От Сяохъ, Китай

Всемогъщият Бог казва: „Тъй като хората не познават Божието устройване и Божието върховенство, те винаги се изправят пред съдбата настроени непокорно и с бунтовна нагласа, и винаги искат да се освободят от Божията власт и върховенство, както и от онова, което им е подготвила съдбата, като напразно се надяват да променят настоящото си положение и да изменят съдбата си. Те обаче никога няма да постигнат успех и са възпрепятствани на всяка крачка. Борбата, която се води в душите им, им причинява болка и тази болка се запечатва в костите им, и едновременно с това ги кара да пропиляват живота си. Каква е причината за тази болка? Дали се крие в Божието върховенство, или е заради това, че човек има лоша съдба? Очевидно не е нито едното, нито другото. В крайна сметка това е причинено от пътя, който поемат хората, и от начините на живот, които избират за себе си. Някои може би не са преживявали това, но когато наистина знаеш и признаваш, че Бог има върховенство над човешката съдба, когато наистина разбереш, че всичко, върху което Бог господства, и всичко, което Бог урежда за теб, ти е от голяма полза и закрила, тогава ще почувстваш как болката ти постепенно отшумява и постепенно цялото ти същество ще се отпусне, ще стане волно и освободено“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият III). Всеки път, когато видя този откъс от Божиите слова, се сещам за предишното си преживяване на усилен труд. Понеже не разбирах Божието върховенство, винаги исках да променя съдбата си със собствени усилия и да водя уважаван и престижен живот със слава и придобивки, на който другите да се възхищават. Вярвах, че със слава и придобивки ще имам щастлив живот. След като преживявах провал след провал и неуспех след неуспех, се пробудих едва след като почти не загинах в автобусна катастрофа. Тогава осъзнах колко безпомощен и незначителен е човекът пред смъртта, че никакви пари не могат да купят живот, че преследването на слава и придобивки ми донесе само болка и празнота и че само като избера да се покоря на Божието върховенство и на Божиите подредби и изпълнявам дълга си на сътворено същество, мога да водя най-смисления живот.

Родена съм на село и като дете виждах сестра ми да работи в лабораторията на една фабрика за обработка на минерали. Работната ѝ среда беше удобна и спокойна, а и тя можеше редовно да пътува в командировки. Всеки път, когато се прибираше, не само че беше облечена много модерно и красиво, но и носеше местни специалитети от други региони. Хората в селото много ѝ се възхищаваха, а аз ѝ завиждах и си мислех: „Колко хубаво би било, ако и аз можех да водя такъв уважаван и престижен живот в бъдеще!“. В годината, в която завърших долната степен на средното образование, се случи така, че фабриката за обработка на минерали, където работеше сестра ми, набираше работници и така започнах работа там. Но тъй като имах ниско образование и нямах специални умения, можех да работя само в цеха. Шумът от машините в цеха беше оглушителен и навсякъде се носеше прах. Всеки ден носех десетки килограми реагенти нагоре-надолу по стълбите, за да попълвам запасите. Понеже бях алергична към тях, ръцете и лицето ми бяха покрити с червен обрив. Трябваше да работя и нощни смени и след няколко месеца лицето ми стана жълтеникаво и бледо, а аз бях напълно изтощена. Виждах, че колегите ми с технически длъжности се радваха на най-добрите придобивки и жилища, както и на няколко пъти по-високи заплати от моята. Те също често седяха в офиса, четяха спокойно вестници и пиеха чай, бяха облечени спретнато и имаха изискан и деликатен вид. Тогава, като се поглеждах, цялата в прах и мръсотия всеки ден, се чувствах по-низша от тях; чувствах се наистина малоценна. Помислих си: „Нямам образование и умения, затова мога да върша само тежък труд. Наистина съжалявам, че не учих усърдно преди. Ако имах диплома, нямаше ли да мога да се издигна над другите и да ми се възхищават като на тях? Всички сме хора, защо аз съм съм толкова неуспешна? Не искам да прекарам целия си живот в тежък труд в цеха“. По-късно чух за възможността да се явя на входен изпит за техникум чрез завода. Отказах се от почивката си, ставах рано и си лягах късно, за да уча наизуст учебници и да решавам упражнения. След две години усилен труд получих правото да уча в техникум. Три години по-късно, както желаех, взех диплома и станах квалифициран специалист. Съблякох омазнените си работни дрехи и оставих прашния цех зад гърба си, за да започна завидна работа в офис. Като гледах колегите си, които все още се трудеха в цеха, си мислех, че усилията ми през последните няколко години не са били напразни. И още по-твърдо повярвах в идеята, че „Трябва да понесеш големи страдания, за да стигнеш върха“ и че стига да съм готова да работя усърдно, бих могла да водя спокоен, удобен, почтен и престижен живот.

Но когато пристигнах в отдела, установих, че колегите ми имат не само академична квалификация, но и професионални звания. Въпреки че вършехме една и съща работа, заплатата ми беше най-ниската от всички. Освен това без професионално звание нямаше да имам право на разпределение на жилище, щатна бройка или повишение и можех да бъда преместена обратно в цеха по всяко време. Ако исках повишение на заплатата и длъжността, трябваше да получа по-високо професионално звание. След това си купих голям куп изпитни материали, включително „Принципи на счетоводството“, „Английски за напреднали“, „Принципи на статистиката“ и така нататък. Това бяха неща, с които никога преди не се бях сблъсквала, и ми беше наистина трудно да ги науча. Въпреки това, за да си осигуря стабилно място в отдела, трябваше да се постарая максимално. По-късно вложих цялото си време и енергия извън работата в учене. За да не бъда обезпокоявана, дори взех мъчителното решение да оставя едногодишното си дете на родителите ми. Но заради големия стрес в работата и недостатъчното ми образование две години подред се явявах на изпита и двата пъти се провалих. Колегите ми се смееха, а съпругът ми ме съветваше да не се явявам отново на изпит. Но аз отказвах да се предам и често учех до късно. Освен това имах дисфункция на щитовидната жлеза и се нуждаех от продължително лечение. Продължителното учене до късно само влоши имунитета ми. Налагаше се да ми вливат системи на всеки няколко дни, а когато се чувствах наистина зле, дори се задъхвах, докато вървях. Но ако не получех професионално звание, нямаше да имам никакъв шанс за повишение на заплатата или длъжността. Тогава нямаше ли всичките ми усилия през годините да са били напразни? Как щях да имам шанс да се откроя от другите в бъдеще? Като си помислих за това, само стиснах зъби и продължих. След три години усилен труд най-накрая получих междинна професионална квалификация. С този „пропуск“ малко след това бях повишена в кадър от средно ниво. Заплатата ми също се увеличи и за миг се превърнах от работник в кадър. Чувствах, че стойността и статусът ми са се повишили; не мога да ви опиша колко горда бях.

Но тези добри времена не продължиха дълго. След няколко години печалбите на завода намаляха и аз бях съкратена. За миг се превърнах от кадър в съкратен работник. Чувствах, че ореолът над главата ми и светлото ми бъдеще са изчезнали за миг и се чувствах наистина изгубена. Освен това не исках да прекарам целия си живот така. По това време прочетох във вестниците, че много хора са започнали собствен бизнес, след като са били съкратени, и в крайна сметка са станали шефове и предприемачи и водят завиден живот. Вярвах, че мога да направя това, което и те можеха. Затова поех по собствения си път на предприемач — отворих сергия, продавах закуски, предлагах застраховки и така нататък. Въпреки че спечелих малко пари, претърпях автомобилна катастрофа и получих травма на шийните прешлени. Скоро след това съпругът ми също беше съкратен, родителите ми се разболяха и бяха хоспитализирани, а малкото пари, които семейството ни имаше, бяха похарчени. Изправена пред тези провали, не исках да приема неуспеха и все още търсех възможности. През 2004 г. попаднах в индустрията на директните продажби. Чух една мениджърка да споделя предприемаческия си опит от пътя си от посредствеността до успеха и как нейният екип по продажбите покрива цялата страна, как печели стотици хиляди юана годишно… Ентусиазмът ми се разпали, като чух това, и се присъединих към екипа без колебание. Непрекъснато се учех как да продавам продукти и да развивам екипа си, като си мечтаех един ден да мога да печеля много пари, за да постигна финансова свобода, и да мога да споделям собствения си предприемачески опит с другите. Колко славно би било това!

Не след дълго един роднина ми проповядва Божието евангелие от последните дни. Като ядях и пиех от Божиите слова, разбрах, че Бог е Върховният владетел на всичко, че съдбата, изходът и крайната цел на човечеството са в Божиите ръце и че хората могат да имат добра съдба само ако се покорят на Бог и Го почитат. Затова приех делото на Всемогъщия Бог и започнах да участвам в църковния живот. Но по това време бях изцяло съсредоточена върху развитието на екипа си по продажбите и се страхувах, че посещението на твърде много събирания ще се отрази на продажбите ми. Ако продажбите ми бяха ниски, и доходите ми щяха да са ниски. Как тогава бих могла дори да си помисля да водя престижен и уважаван живот? Затова прекарвах по-голямата част от времето си в продажба на продукти и разширяване на клиентската си база, като често пропусках събирания. Дори когато посещавах събирания, винаги ми се спеше и нищо не влизаше в главата ми. Отначало изпитвах известно угризение, но когато виждах как броят на хората в екипа ми продължава да расте под моето усърдно ръководство, как продажбите ни стават все по-добри и как все повече се доближавам до това да бъда дистрибутор от средно ниво, малкото угризение в сърцето ми изчезна. По-късно посещавах клиенти почти всеки ден, за да продавам продукти, и всеки месец водех екипа на учебни пътувания, така че спрях да посещавам събиранията. Когато сестрите идваха вкъщи да ме търсят, се криех от тях и посветих тялото и сърцето си на кариерата си. За да развия по-добре клиентите си, усвоих различни търговски подходи. Например подтиквах клиентите да купуват здравословни продукти, като говорех за опасностите от болестите, и хвалех клиентите, за да им продавам козметика. Говорех също за перспективите на директните продажби и за атрактивната бонусна система и се издокарвах, като използвах имиджа на успял човек, за да привлека клиенти да се присъединят към моя екип по продажбите. След това се чувствах малко неспокойна: всъщност доходите ми изобщо не бяха стабилни и не беше толкова лесно да се печелят пари от директни продажби. Нима просто не им рисувах розова картина, за да ги заблудя? Но тогава си помислих: „В индустрията на директните продажби всички се обучават на търговски подходи. Как можеш да продаваш, ако си твърде честен? Как ще спечелиш пари?“. Затова продължих да използвам измамни средства, за да печеля пари. Често работех до един-два часа през нощта, за да спечеля повече, и се прибирах изтощена. Дори нямах време да се погрижа за съпруга си, когато го оперираха. Той ядосано каза, че съм безсърдечна, и дори поиска развод. Дъщеря ми, която беше напът да влезе в гимназията, се пристрасти към онлайн игрите и оценките ѝ спаднаха, но нямах време да ѝ обърна внимание. Екипът беше труден за ръководене, в брака ми имаше проблеми, а детето ми беше непослушно. Всичко това ме изтощаваше и съсипваше. Често си мислех: „Това ли е наистина животът, който искам?“. Но екипът започваше да се подобрява и прекрасният живот, който исках, изглеждаше съвсем близо, затова продължих да упорствам, въпреки трудностите. Така се борих усилено в продължение на две години. Екипът ми нарасна до почти сто души и продажбите ни продължаваха да се увеличават. Станах дистрибутор от средно ниво с месечен доход от 6000 до 7000 юана. Получих похвали от ръководителите си и възхищение от хората около мен и изпитах силно чувство на удовлетворение от постигнатото. Въпреки че след това в сърцето ми имаше необяснима празнота, когато си помислих как, ако стана дистрибутор от високо ниво, мога да печеля стотици хиляди юана годишно и да бъда аплодирана от всички, намерих нова мотивация и се подготвих да се боря за целта да стана дистрибутор от високо ниво. Неочаквано, докато водех екипа на учебно пътуване, автобусът, в който пътувахме, се сблъска с камион и аз загубих съзнание. Когато се свестих, видях преобърнатите на земята превозни средства и чух писъци от всички страни. Някои хора имаха кръв по цялото лице, а други стенеха от болка. Исках да се изправя, но кръстът ме болеше толкова много, че не можех да стана. Трябваше просто да чакам спасителите да ни извадят от автобуса. Като видях тази трагична сцена, се ужасих: „Ще се парализирам ли, щом кръстът ме боли толкова много? Толкова много хора от екипа ми са ранени. Ако нещо се случи с някого, как ще го обясня на семейството му?“. Чувствах се изключително безпомощна. В този момент си помислих за Бог и продължих да се моля в сърцето си: „Мили Боже, спаси ни…“. След преглед установиха, че имам компресионни фрактури на три лумбални прешлена. Лекарят препоръча консервативно лечение. Въпреки че седях в предната част на автобуса, не бях сериозно ранена. Това беше Божията милост и закрила към мен и аз благодарих на Бог от все сърце. Моя добра приятелка беше в болничното отделение, все още в кома след операция на гръбначния стълб, друга по-възрастна сестра току-що беше претърпяла операция за скъсано сухожилие на крака, а едно момиче на двадесет години имаше увреждане на таза и лекарят каза, че може би никога няма да може да има деца. Като видях всичко това, осъзнах колко крехък е човешкият живот. Преди два дни все още щастливо споделяхме наученото в автобуса, а сега всички лежахме в болничните легла. Тогава се погледнах, с фрактура на лумбалните прешлени. Лекарят каза, че няма да мога да се грижа за себе си два-три месеца. Помислих си: „Какъв е смисълът да печеля повече пари, ако бях умряла този път? Какъв късмет, че изобщо съм жива!“.

Два месеца по-късно ме изписаха от болницата и се прибрах вкъщи да се възстановявам. Една сестра дойде да ме посети, след като научи, че съм претърпяла автобусна катастрофа, и намери един откъс от Божиите слова и ми го прочете. Всемогъщият Бог казва: „Съдбата на човека е в Божиите ръце. Ти не си способен да се контролираш: дори човек винаги да се суети и занимава със себе си, той остава неспособен да се контролира. Ако ти знаеше какво те очаква в бъдеще, ако можеше да контролираш собствената си съдба, щеше ли още да се наричаш сътворено същество? Накратко, независимо от начина, по който Бог работи, всичко, което върши, е заради човека. Точно както небето и земята и всички неща бяха създадени от Бог, за да служат на човека: Бог направи луната, слънцето и звездите за човека, направи животните и растенията за човека, направи пролетта, лятото, есента и зимата за човека и т.н. — всички те бяха създадени, за да може човекът да съществува. Така че, независимо от това как Бог наказва и съди човека, всичко е заради спасението му. Въпреки че Бог премахва плътските надежди на човека, това е в името на неговото пречистване, а пречистването на човека се извършва заради неговото съществуване. Крайната цел на човека е в ръцете на Създателя, така че как човекът би могъл да има контрол над себе си?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Възстановяване на нормалния живот на човека и отвеждането му до прекрасна крайна цел). Моята сестра ми каза: „Съдбата на човека е в Божиите ръце и никой не може да контролира собствената си съдба. Ти по цял ден се занимаваше с това да се блъскаш за пари. Този път Бог те е защитил от сериозна травма. Но замисляла ли си се, че дори да си спечелила пари, каква е ползата от тях, ако загубиш живота си? Днес имаме късмета да приемем Божието дело от последните дни, но ти не си посещавала събирания, както се полага. Така не се ли опитваш да избегнеш Божието спасение за теб?“. Въпреки че думите на сестрата пронизаха сърцето ми, те бяха самата истина. Като погледнах назад, когато получих диплома и професионално звание чрез самообучение, си мислех, че след това всичко ще върви безметежно. Но не очаквах, че в крайна сметка ще бъда съкратена и безработна. Не бях готова да се примиря с този провал. Когато видях много хора да започват собствен бизнес и да се издигат над другите, аз също продължих да работя усърдно в опитите си да започна собствен бизнес. Но всичко завърши с провал. През този период дори претърпях автомобилна катастрофа и получих травма на шийните прешлени, която почти ме парализира. Преди да се възстановя напълно, се хвърлих обратно в индустрията на директните продажби. Исках да водя добър живот чрез директни продажби, но не очаквах, че автобусна катастрофа ще спука балона на целия ми усилен труд през годините, като го превърне в нищо. Осъзнах, че наистина не мога да контролирам собствената си съдба и че съдбата на човека е в Божиите ръце. Тази злополука може да изглежда като нещо лошо, но всъщност беше нещо добро. Това беше Божието спасение за мен. В противен случай нямаше да спра да преследвам слава и придобивки.

По-късно прочетох още от Божиите слова и бях много трогната. Всемогъщият Бог казва: „Всемогъщият е милостив към тези, които са страдали дълбоко; в същото време изпитва неприязън към хората, които изобщо нямат съзнание, тъй като трябва да чака твърде дълго, преди да получи отговор от хората. Той иска да търси, да потърси твоето сърце и дух, и да ти донесе вода и храна, за да се събудиш и да не бъдеш вече жаден и гладен. Когато си изтощен и когато почувстваш част от неприветливостта на този свят, не се чувствай изгубен, не плачи. Всемогъщият Бог, Стражът, ще прегърне пристигането ти по всяко време“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Въздиханието на Всемогъщия). След като прочетох Божиите слова, сърцето ми се стопли и почувствах Божията любов и милост. Бях чула гласа на Бог, но не можех да устоя на изкушението на парите, славата и придобивките и не исках да посещавам събирания, за да печеля повече пари и да се издигна над другите. Дори се криех от братята и сестрите си, когато идваха вкъщи да ме търсят. Бях толкова безчувствена и непокорна, но Бог не ме изостави. Седях на предната седалка, когато стана автобусната катастрофа и понесох голям удар, но не бях сериозно ранена. Нима това не беше Божията закрила? Бог също уреди една сестра да дойде при мен и да проведе общение за истината, за да мога да разбера Божието намерение и да се обърна към Бог. Нима всичко това не беше проява на Божията милост към мен? Божията любов е толкова голяма, но аз бях обсебена от преследването на слава и придобивки, криех се от Бог и се отдалечавах все повече от Него. Сърцето ми беше твърде закоравяло и бях твърде лишена от съвест и разум. Наистина бях недостойна за Божието спасение!

Щом се възстанових достатъчно, за да мога отново да ходя, моята ръководителка ми се обади и ме помоли да се върна и да управлявам екипа. Помислих си: „Ако не управлявам екипа, който толкова усърдно съм изградила, той ще се разпадне. Сега продажбите намаляват всеки месец, а и доходите ми намаляват. Ако това продължи, няма ли всичките ми предишни усилия да са били напразни?“. Сърцето ми започна да се колебае. По това време прочетох Божиите слова: „Тъй като вярваш в Бог и Го следваш, трябва да Му принесеш всичко, да нямаш лични изисквания, да не правиш лични избори и да удовлетвориш Божиите намерения. Тъй като си сътворено човешко същество, трябва да се покориш на Господ, Който те е създал, защото в същността си ти нямаш контрол над себе си и нямаш вродена способност да контролираш съдбата си. Тъй като вярваш в Бог, трябва да се стремиш към освещаване и промяна“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Успехът или неуспехът зависи от пътя, по който върви човек). „От момента, в който с плач идваш на този свят, ти започваш да изпълняваш отговорностите си. Ти играеш ролята си и започваш жизнения си път в името на Божия план и Неговото предопределение“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог е източникът на човешкия живот). От Божиите слова разбрах, че човекът е създаден от Бог. Като сътворено същество трябва да се покорявам на Бог, да удовлетворявам Бог, да изпълнявам отговорностите си и да върша добре дълга си. Замислих се, че съм прекарала по-голямата част от живота си в преследване на слава, придобивки и статус. В крайна сметка не получих това, което исках, след целия си усилен труд и страдание, и почти загубих живота си. Това, че сега мога да се върна при Бог, се дължи на Божията милост и закрила и трябва да се отплатя за Божията любов. Все още има много искрени вярващи, които не са дошли пред Бог, и аз трябва да проповядвам евангелието на тези хора. Това е моя отговорност и мой дълг. Затова реших повече да не развивам екипа. Исках да ходя на правилните събирания, за да ям и пия Божиите слова, и да проповядвам евангелието, за да свидетелствам за Бог. След това отхвърлих молбата на ръководителката си и избрах да изпълнявам дълга си с братята и сестрите си, като активно проповядвах евангелието на хората около мен. Всеки ден беше пълноценен.

През 2012 г. срещнах бивша колежка. Тя вече беше дистрибутор от високо ниво и печелеше много пари. Дори си беше купила голяма къща. Тя каза: „Стига да дойдеш да работиш с мен, ще ти помогна да си осигуриш продажби. Ще имаш годишна заплата от 100 000 юана, няма проблем“. Като видях, че печели много пари и изглежда толкова млада и красива, и че новата ѝ къща е като вила, не можах да не се разколебая: „Нима това не е точно животът, който искам? Имам опит и не съм по-малко интелигентна от нея, така че няма да ми е трудно да се завърна. Няма да ми струва много усилия да постигна годишна заплата от 100 000 юана“. Изкушението от печалбата не ми позволи да успокоя сърцето си и се помолих на Бог: „Мили Боже, знам, че трябва да посещавам правилните събирания и да изпълнявам дълга си във вярата си, но все още искам да преследвам слава и придобивки и се чувствам много раздвоена в сърцето си. Мили Боже, моля Те, защити ме да не падна в изкушенията на Сатана“.

По-късно прочетох Божиите слова и придобих известно разбиране за коренната причина за преследването ми на слава и придобивки. Всемогъщият Бог казва: „Когато постоянно изследваш и внимателно анализираш различните цели, към които хората се стремят в живота си, и различните им начини на живот, ще откриеш, че нито един от тях не съответства на първоначалния план на Създателя за създаването на човечеството. Всички те отдалечават хората от върховенството и грижата на Създателя. Всички те представляват капани, които развращават хората и ги водят към ада. След като осъзнаеш това, това, което трябва да направиш, е да се избавиш от старите си житейски възгледи, да стоиш далеч от различните капани, да предадеш живота си в Божиите ръце и да Го оставиш да подреди всичко за него, стреми се да се покоряваш само на устроеното от Бог и Неговите напътствия, без да правиш какъвто и да било личен избор и стани човек, който се покланя на Бог“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият III). „Сатана използва славата и придобивките, за да контролира умовете на хората, като ги кара да си мислят само за тези две неща и да се борят за слава и придобивки, да търпят трудности за слава и придобивки, да понасят унижения и да носят тежко бреме за слава и придобивки, да жертват всичко свое за слава и придобивки и да правят всяка преценка или да вземат всяко решение в името на славата и придобивките. Така Сатана слага невидими окови на хората и оковани по този начин, те нямат нито способността, нито куража да се освободят. Без да се усетят, те носят тези окови, докато кретат напред стъпка по стъпка с голяма трудност. Заради славата и придобивките човечеството се отклонява от Бог, предава Го и става все по-нечестиво. По този начин се унищожават поколение след поколение насред славата и придобивките на Сатана. Сега, като се вглеждаме в неговите действия, не са ли крайно омразни коварните му подбуди? Може би днес все още не успявате да прозрете коварните подбуди на Сатана, защото си мислите, че без слава и придобивки животът не би имал смисъл и хората вече не биха могли да виждат пътя пред себе си и целите си, и бъдещето им би било тъмно, мъгляво и мрачно. Но полека-лека един ден всички вие ще осъзнаете, че славата и придобивките са масивни окови, които Сатана слага на човечеството. Когато този ден настъпи, напълно ще се съпротивляваш срещу контрола на Сатана и напълно ще се съпротивляваш срещу оковите, донесени ти от Сатана. Когато пожелаеш да се освободиш от всички тези неща, които Сатана ти е внушил, напълно ще скъсаш със Сатана и наистина ще намразиш всичко, причинено ти от Сатана. Чак тогава ще имаш истинска любов и копнеж към Бог“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият VI). От Божиите слова разбрах, че Сатана използва славата и придобивките, за да покварява хората и да ги кара да гледат на преследването на слава и придобивки като на положително нещо, като цел в живота, към която да се стремят, като постоянно се опитват да избягат от Божието върховенство и от Божиите подредби и в крайна сметка да отбягват Бог и да Го предават. Славата и придобивките са капани, поставени от Сатана за хората, и примки, които ги изкушават да паднат в разврат. Причината, поради която не можех да се откажа от славата и придобивките, беше, че бях приела сатанинските правила за оцеляване като: „Човек се стреми нагоре, а водата тече надолу“ и „Да се издигнеш над другите“ за положителни неща. Вярвах, че само когато хората получат слава и придобивки, могат да водят достоен и ценен живот. Спомних си времето, когато току-що бях завършила училище и започнах работа. За да водя престижен живот като този на сестра ми, отчаяно се явявах на изпити за дипломи и професионални звания. След като ме съкратиха, за да водя добър живот и да спечеля възхищението на хората, ходех на обучения по директни продажби и се научих как да лъжа и мамя, за да постигна добри продажби. Казвах това, което хората искаха да чуят, и се преструвах на успял човек, като подвеждах хората с фалшив външен вид. Дори когато чух гласа на Бог, който спасява хората, и осъзнах, че Божиите слова са истината и могат да насочат хората по правилния път, не посещавах правилно събиранията, защото исках да развия екипа си и да подобря продажбите си. Дори нямах време да чета Божиите слова и влагах цялата си енергия в преследване на пари, слава и придобивки. В крайна сметка едва не загубих живота си в автобусната катастрофа. Сега най-накрая можех да ходя на събирания и да изпълнявам дълга си редовно, но когато чух бившата си колежка да казва, че ще ми помогне да получа годишна заплата от 100 000 юана, желанията ми се разпалиха и с нетърпение исках да се върна в света и да постигна нещо голямо. Колко силно бях обвързана от парите, славата и придобивките! Всъщност, като се замисля, през последните няколко години бях заета да се блъскам за слава и придобивки. Въпреки че спечелих малко пари и бях хвалена от другите и получих тяхното възхищение, семейният ми живот не беше хармоничен и често се ядосвах и карах със съпруга си, и често изпитвах чувство на празнота в сърцето си. Освен това в преследването на слава и придобивки лъжех и мамех клиентите си и прекрачих основния критерий на съвестта. Живеех без никаква почтеност или достойнство. Освен това имам някои физически последствия от автобусната катастрофа и често страдам от болки в гърба. Платих много за слава и придобивки, но това, което получих в замяна, беше духовна празнота и физическа болка. Осъзнах, че колкото и пари да имаш, не можеш да купиш душевен мир или чиста съвест, и че колкото и висок да е статусът ти, не можеш да избягаш от нещастието. Славата и придобивките не могат да донесат на хората истински щастлив живот. Те могат само да отдалечат хората все повече от Бог, да ги накарат да живеят в празнота и болка и в крайна сметка да ги накарат да загубят възможността да бъдат спасени. Сега най-накрая бях измъкнала краката си от блатото на парите, славата и придобивките и не исках да преследвам слава, придобивки и статус, както преди, или да водя този живот на страдание, изтощение, празнота и мъчение. Трябваше да се откажа от амбициите и желанията си да преследвам слава и придобивки, да се стремя към покорство пред Бог и да изпълнявам добре дълга на сътворено същество. Само по този начин животът е смислен. Осъзнах също, че макар да изглеждаше, че колежката ми се опитва да ме убеди, зад това стоеше изкушението на Сатана и Божието изпитание за мен. Не можех отново да падна в кроежите на Сатана и да продължа по предишния си погрешен път. Затова категорично отказах на колежката си.

Оттогава нататък, когато някой ми препоръчваше някаква форма на директни продажби като добър начин за печелене на пари, сърцето ми вече не се колебаеше и мислех само за проповядване на евангелието и доброто изпълнение на дълга си. Прочетох Божиите слова: „Ти си сътворено същество и разбира се, трябва да се прекланяш пред Бог и да се стремиш към живот, изпълнен със смисъл. Ако не се прекланяш пред Бог, а живееш в мръсната си плът, тогава не си ли просто един звяр в човешко облекло? Тъй като ти си човешко същество, трябва да отдадеш всичко на Бог и да понесеш всички страдания! Трябва с радост и увереност да приемеш малкото страдание, на което си подложен днес, и да живееш смислен живот, като Йов и Петър. […] Вие сте хора, които преследват правилния път, тези, които търсят напредък. Вие сте хора, които се надигат в страната на големия червен дракон — тези, които Бог нарича праведни. Не е ли това най-смисленият живот?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Практика (2)). Божиите слова ме накараха да разбера, че няма смисъл да се преследват пари, слава, придобивки, гордост или престиж. Само като вярваш в Бог, стремиш се към истината, отърваваш се от покварения нрав и изпълняваш дълга на сътворено същество, можеш да водиш най-смисления живот. В миналото преследвах пари, слава, придобивки и материални удоволствия и живеех за плътта. Въпреки че изглеждах престижна и почтена, не изпитвах мир и радост в сърцето си. Сега изпълнявам дълга си с братята и сестрите си, ям и пия Божиите слова, приемам съда и наказанието на Божиите слова и се самоанализирам и разбирам себе си. Вече не лъжа толкова много и постепенно започнах да изживявам човешко подобие. Благодаря за напътствието на Всемогъщия Бог, че ми помогна да избягам от болката от преследването на пари, слава и придобивки и ме насочи по светлия път в живота!