От Ипин, Китай

Когато бях ученичка, обичах да слушам песни и да чета древна поезия. Повечето от тези творби бяха на тема любов. Бях повлияна от възгледите за любовта като „Любовта е над всичко“ и „да остареем заедно, хванати за ръце“. Привличаше ме идеята за брак с неувяхваща романтика и копнеех да срещна някого, който да се грижи за мен и с когото да остареем заедно. След като започнах работа, срещнах съпруга си. След като се оженихме, той беше много внимателен и се грижеше за мен. Понякога настояваше да отида в болница за лечение, дори ако имах само леко главоболие или температура. Когато вървяхме по улицата, винаги ме караше да вървя от дясната му страна, защото се страхуваше да не ме блъсне кола. Всеки път, когато в живота ни възникнеше някакво дребно търкане, той правеше компромиси и беше толерантен. Освен това беше изключително романтичен. Всеки път, когато се връщаше от командировка, и на всеки празник, колкото и малък да беше, ми купуваше подаръци. Когато виждах, че съпругът ми се отнася към мен с такава грижа, се чувствах най-щастливата жена на света. Поверих му цялото си щастие в този живот.

През юли 2013 г. започнах да вярвам в Бог. От Божиите слова разбрах, че Всемогъщият Бог е Този, който е създал небесата, земята и всички неща и че господства над всичко. Той е Спасителят на човечеството. Аз съм сътворено същество и трябва да вярвам правилно в Бог, да Го следвам и да изпълнявам своя дълг. По онова време, винаги когато бях свободна, четях Божиите слова и активно проповядвах евангелието. Съпругът ми не се противопоставяше на вярата ми в Бог. Към юни 2014 г. той чу безпочвените слухове на ККП, които дискредитираха Църквата на Всемогъщия Бог. Уплаши се, че ще бъде замесен заради моята вяра във Всемогъщия Бог, и започна да възпрепятства вярата ми в Бог. Казах му истината и го помолих да не вярва на тези безпочвени слухове. Той разбра, че не съм го послушала, и оттогава постоянно се караше с мен.

През юни 2018 г. една вечер около десет часа съпругът ми се прибра пиян. Той ритна вратата на спалнята, сграбчи ме за косата и ме издърпа от леглото на пода, след което започна да ме удря по главата. Удряше много силно и от всеки удар главата ми бучеше. След това започна да ме удря по лицето, а когато свърши, отиде да вземе нож от кухнята. Като сипеше ругатни, той каза: „Ако продължаваш да вярваш в Бог, ще те убия, а после ще се самоубия“. Докато говореше, притискаше тъпата страна на ножа към врата ми. В сърцето си постоянно призовавах Бог. Не смеех да се съпротивлявам физически. След известно време, което ми се стори цяла вечност, той остави ножа. Когато виждах как някога грижовният ми и любящ съпруг се бе превърнал в толкова жесток човек, сърцето ми беше съкрушено. На следващия ден той ми се извини и ме помоли за прошка. Помислих си: „Женени сме от много години и той винаги е бил добър с мен. Този път сигурно стана така, защото беше пиян и невъздържан“. Затова му простих. Оттогава обаче започнах да се чувствам възпирана, когато ходех на събирания и изпълнявах дълга си. Всеки път, когато се връщах от събиране и виждах, че съпругът ми го няма, въздъхвах с облекчение. Ако беше вкъщи с навъсено лице, първа го заговарях или го питах какво иска да яде и бързах да го приготвя в кухнята. Отнасях се с него още по-внимателно от преди.

През юни 2019 г. бях избрана за водач в църквата. Когато чух тази новина, бях много щастлива и си помислих, че като водач ще имам много възможности да се обучавам и да постигна бърз напредък в живота. Въпреки това бях изпълнена и с опасения: „Преди съпругът ми винаги ме гледаше лошо или се оплакваше, когато ходех на събирания. Водачите имат повече работа и ще трябва да ходя често на събирания. Дали няма да се опита да ми възпира още повече? Ако това се случи, тогава никога повече няма да имаме хармоничен живот“. От едната страна беше дългът ми, от другата страна — бракът ми. Бях раздвоена. Помолих се на Бог за напътствие и се сетих за Божиите слова: „Ако изпълняваш важна роля в разпространяването на евангелската работа, няма по-сериозно прегрешение от това да изоставиш поста си без Божието позволение. Не се ли смята това за проява на предателство срещу Бог?“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Проповядването на евангелието е дълг, който вярващите са длъжни да изпълнят добре). Ако откажех дълга си, за да запазя брака си, това би било сериозно прегрешение. Аз съм сътворено същество и изпълнението на моя дълг е моя отговорност и мое задължение. Не мога да спра да изпълнявам дълга си, за да си живея моя малък спокоен живот. Затова приех дълга на водач. По онова време се случи така, че съпругът ми беше в отпуск. Виждаше ме да излизам рано и да се прибирам късно всеки ден и през ден-два се караше с мен. Много пъти ме спираше на вратата и не ме пускаше да ходя на събирания. Дори казваше, че не се грижа за семейството ни, нито за него, и че ако продължа да вярвам в Бог, ще се разведе с мен. Тогава произнесох думите: „Е, тогава просто се разведи с мен!“, но вътрешно се чувствах слаба. Мислех си: „Ами ако съпругът ми наистина се разведе с мен? Какъв ще бъде животът ми след това?“. Щом си помислих за развод, почувствах, че след това няма да имам никакво щастие. Изпитах толкова силна болка в сърцето, сякаш ме пронизваха с нож. Вече не исках да излизам всеки ден, за да изпълнявам дълга си. Бях обаче водач в църквата и отговарях за цялостното църковно дело. Ако изоставех дълга си, наистина щях да съм без съвест. Трябваше просто да стисна зъби и да продължа напред. На събиранията просто отбивах номера, като питах дали някой е в неправилно състояние и научавах по малко за работата. Провеждах бегло общение, но не търсех резултати. Понякога работата не беше изпълнена докрай, но щом видех, че е време събирането да приключи, бързах да се прибера вкъщи. В резултат на това проблемите и трудностите на братята и сестрите ми не се решаваха навреме и някои дейности не можеха да бъдат свършени своевременно.

Веднъж по-голямата ми сестра ме проследи до дома на една сестра, за да ме спре да вярвам в Бог. Заради безопасността на тази сестра по-висшестоящите водачи ме помолиха да не контактувам с братята и сестрите и да изпълнявам дълга си дотолкова, доколкото позволява ситуацията у дома. Първите няколко дни се чувствах изгубена и тъжна, защото не можех да изпълнявам дълга си. По-късно, когато видях съпруга ми да ми готви всеки ден и да се старае да ме ободри, бързо се върнах обратно към емоциите на семейния живот. Добре знаех, че сестрата, с която си партнирах, току-що бе избрана за водач и не беше запозната с църковното дело. Имаше много работни задачи, които спешно изискваха двете да работим заедно, за да ги изпълним и проследим. Освен това съпругът ми не следеше всяка моя стъпка. Имах възможност да излизам и да изпълнявам дълга си, но се страхувах, че съпругът ми ще се ядоса, ако разбере. Току-що бяхме възстановили взаимоотношенията си и не исках да разрушавам това положение. Затова в продължение на два месеца не се интересувах от църковното дело, като за извинение използвах това, че трябва „да запазя положението“. В резултат на това всички работни задачи бяха възпрепятствани в различна степен. Висшестоящите водачи видяха, че живея изцяло в плътския живот и не върша църковното дело, затова ме освободиха. Тогава се разплаках. Имах шансове да изпълнявам дълга си през тези два месеца, но не го направих. Нима не бях дезертьор? Чувствах угризение и вина в сърцето си. На едно събиране прочетох един откъс от Божиите слова, който помня, сякаш беше вчера. Всемогъщият Бог казва: „Ако сложа малко пари пред вас точно сега и ви дам свободата да избирате — и ако не ви осъждам за вашия избор — тогава повечето от вас биха избрали парите и биха се отказали от истината. По-добрите от вас ще се откажат от парите и ще изберат истината неохотно, докато тези по средата ще грабнат парите в едната си ръка и истината в другата. Няма ли по този начин истинската ви същност да стане очевидна? Когато избирате между истината и нещо, на което сте предани, изборът ви винаги ще бъде направен по този начин и отношението ви ще остане същото. Не е ли така? Не са ли много тези сред вас, които са се колебали между правилното и грешното? При всичката борба между положителното и негативното, черното и бялото, между семейството и Бог, децата и Бог, хармоничността и разрива, богатството и бедността, статуса и обикновеността, между това да бъдете подкрепени и това да бъдете отхвърлени и т.н — със сигурност не сте невежи относно избора, който сте направили! Между хармонично и разбито семейство вие избрахте хармоничното и го направихте без никакво колебание; между богатствата и дълга вие отново избрахте богатствата, дори без волята да се върнете на брега; между лукса и бедността вие избрахте лукса. Когато избирахте между децата, съпругите и съпрузите си и Мен, вие избрахте първото; а между представите и истината пак избрахте първото. Изправен пред всичките ви зли дела, Аз просто загубих вяра във вас, просто бях изумен. Неочаквано вашите сърца никак не са в състояние да бъдат смекчени“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. На кого точно си предан?). Когато прочетох Божиите слова на правосъдието, почувствах дълбоки угризения и не можех да спра да плача. Аз бях една от онези непостоянни хора, които Бог разобличи. С едната ръка здраво се бях вкопчила в брака и семейството си и не исках да ги пусна; а с другата се държах за Божието спасение и не исках да бъда изоставена. Когато бях водач, макар че всеки ден излизах да изпълнявам дълга си, не исках вярата ми в Бог да ядосва съпруга ми и да се отразява на взаимоотношенията ни. Когато изпълнявах дълга си, просто отбивах номера. Не влагах никакви усилия в общението за преодоляване на трудностите на братята и сестрите ми и проблемите, с които се сблъскваха в работата си. Когато се изолирах у дома, за да запазя положението, просто използвах възможността да загърбя дълга си, докато се наслаждавах на така наречения щастлив живот. Добре знаех, че сестрата, с която си партнирах, току-що беше станала водач и не можеше сама да се грижи за цялата тази работа. Освен това съпругът ми не ме наблюдаваше всеки ден, така че можех да си сътруднича с моята сестра, за да свършим някаква работа. За да защитя взаимоотношенията си със съпруга си обаче, в продължение на два месеца изобщо не се интересувах от църковното дело. Разкъсвана между дълга си и хармоничното семейство, аз избрах да запазя семейството си и лесно се отказах от дълга си. Изобщо нямах никаква преданост към Бог и дори през тези два месеца не почувствах ни най-малко угризение или задължение. Бях прочела толкова много от Божиите слова, но когато наистина ме сполетя нещо, аз се държах по този шокиращ начин. Наистина ми липсваше дори капка съвест или разум! Бог каза: „Изправен пред всичките ви зли дела, Аз просто загубих вяра във вас, просто бях изумен. Неочаквано вашите сърца никак не са в състояние да бъдат смекчени“. Като водач в църквата имах тежка отговорност. Трябваше да поема отговорност да защитавам нормалното протичане на различните работни задачи в църквата и да подкрепям и да помагам на братята и сестрите си да разберат истината и да изпълняват добре своя дълг. Но вместо това не ми пукаше дали ще бъде засегнато навлизането в живота на братята и сестрите ми, или дали ще бъде увредено църковното дело. Мислех само за запазването на собствения си брак и семейство и лекомислено изоставих дълга си. Наистина бях твърде егоистична и подла! Бях ненадежден човек! Сама си бях виновна, че ме освободиха. Изпитах голямо съжаление и тайно реших, че повече няма да изоставям дълга си заради запазването на брака и семейството си. По-късно отново започнах да изпълнявам дълг в църквата, а съпругът ми използваше както моркова, така и тоягата, за да ме принуди да се откажа от вярата си в Бог. Когато видя, че не го слушам, всеки ден повдигаше темата за развода, за да ме заплашва. Молех се на Бог и Го умолявах да ми даде вяра и сила. Така винаги устоявах и ходех на събирания, и изпълнявах дълга си. Постепенно съпругът ми спря да ме контролира толкова строго, а само изискваше да се прибирам всеки ден.

През юли 2023 г. водачите ми възложиха да изпълнявам един дълг. Тъй като делото включваше доста неща, можех да се прибирам само веднъж на около две седмици. Чувствах се малко възпряна: „Ако се прибирам само веднъж на около две седмици, ще се съгласи ли съпругът ми? Ако редовно не съм вкъщи и не съм до него, за да му правя компания и да се грижа за него, тогава бракът ни бавно и неизбежно ще се пропука“. Спомних си обаче предишното преживяване на провал. Този път не исках да изпитвам съжаление и приех този дълг. След известно време се разтревожих малко: „Ако продължа да не се прибирам, взаимоотношенията ми със съпруга ми ще стават все по-отдалечени. Ако се влюби в друга, тогава бракът ни ще приключи. Ако загубя брака си, тогава ще мога ли да имам щастлив живот в бъдеще?“. На пръв поглед всеки ден бях заета с делото, но в сърцето си постоянно изпитвах смут. Щом работата приключеше, започвах да броя дните, докато ще мога да се прибера. Дори си мислех да помоля водачите да сменят дълга ми с такъв, който мога да изпълнявам вкъщи. Осъзнах, че така проявявам придирчивост към дълга си. Не беше разумно, затова не го споменах. Безпомощна, разказах най-съкровените си мисли на Бог и Го помолих да ме просветли и напътства.

Един ден по време на духовната си практика прочетох един откъс от Божиите слова, който ми помогна много. Бог казва: „Има дори хора, които, след като са повярвали в Бог, приемат своя дълг и поръчението, дадено им от Божия дом, но заради стремежа си да запазят щастието и удовлетворението от брака си са много далече от изпълнението на своя дълг. По начало е трябвало да отидат на далечно място, за да проповядват Евангелието, като се връщат у дома веднъж седмично или веднъж на дълъг период от време, или е можело да напуснат дома и да изпълняват дълга си на пълен работен ден според различните си заложби и условия, но се страхуват, че партньорът им ще бъде недоволен от тях, че бракът им няма да бъде щастлив или че ще загубят брака си напълно, и в името на запазването на семейното си щастие те се отказват от много време, което би трябвало да отделят за изпълнение на дълга си. Особено когато чуят партньора си да се оплаква, да недоволства или да мрънка, те започват още по-внимателно да се грижат за запазването на брака си. Правят всичко възможно, за да удовлетворят партньора си, и работят усилено, за да направят брака си щастлив, така че да не се разпадне. Разбира се, още по-сериозно от това е, че някои хора отхвърлят призива на Божия дом и отказват да изпълняват дълга си, за да запазят семейното си щастие. Когато би трябвало да напуснат дома си, за да изпълняват дълга си, поради това че не могат да понесат раздялата с брачния си партньор или защото родителите на партньора им се противопоставят на вярата им в Бог и на това да изоставят работата си и да напуснат дома си, за да изпълняват дълга си, те правят компромиси и се отказват от дълга си, като вместо това избират да запазят семейното си щастие и целостта на брака си. За да запазят семейното си щастие и целостта на брака си и за да предотвратят разпадането и прекратяването му, те избират да изпълняват само отговорностите и задълженията си в брачния живот и изоставят мисията на сътворено същество. Не осъзнаваш, независимо от ролята ти в семейството или в обществото — независимо дали си съпруга, съпруг, дете, родител, служител, или нещо друго — и независимо дали ролята ти в брачния живот е важна или не, имаш само една идентичност пред Бог и тя е като сътворено същество. Ти нямаш втора идентичност пред Бог. Следователно, когато Божият дом те призове, това е моментът, в който трябва да изпълниш мисията си. Това означава, че като сътворено същество не трябва да изпълняваш мисията си само когато е изпълнено условието да запазиш семейното си щастие и целостта на брака си, а по-скоро, че щом като си сътворено същество, мисията, която Бог ти дава и ти поверява, трябва да се изпълнява безусловно. Независимо от обстоятелствата, винаги си длъжен да даваш приоритет на мисията, която Бог ти е поверил, докато мисията и отговорностите, които бракът ти е възложил, са второстепенни“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (10)). След като прочетох този откъс от Божиите слова, сякаш лъч светлина озари сърцето ми. Изведнъж се почувствах прояснена и просветлена. Точно както казва Бог, аз отдавах голямо значение на почтеността и щастието в моя брак. Исках да изпълнявам някакъв дълг само ако можех да поддържам щастието в брака си. Щом той засягаше брака ми, не можех да изпълнявам дълга си със спокойно сърце и дори исках да се откажа от него, за да запазя брака си. Не поставих дълга на сътворено същество на първо място. Спомних си, че когато бях ученичка, бях силно повлияна от възгледите за брака, за това, че трябва „да остареем заедно, хванати за ръце“ и „иска ми се да спечеля сърцето на един човек, та докато остареем, да не се разделяме“. Винаги съм искала да срещна моята половинка, която да се отнася с мен искрено, да проявява внимание към мен, да се грижи за мен и да ми бъде спътник в живота. След като се омъжих, смятах брака си за най-важното нещо и винаги се стремях да го запазя. След като започнах да вярвам в Бог, съпругът ми се вслуша в безпочвени слухове и се опита да ме спре. Притеснявах се, че в брака ни ще се появят пукнатини, затова търсех начини да му се подмажа. Когато изпълнявах дълга на водач, бях нехайна и просто отбивах номера. На всяко събиране пристигах и си тръгвах навреме, сякаш се отчитах на работа. Изпълнението на някои задачи не беше завършено, но когато си помислех, че съпругът ми вероятно е свършил работа, бързо приключвах събирането и се прибирах. На път за вкъщи дори мислех как да спечеля благоволението на съпруга си и да запазя взаимоотношенията си с него. През двата месеца, в които бях вкъщи и пазех положението, можех да изпълнявам дълг. За да запазя взаимоотношенията си със съпруга си обаче, напълно пренебрегнах църковното дело. Това не само забави навлизането в живота на братята и сестрите ми, но и навреди на църковното дело. Освен това, когато този път излязох да изпълнявам дълга си, го приех само повърхностно, не го направих от все сърце. Щом имах свободно време, започвах да броя дните до прибирането си вкъщи. Дори си мислех да сменя дълга си, за да мога да съм вкъщи всеки ден. Отдавах твърде голямо значение на запазването на щастието в брака си; сякаш ако загубех брака си, това щеше да е толкова голямо събитие, все едно небето се е срутило. Аз съм сътворено същество. Бог е Този, който ми е дал живот и ми е дарил всичко. Моята мисия е да изпълнявам добре дълга на сътворено същество. Но за да запазя брака си, аз постоянно изпълнявах дълга си по нехаен начин. Толкова се срамувах пред Бог! Нямах ни най-малко съвест или разум. Когато разбрах това, почувствах угризение и болка в сърцето си. Тайно реших: в бъдеще ще практикувам истината и ще се отплатя за Божията любов, и ще посветя цялото си време и мисли на моя дълг.

Един ден през септември 2023 г. се прибрах у дома. Вечерта съпругът ми се прибра след като беше пил и нагло се нахвърли върху мен: „Редовно не си вкъщи. Къде отсядаш? Какво правиш?“. Каза ми също да спра да вярвам в Бог. Не се съгласих и той започна да ме бие. Бях толкова ядосана, че се изнесох от къщата. Един ден през ноември отидох в дома на майка ми. Тя ми каза: „Съпругът ти каза, че не може повече да живее така. Иска да се прибереш и да започнете разводно дело“. Когато чух това, въздъхнах дълбоко с облекчение. Помислих си: „През всичките тези години той само ме преследваше и се опитваше да ме спре да вярвам в Бог. Ако се разведем, ще мога да вярвам в Бог свободно и няма повече да бъда възпирана от него“. Когато обаче прекрачих прага навън и видях семейните двойки, които се разхождаха по улицата, си замислих за това, че бях женена за него двадесет години. Ако се разведем, това ще означава, че оттук нататък между нас няма да има никакви взаимоотношения. Ако се разболея, кой ще се грижи за мен? Без неговата компания ще бъде ли втората половина от живота ми пуста и самотна? Можех ли наистина да сложа край на двадесет години семеен живот просто ей така? Когато си помислих това, сърцето ми се сви от тъга и от очите ми потекоха сълзи. Помолих се на Бог: „Скъпи Боже, знам, че няма вече нужда да запазвам брака със съпруга ми. Готова съм да се разведа с него, но щом си помисля за развод, все още ме изпитвам дълбока болка в сърцето. Скъпи Боже, моля Те, дай ми вяра и сила, за да мога да направя правилния избор“.

След това прочетох Божиите слова и разбрах как трябва да се отнасям към брака. Всемогъщият Бог казва: „Бог е наредил брак за теб и ти е дал партньор. Ти сключваш брак, но твоята идентичност и статус пред Бог не се променят — ти си оставаш същият. Ако си жена, тогава все още си жена пред Бог, а ако си мъж, тогава все още си мъж пред Бог. Но има едно нещо, което и двамата споделяте, и то е, че независимо дали си мъж или жена, всички вие сте сътворени същества пред Създателя. В рамките на брака вие се търпите и обичате, помагате си и се подкрепяте, и това е изпълнение на вашите отговорности. Пред Бог обаче отговорностите, които трябва да изпълняваш, и мисията, която трябва да осъществиш, не могат да бъдат заменени от отговорностите, които изпълняваш към партньора си. Следователно, когато има конфликт между твоите отговорности към партньора ти и дълга, който едно сътворено същество трябва да изпълнява пред Бог, това, което трябва да избереш, е да изпълняваш дълга на сътворено същество, а не да изпълняваш отговорностите си към партньора си. Това са посоката и целта, които трябва да избереш, и, разбира се, това е и мисията, която трябва да осъществиш. Някои хора обаче погрешно превръщат стремежа към семейно щастие или изпълнението на отговорностите си към партньора, грижата за него, грижите и любовта към него в своя мисия в живота и смятат партньора си за свои небеса, за своя съдба — това е погрешно. […] Що се отнася до брака, всичко, което хората могат да направят, е да го приемат от Бог и да се придържат към определението за брак, което Бог е отредил за човека, като и съпругът, и съпругата изпълняват своите отговорности и задължения един към друг. Това, което не могат да направят, е да решават съдбата на партньора си, неговия предишен, настоящ или следващ живот, да не говорим за вечността. Твоята крайна цел, твоята съдба и пътят, по който ще вървиш, могат да бъдат определени само от Създателя. Следователно като сътворено същество, независимо дали ролята ти е на съпруга или съпруг, щастието, което трябва да преследваш в този живот, идва от това, че изпълняваш дълга на сътворено същество и изпълняваш мисията на сътворено същество. То не идва от самия брак, а още по-малко от това, че изпълняваш задълженията на съпруга или съпруг в рамките на брака. Разбира се, пътят, който избираш да следваш, и възгледите за живота, които възприемаш, не би трябвало да се основават на семейното щастие, а още по-малко да се определят от единия или другия от съпружеската двойка — това е нещо, което трябва да разбереш“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (11)). „Що се отнася до брака, докато той не влиза в противоречие или конфликт с твоя стремеж към истината, тогава задълженията, които трябва да изпълняваш, мисията, която трябва да осъществиш, и ролята, която трябва да играеш в рамките на брака, няма да се променят. Следователно искането да се избавиш от стремежа към семейно щастие не е призив да се откажеш от брака или да се разведеш официално, а по-скоро е призив да изпълниш мисията си като сътворено същество и да изпълняваш правилно дълга, който трябва да изпълняваш, с уговорката да изпълняваш отговорностите, които трябва да изпълняваш в брака. Разбира се, ако стремежът ти към семейно щастие влияе, пречи или е дори пагубен за изпълнението на дълга ти на сътворено същество, тогава трябва да се откажеш не само от стремежа си към семейно щастие, но и от целия си брак. […] Ако искаш да бъдеш човек, който се стреми към истината, тогава това, за което трябва да мислиш най-много, е как да се избавиш от това, от което Бог иска да се избавиш, и как да постигнеш това, което Бог иска от теб да постигнеш. Ако трябваше да останеш без брак и без партньора си до теб в бъдеще, в идните дни, пак можеш да живееш до дълбока старост и пак можеш да живееш добре. Ако обаче се откажеш от тази възможност, това е равносилно на отказ от твоя дълг и от мисията, която Бог ти е поверил. За Него тогава няма да бъдеш човек, който се стреми към истината, човек, който наистина иска Бог, или човек, който се стреми към спасение. Ако активно желаеш да се откажеш от възможността и правото си да постигнеш спасение и от мисията си, а вместо това избереш брака, избереш да останеш в единение с партньора си, да бъдеш с него и да го удовлетворяваш, и избереш да запазиш брака си непокътнат, тогава в крайна сметка ще спечелиш някои неща и ще загубиш други. Разбираш какво ще загубиш, нали? Бракът не е всичко за теб, нито пък семейното щастие — той не може да реши съдбата ти, не може да реши бъдещето ти, а още по-малко може да реши крайната ти цел“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (10)). След като прочетох Божиите слова, в сърцето ми стана изключително светло и ясно. Бог е отредил така, че за хората смисълът на брака да е просто да си правят компания и да се грижат един за друг. Но отговорностите на брака не могат да заменят мисията на сътворено същество. Когато дългът ме призове, трябва да дам приоритет на доброто изпълнение на дълга на сътворено същество. Ако изоставя дълга си, за да преследвам щастлив брак, ще загубя шанса си да придобия истината и да получа Божието спасение. В крайна сметка ще попадна в големите катаклизми и ще бъда унищожена. В миналото мислех само за преследването на щастлив брак. Влагах много време и усилия, за да запазя взаимоотношенията със съпруга си. Исках да се държа с една ръка за щастливия си брак, а с другата — за истината. Опитвах се да се грижа и за двете неща, но сърцето ми се чувстваше напълно изтощено и не можеше и дума да става за щастие. Сега вярвам в Бог от много години, но все още не разбирам истината. Пропилях много време. Бях твърде глупава! Също така осъзнах, че да вярваш в Бог е напълно естествено и обосновано. Съпругът ми не вярваше в Бог и се опитваше да ме спре да вярвам. Щом споменех нещо, свързано с вярата в Бог, той ми се ядосваше, караше ми се, биеше ме и ме ругаеше. Често ме заплашваше с развод, за да ме принуди да се откажа от вярата си в Бог. Ясно е, че неговата същност е същността на демон, който мрази истината и мрази Бог. Точно както казва Бог: „Несъвместимостта между вярващите и невярващите е вродена; те са по-скоро противници“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще навлязат в покой заедно). Ние просто бяхме два несъвместими типа хора и вървяхме по два коренно различни пътя. Просто нямаше начин да остареем ръка за ръка. Но аз все още глупаво поддържах този брак старателно. Не беше ли това сляпо следване на демон? Бях твърде объркана и глупава! Поддържането на взаимоотношението със съпруга ми само щеше да ме накара да отбягвам Бог, да предам Бог и да отрежа собствения си шанс за спасение. Като живеех с погрешен възглед за любовта, аз смятах преследването на щастлив брак за своя мисия. Не желаех да разпозная същността на съпруга си. Без разкриването на фактите и без просветлението и напътствието на Божиите слова все още нямаше да мога да прогледна. Бях наистина сляпа и невежа! Не можех да продължа да живея в тези погрешни мисли и възгледи. Дори съпругът ми да искаше да се разведе с мен, аз все пак трябваше да изпълнявам дълга на сътворено същество. Това е истинската ми мисия!

По време на духовната си практика чух един химн от Божиите слова.

Позволи на Бог да влезе в сърцето ти

1  Бог може да влезе в сърцето ти само ако го отвориш за Него. Можеш да видиш това, което Бог притежава и представлява, и можеш да видиш какви са намеренията Му за теб само ако Той влезе в сърцето ти. По това време ти ще откриеш, че всичко, свързано с Бог, е изключително ценно, че това, което Бог притежава и представлява, е изключително достойно да бъде ценено. В сравнение с това хората, събитията и нещата около теб, и дори твоите близки, твоят партньор и нещата, които обичаш, са толкова недостойни за споменаване, толкова малки и толкова нисши за теб. Ще почувстваш, че никой материален обект никога повече няма да бъде в състояние да те привлече или да те примами да платиш каквато и да е цена за него. В Божието смирение ще видиш Неговото величие и върховенство.

2  Още повече, че ще видиш в някое Божие дело, за което преди това си смятал, че е доста малко, Неговата безкрайна мъдрост и Неговата толерантност, както и търпението, снизхождението и разбирането, които Той проявява към теб. Това ще породи у теб преклонение пред Него. В този ден ти ще почувстваш, че човечеството живее в такъв мръсен свят, и че било то хората до теб и нещата, които се случват около теб, и дори онези, които обичаш, и тяхната любов към теб и тяхната така наречена закрила или загриженост за теб — всички те дори не си струва да се споменават — само Бог ти е най-любим, Той е твоето най-ценно съкровище. Божията любов е толкова голяма и Неговата същина е толкова свята — в Бог няма измама, няма зло, няма завист и няма борба, а само праведност и истинност; и хората трябва да жадуват за всичко, което Бог притежава и представлява, а хората трябва също така да се стремят към него и да се устремяват към него.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог III)

Много се трогнах, когато чух този химн. Любовта между хората се основава на взаимност. Когато правех компания на съпруга си и се грижех за него и децата, той се отнасяше добре с мен; когато не можех да се грижа за него постоянно, той започваше да се ядосва и искаше развод, защото не получаваше никакви ползи от мен. През онези години веднъж оставих настрана дълга си и предадох Бог, за да запазя щастието в брака си. Бог обаче не се отнесе с мен според начина, по който постъпих. Бог все пак ми показа милост и благодат и използва Своите слова, за да ме просветли, за да мога да прозра замислите на Сатана. Той ме измъкна от погрешните ми възгледи за брака, за да не бъда повече увреждана от Сатана. Осъзнах, че само Бог обича хората най-много и само Божията любов е истинска и свята.

По-късно, когато се съгласих да се разведа със съпруга си, той вече не искаше. Дори каза, че стига да се прибера, ще се отнася добре с мен, както преди, и повече няма да се опитва да ме спре да вярвам в Бог. Спомних си как съпругът ми използваше заплахи, насилие и ругатни, за да ме принуди да изоставя вярата си в Бог. Когато видя, че тези номера не действат, той използва сладки приказки, за да ме заблуди. Независимо как се променяха номерата му, неговата същност все още е същността на дявол. Неговата същност на враг на Бог никога няма да се промени. Той се опитваше да ме спре да вярвам в Бог в продължение на десетилетие. Ако беше способен на промяна, щеше да се е променил отдавна. Ако отново повярвах на думите му, само щях да попадна в капана му и в крайна сметка да бъда измамена, и щях да загубя шанса си да бъда спасена от Бог. Затова пренебрегнах това, което той каза. Помислих си: „Дори да не се разведем, не мога да му позволя да пречи на изпълнението на дълга ми“. След това винаги изпълнявах своя дълг в църквата и сърцето ми се успокои. Спрях да мисля как да запазя брака и семейството си и най-накрая успях да се освободя от възпиранията на съпруга си и от оковите на брака. Сега съм свободна да вярвам в Бог и да изпълнявам своя дълг. Благодаря на Бог за Неговото спасение!