От Чън Ян, Китай

Когато бях дете, семейството ми беше много бедно, родителите ми си изкарваха прехраната като земеделски стопани и баща ми често излизаше да носи чували за пари. За да направим малко по-лек живота си, по време на жътва с майка ми ходехме по нивите да събираме останалата пшеница и да я продаваме за допълнителни пари. Всеки път чувах хората да ни се подиграват с думите: „Пак ли събираш жито с майка си? Баща ти не може ли да те издържа?“. Чувствах се ужасно и твърдо реших, че в бъдеще ще работя усилено, за да печеля пари и да се издигна над другите, така че никой повече да не ни се подиграва. На 7-годишна възраст берях райски ябълки от дърветата ни и ги продавах на улицата. В гимназията се опитах да водя летни уроци и макар че се провалих, не се отказах от намерението си да печеля пари. В университета по време на ваканциите отварях сергия на улицата, за да изкарвам пари, а също така работех и на непълен работен ден. Всъщност през 2006 г., когато бях в прогимназията, заедно с майка ми повярвах в Бог и започнах да ходя на събирания. По онова време обаче се съсредоточих върху училището и работата и оставих вярата си настрана. Понякога, като се прибирах у дома, майка ми ми показваше Божиите слова, но аз нетърпеливо отказвах, защото смятах, че посещаването на събирания и четенето на Божиите слова е загуба на време. Бях се съсредоточила изцяло върху развитието на кариерата си, като вярвах, че само със собствени усилия мога да спечеля повече пари. В края на краищата нима в днешния свят успехът не се измерва с къщи, коли и пари? Само когато човек спечели достатъчно пари, може да си спечели възхищението на другите, а покрай това и родителите му се радват на почит.

Тъй като специалността ми беше музикално изпълнителство, след като завърших през 2016 г., работих като заместващ учител. През 2018 г. започнах собствен бизнес и основах школа по изкуствата. За да набирам ученици, денем раздавах листовки от врата на врата под жаркото слънце, а нощем обикалях града с инструмента си, за да намирам ученици. Често се прибирах чак към единадесет вечерта. От цялото напрежение и късните нощи често ме болеше глава, но мисълта да запиша повече ученици и да изкарам повече пари ме караше да считам, че всичко това си струва. Благодарение на усърдните ми усилия набирах все повече и повече ученици. Така спечелих първата си значителна сума пари в живота. Като виждаха, че школата ми процъфтява, съседите и родителите на учениците ме хвалеха, че съм способна и компетентна. Щом чух одобрението им, се почувствах горда и най-накрая можех да ходя с гордо вдигната глава.

За една школа по изкуствата юли е златният период в годината. Тъй като учениците са в лятна ваканция, ако записаните са много, само този месец може да донесе десетки хиляди печалба. През юли 2021 г., за да се възползвам от тази възможност да спечеля повече пари, добавих още курсове и поех и изхранването на учениците. Грижата за храната на толкова много ученици значително увеличи натоварването ми и трябваше всеки ден да излизам да купувам хранителни продукти. Спомням си една сутрин, когато валеше особено силно, как носех една по една в дъжда до колата кошници със зеленчуци, всяка от които тежеше по десетина килограма. Бях измокрена до кости, но изобщо не усещах това като някаква трудност. Мислех си: „Само този един месец. Ако издържа, скоро ще свърши. След този месец ще дойде време да броя парите и ще бъда една крачка по-близо до живота с високо качество, за който копнея“. Само като си помислех за това, ставах щастлива. Но никога не бях очаквала, че през третата седмица на юли ще получа новина, че поради пандемията всички училища трябва да прекратят занятия. Тази новина беше като гръм от ясно небе. Бях вложила огромно количество работа, за да подготвя тези летни курсове, като инвестирах много труд, материали и пари. Според плана ми, стига да издържа през този месец, можех безпроблемно да прибера парите, но в този момент само половината от уроците бяха преподадени и аз все пак трябваше да върна парите за непроведените уроци. Гледах как парите, които почти бяха в ръцете ми, се изплъзват, и просто ми се искаше да заплача, но нямаше какво да направя. След като върнах парите, осъзнах, че това лято съм работила почти за нищо, и се почувствах доста разстроена от това. Прекарвах дните си в униние. Тъй като занятията бяха прекратени заради пандемията, изведнъж ми се освободи време. Горе-долу по това време една сестра дойде в дома ми и проведе общение с мен, че Бог е Върховният владетел на всичко и че Той вече е подредил съдбата на всеки от нас. Тя каза също, че през няколкото години, в които не съм посещавала събирания, братята и сестрите винаги са мислили за мен и са искали да ми помагат и да ме подкрепят. Помислих си как толкова дълго не бях чела Божиите слова и се бях отдалечила от Него, а Той все още се тревожеше за мен и беше подредил сестрата да ме утеши. В сърцето си почувствах силна топлина. Този път не отказах отново и след тринайсет години най-накрая се върнах в Божия дом и възобнових църковния живот.

Веднъж по време на духовната си практика прочетох тези Божии слова: „Каква професия избира човек, как изкарва прехраната си, могат ли хората по някакъв начин да контролират добрия или лошия си избор в тази сфера? Съответства ли това на желанията и решенията на хората? Желанията на повечето хора са следните: да работят по-малко и да получават повече, да не се блъскат в жега и дъжд, да се обличат добре, навсякъде да блестят и да правят впечатление, да превъзхождат другите и да станат гордост за предците си. Хората се надяват на съвършенство, но когато направят първите стъпки по своя житейски път, постепенно започват да разбират колко несъвършена е съдбата на човека и за първи път наистина осъзнават факта, че дори да правят смели планове за бъдещето си и макар да таят дръзки фантазии, никой от тях няма способността или властта да сбъдне мечтите си и никой не е в състояние да контролира бъдещето си. Винаги ще има определена дистанция между мечтите и реалностите, с които трябва да се сблъска човек; нещата никога няма да бъдат такива, каквито би искал човек, и когато се сблъскат с такива реалности, хората по никакъв начин не могат да постигнат задоволство или удовлетворение. Някои ще се опитат да направят всичко възможно, ще положат огромни усилия и ще пожертват много заради препитанието и бъдещето в стремежа си да променят съдбата. Но в крайна сметка, дори ако чрез упорита работа успеят да постигнат мечтите си и да реализират желанията си, те не могат да променят съдбата си и колкото и да се стараят, тези хора никога няма да могат да надминат онова, което им е подготвено. Независимо от различията в техните способности и интелигентност и от това дали имат или нямат решимост, всички хора са равни пред съдбата, където не се прави разлика между велики и малки, висши и нисши, възвишени и низки. С каква професия се занимава човек, с какво си изкарва прехраната и колко богатство има в живота, не се свежда до неговите родители, неговите таланти или неговите усилия и амбиции — свежда се до предопределението на Създателя“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият III). Божиите слова ме събудиха сякаш от сън и аз разбрах, че съдбата ми и това дали ще имам богатство, са под Божието върховенство и подредби. Колкото и усилено да се стремя и да се боря, в крайна сметка не мога да променя Божиите предопределения. Преди не познавах върховенството на Бог и винаги исках да разчитам на собствените си усилия, за да променя съдбата си. Когато бях малка, семейството ми беше бедно и другите винаги ми се подиграваха, затова мечтаех един ден да заживея богато, с което да спечеля възхищението на другите. Ето защо като дете се учех да продавам, подражавайки на възрастните, а преди да завърша гимназия, по време на лятната ваканция, водех уроци. В университета упорито държах улична сергия и работех на непълен работен ден, а след завършването си започнах бизнес, като отворих школа. Всичко това беше само за да спечеля повече пари. Но когато пандемията внезапно удари и трябваше да спра занятията, всичките ми планове се провалиха и трябваше да гледам как парите, които вече бяха влезли в джоба ми, се връщат. Тогава наистина почувствах, че упоритият труд невинаги се възнаграждава и че не всичко се развива според човешките планове. Съдбата на човека е изцяло в Божиите ръце. Колко богатство ще имам в този живот не зависи от моите усилия и планове, а от предопределението и върховенството на Създателя. Плановете и усилията на човека са само идеали и въжделения. Те не могат да определят крайния резултат, нито да променят Божиите предопределения. Бог ми е дал таланти в музиката и изпълнителското изкуство, за да мога да се издържам. Но аз останах неудовлетворена, винаги исках да разчитам на собствените си усилия, за да живея в богатство и изобилие, и не можех да се покоря на Божиите устройвания и подредби. В крайна сметка не само че не успях да изпълня желанията си, но и се изтощих и изпитвах голяма вътрешна болка. Наистина бях глупава! Тогава прочетох още от Божиите слова и намерих път за практикуване. Бог казва: „След като осъзнаеш това, това, което трябва да направиш, е да се избавиш от старите си житейски възгледи, да стоиш далеч от различните капани, да предадеш живота си в Божиите ръце и да Го оставиш да подреди всичко за него, стреми се да се покоряваш само на устроеното от Бог и Неговите напътствия, без да правиш какъвто и да било личен избор и стани човек, който се покланя на Бог“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият III). Вече не желаех да се боря срещу Божиите предопределения и бях готова да се покоря на Неговото върховенство и подредби. След това започнах активно да ходя на събирания и да ям и да пия Божиите слова, а също така започнах да се обучавам да поя новодошлите. В сърцето си се чувствах спокойна и освободена и видях Божията благодат. По време на пандемията всички отрасли бяха в застой и повечето образователни институции претърпяха огромни загуби. Моята школа обаче не само успя да работи нормално, но и две други институции дори се обърнаха към мен за сътрудничество, като ми помогнаха да премина през този труден период.

През юни 2022 г. поех дълга на ръководител на група за поене. Като ядях и пиех Божиите слова, разбрах, че в момента Бог извършва Своето последно спасение на човечеството и че накрая Бог ще използва различни катаклизми, за да сложи край на тази епоха, като възнагради добрите и накаже злите според делата им. Само онези, които практикуват истината, изпълняват дълга си и имат пречистен покварен нрав, могат да бъдат спасени от Бог и да оцелеят. Що се отнася до мен, освен нередовния ми график на занятията всяка седмица, трябваше да се занимавам и с различни въпроси в партньорските кампуси и просто нямах достатъчно време и енергия, за да се стремя към истината и да изпълнявам добре дълга си. Затова си помислих да се откажа от част от работата си, за да имам повече време за своя дълг. Но бях раздвоена, като си мислех: „Моят дълг е по-важен от преподаването и печеленето на пари, но преподаването не е твърде уморително, а и партньорските кампуси се развиват стабилно. Ако се откажа от тези неща, ще печеля много по-малко!“. Не ми се искаше да се отказвам от тези неща. Тогава се помолих на Бог, като Го помолих да ме напътства, за да мога да се освободя от тези бремена и да имам повече време да ям и да пия Неговите слова и да изпълнявам своя дълг. По-късно се сетих за Божиите слова: „Царството се разширява сред човечеството, формира се сред човечеството и се издига сред човечеството. Няма сила, която да може да унищожи Моето царство. Кой от вас, от Моя народ в днешното царство, не е член на човешкия род? Кой от вас се намира извън човешкото състояние? Когато Моята нова отправна точка бъде публично обявена, как ще реагират хората? Вие видяхте със собствените си очи състоянието на човешкия свят. Нима все още не сте разсеяли мислите си да живеете вечно в този свят?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божиите слова към цялата вселена, Глава 19). Евангелието на Божието царство се е разпространило до всички народи по света, вече са настъпили различни бедствия и войни, а Божието дело за спасяване на човечеството е напът да приключи. Ако не изпълнявах правилно дълга си и продължавах да се съсредоточавам върху преследването на пари, щях просто да пропилея шанса си да придобия истината и да бъда спасена. Накрая, ако попадна в бедствие, никакви пари няма да могат да спасят живота ми. Стремежът към истината и изпълнението на дълга ми са това, което наистина има значение. Затова започнах с отказване на часовете си в частното училище, а след това, едно след друго, прекратих партньорствата с двата кампуса. Това освободи времето ми от понеделник до петък, за да изпълнявам дълга си, което означаваше, че преподавах само през почивните дни. Въпреки че сега имах по-малко партньорски училища и печелех по-малко пари, имах повече време да ям и да пия Божиите слова и да изпълнявам дълга си, а в сърцето си се чувствах спокойна и умиротворена. Мислех си, че донякъде съм се освободила от привързаността си към парите, но не знаех, че ме очаква друго голямо изкушение.

През април 2023 г. зълва ми ме запозна с един бизнес с онлайн магазин и каза, че мога да спечеля 500 000 юана за 3 до 6 месеца. Бях доста изкушена, като си мислех: „Да спечеля 500 000 за толкова кратко време — това би било много повече, отколкото печеля от преподаване. Вече имам къща, но ако можех да сменя колата си с някоя луксозна марка, ще изглеждам още по-впечатляващо, когато я карам из града“. По онова време обаче се чувствах неспокойна и се страхувах да не бъда измамена, а също така се притеснявах, че бизнесът ще се отрази на дълга ми, затова отказах. По-късно зълва ми отвори магазин и стана управител, а аз гледах как приходите ѝ постепенно се увеличават от десетки юана на ден до хиляда-две хиляди. Някои хора, които я последваха, бяха по-малко способни от мен, но все пак отвориха магазини и станаха управители, като печелеха по няколко хиляди юана на ден. Всичко това ме изкушаваше още повече. Помислих си: „Това изглеждат лесни пари. Ако и аз можех да печеля по няколко хиляди на ден, щях да изкарам 500 000 за три месеца — тогава желанието ми за нова кола скоро щеше да се сбъдне“. Мисълта, че другите ще ми се възхищават и ще ми завиждат, след като си купя нова кола, ме мотивира и без повече колебания инвестирах няколко хиляди юана. По-късно, за да спечеля повече пари, запознах приятели и роднини с бизнеса, за да ги накарам да се присъединят, като им обещах, че със сигурност ще спечелят пари и че ако загубят, аз ще покрия загубите им. Продължих да разширявам екипа си и резултатите ми продължиха да растат. Към юни вече и аз бях станала управител на магазин, а дневният ми доход беше близо 2000 юана. През юли отворих още един клон. Бизнесът стана по-натоварен от преди, а аз също печелех повече пари.

През август 2023 г. братята и сестрите ме избраха за дякон по поенето. За да не се отрази на дълга ми, винаги изпълнявах дълга си през деня, а вечер, след като се приберях, се занимавах с онлайн магазините. Често оставах на конферентни разговори до 1 или 2 часа през нощта. Често бях толкова заета, че нямах време дори да ям. Само за три месеца отворих осем магазина и постигнах продажби за над 2 милиона. Но тъй-като продължавах да стоя до късно, често имах главоболие и бях изтощена през деня, чувствах се замаяна и без енергия. Това сериозно се отрази на състоянието, в което изпълнявах своя дълг. Също така отбивах номера по време на събиранията и не можех да откривам проблеми или да разрешавам трудностите на моите братя и сестри. Щом се приберях вкъщи, ме чакаха проблеми с онлайн магазините и се чувствах напълно изтощена. Но за да печеля пари, се чувствах безсилна да се освободя, сякаш бях под контрол. Попитах зълва си: „Кога ще успея да спечеля 500 000 и повече да не се налага да управлявам онлайн магазините?“. Тя отговори: „Когато резултатите на екипа ти достигнат 5 милиона, можеш да се откъснеш от този бранш и да спреш да управляваш магазините. Дотогава ще си спечелила достатъчно, за да достигнеш 500 000“. Като чух това, главата ми се замая и изведнъж осъзнах, че са ме измамили. Мислех си, че изкарването на 500 000 ще отнеме само три месеца и дотогава ще съм спечелила парите и няма да съм забавила дълга си. Никога не бях очаквала, че има условие за екипни резултати от 5 милиона юана. Кога ли щях да успея да постигна това условие и да се освободя? Тази цифра ми се струваше толкова далечна. Бях толкова притеснена, че не можех да ям и да спя. По онова време изкарвах над 8000 юана на ден, но изобщо не бях щастлива. Осъзнах, че съм тръгнала по погрешен път и изпитвах голяма болка, затова се помолих: „Боже, сега знам, че съм попаднала във водовъртежа на парите. Мислех, че е само малък бизнес за няколко хиляди юана, и никога не съм очаквала, че ще се превърне в окови, които ме връзват. Как мога да се отърва от това? Боже, моля Те, помогни ми и ме напътствай“. След като се помолих, реших да не се боря за тези 500 000. Обадих се на зълва си и ѝ съобщих решението си. Зълва ми видя, че съм решена, и се съгласи. Малко след като се оттеглих, един ден внезапно получих новината, че този бизнес с онлайн магазините всъщност е нов вид измама, популярна в интернет. Тя се състои в това първо да се позволи на хората да спечелят пари, а след това, когато свалят гарда си, измамниците бягат с всички инвестирани пари. Най-накрая осъзнах, че са ме измамили. Бях зашеметена и се чувствах парализирана. Бях въвела много хора, за да разрасна екипа, и на всеки бях гарантирала, че ще поема отговорност за евентуални загуби. Сега, след като онлайн магазините се сринаха, всички, на които ги бях препоръчала, започнаха да идват при мен за пари. Така заради алчността си за пари бях въвлечена в измама. Изправена пред необходимостта да платя стотици хиляди компенсация, не знаех какво да правя. В продължение на цяла седмица бях обсадена от заплахи, обиди и разпити и ме бомбардираха с телефонни обаждания и съобщения с искания за пари. Бях толкова уплашена, че дори не смеех да си погледна телефона и нямах представа как да се справя с всичко това. Болката стигна дотам, че дори си помислих да скоча от някоя сграда, за да сложа край на всичко. Помислих си, че макар и мен да са ме измамили, не мога да избегна поемането на последствията, така че накрая платих близо 200 000 юана компенсация. За една седмица отслабнах с повече от пет килограма. В своята болка и отчаяние се молех със сълзи на очи: „Боже, сгреших. Знам, че моята амбиция и желание ме съсипаха. Изпитвам толкова голяма болка, но знам, че тези неща ме сполетяха с Твое позволение. Моля Те, напътствай ме да разбера Твоето намерение“. След като се помолих, сърцето ми постепенно се успокои и пожелах да се стремя към истината.

В своя стремеж прочетох Божиите слова и разбрах как Сатана покварява хората чрез слава и придобивки. Всемогъщият Бог казва: „Сатана използва славата и придобивките, за да контролира мислите на хората, като ги кара да си мислят само за тези две неща и да се борят за слава и придобивки, да търпят трудности за слава и придобивки, да понасят унижения и да носят тежко бреме за слава и придобивки, да жертват всичко свое за слава и придобивки и да правят всяка преценка или да вземат всяко решение в името на славата и придобивките. Така Сатана слага невидими окови на хората и, оковани по този начин, те нямат нито способността, нито куража да се освободят. Без да се усетят, те носят тези окови, докато кретат напред стъпка по стъпка с голямо усилие. Заради славата и придобивките човечеството се отклонява от Бог, предава Го и става все по-нечестиво. По този начин се унищожава поколение след поколение насред славата и придобивките на Сатана“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият VI). „Светът се върти около парите“ е сатанинска философия. Тя е много широко разпространена сред хората, във всяко общество. Може да се нарече тенденция, тъй като тя е насадена в сърцето на всеки човек, който първоначално не я приема, но след като се сблъска с реалния живот и започне да чувства, че тези думи всъщност са верни, мълчаливо се съгласява с нея. Не е ли това процес на покваряване на човека от Сатана? […] Независимо колко дълбоко е преживяването, което човек има с тази поговорка, какъв негативен ефект е имала тя върху сърцето му? Той е, че хората в този свят — и може да се каже, че това включва всеки един от вас — разкриват нещо от своя нрав. Какво е то? Това е преклонението пред парите. Лесно ли е да се премахне това от сърцата на хората? Не, не е лесно! Това показва, че покварата на човека от Сатана е наистина дълбока! Сатана използва парите, за да примамва хората, и покварява всички тях да се кланят на парите и материалните неща. И как се проявява това поклонение пред парите у хората? Не мислите ли, че в този свят не бихте могли да оцелеете без пари и че не бихте могли да изкарате и един ден без тях? Това, колко пари имат хората, определя колко висок е техният статус и колко са изтъкнати. Бедните не чувстват, че могат да вървят с гордо вдигната глава, докато богатите имат висок статус, вървят с гордо вдигната глава и могат да говорят гръмко и да живеят по надменен и разюздан начин. Какво носят тази поговорка и тази тенденция на хората? Не е ли вярно, че много хора са готови на всякаква жертва, за да печелят пари? Не губят ли много хора достойнството и почтеността си в преследване на повече пари? Не губят ли много хора възможността да изпълняват дълга си и да следват Бог заради пари? Не е ли загубата на шанса да придобият истината и да бъдат спасени най-голямата от всички загуби за хората? Само като използва този метод и тази поговорка, Сатана покварява човека до такава степен. Не е ли намерението на Сатана зловещо? Не е ли това злобен трик? Докато тази поговорка става популярна, ти преминаваш от несъгласие с нея до окончателното вярване, че тя е истината, и в този момент твоето сърце е попаднало напълно в хватката на Сатана и следователно неволно започваш да живееш според нея. До каква степен ти е повлияла тази поговорка? Може да знаеш истинския път и може да знаеш истината, но си безсилен да се стремиш към нея. Може ясно да осъзнаваш, че Божиите слова са истината, но не желаеш да платиш цената или да страдаш, за да придобиеш истината. Вместо това би предпочел да пожертваш собственото си бъдеще, за да се съпротивляваш на Бог до самия край. Независимо какво казва Бог, независимо какво прави Бог, независимо колко дълбока и колко голяма е любовта, която Бог изпитва към теб, доколкото си способен да я разбереш, ти упорито би настоявал да се напрягаш заради тази поговорка“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият V). Като обмислях Божиите слова, разбрах, че Сатана е този, който е втълпил много погрешни мисли и идеи на хората, като ги е накарал да се покланят на парите, славата, придобивките и материалните желания, да преследват единствено пари, слава и придобивки и да не могат да застанат пред Бог, за да се стремят към истината и да получат Неговото спасение. Аз живеех според отровите, втълпени ми от Сатана, като: „Светът се върти около парите“, „Парите не са всичко, но без тях си за никъде“, „Изпъкни над останалите“ и „Заеми по-високо положение от другите“. Мислех си, че парите са отговорът на всичко, че човек не може да оцелее без тях и че ако човек има пари, статусът му става уважаван и другите вече няма да смеят да го гледат отвисоко или да му се подиграват. Когато бях малка, ми се подиграваха, защото семейството ми беше бедно, затова исках да стана богата и да живея в благоденствие, като по този начин накарам другите да ми се възхищават. За да печеля пари, опитвах всякакви методи и спрях да ходя на събирания и да чета Божиите слова. Дори когато майка ми идваше при мен с книгата с Божиите слова, аз нетърпеливо я отблъсквах. След като отворих школа по изкуствата, винаги мислех как да я рекламирам и да набера повече ученици, за да печеля повече пари. Всеки ден умът ми беше напрегнат и бях уморена до степен на безсъние и главоболие. В крайна сметка заради пандемията всичко беше затворено и едва тогава се върнах в Божието присъствие. По-късно, като четях Божиите слова, осъзнах, че съдбата ми в живота и това колко богатство ще имам, са предопределени от Бог и не зависят от моите усилия и планове. Но тъй като желанието ми за пари, слава и придобивки беше твърде силно, не разпознах злите средства, които Сатана използва, за да вреди на хората. Затова, когато отново бях примамена от парите — да спечеля допълнителни 500 000 юана, за да си купя луксозна кола и да спечеля възхищението и завистта на хората — се отклоних от пътя и попаднах в капана на онлайн измама, като от уважаван директор на школа се превърнах в измамник, който мами хората, за да им отнеме парите. Изправена пред огромни такси за компенсация и безкрайни критики и словесни обиди от страна на приятелите и роднините ми, се чувствах като плъх на улицата. Както психически, така и физически претърпях огромни удари и мъчения и дори си мислех да сложа край на живота си, за да избягам от всичко това. Видях, че парите, славата и придобивките са като невидимо въже, което ме връзваше здраво, и че съм живяла според тези сатанински отрови, като съм превърнала постигането на пари, слава и придобивки в своя житейска цел и в резултат на това съм била измамена от Сатана, като съм страдала неописуемо. Видях, че преследването на богатство, слава и придобивки може само да направи живота ми по-болезнен, да ме накара да се отклоня от Бог и да загубя шанса си за Божието спасение. Тогава се замислих колко много хора, след като са загубили пари в бизнес начинания, изпадат в депресия, а някои, неспособни да го понесат, дори посягат към смъртта. Видях, че преследването на пари е път към погибел. Бях много щастлива, че бях последвала Бог, така че, когато тези неща ме сполетяха, имах просветлението и ръководството на Божиите слова, което ми даде възможност да разбера истината и да имам известна проницателност за това как Сатана използва парите, славата и придобивките, за да покварява хората. В противен случай и аз щях да бъда една от тези, които са се самоубили. Въпреки че загубих пари в този случай, видях ревностните и грижовни намерения на Бог да ме спаси. От все сърце благодарих на Бог!

Един ден по време на духовната си практика прочетох Божиите слова и разбрах какво изисква Бог от хората и към какво е наистина смислено да се стремиш. Всемогъщият Бог казва: „Бог не изисква от теб да напрягаш всичките си сили само за да оцелееш и да продължиш да живееш. Той не изисква от теб да живееш бляскав живот и да Го прославяш чрез него, нито пък изисква от теб да извършиш някакви велики дела в този свят, да извършиш някакви чудеса, да допринесеш с нещо за човечеството, да окажеш помощ на някакви хора или да разрешиш проблемите с безработицата на някакви хора. Не е необходимо да направиш грандиозна кариера, да станеш известен по цял свят и след това да използваш тези неща, за да прославяш Божието име, като разгласяваш по света: „Аз съм християнин, вярвам във Всемогъщия Бог“. Бог само се надява, че можеш да бъдеш обикновен човек и обикновена личност в този свят. Не е необходимо да извършваш чудеса, не е необходимо да постигаш успехи в различни професии или области, нито да ставаш известен човек или велика личност. Не е необходимо да си човек, който предизвиква възхищението или уважението на хората, нито да имаш успехи или отличия в различни области. Със сигурност не е необходимо да имаш някакъв принос в различни професии, за да прославяш Бог. Божието изискване към теб е просто да живееш добре, да имаш неща от първа необходимост, да не гладуваш, да се обличаш топло през зимата и подходящо през лятото. Стига животът ти да е нормален и да имаш способността да оцелееш, това е достатъчно — това е Божието изискване към теб. Независимо какви дарби, таланти или специални способности имаш, Бог не желае да ги използваш, за да постигнеш светски успех. Вместо това Той иска да прилагаш всички дарби или заложби, които имаш, за да изпълняваш дълга си, за онова, което Той ти е поверил, и за да се стремиш към истината, като в крайна сметка постигнеш спасение. Това е най-важното нещо и Бог не изисква нищо повече“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (21)). „Последните дни също са специално време. От една страна, делата на църквата са натоварени и сложни, а от друга, на прага на този момент, когато евангелието на Божието царство се разпространява, са необходими повече хора, които да посветят времето и енергията си, да положат усилия и да изпълнят дълга си, за да задоволят нуждите на различните проекти в Божия дом. Затова независимо от професията ти, ако извън задоволяването на основните ти жизнени нужди, си в състояние да посветиш времето и енергията си на доброто изпълнение на дълга ти в Божия дом, като вършиш своята част в различни сфери на работа, тогава в очите на Бог това е не само желателно, но и особено ценно. Достойно е да бъде запомнено от Бог и, разбира се, за хората също си струва да вложат и да похарчат толкова много. Това е така, защото въпреки че си пожертвал насладите на плътта, това, което си спечелил, е безценният живот на Божиите слова, вечен живот, безценно съкровище, което не може да бъде заменено за нищо на света, с пари или с каквото и да било друго. И това безценно съкровище, нещото, което печелиш чрез влагане на време и енергия, чрез собствените си усилия и стремежи — това е специално благоволение и нещо, което си имал късмета да получиш, нали? Божиите слова и истината, които се превръщат в нечий живот — това е безценно съкровище, в замяна на което си струва да се предложи всичко. […] ако след като си се сдобил с храна и дрехи, ти отделяш допълнително време и енергия, печелиш повече пари, придобиваш повече материални удоволствия и плътта ти е задоволена, но по този начин си погубил надеждата за собственото си спасение, то това несъмнено не е добре за теб. Трябва да си разстроен и обезпокоен от това. Трябва да съобразиш работата си или отношението си към живота и изискванията относно качеството на физическия живот. Трябва да се избавиш от определени желания, планове и програми за плътски живот, които не са съобразени с действителността. Трябва да се молиш на Бог, да влезеш в Неговото присъствие и да решиш да изпълняваш своя собствен дълг, като впрягаш ума и тялото си в различните задачи в Божия дом и се стремиш да направиш така, че в бъдеще, в деня, когато Божието дело приключи, когато Бог изследва работата на всички тези различни хора и мери ръста на всички тези различни хора, ти да бъдеш част от тях. Когато великото Божие дело бъде завършено, когато евангелието на Божието царство се разпространи из цялата вселена, когато се разгърне тази радостна сцена, ще има твой труд, твое вложение и твоя саможертва. Когато Бог получи слава, когато Неговото дело се е разпространило из цялата вселена, когато всички празнуват успешното завършване на великото Божие дело, при настъпването на този момент на радост, ти ще бъдеш този, който е свързан с тази радост. Ще бъдеш участник в тази радост, а не този, който ще плаче и ще скърца със зъби, който ще се бие в гърдите и ще се удря в гърба, докато всички останали ликуват и скачат от радост, не този, който ще получи наказание, който ще бъде напълно отритнат и отстранен от Бог“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (20)). От Божиите слова осъзнах, че Бог не изисква от хората да стават известни или велики, за да Го прославят или да свидетелстват за Него. Бог се надява само, щом хората имат дрехи и храна, да посвещават повече от времето си на стремежа към истината и на доброто изпълнение на дълга си. Помислих си, че от малка имам талант за музика. След като завърших, си изкарвах прехраната с таланта си и в живота си имах не само дрехи и храна, но дори и известен излишък. Аз обаче не бях доволна от това, а исках да печеля повече пари и да спечеля възхищението на повече хора. Мислех си, че това да се отличавам е по-важно от всичко друго. Като се замисля, преди да намеря Бог, спечелих малко пари и се радвах на възхищението на хората, но вътрешно не се чувствах спокойна, още по-малко пък изпитвах истинско щастие. Всеки ден, освен с работа, се занимавах само с ядене, пиене и забавления с приятели, за да прогоня скуката, и изобщо не разбирах каква е целта на живота, нито неговия смисъл или стойност. Въпреки че парите ми носеха временна материална наслада, те не можеха да променят празнотата дълбоко в мен. Като четях Божиите слова, разбрах, че преследването на пари, слава и придобивки все пак води до празнота и че то няма смисъл. Само чрез стремеж към истината и изпълнение на дълга на сътворено същество животът може да бъде смислен и ценен. Спомних си какво е казал Господ Исус: „Каква полза ще има човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби, или какво ще даде човек в замяна на живота си?“ (Матей 16:26). В миналото, когато нямах пари, винаги си мислех, че щом имам пари, ще бъда доволна, но дори и след като имах пари, все още чувствах празнота и намирах живота за безсмислен. Парите не са това, от което хората наистина се нуждаят. Например имаше един човек от моя роден град, който страдаше от неизлечима болест. Отишъл на един мост, хвърлил всичките си пари долу, а след това скочил в реката, за да сложи край на всичко. Когато си изправен пред болест и смърт, колкото и пари, слава и придобивки да имаш, или колкото и хора да ти се възхищават, всичко това е напълно безполезно. Тези неща не могат да купят живот и ако не следваш Бог, не се стремиш към истината и не изпълняваш дълга си, в крайна сметка всичко ще доведе до празнота. Божието дело вече е достигнало своя последен етап и възможностите и времето за стремеж към истината изтичат. Трябва да използвам максимално времето си, да ям и да пия повече от Божиите слова и да изпълнявам дълга си като сътворено същество. Това е най-смисленото. Спомних си за жената на Лот. Тя била спасена от ангелите и вече била избягала от град Содом, но тъй като не можела да се откаже от имуществото и богатството си, погледнала назад и се превърнала в стълб от сол, с което се превърнала в символ на срама. Сега сме в последната отсечка от пътя и аз трябва да се поуча от случилото се с жената на Лот. Трябва да се откажа от преследването на богатство, слава и придобивки, да изпълнявам добре дълга си и да се стремя към истината. Това е най-смисленият живот, който Бог одобрява.

Сега изпълнявам дълга на водач в църквата. За да имам повече време и енергия да се снабдя с истината и да изпълнявам дълга си, съм оставила само десетина ученици и работя по 6 часа седмично, за да покривам ежедневните си разходи, като използвам по-голямата част от времето си за изпълнение на своя дълг. Чрез изпълнението на дълга си научих, наред с други неща, как да общувам с хората, как да изпълнявам дълга си по начин, който отговаря на критериите, и как да опознавам покварения си нрав. Сега всеки ден чета Божиите слова и изпълнявам своя дълг. Вече не съм обвързана и увредена от парите, славата и придобивките и чувствам лекота и умиротворение в сърцето си. Благодаря на Бог, че ме спаси!