33. Идвайки в света на хората, Исус въведе Епохата на благодатта и сложи край на Епохата на закона. В сетните дни Бог отново доби плът и с това Свое въплъщение завърши Епохата на благодатта и положи начало на Епохата на царството. Всички, които успеят да приемат второто Божие въплъщение, ще бъдат въведени в Епохата на царството, като при това ще успеят лично да приемат Божието напътствие. При все че Исус свърши много работа сред хората, Той успя само да послужи като изкупление на всички човеци и се превърна в техен принос за грях; Той не освободи човека от покварения му нрав. За пълно избавление на хората от влиянието на Сатана беше необходимо не само Исус да стане изкупителна жертва за човешките грехове, но и Бог да положи още повече усилия, за да освободи напълно човека от сатанински покварения му нрав. И тъй, човешките грехове вече са опростени и Бог отново се въплъти, за да въведе хората в новата епоха, и започна делото на порицанието и възмездието. Това Негово дело пренесе човека в по-висш свят. Всички подчинили се на Неговата власт ще се радват на по-висша истина и ще бъдат още по-благословени. Те наистина ще живеят в светлината и ще бъдат дарени с истината, пътя и живота.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Предисловие“)

34. Преди Бог да изкупи човека, Сатана вече е вложил много отрова в него. След хиляди години поквара от Сатана в човека се е появила природа, която се противопоставя на Бог. Така че, когато човекът е бил изкупен, това е било само случай на изкупление, при който за човека е била платена висока цена, но отровната природа в него не е била премахната. Човекът е толкова осквернен, че трябва да премине през промяна, преди да стане достоен да служи на Бог. Чрез това дело на съд и порицание човек ще разбере напълно нечистата и покварена природа в себе си и ще може да се промени напълно и да се очисти. Само по този начин човек може да стане достоен да се завърне пред Божия престол. Цялото дело, което се извършва днес, е необходимо, за да може човек да бъде пречистен и променен; чрез осъждане и порицаване в словото, както и чрез облагородяване, човекът може да се отърве от покварата си и да бъде пречистен. Този етап не е толкова дело за спасение, колкото дело за пречистване. Всъщност този етап е етапът на завоюването, а също и вторият етап от делото на спасението. Именно чрез осъждането и порицаването чрез словото човекът бива спечелен от Бог, а чрез използването на словото за облагородяване, осъждане и разкриване биват разкрити напълно всички нечистотии, възприятия, мотиви и лични стремежи, които съществуват в човешките сърца. Въпреки че човекът е получил изкупление и прошка за греховете си, това означава само, че Бог не помни прегрешенията на човека и не постъпва с него според прегрешенията му. Когато обаче човекът, който живее в тяло от плът, не е получил освобождение от греха, той може само да продължава да греши, безкрайно проявявайки своя покварен сатанински нрав. Такъв е животът, който води човекът — един безкраен цикъл на грехове и прошка. По-голямата част от човечеството греши през деня и се разкайва вечер. Така че, дори приносът за грях да имаше постоянен ефект за човека, той не би могъл да го спаси от греха. Само половината от делото на спасението е било извършено, тъй като човекът все още има покварен нрав. Например, когато хората научиха, че произхождат от Моав, те започнаха да се оплакват, вече не търсеха живота и станаха крайно негативни. Не показва ли това, че човечеството все още не е готово напълно да се предаде на Божия суверенитет? Не се ли състои точно в това тяхната покварена сатанинска природа? Когато не си бил порицаван, ръцете ти са били вдигнати по-високо от тези на всички останали — дори от тези на Исус. И си викал с висок глас: „Бъди възлюбен син на Бог! Бъди Божи довереник! По-скоро ще умрем, отколкото да се поклоним на Сатана! Да се изправим срещу стария Сатана! Да въстанем срещу големия червен змей! Нека големият червен змей бъде напълно лишен от властта си! Нека Бог ни направи пълноценни!“. Твоите викове бяха по-силни от тези на всички останали. Но после дойде времето на порицанието и отново се разкри поквареният нрав на хората. Тогава виковете им утихнаха и те вече нямаха никаква решителност. Такава е човешката поквара; тя е по-дълбока от греха — насадена е от Сатана и е дълбоко вкоренена в човека. Не е лесно за човека да осъзнае греховете си; той не е в състояние да разпознае дълбоко вкоренената си природа. Това може да бъде постигнато единствено чрез осъждане чрез словото. Само по този начин човек може постепенно да бъде променен оттук насетне.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тайната на въплъщението (4)“)

35. Делото от последните дни се състои в изричането на думи. Думите могат да доведат до големи промени в човека. Промяната, която сега е настъпила в хората, които приемат тези думи, е значително по-голяма, отколкото промяната в хората от Епохата на благодатта при приемането на чудеса и знамения. Защото в Епохата на благодатта демоните бяха пропъдени от човека чрез полагане на ръце в молитва, но поквареният нрав на човека все още остана. Човекът беше изцелен от болести и му бяха простени греховете, но все още не беше извършено делото по изгонването на покварения му сатанински нрав. Човекът просто получаваше спасение и прошка на греховете си чрез вярата си, но греховната човешка природа не беше изкоренена и все още оставаше в него. Греховете на човека бяха простени чрез въплътения Бог, но това не означаваше, че в човека вече нямаше грях. Чрез приноса за грях човекът можеше да получи опрощение на греховете си, но беше безсилен да реши проблема как вече да не греши и как греховната му природа да бъде напълно изкоренена и преобразена. Чрез Божието разпятие на кръста греховете на човека бяха простени, но той продължаваше да живее според предишния си покварен сатанински нрав. Следователно човекът трябва да бъде напълно освободен от своя покварен сатанински нрав, за да може греховната му природа да бъде напълно изкоренена и никога повече да не се развие, като по този начин се позволи на човешкия нрав да бъде преобразен. Това изисква човек да разбере пътя на израстване в живота, начина на живот и начина на промяна на своя нрав. Изисква се също така човек да действа в съответствие с този път, за да може нравът му постепенно да се промени, така че да живее в сиянието на светлината и във всички случаи да действа в съответствие с Божията воля, да пропъди покварения си сатанински нрав и да се освободи от тъмното сатанинско влияние, като по този начин напълно се откаже от греха. Само тогава човек ще получи пълно спасение. Когато Исус вършеше Своето дело, познанието на човека за Него все още беше смътно и неясно. Човек винаги е вярвал, че Той е син на Давид и Го е наричал велик пророк и милостив Господ, който изкупува човешките грехове. Някои се изцеляваха благодарение на вярата си, само като докосваха края на дрехата Му; слепите получаваха зрение и дори мъртвите можеха да бъдат върнати към живот. Човекът обаче не можеше да открие покварения, дълбоко вкоренен в него сатанински нрав, нито пък знаеше как да го пропъди. Човекът получи голяма благодат, като например мир и телесно благополучие, благословение на цялото семейство, благодарение на вярата на един член от него, изцеление на болести и т.н. Останалото бяха добрите дела на човека и неговият божествен вид. Ако някой можеше да превърне това в основа на живота си, той се смяташе за приемлив вярващ. Само такива вярващи можеха да отидат на небето след смъртта, т.е. бяха спасени. Но докато живееха живота си, те нямаха абсолютно никакво разбиране за начина на живот. Хората просто съгрешаваха, след това изповядваха греховете си и това беше един безкраен цикъл, лишен от какъвто и да било начин за промяна на нрава им. Такова беше състоянието на човека в Епохата на благодатта. Получи ли човекът пълно спасение? Не! Затова след края на този етап от делото остана делото по осъждането и порицанието. На този етап човекът се пречиства чрез словото, което му разкрива пътя, който трябва да следва. Този етап не би бил плодотворен и смислен, ако пропъждането на демони продължаваше, защото греховната природа на човека нямаше да е изкоренена и човекът би се спрял, когато бъдат опростени греховете му. Чрез приноса за грях човекът получи прошка на греховете си, защото делото на разпятието вече беше извършено и Бог беше спечелил надмощие над Сатана. Но поквареният нрав на човека все още остава в него и човекът все още греши и се съпротивлява на Бог; Бог не е спечелил човечеството. Ето защо в този етап от делото Бог използва словото, за да изобличи покварения нрав на човека и го насърчава да практикува спрямо правилния път. Този етап е по-значим от предишния, а също така е и по-плодотворен, защото сега словото е това, което пряко осигурява живота на човека и дава възможност за цялостно обновяване на човешкия нрав; това е много по-задълбочен етап от делото. Ето защо въплъщението от последните дни окончателно разкрива значението на Божието въплъщение и напълно завършва Божия план за управление за спасението на човека.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тайната на въплъщението (4)“)

36. Делото на последните дни се състои в това хората да бъдат разпределени според вида си и да се изпълни планът за управление на Бог, тъй като моментът наближава и Божият ден вече е настъпил. Бог въвежда всички, които влизат в Неговото царство — всички, които са Му верни докрай — в епохата на Самия Бог. Преди настъпването на епохата на Самия Бог обаче Неговото дело не е да наблюдава човешките дела или да изследва хорския начин на живот, а да осъди неподчинението на човека, защото Бог ще пречисти всички онези, които се явят пред престола Му. Всички, които са следвали стъпките на Бог до този ден, ще застанат пред Божия престол и така всеки един, който приеме Божието дело в неговия последен етап, ще бъде пречистен от Бог. С други думи, всеки, който приеме Божието дело на този последен етап, ще бъде съден от Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Христос извършва делото на Страшния съд с помощта на истината“)

37. Христос от последните дни борави с различни истини, за да научи човека, за да изложи на показ неговата същност и да направи разрез на думите и делата човешки. Тези думи съдържат различни истини, като например за дълга на човека, за това как той трябва да се подчинява на Бог, да Му бъде верен и да изживява нормална човечност, както и мъдростта и нрава на Бог. Всички тези думи са насочени към същината на човека и неговия покварен нрав. Думите, които разкриват как човек отхвърля Бог с презрение, съдържат по-конкретно идеята за това, че човек е въплъщение на Сатана и вражеска сила срещу Бог. Предприемайки делото на Страшния съд, Бог не просто разкрива човешката природа с няколко думи — Той я излага на показ, справя се с нея и я окастря в дългосрочен план. Всички тези различни методи на излагане на показ, справяне и окастряне не могат да бъдат заменени с обикновени думи, а с истината, от която човекът е напълно лишен. Само такива методи могат да се наричат съд; само чрез такъв съд човек може да бъде подчинен на Бог и убеден в Неговото съществуване и само така човек може истински да познае Бог. Целта на Божието съдно дело е човекът да види истинското лице на Бог и да научи истината за собственото си непокорство. Съдното дело дава възможност на човека да добие дълбоко разбиране за Божията воля, за целта на Божието дело и за тайните, които са недостъпни за него. То също така дава възможност на човека да узнае и разбере собствената си покварена същност и корените на тази поквара, както и да открие грозотата на човека. Тези резултати се постигат чрез съдното дело, понеже същината му е да разкрие пътя, истината и живота на Бог на всички онези, които вярват в Него. Такова е съдното дело, извършвано от Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Христос извършва делото на Страшния съд с помощта на истината“)

38. Човечеството, което е толкова дълбоко покварено от Сатана, не знае, че има Бог, и е престанало да се покланя на Бог. В началото, когато бяха създадени Адам и Ева, славата и свидетелството на Йехова присъстваха постоянно. Но след като беше покварен, човекът загуби славата и свидетелството, защото всички се разбунтуваха срещу Бог и съвсем престанаха да се боят от Него. Делото на завоюването днес има за цел да се възстанови цялото свидетелство и цялата слава и всички хора да се поклонят на Бог, така че да има свидетелство сред сътворените; това е делото, което трябва да се извърши през този етап. Как точно ще бъде завоювано човечеството? Като се използва работата на думите през сегашния етап, които изцяло да убедят човека; да го склонят напълно, като се използва разкриване, съд, порицание и безмилостно проклятие; като се разкрие непокорството на човека и се осъди неговото противопоставяне, за да може той да познае нечестивостта и разврата на човечеството и по този начин да използва тези неща като противовес на праведния нрав на Бог. Човекът ще бъде завоюван и убеден най-вече чрез тези думи. Думите са средството за окончателното завоюване на човечеството и всички, които приемат Божието завоюване, трябва да приемат пораженията и правосъдието, които Неговите думи носят.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Неразкритата истина за делото на завоюването (1)“)

39. В Епохата на царството Бог използва слово, за да въведе новата епоха, да промени средствата, с които осъществява Своя промисъл и да изпълни делата Си за цялата епоха. Това е принципът, по който Бог работи в Епохата на словото. Той се яви в плът, за да говори от други позиции, така че човекът да може действително да види Бог като въплъщение на Словото в плътта и да съзре Неговата мъдрост и величие. Цел на това Негово дело е да улесни завоюването на човека, да го направи съвършен и да го пропъди. Това е същинското предназначение на думите за целта на делото в Епохата на словото. Чрез тези думи хората опознават Божието дело, Божия нрав, човешката същност и разбират към какво трябва да се стремят. Делото, което Бог желае да извърши чрез думи през Епохата на словото, бива напълно осъществено. Тези Негови думи изобличават, пропъждат и подлагат на изпитания хората. Те са видели и чули Божието слово и са приели съществуването му. В резултат на това те са повярвали в съществуването на Бог и в Неговата мъдрост и всемогъщество, а също и в Божията любов към човека и в желанието Му да го спаси. „Слово“ звучи простичко и тривиално, но изречено от въплътения Бог то разтърсва вселената, променя сърцата на хората, променя представите им и старите им нрави, променя и целия предишен облик на света. През вековете само днешният Бог е действал по този начин и само Той ни говори така и така ни спасява. Оттук насетне човекът е воден от Божието слово, напътстван и подкрепян от думите Му. Хората живеят в света на Божието слово, сред проклятията и благословиите на думите Му и все повече човеци са подложени на съд и порицание от словото Му. Това слово и това дело са с едничката цел да спасят човека, да изпълнят волята Божия и да изменят облика на първоначално сътворения свят. Бог създаде света чрез словото Си, Той превежда хората през вселената чрез слово и ги покорява и завоюва чрез слово. В сетните времена Той ще приключи със словото Си целия стар свят и така напълно ще завърши целия Свой план за управление.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Епохата на Царството е Епоха на Словото“)

40. През Епохата на царството въплътеният Бог изрича думи, за да завладее всички, които вярват в Него. Това е „Словото, явяващо се в плът“. Бог е дошъл през последните дни, за да извърши това дело, което значи, че е дошъл, за да изпълни истинското значение на Словото, явяващо се в плът. Той изрича само думи и рядко са налице факти. Това е самата същност на Словото, явяващо се в плът, и когато въплътеният Бог изрича думите Си, това е явяването на Словото в плът и навлизането на Словото в плът. „В началото беше Словото; и Словото беше у Бог; и Словото беше Бог, и Словото стана плът“. Това (делото за явяването на Словото в плът) е делото, което Бог ще извърши през последните дни и е последният етап от целия Му план за управление, така че Бог трябва да дойде на земята и да прояви думите Си в плът. Това, което се върши днес, това, което ще бъде направено в бъдеще, това, което ще бъде извършено от Бог, крайната цел на човека, онези, които ще бъдат спасени, онези, които ще бъдат унищожени, и така нататък — цялото дело, което трябва да бъде постигнато накрая, е ясно заявено и всичко това е, за да се постигне истинското значение на Словото, явяващо се в плът. Управленските закони и декретите, които бяха издадени по-рано, онези, които ще бъдат унищожени, онези, които ще навлязат в покой — всички тези думи трябва да бъдат изпълнени. Това е основното дело, което въплътеният Бог извършва през последните дни. Той кара хората да разберат къде е мястото на предопределените от Бог и къде е мястото на непредопределените от Бог, как ще бъдат разпределени Неговите хора и синове, какво ще се случи с Израел, какво ще се случи с Египет — в бъдеще всяка една от тези думи ще се изпълни. Темпото на Божието дело се ускорява. Бог използва словото като средство, с което да разкрие на човека какво трябва да се направи във всяка епоха, какво трябва да направи въплътеният Бог през последните дни и какво е служението Му, което трябва да се извърши, и всички тези думи са с цел да се постигне истинското значение на Словото, явяващо се в плът.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Всичко се постига чрез Божието слово“)

41. Днес Бог е станал плът преди всичко, за да завърши делото на „Словото, явяващо се в плът“, за да използва словото да направи човека съвършен и да накара човека да приеме изпитанията на словото и усъвършенстването на словото. С думите Си Той ти помага да получиш необходимото и да придобиеш живот; в думите Му виждаш делата и постъпките Му. Бог използва словото, за да те накаже и пречисти и затова, ако понасяш трудности, това също се дължи на Божието слово. Днес Бог не действа с факти, а с думи. Само след като словото Му достигне до теб, Светият Дух може да действа в теб и да те накара да изпиташ болка или сладост. Само Божието слово може да те въведе в реалността и само Божието слово може да те направи съвършен. И така, ти трябва да разбереш поне следното: делото, което Бог извършва през последните дни, е да използва основно словото Си, за да направи всеки човек съвършен и да го напътства. Всички дела, които Той върши, са чрез словото: Той не използва факти, за да те наказва. Има моменти, в които някои хора се противопоставят на Бог. Бог не ти причинява голямо неудобство, плътта ти не е наказана, нито понасяш трудности, но веднага, щом словото Му достигне до теб и те пречисти, това става непоносимо за теб. Не е ли така? По времето на вършителите на услуги Бог каза, че човекът трябва да бъде хвърлен в бездънната пропаст. Човекът наистина ли отиде в бездънната пропаст? Човекът влезе в бездънната пропаст просто чрез използването на думи за облагородяването му. И така, през последните дни, когато Бог става плът, Той използва основно словото, за да извърши всичко и да изясни всичко. Само в думите Му можеш да видиш какъв е Той; само в думите Му можеш да видиш, че Той е Самият Бог. Когато въплътеният Бог идва на земята, Той не върши други дела, освен да изрича думите — затова няма нужда от факти: думите са достатъчни. Това е така, защото Той е дошъл основно, за да извърши това дело, да позволи на човека да види Неговата сила и превъзходство в думите Му, да позволи на човека да види в думите Му как Той смирено се крие и да позволи на човека да познае в думите Му Неговата цялост. Всичко, което Той има и всичко, което Той е, е в думите Му. Неговата мъдрост и дивност са в думите Му. Така можеш да видиш многото методи, с които Бог изрича думите Си. През всичкото това време по-голямата част от Божието дело беше осигуряване, откровение и отношение към човека. Той не проклина човека с лека ръка и дори когато го прави, Той го проклина чрез словото. И така в тази епоха, когато Бог става плът, не се опитвай да видиш как Бог изцелява болните и изгонва отново демоните и спри постоянно да търсиш знаци — няма смисъл! Тези знаци не могат да направят човека съвършен! Да го кажем ясно: днес Самият практичен Бог на плътта не действа; Той само говори. Това е истината! Той използва думи, за да те направи съвършен и използва думи, за да те нахрани и напои. Той също така използва думи, за да действа и използва думи вместо факти, за да те накара да разбереш Неговата реалност. Ако можеш да възприемеш този начин на изпълнение на Божието дело, тогава е трудно да бъдеш негативен. Вместо да се съсредоточаваш върху неща, които са негативни, трябва да се съсредоточиш само върху положителни неща — това значи, че независимо дали думите на Бог са изпълнени или не, или дали фактите са налице или не, Бог кара човека да придобие живот от думите Му и това е най-великото от всички знамения; и още повече — това е безспорен факт. Това е най-доброто доказателство, чрез което да познаеш Бог и е дори по-голям знак от знаменията. Само тези думи могат да направят човека съвършен.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Всичко се постига чрез Божието слово“)

42. През последните дни Бог използва основно словото, за да направи човека съвършен. Той не използва знамения и чудеса, за да потиска човека или да го убеждава — така не може ясно да се покаже Божията сила. Ако Бог показваше само знамения и чудеса, тогава би било невъзможно да се изясни Божията реалност и следователно би било невъзможно човекът да се усъвършенства. Бог не прави човека съвършен чрез знамения и чудеса, а използва словото, за да нахрани и напои човека, след което човекът става напълно покорен и познава Бог. Това е целта на делото, което Той върши, и на думите, които изрича. Бог не използва метода на показване на знамения и чудеса, за да направи човека съвършен — Той използва думи и много различни методи на работа, за да усъвършенства човека. Независимо дали става въпрос за облагородяване, справяне, скастряне или приток на думи, Бог говори от много различни гледни точки, за да направи човека съвършен и да му даде по-голямо познание за делото, мъдростта и дивността на Бог. […] Аз вече казах, че група победители са спечелени от Изтока, победители, които идват от голямото изпитание. Какво се има предвид с тези думи? Това означава, че тези хора, които са били спечелени, са станали истински покорни само след като са били подложени на осъждане и порицание, на изпитание и скастряне, и на всякакъв вид усъвършенстване. Вярата на тези хора не е неясна и абстрактна, а истинска. Те не са видели никакви знамения и чудеса. Те не говорят за неразбираеми думи и доктрини или за дълбоки прозрения. Вместо това те разполагат с реалността, Божиите думи и истинско познание за Божията реалност. Такава група не е ли по-способна да разкрие Божията сила?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Всичко се постига чрез Божието слово“)

43. В последните дни въплътеният Бог дойде на земята главно за да говори думи. Когато Исус дойде, Той разпространи евангелието на небесното царство и завърши изкупителното дело на разпъването на кръста. Той сложи край на Епохата на закона и премахна всичко старо. Идването на Исус сложи край на Епохата на закона и възвести Епохата на благодатта. Идването на въплътения Бог от последните дни сложи край на Епохата на благодатта. Той дойде главно за да говори думите Си, да използва думи, за да направи човека съвършен, да просвети и озари човека и да премахне мястото на неясния Бог от сърцето му. Това не е този етап от делото, който Исус извърши, когато дойде. Когато Исус дойде, Той извърши много чудеса, изцеряваше болните, изгонваше демони и завърши изкупителното дело на разпъването на кръста. В резултат на това в представите си хората вярват, че Бог трябва да бъде такъв. Защото когато Исус дойде, Неговата работа не беше да премахне образа на неясния Бог от сърцето на човека. Когато Той дойде, Той беше разпънат, изцеряваше болните, изгонваше демони и разпространяваше евангелието на небесното царство. От една страна въплъщението на Бог през последните дни измества неясния Бог от човешките представи, така че в сърцето на човека да не остане образ на неясен Бог. Чрез реалните Си думи и дела, чрез движението Си по всички земи и изключително реалното и нормално дело, което върши сред хората, Той прави така, че човек да познае реалността на Бог и измества неясния Бог от сърцето на човека. От друга страна Бог използва думите, изречени от Неговата плът, за да направи човека завършен и да доведе до край всяко нещо. Това е делото, което Бог ще извърши в последните дни.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Познаване на Божието дело днес“)

44. През последните дни Бог дойде главно за да говори думите Си. Той говори от гледната точка на Духа, от гледната точка на човека и от гледната точка на трето лице. Той говори по различни начини, като има по един начин за всеки период от време, и използва говоренето като метод, чрез който да промени представите на човека и да премахне образа на неясния Бог от сърцето му. Това е основното дело, извършено от Бог. Тъй като човекът вярва, че Бог е дошъл да изцерява болните, да изгонва демони, да върши чудеса и да го дарява с материални блага, Бог преминава към друг етап от работата — този на порицанието и съда, за да премахне тези неща от представите на човека, така че той да познае Бог като реален и нормален и образът на Исус да бъде премахнат от сърцето му и заменен с нов образ на Бог. Веднага щом образът на Бог в човека остарее, той се превръща в идол. Когато Исус дойде и извърши онзи етап от работата, Той не представляваше Бог в Неговата пълнота. Той извърши някои знамения и чудеса, изговори някои думи и в крайна сметка беше разпънат. Той представляваше една част от Бог. Той не можеше да представлява всичко онова, което е от Бог, а по-скоро онова, което Бог извърши като една част от делото Си. Това е така, защото Бог е толкова велик, толкова удивителен и необясним, и защото извършва само част от делото Си във всяка една епоха. Работата, която Бог извършва през тази епоха, е главно да даде думите, необходими за живота на човека, да разкрие човешката природа същност, както и покварения му нрав, и да премахне религиозните представи, феодалното и остаряло мислене. Познанието и културата на човека трябва да бъдат пречистени, като бъдат разобличени от Божиите думи. През последните дни Бог използва думи, а не знамения и чудеса, за да направи човека съвършен. Той използва думите Си, за да изобличи човека, да го осъди, да го порицае и да го направи съвършен, така че в думите на Бог човекът да види Неговата мъдрост и прелест, да разбере Божия нрав и чрез думите Му да види Неговите дела. През Епохата на закона Йехова изведе Мойсей от Египет с думите Си и говори думи на израилтяните. По онова време част от Божиите дела станаха явни, но тъй като качеството на човека беше ограничено и нищо не можеше да направи познанието му пълно, Бог продължи да говори и да работи. В Епохата на благодатта човекът отново видя част от Божиите дела. Исус показваше знамения и чудеса, изцеряваше болните и изгонваше демони, беше разпънат, след три дни беше възкресен и се яви в плът пред човека. За Бог човекът не знаеше нищо повече от това. Човекът знае толкова, колкото му показва Бог, и ако Той не му покаже нищо повече, тогава това е степента, до която Бог ще бъде ограничен от него. Затова Бог продължава да работи, за да може човекът да задълбочи познанието си за Него и постепенно да стигне до познаване на Неговата същност. През последните дни Бог използва думите Си, за да направи човека съвършен. Поквареният ти нрав се разкрива от думите на Бог и религиозните ти представи се заменят от реалността на Бог. Въплътеният Бог от последните дни идва главно за да изпълни думите „Словото става плът, Словото идва в плътта и Словото се явява в плътта“, и ако нямаш задълбочени познания за това, няма да можеш да устоиш. През последните дни Бог преди всичко възнамерява да извърши етап от делото, в който Словото се явява в плътта, и това е част от Божия план за управление.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Познаване на Божието дело днес“)

45. В делото от последните дни словото е по-силно от проявата на знамения и чудеса, а силата на словото превъзхожда тази на знаменията и чудесата. Словото напълно разкрива покварения нрав, скрит в дълбините на човешкото сърце. Няма начин да го разпознаеш сам. Когато този нрав ти бъде разкрит чрез словото, естествено ще го откриеш; няма да можеш да го отречеш и ще бъдеш напълно убеден. Не е ли това силата на словото? Това е резултатът от действието на словото днес. Така че човек не може да бъде напълно спасен от греховете си чрез изцеление на болести и пропъждане на демони. Нито пък може да бъде направен пълноценен чрез проявления на знамения и чудеса. Силата за изцеление на болести и пропъждане на демони само дава на човека благодат, но плътта на човека все още принадлежи на Сатана и поквареният сатанински нрав все още остава в човека. С други думи, това, което не е било очистено, все още принадлежи на греха и мръсотията. Едва след като човек е очистен с помощта на словото, той може да бъде спечелен от Бог и да бъде осветен.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тайната на въплъщението (4)“)

46. Този етап от делото ще ти разясни закона на Йехова и изкуплението на Исус. И най-вече ще ти даде възможност да разбереш цялото дело на Божия шестхилядолетен план за управление, да разбереш значението и същността на този шестхилядолетен план за управление, а също така ще ти даде възможност да разбереш целта на цялото дело, извършено от Исус, и думите, които Той каза, и дори твоята сляпа вяра и преклонение пред Библията. Всичко това ще ти даде възможност да постигнеш пълно разбиране. Ще разбереш както делото, извършено от Исус, така и делото, което Бог върши днес; ще разбереш и осмислиш цялата истина, живот и път. Защо в етапа на извършване на Своето дело Исус си замина, без да извърши заключителната работа? Защото етапът на делото на Исус не беше заключителен. Когато бе разпънат на кръста, думите Му също свършиха. След като Исус бе разпнат, Неговото дело бе напълно завършено. Сегашният етап е различен: когато думите бъдат изречени докрай и цялото Божие дело бъде завършено, само тогава Неговото дело ще бъде завършено. В етапа на делото на Исус останаха много неизказани или непълно разкрити думи. Исус обаче не се интересуваше какво е казал или какво не е казал, защото Неговото служение не беше служение на думи и затова след разпъването Си на кръста се оттегли. Този етап от делото бе предимно заради разпятието и не прилича на сегашния етап. Настоящият етап от делото е преди всичко за завършване, за поставяне на всичко в ред и за приключване на цялото дело. Без да изречем думите докрай, това дело не може да бъде завършено, защото на този етап цялото дело се завършва и изпълнява с думи. По онова време Исус извърши много работа, която бе напълно неразбираема за хората. Той си отиде тихо и все още мнозина не разбират думите Му, разбирането им е погрешно, но те все още си мислят, че са прави и не знаят, че грешат. Последният етап ще завърши Божието дело и ще гарантира неговото завършване. Всички ще разберат и признаят Божия план за управление. Представите на човека, неговите намерения, неговото погрешно и нелепо разбиране, идеите му за Йехова и делото на Исус, възгледите му за езичниците и всички други отклонения и погрешни схващания ще бъдат поправени. И човек ще разбере всички правилни житейски пътища и цялото дело, което Бог е извършил, и цялата истина. Когато това се случи, този етап от делото ще приключи.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Видение за Божието дело (2)“)

47. Останат ли заклещени в Епохата на благодатта, хората никога няма да се отърват от покварения си нрав, а още по-малко ще познаят изначалния Божи нрав. Ако непрестанно живеят сред изобилна благодат, но не познават пътя на живота, по който да поемат, за да познаят Бог или да Го удовлетворят, те никога няма истински да придобият Бог във вярата си в Него. Този вид вяра е достойна за съжаление. Когато дочетеш тази книга и си изживял всяка стъпка от делото на въплътения Бог в Епохата на царството, ще усетиш, че най-сетне са удовлетворени копнежите, които си таил в сърцето си с години. Ще почувстваш, че чак сега наистина си видял Бог лице в лице; едва сега си съзрял Неговия лик, чул си словото, произнесено от Самия Него, насладил си се на мъдростта на делото Му и действително си усетил колко истински и всемогъщ е Той. Ще почувстваш, че си добил много неща, които са оставали незрими и недостъпни за хората в минали времена. Тогава ясно ще осъзнаеш какво е да вярваш в Бог и да се подчиниш на Божията воля. Разбира се, ако си се вкопчил в стари възгледи и отхвърляш или отричаш реалността на второто Божие въплъщение, ще останеш с празни ръце, няма да добиеш нищо и в крайна сметка ще бъдеш осъден за това, че се противиш Нему. Онези, които съумеят да се подчинят на истината и са следовници на Божието дело, ще бъдат приети в името на втория въплътен Бог — Всемогъщия. Те ще могат да приемат личните Му напътствия, ще добият повече и по-висши истини и ще спечелят истински живот. Те ще наблюдават видение, невиждано от хората никога преди: „И се обърнах да видя Този, Който ми проговори; и като се обърнах, видях седем златни светилника; и всред светилниците видях Един, Който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс; а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му — като огнен пламък; и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена; а гласът Му беше като на много води; и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата Му излизаше меч, остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети слънцето в силата си“ (Откровение 1:12-16). Това видение е израз на цялостния нрав на Бог, а изразът на Неговия цялостен нрав е също и израз на Божието дело в сегашното Му въплъщение. В пороя от порицания и осъждания Човешкият Син изразява изначалния Си нрав чрез слово, позволявайки на всеки, приел порицанията и правосъдието Му, да види същинското лице на Човешкия Син, което точно отговаря на описания от Йоан лик на Сина Човешки. (Естествено, всичко това ще бъде невидимо за неприемащите Божието дело в Епохата на царството.) Истинското лице на Бог не може да бъде напълно изразено с езика на хората и затова Бог използва средствата, с които изразява изначалния Си нрав, за да покаже на хората истинското Си лице. Това ще рече, че всички, насладили се на изначалния нрав на Човешкия Син, са видели истинското лице на Човешкия Син, защото Бог е твърде велик, за да бъде напълно изразен с езика на хората. Веднъж изживял всяка стъпка от Божието дело в Епохата на царството, човек ще разбере истинското значение на думите, с които Йоан описва Човешкия Син сред светилниците: „Главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му — като огнен пламък; и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена; а гласът Му беше като на много води; и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата Му излизаше меч, остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети слънцето в силата си“.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Предисловие“)

48. Защо делото на завоюването е последният етап? Не е ли точно за да покаже какъв край очаква всеки клас от човешкия род? Не е ли за да позволи на всеки, в хода на делото на завоюването, порицанието и съда, да покаже истинското си лице и след това да бъде класифициран според вида си? Вместо да се казва, че човечеството се завоюва, може би е по-добре да се каже, че на човечеството се показва какъв ще бъде краят за всеки клас хора. Тук става въпрос за осъждане на греховете на хората и след това за разкриване на различните класове хора, като по този начин се решава дали те са зли, или праведни. След делото на завоюването идва работата по възнаграждаването на доброто и наказването на злото. Хората, които изцяло се подчиняват — което означава напълно завоюваните — ще бъдат пратени в следващия етап от разпространението на Божието дело в цялата вселена; незавоюваните ще бъдат пратени в тъмнината и ще ги сполети бедствие. Така хората ще бъдат класифицирани според вида си — злодеите ще бъдат групирани заедно със злите, за да останат завинаги без светлината на слънцето, а праведните — с добрите, за да получат светлина и да живеят вечно в светлината. Краят на всички неща е близо; краят на човека е ясно показан пред очите му и всички неща ще бъдат класифицирани според вида им. Как тогава хората могат да избегнат мъката от това, всеки да бъде класифициран според вида си? Краят на всеки вид човек се разкрива, когато наближи краят на всички неща, и това става по време на делото на завоюването на цялата вселена (включително цялото дело на завоюването, като се започне с настоящото дело). Откровението за края на цялото човечество се извършва пред Божието съдилище, по време на порицанието и по време на делото на завоюването в последните дни. […]

Последните дни са времената, когато всички неща ще бъдат класифицирани по видове чрез завоюване. Завоюването е делото на последните дни; казано по друг начин, осъждането на греховете на всеки човек е делото на последните дни. Иначе как биха могли да бъдат класифицирани хората? Делото на класифицирането, което се извършва сред вас, е началото на такова дело в цялата вселена. След това хората от всички земи и народи също ще бъдат подложени на делото на завоюването. Това означава, че всеки човек, който е част от творението, ще бъде класифициран според своя вид и ще бъде изправен пред Божието съдилище, за да бъде съден. Никой човек и нищо не може да избегне това порицание и този съд, няма да остане нищо некласифицирано по вид; всеки човек ще бъде поставен в своя клас, защото наближава краят на всички неща и цялото небе и земя са достигнали своя завършек. Как би могъл човек да избегне последните дни на човешкото съществуване?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Неразкритата истина за делото на завоюването (1)“)

49. Етапът на последните дни, в който човекът трябва да бъде завоюван, е последният етап в битката със Сатана, а също така е делото на пълното спасение на човека от властта на Сатана. Вътрешният смисъл на завоюването на човека е завръщането на въплъщението на Сатана — човекът, който е бил покварен от Сатана — при Създателя след завоюването му, при което човекът ще се отрече от Сатана и напълно ще се върне при Бог. По този начин човекът ще бъде напълно спасен. Следователно делото на завоюването е последното дело в битката срещу Сатана и последният етап от Божието управление в името на победата над Сатана. Без това дело пълното спасение на човека по същество би било невъзможно, както и пълното поражение на Сатана би било невъзможно и човечеството никога не би могло да влезе в красивото място на своето предназначение или да се освободи от влиянието на Сатана. Следователно делото за спасението на човека не може да приключи, преди да приключи битката със Сатана, тъй като същността на Божието управление е в името на спасението на човечеството. Първите хора бяха в ръцете на Бог, но поради изкушението и покварата от Сатана човекът беше вързан от Сатана и попадна в лапите на злото. Така, в делото на Божието управление, Сатана става този, който трябва да бъде победен. Тъй като Сатана е завоювал човека и тъй като човекът е основното средство, което Бог използва при осъществяването на цялото Си управление, за да бъде спасен човекът, той трябва да бъде изтръгнат от лапите на Сатана, т.е. да бъде върнат от сатанинския плен. По този начин Сатана трябва да бъде победен чрез промяна в стария нрав на човека — промяна, която възстановява първоначалния човешки ум. По този начин плененото човешко същество може да бъде изтръгнато от лапите на Сатана. Ако човекът бъде освободен от влиянието и оковите на Сатана, Сатана ще бъде посрамен, човекът окончателно ще бъде върнат и Сатана ще бъде победен. И тъй като човекът ще бъде освободен изпод тъмното влияние на Сатана, той ще бъде плячката на цялата тази битка, а Сатана ще бъде обектът, който ще бъде наказан, след като битката приключи, след което цялото дело на човешкото спасение ще бъде завършено.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Възстановяване на нормалния живот на човека и отвеждането му до прекрасно назначение“)

50. Онези, съумели достойно да преминат през Божия съд и порицание в сетните дни — по време на последното пречистване — ще встъпят редом с Бог в окончателен покой. Тоест, всички те ще са се освободили от влиянието на Сатана и, вече преминали през Божието последно пречистване, ще са добили единение с Бог. Онези хора, които най-после са единни с Бог, ще встъпят в окончателен покой. По същество Божият съд и порицание служат на следния Негов замисъл — да пречистят човечеството, за да настъпи окончателен покой; без това пречистване нито един представител на човечеството не би могъл да бъде причислен към определена категория според естеството си, нито да встъпи в покой. Това дело е единствената възможна пътека на човечеството към покоя. Само Божията работа по пречистването ще освободи човеците от тяхната нечестивост и само Неговият съд и порицание ще разкрият бунтовните елементи сред хората, разграничавайки подлежащите на спасение от неподлежащите и достойните да останат от недостойните. Щом тази работа приключи, хората, на които е позволено да останат, ще бъдат пречистени и ще преминат в по-висшето състояние на човечеството, в което ще се наслаждават на по-прекрасен втори живот на земята. С други думи, ще започнат човешките дни на покой и те ще заживеят редом с Бог. След съда и порицанието на другите, на които не е дадено да останат, тяхната същинска природа ще бъде напълно изобличена и всички те ще бъдат унищожени; вече няма да им е позволено да оцелеят на земята, също както на Сатана. Човечеството на бъдещето няма повече да включва подобни хора, защото те не са годни да встъпят в царството на съвършения покой и не са достойни да се присъединят към времето на покой, споделяно от Бог и човеците, тъй като са подлежащи на наказание нечестиви, неправедни хора. Веднъж вече са били избавени и са били подложени на съд и порицание; и те някога са служили на Бог. Въпреки това в сетните дни те ще бъдат пропъдени и унищожени заради злината и непокорството си и поради невъзможността греховете им да бъдат опростени. Те никога не ще съществуват в света на бъдещето и няма да се присъединят към бъдещия човешки род. Дали като души на починали или като все още живи, всички злосторници и всички неполучили спасение ще бъдат унищожени, щом святата част от човечеството встъпи в покой. А що се отнася до тези злосторни духове и хора и за духовете на праведните и постъпващите праведно, независимо през коя епоха, вършилите зло ще бъдат унищожени, а праведните ще оцелеят. Спасението на човек или на душата на покойник не се преценява само според стореното от тях в сетните дни — то се определя от това дали са се противили на Бог, дали са проявили непокорство. Хората, вършили зло и непостигнали спасение в предишни времена, несъмнено ще бъдат подложени на наказание, а онези, които в днешно време се отдават на лоши дела и не подлежат на спасение, със сигурност също ще бъдат наказани. Хората се разделят по категории според това дали са добри или лоши, а не според епохата, в която са живели. Веднъж поставени в едната или в другата група, те няма да получат незабавно своето наказание или награда. Бог по-скоро ще накаже злото и възнагради доброто едва след като приключи Своето завоевателно дело от сетните дни. Всъщност Той разделя хората на добри и лоши още откакто начена Своето дело на спасение на човечеството. Той просто ще възнагради праведните и ще въздаде наказания на грешните едва след като довърши работата си; това не означава, че ще раздели хората по категории при приключване на Своето дело и незабавно ще се заеме със задачата да въздава наказания за злото и награди за доброто. Тази Негова задача ще бъде извършена чак след окончателното приключване на делото Му. Целият смисъл на Божието дело — да накаже злото и възнагради доброто — в крайна сметка се свежда до пълно пречистване на всички човеци, за да въведе във вечен покой пречистеното до святост човечество. Това е най-важният етап от работата Му, увенчаващ цялото Негово дело по управлението на света.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Бог и човекът ще встъпят в покой заедно“)