От Джън Дзие, Китай

През септември 2023 г. църквата възложи на мен и на Ли Ян да работим заедно и да управляваме работата по поенето. Тъй като и двамата бяхме нови в този дълг и не познавахме работата, водачите помолиха Чън Лу да ни помогне. Чън Лу ни въведе в работата, като ни каза, че трябва да разбираме положението на напоителите във всяка църква, често да проследяваме напредъка на работата по поенето, да разрешаваме трудностите и проблемите на напоителите и новодошлите, да се съсредоточим върху поенето и развиването на новодошли с добри заложби и своевременно да подкрепямe и помагамe на новодошлите, които не посещават редовно събиранията. Не само това, но трябваше и да се снабдим с истини относно виденията, за да подобрим резултатите от работата по поенето. Като чух това, си помислих: „Толкова много задачи за усвояване, а трябва и да ги проследяваме в детайли. Определено ще е трудоемко и ще отнеме много време“. Почувствах се притисната. Но се замислих, че църквата ми е възложила да изпълнявам толкова важен дълг. Това беше Божия благодат и въздигане и аз се чувствах много благодарна. Не можех да Го разочаровам. Трябваше да разчитам на Бог при извършването на работата.

Тъй като не познавах работата и трябваше да разбера всеки неин аспект в детайли, понякога стоях до много късно, но въпреки това давах всичко от себе си. По-късно осъзнах, че за да се изпълнява добре този дълг, се изисква много време и усилия. Когато новодошлите имаха проблеми или трудности, те трябваше да бъдат разрешавани своевременно. Също така въпроси като това дали новодошлите, които не се събираха редовно, получаваха своевременна подкрепа, какви бяха заложбите и възприемчивостта на новодошлите и как напредваше развиването на новодошлите — всичко това трябваше да бъде проследявано и разбирано в детайли. За да изпълним добре тези задачи, с Ли Ян работихме от сутрин до мрак няколко поредни дни. Главата ми беше като в мъгла и ми тежеше, имах и леко главоболие, затова почувствах лека съпротива в сърцето си. „Да изпълняваш този дълг е не само умствено, но и физически изтощително. Наистина не е лесно да се справяш добре с него! Преди само поях хора в църквата и не отговарях за надзора на работата. Не се тревожех толкова много и все още имах свободно време; беше сравнително спокойно. Сега обаче отговарям за работата по поенето в толкова много църкви и е много по-тревожно и уморително отпреди“. Колкото повече мислех за това, толкова по-потисната се чувствах. Вече не исках да изпълнявам този дълг и исках да се върна към това да бъда напоител. Започнах да мисля как да се измъкна от дълга си. Наумих си: „Просто ще кажа, че имам слаби заложби и не мога да върша работата. Не изпълнявам този дълг от много дълго време и не съм поела много работа, така че ще е по-лесно да предам нещата, след като ми сменят дълга. Ако поема цялата работа, ще ми бъде по-трудно да предложа смяна на дълга“. Затова престанах да бъда толкова усърдна в изпълнението на дълга си, както преди. Бавех се с проследяването на напредъка в поенето на новодошлите и умишлено протаках и бавех нещата, за да си помислят водачите, че съм неефективна и не съм съгласно критериите за дълга. Така, когато подам оставката си, щяха да я приемат. По това време Чън Лу проследяваше и работата на няколко други църкви, така че с Ли Ян трябваше бързо да се запознаем със ситуацията, за да поемем отговорностите, които Чън Лу изпълняваше. Когато Чън Лу ни разказа за положението в тези църкви, се страхувах, че щом схвана ситуацията и отговорността за работата ми бъде прехвърлена, ще ми бъде по-трудно да подам оставка. Затова използвах като извинение това, че съм заета, за да не се запозная с работата. Понякога изпитвах самообвинение и си мислех: „Трябва да поема тези задачи възможно най-скоро, но не бързах да поема работата, защото исках да се предпазя от страдание и изтощение. Това не е защита на църковната работа! Но ако се запозная с тези задачи, няма да мога да напусна и плътта ми ще страда. Както и да е, ако аз не я поема, Ли Ян ще я поеме. Освен това Чън Лу все още работи по това на непълно работно време, така че не е като тези задачи да останат без никой, който да ги върши“. След като си помислих това, спрях да се самообвинявам. По-късно, когато Ли Ян и Чън Лу обсъждаха работата, не исках да се включвам. Бях като външен човек. Въпреки че знаех, че в работата по поенето са възникнали проблеми, не се опитвах да измисля начини за разрешаването им; единственото, за което мислех, беше как да напусна възможно най-скоро. Тъй като все още не бях схванала положението в тези църкви, цялата работа се стовари върху Ли Ян. Той не можеше сам да се погрижи за всичко и по цял ден въздишаше заради голямото напрежение, на което беше подложен. Едва когато видях, че Ли Ян е в лошо състояние, се почувствах зле. Помислих си: „Лошото състояние на Ли Ян е свързано с мен. Ако можех да нося бреме и да придобиех малко чувство за отговорност, той нямаше да е толкова зает сам и резултатите от работата щяха да се подобрят. Сега резултатите от работата по поенето не са добри и има все повече новодошли, които не посещават редовно събиранията. Новодошлите със заложби не се поят и развиват своевременно, а навлизането им в живота търпи загуба. Всичко това е зло, което аз извърших!“.

След това започнах да се самоанализирам: защо толкова се съпротивлявах на този дълг? Спомних си Божиите слова, които разобличават как при изпълнението на дълга си хората постоянно избират леката работа и се отдръпват при трудности, и ги потърсих, за да ги прочета. Бог казва: „Когато изпълняват дълг, хората винаги избират лека работа, такава, която не е уморителна и която не изисква да се излагат на природните стихии отвън. Това означава избиране на лесната работа и избягване на тежката и е проявление на ламтене за удобствата на плътта. Какво още? (Винаги се оплакват, когато дългът им ги затруднява и уморява малко, когато е свързан с плащане на цена.) (Постоянно мислят за храна, дрехи и плътски удоволствия.) Всичко това са проявления на ламтене за удобствата на плътта. Когато такъв човек види, че дадена задача е твърде трудоемка или рискована, той я пробутва на някой друг. Самият той върши само неангажираща работа и се оправдава, като казва, че заложбите му са малки, че му липсва работоспособност и че не може да се нагърби с тази задача — а всъщност постъпва така, защото ламти за удобствата на плътта. […] Независимо колко натоварена е работата на църквата или колко много дълг трябва да бъде изпълнен, те никога не нарушават рутината и нормалното състояние на живота си. Никога не са небрежни към каквито и да е дребни детайли от живота на плътта и ги контролират перфектно, като са много строги и сериозни. Когато обаче се занимават с работата на Божия дом, независимо колко значим е въпросът, дори ако включва евентуално безопасността на братята и сестрите, те се отнасят към него небрежно. Дори не се интересуват от онези неща, които включват Божието поръчение или дълга, който трябва да изпълняват. Те не поемат никаква отговорност. Това е отдаване на плътските удобства, нали? Дали хората, които се отдават на удобствата на плътта, са подходящи за изпълнение на дълг? Щом някой повдигне темата за изпълнението на дълга или заговори за плащане на цена и понасяне на трудности, те продължават да клатят глава. Те имат твърде много проблеми, само се оплакват и са негативни към всичко. Такива хора са безполезни, те не са пригодни да изпълняват дълга си и трябва да бъдат отстранени“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (2)). Като прочетох този откъс от Божиите слова, се изпълних със самообвинение. Това, което Бог разобличи, беше точно моето състояние. Когато изпълнявах дълга си, винаги избирах леката работа и щом работата станеше трудоемка, исках да я прехвърля на другите, докато аз вършех лесната. Дори си намирах извинения, като казвах, че заложбите ми са слаби, а всъщност просто исках да се отдам на удобството. Бог казва, че такива хора нямат покорство или страх от Него и могат да изоставят дълга си по всяко време, за да се отдадат на удобството. Те не заслужават да изпълняват дълг и трябва да бъдат отстранени. Спомних си за всичко, което бях правила в своя дълг: след като водачите ме определиха за надзорник, щом осъзнах, че отговарям за много църкви, имам голямо натоварване, заета съм всеки ден, понякога трябва да стоя до късно и дългът е много умствено и физически изтощителен, си помислих, че е твърде трудоемко и уморително да изпълнявам този дълг всеки ден, и си помислих да подам оставка заради удобството на плътта си. Бях наясно, че този дълг е изключително важен и че трябва да поема работата възможно най-бързо, но се страхувах, че ако поема твърде много работа, няма да мога да напусна. Затова умишлено протаках и бях нехайна, като се опитвах да покажа на водачите, че заложбите ми са слаби и че не съм подходяща за работата, за да се съгласят с оставката ми. Когато Чън Лу ни помагаше да се запознаем с работата, умишлено се преструвах на много заета и не участвах. В резултат на това цялата работа се стовари върху Ли Ян, което го постави под голямо напрежение и в лошо състояние. В работата имаше все повече и повече проблеми, а и резултатите от поенето на новодошлите не бяха добри. Цялата тази вреда на църковната работа беше причинена от това, че се отдавах на удобството и избирах лесните задачи, докато избягвах трудните. Предишните двама надзорници вече бяха забавили работата по поенето и бяха освободени, а в този критичен момент църквата ми беше възложила да изпълнявам този дълг, което беше Бог, който ме въздигаше. Трябваше да проявя внимание към Неговите намерения и да защитя църковната работа. Аз обаче изобщо нямах съвест. Щом имаше много работа и плътта ми не можеше да получи удобство, почувствах съпротива и опитвах всякакви начини да се откажа от поръчението си за по-лек дълг. Виждах как работата се бави, но не я защитавах. Бях толкова измамна, нечестива и достойна за презрение! Всъщност не че не можех да върша работата. Проблемът беше, че природата ми беше твърде егоистична и не правех нещата, на които бях способна; не проявявах никаква преданост към Бог и бях безполезна в критичния момент. Наистина бях за нищо, недостойна да изпълнявам дълг! Когато разбрах това, сърцето ми се изпълни със самообвинение и мъка и се помолих на Бог да ме поведе да се опълча на плътта и да се покоря, и вече да не бъда придирчива към дълга си.

По-късно прочетох откъс от Божиите слова и придобих известно разбиране за проблема си. Бог казва: „Какъв тогава е поквареният възглед на човечеството за живота? Може да се каже така: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“. Всички хора живеят само за себе си; честно казано, те живеят за плътта. Те живеят само за да слагат храна в устата си. С какво такова съществуване се различава от това на животните? Няма никаква стойност да живееш така, да не говорим за смисъл. Възгледите за живота са свързани с това на какво разчиташ, за да живееш в света, за какво живееш и как живееш — и всичко това са неща, свързани със същината на човешката природа. Като анализираш човешката природа, ще видиш, че всички хора се противопоставят на Бог. Всички са дяволи и няма истински добър човек. Само чрез анализиране на човешката природа можеш наистина да познаеш покварата и същината на човека и да разбереш към какво всъщност принадлежат хората, какво наистина им липсва, с какво трябва да бъдат въоръжени и как трябва да изживеят човешко подобие. Истинският анализ на нечия природа не е лесна работа и не може да се осъществи, без да изживеете Божиите слова или без да имате истински преживявания“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Какво трябва да знаем за промяната на нечий нрав). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че сатанински правила като „всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“, „животът е кратък, затова му се наслаждавай, докато можеш“ и „да вкусваш вино и да се наслаждаваш на музика, колко време наистина предлага животът?“ се бяха вкоренили в мен и се бяха превърнали в моя природа. Контролирана от тези мисли и идеи, приемах личния интерес като свой принцип във всичко, което правех, и мислех само дали плътта ми ще може да се радва на удобство или не. Вярвах, че ако плътта ми не страда, това е благословия. Щях да направя всичко, което е от полза за плътта ми, и нямаше да направя нищо, което не е от полза за нея; никога нямаше да се отнасям зле със себе си. Когато отговорността за работата по поенето изискваше плътта ми да страда, не харесвах изтощението и притеснението и исках да изпълнявам по-лек дълг. Бях наясно, че работата по поенето е била засегната и че е трябвало да се запозная с работата възможно най-бързо и да поема задълженията, но се притеснявах, че ако поема задълженията, ще е трудно да подам оставка, и така стоях и гледах как работата по поенето се бави, точно като външен човек, който не го е грижа. Това, че църквата ми възложи да изпълнявам този дълг, беше Бог, който ме въздигаше, но аз постоянно мислех как да го избегна. Това доведе до лоши резултати в работата по поенето и забави навлизането в живота на новодошлите. Това беше вършене на зло, съпротива срещу Бог и беше отвратително за Него!

Спомних си Божиите слова: „Точно това, на което ненаситно се наслаждаваш днес, унищожава бъдещето ти, докато точно болката, която търпиш днес, те защитава. Трябва да си наясно с тези неща, за да не станеш жертва на изкушения, от които трудно ще се измъкнеш, и да избегнеш лутането слепешком в гъстата мъгла, без възможност да намериш слънцето. Когато гъстата мъгла се разнесе, ще се окажеш пред съда на великия ден“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Делото на разпространяването на Евангелието е също делото на спасяването на човека). „Плътта на човека е като змията: нейната същност е да навреди на живота му и когато постигне своето напълно, животът ти става загубен. Плътта е от Сатана. У нея винаги има прекомерни желания, тя винаги мисли за себе си и винаги иска да се отдава на удобство, липсват ѝ тревожност и чувство за неотложност, тъне в безделие, и ако я задоволиш до известна степен, в крайна сметка тя ще те погълне. Тоест, ако я задоволиш този път, тя ще поиска да я задоволиш отново следващия път. Тя винаги има прекомерни желания и нови изисквания и се възползва от това, че ѝ угаждаш, за да те накара да я обгрижваш още повече и да живееш сред нейните удобства и ако никога не можеш да я преодолееш, в крайна сметка ще се погубиш. Дали ще можеш да получиш живот пред Бог и какъв ще бъде изходът ти накрая зависи от това как практикуваш бунтарството си срещу плътта. Бог те е спасил, избрал и предопределил, но ако днес не си склонен да Го удовлетвориш, не искаш да приложиш истината на практика, не искаш да се опълчиш на собствената си плът с истински боголюбиво сърце, в крайна сметка ще се погубиш и така ще изпиташ изключителна болка. Ако винаги угаждаш на плътта, Сатана постепенно ще те погълне и ще те остави без живот или без допир до Духа, докато дойде ден, в който ще си съвсем тъмен отвътре. Когато живееш в мрак, ще си в плен на Сатана, Бог вече няма да е в сърцето ти и тогава ще отречеш съществуването на Бог и ще Го изоставиш“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само любовта към Бог е истинска вяра в Бог). От Божиите слова видях, че ако постоянно цениш плътта и се отдаваш на плътски удобства, постепенно ще бъдеш погълнат от Сатана. В крайна сметка всички такива хора ще бъдат осъдени и отстранени от Бог. Осъзнах, че съм в голяма опасност. Спомних си за времето, когато за пръв път започнах да изпълнявам този дълг. Все още имах известна готовност да проявя внимание към Божиите намерения и когато бях негативна и нехайна, изпитвах известно самообвинение. По-късно, когато бях в капана на плътта, мислех само за това как да избегна страданието и изтощението на плътта и исках да подам оставка възможно най-скоро, за да премина на друг дълг. Умишлено работех бавно и се преструвах на некомпетентна, като се опасявах, че няма да мога да напусна дълга си, ако си върша добре работата. В крайна сметка това доведе до различни проблеми в работата по поенето и навлизането в живота на новодошлите беше сериозно увредено. Въпреки че плътта ми беше удовлетворена, в критичния момент, когато спешно бяха необходими хора за работата на църквата, не проявих внимание към Божието намерение и не изпълних задълженията, които трябваше да изпълня. Вместо това просто мислех да избягам и оставих след себе си прегрешения. Като се отнасях по този начин към дълга си, аз предавах Бог! Спомних си Божиите слова: „Напълно естествено и обосновано е хората да изпълняват поръченията, които Бог им поверява. Това е върховната отговорност на човека и е също толкова важна, колкото и самия му живот. Ако се отнасяш лекомислено към Божиите поръчения, това е най-тежкото предателство спрямо Бог. В това отношение си по-окаян от Юда и трябва да бъдеш прокълнат“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да опознаем човешката природа). Осъзнах, че нехайното и лекомислено отношение към дълга води до увреждане на работата на църквата. Това е сериозно предателство спрямо Бог и нещото, което Бог мрази най-много. В крайна сметка човек със сигурност ще бъде осъден и отстранен. Изпитах страх в сърцето си и най-накрая прозрях ясно, че стремежът към удобството на плътта носи бедствие, а не благословия, и че проявяването на внимание към плътта наистина може да ми коства живота. Ако останех непокаяна и продължавах да се стремя към плътски удобства, тогава, подобно на Сатана, щях да бъда унищожена от Бог! Вече не можех да живея според сатанинските отрови и трябваше да се опълча на плътта и да практикувам в съответствие с Божиите изисквания, за да изпълнявам добре дълга си.

Спомних си за отношението на Ной към неговия дълг, затова потърсих Божиите слова, за да прочета. Бог казва: „Целият процес на построяване на ковчега беше изпълнен с трудности. За момента нека оставим настрана как Ной е преживял брулещите ветрове, жаркото слънце и проливния дъжд, палещата жега и лютия студ, както и четирите сменящи се сезона, година след година. Нека първо да поговорим за това какво колосално начинание е било построяването на ковчега, за подготовката му на различните материали и за безбройните трудности, с които се е сблъсквал в хода на построяването на ковчега. […] Изправен пред всевъзможни неприятности, трудни ситуации и предизвикателства, Ной не трепна. Когато някои от по-трудните му инженерни задачи често се проваляха и се повреждаха, въпреки че в сърцето си Ной се чувстваше разстроен и тревожен, когато си помисляше за Божиите слова, когато си спомняше за всяко слово, което Бог му заповядваше, както и за въздигането си от Бог, той често се чувстваше изключително мотивиран: „Не мога да се откажа, не мога да отхвърля това, което Бог ми заповяда и ми повери да направя. Това е Божието поръчение и щом съм го приел, щом съм чул изречените от Бог слова и Божия глас, щом съм приел това от Бог, значи трябва да се покоря напълно, значи то е нещо, което едно човешко същество трябва да постигне“. Затова с каквито и трудности да се сблъскваше, каквито и подигравки или клевети да отнасяше, колкото и да се изтощаваше тялото му, колкото и уморен да беше, той не изостави това, което му беше поверено от Бог, и постоянно вземаше под внимание всяко едно слово от това, което Бог му беше казал и заповядал. Независимо как се променяше обкръжението му, колко големи бяха трудностите, с които се сблъскваше, той вярваше, че нищо от това няма да продължи вечно, че единствено Божиите слова никога няма да преминат и само онова, което Бог е заповядал да се направи, със сигурност ще бъде изпълнено. Ной имаше в себе си истинска вяра в Бог и покорството, което трябваше да има, и продължи да строи ковчега, който Бог поиска от него да построи. Ден след ден, година след година Ной остаряваше, но вярата му не намаляваше и не настъпи промяна в отношението и решимостта му да довърши Божието поръчение. Макар че имаше моменти, в които тялото му се чувстваше уморено и изтощено, разболяваше се и в сърцето си беше слаб, решимостта и упоритостта му при изпълнението на Божието поръчение и покоряването му пред Божиите слова не намаляваха. През годините, в които Ной строеше ковчега, той практикуваше да слуша и да се покорява на изречените от Бог слова, и едновременно с това практикуваше една важна истина на сътворено същество и обикновен човек, който трябва да довърши Божието поръчение“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Трети екскурс: как Ной и Авраам се подчиниха на Божиите слова и Му се покориха (втора част)). След като прочетох този откъс, се почувствах напълно засрамена. Когато Бог поръчал на Ной да построи ковчега, Ной е знаел колко трудно ще бъде, а също и че построяването на ковчега ще изисква много упорит труд и плащането на висока цена. Въпреки това, колкото и големи да бяха трудностите, Ной все пак прие Божието поръчение без никакъв собствен избор. Той не мислеше за собствените си интереси и простосърдечно се покори на Бог, като прие Божието поръчение и направи всичко възможно, за да построи ковчега според Божиите изисквания. След като устоя в продължение на сто и двадесет години, той най-накрая завърши ковчега. Ной прие Божието поръчение безкомпромисно, беше предан и покорен. Неговата човечност беше превъзходна! В сравнение с Ной, на мен твърде много ми липсваше човечност. Ако не можех да понеса тези малки трудности сега и исках да премина на по-лек дълг, тогава наистина не заслужавах дори да се нарека човек.

По-късно прочетох още от Божиите слова: „Яденето и пиенето на Божиите думи, практикуването на молитви, приемането на Божието бреме и на задачите, които Той ти поверява — всичко това е, за да има път пред теб. Колкото по-голямо е бремето, поверено ти от Бог, толкова по-лесно ще е да бъдеш усъвършенстван от Него. Някои не желаят да си сътрудничат с другите в служба на Бог, дори когато са призовани; това са мързеливи хора, които искат само да се наслаждават на комфорта. Колкото повече се иска от теб да служиш в сътрудничество с останалите, толкова повече опит ще придобиеш. Тъй като имаш повече бреме и опит, ще получиш повече възможности да бъдеш усъвършенстван. Следователно, ако можеш да служиш на Бог искрено, ще се съобразяваш с Божието бреме и ще имаш повече възможности да бъдеш усъвършенстван от Бог. Точно такава група хора се усъвършенства в момента“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. За да се постигне съвършенство, проявявай внимание към Божиите намерения). Бог ми даде благодатта на възможността да се обучавам да изпълнявам дълга си, за да мога да придобия истината и да се усъвършенствам. Трябваше да го ценя! Въпреки че управлението на работата по поенето е натоварено и уморително, има много възможности да придобиеш истината и да бъдеш усъвършенстван от Бог. Въпреки че дългът, който изпълнявах преди, беше по-спокоен и удобен, пред мен се изправяха по-малко проблеми, което означаваше по-малко възможности за търсене на истината, а навлизането ми в живота беше бавно. Сега най-накрая преживях защо Бог иска хората да се опълчват на плътта си и да носят по-голямо бреме; в това има толкова много Божия любов. Когато промених начина си на мислене, вече не чувствах, че страдам, въпреки че дългът ми беше малко по-натоварен, и бях готова да се покоря и да приема този дълг от все сърце. Започнах активно да поемам инициатива да се запозная с работата и да питам Чън Лу за всичко, което не знаех как да направя. Не смеех повече да се бавя, като се опасявах, че ако Чън Лу отиде да изпълнява друг дълг, преди да съм схванала какво се случва в църквите, това ще забави работата. По-късно с Ли Ян си сътрудничихме, за да проследяваме своевременно работата, и резултатите от работата по поенето бяха по-добри от преди. Новодошлите активно посещаваха събранията и също така бяха готови да изпълняват дълг и да проповядват евангелието.

След известно време се запознахме с работата и водачите поискаха от мен и Ли Ян да разделим работата си, като всеки от нас да отговаря за няколко църкви. По този начин щяхме да можем да проследяваме работата по-подробно. След като разделихме работата си, забелязах, че резултатите от работата по поенето в църквите, за които отговарях, не бяха добри. Имаше много новодошли, които не се събираха редовно, и имаше недостиг на напоители. Църквите, за които отговаряше Ли Ян, бяха по-добре, имаха много напоители и така неговият дълг беше малко по-лек. Когато видях състоянието на църквите, след като разделихме работата си, не исках да поемам тези църкви, като усещах, че щом го направя, ще бъда още по-заета и по-уморена от преди. Но когато се замислих, че Ли Ян е по-запознат със своите църкви и че разделянето на задачите по този начин улеснява проследяването на работата, аз се покорих. По-късно все повече и повече новодошли идваха, след като чуеха евангелието, и спешно се нуждаеха от поене, но в църквите, за които отговарях, липсваха напоители. Трябваше да отделям много повече време и енергия за работата си от обикновено и когато видях, че Ли Ян не е толкова зает, съжалих, че разделих работата с него. В този момент осъзнах, че отново искам да проявя внимание към плътта. Спомних си как вече бях оставила прегрешение след себе си, защото бях ценила плътта си и бях попречила на работата на църквата. Не можех отново да нараня Божието сърце, както бях правила в миналото. Колкото и да беше трудно или уморително, трябваше да упорствам. Щом намеренията ми се изправиха, имах вярата да се захвана за работа. След това резултатите от работата по поенето донякъде се подобриха и работата не се забави. Наистина преживях, че ако имаш правилното намерение, докато изпълняваш дълга си, и си сътрудничиш усърдно, без да проявяваш внимание към плътта, тогава ще имаш Божието ръководство и благословение, а сърцето ти ще се чувства спокойно и умиротворено. Благодаря на Бог!