От Джоу Сяооу, Китай

През 2012 г. съпругата ми и аз приехме делото на Всемогъщия Бог от последните дни. Често се събирахме и четяхме заедно Божиите слова и всеки ден беше щастлив и пълноценен. Две години по-късно бях избран за църковен водач. Тъй като бях зает с дълга си и прекарвах по-малко време вкъщи, съпругата ми стана донякъде недоволна, като казваше, че не се грижа за семейството и че не ме е грижа за нея. Въпреки че знаех, че е напълно естествено и обосновано да изпълнявам дълга на сътворено същество, също така чувствах, че в думите на жена ми има смисъл и че трябва да изпълня отговорността си на съпруг и да се грижа добре за жена си и детето си, за да имаме щастлив брак и съвършено семейство. Така, когато бях у дома, вършех много домакинска работа и готвех вкусна храна на жена си, като се стараех да бъда добър съпруг. Понякога не можех да се грижа за жена си, защото бях твърде зает с дълга си, а след това се стараех да я компенсирам, тъй като се страхувах, че недоволството ѝ ще се отрази на чувствата ни. По-късно станах проповедник и имах още по-малко време, което да прекарвам с жена си у дома. Понякога, тъй като дългът ми беше натоварен, излизах за по няколко дни и жена ми се оплакваше от мен. Въпреки че заради това не забавях дълга си, в сърцето си винаги чувствах вина към жена си. Затова, преди да тръгна, ѝ приготвях храна отрано, а когато се приберях, правех всичко възможно да удовлетворя всяко нейно желание или да я изведа. Мислех, че само така ще правя това, което трябва да прави един добър съпруг, и бракът ни ще бъде щастлив.

По-късно съпругата ми се съсредоточи изцяло върху стремежа към пари и плътски удоволствия и пропиляваше дните си в ядене, пиене и забавления с приятели. Тя не само пренебрегваше семейството, но и често ходеше по барове. Докато гледах как жена ми все повече и повече се покварява, започнах да се тревожа, че тя прекарва толкова много време с тези хора, че няма да може да устои на изкушението и ще ме предаде. Нямаше ли семейството, което бях градил с толкова труд, да се разпадне? Често водех откровени разговори с жена си и ѝ четях Божиите слова с надеждата, че ще стои далеч от тези проблемни места. Съпругата ми се съгласяваше на думи, но след това изобщо не се променяше. Постепенно аз и съпругата ми имахме все по-малко теми за разговор и когато тя се прибираше у дома, ме пренебрегваше. Често се притеснявах дали жена ми вече не ме е предала. По-конкретно, когато се прибирах и виждах празната къща, в сърцето си винаги усещах самота. Мислех си, че връзката между мен и жена ми, градена толкова много години, може да се разпадне, и сърцето ми се изпълваше с болка и страдание. Точно когато бях дълбоко в капана на болката и не можех да се измъкна, един ден през август 2020 г., получих писмо от водача, в което се казваше, че моят партньор, брат Уан Цян, е бил арестуван от полицията, която е взела записи от камери за наблюдение и разследва хората, които са били в контакт с него, и че трябва незабавно да напусна дома си и да се укрия. Изправен пред тази внезапна новина, в началото не знаех какво да правя. Мислех си, че ако си тръгна, вече няма да мога да се грижа за жена си и детето си и че семейството може да се разпадне. Това ми причини голяма вътрешна болка. Но ако не си тръгнех, ме очакваха арест и изтезания. В крайна сметка все пак реших да напусна дома. Два месеца по-късно получих писмо от семейството си, в което се казваше, че преди няколко дни седем полицаи са нахлули в къщата ми, за да ме арестуват, и че когато не са ме намерили, са арестували по-голямата сестра на жена ми. С оглед на безопасността си, трябваше да се скрия на друго място.

Един ден през юли 2023 г. получих писмо от вкъщи, в което се казваше, че жена ми вижда, че ме няма от три години, затова се готви да подаде молба за развод и да се омъжи за друг. Въпреки че много пъти си бях мислил, че жена ми може вече да не ме чака, когато това действително ме сполетя, все още нямах смелостта да се изправя пред него. Помислих си: „Щом бракът ни се разпадне, няма ли да бъде изгубен домът, който съм градил с толкова труд през всичките тези години? Женен съм за жена си от единадесет години и имаме прекрасна дъщеря. Прекарахме толкова много щастливи и радостни мигове заедно. Ако се разведем, как ще продължа сам?“. Вечер лежах в леглото и не можех да заспя, като мислех как и детето ми ще страда в бъдеще. Сърцето ми се изпълни с болка и мъка и ми дойде идеята да се върна у дома, за да спася брака си. Но бях преследван от полицията и за близо трите години, откакто ме нямаше, полицията няколко пъти беше идвала да дебне пред дома ми, а телефонът на жена ми също беше следен от полицията. Ако се върнех прибързано у дома, не само че щях да бъда заловен, но и щях да създам неприятности на църквата. Освен това изпълнявах своя дълг, така че ако си тръгнех, щях да изоставя дълга си и да предам Бог. На базата на разума знаех, че не мога да се върна у дома, но ако не се върнех, това означаваше разпад на брака ми. В болката си написах писмо на жена си, с което я молех да остане, като се надявах тя да разбере трудностите ми. Дори след като написах писмото, знаех, че може би прочувствените ми думи няма да окажат никакво въздействие върху жена ми. Чувствах голяма болка в сърцето си, затова се помолих на Бог.

По-късно прочетох Божиите слова и разбрах как да се отнасям към брака и семейството. Всемогъщият Бог казва: „Никога не трябва да забравяш, че си сътворено същество, че Бог е този, който те е водил през живота до този момент, че Бог е този, който ти е дал брака, който ти е дал семейство, и че Бог е този, който ти е възложил отговорностите, които трябва да изпълняваш в рамките на брака. И не ти си избрал брака, не си се оженил от нищото, нито можеш да поддържаш семейното си щастие, като разчиташ на собствените си способности и сили. Ясно ли обясних това? (Да.) Разбираш ли какво трябва да направиш? Ясен ли ти е пътят сега? (Да.) Ако не съществува конфликт или противоречие между отговорностите и задълженията, които трябва да изпълняваш в брака, и твоя дълг и мисия като сътворено същество, тогава при тези обстоятелства трябва да изпълняваш отговорностите си в рамките на брака, какъвто и да е начинът за тяхното изпълнение, и трябва да ги изпълняваш добре, да поемеш отговорностите, които трябва да поемеш, и да не се опитваш да ги избягваш. Трябва да поемеш отговорност за партньора си и трябва да поемеш отговорност за живота на партньора си, за чувствата му и за всичко, свързано с него. Когато обаче има сблъсък между отговорностите и задълженията, които трябва да поемеш в рамките на брака, и твоята мисия и дълг като сътворено същество, тогава това, от което трябва да се избавиш, не е твоят дълг или мисия, а по-скоро твоите отговорности в рамките на брака. Това е, което Бог очаква от теб, това е Божието поръчение за теб и, разбира се, това е, което Бог изисква от всеки мъж или жена. Само когато си способен на това, ще се стремиш към истината и ще следваш Бог. Ако не си способен на това и не можеш да практикуваш по този начин, тогава си вярващ само на думи, не следваш Бог с искрено сърце и не се стремиш към истината. […] някои хора казват: „Ако напусна Китай, за да изпълнявам дълга си, ще трябва да оставя партньора си вкъщи. Нима никога повече няма да се видим? Няма ли да се наложи да живеем отделно? Няма ли да имаме повече брак?“. Някои хора си мислят: „О, как ще живее партньорът ми без мен? Няма ли да се разпадне бракът ни, ако ме няма? Ще приключи ли бракът ни? Какво ще правя в бъдеще?“. Трябва ли да мислиш за бъдещето? За какво трябва да мислиш най-много? Ако искаш да бъдеш човек, който се стреми към истината, тогава това, за което трябва да мислиш най-много, е как да се избавиш от това, от което Бог иска да се избавиш, и как да постигнеш това, което Бог иска от теб да постигнеш. Ако трябваше да останеш без брак и без партньора си до теб в бъдеще, в идните дни, пак можеш да живееш до дълбока старост и пак можеш да живееш добре. Ако обаче се откажеш от тази възможност, това е равносилно на отказ от твоя дълг и от мисията, която Бог ти е поверил. За Него тогава няма да бъдеш човек, който се стреми към истината, човек, който наистина иска Бог, или човек, който се стреми към спасение. Ако активно желаеш да се откажеш от възможността и правото си да постигнеш спасение и от мисията си, а вместо това избереш брака, избереш да останеш в единение с партньора си, да бъдеш с него и да го удовлетворяваш, и избереш да запазиш брака си непокътнат, тогава в крайна сметка ще спечелиш някои неща и ще загубиш други. Разбираш какво ще загубиш, нали?“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (10)). „Бог ти е дал уреден живот и партньор само за да можеш да живееш по-добре и да имаш някой, който да се грижи за теб, да имаш някого до себе си, а не за да можеш да забравиш Бог и да забравиш словата Му или да изоставиш задължението си да изпълняваш дълга си и целта на живота си да се стремиш към спасение, след като имаш партньор, и тогава да живееш за партньора си. Ако наистина действаш по този начин, ако наистина живееш по този начин, тогава се надявам, че ще промениш посоката си възможно най-скоро. Независимо колко важен е някой за теб или колко важен е той за твоя живот, за твоя бит или за твоя житейски път, той не е твоята крайна цел, защото е само покварено човешко същество. Бог е определил сегашния ти партньор за теб и може да живееш заедно с него. Ако Бог промени разположението си и уреди някой друг за теб, ти пак ще можеш да живееш също толкова добре, така че сегашният ти партньор не е единственият за теб, нито пък е твоята крайна цел. Само Бог е Този, на когото е поверена твоята крайна цел, и само Бог е този, на когото е поверена крайната цел на човечеството. Пак ще можеш да оцелееш и да живееш, ако напуснеш родителите си, и, разбира се, пак ще можеш да живееш също толкова добре, ако напуснеш партньора си. Твоите родители не са твоята крайна цел, нито пък партньорът ти. Само защото имаш партньор, някой, на когото да повериш духа, душата и плътта си, не забравяй най-важните неща в живота. Ако забравиш Бог, забравиш това, което ти е поверил, забравиш дълга, който едно сътворено същество трябва да изпълнява, и забравиш каква е твоята идентичност, тогава ще си загубил всякаква съвест и разум“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (11)). От Божиите слова разбрах, че бракът, семейството и децата са все дарове от Бог и че Бог ги е дал на хората, за да не се чувстват самотни и съпрузите да могат да се грижат един за друг и да се придружават, за да живеят по-добре, но не и за да се отнасят към съпрузите си като към крайна цел в живота или да смятат поддържането на семейството или брака за цел в живота си. Но аз не разбирах истината и си мислех, че моята половинка е моята крайна цел и че щастието в брака е целта, към която да се стремя в живота. Тъй като в детството си бях лишен от родителска любов и семейна топлина, като пораснах, копнеех за топлината и щастието на семейството. След като се ожених за жена си, изпитах любовта ѝ към мен и щастието и радостта, които ми донесе детето ми, и се убедих още повече, че да имаш съвършено семейство, е прекрасно нещо. Затова, когато чух, че жена ми иска да подаде молба за развод, сърцето ми се разби и почувствах, че не мога да продължа да живея без брака и семейството си. Дори си помислих да изоставя своя дълг и да се върна у дома, за да спася брака си. Едва тогава осъзнах, че в сърцето ми бракът има по-голямо значение за мен от Бог и от изпълнението на дълга на сътворено същество. Истината беше, че Бог ми беше дал брак и семейство и ми беше дал отговорност към семейство, но Божието намерение не беше да изоставя своя дълг, след като се оженя. Във всеки един момент трябваше да се стремя към истината и да изпълнявам дълга си на сътворено същество, и това бяха най-важните неща. Замислих се колко много западни мисионери, за да разгласяват евангелието на Господ, доброволно са се отказали от браковете, работата и удобния си живот и са пропътували хиляди километри до Китай, за да проповядват евангелието, и как благодарение на тях евангелието на Господ Исус се е разпространило в цял Китай. Аз се бях наслаждавал на поенето и ресурса на толкова много Божии слова, а какво бях направил за Бог? Когато жена ми каза, че иска развод, първата ми мисъл беше, че след развода, без семейство, детето ми ще страда и аз вече няма да се радвам на топлината и щастието, които носи семейството. Тогава сърцето ми се изпълни с болка и тъга и си помислих да изоставя своя дълг, за да се върна у дома и да спася брака си. Проявявах внимание единствено към собствените си интереси и не вземах предвид Божието намерение. В сравнение с тези западни мисионери, аз бях напълно лишен от съвест и бях пълен егоист, и бях недостоен за всичките години на Божие напътствие и ресурс, които бях получил. При тази мисъл се почувствах много виновен и реших, че не трябва да се тревожа или безпокоя за живота си в бъдеще. Най-важното в този момент беше да мисля как да изпълнявам дълга си. По-късно се съсредоточих върху своя дълг.

Месец по-късно тъща ми изпрати писмо, в което пишеше, че зет ми е разбрал по вътрешни канали, че вероятно не съм в списъка на издирваните, а полицията просто иска да ме арестува. Стига да напусна района, няма да се налага да се крия. Жена ми, детето ми и тъща ми бяха в друга провинция, а тъща ми ме попита дали съм съгласен да отида там. Помислих си: „Ако мога да се върна при жена си и детето си, семейството ми няма да се разпадне и детето ми ще може да се радва на семейна топлина“. Но изведнъж си спомних, че се бях молил на Бог да се придържам към дълга си. Да се откажа от дълга си и да се върна, за да спася брака си сега, би било заблуда спрямо Бог! Освен това нямаше никой по-подходящ от мен да изпълнява този дълг. Ако си тръгнех, делото определено щеше да бъде засегнато. В този момент осъзнах, че получаването на писмото от тъща ми този ден беше изпитание за мен, за да видя какво ще избера. Трябваше да избера да удовлетворя Бог и да дам приоритет на дълга си. Затова се помолих на Бог: „Боже, чувствам малка слабост в сърцето си и искам да се върна, за да спася брака си, но знам, че не мога да изоставя своя дълг, още по-малко да Те предам. Боже, моля Те, напътствай ме да остана непоколебим в свидетелството си“.

По-късно прочетох един откъс от Божиите слова и разбрах как да практикувам. Всемогъщият Бог казва: „Човечеството живее в материален свят. Може да следваш Бог, но никога не виждаш и не оценяваш това, че Бог ти осигурява ресурс, че те обича и се грижи за теб. И така, какво виждаш? Виждаш кръвните си роднини, които те обичат или те обожават. Виждаш нещата, които са полезни за плътта ти, грижиш се за хората и за нещата, които обичаш. Това е така наречената безкористност на човека. Такива „безкористни“ хора обаче никога не се интересуват от Бог, Който им дава живот. В сравнение с Божията безкористност човешката става егоистична и презряна. Безкористността, в която вярва човекът, е празна, нереална и подправена, несъвместима е с Бог и не е свързана с Него. Безкористността на човека е заради него самия, докато безкористността на Бог е истинско разкриване на Неговата същност. Именно поради Божията безкористност хората постоянно имат осигурен ресурс от Него. Възможно е темата, за която говоря днес, да не ви засяга твърде дълбоко и просто да кимате в знак на съгласие, но когато в сърцето си се опиташ да разбереш Божието сърце, неволно ще откриеш следното: Сред всички хора, събития и неща, които можеш да почувстваш на този свят, само Божията безкористност е реална и конкретна, защото само Божията любов към теб е безусловна и непорочна. Освен Божията, така наречената безкористност на всеки друг е лъжовна, повърхностна и неистинска; тя има определени цели, определени намерения, включва сделка и не може да издържи изпитание. Може дори да се каже, че е скверна и достойна за презрение. Съгласни ли сте с казаното?“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог I). Всяко изречение от Божиите слова пронизваше сърцето ми, особено тези Божии слова: „Човечеството живее в материален свят. Може да следваш Бог, но никога не виждаш и не оценяваш това, че Бог ти осигурява ресурс, че те обича и се грижи за теб. И така, какво виждаш? Виждаш кръвните си роднини, които те обичат […] грижиш се за хората и за нещата, които обичаш“. Това, което Бог казва, е истина. Откакто бях преследван от полицията на Китайската компартия, братята и сестрите винаги бяха мои домакини и дори с риск за своята безопасност ме преместиха на друго място. Всичко това беше Божията любов. Особено когато току-що бях напуснал дома си, често си мислех за жена си и детето си и сърцето ми се изпълваше с болка и слабост. Божиите слова бяха тези, които непрекъснато ме пояха и просветляваха, като ми даваха възможност да разбера истината и да имам вяра да продължа. През последните няколко години, докато изпълнявах дълга си, Бог ми нагласи различни хора, събития и неща, които ми позволиха да преживея Божиите слова и да постигна известен напредък в живота. Бях получил толкова много от Бог! Но когато получих писмо от вкъщи, в което се казваше, че не ме издирват и мога да отида на друго място, за да се събера със семейството си, първото нещо, за което се сетих, бяха жена ми и дъщеря ми. Мислех си, че стига да се върна при жена си, мога да спася брака ни. Така че не можех да не се вълнувам и копнеех незабавно да се върна при семейството си. Това доказа, че в сърцето ми бяха само жена ми и дъщеря ми: в сърцето ми нямаше място за Бог. Като си помислих колко голяма е Божията любов към мен и как аз почти нищо не съм дал на Бог в замяна, почувствах дълбока вина и угризения в сърцето си. Чувството ми на задлъжнялост ме накара да плача неконтролируемо и се намразих, задето съм толкова егоистичен и лишен от човешка природа. Божията любов към човечеството е искрена, безкористна и свята, без примеси или искане на нещо в замяна. Но човешката любов е изцяло транзакционна и нечиста, изпълнена с фалшиви чувства и егоизъм. Точно както когато исках да се върна у дома, за да спася брака си, зад това имаше лични намерения. Притеснявах се, че ще живея самотен живот, след като бракът се разпадне, и че никога повече няма да се радвам на топлината и радостта, които ми даваше семейството. Желанието на жена ми за развод също се основаваше на нейната загриженост за бъдещето ѝ. Когато бях у дома, жена ми често казваше: „Ако не се грижеше за мен и не се отнасяше добре с мен, щях да те напусна отдавна“. Това се превърна в реалност. Тъй като не можех винаги да бъда до нея, тя в крайна сметка щеше да ме напусне. Любовта на жена ми към мен никога не е била истинска. Тя беше съпътствана от условия. В същото време си мислех също: „Жена ми не се стреми към истината, а вместо това се фокусира върху светските тенденции. Тя често говори негативно пред мен, дърпа ме назад и иска от мен добър материален живот. Всъщност жена ми е неверник. Тя преследва богатство и удоволствия и върви по пътя на хората от света. Аз от своя страна искам да следвам Бог и да вървя по пътя на стремежа към истината. Предопределено ни е да сме несходни и ако се насилваме да сме заедно, не само че няма да има щастие, но това ще ми донесе и безкрайно страдание“. Споровете и конфликтите с жена ми отпреди да напусна дома все още бяха живи в паметта ми. Ако сега избера да се върна у дома, бракът ни може и да бъде спасен, но аз щях да се окажа в същото положение, в което бях преди три години — в капана на плътските чувства и без желание да се стремя към истината или да изпълнявам дълга си, а още по-малко щях да бъда спасен. Освен това винаги съм се притеснявал как дъщеря ми ще бъде наранена от развода или как ще понесе още повече трудности в бъдеще. Но всъщност тези неща не зависеха от мен, защото родителите могат да предложат на децата си помощ и грижа само във физически и материален смисъл, но как ще се развие съдбата на едно дете, какви страдания ще понесе и какви благословии ще получи, вече е предопределено и устроено от Бог. Винаги съм се притеснявал за дъщеря си — това също беше моята липса на вяра в Божието върховенство. След като разбрах всичко това, бях готов да поверя дъщеря си в Божиите ръце. По-късно тъща ми ми изпрати писмо, в което пишеше, че дъщеря ми е добре и че е научила повече от десет църковни химна и дори може да танцува във възхвала на Бог. Осъзнах, че притесненията ми са били излишни. Помолих се на Бог, като се заклех, че няма да бъда възпиран от брака си и че ще се стремя към истината и ще изпълнявам дълга си както трябва. През октомври 2023 г. научих, че жена ми е била окачествена като неверник и премахната от църквата, но се чувствах доста спокоен и благодарих на Бог, че ме е защитил от това да изоставя дълга си заради нея.

След това не можех да не се замисля: „Защо винаги съм се отнасял към щастливия брак и семейството като към цел в живота си и съм се опитвал с всички сили да ги поддържам? Каква е първопричината за този проблем?“. Прочетох един откъс от Божиите слова: „Пагубните влияния и феодалното мислене, заседнали дълбоко в сърцето на човека чрез хилядите години на „възвишения дух на национализма“, са обвързали и оковали хората, оставяйки ги без капка свобода, без никаква амбиция и постоянство и без желание за постигане на напредък, като вместо това са ги оставили негативни и назадничави, вкоренени в робския манталитет и така нататък. Тези обективни фактори са придали неизличим мръсен и грозен облик на идеологическите възгледи, въжделенията, морала и нрава на човечеството. Хората, изглежда, живеят в мрачен свят на тероризъм и никой от тях не мисли да се издигне над него или да премине към един идеален свят; по-скоро те прекарват дните си с едно усещане на задоволство от своята житейска участ: да раждат и да отглеждат деца, да полагат усилия, да се потят, да полагат труд и да мечтаят за уютно и щастливо семейство, за съпружеска обич, за синовно привързани деца, за радост в залеза на своите години и за спокойно изживяване на живота си… В продължение на десетки, хиляди, десетки хиляди години досега хората са пропилявали времето си по този начин, като никой не е създал най-великолепния от всички човешки животи, всички са се стремили само към това да се избиват взаимно, да се надпреварват за слава и придобивки и да плетат интриги един срещу друг в този мрачен свят. Кой някога е търсил Божиите намерения? Някой обръщал ли е внимание на Божието дело? Всички части от хората, които са завладени от влиянието на тъмнината, отдавна са се превърнали в човешка природа и затова е доста трудно да се извършва Божието дело, а хората имат дори още по-малко желание да обърнат внимание на това, което Бог им е поверил днес“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Дело и навлизане (3)). От Божиите слова разбрах, че съм бил повлиян и отровен от традиционната култура и мисли, внушени от Сатана, като например „да остареем заедно, хванати за ръце“ и „любяща двойка, която се подкрепя в добро и зло“, като съм се отнасял към щастливия брак и хармоничното семейство като към цели, към които се стремя, без да знам защо живеят хората или как да живея по смислен и ценен начин. Спомних си, че като малък, тъй като родителите ми не ми осигуриха топла семейна среда, се чувствах нещастен и смятах семейната сплотеност за символ на щастие. След брака се наслаждавах на грижите и вниманието на жена си, както и на щастието, донесено от семейството и дъщеря ми, затова исках да посветя целия си живот на запазването на щастието в брака си. След като намерих Бог, изпълнявах дълга си в църквата, но сърцето ми беше у дома и си мислех скоро да се върна у дома, за да се събера с жена си и детето си, и просто изпълнявах дълга си по инерция. Понякога бях толкова зает с дълга си, че пренебрегвах жена си, а след това, когато се приберях, се опитвах да я компенсирам. Каквото и да искаше жена ми да яде, да си купи или където и да искаше да отиде, дори исканията ѝ да бяха неразумни, аз се стараех да ги изпълня. Опитвах се по всякакъв начин да ѝ угодя. По-късно, заради арестите от полицията, не можах да се прибера у дома три години и жена ми искаше да подаде молба за развод. Притеснявах се, че ако се разведем, домът, който бях градил с толкова труд, ще бъде изгубен, затова исках да се върна у дома, за да спася брака си. Дори на няколко пъти почти изоставих дълга си и предадох Бог. Като погледна назад, виждам, че съм бил в истинска опасност. Сега най-накрая можех да видя ясно, че съм бил роб на идеите и възгледите за стремеж към щастлив брак и хармонично семейство и това ме е карало да гледам на брака и семейството като на по-важни от дълга на сътворените същества. Поради това не навлязох в голяма част от истината реалност през седемте или осемте си години вяра в Бог, като пропилях много време. В миналото винаги съм вярвал, че докато съм добър към жена си и полагам усилия за това семейство, бракът ми ще бъде щастлив. Затова се опитвах по всякакъв възможен начин да угодя на жена си с надеждата, че така ще спася брака си, но в крайна сметка жена ми все пак ме напусна. Добротата на жена ми към мен се дължеше изцяло на усилията, които полагах, и на цената, която плащах за нея, и дори на това, че стигнах дотам да принизя почтеността и достойнството си, за да ѝ угодя. Но сега, когато жена ми не можеше да се радва на добротата, която ѝ бях показал, тя нямаше търпение да се разведе, за да може да си намери друг. Бракът ни беше изцяло трансакционен. Когато имаше какво да се спечели, между нас имаше любов и сладост, но когато вече нямаше какво ценно да се използва, бях изхвърлен настрана. Къде беше щастието в това? Като си спомних за тези неща, осъзнах, че целият ми упорит труд и жертви през годините не можаха да ми донесат истинска любов или щастие; вместо това в замяна получих само разбито сърце и болка. Едва тогава осъзнах, че идеята за любов между съпруг и съпруга и брачно щастие е просто куршум със захарна обвивка, използван от Сатана, за да подвежда хората, нищо друго освен лъжи и измама. Цената на стремежа ми към брачно щастие през годините беше твърде голяма и изобщо не си заслужаваше! Вярвах в Бог, но не се стремях към истината, а вместо това просто търсех брачно щастие. С това попаднах в капана на сатанинските номера. Прекарах цялото си време и енергия в опити да угодя на жена си и да запазя брака ни, което ми попречи да придобия истината, която трябваше, или да изпълня дълга, който ми беше предназначен. Това не само забави житейското ми израстване, но и разочарова очакванията на Бог. Бях наистина глупав!

По-късно прочетох Божиите слова и започнах да разбирам донякъде към какво трябва да се стремят хората в живота. Всемогъщият Бог казва: „Ти си сътворено същество и разбира се, трябва да се прекланяш пред Бог и да се стремиш към живот, изпълнен със смисъл. Ако не се прекланяш пред Бог, а живееш в мръсната си плът, тогава не си ли просто един звяр в човешко облекло? Тъй като ти си човешко същество, трябва да отдадеш всичко на Бог и да понесеш всички страдания! Трябва с радост и увереност да приемеш малкото страдание, на което си подложен днес, и да живееш смислен живот, като Йов и Петър“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Практика (2)). „Всички хора трябва да се стремят да изживеят смислен живот и да не се задоволяват със сегашните си обстоятелства. Трябва да изживеят образа на Петър и трябва да притежават неговото познание и преживяване. Трябва да се стремят към по-висши и по-дълбоки неща. Трябва да се стремят към по-дълбока и по-чиста любов към Бог и към живот, който има стойност и смисъл. Само това е живот; само тогава те ще бъдат същите като Петър. Трябва да се съсредоточиш върху инициативното навлизане от положителна страна и не бива да си пасивен и да си позволяваш да отстъпваш назад, защото се задоволяваш с временното успокоение, като в същото време пренебрегваш по-дълбоки, по-подробни и по-практични истини. Трябва да притежаваш практическа любов и трябва да намериш всички възможни начини да се освободиш от този упадъчен, безгрижен живот, който по нищо не се различава от този на животните. Трябва да живееш живот, който има смисъл, живот, който има стойност, и не трябва да се заблуждаваш или да се отнасяш към своя живот като към играчка, с която да си играеш. За всеки, който има решимост и обича Бог, няма недостижими истини и няма справедливост, за която да не може да остане непоколебим. Как трябва да изживееш живота си? Как трябва да обичаш Бог и да използваш тази любов, за да удовлетвориш намеренията Му? Няма по-важен въпрос в живота ти. Преди всичко ти трябва да имаш този вид решимост и постоянство и да не бъдеш безгръбначен слабак. Трябва да се научиш как да преживяваш смислен живот и да преживяваш смислени истини, и не бива да се отнасяш към себе си толкова нехайно. Без да го осъзнаваш, животът ти ще премине покрай теб. След това ще имаш ли все още този вид възможност да обичаш Бог? Може ли човек да обича Бог, когато е мъртъв? Трябва да имаш същата решимост и съвест като Петър; трябва да живееш смислен живот, а не да се залъгваш. Като човешко същество и като човек, който се стреми към Бог, ти трябва да обмисляш живота си и да подхождаш към него внимателно — като обмисляш как да се принесеш на Бог, как да имаш по-смислена вяра в Бог и как, след като обичаш Бог, да Го обичаш по начин, който е по-чист, по-красив и по-добър“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Преживяванията на Петър: познанието му за наказанието и съда). Божиите слова са много ясни. Като вярващи трябва да се стремим да обичаме Бог и да Му се покланяме. Само живот като този на Йов и Петър е смислен. Замислих се как Петър в младостта си е следвал Бог от все сърце, но родителите му са се надявали той да се отличи и да стане чиновник. Той обаче не е превърнал очакванията на родителите си в своя цел, нито го е било грижа дали изборът му ще се отрази на отношенията му с тях. Вместо това той се е посветил на стремежа да познае и обича Бог и накрая е бил разпнат с главата надолу заради Бог, като е станал пример за любов към Бог. После се сетих за Йов. В изпитанията той изгубил всичките си говеда, овце и деца, а тялото му се покрило с рани и жена му казала: „Отречи се от бог и умри!“ (Йов 2:9). Когато Йов чул жена си да казва това, той все още се придържал към вярата си в Бог и я укорил, като я нарекъл глупава жена. Той останал непоколебим в свидетелството си за Бог и посрамил Сатана. От преживяванията на Петър и Йов видях, че само като се стремим да познаем Бог и да Го обичаме и като изпълняваме добре дълга си и оставаме непоколебими в свидетелството си, можем да получим Божието одобрение. Това е единственият начин да водим живот с най-голям смисъл. Тогава успокоих сърцето си и се посветих на дълга си, а в същото време се упражнявах да пиша статии със свидетелство за преживявания. По-късно научих, че една от моите статии за преживявания е била превърната във видеоклип. Това, че можех да използвам преживяването си, за да свидетелствам за Бог, много ме трогна и все повече и повече чувствах, че само стремежът към истината и свидетелстването за Бог са най-смислени и че само това може да донесе истинско щастие и радост.

През февруари 2024 г. получих писмо от родителите си, в което се казваше, че жена ми е подала молба за развод в съда. Като получих тази новина, бях доста спокоен и не се чувствах огорчен или тъжен от това, че жена ми се развежда с мен. Вместо това почувствах, че това е форма на освобождение. Сега мога да оставя тези тежести и да следвам Бог от все сърце. Това е Божието спасение за мен и от все сърце благодаря на Всемогъщия Бог!