От Барбара, Лаос

През 2022 г. бях избрана за член на районна група за вземане на решения, като отговарях за работата на няколко църкви. Тъй като говоря езиците мяо и китайски, често помагах на братята и сестрите с преводи и затова нямах много време да проследявам църковната работа. Бях много притеснена. Някои църковни водачи тъкмо започваха обучението си и не знаеха как да си вършат работата. Ако не развиех църковните водачи възможно най-скоро, щеше да се наложи сама да върша по-голямата част от работата, което щеше да бъде много натоварващо и уморително. Чувствах силна съпротива. Когато някой ме помолеше да превеждам, ми се искаше да го пренебрегна, ако това не засягаше работата на църквите, за които отговарях.

В края на 2022 г. трябваше да се изберат ръководител и заместник-ръководител на районната група за вземане на решения. Помислих си: „Вече имам достатъчно отговорности с работата в тези църкви. Ако бъда избрана за ръководител на групата, обхватът на отговорностите ми ще бъде още по-голям, а работата ми няма ли да стане още по-натоварена? Ще е добре, ако не ме изберат. Така няма да ми се налага да се тревожа толкова много и плътта ми няма да е толкова уморена“. Но когато гласовете бяха обявени, бях избрана за ръководител на районната група за вземане на решения. Бързо си намерих извинения с думите: „Аз съм човек, който не носи бреме. Мързелива съм и не върша действителна работа. Също така съм доста измамна“. Дори дадох примери за това как съм била измамна. След това казах: „Аз съм млада и непостоянна и не съм подходяща за ръководител на група. Нека друг брат или сестра да го прави“. Една сестра каза: „Ти вече започна да правиш компромиси още преди да си започнала да изпълняваш дълга си. Вече си възпряна и обвързана от плътта“. Думите на сестрата пронизаха сърцето ми. След събирането много се разстроих. Знаех, че да избягваш дълга си е бунтарство срещу Бог и означава, че нямаш богопокорно сърце. След това се самоанализирах. Спомних си един откъс от Божиите слова. Всемогъщият Бог казва: „Най-важното проявление на един честен човек е това, че търси и практикува истината във всичко — това е най-важното. Казваш, че си честен, но винаги държиш Божиите слова на заден план в ума си и просто правиш каквото си поискаш. Нима това е проява на честен човек? Ти казваш така: „Макар че заложбите ми са лоши, аз имам честно сърце“. Но когато ти се падне някакъв дълг, ти се страхуваш от страданието и от това да понесеш отговорността си, ако не го изпълниш добре, и затова си измисляш оправдания, за да се измъкнеш от дълга си, или предлагаш някой друг да го изпълни. Така ли се проявява честният човек? Разбира се, че не. Как трябва да се държи честният човек тогава? Той трябва да се покори на Божията подредба, да бъде отдаден на дълга, който се очаква от него да изпълни, и да се стреми да удовлетворява Божиите намерения. Това се проявява по няколко начина: един от тях е да приемаш дълга си с честно сърце, да не вземаш под внимание плътските си интереси, да не изпълняваш дълга си половинчато и да не кроиш козни в своя собствена полза. Ето това са проявления на честност. Друг начин е да влагаш цялото си сърце и цялата си сила в това да изпълняваш дълга си добре, да изпълняваш както трябва поверените ти от Божия дом задачи и да влагаш сърцето и любовта си в дълга си, за да удовлетвориш Бог. Това са проявленията, които трябва да има един честен човек, когато изпълнява дълга си. Ако разбираш и знаеш какво да правиш, но не го правиш, то ти не влагаш цялото си сърце и сила в дълга си, а по-скоро хитруваш и съзнателно се скатаваш. Честни ли са хората, които изпълняват дълга си по този начин? Категорично не. Бог няма за какво да използва такива хлъзгави и измамни хора; те трябва да бъдат отстранени. Бог използва само честни хора за изпълнението на дълг. Дори и преданите полагащи труд трябва да са честни. Всички хора, които постоянно са нехайни и хитри и все се скатават, са измамни и всички те са демони. Никой от тях не вярва истински в Бог и всички те ще бъдат отстранени. Някои хора си мислят: „Наистина е лесно да бъдеш честен човек. Достатъчно е просто да казваш истината и да не лъжеш“. Какво мислите за този възглед? Дали е толкова ограничен обхватът на това да бъдеш честен човек? Категорично не. Трябва да разкриеш сърцето си и да го дадеш на Бог; това е отношението, което се очаква от един честен човек. Ето затова едно честно сърце е толкова ценно. Какво предполага това? Че честното сърце може да управлява поведението ти и да промени състоянието ти. Може да те води към правилните избори и към това да се подчиниш на Бог и да получиш Неговото одобрение. Такова сърце наистина е ценно. Ако имаш такова честно сърце, то това е състоянието, в което трябва да живееш, това е начинът, по който трябва да се държиш и начинът, по който да се отдадеш“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). От Божиите слова видях, че какъвто и дълг да се възлага на един честен човек, независимо дали е в негова полза или не, или колко ще страда плътта му, той ще го приеме с честно сърце. След това ще даде всичко от себе си, за да направи всичко възможно, без да мисли за собствените си интереси, а само за това как да удовлетвори Бог. Само такъв човек е честен човек, обичан от Бог. Исках да избягам и да се оттегля от изборите, защото не исках да страдам или да плащам цена. След като бях избрана за ръководител на групата, не ми се искаше да го правя, защото знаех, че това е много важен дълг и ще отговарям за много задачи и че за да го изпълнявам добре, плътта ми ще трябва много да страда и ще трябва много да се тревожа. Тогава се опитах да го избегна, като използвах за извинение моята младост, липсата на постоянство и измамния си нрав с думите, че не съм подходяща за ръководител на групата. Божият дом ме беше развивал толкова дълго време, но в критичния момент аз избегнах дълга си. Наистина ми липсваха съвест и разум. Наистина бях страшно егоистична и измамна! Като сътворено същество дори не исках да изпълнявам дълга, който трябваше да изпълнявам. Какъв е смисълът да живея така? Точно тогава се сетих за няколко реда от един химн: „Хората не дават на Бог дори и най-малката утеха и Той все още не е получил истинска любов от човечеството до днес“. Сълзите ми потекоха и потърсих този химн от Божиите слова.

Божията любов към човечеството е истинска и реална

1  Божията любов към човечеството се проявява главно в делото, което Той върши в плът, в личното спасяване на хората, в говоренето с хората лице в лице и в живеенето лице в лице с тях. Няма дори и най-малка дистанция и няма никакви преструвки — това е реално. Фактът, че Неговото спасение на човечеството беше такова, че Той успя да се въплъти и да изживее болезнени години с хората в света, е изцяло заради Неговата любов и милост към човечеството.

2  Божията любов към човечеството е безусловна и не изисква нищо. Какво може да получи Той от тях в замяна? Хората са студени към Бог. Кой може да се отнася към Бог като към Бог? Хората не дават на Бог дори и най-малката утеха и Той все още не е получил истинска любов от човечеството до днес. Бог продължава безкористно да дава и безкористно да осигурява.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Познаваш ли Божията любов към човечеството?)

След като изслушах химна, силно се трогнах и се почувствах малко виновна. Сълзите ми не спираха да текат. Божията любов е толкова истинска и реална. Бог е толкова върховен, свят и велик, но за да спаси човечеството, Той лично се е въплътил, за да дойде в човешкия свят, да живее редом с поквареното човечество, да изразява истината, за да снабдява и води хората, и да нагласява различни среди, за да облагородява и пречиства хората. Бог е всеотдаен към човека. Аз обаче не желаех да нося тежко бреме в изпълнението на дълга си и не желаех да платя дори малка цена или да страдам дори съвсем малко. Чувствах се страшно задължена на Бог. Бог ми беше дал толкова много, но аз не проявих внимание към Неговото намерение, а мислех само за собствените си интереси, като избегнах дълга си от страх, че плътта ми ще страда. Наистина бях напълно лишена от съвест!

Прочетох още един откъс от Божиите слова. Всемогъщият Бог казва: „Какъвто и дълг да изпълняваш и каквото и поръчение да приемаш от Бог, Неговите изисквания към теб не се променят. Щом си разбрал Божиите изисквания, трябва да практикуваш и да изпълняваш своя дълг и Божието поръчение към теб в съответствие с Неговите изисквания, така, както ги разбираш, независимо дали Той е до теб и дали те проучва внимателно. Само така наистина можеш да станеш господар на всички неща, който се ползва с доверието на Бог и е отговаря на критериите, и достоен за Неговото поръчение. […] Съсредоточи се единствено върху Божиите слова и изисквания и постепенно започни да се стремиш към истината, изпълнявай дълга си добре и удовлетвори Божиите намерения и недей да разочароваш Бог за шестте хиляди години, през които е чакал, шестте хиляди години, през които е очаквал. Дай на Бог малко утеха, позволи Му да види надежда в теб и нека желанията Му се осъществят в теб. Кажи Ми, дали Бог би се отнесъл несправедливо с теб, ако постъпиш така? Разбира се, че няма!“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Защо човек трябва да се стреми към истината). От Божиите слова почувствах, че Божието намерение е да се стремим към истината, да изпълняваме добре дълга си, да се покоряваме на Бог, да поверяваме сърцата си на Бог, да бъдем в единомислие с Него и да станем сътворени същества, които отговарят на критериите. Това е нещото, което Бог най-много желае да види. Когато бях избрана за ръководител на районната група за вземане на решения, надеждата на Бог беше да търся истината, докато изпълнявам дълга си, и да се упражнявам в общение за истината, за да разрешавам проблеми. Освен това Той искаше да приема работата присърце и да поема отговорностите ѝ, за да мога в крайна сметка да изпълнявам добре дълга си, да придобия истината и да бъда спасена от Бог. Когато разбрах това, почувствах дълбоко самообвинение. Съжалих, че не оцених възможността, която Бог ми беше дал, и не приех дълга си. Колко се надявах Бог да ми даде още един шанс! Реших, че ако имам още един шанс, определено ще се покоря и никога повече няма да се бунтувам срещу Бог по този начин. Затова се помолих на Бог: „Мили Боже, готова съм да се покоря на всички Твои устройвания. В бъдеще съм готова да приема всеки дълг и да го изпълнявам добре“. По-късно висшестоящите водачи не се съгласиха с оставката ми и ме оставиха да продължа да бъда ръководител на групата. Бях изключително щастлива. Бог беше познал сърцето ми и ми беше дал още един шанс — трябваше да го ценя! След това започнах активно да проследявам работата и всяка вечер след края на събиранията обобщавах проблемите в работата с братята и сестрите си от групата за вземане на решения. Въпреки че понякога работата беше много и плътта ми беше малко уморена, не избягвах дълга си, както бях правила преди.

През 2023 г. се провеждаха избори за водачи и дякони поради реорганизацията на някои църкви и натовареността ми се увеличи много. Всеки ден бях заета до късно. През това време просто чувствах, че е твърде много труд и твърде уморително. Скоро след това църквата проведе нов кръг избори и аз исках да се възползвам от тази възможност, за да се откажа от позицията си в районната група за вземане на решения и вместо това да изпълнявам по-лек дълг. В този момент осъзнах, че отново искам да се съобразя с плътта си, и призовах Бог в сърцето си да ме води, за да мога да практикувам истината. По това време в ума ми изникнаха два химна от Божиите слова.

Бог цени онези, които Го слушат и Му се покоряват

За Бог няма значение дали човек е велик, или незначителен — стига да може да Го слуша, да се покорява на Неговите наставления и поръчение, и да може да сътрудничи на делото, волята и плана Му, така че волята и планът Му да могат да се изпълнят безпрепятствено и да бъдат завършени, то такава постъпка заслужава да бъде запомнена от Него и да получи Неговата благословия. Бог цени такива хора и оценява такова поведение. Той цени тази обич, която хората изпитват към Него, и това сърце, което Му показват. Това е Божието отношение.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог I)

Когато човек приема Божието поръчение, Бог има стандарт, според който преценява дали действията на този човек са добри, или лоши, дали човекът се е покорил, дали е удовлетворил Божиите намерения и дали това, което прави, е на ниво. Бог се интересува от сърцето на човека, а не от действията, които показва. Не е вярно, че Бог трябва да благослови някого, стига човекът да върши нещо, независимо от начина, по който го прави. Това е погрешно разбиране на хората за Бог. Бог не гледа само крайния резултат на нещата, а набляга повече върху това какво е сърцето на човека и какво е отношението му по време на развитието на нещата, гледа и дали в сърцето му има покорство, внимание и желание да удовлетвори Бог.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог I)

Божиите слова наистина ме трогнаха особено когато прочетох: „Бог не гледа само крайния резултат на нещата, а набляга повече върху това какво е сърцето на човека и какво е отношението му по време на развитието на нещата, гледа и дали в сърцето му има покорство, внимание и желание да удовлетвори Бог“. Разбрах, че това, от което Бог се интересува, е човешкото сърце. Когато се случва всяко едно нещо, това, което Бог иска да види, е дали сърцата на хората са Му покорни и внимателни към Него и дали могат да се откажат от собствените си интереси, за да удовлетворят Бог. Всеки път, когато ми се възлагаше важна работа или се изправях пред избори, аз не мислех как да удовлетворя Божиите намерения, а само как да избегна страданието на плътта и как да поема по-малко отговорност. Изцяло ми липсваше съвест, бях страшно егоистична и достойна за презрение! Сега църквата провеждаше нови избори и трябваше поне да имам покорно отношение. Ако ме изберат, това щеше да е Божие въздигане за мен. Ако не ме изберат, щеше да има поука, която да извлека. Във всеки случай трябваше да се покоря. Когато си помислих това, сърцето ми много се успокои и участвах в изборите. В крайна сметка бях избрана за член на районната група за вземане на решения и сърцето ми успя да се покори.

По-късно прочетох един откъс от Божиите слова и разбрах защо постоянно се съобразявах с плътта и избягвах дълга си. Всемогъщият Бог казва: „Що се отнася до плътта, колкото по-добре се грижиш за нея, толкова по-ненаситна ще бъде тя. Тя е пригодена да понася известно страдание. Хората, които търпят известни страдания, ще вървят по правилния път и ще се занимават с правилната работа. Ако плътта не понася страдания, отдава се на удобства и расте в удобното си гнездо, тогава хората няма да постигнат нищо и няма как да получат истината. Ако се случат природни бедствия и причинени от човека катастрофи, хората ще бъдат лишени от разума си и ще действат неблагоразумно. С течение на времето те само ще стават все по-покварени. Има ли много такива примери? Можеш да видиш, че в невярващия свят има много певци и филмови звезди, които са били готови да изтърпят трудности и са се посветили на работата си, преди да станат известни. Но след като се сдобият със слава и започнат да печелят много пари, те не поемат по правилния път. Някои от тях взимат наркотици, други се самоубиват и животът им се съкращава. На какво се дължи това? Техните материални удоволствия са твърде прекомерни, чувстват се твърде комфортно и не знаят как да получат по-голяма наслада или по-голямо вълнение. Някои от тях посягат към наркотиците в търсене на по-голямо вълнение и удоволствие и с течение на времето не могат да се откажат от тях. Някои умират от прекомерна употреба на наркотици, а други, като не знаят как да се освободят от тази зависимост, накрая просто се самоубиват. Има толкова много подобни примери. Независимо колко добре се храниш, обличаш и живееш, колко много се забавляваш или колко комфортен е животът ти, и независимо колко напълно са задоволени желанията ти, в крайна сметка това е празнота, която се натрупва, и резултатът е разруха. Истинско щастие ли е щастието, което невярващите преследват? Всъщност това не е щастие. Това са човешки фантазии, това е форма на поквара, това е път, по който хората стават покварени. Така нареченото щастие, което хората преследват, е фалшиво. Всъщност това е страдание. Това не е целта, която хората трябва да преследват, нито пък в нея се крие ценността на живота. Някои от начините и методите, чрез които Сатана покварява хората, са да ги кара да превърнат в своя цел задоволяването на плътта и отдаването на похотта. По този начин Сатана прави хората безчувствени, подмамва ги и ги покварява, като ги кара да се чувстват така, сякаш това е щастието, и ги кара да преследват тази цел. Хората вярват, че като получат тези неща, получават щастие, затова правят всичко възможно, за да се насочат към преследването на тази цел. После, след като я постигнат, те не изпитват щастие, а по-скоро празнота и болка. Това доказва, че този път не е правилният; това е път към смъртта“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). От Божиите слова разбрах, че причината постоянно да ламтя за удобства е, че имаше проблем с мислите и възгледите ми. От малка бях дълбоко повлияна и обусловена от обществото и семейството си и вярвах, че преследването на плътски удобства е начин да се отнасям добре със себе си. Често чувах другите да казват: „Хората трябва да живеят за себе си, за да им е удобно и леко на плътта. Не трябва да живеят за другите. Ето това е да си умен“. Родителите ми също често казваха: „Каквото и да правим, то е, за да се радваме на удобен живот без страдание или умора. Нима целта на живота не е да му се наслаждаваме?“. Постепенно приех тези погрешни възгледи. Те се превърнаха в мои принципи на действие и цели на моя стремеж. Когато бях в училище, исках да уча само прости неща. Не исках да уча нищо, което изискваше умствени усилия. Например много не ми се учеха предмети като математика, които намирах за умствено предизвикателство. След като започнах да вярвам в Бог, въпреки че изпълнявах дълга си в църквата, все още преследвах плътски удобства. Не желаех да нося тежко бреме в изпълнението на своя дълг и не исках да изпълнявам дълг, който изискваше умствени усилия или плътско страдание. Исках да изпълнявам само лесен и лек дълг. Щом се налагаше да изпълнявам труден дълг или такъв, който изисква голямо натоварване, исках да го избегна. Например първия път, когато бях избрана за ръководител на районната група за вземане на решения, тъй като се страхувах, че като ръководител на групата ще имам много работа и ще се уморявам физически, измислих много извинения и умишлено споменах покварата и недостатъците си, за да могат всички да се съгласят да не бъда ръководител на групата. При следващите избори отново мислех за плътта си и дори исках да се откажа от позицията си в групата за вземане на решения. Мислех само за собствените си плътски интереси, никога не проявявах внимание към Божиите намерения и постоянно избягвах дълга си, за да не страда моята плът. Това поведение беше бунт срещу Бог и предателство към Бог. Ако не се покаех, в крайна сметка не само нямаше да придобия истината или да променя покварения си нрав, но можех само да попадна в бедствие и да бъда унищожена. Както каза Бог: „Някои от начините и методите, чрез които Сатана покварява хората, са да ги кара да превърнат в своя цел задоволяването на плътта и отдаването на похотта. По този начин Сатана прави хората безчувствени, подмамва ги и ги покварява, като ги кара да се чувстват така, сякаш това е щастието, и ги кара да преследват тази цел. Хората вярват, че като получат тези неща, получават щастие, затова правят всичко възможно, за да се насочат към преследването на тази цел. После, след като я постигнат, те не изпитват щастие, а по-скоро празнота и болка. Това доказва, че този път не е правилният; това е път към смъртта“. Сатана изкушава и покварява хората с преследването на плътски удобства, като ги кара да вярват, че само удовлетворяването на плътта може да донесе щастие. Всъщност, колкото и удобно да е на човек или колкото и да се наслаждава на плътта, той все още се чувства празен и нещастен в дълбините на сърцето си. Винаги съм преследвала плътски удобства и не съм искала да изпълнявам дълг, който изисква голямо натоварване. Мислех, че по този начин ще имам повече време да си почивам или да правя неща, които харесвам. Но след като избегнах дълга си, сърцето ми не беше спокойно, а вместо това изпаднах в състояние на дълбока мъка и самообвинение. Това чувство не може да се опише с думи. Знаех, че понеже се бях разбунтувала срещу Бог, бях изгубила Неговото присъствие. Преживях, че преследването на плътски удобства не е правилен път и той само ще кара хората да стават все по-покварени и да се съпротивляват все повече на Бог.

През април 2024 г., поради нуждите на работата, една проповедничка от моя район на отговорност бе преместена на друго място, за да изпълнява дълга си. Трябваше временно да проследявам работата, за която тя отговаряше, и бях малко притеснена. Имаше толкова много работа за вършене — щеше да е страшно изморително! Осъзнах, че отново искам да се съобразя с плътта си, и мълчаливо се помолих на Бог да ме води, за да мога да се покоря. По-късно прочетох един откъс от Божиите слова и намерих път на практикуване. Всемогъщият Бог казва: „Всеки възрастен човек трябва да поеме отговорностите си на възрастен, независимо колко голям е натискът, с който се сблъсква, като например несгоди, болести и дори различни затруднения. Това са неща, които всеки трябва да преживее и понесе; така изглежда животът на нормалния човек. Ако не можеш да понасяш натиск, да понасяш страдание или да издържаш на удари, това означава, че нямаш постоянство или решителност и си твърде крехък и безхарактерен. Всеки — било то в обществото, или в Божия дом — трябва да понесе това страдание в живота си. Това е отговорността, която всеки възрастен трябва да понесе, бремето, което трябва да поеме, и никой не може да го избегне. Нито трябва да се опитваш да го избягваш. Ако винаги искаш да избягаш или да се освободиш от цялото това страдание, тогава твоята угнетяваща емоция ще се прояви и тя ще те оплита завинаги. Ако обаче можеш правилно да възприемеш и да приемеш всичко това и да го разглеждаш като необходима част от живота и съществуването си, тогава вече няма да развиваш негативни емоции заради тези проблеми. От една страна, трябва да се научиш да поемаш отговорностите и задълженията, които възрастните би трябвало да имат и да поемат. От друга страна, трябва да се научиш да съжителстваш хармонично с другите в своята жизнена и работна среда с нормална човешка природа. Недей просто да правиш каквото ти харесва. Каква е целта на хармоничното съжителство? Тя е да се изпълнят по-добре работата, задълженията и отговорностите, които ти като възрастен би трябвало да изпълниш. Независимо каква работа или какъв дълг изпълняваш, когато си изправен пред опасност, когато си изправен пред смущения и вреди от силите на Сатана, трябва да си способен да сведеш до минимум загубите, така че резултатите от твоята работа и дълг да са по-добри. Ето това би трябвало да постигне някой с решителност. Ако притежаваш нормална човешка природа, би трябвало да постигаш това, когато вършиш работа. Що се отнася до натиска в работата, независимо дали идва от Горното или от Божия дом, или дали е натиск, оказан върху теб от братята и сестрите, това е нещо, което трябва да понесеш. Не можеш да кажеш: „Няма да го направя заради натиска. Аз просто търся свободно време, лекота, щастие и удобство, докато изпълнявам дълга си и работя в Божия дом“. Това няма да стане и не е мисъл, която един нормален възрастен би трябвало да притежава, а Божият дом не е място, където да се отдаваш на удобство. Всеки човек поема определено количество натиск и риск в живота и работата си. Във всяка работа, особено при изпълнението на дълга си в Божия дом, трябва да се стремиш към оптимални резултати. В по-широк план, това е учението и изискването на Бог. В по-тесен план, това е нагласата, гледището, нивото и принципът, които всеки човек би трябвало да притежава в своите постъпки и действия. Когато изпълняваш дълг в Божия дом, трябва да се научиш да спазваш постановленията и системите на Божия дом и трябва да се научиш да се съобразяваш с правилата, като постъпваш благовъзпитано. Това е съществена част от постъпките на човека“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (5)). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че като възрастни всички ние имаме свои собствени отговорности и задължения, независимо дали в Божия дом, или в невярващия свят. Това е нещото, което един нормален човек трябва да поеме. В процеса на изпълнение на своя дълг, въпреки че плътта трябва да страда, да плаща цена и да понася известен натиск, всичко това са отговорности, които възрастните трябва да поемат. Не мога да се страхувам от страданието, нито мога да избягвам дълга си, когато видя, че е труден. Да правя това е твърде лишено от съвест и човешка природа. Затова съзнателно се помолих на Бог, за да се опълча на плътта, и бавно успях да се покоря.

Чрез това преживяване разбрах, че макар плътта ми да страда и да се чувства уморена, когато поех работа в църквата, аз придобих много. Разбрах, че когато ми се случват неща, трябва да търся истините принципи, а и моята човешка природа също много узря — от това в началото винаги да разчитам на другите, до сега, когато се научих да работя самостоятелно. Когато братята и сестрите имат трудности или представи, аз също мога да намеря съответните истини, за да разговарям за тях и да ги разреша. Въпреки че натовареността ми е по-голяма от преди, аз също съм придобила и спечелила много. Всичко това е специална благодат от Бог. Благодаря на Бог!