От Лин Дзин, Китай

През август 2001 г. една сестра ми свидетелства, че Бог се е въплътил за втори път, за да изрази истината и да извърши Своето дело на правосъдието, като пречиства и преобразява покварения нрав на човечеството и накрая въвежда хората в прекрасното царство. Бях много развълнувана, след като чух това. След период на проучване приех делото на Всемогъщия Бог от последните дни. След това активно посещавах събирания и изпълнявах дълга си. По-късно бях избрана за водачка в църквата. По онова време съпругът ми често се опитваше да ме спре да вярвам в Бог и да изпълнявам дълга си, но аз не се оставях да бъда възпряна и никога не изоставих дълга си. По цял ден сновех из църквата. През деня посещавах събирания, като общувах с братята и сестрите си, за да разрешим трудностите в навлизането им в живота. Вечер подкрепях негативните и слаби братя и сестри. Преди това съпругът ми не печелеше много пари, но неочаквано през този период имаше добри доходи и не след дълго семейството ни натрупа спестявания. Бях толкова щастлива. Помислих си: „Сега, докато изпълнявам дълга си, имам Божията благодат и благословия, а в бъдеще ще мога да навляза и в царството. В бъдеще трябва да изпълнявам дълга си правилно и Бог няма да се отнесе несправедливо с мен; Той ще благослови семейния ми живот, за да става все по-добър“. Но тъкмо когато правех такива планове, се случи нещо неочаквано.

След известно време съпругът ми започна да се оплаква от болки в кръста, затова отиде в болницата за преглед. Лекарят каза, че съпругът ми има дискова херния и костни шипове по гръбначния стълб и че ако състоянието му се влоши, това ще притисне нервите му и ще причини парализа. Казаха му също да не работи повече и че се нуждае от спешно лечение. Бях шокирана, когато чух това. Помислих си: „Дължим много пари за новопостроената ни къща, а вратите и прозорците все още не са поставени. Дъщеря ни е в университет и също се нуждае от пари. Аз съм много заета като църковен водач и нямам време да печеля пари. Само 14-годишният ни син се учи на декорация, но е млад и все още е чирак, затова печели много малко месечно. Как ще покрием разходите за живот на семейството в бъдеще?“. Почувствах се малко притеснена. Но когато се замислих колко съм заета по цял ден с изпълнението на дълга си в църквата, си помислих, че Бог няма да пренебрегне трудностите в семейството ми и че съпругът ми може да се излекува от болестта след период на възстановяване. След като си помислих това, притесненията в сърцето ми намаляха значително.

Повече от година мина като миг. Съпругът ми непрекъснато се лекуваше с лечебни пластири, но болестта му все така не се подобряваше, а и лекарите нямаха ефективни методи за лечение. Бях много разтревожена в сърцето си. Не можех да не си мисля: „Кога ще се оправи болестта на съпруга ми? Ако не бях толкова заета с изпълнението на дълга си, бих могла да печеля пари, за да издържам семейството. Но аз съм заета с църковна работа по цял ден и нямам време да печеля пари. Защо Бог не защитава семейството ми? Защо болестта на съпруга ми не се подобрява? С всички тези трудности у дома пред мен, как мога да отдам изцяло сърцето си на дълга си?“. Колкото повече мислех, толкова по-разстроена се чувствах. Нервите ми бяха опънати до краен предел, треперех от безпокойство. Понякога наистина не можех повече да издържам и плачех тайно. Знаех, че не трябва да се оплаквам от Бог, но просто не можех да контролирам емоциите си и живеех сред болка и мъка по цял ден. По-специално, когато видях, че съпругът на сестрата, с която си сътрудничех, е много добър в печеленето на пари, че тя живее комфортно и не е възпирана от парите, се почувствах емоционално разбалансирана. Помислих си: „Аз съм по-активна в изпълнението на дълга си от нея, така че защо семейството ми е в това състояние? Защо Бог дарява тях с благодат, а мен не? Бог не ме ли харесва? Бог не благославя семейството ми, въпреки че плащам цена и се отдавам по този начин, така че защо да продължавам да бъда толкова активна?“. Но тогава си помислих: „Дали Бог ме изпитва? Ако продължа активно да изпълнявам дълга си, Бог може да благослови семейството ми, когато види моята отдаденост. Ако изпълнявам дълга си нехайно, какво ще правя, ако Бог ме пренебрегне в бъдеще?“. Затова си казах, че не мога да бъда нехайна и трябва да изпълнявам дълга си правилно. Продължих да бъда заета по цял ден, като изпълнявах дълга си. Но след известно време състоянието на съпруга ми не се беше подобрило и проблемите на семейството ми все още не бяха разрешени. Сърцето ми беше още по-объркано и наскърбено и чувствах, че няма изход. Сърцето ми беше горчиво като жлъчка. На едно събиране споменах трудностите си у дома. Със скръб на лицето се оплаках: „Всички вие изглеждате като в рая, а аз се чувствам така, сякаш ме измъчват толкова много, че съм в ада“. Сестра ми строго ме кастри с думите: „Нима се оплакваш, че Бог не е праведен?“ Думите на сестра ми ме шокираха до дъното на душата ми. Нима не се оплаквах от Бог? Спомних си Божиите слова: „Всяко твое оплакване оставя петно и е грях, който не може да бъде отмит!“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Придобиването на истината е най-важното нещо във вярата в Бог). Като осъзнах сериозността на проблема, бързо наведох глава и спрях да говоря. Когато се прибрах вкъщи, коленичих и се помолих в ридания: „Боже, знам, че не трябва да се оплаквам, когато семейството ми се сблъсква с трудности, но не знам какво е Твоето намерение или как да преживея това. Боже, моля Те, просветли ме и ме поведи, за да мога да позная Твоето дело и да разбера Твоето намерение“.

Един ден прочетох един откъс от Божиите слова и придобих известно разбиране за Божиите намерения. Всемогъщият Бог казва: „За всички хора облагородяването е изключително болезнено и много трудно за приемане, но именно по време на облагородяването Бог разкрива Своя праведен нрав пред човека и открива Своите изисквания към човека, и осигурява повече просветление и повече практическо кастрене. Чрез сравнението между фактите и истината човек придобива по-голямо познание за себе си и за истината и по-добро разбиране на Божиите намерения, и така човекът може да има по-истинска и по-чиста любов към Бог. Такива са Божиите цели, когато извършва делото на облагородяването. Цялото дело, което Бог върши в човека, има своите цели и значение; Бог не върши безсмислени дела, нито върши дела, които не са полезни за човека. Облагородяването не означава отстраняване на хората от пред Бог, нито означава унищожението им в ада. По-скоро чрез облагородяването се променя нравът на човека, променят се неговите намерения, старите му възгледи, променя се любовта му към Бог и се променя целият му начин на живот. Облагородяването е практическо изпитание за човека и форма на практическо обучение и само по време на облагородяване любовта му може да изпълни изначалната си функция“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само като преживее облагородяване, човек може да притежава истинска любов). Докато разсъждавах над Божиите слова, сърцето ми се озари. Без значение каква среда ти подрежда Бог, целта Му не е да те отстрани, а да пречисти и да преобрази покварения ти нрав, и да ти помогне да разбереш Неговия нрав и Неговото дело. Когато познаваш Бог, можеш да се покориш на делото Му. Тогава осъзнах, че Божието намерение зад това, че съпругът ми толкова дълго страдаше от травмата в гърба, беше да ме накара да търся истината и да се поуча от това, така че поквареният ми нрав да бъде пречистен и преобразен. Спомних си как, когато за първи път приех новото Божие дело, знаех, че в последните дни Бог извършва делото Си на правосъдие и пречистване, но все още се стремях да получа благодат и благословии както в Епохата на благодатта, като исках Бог да излекува болестта на съпруга ми. Когато болестта му все още не се подобряваше, се оплаквах от Бог и живеех в негативност и погрешно разбиране. Аз сама си бях навлякла цялото това страдание. Всичко това беше причинено от моето неразбиране на Божието дело и защото вървях по погрешен път във вярата си в Бог. Когато разбрах това, болката в сърцето ми намаля значително.

По-късно се сетих как Бог разобличава хората, които се отнасят с Него като с швейцарско ножче и рог на изобилието, затова потърсих този откъс от Божиите слова, за да го прочета. Бог казва: „Тъй като днешните хора не притежават същата човешка природа като Йов, каква е тяхната природа същност, а също и отношението им към Бог? Боят ли се от Бог? Отбягват ли злото? Онези, които не се боят от Бог и не отбягват злото, могат да бъдат обобщени само с три думи: „врагове на Бог“. Вие често изричате тези три думи, но никога не сте знаели истинското им значение. Думите „врагове на Бог“ имат един съществен аспект: те не казват, че Бог гледа на човека като на враг, а че човекът гледа на Бог като на враг. Първо, когато хората започнат да вярват в Бог, кой от тях няма свои собствени цели, подбуди и амбиции? Въпреки че една част от хората вярват в съществуването на Бог и са виждали съществуването на Бог, тяхната вяра в Него все още съдържа тези подбуди и крайната им цел във вярата в Бог е да получат благословии и нещата, които искат от Него. В своето преживяване на живота хората често си мислят: „Отказах се от семейството и кариерата си заради Бог и какво ми даде Той? Трябва да го изчисля и да потвърдя — получавал ли съм благословии напоследък? Отдадох много през това време, тичах и тичах, много страдах — даде ли ми Бог някакви обещания в замяна на представянето ми през това време? Запомнил ли е добрите ми дела? Какъв ще бъде моят изход? Мога ли да получа благословии?…“. Всеки човек често и непрестанно прави такива изчисления в сърцето си, като таи подбуди, амбиции и манталитет на пазарене, докато изисква неща от Бог. Това означава, че в сърцето си човекът постоянно изпитва Бог, постоянно крои планове срещу Бог, постоянно „защитава тезата“ за собствения си изход пред Бог и се опитва да изтръгне становище от Бог и да разбере дали Той ще му даде това, което иска. В същото време, докато се стреми към Бог, човекът не се отнася към Бог като към Бог. Човекът винаги се е опитвал да сключва сделки с Бог, като непрекъснато изисква неща от Него и дори Го притиска на всяка крачка, опитвайки се да отхапе ръката, след като му е било подадено кутрето. В същото време, докато се опитва да сключва сделки с Бог, човекът спори с Него и дори има хора, които, ако ги споходят изпитания или попаднат в определени ситуации, често стават слаби, негативни и отпуснати в работата си и са пълни с оплаквания срещу Бог. От времето, когато човекът за пръв път е започнал да вярва в Бог, той смята Бог за рог на изобилието, за швейцарско армейско ножче, а себе си — за най-големия Божи кредитор, сякаш изискването на благословии и обещания от Бог е негово изконно право и задължение, докато защитата на човека, грижата за него и предоставянето на ресурс са отговорности, които Бог трябва да изпълни. Такова е основното разбиране на трите думи „вяра в Бог“ на всички, които вярват в Бог, и такова е най-дълбокото им разбиране на концепцията за вярата в Бог“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II). „Ти се надяваш, че вярата ти в Бог няма да доведе до никакви трудности или мъки, нито до най-малкото страдание. Винаги се стремиш към неща, които не струват нищо, и не придаваш никаква стойност на живота, а поставяш собствените си прекомерни мисли пред истината. Нямаш никаква стойност! Живееш като прасе — каква е разликата между теб и прасетата и кучетата? Нима не са зверове всички тези, които не се стремят към истината, а обичат плътта? Нима не са ходещи трупове всички тези мъртъвци, в които няма дух? Колко слова са били изречени сред вас? Само малко дело ли е свършено сред вас? Колко ресурс съм предоставил сред вас? Тогава защо не си го придобил? От какво се оплакваш? Не е ли вярно, че ти не си придобил нищо, защото си прекалено влюбен в плътта? И дали не е, защото твоите мисли са твърде прекомерни? Дали не е защото си твърде глупав?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Преживяванията на Петър: познанието му за наказанието и съда). Разобличението в Божиите слова прониза сърцето ми. След като повярвах в Бог, се бях наслаждавала на много Божия благодат и на много Божии благословии и бях изключително мотивирана да изпълнявам дълга си. Вярвах, че щом изпълнявам дълга си правилно, Бог ще ми дарява изобилна благодат, ще ме защитава от бедствия и нещастия и ще пази семейството ми в безопасност и здраве. Изпълнявах дълга си с тези неправилни намерения. В началото, когато съпругът ми получи дискова херния и лекарят каза, че ако се влоши, ще бъде парализиран, вярвах, че докато изпълнявам активно дълга си, Бог няма да се отнесе несправедливо с мен и болестта на съпруга ми скоро ще бъде излекувана. Затова ентусиазмът ми за изпълнение на дълга остана непокътнат. Но когато съпругът ми все още не се оправяше и семейството ми се сблъскваше с финансови затруднения, докато братята и сестрите около мен се наслаждаваха на превъзходен и комфортен живот, се почувствах нестабилна оплаквах се, че Бог не ме благославя, и вече не бях толкова активна в изпълнението на дълга си, както преди. По-късно започнах да се притеснявам, че Бог ме изпитва дали съм Му предана и че ако бъда нехайна към дълга си, няма да получа Божията благодат и Божиите благословии, и затова нямах друг избор, освен да продължа да изпълнявам дълга си. След известно време състоянието на съпруга ми все още не се беше подобрило и трудностите в живота ми не бяха разрешени. В сърцето си се оплаквах от Бог още повече и дори изливах недоволството си от Бог пред сестрите ми, като се оплаквах, че Бог не е праведен към мен. Грозотата на моя опит да се пазаря с Бог беше напълно разобличена и аз бях напълно разкрита! През годините, в които съпругът ми беше болен, не бях търсила истината. Вместо това непрекъснато живеех в негативност, като се оплаквах и разбирах погрешно Бог. Въпреки че изпълнявах дълга си, аз само се опитвах да се пазаря с Бог в замяна на Неговите благословии, като се отнасях с Него като с рог на изобилието, като с швейцарско ножче. В миналото си мислех, че съм доста активна в изпълнението на дълга си. Никога не пренебрегвах дълга си, дори когато съпругът ми беше болен, и постигах известни резултати в работата си. В резултат на това се определях като човек, който е „предан на Бог“ и който „наистина вярва в Него“. Нямах абсолютно никакво самосъзнание! Онези, които са предани на Бог, изпълняват добре дълга си с цялото си сърце и ум и изобщо не се оплакват, независимо дали Бог ги благославя, или не. Вземете за пример Йов. Независимо дали Бог даваше, или отнемаше, Йов беше способен да се покори на Бог и винаги да хвали името Му. Както и Бог да се отнасяше към него, Йов нямаше свои собствени изисквания. Ето какво наистина означава да си човек, който е предан на Бог. Вярвах в Бог и изпълнявах дълга си, за да получа ползи от Бог. Нямах никаква преданост или искреност. Бях просто опортюнист. Моята вяра в Бог и следването на Бог бяха фалшиви, а само моето изискване за благодат и благословии беше истинско. Ценях тези материални неща повече от всичко друго и непрекъснато изисквах благодат и благословии от Бог. Изобщо не бях човек, който истински вярва в Бог, а наистина предизвиквах Неговата ненавист и Неговото отвращение. Ако Бог не ме беше разкрил по този начин, никога нямаше да видя ясно истинската си същност.

Тогава се самоанализирах: защо, когато се случват добри неща, мога да хваля Бог, а когато съпругът ми се разболя и се сблъскахме с финансови затруднения, се оплаквах от Бог? Прочетох тези Божии слова: „В продължение на много години мислите, на които хората са разчитали за оцеляването си, са разяждали сърцата им до такава степен, че те са станали коварни, страхливи и достойни за презрение. Не само че не притежават воля или решимост, но и са станали алчни, надменни и своенравни. Напълно им липсва решимостта да надхвърлят собственото „аз“, а още повече — и капчица смелост да се отърсят от възпирането на тези тъмни влияния. Мислите и животът на хората са толкова прогнили, че гледните им точки зад вярата в Бог са все още непоносимо отвратителни и дори направо обидни за ухото. Всички хора са страхливи, безсилни, достойни за презрение и крехки. Те не ненавиждат силите на мрака и не изпитват любов към светлината и истината; вместо това те правят всичко възможно да ги пропъдят“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Защо не искаш да служиш като контрастиращ предмет?). „Онези, които са се родили в най-дълбоко покварената от всички земи, са още по-невежи за това какво е Бог и какво означава да вярваш в Бог. Колкото по-покварени са хората, толкова по-малко знаят за съществуването на Бог и толкова по-слаби са техният разум и проникновение. Първопричината за противопоставянето и непокорството на човека спрямо Бог е неговата поквара от Сатана. Заради покварата на Сатана съвестта на човека е станала безчувствена, той е морално покварен, мислите му са изродени и мисловната му нагласа е изостанала. Преди да бъде покварен от Сатана, човекът първоначално се е покорявал на Бог и се е покорявал на словата Му, след като ги е чул. Първоначално е имал здрав разум, съвест и нормална човешка природа. След като човекът е бил покварен от Сатана, първоначалният му разум, съвест и човешка природа са станали безчувствени и са били увредени от Сатана. Така човекът е загубил покорството и любовта си към Бог. Разумът на човека е станал ненормален, нравът му е станал същият като на звяр, а непокорството му срещу Бог непрекъснато нараства и става по-сериозно. И все пак човекът все още нито знае, нито разбира това, а само се противопоставя и се бунтува упорито. Разкриванията на човешкия нрав са изрази на неговия разум, проникновение и съвест. Тъй като разумът и проникновението му са нездрави, а съвестта му е крайно безчувствена, неговият нрав е непокорен спрямо Бог“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Да останеш непроменен по отношение на нрава си означава да си във вражда с Бог). Докато разсъждавах над Божиите слова, разбрах, че Сатана е покварил и разял умовете на хората. Този свят е изпълнен с различни сатанински правила за оцеляване, като например, че „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“, „Печалбата е на първо място“ и „Никога не изтегляй късата клечка“. Всички живеят според тези сатанински философии, като стават егоистични и достойни за презрение и напълно пренебрегват съвестта. Във всичко, което правят, те мислят преди всичко дали то им е от полза. Ако е от полза, ще го направят; ако не, няма да го направят. Аз също бях дълбоко покварена от тези сатанински мисли и идеи. Когато видях, че понеже вярвам в Бог и изпълнявам дълга си, имам Неговата грижа и закрила и животът на семейството ми сякаш се подобряваше, вярвах, че това са благословии от Бог, които съм получила, защото съм била отдадена в изпълнението на дълга си, и щом продължавам да изпълнявам активно дълга си по този начин, ще мога също така да получа спасение и да навляза в царството в бъдеще. Когато съпругът ми се разболя и семейството ми изпадна във финансови затруднения, разбрах погрешно Бог и се оплаквах от Него, и бях нехайна в изпълнението на дълга си. Фактите разкриха, че изобщо не съм била искрена в изпълнението на дълга си. Всичко, което правех, беше опит да заблудя Бог и да кроя планове срещу Него, като напразно се опитвах да измъкна благословии от Бог с измама, като изпълнявам дълга си. Самият Бог се е въплътил и изразява истината, за да ни спаси. Той посвещава цялата кръв на сърцето Си на нас и никога не обръща внимание на собствените Си интереси. Същността на Бог е вярна; тя е безкористна, красива и добра. За разлика от това, в малкото дълг, който изпълнявах, се криеха пазарлъци, изисквания и измами и аз просто изобщо не се отнасях към Бог като към Бог. Бях егоистичен и достоен за презрение човек, който беше загубил всякаква човешка природа и разум. Ако тези неща не ме бяха сполетели, никога нямаше да видя ясно каква съм всъщност. Едва тогава разбрах, че болестта на съпруга ми и финансовите затруднения на семейството ми не бяха заради това, че Бог умишлено ми създаваше трудности. Вместо това намерението беше да ме накара да видя ясно собственото си егоистично и достойно за презрение грозно лице, да събуди сърцето ми и да ми покаже как да постъпвам. Това беше великото Божие спасение за мен, с Неговата любов в него, но аз бях твърде сляпа, за да разбера Неговото намерение, и постоянно Го разбирах погрешно и се оплаквах от Него. Когато разбрах това, се изпълних със съжаление и се намразих. Тогава бях готова да се покая пред Бог и да се покоря на Неговите устройвания и подредби, независимо дали щеше да има подобрение в болестта на съпруга ми, или в семейния ни живот.

Докато продължавах да търся, попаднах на друг откъс от Божиите слова: „Йов не се опитваше да сключва сделки с Бог, той нямаше изисквания към Бог и не молеше за нищо от Бог. Неговата възхвала на Божието име беше заради великото могъщество и власт на Бог в господстването Му над всички неща и тя не зависеше от това дали той придобива благословии или го сполитат несгоди. Той вярваше, че независимо дали хората получават от Бог благословии или несгоди, Божието велико могъщество и власт няма да се променят, и следователно, независимо от обстоятелствата на даден човек, Божието име трябва да бъде възхвалявано. Това, че човек е благословен от Бог, се дължи на Божието върховенство, и когато човекът е сполетян от несгоди, това също се дължи на Божието върховенство. Божието велико могъщество и власт господстват над всичко, свързано с човека, и го устройват; превратностите на човешката съдба са проявлението на Божието велико могъщество и власт и независимо от каква гледна точка гледаш на това, Божието име трябва да бъде възхвалявано. Това преживя и опозна Йов през годините на своя живот. Всички мисли и действия на Йов достигаха до ушите на Бог и идваха пред Него, и бяха считани за важни от Бог. Бог ценеше това познание на Йов и ценеше Йов за това, че имаше такова сърце. Това сърце винаги и навсякъде очакваше Божията заповед и независимо от времето и мястото приветстваше всичко, което го сполетяваше. Йов нямаше никакви изисквания към Бог. От себе си той изискваше да чака, да приема, да посреща всички подредби, които идваха от Бог, и да им се покорява; Йов вярваше, че това е негов дълг, а Бог искаше точно това“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II). Когато Йов загубил всичките си овце и говеда, и цялото си богатство, макар и да изпитвал душевна мъка, той бил здравомислещ. Не си правел прибързани заключения, когато не разбирал Божието намерение, и никога не изрекъл и дума на оплакване или бунтарство срещу Бог. Знаел, че Бог е единственият истински Бог, който е създал всичко и който господства над всички неща, и че независимо дали Бог дава, или отнема, името Му винаги трябва да бъде хвалено и възхвалявано. Йов е бил в състояние да приеме от Бог и да се покори на всички среди, които Бог е нагласил. За разлика от това, когато погледнах себе си, видях, че когато Бог ми даряваше благодат и благословии, аз хвалех името Му с радост, но когато съпругът ми се разболя и семейството ми се сблъска с финансови затруднения, не се молех, за да търся и схвана Неговото намерение. Вместо това исках да използвам изпълнението на дълга си, за да се опитам да спечеля доверието на Бог по измамен начин и да Го накарам да помогне за разрешаването на трудностите в семейството ми. Когато това, което Бог правеше, не беше в съответствие с желанията ми, се оплаквах, че Той не е праведен към мен. Изобщо не проявявах истинско покорство към Бог. Наистина имаше огромна разлика между Йов и мен. Моята човешка природа беше твърде слаба!

По-късно прочетох още от Божиите слова и разбрах как вярата в Бог и изпълнението на дълга се съотнасят с получаването на благословии или понасянето на нещастие. Бог казва: „Няма нищо общо между дълга на даден човек и това дали той получава благословии или се изправя пред неволи. Дългът е нещо, което човек трябва да изпълни, това е негово изпратено от небесата призвание и той трябва да го изпълни, без да търси отплата и без условия или извинения. Само това може да се нарече изпълнение на дълга. Получаването на благословии се отнася до благословиите, на които човек се радва, когато е доведен до съвършенство след преживяване на съд. Изправянето пред неволи се отнася до наказанието, което човек получава, когато нравът му не се променя след преминаването през наказание и съд — тоест когато не е доведен до съвършенство. Но независимо дали получават благословии, или се изправят пред неволи, сътворените същества трябва да изпълняват своя дълг, като правят това, което трябва да правят, и това, което са способни да правят. Това е минимумът, който човекът, човек, който се стреми към Бог, трябва да изпълни. Не бива да изпълняваш дълга си заради получаването на благословии и не бива да отказваш да изпълняваш дълга си поради страха от изправянето пред неволи. Казвам ви следното: изпълнението на дълга на човека е онова, което той трябва да свърши, и ако той не изпълнява дълга си, това е непокорство“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Разликата между служението на въплътения Бог и човешкия дълг). От Божиите слова разбрах, че човешкият живот е дарен от Бог и всичко, на което човек се наслаждава, е осигурено от Бог. Хората трябва да изпълняват дълга си безусловно. Това е напълно естествено и обосновано. Хората не трябва да поставят условия или изисквания; още по-малко трябва да изпълняват дълга си само за да получат благословии и благодат. Това е най-неразумното нещо, което биха могли да направят. Точно както родителите понасят големи трудности, за да отгледат децата си, така и децата трябва да подкрепят родителите си. Ако хората подкрепят родителите си само когато виждат, че ще получат наследство, и ги прогонват, когато нямат никакви активи, тези хора са непокорни деца; те са зверове. Те нямат човешка природа. Изпълнението на моя дълг е моето небесно призвание като сътворено същество и аз не бива да влагам никакви намерения или цели в него. Независимо дали Бог ме благославя, или не, трябва безусловно да изпълнявам дълга си. Освен това съпругът ми се опитваше да ме спре да вярвам в Бог. Негова си беше вината, че не се е излекувал от болестта. Той не заслужаваше съчувствие. Съпругът ми беше човек, който се съпротивляваше на Бог, а аз исках Бог да излекува болестта му и дори се оплаквах от Бог. Това беше напълно неразумно и предизвикваше Божието отвращение и ненавист. В бъдеще, независимо дали съпругът ми ще се възстанови от болестта си, или не, бях готова да се покоря на Божиите устройвания и подредби, да поправя отношението си и да изпълнявам добре дълга си с цялото си сърце и ум. Щом разбрах това, вече не бях толкова огорчена. Тогава се сетих за това, което се казва в Библията: „Погледнете небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях?“ (Матей 6:26). Бог е казал, че небесните птици нито сеят, нито жънат, а Той ги храни, да не говорим за хората. Бог не иска аз да се подготвям или да планирам бъдещи събития, а иска да оставя нещата да следват естествения си ход. Трябва да се задоволявам с това да имам просто достатъчно храна и дрехи. Въпреки че семейството ни имаше финансови затруднения, все още можехме да свързваме двата края и аз бях готова да се покоря на Божието върховенство и на Божиите подредби, без повече да изпитвам скръб и безпокойство за утрешния ден.

По-късно чичото на приятел на съпруга ми дойде на почивка в нашия район. Той научи съпруга ми как да прилага лечебни пластири и методи за лечение на болки в гърба и краката и го лекуваше безплатно. След известно време съпругът ми се подобри много и отвори клиника на пазара за лечение на болки в гърба и краката, като печелеше пари, за да допълва семейния доход. След като преминах през тези неща, съпругът ми спря да се опитва толкова упорито да ме възпира да вярвам в Бог. След това болестта на съпруга ми се повтаряше няколко пъти, но аз вече не се оплаквам от Бог заради болестта на съпруга ми. Знам, че каквото и да устрои Бог, то е добро, и трябва да се покоря на Бог и да изпълнявам добре дълга си. Това, че успях да се променя по този начин, е резултат от ръководството на Божиите слова. Благодаря на Бог!