От У Ю, Китай

През последните няколко години вършех делото на пречистването в църквата и видях как някои от надзорниците биваха освобождавани един след друг, а някои — премахвани. В частност, двете бивши надзорнички, които бяха отговаряли за делото на пречистването, имаха големи заложби, работоспособност и широк кръг от отговорности. Те бяха надзорнички в продължение на две-три години, но бяха освободени, защото не вършеха истинско дело и не приемаха истината. В резултат на това сметнах, че е твърде опасно да си надзорник. Това означава да имаш широк кръг от отговорности и да се сблъскваш с много проблеми. Ако не се справяш добре, причиняваш прекъсване и смущение на делото на църквата и оставяш след себе си прегрешения, така че има вероятност да бъдеш освободен или разкрит и отстранен. Помислих си, че е по-добре да съм член на екип, тъй като има по-малък риск и не е нужно да се тревожа толкова много, но все пак имам надежда за спасение. В началото на август 2023 г. надзорникът трябваше да отиде на друго място, за да изпълнява дълга си, и ме помоли да поема неговото дело. Помислих си: „Като член на екип има отговорник, който да помага с окончателните проверки и да ръководи делото, така че няма да извърша големи злини и след това да бъда разкрита и отстранена. Да си надзорник е различно. Трябва да отговаряш за цялостното дело, сблъскваш се с много проблеми и поемаш големи отговорности. Ако не успея да се справя правилно и причиня прекъсване на делото на църквата, ще оставя след себе си поредица от прегрешения. Ако извърша много злодеяния, няма ли да бъда разкрита и отстранена, и да загубя шанса си за спасение? По-добре е да съм член на екип, така че да не ми се налага да нося големи отговорности. Безопасно и сигурно е и имам надежда за спасение“. С тази мисъл отказах с извиненията, че заложбите ми са средни, работоспособността ми е ограничена и не си струва да бъда развивана. След това надзорникът ми писа още два пъти и ме помоли да си помисля. Бях изпаднала в раздвоение: „Да откажа е неподчинение, но ако приема, делото на пречистването е свързано с принципи на всяка крачка. Ако не се справя добре и наруша принципите, ще оставя след себе си прегрешения и злодеяния. Ако са леки, ще бъда освободена, но ако са сериозни, дори ще бъда отлъчена. Не само че репутацията и статусът ми ще бъдат накърнени, но може и да нямам добър изход или крайна цел“. След дълъг размисъл отказах. Когато се срещнах с надзорника, той ми каза: „Ти имаше най-много гласове от братята и сестрите. Трябва да потърсиш Божието намерение“. Нямах какво да кажа. Сърцето ми сякаш се разкъсваше на две и аз се молех на Бог отново и отново: „Мили Боже, знам, че трябва да се покоря в това, което ме сполетява, но просто не мога. Страхувам се, че няма да мога да изпълнявам добре дълга си на надзорник, ще прекъсна и смутя делото на църквата и ще бъда разкрита и отстранена. Не знам в кои истини трябва да навляза, за да изляза от това затруднение. Умолявам Те, води ме!“.

Веднъж прочетох един откъс от Божиите слова, който наистина докосна сърцето ми. Всемогъщият Бог казва: „Как трябва да се действа според съвестта? Действай искрено и бъди достоен за Божията доброта, за това, че Бог ти е дал този живот и ти е предоставил тази възможност да постигнеш спасение. Това ли е влиянието на твоята съвест? Щом изпълниш този основен минимум от критерии, ще получиш защита и няма да допускаш груби грешки. Тогава няма толкова лесно да правиш неща, с които да се бунтуваш срещу Бог, или да се отказваш от дълга си, нито пък ще си толкова склонен да действаш нехайно. Няма да си толкова склонен да плетеш интриги за статуса, славата, придобивките и бъдещето си. Такава роля играе съвестта. Както съвестта, така и разумът трябва да са съставни части на човешката природа на хората. Те са и най-основните и най-важните. Що за човек е този, който няма съвест и не притежава разума на нормалната човешка природа? Най-общо казано, това е човек, който не притежава човешка природа, човек с изключително лоша човешка природа. По-конкретно, какви проявления на изгубена човешка природа показва този човек? Опитайте се да анализирате какви характерни черти имат такива хора и какви конкретни проявления присъстват. (Те са егоистични и низки.) Егоистичните и низки хора са нехайни в действията си и стоят настрана от всичко, което не ги засяга лично. Не зачитат интересите на Божия дом и не проявяват внимание към Божиите намерения. Не поемат никакво бреме да изпълняват дълга си или да свидетелстват за Бог и нямат чувство за отговорност. […] Такъв човек има ли съвест и разум? (Няма.) Дали човек без съвест и разум, който се държи така, изпитва угризения на съвестта? Такива хора не изпитват угризения на съвестта. Съвестта им не служи за нищо. Те никога не са изпитвали угризения на съвестта, така че могат ли да почувстват укора или дисциплинирането на Светия Дух? Не, не могат“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Като отдаде сърцето си на Бог, човек може да придобие истината). Бог казва, че онези, които нямат съвест или разум, са особено егоистични и низки. Те мислят само за собствените си интереси, а не за делото на църквата, и не носят бреме или чувство за отговорност към делото на църквата. Като се замислих, осъзнах, че аз съм точно такава. Когато братята и сестрите ме избраха, трябваше да приема този дълг. Аз обаче се страхувах, че отговорността при изпълнението на този дълг ще бъде твърде голяма, че ако не се справя добре, ще оставя след себе си прегрешения и че ако извърша зло, ще бъда освободена и отстранена: не само репутацията и статусът ми щяха да бъдат накърнени, но и рискувах да загубя дори добрия си изход и крайна цел. Затова отказах с извиненията, че заложбите ми са средни, че работоспособността ми е слаба и че не си струва да бъда развивана. Надзорникът ми писа няколко пъти, за да разговаря с мен, но аз продължавах да намирам извинения да отказвам. Мислех само за собствените си интереси и отказвах да приема този дълг. Наистина ми липсваха съвест и разум! Не исках повече да живея по такъв егоистичен и низък начин, затова приех този дълг.

Няколко месеца по-късно бях преназначена за член на екип, защото малките ми заложби означаваха, че не съм подходяща за работата. По-късно водачите писаха, че в един екип не достигат хора, които да организират материали за пречистване, и те не разбирали напълно принципите. Помолиха ме да отида там и да бъда ръководител на екип, за да им помогна. Помислих си: „Ако не организирам добре материалите за пречистване и окачествя някого погрешно, ще трябва да нося отговорност за това. Ако не проумея нещата ясно и постъпя по начин, който нарушава принципите, като оставя след себе си прегрешения и злодеяния, тогава ще съм близо до това да бъда освободена и отстранена. По-безопасно е да съм член на екип“. Затова отново се измъкнах, като се извиних, че заложбите ми са малки, работоспособността ми е слаба и не си струва да бъда развивана. След това водачите ми писаха, за да проведат общение с мен, и посочиха, че естеството на многократния ми отказ от дълга ми представлява отказ да се приема истината. Ясно осъзнах, че общението на водачите беше напомняне и предупреждение от Бог, и се почувствах тъжна и виновна: „Вярвам в Бог от толкова много години, но защо изобщо не съм се променила? Защо съм толкова непримирима?“. Осъзнах, че това състояние би било много опасно, ако не потърся веднага истината, за да го преодолея, затова потърсих Божиите слова, които се отнасяха до състоянието ми. Прочетох следните Божии слова: „Някои хора се страхуват да поемат отговорност, докато изпълняват дълга си. Ако църквата им възложи да изпълнят някаква работа, те първо ще преценят дали тя изисква да поемат отговорност и ако е така, няма да я приемат. Условията им за изпълнение на дълг са: първо, работата трябва да е лека; второ, да не е натоварена или уморителна; и трето, независимо от това какво правят, да не поемат никаква отговорност. Това е единственият вид дълг, който поемат. Що за човек е това? Не е ли това уклончив, измамен човек? Той не иска да поеме и най-малката отговорност. Той дори се страхува, че листата ще счупят черепа му, когато паднат от дърветата. Какъв дълг може да изпълнява такъв човек? Каква е ползата от него в Божия дом? Делото на Божия дом е свързано с делото на борба със Сатана, както и с разпространението на евангелието на царството. Кой дълг не включва отговорности? Бихте ли казали, че да бъдеш водач носи отговорност? Не са ли неговите отговорности още по-големи и не трябва ли той да поема още повече отговорност? Независимо дали проповядваш евангелието, свидетелстваш, правиш видеоклипове и т.н. — независимо каква работа вършиш — стига тя да се отнася до истините принципи, тя носи със себе си отговорности. Ако изпълнението на дълга ти е безпринципно, това ще се отрази на делото на Божия дом, а ако се страхуваш да поемеш отговорност, тогава не можеш да изпълняваш никакъв дълг. Типът човек, който се страхува да поеме отговорност при изпълнение на дълга си, страхлив ли е или има проблем с нрава си? Трябва да можеш да направиш разлика. В действителност това не е въпрос на страхливост. Как така е толкова смел, когато става въпрос да забогатее или когато прави нещо в своя полза? Той ще поеме всеки риск за тези неща. Но когато изпълнява неща за църквата, за Божия дом, той не поема никакви рискове. Такива хора са егоистични и достойни за презрение, най-коварните от всички. Всеки, който не поема отговорност за изпълнението на даден дълг, не е ни най-малко искрен към Бог, да не говорим за неговата преданост. Какъв човек се осмелява да поеме отговорност? Какъв човек има куража да поеме тежко бреме? Това е някой, който поема водачеството и се впуска смело напред в най-решителния момент от делото на Божия дом, който смело поема тежко бреме и не се страхува да понася трудности и опасност, когато вижда най-важната и решаваща работа. Това е някой, който е предан на Бог, добър войник на Христос. Дали всеки, който се страхува да поеме отговорност за своя дълг, го прави, защото не разбира истината? Не; има проблем с неговата човешка природа. Тези хора нямат никакво чувство за справедливост или отговорност, те са егоистични и достойни за презрение хора, не са искрени вярващи в Бог и ни най-малко не приемат истината. Поради тази причина те не могат да бъдат спасени. […] Ако се защитавате винаги, когато ви сполети нещо, и си оставяте отворена задна вратичка и път за бягство, прилагате ли истината на практика? Това не е практикуване на истината — това е да се скатаваш. Сега изпълняваш дълга си в Божия дом. Какъв е първият принцип за изпълнение на един дълг? Той е, че първо трябва да изпълняваш този дълг с цялото си сърце, без да пестиш усилия, и така да защитаваш интересите на Божия дом. Това е истина принцип, който следва да прилагаш на практика. Да се защитиш, като си оставиш отворена задна вратичка и път за бягство, е принципът на практикуване, следван от невярващите и тяхната върховна философия. Във всичко да мислиш първо за себе си, да поставяш собствените си интереси над всичко останало и да не мислиш за другите, като вярваш, че интересите на Божия дом и интересите на другите нямат нищо общо с теб, да мислиш първо за собствените си интереси и след това да мислиш за път за бягство — не е ли това невярващ? Точно това е невярващ. Такъв човек не е достоен да изпълнява дълг“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: Искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (първа част)). Докато разсъждавах над Божиите слова, се почувствах пронизана в сърцето. Бог е разобличил това, че хората, които са егоистични, низки и лукави, се страхуват да носят отговорност. Когато ги сполетят неща, те винаги първо се съобразяват със собствените си интереси и постоянно мислят как да си оставят изход, вместо да защитават интересите на църквата. Те изобщо не искат да поемат никаква отговорност. Този тип хора не приемат истината и нямат човешка природа. В Божиите очи те са невярващи и не заслужават да изпълняват дълг. Аз бях точно такава. Божият дом ме развиваше да върша делото по пречистването в продължение на няколко години и аз бях усвоила някои свързани принципи и разбирах някои пътища за справяне с проблемите. Когато водачите ме назначиха за ръководител на екип, се притесних, че ще ми бъде потърсена отговорност, ако не се справя добре с делото. За да защитя собствените си интереси, намерих различни причини и извинения, като например, че заложбите ми са малки и работоспособността ми е слаба, за да увъртам и да се измъквам. Бях съвсем наясно от какво се нуждае делото на църквата и че съм подходящ кандидат, но прибягнах до хитрости и не исках да бъда ръководител на екип или да поемам каквито и да било отговорности, защото мислех за собствения си изход и за своята крайна цел. Онези невярващи, за които печалбата е на първо място, винаги пресмятат и кроят планове за собствените си интереси във всичко, което правят. Те вършат това, което им е от полза. Всичките ми мисли и идеи също бяха за моята собствена полза и когато ми се възлагаше задача, която включваше поемане на отговорности, прибягвах до хитрости и се оттеглях. Изобщо нямах никаква преданост или покорство към Бог и не се различавах от един невярващ или неверник. Наистина бях недостойна да изпълнявам дълг! Когато разбрах това, се изпълних със съжаление и угризения.

По-късно се самоанализирах: Защо, след като вярвам в Бог от много години, постоянно искам да отказвам дълга си? Каква беше коренната причина за проблема? Един ден прочетох Божиите слова: „Антихристите никога не се подчиняват на подредбите в Божия дом и винаги тясно свързват дълга, славата, придобивките и статуса си с надеждата за придобиване на благословии и бъдеща крайна цел, сякаш щом загубят репутацията и статуса си, няма надежда да получат благословии и награди, а това им се струва равносилно на загуба на живота им. Те си мислят: „Трябва да бъда внимателен, не бива да бъда небрежен! Не може да се разчита на божия дом, на братята и сестрите, на водачите и работниците, дори на бог. Не мога да се доверя на никого от тях. Човекът, на когото можеш да разчиташ най-много и който е най-достоен за доверие, си ти самият. Ако не правиш планове за себе си, тогава кой ще се погрижи за теб? Кой ще се замисли за твоето бъдеще? Кой ще се загрижи дали ще получиш благословии, или не? Затова трябва да си правя внимателни планове и сметки заради себе си. Не мога да допускам грешки или да бъда дори малко небрежен, иначе какво ще правя, ако някой се опита да се възползва от мен?“. Затова те се пазят от водачите и работниците в Божия дом от страх, че някой ще ги разпознае или прозре, след което ще бъдат освободени и мечтата им за благословии ще се провали. Те смятат, че трябва да поддържат репутацията и статуса си, за да имат надежда да придобият благословии. Антихристът смята, че да бъдеш благословен е по-велико от небесата, по-велико от живота, по-важно от стремежа към истината, от промяната на нрава или от личното спасение, както и че е по-важно от това да изпълняваш дълга си добре и да бъдеш сътворено същество, което отговаря на критериите. Те смятат, че да бъдеш сътворено същество, което отговаря на критериите, да изпълняваш добре дълга си и да бъдеш спасен, са все нищожни неща, които едва ли си струва да бъдат споменавани или отбелязвани, докато придобиването на благословии е единственото нещо в целия им живот, което никога не може да бъде забравено. Каквото и да срещнат, независимо колко голямо или малко е то, те го свързват с придобиването на благословии и са изключително предпазливи и внимателни, като винаги оставят изход за себе си“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Дванадесета точка: Те искат да се оттеглят, когато нямат статус или надежда да получат благословии). Бог разобличи това, че антихристите не могат да се покорят на дълга, устроен за тях от църквата, главно защото отдават твърде голямо значение на получаването на благословии. Антихристите не се доверяват на никого освен на себе си. Те вярват, че могат да разчитат само на себе си, че са единствените, които наистина ще се погрижат за себе си, и че трябва да бъдат внимателни и предпазливи на всяка крачка, ужасени, че покоряването на подредбите на Божия дом ще навреди на благословиите им и ще унищожи мечтите им за получаване на благословии. Като се самоанализирах, не беше ли поведението ми същото като на антихрист? Отдавах голямо значение на получаването на благословии. Църквата ме устрои да бъда надзорник, а след това ръководител на екип, но аз не можех да не мисля за собствения си изход и крайна цел, а бях предпазлива и пресметлива. Мислех си, че изпълнението на дълга на надзорник или на ръководител на екип включва големи отговорности и че ако не се справя добре с делото, ще оставя след себе си прегрешения. Ако те са сериозни, може дори да бъда разкрита и отстранена. От друга страна, обикновените членове на екип имат малка отговорност и дори да не постигна никакви забележителни заслуги, няма да оставя след себе си прегрешения и да бъда разкрита и отстранена. Мислех си да действам по какъвто и да е начин, който е от полза за мен, и изобщо не мислех за интересите на църквата. Живеех в пълна зависимост от сатанински отрови като: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“, „Не търси заслуги, а избягвай вината“ и „Предпазливостта е майка на безопасността“. Мислех си, че е напълно естествено да мисля за собствените си интереси — да постъпя по друг начин би било глупаво. Божието намерение беше да ми позволи да получа повече обучение, като бъда надзорник и ръководител на екип, и да мога да търся истината, за да върша нещата съгласно принципи. Аз обаче подозирах Бог въз основа на моята изопачена гледна точка. Смятах, че това да ме направят надзорник, е начин да ме разкрият и отстранят. Мислех си за Бог като за всички онези хора по света със статус и власт, които не са непременно справедливи и праведни към другите, и че хората, които допускаха и най-малката грешка, ще бъдат отстранени. Не е ли това хулене на Бог? Бях толкова измамна и нечестива! Напълно естествено и обосновано е да вярваш в Бог и да изпълняваш дълга на сътворено същество — това е моя свещена отговорност, от която не мога да се измъквам. Аз обаче бях увредена от сатанински отрови и бях станала егоистична, нечестива и измамна. Отказвах дълга си отново и отново, за да защитя интересите си, и ни най-малко не проявявах внимание към Божиите намерения. Да живея според тези сатанински философии щеше да ме доведе само до това да се съпротивлявам на Бог все повече, и в крайна сметка щях да бъда отритната и отстранена от Бог. Когато разбрах това, се изпълних със съжаление и угризения, затова се помолих на Бог: „Мили Боже, аз съм толкова егоистична, низка, нечестива и измамна. Откакто повярвах в Теб, се стремях само към благословии и не проявявах внимание към Твоите намерения, нито мислех за делото на църквата. Мили Боже, готова съм да се покая и да спра да вървя по погрешния път“.

По-късно прочетох Божиите слова и придобих известно разбиране за принципите, според които Божият дом се отнася с хората. Всемогъщият Бог казва: „Някои хора не вярват, че Божият дом може да се отнася справедливо към хората. Те не вярват, че Бог царува в Своя дом и че там царува истината. Те смятат, че независимо какъв дълг изпълнява човек, ако в него възникне проблем, Божият дом веднага ще се справи с този човек, ще го лиши от правото му да изпълнява дълг, ще го отпрати или дори ще го премахне от църквата. В действителност така ли е? Със сигурност не е. Божият дом се отнася към всеки човек според истините принципи. Бог е праведен в отношението Си към всеки човек. Той не гледа само как се държи човек в един-единствен случай. Той гледа природата същност на човека, неговите намерения и неговото отношение. По-специално Той гледа, дали когато допусне грешка, човекът може да се самоанализира, дали се разкайва и дали може да проникне в същността на проблема въз основа на Божиите слова, като по този начин стигне до разбиране на истината, намрази себе си и се покае истински. Ако човек няма това правилно отношение и е напълно пропит от лични намерения, ако е изпълнен с дребни интриги и разкрива само покварен нрав, и ако, когато възникнат проблеми, дори прибягва до преструвки, софистика и самооправдание и упорито отказва да признае какво е направил, тогава такъв човек не може да бъде спасен. Той изобщо не приема истината и е напълно разкрит. Онези, които не са хора на място и които не могат да приемат истината ни най-малко, по същество са неверници и могат само да бъдат отстранени. […] Кажете Ми, ако човек е допуснал грешка, но стигне до истинско разбиране и е готов да се покае, нима Божият дом няма да му даде шанс? Тъй като шестхилядолетният план за управление на Бог наближава своя край, има толкова много дълг, който трябва да се изпълни. Но ако нямаш съвест или разум и не се занимаваш със същинската си работа, ако си получил възможност да изпълняваш дълг, но не знаеш как да я цениш, ни най-малко не се стремиш към истината, като оставяш най-доброто време да отмине, тогава ще бъдеш разкрит“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че в Божия дом властват истината и праведността. Божият дом освобождава и отстранява хора според принципи, и никой няма да бъде третиран произволно заради поведението си в даден момент или по даден въпрос. Всичко се основава на последователното поведение на хората, на тяхното отношение към приемането на истината и на това дали са се покаяли истински. Ако човек постоянно прекъсва и смущава делото на църквата и не се покайва или променя, независимо как другите му помагат, той ще бъде освободен и отстранен. Ако обаче човек разкрие покварен нрав, докато изпълнява своя дълг, или причини прекъсване и смущение на делото на църквата, но може бързо да се самоанализира, да разбере, да се покае и да се промени, Божият дом ще му даде други възможности да изпълнява дълг. Спомних си как, откакто започнах да върша делото по пречистването, бях причинила прекъсване и смущение на делото, защото не разбирах принципите, и в резултат на това бях извършила прегрешение. Божият дом обаче не ме освободи, нито ме отстрани заради прегрешенията ми, а проведе общение с мен и ми помагаше. След това, тъй като бях готова да се покая, ми беше позволено да продължа да изпълнявам дълг. Що се отнася до онези, които бяха освободени и отстранени, това не беше, защото изпълняваха дълг като ръководители на екипи или надзорници, а защото вървяха по погрешен път. Те бяха извършили прегрешение, но не приеха кастрене и не се покаяха. Едва тогава бяха освободени и отстранени. Спомних си за една сестра от екипа, която не беше надзорник. Докато изпълняваше дълга си обаче, тя се състезаваше за слава и придобивки със сестрите, с които работеше, и ги саботираше зад гърба им. Това прекъсна и смути делото на църквата и тя не се покая след общението. В крайна сметка беше освободена. Също така двете предишни надзорнички бяха освободени не защото носеха големи отговорности, а защото постоянно не се стремяха към истината и не вършеха истинско дело. След като бяха кастрени или братята и сестрите им проведоха общение, за да им помогнат, те не се покаяха, нито се промениха истински. Освобождаването им нямаше нищо общо с това какъв дълг са изпълнявали или колко големи са били отговорностите им. Осъзнах, че убеждението ми, че да си ръководител на екип е опасно поради голямата отговорност, която предполага, и че да си член на екип е сравнително безопасно и сигурно, е погрешно и абсурдно и не съответства на истината принцип. Божият дом ми даде възможност да изпълнявам дълг и Божието намерение беше да търся истината в хората, събитията и нещата, които ме сполетяваха, и да схвана и разбера повече истини принципи. Трябваше да бях оценила тази рядка възможност и да бях приела дълга си.

По-късно прочетох още от Божиите слова и намерих път за практикуване. Всемогъщият Бог казва: „Как трябва да се държи честният човек тогава? Той трябва да се покори на Божията подредба, да бъде отдаден на дълга, който се очаква от него да изпълни, и да се стреми да удовлетворява Божиите намерения. Това се проявява по няколко начина: един от тях е да приемаш дълга си с честно сърце, да не вземаш под внимание плътските си интереси, да не изпълняваш дълга си половинчато и да не кроиш козни в своя собствена полза. Ето това са проявления на честност. Друг начин е да влагаш цялото си сърце и цялата си сила в това да изпълняваш дълга си добре, да изпълняваш както трябва поверените ти от Божия дом задачи и да влагаш сърцето и любовта си в дълга си, за да удовлетвориш Бог. Това са проявленията, които трябва да има един честен човек, когато изпълнява дълга си“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). „Няма нищо общо между дълга на даден човек и това дали той получава благословии или понася несгоди. Дългът е нещо, което човек трябва да изпълни, това е негово изпратено от небесата призвание и той трябва да го изпълни, без да търси отплата и без условия или извинения. Само това може да се нарече изпълнение на дълга. […] Не бива да изпълняваш дълга си само за да получиш благословии и не бива да отказваш да изпълняваш дълга си от страх да не понесеш несгоди“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Разликата между служението на въплътения Бог и човешкия дълг). Бог казва, че честните хора могат да се покорят на Божиите устройвания и подредби и да вложат сърцето и силата си в доброто изпълнение на своя дълг. Те не кроят планове за себе си, нито мислят за печалбите и загубите на собствените си интереси. Освен това дългът е свещена отговорност, от която не можем да се измъкваме, и няма нищо общо с това какви благословии получаваме или какви нещастия претърпяваме. Не трябва да отказваме дълг, защото се страхуваме от нещастие, нито да го приемаме заради благословии. Напълно естествено и обосновано е хората да изпълняват дълга си. След като разбрах това, знаех как да се отнасям към дълга си. Въпреки че заложбите и работоспособността ми са средни, като сътворено същество трябва да направя това, което се полага. Мога да търся повече за нещата, които не разбирам, докато изпълнявам дълга си, и в рамките на собствените си заложби и способности да направя всичко възможно, за да изпълня дълга, който се полага. Това е отношението, което трябва да имам. За да се реванширам за предишните си дългове, проявих инициатива да помогна на братята и сестрите си да организират материали за пречистване и водачите се съгласиха. Въпреки че все още не съм постигнала голямо навлизане или промени, чрез това разкриване придобих известно разбиране за погрешните гледни точки на стремежа ми във вярата ми, научих се как да изпълнявам добре дълга си, за да проявявам внимание към Божиите намерения, и съм готова да се покоря на Божиите устройвания и подредби. Благодаря на Бог!