човек и нищо не може да избегне това наказание и този съд, нито един човек или нещо няма да останат несортирани според вида си; всеки човек ще бъде поставен в своя клас, защото наближават изходите за всички неща; цялото небе и земя са достигнали своя завършек. Как би могъл човек да избегне деня, когато ще настъпи краят на човешкото съществуване?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Истинската история на делото на завоюването (1))

49. Етапът на последните дни, в който човекът трябва да бъде завоюван, е последният етап от делото в битката със Сатана, а също така е делото на пълното спасение на човека от властта на Сатана. Дълбокият смисъл на завоюването на човека е да се върне въплъщението на Сатана — човекът, който е бил покварен от Сатана — при Създателя след завоюването му, при което човекът ще се опълчи на Сатана и напълно ще се върне при Бог. По този начин човекът ще бъде напълно спасен. И така, делото на завоюването е последното дело в битката срещу Сатана и то е последният етап от Божието управление, което има за цел да победи Сатана. Без това дело пълното спасение на човека по същество би било невъзможно, както и пълното поражение на Сатана би било невъзможно и човечеството никога не би могло да влезе в красивото място на своята крайна цел или да се освободи от влиянието на Сатана. Следователно делото за спасението на човека не може да приключи, преди да приключи битката със Сатана, тъй като същността на Божието управление е в името на спасението на човечеството. В самото начало човечеството беше в Божиите ръце, но поради изкушението и покварата от Сатана човекът беше вързан от Сатана и попадна в лапите на злия. Така, в делото на Божието управление, Сатана стана обектът, който трябва да бъде победен. Тъй като Сатана е завладял човека и тъй като човекът е капиталът в цялото Божие управление, за да бъде спасен човекът, той трябва да бъде изтръгнат от лапите на Сатана, т.е. човекът, който е бил държан в плен от Сатана, трябва да бъде върнат. По този начин Сатана трябва да бъде победен чрез промяна в стария нрав на човека и възстановяване на първоначалния човешки разум. По този начин плененият човек може да бъде изтръгнат от лапите на Сатана. Ако човекът бъде освободен от влиянието и оковите на Сатана, Сатана ще бъде посрамен, човекът окончателно ще бъде върнат и Сатана ще бъде победен. И тъй като човекът е освободен изпод тъмното влияние на Сатана, той ще бъде трофеят на цялата тази битка, а Сатана ще бъде обектът, който ще бъде наказан, след като битката приключи, след което цялото дело на човешкото спасение ще бъде завършено.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Възстановяване на нормалния живот на човека и отвеждането му до прекрасна крайна цел)

50. Онези, които са способни да останат непоколебими по време на Божието дело на правосъдието и наказанието в сетните дни — т.е. по време на последното дело на пречистване — те ще бъдат онези, които ще навлязат редом с Бог в окончателния покой. По този начин всички, които навлязат в покоя, ще са се освободили от влиянието на Сатана и ще са придобити от Бог едва след като са преминали през последното Му дело на пречистване. Тези хора, които най-после са придобити от Бог, ще са навлезли в окончателния покой. По същество Бог върши делото на правосъдието и наказанието, за да пречисти човечеството и заради окончателния ден на покой; в противен случай никой член на човечеството не би могъл да бъде сортиран според типа си, нито да встъпи в покой. Това дело е единствената пътека за навлизане на човечеството в покоя. Само Божието дело по пречистването ще пречисти човеците от тяхната неправедност и само Неговото дело на наказанието и правосъдието ще разобличи бунтовните елементи сред човечеството, като разграничи подлежащите на спасение от неподлежащите и тези, които могат да останат, от онези, които не могат. Щом това дело приключи, хората, които могат да останат, ще бъдат пречистени и ще преминат в по-висш свят на човечеството, в който ще се наслаждават на по-прекрасен втори живот на земята. С други думи, ще навлязат в дните на покой за човечеството и ще заживеят заедно с Бог. След съда и наказанието на онези, които не могат да останат, тяхната същинска природа ще бъде напълно изобличена и всички те ще бъдат унищожени; вече няма да им е позволено да оцелеят на земята, също както на Сатана. Човечеството на бъдещето няма повече да включва хора от този вид, защото те не са годни да встъпят в царството на съвършения покой и не са достойни да навлязат в деня на покоя, споделян от Бог и човеците, тъй като подлежат на наказание и са зли, неправедни хора. Веднъж вече са били избавени и са били подложени на съд и наказание; и те някога са полагали труд за Бог. Въпреки това в сетните дни те ще бъдат отстранени и унищожени заради злината и поради непокорството и непоправимостта си; никога няма да живеят в света на бъдещето и няма да се присъединят към бъдещия човешки род. Дали като души на починали или като все още живи, всички злосторници и всички неполучили спасение ще бъдат унищожени, щом осветената част от човечеството встъпи в покой. А що се отнася до тези злосторни духове и хора и за духовете на праведните и постъпващите праведно, независимо през коя епоха, злите ще бъдат унищожени, а праведните ще оцелеят. Спасението на човек или на душата на покойник не се преценява само според стореното от тях в сетните дни — то се определя от това дали са се противили на Бог, дали са се бунтували срещу Него. Хората, вършили зло в предишната ера, които не са могли да бъдат спасени, несъмнено ще бъдат подложени на наказание, а онези, които в днешно време се отдават на лоши дела и не подлежат на спасение, със сигурност също ще бъдат наказани. Хората се разделят по категории според това дали са добри или лоши, а не според ерата, в която са живели. Веднъж поставени в едната или в другата група, те няма да получат незабавно своето наказание или награда. Бог по-скоро ще накаже злото и възнагради доброто едва след като приключи Своето завоевателно дело от сетните дни. Всъщност Той разделя хората на добри и лоши още откакто начена Своето дело на спасение на човечеството. Той просто ще възнагради праведните и ще въздаде наказания на злите едва след като довърши работата си; това не означава, че ще раздели хората по категории при приключване на Своето дело и незабавно ще се заеме със задачата да въздава наказания за злото и награди за доброто. Тази Негова задача ще бъде извършена чак след окончателното приключване на делото Му. Единствената цел на последното Божие дело — да накаже злото и възнагради доброто — е напълно да пречисти всички човеци, за да въведе във вечен покой напълно осветеното човечество. Това е най-важният етап от делото Му, последният етап от цялото Му дело на управлението.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще навлязат в покой заедно)