През 2023 г. водачите уредиха да проповядвам евангелието, защото заложбите ми бяха слаби и се оказах неспособен да изпълнявам дълг с текст. Тогава се почувствах посрамен. Помислих си: „Ако братята и сестрите разберат, че съм освободен заради слабите ми заложби, какво ще си помислят за мен?“. Чувствах се ужасно. Един ден, след като се върнах от проповядване на евангелието, получих писмо от водачите. Те казаха, че не им достигат хора и искаха да се върна на мястото, където първоначално изпълнявах своя дълг. Много се зарадвах, като видях това, и си помислих: „Сега отново мога да изпълнявам дълг с текст!“. Но като прочетох нататък, веднага се обезсърчих. Оказа се, че водачите искаха да отида там, за да изпълнявам дълга на домакин. Бях напълно разочарован. Помислих си: „Край. Този дълг на домакин винаги се изпълнява от по-възрастни братя и сестри. Как съм паднал толкова ниско, че да готвя за хората? Това е толкова унизително! Толкова срамно! Освен това преди изпълнявах дълг с текст, а сега, в един миг, станах домакин. Как ще мога да погледна в очите братята, с които си партнирах преди? Бил съм водач и съм изпълнявал дълг с текст, а всички братя и сестри в родния ми град ме смятат за талантлив човек. Какво ще си помислят за мен, ако разберат, че сега съм домакин? Напълно ще се посрамя!“. Като си помислих това, изпитах голяма съпротива и не исках да приема този дълг. Въпреки това се съгласих неохотно, защото се притеснявах, че водачите ще кажат, че не съм покорен.

Когато пристигнах в дома на домакина, ми беше малко трудно да погледна в очите братята, които познавах от преди; чувствах се по-низш. За да избегна неудобството, се опитвах да стоя сам в стаята си колкото е възможно повече и да сведа до минимум контактите си с тях. Когато ги видях как отиват да изпълняват своя дълг, след като се нахраниха, докато аз бях зает да мия чинии, да бърша маси и да мета пода, докато работех, започнах да се ядосвам. Чувствах се като прислужник. Понякога хвърлях метлата настрани и не чистех по няколко дни, а понякога братята ми помагаха с чистенето. Един брат имаше здравословни проблеми и не можеше да яде твърде пикантна храна и многократно ми напомняше да не я правя твърде пикантна. Аз обаче не можех да приема това правилно и вярвах, че те се отнасят с мен като със слуга, затова бях навъсен. Когато готвех, не слагах нито една люта чушка и оставях лютите чушки да се развалят, вместо да ги ям, за да излея недоволството си. Като видяха отношението ми, братята и сестрите спряха да ми правят предложения. След това се самообвинявах и знаех, че не е трябвало да правя така, но просто не можех да се контролирам. Ставах все по-безотговорен в дълга си и правех или твърде много, или твърде малко храна. Не питах дали братята са се нахранили достатъчно и постоянно ми се искаше да се измъкна от този дълг. Въпреки това се страхувах, че братята и сестрите ще кажат, че не се покорявам, затова не го споменах. Но сърцето ми се свиваше от мъка всеки път, когато се изправях пред тенджери и тигани, миене и плакнене. Мислех си, че този дълг винаги се изпълнява от по-възрастни братя и сестри и ако братята и сестрите, които ме познават, разберат, че съм готвач, никой няма да ме уважава. Като си помислих за това, натрупаното разочарование ме караше да се чувствам наистина неудобно. Осъзнах, че състоянието ми е неправилно и се помолих на Бог в сърцето си: „Мили Боже, знам, че този дълг ме сполетя с Твоето позволение. Умолявам Те, води ме да се покоря!“.

След това се самоанализирах: „Защо никога не искам да изпълнявам дълга на домакин?“. Един ден по време на духовната си практика прочетох един откъс от Божиите слова, който беше много свързан със състоянието ми. Бог казва: „Милеенето на антихристите за репутацията и статуса им надхвърля това на обикновените хора и е част от техния нрав същност. То не е нито временен интерес, нито преходно въздействие на заобикалящата ги среда, а е част от живота им, то е в кръвта им и следователно представлява тяхната същност. Тоест каквото и да правят антихристите, първо се съобразяват с репутацията и статуса си и с нищо друго. Репутацията и статусът са животът за антихристите и целта, към която се стремят през целия си живот. Каквото и да правят, първото им съображение е: „Какво ще се случи със статуса ми? А с репутацията ми? Дали това, което върша, ще ми осигури добра репутация? Ще повиши ли статуса ми в съзнанието на хората?“. Ето за какво мислят първо, а това е достатъчно доказателство, че имат нрава и същността на антихристи — и това е причината, поради която обмислят нещата по този начин. Можем да кажем, че за антихристите репутацията и статусът не са някакво допълнително изискване, още по-малко неща, които за тях са външни, без които биха могли да минат. Те са част от природата на антихристите, те са в костите им, в кръвта им, те са им присъщи. Антихристите не са безразлични към това дали притежават репутация и статус. Отношението им не е такова. Тогава какво е тяхното отношение? Репутацията и статусът са тясно свързани с ежедневието им, с тяхното ежедневно състояние, с това, към което се стремят всеки ден. […] Може да се каже, че в сърцата на антихристите стремежът към истината във вярването в Бог е преследване на репутация и статус, а преследването на репутация и статус е и стремеж към истината — да придобият статус и репутация означава да придобият истината и живота. Ако почувстват, че не са спечелили слава, придобивки или статус, че никой не благоговее пред тях, не ги уважава и не ги следва, те се обезсърчават и смятат, че вярата в Бог няма нито смисъл, нито стойност, и вътрешно се чудят: „Провалих ли се, като вярвам в Бог по този начин? Няма ли надежда за мен?“. В сърцата си те често пресмятат такива неща. Пресмятат как да си извоюват място в Божия дом, как да придобият висока репутация в църквата, как да накарат хората да ги слушат, когато говорят, и да ги възхваляват, когато действат, как да накарат хората да ги следват, където и да се намират, как да имат влиятелен глас в църквата, да имат слава, придобивки и статус. В сърцата си те действително се съсредоточават върху подобни неща. Това преследват такива хора“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (трета част)). Бог разобличава, че антихристите смятат статуса и репутацията за свой живот. Без значение какъв дълг изпълняват антихристите, те никога не проявяват внимание към интересите на Божия дом. Вместо това проявяват внимание единствено към това дали могат да спечелят престиж и възхищението на другите, и щом не могат да постигнат репутация и статус, сякаш самият им живот е откраднат. Това се определя от същността на антихристите. Нравът, който бях разкрил, беше същият като на антихрист. Вярвах, че да си водач или да изпълняваш технически дълг, е уважавано и видно и ще накара хората да ми се възхищават, и че само тогава животът ще бъде ценен или смислен. За разлика от това, вярвах, че изпълнението на дълга на домакин е по-низшо и че никой няма да ме уважава. След като бях освободен от дълга с текст, се страхувах, че братята и сестрите ще ме гледат отвисоко, ако знаят, че съм преназначен заради слабите си заложби, и се чувствах наистина засрамен. Особено когато ме помолиха да изпълнявам дълга на домакин, се почувствах напълно парализиран. Мислех си как, когато преди бях водач в църквата, често се събирах с братята и сестрите, разговарях с тях и изпълнявах работа, но сега бях станал готвач и се чувствах напълно посрамен. Когато си помислих за това, се чувствах потиснат, огорчен и нещастен и не можех да се покоря. Един брат поради здравословни причини не можеше да яде твърде пикантна храна и много пъти ми напомняше да слагам по-малко люти чушки. Това беше основателна молба, към която, като човек, изпълняващ дълг на домакин, трябваше да проявя внимание и трябваше да я приема. Но аз не проявих внимание към него и дори вярвах, че ме гледа отвисоко, затова му се опънах и дори изливах гнева си върху своя дълг. Бях толкова погълнат от статуса и репутацията, че дори изгубих нормалната си човешка природа. Не се замислих как да изпълнявам добре дълга си на домакин на братята. Главата ми беше пълна с мисли за моята репутация и статус и постоянно исках да се измъкна от дълга си. Наистина ми липсваше човешка природа! Помолих се на Бог в сърцето си, готов да се покая и да се отнеса правилно към дълга си.

Един ден прочетох един откъс от Божиите слова и придобих известно разбиране за собствените си проблеми. Всемогъщият Бог казва: „Когато възникне ситуация, в която човек не успява да заеме правилното си място и да постигне това, което трябва — тоест, когато не успява да изпълни добре дълга си — в сърцето му се образува възел. Това е изключително практически проблем и такъв, който трябва да бъде решен. И така, как трябва да бъде решен? Каква нагласа трябва да има човек? Преди всичко останало, той трябва да има желание да постигне обрат. А как трябва да практикува, ако има такова желание? Да кажем например, че има човек, който е бил водач в продължение на година-две и поради лошите си заложби не се справя с работата, не може да прозре нищо, не знае как да използва истината за решаване на проблеми и е неспособен да върши реална работа, в резултат на което е освободен. Какво трябва да направи, ако след като бъде освободен, той е способен да се покори и може да продължи да изпълнява дълга си, и има желание да постигне обрат? Преди всичко той трябва да има следното разбиране: „Бог беше прав да постъпи така. Моите заложби са толкова лоши. Толкова дълго време не вършех никаква реална работа, като забавях делото на църквата и навлизането в живота на братята и сестрите. Пак добре, че Божият дом не ме отлъчи. Бях толкова безсрамен, като просто се крепях на тази позиция през цялото това време, докато все още си мислех, че върша страхотна работа. Колко напълно лишен от разум съм!“. Ако може да намрази себе си и да изпита разкаяние в сърцето си, това не е ли проявление на желание да постигне обрат? Способността да каже това означава, че има желание. Да предположим, че в сърцето си каже следното: „Толкова дълго време на позицията си на водач не правех нищо друго, освен да преследвам предимствата на статуса; просто проповядвах доктрини и се въоръжавах с доктрини, а не се стремях към навлизане в живота. Едва сега, когато бях освободен, виждам, че изоставам твърде много и ми липсват толкова много неща. Бог постъпи правилно и аз трябва да се покоря. Преди, когато имах статус, братята и сестрите бяха много добри с мен; тълпяха се около мен, където и да отидех. Сега никой не ми обръща внимание и съм отхвърлен от всички; това заслужавам, това е възмездието, което трябва да получа. Освен това, как би могло едно сътворено същество да има някакъв статус пред Бог? Колкото и висок да е статусът на даден човек, това нито е неговият изход, нито неговата крайна цел. Като ми дава моето поръчение, Бог няма намерение да налагам статуса си или да изпитвам удоволствие от него, а да изпълнявам дълга си. Трябва да правя толкова, на колкото съм способен. Трябва да имам нагласа на покорство към Божието върховенство и подредбите на Божия дом. Въпреки че е трудно да се покоря, трябва да го направя. Бог е прав да постъпва така и дори да предположим, че имах хиляди или десетки хиляди причини, нито една от тях не би била истината. Покоряването на Бог е истината!“. Точно това са проявленията на постигане на обрат. Ако даден човек притежава тези неща, как ще го оцени Бог? Бог ще каже, че това е личност със съвест и разум. Висока ли е тази оценка? Не е много висока — той просто има съвест и разум; все още не е отговорил на критерия за това да бъде доведен до съвършенство от Бог. Но що се отнася до този тип човек, това вече е нещо, което трябва да се цени — способността да се покориш е рядка и ценна. След това, що се отнася до това как се стреми човекът, така че Бог да промени начина, по който гледа на него, това зависи от избрания от човека път“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Човек може да тръгне по правилния път на вярата в Бог само като преобърне представите си (3)). След като прочетох Божиите слова, се почувствах засрамен и виновен. Когато човек със съвест и разум бъде преназначен в своя дълг или освободен, той е способен да се покори, да се самоанализира и да разбере недостатъците си. Той приема, без да се опитва да се оправдава или да поставя условия, и има желание да се промени. Помислих си как имах слаби заложби и не можех да се справя с дълг с текст. След месеци изпълнение на дълга не бях постигнал никакви резултати и това, че водачите промениха дълга ми, беше в пълно съответствие с истината принцип. Ако бях продължил да го изпълнявам, щях да забавя делото и да стана негативен заради недостатъчните си заложби. Тази уредба беше от полза както за църковното дело, така и за мен самия. Аз обаче не благодарих на Бог, а дори станах негативен и се оплаквах, като вярвах, че да изпълнявам дълга на домакин, е напълно унизително за мен, сякаш съм силно унижен. Всеки ден изпълнявах дълга си неохотно. Заложбите ми бяха слаби, но Божият дом не ме беше отстранил, а ми беше дал още един шанс да изпълнявам дълга ми. Това беше Божия благодат и трябваше да благодаря на Бог, да го приема и да се покоря безусловно. Но без да знам кое е добро за мен, станах негативен, проявявах нехайство и се чувствах възмутен и неприемащ. Наистина ми липсваха съвест и разум!

След това се самоанализирах: „Защо винаги съм възпрян от статуса и гордостта в моя дълг?“. Прочетох един откъс от Божиите слова и намерих корена на моя проблем. Бог казва: „Винаги ли искате да превъзхождате другите, да разперите криле и да полетите, и да бъдете орел, а не малка птичка? Какъв нрав е това? Това ли е принципът на постъпките ви? Вашите постъпки трябва да се основават на Божиите слова; само Божиите слова са истината. Били сте твърде дълбоко покварени от Сатана и винаги приемате традиционната култура — думите на Сатана — за истината, за обект на вашия стремеж, което ви улеснява да поемете по грешния път, да вървите по пътя на противопоставяне на Бог. Мислите и възгледите на поквареното човечество и нещата, към които то се стреми, са напълно противоположни на Божиите желания, на истината и на закона за това, че Бог господства над всичко, устройва всичко и контролира съдбата на човечеството. Така че, колкото и правилен и разумен да е вашият стремеж според човешките мисли и представи, от Божия гледна точка той не е положително нещо и не е съгласно Неговите намерения. Тъй като се противопоставяш на факта на Божието върховенство над съдбата на човечеството и искаш да проправиш свой собствен път, като хванеш съдбата си в свои ръце, ти постоянно се удряш в стени, оставаш натъртен и насинен и нищо никога не ти се получава. Защо нищо не ти се получава? Защото този закон, който Бог е установил, не може да бъде изменен от никое сътворено същество и Божията власт и Божието могъщество са над всичко останало и не могат да бъдат нарушени от никое сътворено същество. Хората имат твърде високо мнение за своите способности. Какво кара хората постоянно да желаят да се освободят от Божието върховенство и постоянно да желаят да сграбчат съдбата си и да планират собственото си бъдеще, и да желаят да контролират своите перспективи, посока и житейски цели? Откъде идва тази мотивация? (От покварения сатанински нрав.) Какво тогава носи поквареният сатанински нрав на хората? (Борба срещу Бог.) Какво произтича от това, че хората се борят срещу Бог? (Болка.) Това не е просто болка — това е унищожение! Онова, което е пред очите ви, е болка, негативност и слабост, както и съпротива и оплаквания — какъв изход ще донесе борбата с Бог? Унищожение! Това не е нещо дребно и не е игра“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Поквареният нрав може да бъде преодолян само чрез приемане на истината). От Божиите слова разбрах, че съм бил основно подвластен на сатанински отрови, като „Човек оставя името си след себе си, където и да се намира, така както гъската издава своя вик, където и да лети“ и „Човек се стреми нагоре, а водата тече надолу“, и че живеех за слава и придобивки. Когато бях млад, имах силно желание за репутация и статус. Като тийнейджър видях много хора да работят като зидари и си казах: „Дори да умра от бедност, никога няма да стана зидар!“. Мислех така, защото вярвах, че това е работа за хора, които са неквалифицирани и без перспективи. Наистина завиждах на онези, които правеха голям бизнес, обличаха се прилично и бяха обект на възхищение и завист, където и да отидеха. По-късно започнах да се уча да правя бизнес и всички селяни ме хвалеха с думите: „Това хлапе има кураж. Определено ще има светло бъдеще“. Много се радвах да чуя това. Трябваше да преценявам всичко, което правех, дали е достойно, или не и дали ще накара хората да ме гледат с уважение. След като открих Бог, продължих да живея според тези сатанински отрови. Мислех си, че ако съм обикновен вярващ, изпълняващ дълг, който включва тежък труд, няма да мога да покажа своята стойност. Мислех си, че ако съм водач или изпълнявам технически дълг, ще бъда в центъра на вниманието и това ще накара хората да ми завиждат и да ми се възхищават; само така животът можеше да бъде ценен и смислен. Затова в изпълнението на дълга си бях много активен и можех да се отказвам от неща и да ги изоставям. Спомних си как преди, когато бях водач, братята и сестрите ми се възхищаваха, където и да отидех. Особено когато ме молеха да се събирам с тях и да разговарям с тях по-често, бях толкова щастлив, че не знаех какво да кажа. Чувствах, че ме уважават, и бях много мотивиран да изпълнявам своя дълг. Когато обаче ме помолиха да изпълнявам дълга на домакин, повехнах като мъртъв лист. Чувствах, че да изпълнявам този дълг, е по-низшо, затова изпитвах съпротива и се оплаквах в сърцето си, станах негативен и се размотавах в изпълнението на дълга си. Когато готвех, приготвях или твърде много, или твърде малко и храната не стигаше. Понякога виждах остатъци, просто ги смесвах и нехайно приготвях ястие от тях, без да ме е грижа дали братята са се нахранили достатъчно. Когато готвех, не се съобразявах със здравето на брата и когато той ми напомняше допълнително, ставах недоволен. Когато бях в лошо настроение, дори не чистех. Докато живеех според сатанинските отрови, все повече ми липсваха разум и нормална човешка природа. Ако не се покаех, не само че братята и сестрите щяха да развият неприязън към мен, но и Бог щеше да бъде недоволен и с времето Светият Дух щеше да ме изостави. Като разбрах това, се уплаших малко, затова се помолих на Бог, като заявих, че съм готов да се покоря на Неговото устройване и уредби и да изпълнявам добре своя дълг.

По-късно прочетох още два откъса от Божиите слова и разбрах как да се отнасям към своя дълг. Бог казва: „В Божия дом винаги, когато ти уредят да свършиш нещо, било то трудна или уморителна работа, или независимо дали ти харесва да я вършиш, или не, това е твой дълг. Ако можеш да го считаш за поръчение и отговорност, които Бог ти е дал, и можеш да го свършиш, като вложиш цялото си сърце и сила, то може да се каже, че работата, която вършиш — дългът, който изпълняваш — има връзка с Божието дело за спасяването на човека. Ако можеш сериозно и искрено да приемеш поръчението, което Бог ти е дал, как ще се отнася Той към теб? Той ще се отнася към теб като към член на Своето семейство. Това благословия или злочестина е? (Благословия.) Това е голяма благословия“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Какво представлява изпълнението на дълга съгласно критериите?). „Каква е функцията ви като сътворени същества? Това е свързано с практиката и дълга ви. Ти си сътворено същество и ако Бог ти е дал дарба да пееш, а Божият дом уреди да пееш, тогава трябва да пееш добре. Ако ти е дадена дарба да проповядваш евангелието, а Божият дом уреди да проповядваш евангелието, тогава трябва да го правиш добре. Ако Божиите избраници те изберат за водач, трябва да поемеш поръчението на водачеството и да водиш Божиите избраници да ядат и пият Божиите слова, да разговарят за истината и да навлязат в реалността. Така ще си изпълнил добре дълга си. Поръчението, което Бог дава на човека, е изключително важно и значимо! Как тогава трябва да поемеш това поръчение и да изпълняваш функцията си? Може да се каже, че това е един от най-големите въпроси, пред които си изправен, решаващ момент, който определя дали можеш да придобиеш истината и да бъдеш усъвършенстван от Бог. Трябва да направиш избор“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Човек може да опознае Божиите дела едва след като разбере истината). От Божиите слова разбрах, че в дълга в Божия дом няма разграничение между голям и малък, висш и нисш, благороден и долен. Дългът произтича от Божието дело за спасение на човечеството. Без значение какъв дълг изпълняваш или дали можеш да попаднеш в светлината на прожекторите, или не, ако можеш искрено да приемеш дълга си, да се отнесеш сериозно към него, да изиграеш ролята си според Божиите изисквания и да изпълниш дълга си добре и практично, тогава Бог ще бъде удовлетворен. Аз обаче смятах, че да си водач или да изпълняваш дълг с текст или технически дълг, е висшекласен дълг. Вярвах, че хората, които изпълняват такъв дълг, ще бъдат обект на Божието спасение, докато тези, които са домакини и изпълняват поръчки, просто се трудят и служат. Разделях дълга в Божия дом на висш и нисш, благороден и долен и на различни степени. Този възглед беше наистина абсурден и напълно в разрез с истината. Помислих си как нямах умения да изпълнявам дълг с текст, заложбите ми също бяха слаби и дълго време не бях постигнал никакви резултати в своя дълг. Ако се насилвах да сътруднича, за да не се посрамя, тогава не само щях да попреча на църковното дело, но и щях да бъда склонен да стана негативен, което нямаше да е от полза за моя живот. Църквата ми уреди да изпълнявам дълга на домакин, дълг, с който мога да се справя, и трябваше да го приема, да се покоря и да изпълня отговорностите си. Само тогава щях да имам съвестта и разума, които трябваше да притежавам.

По-късно също така осъзнах, че имам погрешна гледна точка, защото вярвах, че ако изпълняваш важен дълг, ще имаш висок статус, а ако изпълняваш незабележим дълг, ще имаш нисък статус. Един ден прочетох един откъс от Божиите слова, който промени погрешния ми възглед. Бог казва: „Ако социалният статус на даден човек е много нисък, семейството му е много бедно и нивото на образованието му е ниско, но въпреки това той вярва в Бог, здраво стъпил на земята, и обича истината и положителните неща, тогава стойността му в Божиите очи висока ли е, или е ниска? Благородна ли е, или е нисша? Ценен е. Ако погледнем от тази гледна точка, от какво зависи стойността на даден човек — това дали е висока или ниска, възвишена или низша? Зависи от това как те вижда Бог. Ако Бог вижда у теб човек, който се стреми към истината, тогава имаш стойност и си ценен — ти си ценен съд. Ако Бог вижда, че не се стремиш към истината и не Му отдаваш всичко искрено, тогава си нищо и никакъв и не си ценен — ти си нисш съд. Колкото и високообразован да си и колкото и висок да е статусът ти в обществото, ако не се стремиш към истината или не я разбираш, тогава стойността ти никога не може да е висока. Дори и много хора да те подкрепят, да те превъзнасят и да те обожават, ти пак си купчина боклук. […] Като го погледнете сега, коя е основата за определяне на стойността на даден човек като благородна или низша? (Отношението му към Бог, истината и положителните неща.) Точно така. Човек преди всичко трябва да разбере какво е отношението на Бог. Разбирането на отношението на Бог и разбирането на принципите и критериите, по които Той отсъжда за хората, и след това преценяването на хората въз основа на принципите и критериите, по които Бог се отнася към тях — само това е най-точно, подходящо и справедливо“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Седма точка: Те са нечестиви, коварни и измамни (първа част)). От Божиите слова разбрах, че това дали човек е благороден в Божия дом, не зависи от това дали има статус, или не, и не зависи от това дали някой му се възхищава, или го почита. Всъщност зависи от това дали човек обича истината и дали се стреми към истината. Ако човек не се стреми към истината или не обича истината, тогава колкото и висок да е статусът му и колкото и много хора да се събират около него и да го почитат, не само че всичко това е безполезно, но и той ще бъде разкрит и отстранен, защото се радва на предимствата на статуса. Дори човек да няма статус и никой да не го уважава, ако обича истината, има богобоязливо сърце и може да вярва в Бог и да изпълнява дълга си практично, такъв човек е ценен в Божиите очи. В миналото винаги съм си мислил, че дългът на домакин и дългът по общите дела са работа, която включва тежък труд, на която всички гледат отвисоко, и колкото и добре да изпълняваш този дълг, ще бъде безполезно. Затова не исках да изпълнявам такъв дълг и се стремях само да бъда водач или да изпълнявам технически дълг. Сега осъзнах колко абсурдна е била моята гледна точка! Помислих си как Павел целенасочено се е стремял да бъде над всички останали апостоли. Той е обиколил по-голямата част от Европа, за да проповядва евангелието, и е написал много писма, като е спечелил възхищение и почит от всички. Той обаче не е придобил истината и живота и е имал дълбоко вкоренен покварен нрав. Накрая дори е казал такова самонадеяно и предателско нещо като „За мен да живея е Христос“ и е бил наказан от Бог. Видях, че пътят, по който вървя, е пътят на Павел, и ако не променях нещата, в крайна сметка изходът ми щеше да бъде същият като на Павел. Трябваше да се покая и да се променя бързо. След това можех да се отнасям внимателно към своя дълг на домакин и всеки ден размишлявах как да изпълня този дълг добре и да бъда добър домакин на братята и сестрите си. Вече не се чувствах по-низш.

Докато изпълнявах дълга на домакин, се научих как да се покорявам на Божието устройване и уредби, придобих известно разбиране за собствения си покварен нрав, можех да успокоя сърцето си, за да изпълнявам своя дълг, и изживях известно човешко подобие. Всичко това са уроци, които научих от изпълнението на дълга на домакин. Благодаря на Бог от все сърце!