От Су Уей, Китай

След като започнах да вярвам в Бог, видях, че църковните водачи често разговарят за Божиите слова с братята и сестрите, за да разрешават техните проблеми и трудности. Затова вярвах, че хората, които са водачи в църквата, разбират истината, със сигурност са одобрявани от Бог и имат надежда да получат спасение. През март 2021 г. бях избрана за водачка в църквата. Вътрешно се чувствах прекрасно и си мислех, че ако продължа стремежа си по този начин, ще имам светло бъдеще в Божия дом и ще мога да спечеля Божието одобрение. Не очаквах обаче, че по-късно ще бъда освободена поради слабите си заложби и неспособността си да върша истинска работа. Тази новина беше като гръм от ясно небе и не можех да спра да плача. Помислих си: „Слабата заложба е фатален проблем. Не означава ли това, че в бъдеще няма да имам шанс да бъда водачка?“. След повече от месец църквата ми възложи да отговарям за работата по общите въпроси. Чувствах, че заниманието с някакви си общи въпроси по цял ден няма да е от полза за моето навлизане в живота. Нямаше да е като да изпълняваш водачески дълг, където можеш да се упражняваш да разговаряш за истината и да решаваш различни проблеми, да се сдобиеш с повече истини и да имаш по-голям шанс да бъдеш спасен. Особено зле се почувствах, когато се изправих пред сестрата, с която преди си сътрудничехме във водаческия дълг, и я чух да говори за справяне и решаване на някои въпроси в църквата. Мислех си, че е наистина страхотно да можеш да изпълняваш водачески дълг като нея, а аз можех да върша само работа по общите въпроси, която не харесвах. Когато се сещах за думите на висшестоящите водачи, че заложбите ми са слаби и не изпълнявам условията да бъда водач, изпитвах мъка в сърцето си и плачех мълчаливо. Чувствах, че бъдещето ми е мрачно, а шансовете ми да бъда спасена — малки. Не можех да събера никаква енергия в изпълнението на дълга си и само работех механично, без да постигам никакви резултати. По-късно осъзнах, че състоянието ми не е правилно и започнах да умувам: „Защо изпитвам чувство на загуба, когато виждам, че другите са водачи? Какво точно преследвам във вярата си в Бог?“.

Един ден прочетох два откъса от Божиите слова и придобих известно разбиране за състоянието си. Всемогъщият Бог казва: „Когато антихристът е освободен от длъжност, първата му реакция е сякаш го е поразила мълния, сякаш небето се е сринало и светът му се е срутил. Нещото, на което е можел да възлага надеждите си, го няма, както и шансът му да живее с всички предимства на статуса, заедно с устрема, който го кара да вилнее, като върши злини. Именно това е най-неприемливото за него. […] Когато си мисли, че надеждите му да бъде благословен са унищожени или че са сериозно намалели, сякаш главата му ще се пръсне, сякаш удрят сърцето му с чук и го боли все едно го режат с нож. Когато е напът да загуби благословията да влезе в небесното царство, за което е копнеел ден и нощ, това му се струва като ужасна новина, появила се от нищото. За антихриста да няма статус е същото като да няма никаква надежда да бъде благословен и той се превръща в ходещ труп, тялото му става като празна черупка, лишено от душа, без нищо, което да напътства живота му. Той няма надежда и нищо, което да очаква. Когато антихристът е изправен пред разобличаване и освобождаване от длъжност, първото, което му идва наум, е, че е загубил всякаква надежда да бъде благословен. И така, в този момент той просто ще се откаже ли? Ще бъде ли готов да се покори? Ще използва ли този шанс, за да се откаже от желанието си за благословии, да се откаже от статуса, доброволно да бъде обикновен последовател и с радост да полага труд за Бог и да изпълнява добре дълга си? (Не.) Може ли това да бъде повратна точка за него? Дали тази повратна точка ще го накара да се развие в добра посока и по положителен начин, или ще го накара да се развие в по-лоша посока и по негативен начин? Въз основа на природата същност на антихриста е очевидно, че освобождаването му от длъжност в никакъв случай не е началото на отказа му от желанието за благословии, нито е началото на това да обича и да търси истината. Вместо това той ще работи още по-усърдно, за да се бори за възможността и надеждата да бъде благословен. Той ще се вкопчи във всяка възможност, която може да му донесе благословии, която може да му помогне да се завърне на сцената и да му позволи да си възвърне статуса. Ето защо, когато е изправен пред освобождаване от длъжност, освен че е разстроен, разочарован и враждебен, антихристът ще се бори със зъби и нокти срещу това да бъде освободен от длъжност и ще се стреми да преобърне ситуацията, да я промени“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Дванадесета точка: Те искат да се оттеглят, когато нямат статус или надежда да получат благословии). „Хората от този тип не се стремят към истината, но въпреки това винаги искат да бъдат повишавани и да им се дава важна роля в Божия дом. В сърцата си те вярват, че колкото повече работоспособност има човек, колкото повече важни позиции получава, колкото повече е повишаван и ценен в Божия дом, толкова по-големи са шансовете му да получи благословии, венец и награди. Те вярват, че ако някой няма работоспособност или няма особено силно качество, тогава той не е пригоден да бъде благословен. Те смятат, че дарбите, силните качества, способностите, уменията, нивото на образование, работоспособността на човека и дори така наречените силни страни и достойнства в неговата човешка природа, които се ценят в света, като например решимостта му да надмине другите и неукротимото му отношение, могат да служат като капитал за получаване на благословии и награди. Какъв вид критерий е това? Критерий, който съответства на истината ли е? (Не.) Той не съответства на критериите на истината. И така, не е ли това логиката на Сатана? Не е ли това логиката на една нечестива епоха и на нечестивите светски тенденции? (Така е.) Ако се съди по логиката, методите и критериите, които такива хора използват, за да оценяват нещата, заедно с тяхното отношение и подход към тези неща, изглежда сякаш те никога не са чували или чели Божиите слова, че са напълно невежи за тях. Но всъщност те слушат, четат и четат с молитва Божиите слова всеки ден. Тогава защо гледната им точка никога не се променя? Едно нещо е сигурно — колкото и да слушат или четат Божиите слова, те никога няма да бъдат сигурни в сърцата си, че Божиите слова са истината и че те са критерият за измерване на всичко. Те няма да разберат или да приемат този факт от сърце. Ето защо, колкото и абсурден и изопачен да е техният възглед, те ще се придържат към него завинаги, и колкото и правилни да са Божиите слова, те ще ги отхвърлят и заклеймяват. Това е жестоката природа на антихристите. Щом не получат важна роля и желанията и амбициите им останат неосъществени, раздвоените им копита се разкриват, жестоката им природа се проявява и те искат да отрекат съществуването на Бог. Всъщност, още преди дори да отрекат съществуването на Бог, те отричат, че Божиите слова са истината“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Дванадесета точка: Те искат да се оттеглят, когато нямат статус или надежда да получат благословии). Бог разобличава, че щом антихристите бъдат освободени, те вярват, че нямат надежда да придобият благословии. Не само че не са в състояние да се покорят и да се самоанализират, но дори стават негативни и се съпротивляват, като хранят диви заблуди за завръщане и възстановяване на статуса. Антихристите използват сатанинска логика, за да преценяват хора, събития и неща. Вярват, че колкото повече ги повишават и ценят в Божия дом, толкова по-голям е шансът им да получат благословии и венец. Докато обмислях Божиите слова, осъзнах, че поведението ми, след като бях освободена, беше точно като на антихрист и гледната ми точка за нещата беше абсолютно същата като на антихрист. Замислих се защо толкова много държа на статуса на водач. Това беше, защото вярвах, че ако бъда повишена до водач в Божия дом, ще мога всеки ден да се упражнявам да използвам истината за решаване на проблеми, щях да израствам бързо в живота и ще имам по-голяма възможност да бъда спасена и да придобия благословии. Когато бях избрана за водач, се почувствах много щастлива и си мислех, че вярата ми в Бог има светло бъдеще. По времето, когато бях водачка, понасях безропотно цялата тежка работа и внимателно пазех статуса си на водач от ужас да не бъда разкрита и освободена. Когато чух водачите да казват, докато ме освобождаваха, че имам слаби заложби и не изпълнявам необходимите условия, за да бъда водач, повярвах, че слабите заложби са фатален проблем и че занапред може би никога повече няма да имам шанса да бъда повишена и ценена, затова сърцето ме болеше много. Чувствах, че бъдещето ми като вярваща в Бог е мрачно и че надеждата ми да получа благословии е малка. Понеже имах тези погрешни мисли и идеи, когато водачите ми възложиха да изпълнявам дълг по общите въпроси, сметнах, че този дълг означава просто да съм заета всеки ден с външни въпроси и че не ми е от полза, за да се сдобия с истината и да бъда спасена. Мразех го от все сърце и не можех да събера никаква енергия в дълга си. Осъзнах, че това, към което се стремях във вярата си в Бог, бяха статус и благословии. Приравнявах статуса с благословиите и щом загубех статуса си, чувствах, че съм загубила всяка надежда да придобия благословии, и изпитвах непоносима болка в сърцето си. Преценявах нещата от сатанинска гледна точка. В невярващия свят е така, че колкото повече те повишават, толкова повече перспективи за развитие имаш. Вярвах, че в Божия дом е същото и че да бъдеш повишен до водач означава по-голяма възможност да бъдеш спасен и да придобиеш благословии. Това изобщо не съответства на Божиите слова. Дали можеш да бъдеш спасен чрез вярата си в Бог, или не, няма нищо общо с това какъв дълг изпълняваш или дали имаш статус. Дългът е отговорност, която едно сътворено същество трябва да изпълнява; това е нещо напълно естествено и обосновано. Той не трябва да се използва като разменна монета за получаване на благословии или награди. Когато обаче ми беше възложен дълг по общите въпроси, вярвах, че този дълг не ми е от полза за придобиване на благословии във вярата ми в Бог, затова се оплаквах от Бог и не носех бреме в дълга си. Дори мислех да се откажа от дълга си. Осъзнах, че моята собствена природа е също толкова егоистична и користна като на антихрист. Щом не можех да се сдобия с благословии, се отвръщах от Бог и Го предавах. Беше страшно опасно!

По-късно прочетох още два откъса от Божиите слова. Всемогъщият Бог казва: „Много хора не са наясно какво означава да бъдат спасени. Някои хора смятат, че вероятно ще бъдат спасени, ако дълго време вярват в Бог. Други мислят, че ако разбират много духовни доктрини, то вероятно ще бъдат спасени, а трети смятат, че водачите и работниците със сигурност ще бъдат спасени. Всичко това са човешки представи и фантазии. Най-същественото е, че хората трябва да разберат какво означава спасението. Да бъдеш спасен означава преди всичко да бъдеш освободен от греха и от влиянието на Сатана и наистина да се обърнеш към Бог и да Му се покориш. Какво трябва да притежаваш, за да си свободен от греха и от влиянието на Сатана? Истината. Ако хората се надяват да придобият истината, те трябва да се въоръжат с много от Божиите слова, трябва да са способни да ги преживеят и да ги практикуват, за да могат да разберат истината и да навлязат в реалността. Едва тогава могат да бъдат спасени. Дали човек може или не може да бъде спасен няма нищо общо с това колко дълго е вярвал в Бог, колко знания има, дали притежава дарби или силни страни, или колко страда. Единственото, което има пряка връзка със спасението, е това дали човек може или не може да придобие истината. И така, колко истини действително си разбрал до днес? И колко от Божиите слова са се превърнали в твой живот? В кои от всички Божии изисквания си постигнал навлизане? През годините на вярата си в Бог доколко си навлязъл в реалността на Божието слово? Ако не знаеш или ако не си постигнал навлизане в реалността на нито едно от Божиите слова, тогава, честно казано, нямаш никаква надежда за спасение. Не е възможно да бъдеш спасен. Няма значение дали притежаваш висока степен на познание или дали отдавна вярваш в Бог, дали имаш добър външен вид, дали си красноречив и дали си бил водач или работник в продължение на няколко години. Ако не се стремиш към истината, не практикуваш Божиите слова и не ги преживяваш правилно и ако ти липсва истинско свидетелство за преживяване, тогава за теб няма надежда да бъдеш спасен“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Да се ценят Божиите слова е основата на вярата в Бог). „В крайна сметка това дали хората могат да постигнат спасение не зависи от дълга, който изпълняват, а от това дали могат да разберат и да придобият истината и дали в крайна сметка могат да се покорят изцяло на Бог, да се оставят на устроеното от Него, да не се съобразяват с бъдещето и съдбата си и да станат сътворени същества, които са съгласно критериите. Бог е праведен и свят и това са стандартите, които Той използва, за да измерва цялото човечество. Тези стандарти са неизменни и ти трябва да запомниш това. Впиши тези стандарти в ума си и никога не си помисляй да търсиш друг път, за да преследваш нещо нереално. Нивата, изисквани от Бог за всички, които искат да постигнат спасение, никога не се променят. Те си остават същите, независимо от това кой си ти“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). След като обмислих Божиите слова, разбрах, че Бог преценява дали един човек ще бъде спасен, или не, не въз основа на това какъв дълг изпълнява, колко страда или какви дарби или умения има, а според това дали може да разбере истината, да се сдобие с истината и напълно да се покори на Божиите устройвания и подредби. Бог никога не е казвал, че водачите имат по-голяма надежда за спасение. Ключът е да се гледа по какъв път върви човек. Да бъдеш водач означава да влизаш в контакт с много хора и да се сблъскваш с много неща. Ако можеш да се съсредоточиш върху стремежа към истината, ще имаш повече възможности да придобиеш истината и ще можеш възможно най-скоро да навлезеш в истината реалност и да бъдеш спасен. Ако не се стремиш към истината и се задоволяваш само с това да се снабдиш с някои думи и доктрини, без да приемаш истината или да практикуваш Божиите слова, тогава колкото и години да изпълняваш дълга на водач, няма да постигнеш спасение. Освен това изпълнението на друг дълг не означава, че имаш по-малък шанс за спасение. Какъвто и дълг да изпълняваш, стига да се съсредоточаваш върху стремежа към истината и преодоляване на покварения си нрав, да гледаш на хората и нещата и да постъпваш и действаш в съответствие с Божиите слова, и да навлизаш в реалността на Божиите слова, ще имаш шанс за спасение. Точно както Бог казва: „Хората, които биват повишавани и развивани, могат просто да навлязат по-рано в истината реалност поради своите заложби и различните си положения. Това ранно навлизане обаче не означава, че само те могат да навлязат в истината реалност. Това просто означава, че те могат да придобият малко повече ползи по-рано и че могат да навлязат в истината реалност малко по-рано. Онези, които не са били повишавани, ще изостанат малко от тях, но това не означава, че не могат да навлязат в истината реалност. Дали даден човек може да навлезе в истината реалност или не, зависи от неговите стремежи“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (5)). Спомних си за водачите, които познавах от преди. Някои от тях имаха известни заложби и дарби и често разрешаваха проблемите и трудностите на своите братя и сестри. Те самите обаче не практикуваха истината и изпълняваха дълга си въз основа на покварения си нрав. Прекъсваха и смущаваха делото на църквата, упорито отказваха да се покаят и в крайна сметка бяха премахнати. За разлика от тях, някои братя и сестри изпълняват незабележим дълг, но се съсредоточават върху търсенето на истината; практикуват толкова, колкото разбират; изпълняват добре дълга си според възможностите си и защитават църковното дело. След определено време успяват да постигнат напредък в дълга и навлизането си в живота и могат да се сдобият с истината и да спечелят Божието одобрение по същия начин. Дали един човек може да бъде одобрен от Бог не зависи от това какво е водаческото му ниво, а се определя от неговото отношение към Бог, истината и дълга му; зависи от това дали върви по пътя на стремеж към истината. От това видях светостта и праведността на Божия нрав. Всеки е равен пред истината и ако не се стремиш към истината и не я практикуваш, тогава колкото и велик водач да си, в крайна сметка няма да останеш непоколебим. Когато разбрах това, сърцето ми се озари. Въпреки че заложбите ми са средни, мога да разбирам Божиите слова и какъвто и дълг да изпълнявам, стига да се съсредоточавам върху търсене на истината и практикуването ѝ, имам надежда да бъда спасена.

След това прочетох още два откъса от Божиите слова. Всемогъщият Бог казва: „Активният стремеж на човек да изпълни дълга си на сътворено същество е пътят към успеха; най-правилният път е този на стремеж към искрена любов към Бог; стремежът към промяна на досегашния нрав на човека и стремежът към чиста любов към Бог са пътят към успеха. Този път към успеха е път към възстановяване на изначалния дълг на човека и на изначалния вид на сътворено същество. Това е пътят на възстановяване и е цел на цялото Божие дело от началото до края. Ако стремежът на човека е осквернен с прекомерни лични изисквания и неразумни копнежи, тогава постигнатият резултат няма да бъде промяна на нрава на човека. Това противоречи на делото за възстановяване. Това несъмнено не е дело на Светия Дух и е доказателство, че Бог не одобрява такъв стремеж. А какъв е смисълът на стремеж, неодобрен от Бог?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Успехът или неуспехът зависи от пътя, по който върви човек). „Като сътворено същество, човекът трябва да се стреми да познава Създателя и да изпълни добре дълга си на сътворено същество, и, най-важното, да се стреми да обича Бог, без изобщо да прави други избори, защото Бог е достоен за любовта на човека. Онези, които се стремят да обичат Бог, не бива да преследват каквито и да било лични ползи или лични надежди; това е най-правилният начин на стремеж. Ако това, към което се стремиш, е истината, практикуваш истината и постигаш промяна в нрава си, значи си поел по верния път. Но ако се стремиш към блаженство за плътта и ако практикуваш истината такава, каквато ти си я представяш, ако нравът ти остава напълно непроменен и не изпитваш никакво покорство към въплътения Бог, а продължаваш да живееш в неопределеност, тогава това, към което се стремиш, със сигурност ще те отведе в ада, защото крачиш по пътя на неуспеха. Дали ще бъдеш усъвършенстван или отстранен, зависи от твоя личен стремеж. Иначе казано, успехът или неуспехът зависят от пътя, по който върви човек“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Успехът или неуспехът зависи от пътя, по който върви човек). След като обмислих Божиите слова, разбрах, че пътят, по който поемаш във вярата в Бог, е изключително важен. Бог изисква хората да изпълняват своя дълг като сътворени същества и, подобно на Петър, да се стремят да разбират Бог и да Го обичат. Само по този начин човек може да постигне промяна в нрава и да се покори на всички Божии устройвания и подредби; човек не трябва да работи и да отдава всичко само за да получи благословии и венци като Павел. Стремежът на Павел е бил в противоречие с Божиите изисквания. Той вярвал докрай, но не постигнал промяна в нрава си; все още бил пълен с изисквания и молби към Бог, а природата му все още била на съпротива срещу Бог. Аз вървях по неуспешния път на Павел. Винаги съм вярвала, че водачеството ще ми даде много възможности да се упражнявам, с което ще ми даде повече надежда да бъда спасена. Затова постоянно исках да бъда водачка. Това, което преследвах във вярата си в Бог, беше да получа благословии и венец, вместо да се стремя към истината и промени в нрава си. Така че, когато бях освободена поради слабите си заложби и почувствах, че може би никога повече няма да имам възможност да бъда водач и че надеждите ми за придобиване на благословии са малки, станах негативна и апатична и не обръщах никакво внимание на дълга си. Осъзнах, че не проявявам никаква искреност към Бог. Ако продължавах по грешния път и не се стремях към истината, моят живот нрав нямаше да се промени и изобщо нямаше да проявя покорство към Божиите устройвания и подредби. В крайна сметка изходът ми нямаше ли да бъде абсолютно същият като на Павел? Когато разбрах това, благодарих на Бог от все сърце, че е нагласил такава среда, за да разкрие моя погрешен стремеж. Това ме спасяваше! Когато го разбрах, повече не се измъчвах от факта, че заложбите ми са слаби и не изпълнявам необходимите условия, за да бъда водач. Аз съм сътворено същество и не трябва да се стремя към благословии или да се опитвам да се пазаря с Бог. Вместо това трябва да изпълнявам своя дълг като сътворено същество и да се опитвам да обичам Бог и да Му се покорявам. Само това е правилният път в живота и начинът, по който трябва да бъде едно сътворено същество. След това отношението ми към дълга по общите въпроси стана по-правилно и можех да изпълнявам дълга си по един практичен начин. Щом състоянието ми се промени, ефективността на работата ми също се подобри малко.

След това, когато дългът ми по общите въпроси станеше натоварен, все още чувствах, че този дълг включва главно заетост с външни въпроси и няма да бъде от полза за моето навлизане в живота. Знаех обаче, че тази гледна точка е неправилна и затова търсех как трябва да се съсредоточа върху навлизането в живота, докато изпълнявам този дълг. Прочетох един откъс от Божиите слова: „Изпадате ли в състояния, при които, каквото и да ви сполетява или какъвто и дълг да изпълнявате, често сте способни да притихнете пред Бог и да вложите сърцата си в размисъл над словата Му, в търсене на истината и в обмисляне на това как можете да изпълните този дълг, по начин, който е в съгласие с Божиите намерения, и какви истини трябва да притежавате, за да го изпълните съгласно критериите? Често ли търсите истината по този начин? (Не.) Да вземеш дълга си присърце и да си способен да носиш отговорност изисква да понесеш страдание и да платиш цена; не е достатъчно просто да говориш за това. Ако не вземеш дълга си присърце, а вместо това все искаш да полагаш усилия, дългът ти определено няма да е изпълнен добре. Просто ще симулираш дейност и нищо повече, и няма да знаеш дали си изпълнил добре дълга си, или не. Ако го вземеш присърце, постепенно ще започнеш да разбираш истината, а ако не го направиш, няма да я разбереш. Когато вземеш присърце изпълнението на дълга си и стремежа към истината, постепенно ще започнеш да разбираш Божиите намерения, да откриваш собствената си поквара и недостатъците си и да овладяваш различните си състояния. Когато се съсредоточаваш единствено върху това да полагаш усилия, а не вземаш присърце самоанализирането си, няма да си способен да откриеш истинските състояния в сърцето си и различните си реакции и разкривания на поквара в различни ситуации. Ще имаш много неприятности, ако не знаеш какви ще са последствията от неразрешените проблеми. Затова е неприемливо да вярваш в Бог по объркан начин. Трябва да живееш пред Бог винаги и навсякъде. Каквото и да ти се случва, винаги трябва да търсиш истината и докато го правиш, трябва и да се самоанализираш и да знаеш какви са проблемите в състоянието ти и веднага да потърсиш истината, за да ги разрешиш. Само така можеш да изпълняваш добре дълга си, без да забавяш делото на църквата. Най-важното, не само че ще изпълняваш добре дълга си, а и ще навлезеш в живота и ще си способен да преодолееш покварения си нрав. Само така можеш да навлезеш в истината реалност“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само когато човек стане честен, може да изживее истинско човешко подобие). От Божиите слова осъзнах, че придобиването на истината и постигането на спасение не зависят от това какъв дълг изпълняваме. Вместо това зависят от това дали търсим истините принципи в изпълнението на дълга си, дали размишляваме над нашата собствена поквара и недостатъците си и търсим истината, за да разрешим собствените си проблеми, като по този начин постигаме навлизане в живота в изпълнението на нашия дълг. Ако се съсредоточим върху търсенето на истината и практикуването на Божиите слова в изпълнението на дълга си, тогава можем да придобием истината, без значение какъв дълг изпълняваме. Например сега съм по-ангажирана с работа по общите въпроси. Ако правя всичко по един нехаен и объркан начин и не подхождам съвестно, има вероятност да нанеса вреда на църковните интереси. Освен това изпълнението на дълг по общите въпроси не означава да живееш във вакуум. Всеки ден продължавам да се сблъсквам с някои хора, събития и неща, които разкриват всякакви активни мисли. Ако мога да се съсредоточа върху самоанализа и самопознанието чрез покварения нрав, мислите и идеите, които разкривам всеки ден, и да навляза в истината реалност, ще мога да науча много уроци и да придобия истината. Когато разбрах това, се почувствах много по-спокойна.

След това, при изпълнение на дълга си, се съсредоточавах върху изследването на мислите и идеите си всеки ден. Когато бях кастрена, също активно търсех истината и гледах свидетелства за преживявания на братя и сестри, като наблюдавах как другите се самоанализират и научават уроци, когато им се случват неща. Например преди това моите братя и сестри посочиха, че имам надменен нрав и съм склонна да възразявам, когато ме сполетяват неща. Приех това, самоанализирах се и опознах себе си, и в този аспект намерих Божии слова, които да прочета. Също така се откривах пред братята и сестрите си и търсех как да разреша проблема със склонността си да възразявам. Също така често намирам време да пиша статии със свидетелства за преживявания и съм придобила по-ясно и по-дълбоко разбиране за своя сатанински покварен нрав. В сърцето си се чувствам спокойна и умиротворена, когато изпълнявам дълга си по този начин. Колкото повече се упражнявам по този начин, толкова по-остър става умът ми. По-способна съм да откривам своевременно проблеми в дълга си и имам Божието водачество и благословия в изпълнението на своя дълг. Благодаря на Бог!