От Су Ми, Китай

През 2002 г. бях на 18 години и работех в шивашка фабрика. Всеки път, когато виждах героите от телевизионните драми, облечени красиво и модерно, окичени със злато и сребро, живеещи в разкошни имения и каращи луксозни коли, посрещани и изпращани топло, където и да отидат, изглеждащи толкова бляскаво, аз завиждах на такъв живот. Мечтаех си, че щом създам семейство, ще работя усилено, за да живея такъв престижен живот. За да постигна мечтата си, скоро след като се оженихме, със съпруга ми се преместихме да работим на друго място. За да печеля повече пари, дори когато бях бременна в седмия-осмия месец, все още работех по повече от десет часа на ден, като шиех дрехи. Поради продължителното изтощение здравето ми се влоши значително и теглото ми изведнъж спадна с повече от пет килограма. Съпругът ми, поради продължителното седене и недостатъчния прием на вода, получи камъни в бъбреците и вече не можеше да шие дрехи с мен. По-късно съпругът ми си намери работа в една компания и не след дълго спечели доверието на шефа. Шефът му повери много фирмени дела и след няколко години натрупахме малко спестявания и взехме заем, за да си купим къща в града. Кариерата на съпруга ми вървеше добре и планирахме да си купим и кола. Всеки път, когато се връщахме в родния си град, другите селяни ни се възхищаваха, че сме се устроили в града толкова млади, и ни хвалеха за това, че сме способни. Като чувах тези похвали, се чувствах толкова горда и сякаш летях във въздуха. Мислех си, че е страхотно да имаш пари — където и да отидех, ми се възхищаваха и ме хвалеха. Но постепенно започнах да усещам необяснима празнота в себе си. Ходех да пазарувам луксозни дрехи и козметика за кожата или пътувах до различни места, но нищо не можеше да запълни празнотата в сърцето ми. Не можех да не се запитам: „За какво въобще съм работила толкова усилено, за да печеля пари? Само за да ям, да се обличам и да живея добре, и да печеля възхищението на хората ли? Но защо все още се чувствам толкова празна отвътре, след като получих всичко това?“. Всеки ден минаваше в такова объркване и аз се чувствах изтощена от живота.

През 2019 г. компанията на съпруга ми беше замесена във финансов спор. Той отговаряше за финансите ѝ, така че и той беше замесен. Трябваше да платим 400 000 юана обезщетение. Съпругът ми освен това беше разследван и в крайна сметка беше осъден на четири и половина години затвор. Чувствах се така, сякаш светът ми се срива. Съпругът ми беше опората на нашето семейство. След като влезе в затвора, нямаше кой да печели пари или да ни издържа. Все още трябваше да плащаме ипотеката всеки месец, заедно с разходите за образованието на двете ни деца и ежедневните разноски. Бяхме взели и много пари назаем, за да платим обезщетението. Целият този натиск се стовари само върху мен. Освен финансовата тежест трябваше да търпя и презрителните и пренебрежителни погледи на хората около мен. Чувствах, че е агония да продължавам да живея, и си мислех, че е по-добре да умра. Но двете ми деца бяха все още малки и точно тогава се нуждаеха от моите грижи, затова не можех да ги изоставя. Всеки ден плачех, без да знам как ще се справя с бъдещето. Точно когато чувствах, че няма изход, майка ми ми проповядва евангелието на Всемогъщия Бог от последните дни. Като четях Божиите слова и слушах общението на братята и сестрите, разбрах, че в началото хората са живели в Едемската градина и не са имали грижи, скръб или болка. Но след като били покварени от Сатана, те започнали да имат различни амбиции, желания и погрешни гледни точки за стремежа си. Затова има толкова много страдание и мъка. Този път Бог е дошъл да извърши дело, за да освободи човечеството от вредата на Сатана и да възстанови живота, който то някога е имало в Едемската градина. Само когато човек приеме спасението на Всемогъщия Бог от последните дни, може да се освободи от вредата на Сатана и да получи Божието спасение. Почувствах се така, сякаш съм намерила на какво да разчитам, и болката в сърцето ми значително намаля. Пожелах да посещавам събирания и да чета Божиите слова.

След това посещавах събирания, заедно с шиенето на дрехи. Тъй като бях добра в шиенето на дрехи, парите, които печелех, не само покриваха ежедневните разходи на семейството ми, но ми позволиха и да натрупам малко спестявания. Отново имах планове за бъдещето и си мислех: „Ако продължа да работя още няколко години, ще се замогна и тогава другите няма да ме гледат отвисоко и да ми се подиграват, че съм бедна“. Но трябваше да посещавам събирания три пъти седмично и въпреки че това беше от полза за навлизането ми в живота, то означаваше да работя по-малко часове и да печеля по-малко пари от преди. Затова си помислих: „Мога ли да намаля събиранията си само до веднъж седмично? Така ще мога да печеля по няколко хиляди юана повече всеки месец и дори след като платя ипотеката, пак ще ми остават пари. Ако спестявам няколко години, ще мога да изплатя дълговете си, а ако тогава мога да си купя кола, ще мога да излизам с повече достойнство“. По-късно, чрез общение с братя и сестри на събиранията, осъзнах, че ако се съсредоточа само върху печеленето на пари и не мога да посещавам събиранията редовно, просто накрая ще се отдалечавам все повече от Бог. Тогава как ще мога да получа Божията грижа и закрила? Когато дойдат бедствията, парите не могат да откупят живота на човека! Спомних си, че бях чула, че изработването на защитно облекло по време на пандемията е било много печелившо, затова някои хора са работили ден и нощ това и накрая са умрели във фабриката. Имаше твърде много такива случаи, в които хората разменяха живота си за пари. Трябваше да прозра кроежите на Сатана и да не загубя възможността да придобия живот заради парите. Трябваше да продължа да посещавам събиранията редовно. В началото все още успявах да посещавам събиранията три пъти седмично, но след известно време, когато месечната ми заплата намаля значително, защото работех по-малко, започнах да се притеснявам: „Посещаването на повече събирания ще ми помогне да разбера повече истини и ще бъде от полза за навлизането ми в живота, но в момента фабриката има много поръчки и заплащането е високо. Това е добър момент за печелене на пари. Ако пропусна този силен сезон, по-късно бизнесът ще бъде труден и колкото и дрехи да ушия тогава, те няма да ми донесат голяма печалба. Не, в момента трябва да дам приоритет на парите. Ще посещавам повече събирания, когато фабриката не е натоварена“. Затова реших да посещавам събиранията два пъти седмично. След всяко събиране бързах към фабриката да работя и дори след като другите приключеха работа, аз продължавах. По това време се чувствах крайно уморена, нямах време да чета Божиите слова, не знаех какво да кажа в молитва и сърцето ми се отдалечаваше все повече от Бог.

По-късно, през слабия сезон, фабриката затвори за известно време. Можех да използвам почивката, за да посещавам повече събирания и да се снабдя с повече истини, но исках бързо да спечеля повече пари, за да си върна възхищението, което получих, когато бях богата, затова отидох в друга фабрика, за да шия защитно облекло. Понякога, за да печеля повече, оставах след обичайното си работно време и когато се прибирах, сестра ми вече ме чакаше, за да се присъединя към събирането. Но цялото ми тяло ме болеше след работния ден и ръцете ме боляха толкова много, че не можех да ги повдигна. Просто исках да си почина рано и затова събиранията не бяха резултатни. За да печеля повече, ставах в 5:30 ч. сутринта всеки ден да правя закуска и за да спестя време, си носех обяд във фабриката. Поради дългогодишните ми нередовни хранителни навици и винаги студения обяд месец по-късно един ден изведнъж започнах силно повръщане и диария. Лекарят каза, че имам остър гастроентерит, че това е доста сериозно и че трябва да си остана вкъщи, за да се възстановя. Докато лежах в леглото, започнах да разсъждавам: „Не си правя духовните практики, нито ходя на събирания редовно. Просто съм се съсредоточила върху печеленето на пари и воденето на добър живот, за да спечеля възхищението на хората. Не е ли това в разрез с Божието намерение?“. По време на едно събиране една сестра прочете откъс от Божиите слова, който беше специално насочен към моето състояние: „Вярата на Йов в Бог не беше само на думи, той беше образцов представител на искрен вярващ. Той се молеше на Бог във всяко нещо. Беше обезпокоен от веселието на децата си и се молеше на Бог, и ги поверяваше на Бог. Със сигурност често се молеше за това как да отглежда добитъка си. Поверяваше всичко в ръцете на Бог. Ако беше като невярващите, винаги да планира и пресмята отглеждането на добитъка си чрез човешката воля, като разчита само на собствения си ум и фантазии и напряга мозъка си да постигне целите, които си е поставил, тогава дори ако беше преживял много провали и несполуки, щеше ли да може да види Божията ръка и Неговото върховенство и подредби? […] Защо хората напрягат мозъците си, като използват човешки методи, за да постигат собствените си цели, вместо да се уповават на Бог? Когато правят планове, търсят ли Божиите желания? Имат ли отношение на покорство, казват ли: „Не знам какво ще направи Бог. Първо ще съставя този план, но не знам дали планът ми ще постигне целта ми или не. Това е просто план. Ако може да постигне целта ми, тогава това е благословия от Бог. Ако не може, тогава това се дължи на собствената ми слепота. Планът ми не е в съответствие с Божиите намерения.“? Имат ли такъв вид отношение? (Не.) Тогава как възникват тези начини на действие? Това са човешките фантазии и представи, човешките желания, неразумните човешки изисквания към Бог. Те възникват от покварения нрав. Това е един от аспектите. В допълнение имат ли такива хора богопокорно сърце? (Не.) Как виждате, че нямат богопокорно сърце? (Те изпитват категорична нужда да постигнат плановете, които правят.) Какъв нрав е това? Това е надменност и бунтарство. Те вярват, че Бог ги благославя, но когато имат собствени желания и сметки, загърбват Бог. Това е надменен нрав. Покоряват ли се, когато загърбват Бог? Не се покоряват и Бог не е в сърцето им. Те изобщо не размишляват как Бог има върховенство над всичко и как подрежда всичко, още по-малко как Той иска да се правят нещата. Не обмислят тези неща. Какво може да се види от това? Те не търсят нищо, нито се покоряват, нито имат богобоязливо сърце. Първо правят собствени планове, а после действат и работят усилено според своите планове, като се уповават на човешки методи, фантазии и представи, без изобщо да мислят за Божиите намерения. Ако става въпрос за отглеждане на добитък, хората поне трябва да знаят в сърцата си, че „човек трябва да полага всички усилия, за да прави това, което трябва и да се покори на волята на Небето“, с други думи: „Ще изпълня отговорностите си да нахраня добитъка, няма да позволя да му липсва храна или да измръзне, или да изгладнее, или да се разболее. Броят на малките, които ще се родят другата година, е в Божиите ръце. Не го знам, не го изисквам и няма да правя планове. Всички тези неща зависят от Бог“. Ако в действията си упорито разчитат на човешките представи и фантазии, имат ли те покорно отношение към Бог? (Не.) Кой от тези два начина на действие произлиза от човешката воля и кой е покорство към Бог? (Първият произлиза от човешката воля и е начинът, по който действат неверниците. Вторият начин на действие идва от хората, които искрено вярват в Бог и търсят истината.) Всички те вярват в Бог и всички те правят едно и също, но мотивът, източникът и целта на действията им, както и принципите им, са различни. Така може да се види пътят, който са поели хората“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Принципите на практикуване на покорство пред Бог). Сестрата проведе общение за това, че Йов е бил човек, който истински е вярвал в Бог. Каквото и да му се е случвало в живота, той не е имал лични планове или програми и не е действал според собствената си воля. Във всички неща се е покорявал на Божието върховенство и подредби. А що се отнася до нас, въпреки че вярваме в Бог, ние всъщност не вярваме в Неговото върховенство. Винаги искаме да разчитаме на собствените си усилия, за да променим съдбата си, и в резултат на това живеем в страдание и изтощение. Докато слушах общението на сестрата, не спирах да кимам. Замислих се как, преди да намеря Бог, винаги съм искала да разчитам на собствените си усилия и да работя неистово, за да стана богата. В крайна сметка не само че не успях да стана богата, но и се оказах с много дългове. Сега исках да разчитам на шивашките си умения, за да работя повече и да печеля пари. Исках да си върна предишния си заможен начин на живот, затова работех извънредно и правех всичко възможно, за да печеля пари, но в крайна сметка се изтощих и се разболях, а парите, които бях спечелила, бяха почти изцяло похарчени за медицински разходи. Съдбата ми не е нещо, което мога сама да планирам и да изчислявам. Не мога да получа славата и придобивките, които желая, само като работя усърдно, тъй-като всичко е под Божието върховенство и подредби. Сега, след като бях намерила Бог, ако все още не вярвах в Божието върховенство и продължавах да разчитам на собствените си усилия, за да се опитам да променя съдбата си, щях да бъда като невярващите. Щях да бъда неверник. Като разбрах това, се помолих на Бог: „Боже, бях твърде непокорна. Готова съм да поверя всичко в Твоите ръце“. След това посещавах събиранията редовно и изпълнявах дълга си по най-добрия начин.

Един ден, по време на духовните си практики, чух един химн от Божиите слова, озаглавен „Бог оплаква бъдещето на човечеството“:

1  В необятната шир на света моретата стават полета, а полетата потъват в морета в неспирен цикъл. С изключение на Този, Който господства над всичко сред всички неща, няма никой, който да е способен да води и напътства този човешки род. Няма такъв „могъщ човек“, който да се труди или да прави приготовления за този човешки род, още по-малко има някой, който може да поведе човешкия род към крайната цел на светлината и да го освободи от несправедливостите на човешкия свят. Бог оплаква бъдещето на човечеството, скърби за падението на човечеството и страда за това, че стъпка по стъпка човечеството върви към упадък и по пътя, от който няма връщане. Никой досега не се е замислял за следното — накъде ли е тръгнало такова човечество, което напълно е съкрушило сърцето на Бог и се е отрекло от Него, за да търси злия?

2  Именно поради тази причина никой не се опитва да почувства Божия гняв и никой не търси богоугодния път, нито се опитва да се приближи до Бог и нещо повече, никой не се опитва да оцени Божията скръб и болка. Дори след като чуе Божия глас, човекът продължава по своя собствен път, продължава да се отвръща от Бог, да избягва Божията благодат и грижа и да отбягва Неговата истина, като предпочита да се продаде на Сатана, Божия враг. И кой изобщо се замисля как Бог ще се отнесе към човечеството, което напълно Го пренебрегва, ако човекът продължава да упорства в своята неотстъпчивост?

3  Никой не знае, че причината за многократните Божии напомняния и увещания към човека е, че Той е приготвил в Своите ръце невиждано досега бедствие, такова, което ще бъде непоносимо за плътта и душата на човека, не просто наказание за плътта, а такова, което е насочено към душата на човека. Трябва да знаеш това: що за ярост ще отприщи Бог, когато Неговият план не се изпълни и когато Неговите напомняния и увещания останат без отплата? Тя ще бъде такова нещо, което никое сътворено същество досега не е преживявало и не е познавало. И затова казвам, че това бедствие е без прецедент и никога повече няма да се повтори, защото Божият план е да създаде човечеството само този един път и да го спаси само този един път. Това е първият и това е последният път. Ето защо никой не може да преживее усърдните намерения и пламенното очакване, с които този път Бог спасява човешкия род.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог е източникът на човешкия живот)

Докато разсъждавах над текста, почувствах, че Бог оплаква бъдещето и крайната цел на човечеството и същевременно постоянно му напомня и го увещава. Той се надява, че хората ще дойдат пред Него и ще приемат Неговото спасение. Тези слова са искрени изрази на Бог и всяка дума е реална и истинска. Вече не мога да избягвам и да отхвърлям Божието спасение. Замислих се как, след като приех делото на Бог от последните дни, разбрах, че именно Бог господства над съдбата на човека и че само като вярва в Бог и Го почита, човек може да живее ценен живот. Но за да живея охолно и да спечеля възхищението на другите, аз се отдадох с цялото си сърце на работата си. Гледах на събиранията като на бреме и връзката ми с Бог ставаше все по-далечна. Ако болестта не ме беше сполетяла, все още щях да съм заклещена във вихъра на преследването на пари, неспособна да се освободя. Като се замислих за това, се помолих на Бог: „Боже, искам да се покая и да се освободя от робството на парите, но нямам сили да се освободя сама. Моля Те, напътствай ме“. Тогава си спомних един откъс от Божиите слова: „Трябва да обърнеш внимание! Умните би следвало бързо да се събудят за истината! Откажи се от всичко, с което не искаш да се разделиш. Още веднъж ти казвам, че тези неща наистина са вредни за живота ти и не носят полза!“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 14). Божиите слова ме накараха да осъзная, че стремежът към богатство, слава и придобивки ще съсипе живота ми. Точно като жената на Лот — когато Бог се готвел да унищожи Содом, тя не могла да се откаже от притежанията си и не се сдържала да не погледне назад, в резултат на което се превърнала в стълб от сол. Ако се съсредоточа само върху непосредствените ползи и не се стремя към истината, нито търся промяна в нрава, тогава, когато Божието дело приключи, ще пропусна шанса си за спасение. След като разбрах Божията любов и Неговите неотложни намерения да спаси хората, реших да посещавам събиранията по-често и да ям и пия повече от Божиите слова. След това често посещавах събиранията с братята и сестрите, за да общуваме за Божиите слова. Всеки ден беше много пълноценен и здравето ми се възстановяваше бързо.

Един месец по-късно състоянието ми се беше подобрило малко. Един ден се върнах в дома на родителите си и леля ми, която преди ме поздравяваше топло отдалеч, извърна лице и ме пренебрегна, когато ме видя. По-малката ми сестра, която преди изливаше душата си пред мен и ми се доверяваше, спря да ми се доверява, след като семейството ми изпадна в затруднение. Дори правеше някои саркастични забележки за мен, както умишлено, така и неволно. Това остави у мен някои неприятни чувства. В миналото ми се възхищаваха, където и да отидех, но сега, когато нямах пари, леля ми ме гледаше по различен начин и дори по-малката ми сестра вече не ме вземаше на сериозно. Изглеждаше, че е по-добре да имаш пари — само когато имаш пари, другите хора те вземат на сериозно. Затова се върнах на работа в шивашката фабрика. В началото все още можех да посещавам събиранията редовно, но по-късно, когато осъзнах, че заплатата ми е много по-ниска от тази на колегите ми, започнах да мисля как да подобря бързината си на шиене и да печеля повече пари. Сърцето ми беше изцяло заето от работата. По онова време просто отбивах номер на събиранията и щом свършеха, веднага се втурвах към фабриката. Във фабриката неуморно натисках педала на шевната машина. Така просто се върнах към стария си начин на живот и работех непрекъснато като машина, за да печеля пари всеки ден. Нямах време да ям и да пия Божиите слова и сърцето ми се отдалечаваше все повече от Бог. Понякога се чувствах виновна и си мислех: „Защо не мога да се откажа от парите? Защо съм толкова нечестна пред Бог и винаги се отмятам от думата си?“. Мразех се и ми се искаше да си зашлевя шамар. Помолих се на Бог: „Боже, искам да посещавам събиранията и да ям и да пия Твоите слова правилно, но не мога да се откажа от желанието си да печеля пари. Моля Те, изведи ме от клопката на парите“.

Един ден по време на едно събиране прочетох Божиите слова и придобих известно разбиране за корена на моя стремеж към пари. Всемогъщият Бог казва: „Светът се върти около парите“ е сатанинска философия. Тя преобладава сред цялото човечество, във всяко човешко общество. Може да се нарече тенденция, тъй като тя е насадена в сърцето на всеки човек, който първоначално не я приема, но след като се сблъска с реалния живот и започне да чувства, че тези думи всъщност са верни, мълчаливо се съгласява с нея. Не е ли това процес на покваряване на човека от Сатана? […] Сатана използва парите, за да изкушава хората, и ги покварява, като ги кара да се кланят на парите и да почитат материалните блага. И как се проявява този култ към парите при хората? Имате ли чувството, че без пари няма да можете да оцелеете в този свят, че дори един ден не може да мине без тях? Положението на човек, както и степента на уважение към него, се определя от това колко пари има той. Бедните се свиват от срам, докато богатите се радват на високото си положение. Те се изправят гордо, говорят силно и живеят високомерно. Какво носят този афоризъм и тази тенденция на хората? Не са ли готови мнозина да пожертват всичко, за да получат пари? Не губят ли мнозина достойнството и почтеността си в стремежа си да получат повече пари? Нима мнозина не се лишават от възможността да изпълняват своя дълг и да следват Бог заради парите? Да загубиш възможността да постигнеш истината и да бъдеш спасен не е ли най-голямата загуба за човека? Не е ли Сатана зъл, щом използва този метод и този афоризъм, за да поквари до такава степен човека? Това не е ли злонамерена уловка? Докато преминаваш от отричането на този популярен афоризъм към окончателното му приемане като истина, сърцето ти напълно попада във владението на Сатана и така, без да се усетиш, започваш да живееш според тези думи. До каква степен ти е повлиял този афоризъм? Възможно е да познаваш истинския път, може и да знаеш истината, но не е по силите ти да се стремиш към нея. Може да си наясно, че Божиите слова са истината, но не искаш да платиш цената или да страдаш, за да постигнеш истината. Вместо това предпочиташ да жертваш собственото си бъдеще и съдба, за да се съпротивляваш на Бог до самия край. Каквото и да каже Бог, каквото и да направи Бог, независимо колко дълбока и голяма е Божията любов към теб, доколкото си способен да я разбереш, ти упорито държиш на своето и плащаш цената за този афоризъм. Което означава, че той вече е подвел мислите ти и е придобил власт над тях, вече контролира поведението ти и си по-склонен да му позволиш да определя съдбата ти, отколкото да се откажеш от стремежа си към богатство. Нима това, че хората могат да постъпват така, че могат да бъдат контролирани и манипулирани от думите на Сатана, не означава, че той ги е подвел и покварил? Нима сатанинската философия и нагласа и сатанинският нрав не са се вкоренили в сърцето ти? Не е ли постигнал Сатана целта си да те подведе, щом сляпо се стремиш към богатство и отказваш да следваш истината?“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият V). „Всъщност, колкото и големи да са човешките домогвания, колкото и реалистични и подобаващи да са желанията на хората, всичко, което човекът иска да постигне, всичко, което човекът търси, е неделимо свързано с две думи. Тези две думи са от ключово значение за всеки човек, през целия му живот, и тъкмо тях Сатана желае да втълпи на човеците. Кои са тези две думи? Те са „слава“ и „придобивки“. Сатана използва много мек метод, метод който е съвсем съгласно човешките представи и не е много агресивен, за да накара хората неусетно да приемат неговите средства и закони за оцеляване, да развият житейски цели и посоки и да придобият домогване в живота. Колкото и високопарни да са описанията на тяхното домогване в живота, това домогване винаги се върти около славата и придобивките. Всичко, което великите и прочутите — или всъщност всеки човек — преследват през целия си живот, се свежда до тези две думи: „слава“ и „придобивки“. Хората си мислят, че веднъж добили слава и придобивки, имат капитала да се наслаждават на висок статус и голямо богатство и да се наслаждават на живота. Те смятат, че щом се сдобият със слава и придобивки, имат капитала да търсят удоволствия и да се впускат в разюздани плътски наслади. Заради така желаните слава и придобивки хората с удоволствие и несъзнателно полагат в ръцете на Сатана телата си, сърцата си и дори всичко свое, включително перспективите и съдбите си. Правят го безрезервно, без да се съмняват нито за миг и без изобщо да им хрумне да си възвърнат всичко, което някога са имали. Могат ли хората да запазят контрол над себе си, след като са се предали на Сатана и са му станали предани по този начин? Категорично не. Те напълно са контролирани от него. Затънали са до гуша в това тресавище и не успяват да се измъкнат от него“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият VI). След това една сестра проведе общение: „Сатана използва слава, придобивки и пари, за да покварява и обвързва хората. Сатанински отрови като „Парите не са всичко, но без тях си за никъде“, „Когато имаш пари, имаш всичко“, „Светът се върти около парите“ и т.н. са се превърнали в преобладаваща тенденция в днешното общество и в правилата, по които хората живеят. Хората вярват, че колкото повече пари имаш, толкова по-висок е статусът ти и толкова по-славен е животът ти. За да постигнат тази цел, хората не щадят усилия да печелят пари и попадат в клопката на Сатана. Те стават напълно контролирани от Сатана както телом, така и духом, вече нямат време и енергия да се стремят към истината или да почитат Бог и се отдалечават все повече от Бог“. След като изслушах общението на сестрата, осъзнах, че съм точно такава. Винаги съм мечтала да стана богата и да живея по-висш живот от този на другите, и смятах, че това означава щастлив живот. За да постигна това, работех неистово, за да печеля пари, и влагах цялата си енергия в това. Дори докато бях бременна, работех извънредно. По-късно възникна неочакван финансов спор. Съпругът ми беше осъден и влезе в затвора, семейството ни имаше дългове и животът ми изведнъж се преобърна с главата надолу. Страхувах се, че другите ще ме гледат отвисоко, ако видят падението ми, затова работех още по-неистово, за да печеля пари. След като намерих Бог, бях съвсем наясно, че Бог се е въплътил, за да изрази истината и да спаси хората в последните дни, че това е поразително рядка възможност и че трябва да посещавам повече събирания и да ям и да пия Божиите слова повече, за да мога да разбера повече истини. Но сърцето ми беше изпълнено с желание за пари, слава и придобивки и мислех, че посещаването на събирания ще се отрази на способността ми да печеля пари, затова продължих да избирам да посещавам по-малко събирания, или дори понякога изобщо да не посещавам събирания. През слабия сезон, когато фабриката не беше натоварена и беше временно затворена, работех в друга фабрика и дори след като се изтощих до разболяване, отказвах да се обърна назад. Сатана използваше пари, слава и придобивки, за да ме обвърже здраво, като ме приклещваше във вихъра им, от който не можех да избягам. Ценях стремежа към пари, слава и придобивки повече от стремежа към истината и повече от самия живот. Ако продължавах да вървя по този път, без да се променя, в крайна сметка щях да загубя шанса си за спасение. Едва тогава видях ясно злите намерения на Сатана да покварява хората с пари, слава и придобивки. И разбрах, че умението ми да шия, е Божия благодат, за да мога да оцелея в света и да се издържам, но не беше ми отредено да използвам това умение, за да задоволявам амбициите и желанията си за слава, придобивки и статус. Да си доволен от това, че имаш достатъчно да ядеш и да се обличаш, прави живота ти по-лесен и ти оставя достатъчно време за почитане на Бог. След като разбрах тези неща, вече не исках да работя неистово и да бъда заблуждавана и увреждана от Сатана, и пожелах да посещавам събиранията и да се стремя към истината по правилния начин.

След това се замислих: „Мога ли наистина да получа славата и придобивките, които желая, чрез упоритата си работа?“. Спомних си, че Бог каза: „Какъвто и да е произходът ти и каквото и да е пътуването, което ти предстои, във всеки случай никой не може да избегне устроеното и подреденото от Небето и никой не може да управлява съдбата си, защото само Онзи, Който господства над всички неща, е способен да извърши подобно дело“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог е източникът на човешкия живот). Съдбата на човек е в Божиите ръце и не може да бъде променена със собствени усилия. Какъв живот водя, дали славен и престижен, или беден и обикновен, не е нещо, което сам мога да реша, и трябва да се покоря на Божието върховенство и на Божиите подредби. Само като се стремя към истината и се отърва от сатанинския си покварен нрав, мога да стана човек, когото Бог одобрява. Само такъв живот е ценен и смислен. След това вече не работех неистово, за да печеля пари, и можех да посещавам събиранията, и да ям и да пия Божиите слова редовно.

През 2020 г. църковният водач каза, че много новодошли са обърнати във вярата, и ме попита дали съм готова да ги поя. Помислих си: „Ако поя новодошлите, няма да имам време да работя и да печеля пари. Тогава какво ще правя, ако парите ми свършат? Възстановяването на предишните ми славни дни е още по-невъзможно. Но това е и критичен момент за разпространението на евангелието и без да има някой, който да ги пои, тези новодошли, които не разбират истината, може да бъдат отнети от Сатана по всяко време“. Замислих се как, когато за пръв път намерих Бог и не разбирах нищо, ако братята и сестрите не бяха отделили време и енергия, за да ме поят и да ме подкрепят навреме, нямаше да се уверя в истинския Бог, нито да получа Божието спасение. Така че сега, когато този дълг дойде при мен, ако откажех, нямаше ли да бъда напълно лишена от съвест? Тогава попаднах на един откъс от Божиите слова: „Човекът трябва да се стреми да изживее смислен живот и да не се задоволява с временните си обстоятелства. За да изживее образа на Петър, той трябва да притежава неговите знания и опит. Човекът трябва да се стреми към по-висши и по-дълбоки неща. Той трябва да се стреми към по-дълбока и по-чиста любов към Бог и към живот, който има стойност и смисъл. Само това е живот; само тогава човекът ще бъде същият като Петър. Трябва да се съсредоточиш върху инициативното навлизане от положителна страна и не трябва да си пасивен и да си позволяваш да отстъпваш назад в името на временна лекота, пренебрегвайки по-дълбоки, по-подробни и по-практични истини. Трябва да притежаваш практическа любов и трябва да намериш всички възможни начини да се освободиш от този упадъчен, безгрижен живот, който по нищо не се различава от този на животните. Трябва да живееш живот, който има смисъл, живот, който има стойност, и не трябва да се заблуждаваш или да се отнасяш към своя живот като към играчка, с която да си играеш. За всеки, който има решимост и обича Бог, няма недостижими истини и няма справедливост, за която да не може да остане непоколебим. Как трябва да изживееш живота си? Как трябва да обичаш Бог и да използваш тази любов, за да удовлетвориш намеренията Му? Няма по-важен въпрос в живота ти. Преди всичко ти трябва да имаш този вид решимост и постоянство и да не бъдеш като тези, които са безгръбначни слабаци. Трябва да се научиш как да изживяваш смислен живот и да изживяваш смислени истини, и не бива да се отнасяш към себе си толкова небрежно. Без да го осъзнаваш, животът ти ще премине покрай теб. След това ще имаш ли все още този вид възможност да обичаш Бог? Може ли човек да обича Бог, когато е мъртъв? Ти трябва да имаш същата решимост и съвест като Петър. Животът ти трябва да е смислен и не трябва да си играеш със себе си. Като човешко същество и като човек, който се стреми към Бог, ти трябва да можеш да обмисляш живота си и да подхождаш към него внимателно — като обмисляш как да се принесеш на Бог, как да имаш по-смислена вяра в Бог и как, след като обичаш Бог, да Го обичаш по начин, който е по-чист, по-красив и по-добър“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Преживяванията на Петър: знанията му за наказанието и съда). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че за да живееш смислен живот, трябва да се стремиш към истината като Петър, да живееш живот единствено в стремеж да обичаш Бог и да изпълняваш дълга на сътворено същество, и че само по този начин можеш да получиш Божието одобрение. Но аз бях прекарала половината от живота си в преследване на пари, слава и придобивки. Работих усилено, за да живея в богатство и да спечеля възхищението на хората, но в крайна сметка семейството ни загуби всичките си пари и се оказа с дългове към другите, а аз се разболях от изтощение. Въпреки че постигнах слава и придобивки, получих възхищението и похвалите на хората и суетата ми беше задоволена, тези повърхностни неща не можаха да запълнят празнотата в сърцето ми. По този начин бях обвързана от слава и придобивки, като си загубих времето, и в крайна сметка не придобих нищо. Откакто намерих Бог, живеех църковен живот и общувах за Божиите слова с братята и сестрите, разбрах някои истини и сърцето ми придоби спокойствие, мир и упование. Особено когато изпълнявах дълга си, често можех да се усамотявам пред Бог, да чета Неговите слова и да получавам просветлението и напътствието на Неговите слова, и изпитвах голяма радост в сърцето си. Когато разкривах покварени състояния или срещах трудности и проблеми, докато изпълнявах дълга си, като търсех истината и общувах с братята и сестрите си, придобих известно разбиране за покварения си нрав и намерих път за практикуване. Чувствах, че животът ми расте бързо, и осъзнах, че само като изпълнявам дълга си, мога да разбера повече истини. Сега големите катаклизми вече са започнали и са точно пред очите ни. Ако все още не се възползвам начаса, за да се стремя към истината, тогава в бъдещи изпитания, без Божиите слова като моя основа, ще бъда склонна да се оплаквам и може би дори ще се съпротивлявам на Бог, и така ще загубя шанса си за спасение. Тогава ще свърша в катаклизмите, плачейки и скърцайки със зъби. Като се замислих за това, реших да напусна работата си, да изпълнявам дълга си правилно и да се стремя към истината. На следващия ден казах на водача, че съм готова да поя новодошлите. След това Бог ми отвори и път. Свекърва ми видя, че не съм добре, и ми каза да се грижа добре за здравето си и да не се тревожа за дълговете на семейството, тъй като тя, свекър ми и зълва ми ще ги поемат. Използвах парите, които бях спечелила от работа, за да плащам ипотеката, и успявах да я плащам навреме всеки месец. Знаех, че това е Божията любов. Благодаря на Бог, че ме спаси от властта на Сатана. Готова съм да изпълнявам дълга си правилно в идните дни и да се стремя към истината, за да постигна промяна в нрава си и да се отплатя за Божията любов.