От Ли Нин, Китай

През декември 2023 г. бях избран за проповедник. Когато чух новината, малко се притесних: „Като проповедник трябва да отговарям за няколко църкви. Трябва редовно да се събирам с църковните водачи и дякони и да разговарям с тях, за да напътствам делото. Това изисква разбиране на истината и способност за общение по истината с цел разрешаване на проблеми. Вярвам в Бог от съвсем скоро и разбирането ми за истината е плитко. Тъкмо започнах да се обучавам за проповедник и имам много недостатъци. Ако не мога да разреша проблемите на братята и сестрите по време на събиранията, какво ли ще си помислят за мен? Няма ли да си помислят, че не съм способен за този дълг, и да ме гледат отвисоко?“. Но тогава ми хрумна: „Дългът ме призовава с Божието позволение и нещо повече, това е Божията благодат. Не мога да разочаровам Бог и трябва да разчитам на Него, докато върша работата“. Затова приех този дълг.

В началото общувах с църковните водачи и дякони относно работата само писмено, но това не беше много ефективно. Някои аспекти от делото изискваха събирания, за да се разбере ситуацията лично и да се дадат практически напътствия. Мислех си за това, че повечето църковни водачи вярваха в Бог по-дълго от мен и определено разбираха повече истини от мен. Ако не можех да общувам добре и не можех да разреша техните проблеми и трудности, това нямаше ли да бъде наистина конфузно? Ако общувахме писмено, можех да отделя време, за да обмислям проблемите им, а за всичко, което не разбирах, можех да търся помощ от по-висшестоящите. Поне нямаше да се изложа пред всички. Без събирания обаче нямаше как да разбера в подробности проблемите и трудностите им, така че нямах друг избор, освен да ги поканя на събиране. По време на събирането бях изключително нервен. Една сестра каза, че е срещнала много проблеми, докато е вършила делото по изчистването, не знаела как да ги разреши, а и състоянието ѝ не било добро. Умът ми забуксува и не можех да измисля как да разреша тези проблеми веднага, затова се изнервих още повече. Помислих си: „Моята сестра все още чака да разговарям с нея. Това е първото ми събиране. Ако не мога да разреша проблемите, какво ли ще си помислят за мен братята и сестрите? Няма ли да се почудят, че като за проповедник на моето ниво не мога да разреша дори тези проблеми?“. За да попреча на братята и сестрите да ме прозрат, нямах друг избор, освен да се принудя да потърся в Божиите слова. След дълго търсене все още не можех да намеря никакви слова, които да се отнасят до състоянието на сестрата. Накрая едва успях да намеря един откъс, но след като го прочетох докрай, никой не започна общение по него. В стаята цареше мъртва тишина, а аз умирах от срам. „Това е толкова конфузно. Откъсът, който намерих, със сигурност не е подходящ и не може да реши тези проблеми. Братята и сестрите сигурно вече знаят истинското ми ниво. Как ще се изправя пред тях в бъдеще?“. Колкото повече мислех за това, толкова повече усещах, че не мога да изпълнявам този дълг. Накрая просто проведох кратко общение по нехаен начин и смених темата, като започнах да питам за работата. Но тъй като бях нервен и се притеснявах какво ще си помислят за мен братята и сестрите, ако не мога да решавам проблеми, добих само много бегла представа за работата им и едва издържах до края на събирането. Когато се прибрах, бях много негативен и си мислех: „Днешното събиране беше пълен провал. Не само че не успях да разреша проблемите на братята и сестрите, но и напълно разобличих истинското си ниво. Как ще се изправя пред братята и сестрите в бъдеще?“. По това време живеех в негативно състояние и нямах никаква енергия да ям и пия Божиите слова. Не бях особено усърден в проследяването на делото и умишлено избягвах събиранията. Дори не смеех да се събирам с водачите и дяконите близо месец. Някои църковни водачи не разбираха принципите за разпознаване на хората и напредъкът по организирането на материалите за изчистване беше особено бавен. След няколко писмени съобщения все още нямаше подобрение, така че трябваше да се срещнем лично за практически напътствия. Аз обаче не посмях да се срещна и да разговарям с тях, за да не се изложа. Това забави делото по изчистването в църквата.

По-късно, когато се събрах със сътрудниците си, им разказах за състоянието си. Сестрата, с която си партнирах, ми показа видеозапис с четене на Божиите слова. Всемогъщият Бог казва: „Когато някой е избран за водач от братята и сестрите или е повишен от Божия дом, за да върши определена работа или да изпълнява определен дълг, това не означава, че той има специален статус или позиция, или че истините, които разбира, са по-дълбоки и по-многобройни от тези на другите хора — а още по-малко, че този човек е способен да се покорява на Бог и че няма да Го предаде. Със сигурност, това не означава и че той познава Бог и че е някой, който се бои от Него. В действителност той не е постигнал нищо от това. Повишението и развиването са просто повишение и развиване в прекия смисъл и те не са равносилни на това да е предопределен и считан за достоен от Бог. Неговото повишение и развиване означава просто, че е бил повишен и очаква да бъде развиван. А крайният резултат от това развиване зависи от това дали този човек се стреми към истината и дали е способен да избере пътя на стремежа към истината. Така че, когато църквата повишава и развива даден човек за водач, той просто се повишава и развива в прекия смисъл на думата. Това не означава, че той вече отговаря на критериите и е компетентен като водач, че вече е способен да се заеме с ръководни дела и че може да върши истинска работа — това не е така. Повечето хора не могат да прозрат тези неща и въз основа на фантазиите си уважават тези, които са повишени. Това е грешка. Независимо колко години са вярвали в Бог, дали тези, които са повишавани, действително притежават истината реалност? Не е задължително да е така. Способни ли са да приведат в изпълнение работните подредби в Божия дом? Не непременно. Имат ли чувство за отговорност? Предани ли са? Способни ли са да се покоряват? Способни ли са да търсят истината, когато се сблъскат с проблем? Всичко това е неизвестно. Имат ли тези хора богобоязливи сърца? И доколко точно са богобоязливи сърцата им? Способни ли са да избягват да следват собствената си воля, когато вършат нещо? Способни ли са да търсят Бог? Докато изпълняват ръководни дела, способни ли са често да идват пред Бог, за да търсят Неговите намерения? Способни ли са да водят хората в истината реалност? Със сигурност не са способни да постигнат подобни неща. Не са получили обучение и нямат достатъчно опит, затова не са способни на това. Ето защо повишаването и развиването на даден човек не означава, че той вече разбира истината, нито че вече е способен да изпълнява дълга си по начин, който е съгласно критериите. И така, каква е целта и какво е значението на повишаването и развиването на даден човек? Става дума за това, че този човек бива повишаван, като личност, за да практикува и за да бъде специално поен и обучаван, като по този начин му се дава възможност да разбере истините принципи, както и принципите, средствата и методите за вършене на различни неща и за решаване на различни проблеми, а също и как да действа и да се справя с различните видове условия и хора, с които се сблъсква, в съответствие с Божиите намерения и по начин, който защитава интересите на Божия дом. Ако се съди въз основа на тези точки, дали талантливите хора, повишавани и развивани от Божия дом, са достатъчно способни да поемат работата си и да изпълняват добре дълга си по време на периода на повишаване и развиване или преди това? Разбира се, че не. Затова е неизбежно по време на периода на развиване тези хора да преживеят кастрене, съд и наказание, разобличаване и дори освобождаване. Това е нормално, това е обучение и развиване“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (5)). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че само защото някой е бил повишен и развиван, това не означава, че е по-добър от другите и притежава истината реалност или че е способен да вижда ясно и да решава всеки проблем. Когато църквата повишава и развива някого, тя му възлага отговорност и бреме и му дава повече възможности да практикува и да се учи да намира проблеми и да търси истината, за да ги разреши. Напълно нормално е да има някои неща, които не разбира или не може да направи. Точно както беше, когато се събирах с братята и сестрите. Тъй като вярвах в Бог отскоро и тъкмо бях започнал да изпълнявам този дълг, беше съвсем нормално да не знам как да реша някои проблеми. Аз обаче винаги съм вярвал, че като проповедник трябва да мога да решавам всички проблеми и не мога да казвам, че нямам представа как да ги реша. Когато не можех да решавам проблеми, прикривах собствените си недостатъци. Бях също така негативен и се самоосъждах като неспособен за дълга на проповедник, и дори не смеех да се събирам с водачите и дяконите почти месец, което забави делото на църквата. Всъщност, въпреки че бях проповедник, духовният ми ръст си беше същият. Все още имах много недостатъци и плитко разбиране на истината, трябваше да търся и да питам повече за неща, които не разбирах или не можех да направя, и да се откривам в общение с братята и сестрите, като използвам силните им страни, за да компенсирам слабостите си и да изпълнявам добре дълга си. След като разбрах това, вече бях готов да се срещна с църковните водачи и дякони на събиране.

Но когато им писах, за да ги уведомя за събирането, предишните ми притеснения подсъзнателно изплуваха отново. По-късно прочетох Божиите слова. Всемогъщият Бог казва: „Всички покварени хора страдат от един общ проблем: докато нямат статус, те не си придават важност, когато общуват или говорят с когото и да е, нито възприемат определен стил или тон в речта си, а са просто обикновени и нормални хора и не изпитват нужда да се прикриват. Не изпитват психологически натиск и могат да общуват открито и от сърце. Те са отзивчиви и с тях се общува лесно, а другите смятат, че са много добри хора. Щом придобият статус, те стават надменни, пренебрегват обикновените хора, никой не може да припари до тях, смятат, че притежават някакво благородство и че породата им е различна от тази на обикновените хора. Гледат на тях с пренебрежение, придават си важност, когато говорят, и спират да споделят открито с останалите. Защо вече не споделят открито? Смятат, че вече имат статус и са водачи. Смятат, че водачите трябва да поддържат определен образ, да са малко по-възвишени от обикновените хора, да имат по-голям духовен ръст и да са способни да поемат по-голяма отговорност. Вярват, че в сравнение с обикновените хора водачите трябва да са по-търпеливи, да са способни да страдат и да отдават повече и да могат да устоят на всяко изкушение от страна на Сатана. Дори ако родителите им или други членове на семейството им умрат, те смятат, че трябва да запазят самообладание, за да не плачат, или че най-малкото трябва да плачат тайно, далеч от погледа на останалите, така че никой да не може да забележи каквито и да е техни недостатъци, недъзи или слабости. Дори смятат, че водачите не бива да казват на никого, ако са станали негативни, а трябва да крият всички подобни неща. Вярват, че така трябва да постъпва човек със статус. Дали статусът не става техен бог, техен господ, щом се възпират до такава степен? При това положение още ли притежават нормална човешка природа? Дали не са влюбени в статуса, щом таят тези идеи, щом се поставят в тези рамки и се преструват така?“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да преодолеете изкушенията и робуването на статуса). Чрез разобличаването на Божиите слова разбрах, че причината, поради която никога не можех да се отнасям правилно към недостатъците и дефицитите си, откакто станах проповедник, беше, че се бях поставил на пиедестала на проповедник. Преди събирането, щом си помислех, че водачите и дяконите, с които щях да се сблъскам, са вярвали в Бог от много години, се изнервях; страхувах се, че няма да мога да реша проблемите и че ще ме сметнат за некомпетентен проповедник, което щеше да ме постави в неудобно и неловко положение. По време на събирането, въпреки че очевидно не бях в състояние да прозра или разреша проблемите на сестрата, все още вярвах, че като проповедник всъщност не мога да кажа, че не мога да ги проумея. Затова само небрежно намерих един откъс от Божиите слова и проведох общение по нехаен начин, без да обръщам внимание дали проблемите на сестрата са били разрешени или не, преди да прехвърля разговора към изясняване на друга работа. Дори и тогава, тъй като се притеснявах, че не мога да реша проблемите, които откривах, само попитах съвсем накратко за работата. В резултат на това събирането не разреши никакви проблеми. Ако тогава можех да се открия и да бъда честен, а след това да общувам и да търся заедно с всички, проблемите на сестрата можеха да бъдат решени до известна степен. А ако наистина не можеха да бъдат решени, можех след това да потърся помощ от други. Аз обаче защитавах статуса и имиджа си на проповедник на всяка крачка, като постоянно се преструвах и прикривах. Спомних си как, когато по-висшестоящите водачи се събираха с мен, общувах толкова, колкото разбирах, и разкривах сърцето си и питах за всичко, което не разбирах. По време на тези събирания се чувствах спокоен и освободен. Когато обаче се събирах с братята и сестрите, това усещане за спокойствие и освобождение напълно изчезваше. Бях убеден, че като проповедник съм там, за да решавам техните проблеми, и затова подсъзнателно се бях издигнал на пиедестала на проповедник. Постоянно се опитвах да прикривам и скривам недостатъците си и в резултат на това не можех да получа Божието ръководство. Това водеше до сухо и безплодно общение на събиранията и ме караше да се чувствам много уморен.

Прочетох още от Божиите слова. Всемогъщият Бог казва: „Милеенето на антихристите за репутацията и статуса им надхвърля тази на обикновените хора и е част от нрава им същност. Тя не е нито временен интерес, нито преходно въздействие на заобикалящата ги среда, а е част от живота им, тя е в кръвта им и следователно представлява тяхната същност. Тоест каквото и да правят антихристите, първо се съобразяват с репутацията и статуса си и с нищо друго. Репутацията и статусът са животът за антихристите и целта, към която се стремят през целия си живот. Каквото и да правят, първото им съображение е: „Какво ще се случи със статуса ми? А с репутацията ми? Дали това, което върша, ще ми осигури добра репутация? Ще повиши ли статуса ми в съзнанието на хората?“. Ето за какво мислят първо, а това е достатъчно доказателство, че имат нрава и същността на антихристи — и това е единствената причина, поради която обмислят нещата по този начин. Можем да кажем, че за антихристите репутацията и статусът не са някакво допълнително изискване, още по-малко неща, които за тях са външни, без които биха могли да минат. Те са част от природата на антихристите, те са в костите им, в кръвта им, те са им присъщи. Антихристите не са безразлични към това дали притежават репутация и статус. Отношението им не е такова. Тогава какво е тяхното отношение? Репутацията и статусът са тясно свързани с ежедневието им, с тяхното ежедневно състояние, с това, към което се стремят всеки ден. Статусът и репутацията са животът за антихристите. Всичко се върти около добрата репутация и високия статус, както и да живеят, в каквато и среда да живеят, каквато и работа да вършат, към каквото и да се стремят, каквито и да са целите им и каквато и да е посоката в живота им. И тази цел не се променя. Те никога не могат да загърбят тези неща. Това е истинското лице на антихристите, тяхната същност“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (трета част)). Бог разобличава, че антихристът смята репутацията и статуса за свой живот. Каквото и да прави, той винаги първо мисли за собствените си репутация и статус, а без репутация и статус няма мотивация да прави каквото и да било. Това се определя от неговата природа същност. Аз също защитавах репутацията и статуса си на всяка крачка. След като бях избран за проповедник, започнах да се притеснявам, че няма да мога да решавам проблеми, още преди да съм присъствал на събирания. Не исках да ходя на събирания, защото се страхувах, че братята и сестрите ми ще видят истинското ми ниво. Въпреки че добре знаех, че братята и сестрите ми не схващат принципите за организиране на материалите за изчистване и се нуждаят от напътствия лице в лице, се страхувах да не се изложа пред тях и да не загубя престижа си, затова не отидох на събирането. Това означаваше, че има голямо забавяне в решаването на проблемите в делото по изчистването, което забави работата. Прекалено много ме бе грижа за репутацията и статуса! В миналото, когато бях в света, имах особено силно желание за репутация и статус. Когато работех, на събрания често бях хвален от началника на смяната, защото имах силна работна етика и някои умения. Шефът също ме ценеше високо и ме помоли да отговарям за някои задачи. Това ме правеше много щастлив. Но когато работата, която вършех, изискваше преработка и бях критикуван от началника на смяната, просто исках да напусна, тъй като чувствах, че съм загубил престижа си пред страшно много хора. След като дойдох в Божия дом, за да изпълнявам дълга си, все още поставях гордостта и статуса си на първо място и не смеех да призная, че не знам как да се справя с някои задачи. Вярвам в Бог отскоро, но бях удостоен с благодатта Му да мога да изпълнявам дълга си като проповедник. Божието намерение беше да се упражнявам да търся истината, за да разрешавам проблеми в дълга си. Това беше добра възможност да придобия истината. Аз обаче не мислех как да изпълнявам добре дълга си и да удовлетворя Бог, а усилено се опитвах да защитя гордостта и статуса си. Когато видях проблеми в църковното дело, които изискваха разрешаване, се отдръпнах и избегнах да ги реша, за да защитя собствените си гордост и статус. Изобщо не обръщах внимание на църковното дело. Бях особено егоистичен и достоен за презрение. Пътят, по който вървях, беше пътят на антихристите, които се съпротивляват на Бог! Когато разбрах това, почувствах, че състоянието ми е много опасно, и поисках бързо да се покая и да променя нещата.

По-късно, след като по-висшестоящите водачи научиха за състоянието ми, споделиха с мен два откъса от Божиите слова, които ми дадоха път за практикуване на отказа от статус. Всемогъщият Бог казва: „Как можете да сте обикновени и нормални хора? […] Първо, не си поставяйте титла и не се обвързвайте с нея, като казвате: „Аз съм водачът, аз съм ръководителят на екипа, аз съм отговорникът, никой не познава тази работа по-добре от мен, никой не е по-умел от мен“. Не се вкопчвай в титлата, която сам си си определил. Щом го направиш, това ще върже ръцете и краката ти и ще се отрази на всичко, което казваш и правиш. Ще засегне и нормалното ти мислене и преценка. Трябва да се освободиш от възпирането на този статус. Първо, слез по-ниско от официалната си титла и позиция и заеми мястото на обикновен човек. Ако го направиш, манталитетът ти ще стане донякъде нормален. Трябва и да признаваш и да казваш: „Не знам как да направя това, не разбирам и онова. Ще трябва да проуча и да изследвам“ или „Никога не съм се сблъсквал с това, затова не знам какво да правя“. Когато си способен да кажеш това, което наистина мислиш, и да говориш честно, ще притежаваш нормален разум. Останалите ще те познават истински и така ще имат нормална представа за теб, няма да се налага да се преструваш, няма да си под голям натиск и така ще можеш да общуваш нормално с хората. Такъв живот е свободен и лесен. Всеки, който смята, че животът е изтощителен, сам си го е причинил. Не се преструвай и не се прави на такъв, какъвто не си. Първо, разкрий най-съкровените си и истински мисли, така че всички да ги узнаят и разберат. В резултат на това притесненията ти ще изчезнат, както и преградите и подозренията между теб и останалите. Още нещо те препъва. Все се мислиш за ръководител на екипа, за водач, за работник или за човек с титла, статус и положение. Не се ли принизяваш, ако кажеш, че не разбираш или не можеш да направиш нещо? Ефектът и атмосферата са различни, когато загърбиш тези окови в сърцето си, когато престанеш да се възприемаш като водач или работник, когато престанеш да мислиш, че си по-добър от останалите, и почувстваш, че си обикновен човек, същият като всички останали, и че в някои области си по-нискостоящ в сравнение с други хора, когато разговаряш с тази нагласа за истината и въпросите, свързани с работата. Ако в сърцето ти все се таят опасения, ако все се чувстваш напрегнат и препъван, и ако искаш да се избавиш от тези неща, но не можеш, трябва да се молиш сериозно на Бог, да размишляваш над себе си, да видиш недостатъците си и да се стремиш към истината. Ако можеш да практикуваш истината, ще постигнеш резултати. Каквото и да правиш, не говори и не действай в зависимост от определена позиция или като използваш определена титла. Първо, загърби всичко това и заеми мястото на обикновен човек“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Да се ценят Божиите слова е основата на вярата в Бог). „Какво означава статусът за теб? Всъщност статусът е просто една екстра, нещо допълнително — като дреха или шапка. Той е просто украшение. Няма реална употреба и присъствието му не влияе на нищо. Независимо дали имаш статус или не, ти си оставаш същият. Това дали хората могат да разберат истината и да придобият истината и живота няма нищо общо със статуса. Докато не приемаш статуса като твърде важен въпрос, той не може да те възпира. Ако обичаш статуса и поставяш специален акцент върху него, като винаги го разглеждаш като важен въпрос, тогава той ще те държи под контрол. Няма да си готов да се откриеш, да се разголиш, да опознаеш себе си или да оставиш настрана ролята си на водач, за да действаш, говориш и взаимодействаш с другите, и да изпълняваш дълга си. Какъв проблем е това? Не става ли въпрос за това да си възпиран от статуса? Това се случва, защото говориш и действаш от висотата на статуса и не можеш да слезеш на земята. Не се ли измъчваш само, като правиш това? Ако наистина разбираш истината и ако можеш да имаш статус, без да се държиш така, както се държиш, а вместо това се съсредоточиш върху това как да изпълняваш добре дълга си, да правиш всичко, което трябва, и да изпълниш дълга, който си длъжен да изпълниш, и ако виждаш себе си като обикновен брат или сестра, тогава статусът ще те възпира ли?“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да преодолеете изкушенията и робуването на статуса). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че думата „проповедник“ е просто титла и не представлява нищо. Не беше като да мога веднага да разбера истината и да решавам проблеми само защото бях проповедник; духовният ми ръст беше същият, какъвто си беше и преди, и все още нямаше да мога да правя нещата, които не умеех. Бог се надява, че мога да бъда един здраво стъпил на земята, обикновен човек; да не бъда обвързан или възпрян от титли; да се откривам за покварата и недостатъците си по време на събирания, като общувам толкова, колкото разбирам; да се упражнявам да бъда честен човек, като казвам „Не знам“, когато се сблъсквам с проблеми или трудности, които не мога да разреша; и да общувам и търся с братята и сестрите си, за да изпълнявам добре дълга си. След като разбрах Божието намерение, бях готов да разчитам на Бог, за да навляза в този аспект. По-късно, по време на събирания, вече не се поставях на пиедестала на проповедник, и когато се сблъсквах с проблеми, които не разбирах, ги обсъждах и решавах заедно с всички.

Веднъж отидох в една църква, за да се запозная с делото ѝ, и видях един брат, с когото бях контактувал преди. Неговото навлизане в живота беше доста добро и той можеше да общува по истината, за да разреши някои проблеми. Започнах да си мисля: „Ако не съм толкова добър в решаването на проблеми, колкото него, какво ли ще си помислят за мен братята и сестрите? Няма ли да си помислят, че аз, проповедникът, не мога дори да използвам истината, за да решавам проблеми? Това би било толкова срамно!“. Осъзнах, че отново съм възпрян от статуса и титлата си, и се сетих за събиранията в миналото, когато винаги бях прикривал неща и се бях преструвал заради репутация и статус, и не смеех да се открия и да изложа наяве нещата, които не разбирах или не можех да направя. Да се опитвам да се големея на събиранията беше наистина тежко и мъчително! Не исках повече да правя това. Спомних си Божиите слова: „Ако не искаш да се печеш на бавен огън, трябва да се откажеш от всички тези титли и ореоли и да кажеш на братята и сестрите какви са истинските състояния и мисли в сърцето ти. По този начин братята и сестрите могат да се отнасят правилно с теб и няма да ти се налага да слагаш маска. След като вече си се открил и си хвърлил светлина върху истинското си състояние, сърцето ти не се ли чувства по-спокойно, по-малко напрегнато? Защо да ходиш с такова тежко бреме на плещите си? Ако издадеш истинското си състояние, дали братята и сестрите действително ще те гледат отвисоко? Действително ли ще те изоставят? Категорично не. Напротив, те ще те одобряват и ще ти се възхищават за това, че си се осмелил да излееш сърцето си. Ще кажат, че си честен човек. Това няма да попречи на делото ти в църквата, няма да окаже и най-малкото негативно влияние върху него. Ако братята и сестрите наистина виждат, че имаш трудности, те доброволно ще ти помогнат и ще си сътрудничат с теб. Какво мислите? Не би ли станало така?“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Да се ценят Божиите слова е основата на вярата в Бог). От Божиите слова разбрах, че ако искам да се откажа от статуса и титлите, трябва да бъда честен човек; да се откривам в общение за истинските си мисли с братята и сестрите, без да се прикривам или преструвам; да питам братята и сестрите си и да общувам с всички за неща, които не разбирам, като се учим от силните страни на другите, за да компенсираме слабостите си. Това е от полза както за мен, така и за делото на църквата. Затова мълчаливо се помолих на Бог да ме поведе да се откажа от гордостта и статуса, да се отърва от ограниченията на титлите и да бъда честен човек, който се открива в общение. По време на събирането се открих и казах, че имам много недостатъци и че ако някой има проблеми, можем да общуваме заедно и да се учим от силните си страни. Когато не се поставях на пиедестала на проповедник, вече не бях толкова напрегнат или възпрян на събирането. Вместо това се чувствах наистина освободен и свободен през цялото събиране. Получих и известно озарение от общението на братята и сестрите си и виждах проблемите по-ясно. От все сърце почувствах, че е изключително успокояващо да се откажеш от статуса и титлите по време на събиране.

Чрез това си преживяване разбрах, че единствените неща, които ми донесе стремежът към репутация и статус в изпълнението на дълга ми, бяха страдание и тормоз и че пътят, по който вървях, беше пътят на антихристите, които се съпротивляват на Бог. В крайна сметка щях само да бъда отстранен от Бог. Само като заемам правилната позиция на сътворено същество, като съм здраво стъпил на земята, директно се откривам и се държа като честен човек, мога да изпълнявам добре дълга си.