От Сяоле, Китай

През октомври 2023 г. водачите ми възложиха да правя специални ефекти. В началото просто научих някои основни операции, които не изискваха особени технически умения. След като се изучих, бързо създадох няколко ефекта. За да създавам по-добри и по-реалистични специални ефекти, трябваше да науча повече техники. Но имах известни притеснения: „Тези техники са доста трудни и не съм сигурен дали мога да ги науча“. По-късно, докато изучавах уроците, имаше някои операции, които помнех в момента, но по-късно забравях. Понякога не разбирах основните точки в урока, затова ми беше трудно да уча. След като учих известно време, усетих, че е твърде изтощително психически, затова поисках да се откажа. Тогава видях един брат от екипа да учи графичен дизайн и си помислих: „Защо надзорникът не ми е възложил да се занимавам с графичен дизайн? Преди съм го изучавал, затова щеше да ми е по-лесно да започна, а така щеше да ми е по-леко“. По-късно споделих мислите си с брата, но той каза, че няма достатъчно хора за дълга по специалните ефекти, затова ми предложи да продължа да ги изучавам. Стори ми се разумно, затова реших да продължа да уча. Два или три месеца по-късно бях изучил няколко урока и започнах да работя по по-трудни специални ефекти. Щом се натъквах трудност, не си правех труда да проучвам, а направо питах брата, с когото си сътрудничех. Той ми обясняваше търпеливо и проблемът бързо се разрешаваше. Мислех си: „Следващия път, когато имам трудност, просто ще помоля партньора си за помощ. Така е много по-лесно и не се налага да се тревожа или да го мисля толкова много“. След това спрях да се съсредоточавам върху изучаването и задълбочаването в техническите умения, а обикновено правех само някои прости специални ефекти, така че уменията ми се подобряваха много бавно. В края на март 2024 г. трябваше да създадем по-сложен специален ефект и аз си мислех: „Това ще е доста голяма занимавка. Ще трябва да положа доста усилия, за да науча уроците, и ще трябва да търся информация от различни източници, а това ще бъде физически изтощително. По-добре да оставя партньора ми да го направи“. По-късно видях, че партньорът ми е подобрил техническите си умения, като е направил този специален ефект, докато аз, от друга страна, не бях постигнал никакъв напредък, затова се почувствах малко виновен и съжалих. Уменията ми и без това не бяха толкова добри, а ако се бях постарал заедно с него и се бяхме задълбочили в някои сложни специални ефекти, щях да подобря и своите умения.

След това започнах да се чудя: „Защо никога не искам да положа усилия в ученето, да проучвам и да преодолявам трудностите в дълга си?“. По-късно прочетох Божиите слова. Всемогъщият Бог казва: „Да ламтиш за удобствата на плътта също е сериозен проблем. Какви според вас са някои от проявленията на ламтежа за удобствата на плътта? Какви примери можете да дадете от това, което сте видели в собствените си преживявания? Наслаждаването на ползите от статуса брои ли се? (Да.) Има ли нещо друго? (Предпочитане на лесни задачи пред трудни при изпълнение на дълга и желание винаги да се избира лека работа.) Когато изпълняват дълг, хората винаги избират лека работа, такава, която не е уморителна и която не изисква да се излагат на природните стихии отвън. Това означава избиране на лесната работа и избягване на тежката и е проявление на ламтене за удобствата на плътта. Какво още? (Винаги се оплакват, когато дългът им ги затруднява и уморява малко, когато е свързан с плащане на цена.) (Постоянно мислят за храна, дрехи и плътски удоволствия.) Всичко това са проявления на ламтене за удобствата на плътта. Когато такъв човек види, че дадена задача е твърде трудоемка или рискована, той я пробутва на някой друг. Самият той върши само неангажираща работа и се оправдава, като казва, че заложбите му са малки, че му липсва работоспособност и че не може да се нагърби с тази задача — а всъщност постъпва така, защото ламти за удобствата на плътта. Той не желае да страда, независимо каква работа върши или какъв дълг изпълнява. […] Освен това, когато изпълняват дълга си, те винаги се оплакват от трудности и не искат да полагат никакви усилия, а веднага щом имат малко свободно време, си почиват, бъбрят безцелно или участват в развлечения и забавления. А когато работата се увеличи и ритъмът и рутината на живота им се нарушат, те са неудовлетворени и недоволни от нея. Мрънкат и се оплакват, и започват да изпълняват дълга си нехайно. Това е ламтене за удобствата на плътта, нали? […] Дали хората, които се отдават на удобствата на плътта, са подходящи за изпълнение на дълг? Щом някой повдигне темата за изпълнението на дълга или заговори за плащане на цена и понасяне на трудности, те продължават да клатят глава. Те имат твърде много трудности, само се оплакват и са изпълнени с негативност. Такива хора са безполезни, те не са пригодни да изпълняват дълга си и трябва да бъдат отстранени“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (2)). Щом прочетох Божиите слова, осъзнах, че да се оплаквам постоянно от трудности, да се отдръпвам, когато се сблъсквам с предизвикателства в дълга си, и да мисля само за лесните и удобни задачи, означава да си избирам леката работа и да се отдавам на плътски комфорт. Хората, които не искат да понасят никакви трудности или да плащат цена, не са способни да вършат никаква истинска работа. Такива хора са безполезни и могат само да бъдат отстранени. Аз бях точно такъв мързелив човек, какъвто Бог разобличаваше. Добре знаех, че в дълга по специалните ефекти не достигат хора, но смятах, че изучаването на това умение изисква твърде много усилия и е твърде изтощително психически и винаги, когато имах трудности, исках да се отдръпна, без да желая да страдам и да плащам цената, за да се науча. Когато видях един брат от екипа да учи графичен дизайн, си помислих, че тъй като имам известен опит в тази област и графичният дизайн не е твърде труден, исках да се занимавам с него и да се измъкна от дълга по специалните ефекти. По-късно, когато правех по-сложни специални ефекти, винаги, когато се сблъсквах с трудни технически проблеми, просто молех партньора си да ги реши, а аз не проявявах инициатива да уча или да проучвам в дълбочина, в резултат на което уменията ми се подобряваха много бавно. Избирах да върша дълговете, които бяха по-лесни, исках само да върша прости, лесни задачи, които не изискваха много умствени или физически усилия, и винаги, когато срещнех трудности, исках да се откажа от дълга си, без никакво намерение да преодолявам предизвикателствата и да удовлетворявам Бог. С такова отношение не можех да придобия никакви умения, камо ли да изпълня дълга си, и щях само да стана безполезен и да бъда отстранен от Бог. Не исках повече да продължавам така. По-късно поех инициативата да изучавам по-сложни умения за специални ефекти и открих, че не са толкова трудни, колкото си представях. След известно време техническите ми умения се подобриха значително. Понятията, които първоначално не разбирах, станаха по-ясни и можех да реша повечето проблеми. Бях много щастлив.

Но след известно време отново се задоволих със статуквото. Понякога, когато виждах партньора си да се задълбочава в сложни техники, си мислех: „Ще бъде доста трудно да овладея тези техники, а от всичките непознати кодове направо ме заболява главата. За да ги науча, ще е нужна голяма цена и много умствени усилия. Ще бъде ужасно уморително! Достатъчно е, че вече съм стигнал дотук. Няма нужда да си усложнявам нещата. Ще оставя партньора си да проучва тези трудни умения, а аз просто ще правя това, на което съм способен“. Партньорът ми ме попита дали искам да науча по-трудни умения и на думи се съгласих, като казах, че ще ги науча, ако имам време, но в действителност така и не ги изучавах. Веднъж той забеляза, че все още изучавам същия набор от уроци отпреди, и каза: „Изпълняваш този дълг вече 8-9 месеца; как така още не си завършил този набор?“. Думите му ме опариха, но беше прав. Наистина, ако бях изучавал този набор от уроци както трябва, щях да го завърша за 3-4 месеца, но бях спрял да се съсредоточавам върху сериозното му изучаване, след като овладях някои техники, така че все още не го бях научил докрай. Как можех да напредвам така? Като видях това постоянно мое отношение към дълга, се почувствах много неудобно, затова застанах пред Бог в молитва, като Го помолих да ме напътства да опозная себе си и да науча уроците си. Прочетох Божиите слова: „Мързеливите хора не могат да направят нищо. С две думи, те са безполезни хора. Те са непълноценни. Колкото и добри да са заложбите на мързеливите хора, те са само за украса. Дори да имат добри заложби, те са безполезни. Те са твърде мързеливи — знаят какво трябва да правят, но не го правят, и дори да знаят, че нещо е проблем, не търсят истината, за да го разрешат, и макар че знаят какви несгоди трябва да понесат, за да бъде работата ефективна, не желаят да понесат тези ценни несгоди — така че не могат да придобият никакви истини и не могат да вършат никаква реална работа. Те не желаят да понасят несгодите, които хората трябва да понасят. Те знаят само да се отдават на удобства, да се наслаждават на моментите на радост и отдих и на свободен и безгрижен живот. Не са ли безполезни? Хората, които не могат да понасят несгоди, не заслужават да живеят. Онези, които винаги искат да живеят живота на паразит, са хора без съвест или разум. Те са зверове и такива хора дори не заслужават да полагат труд. Тъй като не могат да понасят несгоди, дори когато полагат труд, те са неспособни да го вършат добре, а ако искат да придобият истината, надеждата за това е още по-малка. Човек, който не може да страда и не обича истината, е безполезен човек. Той не заслужава дори да полага труд. Той е звяр, без капка човешка природа. Такива хора трябва да бъдат отстранени. Само това е в съгласие с Божиите намерения“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (8)). Бог разобличава, че мързеливите хора са безполезни, паразити и лишени от човешка природа, и наистина се отвращава от такива хора. Като размишлявах над Божиите слова, се замислих за поведението си в своя дълг: смятах трудностите за неприятни, отдръпвах се, когато срещнех несгоди, и не исках да страдам ни най-малко. Като виждах партньора си да учи и да се задълбочава в нови техники, чувствах, че те са твърде трудни и неприятни, затова не исках да ги изучавам. Мислех си, че е достатъчно, че съм достигнал нивото на умения, което имах, и затова хората не трябва да имат толкова високи изисквания към мен. Бях наистина безнадежден случай. Макар привидно да изпълнявах дълга си, не полагах никакви усилия да подобрявам уменията си и не се задълбочавах в нови техники, което означаваше, че не можех да създавам сложни ефекти. Набор от уроци, който можеше да бъде завършен за три-четири месеца, ми отне девет месеца. Хранех се с това, което ми предоставяше Божият дом, и се наслаждавах на Божията благодат, но въпреки това се чувствах доволен от малкото работа, която вършех, без да мисля как да подобря професионалните си умения и работната си ефективност. Водех живота на паразит. Наистина ми липсваше човешка природа и бях точно такъв звяр без съвест и разум, какъвто Бог разобличаваше. Ако бях положил усилия да уча, уменията ми определено щяха да са се подобрили. Но аз просто се отдавах на физически комфорт и не желаех да страдам и да плащам цена. Винаги стоях в зоната си на комфорт, не желаех да полагам усилия и просто жънех плодовете на чуждия труд. Макар че плътта ми не се умори, постигнах изключително малък напредък в уменията си и не можех да играя ключова роля в дълга си. Беше точно както Бог е казал: „Мързеливите хора не могат да направят нищо“. Начинът, по който изпълнявах дълга си, не беше умен, а глупав!

По-късно прочетох Божиите слова. Всемогъщият Бог казва: „Някои хора изглежда притежават покорство, когато изпълняват дълга си и вършат това, което им подреди Горното. Но когато ги попитат: „Изпълняваш ли дълга си нехайно? Изпълняваш ли го според принципите?“, те не могат да дадат категорични отговори, а само казват: „Изпълнявам, както ми е наредено от Горното, и не смея да безчинствам, като върша злосторничества“. Когато ги попитат дали са изпълнили отговорността си, те казват: „Е добре, правя това, което се очаква от мен“. Виждате ли? Те винаги имат такова отношение, когато изпълняват дълга си — не са забързани, вършат нещата бавно и са апатични. В действителност не можеш да им намериш кусури, но ако оцениш изпълнението на дълга им спрямо истините принципи, то е неефективно и не отговаря на критериите. При все това изобщо не ги е грижа, продължават да действат както преди и все още не правят нещата, за които би трябвало да поемат инициативата да направят — те изобщо не се променят. Не са ли те безсрамно упорити? Те винаги поддържат това отношение: „Ти може да имаш хиляди блестящи планове, но аз имам свой собствен набор от правила. Просто съм си такъв. Да видим какво можеш да ми направиш. Това е моето отношение!“. Те не са извършили нищо изключително коварно или зло, но са извършили и малко добри дела. По какъв път би казал, че вървят те? Добър ли е този вид отношение към вярата в Бог и към дълга им? (Не.) В Библията Бог казва следното: „Така, понеже си хладък — нито горещ, нито студен, ще те изплюя от устата Си“ (Откровение 3:16). Да си хладък, нито студен, нито горещ — това добро отношение ли е? (Не.) Някои хора си мислят: „Ако върша зло и предизвиквам прекъсвания, бързо ще бъда заклеймен. Но ако върша нещата положително и активно, ще се уморя, а ако сбъркам, когато правя нещо, може да бъда кастрен или може би дори ще бъда освободен, което би било толкова смущаващо! Затова оставам хладък, нито студен, нито горещ. Каквото и да ме помолиш да направя, ще го направя. Но ако не ми кажеш да направя нещо, няма да се меся. По този начин няма да се уморя, а на всичкото отгоре хората няма да могат да ми намерят кусури. Този подход е страхотен!“. Добър ли е този начин на постъпване? (Не.) Ти знаеш, че това не е добре, така че как трябва да се промени твоята практика? Ако никога не се стремиш да вървиш по пътя на стремежа към истината и продължаваш да живееш според философиите на Сатана, тогава си обречен да нямаш надежда за постигане на спасение“ (Словото, Т.7 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (11)). Бог разобличава, че хората вършат само повърхностна работа в своя дълг и не изпълняват активно и инициативно отговорностите си. Това е изпълняване на дълга по повърхностен, хладък начин и тези хора в крайна сметка ще бъдат отстранени от Бог. Почувствах, че състоянието ми е много опасно. Липсваше ми активно и инициативно отношение в дълга. Винаги бях на автопилот, нито горещ, нито студен, и бях доволен, стига нещата да изглеждаха добре отвън и да се справям, без да причинявам смущения или прекъсвания. Постигах много малък напредък в дълга си, като вършех само прости задачи и претупвах нещата. Като изпълнявах дълга си по хладък начин, бях безсрамно упорит, точно както Бог разобличава, не исках да страдам физически, а просто исках небрежно да положа малко усилие, за да постигна резултат, при който просто щях да оцелея. Можех да заблуждавам себе си, но не и Бог, и ако не се покаех, в крайна сметка щях да бъда отстранен.

След това се замислих: „Защо съм толкова мързелив и защо се отдавам на комфорт? Каква е коренната причина за този проблем?“. По-късно прочетох Божиите слова: „В продължение на много години мислите, на които хората са разчитали за оцеляването си, са разяждали сърцата им до такава степен, че те са станали коварни, страхливи и достойни за презрение. Не само че не притежават воля или решимост, но и са станали алчни, надменни и своенравни. Напълно им липсва решимостта да надхвърлят собственото „аз“, а още повече — и капчица смелост да се отърсят от възпирането на тези тъмни влияния. Мислите и животът на хората са толкова прогнили, че гледните им точки зад вярата в Бог са все още непоносимо отвратителни и дори направо обидни за ухото. Всички хора са страхливи, безсилни, достойни за презрение и крехки. Те не ненавиждат силите на мрака и не изпитват любов към светлината и истината; вместо това те правят всичко възможно да ги пропъдят“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Защо не искаш да служиш като контрастиращ предмет?). След като са покварени от Сатана, хората живеят според сатанински отрови като „Животът е само ядене и хубави дрехи“, „Животът е кратък, затова му се наслаждавай, докато можеш“ и „Отнасяй се добре със себе си“. Те превръщат стремежа към плътско удоволствие в своя цел; мислят, че да живееш лесен и безгрижен живот е щастие и това означава да се наслаждаваш на живота, затова във всичко, което правят, не искат да страдат или да плащат цена. Като си спомням, когато работех в малък град с по-бавен ритъм, работата беше сравнително лесна и аз се наслаждавах на този бавен и спокоен живот. Макар че заплащането беше малко ниско, не ми пукаше. Чувствах, че стига да съм пестелив, всичко е наред. След като намерих Бог, бях същият. Изпълнявах дълга си, без да се стремя към напредък, и винаги бях хладък и доволен от статуквото. Като видях, че дългът ми по специалните ефекти изисква изучаване на трудни техники, затънах в трудността, без да се стремя към напредък, и не исках да науча техниките, макар че можех да ги овладея, като платя цена. Бях просто доволен да тъпча на едно място и да поддържам статуквото и нямах никакво желание да удовлетворявам или да проявявам внимание към Бог. Бог ме дари с възможността да изпълнявам дълг с намерението в него да се стремя към истината, да се отърва от покварения си нрав и да изпълня дълга си. Но аз винаги се отдавах на плътски комфорт и не желаех да страдам или да плащам цена, за да изпълня дълга си. След толкова много години на изпълнение на дълг все още не бях овладял никакви професионални умения и не бях научил никакви техники. Не можех да се справям сам с нещата и бях напълно безполезен, Видях, че живея според мислите и възгледите на Сатана, без достойнство или почтеност, и не само че не успявах да изпълня дълга си, но, което е по-важно, не можех да придобия истината и нямаше да бъда спасен от Бог. Сатанинските отрови са негативни неща и те подвеждат хората, като ги карат да изпаднат в поквара. Не исках повече да живея по този начин. Помолих се на Бог, като имах желанието да преобърна отношението си към дълга, да се опълча на плътта си и да изпълнявам дълга си от все сърце.

По-късно прочетох един откъс от Божиите слова относно това как Ной се е отнесъл към Божието поръчение и намерих някои пътища за практикуване. Всемогъщият Бог казва: „Изправен пред всевъзможни неприятности, трудни ситуации и предизвикателства, Ной не отстъпи. Дори когато някои от по-трудните му инженерни задачи често се проваляха и нещата се повреждаха, въпреки че в сърцето си Ной се чувстваше разстроен и тревожен, когато си помисляше за Божиите слова, когато си мислеше за всяко слово, което Бог му заповядваше, както и за въздигането си от Бог, той често се чувстваше изключително мотивиран: „Не мога да се откажа, не мога да отхвърля това, което Бог ми заповяда и ми повери да направя. Това е Божието поръчение и щом съм го приел, щом съм чул изречените от Бог слова и Божия глас, щом съм приел това от Бог, значи трябва да се покоря напълно, значи то е нещо, което едно човешко същество трябва да постигне“. Затова с каквито и трудности да се сблъскваше, каквито и подигравки или клевети да отнасяше, колкото и да се изтощаваше тялото му, колкото и уморен да беше, той не изостави това, което му беше поверено от Бог, и постоянно помнеше всяко едно слово от това, което Бог му беше казал и заповядал. Независимо как се променяше обкръжението му, колко големи бяха трудностите, с които се сблъскваше, той вярваше, че нищо от това няма да продължи вечно, че единствено Божиите слова никога няма да преминат и само онова, което Бог е заповядал да се направи, със сигурност ще бъде изпълнено. Ной имаше в себе си истинска вяра в Бог и покорството, което трябваше да има, и продължи да строи ковчега, който Бог поиска от него да построи. Ден след ден, година след година Ной остаряваше, но вярата му не намаляваше и не настъпи промяна в отношението и решимостта му да довърши Божието поръчение. Макар че имаше моменти, в които тялото му се чувстваше уморено и изтощено, разболяваше се и в сърцето си беше слаб, решимостта и упоритостта му при завършването на Божието поръчение и покоряването му на Божиите слова не намаляваха. През годините, в които Ной строеше ковчега, той практикуваше да слуша изречените от Бог слова и да им се покорява, и едновременно с това практикуваше важната истина, че едно сътворено същество и обикновен човек трябва да довърши Божието поръчение“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Трети екскурс: как Ной и Авраам се подчиниха на Божиите слова и Му се покориха (втора част)). Като се замислих, колкото и големи трудности да е срещал Ной при строежа на ковчега, той никога не се е оплаквал, камо ли да се отдръпва. Никога не е забравял Божието поръчение, упорствал е 120 години и накрая е завършил ковчега, като е изпълнил Божието поръчение. Решителността и постоянството на Ной да изпълни Божието поръчение и да се покори на Божиите слова му спечелили Божието одобрение. Тогава погледнах отново себе си. Когато се сблъсквах с леки трудности в дълга си, исках да се отдръпна и ми липсваше решителността да страдам и да плащам цена, както и волята да изпълнявам добре дълга си, за да удовлетворя Бог. Всъщност имах готови уроци, за да науча техниките, а можех и да се консултирам с партньора си, така че не бях неспособен да науча тези неща, но тъй като трябваше да страдам и да плащам цена, не исках да уча. Видях, че ми липсва всякаква преданост към дълга и че ако бях участвал в строежа на ковчега, отдавна щях да съм избягал и ковчегът никога нямаше да бъде завършен. Бог общуваше относно примера на Ной с такива подробности, като се е надявал, че можем да подражаваме на отношението на Ной към Божието поръчение. Когато в бъдеще се сблъскам с трудности в дълга си, не трябва да бягам или да се отдръпвам отново, трябваше да спра да искам само да върша по-лесна работа и да се отдавам на плътски комфорт и трябваше да изпълня отговорностите, които трябва да нося. Също така трябваше да плащам по-голяма цена, за да науча професионални умения и да изпълня дълга си.

След това си направих график да уча нови умения. В началото на октомври 2024 г. трябваше да създадем нов специален ефект. Този тип ефект винаги беше създаван от моя партньор, затова си помислих, че ако аз го създам и срещна трудности, ще трябва да вложа много време и умствени усилия, за да размишлявам над тях и ще бъде твърде трудоемко. Осъзнах, че отново проявявам внимание към плътта си, затова почувствах, че този път не мога да се отдръпна само защото изглеждаше неприятно. Тогава казах: „Аз ще създам този специален ефект“. Спомних си Божиите слова: „Ако можеш да се молиш на Бог, да търсиш истината и да влагаш цялото си сърце и ум в дълга си, ако можеш да сътрудничиш по този начин, тогава Бог предварително ще подготви всичко за теб, така че всичко да си дойде на мястото и да пожънеш добри резултати, когато се справяш с нещата. Няма да е необходимо да влагаш огромно количество енергия; когато правиш всичко възможно, за да сътрудничиш, Бог ще подреди всичко за теб“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Бог гледа отношението на хората към дълга, който им се възлага. Ако хората имат сърце за сътрудничество, Бог ще им отвори път, така че макар никога преди да не бях правил такъв специален ефект, трябваше да разчитам на Бог, за да сътруднича. След това се помолих на Бог и Го помолих за напътствие, а докато работех, търсех информация и бързо ми дойдоха някои идеи. Макар по-късно да срещнах някои трудности в процеса на правене на специалните ефекти, чрез проучване и изследване проблемите в крайна сметка бяха решени и аз се почувствах доста спокоен. Също така, по отношение на уменията си, постигнах известен напредък.

През декември исках да проуча нов метод за създаване на специални ефекти. Ако проработеше, щеше да подобри ефективността. В началото нещата вървяха доста гладко, но по пътя срещнах техническо предизвикателство. Опитах всякакви методи, но просто не можех да го реша. Партньорът ми също дойде да ми помогне да го разгледаме, но не можахме да измислим добро решение. Помислих си: „Този проблем не може да бъде решен с настоящите ми техники, така че може би трябва да се върна към него, след като уменията ми се подобрят“. Но тогава си спомних как в миналото, когато изпълнявах дълга си, винаги се отдръпвах при първия признак на трудност, така че сега не исках да се отказвам лесно и се помолих на Бог за напътствие. На следващия ден продължих проучването си и след многократни тестове, неочаквано, проблемът беше решен. Бях много щастлив и благодарих на Бог за Неговото напътствие. Осъзнах, че ако влагаме сърцето си в дълга си и плащаме цена, ще можем да изпълняваме добре дълга си и стига да желаем да сътрудничим с Бог, Бог ще ни напътства. Сега все още имам много недостатъци в техническите си умения и започнах да уча по-трудни техники. Когато уча нови техники, вече не затъвам в трудността, а вместо това се моля и разчитам на Бог, за да изпълня дълга си. Чувствам, че да изпълнявам дълга си по този начин с Божието напътствие е наистина велико! Благодаря на Бог!