От Синчъ, Китай

През юли 2024 г. бях надзорник на работата с текст в църквата. Тъй като един водач беше арестуван, с партньорката ми бяхме изложени на риск и затова трябваше да си стоим вкъщи и да проследяваме работата чрез писма. В началото все още успявах да проследявам активно работата и да пиша писма, за да обсъждаме проблемите в екипа. Също така успявах да намирам Божиите слова, за да разрешавам всяко състояние, в което се намираха членовете на екипа, и когато имаше работа, която трябваше да се свърши, бързах да я свърша. Въпреки че бях малко заета, в сърцето си не се чувствах толкова уморена. Моята натовареност се увеличи и няколко групи имаха проблеми, които трябваше да бъдат решени, та си помислих: „Ако всяка задача включва проследяване и подробна комуникация, колко ли мисъл и умствени усилия ще са необходими? Освен това ще е прекалено натоварващо да проследявам всички подробности на толкова много работа!“. Спомних си как в една група братята и сестрите от много години изпълняваха своя дълг в работата с текст, бяха усвоили някои принципи и бяха постигнали известни резултати в дълга си. Сметнах, че не е нужно да се тревожа толкова много за тази група, и затова започнах да не обръщам голямо внимание на работата им. Понякога ми хрумваше да проверя в подробности дали имат някакви трудности в изпълнението на дълга си, но после си мислех: „Изисква се много усилие и мисъл, за да се разберат тези подробности. Няма нужда. Тези хора имат доста добри професионални умения и известен трудов опит, така че нека се справят сами“. След това повече не проверявах, нито проследявах подробно работата на тази група. След известно време видях, че от няколко дни тази група не е предавала никакви проповеди, затова бързо им писах, за да разбера какво става. Ръководителката на групата съобщи, че качеството на проповедите, които са получили напоследък, е лошо и не могат да предадат много от тях. След като бе видяла, че резултатите от работата са слаби, нейното състояние беше малко унило. Проведох кратко общение с ръководителката на групата, като я помолих да поеме бремето и да поведе всички в обобщаване на отклоненията. След това първоначално исках да разгледам по-подробно работата на тази група, но после си помислих: „Все още имам да върша работа. Ще са необходими много мисъл и усилия, за да се разберат и решат тези проблеми. Ръководителката на групата знае някои принципи, а и водачите обобщиха проблемите в проповедите, които предадохме. Пътят, който обсъдиха, беше много ясен, така че мога да ги оставя да учат и да се включат сами“. По този начин просто препратих писмата от водачите към групата и не обобщих проблемите и отклоненията с тях. Не попитах за подробностите на работата, например как учат и дали могат да прилагат наученото.

Не след дълго дойде писмо от водачите, в което се казваше, че работата на екипа за проповеди напредва бавно и че проповедите, които предават, са с лошо качество. Помолиха ме спешно да открия причината. Когато прочетох това писмо, усетих самообвинение в сърцето си и едва тогава започнах да се самоанализирам. Видях Божиите слова: „Основната характеристика на работата на лъжеводачите е да бръщолевят за доктрини и да скандират празни лозунги. След като издадат заповедите си, те просто си измиват ръцете по темата. Не задават въпроси за последващото развитие на работата. Не питат дали са възникнали някакви проблеми, отклонения или трудности. Считат, че задачата им е приключила с възлагането на работата. […] Да не проследяват работата, да не правят нищо повече, след като е възложена, да си измият ръцете — това е начинът, по който лъжеводачите вършат нещата. Да не проследяват работата или да не предоставят ръководство относно нея, да не се интересуват от възникналите проблеми или да не ги разрешават, да не схванат напредъка или ефективността на работата — това също са проявления на лъжеводачите“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (4)). „Лъжеводачите не са способни да вършат практическа работа — започват силно всичко, с което се захванат, но накрая не го завършват. Ролята, която играят, е тази на откриващ церемония: те скандират лозунги и проповядват доктрини, и когато възложат работата на други и организират кой да отговаря за нея, те са приключили с нея. Приличат на гръмогласните високоговорители, които се срещат в селските райони на Китай — дотам се простира ролята, която играят. Те вършат само малко първоначална работа; за останалата част от работата изобщо не се виждат. Що се отнася до конкретни въпроси като например как върви всяка точка от работата, дали е съгласно принципите и дали е ефективна — те не знаят отговорите. Никога не се занимават задълбочено с най-ниските нива на работа и не посещават работното място, за да разберат и схванат напредъка и подробностите на всяка точка от работата. Следователно лъжеводачите може да не си поставят за цел да причиняват прекъсвания и смущения или да извършват различни злини по време на своя мандат като водачи, но всъщност те парализират работата, забавят напредъка на всяка точка от църковната работа и правят невъзможно за Божиите избраници да изпълняват добре дълга си и да постигнат навлизане в живота. Работейки по този начин, как биха могли изобщо да поведат Божиите избраници по правилния път на вяра в Бог? Това показва, че лъжеводачите не вършат никаква практическа работа. Те не успяват да проследят работата, за която би трябвало да отговарят, нито да предоставят напътствие и надзор за нея, за да осигурят нормалния напредък на църковната работа; те не успяват да изпълнят предвидените функции на водачи и работници и не успяват да изпълнят своята преданост или отговорности. Това потвърждава, че лъжеводачите не са предани в начина, по който изпълняват дълга си, че са просто нехайни; те мамят както Божиите избраници, така и Самия Бог, и засягат и възпрепятстват изпълнението на Неговата воля. Този факт е видим за всички“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (4)). Когато прочетох тези Божии слова, които разобличаваха лъжеводачите, почувствах силно осъждане. Лъжеводачите се отдават на плътско удобство и са нехайни в своя дълг. Когато вършат работа, те се задоволяват само с предаване на заповеди и издаване на инструкции; те всъщност не надзирават, нито проследяват подробностите на работата и не разбират, нито схващат проблемите в нея. Дори когато открият проблеми, не ги решават своевременно, което сериозно забавя напредъка на работата. Нима моето поведение не беше точно такова? Постоянно се страхувах да не положа усилия и да не се изтощя и изобщо нямах чувство за отговорност в своя дълг. Когато видях, че работата по проповедите в една група не дава резултати, просто отбих номера, като попитах за работата, и помолих ръководителката на екипа да поведе членовете на групата в обобщаването на отклоненията и проблемите. Дори когато по-късно открих, че членовете на групата все още живеят в трудности, не исках да положа допълнителни усилия, нито да платя по-висока цена, за да разреша това. Просто им препратих писма от водачите и ги помолих да учат и да се включат сами, без действително да решавам проблемите в работата. Видях, че съм точно като един лъжеводач — безотговорна в своя дълг; просто отбивах номера, без да върша реална работа. Не решавах действителните трудности в своя дълг, което означаваше, че никой не придобива път напред в дълга си, и работата спря. Аз не вършех реална работа и всичко това бяха последиците. Докато изпълнявах дълга на надзорник, Божието намерение за мен беше да проследявам, да надзиравам и да се включвам в подробностите на работата на екипа; да проучвам и да схващам състоянието на членовете на екипа; да откривам отклоненията и проблемите в техния дълг и да мога своевременно да разговарям за истината, за да разрешавам тези неща, като позволявам на работата да напредва нормално. Аз обаче не изпълнявах отговорностите си. В своя дълг се задоволявах само с предаването на заповеди и си мислех, че щом работата е изпълнена, значи всичко е наред. Също така си мислех, че тъй като членовете на тази група от много години изпълняваха своя дълг в работата с текст и бяха усвоили някои принципи, не е необходимо да влагам повече мисъл или усилия. Прехвърлих им цялата работа, сякаш това беше нещо естествено, и станах шеф, който не си мърда пръста. Като се замисля, въпреки че имаха известен опит в своя дълг, всеки има отклонения и недостатъци и понякога може да живее в покварен нрав, така че трябваше постоянно да проучвам отношението им към дълга, да се справям с проблемите и трудностите в работата и да разрешавам тези неща своевременно. Това бяха моите отговорности. Аз обаче винаги обмислях единствено как да намаля страданието на плътта си. Изобщо не проявявах внимание към Божието намерение! Въпреки че вложих по-малко умствени усилия и плътта ми не беше толкова уморена, забавих напредъка на работата, като проявявах внимание към плътта и бях нехайна в изпълнението на дълга си; бях прегрешила пред Бог. При тази мисъл изпитах дълбоко съжаление и се почувствах задължена към Бог.

След това се самоанализирах. Защо в своя дълг не желаех да полагам повече усилия и защо постоянно бях нехайна и безотговорна? Прочетох Божиите слова: „Има и друг тип лъжеводачи, за които често сме говорили в общението по темата за „отговорностите на водачите и работниците“. Този тип хора имат известни заложби, не са неинтелигентни, имат начини, методи и планове за разрешаване на проблемите в работата си и когато им бъде възложена дадена работа, те могат да я изпълнят близо до очакваните критерии. Способни са да открият всякакви проблеми, които възникват в работата, и могат да разрешат някои от тях. Когато чуят за проблемите, за които някои хора докладват, или когато наблюдават поведението, проявленията, речта и действията на някои хора, те имат реакция в сърцето си и имат собствено мнение и отношение. Разбира се, ако тези хора се стремят към истината и имат чувство за бреме, тогава всички тези проблеми могат да бъдат разрешени. Проблемите обаче неочаквано остават неразрешени в работата, за която отговаря типът хора, за които разговаряме днес. Защо е така? Дали защото тези хора не вършат реална работа. Те обичат да им е лесно и мразят упоритата работа, просто повърхностно полагат нехайни усилия, обичат да са бездейни и да се наслаждават на предимствата на статуса, обичат да командват хората и просто помръдват леко с устни, дават няколко предложения и с това считат работата си за свършена. Не приемат присърце никакво реално църковно дело или критичната работа, която Бог им поверява — нямат това чувство за бреме и дори Божият дом многократно да подчертава тези неща, те пак не ги приемат присърце. Например те не искат да се намесват във филмопроизводствената работа или в работата с текст на Божия дом или да се интересуват от тези видове работа, нито желаят да се интересуват как напредват те и какви резултати постигат. Те просто отправят някои косвени запитвания и щом узнаят, че хората са заети с тази работа и я вършат, повече не се занимават с нея. Дори когато знаят много добре, че има проблеми в работата, те пак не искат да разговарят за тях и да ги разрешават, нито отправят запитвания или проучват как хората изпълняват дълга си. Защо не отправят запитвания или не проучват тези неща? Защото смятат, че ако ги проучат, тогава ще има много проблеми, които ще чакат да бъдат разрешени от тях, а това би било твърде обезпокоително. Животът ще бъде твърде изтощителен, ако винаги трябва да разрешават проблеми! Ако се тревожат прекалено много, храната вече няма да им се услажда и няма да могат да спят добре, плътта им ще се чувства уморена и тогава животът им ще стане непоносим. Ето защо, когато видят проблем, те го избягват и пренебрегват, ако могат. Какъв е проблемът с този тип хора? (Те са твърде мързеливи.) Кажете Ми, кой има сериозен проблем: мързеливите хора или хората с малки заложби? (Мързеливите хора.) Защо мързеливите хора имат сериозен проблем? (Хората със слаби заложби не могат да бъдат водачи или работници, но могат да бъдат донякъде ефективни, когато изпълняват дълг, който е по силите им. Мързеливите хора обаче не могат да правят нищо. Дори да имат заложби, те не дават резултат.) Мързеливите хора не могат да направят нищо. С две думи, те са безполезни хора. Те са двойно увредени. Колкото и добри да са заложбите на мързеливите хора, те са само за украса. Дори да имат добри заложби, те са безполезни. Те са твърде мързеливи — знаят какво трябва да правят, но не го правят, и дори да знаят, че нещо е проблем, не търсят истината, за да го разрешат, и макар че знаят какви несгоди трябва да понесат, за да бъде работата ефективна, не желаят да понесат тези заслужаващи си несгоди — така че не могат да придобият никакви истини и не могат да вършат никаква реална работа. Те не желаят да понасят несгодите, които хората трябва да понасят. Те знаят само да се отдават на удобства, да се наслаждават на моментите на радост и отдих и на свободен и спокоен живот. Не са ли безполезни? Хората, които не могат да понасят несгоди, не заслужават да живеят. Онези, които винаги искат да живеят живота на паразит, са хора без съвест или разум. Те са зверове и такива хора дори са негодни да полагат труд. Тъй като не могат да понасят несгоди, дори когато полагат труд, те са неспособни да го вършат добре, а ако искат да придобият истината, надеждата за това е още по-малка. Човек, който не може да страда и не обича истината, е безполезен човек. Той е непригоден, дори да полага труд. Той е звяр, без капка човешка природа. Такива хора трябва да бъдат отстранени. Само това е в съгласие с Божиите намерения“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (8)). „Философията и логиката на Сатана са се превърнали в живот за хората. Независимо към какво се стремят хората, те всъщност го правят за себе си — и така всички те живеят за себе си. „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ — това е философията за живот на човека, а също така представлява и човешката природа. Тези думи вече са станали природата на поквареното човечество и те са истинският портрет на сатанинската природа на поквареното човечество. Тази сатанинска природа изцяло се е превърнала в основа за съществуването на поквареното човечество. В продължение на няколко хиляди години поквареното човечество живее според тази отрова на Сатана, чак до наши дни“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да вървим по пътя на Петър). Бог казва: „Колкото и добри да са заложбите на мързеливите хора, те са само за украса“ и „Той е непригоден, дори да полага труд. Той е звяр, без капка човешка природа“ и „трябва да бъде отстранен“. Видях колко много Бог мрази лъжеводачите. Колкото и добри да са заложбите на един лъжеводач, ако той е твърде мързелив, безотговорен в дълга си и не надзирава, нито проследява подробностите на работата, той не е годен дори да извършва труд и ще си навлече ненавистта и отвращението на Бог. Докато четях тези слова, се почувствах сякаш Бог ме съдеше лице в лице и всеки ред пронизваше сърцето ми. Като се замислих, причината, поради която не желаех да влагам повече умствена енергия, беше, че бях твърде мързелива и твърде много се отдавах на удобството. Преди да открия Бог, често чувах хората да казват: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“, „Да се наслаждаваш на вино и музика — та колко му е животът!“ и „Живей за мига и не обръщай внимание на добро и зло“. Бях формирана и отровена от тези нелепи идеи, внушени ми от Сатана, и затова обичах да живея в удобствата на плътта и се стремях към свободен и удобен живот. Чувствах, че само с добро плътско удоволствие човек може да има безгрижен и лесен живот. Живеех според тези сатанински възгледи за оцеляване и щом дългът ми станеше натоварен и уморителен, започвах да обмислям и да планирам неща за плътта си, като дори не вършех нещата, които бяха по силите ми. Добре осъзнавах, че работата напредва бавно и че членовете на тази група са се сблъскали с трудности в своя дълг, но не исках да платя цена, за да разреша тези въпроси. Всичко, за което мислех, беше как да работя и да страдам по-малко. Природата ми беше наистина егоистична и достойна за презрение и изобщо нямах човешка природа! Бог се въплъти и дойде на земята, за да работи и да спасява хората. Той никога не изрича празни лозунги, а вместо това изразява истината на практика, за да предостави на хората това, което им липсва. Каквито и трудности и проблеми да имаме ние, хората, Христос неуморно и търпеливо разговаря за тях с нас, като на практика решава различни проблеми и трудности в нашия дълг. Видях, че Христос е много усърден и отговорен в постъпките Си. После погледнах отново себе си. В своя дълг отбивах номера, когато беше възможно, и се опитвах да страдам колкото се може по-малко. Бях страшно мързелива и упадъчна и живеех без никаква почтеност или достойнство. Ако не се покаех, в крайна сметка щях да бъда отритната и отстранена от Бог и щях да погубя шанса си за спасение, а времето, когато Божието дело приключи, щеше да бъде и времето, когато щях да бъда наказана. При тази мисъл се почувствах изключително разстроена и виновна. Помолих се на Бог: „Боже, в своя дълг постоянно проявявам внимание към плътта си и не искам да полагам повече усилия. Само изричам празни лозунги и не върша никаква реална работа. Нанесох вреда на дълга си и си навлякох Твоето отвращение. Боже, желая да се покая. Отсега нататък желая да се опълча на плътта си и да решавам реалните проблеми в екипа по практичен начин, като изпълнявам добре дълга си, за да Те удовлетворя“.

По-късно прочетох още от Божиите слова. Бог казва: „Бог ти е дал заложби и много превъзходни условия, позволил ти е да прозреш този въпрос и да бъдеш компетентен за тази работа. Ти обаче нямаш правилното отношение, липсва ти преданост и искреност и не искаш да направиш всичко възможно, за да я свършиш добре. Това силно разочарова Бог. Така че когато се сблъскаш с много неща, ако си мързелив, ако винаги се чувстваш притеснен и не искаш да ги вършиш, а вътрешно си мърмориш: „Защо точно от мен се иска да го направя, а не от някой друг?“, това е глупава мисъл. Когато някой дълг се падне на теб, това не е нещастно събитие, а е чест и ти трябва да го приемеш с удоволствие. Тази работа няма да те умори или да те изтощи до смърт. Напротив, ако се справиш правилно с нея и направиш всичко възможно да я свършиш добре, ще се чувстваш спокоен и умиротворен в сърцето си и няма да си разочаровал Бог. Когато дойдеш пред Бог, ще можеш да си уверен и да стоиш изправен“ (Словото, Т.7 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (11)). „Не говорим за изпълнение на велика мисия, дълг или отговорност, но трябва да постигнете поне нещо. Някои хора в църквата например влагат всичките си усилия в дълга за проповядване на евангелието, като посвещават енергията на целия си живот, плащат висока цена и печелят много хора. Благодарение на това те чувстват, че животът им не е бил напразен и че имат стойност и утеха. Когато са изправени пред болест или пред смъртта, когато обобщават целия си живот и си спомнят за всичко, което са свършили, за пътя, който са извървели, в сърцата си намират утеха. Нито изпитват вина, нито съжаление. Някои хора не пестят усилия, докато ръководят в църквата или отговарят за определен аспект от делото. Те разгръщат пълния си потенциал, влагат цялата си сила, отдават цялата кръв на сърцата си и плащат цената за делото, което вършат. С поенето, водачеството, помощта и подкрепата си те помагат на много хора да станат силни и непоколебими насред негативизма и слабостите им, да не отстъпят, а да се върнат пред Бог и дори накрая да свидетелстват за Него. Освен това, по време на тяхното водачество, те изпълняват много важни задачи, като премахват немалко зли хора, защитават много от Божиите избраници и възстановяват редица значителни загуби. Постигат всичко това по време на водачеството си. Когато погледнат назад към пътя, който са извървели, когато си спомнят делото, което са извършили, и цената, която са платили през годините, те не съжаляват и не се обвиняват. Те не изпитват никакво съжаление, че вършат тези неща, и вярват, че са живели стойностен живот и че имат спокойствие и утеха в сърцата си. Колко прекрасно е това! Не е ли това плодът, който са придобили? (Да.) Това чувство на последователност и спокойствие, тази липса на съжаления е резултатът и жътвата от стремежа към положителните неща и търсенето на истината и наградата им за това. Да не поставяме високи изисквания към хората. Нека разгледаме ситуация, в която човек е изправен пред задача, която трябва или е готов да изпълни през живота си. След като намери мястото си, той остава непоколебим в позицията си, отстоява я, отдава цялата кръв на сърцето си и цялата си енергия, и постига и завършва това, върху което трябва да работи и което трябва да завърши. Когато накрая застане пред Бог, за да Му даде отчет, се чувства сравнително удовлетворен, а в сърцето си не се обвинява или не съжалява. Чувства се утешен и чувства, че е придобил нещо и че е изживял стойностен живот“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (6)). Докато обмислях Божиите слова, разбрах Божието намерение. Бог ми дари дарове и заложби и ми даде възможност да бъда надзорник с надеждата, че ще платя цена в дълга си, ще бъда сериозна и отговорна в действията си и ще изпълнявам дълга си добре и от все сърце. Само по този начин животът би могъл да има смисъл. Ако в дълга ми постоянно ме мързи и се отдавам на удобството, тогава, въпреки че плътта ми няма да страда твърде много, ще навредя на делото. С това нещо ще си навлека Божието отвращение. Сега Божието дело е достигнало своя последен критичен момент. Ако продължавам да проявявам внимание към плътта и не посвещавам времето и енергията си на своя дълг, ще изпитвам вечни угризения, когато Божието дело приключи. Трябваше да променя отношението си към своя дълг, да бъда сериозна и отговорна и да изпълнявам дълга си с всички сили и от все сърце; когато откривам проблеми, трябва да се уповавам на Бог и да търся истината, за да ги разреша, и трябва да върша реална работа по практичен начин. След това действително открих и проучих причината за лошото качество на проповедите. Това беше най-вече, защото братята и сестрите не схващаха правилно принципите за пресяване на проповеди и не можеха да прилагат наученото. В отговор на тези проблеми пресях някои проповеди и изучавах принципите с тях; своевременно разговаряхме за проблемите и коригирахме отклоненията, когато ги откривахме. Постигнахме известни резултати в дълга си. Въпреки че отне повече време и енергия и плътта ми страдаше малко повече, сърцето ми се чувстваше спокойно и умиротворено. В същото време, докато изучавах принципите с членовете на екипа, ги разбрах още по-добре. Всичко това бяха резултати, постигнати чрез реално участие в работата.

След това проследявах работата на другите екипи, като същевременно обръщах внимание на работата на екипа за проповеди. Подробно обсъждах с братята и сестрите си един по един принципите, въведени от водачите, и своевременно обсъждах и решавах всякакви отклонения, които откривахме в работата. Веднъж водачите посочиха, че въпреки големия брой проповеди от екипа за проповеди, качеството им е лошо, и ме помолиха своевременно да проведа общение с тях, за да променя ситуацията. Помислих си: „В момента все още имам да върша друга работа. Ще ми отнеме още време и енергия да пиша на екипа за проповеди и да общувам с тях, и плътта ми ще страда повече. Защо ли просто не им пиша накратко, като включа писмото на водачите, и не ги помоля занапред да обръщат повече внимание?“. След това обаче прочетох Божиите слова: „Щом ти се прииска да се отпуснеш и да действаш през пръсти, щом ти хрумне да хитруваш и да се отдадеш на мързела си, щом се разсееш или предпочетеш да се забавляваш, помисли си: „Дали не съм ненадежден, като се държа така? Дали влагам сърце в дълга си? Не проявявам ли липса на отдаденост, като постъпвам така? Не съм ли недостоен за поръчението, което Бог ми е поверил?“. Така трябва да разсъждаваш върху себе си. Ако установиш, че постоянно си невнимателен и небрежен в дълга си, че не си отдаден и че си наранил Бог, какво трябва да направиш? Трябва да кажеш: „В онзи момент усетих, че нещо не е наред, но не мислех, че това е проблем, и го подминах с пренебрежение. Едва сега осъзнавам, че съм бил нехаен и небрежен, че не съм бил достоен за отговорността, която съм поел. Наистина съм лишен от съвест и разум!“. Открил си проблема и си се опознал до някаква степен; сега вече можеш да се промениш! Отношението ти към изпълнението на дълга ти е било погрешно. Бил си нехаен към него, като към допълнителна работа, и не си влагал сърцето си в него. Ако отново допуснеш да си така нехаен и небрежен, трябва да се помолиш на Бог и да Му позволиш да те дисциплинира и укори. Трябва да имаш тази решимост в изпълнението на дълга си. Само тогава можеш истински да се покаеш. Можеш да се промениш коренно само когато съвестта ти е чиста и отношението ти към изпълнението на дълга ти се е променило“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само чрез често четене на Божиите слова и размишляване върху истината може да има път, който да се следва). Докато обмислях Божиите слова, се сетих как в миналото бях твърде мързелива в изпълнението на дълга си и не желаех да страдам, нито да влагам много умствени усилия; и това беше забавило делото. Трябваше да променя отношението си към своя дълг и не можех постоянно да се отдавам на удобството, както в миналото. Трябваше да се опълча на плътта и да изпълня поверените ми отговорности. След това написах писмо, за да проведа общение за техните отклонения и да посоча подробно път напред. След известно време качеството на проповедите, които предаваха, се подобри. Сега, въпреки че работата все още е много и е натоварена, отношението ми към дълга се е променило и подреждам правилно приоритетите си, като реално участвам, надзиравам и проследявам подробностите на екипната работа. Когато ни сполетят трудности, търся истината и ги решавам с братята и сестрите си, и работата бавно започна да се подобрява. Въпреки че плащам по-висока цена и плътта ми страда малко повече, сърцето ми се чувства спокойно и умиротворено. Благодаря на Бог, че ме доведе до тази промяна.