От Джан Хуейсин, Китай

Когато бях малка, дядо ми обичаше да слуша опера и често ме водеше да гледам представления. Видях колко грациозни бяха актьорите на сцената, как песните им докосваха сърцето и как публиката ги обсипваше с аплодисменти и възгласи. Наистина им се възхищавах и не можех да не си помисля: „Един ден, ако можех да изляза на сцената и да получа аплодисменти и похвали, щях да живея живот на слава и блясък!“. Много исках да се присъединя към театрална трупа и да стана оперна актриса. Но семейството ми беше бедно и финансовото ни състояние не го позволяваше, така че мечтите ми за сцената се превърнаха в мираж.

След като се омъжих, ми се роди дъщеря. След като дъщеря ми тръгна на детска градина, видях деца на нейната възраст, някои от които посещаваха уроци по танци, а други — уроци по музика. Особено по време на представленията за Деня на детето те привличаха вниманието на много учители и родители и бяха обсипвани с аплодисменти. Аз пък реших дъщеря ми да учи танци, тъй като това не само щеше да ѝ помогне да развие хубава фигура и грация, но и щеше да ѝ даде възможност да излиза на сцена. Но тя се страхуваше да прави шпагат и мост и отказваше да се учи, каквото и да казвах. Помислих си: „Не мога просто да се съобразявам с твоите желания. Трябва да научиш някакво умение, за да можеш в бъдеще да привличаш вниманието на хората на сцената“. През 2012 г. приех делото на Всемогъщия Бог от последните дни и разбрах, че съдбата на всеки е в Божиите ръце и че всичко, което хората правят през живота си, е предопределено и устроено от Бог. Въпреки това не се отказах от очакването си да видя дъщеря си да излиза на сцената. По-късно си помислих, че ако се научи да свири на инструмент, също ще може да излиза на сцената, затова я заведох в един музикален магазин да си избере инструмент. Но тя не прояви интерес. Ядосано казах на дъщеря си: „Трябва да избереш едно. Само като научиш някакво умение, ще имаш шанс да излизаш на сцената и само тогава ще можеш да живееш бляскав живот. Помисли си колко много хора ще ти се възхищават тогава!“. Като видя, че съм много ядосана, дъщеря ми неохотно избра гуженг. В началото дъщеря ми не искаше да се учи, затова намерих опитна учителка по гуженг и я принудих да се учи. За да предизвикам интереса ѝ към гуженга, често я насърчавах, а и учителката я хвалеше, че има вроден талант. Постепенно дъщеря ми се заинтересува от гуженга и бързо научи няколко пиеси. Един ден дъщеря ми радостно ми каза: „Мамо, в бъдеще мога да свиря на гуженг, за да възхвалявам Бог!“. Като видях колко разумна е дъщеря ми, се почувствах особено удовлетворена.

По-късно, за да помогна на дъщеря ми да натрупа повече сценичен опит, щом чуех за някое представление, веднага я записвах. Въпреки че имах дискова херния и не можех да стоя дълго време права, аз настоявах да я придружавам на репетициите. Тя постигна голям напредък и беше изключителна в изпълненията си, като винаги беше в центъра на сцената. Получаваше и похвали от учители и съдии, а аз бях изключително щастлива. За да я придружавам на представленията ѝ, трябваше да ставам около 3 часа сутринта, за да се подготвям. Бях толкова заета да тичам покрай нея, че дори нямах време да ям. И след цял ден суетене се чувствах замаяна и психически и физически изтощена. Но когато виждах дъщеря си да блести на сцената, си мислех: „Въпреки че не изпълних собствената си мечта за сцената, фактът, че успях да накарам дъщеря си да заеме централно място на сцената, направи цялата болка и изтощение да си заслужават!“. Поради изтощението от представленията и натиска от ученето, тялото на дъщеря ми не издържаше и тя вече не искаше да се упражнява на гуженг. Опитвах се да я увещавам и убеждавам да продължи и в крайна сметка тя неохотно се съгласи. Всеки ден, когато се прибираше от училище, карах дъщеря ми да не губи време и да се упражнява на гуженг. Когато дъщеря ми искаше да излиза през уикенда, я карах първо да приключи с упражненията на гуженг, преди да излезе. Ако не ме слушаше, ѝ се карах: „Защо мислиш, че с баща ти работихме здраво и пестихме пари, за да плащаме за уроците ти и да те караме да се упражняваш? Не е ли, за да ти помогнем да излезеш на сцената и да успееш в бъдеще? Не можеш ли да ни накараш да се гордеем?“. Като виждаше колко притеснена и ядосана съм, дъщеря ми нямаше друг избор, освен да се разплаче и да отиде да се упражнява на гуженг. Когато беше в прогимназията, тя беше подложена на голям учебен натиск, а също така трябваше да репетира често за различни представления, така че отново престана да иска да се упражнява на гуженг. Скарах се на дъщеря си: „Колкото и да си заета, трябва да продължиш да се упражняваш на гуженг. Ако се упражняваш добре, можеш да излезеш на сцената и да си спечелиш живот на слава!“. Но тя пак не се упражняваше. Аз ядосано хвърлих книгите и поставката ѝ за перца на пода и казах: „Добре. Не се упражнявай. Да се надяваме, че ще ти хареса да събираш боклук, когато пораснеш“. Като видя колко съм ядосана, дъщеря ми побърза да се упражнява. Понякога дъщеря ми се чувстваше несправедливо третирана и плачеше, и казваше: „Защо все се опитваш да контролираш съдбата ми?“. Аз ядосано ѝ казвах: „Не е ли всичко, което правя, за теб? Защо не разбираш кое е за твое добро?“. Дъщеря ми ядосано отвръщаше: „Аз просто дори не обичам да свиря на гуженг! Ти си тази, която ме кара да се уча!“. Споровете ни винаги завършваха с неприятно чувство. Когато имаше конфликт между представления и събирания, карах дъщеря ми първо да отиде на представлението. Ако дъщеря ми искаше да отиде на събирането, аз бързо казвах: „Има достатъчно време за събирания, но възможностите за представления не трябва да се пропускат. Ако пропуснеш тези възможности, ще изгубиш шансове да блеснеш на сцената“. Поради това дъщеря ми пропусна много събирания.

Преди да се усетя, дъщеря ми беше успяла да влезе в гимназия по изкуствата. Когато говорех за дъщеря си, колеги и приятели ме гледаха със завист и възхищение. Суетата ми беше много задоволена. Постепенно дъщеря ми се съсредоточи изцяло върху ученето и свиренето на гуженг. За да влезе в идеалната си музикална академия и да надмине връстниците си, тя започна да отделя допълнителни часове за упражнения на гуженг. Аз също похарчих много пари, за да наема учител, който да преподава на дъщеря ми индивидуално. Като видях, че уменията на дъщеря ми на гуженг са се подобрили, се почувствах много щастлива. Когато дъщеря ми се върна от ваканцията, исках тя да присъства на събиране, но тя се извиняваше с неща като „Не съм си свършила домашното“ или „Още не съм се упражнявала на гуженг“. Като видях, че дъщеря ми не беше присъствала на събиране от близо година, се почувствах малко притеснена. Но като я виждах изключително заета с домашни и упражнения на гуженг, си мислех: „Дали да не накарам дъщеря ми да зареже уроците по гуженг през уикенда, за да отиде на събирания?“. Но после си помислих: „Тя работи толкова усърдно, за да подобри уменията си на гуженг; ако не се упражнява през уикенда, няма ли да изостане от другите? Не може да си позволи да занемари упражненията. Но ако дълго време не ходи на събирания, духовният ѝ живот също ще пострада“. След като помислих известно време, реших да намеря време да се съберем с нея. Един ден дъщеря ми ми каза, че вече не иска да ходи на училище. Каза, че атмосферата в училището е лоша и че има хора, които пушат, излизат по срещи и са замесени в банди. Каза, че ѝ е трудно да се съсредоточи върху ученето и че се чувства наистина потисната. Когато чух дъщеря ми да казва, че не иска да ходи на училище, си помислих: „Ти работи толкова усърдно, за да влезеш в училище по изкуствата, и ако работиш още само две години, ще можеш да се явиш на приемен изпит в престижен университет по изкуствата. Щом влезеш, по-голямата ти мечта да излезеш на сцената ще се сбъдне, и тогава роднините, приятелите, учителите и съучениците ти ще ти се възхищават и ще ти завиждат, а и ти ще можеш да ме накараш да се гордея с теб“. Затова ядосано казах: „Ти най-накрая влезе в гимназия по изкуствата. Ако не ходиш, няма ли да пропуснеш едно светло бъдеще?“. Като видя колко притеснена и ядосана съм, дъщеря ми просто се разплака и отиде на училище. Като виждах колко несправедливо третирана се чувстваше дъщеря ми, сърцето ме болеше, но за да може дъщеря ми да успее на сцената и да се открои, чувствах, че нямам друг избор, освен да постъпя така.

По време на едно събиране разказах на сестра Ли Лин за моето състояние и тя намери един откъс от Божиите слова, за да го прочета. Бог казва: „Ако в ранните си години децата им са изложени на определени неща, които се случват като част от зли тенденции или на определени неправилни доводи, или мисли и възгледи, в случаите, когато нямат проницателност, те може да ги последват или да им подражават. Родителите трябва да открият тези проблеми навреме и да осигурят незабавна корекция и точно напътствие. Това също е тяхна отговорност. Накратко, целта е да се гарантира, че децата имат основна, положителна и правилна посока на развитие на своите мисли, на своето поведение, на отношението към другите и възприемането на различни хора, събития и неща, така че да могат да се развиват в градивна, а не в нечестива посока. Например невярващите често казват: „Животът и смъртта са предопределени, богатството и честта се определят от Небето“. Колко страдания и удоволствия човек трябва да преживее в живота си е нещо предопределено от Бог и не може да бъде променено от хората. От една страна, родителите трябва да информират децата си за тези обективни факти, а от друга — да ги научат, че животът не е свързан само с физическите нужди, камо ли пък с удоволствията. Има по-важни неща, които хората трябва да правят в този живот, отколкото да ядат, да пият и да търсят развлечения. Те трябва да вярват в Бог, да се стремят към истината и да се стремят към спасение от Бог. Ако хората живеят само за удоволствие, за да ядат, да пият и да търсят развлечения в плътта, тогава те са като зомбита и животът им няма никаква стойност. Те не създават никаква положителна или смислена стойност и не заслужават да живеят или дори да бъдат човешки същества. Дори ако дадено дете не вярва в Бог, то поне следва да бъде добър човек и човек, който се грижи за изпълнението на своя дълг. Разбира се, ако е избрано от Бог и желае да участва в църковния живот и да изпълнява свой дълг, когато порасне, това е още по-добре. Ако децата им са такива, тогава родителите още повече трябва да изпълняват отговорностите си към непълнолетните си деца въз основа на принципите, с които Бог наставлява хората. Ако не знаеш дали те ще повярват в Бог или ще бъдат избрани от Него, трябва най-малкото да изпълняваш отговорностите, които имаш към децата си през техните години на израстване. Дори да не знаеш или да не си способен да възприемеш тези неща, ти все пак трябва да изпълниш тези отговорности. Във възможно най-голяма степен ти трябва да изпълняваш задълженията и отговорностите, които следва да изпълняваш, да споделяш с децата си позитивните мисли и нещата, които вече знаеш. Най-малкото вие трябва да се погрижите духовното им израстване да върви в градивна посока и съзнанието им да е чисто и здраво. Не ги карайте да изучават всякакви умения и знания от ранна възраст под диктовката на вашите очаквания, отглеждане или дори потисничество. Още по-сериозно е, когато някои родители придружават децата си, когато те участват в различни конкурси за таланти, в академични или спортни състезания, следят всякакви социални тенденции и посещават събития като пресконференции, раздаване на автографи и учебни сесии, присъстват на всякакви състезания и речи при връчване на награди и т.н. Като родители те най-малкото не би трябвало да позволяват на децата си да вървят по техните стъпки, като сами правят тези неща. Ако родителите водят децата си на такива дейности, от една страна е ясно, че те не са изпълнили своите отговорности като родители. От друга страна, те открито водят децата си по път, от който няма връщане назад, като възпрепятстват тяхното градивно умствено развитие. Накъде са повели децата си тези родители? Въвели са ги в злите тенденции. Това е нещо, което родителите не бива да правят. Освен това, по отношение на бъдещите пътища, по които ще поемат децата им, и професиите, които ще упражняват, родителите не бива да внушават неща от рода на: „Виж еди-кой си, той е пианист, започнал е да свири на пиано на четири или петгодишна възраст. Не се е отдавал на игри, не е имал приятели или играчки и се е упражнявал на пианото всеки ден. Родителите му са го придружавали на уроци по пиано, консултирали са се с различни учители и са го записвали на конкурси по пиано. Виж какъв известен човек е той сега — добре нахранен, добре облечен, обграден с аура от светлина и уважаван, където и да отиде“. Това ли е видът възпитание, който насърчава здравословното развитие на детския ум? (Не, не е това.) Тогава какъв вид възпитание е това? Това е възпитанието на дявола. Този вид възпитание е пагубно за всеки млад ум. То насърчава децата да се стремят към слава, да ламтят за различни аури, почести, позиции и удоволствия. Кара ги да копнеят и да се стремят към тези неща още от ранна детска възраст, кара ги да се тревожат, да изпитват силни опасения и безпокойство и дори ги кара да плащат всякаква цена, за да ги получат, да се будят рано и да работят до късно, за да преглеждат домашните си и да овладяват различни умения, да губят детските си години, като разменят тези ценни години за такива неща“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (19)). След като прочетох Божиите слова, най-накрая разбрах, че истинската отговорност на родителите е да гарантират, че децата им растат здрави и щастливи по тяло и дух по време на детството си, да им дават положителни напътствия в мислите им и да ги оставят да се наслаждават на детството си. Не става въпрос родителите да налагат очакванията си на децата си, нито да ги водят да се стремят към слава, репутация, почести, статус и удоволствия. Нямаше как да не се замисля: дъщеря ми не обичаше да се учи да свири на инструменти от малка, но за да я направя известна и всеобщо уважавана, я принудих да учи гуженг, а когато тя получаваше похвали от съдии и учители, чувствах, че мечтите, които не бях постигнала, най-накрая се сбъдват чрез дъщеря ми, и така решимостта ми да я възпитавам стана още по-силна. Щом чуех за някое представление, я записвах без нейното съгласие, страхувайки се, че ще пропусне шанса да блесне на сцената. Когато дъщеря ми искаше да си играе, аз ѝ се карах от страх, че това ще забави упражненията ѝ. За да подобря музикалните умения на дъщеря си, не пестях средства и наех професионален учител, който да я напътства — всичко това, за да я направя известна и да ми донесе слава. Никога не се замислих колко голям натиск и болка понасяше младото сърце на дъщеря ми, а мислех само за изпълнението на моите желания. Под мое влияние дъщеря ми стана много загрижена за репутацията и статуса си и се упражняваше неуморно, за да надмине съучениците си, като загуби жизнеността и невинността, които някога имаше. Между нас започна да се образува пропаст, а дъщеря ми загуби интерес да яде и пие Божиите слова и да посещава събирания, и започна да се отдалечава все повече и повече от Бог. Всички тези последици бяха причинени от мен. Детето ми преди беше готово да се събира и да яде и пие Божиите слова, но аз не я напътствах да вярва в Бог и да върви по правилния път, а вместо това я поведох да се увлече по зли тенденции и неуморно да се стреми към репутация и статус. По какъв начин изпълнявах истинската отговорност на една майка? Като се замислих за това, дълбоко съжалих, че моят принудителен подход към образованието ѝ е донесъл толкова голяма вреда и травма на детето ми.

По-късно прочетох Божиите слова: „Някои хора, живеят заради децата си; ти може да казваш, че не искаш да живееш така, но можеш ли да го постигнеш? Други хора тичат наоколо, заети с трупането на богатства и слава, и придобивки. Ти може да казваш, че не искаш да тичаш наоколо за тези неща, но можеш ли всъщност да го постигнеш? Вече си поел несъзнателно по този път и макар да желаеш да промениш начина си на живот, не можеш. Как живееш в този свят не зависи от теб! В какво се корени всичко това? В това, че хората не вярват в истинския Бог и не са добили истината. Какво поддържа духа на хората? Къде търсят духовна подкрепа? Хората търсят духовна подкрепа в семейните сбирки, в блаженството на брака, в насладата от материалните неща, в богатството, в славата и придобивките, в техния статус, чувства и кариери и в щастието на следващото поколение. Не са ли това нещата, към които се обръща всеки за духовна подкрепа? Тези, които имат деца, го намират в децата си; тези без деца го намират в своите кариери, в брака си, в социалния си статус и в славата и придобивките. Следователно така създадените начини на живот са еднакви, обект на контрола и властта на Сатана, и всички хора неволно се суетят и работят в името на слава, придобивки, перспективи, кариери, браковете си, семейството си или в името на бъдещите поколения или заради плътски удоволствия. Това ли е правилният път? Колкото и ангажирано хората да се суетят в този свят, колкото и професионално успели да са, колкото и щастливи семейства да имат, колкото и големи да са семействата им, колкото и престижен да е статусът им — способни ли са да поемат по правилния път на човешкия живот? Дали като преследват слава, придобивки и света или като се стремят към кариера, са способни да видят факта, че Бог е създал всичко и господства над човешката съдба? Не е възможно. Независимо към какво се стремят или по какъв път вървят хората, ако не признават факта, че Бог господства над човешката съдба, то тогава пътят, по който вървят, е грешен. Не е правият път, а кривият, пътят на злото“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). „Сатана използва славата и придобивките, за да овладее умовете на хората, като ги кара да си мислят само за тези две неща. Боричкат се за слава и придобивки, понасят трудности за слава и придобивки, подлагат се на унижения и носят тежко бреме за слава и придобивки, жертват всичко свое за слава и придобивки и са готови на всякакви преценки и решения в името на слава и придобивки. Така Сатана слага невидими окови на хората и носейки тези окови, те нямат нито силата, нито куража да се освободят. Те несъзнателно носят тези окови и продължават да кретат напред с голяма трудност. Заради славата и придобивките човечеството се отклонява от Бог, предава Го и става все по-нечестиво. По този начин се унищожават поколение след поколение насред славата и придобивките на Сатана“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият VI). Чрез разкриването в Божиите слова осъзнах, че Сатана използва славата и облагите, за да покварява и наранява хората, като им внушава идеи и възгледи като „Изпъкни над останалите“, „Заемай по-високо положение от другите“ и „Донеси чест на предците си“, като кара хората неуморно да се стремят към слава и облаги. За да получат слава и облаги, те стават все по-нечестиви и страдат все повече. От малка винаги съм мечтала да стана сценична актриса, да изляза на сцената, за да получа възхищението и завистта на всички, и да придобия статус и слава. Но когато мечтите ми не можаха да се сбъднат, бях обзета от разочарование и болка. По-късно наложих мечтите си на дъщеря си, като я принудих да учи гуженг. Надявах се, че един ден тя ще излезе на сцената и ще блесне. Когато видях, че дъщеря ми не иска да учи гуженг, се разтревожих и разгневих, и ѝ се ядосах. Когато дъщеря ми искаше да ходи на събирания, я спирах, тъй като се страхувах, че това ще забави упражненията ѝ. По какъв начин изпълнявах отговорностите си като майка? Това, което правех, беше просто зло! Вярвах в Бог от много години, но целите ми изобщо не се бяха променили и все още живеех според мислите и възгледите на Сатана, като се стремях към слава и облаги точно като невярващите. Предпочитах дъщеря ми да се отклони от Бог и да Го предаде, отколкото да не се стреми към слава и облаги, за да задоволи суетата ми. Бях наистина заслепена от славата и облагите и мислите ми бяха замъглени от тях, и донесох страдание както на себе си, така и вреда на дъщеря си. Осъзнах, че славата и облагите са невидими окови, поставени ми от Сатана, и че те ни носят безкрайна скръб и болка! Замислих се как някои знаменитости са постигнали слава и облаги в развлекателната индустрия, а в крайна сметка са завършили с депресия и са се самоубили заради духовна празнота и болка. Видях, че дори когато човек придобие статус и слава, това може само временно да задоволи суетата му, но не може да разреши вътрешната му празнота и болка. Вместо това тези неща постепенно го отдалечават от Бог и го карат да Го отрича, а резултатът от това е, че ще бъде погълнат от Сатана! Осъзнавайки това, се помолих на Бог, като казах, че повече няма да се стремя към слава и облаги и че съм готова да се покоря на Неговото върховенство и уредби.

По-късно прочетох още от Божиите слова: „Всичко, което родителите правят, за да осъществят очакванията си към своите деца, които не са достигнали пълнолетие, противоречи на съвестта, разума и природните закони. То противоречи още повече на Божието предопределение и върховенство. Макар че децата нямат способността да различават правилното от погрешното или да мислят самостоятелно, техните съдби все пак са под Божието върховенство и родителите им нямат власт над тях. Затова, освен че в съзнанието си имат очаквания към своите деца, глупавите родители извършват и още действия, правят жертви и плащат цената по отношение на поведението си, като правят всичко, което искат и желаят да направят за децата си, независимо дали става дума за изразходване на пари, време, енергия или други неща. Макар че родителите правят тези неща доброволно, те са нехуманни и това не са отговорностите, които родителите трябва да изпълняват. Те вече са надхвърлили границите на своите способности и на своите отговорности. Защо го казвам? Защото родителите започват да се опитват да планират и контролират бъдещето на непълнолетните си деца, и също така се опитват да определят бъдещето на децата си. Това не е ли глупаво? (Така е.) Да кажем например, че Бог е отредил някой да бъде обикновен работник и в този живот той ще е способен да изкарва само някаква основна заплата, за да се храни и облича, но родителите му настояват той да стане знаменитост, богат човек, висш чиновник, планират и уреждат нещата за бъдещето му, преди да навърши пълнолетие, плащат различни видове така наречени цени, опитват се да контролират живота и бъдещето му. Това не е ли глупаво? (Глупаво е.)“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (18)). Четях този откъс от Божиите слова отново и отново и бях дълбоко пронизана и огорчена. Осъзнах, че очакванията, усилията и жертвите ми за дъщеря ми са в разрез с човешката природа и против Божиите уредби и върховенство. Съдбата на детето не е нещо, над което родителите му могат да господстват, и трябваше да уважавам избора на детето си, да се покоря на Божиите уредби и да не принуждавам дъщеря си да прави неща, които не харесва. Какво прави човек в живота си и как си изкарва прехраната, вече е устроено от Бог. Точно както аз наистина исках да стана оперна актриса, но не се получи така, както желаех. Не можех дори да променя собствената си съдба, а исках да променя съдбата на дъщеря си. Бях напълно глупава!

Тогава прочетох още от Божиите слова: „Чрез разнищване на същността на родителските очаквания към децата им виждаме, че тези очаквания са егоистични, че противоречат на човешката природа и че нямат нищо общо с отговорностите на родителите. Когато родителите налагат всякакви очаквания и изисквания на децата си, те им оказват голям допълнителен натиск — това не означава, че изпълняват отговорностите си. И така, какви са отговорностите, които родителите следва да изпълняват? Най-малкото, те трябва да учат децата си да бъдат честни хора, които говорят истината и вършат нещата по честен начин, и да ги учат да бъдат добросърдечни и да не вършат лоши неща, като ги напътстват в положителна посока. Това са техните най-основни отговорности. Освен това те трябва да напътстват децата си в изучаването на практически знания и умения и така нататък, въз основа на техните заложби и условия. Ако родителите вярват в Бог и разбират истината, те трябва да накарат децата си да четат Божиите слова и да приемат истината, така че да опознаят Създателя и да разберат, че хората са сътворени от Бог и че Бог съществува в тази вселена. Те трябва да водят децата си в молитвите към Бог и в яденето и пиенето на Божиите слова, така че да могат да разберат някои истини, за да могат, след като пораснат, да вярват в Бог, да следват Бог и да изпълняват дълга на сътворено същество, вместо да преследват светските тенденции, да попадат в капана на различни сложни междуличностни взаимоотношения и да бъдат съблазнявани, покварявани и съсипвани от различните зли тенденции на този свят. Това са всъщност отговорностите, които родителите трябва да изпълняват. Отговорностите, които трябва да изпълняват в ролята си на родители, са да предоставят на децата си положителни напътствия и подходяща помощ, преди те да достигнат пълнолетие, както и своевременно да се грижат за тях във физическия им живот по отношение на ежедневните им потребности. Ако децата им се разболеят, родителите трябва да им осигурят лечение, когато е необходимо. Не бива да ги карат да продължат да ходят на училище и да се откажат от лечението, от страх да не изостанат в учебната работа. Когато децата им трябва да се възстановяват, трябва да им се позволи да се възстановяват, а когато трябва да почиват, трябва да им се позволи да почиват. Осигуряването на здравето на децата е задължително. Ако децата изостанат в училищните си занимания, родителите могат да намерят начин да наваксат след това. Това са отговорностите, които родителите трябва да изпълняват. От една страна, те трябва да помагат на децата си да придобият солидни знания. От друга страна, трябва да ги напътстват и да ги възпитават, така че да вървят по правия път, и да укрепват психичното им здраве, така че да не се влияят от нездравословните тенденции и злите практики на обществото. Същевременно те трябва да накарат децата си да спортуват подходящо, за да укрепят физическото си здраве. Това са нещата, които родителите трябва да правят, вместо насила да налагат на децата си някакви нереалистични очаквания или изисквания. Родителите трябва да изпълняват отговорностите си както по отношение на нещата, от които децата им се нуждаят за своята душевност, така и по отношение на нещата, от които се нуждаят във физическия си живот“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (18)). След като прочетох Божиите слова, почувствах неописуема мъка. Преди си мислех, че като карам дъщеря си да учи различни умения и я изкарвам на известна сцена, за да стане прочута, така че всички да ѝ се възхищават и да я хвалят, изпълнявам отговорността си като майка. Но истинската отговорност на родителите е да гарантират психическото благополучие и щастие на децата си, като същевременно им помагат да си изградят положителни мисли и възгледи, да ги напътстват към правилните житейски цели, да ги развиват според техните интереси и хобита и да ги насочват да се покоряват на Божиите уредби и върховенство. А в ежедневието родителите трябва да осигуряват на децата си грижи по отношение на основни неща като храна, облекло, подслон и транспорт. Например: трябва да им казват кои храни са полезни за ядене и кои вредят на организма, да се грижат за тях, когато са болни, да им дават лекарства, когато е необходимо, да им поставят инжекции, когато се налага, и да се грижат за основните им житейски нужди. Това са неща, които родителите трябва да правят. Макар да изглеждаше, че правя най-доброто за детето си, като се занимавам и бързам заради нея, в действителност просто исках детето ми да ми донесе слава и гордост, дори с цената на това да я лиша от детската ѝ радост и да ѝ преча да посещава събирания и да яде и пие Божиите слова. Бях наистина егоистична! Трябваше да я напътствам според нейните заложби, интереси и хобита, вместо насилствено да я потискам и да ѝ налагам образование. Освен това трябва да насочвам детето си да дойде пред Бог, да го накарам да се моли, да яде и пие Божиите слова, да Му се покланя и да стои далеч от злите тенденции в света. След като разбрах Божието намерение, вече не водех дъщеря си да участва в представления, а вместо това я напътствах да се покорява на Божието върховенство и уредби, и прекарвах повече време с нея, като ядяхме и пиехме Божиите слова и посещавахме събирания.

По-късно, когато с дъщеря ми бяхме на събиране, гледахме една пиеса, наречена „Сбогом, мой невинен кампус“. След като я изгледа, дъщеря ми беше дълбоко развълнувана и разбра, че Сатана използва славата и облагите, за да наранява хората, а като ядеше и пиеше Божиите слова, дъщеря ми разбра, че само като изпълнява своя дълг, може да върви по правилния път в живота. Един ден, когато дъщеря ми се върна от училище, тя твърдо ми каза: „Мамо, в училище се чувствам много потисната и искам да живея свободен и освободен живот като братята и сестрите. Искам да се откажа от ученето и да изпълнявам своя дълг в Божия дом“. Бях много изненадана и си помислих: „Не ти беше лесно да стигнеш дотук. Ако се откажеш от ученето, ще се откажеш от мечтите си за сцената веднъж завинаги. Не означава ли това, че всичките ти предишни усилия ще са били напразни?“. В този момент осъзнах, че все още искам да се стремя към слава и облаги, и се помолих на Бог в сърцето си: „Боже, дъщеря ми е готова да се откаже от ученето, но аз все още не мога да го понеса. Боже, моля Те, укрепи решимостта ми и ми помогни да се освободя от оковите на славата и облагите“. След като се помолих, си спомних Божиите слова: „Чрез разнищване на същността на родителските очаквания към децата им виждаме, че тези очаквания са егоистични, че противоречат на човешката природа […]“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (18)). „Кой от вас точно в този момент изпълнява дълга си в Божия дом по случайност? От какъвто и произход да сте дошли, за да изпълнявате дълга си, нищо от това не е случайно. Този дълг не може да се изпълнява само като се намерят няколко вярващи на случаен принцип. Това беше предопределено от Бог преди епохите. Какво означава, че нещо е предопределено? Какво конкретно? Означава, че в целия Си план за управление Бог отдавна е планирал колко пъти ще бъдеш на земята, в кой род и в кое семейство ще се родиш в последните дни, какви ще бъдат условията в това семейство, дали ще си мъж или жена, какви ще бъдат силните ти страни, какво ниво на образование ще имаш, колко красноречив ще бъдеш, какви ще са заложбите ти и как ще изглеждаш. Той е планирал възрастта, на която ще дойдеш в Божия дом и ще започнеш да изпълняваш дълга си, както и кога какъв дълг ще изпълняваш. Бог отдавна е предопределил всяка стъпка за теб. Още преди да се родиш и когато дойдеш на земята в последните си няколко живота, Бог вече е бил подредил какъв дълг ще изпълняваш в този последен етап от делото“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). От Божиите слова разбрах, че времето, в което човек идва в Божия дом и изпълнява своя дълг, е нещо, което Бог отдавна е устроил. Бог отдавна беше предопределил времето, когато дъщеря ми ще дойде и ще изпълни своя дълг, и аз не можех да бъда както преди, опитвайки се да контролирам всичко в живота ѝ в името на собствената си репутация и статус. Тъй като дъщеря ми беше избрала да следва Бог и да изпълнява своя дълг, това бяха Божиите уредби и устройване, и трябваше да ѝ дам положителни напътствия и да я оставя да върви по правилния път. Това беше моя отговорност, която трябваше да изпълня. Имайки това предвид, с радост се съгласих с молбата на дъщеря си. Не след дълго дъщеря ми се отказа от ученето и дойде в Божия дом, за да изпълни своя дълг. Като видях дъщеря си да се връща към обичайното си ведро и слънчево излъчване, се почувствах много щастлива и осъзнах, че само като се покорява на уредбите и устройването на Създателя, човек може да живее спокойно, свободно и радостно. Това е нещо, което не може да се замени с никакви пари или слава!

След това прочетох два откъса от Божиите слова и разбрах повече за ценността и смисъла на човешкия живот. Всемогъщият Бог казва: „Всичко в живота на човек е празно и недостойно за запомняне освен вярването в Бог, стремежа към истината и изпълняването на дълга му като сътворено същество. Дори да си извършил разтърсващ подвиг, дори да си отишъл в космоса и да си бил на Луната, дори да си направил научни открития, които са от някаква полза или помощ за човечеството, всичко е безполезно и ще изчезне. Какво е единственото нещо, което няма да изчезне? (Божието слово.) Само Божието слово, свидетелствата за Бог, всички свидетелства и дела, които свидетелстват за Създателя, и човешките добри дела няма да изчезнат. Тези неща ще останат вечно и са толкова ценни. Затова отървете се от всичките си ограничения, вършете това голямо начинание и не позволявайте да бъдете възпирани от никой човек, събитие или нещо друго. Искрено отдавайте всичко на Бог и влагайте цялата си енергия и кръв на сърцето си в изпълнението на дълга си. Точно това Бог благославя най-много и то си струва всяко страдание!“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само доброто изпълнение на дълга на сътворено същество дава стойност на живота). „Сега ти следваш Бог, слушаш Божието слово и приемаш поръчението на Създателя. Понякога е малко трудно и уморително, а понякога получаваш малко унижение и облагородяване, но това са хубави неща, не лоши. Какво, в крайна сметка, ще придобиеш? Това, което ще придобиеш, са истината и животът и накрая — признанието на Създателя и твоето утвърждаване от Него. Бог казва: „Ти Ме следваш и Аз те гледам с благосклонност, и съм доволен от теб“. Ако Бог не казва нищо друго освен това, че в Неговите очи ти си сътворено същество, тогава не си живял напразно и си полезен. Удивително е да си признат от Бог и не е малък подвиг. Ако хората следват Сатана, какво ще придобият? (Унищожение.) Преди да бъдат унищожени, какви ще станат тези хора? (Ще станат демони.) Тези хора ще станат демони. Независимо колко много умения придобият хората, колко пари спечелят, с колко слава и придобивки се сдобият, на колко много материални блага се наслаждават или колко висок е статусът им в земния живот, вътрешно те ще стават все по-покварени, все по-нечестиви и нечисти, все по-непокорни и лицемерни и в крайна сметка ще станат живи демони — ще станат нечовеци. Тогава как са възприемани в очите на Създателя такива хора? Просто като „нечовеци“ и само това ли? Как Създателят гледа на такива хора и как се отнася към тях? С неприязън, отвращение, ненавист, изоставяне и в крайна сметка проклятие, наказание и унищожение. Хората вървят по различни пътища и приключват с различен изход. Кой път избирате? (Да вярвате в Бог и да Го следвате.) Да изберете да следвате Бог, е да изберете правия път: това е да тръгнете по пътя на светлината“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само доброто изпълнение на дълга на сътворено същество дава стойност на живота). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че само като вярва в Бог, стреми се към истината и изпълнява дълга на сътворено същество, човек може да придобие истината и да изживее човешко подобие. Да се стремиш към репутация и статус означава да следваш Сатана, и дори човек да спечели голямо уважение от другите, то е временно и той все още е на пътя към унищожението. Сега и дъщеря ми, и аз изпълняваме своя дълг, и сме се дистанцирали от различните изкушения и от посегателствата на злите тенденции в обществото. Дъщеря ми вече не се чувства потисната или измъчена, а аз също се чувствам спокойна и освободена в сърцето си. Когато дъщеря ми срещне трудности в своя дълг, братята и сестрите ѝ помагат с любов и всички се отнасят с нея искрено. Дъщеря ми имаше лоши навици, а сестрите търпеливо ѝ ги посочваха и ѝ помагаха, и за по-малко от половин година дъщеря ми успя да поправи много от лошите си навици. Понякога дъщеря ми забелязва моите проблеми и поема инициативата да разговаря с мен за истината. Като виждам дъщеря си да върви по правилния път и да постига напредък и промени, благодаря на Бог от все сърце! Ако не бяха Божиите слова, които да ни напътстват, дъщеря ми и аз все още щяхме да живеем в страданието, причинено от Сатана, и просто щяхме да продължаваме да се бунтуваме срещу Бог и да се отдалечаваме все повече от Него, и накрая щяхме да погинем заедно със Сатана. Благодаря на Бог, че ни спаси!