От Дзинсин, Китай

Родена съм през 90-те години и в прогимназията се пристрастих към романтичните драми. Всеки път, когато виждах непоколебимата любов между главните герои, особено когато мъжът се грижи за жената, завиждах и се надявах един ден и аз да имам такава любов. Мислех си, че да намеря някой, който да ме обича, и да бъдем заедно в добро и лошо, би било най-щастливият и най-смислен начин да изживея живота си.

През април 2009 г., скоро след като повярвах в Бог, срещнах Уънбин. Той беше четири години по-голям от мен, простодушен, искрен, зрял, уравновесен и беше наистина внимателен и грижовен към мен. Всеки път, когато бях в лошо настроение и си го изкарвах на него, той все ме търпеше. Обикновено, когато се случеше нещо, той първо питаше за моето мнение, винаги се съобразяваше с мен и уважаваше избора ми. Чувствах се комфортно с него. Роднините и приятелите ми също ми завиждаха и казваха, че Уънбин е много сговорчив и че в днешно време е трудно да се намери такъв човек. Бях потопена в сладостта на любовта и често се чувствах късметлийка, че имам толкова внимателен приятел.

С четенето на все повече Божии слова разбрах, че Божието дело в последните дни чрез Неговото въплъщение е да спаси и усъвършенства човечеството, като въведе онези, които искрено вярват в Бог и могат да приемат Неговия съд и да бъдат пречистени, в следващата епоха и че това е последната стъпка от Божието дело за спасение на човечеството. Родителите ми също често разговаряха с мен за смисъла на вярата в Бог, като ми напомняха да ценя тази изключително рядка възможност. Исках да проповядвам евангелието на Уънбин. Каква радост би било, ако и двамата можехме да вярваме в Бог, да се стремим към истината заедно и накрая да бъдем спасени и да влезем заедно в царството! Затова деликатно се опитах да разбера отношението му към вярата. Той не вярваше в Бог и смяташе, че съдбата на човек е в собствените му ръце. Той каза: „Ние сме млади и всичко трябва да се върти около парите“. Също така ми каза да не слушам родителите си, когато говорят за вярата в Бог, и че на този свят няма Бог. Като го чух да казва тези неща, изпитах неописуемо неудобство. Първоначално си мислех, че и двамата можем да вярваме в Бог, но никога не съм очаквала той да е атеист. Какво трябваше да правя? Бях виждала как някои братя и сестри, чиито семейства не вярват в Бог, биват възпрепятствани и преследвани от тях, което беше страшно болезнено! Точно като братовчедка ми — преди да се омъжи, тя активно изпълняваше дълга си и проповядваше евангелието на различни места, но съпругът ѝ, атеист, преследваше и възпрепятстваше вярата ѝ, след като се ожениха, и всеки ден или спореха, или се караха. По-късно братовчедка ми дори не можеше да посещава събирания и накрая беше принудена да се разведе, а детето беше дадено на бащата. Тя се натъжаваше много всеки път, когато се сетеше за детето си. Не исках да преживея такъв брак или такава болка. Уънбин не вярваше в Бог, така че ако ме преследваше, след като се оженим, щях ли да мога да остана непоколебима? За известно време не знаех какво да правя. В болката си се помолих на Бог: „Боже, не очаквах Уънбин да е атеист. Вложих твърде много чувства след толкова дълго време заедно. Не мога да понеса да се откажа от тази връзка. Но ако остана с него, а той застане на пътя на вярата ми, защото сме на различни пътища, какво ще правя тогава? Боже, аз съм с твърде малък духовен ръст, моля Те, напътствай ме да направя правилния избор“. През следващите дни продължих да чета Божиите слова за това как да подхождам към брака и разбрах, че има принципи при избора на партньор. Важно е да намеря някого, с когото сме на едно мнение, който е с добра човешка природа и който не би попречил на вярата ми. Уънбин не вярваше в Бог, не бяхме на едно мнение, нито на един и същ път, и рано или късно щяхме да се разделим. Колкото повече чувства влагах, толкова повече болка щях да изпитвам по-късно. През това време, когато се сещах за това, сърцето ме болеше. Не можех да понеса идеята да се разделим, но ако останехме заедно, щяхме да вървим по различни пътища. В сърцето ми имаше истински конфликт, затова разказах на Бог за болката и трудностите си и Го помолих за помощ.

Преди да се усетя, дойде март 2011 г. и семейството на Уънбин поиска да се сгодим. Трябваше да направя избор. В сърцето си знаех ясно, че Уънбин не вярва в Бог и че не можем да стигнем заедно до края на един и същ път, но все още таях някаква надежда с мисълта: „Никога не съм му свидетелствала официално за Божието дело и не съм сигурна в отношението му към истината. Ако не вярва в Бог, но не пречи на вярата ми, все още можем да останем заедно“. Затова реших да говоря с него за вярата си в Бог и да видя как ще реагира. Никога не съм очаквала, че щом чуе, че вярвам в Бог, ще стисне юмрук от гняв и ще го удари в стената. Действията му ме шокираха и докато се осъзная, ръката му вече кървеше. Когато видях, че се кани да продължи да удря стената, бързо го хванах за ръката, но той се отскубна със сила. Когато видях ненормалното му поведение, съвсем студеното му изражение и омразата в очите му, той ми се стори непознат и се уплаших при мисълта: „Това ли е все още приятелят ми, който се съгласяваше с всичко, което казвах? Защо има такова отношение, когато чуе, че вярвам в Бог? Аз просто вярвам в Бог и не съм направила нищо лошо. Защо реагира така?“. В сърцето си непрекъснато се молех: „Боже, ако той наистина възпрепятства вярата ми, съм готова да се разделя с него. Но съм с твърде малък духовен ръст и не мога да се откажа от тази двугодишна връзка, която сме имали. Моля Те, дай ми сили да направя правилния избор“. След молитвата споделих преживяването си за това как съм била закриляна от Бог и ясно изразих позицията си. Той мълча известно време, след което се съгласи да не пречи на вярата ми. Уговорихме се, че ако някога попречи на вярата ми, ще се разделим. Първоначално той беше изумен, когато чу това, но все пак се съгласи.

Братът и снахата на Уънбин бяха с добра човешка природа и вярваха в съществуването на Бог, затова им свидетелствах за Божието дело от последните дни. Когато Уънбин разбра, избухна гневно и пред семейството си ми каза да се махам и че никога повече не иска да ме вижда. Той силно удари телефона си пред мен. Никога досега не го бях виждала толкова ядосан. С омраза в гласа той каза: „Няма да преча на вярата ти, но не се опитвай да проповядваш на семейството ми!“. Като видях колко се съпротивлява на вярата ми, се притесних и си помислих: „Той каза, че няма да пречи на вярата ми, но това е, защото не знае, че посещавам събирания и изпълнявам дълг. Ако разбере, няма ли да се опита да ми попречи? Ако го направи, неизбежно ще се караме и бракът ни може да се разпадне. Какво трябва да правя тогава?“. В сърцето ми имаше конфликт. Ако се разделяхме, може би никога повече нямаше да срещна друг човек, който да ме обича така, и тогава какъв би бил смисълът да живея? Но ако не се разделяхме, със сигурност щяхме да продължим да се караме, и тогава какво щастие можеше да има в такъв живот? Само като си помислех за това, сърцето ме свиваше от мъка и изпадах в дилема. По-късно осъзнах, че имаме очевидни различия в някои от възгледите си за нещата. Например той каза, че след като се оженим, трябва да отворим ресторант, да печелим пари, за да си купим кола, къща и т.н. Аз казах: „Колко пари може да спечели човек е повелено от Небето и ни трябват само достатъчно, за да живеем. Парите не са най-важното в живота. Да вярваш и да почиташ Бог е правилният път в живота“. Той каза нещастно: „Какъв е смисълът да живееш, ако не печелиш пари? Как ще ядеш или пиеш без пари? Нямаш никаква амбиция!“. Такива спорове се случваха често и аз се чувствах изтощена. Всеки път, когато имахме несъгласие, което водеше до неприятности, се чудех: „Това ли е щастието, което исках? Защо не мога да се чувствам щастлива? Кое е най-смисленото нещо, към което да се стремиш в живота? Как мога да избегна да пропилея този свой живот?“. Помолих се на Бог: „Боже, първоначално си мислех, че животът с Уънбин ще ми донесе щастие и че това е животът, за който винаги съм мечтала, но нещата не са такива, каквито си мислех. Вървим по различни пътища и нямаме общ език, затова сърцето ми никога не може да намери освобождение. Всеки ден трябва тайно да чета Твоите слова и да посещавам събирания, защото се страхувам да не се караме за тези неща. Боже, изпитвам голяма болка и искам да се освободя от тези чувства, но дълбоко в себе си не мога да се откажа от тази връзка. Моля Те, помогни ми“.

По-късно Уънбин сякаш усети нещо. Няколко пъти, когато се връщах след излизане, той ми задаваше всякакви въпроси. В началото не обръщах голямо внимание на това, докато един ден не се приготвих рано и тъкмо се канех да тръгна на събиране. Обичайният му нежен тон се промени и той изглеждаше много сериозен, като каза: „Кажи ми истината, пак ли отиваш на събиране?“. Аз отвърнах: „Да. Какво от това? Не каза ли, че няма да ми пречиш да вярвам в Бог?“. Той каза: „Тогава, ако не се бях съгласил, ти щеше да скъсаш с мен. Как можех да не го кажа? Мислех, че с времето желанието ти да вярваш в Бог ще отслабне и ще спреш да вярваш. Никога не съм очаквал да станеш още по-ревностна през последните шест месеца! Не мога повече да го търпя. Трябва да избереш между мен и вярата си. Ако избереш мен, трябва да се откажеш от вярата си!“. Знаех, че ако останем заедно, щеше да има постоянни спорове и че този спор щеше да бъде само началото. Но ако наистина се разделяхме, все още щях да изпитвам голяма неохота и да не искам да се отказвам от тази връзка. А ако избера да бъда с Уънбин, ще трябва да се откажа от вярата си. Това беше ключовият момент Бог да усъвършенства хората, а аз също бях стигнала до твърдото убеждение, че словата на Всемогъщия Бог са истината, пътят и животът, и чрез преживяването на Божието дело бях преживяла как Божиите слова могат да пречистват хората, да преодоляват покварения им нрав и да им посочват правилната посока и път в поведението и постъпките им. Истината, която Бог дава на хората, е наистина ценна, така че ако пропуснех тази възможност, щях да съжалявам цял живот! Как да избера между вярата и брака си? Бях разкъсвана и мълчаливо се молех на Бог. Спомних си един откъс от Божиите слова, който бях чела на едно събиране: „Зад всяка стъпка от делото, което Бог върши у вас, стои облогът на Сатана с Бог — зад това се крие битка. […] Когато Бог и Сатана се сражават в духовния свят, как трябва да удовлетвориш Бог и как да останеш непоколебим в свидетелството си за Него? Трябва да знаеш, че всяко нещо, което ти се случва, е голямо изпитание и е момент, в който Бог има нужда да свидетелстваш“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само любовта към Бог е истинска вяра в Бог). Божиите слова ме накараха да разбера, че на пръв поглед изглежда сякаш Уънбин ми пречи да следвам Бог, но в действителност Сатана предизвикваше смущения зад кулисите. И Бог, и Сатана наблюдаваха как ще избера и аз трябваше да свидетелствам за Бог. Овладях емоциите си и спокойно казах: „Избирам да вярвам в Бог!“. Уънбин ясно изрази своята позиция: по-скоро би се разделил, отколкото да ми позволи да вярвам в Бог. Почувствах се напълно сломена и след това не можах да сдържа сълзите си. Не очаквах, че след всичките тези години връзката ни всъщност ще стигне дотук. В болката си се помолих на Бог да ми помогне да разбера Неговото намерение в този въпрос и да остана непоколебима в свидетелството си.

По-късно прочетох Божиите слова. Всемогъщият Бог казва: „Ти трябва да понесеш трудности заради истината, трябва да се жертваш заради истината, трябва да изтърпиш унижения заради истината и трябва да изтърпиш още повече страдания, за да добиеш повече от истината. Това е, което би трябвало да направиш. Не бива да зарязваш истината заради насладата от семейната хармония и не бива да губиш достойнството и почтеността на целия си живот в името на временно удоволствие. Трябва да се стремиш към всичко, което е красиво и добро, и да се стремиш към път в живота, който да е по-смислен. Ако водиш такъв прозаичен и светски живот и нямаш никаква цел, която да преследваш, не е ли това пропиляване на живота ти? Какво можеш да придобиеш от такъв живот? Трябва да се отречеш от всички плътски удоволствия заради една истина, а не да зарязваш всички истини заради малко удоволствие. Такива хора нямат нито почтеност, нито достойнство; тяхното съществуване е безсмислено!“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Преживяванията на Петър: знанията му за наказанието и съда). Докато умувах над Божиите слова, разбрах, че бракът не е най-важното в живота и че вярата в Бог, придобиването на истината и познаването на Бог са това, което прави живота смислен. В последните дни въплътеният Бог е дошъл сред хората, за да изрази истината и да съди и пречиства хората, за да ги спаси от властта на Сатана и да им даде вечен живот. А аз се съсредоточавах само върху временното плътско удоволствие. Не желаех да страдам и да плащам цена, за да придобия истината и живота. Какво бих могла да спечеля в крайна сметка, ако живея по този начин? Когато дойдат големите катаклизми, кой ще може да ме спаси? В миналото си мислех, че бракът е прекрасен и че да прекараш живота си с някой, който те обича, прави живота смислен, но сега осъзнах, че съм била твърде наивна. С Уънбин бяхме на различни пътища. Уънбин не вярваше в Бог, той се прекланяше пред науката и търсеше начини да печели пари и да живее по-добър живот. Докато аз вярвах, че трябва да се задоволявам само с храна и облекло, и че хората трябва да се стремят към истината и да се стремят да изживяват истинско човешко подобие в живота, да изпълняват дълга си като сътворени същества и да получат одобрението на Създателя. Нашите възгледи за нещата и целите на нашия стремеж бяха напълно различни, така че нямахме никакъв общ език. Въпреки че беше много внимателен и грижовен към мен, аз все още чувствах болка и потиснатост вътре в себе си. Когато бях с него, трябваше да посещавам събирания и да чета Божиите слова тайно от страх, че ще се скараме, и се чувствах изключително възпряна и изтощена. Ако трябваше да живея така цял живот, щеше да бъде твърде болезнено. Божиите слова ме накараха да разбера, че най-важните неща в живота са човек да се стреми към истината, да изпълнява дълга на сътворено същество и да завърши мисията, дадена от Създателя. Такъв човек се смята за ценен в очите на Създателя и живее смислен и ценен живот. Точно като Петър: той прекарал живота си, съсредоточен върху стремежа към истината и изпълнението на своя дълг, за да удовлетвори Бог, и накрая получил Божието одобрение. След като разбрах това, бях още по-уверена, че изборът да вървя по пътя на вярата в Бог е правилният избор. След това активно се посветих на редиците на тези, които изпълняват дълга си.

След известно време Уънбин и родителите му внезапно дойдоха в дома ми. Със стичащи се по лицето му сълзи Уънбин каза: „Не мога да се откажа от тази връзка, но просто не мога да приема вярата ти. Не можеш ли да се откажеш от вярата си заради мен? Нека да живеем добър живот заедно“. Родителите му също ме призоваха да се откажа от вярата си. Осъзнах, че това е още един избор, който трябва да направя. Успокоих се и си помислих: „Ако Уънбин наистина ме обича, той трябва да подкрепи вярата ми. Толкова много се противопоставя на вярата ми — това истинска любов ли е? Не, не мога да правя компромиси“. Така че спокойно заявих позицията си: „Избирам да вярвам в Бог и няма да съжалявам за избора си“. Преди да си тръгне, Уънбин ме попита защо не съм избрала него и се чудеше дали не е бил достатъчно добър към мен. Аз казах: „Не, ти беше добър с мен. В миналото си мислех, че бракът е голяма част от живота, но след като повярах в Бог, разбрах, че да се омъжиш не е най-важното в живота. Ако се откажех от вярата си, за да бъда с теб, макар на пръв поглед животът да изглежда лесен и блажен, с плътско удоволствие, какъв би бил смисълът да живея живота си по този начин? Нямаше ли да живея като ходещ мъртвец? Нима животът е само ядене, пиене и забавление в очакване на смъртта? Каква стойност би имал такъв живот? Ти преследваш плътско удоволствие и по-добър живот, но това не са нещата, които искам. Аз се стремя да живея истински живот, да изживявам истинско човешко подобие и да получа одобрението на Създателя. Вървим по различни пътища и никога няма да стигнем до една и съща крайна цел“. След като чу това, Уънбин замълча и връзката ни приключи.

По-късно се замислих защо бях толкова измъчена, когато правех избора между брака и вярата. Попаднах на един откъс от Божиите слова: „Пагубните влияния, които хилядите години на „възвишения дух на национализма“ са оставили дълбоко в човешкото сърце, както и феодалното мислене, с което хората са обвързани и оковани, без капка свобода, без никаква амбиция и постоянство, без желание за постигане на напредък, останали вместо това негативни и назадничави, вкоренени в робския манталитет и така нататък — тези обективни фактори са придали неизличимо мръсен и грозен облик на идеологическите възгледи, домогванията, морала и нрава на човечеството. Хората, изглежда, живеят в мрачния свят на тероризма, който никой от тях не се опитва да преодолее, и никой от тях не мисли да премине към един идеален свят; по-скоро те са доволни от своята житейска участ, доволни са да прекарват дните си в раждане и отглеждане на деца, да се борят, да се потят, да изпълняват ежедневните си задължения, да мечтаят за обезпечено и щастливо семейство, да мечтаят за съпружеска обич, за синовно привързани деца, за радост в залеза на своите години, докато спокойно изживяват живота си… В продължение на десетки, хиляди, десетки хиляди години досега хората са пропилявали времето си по този начин, като никой не е създал съвършен живот, всички са се стремили само към това да се избиват взаимно в този мрачен свят, да се надпреварват за слава и придобивки и да плетат интриги един срещу друг. Кой някога е търсил Божиите намерения? Някой обръщал ли е внимание на Божието дело? Всички части от човечеството, които са под влиянието на тъмнината, отдавна са се превърнали в човешка природа и затова е доста трудно да се извършва Божието дело, а хората имат дори още по-малко намерение да обърнат внимание на това, което Бог им е поверил днес“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Дело и навлизане (3)). След като прочетох Божиите слова, разбрах защо ми беше толкова трудно да избера между брака и вярата. От малка бях индоктринирана от телевизионни драми, които ме бяха научили, че „животът е ценен, любовта — още повече“ и че „любовта е върховна“. Тези идеи бяха повлияли на съзнанието ми и го бяха отровили. Мислех си, че най-щастливото нещо в живота е да намериш някой, който те обича, и двамата да остареете заедно, като се подкрепяте един друг. Особено когато виждах как главните герои се грижат за главните героини по всякакъв начин, си мислех, че са много щастливи, и погрешно вярвах, че да намериш някой, който те обича, означава, че животът ти не е бил напразен. Като видях, че Уънбин толкова силно се противопоставя на вярата ми и ме кара да избирам между него и вярата си, се изпълних с болка и усетих конфликт и си помислих, че ако не мога да прекарам живота си с някой, който ме обича, тогава животът ми няма да има смисъл. Като ядох и пих от Божиите слова, най-накрая разбрах, че любовта не е това, което прави живота смислен. Точно както когато все още често се чувствах празна и безпомощна, въпреки че Уънбин винаги бе внимателен и грижовен към мен, и сърцето ми намираше утеха единствено като четях Божиите слова. Осъзнах, че празнотата в сърцето не може да бъде запълнена от материално удоволствие или от грижата на партньора. Идеи като „Любовта е върховна“ и „Животът е ценен, любовта — още повече“ са все дяволски думи на Сатана, за да заблуждава хората, и Сатана се опитва да ги използва, за да ни изкушава и заблуждава, като ни кара сляпо да преследваме любовта и брака и да се отнасяме към тях като към правилните неща за стремеж, което в крайна сметка ни кара да се отклоним от Бог, да предадем Бог и да загубим шанса си за спасение. Ако не беше просветлението и напътствието на Божиите слова, щях да избера брака и да пропусна шанса да се стремя към истината и да бъда спасена от Бог. При тази мисъл решимостта ми да следвам Бог и да вярвам в Него стана още по-твърда.

Чрез многократното възпрепятстване на вярата ми от страна на Уънбин, постепенно прозрях неговата същност. Уънбин изглеждаше нежен, достъпен и приятелски настроен, но беше атеист и всеки път, щом чуеше за вярата ми, се ядосваше и очите му почервеняваха. Неговите разкрития бяха изпълнени с враждебност и той имаше същността на демон. Както казва Бог, „Всички тези неверници, както и всички, които не практикуват истината, са демони!“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще навлязат в покой заедно). Нормалният човек, дори и да не приема вярата, няма да бъде враждебен. Само демоните мразят Бог, а Уънбин наистина имаше същността на демон. След това прочетох Божиите слова: „Защо мъжът обича жена си? Защо жената обича своя мъж? Защо децата проявяват синовна почит към родителите си, а родителите обсипват децата си с обич и грижи? Какви намерения всъщност таят хората? Нима не се стремят да удовлетворят плановете си и егоистичните си щения?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще навлязат в покой заедно). Замислих си как Уънбин е бил добър към мен, защото не харчех пари безразсъдно като другите момичета, нито имах лоши навици. Също така бях добра с родителите му, работех усърдно за семейството му и не се страхувах да си изцапам ръцете или да се изпотя. Тези неща бяха в негова полза. Но когато разбра, че вярвам в Бог, той се притесни, че няма да печеля пари с него, и тъй като това засягаше интересите му, започна особено да негодува и да се съпротивлява. Всеки път, когато споменавах вярата, той ме хокаше и омаловажаваше, без изобщо да се съобразява с чувствата ми. Още не се бях омъжила за него и реално не бях засегнала интересите му, а той вече се отнасяше така с мен. След сватбата, щом започнех да се посвещавам на дълга си, със сигурност щеше да ме възпрепятства и преследва повече, а може би дори да се разведе с мен. Какво щастие можеше да има с някой, който поставя на първо място личните си интереси и мрази Бог?

След като се разделих с Уънбин, се почувствах много по-спокойна в сърцето си и можех да чета Божиите слова, да посещавам събирания и да изпълнявам своя дълг без възпиране. Помислих си как това, че мога да бъда свидетел на явяването на Бог в тази последна епоха, да приема да бъда пречистена и усъвършенствана от Божиите слова и да изпълнявам дълга на сътворено същество е наистина голяма благословия, и сърцето ми се изпълни със сладост и радост. Сега мога напълно да се посветя на вярата си и на своя дълг. Това е Божията любов и спасение за мен и аз благодаря на Бог от все сърце!